#BGPoetry

[wandrress]

Случвало ли ви се е да си споделите някоя мечта на някого и да сте толкова щастливи и развълнувани, а човека отсреща да ви гледа с празен поглед и да ви казва че сте луди? На мен ми се е случвало и тогава осъзнавах, че хората без мечти винаги ще мразят лудите. Бъдете луди, не празни.

- Л.Л.

[did-i-say-something]

Тъгата

Понякога лцето на тъгата е скрито, незабележимо, в сенките в слънчев ден. Крие се в престорените усмивки, в щастливите моменти сред хора, в привидно спокойното ежедневие, в подредения живот, в успешните и вдъхновяващи истории.

Понякога тя се прокрадва в най-щастливите ти дни и смрачава небето над теб. Понякога се спира като буреносен облак и изсипва буря от спомени, загнезва се в съзнанието ти, намества се удобно в съцето ти и не си тръгва с дни, седмици, месеци.

Не я запознаваш със света и я пазиш за себе си - на топло, скрито място, което се превръща в запазено кътче и част от теб. И започва да свикваш. На нея ѝ става с всеки изминал ден все по-спокойно, все по-уютно, все по у дома. И се шири по теб, обгръщайки те, завземайки те.

И докато се усетиш, тя преобладава навсякъде. И става все по-трудно да я криеш...

- Е.Т.

[miraauden]

Защо все още ти ме търсиш,

щом бързо ти омръзвам?

Причината е ясна – виждаш,

че лесно ти се връзвам.

След тебе дълго време тичах,

вървях по твоите следи,

не казвам тебе, че обичах,

но някак важен беше ти.

Не схващаш явно ти нещата,

в реда, във който всъщност са,

но виж, обърна се играта

и друга е реалността.

Отказвам се от твоите стъпки,

отказвам аз след тебе да вървя,

тогава пак започваш да ме търсиш,

но спри – не вярвам вече в чудеса.

[cecocd]

View this post on Instagram

A post shared by 33Tse33 (@333tse333)

#calligraphyart #calligraffiti #calligraphy #cyrillic #poetry #graffart #graffiti #brushart #calligraphybrush #art #artoftheday #bgpoetry #rip #bulgariacalligrafia #tseart #арт #каллиграф #калиграфия #българскоизкуство #поет #любовь #здраве #граффити #графити #рисунок #българия🇧🇬 https://www.instagram.com/p/CC_DQAmDEFg/?igshid=vyj8uzchat82

[givemethewinee]

здравейте,

днес написах първото си стихотворение.

[i-am-a-little-daisy]

И само понякога, гледам старите снимки и мълча.

Мълча и слушам неизреченото

И ми става топло на душата

Виж само колко сме усмихнати

В очите.

В душите.

-Daisy

[musiclooover]

“Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ!”

Шекспир

[deep-inside-the-blue]

Хайку за всички българи ❤️

#lockscreen #haiky #bulgaria #bg #bgpost #bgquote #bgpoetry #bgprofile #wallpaper #iphone #iphonelockscreen #quotes #japanese #japanesepoetry #fan #nature #

[wandrress]

Няма да съм аз

Всеки път, в който я погледнеш,

ще виждаш мен.

Всеки път, в който я докоснеш,

ще усещаш мен.

Всеки път, в който копнееш да съм аз,

ще бъде просто тя.

Всеки път от тук нататък

няма да съм аз.

- Л.Л.

[did-i-say-something]

Как да живеем със себе си

Как човек се справя с буцата в гърлото, с болката, която таи в себе си, с мислите, от които не може да избяга, как човек се справя със себе си? С чувствата си?

Как човек е денем щастлив, а нощем трябва да спи със себе си в едно легло? Как избираш себе си пред друг, за да си щастлив, но тази мисъл е тази, която не ти позволява да бъдеш такъв и те дърпа назад в трудните моменти?

Понякога нямаме нужда от друг, който да ни наранява, понякога сме си достатъчни само ние.

- Е.Т.

[nikolast178]

Липсата на внимание... . . . . #bgpoetry #poetry #author #fear #bulgaria #bgauthor #цитат #поезия #страх #автор #тъга #sadness https://www.instagram.com/p/CBssG_3j4Z-/?igshid=1ksv0iv2oiab4

[i-am-a-little-daisy]

To my first love

С теб не можем да сме просто приятели.

С теб не бива да сме си каквито и да било.

Защото всеки път когато те погледна, ще виждам изгорели останки от първата си любов.

Ще палиш в мен кибритени клечки с пламъци от спомени, за нещо отдавна изгоряло.

А аз, като глупачката, която съм, ще се изгарям отново и отново.

И ще ме боли.

И ще искам да си отмъстя.

И ще го направя.

Отново и отново.

И пак ще те гледам, всякаш още те обичам.

И пак ще те целувам, всякаш животът и на двама ни зависи от това.

Пак ще се държа студено и като видя, че се отдалечаваш, ще ти дам любов.

Точно колкото ти е нужно за да останеш.

Ще те съжаля и ще те оставя сам в декемврийския студ. Отново.

Да се топлиш на въглените на някога горящото...

И пак ще плача.

И ще проклинам съдбата, за дето не сбъдна навреме онова, което трябваше да си остане неизживяно.

-Daisy

[wandrress]

Хората, които ги е страх

да говорят за миналото

са тези, които все още живеят в него.

-Л.Л

[did-i-say-something]

Прошка

Днес е ден, в който искаме прошка - от онези, които са по-възрастни от нас, от онези с повече опит от нас, от онези, които без да искаме сме наранили, оскърбил��.

Днес е ден, в който се изправяме пред себе си, пред другите и заявяваме, че сме хора, че бъркаме, преглъщаме болката, искаме прошка и прощаваме. За болката, за разочарованието, за грешките, за трудните моменти...

Най-трудно е да простиш на себе си. Аз все още не мога...

- Е.Т.

[theblue-whale]

v

Ти беше любовта, топлината и сигурността. Написах толкова поеми. Беше и студа и аромата на пушек и сняг през зимата. Хванах толкова настинки, опитвайки се да събудя спомена за теб. Беше болка. Толкова сълзи... Сега си нищо. А продължавам да пиша. Твоето нищо е моето всичко. Няма празнина ако тя се пълни от друга. Оставям грешната нота. Върв��.

Виждам оглупялата надежда, която може би е помъдряла, да си събира нещата. Закръгленото й лице, изтормозено от времето... Слага плочата с любимата ти песен в куфара си, затваря го и тръгва към вратата. Спира се до закачалката... Взима палтото и шапката си, увива се в плътен шал и излиза. Навън е студено...

Празнота в празнота, студ в студ.

Сбогом.