#самота

[lorasfeelings]

Страхувам се да чувствам.

Да се доверя отново.

Да дам цялата си душа.

Без да имам контрол над емоциите.

Защото имам хиляди страхове.

Хиляди болки, които не искам да чувствам отново.

Затварям пътят към сърцето си.

Отново заради страхове и безброй въпроси.

Ами ако отново ме заболи, ами ако и сега почувствам същата болка?

Толкова много ако, а толкова малко време.

[proekt-prosper]

“ И когато никой не те буди сутрин, никой не те чака вечер и можеш да правиш каквото си поискаш. Как го наричаш - Свобода или самота? ”

- Чарлз Буковски

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Никой не те предупреждава, че да катериш корпоративната стълба, означава да отчупваш парче от морала си с всяка стъпка нагоре.

[bybinka919]

не мога да съм праведна жена

любимата, добра, домакиня

аз съм дива и свободна

летя с вятъра и с вълните

не мога д�� те следвам кротка,

смирена и с наведена глава

аз горя и се вълнувам

следвам своята съдба

не се опитвай да ме оковеш

крилете ми са крехки и раними

приеми ме така и ми дай свобода

нека имам правото да греша

обещавам, ще съм само твоя

и ще те наричам обич моя

Б.Г.

[leatherjacketblesseddreams]

От известно време насам животът ми се дели на преди и след тя да замине. Във втората половина са девет дни самота. Самота, която най-силно се усеща в онова време между ден и нощ, не още вечер, не вече ден. Там е най-самотно. Светът си отдъхва след работа, аз се задъхвам от отсъствието й.

18% Сиво, Захари Карабашлиев

[misli-na-edin-mechtatel]

Самотата тежи …

[navtora]

Човешката глупост май ми тежи повече от самотата.

[iwatasblog]

Не съжалявам за нещата, които съм направила от любов, просто не бих ги повторила.

[moon-piie]

Пазя малкото ни спомени заедно яростно. Скрила съм ги навътре в шкафа. Късно вечер, когато целият свят спи си позволявам да отваря шкафа и да ги извадя. Позволявам си да се потопя в тях, да изчезна в една забрав��на реалност, да се върна месеци назад, да си пропомня смеха ти, аромата ти, погледа ти. Да си пропомня историите ти, как жадно поглъщах всяка изречена от теб дума. Да си припомня как ми се смееше за лаптопа. Да си припомня онази жадна забранена целувка в бара. Да си припомня как пръстите ти ме галят. Да си припомня предизвикателния ти глас по телефона.

Страх ме е от тези спомени. Не искам тези спомени. Искам да изчезнат. Искам усещането ти по тялото ми да изчезне, да го забравя. Искам леките искри, които се появяват всеки път като те видя, да изчезнат. Искам да си непознат. Искам да не знам желанията ти, да не те познавам. Защото боли…дори след толкова време продължава да боли. Защото дори за малко, успях да усетя нещо с теб, нещо, което си мислех, че не е възможно повече да усетя. Защото ти ме нарани…счупи едва заздравялото ми сърце…дори не се замисли…не осъзна колко ме нарани…колко ме нараняваш…

Влезе в живота ми като вирхушка…накараме да усещам отново, да се вълнувам, да копнея, да вярвам…и също толкова изненадващо изчезна без дори да кажеш чао или извинявай.…

Ако не бяха спомените, щях да си помисля, че си просто сън….и може би щеше да е по-добре…защото сънищата се забравят на сутринта, но топлата ти прегръдка, гласа ти….целувките…тях колкото и да искам ,не мога да забравя…

[1painkiller9]

"Способността да бъдеш сам е условие за способността да обичаш." ~ Ерих Фром

Когато свикнете да прекарвате време сами със себе си, сблъскате се с най-лошите си собствени черти, запълните всички ваши липси и още повече - тогава, когато това ви донесе удоволствие, ще знаете, че сте се справили с първата стъпка към това да отдадете сърцето си на някого!

ОБИЧАЙТЕ СЕ, за да ви обичат!

❤️

-М.Н

[nikolast178]

https://instagram.com/the.necrotic

[lorasfeelings]

[proekt-prosper]

“ Литературата по същество е самота. Пише се в самота, чете се в самота и въпреки всичко актът на четене позволява комуникация между две човешки същества. ”

- Пол Остър

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Не е ли иронично?

Тъмблр е пълен със самотници, които прекарват вечерите си, реблогвайки постове на други самотници.

А какво можеше да бъде ..

[bybinka919]

сценарият се повтаря

главния актьор се сменя

а краят всеки път е един

проблемът може би съм аз

може би искам повече

мога да обичам повече

не смогват

и се отказват

тръгват си

напускат

не могат да преглътнат толкова любов

а мога да дам и повече

цялата съм любов

но явно им горчи

отказват ролята

трябва да се променя

задушавам го с любов

отдалечава се

трябва да давам по-малко

може би така ще го задържа

не искам и тази любов да убия

Б. Г.

[leatherjacketblesseddreams]

"Танцувам сам, макар и с теб."