#етюд | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 5 months ago

Text

Лиляна Дворянова: Обичам да разказвам през образи

„Част от картините са рисувани на дъски с тебеширена акрилна боя и имат иконописна стилистика. Тази серия е с цитати от Апокалипсиса. Докато ги правех, гледах миниатюри Беатус. Тя се развива на линии, на панели. Този начин на изграждане панел по панел, по редове, има го в иконописта, в житийните икони, в манускриптите…“ Каза в разговор за „въпреки.com” художничката Лиляна Дворянова /на снимката/ по повод изложбата ѝ „Едновремие“ в галерия „Етюд“.

И продължава: „Оттам се вдъхновявах. Това е основната серия от изложбата, която е ядрото на самата експозиция.“ Разговаряме с нея в пространството на галерията между творбите ѝ, които ни отвеждат в особен свят, където сякаш се преплитат минало, бъдеще, сега…

Във въведението към експозицията от галерията отбелязват: „Голяма част от живописните творби са структурирани като редове от фризова композиция, като всеки ред се населява от различни образи, същества и сюжети, някои съвсем откъснати едни от други, без да се докосват в паралелно протичащи времена, а други проникващи в горните редове, сякаш пътуващи през времето и така свързващи всичко в една цялост.

Тези картини обаче не изразяват просто „паралелни светове“, които съществуват едновременно. „Паралелността“ в човешкото живеене е ясна реалност в днешното време, тя е самата История на историите. Картините на Лиляна Дворянова се опитват да надникнат отвъд това естествено състояние на човешкия свят, „едновремието“ в тях не е „комиксова паралелност“. Картините привидно използват този линеарен модел, в който събития и образи са редоположени едни над други или едни до други. Хора и същества пътува��, общуват, живеят в някакво приказно многоетажие без „стълби“ помежду им. Едновременността в тези светове обаче е метафизически видяна откъм онази точка, в която времената и историите се сливат и вече са не едно-временни, а без-временни. Смисловата гледна точка е някъде извън картините, или откъм най-високия им пласт. Затова фризовите композиции, неслучайно рисувани върху дъски, отвеждат по-скоро към житийните икони и средновековни миниатюри, които привидно разказват истории, хоризонтално разгърнати и последователно четени, но смислово са изтегляни във вертикалата на отвъдвремевото Божествено зрение, в което всичко е „винаги-да-бъде“ и Е.“

Творбите създават усещане за космически нюанси в художествена интерпретация на Апокалипсиса. Лиляна Дворянова с усмивка обяснява: “Има, защото нали изложбата е „Едновремие“. В една от картините има човечета със скафандри, с едни кълбета около главите. В бъдеще няма да има вече въздух и те от там човечетата, които по този начин са изобразени, гледат към някакви минали пластове. Също и в редовете, в които е течът от различните времена – сегашно, бъдеще и всичко се случва едновременно сега а и са свързани. Правиш го сега, а има значение за бъдещето. Например, като в картината „Корабокрушение“. Ако погледът е отгоре всичко е вкупом и вероятно всичко е обвързано.“

Тези теми дълбоко интересуват, вълнуват художничката и като артист, и като философ … „Да, но и времето е такова тревожно и по някакъв начин отразява и моите страхове, може би. Усещане за крайност, привършване на нашата цивилизация…може би. Има го този момент за края на света, но…Аз прекарах една артистична резиденция в САЩ и там рисувахме много големи платна, ��ащото там пространството разрешава. Първите картини като се върнах тук, си казах, че сега ще продължа да рисувам големи платна. Тръгнах, но понеже аз рисувам в хола вкъщи – и сега къде ще ги държа тези големи неща? Те, въобще, не са за нашето пространство. Направих тези две по-големи работи и после минах на друго. Смалих всичко за пространството на галерията. Първоначално имах идея за „Изгубените градини“, тръгнах по тази тема, обаче, явно страховете ми надмогнаха „градината“. Сънни, някакви по-приказни теми, идеи и сюжети, мечтания и съновидения и постепенно по пътя стигнах до края на света…“

Картините ѝ от този цикъл в изложбата зашеметяват – съвременни и ярки и заедно с това те отвеждат в различни времена, където преживяванията са не само апокалиптични. В този контекст я питам как ги е видяла във въображението си на автор преди да ги нарисува.

„Не ги виждам. За тези, специално, правя скици предварително. Много различен подход има. Примерно, тази серия, която свързвам с края на света, с едновремието, не края, а цитатите от Апокалипсиса, но нали след това ще има нов Йерусалим, те са много по-премислени. Една част от картините са по-емоционални. Хвърляш се в по-асоциативно в някакви хрумки, цветове и постепенно извличаш някаква приказка, образ. Моите картини по принцип винаги са разказва��и, наратив, някакъв сюжет и аз, докато рисувам се опитвам да го извлека постепенно. Нямам предварителния сюжет на картината, някакъв усет, бегли усещания и желания за нещо и постепенно, работейки в процеса си търся приказката да я разкажа. Но много рядко тръгвам от нещо конкретно. Работя с някакви вътрешни усещания, интуиции и дори не искам да си ги разказвам. Предпочитам в образа да се изяснят, от само себе си да израснат. Такъв ми е подходът, макар че за тази по-различна серия, по-подредена имах ясна позиция, всички вървят по една композиционна форма с тези редове, фризове. Те са премислени, с тях тръгнах, разгледах доста неща – Йеронимус Бош, Беатус манускрипта, средновековните миниатюри, четох самия текст. Там имам по-предварителна структура и мисъл и идея. Но пак в процеса на работа много от нещата изникват ей така, сякаш от само себе си. Не знам как. Виждам го на платното, на дъската и това ми е радостта, защото то се открива изведнъж само и ме изненадва как ми е хрумнало такова нещо. Не съм го мислела така.“

В друга част от изложбата си Лиляна Дворянова излага дигиталните графики, които са мислени като едно възможно начало на бъдеща визуална книга с текстове на Емилия Дворянова. Те се опират на поредица от словесни миниатюри, които разгръщат същностни жестове на човешкото, неговите носталгии, страдания и състрадания, заблуди и неотменни истини. В днешния свят на усилена тревожност за бъдещето на автентично-човешкото, образите и историите в картини и текстове отново се пресичат в „едновремието“ на минало, настояще и бъдеще обединени в копнежа на човешкото „да бъде“ и така подсилват общата цялост на изложбата. Припомняме, че миналата година с логото на издателство „Изток-Запад“ излезе съвместната им книга „Острови“ /За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук./. Тя бе удостоена с престижната ��аграда „Златен лъв 2023“ за най-добър цялостен издателски проект, отличена като „картинна книга, оригинална за българското изкуство на книгата, която съчетава в концептуална и естетическа връзка текст, типография и картина.

Дигитални графики

Как отделя в работата си като художник различните занимания. „Отделям ги – да! Основният цикъл от изложбата изискваше за мен много повече концентрация, отделяне на време, в един вид медитация да изпадна. Почти не съм общувала, не съм излизала, седяла съм и съм рисувала. Другото ми е малко по-повърхностно. Различен е процесът, рисуването с бои на платно, на дъска изисква голяма концентрация… С компютъра е по-различно. Тук имам и дигитална серия, дигитални графики. Нали с майка ми направихме книгата „Острови“ , обмисляме една следваща, евентуално. Това е едва началото. Някои от тези графики са по нейни текстове. Дали от това ще стане книга – не знам, защото процесът е много дълъг – извървяване на един път, по който нещата трябва да израснат. Извървяваме път на общуване, на обмисляне… “Острови“ я правихме 2 години. Не е малко. Започнали сме, дали ще успеем, ще видим.“

В последните години Лиляна Дворянова се изявява и като много интересен и различен илюстратор на книги. Илюстрацията я привлича, но за себе си признава, че всички картини, които създава са илюстративни като стилистика, разказват истории. В този смисъл илюстрацията ѝ е много близка, защото е нейният стил влече я е да разказва истории. “Казвам си, сега ще направя нещо абстрактно, да се изкефя от творческия процес, да пусна едни бои по платното. Моментът, в който боята стъпи на платното я виждам в някакъв образ или в някакво същество. Веднага обръщам всичко в някакъв сюжет. За мен илюстрацията и живописта, които правя са доста близки. По та��и причина тръгнах да правя и детски книги, защото обичам да разказвам през образи. Не съм писател, не пиша, но разказвам.“

Лиляна Дворянова

През май нейна книга беше включена в изложбата на илюстраторите на 61-вия Международен панаир на детската книга в Болоня. Куратори на великолепния за първи път така изграден българския щанд бяха Свобода Цекова и Антон Стайков с надслов „Радост, тъга, надежда“. „Прекрасно изглеждаше самият щанд. Много съм щастлива, че ми се обадиха да участвам. Не съм очаквала. Участвах с първата си книжка „Слончето, което искаше да лети“. И тъй като тя е по-философска история – има един щастлив и едни тъжен край явно се вписа в темата, която те бяха избрали.“ Споделя с радост Лиляна Дворянова, която е сред 25-те художници, избрани от кураторите и селекционерите Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова.

Не за първи път Лили Дворянова прави изложба в галерия „Етюд“. Обича това пространство, а и то ѝ се отплаща не само с уюта си. В него се правят и спектакли и пърформанси, благодарение на Ани Колиер и Галина Борисова. Художничката признава: „Тук съм, благодарение на Ани Колиер. При нея бях на резиденция, тя има фондация и галерия в САЩ. Тя ми дава пространството безвъзмездно и аз много ѝ благодаря, защото много ме подкрепя и без нея нямаше как да се случи това. Така е и с резиденциите, които организира. Дава ти безвъзмездно, без да изисква проект, защото знае, че ти ще работиш, ще твориш. Дава ти стипендия, без да пишеш проект и да обясняваш в него разни глупости. Има артисти, които работят и не е необходимо да пишат проект, който да изпълни конкретните изисквания европейски или каквито и да е било. Почват да се правят нещата заради проектите и свободата на артистите остава на заден план. Бюрокрация. Фондацията на Ани Колиер не действа по този начин. Тя �� от меценатите, които вярват и обича�� артиста.“

Ани Колиер е хореограф, танцьор, продуцент и основател на фондация „Етюд“. В последните повече от двадесет години тя се занимава с видео, фотография и дигитални колажи. Участва в изложби в САЩ и България и е гост фотограф за трупи като Марк Морис Данс Къмпани, Марта Греъм Данс Къмпани, Гелси Къркланд Академия, Пилобулъс и други. /За нея повече може да прочетете при нас тук./.

Лили Дворянова, все пак, иска да има възможност да излага картините си в по-големи пространства. Рисува вкъщи, няма ателие, подрежда творбите си зад канапета, гардероби, дори, без да иска скрива картините си едва ли не от себе си и ги открива в някакъв момент отново. „Като ги донесох тук видях колко неща съм направила – ужас! Къде ще се поберат. Мечтата ми е да имам ателие, надявам се да ми се случи.“

За много още важни неща си говорихме с нея. Припомнихме си, че преди почти 10 години тя участва в дискусията, организирана от нас заедно с НХА „Обучението по изобразително изкуство – култура или само рисуване” по проекта ни към Програма „Публики“ на НФК „Изкуството създава свободни хора“. Тя е автор и на учебници и помагала по изобразително изкуство за началния курс. “Имах докторантура по визуална грамотност и тогава започна моят интерес към образованието и оттам тръгна това да правя учебници по изобразително изкуство. Голяма болка е, че в нашето училище часовете по изкуство се смятат за нещо много по-ниско от другите предмети, нещо, което е по-скоро за почивка. Някои от училищата нямат учители по рисуване, които да подготвят децата. Снижават нивото. Визуалната грамотност би трябвало да бъде не само някакви часове, в които се дава някаква тема – поредната есен, зима, лято и не знам какво си, а образоване на самите деца в културата, свързана с визуално изкуство. Да им се показва, да се говори на децата, да се обсъжда. Не е само да се изпълни една тема и ще си порисуваме на листче. Същото се отнася и за музиката – нямаме никаква насоченост за образованост в културата. Тя не присъства в нашето образование, тя не е ценност, не е важна. Има единици учители, които са с такава насоченост с мисията да работят с децата. Не образоваме публика. Не е заложено като ценност.“ Дълга и тревожна тема и за тези години нищо не се променя, въпреки апелите на интелектуалци и творци от различни сфери на изкуството.

Лиляна Дворянова разказва...

В цитираната дискусия активно участие навремето и нейният баща проф. Орлин Дворянов, художник, преподавател, създател на няколко групи още преди 1989 година, както каза преди години за „въпреки.com”: „Минахме през Ъндърграунда, бяхме първите с „Кукув ден”, още като студенти. Нямаше и предаване Ку-ку, много неща нямаше…“. По-късно в началото на 90-те създава знаменитото Сдружение „Изкуство в действие“ с над 200 пърформанса, инсталации, изложби - 100 и повече, което е явление в съвременното ни изкуство. Лили участва в тези проекти заедно с други артисти. С днешна дата споделя, че баща винаги я е подкрепял, но казвал, че прави картинки. Макар че сега рисувал много.С майка ѝ изящната писателка Емилия Дворянова, която е носител на най-престижните награди за българска литература - „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“ (2015) за „При входа на морето“, с отличие и за проза на Портал Култура, на „Хр. Г. Данов“ (2007) за „Земните градини на Богородица“, работят с Лили, както отбелязахме, по книги като съавтори. В този контекст художничката през смях, дори малко самоиронично казва за себе си: „Много дини под една мишница, но е хубаво да сменяш гледната точка!“

Лиляна Дворянова

Но се връщаме към изложбата и прекрасната атмосфера на пространството сред творбите на Лиляна Дворянова. Експозицията може да се види в галерия „Етюд“ до 22 юни 2024. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Лиляна Дворянова #галерия “Етюд”#Емилия Дворянова #Орлин Дворянов #Зелма Алмалех

0 notes

middle-grope-dnz119 · 2 years ago

Text

Цікаві дні грудня. День обіймів(04.12.22)

День обіймів був заснований у США у 1986 році, а потім розповсюдився по всьому світу. Чому цей день важливий? Бо під час дружніх обіймів люди обмінюються душевним теплом, і це чудово. Існують і наукові аргументи на користь обіймів: доброзичливі дотики підвищують імунітет, стимулюють центральну нервову систему, підвищують у крові рівень гемоглобіну, а також гормону, що викликає доброзичливе ставлення до інших людей.

У цей день варто звернути увагу дітей на невербальні засоби спілкування, пояснити малятам, наскільки вони важливі, дати змогу відчути це. А ще важливо підвести їх до висновку, що жестами висловлюють свої почуття і тварини, й рослини, провести хвилинку милування всім живим на Землі.

Пропоную створити виставку фотографій ваших малят на тему обіймів: https://padlet.com/nomepin1997/700otg4zz5k9acsj

Гра-асоціація “На що схожі обійми”.

Зберіться сімейним колом і по черзі називайте слова, які у вас асоціюються із обіймами, наприклад: любов, тепло, комфорт, захищеність тощо.

Етюд на розвиток відчуттів “Обіймаю дерево”: на прогулянці кожна дитина вибирає дерево або кущик, який їй найбільше подобається, обіймає його; потім малята за бажанням розповідають про свої почуття.

Хвилинка почуттів “Кого мені хочеться обняти”: малята заплющують оченята, уявляють того, кого їм хочеться обняти, потім за бажанням розповідають, кого саме вони уявили.

Цікаві факти про обійми:

Обійми викликають відчуття довіри та безпеки. Це допомагає поводитись більш впевнено та відкрито.

Обійми здатні підвищувати рівень гормону, який допомагає позбутись відчуття самотності та гніву(окситоцину).

Довгі обійми сприяють виділенню гормону щастя (серотоніну). Саме завдяки ньому у людини піднімається настрій і з’являється відчуття щастя.

Обійми зміцнюють імунну систему.

Обійми здатні підвищувати самооцінку. Коли наші рідні обіймають нас, то проявляють не лише свою любов, а й показують те, що ми — особливі. Такі відчуття та асоціації притаманні кожній людині ще з дитинства.

Завдяки обіймам розслабляються м’язи, знімається напруга та стрес, а також— втамовується біль.

Обійми позитивно впливають на нервову систему, заспокоюючи її та покращуючи емоційний стан людини.

Обійми вчать нас дарувати та приймати, адже в будь-якому з цих випадків ви почуватиметесь краще.

Дія обіймів схожа на медитацію та сміх. Вони вчать нас відпускати погане і насолоджуватись теперішнім моментом; допомагають об`єднати серце, почуття та дихання.

Енергія, якою між собою обмінюються люди, обіймаючи один одного, — це внесок в їхні стосунки. Він спонукає до співчуття та роз��міння. Це той випадок, коли 1+1=3, тому що приходить розуміння, що ціле — більше, ніж сума його частин. І ця взаємодія, найімовірніше, приведе до безпрограшних результатів.

0 notes