#Аполон Токсофорос

[vprki]

Фондация „Аполония“ удостои БТА с наградата „Аполон Токсофорос“

На официалното откриване на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“  на Амфитеатър в центъра на Созопол за 25-и път беше в��ъчена наградата на фондация „Аполония“ „Аполон Токсофорос“. С прекрасния приз беше удостоена БТА в лицето на генералния ѝ директор Кирил Вълчева, връчена му от артистичния директор и един от създателите на знаменития фестивал Маргарита Димитрова.

Изключително развалнуван от високата чест Кирил Вълчев сподели, разбира се, и пред колегите си от Агенцията: "Наградата „Аполон Токсофорос“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ е голямо признание за БТА. За усилията на всички, които работят в нея да популяризират българската култура, както в самата България, така и в чужбина с емисията на английски език. Тази награда досега е получавана обичайно от един артист, понякога от двама. Колективните награди са били на музикални групи или пък на продуцентска къща.

Кирил Вълчев

Самият град Созопол, като домакин, получава наградата. Но за първи път държавна институция, в която работят повече от 300 човека, а през 40-те години на „Аполония“ през БТА са минали хиляди хора. За първи път такава институция получава колективна награда. Има още нещо забележително - „токсофорос“ означава „носещия лъка“. И тази награда винаги е давана на хора, които носят лъка на изкуствата с таланта, който имат, с вдъхновението, което имат. А сега, за първи път, наградата я получават тези, които изпращат стрелите – новините с постиженията, включително тук, на тези празници на изкуствата. И това вече се случва 40 години.“

Припомняме, че в традиционния ни текст като анонс към предстоящата „Аполония“  Маргарита Димитрова сподели в конт��кста на юбилейното издание на Празниците в Созопол: „В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

Панайот Денев на "Аполония", 2023

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. А има и още нещо. Панайот Денев готви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ /за него вече може да прочетете във „въпреки.com” тук/ с повече от 350  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи.“

„В 40 годишната история на “Аполония” през нея са минали хиляди - пример на силата на натрупванията, които винаги водят до напредък във всяка сфера на живота, какъвто пример е и самата “Аполония”. В амфитеатъра в Созопол е един от символите на връзката между “Аполония” и БТА, който работи за популяризирането на фестивала от първата му година - Панайот Денев, който е бил и генерален директор на агенцията, а заедно ще представим на “Аполония” новата книга на БТА с новини от архивите през 125-те години след създаването ѝ. / първите 2 тома бяха представени миналата година на фестивала – б.р./.

Маргарита Димитрова, Георги Лозанов и Кирил Вълчев на "Аполония", 2022

Тук са и част от настоящите колеги с принос да има редовни новини от “Аполония” - заместник-генералният директор Евгения Друмева, ръководителят на редакцията за знание и култура ЛИК Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК, чиито броеве за теми от изкуството от миналия август досега също ще представим на “Аполония” (впрочем на нея също беше посветен брой след възстановяването на списанието преди две години), директорът на “Архиви” на БТА Десислава Севова, репортерът Ваня Сухарова, операторите Красимир Михайлов,  Емил Граничаров и Габриела Телалова, кореспондентите в Бургас Мая Стефанова, Мартина Христова, Христо  Стефанов. Всъщност за първи път “Аполон Токсофорос” получават не носещи лъка на изкуствата, а носещи стрелите - новините, с които постиженията в изкуствата на “Аполония” стигат навсякъде в България и чужбина.“ Каза още Кирил Вълчев при получаването на наградата.

Припомняме, че първият носител на наградата „Аполон Токсофорос“ е забележителният пианист и преподавател Маестро Людмил Ангелов в далечната вече 1999 година. Тогава той имаше незабравим концерт-рецитал с творби на Шопен в църквата „Свети Кирил и Методий“ с прекрасна акустика в Созопол, където тогава се правеха повечето от камерните концерти…

Двама носители на наградата „Аполон Токсофорос“ Живко Петров (2020) и Людмил Ангелов (1999) на откриването на "Аполония", 2020. Снимка: Стефан Джамбазов (1951-2021)

В годините последваха обичани и прослави България творци. За мнозинството от тях сме писали във времето, но сега само припомняме имената им: 1999 – Людмил Ангелов, пианист; 2000 -Ицхак Финци, актьор; 2001- Теодосий Спасов, музикант; 2002 – Георги Данаилов (1936-2017) – писател; 2003 – Мариус Куркински, актьор и режисьор; 2004 – община Созопол; 2005 – Георги Господинов, писател; 2006 – Александър Морфов, режисьор; 2007 – Самуел Финци, актьор; 2008 - АГИТПРОП, продуцентска къща; 2009 – Иво Хаджимишев, художник-фотограф, БНТ, БНР; 2010 – Елица Тодорова и Стоян Янкулов, музиканти; 2011 – Васил Петров – певец; 2012 – Александрина Пендачанска, оперна певица; 2013 – Красимира Стоянова, оперна певица; 2014 – Минчо Минчев, цигулар; 2015 – Петър Вълчанов и Кристина Грозева, кинорежисьори; 2016 – Иван Теофилов, поет и драматург; 2017 – Павел Койчев, скулптор; 2018 – Греди Асса, художник; 2019 - Балет „Арабеск“; 2020 – Живко Петров – пианист; 2021 – Камерен ансамбъл „Софийски солисти“; 2022 – Иво Папазов – Ибряма и 2023 – музикална формация „Фондацията“.

Павел Койчев и Маргарита Димитрова в двора на ХГ в Созопол, 2024

Сред тях има и личности, участвали на първата „Аполония“ 1984 година в Созопол, а не малко, които в сегашното юбилейно издание имат своите изяви в програмата на Фестивала. Може да следите на https://apollonia.bg/programa/.

Светлина Стоянова и Кирил Илиевски на откриването на "Аполония", 2024

Празниците на изкуствата „ Аполония“ бяха официално открити на Амфитеатъра в Созопол на 29 август с първото гостуване на Фестивала на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски и солистка вече известното по света мецосопрано Светлина Стоянова. За нея са отворени най-големите оперни сцени, сред които Щатсопера, Виена,  Миланската Ла Скала и още и още…Изключителен концерт с блестящата Светлина Стоянова!

Маргарита Димитрова и Румен Радев на откриването на "Аполония", 2024

Държавният глава Румен Радев участва в откриването на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. По повод юбилея държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“ за последователните усилия за съхраняване на родните традиции в изкуствата и значимия принос на инициативата към развитието и обогатяването на българската култура държавният глава удостои с Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ Фондация „Аполония“.

Павел Койчев "Две фигури", "Той и тя", Аполония, Созопол, 2024

Но обичайно големият празник на изкуствата започна с изключителни изложби в Градската художествена галерия и не само – на скулптора Павел Койчев; на проф. Греди Асса по повод 70-ата му годишнина,  след голямата му изложба в София, а  за Созопол е подготвил съвсем нови произведения; фотоизложба на Асен Шопов „Нашият Созопол“. За втора година правим изложба на дипломираните студенти от Националната художествена академия. Извън всичко изброено „Аполония“ стана символ и на добрия плакат в България. Не става дума само за изложбите  на открито в града и в двора на галерията по различни теми, а това че  всяко издание е с различен плакат, правят ги най-добрите. Няма експозиция на Международното триенале на сценичния плакат, където да не присъстват образите на „Аполония“.

Откриването на "Аполония", 2024: Илко Ганев, зам. министър на културата, Маргарита Димитрова, проф. Димо Димов и Тихомир Янакиев, кмет на Созопол

Ще завърша отново с думите на Маргарита Димитрова: „Това е голямата радост, това е Щастието. Пак се връщам на думата „любов“, защото да, между всичките артисти, които идват на „Аполония“, има отношение, уважение, любов. И така: въртят се годините една след друга, ето  го вече – 40-ия фестивал. Кой си е помислил, че 40 години ще се изнижат ей-така, като миг! Кой си е помислял, че „Аполония“ ще има такъв прекрасен пълноценен живот?“

Предстоят великолепни събития и срещи в следващите дни на „Аполония“ до 7 септември – преживявания за публика и творци на 40-ото издание…А ние ще продължим да ви разказваме… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Тихомира Крумова, архив на „Аполония“

[vprki]

Звездно присъствие на музиканти в програмата на  Plovdiv Jazz Summer

Преди вече девет години в разговор за „въпреки.com” Мирослава Кацарова, джаз певица, радиоводеща, организатор на фестивала Plovdiv Jazz Fest с нейната компания Блу М сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. . Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване“.

Тогава тръгна нашата платформа и я потърсихме за разговор, познавайки я от великолепните ѝ предавания в радио  Jazz FM Desafinado и Singin’ & Swingin’. Тя ни повярва, а в годините ето, вече сме пред Деветото издание на Plovdiv Jazz Fest през есента. Но сега за втори път предстои другият ѝ великолепен проект на Plovdiv Jazz Summer. Фестивалът отново ще се проведе на две части в началото и в края на август в Пловдив и в близкото село Марково. А програмата е бляскава, както умее да я прави Мирослава Кацарова и екипът ѝ – с любов, въображение и свобода.

Началото на Plovdiv Jazz Summer ще бъде всяка от вечерите между 4 и 6 август в Лятно кино „Орфей“ от 21:00 ч. Този път акцент в програмата е връзката между джаза и фолклорната традиция, както �� импровизационната музика. Така на лятната сцена ще посрещнем Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия“, Антони Дончев джаз квартет с „Ева квартет“ и Destino Tango Trio: Людмил Ангелов, Кристина Вилалонга и Виктор Вилена.

В края на август в село Марково ни очакват още три концерта от програмата на Plovdiv Jazz Summer. На 25 август с вход свободен ще бъде концертът на Хилда Казасян „Да послушаме кино“, преди него обаче ще чуем и музиката на “Postcard Quintet”, а на следващата вечер – 26 август, ще бъде и концертът на Мирослава Кацарова трио с програмата “BLuetronic”.

А ето и подробностите:

Иво Папазов-Ибряма, снимка: Евгени Димитров

Пловдивската програма на фестивала започва на 4 август с концерта на виртуозния кларнетист Иво Папазов-Ибряма и оркестър „Тракия“. Роден в Кърджали, той започва да свири, когато е още съвсем малък и повече от 50 години смесва ромската музикална култура, българския фолклор, турски, гръцки и балкански ритми, джаз и фънк. Прави това по абсолютно неподражаем и разпознаваем начин далеч извън пределите на страната. Миналата година Иво Папазов-Ибряма /повече за него може да прочетете във „въпреки.com” тук/ получи голямата награда на Международния фестивал за world и електронна музика WOMEX 2022 Artist Award. През 2022 г. музикантът отбеляза и своята 70-годишнина, когато на 38-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол  бе удостоен с Аполон Токсофорос на фондация „Аполония“

 Антони Дончев

Вторият ден от програмата на Plovdiv Jazz Summer ще ни срещне с един особено интересен проект, който ще бъде представен за първи път пред българската публика. На 5 август ще видим творческата среща на джаз квартета на пианиста, композитор и диригент на Биг бенда на Българското национално радио – Антони Дончев и „Ева квартет“ – Гергана Димитрова, София Янева, Евелина Спасова, Даниела Стоичкова, които са част четирите певици, които са част и от световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“. Антони Дончев създава проекта “7 Steps to the Mystery” в стремежа си да съчетае два свята на необятност – този на традиционния български фолклор и на импровизацията, музиката на момента. На сцената ще бъдат още музикантите Павел Терзийски (глас и електроника) и Мартин Хафизи (ударни инструменти), а специално за концерта в Пловдив ще пристигне гръцкият тромпетист Пантелис Стойкос.

Людмил Ангелов

На 6 август ще отместим поглед от българската традиция и импровизационна музиката, за да чуем Destino Tango Trio. Позната като гласа на групата Gotan Project – Кристина Вилалонга, Испания, е и вокалът на този изключително интересен международен проект. Заедно с нея на сцената ще бъде забележителният и доста популярен в Европа бандонеонист – аржентинецът Виктор Вилена, Аржентина, наречен от „Ню Йорк таймс“ „майстор на бандонеона“. Към двамата музиканти се присъединява и прочутият български пианист – Людмил Ангелов /повече за него може да прочетете във „въпреки.com” тук/, смятан за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен и обичащ много и джаза. На неговите забележителни фестивали „Пиано Екстраваганца“ и Камералия“ почти винаги е отделял специален акцент на джаза. Припомняме, че едно от последните гостувания на знаменития ни джаз пианист и композитор Марио Станчев, който наскоро напусна нашия свят, беше точно на „Пиано Екстраваганца“.

Живко Петров и Людмил Ангелов на "Аполония", 2020, снимка Стефан Джамбазов

А невероятният концерт на Живко Петров и неговото трио 2020 година на откриването на фестивала „Аполония“ в Созопол бе и с участието на Людмил Ангелов. Незабравими остават и съвместните им концерти с Веско Ешкенази като дуо с музика на Джордж Гершуин…

Plovdiv Jazz Summer продължава в село Марково в последните дни на август с концертите на Хилда Казасян и Мирослава Кацарова.

Едни от най-популярните, красиви филмови песни и музика от старото незабравимо българско кино ще чуем в програмата на Хилда Казасян „Да послушаме кино“. Тя ще прозвучи от откритата сцена в центъра на село Марково (пред НЧ „Алеко Константинов – 1907“, ул. „Захари Стоянов“ № 63) на 25 август от 21:00 ч. и ще бъде със свободен достъп. Заедно с Хилда Казасян ще бъдат музикантите Христо Йоцов, Живко П��тров, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов, а специални гости ще са Теодосий Спасов и Васил Петров. Мултимедията, която е основен герой в този спектакъл, е подготвена от Васил Къркеланов. Аранжиментите са направени специално от Живко Петров и Христо Йоцов.

Хилда Казасян

„След  толкова вълнуващия за мен  успех, с който премина турнето ни, съм истински нетърпелива да го изживеем отново на 25 август в с. Марково. Програмата включва едни от най-популярните песни от толкова обичаните  български филми като „Любимец 13“, „Козият рог“, „Адаптация“, „Вчера“...“, казва Хилда Казасян.

В тази вечер всъщност ни очакват два концерта. Вечерта ще започне в 19:30 ч. с музика на най-младото джаз поколение или с други думи, с групата “Postcard Quintet”. Неделчо Нинов – тромбон, Ралица Тонева - aлто саксофон, Вилизар Гичев - китара, Христо Минчев - контрабас и Теодор Тошков – барабани ще представят изцяло нов и авторски репертоар.

И тази година в програмата на Plovdiv Jazz Summer ни очаква градински концерт. След миналогодишния успех на камерните концерти, на 26 август от 21:00 ч. Мирослава Кацарова, заедно с Мирослав Турийски и Младен Димитров, ще ни поканят в уютната атмосфера на градината във вилната зона на село Марково (ул. „Панорамна“ 60), където ще представят своя проект BLUETRONIC.

Той бе представен в София на 19 април в Sofia Live Club. Заглавието  BLUETRONIC подсказва, че можем да очакваме аранжименти с активното електронно звучене на песни от и на Мирослава Кацарова. „Иронично“, „Уча се да бъда с теб“, „Чудеса“, „Път към безкрайното лято“, „Парфюми“, „Летни улици“, „Боса нова за нея“ ще бъдат сред песните, които концертът ще включва. Също така ще чуем кавър версии на Dance Me to the End of Love на Ленард Коен и Teardrop на Massive Attack. Създаването на реаранжирани песни с много електроника и нови бийтове е основно по идея на Младен Димитров.

Припомняме, че в края на юни в София и Пловдив бяха двете премиери на новия албум на Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски: BЕYOND JAZZ. Мира Кацарова наблюдава от години различните метаморфози на джаза като стил, принадлежащ до голяма степен на XX век. Джазът като музикален жанр от началото на новия век се развива в различни посоки. По думите на Мира „музиката, както и останалите изкуства, са отражение на самия живот, на времето, на промените.“ Легендарният Телониъс Монк казва, че работата на музиканта е да се опитва да наблюдава живота и да го транскрибира в музика. Именно това са решили да направят Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски в новия албум, наречен красноречиво BEYOND JAZZ. Този път Мирослава Кацарова се фокусира  в интерпретации на познати песни от близкото минало, някои от които спокойно биха могли да бъдат назовани „нови стандарти“. Сред тях са “Both Sides Now”, “Practical Arrangement”, “Samba e Amor”, “Human Nature” и др. Песни, в които има разказани истории за смирение, избори, осъзната обич, любов към градския живот, екзистенциална мъдрост. В албума са включени две авторски композиции на Мирослав Турийски по текстове на Мира Кацарова. Една от тях е специално създадена за петия студиен албум на вокалистката, а пиесата е озаглавена „Под небето на Пловдив“ като намигване към града, в който двамата артисти живеят и творят.

Мирослава Кацарова

А за албума певицата споделя: „BEYOND JAZZ е отражение на историите, които искам да разкажа чрез музика. Той представлява колекция от някои от най-любимите ми песни на XX век „отвъд джаза“, белязани  по-скоро от поп стилистика. Избрах да ги интерпретирам в камерна версия – само пиано и глас, заедно с дългогодишния ми сценичен партньор – виртуозния пианист Мирослав Турийски. Изпълняваме песни на Джони Мичъл, Стинг, Майкъл Джексън, Били Холидей, претворени по наш начин – рехармонизирани, с преосмислени вокални фрази, с деликатни, ненатрапливи импровизации и повече паузи.”

Идеята за студиен албум в минималистична версия – само пиано и глас не е отскоро, а още от времето, когато двамата музиканти създават своята зимна програма „Мирослав и Мирослава“. Тази камерна версия позволява огромна свобода за интерпретация, импровизация и бягство от конвенционалните схеми.

Връщаме се към всичко това, защото искаме да подчертаем неуморността, въображението, таланта на Мира да създава, да сътворява и умението ѝ да работи и привлича талантливи хора, сродни души.

Мирослава Кацарова с поклон към джаза, музикантите и публиката, снимка Стефан Джамбазов

В годините винаги е присъствал Plovdiv Jazz Fest в нашите публикации и ще продължи, а самата Мира е вдъхновението да го правим. Няма да пускаме линкове, много са, а вие може да ги откриете във „въпреки.com” чрез търсачката… Благодарение на нея и екипа ѝ сме присъствали на концерти и срещи с артисти, за които неотдавна бихме могли само да мечтаем. Това за нас е и една много лична история, която, може би, един ден ще ви разкажем.

И да не забравяме: „Джазът е свобода!“ Насладете ѝ се! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Plovdiv Jazz Summer, Евгени Димитров и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

Маестро Людмил Ангелов: Добротата е страшно необходима на артиста

За четиринадесета поредна година, признатият за един от най-добрите интерпретатори на Шопен – проф. Людмил Ангелов ще обучава млади пианисти в своя клавирен майсторски клас в Нов български университет от 4-15 юли 2023 година, съобщават от НБУ.

Регистрацията на участниците е вече активна, а право да се включат в класа имат млади пианисти от 14 до 30 годишна възраст от музикалните училища и академии от България и чужбина. Майсторският клас ще достигне своята кулминация със заключителен концерт на 15 юли, в Камерна зала „България“ от 19 часа.

По традиция след концерта Людмил Ангелов ще присъди награди на най-добрите участници. Изявените млади пианисти ще получат възможността да участват в Концерт със симфоничен оркестър през следващия музикален сезон, участие в концерт в рамките на един от следните български фестивали: „Пиано Екстраваганца“ или „Софийски музикални седмици“, участие в концерт в City Mark Art Center, Sofia или да получат възможност за стипендия за обучение в курс на проф. Ангелов в НБУ.

Людмил Ангелов

През сезона 1987/1988, световноизвестният пианист Людмил Ангелов представя всички творби на Шопен за соло пиано в цикъл от дванадесет рецитала, за което получава отличието „Млад музикант на годината“ в България. През 1999 изпълнява с огромен успех интеграла с музика на композитора в Мадрид и други градове в Испания, а десет години по-късно го представя в България и Испания.

Проф. Ангелов е първият носител на наградата Аполон Токсофорос на фондация „Аполония“, 1999. Той член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал “ГЛОРИА АРТИС“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фредерик Шопен“ във Варшава през 2010,  2015 и 2020 г.

Людмил Ангелов и Живко Петров на "Аполония", 2020

Редица от участниците в майсторския клас на Маестро Ангелов в Нов български университет са носители на лауреатски звания и първи награди на международни музикални конкурси, сред тях са: Констанца Дюлгерова, Емануил Иванов, Мария-Десислава Стойчева, Георги Василев и много други.

През 2010 година проф. Людмил Ангелов провежда своя първи майсторски клас в НБУ. През 2011 година Академичният съвет на Нов български университет присъжда престижното звание „почетен професор“ на маестро Людмил Ангелов за неговите заслуги към българската музикална култура и популяризирането ѝ в Европа и по ��вета. От учебната 2011-2012 година проф. Ангелов води редовни курсове по пиано, камерна музика и интерпретация в НБУ, департамент „Музика“.

Людмил Ангелов на репетиция със Софийска филхармония преди концерта в залата на Берлинска филхармония, 12 декември 2022

В годините, независимо в кои медии сме работили сме писали много и сме представяли маестро Людмил Ангелов, но особено във „въпреки.com”. Няма да пускаме линкове, те са толкова много, може да ги откриете на търсачката. Но държим да припомним няколко емблематични моменти. В далечната вече 1999 година, когато Людмил Ангелов стана първи носител на наградата Аполон Токсофорос, той имаше рецитал само Шопен в църквата „Св. Кирил и Методий“ /тогава все още беше възможно в пространството ѝ да има камерни концерти в рамките на „Аполония“- б. р./. Невероятно преживяван��. Има го някъде във фонда на БНТ. После всяка година почти той има своето изключително присъствие на Празниците на изкуствата „Аполония“ – любов и вярност. И тази година ще е така с невероятни концерти, но за това след време във „въпреки.com”. Припомням и, че през 2019 година в рамките на един от фестивалите „Камералия“ създадени от Людмил Ангелов, той първи представи пред широка публика големия талант Емануил Иванов, който беше първият българин получил първа награда международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“  на 62-то му издание в Болцано, Италия.

Людмил Ангелов е и създател и на прекрасния Фестивал „Пиано Екстраваганца“, който извън забележителните си програми, голяма част изпълнени за първи път в България, ни срещна и с великолепни музиканти. Много дълго може да се говори и пише за това, но както отбелязахме по-горе, може да го намерите при нас. И да припомним, че благодарение на него най-хубавият концертен роял YAMAHA CFX в България е купен от фондациите “Пиано Екстраваганца” и „Културни перспективи се съхранява в Полския институт в София. И да се докоснат до клавишите му деца, много млади музиканти имат шанса в различните програми, които организира с изключителна щедрост и обич Людмил Ангелов.

Людмил Ангелов

В годините, откакто създадохме интернет платформата за изкуство и култура „въпреки.com” сме писали много за различните превъплъщения на Маестро Людмил Ангелов – брилянтен пианист, изследовател и познавач на забравени в десетилетията музикални произведения, както и безкомпромисен радетел за представянето пред публиката на съвременна музика. Но има и нещо друго, изключително като феномен. За него няма значение дали е на скромна читалищна сцена или на подиума на световни концертни зали, за да изпълни за публиката блестящо програмата си, независимо дали е с оркестър или камерно изпълнение. Неговото посвещение е музиката и да ни дарява с нея.

Не съм музикант, а и съвсем не влизам във възрастта на студентите му, но по неговия си начин ни образова като публика да открием, да ��очувстваме непознатото до с��оро и всеки по своему да продължава пътя си в необозримия свят на музиката.

За някои може да прозвучи крайно, но сме категорични и в дългогодишния си журналистически, граждански и човешки опит – Людмил Ангелов  е национално богатство не само като изключителен музикант, изследовател на историята на музиката, педагог, но най-вече като хуманист и то в нашия съвсем не хармоничен свят. Това е дар, с чието притежание малцина са целунати от Божественото да го носят. Маестро Людмил Ангелов е от тези избраници  с таланта, с щедростта си.

Людмил Ангелов и Софийска филхармония на концерта в залата на Берлинска филхармония, 12 декември 2022

Припомняме, че още преди  години именитият ни пианист и преподавател каза за „въпреки.com”:  „Много неща, много неща трябват. Първо, талантът е необходим, очевидно. След това огромно количество работа и оттам нататък много човешки качества. Готовност за саможертва, готовност за дълги, дълги часове на самовглъбяване, на съзерцание, доброта, също страшно необходима, според мен, за всеки артист, за всеки човек, който се занимава с изкуство”, споделя изключителният музикант Людмил Ангелов за това какво е необходимо на един световен артист, какъвто е той.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и Софийска филхармония и Стефан Джамбазов

[vprki]

Предколеден подарък на Софийската филхармония с Росен Миланов и Людмил Ангелов

Само ден преди да го изсвири в голямата зала на Берлинската филхармония, Людмил Ангелов  ще представи Концерт за пиано и оркестър №3 от патриарха на българската класическа музика Панчо Владигеров със Софийска филхармония под диригентството на маестро Росен Миланов.

Концертът е неделно матине на 11 декември. Във втората част  на концерта филхармониците ще изпълнят музиката от Второ действие от балета "Лешни��отрошачката" от Чайковски, което е и елегантна музикална препратка към предстоящите Коледни и Новогодишни празници.

Панчо Владигеров, 1938 г., в кабинета си на бул. “Фердинанд” сега “Васил Левски”

 От петте клавирни концерта на Панчо Владигеров Концерт за пиано и оркестър № 3 се радва на най-голяма популярност. Написан е специално за откриването на новата голяма концертна зала „България“ в София на 9 октомври 1937 г. Тогава композиторът изпълнява концерта си под диригентството на проф. Цанко П. Цанков, концертмайстор е бил Арсени Лечев. Сред солистите в първата част с произведения на Бах и Хендел са били органистът Жозеф Боне и знаменитите пианисти Люба Енчева и самият Димитър Ненов. Третият клавирен концерт носи едни от най-ярките характеристики на Владигеровата музика: открояваща се мелодичност, контрастни настроения, пищна оркестрация, звуков блясък, ритмично богатство.

Людмил Ангелов е от най-обичаните български музиканти. Извън бляскавата си кариера на солист, той е основател два великолепни фестивала „Пиано Екстраваганца“ и „Камералия“. Те са почит и любов към камерната музика, към пианото и заедно с това представят музика, която не рядко звучи за първи път в България, както и великолепни музиканти.

Людмил Ангелов

Людмил Ангелов става лауреат на Международния конкурс „Шопен” през 1985 година. Още с първите си концертни изяви той показва качествата на голям артист – техническа брилянтност и артистично себеотдаване. През 2011 година е удостоен с медал „Gloria Artis“ от Министерството на културата на Република Полша за изключителни заслуги към полската култура. Особено много цени, че е първият носител на наградата Аполон Токсофорос фондация „Аполония“ през 1999 година. И почти няма издание на фестивала „Празници на изкуствата Аполония“ в Созопол със забележителни и винаги различни концерти. Писали сме много за него и ще продължим. Може да намерите във „въпреки.com”.

Той е популярен и обичан на петте континента, изнасял е рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската Филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Център” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, KBS в Сеул и много други.

Людмил Ангелов на репетиция

Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Но да се върнем към концерта, който ни очаква на 11 декември с двама не само великолепни музиканти, но и личности с изключителен финес не само на сцената. Уважаван и почитан от публиката и музикантите, Росен Миланов в момента е музикален директор на Симфоничния оркестър Кълъмбъс, Симфоничните оркестри на Чатакуа и Принстън. Наскоро е назначен и за главен диригент на Симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия в Любляна. Талантливият български музикант се утвърди като диригент със значимо национално и международно присъствие. Наскоро завърши седемгодишния си мандат със Симфоничния оркестър на Княжество Астурия – един от водещите оркестри на Испания. В САЩ, където живее, е дирижирал симфоничните оркестри на Колорадо, Детройт, Индианаполис, Балтимор, Милуоки, Сиатъл, Форт Уърт, Националния симфоничен оркестър в „Кенеди център”, образователната инициатива на „Карнеги хол” с оркестъра „Сейнт Люк” и „Сивик оркестра“ – Чикаго.

Росен Миланов на репетиция

Предишният му концерт със Софийска филхармония бе през декември 2019 година, когато заедно с филхармониците, великолепни солисти и филхармоничния хор изпълниха Реквием на Верди. Тогава той каза за „въпреки.com”: „Доста често съм дирижирал Реквиема на Верди напоследък. Последните четири сезона почти три пъти с различни състава. Преди много години аз имах възможност да асистирам на Мстислав Ростропович, когато той го дирижираше на фестивала в Амиен във Франция. Това беше много отдавна, ��о беше първата ми връзка с Реквиема. Тогава аз все още свирех доста добре на пиано и даже бях акомпанист, докато той репетираше със солистите и много се занимавах с тях. Това, може би, беше основното научаване на партитурата преди, може би, 25 години.“

Росен Миланов

Винаги сме обичали разговорите с маестро Миланов и традиционно сме ги водили в малката диригентска стая на зала „България”. Маестрото е уважаван и възхваляван и от зрители, и от музиканти, има изключително обаяние не само на диригентския пулт, а и в контакта си хората. В този разговор тогава той каза и много лични неща: „Моят живот е изцяло изпълнен с музика. Но това, което ми се случва е, че разбирам, че музиката не е моят живот, музиката е част от моя живот. Има други неща, които също така важни. Може би в един период от моя живот съм си мислил, че само това е единственото, на което човек трябва да се посвети. Сега усещам, че има много други неща, които са толкова важни, колкото и музиката. Гледам нищо да не изпусна, което е свързано с приятелството, със семейството, най-вече общуването с други хора. И то е общуване в смисъл на емпатия – съпричастност, разбиране, как хората мислят, какво чувстват. Това лично на мен много ми помага в музиката, защото виждам, че много от произведенията, които са написани, може би, имат именно такава цел да споделят нещо и да ни научат как да се уважаваме, как да чувстваме един друг по добър начин. Разбираме една идея, която не е свързана с нашия егоизъм, с нашето старание да сме винаги над някой друг. Много е хубаво, когато видиш на сцената 120-130 човека, които са обединени от една идея, работят в една посока и съществу��ат в едно съвсем друго измерение. Това може да бъде един много хубав модел за това как нещата могат да се осъществят в една по-градивна посока и в обществото“. / Целия разговор отпреди 3 години с маестро Миланов може да прочетете тук / .

Росен Миланов на репетиция

В международен план диригентът си сътрудничи със Симфоничните оркестри на Би Би Си и на Романска Швейцария, Ротердамска филхармония, с националните симфонични оркестри на Олборг, Латвия и Унгария, с оркестри в Торонто, Ванкувър, Мексико, Колумбия, Сао Пао��о и Бело Оризонти, Нова Зеландия, с Филхармонията Квазулу-Натал в Южна Африка. Росен Миланов е гастролирал като диригент и в Далечния Изток – със симфоничния оркестър на Японска радиотелевизионна компания NHK, с оркестрите на Сапоро, Токио, Сингапур, Филхармониите на Малайзия и Хонг Конг. На сцената е музицирал с някои от водещите световни артисти като Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Найджъл Кенеди, Джошуа Бел, Мидори, Кристиан Тецлаф, Андре Уотс, „Кингс сингърс”, Сергей Хачатрян. Както и с именити български изпълнители – Николай Гяуров, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Мила Георгиева, Веско Пантелеев-Ешкенази, Анна Стойчева, Диляна Момчилова и други.

Няколко часа след концерта Софийска филхармония заедно с Людмил Ангелов и маестро Найден Тодоров ще отлетят за Берлин за първия си концерт в знаменитата зала на Берлинска филхармония на 12 декември. Концертът е иницииран от Българския културен институт в Берлин и е посветен на неговата 60-та годишнина. Програмата включва Концерт за пиано и оркестър №3 от Панчо Владигеров и Симфония №4 „Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди, която филхармониците изпълниха в Загреб наскоро, както вече сме отбелязвали. /Повече за предстоящия концерт в Берлин може да прочетете във „въпреки.com” тук/ . В следваща публикация очаквате текст за самия концерт.

И се насладете на прекрасна музика с маестро Росен Миланов, Людмил Ангелов и Софийска филхармония в една от последните недели на 2022 година. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов, архив на Софийска филхармония

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Живко Петров с наградата Аполон Токсофорос на „Аполония”

Красиво и вълнуващо беше начало на 36-то издание на Празниците на изкуствата „Аполония” 2020 в Созопол с концерта на Живко Петров и неговото трио JP3 заедно с Димитър Семов и Димитър Карамфилов и с участието на маестро Людмил Ангелов.

Триото представи премиерно четвъртия си албум „Change the Way” в препълнения с публика амфитеатър в Созопол. Минути преди началото на концерта Живко Петров получи от артистичния директор на фестивала Маргарита Димитрова тазгодишната награда Аполон Токсофорос на фондация „Аполония”, която се връчва на Празниците от 1999 година. Първият й носител е Людмил Ангелов и двамата с Живко бяха на сцената с любов към музиката, към „Аполония” и с почит към публиката. Великолепно преживяване особено вълнуващо след дългите месеци на отсъствие на културни събития заради пандемията. Усилията, предаността на Маргарита Димитрова и екипът „Аполония” направиха и невъзможното, без страх, с въображение и артистизъм фестивалът да го има в тази тъжна и сложна година. И не само това – в шестте дни на Празниците има 17 премиери в различните сфери на културата на сцени на открито тази година. Забележителни събития, които са красивото доказателство, че духът на „Аполония” е по-силен от притесненията от пандемията в името на артистите и публиката, в името на изкуството.

Живко Петров

Часове преди концерта разговаряхме с Живко Петров за наградата, за предстоящата премиера на албума и не само…

„Всички мои премиери преминават оттук, през „Аполония”,

музика, която съм написал. За мен е щастие, чест, отговорност да получа тази награда. Значи има значение това, което правиш. Благодарен съм на „Аполония” и на целия екип. Благодарен съм и, че  дават възможност на нас артистите да обичаме и да представяме нещата си, да даваме възможност на хората, на публиката да се докосва до нашето изкуство и да припознава себе си, което е основната цел на това зареждане на публика и артист. Те ти връщат енергията, за да продължим. Мисля, че по-голямо щастие за нас музикантите и изобщо артистите – няма”. Сподели музикантът, а при връчването му на статуетката при откриването с поклон го каза и пред публиката.

Живко Петров и Людмил Ангелов по време на концерта на “Аполония” 2020

А в разговора ни продължи: „Много спонтанно стана да бъдем заедно с Людмил Ангелов. Людмил сам предложи на един концерт по време на организирания от него фестивал „Пиано Екстраваганца” като представях албума ми „ After 4”. Той хареса пиесите и каза: „Живко, имаш ли ноти? Моля те искам да ги изсвиря!”. И ето сега – той ще изсвири няколко мои пиеси, дори не знам кои. По негов избор! Аз му дадох всички ноти, естествено. Нямам търпение да чуя неговия поглед към моята музика. Нямам никаква представа какво ще направи. Веднага издавам - концертът ще започне с него. Така решихме!. „Пиано Екстраваганца” е страхотен фестивал, но с такъв невероятен човек като създателя му.

Людмил е не само най-добрият ни пианист,

класически, който е наша гордост и е прекрасен човек. Това доказва, че когато си голям музикант си и прекрасен човек. Това правило важи за него. „Пиано Екстраваганца” е фестивал, който доказва, че има смисъл човек да върви към съвършенството”. С голяма убеденост каза Живко Петров. А Людмил Ангелов откри концерта с красивата музика на Живко.  Една от пиесите  двамата изсвириха на четири ръце – невероятен момент за публиката като докосване до красиво музициране и приятелство.

Белослава и Живко Петров на концерта в Созопол

Концертът премиерно представи четвъртия албум на Живко Петров, като музикантите изпълниха и парчета от предишни. Специален момент в концерта беше и изпълнението на Белослава на една от най-хубавите български песни „Всяка година по същото време” с музика на Живко и текст на Матей Стоянов. Песента е написана преди 20 години за едноименния спектакъл в Театър „Зад канала”, постановка на големия актьор Тодор Колев, светла му па��ет. В главната роля тогава е майката на Белослава актрисата Анета Сотирова.

Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов представиха в Созопол новия си албум

Но да се върнем към разговора ни с Живко Петров преди концерта, в който той поясни, че новият албум на триото е заедно с Димитър Семов, ударни и Димитър Карамфилов - бас. Той е вече постоянният  член на формацията. Така решили и с Веселин Веселинов-Еко, досегашния басист, защото той е много зает, постоянно. „Така се случи тази пандемия и тези всички стопове – а ние сме раними, артистите. И така продължава затова е Change the Way /името на албума/, всъщност - промяна на пътя.

Промяната е много хубаво нещо – промяна на пътя.

Аз тази година също станах на 50. Много е хубаво да се чувстваш жив! Когато променяш, тогава си жив, тогава вървиш напред. Когато си в комфорта си, когато ти е комфортно означава, че стоиш на едно място, не се развиваш.

Промяната е най-хубавото нещо и мисля, че това е пътят на всеки един от нас - да променя! Промяната е в осъзнаването и в това, че суетата си отива. Суетата на артиста – разбираш значението на пътя. Не казвам, че съм разбрал какъв е смисълът, но мисля, че съм в правилната посока, че това, което Господ ми е дал отгоре – таланта, имаме отговорност да го даваме като изразно средство за комуникация с хората. Това не е наше – ние сме длъжни да го обличаме по най-добрия начин и да го предаваме. И всъщност, ние нямаме голямо значение, хората”. Казва през смях Живко Петров и допълва: „Това, че си талантлив – всички хора са талантливи. И всеки, дай Боже, да намери себе си, за да станем едно цяло”. Усмихва се на думите си. През целия ни разговор смехът му ни съпровожда, независимо, че преобладават сериозните и по-лични теми за творчеството, за отношението към света.

„Моята музика е много лична, защото тя излиза от сърцето.

Не се съобразявам с каноните, с правилата, те затварят артиста.  Артистът и всеки човек би трябвало да се води от сърцето, да не мисли толкова. Главата – след сърцето! Тогава се случват нещата по най-естествения начин и тогава си откровен. Аз всеки ден сядам пред пианото и си споделям всичко, което усещам. Мисля още веднъж какво и как. Има, разбира се, конкретни неща, които емоционално ми въздействат и може би изкарвам чрез пианото, но не мисля за нещо, което съществува. Опитвам се чрез емоцията да пресъздам музиката си. То те оставя в безтегловност…Ставаш лек и е много гот!”. И пак с усмивка ни убеждава в думите си.

Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов бяха изпратени изключително топло от зрителите след концерта им на “Аполония” 2020

Питаме го за импровизацията – дали е спонтанност или подготвена като принцип в изявите му като музикант. А той отговаря с категорична убеденост: „За мен най-великите класически музиканти са били най-големите импровизатори. И Лист, и Шопен и т.н. Говорим за пианисти, в случая. За мен предаването на информация, на импровизация не трябва да бъде нещо самоцелно. Не искам да обидя никого.

Импровизацията трябва да бъде част от произведението,

част от посланието, по-скоро, което ти даваш. Импровизацията е моментното ти състояние на това, което искаш да предадеш, да се оставиш на емоцията. Но да я гледаш отстрани и да я пазиш, емоцията - да не я преекспонираш. Тогава импровизацията е оправдана. Защото понякога сме свидетели на такива импровизации, когато хората казват, че това не го разбират и, че не могат да го слушат. Той, самият импровизатор или самият автор не е разбрал какво свири и тогава импровизацията е нещо безсмислено. Това е хаос от ноти, които няма как да бъдат чути и разбрани. Всъщност, импровизацията не е нещо самоцелно, и не би трябвало да бъде!”.

Живко Петров

Самият той като пианист има своите пристрастия като изпълнител и на класически произведения, и на джаз, но и като композитор търси различните пътища в красивата си музика. Къде се срещат тези посоки, как се свързват за него? „Благодарение пак на сърцето – то води да съчетавам класиката с джаза. Оставам на него, то да ме води.

За мен няма джаз, няма класика, няма поп – 

това е усещане, което няма граници. И тогава то е откровеност – ти си себе си. Когато отдаваш и нямаш очаквания, тогава нямаш притеснения”, е обяснението на талантливия артист за толкова съкровени неща. И продължава: „Винаги има музикант, който да ме вдъхновява. Аз винаги във всеки музикант, който слушам, чувам нещо за себе си. Но не мога да скрия моята любов към Хърби Хендкок, към Мишел Петручани, към Кийт Джарет, към Чик Кария. Това са най-големите пианисти, които са близо до моето усещане, благодарение на тях съм формирал някакъв вкус. Слава, Богу, музиката ти дава възможност да ти осмисли целия ти живот и той не стига. Мечтата ми в другия живот е да бъда музикант с такова подобно усещане, за да ми е хубаво!”. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

P.S. Дългогодишната съвместна работа на Живко Петров с Димитър Семов и Веселин Веселинов (Eko) прераства в Живко Петров Трио (JP3), което официално формират през 2006 г. Триото бързо се превръща в една от разпознаваемите джаз формации в България. През 2007 г. JP3 издават първото си DVD „Understandable“ и са поканени да свирят преди Чик Кариа и Бела Флек на Sofia Jazz Fall през 2007 г. Няколко години по-късно излиза и първият студиен албум „It’s a Dream“ (2012), където специален гост в едноименната пиеса е Васко Василев (цигулка). Албумът се превръща в най-продавания дигитален джаз албум за Източна Европа и триото е поканено да участва в London Jazz Fest през 2012. През 2015 г., след успешно турне в Канада, JP3 записва втория си студиен албум „Between the worlds“ с Арена квартет, чиято премиера е на 2 юни 2015 г. Албумът „After 4“ излиза през 2018 година.

[vprki]

Павел Койчев получи „Аполон Токсофорос”

Прекрасният скулптор Павел Койчев получи наградата „Аполон Токсофорос” при откриването на 33-тите Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол. Статуетката се връчва традиционно от фондация „Аполония” на творец със забележителен принос не само в българското, но и в световното изкуство.

За Павел Койчев сме говорили не един път във „въпреки.com”. В разговор с него пред нас беше споделил:  „Усещането за свобода е доста важно, много държа на него. Плащам си за гяволъка. Човек си ��лаща, всичко си плаща. Давам си сметка, че имам представа какво правя или как съм разположен в пространството, но това защото абсолютно всичко го правя максимално почтено към мен си, към предмета на заниманието. Абсолютно почтено, не съм правил никога компромис, никога не съм правил. И изглежда, важно е човешкото, макар, че за гениите не е важно.

Павел Койчев сред част от скулптурите си от цикъла “Морски загар” в градската галерия в Созопол, където е подредена изложба в рамките на Празниците на изкуствата “Аполония”

Някак си енергията, която влагаш подсъзнателно, тя излъчва. Ако нещо има стойност във времето, че е останало, то е излъчването на това нещо. Формата – хиляди правят кубизъм, абстракционизъм, обаче не всичко има стойност. Излъчването, което вкарваш вътре и то е подсъзнателно. Иначе не става със спекулативното – аз ще направя това и това. И може работата да е по-несръчна, да кажем по-некадърна, обаче, когато има нещо, не знам и аз как да го нарека, то го усеща зрителят по някакъв начин. Макар, че трябва първо да е хубаво изкуство, пък после другото…”, каза Павел Койчев.

А това са част от “морските” творби на Павката

При него наистина няма спекулации. И дори повечето от своите скулптури и причудливи инсталации прави напълно безкористно и безсребрено. Така е и с най-новите негови творби, инсталирани до яхтеното пристанище в Созопол съвместно с фондация „Аполония” като проект на Празниците на изкуствата. Много му е помогнал Владко Явашев, племенник на световноизвестния скулптор Кристо – Христо Явашев. А за самото инсталиране му е съдействал Росен Иванов – човекът, осъществил плаващите кейове на Кристо. Само Павката не знае какво ще стане нататък с тези причудливи, цветни, весели инсталации, когато дойдат вълните и бурите…

“Мистерията на българските гласове” откри “Аполония”

Иначе наградата на ОББ за артист след допитване ще бъде дадена на Лили Иванова, която също ще има концерт на „Аполония”. А на ��ткриването се представи хор „Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова. Това е съвместен проект с композитора Петър Дундаков, за който сме говорили във „въпреки.com”. И отново на висота беше още един от нетрадиционните участници - бийтбоксера SkilleR, който добави едно съвременно звучене на фолклора. И вече „Аполония” тръгва на пълни обороти. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Живяхме и живеем във времето на „Софийски солисти“

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откри 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август миналата година, с което се сложи началото на предстоящото честване на 60 годишния юбилей на забележителния оркестър, феномен в българската култура.

И дойде денят 19 март - датата, на която през 1962 г. новосъздаденият тогава Софийски камерен оркестър изнася първия си концерт - се отбелязва като рождената дата на камерния ансамбъл "Софийски солисти". Най-известният и уважаван камерен оркестър у нас започва серия от събития по този повод, а началото беше дадено на 19 март в зала "България". Програмата бе направена специално така, че да почете основателите - с две от произведенията, звучали в дебютния концерт, но и в традицията винаги да има разнообразие и интересна концепция, която да задоволява вкуса на верните им почитатели. Отново, както преди 60 години прозвучаха Концерт за пиано и оркестър в сол минор от Бах, Камерен концерт за флейта, английски рог и струнни от Артур Онегер (двете творби, включени в историческия първи концерт на състава), Бранденбургски концерт №3 от Бах и Концерт за оркестър, който Лазар Николов посвещава на "Софийски солисти". Солистка в Баховия клавирен концерт бе прекрасната и талантлива Виктория Василенко, а в творбата на Онегер - Явор Желев и Слав Славчев, членове на Симфоничния оркестър на БНР.

Виктория Василенко и Пламен Джуров на концерта на 19 март 2022 година, снимка: Василка Балевска

Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов /1932-2017/. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Марин Големинов, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Пламен Джуров.

Михаил Ангелов, снимка: личен архив

Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнет��, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. „Софийски солисти“ са носители на всички български награди и много международни отличия. Но бяха особено щастливи миналата година в Созопол, когато бяха удостоени с наградата на фондация „Аполония“ „Аполон Токсофорос“ за значим принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница.

В години, независимо в кои медии сме работили винаги сме отделяли специално място на ансамбъла, неговите ръководители във времето, прекрасните им солисти. Многобройни са текстовете ни, особено, във „въпреки.com”. /А още от ученическите ми години, благодарение на майка ми, почти, не съм пропускала техен концерт – б.а./

Концертът на "Софийски солисти" с Лия Петрова на "Аполония" 2021 година, снимка: Тихомира Крумова

Ще се върна към разговора ни с маестро Пламен Джуров малко преди откриването на фестивала „Празници на изкуствата Аполония“ 2021 с концерт на „Софийски солисти“ с участието на забележителната цигуларка Лия Петрова. Той сподели тогава за „въпреки.com”: „Може би съм идвал повече от десетина пъти на „Аполония“ почти от самото начало на фестивала. Участвал съм заедно със „Софийски солисти“ в концерти с различни програми, с прекрасни солисти. Но съм се включвал и в теоретични разговори и срещи между творците във форуми, които е организирала фондация „Аполония“. Този фестивал е феноменален за България и продължава да е уникален, защото събира всички видове изкуства. Защото, за съжаление, в България има известно затваряне между гилдиите и публиките. А тук срещата е между различните видове изкуства и най-вече с хората, които правят изкуство и с хората, които потребяват изкуство. И тук, в Созопол, това става по елегантен и непринуден начин. Това е разликата – всичко е свободно, фриволно, оптимистично. Всички са свързани с времето – какво ще бъде времето. Много е естествено! Солидните, тежки програма в големите зали имат своя блясък. Но тук е различно, тук кипи живот!“ Концертът им беше на световно равнище и с поредното присъствие на младата и безкрайно талантлива Лия Петрова, за която артистичният директор на фестивала Маргарита Димитрова ни каза: “Лия обича оркестъра и те я обичат“. А маестро Джуров с възхита и обич говори за цигуларката: „Кариерата на Лия Петрова започна със „Софийски солисти“ още, когато беше шестгодишна. И досега помни как съм я посрещнал – един голям стар чичко. Това е било преди повече от четвърт век! Винаги, когато имаме възможност свирим с нея. Лия не може да не я обичаш, не може да не я уважаваш. Тя е направо невероятна! Много малко знаят какво представлява Лия Петрова в чужбина с нейните съвършени езици – перфектно говори английски, немски, френски, с което спечелва веднага. Стегнатите японци я гледаха като божество. / „Софийски солисти“ заедно с Лия Петрова имат блестящи турнета в Япония 2016 и 2019 година – б. а./ Контактна, приветлива, лъчезарна – тя създава около себе си светлина и лекота. Свири прекрасно, много интересно. Ние сме правили над 20 концерта с нея. Всеки път тя търси нещо ново.“

Пламен Джуров и Добринка Табакова в зала "България", 2018 година, снимка: Стефан Джамбазов

„ Софийски солисти“ обичат да откриват, да работят с млади и талантливи музиканти. И това ги прави истински щастливи на сцената, на репетициите. А, както отбелязахме имат и пристрастие към съвременната музика и, въпреки известната скептичност на традиционната българска публика почти няма техен концерт, в който тя да не присъства. Припомняме великолепния им концерт в рамките на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ 2018, когато изсвириха концерта за виолончело и струнни на изключително талантливата ни композиторка Добринка Табакова със световна кариера и авторитет със солист великолепния Атанас Кръстев. Тогава по време на една от репетициите тя беше седнала на средните редове в празната зала. Не спираше изпълнението и само между частите, когато маестро Джуров се обръщаше към нея, тя отиваше към сцената даваше не толкова съвети или инструкции, а споделяше своите усещания и разбирания за изпълнението и интерпретацията на Атанас Кръстев и оркестъра с деликатност, уважение и обич към изпълнителите.

Забележителна е и съвместната работа на „Софийски солисти“ с композитора Петър Дундаков.

Петър Дундаков и Пламен Джуров във Военния клуб, 2017 година, снимка: Стефан Джамбазов

По повод на мултимедийния си концерт - спектакъл по негова идея и музика „Песента на ветровете“ с участието на камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров и майсторските изпълнения на познатите от съвременната музикална сцена джаз тромпетист Росен Захариев и сопраното Гергана Димитрова, солистка на „Мистерия на българските гласове” и „Ева квартет” композиторът сподели за „въпреки.com” тогава: „Според мен това, което движи една музика е духът ѝ, в смисъл дълбоките ѝ принципи, които никога не са неподвижни. Подвижността на тези принципи, възможността да ги пресъживяваш, е всъщност липсата на граници. Това е вечността на заниманието, търсенето на подвижност на границите. Изключително преживяване за мен е да работя със „Софийски солисти”. Така беше и в съвместния им проект „Пандора“ –заедно с Балет „Арабеск“, камерна опера с хореографски сцени по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков, с оперния глас на Цветана Бандаловска и два ниски гласа от “Мистерия на българските гласове” Евелина Христова и Даниела Димитрова. На премиерните спектакли април 2015 година музиката с участието на „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров беше с изпълнена на живо.

Панчо Владигеров, Васил Казанджиев и "Софийски солисти", снимка: личен архив

За всеки концерт и проект на „Софийски солисти“ може да се пише много и детайлно преди всичко с радост и възторг за подаръка, който правят вече шейсет години на меломаните не само в България, а и по света – от Япония до Хаваите. По време на извънредната ситуация заради пандемията от Covid-19 не можеха да репетират, беше невъзможна срещата им с публиката, но да вярваме, че това време бавно, но сигурно отминава. По този повод, така угнетил целия артистичен свят Пламен Джуров сподели за „въпреки.com” миналата година на „Празниците на изкуствата Аполония“: „Това е най-подходящият момент за получаването на тази награда /„Аполон Токсофорос“/, защото много ни порази положението заради Ковида – три месеца не се бяхме събирали. Работим и няма резултат, няма срещи с публиката. Това сега с наградата ни дойде като вдъхновение и надежда за бъдещето“. А бъдещето е вече тук с поредицата от концерти в юбилейната година за ансамбъла и не само. Но преди това още малко подробности и връщане във времето.

„Софийски солисти” е състав, който отдавна си е извоювал трайно място в културния живот на България. Невероятно обширният им репертоар – от 15 век до новонаписани произведения, яркото им сценично присъствие и ювелирното съвершенство на интерпретациите им ги правят любимци както на публиката, така и на критиката. Ансамбълът съчетава в едно традиции и новаторство, уважение към утвърдените авторитети и подчертан стремеж към подпомагане на младите таланти. „Софийски солисти” са работили в всички значими български музиканти – композитори, диригенти, солисти. Особено активна е тяхната творческа връзка с Марин Големинов – като композитор и диригент. И досега постоянен партньор на състава е Минчо Минчев. Но и редица млади музиканти имат първите си опити с оркестър именно със „солистите”. Ансамбълът многократно е правил интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън. За своя мисия "Софийски солисти" приемат изпълнението и популяризирането на съвременната българска музика. Вдъхновители са за създаването на ��есетки стойностни произведения от Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Константин Илиев, Лазар Николов, Александър Райчев, Димитър Тъпков, Симеон Пиронков и много по-младите Добринка Табакона, Петър Дундаков, Петър Керкелов. На оркестъра посвещават творби и неговите трима диригенти и талантливи композитори – Васил Казанджиев, Емил Табаков и Пламен Джуров, а има и редица произведения за състава, написани от чужди автори.

Гиа Канчели и Емил Табаков на концерт в зала 1 на НДК със Симфоничния оркестър на БНР, 2013, снимка: архив на НДК

Майсторският стил на музициране и богатите изразни възможности на ансамбъла в унисон с композиторските търсения през 60-те години на 20 век имат благотворната роля за раждането на нова жанрова разновидност в българската симфонична музика – камерния симфонизъм. Сред любимите автори от по-ново време на „Софийски солисти“ са забележителните композитори с нелека творческа съдба в бившия Съветски съюз – Алфред Шнитке /1934-1998/, Гиа Канчели /1935-2019/, гостувал на ансамбъла, София Габайдулина и други.

Ще си позволим и нещо лично, свързано с маестро Пламен Джуров. Приятелството ни е от студентските години, когато заедно участвахме в различни събития, срещи на младата творческа интелигенция. Той винаги е бил личност с отношение и разбиране на колегите си от другите жанрове на изкуството. Когато създадохме интернет платформата за изкуство и култура „въпреки.com” преди осем години, той беше един от първите, които ни повярваха и даде интервю за нас. В него той каза изключително важни неща, чиято актуалност се оказа непреходна във времето, в което живеем. „За разлика от много страни, за разлика от театъра, при нас почти всеки концерт е премиера. И тя остава единствената, следващият концерт е с нова програма. В България в момента няма механизъм, в който да мултиплицираш програмите. Това е, защото всички са затворени там, където работят. Сравнително малко се пътува, няма партньори в другите населени места. Няма Концертна дирекция. Няма звено, което поддържа постоянни, стабилни връзки с чужбина. Всичко е на парче. Отделни пътувания в чужбина на лични връзки или на някакво общо познаване на състав или изпълнител. Тоест стихийност, която обаче върви в декресчендо. Защото това, което мен ме боли, че при такава изведнъж взривно развила се медийна система, това, което наричаме европейски ценности в културата заема твърде малко място. Не говоря само за музиката. Едно от тежките наследства на социализма е разпокъсаността на отделни гилдии. липсва тази национално-философска психологическа основа, която да ни спои, да ни направи да можем да разговаряме. Ние трудно разговаряме помежду си. Най-удобната форма е сега, като ти си срещу мене и после ми отговориш. Както е казал Радичков за българския диалог – това са два монолога”, каза тогава музикантът. А сега и в друг - политически и социален контекст думите му звучат с днешна дата още по-актуално, дори драматично за съвременното ни общество…

Пламен Джуров, снимка: Стефан Джамбазов

2020 година беше дигитално възстановеното копие на трилогията „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков по сценарий на Вера Мутафчиева. Новият филм е със заглавие „Ханът и империята“. Оригиналният филм беше премонтиран в изцяло нов разказ, съобразен със световните тенденции, с динамична монтажна структура, нова музика и съраунд звук от най-високо ниво.Това е най-мащабният филм в историята на българското кино. С него през 1981-ва са отбелязани 1300 години от създаването Българската държава. Автор на музиката е забележителният композитор Симеон Пиронков /1927-2000/. На базата на класическата творба за българското кино в три серии с обща дължина 333 минути, Людмил Стайков на практика прави нов филм „Ханът и империята“ вече с дължина 140 минути с нова музика, звуковите ефекти, дигитализираното изображение в 4K резолюция и отговарящ на всички световни критерии за филмово разпространение. Такава мащабна реставрация на изображението на оригинален филм за първи път се направи в България. Под диригентството на проф. Пламен Джуров е записана музиката към новия филм. Включват се четирима известни съвременни български композитори, но в основата е трудът на автора на музиката на „Хан Аспарух“ Симеон Пиронков. Новата скъсена версия запазва част от оригиналната музика на композитора. Налага се един от авторите - Минко Ламбов да дешифрира музиката по нотни бележки, които не са пълни и към това да се прибавят и нови произведения... Участват още композиторите Румен Бояджиев, Александър Карагьозов, Стефан Димитров. „Людмил Стайков приемаше и отхвърляше кое да остане. Той прояви завидно търпение и вкус, воля и въображение как трябва да звучи музиката в този филм - това беше сложното в историята... участваше оркестър, хор и беше много голям обем от работата..." Споделя тогава Пламен Джуров пред БНР. А в по-обширно интервю за БТВ уточнява: “В основата бяха „ Софийски солисти “. Аз, като диригент на състава, първи получавах нотите на готовите творби. Ние правехме предварителни подготовки, на които готвехме главните интерпретационни условия – линии, динамичности... След това се събирахме с другите – симфоничния оркестър на Националното радио и солисти от Филхармонията. Имаше блестящи сола. Въобще, в записите взе участие каймака на българските оркестри.“

Камерен оркестър "Софийски солисти", снимка: архив на състава

С днешна дата можем да коментираме, че режисьорът Людмил Стайков не случайно се обръща към маестро Пламен Джуров и „Софийски солисти“. Още като млад режисьор той прави великолепен документален филм „Софийски солисти“ през далечната 1970, един от първите в тогава единствената национална телевизия. Черно бял, експресивен и сега да се гледа няма като въздействие и артистичност да се усети като стар и демоде. В него има фрагменти по какъв начин Васил Казанджиев, репетирайки, повтаря 15-20 ноти 36 пъти. Това е незабравим документален филм, който би било прекрасно да се види и сега.

И една друга много важна подробност за маестро Васил Казанджиев и „Софийски солисти“. Симфония № 14 в сол минор (опус 135) на Дмитрий Шостакович е създадена 1969 година. Предназначена за изпълнение от малък оркестър, сопран и бас, посветена на английския композитор Бенджамин Бритън. По форма наподобява песенен цикъл върху текстове на Федерико Гарсия Лорка, Гийом Аполинер, Вилхелм Кюхелбекер и Райнер Мария Рилке, обединени от темата за смъртта. Представена е за пръв път на 29 септември 1969 година в Ленинград от Московския камерен оркестър под диригентството на Рудолф Баршай със солисти Галина Вишневская и Марк Решетин. А задграничната ѝ премиера е в … България – на следващата 1970 години с Камерния ансамбъл „Софийски солисти”, диригент е Васил Казанджиев, а солисти - Милкана Николова /която от десетилетия живее във Виена, забележително българско сопрано –б.а./, и Павел Герджиков. Миналата година в рамките на 52-ия фестивал „Софийски музикални седмици“ тя отново бе изпълнена от ансамбъла под диригентството на маестро Пламен Джуров и солисти Цветана Бандаловска и Бисер Георгиев. В този концерт имаше и вълнуващ парадокс - бяха изпълни две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ 29 години след създаването им…Първото им изпълнение е в Португалия. Не са малко прекрасни произведения на български композитори да имат своите премиери извън страната ни. Но това е друга тема, за която сме писали неведнъж във „въпреки.com”.

Текстът, посветен на юбилея на „Софийски солисти“ ще ви се стори малко разхвърлян и недостатъчен, но в любовните обяснения е така…

Следващите концерти за юбилея на „Софийски солисти" са планирани за следните дати през 2022г.: 20 април в Централния военен клуб, диригент – Георги Патриков, солисти: Симона Кодева – сопран, Виктор Теодосиев – валдхорна; 8 май в зала "България", диригент – Найден Тодоров, солисти: Надежда Цанова – пиано, Петър Македонски – тромпет; 13 май в зала "България", диригент – Емил Табаков, солист: Минчо Минчев – цигулка.

Живеем във времето на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. Не го пропускайте! ≈

Текст: Зелма Аламелх

Снимки: Стефан Джамбазов, Тихомира Крумова, Василка Балевска, архив на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, на НДК и личен архив

[vprki]

Трийсет и седмата „Аполония“ - с любов и вдъхновение под открито небе

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откриват 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува отново и, както миналата 2020 заради пандемията от Covid-19, ще бъде изцяло открито.

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията и предупрежденията, че ни заплашва нова вълна притеснява, но Аполония все пак ще я има и то с прекрасна програма.се намери изход. Българските артисти с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 37-то издание на феста, а когато преди две години попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 37- то издание, заради неизвестността от развитието на пандемията. Питаме я сега в контекста на един от традиционните вече от години акценти в програмата: „Каква е нейната цена успеха „Празниците на изкуствата Аполония“ да са толкова обичани, чакани?“.

Маргарита Димитрова, снимка: архив на фондация "Аполония"

А тя е лаконична: „ Работа, познание, работа, любов, работа!“. Отбелязва, че тази година програмата е била подготвена отдавна и бързо. Артистите от различните изкуства обичат и за тях е удоволствие и чест да са участници на Празниците в Созопол. А ние знаем, че Маргарита Димитрова и нейният екип сътрудници ден след финала на поредната „Аполония“ тръгват в подготовката на новата. Дори често имат планове и уговорки за следващи години. Стандарти!

И така, откриването е на 30 август в Амфитеатъра на Созопол с концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, който тази година отбелязва 60 години от създаването си с диригент маестро Пламен Джуров. Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, стотици остават в България във фонда н�� БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнета, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. Софийски солисти са носители на всички български награди и много международни отличия.

Пламен Джуров на репетиция със "Софийски солисти" в зала "България", снимка: Стефан Джамбазов

Солистка на концерта на Празниците е талантливата ни прекрасна цигуларка Лия Петрова, която свири на великолепната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735. А както каза Маргарита Димитрова „оркестърът я обича и тя ги обича“. Само припомняме, че преди време „Софийски солисти“ и Лия Петрова направиха бляскаво едномесечно турне в Япония. А преди малко повече от месец в рамките на 52-рия Международен фестивал „Софийски музикални седмици Ансамбълът под диригентството на маестро Джуров изпълни забележителна програма в зала „България“ -две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ и забележителната 14-та симфония на Дмитрий Шостакович. „Софийски солисти“ начело с Пламен Джуров са от честите гости на Празниците и винаги са прекрасни програми и великолепни солисти. Любов!. Тази година в програмата на откриването ще бъдат изпълнени произведения на Телеман, Сен-Санс, Бела Барток, Холст.

Да, един от акцентите на Празниците са годишнините. Стогодишнината на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ ще бъде отбелязана с концерта на 31август от 19 часа в Амфитеатър на Джаз сектет, ръководен от прекрасния музикант Михаил Йосифов и негови студенти. Този концерт е част от великолепната програма на Академията през юбилейната 2021, в която младите музиканти и преподавателите им показаха вековния дух на българската Алма Матер на музиката. Най-младият ректор в история ѝ проф. Сава Димитров с амбиция и въображение налага смисъла и истинското ѝ място в културния облик на страната ни. Един друг юбилей, който отбелязва целия свят, особено Аржентина – 100 години от рождението на Астор Пиацола е в програмата на „Аполония“ на 3 септември от 21 часа на Амфитеатъра. Изпълнителите - Йован Богославлевич (Сърбия) цигулка, Цветан Недялков китара, Маргарита Калчева контрабас, Матиас Гонзалес (Аржентина) бандонеон, Людмил Ангелов пиано. Не за първи път Пиацола е в програма на фестивала. През 2017 година Софийски солисти заедно със знаменитите Красимир Щерев /акордеон/ и Георги Василев /китара/ изпълниха двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър.

Живко Петров /л/ и Людмил Ангелов /д/ на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

А маестро Ангелов има специално отношение към аржентинския композитор и за „въпреки.com” по повод годишнината на Пиацола, роден на 11 март 1921 г. сподели: „Неговата музика ми беше позната отдавна и винаги ми е харесвала. Но в момента, в който започнах да я изпълнявам, усетих онова много специално привличане, което определени автори ми оказват. Това мигновено емоционално въздействие на музиката му, абсолютно директната емоция, е вероятно едно от най-големите ѝ качества. Свирил съм многократно негови произведения, с различни формации, и не преставам да ѝ се възхищавам и обичам“. За Людмил Ангелов ще споменем и малко по-късно.

В контекста на годишнините на „Празниците“ ще отбележат и един тъжен юбилей – 30 години от смъртта на признатия за от най-великите вокалисти Фреди Меркюри на 4 септември от 21 часа в Амфитеатъра. Точно 30 години след като Фреди Меркюри отлетя от този свят, българските музиканти почитат великите Queen. Acoustic Queen Project включва над двайсет от най-големите хитове на групата. Те ще прозвучат за пръв път на „Аполония“. Това е една от премиерите в Созопол. Тръгнахме с Фреди на минорна вълна и затова не можем да не споменем като акцент в програмата два вълнуващи концерта за талантливи хора, загубили битката с Корона вируса. На 2 септември от 21 часа в Амфитеатъра „В памет на Димо Стоянов - P.I.F.“ с участието на Ерсин Мустафов, Влади Ампов – Графа, Влади Михайлов, Дичо. А групата написаха: „Миналата година, няколко дни преди Коледа почина Димо Стоянов, вокалист на P.I.F., всеотдаен музикант, безрезервно вярващ и подкрепящ младите, човекът, който прибираше сутрин звездите…Този концерт е посветен на него.“. А на 4 септември от 19 часа в Амфитеатъра е концертът „Спомен за Камен Чанев“ с участието на Иван Момиров, Кирил Манолов /един от най-близките му приятели/, Юлиян Константинов и Вяра Шуперлиева пиано.В края на ноември 2020 се сбогувахме с Камен Чанев, певеца, покорил с гласа си световните сцени, изключителния професионалист и скъп приятел. Камен Чанев беше най-успешният български тенор с международна кариера. Той беше солист на Националната опера и балет – София и на Пражката опера. Завършва Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Специализира в Римската академия за изкуство и култура при Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера . Лауреат е на конкурса Йоси Бьорлинг, Швеция. Името му се свързва преди всичко със сцените на Виенската Щатсопера и Арена Ди Верона, гостува и на големите оперни театри в Европа, Азия и САЩ.Неговата звезда продължава ярко да блести, красивият му глас звучи в спомена за великолепните и неповторими образи, които създаде…

Ако се вгледаме детайлно в Програмата на Празниците, те е винаги имат някак своя драматургия, а не само акценти. Тази година се налага в концертите и квартетът. С усмивка Маргарита Димитрова казва дали е на добро тази четворка. Убеждаваме я, че с такива програми и изпълнители не може да не е за добро. На 1 септември от 19 часа в Амфитеатъра са Клавирните квартети на Йоханес Брамс със звездни музиканти Лия Петрова - цигулка, Румен Цветков - виола, Александър Сомов - виолончело и Людмил Ангелов – пиано.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

Маестро Ангелов и първият носител на наградата на фондация „Аполония“ Аполон Токсофорос и почти всяка година в Созопол ни радва с концертите си – рецитали или съвместно със забележителни музиканти Александрина Пендачанска, Веско Пантелеев-Ешкенази, Живко Петров… А на 31 август четиримата пианисти, които ни възхитиха още през 2015 година зала 1 на НДК Ангел Заберски, Георги Черкин, Живко Петров и Иван Янъков ще са специалният квартет, който в изпълненията си преплита класиката и джаза виртуозно. Прекрасни музиканти – челисти Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, обединени в Underground Cello Quartet премиерно ще ни представят програмата си. Вълнуващо, нали? Но и да пропускаме и рецитала на изключително талантливия пианист Сергей Редкин на 3 септември. Той има забележителна кариера, а тази година спечели втора награда на един от най-престижните музикални конкурси Кралица Елизабет в Брюксел, Белгия.

Очакват ни и други премиери в киното, в литературата и не само. Една е много специална, поне за нас – „Ангелски хроники“ е първата книга на директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров на 2 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия.

Найден Тодоров, снимка: Кирил Христов

Тогава ще бъде представена и последната книга на Мария Касимова-Моасе “Записки от Шато Лакрот“. И двете на издателство „Колибри“. А на 5 септември на същото място и в същия час Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова.

На 2 септември от 22 часа в лятното кино предпремиерно ще гледаме филма „Февруари“ на Камен Калев. Да не забравяме и документалното кино, пристрастие на селекционера на филмовата програма на Празниците“ проф. Божидар Манов. На 1 септември от 20 часа е премиерата на документалния филм „Живот от живота“ на Стефан Командарев, посветен на драматичната тема за донорството в България.

Стефан Командарев /л/ и Божидар Манов /д/ на "Аполония", снимка Стефан Джамбазов

За втори път след 2019 година майсторски клас ще има и Александрина Пендачанска. Тогава на концерта на учениците ѝ тя каза, че открила за себе си, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и ��илно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм го научила от майка ми /Валери Попова/ и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни и вълнуващи срещи с публиката. Те предстоят, като първата среща е с маестро Пламен Джуров и Софийски солисти, ще чуем писателя Захари Карабашлиев, ще почетем Камен Чанев…Ще си припомним забележителното списание за култура на БТА ЛИК, което спря през 2013 година. После се появи с един два специализирани броя, но сега на „Аполония“ генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев ще съобщи неговото възраждане. Специално за “въпреки.com” той написа: „БТА ще представи броя на завръщащото се емблематично за българската култура списание “ЛИК”, посветен на изкуството по време на пандемията, на “Аполония” в Созопол.

Маргарита Димитрова и Кирил Вълчев, снимка: БТА

Аполон е едновременно покровител на изкуствата и предводител на музите, но и лечител, включително срещу чума. Според мита през Троянската война той девет дни изпращал със стрели чума в лагера на ахейците, а след жертвоприношения за омилостивяването му спрял заразата. Аполон спрял и чумата в Атина след като загинали 100 хиляди души и полисът загубил Пелопонеската война срещу Спарта през V век преди Христа, за която чума Тукидид пише, че била “толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея”. Двете начала в Аполон - на изкуството и на лечителството намерили продължение в синовете му - най-великия певец на Древностра Орфей и бога на медицината Асклепий. На “Аполония” със списание “ЛИК” за изкуството през пандемията БТА иска да покаже, че изкуството лекува и грижата за душата ни е лекарство, което е не по-малко важно от лечението на телата ни. За да “ваксинира” с новини за изкуството през тази година БТА създава и нова редакция за знание и култура, наречена “ЛИК” по името на емблематичното списание, издавано от националната информационна агенция на България. “Post nubila Phoebus” (“След мрачно време - Феб”), ни уверява древната сентенция как след неприятностите идва Феб (Слънце, както наричали Аполон). Със следващия брой на “ЛИК” БТА планира да покаже, че това е вярно, като разкаже за идващата в края на лятото “Аполония” в Созопол“. На добър час на ЛИК, списание, създадено още през далечната 1965 година, което винаги очаквахме и четяхме, като бързахме и да се абонираме, за да го имаме…

И за финал на този въвеждащ текст към 37-то издание на Празниците на изкуствата Аполония за една изненада и необичайно представена, която ни очаква от 31 август в двора на Художествената галерия – Фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“, куратор Елена Филипчева. Той е архитект и любител травъл фотограф. Завършва архитектура в София през 2002 и специализира в Oosterhuis NL – Ротердам. През 2004-2006 работи за Foster+Partners – Лондон, след което създава студио MESHROOM за архитектурни визуализации. Той води уъркшопи за постпродукция и експериментира с интериорен дизайн и създаване на мобилни игри. Неговият проект Loft 9b е номиниран за най-добър проект на Archilovers за 2015, а фотографите му са публикувани от National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom.

Димитър Караниколов, снимка: архив на фондация "Аполония"

В последните години пътува на специализирани фотографски експедиции в Монголия, Мианмар, Ботсвана, Исландия, Етиопия и други в опит да заснеме автентични места и хора и непознати гледни точки със своя дрон. През 2019 печели IPA (International Photography Awards) в категорията травъл фотография, а през 2020 става Aerial Photographer of the Year в категория изящно изкуство. До момента има 4 самостоятелни фотоизложби.

И ако миналата година винилите със снимките от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ (светла да е паметта и на двамата, обичаха/обичат Аполонския Созопол) бяха изложени на оградата на двора, сега фотографиите на Димитър Караниколов ще са на земята. И посетителите ще ги гледат „отгоре“, като дронове ниско летящи, ако можем да си го представим с повече въображение…

Фотография на Димитър Караниколов, снимка: архив

И да очакваме в деня на откриването на Празниците новия носител на наградата Аполон Токсофорос.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фондация „Аполония“

[vprki]

Празниците на изкуствата „Аполония” залагат на български творци

Пианистът и композитор Живко Петров ще открие Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол на 1 септември с премиера на четвъртия албум на JP3  Change the Way. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува…, твърдят организаторите от фондация „Аполония”.  

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията постави под заплаха тазгодишното им провеждане. Но все пак се намери изход – събитията ще бъдат на открито, а почти всички участници са български артисти, които с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 36-то издание на феста, а когато миналата година попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 36- то издание, заради проблемите с изолацията. Но все пак, Празници ще има!

Веселин Веселинов - Еко, Живко Петров и Димитър Семов - снимка архив

И така, откриването е на 1 септември от 20,30 часа с

концерта на Живко Петров трио – 

(JP3) /Живко Петров – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Димитър Семов – ударни/. Специален гост е пианистът Людмил Ангелов. Наричат Живко Петров най-лиричния пианист, той със сигурност е един от най-впечатляващите и обичани български джаз музиканти. Композитор, изпълнител, аранжор, Живко Петров винаги съумява да привлече  към себе си вниманието на публиката. Той притежава редкия талант да отсява сърцевината на своите иде�� и да я превръща в музика от най-истински, вълнуващ вид. Пианистът винаги успява с лекота да предаде своите послания, талантът му е неоспорим. През 2015 излиза първият му солов албум After 4, който според думите му, е неговият поклон към големите класически майстори. Премиерата на албума е на „Аполония”. Четири години по-късно той създава музиката за албума си TEN, съставен от 10 авторски музикални пиеси, които отговарят на прекрасни моменти от живота му. И премиерата отново е в Созопол, на Празниците на изкуствата „Аполония”.

JP3 на концерт - снимка архив

Идеята за създаването на JP3 се заражда през 2004, след концерт на „Аполония”. Пианистът и двамата му приятели, басистът Веселин Веселинов - Еко и барабанистът Димитър Семов, решават да осъществят заедно своите музикални идеи. Резултатът е изключителен, което скоро ги превръща в едно от най - популярните джаз триа в България. Издават три албума: Understandable - 2007, It’s a Dream - 2012, Between the Worlds – 2015. Живко Петров работи с много български музиканти като Лили Иванова, Йълдъз  Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и със световни имена, между които Natalie Cole, Natalie The Floacist, Chico Freeman, Francesco Bearzatti. Най-големият български класически пианист през последните две десетилетия Людмил Ангелов и пръв носител на наградата „Аполон Токсофорос”, е специалната изненада на тази вечер. Людмил Ангелов с радост се присъединява към Живко и неговите колеги, за да създадат заедно запомняща се музика, отбелязват организаторите.

Влади Ампов - Графа - снимка Monte Music Ltd.

Както вече стана дума,

концертите ще бъдат на открито в Амфитеатър „Аполония”.

На 2 септември от 19 часа е предвиден концерт на Кирил Манолов /баритон/ и Вера Шуперлиева /пиано/, а от 21, 30 на същото място ще се представи Влади Ампов – Графа. Той е един от най-добрите български поп изпълнители. Първите му хитове „Вече 10 години съм на този свят” и „Мандарини” датират от 1988, а дебютният му албум „Гумени човечета” излиза през 1993. Следват „Зелен хайвер”, „6 е по-добре”, „Давам всичко за теб”, „Искам те”, „Секс за пари”, „Ако има рай”, „Честно в очи” и много други. Печелил е много награди на български и международни фестивали. Пише и текстове за песни, които се изпълняват от Руши Видинлиев, Савина, София, Мария Илиева.

Трио “Арденца” - снимка архив

На 3 септември от 19 часа е концертът на „Трио Арденца” /Галина Койчева – цигулка, Константин Евтимов – виолончело и Даниела Дикова – пиано/. „Трио Арденца” e създадено през 2005 година. Съставът всяка година осъществява концерти с класическа и съвременна камерна музика като голяма част от творбите са изпълняват за първи път в България или са поръчани и написани специално за триото. Репертоарът им обхваща разнородни стилове и епохи, но най-вече шедьоврите на камерната музика от 19., 20. и 21. век. Едни от последните концертни проекти на триото са „Руска рулетка”, „Пипков в Париж”, цикъл концерти по картини – „Следобеден сън”, „Песни за любовта”, „Народен празник”. А на 4 септември от 19 часа е концертът на младите певци от майсторския клас на Орлин Анастасов с участието на Лариса Габитова (Русия) – пиано.

Орлин Анастасов - снимка архив

Името на Орлин Анастасов става широко известно след Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” през 1998, на който получава Първа награда. Следващата година е абсолютен победител в Международния конкурс в Пуерто Рико, основан от Пласидо Доминго, след което пътят му към световните сцени е открит. Работи с най-големите диригенти на нашето време: сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, Хуан де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. На 44 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал най-значителните басови оперни партии, невъзможно е да се изброят всички оперни сцени и театри, на които е гостувал. Започва и кариера на режисьор, като поставя творби от Бритън, Пучини и Верди. Тази година провежда майсторски класове в Тбилиси, Петербург и Рим. За първи път в България големият певец има майсторски клас в Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония” /припомняме, че първите си майсторски класове направиха тук оперните ни прими Красимира Стоянова и Александрина Пендачанска – б.а./. В последната вечер на курса, участниците в него се представят със специален концерт, който е част от програмата на фестивала. 

Ицо Хазарта - снимка архив

На 4 септември от 21, 30 часа е концертът „Неправилен рап” на Ицо Хазарта. През 1996 заедно с трима свои приятели създава най-успешната българска рап група „Ъпсурт”, с която имат 4 издадени албума. През 2019 издава първия си самостоятелен албум „Неправилен рап”, който става най-продаваният албум в България за същата година. Ицо Хазарта е големият победител на тазгодишната церемония на Годишните музикални награди на БГ Радио. Отличен е в категориите БГ Текст за „Имам човек”, БГ Изпълнител и БГ Албум за „Неправилен рап”. А на 5 септември от 19 часа е концертът на Зорница Иларионова – цигулка и Георги Черкин – пиано.

Георги Черкин - снимка Стефан Джамбазов

А от 21, 30 часа е концертът на Любо Киров „Както преди”. Третият самостоятелен албум на певеца стана златен. Албумът съдържа 11 композиции, от които 8 нови песни, 2 ремикса на синглите „Още от теб” и „Целият живот си ти” и радио версия на „Още от теб”.  Всички текстове са написани от Любо Киров, който е и съавтор на музиката и аранжимента на композициите заедно с Живко Петров и Ангел Дюлгеров. „Както преди” е най-честното нещо, което съм правил за хората и за самия себе си чрез музиката! Това е едно завръщане към онова там, където всичко е истинско и искрено, където всичко има смисъл. В него силно се усеща вкусът за поп и рок музиката, която ме е вдъхновявала през годините. Албумът е по-зрял от всеки друг мой проект досега”, коментира Любо Киров. На концерта ще прозвучат любими песни като „Летим”, „Само ти”, „Ти можеш”, „Като преди”, „Още от теб”, „Всички пътища водят към теб”, както и добре познатите „Мога”, „Имам само теб”, „Знам”, „Има ли цветя”, „Ще те намеря”, „Allright”.

Любо Киров - снимка архив

На 6 септември от 19 часа е концертът на чудесните музиканти Александрина Пендачанска /сопран/ и Людмил Ангелов /пиано/. „Сега е време да допуснем светлината напълно да разтвори душите ни” - Александрина Пендачанска - 19.04.20. Музикалните критици по света не пестят суперлативите за нейните изпълнения, а почитателите ѝ са по цялото земно кълбо. През 2019 Александрина Пендачанска отбеляза 30 години на сцената, има в репертоара си над 70 роли и световно признание. Всяко нейно появяване на българска сцена се превръща в изключително събитие. За пръв път участва на „Аполония” през 1989. Пее заедно с майка си, незабравимата Валери Попова, в църквата „Св.св. Кирил и Методий”. Второто ѝ участие е през 1999 с концерт в Амфитеатъра с Плевенската филхармония и диригент Георги Нотев, а третото й участие е през 2012, когато открива фестивала заедно с Людмил Ангелов и получава наградата на Фондация „Аполония”, статуетката „Аполон Токсофорос”.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов при откриването на “Аполония” 2012 - снимка Стефан Джамбазов

За българската публика и особено за публиката на „Аполония” Людмил Ангелов е между най-обичаните музиканти, един от българските таланти, които ни карат да изпитваме национална гордост. Изпълненията му се излъчват по телевизионни и радио канали в много страни по света. Има множество престижни отличия. През 1999 Людмил Ангелов става първият носител на наградата „Аполон Токсофорос”, която Фондация „Аполония” всяка година присъжда за изключителен принос към българската култура и представянето ѝ зад граница. А от 21, 30 часа е концертът на „Фондацията”. Преди седем години петима от най-популярните български рок музиканти - Кирил Маричков, Иван Лечев, Добрин Векилов – Дони, Славчо Николов и Венко Поромански създадоха супергрупата „Фондацията”. Заедно те изпълняват кавър версии на песни от репертоара на своите сегашни или бивши състави - Дони и Момчил, ФСБ, „Група ТЕ”, „Б.Т.Р.” и „Щурците”, като ги поднасят на публиката в нов аранжимент. Тези песни са любими на поколения българи.

“Фондацията” на “Аполония” 2019 - снимка архив

Театралните спектакли ще бъдат в Лятното кино в Созопол.

Младежкият театър „Николай Бинев” ще представи на 2 септември от 18, 30 часа предпремиерно спектакъла „Той е дяволът!” от Себастиен Тиери в превод на Михаил Билалов с режисьор Здравко Митков. Участват: Михаил Билалов, Рашко Младенов, Мая Бабурска, Веселина Конакчийска. Здравко Митков отбелязва: „Критиците го наричат новата звезда на френския театър и го сравняват с Бекет и Кафка, а пиесите му си печелят определението умни криминалета”. 

Щефан Фьогел - снимка архив

На 3 септември на същото място от 18, 30 часа Сатиричният театър „Алеко Константинов” ще покаже „Всички освен мен” от Щефан Фьогел в превод на Владко Мурдаров. В спектакъла на Лилия Абаджиева участват Боян Арс��в, Васил Витанов, Александра Сърчаджиева, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова, Любомир Нейков, Стефания Кочева. Щефан Фьогел е роден в Австрия. Според австрийските театрални критици Фьогел е във върховата си форма като драматург и автор на комедията „Всички освен мен”. „Добрата комедия винаги е трагедия, само че гледана и разказана от друг ъгъл. Но пък се продава далеч по-добре! Кой знае, може някой ден същата тази комедия да се превърне в голяма трагедия… За съжаление критиката винаги цени комедията по-малко от „сериозната тема“, казва Щефан Фьогел.

Мариус Куркински - снимка архив

Юбилеен моноспектакъл „Мариус Куркински на 50” ще бъде показан също на 3 септември, но от 21, 30 часа в Амфитеатър „Аполония”. Мариус Куркински ще представи сборен моноспектакъл по свои досегашни представления – „Дон Жуан” по Молиер, „Песен на песните” по библейски текстове, „Дамата с кученцето” по Чехов, „Самият човек” по Андрей Платонов, „Сънят” по Джулиан Барнс, Български разкази по Ангел Каралийчев, „Сътресение” и „Черното пиле” по Николай Хайтов и др. Мариус Куркински е носител на наградата „Аполон Токсофорос” 2003. 

Димитър Воев - снимка архив фондация “Димитър Воев” - Нова генерация

А на 4 септември от 18, 30 часа отново в Лятното кино ще има Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев. Eдна прозаична игра, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата „Поздрави от мен Боговете”. Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров (театър „София”), Стоян Младенов (Малък градски театър „Зад канала”) и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който хваща зрителя с вглъбеността , но и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и с острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичния поглед към звездите. Поезията и музиката на Димитър Воев и „Нова Генерация” са поднесени с ироничната игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение (китара, цигулка, кахон, пиано), и с онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или включват друг реквизит, за да нахлуе магията на театралността в атмосферата на спектакъла.

Танкред Дорст - снимка архив

Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи предпремиерно на 5 септември от 18, 30 часа спектакъла „Фернандо Крап ми е написал това писмо” от Танкред Дорст. Преводът е на  Венцислав Кисьов, режисьор е Иван Урумов, а музиката е на Добрин Векилов –Дони. Участват: Любомир Чаталов, Ели Колева, Иван Радоев, Стоян Младенов. А на 6 септември отново предпремиерно от 18, 30 часа в Лятното кино зрителите ще могат да видят „Портокалова кожа” от Мая Пелевич на Общински театър „Възраждане”. Преводът е на Русанка Ляпова, режисьор е Петър Денчев, а участват Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Боян Младенов, Йордан Ръсин. Портокалова кожа ни пита на кого принадлежим... Как успяваме да живеем в свят, който ни бомбардира с вторични модели и образи; в свят, в който не ни се оставя пространство да изобретим своята идентичност. Според какви правила играем – патриархални или либерални. Доколко жената може да разполага със своето тяло и утроба, доколко нагонът и желанието да се впишеш в определен модел те вкарва в неочаквани ситуации? Виждаме докъде водят повърхностните избори, докъде водят моделите на изключване и включване в едно общество, което непрестанно експлоатира ролите на неравенство и сила. „Изкуството, и особено сценичното изкуство, може да помогне терапевтично като възвърне радостта от това, че сме заедно”, твърди Петър Денчев. ≈

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Балет „Арабеск“ с наградата „Аполон Токсофорос” на “Аполония”

Балет „Арабеск“ получи наградата „Аполон Токсофорос” при откриването на 35-тото юбилейно издание на  Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол. Статуетката се връчва традиционно от фондация „Аполония” на творци със забележителен принос не само в българското, но и в световното изкуство.

Прието е наградата да е индивидуална, но след приза на Българската компания „Агитпроп” през 2008 година на 24-я фестивал на изкуствата Аполония  отново престижният приз е за артистична трупа, каквато вече повече от 50 години е „Арабеск“. Наградата на Фондация „Аполония” се присъжда за изключителен принос в развитието на българската култура и разпространението й зад граница. Тя беше връчена на директора на трупата Боряна Сечанова, забележителна хореографка, при откриването на 35-тото издание на фестивала от артистичния директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова /на снимката горе/.

Съвсем естествено трупата откри Празниците в Амфитеатъра на Созопол с различни свои постановки през годините, за да ни припомнят част от върховите моменти на „Арабеск“ във времето. Те са много повече, казваме го без условности, защото в годините сме следили и сме се възхищавали на новаторската смелост и преданост на екипа, въпреки трудностите. Преди две години Празниците на изкуствата „Аполония“ бяха открити с балета „Ромео Жулиета“ с музика на Сергей Прокофиев, постановка на Боряна Сечанова, с която започна знаменателната 50 годишнина на трупата. По този повод тогава тя сподели за „въпреки.com”: „Арабеск” за мен e всичко. 17 години съм вече в „Арабеск” – това е изключително дълъг период. Всеки път си казвам: „Да, стига вече, защото идва младо поколение. Една такава трупа трябва да живее на бързи обороти!.  Но по някакъв начин непрекъснато се оказва, че все още имам някаква визия, някаква идея за тях какво ще се случи. Като мое семейство е вече „Арабеск”! Много е трудно особено в последните 20 години, защото „Арабеск” се занимава със съвременен тип изкуство. Спектаклите са различни. У нас по-традиционно се възприема класиката и класическия балет. Специално в България съвременният танц идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа като култура. Затова, може би, пътят на „Арабеск” никак  не е лесен, защото той трябва да наложи една естетика, която, все пак, не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователни спектакли, история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, карат те да направиш оценка на различни неща. Може би затова спектаклите на „Арабеск” остават в една ниша…Но не е само „Арабеск”, като говорим за съвременно изкуство, важи за всички изкуства, например съвременната музика. Това  може да се оцени малко по-нататък.„Арабеск” е вид пространство за култура”.

Арабеск танцува, както любимите на българската публика „Болеро“ на Морис Равел /включено в програмата за откриването на „Аполония“, хореография Маргарита Арнаудова/   и  „Нестинарка“ на Марин Големинов, създадени в началото на седемдесетте години, така и най-новите постановки на  Боряна Сечанова, Маргарита Градечлиева, Мила Искренова, Олеся Пантикина, Галина Борисова, Росен Михайлов, Асен Наков. На всеки три години Балет Арабеск организира конкурс за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова – един от най-ярките хореографи и дългогодишен директор на трупата. Изключително талантлива, тя за жалост много млада напусна нашия свят, но остави изключително наследство като артист и творчески максималист. Остана завинаги емблемата на „Арабеск“.

Боряна Сечанова с наградата

За връзката си с нея и за ролята в личната и творческа биография Боряна Сечанова сподели преди време за „въпреки.com”: „Маргарита Арнаудова е личността, формирала уникалния облик на балет „Арабеск”, а заедно с това и облика на съвременния танц в България. За жалост почина твърде млада на 53 години преди повече от 20 години. Но присъствието й, духът й се усещат в атмосферата на скромните пространства, в които продължават приемниците й. Дали точно тръгвам от Маргарита Арнаудова – не съвсем. Аз съм танцувала в Националната опера и някак си и първите ми спектакли като хореограф са също в операта. Но с Маргарита Арнаудова ме свързва съдбовна случка. Когато се върнах от Москва /при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира със специалност Балетна режисура в ГИТИЗ – б.а./ и вече бях завършил хореограф и исках да работя като хореограф, но в операта се отнесоха така: „Ах, хореограф, ела си като балерина! После ще видим”. А Маргарита ми даде възможност да направя своята дипломна работа тук в „Арабеск”. Това за мен беше много голям жест, защото „Арабеск” беше специално място. Тя много подбираше хората, с които работи. В „Арабеск” определен брой български хореографи са поставяли, „Арабеск” работеше и с чужди хореографи, разбира се, с Маргарита Арнаудова. Това от нейна страна беше много голям жест. След това вече втори жест, който тя направи след като видя един мой спектакъл. Бях направила „Три сестри” на Чехов за „Пантданс театър” – частен театър в онези години, един от основателите му е актьорът Николай Сотиров ме покани като хореограф в този театър. Няма да забравя на премиерата Маргарита Арнаудова беше с Олеся Пантикина /дъщеря й – б.а/ и бяха изключително впечатлени от спектакъла. Може би, след това вече тя ме покани да й бъда асистент в работата й в Нов български университет като преподавател. След като Маргарита почина, аз взех този курс като преподавател. Така срещата ми с нея е била за много малко. Аз съм играла, когато тя е поставяла в операта „В сянката”. Играла съм като балерина, но не за „Арабеск”. Когато се върнах от Москва исках да поставя „Сватба” на Стравински. Маргарита каза: „Не, няма да направиш сега „Сватба”, защото не са такива времената. Стравински е, все пак, един авангарден автор”. Това е било 1990- 1991 година, може би. А когато ме покани за асистент и аз не знаех, че тя е толкова болна по това време,  каза, че вече мога да направя „Сватба” на Стравински…“.

В албума, издаден миналата година по повод 50 годишнината на трупата хореографката Мила Искренова, която е и изследовател и историк на балета беше написала: „Трупата е ято, устремено към неизвестното. Постоянно мигриращо към хоризонта на мечтите си. Виртуални мечти. Мечти с неясните образи на Смелостта и Красотата. Мечти на деца, готови да откриват живота. Прости мечти. Чисти.“.

Честита награда, „Арабеск“! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Цената на успеха е и да можеш да отказваш

Актьорът и режисьор Владимир Пенев /на снимката/ бил поканен в някакво риалити шоу. Убеждавали го, че това негово участие ще се забрави за три дни, но му давали толкова пари, колкото той не е виждал никога за свое участие в театър или кино. Но отказал, защото за него по-важно е името. Това той сподели в първата от серията срещи „Цената на успеха” с изявени творци на „Аполония” в Созопол.

Отделен е въпросът за забравата, на която се спря Владо Пенев. За историческата памет, за паметта от събития, които дори не са толкова далеч от нас. Но най-важно все пак е името, което човек си е създал. И за това не може да приеме за разлика от доста други свои колеги парите като компенсация за собствения резил. Всъщност това е цената, за да можеш да кажеш, че се стремиш към истинското изкуство. „Аз съм достоен човек и искам да си прекарам живота достойно. За мен тези думи – чест и достойнство означават нещо. Виждам, че за хората навън тези думи не означават нищо. По простата причина, че за съжаление това, сред което живеем, няма никаква памет. То не помни нищо. Грам памет за вчерашния ден няма. Да не говорим за някаква дълбока историческа памет”, това беше казал Владимир Пенев преди време в разговор за „въпреки.com”.

Пластиките на Павел Койчев в морето могат да се видят и през нощта

И очевидно, че не се отказва от тези свои думи. В някаква степен и премиерната постановка под негова режисура „Class” от Чарлс Еверед, осъществена от Фондация „Аполония” и Театър 199 „Валентин Стойчев” също разглежда темата за компромиса. Вероятно така ще бъде и в следващите участници в „Цената на успеха” – Стефан Командарев, Пламен Джуров и Павел Койчев, който тази година получи наградата „Аполон Токсофорос”. За много неща стана още дума в срещата с Владо Пенев. За участието му в театъра и киното, в сериалите. За това, че при Чехов най-важно е да се четат ремарките. За партньорството в театъра, което е решаващо за успеха или провала. За това, че един спектакъл трябва да е насочен към точно определена публика, а не към публика изобщо и с евтини трикове да се привлича в салоните. Дори и за това, че иска да промени една софийска улица – „Иван Вазов”, където живее и тя да стане своеобразен архитектурен музей на строителството там през годините.

Спектакълът “Ромео и Жулиета” излъчва енергия и красота

Колкото до „Аполония”, безкомпромисните събития продължават. Така беше и с предпремиерата на „Ромео и Жулиета” на балет Арабеск с хореографията на Боряна Сечанова. В разговор с нея за „въпреки.com” я попитахме защо точно този спектакъл. И тя отговори така: „Защото имам двама прекрасни танцьори /Виктория Петрова, Филип Миланов – б.а./, които са точно за тези роли. Винаги съм мислила спектаклите си по хората, за които ги правя. И може би, защото с възрастта вече започвам да мисля, че един такъв тип среща, такава любов е дар да ти се случи в живота. Разбира се и музиката на Прокофиев, но най-вече мисля, че трупата в момента има прекрасни млади хора, които могат да направят този спектакъл. Позволила съм си да направя вътре съкращения, но по-скоро съм се съобразила с това каква идея имам по повод на този спектакъл. Опитала съм се да изтегля една нишка, която ме вълнува в момента. Нишката на хората, които ти помагат, но ти вредят най-много. Обстоятелствата, които възникват в една такава любов и помощта на дойката, която иска да помогне и на падре Лоренцо… Дали заради тях или поради странни стечения на обстоятелствата, но те всъщност са и виновниците за смъртта на Ромео и Жулиета. Това ми е било съображението да направя една компактна партитура, нищо не съм променяла вътре, освен че съм съкратила някои части, защото съм следвала тази своя идея. Разбира се, има боевете между Капулети и Монтеки, няма как, и смъртта на Тибалт…Не съм правила такъв голям спектакъл от доста време”, призна Боряна Сечанова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Николина Костова-Богданова и репетитор - Олеся Пантикина. А ние очакваме още една безкомпромисна премиера - концерт на 30 август – на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров и с участието на Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Проф. Сава Димитров: „Аполония” ме научи да съм организиран и да мисля в много посоки

„Сега предстои 33-то издание на „Аполония”. Аз бях в Созопол с моите родители още преди да се роди фестивалът, но нас, децата, ни интересуваха преди всичко игрите. Въпреки че още от самото му начало бяхме включени в него.” Припомня в разговор за „въпреки.com” проф. Сава Димитров, декан на Инструменталния факултет на НМА „Панчо Владигеров”.

И продължава: „Първият фестивал стартира през 1984 година. Тогава се е родила идеята за представянето на всички изкуства на едно място, за синтеза между изкуствата.  И до този момент има много малко места, на които можеш да видиш и да се запознаеш с артисти от всички изкуства по едно и също време. Обикновено фестивалите се профилират, така става и у нас, разбира се. Някои създават само театрална програма, някои създават много пленери с художници, други правят само литературни четения. Нашият фестивал и още само един в Европа са тези, които представят цялата палитра от изкуства на едно място по едно и също време и това се случва в един страхотен град – Созопол”.

А родителите му са Маргарита Димитрова, бъдещият артистичен директор на Празниците на изкуствата „Аполония” и проф. Димитър Димитров. По това време Сава е на 12 години и оттогава е част от екипа на фестивала. От гледна точка на днешния ден казва с усмивка: „Първото нещо, което правехме с моя приятел Васил /сина на проф. Димо Димов, председател на фондация „Аполония” – б.а./ да раздаваме на туристите рекламни брошурки на фестивала и да ги каним на различните му събития. После ни дадоха

отговорната задача да лепим рекламните плакати

и афиши на фестивала в града. После поехме една функция, която си е изключително наша – да отговаряме за протоколи на зали, т.е. за конкретна зала, за всичко онова, което се случва в нея – да има осветление, ток, дали има насрочена репетиция, в колко часа, има ли вода за артистите, изобщо да следим за всичко онова, което е включено в процеса, за да се случи един концерт.”

По-късно им възлагат отговорната задача да станат координатори на фестивала, т.е. да координират всички дейности -  от пристигането на артистите, да бъдат настанени, кога и как да им се проведат репетициите, кога и как да протекат спектаклите или концертите. В момента продължават тази обща координация на фестивала. За себе си Сава Димитров оценява, че „организационната работа и това, което съм получил от фестивала е, че съм се научил да бъда много организиран, първо, и второ – да мисля в много посоки. Това много помага и в дейността, която по-късно съм развил – да бъда музикант. Това дисциплинира. Тази дисциплина се отрази впоследствие и върху работата ми като преподавател, и в начина, по който се отнасям с моите студенти и ученици и реално в цялата дейност, която извършвам в момента като декан. До голяма степен това е администрация, много администрация. Да се грижиш по същия начин за много хора, в случая студенти и преподаватели. Те да чувстват удобство, комфорт и да изпълняват ангажиментите, които имат – едните да учат и да се образоват, другите да дават познание”.

Артистичният директор на “Аполония” Маргарита Димитрова и майка на Сава Димитров с художника Андрей Даниел на една от поредните “Аполонии”

Според него изключителният плюс за всички, които правят фестивала, а и за самите участници е тъкмо синтезът. Възможността

артистите от различните изкуства да контактуват един с друг.

Това създава изключително полезни контакти, създава личностни отношения, които никога иначе не могат да се изградят. „Трудно е например, аз като музикант да успея да контактувам лесно с един художник. Неговата ангажираност, начинът, по който работи, трудно предполага да отида при него или той да дойде при мен. Ако, разбира се, аз не отида на негова изложба или той не дойде на мой концерт. В Созопол този контакт се получава съвсем непосредствено. Тези хора, освен че представят изкуството си, имат възможност да се съ��ерат на едно място, дори и да отидат заедно на спектакъл на техен приятел или да отидат на нещо, за което са чули, че има успех, а не са имали възможност да го видят в София или другаде в страната. Това се отнася и за концертите, и за театралните спектакли, и за литературните представяния…”. Питаме го дали той като авторитетен музикант или някой от колегите му от екипа на фестивала се включват в съставянето на цялостната му програма. Нашите наблюдения през годините показват, че тя не е просто низ от събития, а е изградена със своя драматургия и логика. И тук следва признанието и оценката му.

„Ние имаме артистичен директор /Маргарита Димитрова – б.а./, която си върши повече от добре работата. Тя се вслушва в идеите, които й даваме, но ние изцяло разчитаме на нейната преценка. Тя е определяща за програмата на фестивала. Няма причина да се месим в програмирането, стига да нямаме някоя изключителна идея, но

надали тя не се е сетила вече за нея.

Хората си мислят, че тази работа е само удоволствие – да отидеш на спектакъл, на концерт, че е нещо страхотно, но въпросът е в сложността на това, така да подбереш онова, което ще представиш на поредната „Аполония”, на поредния фестивал, че то да бъде своеобразен връх за съответната година. Много е трудно да събереш десет уникални по своята същност концерта, единайсет спектакъла, 12 до 13 изложби, 40 представяния на книги, още толкова джаз концерта… В изобразителното изкуство е трудно да убедиш 10 души да изложат заедно платна, за да участват във фестивала. Сложно е да  удовлетвориш после всички авторови желания на място или да представиш един класически и един съвременен художник в една и съща зала. За всичко е нужно предварително решение”.  

Незабравимият Кольо Карамфилов и Стефан Божков също бяха сред участниците в “Аполония”

И действително почти невъзможно е да не срещне�� Маргарита Димитрова на поредната премиера на спектакъл или концерт, на нова изложба, а обикновено в офиса на фондация „Аполония” са натрупани и новите български издания. А дали всичко може да влезе в програмата – едва ли. Селекцията е сериозна, а Маргарита си знае как в този поток да отсее най-доброто и колко е натоварваща тази работа, която започва почти веднага след приключването на фестивала в подготовката на следващия… И още нещо. „Аполония” е и продуцент на спектакли, концерти. Нейна запазена марка от години е „Театърът на маса”, където в изпълнение на водещи артисти и режисьори сме имали първи срещи със световна драматургия и литература. И не само. Тази година това е пиесата „Кеван” от Малин Кръстев, която до сега не е виждала бял свят. Станаха традиция и продуцираните театрални спектакли от Фондация „Аполония”. В партньорство със столичния „Театър 199” сега ще видим CLASS от Чарлс Еверед, пиеса, която се поставя за първи път на европейска сцена.  Преводът е на Харалампи Аничкин, режисьор е Владимир Пенев, а участват Юлиан Вергов и Мила Люцканова. Заедно със Сава Димитров коментираме програмата на 33-то издание на „Аполония”, за която вече сме писали по-подробно /можете да прочетете тук/. Акцентираме върху представянето на забележителния скулптор Павел Койчев, който готви отново необичайна и предизвикателна експозиция. 

Камен Донев също тропна на сцената на Амфитеатър “Аполония”

А Сава е категоричен: „Това е точно в духа на фестивала –

всяка година да имаме нещо ново, нещо различно,

нещо уникално, което да я отличава от предишната. Ние по този начин доказваме, че сме откриватели, че сме хора, търсещи новото, съвременното, за да го представиш на едно място, уникално по своята същност – Созопол”. Признава за себе си , че е участвал като музикант на „Аполония”, че и негови ученици са свирили, но му е било много трудно. „Трудно е, защото вие познавате фестивала и знаете как протича той и каква е натовареността на всички нас, организаторите, които работим през цялото време. Изключително е трудно да съчетаеш двете дейности, да бъдеш пълноценно отдаден и на едното, и на другото. Свиренето означава по особен начин да бъдеш настроен – да имаш съответната вглъбеност и сериозност. Същите неща изисква и фестивалът и не е възможно да се разкъсаш. Свирил съм два пъти на фестивала, и двата пъти това беше голямо предизвикателство, защото успоредно с концертите, които съм правил, съм се занимавал и с организацията, която лежи на нашите плещи”.

Александрина Пендачанска е сред носителите на престижната статуетка “Аполон Токсофорос”, която получи преди време от Маргарита Димитрова и проф. Димо Димов

Тези негови думи са и поводът да поговорим за неговата работа като водещ български кларнетист, с международна кариера, преподавател в НМА „Панчо Владигеров” и декан на Инструменталния факултет.

„Много отговорно е да си трето поколение музикант

/дядо му е проф. Сава Димитров, баща му  - проф. Димитър Димитров, да е светла паметта им! – б.а./. Талантът не е нещо, което можеш да си купиш, нещо, което можеш да намериш на улицата случайно. Нито е нещо, което пада от някъде. Има някаква генна информация, която се предава от поколение на поколение. Останалото е изключително много труд, защото на много изключително талантливи, но мързеливи млади хора не им се случва нищо хубаво. Не талантът е това, заради което си на сцената, а талантът и трудът. Симбиозата на тези две качества и, разбира се, интелигентността, която зависи до голяма степен и от семейството. Много голямо значение има средата, в която си израснал, и начинът, по който хората наоколо  се отнасят с теб. Това създава духовното ти амплоа, това, което ти реално искаш да представиш с музиката. Музикантът пречупва през себе си, през своите мисли и чувства емоцията на композиторите, на авторите. В класическата музика това са колоси, това са хората, които чрез мисълта и чувствата си пленяват и сега благодарение на  добрите изпълнения на музикантите милиони и милиони”.

Откъс от разговора с проф. Сава Димитров можете да чуете тук

На въпрос дали е изкушен от композирането споделя, че засега не усеща подобна потребност. Заниманията му с кларинет тръгнали, защото поискал да се занимава с кларинет. Съвсем в началото, още в предучилищна възраст, родителите му го подтикнали да стане музикант. Видели, че има едно от необходимите условия – музикален слух, но не го насочили към кларинета. „В Музикалното училище бях до четвърти клас ученик с виолончело. В пети клас казах, че не искам виолончело, а искам кларинет. Това желание е изцяло мое. Моите родители, не съм ги питал никога, не са били очаровани от тази моя идея, защото двама кларинетисти в едно семейство в онзи момент – третият е щял да бъде в повече. Така се случи – просвирих сам на кларинет. Просвирих на един кларинет, който беше на дядо ми. В този момент той беше на турне в Япония.

Аз намерих кларинета, сглобих го по мой си начин,

издавах звуци по мой си начин. Така започнах всъщност с кларинета. Бил съм на 11 години…”.

Цветомир Коцев /кларинет - ученик на Сава Димитров/ и Дани Куртев /диригент/ в един от концертите в Музикалната академия

За дейността си като преподавател от 23 години говори преди всичко като за изискване към самия себе си, но вероятно също и наследено по някакъв начин. „Трябва да бъдеш богат на душевни и емоционални качества, за да можеш да възпламениш един млад човек, освен това трябва да имаш изключителни познания върху материята, която преподаваш, върху всичко това, което даваш да бъде разучавано. Важно качество е да умееш да бъдеш изключително търпелив и да накараш младите хора намерят най-доброто изпълнение, да ��онят съвършенството. Музиката, която протича в момента, никога не се случва втори път, независимо дали е записана или не е записана. Емоцията, която изпитваш, е еднократна. Никога не можеш да изпиташ същата емоция, да изпиташ едно и също въодушевление, един и същи екстаз, или едно и също тъжно чувство. Никога!. Това е единственото изкуство, което протича във времето и нито можеш да го пипнеш, нито можеш да го видиш, нито можеш да го хванеш. Изкуството не е написаната нота, изкуството е звукът, който чуваш. Това прави музиката да е неповторима. Всяко изпълнение е такова. Оттам идва необходимостта да намериш съвършенството, да предадеш на другия човек да го разбере, да го поиска и да го потърси, а това е много  трудно. Педагогическата работа изисква, освен ти да притежаваш изпълнителски качества, да бъдеш качествен изпълнител, но и да можеш да предаваш, да показваш, да казваш, да обясняваш, да имаш богат речник, да бъдеш човек, много широко скроен,

да можеш да обясниш една простичка нотичка

по няколко начина, за да те разберат. Насреща си невинаги имаш човек, който разбира от една дума, от едно твое обяснение, от едно твое намигване, от една твоя шега, от която да подскажеш състоянието на музиката. Трябва да владееш изкуството на обяснението, да разказваш и същевременно да показваш, защото музиката е звук, който ти търсиш, ти показваш, който някой друг трябва да търси и да показва. Това е един нелесен процес. Спомням си първите години, когато преди 23 години започ��ах да преподавам в Музикалното училище. За първи път имах свой клас. Тогавашните ученици са вече студенти, завършили Музикалната академия, имат своите места в оркестрите”. Сава Димитров е щастлив, че в почти всички водещи оркестри в България свирят, както негови ученици, така и ученици на фамиилята му.

Той е третото поколение на тази фамилия. „Първият основател, основател на българската школа по кларинет е моят дядо проф. Сава Димитров, негов продължител е моят баща проф. Димитър Димитров,  а аз съм третото поколение музикант, който държи на един и същи инструмент. Дядо ми и баща ми са създали основните помагала за свирене,  на базата на които всяко едно дете, независимо къде се намира по света, може да започне. И ако има кой да му покаже как да хване инструмента и как да възпроизведе първия си звук, може да се образова и да стане изключителен музикант. Дядо ми е написал повече от 8 тетрадки с упражнения за кларнет и четири други, които са със съвременна българска музика. Има и две тетрадки, които са в народен том, има основна и начална школа за преподаване на кларнет. Баща ми има също принос към нея. Те двамата са автори и редактори на много сборници с пиеси и на някои от тях са първи изпълнители на концерти в България. Много от тези неща аз сега публикувах отново, за да продължи да живее школата. Да живее и да се развива.

Зад мен стои стена от знание,

която ми помага на мен, а и на моите ученици. Тази стена ми дава опора, тя ми дава и тласък, и от какво да се оттласнеш. Защото е трудно да намериш правилния подход. Но намериш ли го, и имаш ли средствата, можеш да станеш изключителен”.

Статуетката “Аполон Токсофорос” очаква новия си притежател тази година

След „Аполония” му предстоят няколко солови концерта. Предстоят му и много неща в Музикалната академия и като преподавател, и като декан. „В момента текат процеси на смяна на поколенията и съответно отговорността кои нови лица ще станат педагози в Академията, кои и какви студенти ще дойдат. Това са отговорности, които не са неприятни, напротив, но все пак са отговорности, защото до голяма степен ще очертаят времето напред. Смяната на поколенията е естествена, тя в някои от нашите специалности става по естествен път. Достолепните професори са осигурили бъдещето на съответните специалности. Има и такива специалности, в които тепърва  трябва да се намерят достойни заместници, това е много отговорно. В България има много талантливи музиканти, има много талантливи млади хора. Сериозността и отговорността, която трябва да понесат като преподаватели, е нещо, което всички трябва да разберат. Не можеш да бъдеш добър педагог, добър учител, без да носиш отговорност за всичко онова, което правиш”. Разговаряхме с проф. Сава Димитров в офиса на „Аполония” и поводът беше предстоящото издание на фестивала, но заедно тръгнахме и в други посоки, неговите посоки на музикант и преподавател. Дойде на срещата ни с мотора си – така най-бързо се придвижвал в София от новата сграда на Музикалната академия до центъра. Бързаше и да се върне да свири заради бъдещите концерти… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Аполония” не изневерява на себе си и на изкуството

Отново Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол – тази година от 26 август до 5 септември. Каквото и да се каже за този фестивал преминал през годините и различните политически времена от 1984 година до днес, все ще е малко. Защото той не е просто традиция, а се е превърнал в институция. В Созопол се появяват стойностните културни събития между двата фестивала, а има и собствени премиери и открития. За това той носи изненади и не е просто огледало на станалото в културата в страната, а носи и предизвикателства.

Всичко това не можеше да се осъществи, ако липсваше екипът от съмишленици начело с артистичния директор на празниците Маргарита Димитрова /за годините и трудностите тя сподели в разговор за „въпреки.com” преди юбилейното 30-то издание на „Аполония” – можете да прочетете тук/ и председателя на Фондация „Аполония” проф. Димо Димов. Сега вече е 33-та „Аполония” и отново има премиери. И започваме с тях. Премиерен е един спектакъл, продуциран от Фондация „Аполония” в партньорство със столичния „Театър 199” – CLASS от Чарлс Еверед, който ще бъде показан на 27 август в читалище „Отец Паисий” в Созопол. Преводът е на Харалампи Аничкин, режисьор е Владимир Пенев, а участват Юлиан Вергов и Мила Люцканова. Пиесата  се поставя за първи път на европейска сцена. Това е една история за театъра и хората, които го създават и за които е съдба. Главните герои са актьори:  той е най-добрият учител по актьорско майсторство в  Ню Йорк, а тя е млада, много популярна филмова звезда...  И двамата стават участници в житейски спектакъл, чиито край се оказва непредсказуем. Class е емоционално пътешествие, понякога ��умористично, но много трогателно, пише в анотацията за спектакъла, който и ние ще видим за първи път в Созопол.

Владимир Пенев - снимка Стефан Джамбазов

Друга премиера ще има на едно събитие запазена марка на „Аполония” – Театър на маса в Художествената галерия на 1 септември. Става дума за пиесата „Кеван” от Малин Кръстев, която до сега не е виждала бял свят. Кеван - така евреите са наричали планетата Сатурн – Книга на пророка Амоса (5:26). Сатурн се определя, като звезда на вашият бог. В средновековната астрология Кеван (Сатурн), се смята за седалище на Дявола! Това пише в анотацията към спектакъла. Малин Кръстев има и други участия на „Аполония” – и като актьор, и като режисьор в Младежкия театър „Николай Бинев”. Той е режисьор на спектакъла „Като трохи на прозореца” от Нийл Саймън в превод на Стайко Мурджев и актьор в главната роля в „Еквус” от Питър Шафър в постановка пък на Стайко Мурджев. Друг разкошен спектакъл ще бъде „АВЕНЮ Q”  по идея на Робърт Лопес и Джеф Маркс в постановката и режисура Уест Хайлър (САЩ) и Петър Кауков на Столичния куклен театър, за който сме писали във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Театър 199 „Валентин Стойчев” ще се представи и с „4000 мили” от Еми Херцог под режисурата на Владимир Люцканов и с участието на прекрасната Меглена Караламбова. Сред другите спектакли има на Теди Москов, Мариус Куркински, Бина Харалампиева – „Ромул Велики” от Дюренмат /за него в разговор с Бина Харалампиева можете да прочете във „въпреки.com” тук/ с участието на Герасим Георгиев – Геро /разговор с него можете да прочете също във „въпреки.com” тук/.

“Еквус” с Малин Кръстев - снимка Гергана Дамянова, архив на Младежки театър “Николай Бинев”

Изобразителното изкуство също не е пренебрегнато. По традиция в първия ден на „Аполония” преди откриването на празниците Художествената галерия в Созопол е за художниците. Тази година изложбите са свързани със 120 – годишнината на Националната художествена академия. И това е напълно справедливо, защото в Академията преподаватели са прекрасни творци. Един от участниците в изложбата, без да е преподавател там, е скулпторът Павел Койчев, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/. Той казва: „Аз съм любопитен. По детски любопитен съм към това, което е езикът на всеки материал. Защото в камъка виждаш едно, в бронза друго, в керамиката трето. Сега най-много съм се разпалил на тема керамика, защото нека ти кажа брутално – това е най-достъпният материал. Той е евтин, директен, можеш да се изразиш без лимит по отношение на материални затруднения, защото бронзът знаеш, че е труден. Но освен това той има в себе си тази страховита мощ – печената земя. Най-изначалното поведение на човека – хванал, смачкал нещо, изпекъл го в огъня. Но всеки материал е огромно богатство. Това е причината – детско любопитство”, признава Павел Койчев. Сред другите участници в изложбата са Любомир Каралеев; Кирил Божков; Здравка Василева; Емануела Ковач; Александър Сертев; Здравко Мавродиев, In Memoriam.

Павел Койчев - снимка Стефан Джамбазов

И разбира се – музиката. Тя е едно от стойностните присъствия на „Аполония”. Тази година е също така. И ще започнем с един концерт, който също е провокиран от фестивала - концерт премиера на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Солисти са Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. Тогава Амфитеатър „Аполония” в Созопол  ще бъде център на едно от големите събития на фестивала. За първи път на българска сцена ще прозвучи „Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър” от Астор Пиацола.  Изпълнители са световно известният Камерен ансамбъл „Софийски солисти”  и двама изключителни музиканти, пристигнали в Созопол за този концерт – китаристът Георги Василев и  акордеонистът Красимир Щерев. Ще има и световна премиера на пиеса за камерен състав и акордеон, специално написана за „Аполония” от един от най-младите и талантливи български композитори Петър Керкелов. Иначе на Амфитеатър „Аполония” ще участват и Балет „Арабеск” с предпремиера на „Ромео и Жулиета”, премиера на Камелия Тодорова и Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени,  Люси Дяковска и Плевенска филхармония, Лили Иванова, Руши Видинлиев, Васил Петров, Ансамбъл „Чинари” и Щурците. Всъщност, програмата на „Аполония” дава възможност на всеки да намери своето пространство и своя ъгъл. Ако за някой една или друга част от програмата не е по неговия вкус, той има възможност за избор. И това е най-важното.

Проф. Пламен Джуров - снимка Стефан Джамбазов

Колкото за класическата музика и джаза, там са наистина неоспорими имена. Може би да започнем с Антони Дончев трио, да преминем през Джазаница, Живко Петров трио, Jazz surprise II, отново с участието на Живко Петров и ред други прекрасни състави и изпълнения. А сред класиците са Дора Делийска, пиано; Минчо Минчев и Николай Минчев, Сузана Клинчарова, арфа; съставът „Челисимо” на Анатоли Кръстев /разговор с него във “въпреки.com” можете да пррочетете тук/, Калина Кръстева, Атанас Кръстев и Маргарита Илиева. И естествено – майсторският клас на Красимира Стоянова, интервю с която сме правили във „въпреки.com” /можете да прочетете тук/.  Именитата българска оперна певица Красимира Стоянова Kammersaengerin of the Vienna State Opera и Фондация „Аполония” организират майсторски клас „Изкуството на оперното пеене” за млади оперни певци от 2 до 6 септември 2017 г. в Созопол,  Ваканционно селище  Санта Марина. Майсторският клас ще завърши с официален концерт на дипломираните участници, включен в класическата програма на Празници на изкуствата „Аполония” 2017.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

„Аполония” не пренебрегва и литературата, и киното. Сред филмите в програмата са документалните филми на Стефан Командарев – „От признателните потомци” и на Адела Пеева – „Да живее България”. А сред литературата е представянето на романа „Остров Крах” на Ина Вълчанова, спечелил наградата за роман на годината на Корпорация ”Развитие” и носител на Европейската награда за литература от България за 2017. И още – премиера на новата книга на Захари Карабашлиев – „Хавра” и „Висока облачност” на Оля Стоянова. Много от събитията нямахме възможност да споменем, но всеки може да ги види в програмата в сайта на „Аполония” – тук. Разбира се, има и книжна „Аполония”, за която всеки може да прочете. Както и една традиционна рубрика с дискусии на фестивала – „Цената на успеха”. Ето датите и участниците - актьорът и режисьор Владимир Пенев на 28 август; филмовият режисьор Стефан Командарев на 29 август; диригентът Пламен Джуров на 31 август; скулпторът Павел Койчев на 1 септември. А на 26 август в деня на откриването ще научим и тазгодишния носител на престижната награда на фондация „Аполония” Аполон Токсофорос. Така че, очаквайте Аполония 2017… ≈

Текст: „Въпреки.com”

[vprki]

Красимира Стоянова: У нас се изместиха почти напълно културните и духовни ценности

Обичаме разговорите лице в лице, независимо къде се случват – в гримьорна, в парк, в кафене. Важното е да има атмосфера и да открием неподозирани неща дори и в хора, които познаваме и обичаме от години. Този път нашият разговор за „въпреки.com” е през хиляди километри, тези между София и Ню Йорк. Защото нашата събеседничка е изключителната Красимира Стоянова, която има спектакли в Метрополитън опера в ролята на Аида от едноименната опера на Джузепе Верди.

Но с Интернет няма разстояния. Признаваме - малко бяхме притеснени, че по времето на такъв отговорен гастрол в един най-световните оперни театри в света я занимаваме с нашите въпроси към нея. Няма да споделяме тук нашата кореспонденция с нея, но само ще кажем, че с малко въображение се опитвахме да си представим как тя световната оперна звезда ни пише отговорите си на лаптопа си, вероятно, в хотелската стая или в гримьорната на Метрополитън. А това вече е разказ…Възхитата към артиста няма как да се обясни, тя е усещане много дълбоко. Благодарим на Красимира Стоянова, че ни повярва. А ето и разговорът ни с нея.

Красимира Стоянова получи наградата “Аполон Токсофорос” на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол през 2013 година - снимка архив “Аполония”

За първи път ще имате майсторски клас в България, неслучайно по време на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, с които Ви свързват прекрасни преживявания. Как Ви убедиха от Фондация „Аполония” да бъдат именно там и какво очаквате от срещата с младите български певци?

Наистина с Празниците на изкуствата „Аполония” съм свързана от години! Моят първи концерт тук беше преди 19 години. Толкова много време изтече, а все едно беше вчера… Щастлива съм, че сме близки приятели с госпожа Маргарита Димитрова и проф. Димо Димов. Нямаше как да откажа на поканата на Маргарита за майсторския клас, тя от много време обмисля тази идея и знае, че аз с много голяма радост ще се захване с това начинание. Така, че не беше нужно да ме убеждават дълго.

/Майсторският клас на Красимира Стоянова ще се състои от 2 до 6 септември във ваканционно селище "Санта Марина в Созопол. Оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години могат да заявят своето участие тук – б.р./.

Самата Вие на пресконференцията на Софийска филхармония преди началото на сезона, когато Ви представиха като артистичен съветник, показахте изключителни познания за младите български оперни певци по европейските сцени, за развитието на кариерата им, перспективите им и не само това, а и подчертахте колко е важно да се изявяват в родината си. Държавата ни май остава длъжница не само на тези млади хора, но и като че ли не особено се вълнува от развитието на българската култура и изкуство… Успявате ли да промените ситуацията поне във Филхармонията?

Държавата ни отдавна не се занимава с култура и изкуство. Отдавна нашите държавници са се отърсили от грижите за подрастващите у нас по отношение на духовното и културното им изграждане. Не е ли жалко един толкова талантлив народ като нашия да тъне в пълно безхаберие? В подкрепа на думите си бих искала да приведа като пример изказването на един от най-големите баритони в света Матиас Гьорне, който след концерта си на Мартенски музикални дни с огромно разочарование коментира пълната разруха на културата у нас и отчайващо лошото отношение на нашите политици към хората, които се занимават с нея, имайки предвид ниските доходи на тези хора и абсолютната незаинтересованост на политиците към този факт… У нас се изместиха почти напълно културните и духовни ценности – днес водещи са евтините „събития”, които се „случват” под път и над път… Човек веднага усеща ниското културно ниво, чувайки говора на хората, който се е променил и обеднял до неузнаваемост…

Не съм си мислила никога, че ще променя ситуацията в Софийска филхармония. Просто си бях поставила за цел да помогна на млади и неизвестни български певци да получат възможност да музицират с един от най-добрите български оркестри. Това беше моето обръщение към публиката на оркестъра. За съжаление заради турбуленциите, които последваха в Софийска филхармония се отказах да съдействам на ръководството в лицето на директора Найден Тодоров, поради различия в мисленето.

Красимира Стоянова в “Отело” - снимка личен архив

Вие сте прекрасна цигуларка, бяхте на първия пулт на групата в Нов симфоничен оркестър в началните му години, а по-късно станахте оперна прима от световна величина, желана и търсена от най-големите оперни театри. Продължавате ли от време на време да свирите, дори така само за себе си? А сега владеете най-деликатния инструмент – гласа, който изисква много работа, но и специален режим, някакъв тип съхранение. Как успявате като лична дисциплина и то в свят на изключителна конкуренция?

Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и активен и съм безкрайно благодарна на Господ за това!

Естествено, ние певците сме малко-по-особен вид и все трябва за нещо да внимаваме, да се пазим, да спазваме определена дисциплина. Режим…Това са нормални неща. И спортистите, и балетистите го правят, но смятам, че всеки човек, който уважава себе си се опитва да живее живота си организирано, за да е полезен на себе си и другите, колкото се може повече.

Конкуренцията е стимул за развитие, но не трябва да бъде повод за прекалена амбициозност. Чух един много млад български оперен певец да казва, че човек трябва да се съревновава със себе си. Правилно, нали? Ако се научим да се владеем, да познаваме себе си, да се задълбочаваме в собственото си изграждане, тогава нещата ще стават естествено и леко. Мисля, че няма по-голям критик от собственото Аз…

В “Дон Карлос” - снимка личен архив на Красимира Стоянова

Сега сте в Метрополитен с „Аида”, по-късно с „Дон Карлос” в Ковънт гардън и Виена,  следват няколко Ваши изпълнения в Реквием на Верди. Той като че ли е специалният композитор за Вас, независимо че имате огромен репертоар и в операта и в ораториалната и камерна музика? Наскоро бяхте аплодирана в пълната версия на „Дон Карлос” в Миланската скала, какво предизвикателство беше за вас и колегите ви този експеримент?

Много обичам Верди и действително си мисля, че моят глас се чувства прекрасно в много от неговите произведения. Станаха вече 13 вердиеви роли, които аз имам в репертоара си. Всички са различни като характери и като технически параметри. А пълната версия на „Дон Карлос” не е експеримент, а много често изпълнявана версия, защото е практически първоначалният й вид. Въпреки, че самият Верди е написал, че той би предпочитал само варианта с 4 действия, т.е. по-краткия. Работата е там, че много режисьори и диригенти се опияняват от мисълта да направят някаква гениална продукция с дългата версия, която по мое мнение е много изморителна не само за певците, но и за публиката…

Още от времето на знаменитата Люба Велич в годините се създава впечатлението, че Рихард Щраус много „приляга” на българските гласове. Предстои Ви отново „Кавалерът на розата” във Виенската Щатс опера…

Да, аз някак си неусетно изпях вече три Рихард-Щраусови роли: „Ариадна на Наксос”, „Кавалерът на розата” и „Любовта на Даная”. Щастлива съм, че по някакъв начин продължавам линията Велич – Томова Синтова. Те и двете са големи интерпретаторки на този композитор! Смятам, че Люба Велич е много по-голяма дори от Мария Калас, но никога не е била човек, който да парадира със себе си и да живее живота, който Калас е живяла. За Анна Томова няма какво да говоря – всички знаят тази великолепна наша певица, която е едно голямо име в световната оперна музика. Аз се радвам, че мога да пея Рихард Щраус на местата, където той най-много се цени – във Виена и в Залцбург!

В “Ариадна на Наксос” - снимка личен архив на Красимира Стоянова

Работили сте, работите с най-знаменитите диригенти, вероятно имате своите пристрастия към някои от тях и на сцената и в концертната зала…Какво е различното в работата ви с тях?

Работата на оперния певец с диригента е нещо много специално! Това е своего рода дует! Един много интересен сугестивен процес, в който двамата – певец и диригент работят за една и съща кауза, използвайки помощта на оркестъра. Диригентът трябва да може да диша с певеца, да усеща всеки негов дъх, всяко негово музикално решение, всяко колебание… А певецът трябва да се довери на ръцете на диригента и да може да се остави да бъде воден и направляван. Това е прекрасен момент, момент на доверие и уважение един към друг. Ако тези два фактора липсват, нищо не се получава. И публиката чува само звуци без душа, а изпълнителите са в непрекъсната борба един с друг и един против друг.

А с режисьорите? Невинаги сте във възторг от тях, на някакво робуване на „модерност” ли се дължи или на недостатъчно познаване, а може би и на по-различно отношение към музиката?

Аз не съм против модерната режисура, а против безсмислената и цинична режисура. Ненавиждам режисьори, които са болни от егоцентризъм или друга психическа обремененост и чрез работата си настояват публиката да приеме това като даденост.

Имате Вашите пристрастия към камерната музика, някои я наричат висше музициране, независимо, че е удоволствие за най-големите меломани, но заедно с нашия друг много обичан музикант Людмил Ангелов препълнихте Скалата и изпълнихте и българска музика. Какво Ви носи това не само като певица, а и като музикант?

Камерната музика е лабораторията на музиката. Това е най-финият и деликатен момент, при който като с микроскоп се представят музикални детайли. Всички камерни произведения за мен са като малки светове, малки разкази, новели, в които ни отвежда авторът. И всичко това може да стане много красиво и омайващо, само и единствено, ако изпълнителят съумее да проникне в този малък калейдоскоп от разкази и състояния. Това ми носи огромно очарование, а чисто технически ми дава голямо израстване.

Красимира Стоянова - снимка Стефан Джамбазов

В различни интервюта винаги „опровергавате” колегите, които казват, че сте скромна. Чужда Ви е саморекламата, друг на Ваше място би направил медиен бум не само от ярките Ви изяви по световните оперни театри и концертни зали, но и от дарението, което направихте за Вашето музикално училище в Русе. Опасна ли е славата и как успявате да се съхраните да не сте зависима от нея?

Аз действително твърдя, че не само не съм скромна, но точно обратното. Не мога да разбера, обаче, защо хората тълкуват нежеланието на един човек да бъде като всички останали като скромност. Това ме обижда! Аз имам мой начин на мислене, на начин на живот… Ако трябва да разискваме нещата. Какво лошо има в това човек да е скромен? В случая усещам негативен привкус в определението на тази дума. А и все повече хора влагат негативен смисъл в това да си „скромен”. Това звучи дори обидно. Това, че нямам желание да правя реклама, защото не се чувствам продукт, не означава, че съм скромна.

Колкото до славата, смятам, че всеки  живее живота си така, както счита за правилно. За мен славата е нещо много натоварващо, въпреки, че е свързано с професията ми. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не ми е приятно, когато някой ми каже, че ме е слушал в спектакъл или концерт и, че му е харесало моето изпълнение. Радвам се, дори! Та ние за това работим, нали! За да зарадваме хората, за да се радваме и самите ние. Но, когато нещо стане идея-фикс, тогава става проблем. Нали знаете, че и най-полезната храна в неправилните количества става отрова!... Същото е и със славата. Колкото до рекламата и саморекламата, смятам, че е унизително човек сам да се хвали.

След Метрополитен й предстоят спектакли в Ковънт Гардън и Щатс опера във Виена като Елизабета /”Дон Карлос” на Верди/, следва участието в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия” от Доницети Залцбургския фестивал и отново в Метрополитън Верди „Реквием” и още и още ангажименти в най-престижните оперни и концертни зали в света!

Красимира Стоянова е най-бляскавата българска оперна певица по световните сцени от своето поколение. Завършила е цигулка в Музикалното училище „Веселин Стоянов” в Русе. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивска филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър. Дебютира като Джилда в „Риголето” през 1995 г. в Софийската опера. Световната си кариера започва през 1998 г. във Виенската опера с ролята на Микаела от „Кармен”. През 2009 г. е удостоена с титлата „Камерзенгерин” - най-високото признание за оперни певци в Австрия. Публиката я аплодира в Метрополитън опера в Ню Йорк, „Ковънт гардън” в Лондон, Миланската скала, Залцбургския музикален фестивал, Операта на Бастилията в Париж, театър „Лисео” в Барселона, Баварската опера, в Хелзинки, в Тел Авив, в Буенос Айрес, във Вашингтон, в Торино, в Хамбург, в Кьолн, в Рио де Жанейро...

Незабравими остават концертите й с Людмил Ангелов на финала на фестивала „Пиано Екстраваганца” през 2015 г.; Дездемона в концертното  изпълнение на „Отело” с оркестъра на БНР същата година и със Софийската филхармония през 2016 г. и двата под диригентството на Георги Димитров. ≈

Текст: Зелма Алмалех