#любовна лирика

[ruselive-blog]

Love Of My Life - любовна лирика от Мария Богомила

[poemsblogbyme]

пращам ти обичта си

прегръдката на маргаритка

топлината от чая на закуска

миризмата на цветя

аромата ти по мен от снощи

пращам ти обичта си

без да искам нищо

само теб

[l-homme-triste-qui-rit]

[halfanangel]

... Тази нощ ти отворих сърцето си и ключът му поднесох ти аз на колене Пази го внимателно — той е единствен А твоя го търся от толкова време…

[yevstafiev]

Літали слоники над головою

Літали слоники над головою…   Та наче, не курив, не пив.   Я був обкурений лише тобою,   І оп’янів від твоїх слів.   Тримаючи в долоні вітер, Нашіптував твоє ім’я. В думках дарую тобі квіти, Кажу: «Богиня ти моя!» І уявляю твої губи…   Цілунок долі… Хто ти є? Ми стоїмо. Навколо дуби, Їх листя тиху пісню ллє. І ніч не стала на заваді, З тобою в пекло ми ідемо. А в пеклі, й перед чортом раді, Ми разом світ перевернемо! Ми порятунку не чекали, З тобою разом утікали.               Адреналін. А ти сміялась,               Неначе там би і зосталась. А серце все частіше билось,     Твоє лише його врятує… Як жаль, що це мені наснилось,               Як жаль, що тебе не існує.

[hypermaniya]

Подаръци (символика):

1. Птици => поетичен подарък, символ на свободата. Живо същетсво, което има красив външен вид, но на което бива отнета свободата и бива заключено в клетка. Притежание, с цел да бъде съзерцавано.

2. Цветя => класически подарък от любим, който иска да докаже своята страт на човека, когото обича. Символ на женственост, лукс, красота, крехкост. Нещо, което изсъхва и умира след като бива отрязано.

3. Окови => подчинение, робство. В случая "тежки окови" - лишаване от свобода, движение. Пълно притежание.

4. Роб => човек, зависим от и прислугващ на друг, някой който не бива считан за човешко същество, а за притежание на другия. Притежаващият може да се държи с роба си както прецени.

Извод:

- Любовта не може да бъде купена (ненужни подаръци)

- Свободата, на човека който обичаме, трябва да бъде уважавана, дори ако това боли.

- Човек не може да бъде принуден да обича някого.

- Ако прекалено много пазиш една любов, рискуваш да я загубиш.

Да обичаш някого прекалено много те кара да имаш нужда той да бъде постоянно около теб, ти да бъдеш единственият му притежател. В този случай, човекът прави грешката да обича прекалено много и да ревнува. В края той не намира любов на пазара за роби, защото там именно се продават роби; не любов.

------------

* автор: Жак Превер

*заглавие: "Pour Toi, Mon Amour"

* превод: (от фр.) Веселин Ханчев

* книга: "Антология на световната любовна лирика", Народна младеж, 1967

*снимка: Неизвестен?

[nevestachehova]

И ты не берёшь меня с собой в Европу, Рашку, горы или ещё куда ты там хотел поехать этим летом и говоришь мне мол, дура, ты пропитая и чёрствая, не корми меня этим заплесневелым хлебом, мол дура, я не могу даже вспомнить когда от тебя в последний раз веяло нежностью, а не дымом от лимонно ментоловых сигарет за 19, 50 в любом супермаркете или ночной заправке, тебя послушать так весь твой рацион состоит из водки и кальяна на травке, как с такой дурой, Боже, можно вообще иметь дело-тебя же захотят поиметь все, даже те, кто будут обводить твоё тело мелом, Боже, ты послушала бы себя со стороны-я только и думаю как заткнуть тебе рот своим членом, а ты все говоришь и говоришь одним и тем же рефреном из череды твоих неудавшихся любовников, проблем с матерью и ненависти к окружающим, и о том что я должен давать всем жаждущим и желающим-просто потому что, а как иначе? Зачем тогда вообще селфиться, угощать мороженым и брызгать пиджак Versace - у меня кстати три флакона, это я тоже между прочим и совсем ко всему прочему и не в придачу. так вот, заканчиваешь ты и говоришь не плач, девочка, ты же знаешь что ты прекрасна, а все что я знаю, это то что ты дурак и мудак и мне почему то нравится и я согласна не то что стоять за твоей спиной и подавать патроны, а даже слушать твои бесчисленные рассказы про девок и про твои странные загоны, хоть они и совсем не странные, а с желанием доказать всем что самые обычные и что любови твои всегда чрезвычайные и единичные и одиночество твое лишь прихоть, а не случай, и да, ты точно знаешь, точно знаешь, что я не та кто утром заварит тебе чай, хоть соль не в том, та я или нет, если твой чай крепок, в меру сладок, а на тарелках масло сыр багет, и в мыслях нету так ли надо и те ли мы друг другу или нет Но чая нет, лишь пара сигарет, и в моей комнате из пепла и запахов твоих бардак Ты не влюблён в меня изза того что дура Я влюблена в тебя изза того что ты мудак

22.5.17

[samodivas]

3, 4, and 5 for the native language lit asks! интересно ми е нещо от конспекта по БЕЛ дали влиза :д или имаш препоръки за други книги/автори, търся си какво да чета в момента

3. What is your favourite poem in your native language?

Имаме много хубави поети, разбира се Ботев е каймака като звучност, символика и смисленост (анархистка солидарност <3), но откъм любовна лирика сред любимите ми поети са Дамян Дамянов и Евтим Евтимов. Следното стихче (част от една идея по-голямо стихотворение) го бях наизустила и си го рисувах и слагах навсякъде, включително на стария блог:

❝ И тъй - накрая всичко си отива, неудържимо като късен вик. Остава само болката красива, след някакъв далече, вечен миг. ❞

За съжаление не мога да намеря цялото стихотворение, нито потвърждение на кой от двамата е. Но със сигурност беше или на Д. Дамянов или на Е. Евтимов - и двамата присъстваха много в книжката с любовна лирика, където намерих стиха. Ето тук може да прочетеш и Писък на Евтим Евтимов, много е хубаво, както и другото ми някогашно любимо стихче от Е. Евтимов:

„Отдавна на земята е признато от прости и Божествени вина - най-хубаво е виното, когато мъжът го пие с влюбена жена!“

Имам слабост и към Никола Вапцаров, особено „Песен за човека“ - обичам социално насочени и звучни произведения, а тук Проект Зората го изпълняват толкова прекрасно, та чак тръпки ме побиват.

4. What is your favourite author who has written primarily in your native language?

Честно казано, Вера Мутафчиева има много книги, макар че за момента съм чела само Предречено от Пагане, но мисля, че искам всичките ѝ книги. Много сладкодумна и интелигентна авторка е. Елисавета Белобрадова има много интересен пътепис за Бесарабия и българското население и история там, който препоръчвам - прочетох го на един дъх. Тя пише нехудожествена литература обаче, включително наръчници за пътуване по България с деца, а и е един от основателите на блогът Майко мила!

5. What is your favourite translation into your native language?

Напоследък чета основно или на англ��йски от автори англофони, или на български от български автори, така че нямам преводи за препоръчване... но по мои наблюдения преводите, които се получават най-добре, са тези, които са културно сходни - например от турски, румънски или гръцки. Приличаме си повече по изказ и народопсихология и като че ли по-плавно се предава значението на автора.

[lora-bez-qvorov]

От скоро и аз обмислях дали да не си направя регистрация в goodreads,e мисля че се реших. Мислиш ли да пишеш отзиви за книгите? Бих ти ги чела с интерес :)

Да, мисля да пиша ревюта на книгите, които съм прочела. От както го имам това е само Сиянието, а в момента чета Кралят в жълто и скоро ще я приключа + любовна лирика вечер.

[murrgarita]

ГОРЧИВО ВИНО Бъди в живота ми като калинка излитнала от топлата ми длан към някоя звезда под свода синкав, в която винаги ще бъда взрян. Бъди една светкавица голяма, която нощем пада върху мен, душата моя да превърне в пламък и всяка нощ да светя като ден. Бъди и грешна ти,бъди и права, бъди и с гневни, и с добри очи, но остани си всякога такава, дори когато ми горчи. Горчива обич нека ме опива. От старите винаги още знам, че истинското вино е орчиво. За подсладено няма да те дам.

Любовна лирика, Евтим Евтимов

[poemsblogbyme]

имам много време ,

но без теб то е изгубено.

свободата –напълно излишна

имам навик в теб да съм влюбена

и  порок-без теб да не дишам.

от толкова много връщане

май е станало време за тръгване

и този път на глас ще ти кажа

напуснеш ли ми живота веднъж

обратно връщане няма.

[vprki]

Проф. Александър Шурбанов: Преводът е свещенодействие и смирение към автора

„Важно е преди всичко преводът да бъде не фокусничество, а свещенодействие. Това е първото и без него всичко останало, каквото и да се говори, е на вятъра. Преводът означава свещенодействие, защото ти възраждаш един друг творец и трябва да го правиш с чисти ръце, с чисто сърце”, казва проф. Александър Шурбанов, преводач, поет и преподавател в разговор за сайта „въпреки.com”.

И продължава: „Не да представяш себе си пред публиката, а да представяш този творец, така както най-добре можеш да го представиш - с достатъчна доза смирение. И това е големият парадокс, защото преводачът от една страна трябва да бъде смирен докрай, да изличи собствената си личност от творчеството, което представя. От друга страна, за да може да направи поемата, стихотворението така, както трябва, той трябва да има невероятна дързост и да се идентифицира с автора, когото превежда, колкото и да го боготвори. Да се идентифицира, да се почувства равен с него някак си в неговата кожа. Как ��ези две неща се съчетават ми е трудно да кажа, но при всички положения аз бих предпочел превод на човек, който е достатъчно смирен, отколкото превод на човек, който е прекалено дързък. Така че балансът за мен е ясен”, казва проф. Шурбанов.

Откъс от разговора с проф. Александър Шурбанов можете да чуете тук

Той е не само изключителен преводач, но и прекрасен поет, както и дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, уважаван от своите възпитаници. Като студент в университета е от 1960-та година, като аспирант - докторант е от 1967-ма, като редовен преподавател от 1972-ра година. Пенсиониран е оттам на 68 години през 2009 г. и в Университета е изкарал голямата част от живота си в специалността „английска филология”. Редица са неговите студенти, които самият той не се наема да изброи, защото винаги ще бъде пропуснат някой. Но сред тях са Владимир Трендафилов, Кристин Димитрова, Ангел Игов, Надежда Радулова, Ивайло Дичев, Миглена Николчина, Теодора Димова, Миряна Башева и ред други водещи днес писатели, преводачи, литературоведи, социолози. Даже ни разказва как Ангел Игов дошъл при него още като ученик и донесъл свои преводи, след което продължило тяхното сътрудничество и в университета. Проф. Шурбанов има редица специализации в Англия, САЩ, както и много награди. И една от последните за сега беше Голямата награда за цялостен принос в поезията и превода на годишните награди за 2016 на Портал „Култура”. „За мен това беше, разбира се, едно приятно признание. Миналата година навърших почетната възраст от 75 години и може би донякъде избор��т на моята скромна особа е свързан и с това”, казва с усмивка проф. Шурбанов.

Наградата за цялостен принос на Портал “Култура” за 2016 година беше връчена на проф. Александър Шурбанов от неговата възпитаничка писателката Теодора Димова

Той беше участник и при началото на Международния литературен фестивал в НДК през декември 2016 година. Тогава той каза, че човек от поезия трудно може да си изкарва хляба. Питаме го дали това не го е насочило към превода. „В някакъв смисъл аз не съм се ръководил от това, че търся с какво да си вадя хляба. Тогава бях още доста млад и не мислих за тези неща. А имах и доста други варианти пред мен. Преводът е по - скоро някаква сигурност, че когато нямаш достатъчно силен подтик за писане на свое творчество, а такива моменти има в живота и не можеш да разчиташ винаги, особено в поезията, на тъй нареченото вдъхновение, ти имаш един добър заместител на това. Много близък до това преживяване на силно съсредоточаване на всички творчески сили в някаква тема, в някакъв образ, макар и този път да го правиш по подражание, а не по свое вътрешно сътворяване изцяло. Това е

много близък до поетичното творчество процес

и ако има човек, който ме е подтикнал по този път, това беше моят приятел Григор Ленков, който беше много талантлив поет и много отдаден от млади години на превода на поезия. Неговата идея беше, че преводът захранва поета с токове, той не е само нещо, което изсмуква творческа енергия, но и дава много. Дава също и една близост с натюрела на големи творци, които на млада възраст не могат да не повлияят на човек, когато работи с такъв материал”, казва Александър Шурбанов.

Калин Донков, Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова и Иван Теофилов при откриването на Международния литературен фестивал в НДК в края на миналата година

И продължава за това дали е имал възможност сам да избира какво да превежда. „Това е нещо, което до голяма степен при мен е било свързано с късмет, с добър шанс, защото много рано аз започнах по покана на Григор Ленков, Владимир Свинтила и Любен Любенов. Те правиха една антология на световната любовна лирика и ме поканиха да направя някои английски ренесансови стихотворения. Те просто избраха точно това, което беше за мен. Аз бях започнал да се занимавам и академично с Английския ренесанс. Харесаха тези стихотворения, които им дадох. Те се видяха и от други хора, и в някакъв момент издателството„Народна култура“ ми предложи нещо невероятно голямо – да преведа Джефри Чосър - „Кентърбърийски разкази”, аз бях още съвсем млад човек. Издателството доста се колеба, защото не беше сигурно дали да направи този риск да се свърже с мен. Аз също се колебах, защото бях в началото на писането на моята докторска дисертация, имах достатъчно работа и не исках да се занимавам с друго. Шансът беше такъв. Животът предлага такива моменти за всеки човек и или ги хващаш, или ги изпускаш. Стана превод, който освен че стана на достатъчно високо художествено ниво, беше и широко популярен - превод, който се четеше в България. Оттам нататък аз имах възможност сам да избирам какво да превеждам и какво не. Ако не беше това, може би щях да се изкуша да приемам неща, за да мога да си осигуря прехраната, които не ми допадат достатъчно. Но така се стекоха обстоятелствата и съм много благодарен на съдбата за този първоначален шанс, който получих”, признава преводачът.

Проф. Цочо Бояджиев и проф. Александър Шурбанов преди раздаването на наградите на Портал “Култура” за 2016 година. Зад тях са Теодора Димова и Деян Енев

И добавя, че е много силно съм отдаден на тези по-стари епохи. „Те ми откриват нещо за човека, което винаги ме стъписв�� и възхищава. И то е вечната човешка природа - това, че откриваш в 14-ти, в 16-ти век неща, които срещаш в своя живот и това е голяма и много радостна за мен изненада.

Човек не се променя, той не е човек само на своето време,

а на всички времена. Това, което е казано за Шекспир, важи за всички хора по някакъв начин, в друг смисъл, разбира се. Но това не означава, че аз не се интересувам от съвременна поезия, напротив. Винаги съм се интересувал. Моята библиотека е пълна със съвременни англоезични поети и други, но главно англоезични. Превеждал съм с голямо увлечение поети като Дилън Томас, Тед Хюз, Ейдриан Мичъл. От американските поети Робърт Лоуел, Уилям Карлос Уилямс, Езра Паунд и други още по-нататък във времето поети. Издадох в някакъв момент една лична антология на английска поезия, само британска поезия. Беше през 90-те години, но оттогава съм продължил да трупам такива преводи и не съм ги събира�� в книга”.

Александър Шурбанов е превеждал предимно поезия, но му се е случвало и проза. „Превеждал съм Джон Ъпдайк - един роман, който се казва „Гертруда и Клавдий“ и е предисторията на Хамлет. Това ме привлече към тази книга. В студентските си години съм превеждал книга на Конан Дойл - „Изгубеният свят“. Превеждал съм „Изгубеният рай“ на Милтън. Това е българският превод на тази поема. Превел съм също и нещо, което още не съм публикувал - една голяма поема на Милтън „Самсон Агонистът“. Самсон е герой от Библията, Агонистът е гръцка дума, която Милтън използва в заглавието и аз я запазвам. Тя означава „борецът“. Не в смисъл на физическа борба непременно, тя е свързана и с думата „агония“, с душевна борба. Но предстои да завърша превода на тази поема и да я издам, така че с Милтън се занимавам усилено отдавна. Много неща съм изследвал в изследователската си работа като литературовед вече около Милтън. Той за мен е много централна тема”, казва проф. Шурбанов.

Първото и второто вече двуезично издание на великите трагедии на Шекспир от издателство “Изток - Запад” в превод на Александър Шурбанов

А иначе има нещо много интересно около неговия изключителен превод на пиесите на Шекспир. Има две издания на тези преводи в издателство „Изток - Запад”. Едното е „Великите трагедии” на Шекспир - „Хамлет”, „Отело”, „Крал Лир” и „Макбет”. Тази книга с негови преводи излезе през 2012 година. Но всички тези пиеси по - късно излизат в същото издателство в двуезично издание. И за него Александър Шурбанов прави нов превод. Защото не може според него в едно двуезично издание, в което съответните страници на български и на английски са една до друга, да надвишават този обем. Защото, според преводача, английският език е много по-компактен не само в сравнение с българския, но и с другите европейски езици. При всички обемът на преводите е с около 30% по-голям от оригинала. А той в това издание е успял да го сведе до 20%, което дава по-голяма динамика на изказа.

Миналата година е издал и своя авторска книга. Нарича се „Опит“ и е в издателство „Сиела“. „Тя е съчетание на две неща, с които съм се занимавал като автор през годините. От една страна поезия, а от друга - есеистика. Книгата започва като есеистична. Тя е цялата разчупена на фрагменти, есеистични фрагменти, това с което се занимавам. Вече няколко такива книги имам. Но вътре между тях са разпръснати и много стихотворения, цяла стихосбир��а, които не са публикувани досега, както и есеистиката. Книгата е изцяло нова, писана е през последните пет години, през това време не съм публикувал своя книга. Тя е и отчет за тези години,

лирически отчет до голяма степен.

Отдалечен от конкретиката на нещата и търсещ смисъла на съществуванието на един човек, който вече е видял и доброто, и лошото на живота и все пак всеки ден го изправя пред нови и нови изпитания, за много от които не е подготвен. Това е една изповедна книга на един съвременник. Мисля, че съм запазил сетивата си достатъчно млади и свежи да мога да говоря  неща, които биха били интересни за различните възрасти на моите съвременници”, казва Александър Шурбанов.

Питаме го какво го огорчава и в живота, и в литературата. „В българския живот има достатъчно горчилка. Тя идва главно от една избуяла омраза между хората, нетърпимост, която за мен беше изненада. Тя дойде с политическата промяна в България, с едно освобождаване на мислите, на говоренето, на страстите, които бяха под похлупак преди това. Струва ми се, че аз, както и вероятно много други хора, не очаквах, че толкова озлобление има в душата на българина събрано. То е и пословичната българска завист, разбира се, винаги гледането в чинията на другия. Сега в новите условия, понеже всичко се разбърка и като че ли няма никакъв критерий за това какво е добро, какво е зло, какво е правилно, какво не е правилно,

започна едно боричкане, което е грозно.

Много често и зад гърба на хората, много често и в лицето. Това е нещо, което ме мъчи в днешния политически живот, обществен живот по-скоро на страната. В литературния живот не знам какво да кажа. Там също ги има тези неща, за които става дума, но там по-скоро ме тревожи един плеоназъм, едно излишество на литературно производство, което човек може да го разбере, защото всеки има нужда от споделяне. Сега споделянето в печатан текст или текст в интернет е прекалено лесно и всеки може да излее всичко, което му е в душата. Но за да споделиш с другите, ти трябва да бъдеш достатъчно внимателен и към тях, към другите. Трябва да внимаваш за техните чувства, за това как те биха приели това, което ще кажеш. За мен това е важно. Не за всички е важно, но за мен е много важно да имаш винаги чувството, че общуваш с други хора, които не са по-малоценни от теб и които трябва да бъдат уважавани. Има и друго в литературната ни действителност, което помага на това излишество с публикации. То е

липсата на критически кон��рол върху цялата продукция.

Ние не знаем кое е добро и кое е лошо вече. Всеки сам за себе си трябва да взима решение. Мястото на литературния критик е именно тук - той трябва да помага на публиката. Тя не е готова във всички случаи сама да вземе вярното решение и във всички цивилизации критиката има много важна роля да играе  в това отношение. Тя е цивилизоваща роля. Според мен тук имаме една голяма слабост в нашата литературна среда”, казва проф. Шурбанов.

Така изглежда двуезичният текст на знаменития монолог “Да бъдеш или не” на Хамлет в изданието на “Изток - Запад”

А колкото за себе си и своя живота казва откровено: „Страшно много неща бих променил, ако можех да се върна назад. Не знам дали щях да ги направя по-добре. В никакъв случай не смятам, че животът ми е бил разумно подреден, от разумни решения и много неща са случайни. Но го приемам такъв, какъвто е. За мен основното правило е било винаги

да не вредя на другите,

напротив, да се опитвам да помагам на другите, доколкото е възможно със всички средства, които са достъпни в момента, в средата, която живея. Това е бил мой принцип и мисля, че хората, с които съм работил и които ме познават добре, биха потвърдили това. Инак, както казвам, бих променил много неща в живота си”.

А колкото до преподаването за него то е било голямо удовлетворение и връзката с младите хора. „Никога не съм си правил илюзии, че ще има цял курс студенти от отдадени на филологията, на литературата. В един курс винаги има по един, двама, трима такива и си заслужава за тях да работиш. Общата промяна при студентите в техния манталитет е това, че те вече са много прагматично настроени. Те искат бързо да се ориентират какво ще получат срещу образованието си и още докато са студенти се опитват да налучкат мястото, което ще им помогне за по-нататъшната кариера. И много често не се интересуват много от съществото на работата си в университета. Но пък

има великолепни млади хора,

тяхната осведоменост е много по-висока, отколкото на предишните поколения, благодарение на интернет, на новите електронни медии. Тяхната интелигентност е много изострена. Аз им вярвам и в никой случай не съм песимист за младите поколения. Напротив, вярвам, че има повишаване на интелектуалното равнище на младите хора. Има сред тях и култивиране на едно вече по - друго възпитание - европейско, отворено към света. В ��ай-добрите случаи това са хора, които зачитат другите и го виждаме вече в превозните средства, в учрежденията. Виждам с удоволствие, че расте едно поколение, което избутва грубостта навън, назад, настрани. Тя е навсякъде около нас, разбира се. Но тези млади хора, главно от университетите, ми се струва, че вървят по правилния път и България ще стане една нормална страна рано или късно, стига да не й се случи нещо лошо междувременно”, оптимист е проф. Шурбанов.

„Много радостно е, че в чуждите филологии и главно в английска филология като че ли влизат хора с литературен талант, които имат и достатъчно силна творческа енергия и достатъчно силен интерес към литературата, направена извън България. Някак чрез тяхната работа ние поемаме в нашата литература много неща, които можем да възприемем, които могат да я обогатят. Българската литература до голяма степен се е развивала затворено. Не без чужди влияния, тя винаги е била под чужди влияния, но те са били ограничени. А сега

някак си виждаме едно отваряне.

Опасността е, че прекалено силен е интересът към англосаксонската литература и другите остават на заден план. Това винаги ме безпокои. Тази едновалентност винаги ме безпокои, не е добра, но пък англосаксонската литература дава толкова много примери за високи постижения, а оттам може да се черпи много. Тези млади хора вероятно ще донесат и вече са внесли много в българската среда от неща, които можем да използваме и ние. Стига те да не останат външни, да не останат влияние, а да бъдат претопени през българското национално съзнание”, казва Александър Шурбанов от позицията на човек с опит, който е преживял и много предизвикателства в живота и литературата. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[otvadkoritsite]

Неизвестни египетски поети - Любовна лирика

Неизвестни египетски поети – Любовна лирика

Две стихотворения на неизвестни египетски поети, за които се предполага, че са творили между XVI – XII в. преди Новата ера. Преводите са на Григор Ленков и са от “Антология на световната любовна лирика” (“Народна младеж”, 1967)ЕлегияАртемидорос, сбогом. Аз няма вечепак да целувам твоите устни, нито ръката,което в сладък план ме държеше.Ти няма вече да ��е поглеждаш с болка.Артемидорос. Защо ме…

[elmirondelaesquina]

От 20 до 29 януари

Бюлетин Cineteca

Националният Cinematheque открие различните аспекти на детектив Филип Марлоу 9 основни филма ще бъдат показани, за да се определи траекторията на легендарния филм характер, създаден от американския писател Реймънд Чандлър

Lonely, циничен и скептични, аз съм може би най-известния детектив на всички времена. Съзерцателна и философски, любовна лирика и шах. Двадесетте години са зад гърба ни и с Голямата депресия обеднял и насилие общество с изобилие недоверчиви и отчаяни хора в очите. Моето име е Филип Марлоу.

Филип Марлоу е главният герой на седемте романа, създадени от Реймънд Чандлър (1888-1959), чийто професионален опит в изграждането на частния си детектив е направила тази последна една по подадена до големия екран литературни герои. Този месец, Националната Cinematheque представя цикъла Моето име е Филип Марлоу, който ще екран филми 9 важно да се знае опита кино в легендарния детектив, създаден от американския писател. Можете да се насладите на лентите 20-29 януари стая 9 Хуан Bustillo Oro, в 19:00 часа.

Марлоу се характеризира като един ироничен и разочарован идеалист; един от тези анти-герои, предназначени да бъде наблюдател на неговото корумпирано и декадентски социална реалност. Първият му филм вид беше през 1944 г. в загадката на яката (убийство, сладка моя, Едуард Dmytryk, 1944 г.), която се играе от Дик Пауъл, който се откаже от своите отличителни роли в мюзикъла да въплъти в бъдещите детективите. второ Филмовата адаптация на романа на Реймънд Чандлър е написана съвместно от Уилям Фокнър. В Ledge (Големият сън, Хауърд Хоукс, 1946 г.) Хъмфри Богарт, може би най-известният филм Марлоу разследва тяло извлича от водите на пролетта. Филмът се превръща в един от класиците на американския черен кино.

Следващият филм беше Робърт Монтгомъри като Филип Марлоу и режисьор на лентата. Дамата от езерото (дама в езерото, 1947) революция в жанра на филм ноар с техниката на субективна камера, тази, в опит да се отрази на използването на първо лице разказвач оформен от Чандлър. Следващата поява на Марлоу отнема няколко години; през 1969 г. Марлоу, Private Eye (Марлоу), с Джеймс Гарнър като се появява на главния герой. Дългото сбогуване (Дългото сбогуване, 1973), този път с Елиът Гулд като Филип, е представен като един от най-актуалните романите на Чандлър, да се рови в психологията на емблематичните детективски адаптации. В следващите два филма на Робърт Мичъм звезда като Марлоу като зрял детектив; Сбогом, моя любов (Сбогом, Моя красив, 1975), Дик Ричардс, изследва нови функции на детективски филми, докато Големият сън (Големият сън, 1978), режисиран от Майкъл Winner, се движи под действието на Лос Анджелис в Лондон четиридесетте до седемдесетте години.

Накрая, Националната Cinematheque ще скрининг Пудел Спрингс (1998), адаптация на недовършен роман, който напусна Реймънд Чандлър до смъртта му. В това, американският писател представяли лично я следовател митичния зрял и омъжена за милионер привлекателна. В този филм, режисиран от Боб Rafelson Марлоу Джеймс Каан, отразяваща духа детектив уморен. Един добър край до край на повече от половин век на филмова кариера Марлоу, великият -initially литературен герой, който има свой собствен морал, който не винаги се вписва с обществото, в което живее, и които са готови да го защитят.

[blind-letters]

Мислила ли си някога да пишеш нещо друго освен любовна лирика?

В блога ми тук съм публикувала преимуществено такава лирика, но ако разгледаш страничката ми във фейсбук мисля, че би намерил/а доста нещица с друга тематика:) А може би просто на този етап още това ми е най-присърце и е просто въпрос на някакво порастване:)

[cold-like-fire-warm-like-ice]

Защо???