#светкавица

[magdalenagigova]

Последният филм с участието на Емилия Радева с прожекция в нейна памет

Последният филм с участието на Емилия Радева с прожекция в нейна памет. Ангел Бончев и актрисата в деня на премиерата на филма „Светецът светкавица“ Последният филм, в който участва легендата на българското кино и театър Емилия Радева – “Светецът светкавица” на журналиста Ангел Бончев ще бъде прожектиран на 30 и 31 май в кино “Влайкова” в нейна памет от 19 часа. С едноминутно мълчание преди…

[itsawayofliving]

- (Очаквана) среща

Очакване е посетило и разбило Яворов. Мимолетно, илюзорно, като светкавица - бързо, ярко и опустошително.

- Отгласи (надежда)

Надежда озарява Дебелянов. Вплетена в тъги, тя съществува като слънчев лъч - бавен, галещ и градивен. И винаги се показва като резултат от възнаградено търпение.

Тънка е границата между очакването и надеждат��. Звучат еднакво почти, както се усеща от ритъма на двете стихотворения. Разликата между тях е най-ярко осезаема в края - “...няма да се върнат сбъднати мечти“ срещу “Слънце ще запалим - нашата любов!“. Победа за надеждата. Но ние поставяме медала - не на гърдите, а в тях.

[vasetovp]

Хората се срещат...

По случайност, по желание, по съдба.

Срещат се и не се подминават когато химията е достатъчно оплетена.

Случват се и…бам.

Въздуха спира. Времето също.

Хората се срещат от другия край на света, на страната, на ъгъла, на другата пресечка. В съседния блок, град, клас.

Стават засечки. Главозамайни.

Един път виждаш тая светкавица.

И мигаш изумено.

Хората се копнеят.

От разстояние, до пагубно състояние, до побъркване.

И най-важното е да се имат.

По малко от другия- половинка за всеки.

Срещаш го и питаш: - Ти къде беше до сега? Аз те търсих, а ти ме откри!

И си “шах и мат”.

Стават тия неща и ще има още да стават.

Да се кръстосват животи, любови и спомени, които никога не се трият!

[iso91]

Разкрит е дизайнът на новия Vivo X200 с амбициозни функции

Разкрит е дизайнът на новия Vivo X200 с амбициозни функции: ще се отличава с модерния си външен вид!

Станаха ясни подробности за дизайна на новата серия смартфони, наречена Vivo X200, която се очаква да бъде обявена от марката Vivo през следващите месеци. Vivo, която през последните години познаваме със смартфони с много мощни характеристики в сравнение с достъпната им цена, изглежда продължава тази традиция с новата серия X200. Новата информация за семейството смартфони, което компанията се очаква да представи през следващите месеци, разкрива дизайна на устройствата. Подробностите са в новината. Появиха с�� изображения на дизайна на новия Vivo X200 Източници от индустрията неотдавна пуснаха някои дизайнерски изображения, за които се твърди, че принадлежат на новия Vivo X200. Изтеклите изображения разкриват и подробности за дизайна на новото устройство, за което вече знаем някои технически спецификации. Според споделените проектни изображения новият Vivo X200 ще има сходна дизайнерска линия с наследника си X100. Когато анализираме изтеклите изображения, виждаме, че новото устройство ще бъде с кръгъл остров на камерата, също като X100. Въпросният модул на камерата съдържа оптични лещи, както и символ „ZEISS“ в центъра и LED светкавица. Както се очакваше, телефонът, който има отвор за камерата в предната част, допълва модерния си дизайн с тънка рамка и високо съотношение между екрана и тялото. Ако говорим за техническите спецификации на новата серия, предстоящите телефони ще привлекат голямо внимание като първите устройства, захранвани от процесора MediaTek Dimensity 9400. От друга страна, според слуховете конфигурацията на камерата ще претърпи някои подобрения в сравнение със серията X100. Надяваме се да научим повече за серията X200 с изявленията на Vivo в бъдеще. Останете на линия за развитието на ситуацията! И така, какво мислите по този въпрос? Нека се срещнем в коментарите. Read the full article

[designis4lovers]

Няма те в дъжда няма те във фланелката на цигането дето я изстисква с юмруците си от същия дъжд дето в него те няма и в тениската те няма и по кафевия му гръб ето по него се стича небето няма те няма червеноклюно птиче кълве едва узрялото грозде и тебе те тебе те няма и там те няма в гроздето в птичето дори в тъгата не си ��и в оная светкавица дето разкъса на две овцата в полето и в на овчаря устата псувнята дето изпусна в гегата и гаргата сгушила се в крушата няма те няма те няма В ореха в чешмата в дланите ми в реката и в дренките и в синята слива ето ето падна от бурята и в корените протегнала се земята през тях да те сграбчи да сграбчи дъжда но и там те тебе те няма ни в корените си ни в небето в дъжда в сграбчването те няма в думите ми липсваш няма те откъснато небе раздран дъжд жадни корените пият вода и мрът паднали са дърветата с всичките птички в тях гнездата белите яйчица строшени с кръв по ръбовете и пилетата ги няма няма няма няма те изяла ги е змия но и в змията не си и в окото със съзлите на лястовицата няма те няма те никъде никога раздрано небе откъснат дъжд сграбчени думи и водата по гръб смуче от корените небето в което те няма

Светло небе на Захари Захариев.

Винаги ще те има в приятелствата, историите, стиховете, щурците, прашните пътища, градините, сезоните, музиката, спомените, лютеницата, сладкото от смокини и срещите ни в Сфумато.

Сънят продължава да расте.

[magdalendia]

"Вечната Аделайн": Искаме ли да живеем завинаги?

"Бъдеще заедно, да остареем заедно. Без това любовта е... просто разбито сърце."

Кой ли не иска да живее завинаги? Сякаш животът е неизчерпаем източник на енергия, от който искаме да грабим с пълни шепи. Но всъщност има ли смисъл да оставаме същите, когато всичко покрай нас се променя? Един от любимите ми филми изследва точно този въпрос.

Име: "Вечната Аделайн" (The Age of Adaline)

Година: 2015

Режисьор: Лий Толанд Кригър

Жанр: романика, фантастика, драма

В началото главната героиня, изиграна от актрисата Блейк Лайвли, ни въвлича в историята си, гледайки прожектиран филм за събитията от живота си. От различните кадри и всевиждащия разказвач разбираме, че е тя родена в навечерието на Нова година през 1908г. Била е омъжена, но няколко години след като ражда дъщеря си, съпругът й загива в инцидент по време на строежа на моста Голдън Гейт в Сан Франциско през 1937г. Няколко месеца след това тя самата претърпява инцидент, който не просто пробръща живота й, а тотално променя посоката му на движение. Ако изобщо от нейна гледна точка може да се говори за движение във времето. Шофирайки през смразаваща зимна нощ, Аделайн катастрофира и пада с колата в замръзнало езеро, където я удря светкавица и се случва физико-химична-биологична реакция, която според разказвача ще бъде открита чак през 2035г. (остава само да очакваме пророчеството да се сбъдне). Тази все още необяснена от науката реакция предизвиква спиране на процеса на стареене и Аделайн остава на 29 години. Кой не си мечтае за вечна младост?

Тук обаче идва и основния проблем в историята - да не остаряваш е подозрително и все още непостижимо. Така че ако не искаш да станеш обект на научни изследвания, по-добре се прикриваш от хорските погледи и да не привличаш внимание върху себе си. Аделайн е обречена да се крие и прекарва живота си в смяна на идентичности като на всеки 10 години обновява името си, самоличността си и местоживеенето си. Освен това трябва да наблюдава как дъщеря й не бива пощадена от хода на времето и остарява като по-този начин изглежда по-възрастна от майка си.

Един ден, когато Аделайн е на път да смени поредната си самоличност, разбира се, че среща НЕГО. Приятен, интелигентен младеж, запленен от нейния чар и интелигентност. Все пак когато имаш безкрайно време, можеш да изучиш всички науки и да развиеш всестранни таланти. Сега Аделайн е поставена пред дилема - да продължи по стандартната процедура и да избяга за пореден път от обвързване от страх да не бъде раз��рита или да послуша съвета на 80-годишната си дъщеря и поне веднъж да живее истински? Иронично, че човекът, който има цяла вечност пред себе си всъщност не живее един живот за повече от 10 години.

Аделайн прави своя избор и рискува да се впусне с аватюра с момчето. Запознавайки се с родителите му обаче, разкрива, че баща му, изигран от Харисън Форд е всъщност нейно старо гадже от миналото. Интересен завой поемат събитията, но за къде е един добър филм без сърцераздирателна драма?

От тук нататък оставям на вас да разберете ще бъде ли разкрита тайната на Аделайн и ще успее ли да си възвърне естественият процес на развитие. Това е един добре режисиран и изигран филм, без излишна блудкавост в романтичната история. Стурва си да бъде изгледан, за да си помислим върху някои върпоси: можем ли да понесем да живеем вечно, можем ли да гледаме как всички, които обичаме остаряват и умират, докато ние имаме безкрая на дните пред себе си, струва ли си тази суперсила или е по-скоро проклятие и най-важното - ако живеем вечно, ще можем ли да оценим живота като явление, което ни се случва, изобщо?

[unkristallisiert]

от етюд-и-те на софия

[ethereum-sss]

Направих този блог, с идеята да чистя от себе си, да споделям нещата, които ми тежат. В момента тежи много и дори не знам какво да напиша. Просто тежи. В гърдите. В очите, навсякъде. Не мога да се позная, наистина. Не знам дали остана и следа от слънцата в очите ми. Много се нараних, много се доверих и повярвах, много очаквания си създадох, спрямо кухи, празни думи в повечето случаи. Имаше моменти, в които бях щастлива, но тези, в които се наранявах сама, вярвайки в нечии намерения, бяха безброй. Не знам къде обърках пътеката, но не съм за тук. Мислех, че по-бързо се преживяват тези неща, че минават. Пф, някаква любов, е какво толкова? Умира ли се от това? Не.

Попитай ме отново.

Онова цветно момиче, преди се страхуваше от бурите. Сега изпитва истинска наслада, да ги слуша. Сякаш те крещят с цялата сила, с която иска да извика, но мълчи. Идват, завихрят ветровете си, измокрят те до кости. Гръм поред��н, смазва света. Пада светкавица и го дели на две.

Гръмотевиците са гнева ми.

Вятърът е студа, който оставих след себе си..

А дъждът...

Всички знаем какво е дъждът.

[yaya-tchoum]

Ходех на дълги разходки,

само за едно зажаднял:

за светкавица,

за промяна,

за тебе.

Adam Zagajewski, Unseen Hand: Poems

Photo Ara Ko

# via bcnmar

[punktrab]

Graphite Flash Chair - original vintage Thonet Mundus chair from the 1920's, leather seat, antique golden coated nails and a flash of graphite for backrest.

Графитна светкавица - оригинален Тонетъ Мундус стол от около 1920 година.Кожена седалка закована със позлатени кабърчета.

[pylnigluposti]

Не сме точните

Гледаш ме в очите и крещиш, разплакана, разтича се тъмна спиралата, ярките кичури, червените,

а очите...

Тези сълзи, твоите, не разбираш какво правят, със сърцето, и с душата, но ти пак ще ме обвиняваш

защото лицето ми, чертите ми - безизразни.

Като луд, като непукист стоя по средата на отворено поле, яростта ти леко ме пръска преди мощната буря да дойде.

И гледам облаците, тъмните, големите, засилва се вятър от думите ти, ще ме понесе, но стоя там, сам, изправен,

чакам да ме блъсне.

Безизразно защото знам как ще ме съсипят трите месеца, които идват след едната караница, когато си прибереш нещата

и оставиш завинаги стаята.

Безизразно, защото аз не съм точния. Не съм правилния за червената коса. Само те дърпам назад, ти мен настрани, накрая само сълзи и рани,

и буреносни облаци.

И затварям очи, очаквам да свърши дъждът ти, да спрат устните, тихи, и тогава наистина да ме връхлети. Да гърми, да удря, да боли.

Светкавица и яснота. Най-после и ти го видя. Не си точната.

Тихо прибра си нещата, остави за последен път стаята, обърна се само за секунда, но нямаше ярост в погледа.

Най-после и ти го видя. И връхлита.

-Залезник

[yoanaborisova]

С дъх на пролетни цветя

Усещам го навсякъде около мен

И дори вътре в тленното си тяло

Като насекоми, пърхащи с крила

Сред моите нежни цветни стебла

На маргаритки, люляци и лалета

Уханни полени гъделичкат носа

Кожата ми настръхва само като

Спомня си за онзи хубав бял ден

Когато с теб двама бяхме заедно

И свободни да се обичаме силно

Както всъщност повелява света

Като светкавица на пролетна буря

Гъделичка ме мисълта една, дето

Напомня ми на теб и твоята любов

В онзи морски пролетен цвет��н ден.

– Йоана Борисова, 12.05.2021.

[vasetovp]

...не се притеснявай от не признанието, приятел,

аз също съм бил отхвърлян преди.

понякога човек прави грешката да избере погрешното стихотворение, по-често моя грешка е била да го напиша.

но аз обичам да имам фаворит

във всяка гонка, даже когато

шансовете на коня ми да спечели са 30 към 1.

все по-често започвам да мисля за смъртта,

за старческото оглупяване, патериците,

удобните кресла, писането на малоумна поезия

с капеща писалка. за онзи ден, в който млад��те девойки

с усти като баракуди, с тела като лимонени дървета,

с тела като облаци, с тела като проблясъци от светкавица,

престанат да тропат на вратата ми.

...не се притеснявай от не признанието, приятел.

изпушил съм 25 цигари тази вечер,

а за бирата сам се сещаш.

и телефонът звънна само веднъж- грешно набиране.

462-0614

сега получавам много телефонни обаждания,

всичките са едни и същи :

,,вие ли сте Чарлз Буковски, писателят?„ ,,да„, отговарям аз,

и те започват да ми обясняват, че разбират творбите ми,

че някои от тях са писатели, или че искат да бъдат писатели,

че имат скучни и отвратителни работи, че не могат да понасят повече стаята, апартамента, стените си, тази вечер –

имат нужда от някого с когото да поговорят.

Не могат ма повярват, че аз не мога да им помогна,

че не знам точните думи. не могат да повярват

колко често в стаята си, аз се хващам за корема,

превит на две и казвам: ,,Исусе, пак ли едно и също!„

ни могат да повярват, че хората без любов, улиците, самотата, стените, са също мои. ..и когато затворят телефона,

мислят, че нарочно не съм издал тайната си.

..това, което пиша не идва, от някакво знание.

когато телефонът звъни и аз бих искал да чуя думи,

които ще облекчат същите тези неща.

затова и телефонният ми номер седи в указателя...

Чарлз Буковски

[designis4lovers]

Поезия – светкавица, танцуваща по редовете, дълго носим грохота й в себе си

Хумор – чаша, пълна със сълзи, без нея всички щяхме да живеем в пустинята

Любов –  дума, която едва се побира в себе си, ярка като кръв, без нея няма живот, с нея той боли по най-сладостния начин

(из речника на една предстояща книга) Честит ден на поезията!

[tsvetelinas-blog]

Хората се срещат..

По случайност, по желание, по съдба.

Срещат се и не се подминават, когато химията е достатъчно оплетена.

Случват се и бам.

Въздухът спира.Времето също.

Хората се срещат от другия край на света, на страната, на ъгъла, на другата пресечка.В съседния блок, град, клас.

Стават засечки.Главозамайни.

Един път виждаш тая светкавица .

И мигаш изумено.

Хората се копнеят.

От разстояние, до пагубно състояние, до побъркване.

И най-важното е да се имат.

По малко от другия - половинка за всеки.

Срещаш го и питаш: - Ти къде беше досега? Аз те търсих, а ти ме откри!

И си шах и мат.

Стават тия неща и ще има още да стават.

Да се кръстосват животи, любови и спомени, които никога не се трият!

[photographersblog3]

Шест ценни съвета при снимането на залези

Залезите са едни от най-популярните обекти за снимане и чудесното при тях е, че не свършват бързо. Дори след като слънцето се потопи под линията на хоризонта, вечерното сияние на здрача, което озарява небето още около 20 минути, може да осигури наистина красиви снимки. Изпробвайте нашите съвети, за да се възползвате максимално от тези магически моменти.

1. Винаги записвайте снимките като RAW (NEF) файлове, така че да имате възможно най-много информация в изображението, за да можете да работите с нея при последващата обработка.

2. Изберете баланс на бялото ���дневна светлина“ или „сянка“, така че да можете да уловите смрачаващото се небе като дълбок син цвят, а всички светлини от лампи с нажежаема жичка като топло жълто-оранжево, но ако снимате във формат RAW, ще можете по-късно да коригирате на компютъра си всички проблеми с баланса на бялото.

3. Общо основно правило: Слънцето е на небето? Приоритет на диафрагмата. Слънцето вече е залязло? Ръчна експозиция.

4. Снимането на слънцето със светкавица може да изглежда прекалено, но можете да постигнете по-естествен изглед, като поставите волфрамов или затоплящ филтър на светкавицата.

5. Използвайте неутрален (ND) градиентен филтър, чиято линия на преход е подравнена с хоризонта, за да се балансира контрастът между яркото небе, осветено от залеза, и по-тъмния преден план.

6. Ако не сте нощна птица, снимайте залези през есента и през зимата, когато през по-късите дни той може да настъпи още в 15:30 ч. в Европа, в зависимост от това колко на север се намирате (колкото по на север отивате, толкова по-рано залязва зимното слънце).