#бгпоезия

[the-dark-lord-writes]

IG: @the_dark_lord_writes

[summersoullll]

Никога не е загуба на време, ако си бил истински щастлив. Дори и за малко.

[did-i-say-something]

Тъгата

Понякога лцето на тъгата е скрито, незабележимо, в сенките в слънчев ден. Крие се в престорените усмивки, в щастливите моменти сред хора, в привидно спокойното ежедневие, в подредения живот, в успешните и вдъхновяващи истории.

Понякога тя се прокрадва в най-щастливите ти дни и смрачава небето над теб. Понякога се спира като буреносен облак и изсипва буря от спомени, загнезва се в съзнанието ти, намества се удобно в съцето ти и не си тръгва с дни, седмици, месеци.

Не я запознаваш със света и я пазиш за себе си - на топло, скрито място, което се пр��връща в запазено кътче и част от теб. И започва ��а свикваш. На нея ѝ става с всеки изминал ден все по-спокойно, все по-уютно, все по у дома. И се шири по теб, обгръщайки те, завземайки те.

И докато се усетиш, тя преобладава навсякъде. И става все по-трудно да я криеш...

- Е.Т.

[yoanaborisova]

Хей, хей, читатели!

Съвместният ни сборник с фентъзи-трилър-хорър разкази с Иванчо ще можете да четете в Wattpad. Ще има нов разказ всеки понеделник, така че stay tuned!

Сборникът спечели второ място в категория „Проза" от конкурса на Издателска група „Арс" и „Scribens" за ръкописи на дебютна книга - поезия, проза и хуманитаристика през 2022 г.

Линк към сборника ТУК

[chrisheart1973]

[september--stories]

Check

[bambi09]

[girlofpoems]

Искам да ти подаря света,

да вярвам безрезервно,

без да има трепет в моята душа.

Мога много да търпя, в тишина

да страдам и чувства да градя.

Но, за жалост, нямам много да ти дам,

аз съм само едно сърце и половин душа

М. И.

[pulnigluposti]

и може би

просто може би

ако седя тук

в дъжда

ще се удавя

в нещо друго

освен

милсите ми.

-Б.П.

27.03.20

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

[in-my-soul-666]

[blackangelwithwhitewings]

Алкохола влиза,

разума излиза..

[putthemunderyourhat]

Седмия ден на май

В седмия ден на май утринното слънце ще свети по-различно - вдъхващо доверие във всичко окова, което ни е приготвило още от толкова рано.. дори и на мен (аз обикновено проспивам сутришните слънца).

Точно в девет часа и седем минути ще се събудя в стаята (която онзи ден заедно боядисахме наново в най-чистото бяло, а ти нарисува с красоти тук-там) на голямото ново легло (което купихме заедно и сложихме така, че да се радваме на свежия полъх, идващ от отворената тераса, в дни като днешния). Та, сега така ще се събудя от него и от звуците, които те придружават, докато вървиш в коридора към стаята. Ще чуя как двете порцеланови чаши тракат по подноса - едната ще е бяла на тъмносини дребни цветя, а твоята ще е на райета, точно като тези на подноса. Малко по малко ще започна да усещам и аромата на зелен чай с лимон в тях, а когато най-сетне отвориш вратата, ще усетя и топлината на усмихнатите ти очи, и свежестта на букетчето от седем зюмбюла до чашите.

Малката тераса сега ще е само наша. Ще ме изчакаш да отпия бавно първата си глътка чай, докато ти вече отпиваш седмата и любопитно наблюдаваш малката, пълна с бързащи хора, уличка под нас.

Добро утро!

Как спа?

-аховаБП

.................................................................................................................................................................

СЕДЕМ

Любимото ми число е седем каза тя имам седем врати с които да те посрещна

Но как да мина през тях с моите седем смъртни гряха

Ще ги превърна в седемте чудеса усмихна се тя трябва ми една седмица

Петър Чухов

[summersoullll]

Мисля, че душите ни си пасват

в ритъм, който само те могат да чуят..

[did-i-say-something]

Как да живеем със себе си

Как човек се справя с буцата в гърлото, с болката, която таи в себе си, с мислите, от които не може да избяга, как човек се справя със себе си? С чувствата си?

Как човек е денем щастлив, а нощем трябва да спи със себе си в едно легло? Как избираш себе си пред друг, за да си щастлив, но тази мисъл е тази, която не ти позволява да бъдеш такъв и те дърпа назад в трудните моменти?

Понякога нямаме нужда от друг, който да ни наранява, понякога сме си достатъчни само ние.

- Е.Т.

[yoanaborisova]

#1. В помощ на писателя - Идея. История. План.

Серия от статии в помощ на друг�� писатели, които не знаят от къде да започнат.

Далеч не съм от най-успешните писатели, за да споделям и създавам лекции и „ноу-хау“ по темата на креативното писане. Но пък, както всеки човек, и аз се уча в процеса на работа и винаги се радвам, ако успея да помогна на някого, който е тръгнал по същия път като мен. Затова реших от време на време да разписвам някои трикове, съвети или личен опит, които сама съм усвоила и биха били от полза на някого. [или иначе казано, когато ме мързи да работя по собствените проекти]

В тази статия ще споделя няколко думи относно развиването на идея в история. Със сигурност щом четете това сте имали поне веднъж ✨идея✨, която сте си казали, че би била страхотен разказ или пък роман, нали? Ако е така и сте от хората, които тепърва започват да пишат, нека ви споделя нещо много важно:

Пишете това, което искате да прочетете.

Клише, но пък много вярно! Появяването на идеята е един много интересен момент, който е особено вдъхновяващ. Въпросът е дали ще успеете да задържите това вдъхновение от самото хрумване до развиването на идеята, следователно и превръщането на идеята в текст. Ако успеете да останете вдъхновени и най-вече развълнувани от самото начало на раждането на идеята до самия ѝ финал - поздравления! Много е вероятно са сте сътворили нещо впечатляващо.

С горенаписаното искам да ви кажа, че ако се опитвате насила да развиете дадена история, то ще ви издам една тайна. Ако на вас самите не ви харесва нито ви е интересно, то на никой друг няма да му бъде. Една ✨идея✨ трябва са се захрани с мечти, вдъхновение и интерес, за да прерасне в пленяваща история.

И тук ще напиша нещо, което съм се засичала да правя аз самата в началото, когато все още не бях наясно кое е моето и какво искам. Имах много идеи, дори се насилвах да създавам сюжети, които в последствие мразех, но всеки опит е полезен опит, нали така? Имах идеи за истории, с които заспивах и с които се събуждах, постоянно ги мислих, но се насилвах да довърша онова на десктопа ми... мъчения, продължили с месеци. Резултатът от това беше:

Изгубено време

Файл с ужасна, изтормозена история

Пълна демотивация, защото нищо не върви.

Дори и да приемем фактът, че поне сме упражнили своят писателски опит - стил на писане, умения за изграждане на диалог и т.н., цялото нещо само и единствено ни натоварва излишно. Няма лошо да се упражняваме и да разписваме понякога странични истории, разкази или новели. Но...

Възползвайте се от онова огромно вдъхновение, което кара пръстите да ви сърбят да затракате по клавиатурата още на момента.

Цялата идея на този дълъг пост е: пишете това, което кара пеперудите в стомаха ви да пърхат. Другото не е толкова важно.

[dimaispoetry]

Тайна

Трия

Всичко което написах за него

В лошите дни

Без него

Пазя тайната

Пазя нещастното ми аз

Не го показвам пред него

Момчетата

Не се влюбват в такива.

Dima's poetry