#етюд | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 7 months ago

Text

Лиляна Дворянова: Обичам да разказвам през образи

„Част от картините са рисувани на дъски с тебеширена акрилна боя и имат иконописна стилистика. Тази серия е с цитати от Апокалипсиса. Докато ги правех, гледах миниатюри Беатус. Тя се развива на линии, на панели. Този начин на изграждане панел по панел, по редове, има го в иконописта, в житийните икони, в манускриптите…“ Каза в разговор за „въпреки.com” художничката Лиляна Дворянова /на снимката/ по повод изложбата ѝ „Едновремие“ в галерия „Етюд“.

И продължава: „Оттам се вдъхновявах. Това е основната серия от изложбата, която е ядрото на самата експозиция.“ Разговаряме с нея в пространството на галерията между творбите ѝ, които ни отвеждат в особен свят, където сякаш се преплитат минало, бъдеще, сега…

Във въведението към експозицията от галерията отбелязват: „Голяма част от живописните творби са структурирани като редове от фризова композиция, като всеки ред се населява от различни образи, същества и сюжети, някои съвсем откъснати едни от други, без да се докосват в паралелно протичащи времена, а други проникващи в горните редове, сякаш пътуващи през времето и така свързващи всичко в една цялост.

Тези картини обаче не изразяват просто „паралелни светове“, които съществуват едновременно. „Паралелността“ в човешкото живеене е ясна реалност в днешното време, тя е самата История на историите. Картините на Лиляна Дворянова се опитват да надникнат отвъд това естествено състояние на човешкия свят, „едновремието“ в тях не е „комиксова паралелност“. Картините привидно използват този линеарен модел, в който събития и образи са редоположени едни над други или едни до други. Хора и същества пътуват, общуват, живеят в някакво приказно многоетажие без „стълби“ помежду им. Едновременността в тези светове обаче е метафизически видяна откъм онази точка, в която времената и историите се сливат и вече са не едно-временни, а без-временни. Смисловата гледна точка е някъде извън картините, или откъм най-високия им пласт. Затова фризовите композиции, неслучайно рисувани върху дъски, отвеждат по-скоро към житийните икони и средновековни миниатюри, които привидно разказват истории, хоризонтално разгърнати и последователно четени, но смислово са изтегляни във вертикалата на отвъдвремевото Божествено зрение, в което всичко е „винаги-да-бъде“ и Е.“

Творбите създават усещане за космически нюанси в художествена интерпретация на Апокалипсиса. Лиляна Дворянова с усмивка обяснява: “Има, защото нали изложбата е „Едновремие“. В една от картините има човечета със скафандри, с едни кълбета около главите. В бъдеще няма да има вече въздух и те от там човечетата, които по този начин са изобразени, гледат към някакви минали пластове. Също и в редовете, в които е течът от различните времена – сегашно, бъдеще и всичко се случва едновременно сега а и са свързани. Правиш го сега, а има значение за бъдещето. Например, като в картината „Корабокрушение“. Ако погледът е отгоре всичко е вкупом и вероятно всичко е обвързано.“

Тези теми дълбоко интересуват, вълнуват художничката и като артист, и като философ … „Да, но и времето е такова тревожно и по някакъв начин отразява и моите страхове, може би. Усещане за крайност, привършване на нашата цивилизация…може би. Има го този момент за края на света, но…Аз прекарах една артистична резиденция в САЩ и там рисувахме много големи платна, ��ащото там пространството разрешава. Първите картини като се върнах тук, си казах, че сега ще продължа да рисувам големи платна. Тръгнах, но понеже аз рисувам в хола вкъщи – и сега къде ще ги държа тези големи неща? Те, въобще, не са за нашето пространство. Направих тези две по-големи работи и после минах на друго. Смалих всичко за пространството на галерията. Първоначално имах идея за „Изгубените градини“, тръгнах по тази тема, обаче, явно страховете ми надмогнаха „градината“. Сънни, някакви по-приказни теми, идеи и сюжети, мечтания и съновидения и постепенно по пътя стигнах до края на света…“

Картините ѝ от този цикъл в изложбата зашеметяват – съвременни и ярки и заедно с това те отвеждат в различни времена, където преживяванията са не само апокалиптични. В този контекст я питам как ги е видяла във въображението си на автор преди да ги нарисува.

„Не ги виждам. За тези, специално, правя скици предварително. Много различен подход има. Примерно, тази серия, която свързвам с края на света, с едновремието, не края, а цитатите от Апокалипсиса, но нали след това ще има нов Йерусалим, те са много по-премислени. Една част от картините са по-емоционални. Хвърляш се в по-асоциативно в някакви хрумки, цветове и постепенно извличаш някаква приказка, образ. Моите картини по принцип винаги са разказващи, наратив, някакъв сюжет и аз, докато рисувам се опитвам да го извлека постепенно. Нямам предварителния сюжет на картината, някакъв усет, бегли усещания и желания за нещо и постепенно, работейки в процеса си търся приказката да я разкажа. Но много рядко тръгвам от нещо конкретно. Работя с някакви вътрешни усещания, интуиции и дори не искам да си ги разказвам. Предпочитам в образа да се изяснят, от само себе си да израснат. Такъв ми е подходът, макар че за тази по-различна серия, по-подредена имах ясна позиция, всички вървят по една композиционна форма с тези редове, фризове. Те са премислени, с тях тръгнах, разгледах доста неща – Йеронимус Бош, Беатус манускрипта, средновековните миниатюри, четох самия текст. Там имам по-предварителна структура и мисъл и идея. Но пак в процеса на работа много от нещата изникват ей така, сякаш от само себе си. Не знам как. Виждам го на платното, на дъската и това ми е радостта, защото то се открива изведнъж само и ме изненадва как ми е хрумнало такова нещо. Не съм го мислела така.“

В друга част от изложбата си Лиляна Дворянова излага дигиталните графики, които са мислени като едно възможно начало на бъдеща визуална книга с текстове на Емилия Дворянова. Те се опират на поредица от словесни миниатюри, които разгръщат същностни жестове на човешкото, неговите носталгии, страдания и състрадания, заблуди и неотменни истини. В днешния свят на усилена тревожност за бъдещето на автентично-човешкото, образите и историите в картини и текстове отново се пресичат в „едновремието“ на минало, настояще и бъдеще обединени в копнежа на човешкото „да бъде“ и така подсилват общата цялост на изложбата. Припомняме, че миналата година с логото на издателство „Изток-Запад“ излезе съвместната им книга „Острови“ /За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук./. Тя бе удостоена с престижната награда „Златен лъв 2023“ за най-добър цялостен издателски проект, отличена като „картинна книга, оригинална за българското изкуство на книгата, която съчетава в концептуална и естетическа връзка текст, типография и картина.

Дигитални графики

Как отделя в работата си като художник различните занимания. „Отделям ги – да! Основният цикъл от изложбата изискваше за мен много повече концентрация, отделяне на време, в един вид медитация да изпадна. Почти не съм общувала, не съм излизала, седяла съм и съм рисувала. Другото ми е малко по-повърхностно. Различен е процесът, рисуването с бои на платно, на дъска изисква голяма концентрация… С компютъра е по-различно. Тук имам и дигитална серия, дигитални графики. Нали с майка ми направихме книгата „Острови“ , обмисляме една следваща, евентуално. Това е едва началото. Някои от тези графики са по нейни текстове. Дали от това ще стане книга – не знам, защото процесът е много дълъг – извървяване на един път, по който нещата трябва да израснат. Извървяваме път на общуване, на обмисляне… “Острови“ я правихме 2 години. Не е малко. Започнали сме, дали ще успеем, ще видим.“

В последните години Лиляна Дворянова се изявява и като много интересен и различен илюстратор на книги. Илюстрацията я привлича, но за себе си признава, че всички картини, които създава са илюстративни като стилистика, разказват истории. В този смисъл илюстрацията ѝ е много близка, защото е нейният стил влече я е да разказва истории. “Казвам си, сега ще направя нещо абстрактно, да се изкефя от творческия процес, да пусна едни бои по платното. Моментът, в който боята стъпи на платното я виждам в някакъв образ или в някакво същество. Веднага обръщам всичко в някакъв сюжет. За мен илюстрацията и живописта, които правя са доста близки. По тази причина тръгнах да правя и детски книги, защото обичам да разказвам през образи. Не съм писател, не пиша, но разказвам.“

Лиляна Дворянова

През май нейна книга беше включена в изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. Куратори на великолепния за първи път така изграден българския щанд бяха Свобода Цекова и Антон Стайков с надслов „Радост, тъга, надежда“. „Прекрасно изглеждаше самият щанд. Много съм щастлива, че ми се обадиха да участвам. Не съм очаквала. Участвах с първата си книжка „Слончето, което искаше да лети“. И тъй като тя е по-философска история – има един щастлив и едни тъжен край явно се вписа в темата, която те бяха избрали.“ Споделя с радост Лиляна Дворянова, която е сред 25-те художници, избрани от кураторите и селекционерите Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова.

Не за първи път Лили Дворянова прави изложба в галерия „Етюд“. Обича това пространство, а и то ѝ се отплаща не само с уюта си. В него се правят и спектакли и пърформанси, благодарение на Ани Колиер и Галина Борисова. Художничката признава: „Тук съм, благодарение на Ани Колиер. При нея бях на резиденция, тя има фондация и галерия в САЩ. Тя ми дава пространството безвъзмездно и аз много ѝ благодаря, защото много ме подкрепя и без нея нямаше как да се случи това. Така е и с резиденциите, които организира. Дава ти безвъзмездно, без да изисква проект, защото знае, че ти ще работиш, ще твориш. Дава ти стипендия, без да пишеш проект и да обясняваш в него разни глупости. Има артисти, които работят и не е необходимо да пишат проект, който да изпълни конкретните изисквания европейски или каквито и да е било. Почват да се правят нещата заради проектите и свободата на артистите остава на заден план. Бюрокрация. Фондацията на Ани Колиер не действа по този начин. Тя е от меценатите, които вярват и обичат артиста.“

Ани Колиер е хореограф, танцьор, продуцент и основател на фондация „Етюд“. В последните повече от двадесет години тя се занимава с видео, фотография и дигитални колажи. Участва в изложби в САЩ и България и е гост фотограф за трупи като Марк Морис Данс Къмпани, Марта Греъм Данс Къмпани, Гелси Къркланд Академия, Пилобулъс и други. /За нея повече може да прочетете при нас тук./.

Лили Дворянова, все пак, иска да има възможност да излага картините си в по-големи пространства. Рисува вкъщи, няма ателие, подрежда творбите си зад канапета, гардероби, дори, без да иска скрива картините си едва ли не от себе си и ги открива в някакъв момент отново. „Като ги донесох тук видях колко неща съм направила – ужас! Къде ще се поберат. Мечтата ми е да имам ателие, надявам се да ми се случи.“

За много още важни неща си говорихме с нея. Припомнихме си, че преди почти 10 години тя участва в дискусията, организирана от нас заедно с НХА „Обучението по изобразително изкуство – култура или само рисуване” по проекта ни към Програма „Публики“ на НФК „Изкуството създава свободни хора“. Тя е автор и на учебници и помагала по изобразително изкуство за началния курс. “Имах докторантура по визуална грамотност и тогава започна моят интерес към образованието и оттам тръгна това да правя учебници по изобразително изкуство. Голяма болка е, че в нашето училище часовете по изкуство се смятат за нещо много по-��иско от другите предмети, нещо, което е по-скоро за почивка. Някои от училищата нямат учители по рисуване, които да подготвят децата. Снижават нивото. Визуалната грамотност би трябвало да бъде не само някакви часове, в които се дава някаква тема – поредната есен, зима, лято и не знам какво си, а образоване на самите деца в културата, свързана с визуално изкуство. Да им се показва, да се говори на децата, да се обсъжда. Не е само да се изпълни една тема и ще си порисуваме на листче. Същото се отнася и за музиката – нямаме никаква насоченост за образованост в културата. Тя не присъства в нашето образование, тя не е ценност, не е важна. Има единици учители, които са с такава насоченост с мисията да работят с децата. Не образоваме публика. Не е заложено като ценност.“ Дълга и тревожна тема и за тези години нищо не се променя, въпреки апелите на интелектуалци и творци от различни сфери на изкуството.

Лиляна Дворянова разказва...

В цитираната дискусия активно участие навремето и нейният баща проф. Орлин Дворянов, художник, преподавател, създател на няколко групи още преди 1989 година, както каза преди години за „въпреки.com”: „Минахме през Ъндърграунда, бяхме първите с „Кукув ден”, още като студенти. Нямаше и предаване Ку-ку, много неща нямаше…“. По-късно в началото на 90-те създава знаменитото Сдружение „Изкуство в действие“ с над 200 пърформанса, инсталации, изложби - 100 и повече, което е явление в съвременното ни изкуство. Лили участва в тези проекти заедно с други артисти. С днешна дата споделя, че баща винаги я е подкрепял, но казвал, че прави картинки. Макар че сега рисувал много.С майка ѝ изящната писателка Емилия Дворянова, която е носител на най-престижните награди за българска литер��тура - „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“ (2015) за „При входа на морето“, с отличие и за проза на Портал Култура, на „Хр. Г. Данов“ (2007) за „Земните градини на Богородица“, работят с Лили, както отбелязахме, по книги като съавтори. В този контекст художничката през смях, дори малко самоиронично казва за себе си: „Много дини под една мишница, но е хубаво да сменяш гледната точка!“

Лиляна Дворянова

Но се връщаме към изложбата и прекрасната атмосфера на пространството сред творбите на Лиляна Дворянова. Експозицията може да се види в галерия „Етюд“ до 22 юни 2024. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Лиляна Дворянова #галерия “Етюд”#Емилия Дворянова #Орлин Дворянов #Зелма Алмалех

0 notes