#любовна лирика

[ruselive-blog]

Love Of My Life - любовна лирика от Мария Богомила

[poemsblogbyme]

пращам ти обичта си

прегръдката на маргаритка

топлината от чая на закуска

миризмата на цветя

аромата ти по мен от снощи

пращам ти обичта си

без да искам нищо

само теб

[l-homme-triste-qui-rit]

[halfanangel]

... Тази нощ ти отворих сърцето си и ключът му поднесох ти аз на колене Пази го внимателно — той е единствен А твоя го търся от толкова време…

[yevstafiev]

Літали слоники над головою

Літали слоники над головою…   Та наче, не курив, не пив.   Я був обкурений лише тобою,   І оп’янів від твоїх слів.   Тримаючи в долоні вітер, Нашіптував твоє ім’я. В думках дарую тобі квіти, Кажу: «Богиня ти моя!» І уявляю твої губи…   Цілунок долі… Хто ти є? Ми стоїмо. Навколо дуби, Їх листя тиху пісню ллє. І ніч не стала на заваді, З тобою в пекло ми ідемо. А в пеклі, й перед чортом раді, Ми разом світ перевернемо! Ми порятунку не чекали, З тобою разом утікали.               Адреналін. А ти сміялась,               Неначе там би і зосталась. А серце все частіше билось,     Твоє лише його врятує… Як жаль, що це мені наснилось,               Як жаль, що тебе не існує.

[hypermaniya]

Подаръци (символика):

1. Птици => поетичен подарък, символ на свободата. Живо същетсво, което има красив външен вид, но на което бива отнета свободата и бива заключено в клетка. Притежание, с цел да бъде съзерцавано.

2. Цветя => класически подарък от любим, който иска да докаже своята страт на човека, когото обича. Символ на женственост, лукс, красота, крехкост. Нещо, което изсъхва и умира след като бива отрязано.

3. Окови => подчинение, робство. В случая "тежки окови" - лишаване от ��вобода, движение. Пълно притежание.

4. Роб => човек, зависим от и прислугващ на друг, някой който не бива считан за човешко същество, а за притежание на другия. Притежаващият може да се държи с роба си както прецени.

Извод:

- Любовта не може да бъде купена (ненужни подаръци)

- Свободата, на човека който обичаме, трябва да бъде уважавана, дори ако това боли.

- Човек не може да бъде принуден да обича някого.

- Ако прекалено много пазиш една любов, рискуваш да я загубиш.

Да обичаш някого прекалено много те кара да имаш нужда той да бъде постоянно около теб, ти да бъдеш единственият му притежател. В този случай, човекът прави грешката да обича прекалено много и да ревнува. В края той не намира любов на пазара за роби, защото там именно се продават роби; не любов.

------------

* автор: Жак Превер

*заглавие: "Pour Toi, Mon Amour"

* превод: (от фр.) Веселин Ханчев

* книга: "Антология на световната любовна лирика", Народна младеж, 1967

*снимка: Неизвестен?

[nevestachehova]

И ты не берёшь меня с собой в Европу, Рашку, горы или ещё куда ты там хотел поехать этим летом и говоришь мне мол, дура, ты пропитая и чёрствая, не корми меня этим заплесневелым хлебом, мол дура, я не могу даже вспомнить когда от тебя в последний раз веяло нежностью, а не дымом от лимонно ментоловых сигарет за 19, 50 в любом супермаркете или ночной заправке, тебя послушать так весь твой рацион состоит из водки и кальяна на травке, как с такой дурой, Боже, можно вообще иметь дело-тебя же захотят поиметь все, даже те, кто будут обводить твоё тело мелом, Боже, ты послушала бы себя со стороны-я только и думаю как заткнуть тебе рот своим членом, а ты все говоришь и говоришь одним и тем же рефреном из череды твоих неудавшихся любовников, проблем с матерью и ненависти к окружающим, и о том что я должен давать всем жаждущим и же��ающим-просто потому что, а как иначе? Зачем тогда вообще селфиться, угощать мороженым и брызгать пиджак Versace - у меня кстати три флакона, это я тоже между прочим и совсем ко всему прочему и не в придачу. так вот, заканчиваешь ты и говоришь не плач, девочка, ты же знаешь что ты прекрасна, а все что я знаю, это то что ты дурак и мудак и мне почему то нравится и я согласна не то что стоять за твоей спиной и подавать патроны, а даже слушать твои бесчисленные рассказы про девок и про твои странные загоны, хоть они и совсем не странные, а с желанием доказать всем что самые обычные и что любови твои всегда чрезвычайные и единичные и одиночество твое лишь прихоть, а не случай, и да, ты точно знаешь, точно знаешь, что я не та кто утром заварит тебе чай, хоть соль не в том, та я или нет, если твой чай крепок, в меру сладок, а на тарелках масло сыр багет, и в мыслях нету так ли надо и те ли мы друг другу или нет Но чая нет, лишь пара сигарет, и в моей комнате из пепла и запахов твоих бардак Ты не влюблён в меня изза того что дура Я влюблена в тебя изза того что ты мудак

22.5.17

[samodivas]

3, 4, and 5 for the native language lit asks! интересно ми е нещо от конспекта по БЕЛ дали влиза :д или имаш препоръки за други книги/автори, търся си какво да чета в момента

3. What is your favourite poem in your native language?

Имаме много хубави поети, разбира се Ботев е каймака като звучност, символика и смисленост (анархистка солидарност <3), но откъм любовна лирика сред любимите ми поети са Дамян Дамянов и Евтим Евтимов. Следното стихче (част от една идея по-голямо стихотворение) го бях наизустила и си го рисувах и слагах навсякъде, включително на стария блог:

❝ И тъй - накрая всичко си отива, неудържимо като късен вик. Остава само болката красива, след някакъв далече, вечен миг. ❞

За съжаление не мога да намеря цялото стихотворение, нито потвърждение на кой от двамата е. Но със сигурност беше или на Д. Дамянов или на Е. Евтимов - и двамата присъстваха много в книжката с любовна лирика, където намерих стиха. Ето тук може да прочетеш и Писък на Евтим Евтимов, много е хубаво, както и другото ми някогашно любимо стихче от Е. Евтимов:

„Отдавна на земята е признато от прости и Божествени вина - най-хубаво е виното, когато ��ъжът го пие с влюбена жена!“

Имам слабост и към Никола Вапцаров, особено „Песен за човека“ - обичам социално насочени и звучни произведения, а тук Проект Зората го изпълняват толкова прекрасно, та чак тръпки ме побиват.

4. What is your favourite author who has written primarily in your native language?

Честно казано, Вера Мутафчиева има много книги, макар че за момента съм чела само Предречено от Пагане, но мисля, че искам всичките ѝ книги. Много сладкодумна и интелигентна авторка е. Елисавета Белобрадова има много интересен пътепис за Бесарабия и българското население и история там, който препоръчвам - прочетох го на един дъх. Тя пише нехудожествена литература обаче, включително наръчници за пътуване по България с деца, а и е един от основателите на блогът Майко мила!

5. What is your favourite translation into your native language?

Напоследък чета основно или на а��глийски от автори англофони, или на български от български автори, така че нямам преводи за препоръчване... но по мои наблюдения преводите, които се получават най-добре, са тези, които са културно сходни - например от турски, румънски или гръцки. Приличаме си повече по изказ и народопсихология и като че ли по-плавно се предава значението на автора.

[lora-bez-qvorov]

От скоро и аз обмислях дали да не си направя регистрация в goodreads,e мисля че се реших. Мислиш ли да пишеш отзиви за книгите? Бих ти ги чела с интерес :)

Да, мисля да пиша ревюта на книгите, които съм прочела. От както го имам това е само Сиянието, а в момента чета Кралят в жълто и скоро ще я приключа + любовна лирика вечер.

[murrgarita]

ГОРЧИВО ВИНО Бъди в живота ми като калинка излитнала от топлата ми длан към някоя звезда под свода синкав, в която винаги ще бъда взрян. Бъди една светкавица голяма, която нощем пада върху мен, душата моя да превърне в пламък и всяка нощ да светя като ден. Бъди и грешна ти,бъди и права, бъди и с гневни, и с добри очи, но остани си всякога такава, дори когато ми горчи. Горчива обич нека ме опива. От старите винаги още знам, че истинското вино е орчиво. За подсладено няма да те дам.

Любовна лирика, Евтим Евтимов

[poemsblogbyme]

имам много време ,

но без теб то е изгубено.

свободата –напълно излишна

имам навик в теб да съм влюбена

и  порок-без теб да не дишам.

от толкова много връщане

май е станало време за тръгване

и този път на глас ще ти кажа

напуснеш ли ми живота веднъж

обратно връщане няма.

[otvadkoritsite]

Неизвестни египетски поети - Любовна лирика

Неизвестни египетски поети – Любовна лирика

Две стихотворения на неизвестни египетски поети, за които се предполага, че са творили между XVI – XII в. преди Новата ера. Преводите са на Григор Ленков и са от “Антология на световната любовна лирика” (“Народна младеж”, 1967)ЕлегияАртемидорос, сбогом. Аз няма вечепак да целувам твоите устни, нито ръката,което в сладък план ме държеше.��и няма вече да ме поглеждаш с болка.Артемидорос. Защо ме…

[elmirondelaesquina]

От 20 до 29 януари

Бюлетин Cineteca

Националният Cinematheque открие различните аспекти на детектив Филип Марлоу 9 основни филма ще бъдат показани, за да се определи траекторията на легендарния филм характер, създаден от американския писател Реймънд Чандлър

Lonely, циничен и скептични, аз съм може би най-известния детектив на всички времена. Съзерцателна и философски, любовна лирика и шах. Двадесетте години са зад гърба ни и с Голямата депресия обеднял и насилие общество с изобилие недоверчиви и отчаяни хора в очите. Моето име е Филип Марлоу.

Филип Марлоу е главният герой на седемте романа, създадени от Реймънд Чандлър (1888-1959), чийто професионален опит в изграждането на частния си детектив е направила тази последна една по подадена до големия екран литературни герои. Този месец, Националната Cinematheque представя цикъла Моето име е Филип Марлоу, който ще екран филми 9 важно да се знае опита кино в легендарния детектив, създаден от американския писател. Можете да се насладите на лентите 20-29 януари стая 9 Хуан Bustillo Oro, в 19:00 часа.

Марлоу се характеризира като един ироничен и разочарован идеалист; един от тези анти-герои, предназначени да бъде наблюдател на неговото корумпирано и декадентски социална реалност. Първият му филм вид беше през 1944 г. в загадката на яката (убийство, сладка моя, Едуард Dmytryk, 1944 г.), която се играе от Дик Пауъл, който се откаже от своите отличителни роли в мюзикъла да въплъти в бъдещите детективите. второ Филмовата адаптация на романа на Реймънд Чандлър е написана съвместно от Уилям Фокнър. В Ledge (Големият сън, Хауърд Хоукс, 1946 г.) Хъмфри Богарт, може би най-известният филм Марлоу разследва тяло извлича от водите на пролетта. Филмът се превръща в един от класиците на американския черен кино.

Следващият филм беше Робърт Монтгомъри като Филип Марлоу и режисьор на лентата. Дамата от езерото (дама в езерото, 1947) революция в жанра на филм ноар с техниката на субективна камера, тази, в опит да се отрази на използването на първо лице разказвач оформен от Чандлър. Следващата поява на Марлоу отнема няколко години; през 1969 г. Марлоу, Private Eye (Марлоу), с Джеймс Гарнър като се появява на главния герой. Дългото сбогуване (Дългото сбогуване, 1973), този път с Елиът Гулд като Филип, е представен като един от най-актуалните романите на Чандлър, да се рови в психологията на емблематичните детективски адаптации. В следващите два филма на Робърт Мичъм звезда като Марлоу като зрял детектив; Сбогом, моя любов (Сбогом, Моя красив, 1975), Дик Ричардс, изследва нови функции на детективски филми, докато Големият сън (Големият сън, 1978), режисиран от Майкъл Winner, се движи под действието на Лос Анджелис в Лондон четиридесетте до седемдесетте години.

Накрая, Националната Cinematheque ще скрининг Пудел Спрингс (1998), адаптация на недовършен роман, който напусна Реймънд Чандлър до смъртта му. В това, американският писател представяли лично я следовател митичния зрял и омъжена за милионер привлекателна. В този филм, режисиран от Боб Rafelson Марлоу Джеймс Каан, отразяваща духа детектив уморен. Един добър край до край на повече от половин век на филмова кариера Марлоу, великият -initially литературен герой, който има свой собствен морал, който не винаги се вписва с обществото, в което живее, и които са готови да го защитят.

[blind-letters]

Мислила ли си някога да пишеш нещо друго освен любовна лирика?

В блога ми тук съм публикувала преимуществено такава лирика, но ако разгледаш страничката ми във фейсбук мисля, че би намерил/а доста нещица с друга тематика:) А може би просто на този етап още това ми е най-присърце и е просто въпрос на някакво порастване:)

[anittatheleo]

КОГАТО Я ОБИЧАМ ПРЕКАЛЕНО изпращам писма на беатриче портинари* питам непознати колко е часа без изобщо да ми дреме точно колко късно е откъде изгрява слънцето и с цел каква да ме интересува щом времето ни никога не стига щом никога не стигаме на времето когато я обичам прекалено обаждам се на бивши гаджета питам ги добре ли са дали са влюбени дали ме помнят защото аз тях не и случайно съм избрала този номер и много други странности нахлуват в мен когато я обичам прекалено обличам дрехите наопаки събличам се наполовина събирам номерата на колите вадя жълтите павета не внимавам с жестовете гледам арабите на мария-луиза право в очите усмихвам се на таксиметрови шофьори когато я обичам прекалено пиша безсмислени поеми губя се в квартала намирам се в нейния затварям се в тебеширени кръгове в които мечтая за бръчките й на лицето за почукването по прозореца което да положи край на тази глупава поема *Има вярване, че ако имаш любовна мъка, отиваш на гроба на Беатриче Портинари във Флоренция и пишеш писмо до нея, оставяш го там, и тя изпълнява молбата ти. край на тази глупава поема

Рене Карабаш

[bgwisdompoetry-blog]

Михаил Лермонтов - "Просяк"

Превод Петър Велчев