#българска любов

[ladyschaoticmind]

"Човек с човека живее. С нищо друго не живееш. Нито с пари, нито с коли, нито с имоти... С хора! С този, който вечер ще те прегърне, който сутрин ще ти донесе кафе. С този, който ще те погали, помилва. Този, в когото ще се сгушиш. Всичко друго е суета."

- А. Сърчаджиева

[addictedtohisbrowneyeserawr]

[7bizarre]

[maybethedreamscometrue]

По-добре нищо, отколкото малко, с този, за когото не си всичко.

[moonlitscribe]

Навярно не знаеш, но очите ми ти подаряват звезди. Всеки път, щом погледнеш в тях и видиш блясък. Защото всеки блясък е звезда. Топла, светеща и ярка. Близка, далечна. Свалена за теб от моето лично небе. Това, което крия в душата си. Това, което ти също обсипва�� със звездите си. По една за всяка мила дума. По една за всяка усмивка. По една за всяка емоция. Твоя. Моя. Наша. И навярно се питаш: "Има ли изобщо нещо наше?". Имаме звезди. Моите. Тези, които с охота ти подарявам. Твоите. Тези, които си взимам без изобщо да питам. Нашите. Тези, които светят едновременно, заедно, във едно. И макар точно в момента да не те виждам, знай, че пак ти подарявам звезди. Да осветяват пътя ти. Да стигнат до онова специално място в главата ти. Да предизвикат усмивката ти.

Подарявам ти звезди. ✨

-- Moonlit Scribe 🌙

[ibracadabraa]

Знайте границите си,

знайте кога да давате,

знайте кога да изисквате,

знайте кога да кажете "не" и най-важното -

знайте кога "достатъчно" е достатъчно.

[bulgarianpsycho]

„Хората отвръщат

с много по-силна жар на злото,

отколкото на доброто,

защото благодарността е бреме,

докато отмъщението е наслада. "

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Никой не те предупреждава, че да катериш корпоративната стълба, означава да отчупваш парче от морала си с всяка стъпка нагоре.

[userlost11111]

Как мога да започна нещо ново с всичко вчерашно в мен?

[kalina1]

А ти мислиш ли си за мен нощем?

Какво ли щеше да е, ако бяхме заедно още?

Щях да лежа в ръцете ти, щеше да галиш косата ми.

Всичко това са вече само спомени.

Сънуваш ли ме вечер?

Събуждаш ли се с трепет?

Ако беше тук, щеше да избършеш сълзите ми.

Не излизат от ума ми всички тези спомени.

Сещаш ли се за мен денем?

Пред очите ти ли съм, дори и да си буден?

Иска ми се да ме утешиш, докато държиш ръката ми.

Да можеха да са реалност всички тези спомени.

[iamstonecoldbabyy]

Уморен си да буташ. Не си сам, но се чувстваш сам...

[ladyschaoticmind]

Твоят човек е човекът, в чиято компания просто се чувстваш уютно. С него не се налага да внимаваш какво говориш, защото знаеш, че каквото и да кажеш, това няма да промени мнението му за теб. В неговите очи, ти си напълно прозрачен. Свободен си да бъдеш изцяло себе си. Той не се интересува от опаковката. Вълнува се повече от душата и от мислите ти, от същността ти. От това как се чувстваш. Предразполага те да се чувстваш комфортно в компанията му и те кара да му се довериш. Твоят човек е, когато можеш да му покажеш слабостите си и знаеш, че няма да ги използва срещу теб. Не иска нищо от теб, а в същото време може да ти даде толкова много. Отношения без обяснения и форма��ности. Без задължения. Среща на душите, тайно свързали пръстите си с червена нишка. Пази те на скрито място в сърцето си, а душата му мислено всяка вечер те завива за лека нощ.

/ Рада Тончева /

[addictedtohisbrowneyeserawr]

[7bizarre]

[maybethedreamscometrue]

“Къде искаш да си ?” - ме попитаха. Казах, че не знам. Излъгах, де. Знам къде бих отишла, но не ми е там мястото.

[moonlitscribe]

Хората казват, че истината се крие в очите...в погледите. И са прави. Неговият поглед е моята истина. Поглеждам и вече съм на колене. И знам, че каквото и да поиска, ще бъде получено. Дори да поиска сърцето ми. Дори да поиска душата ми. Бих бръкнала в себе си собственоръчно и бих му ги връчила. Без задни мисли. Дори да поиска ума ми. Дори да поиска тялото ми. Бих му се отдала изцяло, та дори и повече. Бих му дала ръцете си, нозете си, очите си. Без задни мисли. И ми харесва да съм там долу. В краката му. Защото макар и на колене, пак се чувствам силна. Чувствам се като ангел, даряващ го с красотата на Рая. Чувствам се като дявол, подаряващ му страстта на Ада. Чувствам се като богиня, владееща и небето, и земята. Владееща него, докато той владее мен. И ми харесва да владея. Харесва ми да знам, че мога да се протегна и да открадна сърцето му. Но колкото и да ми се иска...не го правя. Търпелива съм и чакам сам да поиска да ми го даде. А междувременно съм и горе, и долу. Навсякъде съм. По него съм. И го гледам, без да мога да откъсна очи.

-- Moonlit Scribe 🌙