#Боряна Сечанова

[vprki]

Критичен поглед: Младата хореография в очакване на себе си 

За 11-ти път на сцената на Музикален театър се проведе Конкурсът съвременна хореографи „Маргарита Арнаудова“ върху българска музика, който е и 3-то международно издание. Той е учреден от академик Калина Богоева през 1996 година. Написа за „въпреки.com” Мила Искренова, хореограф и педагог.

Оттогава до днес той дава път на млади таланти в хореографията, прави връзка с творчеството на българските композитори и устоява по демократичен начин високите критерии в преценката на новите явления в танца. Трупата на Балет „Арабеск“ представи на 6 октомври четиримата предварително селекционирани финалисти на конкурса: Рафаел Миро Холцер (Австрия), Стефани Ханджийска (България), Елена Маринова (България) и Микел Александър Тоетръп (Дания) /от спектакъла му на водещата снимка/.

„Дни на забрава“ на Микел Александър Тоетръп, (Дания) получи наградата на публиката и  наградата на журито в състав: Академик Калина Богоева, Боряна Сечанова, доц., д-р Илия Граматиков, Мария Русанова, Георги Елкин, Идън Коен  (Израел), Аршак Галумян (Армения/Германия), Асен  Наков и Мила Искренова. Като член на журито няма да навлизам в субективен анализ на четирите танцови пиеси, но ще се опитам да предам видяното на сцената и да очертая някои общи характеристики.

Маргарита Арнаудова (1941-1994)

И четиримата млади хореографи бяха подходили амбициозно към предоставената им възможност да работят с трупа от доказани професионалисти, което им позволява да изразят свободно своите идеи. Техните авторски почерци все още се оформят, но в показаните творби се забелязва стремеж към оригиналност и творческа самобитност. Стилът е постоянно търсене в хореографията, езикът е обект на постоянно обогатяване и не може да бъде оценяван строго  и изискван от един танцов постановчик в началото на кариерата му. Както казва един известен американски критик: „ Младият хореографски стил е сбор от ексхибиционизъм и имитация.“ Хореографската мисъл, обаче, винаги прозира през постановъчните решения и тя определя степента на оригиналност и автентичност в едно произведение.

Тази година и четиримата хореографи бяха избрали музиката на Милен Апостолов, (диригент и композитор, носител на много престижни наши и чужди награди.) Този избор даде още по-добра възможност за оценка на различните интерпретации на една и съща музикална основа.

„Не забравяй!“, Рафаел Миро Холцер, снимка: Костадин Чернев

В своята пиеса наречена „Не забравяй!“, Рафаел Миро Холцер показва стилово единство и силна изчистеност на хореографската линия в едно подчертано естетизирано танцово действие, доста мрачно  и водещо към внушенията на „черната поезия“ - черните костюми буквално се сливат с мрака на сцената, композицията се развива плавно в преливащи се сюрреални образи, които напластяват усещане за бездънен декаданс.  В тази „трансцедентална одисея“, както   авторът нарича своята пиеса, се срещат „светлината и мракът, смъртта и любовта.“ Всъщност, на сцената виждаме добре развити композиционни и визуални решения, които ни изпълват с очакване за някакво събитие, което така и не се случва. Изненадващ и някак внезапен е финалът, който изведнъж завърта две фигури в любовна прегръдка, като в спасителен вихър, в който би могла да се появи бленуваната светла надежда.

„Всичката  любов, към всички, през цяло��о време“, Стефани Ханджийска, снимка: Никола Гюлмезов

Във втората представена пиеса, „Всичката  любов, към всички, през цялото време“, Стефани Ханджийска, представя своите визии за взаимоотношенията в отвъдния свят, в които рефлектират съвременните социални връзки, доведени до екстремни срещи на еднотипни под шарената си външност индивиди, сред които се появява и един извънземен персонаж. Според хореографката „творбата изследва неистовостта на копнежа и стремежа за среща, крехкостта ни като хора, възможността да бъдем заедно и възможността да бъдем сами.“ Тя разглежда, според думите ѝ, отношенията  след смъртта.  Героите на нейния хореографски разказ са напълно самотни в общността си, с едва загатнати взаимодействия и неустановени сюрреални връзки. Визията е драстично предизвикателна с ярките цветове на лъскавите костюми, покрити със стигащи до кабаретен кич украшения. Тази пъстроцветна тълпа се движи от неясни пориви, игнорирайки отделния индивид. Езикът е крайно минималистичен и всъщност напълно достатъчен, за да изрази липсата на естествен социален контакт в едно общество, което е представено като „отвъдна“ реалност.

Елена Маринова „Светлотърсач“, снимка: Владимир Груев

Елена Маринова, хореограф на третата пиеса, „Светлотърсач“, казва, че  „проследява нишката на деперсонализирания образ на Светлотърсача, който преминава през турболенцията на непосилна умора, социално напрежение, чувство за самота и борба с вътрешното аз.“ Интересна заявка, която би могла да послужи за основа на цялостен спектакъл, но в случая е развита в рамките на 20-те минути определени от регламента на конкурса и от лимитите на музиката, която в този случай е почти напълно игнорирана и представена от шумове и човешки глас. Творбата е твърде директно декларативна, композиционно повтаряща се и без особено развитие на заявените конфликти. Искреното чувство се размива в сцени с еднотипно присъствие и остава безизходно в своя порив. Откроява се женското соло, изпълнено експресивно от Бенедета Граси, в което кулминира чувството на неудовлетвореност и копнеж по „светлината“, в един по-разширен, метафоричен смисъл.

„Дни на забрава“ на Микел Александър Тоетръп, снимка: Никола Гюлмезов

Четвъртата пиеса в конкурсната вечер „Дни на забрава“ на Микел Александър Тоетръп, която според автора „предизвиква обществените норми и подтиква към интроспекция чрез многопластово преживяване, което изследва теми за дисхармония, устойчивост и стремеж към човечност.“ Темата отново е достойна за по-обемно представяне, може би, поради това  авторът е направил един колаж от експресивни образи, които подсказват съдържанието, без да го развиват в пълнота. По същия начин стои и заявката за разказвателност, която остава на ниво резюме. Цялото действие се развива на фона на почти постоянна прожекция, която постепенно преминава от красива абстракция към живо човешко лице. Спектакълът е издържан стилово, с интересни визуални решения и ексцентрични сцени, в които унифицираните герои (боядисани с глина глави и сходни  костюми) демонстрират странно и понякога алогично поведение в една естетика, сценично позната от 40 години насам, но интерпретирана по нов начин.

И четиримата хореографи показват силно отношение към социалния контекст, стремеж към оригиналност и добро владеене на съвременния танцов език. В лимитираните от регламента на конкурса възможности те представиха своите визии и усещания за социума и неговите проекции в личността в многообещаващо различие.

Голям принос за въздействието и на четирите пиеси има работата на сценографите Елица Георгиева и Вероника Благоева, както и на репетиторите Олеся Пантикина, Теодора Стефанова и Ангелина Гаврилова, които с деликатна вещина спомагат за извеждането на хореографските идеи.

Калина Богоева на занимание с младите

Конкурсът „Маргарита Арнаудова“, както вече отбелязах е учреден от изключителната прима балерина и педагог  академик Калина Богоева през 1996 година. Оттогава до днес той дава път на млади таланти в хореографията, прави връзка с творчеството на българските композитори и устоява по демократичен начин високите критерии в преценката на новите явления в танца. Трупата на Балет „Арабеск“ показва всеки път способността си да влиза в различни танцови стилистики и да ги защитава с високо изпълнителско майсторство. През представяне в този конкурс са минали всички водещи български хореографи, които както и чуждестранните участници се радват и на международен успех.

Оставаме в очакване на следващите издания на Конкурса „Маргарита Арнаудова“ -  една запазена марка на откривателство на млади хореографски таланти. ≈

Текст: Мила Искренова

Снимки: Костадин Чернев, Никола Гюлмезов, Владимир Груев, архив на балет „Арабеск“

Конкурсът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата

[mikamagazine]

Трагичната история за съдбата на двамата влюбени от Верона, гениално пресъздадена преди 420 години в шедьовъра на Уилям Шекспир, се превръща в символ на първата голя... http://ift.tt/2G5dzrO

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Боряна, каквато я познавам

Твърде сложно и отговорно е да описваш човек, когото познаваш отдавна и, с когото си в една професия и даже в един жанр. Опитвам се да бъда безпристрастна, но едва ли ще успея да се дистанцирам от личното си възприятие и чувство към един от най-значимите творци в полето на танца у нас -  Боряна Сечанова, която на 12 април празнува своята 60-годишнина.

Написа за „въпреки.com” Мила Искренова, хореограф, танцов критик и педагог.

Нейната творческа биография започва от Държавното хореографско училище, което завършва през 1981 г., като класическа балерина, след което е приета в състава на балета на Софийската опера. Продължава образованието си в Москва, при проф. Олга Тарасова в ГИТИЗ, където се дипломира през 1990 със специалност балетна режисура. От 1991 започва нейното развитие като хореограф с постановки за множество трупи и театри, между които Национална опера и балет, Народен театър “Иван Вазов”, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, театър “Пантданс” и други. От 2000 година е директор на Балет „Арабеск“.

Разбира се, спомените ми за Боряна са още от Балетното училище, но истинската ми среща с нея се състоя през 2001, когато станах част от екипа ѝ, като хореограф на „Арабеск“. Вече знаех за нейната работа с различни трупи, за преподавателската ѝ дейност в НУТИ и НБУ ( 1994-1997 г. е преподавател и директор на програма “Балетна режисура”), в Американския Университет в Благоевград и в  “St.JONЕ” Университет, Сеул, Корея ( 1997-1998 е преподавател по модерни танцови техники ). Нейното образование и професионален опит ме респектираха силно и предизвикваха голяма отговорност към ангажимента ми с трупата на „Арабеск“.

Мила Искренова на репетиция на "Следобедът на един Фавн" на балет "Арабеск"

Днес ми изглежда невероятно, че оттогава са изминали цели 22 години. Времената бяха, меко казано, доста променливи. Многобройни проблеми съпътстват всекидневно живота на трупата и се отразяват в широко отворените очи на нейния директор. Боряна посреща изпитанията с голямо храброст и стоицизъм, нагърбва се с непосилни задачи, понякога плаща със здравето си. Отнася се с такт и разбиране, както към артистите от „Арабеск“, така и към своите сътрудници и колеги от други жанрове. Шие костюми. Подрежда декори - веднъж с вода в дробовете и последвало лечение в болница... Тя сигурно няма да одобри, че разказвам тези неподозирани от публиката детайли от всекидневната дейност на един директор, но точно те са ме поразявали най-силно в личността на Боряна. Волята, стоицизмът, търпението и даже чувството за хумор, с които посреща изпитанията на съдбата и оценява житейските събития.

"Пандора"

Звучи респектиращо, че вече 22 години Боряна Сечанова ръководи трупата на „Арабеск“. През този период тя успя да съхрани основните традиционни линии в развитието на трупата от нейното създаване, като преносител на най-доброто от съвременните тенденции в развитието на танца. Тя поддържа постоянно професионалния тонус и артистичните рефлекси на танцьорите, срещайки ги с утвърдени европейски, американски и български хореографи. Дава път на младите таланти в хореографията и смело защитава правото да се експериментира в полето на танца чрез нестандартни опити на начеващи хореографи. Изисква ниво и винаги настоява за високи критерии при оценката на едно произведение, особено, ако е от репертоара на трупата.

Оставям на критиците и теоретиците да изследват и анализират  хореографското творчество на Боряна Сечанова. Моят субективен, колегиален поглед  винаги е бил обусловен от професионално любопитство, проследяващо отблизо стилистичното развитие в нейните творби. В спектаклите на Боряна се наблюдава постоянно присъстващ, монолитен синтез между академичната основа и постоянно променящите се принципи на съвременното танцово мислене. Тя никога не залита към повърхностната атрактивност и евтиния ефект.

"Ромео и Жулиета"

Напротив – остава вярна на строгостта на академичната рамка спрямо композицията и музикалната интерпретация, но същевременно  разчупва тяхната „правилност“ с оригинални хореографски и театрални хрумвания. Танцовият език е елегантен, изобретателен  и музикално обвързан –  успяващ да доведе авторската мисъл до съзнанието и емоцията на зрителя.

„ Птиците“ (2002), „ Фауст“ (2003) „Кармина Бурана“ (2006), “Дневникът на един съблазнител“ (2004),  „Дон Жуан – обожание и насилие“ ( 2007),  „Колекция Кармен“ (2013), „Пандора“ - камерна опера с хореографски сцени (2015), за него може да прочетете на https://въпреки.com/post/117505380931/,  „ Ромео и Жулиета“ ( 2017),  „ Пафа“(2021), „Ефектът Галатея“ (2022), за него може да прочетете на https://въпреки.com/post/677410943979913216/ и други, придружени от много пътувания и награди, очертават и експонират развитието на нейния хореографски почерк и интереса ѝ към вечни, понякога митологизирани теми в изкуството. Боряна Сечанова се отнася с респект към класическите сюжети и ги разработва прецизно и с артистично вдъхновение. Хореографските образи са визуално подплатени и изваяни – едно истинско удоволствие за изкушения от танца зрител.

"Ефектът Галатея"

Повече от две десетилетия Боряна Сечанова успешно съчетава таланта на хореограф с уменията на ръководител. Нейното присъствие на сцената и в общността на танца у нас е един от гарантите за високи критерии в изкуството. Искрено се надявам, че взаимодействието ѝ с трупата на Балет „Арабеск“ ще продължи още дълго време, за да радва публиката с все по-интересни и очарователни спектакли.

Текст: Мила Исренова

Бележки на редактора: Преди пет година за „въпреки.com” Боряна Сечанова каза: „„Арабеск” за мен e всичко. 17 години съм вече в „Арабеск” – това е изключително дълъг период. Всеки път си казвам: „Да, стига вече, защото идва младо поколение. Една такава трупа трябва да живее на бързи обороти!”. И продължи:  „Но по някакъв начин непрекъснато се оказва, че все още имам някаква визия, някаква идея за тях какво ще се случи. Като мое семейство  е вече „Арабеск”!

Боряна Сечанова

Много е трудно особено в последните 20 години, защото „Арабеск” се занимава със съвременен тип изкуство. Спектаклите са различни. У нас по-традиционно се възприема класиката и класическия балет. Специално в България съвременният танц идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа като култура. Затова, може би, пътят на „Арабеск” никак  не е лесен, защото той трябва да наложи една естетика, която, все пак, не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователни спектакли, история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, карат те да направиш оценка, да преосмислиш света около себе си. Може би затова спектаклите на „Арабеск” остават в една ниша…Но не е само „Арабеск”, като говорим за съвременно изкуство, важи за всички изкуства, например съвременната музика. Това  може да се оцени малко по-нататък.”. Разговорът с нея тогава може да прочетете на https://въпреки.com/post/164564014051/

Боряна Сечанова при получаване на наградата "Аполон Токсофорос“за балет „Арабеск“ на фондация „Аполония“ 2019

И продължава заедно с колегите си красивия път на „Арабеск“ с въображение, любов, Да е честита, здрава, вдъхновена и вдъхновяваща! Пожелаваме ѝ го с обич и уважение! ≈

Снимки: архив на балет „Арабеск“ и Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Награди на Боряна Сечанова: През 1996 получава Първа награда за съвременна хореография на Международния балетен конкурс във Варна, Носител е и на наградата на Софийската община за най-добър спектакъл – за  “Фауст” ( 2003 г. ) 2004 г. – Награда на град Варна за  най-добър спектакъл – “Дневникът на един съблазнител”, заедно с Цветанка Петкова-Стойнова получават наградата “Кристална лира” за творчески екип за спектакъла “Кармина Бурана” през 2006 г., награда „Аполон Токсофорос“за балет „Арабеск“ на фондация „Аполония“ 2019 и други.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Балет „Арабеск“ с наградата „Аполон Токсофорос” на “Аполония”

Балет „Арабеск“ получи наградата „Аполон Токсофорос” при откриването на 35-тото юбилейно издание на  Празници на изкуствата „Аполония” в Созопол. Статуетката се връчва традиционно от фондация „Аполония” на творци със забележителен принос не само в българското, но и в световното изкуство.

Прието е наградата да е индивидуална, но след приза на Българската компания „Агитпроп” през 2008 година на 24-я фестивал на изкуствата Аполония  отново престижният приз е за артистична трупа, каквато вече повече от 50 години е „Арабеск“. Наградата на Фондация „Аполония” се присъжда за изключителен принос в развитието на българската култура и разпространението й зад граница. Тя беше връчена на директора на трупата Боряна Сечанова, забележителна хореографка, при откриването на 35-тото издание на фестивала от артистичния директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова /на снимката горе/.

Съвсем естествено трупата откри Празниците в Амфитеатъра на Созопол с различни свои постановки през годините, за да ни припомнят част от върховите моменти на „Арабеск“ във времето. Те са много повече, казваме го без условности, защото в годините сме следили и сме се възхищавали на новаторската смелост и преданост на екипа, въпреки трудностите. Преди две години Празниците на изкуствата „Аполония“ бяха открити с балета „Ромео Жулиета“ с музика на Сергей Прокофиев, постановка на Боряна Сечанова, с която започна знаменателната 50 годишнина на трупата. По този повод тогава тя сподели за „въпреки.com”: „Арабеск” за мен e всичко. 17 години съм вече в „Арабеск” – това е изключително дълъг период. Всеки път си казвам: „Да, стига вече, защото идва младо поколение. Една такава трупа трябва да живее на бързи обороти!.  Но по някакъв начин непрекъснато се оказва, че все още имам някаква визия, някаква идея за тях какво ще се случи. Като мое семейство е вече „Арабеск”! Много е трудно особено в последните 20 години, защото „Арабеск” се занимава със съвременен тип изкуство. Спектаклите са различни. У нас по-традиционно се възприема класиката и класическия балет. Специално в България съвременният танц идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа като култура. Затова, може би, пътят на „Арабеск” никак  не е лесен, защото той трябва да наложи една естетика, която, все пак, не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователни спектакли, история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, карат те да направиш оценка на различни неща. Може би затова спектаклите на „Арабеск” остават в една ниша…Но не е само „Арабеск”, като говорим за съвременно изкуство, важи за всички изкуства, например съвременната музика. Това  може да се оцени малко по-нататък.„Арабеск” е вид пространство за култура”.

Арабеск танцува, както любимите на българската публика „Болеро“ на Морис Равел /включено в програмата за откриването на „Аполония“, хореография Маргарита Арнаудова/   и  „Нестинарка“ на Марин Големинов, създадени в началото на седемдесетте години, така и най-новите постановки на  Боряна Сечанова, Маргарита Градечлиева, Мила Искренова, Олеся Пантикина, Галина Борисова, Росен Михайлов, Асен Наков. На всеки три години Балет Арабеск организира конкурс за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова – един от най-ярките хореографи и дългогодишен директор на трупата. Изключително талантлива, тя за жалост много млада напусна нашия свят, но остави изключително наследство като артист и творчески максималист. Остана завинаги емблемата на „Арабеск“.

Боряна Сечанова с наградата

За връзката си с нея и за ролята в личната и творческа биография Боряна Сечанова сподели преди време за „въпреки.com”: „Маргарита Арнаудова е личността, формирала уникалния облик на балет „Арабеск”, а заедно с това и облика на съвременния танц в България. За жалост почина твърде млада на 53 години преди повече от 20 години. Но присъствието й, духът й се усещат в атмосферата на скромните пространства, в които продължават приемниците й. Дали точно тръгвам от Маргарита Арнаудова – не съвсем. Аз съм танцувала в Националната опера и някак си и първите ми спектакли като хореограф са също в операта. Но с Маргарита Арнаудова ме свързва съдбовна случка. Когато се върнах от Москва /при проф. Олга Тарасова – през 1990 г. се дипломира със специалност Балетна режисура в ГИТИЗ – б.а./ и вече бях завършил хореограф и исках да работя като хореограф, но в операта се отнесоха така: „Ах, хореограф, ела си като балерина! После ще видим”. А Маргарита ми даде възможност да направя своята дипломна работа тук в „Арабеск”. Това за мен беше много голям жест, защото „Арабеск” беше специално място. Тя много подбираше хората, с които работи. В „Арабеск” определен брой български хореографи са поставяли, „Арабеск” работеше и с чужди хореографи, разбира се, с Маргарита Арнаудова. Това от нейна страна беше много голям жест. След това вече втори жест, който тя направи след като видя един мой спектакъл. Бях направила „Три сестри” на Чехов за „Пантданс театър” – частен театър в онези години, един от основателите му е актьорът Николай Сотиров ме покани като хореограф в този театър. Няма да забравя на премиерата Маргарита Арнаудова беше с Олеся Пантикина /дъщеря й – б.а/ и бяха изключително впечатлени от спектакъла. Може би, след това вече тя ме покани да й бъда асистент в работата й в Нов български университет като преподавател. След като Маргарита почина, аз взех този курс като преподавател. Така срещата ми с нея е била за много малко. Аз съм играла, когато тя е поставяла в операта „В сянката”. Играла съм като балерина, но не за „Арабеск”. Когато се върнах от Москва исках да поставя „Сватба” на Стравински. Маргарита каза: „Не, няма да направиш сега „Сватба”, защото не са такива времената. Стравински е, все пак, един авангарден автор”. Това е било 1990- 1991 година, може би. А когато ме покани за асистент и аз не знаех, че тя е толкова болна по това време,  каза, че вече мога да направя „Сватба” на Стравински…“.

В албума, издаден миналата година по повод 50 годишнината на трупата хореографката Мила Искренова, която е и изследовател и историк на балета беше написала: „Трупата е ято, устремено към неизвестното. Постоянно мигриращо към хоризонта на мечтите си. Виртуални мечти. Мечти с неясните образи на Смелостта и Красотата. Мечти на деца, готови да откриват живота. Прости мечти. Чисти.“.

Честита награда, „Арабеск“! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Цената на успеха е и да можеш да отказваш

Актьорът и режисьор Владимир Пенев /на снимката/ бил поканен в някакво риалити шоу. Убеждавали го, че това негово участие ще се забрави за три дни, но му давали толкова пари, колкото той не е виждал никога за свое участие в театър или кино. Но отказал, защото за него по-важно е името. Това той сподели в първата от серията срещи „Цената на успеха” с изявени творци на „Аполония” в Созопол.

Отделен е въпросът за забравата, на която се спря Владо Пенев. За историческата памет, за паметта от събития, които дори не са толкова далеч от нас. Но най-важно все пак е името, което човек си е създал. И за това не може да приеме за разлика от доста други свои колеги парите като компенсация за собствения резил. Всъщност това е цената, за да можеш да кажеш, че се стремиш към истинското изкуство. „Аз съм достоен човек и искам да си прекарам живота достойно. За мен тези думи – чест и достойнство означават нещо. Виждам, че за хората навън тези думи не означават нищо. По простата причина, че за съжаление това, сред което живеем, няма никаква памет. То не помни нищо. Грам памет за вчерашния ден няма. Да не говорим за някаква дълбока историческа памет”, това беше казал Владимир Пенев преди време в разговор за „въпреки.com”.

Пластиките на Павел Койчев в морето могат да се видят и през нощта

И очевидно, че не се отказва от тези свои думи. В някаква степен и премиерната постановка под негова режисура „Class” от Чарлс Еверед, осъществена от Фондация „Аполония” и Театър 199 „Валентин Стойчев” също разглежда темата за компромиса. Вероятно така ще бъде и в следващите участници в „Цената на успеха” – Стефан Командарев, Пламен Джуров и Павел Койчев, който тази година получи наградата „Аполон Токсофорос”. За много неща стана още дума в срещата с Владо Пенев. За участието му в театъра и киното, в сериалите. За това, че при Чехов най-важно е да се четат ремарките. За партньорството в театъра, което е решаващо за успеха или провала. За това, че един спектакъл трябва да е насочен към точно определена публика, а не към публика изобщо и с евтини трикове да се привлича в салоните. Дори и за това, че иска да промени една софийска улица – „Иван Вазов”, където живее и тя да стане своеобразен архитектурен музей на строителството там през годините.

Спектакълът “Ромео и Жулиета” излъчва енергия и красота

Колкото до „Аполония”, безкомпромисните събития продължават. Така беше и с предпремиерата на „Ромео и Жулиета” на балет Арабеск с хореографията на Боряна Сечанова. В разговор с нея за „въпреки.com” я попитахме защо точно този спектакъл. И тя отговори така: „Защото имам двама прекрасни танцьори /Виктория Петрова, Филип Миланов – б.а./, които са точно за тези роли. Винаги съм мислила спектаклите си по хората, за които ги правя. И може би, защото с възрастта вече започвам да мисля, че един такъв тип среща, такава любов е дар да ти се случи в живота. Разбира се и музиката на Прокофиев, но най-вече мисля, че трупата в момента има прекрасни млади хора, които могат да направят този спектакъл. Позволила съм си да направя вътре съкращения, но по-скоро съм се съобразила с това каква идея имам по повод на този спектакъл. Опитала съм се да изтегля една нишка, която ме вълнува в момента. Нишката на хората, които ти помагат, но ти вредят най-много. Обстоятелствата, които възникват в една такава любов и помощта на дойката, която иска да помогне и на падре Лоренцо… Дали заради тях или поради странни стечения на обстоятелствата, но те всъщност са и виновниците за смъртта на Ромео и Жулиета. Това ми е било съображението да направя една компактна партитура, нищо не съм променяла вътре, освен че съм съкратила някои части, защото съм следвала тази своя идея. Разбира се, има боевете между Капулети и Монтеки, няма как, и смъртта на Тибалт…Не съм правила такъв голям спектакъл от доста време”, призна Боряна Сечанова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Николина Костова-Богданова и репетитор - Олеся Пантикина. А ние очакваме още една безкомпромисна премиера - концерт на 30 август – на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров и с участието на Георги Василев, китара и Красимир Щерев, акордеон. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Най-важното е, че „Аполония” съществува вече 35 години

Когато попитахме артистичния директор на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тази година във фестивала, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Разбира се, събитията са много и едва ли можем да ги изброим в един текст, но дълголетието на тези празници и неговото място в културата на България е неоспоримо.

Присъствали сме на фестивала по различни времена – и когато беше разглеждан като дисидентско сборище по времето на соца, и когато беше обругаван след настъпването на демокрацията като място, в което предишната власт е давала социален и културен отдушник на интелигенцията. Но както се казва, времето отсява стойностите. А това е, че „Аполония” продължава е гаранция за необходимост. Не само на представящите се творци, а и на публиката, която не винаги има възможност в София да отдели време през напрегнатите си делници за култура. А тук хората могат да видят повечето от най-стойностното, което са пропуснали, а и неща, които не могат да видят в големия град. Защото например в музикалната програма на „Аполония” идват артисти, които завладяват световните сцени. А и други, които е приятно отново да чуем в друга атмосфера. Защото курортът не е само да се печем по плажовете и да се напиваме по кръчмите, а да усетим културата като част от нашия живот.

Маргарита Димитрова - снимка Стефан Джамбазов

Тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония” ще бъде открито от Балет „Арабеск”, който скоро навърши петдесет години. Това е единствената  трупа в България за постановки, вдъхновени от неконвенционалните тенденции в съвременния танц. Известни хореографи  от цял свят осъществяват на сцената на „Арабеск” свои спектакли, различни по стил и по отношение на използваните модерни танцови техники. В репертоара си трупата има над 200 постановки на български и чужди хореографи. „Трупата е ято, устремено към неизвестното. Постоянно мигриращо към хоризонта на мечтите си. Виртуални мечти. Мечти с неясните образи на Смелостта и Красотата. Мечти на деца, готови да откриват живота. Прости мечти. Чисти”, пише в албума 50 години Балет „Арабеск”.

“Ромео и Жулиета” в интерпретацията на “Арабеск” - снимка Гергана Дамянова

Хореографката Боряна Сечанова, директорка на забележителната танцова трупа беше казала така за нея в разговор за „въпреки.com” преди едно друго представяне на състава на „Аполония” – на „Ромео и Жулиета” от Прокофиев: „Абсолютно вярвам в тази кауза, защото не може да не се прави изкуство в нашето време. Изкуството те кара да бъдеш креативен, изкуството те кара да бъдеш позитивен, изкуството те учи на взаимоотношение с хората около теб. Затова няма как да не вярвам в мисията на „Арабеск”. Той събира не само изключителни млади танцьори, „Арабеск” събира млади музиканти, млади композитори, млади хореографи, т.е. „Арабеск” се превръща в една платформа на обмен, на мисли, на визии. Затова мисля, че „Арабеск” е вид пространство за култура”.

Боряна Сечанова - снимка Стефан Джамбазов

И добави: „У нас по-традиционно се възприема класиката и класическият балет. Специално в България съвременният танц идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа като култура. Затова, може би, пътят на „Арабеск” никак  не е лесен, защото той трябва да наложи една естетика, която, все пак, не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователни спектакли, история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, карат те да направиш оценка на различни неща. Може би затова спектаклите на „Арабеск” остават в една ниша…Но не е само „Арабеск”, като говорим за съвременно изкуство, важи за всички изкуства, например съвременната музика. Това  може да се оцени малко по-нататък.”.

Проф. Свилен Стефанов - снимка Стефан Джамбазов

Както вече стана дума, „Аполония” обръща внимание на всички изкуства. И винаги в първите дни на фестивала, малко преди официалното откриване има откриване на изложба в Художествената галерия, сред творбите на която се провеждат представянията на книги. Тази година изложбата се нарича „Великата красота” с куратор проф. Свилен Стефанов, който е и художник. За това също сме писали във „въпреки.com”, а участниците в изложбата са Генади Гатев, Димитър Яранов, Иван Кюранов, Красимир Добрев, Росен Тошев, Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Венелин Шурелов. „Под маската на колективния показ, кураторът Свилен Стефанов прави модел на  един микросвят, представен като художествена реалност. Изложбата  „Великата красота” задава на зрителите въпроси, които крият потенциал за нерационални отговори и спектакъл от преживявания”, пише в анотация за изложбата Георги Тенев.

Хубен Черкелов - снимка Стефан Джамбазов

Един от участниците в изложбата Хубен Черкелов е добре познат у нас с участието си в създадената през 1996 г. Галерия XXL в София. След 2000 г. Хубен заминава за Щатите и се установява в Ню Йорк, където работи и сега в студиото си в Бруклин. Ето как обясни своето заминаване за САЩ в разговор преди време за „въпреки.com”: „Не само аз, но от ХХL разбрахме, че има един стъклен похлупак над това, което правим. Бяхме и малко заблудени, че след промените нещата много бързо ще се развият не само за българското изкуство, а и за българското общество като цяло. И след средата на 90-те години стана ясно, че нещата може би няма да се развият по този начин и изобщо няма да се развият. До тоя момент никой от XXL няма закупени творби от градска галерия или от националната галерия. Има все още един стъклен похлупак върху определени хора или групи като XXL. Или върху определен вид изкуство. Все още имам приятели и те не искат да губим тази връзка”, казва той за идванията си в България.

Участниците тази година в изложбата на “Аполония” през обектива и погледа на Росен Тошев

Група XXL се появява през 90-те години на ХХ в. в София. Тя е създадена от Генади Гатев, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Свилен Стефанов, Иван Кюранов и Слави Славов. През годините съвместно с групата работят автори като Красимир Добрев, Георги Ружев, Росен Тошев, Димитър Яранов, Борис Сергинов, Дейвид  Д’ Агостино, Ива Яранова, Георги Янков и много други. Започнала като алтернатива на менталното наследство на комунизма и патологията на посткомунистическата реалност в изкуството, XXL  символизира анархистично поведение, незачитане на „авторитети“ и изграждане на цялостна контракултурна позиция. Но все пак да не забравяме, че изложба на групата беше организирана и в Националната галерия при директор Слава Иванова в края на 2017 година.

Кристо преди откриването на “Плаващите кейове” - снимка архив

Освен това „Плакати за арт фестивали” е изложба, с която Международното триенале на сценичния плакат представя деветото си поредно издание в същото пространство. Създадена специално за „Аполония”, селекцията представлява близо 500 плаката на автори от 26 държави и предстои да бъде представена във всички фоайета на НДК през ноември 2019. Публиката на „Аполония” има възможността първа да види избрани плакати, посветени на различни арт фестивали, да надникне в пъстрата културна сцена на света и да се убеди, че изкуството има нужда от своите плакати, които не само го регистрират или рекламират, а създават неповторима визуална среда, паралелна артистична и духовна реалност, взаимодействаща и провокираща въображението зрителя.

Андрей Паунов - снимка Стефан Джамбазов

А искаме да отбележим и още инициатива на „Аполония” – срещата с известни творци в рубриката „Цената на успеха”.Тази година срещите ще бъдат на 30 август с проф. Свилен Стефанов, на 31 август с Андрей Паунов, на 1 септември с Теди Москов и на 4 септември с ФСБ. Искаме по този повод специално да отбележим, че филмът на режисьора Андрей Паунов „Да ходиш по вода” за създаването на проекта на Кристо за плаващите кейове ще бъде представен на „Аполония” на 30 август. Този филм, с който се откри 23 - ия София филм фест е повече от вдъхновение. Той е любов, артистичност, истина, независимо, че на преспрожекцията тогава ��ежисьорът му Андрей Паунов зададе риторично въпроса: „Какво е истина, аз не знам какво е истина?“.

Кадър от филма “Да ходиш по вода” - снимка Стефан Джамбазов по време на прожекция

Но, ако има нещо, с което може да се характеризира филмът, като че ли са думите на самия Кристо по време на една от срещите му с група, гледащи го в очите тийнейджъри: „Обичам истинските неща, обичам истинския вятър, истинското слънце, истинския дъжд, истинския страх, истинското забавление“. И добавя още нещо след въпрос на едно от децата за търпението му да реализира мащабните си проекти „това не е търпение, това е страст!“. С такава страст и любов е създаден този филм – той се преживява много и емоционално, и мисловно, не се гледа просто така. И дори продуцентката Изабела Ценкова с авторитетна биография на продуцент в САЩ сподели, че много хора не са вярвали, че това не е игрален филм и, че всъщност участват актьори. И допълни за невероятното доверие на Кристо към екипа на филма, нещо, което много рядко се случва.

Владимир Явашев в Созополския залив, където помогна за поставянето на пластичните фигури на Павел Койчев на една предишна “Аполония” - снимка Стефан Джамбазов

Разбира се, за да се реализира този филм огромна е ролята на племенника на Кристо – Владимир Явашев, когото помним освен всичко от една предишна негова помощ отново в „Аполония” – на прекрасните пластични фигури на Павел Койчев в Созополския залив. Но не можем да разкажем за всичко в един материал. Защото „Аполония” е и история – не само на културата, но и на поколенията. Тези, които бяха деца и идваха в Созопол, вече се представят на сцените тук, но Беба /Маргарита Димитрова/ и Димо Димов, не спират да работят. Когато свърши предния фестивал, започва следващият… Но да се върнем към този.

Александрина Пендачанска - снимка Стефан Джамбазов

Специален акцент в програмата на „Аполония” 2019 е първият по рода си майсторски клас на българската оперна певица Александрина Пендачанска. Събитието ще се проведе от 25 до 30 август във ваканционно селище Санта Марина. Майсторският клас е за оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години. Всеки одобрен кандидат работи по един академичен час на ден с Александрина Пендачанска. Всички активни участници не само ще получат диплома за успешно приключване на Майсторския клас, но ще имат възможност и да се включат в официалния концерт на оперната прима на 30 август в Созопол. А Джиджи, както всички приятели я наричат беше участничка в едно от първите издания на „Цената на успеха”.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на “Аполония” - снимка Стефан Джамбазов

За своя успех беше казала в разговор за „въпреки.com” преди време: „Съвременното понятие за примадона много се е променило. Макар, че има и такива, които могат да бъдат наречени така – така си живеят, така им харесва. Това ги прави щастливи. Това мен по никакъв начин не ме интересува”. И още: „Много съм благодарна на моите родители, защото те са ме възпитали да не се съмнявам в качествата си – дали са ми някаква увереност, че мога да се справя. Слава Богу през годините  човек трябва да мине през съмненията и през въпросите, които сам започваш да си задаваш. Но младостта, когато се изграждаш е важно да имаш родителския тласък и аз не съм се съмнявала, че ще успея да бъда на тяхното ниво. По-скоро това е било предизвикателство, искала съм да бъда като тях. Не съм се борила да бъда повече от тях, искала съм да бъда част от тях, една от многото, защото в нашето семейство има много музиканти. Била съм щастлива и съм искала да бъда част от тях.” А им е било доста сложно и съвсем не леко. Майка й Валери Попова е изключителна оперна прима, родена в семейството на  диригента Саша Попов и пианистката Вера Даскалова. А самият концерт ще бъде на 30 август.

Марио Бионди - снимка архив НДК и “Аполония”

Както вече стана дума, едва ли можем да изброим всички събития, а и дори тези, към които сме пристрастни. Очакваме и името на новия носител на наградата „Аполон Токсофорос”, който ще бъде обявен в първия ден на фестивала. В Археологическия музей и Амфитеатъра ще участват музиканти като Живко Петров, Станислав Хвърчилков, Атанас Кръстев, Виктория Василенко, Людмил Ангелов, Белослава, Сузана Клинчарова, Милен Кукошаров, Веселин Веселинов – Еко, Стефан Вълдобрев, Стоян Янкулов, Васил Петров, Кирил Маричков, ФСБ, БИГ бенда на БНР с Росен Захариев, Венцислав Благоев, Михаил Йосифов и диригент Антоний Дончев, Хилда Казасян и още ред други. Ще има спектакли, представяне на книги, филми, а и традиционната Детска Аполония. В крайна сметка, „Аполония” организира програмата си цяла година и събира всичко в малък отрязък от време – от 29 август до 7 септември. Така че вижте програмата и направете своя избор. А по случай 35-ата си годишнина Фондация „Аполония” организира за първи път съвместно с НДК грандиозен концерт на известния италиански изпълнител Марио Бионди. Певецът с най-отличителния и чувствен глас в съвременната соул музика ще завладее сърцата на публиката на 18 октомври в Зала 1 на НДК, София. Така че „Аполония” продължава и след финала си тази година. ≈

 Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[mikamagazine]

снимка: ПР В юбилейния 50-ти сезон на Балет „Арабеск“ ще представи едни от най-впечатляващите спектакли от творчеството на Боряна Сечанова на 15 март. Спектакълът е .... http://ift.tt/2HvH5HD

[mikamagazine]

снимка: ПР Екстравагантният спектакъл “Кармен-колекция” на балет “Арабеск” пленява с драматизъм и зрелищно изпълнение На 7 март Балет „Арабеск” ни кани на един ... http://ift.tt/2ELGOn6