#пф 🖤

[ethereum-sss]

Направих този блог, с идеята да чистя от себе си, да споделям нещата, които ми тежат. В момента тежи много и дори не знам какво да напиша. Просто тежи. В гърдите. В очите, навсякъде. Не мога да се позная, наистина. Не знам дали остана и следа от слънцата в очите ми. Много се нараних, много се доверих и повярвах, много очаквания си създадох, спрямо кухи, празни думи в повечето случаи. Имаше моменти, в които бях щастлива, но тези, в които се наранявах сама, вярвайки в нечии намерения, бяха безброй. Не знам къде обърках пътеката, но не съм за тук. Мислех, че по-бързо се преживяват тези неща, че минават. Пф, някаква любов, е какво толкова? Умира ли се от това? Не.

Попитай ме отново.

Онова цветно момиче, преди се страхуваше от бурите. Сега изпитва истинска наслада, да ги слуша. Сякаш те крещят с цялата сила, с която иска да извика, но мълчи. Идват, завихрят ветровете си, измокрят те до кости. Гръм пореден, смазва света. Пада светкавица и го дели на две.

Гръмотевиците са гнева ми.

Вятърът е студа, който оставих след себе си..

А дъждът...

Всички знаем какво е дъждът.

[ethereum-sss]

Пф 🖤