#обич

[isabelle-and-the-devil]

Вчера (1987)

[7bizarre]

[lorasfeelings]

Да допуснеш някого. Не физически, а емоционално. Да се довериш без да се страхуваш дали ще пусне ръката ти. Когато види болката, белезите и раните, които криеш и да ги обикне.

[only-bulgarian-things]

[iamstonecoldbabyy]

Не, как реши, че имам проблеми с доверието? Не, нямам, просто не ми се слуша как винаги мога да разчитам на теб.

[bybinka919]

не мога да съм праведна жена

любимата, добра, домакиня

аз съм дива и свободна

летя с вятъра и с вълните

не мога да те следвам кротка,

смирена и с наведена глава

аз горя и се вълнувам

следвам своята съдба

не се опитвай да ме оковеш

крилете ми са крехки и раними

приеми ме така и ми дай свобода

нека имам правото да греша

обещавам, ще съм само твоя

и ще те наричам обич моя

Б.Г.

[lifequotes21]

Който не те е обикнал миналата година, няма да те обикне и през тази.

Арабска поговорка и пословица

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

Жената умее да постави любовта си към теб в сърцето си, да го запечата и да си тръгне с нея. Усети ли, че ако остане при теб, ще унищожи и сърцето си, а заедно с него и любовта, точно така постъпва, синко. Това е нейният начин да запази и себе си, и теб, и любовта.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[proekt-prosper]

“ ..А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш. ”

- Пьотър Мамонов

[drinkwaterplss]

Искам да обичам някого,

Искам да се грижа, да купувам паста за зъби и пяна за бръснене, защото у тях са свършили.

Искам да знам откъде е белега на коляното му и на колко е бил, когато го е получил.

Искам да пушим сутришната ни цигара заедно.

Искам да обичам някого и да го слушам как ми разказва за детството си.

Искам да знам защо не яде домати и по какъв начин си пие кафето - дали слага захар или дали го пие с мляко.

Искам да знам любимия му цвят и дали буквата А е жена или мъж в главата му.

Искам да знам дали слага и двете обувки и после си връзва връзките или ги слага една по една.

Искам да знам каква е историята на тази износена тениска в гардероба му и защо толкова я обича.

Искам да знам за цифрите на паролата му за телефона и защо са именно тези.

Искам да обичам някого сутрин докато спи и вечер когато не може да заспи.

Искам да гледаме любимото му детско филмче.

Искам да обичам някого, искам да мога да го усещам, да усещам топлината, докосването, дишането.

Искам да слушам как свири и да гледам как рисува.

Искам да се радвам когато той се радва, искам да разделя неговото щастие с моето.

Искам да му помагам да преодолява трудностите си, без да искам нищо в замяна, искам просто да обичам.

Искам да имам на кого да пиша за добро утро и някой, за който да мисля когато съм изморена.

Искам да обичам, не мога да държа цялата любов в мен, искам да обичам.

Искам да целувам, да прегръщам, да се смея, да мълча, искам да обичам.

[hansnocean]

Отнѐ ни лятото, този сюжет.

И приказката бе с неочакван край

Седя на верандата и гледам към морето. И пясъкът още стои разпръснат из пукнатините на пода, а цялото ми тяло трепери. Подухва лек ветрец, сигурно ми е студено. Изпънал съм крака на оградата, навил ръкавите на ризата си малко над лактите.

Поглеждам часовника на стената, ала времето спряло е. Очите ми - изтощени са, но никога няма да ги затворя за залеза, и пред теб.

И в този момент слънцето отново разлива кървавите си нюанси и изпълва морето с носталгия. Вълните започват да скърбят, и усещам празнотата на поредния отминал ден; и животът ни по-кратък е, похабихме още цял ден далеч един от друг.

Сърцето ни е съвкупност от фрагменти, които никога няма да подредим напълно. Нишки, които никога няма да успеем да навържем. Такъв е животът. Разума си губим сами, никой не ни е виновен. Душата обаче ни бележат хората. Онези, които идват и заминават от същото пристанище. Някои от тях са с престой, ала кратък. Пускат тежко котва, несъобразително. Минават, поглеждат те - как седнал си да просиш, и продължават по пътя си. А пукнатините от котвата, поглъщат ни.

Усещам уют и мирише вкусно, у дома си. Носиш чай и ме целуваш по челото, като докосваш нежно ръката ми. Това твое докосване винаги носило ми е такова спокойствие..

Заспал съм. Часовникът все още спрял е. А тялото ми не трепери вече. Побелял и безпомощен съм, обичайки те. И теб все още те няма. А никога нямаше да затворя очите си преди залеза. Цветовете ми, отстъпили са пред сивотата. Паникьосвам се. Обичах теб и цялото ти същество. И похабихме цял живот далеч един от друг.

Очите ми изтощени, не дочакаха залеза, ала съхраниха теб. А така исках да го дочакаме заедно.

[isabelle-and-the-devil]

заслужаваш

някой да те целува,

докато чакате на червен светофар

[7bizarre]

[lorasfeelings]

Да се страхуваш да обичаш. Защото от любовта боли. Колкото и клиширано да звучи. Понякога не можеш да избягаш от мислите си, от силата, която имат над теб. Защото те ти напомнят за старата болка, за самотните дни. Сега ти е добре. Сама. Без никого. Защо ти е някой, който може да те нарани? Да има власт над теб и да те покори. Защо трябва да се доверяваш, отново и после да си плащаш? Сега само се страхуваш, не можеш да обичаш. Не си готова, да се довериш.

[themeaningoflifeus]

Боли ме сърцето, бабо. Много ме боли.

[iamstonecoldbabyy]

Имаше дни, в които нямаше с кой да говоря. Потънала съм в спомени, а ума ми иска да се убеди, че преди бях по-щастлива, от колкото съм сега. Сълзите ми се ронят, тихо, често, докато съм сама, страхувам се другите да не видят, че не съм добре. Явно върешно отдавна го знаех, усещах, че търся коренно различен път в живота си.