#стихове

[witheringflowerofdreams]

Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа." Добромир Тонев

[only-bulgarian-things]

срещал ли си жена

с която те е страх

от себе си?

търсиш я и те е страх

че ако веднъж й се дадеш

всички други забежки

и флиртове

ще те изгубят завинаги

ще си свободен

да свърши

а няма да искаш

сякаш е птица сърцето ти

а не може да лети без тази

която му е като чист кафез

гледаш страха си в очите

и си склонен да му позволиш

да прави с теб каквото си поиска

само и само да не си отива

толкова я обожаваш

тази жена че е плашещо

колко много твои тъмнини

може да накара да замлъкнат

и как може да събуди в теб

лице

за което не си подозирал

срещал ли си страха

на мечтите си?

мислел си че вечно ще я караш

с носни кърпички

че ще хвърляш

като забравени хора

в (на)празното мазе на времето

но всеки си намира майстора

и си идва на точното място

целувал ли си някога

страха си?

опитай

ще те помни цял живот

Николай Владимиров

[anittatheleo]

14/12

похотта ми си има име адрес и пощенски номер похотта ми тежи точно 96 килограма чете много говори малко �� слуша моята музика похотта ми не бърза става рано и ляга късно толкова удобно се е настанила в мен че когато смени адреса телефонния и пощенския си номер когато свали килограми когато спря да ми говори ми се прииска и аз да сменя адреса номера да спра да говоря прииска ми се да изтрия паметта си да кача нова музика да бъда вече друга не успях ти си по-добър в това признавам - anittatheleo

[coindepoesie]

Код нула – Мартин Щурец

Да обичаш е да оплиташ ръце в тежките, сочни мембрани на времето, да се разстелиш меко и плътно по охладнялата пустош – пръст и скала – на луна, луна без слънце, самият ти да си лунен и бледолик, с очи настръхнали към някъде без има – място безлико, но не картотекирано,

да обичаш е да се чукаш сам, представяйки си как чукаш друг, да обладаваш огледала и фотоси, да разнищваш невидими кълбета през лабиринти от звук, а чашата ти да е винаги само наполовина чаша, да обичаш е да нямаш и да не държиш – или да имаш и да държиш треперещ – съсредоточен в нещо като многоточие – губещо се в хоризонт от ванилия.

или:

да обичаш е да подписваш некролози, да обичаш е да се спичаш на полюс, да обичаш е да критикуваш ангели, да анализираш пробудени, да си прецакаш вечността, въжеиграч, да ядеш стъкло и да се чудиш защо те боли стомахът, да си играеш на оракул с огън и обръчи, да си объркан, натикан и разпилян, да знаеш отговора, обаче без гатанката, да викаш дама пика и да дойде, да обичаш е да не вдишаш, но да издишаш, да обичаш е да пишеш стихове с името на някой, който бърка твоето, да обичаш е да си жилав и желиран, да си дзен и да си дозиран, да обичаш е да бръкнеш в черта дупка и да изкараш заек, който подранява, да обичаш е да си достатъчно глупав да си татуираш име различно от Теб или Бог.

или:

да обичаш е да приемеш нечия друга вяра, да обичаш е полупрозрачно камъче и прегръдка през спален чувал, и мнима армия от клоуни, и нощен влак след бандонеон, и да се преструваш, че не си го чувал, и да се преструваш, че няма да свърши, и да си мълчалив експлозив във фъстъчена черупка, спрял на 00:01. да обичаш е кафе преди сън, маска от кора на краставица, шампанско юни месец, бисове без концерт, бой на петел и куче, всяко изображение, което ми хрумне, всяка секунда, която ме сполети, докато се усещам 1/2 пъзел.

или:

да обичаш не е да разкодираш прастари тайни в палиндром, освен ако не би те поблазнило. да обичаш е да хакнеш собствената си праисторическа душа – колкото и да не те блазни.

или, последно: да обичаш е оризово зърно в средата на празна стая.

[nikolcheti]

Понякога се сещам за това от нищото,

 просто ей така. И колкото и светло да е вън, 

моментално става тъмнина. 

"Странно." каза си сърцето,

което уж от друг вече бе заето. 

Май че ролите се размениха,

сега мозъка ми стари спомени разплита. 

"Една секунда ми дай. Обещавам че ще спра да ровя там!" 

Един два удара така преобърнаха цялата игра.

Мразя ги! Защо пак ме върнаха назад?

 Спомените отдавна пяха прах. 

Но един най се държеше.

 Това беше онзи, който на много не болеше.

Стискайки го сърцето се разпуква.

 Старите рани се разшиват пак.

"Съжалявам. Виновен съм!" 

разстроен каза разума,

 но късно беше, сърцето вече бе потънало в мрак.

[did-i-say-something]

Тъгата

Понякога лцето на тъгата е скрито, незабележимо, в сенките в слънчев ден. Крие се в престорените усмивки, в щастливите моменти сред хора, в привидно спокойното ежедневие, в подредения живот, в успешните и вдъхновяващи истории.

Понякога тя се прокрадва в най-щастливите ти дни и смрачава небето над теб. Понякога се спира като буреносен облак и изсипва буря от спомени, загнезва се в съзнанието ти, намества се удобно в съцето ти и не си тръгва с дни, седмици, месеци.

Не я запознаваш със света и я пазиш за себе си - на топло, скрито място, което се превръща в запазено кътче и част от теб. И започва да свикваш. На нея ѝ става с всеки изминал ден все по-спокойно, все по-уютно, все по у дома. И се шири по теб, обгръщайки те, завземайки те.

И докато се усетиш, тя преобладава навсякъде. И става все по-трудно да я криеш...

- Е.Т.

[leatherjacketblesseddreams]

- Пейо Яворов, "БЛЯН" 1/2

[otvadkoritsite]

Денис Олегов - из "Оправдание за съществуване" (2024)

Издателство “Отвъд кориците” представя първата си книга – стихосбирката “Оправдание за съществуване” от Денис Олегов. Представянето на сборника ще бъде на 17 декември от 19 ч. в Art Bar 158 и каним всички желаещи да с��оделим една вечер на словото. Редактор на изданието е Димитър Събов, а художественото оформление е дело на Симеон Цинцарски. Ето и няколко стихотворения от книгата. ПОРЪЧАЙ…

[movagea]

Прилепът заплака в пещерата

а спи

��ещерата, спи и нехае

усилва ехото на стона, насочва го навън

Разделя се без болка с него, в съня си

бълнува:

да белязва други - пещери и влажни природи, 

тук оглушах от мрак, ослепях от крясъците му среднощни, и изпуснах времето - дали е ден, или е вечер?

Но времето е неуморна хватка, измерва всеки час, във който аз съм тук

(дори и в мислите си да не бъда)

за милисекунда съществуване сме вечни

Забравям време, мир и тишина,

щом прилепът заплаче.

Студена съм, но съм подслон. А той не вижда и не спира. 

Оглушал и ослепял подслон

насочвам ехото навън с гърдите си 

то ме напуска и не се обръща

докато капки сън погалват бавно 

мрачните ми дълбини и живват те

освободени….

-07.06.23

[earlgreydarkchocolate]

Трезвеност

Липсваш ми, моя любов.

Липсва ми лудия поглед,

липсва ми топлия дъх,

липсва ми

самата пролет,

в която те няма,

с всичките ѝ дървета,

с всичките ѝ треви,

с всичките ѝ момчета,

с всичките ѝ поли

над коляното,

липсват ми раните

от охлузено

по лактите,

липсва ми смехът до небесата,

пиянското сливане

на телата,

ароматът ти,

кристалите

и пяната,

мехурчетата,

топчетата лед,

които плуват в чашата,

пулсът по врата,

пукотът,

след който

пак потичаш

по гръкляна ми,

липсват ми,

любов,

зюмбюлените нощи,

скандалите,

да бъдем само двама,

голи на балкона,

млади още,

с време за пилеене,

липсва ми да седнем от обяд

под някой навес

и да изпратим заедно

всичките слънца,

да обръщаме маси,

да помръкнем пияни,

да танцуваме яростно,

да четем под чадъра

на двора

Толстой,

да е август, любов,

да те нося

в ръцете си,

да те пия на плажа -

едри глътки от теб

и да ходим на пръсти

по Великден на двора,

елегантни,

в халат да съм аз,

ти до мен.

Много липсваш,

любов,

ще се срещнем отново

и ще бъда пак твоя,

и ще бъде пак май,

и ще бъдем пак заедно

до блажена умора,

ще потъваш у мене,

само време

ми дай.

#tbсекс

[l-homme-triste-qui-rit]

Да ходиш на бар не е само мъжко занимание...

да ходиш на бар не е само за петък вечер

можеш да отидеш в понеделник вечерта

или в сряда след тежък работен ден

да си поръчаш уиски с лед и кока кола

да поискаш пепелник и да не те е срам че си единствената жена в бара

напротив

да ходиш на бар не е само мъжко занимание

Отиди на бар

в понеделник

в сряда след работа

не чакай петъка

��окато чакаш да дойде петък животът отминава

затова сложи най-широката тениска

нахлупи феса

облечи дебелото зимно яке

и върви на бар

поръчай си уиски с лед

и кока кола

поискай пепелник

запали цигара

Защото да ходиш на бар не е само мъжко занимание...

@l-homme-triste-qui-rit © декември, 2024

[witheringflowerofdreams]

питат ме някакви хора: позитивен ли съм, негативен ли съм; чашата е празна, пепелникът е пълен, душата е по средата - филип филипов

[slaveyaslavcheva]

не беше трудно

да науча че

Навсякъде без мене може

-

но изчукам ли

душата ти веднъж

в тебе липсата

започва да дълбае

И не е просто липса

нож е

[slimarka]

Интелигентните глупачки...

Има едни такива жени, които не можеш да срещнеш навсякъде, нито с всеки. Жени, за които етикетът на дрехата няма значение, а само това, как се чувстват в нея. Жени, които няма да имат много партньори, не от самозабравяне, а от себеуважение към себе си. Такива, които умеят да се забавляват в долнопробна селска кръчма, в лъскав ресторант и на поляната в гората, защото умът им е широко отворен. Наричат се интелигентни глупачки. Добре възпитани, макар да знаят повече обиди от царете на псувнята, ще замълчат, когато заслужаваш да те удари обидата, като парен чук, за да се освестиш,че светът не се върти само около тебе. Има едни такива жени с твърда обвивка и мека сърцевина. Такива, които могат да те слушат, да те разберат. Онези, които са изчели толкова книги, че не могат да те впечетлят със заглавия, а с мъдростта, която са попили. Жени, на които парфюмът "ЖЕНА" винаги им пасва. Те не се познават в тълпата по чанта "Шанел", а по сиянието на усмивката. Биха нахранили бездомник, прегърнали мърляво коте, погалили улично куче, въпреки изрядния си външен вид, защото тяхното най-скъпо бижу е ДОБРОТАТА.

Има едни такива жени, шарени в умовете си, пълни със смисъл. Могат да пеят под дъжда, да рецитират Хайне, да пишат стихове, да бъдат нежни, крехки, но когато несправедливостта ги застигне, да се изправят с гордо вдигната глава и да извикат с цяло гърло, че няма да се предадат на този "СКАПАН ЖИВОТ", и отново да продължат уверени.

Има едни такива жени, които не знаят, какво е да си галеник на съдбата, а постигат всичко с труд и постоянство. Не очакват принца да им поднесе света, а сами си го построяват. Жени, които не разчитат на 400-те кубика в пазвата си, късата пола или поведение на куртизанка. Такива, които за нищо на света не биха те предали, дори да си ги залагал хиляди пъти в казиното на собствената си глупост. Ако си късметлия и не прекалено глупав, може да те харесат, може и да останат, за да ти подарят най-ценното - топлината си.

Има едни такива жени, които не всеки мъж заслужава...

[iwatasblog]

Той не ще бъде теб,

дори и по - нежно от теб

да ме докосва.

И аз не ще го обичам

както обичам теб,

по - слабо ще е и

по - щадящо мен

самата.

Стихове нему едва ли

ще му посветя,

такива пламенни,

каквито за тебе писах,

и сълзите ми не ще

текат такива, каквито

за тебе са тегли.

По-лесно той се обича,

затова и с него ще

остана.

Той не ме праща

приживе в ада и

съмнения в душата

ми не ще насажда,

както правеше ти.

Ала, на човек какво

друго му остава,

освен с кротката обич

да се примири,

докато цял живот

мисли за тая дива

обич, която изгубил

е на младини?

-ivagadjenakoff

[ljiljaknjiga]

ЕСЕЈ .

Увод : Затекнемо некада себе да 

размишљамо о Прошлости , што 

је и тема овог личног есеја који 

ћу покушати да разрадим .

Главни део : Зашто нам се то догађа ?

Да ли због сете и носталгије за 

временом и људима које нажалост ,

више нећемо видети ? У 

мом случају враћање у

време које се више не 

враћа ; буде ме људи 

који су врло брзо 

нестали из мог живота ,

и добри и зли .То 

су болне успомене ,

које желим да заборавим .

Закључак : Као песник 

враћам се у то време ,и

све бележим у стихове ,

то ми је спас , Катарза ,

мој савет је ако умете 

да испољите емоције 

не мора бити Поезија ,

као у мом случају ; већ

неки други вид уметности ,

ишчупајте себе из колотечине Прошлости ,

и више јој се никада не враћајте ,

то је најбоље решење .