#Димитър Семов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Живко Петров с наградата Аполон Токсофорос на „Аполония”

Красиво и вълнуващо беше начало на 36-то издание на Празниците на изкуствата „Аполония” 2020 в Созопол с концерта на Живко Петров и неговото трио JP3 заедно с Димитър Семов и Димитър Карамфилов и с участието на маестро Людмил Ангелов.

Триото представи премиерно четвъртия си албум „Change the Way” в препълнения с публика амфитеатър �� Созопол. Минути преди началото на концерта Живко Петров получи от артистичния директор на фестивала Маргарита Димитрова тазгодишната награда Аполон Токсофорос на фондация „Аполония”, която се връчва на Празниците от 1999 година. Първият й носител е Людмил Ангелов и двамата с Живко бяха на сцената с любов към музиката, към „Аполония” и с почит към публиката. Великолепно преживяване особено вълнуващо след дългите месеци на отсъствие на културни събития заради пандемията. Усилията, предаността на Маргарита Димитрова и екипът „Аполония” направиха и невъзможното, без страх, с въображение и артистизъм фестивалът да го има в тази тъжна и сложна година. И не само това – в шестте дни на Празниците има 17 премиери в различните сфери на културата на сцени на открито тази година. Забележителни събития, които са красивото доказателство, че духът на „Аполония” е по-силен от притесненията от пандемията в името на артистите и публиката, в името на изкуството.

Живко Петров

Часове преди концерта разговаряхме с Живко Петров за наградата, за предстоящата премиера на албума и не само…

„Всички мои премиери преминават оттук, през „Аполония”,

музика, която съм написал. За мен е щастие, чест, отговорност да получа тази награда. Значи има значение това, което правиш. Благодарен съм на „Аполония” и на целия екип. Благодарен съм и, че  дават възможност на нас артистите да обичаме и да представяме нещата си, да даваме възможност на хората, на публиката да се докосва до нашето изкуство и да припознава себе си, което е основната цел на това зареждане на публика и артист. Те ти връщат енергията, за да продължим. Мисля, че по-голямо щастие за нас музикантите и изобщо артистите – няма”. Сподели музикантът, а при връчването му на статуетката при откриването с поклон го каза и пред публиката.

Живко Петров и Людмил Ангелов по време на концерта на “Аполония” 2020

А в разговора ни продължи: „Много спонтанно стана да бъдем заедно с Людмил Ангелов. Людмил сам предложи на един концерт по време на организирания от него фестивал „Пиано Екстраваганца” като представях албума ми „ After 4”. Той хареса пиесите и каза: „Живко, имаш ли ноти? Моля те искам да ги изсвиря!”. И ето сега – той ще изсвири няколко мои пиеси, дори не знам кои. По негов избор! Аз му дадох всички ноти, естествено. Нямам търпение да чуя неговия поглед към моята музика. Нямам никаква представа какво ще направи. Веднага издавам - концертът ще започне с него. Така решихме!. „Пиано Екстраваганца” е страхотен фестивал, но с такъв невероятен човек като създателя му.

Людмил е не само най-добрият ни пианист,

класически, който е наша гордост и е прекрасен човек. Това доказва, че когато си голям музикант си и прекрасен човек. Това правило важи за него. „Пиано Екстраваганца” е фестивал, който доказва, че има смисъл човек да върви към съвършенството”. С голяма убеденост каза Живко Петров. А Людмил Ангелов откри концерта с красивата музика на Живко.  Една от пиесите  двамата изсвириха на четири ръце – невероятен момент за публиката като докосване до красиво музициране и приятелство.

Белослава и Живко Петров на концерта в Созопол

Концертът премиерно представи четвъртия албум на Живко Петров, като музикантите изпълниха и парчета от предишни. Специален момент в концерта беше и изпълнението на Белослава на една от най-хубавите български песни „Всяка година по същото време” с музика на Живко и текст на Матей Стоянов. Песента е написана преди 20 години за едноименния спектакъл в Театър „Зад канала”, постановка на големия актьор Тодор Колев, светла му памет. В главната роля тогава е майката на Белослава актрисата Анета Сотирова.

Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов представиха в Созопол новия си албум

Но да се върнем към разговора ни с Живко Петров преди концерта, в който той поясни, че новият албум на триото е заедно с Димитър Семов, ударни и Димитър Карамфилов - бас. Той е вече постоянният  член на формацията. Така решили и с Веселин Веселинов-Еко, досегашния басист, защото той е много зает, постоянно. „Така се случи тази пандемия и тези всички стопове – а ние сме раними, артистите. И така продължава затова е Change the Way /името на албума/, всъщност - промяна на пътя.

Промяната е много хубаво нещо – промяна на пътя.

Аз тази година също станах на 50. Много е хубаво да се чувстваш жив! Когато променяш, тогава си жив, тогава върви�� напред. Когато си в комфорта си, когато ти е комфортно означава, че стоиш на едно място, не се развиваш.

Промяната е най-хубавото нещо и мисля, че това е пътят на всеки един от нас - да променя! Промяната е в осъзнаването и в това, че суетата си отива. Суетата на артиста – разбираш значението на пътя. Не казвам, че съм разбрал какъв е смисълът, но мисля, че съм в правилната посока, че това, което Господ ми е дал отгоре – таланта, имаме отговорност да го даваме като изразно средство за комуникация с хората. Това не е наше – ние сме длъжни да го обличаме по най-добрия начин и да го предаваме. И всъщност, ние нямаме голямо значение, хората”. Казва през смях Живко Петров и допълва: „Това, че си талантлив – всички хора са талантливи. И всеки, дай Боже, да намери себе си, за да станем едно цяло”. Усмихва се на думите си. През целия ни разговор смехът му ни съпровожда, независимо, че преобладават сериозните и по-лични теми за творчеството, за отношението към света.

„Моята музика е много лична, защото тя излиза от сърцето.

Не се съобразявам с каноните, с правилата, те затварят артиста.  Артистът и всеки човек би трябвало да се води от сърцето, да не мисли толкова. Главата – след сърцето! Тогава се случват нещата по най-естествения начин и тогава си откровен. Аз всеки ден сядам пред пианото и си споделям всичко, което усещам. Мисля още веднъж какво и как. Има, разбира се, конкретни неща, които емоционално ми въздействат и може би изкарвам чрез пианото, но не мисля за нещо, което съществува. Опитвам се чрез емоцията да пресъздам музиката си. То те оставя в безтегловност…Ставаш лек и е много гот!”. И пак с усмивка ни убеждава в думите си.

Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов бяха изпратени изключително топло от зрителите след концерта им на “Аполония” 2020

Питаме го за импровизацията – дали е спонтанност или подготвена като принцип в изявите му като музикант. А той отговаря с категорична убеденост: „За мен най-великите класически музиканти са били най-големите импровизатори. И Лист, и Шопен и т.н. Говорим за пианисти, в случая. За мен предаването на информация, на импровизация не трябва да бъде нещо самоцелно. Не искам да обидя никого.

Импровизацията трябва да бъде част от произведението,

част от посланието, по-скоро, което ти даваш. Импровизацията е моментното ти състояние на това, което искаш да предадеш, да се оставиш на емоцията. Но да я гледаш отстрани и да я пазиш, емоцията - да не я преекспонираш. Тогава импровизацията е оправдана. Защото понякога сме свидетели на такива импровизации, когато хората казват, че това не го разбират и, че не могат да го слушат. Той, самият импровизатор или самият автор не е разбрал какво свири и тогава импровизацията е нещо безсмислено. Това е хаос от ноти, които няма как да бъдат чути и разбрани. Всъщност, импровизацията не е нещо самоцелно, и не би трябвало да бъде!”.

Живко Петров

Самият той като пианист има своите пристрастия като изпълнител и на класически произведения, и на джаз, но и като композитор търси различните пътища в красивата си музика. Къде се срещат тези посоки, как се свързват за него? „Благодарение пак на сърцето – то води да съчетавам класиката с джаза. Оставам на него, то да ме води.

За мен няма джаз, няма класика, няма поп – 

това е усещане, което няма граници. И тогава то е откровеност – ти си себе си. Когато отдаваш и нямаш очаквания, тогава нямаш притеснения”, е обяснението на талантливия артист за толкова съкровени неща. И продължава: „Винаги има музикант, който да ме вдъхновява. Аз винаги във всеки музикант, който слушам, чувам нещо за себе си. Но не мога да скрия моята любов към Хърби Хендкок, към Мишел Петручани, към Кийт Джарет, към Чик Кария. Това са най-големите пианисти, които са близо до моето усещане, благодарение на тях съм формирал някакъв вкус. Слава, Богу, музиката ти дава възможност да ти осмисли целия ти живот и той не стига. Мечтата ми в другия живот е да бъда музикант с такова подобно усещане, за да ми е хубаво!”. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

P.S. Дългогодишната съвместна работа на Живко Петров с Димитър Семов и Веселин Веселинов (Eko) прераства в Живко Петров Трио (JP3), което официално формират през 2006 г. Триото бързо се превръща в една от разпознаваемите джаз формации в България. През 2007 г. JP3 издават първото си DVD „Understandable“ и са поканени да свирят преди Чик Кариа и Бела Флек на Sofia Jazz Fall през 2007 г. Няколко години по-късно излиза и първият студиен албум „It’s a Dream“ (2012), където специален гост в едноименната пиеса е Васко Василев (цигулка). Албумът се превръща в най-продавания дигитален джаз албум за Източна Европа и триото е поканено да участва в London Jazz Fest през 2012. През 2015 г., след успешно турне в Канада, JP3 записва втория си студиен албум „Between the worlds“ с Арена квартет, чиято премиера е на 2 юни 2015 г. Албумът „After 4“ излиза през 2018 година.

[vprki]

Празниците на изкуствата „Аполония” залагат на български творци

Пианистът и композитор Живко Петров ще открие Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол на 1 септември с премиера на четвъртия албум на JP3  Change the Way. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува…, твърдят организаторите от фондация „Аполония”.  

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията постави под заплаха тазгодишното им провеждане. Но все пак се намери изход – събитията ще бъдат на открито, а почти всички участници са български артисти, които с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 36-то издание на феста, а когато миналата година попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 36- то издание, заради проблемите с изолацията. Но все пак, Празници ще има!

Веселин Веселинов - Еко, Живко Петров и Димитър Семов - снимка архив

И така, откриването е на 1 септември от 20,30 часа с

концерта на Живко Петров трио – 

(JP3) /Живко Петров – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Димитър Семов – ударни/. Специален гост е пианистът Людмил Ангелов. Наричат Живко Петров най-лиричния пианист, той със сигурност е един от най-впечатляващите и обичани български джаз музиканти. Композитор, изпълнител, аранжор, Живко Петров винаги съумява да привлече  към себе си вниманието на публиката. Той притежава редкия талант да отсява сърцевината на своите идеи и да я превръща в музика от най-истински, вълнуващ вид. Пианистът винаги успява с лекота да предаде своите послания, талантът му е неоспорим. През 2015 излиза първият му солов албум After 4, който според думите му, е неговият поклон към големите класически майстори. Премиерата на албума е на „Аполония”. Четири години по-късно той създава музиката за албума си TEN, съставен от 10 авторски музикални пиеси, които отговарят на прекрасни моменти от живота му. И премиерата отново е в Созопол, на Празниците на изкуствата „Аполония”.

JP3 на концерт - снимка архив

Идеята за създаването на JP3 се заражда през 2004, след концерт на „Аполония”. Пианистът и двамата му приятели, басистът Веселин Веселинов - Еко и барабанистът Димитър Семов, решават да осъществят заедно своите музикални идеи. Резултатът е изключителен, което скоро ги превръща в едно от най - популярните джаз триа в България. Издават три албума: Understandable - 2007, It’s a Dream - 2012, Between the Worlds – 2015. Живко Петров работи с много български музиканти като Лили Иванова, Йълдъз  Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и със световни имена, между които Natalie Cole, Natalie The Floacist, Chico Freeman, Francesco Bearzatti. Най-големият български класически пианист през последните две десетилетия Людмил Ангелов и пръв носител на наградата „Аполон Токсофорос”, е специалната изненада на тази вечер. Людмил Ангелов с радост се присъединява към Живко и неговите колеги, за да създадат заедно запомняща се музика, отбелязват организаторите.

Влади Ампов - Графа - снимка Monte Music Ltd.

Както вече стана дума,

концертите ще бъдат на открито в Амфитеатър „Аполония”.

На 2 септември от 19 часа е предвиден концерт на Кирил Манолов /бар��тон/ и Вера Шуперлиева /пиано/, а от 21, 30 на същото място ще се представи Влади Ампов – Графа. Той е един от най-добрите български поп изпълнители. Първите му хитове „Вече 10 години съм на този свят” и „Мандарини” датират от 1988, а дебютният му албум „Гумени човечета” излиза през 1993. Следват „Зелен хайвер”, „6 е по-добре”, „Давам всичко за теб”, „Искам те”, „Секс за пари”, „Ако има рай”, „Честно в очи” и много други. Печелил е много награди на български и международни фестивали. Пише и текстове за песни, които се изпълняват от Руши Видинлиев, Савина, София, Мария Илиева.

Трио “Арденца” - снимка архив

На 3 септември от 19 часа е концертът на „Трио Арденца” /Галина Койчева – цигулка, Константин Евтимов – виолончело и Даниела Дикова – пиано/. „Трио Арденца” e създадено през 2005 година. Съставът всяка година осъществява концерти с класическа и съвременна камерна музика като голяма част от творбите са изпълняват за първи път в България или са поръчани и написани специално за триото. Репертоарът им обхваща разнородни стилове и епохи, но най-вече шедьоврите на камерната музика от 19., 20. и 21. век. Едни от последните концертни проекти на триото са „Руска рулетка”, „Пипков в Париж”, цикъл концерти по картини – „Следобеден сън”, „Песни за любовта”, „Народен празник”. А на 4 септември от 19 часа е концертът на младите певци от майсторския клас на Орлин Анастасов с участието на Лариса Габитова (Русия) – пиано.

Орлин Анастасов - снимка архив

Името на Орлин Анастасов става широко известно след Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” през 1998, на който получава Първа награда. Следващата година е абсолютен победител в Международния конкурс в Пуерто Рико, основан от Пласидо Доминго, след което пътят му към световните сцени е открит. Работи с най-големите диригенти на нашето време: сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, Хуан де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. На 44 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал най-значителните басови оперни партии, невъзможно е да се изброят всички оперни сцени и театри, на които е гостувал. Започва и кариера на режисьор, като поставя творби от Бритън, Пучини и Верди. Тази година провежда майсторски класове в Тбилиси, Петербург и Рим. За първи път в България големият певец има майсторски клас в Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония” /припомняме, че първите си майсторски класове направиха тук оперните ни прими Красимира Стоянова и Александрина Пендачанска – б.а./. В последната вечер на курса, участниците в него се представят със специален концерт, който е част от програмата на фестивала. 

Ицо Хазарта - снимка архив

На 4 септември от 21, 30 часа е концертът „Неправилен рап” на Ицо Хазарта. През 1996 заедно с трима свои приятели създава най-успешната българска рап група „Ъпсурт”, с която имат 4 издадени албума. През 2019 издава първия си самостоятелен албум „Неправилен рап”, който става най-продаваният албум в България за същата година. Ицо Хазарта е големият победител на тазгодишната церемония на Годишните музикални награди на БГ Радио. Отличен е в категориите БГ Текст за „Имам човек”, БГ Изпълнител и БГ Албум за „Неправилен рап”. А на 5 септември от 19 часа е концертът на Зорница Иларионова – цигулка и Георги Черкин – пиано.

Георги Черкин - снимка Стефан Джамбазов

А от 21, 30 часа е концертът на Любо Киров „Както преди”. Третият самостоятелен албум на певеца стана златен. Албумът съдържа 11 композиции, от които 8 нови песни, 2 ремикса на синглите „Още от теб” и „Целият живот си ти” и радио версия на „Още от теб”.  Всички текстове са написани от Любо Киров, който е и съавтор на музиката и аранжимента на композициите заедно с Живко Петров и Ангел Дюлгеров. „Както преди” е най-честното нещо, което съм правил за хората и за самия себе си чрез музиката! Това е едно завръщане към онова там, където всичко е истинско и искрено, където всичко има смисъл. В него силно се усеща вкусът за поп и рок музиката, която ме е вдъхновявала през годините. Албумът е по-зрял от всеки друг мой проект досега”, коментира Любо Киров. На концерта ще прозвучат любими песни като „Летим”, „Само ти”, „Ти можеш”, „Като преди”, „Още от теб”, „Всички пътища водят към теб”, както и добре познатите „Мога”, „Имам само теб”, „Знам”, „Има ли цветя”, „Ще те намеря”, „Allright”.

Любо Киров - снимка архив

На 6 септември от 19 часа е концертът на чудесните музиканти Александрина Пендачанска /сопран/ и Людмил Ангелов /пиано/. „Сега е време да допуснем светлината напълно да разтвори душите ни” - Александрина Пендачанска - 19.04.20. Музикалните критици по света не пестят суперлативите за нейните изпълнения, а почитателите ѝ са по цялото земно кълбо. През 2019 Александрина Пендачанска отбеляза 30 години на сцената, има в репертоара си над 70 роли и световно признание. Всяко нейно появяване на българска сцена се превръща в изключително събитие. За пръв път участва на „Аполония” през 1989. Пее заедно с майка си, незабравимата Валери Попова, в църквата „Св.св. Кирил и Методий”. Второто ѝ участие е през 1999 с концерт в Амфитеатъра с Плевенската филхармония и диригент Георги Нотев, а третото й участие е през 2012, когато открива фестивала заедно с Людмил Ангелов и получава наградата на Фондация „Аполония”, статуетката „Аполон Токсофорос”.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов при откриването на “Аполония” 2012 - снимка Стефан Джамбазов

За българската публика и особено за публиката на „Аполония” Людмил Ангелов е между най-обичаните музиканти, един от българските таланти, които ни карат да изпитваме национална гордост. Изпълненията му се излъчват по телевизионни и радио канали в много страни по света. Има множество престижни отличия. През 1999 Людмил Ангелов става първият носител на наградата „Аполон Токсофорос”, която Фондация „Аполония” всяка година присъжда за изключителен принос към българската култура и представянето �� зад граница. А от 21, 30 часа е концертът на „Фондацията”. Преди седем години петима от най-популярните български рок музиканти - Кирил Маричков, Иван Лечев, Добрин Векилов – Дони, Славчо Николов и Венко Поромански създадоха супергрупата „Фондацията”. Заедно те изпълняват кавър версии на песни от репертоара на своите сегашни или бивши състави - Дони и Момчил, ФСБ, „Група ТЕ”, „Б.Т.Р.” и „Щурците”, като ги поднасят на публиката в нов аранжимент. Тези песни са любими на поколения българи.

“Фондацията” на “Аполония” 2019 - снимка архив

Театралните спектакли ще бъдат в Лятното кино в Созопол.

Младежкият театър „Николай Бинев” ще представи на 2 септември от 18, 30 часа предпремиерно спектакъла „Той е дяволът!” от Себастиен Тиери в превод на Михаил Билалов с режисьор Здравко Митков. Участват: Михаил Билалов, Рашко Младенов, Мая Бабурска, Веселина Конакчийска. Здравко Митков отбелязва: „Критиците го наричат новата звезда на френския театър и го сравняват с Бекет и Кафка, а пиесите му си печелят определението умни криминалета”. 

Щефан Фьогел - снимка архив

На 3 септември на същото място от 18, 30 часа Сатиричният театър „Алеко Константинов” ще покаже „Всички освен мен” от Щефан Фьогел в превод на Владко Мурдаров. В спектакъла на Лилия Абаджиева участват Боян Арсов, Васил Витанов, Александра Сърчаджиева, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова, Любомир Нейков, Стефания Кочева. Щефан Фьогел е роден в Австрия. Според австрийските театрални критици Фьогел е във върховата си форма като драматург и автор на комедията „Всички освен мен”. „Добрата комедия винаги е трагедия, само че гледана и разказана от друг ъгъл. Но пък се продава далеч по-добре! Кой знае, може някой ден същата тази комедия да се превърне в голяма трагедия… За съжаление критиката винаги цени комедията по-малко от „сериозната тема“, казва Щефан Фьогел.

Мариус Куркински - снимка архив

Юбилеен моноспектакъл „Мариус Куркински на 50” ще бъде показан също на 3 септември, но от 21, 30 часа в Амфитеатър „Аполония”. Мариус Куркински ще представи сборен моноспектакъл по свои досегашни представления – „Дон Жуан” по Молиер, „Песен на песните” по библейски текстове, „Дамата с кученцето” по Чехов, „Самият човек” по Андрей Платонов, „Сънят” по Джулиан Барнс, Български разкази по Ангел Каралийчев, „Сътресение” и „Черното пиле” по Николай Хайтов и др. Мариус Куркински е носител на наградата „Аполон Токсофорос” 2003. 

Димитър Воев - снимка архив фондация “Димитър Воев” - Нова генерация

А на 4 септември от 18, 30 часа отново в Лятното кино ще има Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев. Eдна прозаична игра, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата „Поздрави от мен Боговете”. Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров (театър „София”), Стоян Младенов (Малък градски театър „Зад канала”) и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който хваща зрителя с вглъбеността , но и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и с острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичния поглед към звездите. Поезията и музиката на Димитър Воев и „Нова Генерация” са поднесени с ироничната игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение (китара, цигулка, кахон, пиано), и с онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или включват друг реквизит, за да нахлуе магията на театралността в атмосферата на спектакъла.

Танкред Дорст - снимка архив

Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи предпремиерно на 5 септември от 18, 30 часа спектакъла „Фернандо Крап ми е написал това писмо” от Танкред Дорст. Преводът е на  Венцислав Кисьов, режисьор е Иван Урумов, а музиката е на Добрин Векилов –Дони. Участват: Любомир Чаталов, Ели Колева, ��ван Радоев, Стоян Младенов. А на 6 септември отново предпремиерно от 18, 30 часа в Лятното кино зрителите ще могат да видят „Портокалова кожа” от Мая Пелевич на Общински театър „Възраждане”. Преводът е на Русанка Ляпова, режисьор е Петър Денчев, а участват Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Боян Младенов, Йордан Ръсин. Портокалова кожа ни пита на кого принадлежим... Как успяваме да живеем в свят, който ни бомбардира с вторични модели и образи; в свят, в който не ни се оставя пространство да изобретим своята идентичност. Според какви правила играем – патриархални или либерални. Доколко жената може да разполага със своето тяло и утроба, доколко нагонът и желанието да се впишеш в определен модел те вкарва в неочаквани ситуации? Виждаме докъде водят повърхностните избори, докъде водят моделите на изключване и включване в едно общество, което непрестанно експлоатира ролите на неравенство и сила. „Изкуството, и особено сценичното изкуство, може да помогне терапевтично като възвърне радостта от това, че сме заедно”, твърди Петър Денчев. ≈

[vprki]

Петър Славов - младши: За мен е чест да закрия страхотния Plovdiv Jazz Fest

“Приятели в България, имам чудесни новини! На 2-ри ноември тази година ще имам удоволствието и честта да закрия страхотния Plovdiv Jazz Fest с концерт, в който ще представя новия си албум Little Stories. С мен ще свирят John Ellis, Lawrence Fields и Mark McLean. С нетърпение очаквам да се видим!” Написа в социалните мрежи забележителният ни музикант Петър Славов – младши /на снимката - фото Стефан Джамбазов/, след публикуването на програмата на феста.

Но за Пепи, изключителния басист - малко по-късно. А поредното издание на Plovdiv Jazz Fest, благодарение на Мирослава Кацарова и екипът й е на световно равнище, което очакваме с нетърпение всяка година. Преди малко повече от месец специално отбелязахме във „въпреки.com” първата прекрасна изненада, която сподели тя за петото издание на музикалното събитие - концерта на носителите на наградата Грами Джон Скофийл и Джон Клиъри. На публиката, която традиционно изпълва пространството на Градския дом на културата „Борис Христов в Пловдив й предстои уникално преживяване. А сега, когато вече е известна пълната програма на Plovdiv Jazz Fest не може да не подчертаем, че той ще е от върховите събития не само в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, но и в цялостния ни музикален и културен живот.

Мария Жоао и Марио Лажиня - снимка архив на фестивала

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами: ��абележителната джаз певица Мария Жоао и една от най-добрите млади басистки Линда Мей Хан О. Фестивалът ще открие ексцентричната Мария Жоао, заедно с нейния дългогодишен музикален партньор – пианистът Марио Лажиня. Леко театрална, Мария Жоао добива широка известност със своите впечатляващи вокални възможности, чрез които често вплита фолклор, авангард и електронна музика. През дългата си и особено интересна кариера Мария Жоао създава 23 албума.Тя е имала колаборации с музиканти като Аки Такасе, Боби Макферин, Дейвид Линкс, Жилберто Жил, Дино Салуци и много други. Участвала е в най-престижните европейски и световни джаз фестивали и е получавала много награди. Днес тя е истинска икона на импровизационната музика, а също така е смятана за един от най-добрите изпълнители в света.  Може да се каже, че Мария Жоао пее така, както малцина биха могли или биха се осмелили. 

Линда Мей Хан О - снимка архив на фестивала

Вторият концерт от същата вечер ще бъде на възхитителната бас китаристка, контрабасистка и композиторка - Линда Мей Хан О. Родена в Малайзия, но израснала в Австралия, в момента тя живее и работи в Ню Йорк. През последните десет години Линда Мей Хан О се превръща в една от най-признатите и търсени басисти на своето поколение. Тя е част от  настоящия квартет на Пат Матини, а също е била в групите на Дейв Дъглас и Джо Ловано. Линда Мей Хан О е носител на множество музикални награди и има четири издадени албума, от които последният излезе само преди три месеца. За нея Уолстрийт джърнъл пише, че „новаторския ѝ диапазон и изключителните ѝ импровизации, превръщат госпожица О в една от най-динамично издигащите се звезди в джаза днес.“  В Пловдив тя ще пристигне със своя квартет, съобщават организаторите.

Кърт Розенуинкъл - снимка архив на фестивала  

Втората вечер (1 ноември) на Пловдив Джаз Фест е вечерта на китаристите. Тя ще започне с американския китарист и композитор Кърт Розенуинкъл – един от най-влиятелните и оригинални джаз музиканти на своето поколение. Неговият глас на мултиинструменталист и водещ китарист ясно се откроява в 11-те му албума, всеки от тях вдъхновен от множество млади и по-възрастни музиканти от целия свят. Естетическият и многожанровият му мироглед водят до съвместна работа и с някои от най-важните съвременни музикални звезди като: Ерик Клептън, Гари Бъртън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и много др. От 2016 той се занимава с активна продуцентска дейност, насочена изцяло към младото поколение музиканти.

Джон Клиъри и Джон Скофийлд - снимка архив на фестивала  

Веднага след него на сцената на Пловдив Джаз Фест ще се качат двамата Грами носители: легендарният китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Двамата дългогодишни приятели, започват да свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует. Тази година те правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив Джаз Фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийл и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз. По-подробно за тях може да прочетете повече тук в предишната публикация на „въпреки.com” тук.

Мирослава Кацарова е създателка, вдъхновителка и организаторка на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Какво се крие зад това звездно присъствие, което е вече запазена марка на Феста? Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. А Мира не крие, че има един етап, който хората не знаят, но той е денонощен и безсънен. „В последните години много хора научиха за този фестивал, от агенции ми пишат. На мен ми е интересно да каня хора, които влияят на музиката сега“. Сподели миналата година за „въпреки.com” Мира малко преди поредното издание на Пловдив Джаз Фест. Тогава всички бяхме в очакване на изключителния саксофонист Ян Гарбарек и концерта му на Феста се превърна в празник на музиката на уникалното музициране.

Антони Дончев и Георги Дончев - снимка Стефан Джамбазов

Заключителната вечер на фестивала (2 ноември) е посветена изцяло на българския джаз. Тя ще започне с концерта, иницииран от Пловдив Джаз Фест, замислен като своеобразен трибют /поднасям почитанията си, отдавам дължимото – б. ред./ към големия пианист и композитор Румен Тосков - Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони Дончев, бас китаристът и контрабасист Веселин Веселинов - Еко, тромпетистът Росен Захариев - Роко, виолистът Валентин Геров и други. Винаги ни е правило впечатление как Мира Кацарова традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без грам користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено.„Ние не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща ��дин за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на дру��ите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. Ами съизмервай се с идеалите си. Към това се целя аз“, казва тя.

Живко Петров, Веселин Веселинов - Еко и Димитър Семов - JP3 на предишно издание на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Но за нея като музикант, като човек специално място в живота й е срещата и с Рупето. Миналата година на Феста му беше връчена наградата цялостен принос, посмъртно, в годината, когато трябваше да навърши 50 години. Наградата получиха близките му. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’ & Swingin’в неделя, от които сме научили много.

Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само бяхме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, ��е светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. По край тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те включва в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”.

Румен Тосков – Рупето - снимка архив

В този контекст тя винаги, не без тъга говори и за Румен Тосков – Рупето, който навремето я  накарал да повярва, че има смисъл да се занимава с джаза като естетика и като стилистика в нейна лична музикална изказност. „Аз винаги съм харесвала това, но никога не съм се осмелявала да опитам да пея и да се развивам в тази посока. Винаги съм си мислила, че това е занимание за хора, които много са учили и имат много сериозна музикална подготовка, и сега го мисля. Учих съвсем други неща, но исках много да пея, защото това беше моята естествена форма на живот. Когато започнах да пея на вечерите, когато бях студентка в София, първият човек, който ме покани на джем сешън /джазов концерт, в който всички присъстващи музиканти вземат участие и импровизират – б. ред./ беше Рупето. Дадох си сметка, че това не е случайно – този човек не е случаен за мен. После се открихме и като хора, започнахме да си обменяме музика, да обсъждаме любимите си инструменталисти, да ходим заедно по концерти. Това, което ни свързва беше много дълбоко духовно приятелство и е много повече от музика и отвъд нея. Той много ме е окуражавал в годините. Всички мои съмнения, които аз имам до ден-днешен и влача със себе си, той по един много фин начин, но безкомпромисен ме е карал да се опитам да погледна на нещата от друга гледна точка и да не страдам ��т предразсъдъци, че трябва да си непременно академична фигура, за да може да се потопиш в дебрите на джаза“.

Петър Славов - младши - снимка личен архив на музиканта

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов младши, син на изключителния ни барабанист Петър Славов, Светла му памет. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум. От 2006 г. джаз музикантът и композитор живее в Ню Йорк. Носител е на много награди и е свирил на едни от най-престижните сцени в над 40 държави. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригез, Чучо Валдес и много други. Петър Славов младши отдавна не е имал концерт в България. Преди две години беше в София след европейско турне и макар, че не изнесе концерт, събра доста хора, които искаха да чуят какво ще им каже точно за пътя към успеха. Срещата се състоя в студио „Музика” на Софийска филхармония. Тогава разговаряхме с него точно в деня, когато се навършваха 9 години от смъртта на баща му Петър Славов, един от най-известните български джаз музиканти, а вече са 11... Името му свързваме като барабанист със знаменити групи – „Джаз фокус 65”, „Сребърните гривни”, „ФСБ”… „Винаги като се сетя за баща ми, си го спомням с усмивка и може би това беше неговият стил. Той много мразеше плачове, хората да са мрачни. Дори си спомням, че когато майка му почина, той беше много депресиран за половин ден и след това като че ли искаше да разведри всички. Тогава пък майка ми беше отишла в Ню Йорк, за да получи една журналистическа награда и баща ми един месец държеше в тайна, че майка му е починала само да не се развали на мама преживяването“. Спомня си синът.

Мира Кацарова е винаги позитивно настроена - снимка Стефан Джамбазов

„Винаги е имало джаз при мен покрай баща ми. Той слушаше джаз, дори когато беше станал поп музикант. Аз слушах като малък повече рок, въобще което харесваха младите хора тогава. Но понеже бях доста пристрастен, непрекъснато слушах някаква музика. И в един момент всичко, което слушах, започна да ми става много предвидимо. Беше ми ясно какво ще стане, какъв ще бъде следващият акорд, един вид не ми даваше повече слушането само. Не ми стигаше и реших. Същевременно моите съученици в Музикалното училище правеха първи стъпки в джаза. И ме повикаха, защото им трябваше контрабасист. По техните думи съм се справил добре. И в един момент се запалих, започнах да слушам плочите на баща ми. Той ми помогна страшно много, насочи ме. Аз така или иначе свирех на контрабас класически неща. Но като един основен за джаза инструмент имаше търсене за контрабасисти тогава, защото нямаше достатъчно контрабасисти на ниво. Така навлязох в джаза“. Целият разговор с него можете да прочетете тук. Но не можем да не цитираме още нещо важно, казано от него тогава: „Джазовите музиканти сме по-облагодетелствани, примерно от рок музикантите, защото при рока или си аматьор, или си звезда. Няма средно. Докато при нас ние сме пенкилер – от всичко можем по малко. Можем да свирим и в Карнеги Хол и в клуб, можем да свирим и на сватба, и на освещаване на офис примерно. Да не говорим, че повечето джазови музиканти са бивши класически музиканти. Така че ние свирим и класическа музика. За нас винаги има работа, но сред нас няма толкова милионери”, с усмивка ни каза музикантът. В тези изминали години кариерата му се развива прекрасно и слава Богу, чрез социалните мрежи споделя с приятели своите артистични пътища. Участието му в Plovdiv Jazz Fest приемаме като подарък за всички, които толкова обичаме джаза и фестивала.

Забележителният музикант Ян Гарбарек миналата година беше гост на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Паралелната програма на феста включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Пловдив Джаз Фест ще е домакин на първото издание на младия фестивал Джазтроника. През четиригодишната история на сцената на фестивала гостуваха някои от най-влиятелните джаз артисти в света. Сред тях са Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Якоб Карлсон, Виктория Толстой, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Дейвид Линкс, Влатко Стефановски, Розалия де Соуза, Зуко 103 и други. Част от програмата са били най-новите проекти на български джазмени като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Октет Пловдив, Живко Петров, Веселин Веселинов – Еко, Димитър Семов и ред други изпълнители. Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем. Очакваме го! ≈

Текст: “въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Време е за балкански джаз

„Разбира се, че има балкански джаз. Всички балкански музиканти, които свирят джаз, в тази музика инкорпорират тези мелодии. Редовно всички, които знам, имат подобно влияние. И аз съм един от тях”. Това каза специално за „въпреки.com” известният и любим не само на българската публика музикант Влатко Стефановски /на снимката/. Той беше сред участниците в юбилейния 20 Джаз фест в Банско тази година.

А за себе си каза: „Аз не свиря джаз, не свиря класически джаз, но импровизацията ми е свойствена. Импровизацията е елемент от джаза, който най-много харесвам”. Зададохме му този въпрос, защото сред участниците тази година има и доста балкански, не само български участници. И някак си се откроява линия на една специфичност, която ни прави общност. Това към което се стремим и в културен, но и в политически смисъл. Още ��овече пред предстоящото българско председателство на ЕС с акцент към Западните Балкани. А музиката е също това, което ни свързва.

Думите на Влатко Стефановски можете да чуете тук

Тихомир Яксич

Тихомир Яксич, диригент и баритон саксофон на „Мамбо Старс бенд” от Сърбия също беше съгласен. „Има балкански джаз. Има в България, има в Сърбия, Македония, има балкански джаз. Характерното за него е интересни ритми, които няма в друга част на света, които характеризират нашата балканска музика. Нашите джаз музиканти са дали нов облик на джаза. Този джаз може да се наложи в света. Дълго време се говореше за бразилски джаз, после имаше кубински джаз, пък сега е дошло време за балкански джаз. И добре се приема в света”, казва музикантът и добавя няколко имена сред които, разбира се, Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и други музиканти от Босна, и от Сърбия. Има бъдеще, казва Тихомир Яксич.

Урош Перич

А словенецът Урош Перич, който се представи на феста с този състав също потвърждава, че може да се говори за балкански джаз, въпреки че самият той изпълнява прекрасно песни на Рей Чарлз и на други американски легенди. „Има, има балкански джаз. Корените му са в циганската, румънската, българската музика. Балкански етно джаз. Има интерес в света, защото е нещо интересно. През 70-те години кубинският джаз беше интересен в Америка, сега е балкански джаз. Има добри инструменталисти, добри солисти, добри мелодии, добра хармония и това е важно”, каза Урош Перич за „въпреки.com”.

Любомир Денев, Весела Морова и Петър Момчев на репетиция преди концерта в Банско

Попитахме и един българин – Любомир Денев, също участник в тазгодишния Банско джаз фест, с когото публикуваме и отделен разговор за това може ли да се говори за балкански джаз /прочетете тук/. „Може да се говори за балкански джаз. Тук на Балканите има специфични музикални елементи във фолклора, които се поддават много успешно на претворяване с джазовия идиом. Това обогатява жанрово и създава една собствена физиономия на джаза в този регион – и български, и македонски, и сръбски, и турски елементи. Определено това не е отсега, това е много стара тенденция. Милчо Леви��в е може би първият, който вкара балкански, български фолклорни елементи още при работата му с Дон Елис в Америка и преди това още с „Джаз Фокус 65”. Това трябва винаги да се подчертава, че „Джаз фокус 65” е първият джазов състава на Балканите, който прави пробив и внася такива елементи по много успешен и талантлив начин. Аз особено на младини съм последовател на тази тенденция на Милчо Левиев, учил съм се от него. Още първото ми трио от 1976-77 година, на първия джаз фестивал в София показвах точно такива неща. Първата ми плоча „Любомир Денев и джаз трио” и Петко Томов, ��лейта е основно с такива пиеси с българско звучене и има много отзиви в чужбина. И сега да отворите в интернет ще намерите, даже и на руски, и на английски, където това се подчертава като една положителна тенденция.

По време на концерта на Влатко Стефановски в публиката имаше и художничка, която направи негов портрет

В света се налага общо едно предпочитание, вече трудно може да се говори за чист американски джаз. Във всички фестивали в Западна Европа се преориентираха към етно музика, повечето са етно фестивали, дори и Монтрьо, във Франция, в Германия, в Холандия фестивалите се превърнаха в етно фестивали. Лично аз съм малко разочарован и то не от това, че има етнически елементи, а в това, че твърде много се експонират и вече някои фестивали се превърнаха в панаирджийство, честно казано. Но изглежда, че продуцентите и организаторите на тези фестивали в желанието си да привлекат повече публика, в желанието си да направят обновяване се канят чисто фолклорни музиканти от Иран, от Близкия Изток, от Индия, от Турция, от България, от Македония. Влатко Стефановски какъв успех има, даже имаха много успешно предаване по MEZZO с Теодосий Спасов и със Скопска филхармония. Това е тенденция в целия свят в момента. Ето и на Джаз фестивала в Банско също я има тази тенденция”, казва Любомир Денев.

При откриването на юбилейния 20 - ти Банско Джаз фест д-р Емил Илиев покани всички кметове на града, които са помогнали за неговото осъществяване

И така, връщаме се на фестивала в Банско. Както вече стана дума това е неговото юбилейно двадесето издание. Разбира се, че не е лесно да се организира такъв фестивал вече 20 години. Камелия Тодорова разказва как е дошла идеята от д-р Емил Илиев, който има клиника �� София, а и в Банско. При изпращането на пациентите, той винаги иска да има и концерт. Много са нещата, с които се занимава д-р Илиев, но музиката и то джазът е едно от нещата, които според него помагат не само в работата, но и в живота. Неговият девиз е: „Стреми се да правиш повече за хората, от колкото за себе си. Това ще те направи по-щастлив и удовлетворен от живота!”.

Хилда Казасян

А в разговор за „въпреки.com” преди време беше казал: „С много упоритост, трябва да имаш дървена глава, за да издържиш всичко, но в крайна сметка фестивалът ми носи огромна радост, защото когато прочетеш след края му писмата на всеки участник и ти пишат, че едно от най-хубавите им  прекарвания по света е било именно тук в Банско и в България, това ме прави наистина щастлив. Второ, като видиш, че през уикенда за една нощ в Банско и съседните населени места са дошли над 20 000 души да уважат това събитие, това показва как се развива този град. Това е моята отколешна мечта. Това, разбира се, е една радост”, споделя д-р Илиев мотива си защо вече толкова години  прави този джаз фестивал, станал емблема. Но с характерния си максимализъм иска да го развива и неведнъж е казал, че мечтата му е Банско фестивалът да бъде като този в Монтрьо - Швейцария. Това каза преди четири години д-р Емил Илиев за „въпреки.com” в разговор, който можете да прочетете тук. В него освен за конкретната програма тогава, той говори за това как се е развил неговия живот и като почитател на джаза.

Камелия Тодорова

А колкото за Монтрьо и неговата мечта да стане този фестивал като швейцарския, има още време. Това не е въпрос само за програмиране и артисти, а и за зали. Дълго време се говори за покрита зала в Банско, защото сегашното читалище макар и ремонтирано, не може да отговори на съвременните изисквания на изпълнители и публика. Хубаво е, че има една демократичност на фестивала. Всеки може да присъства на концертите на площада безплатно, да идва и да си отива, да яде кебапчета, пие бира или вино. Но все пак, както каза и Камелия Тодорова, при една покрита зала може да има възможност и за избор. А защо не и със заплащане при някои звезди. Така че хората да си направят избор дали да видят някои от редовните гости на фестивала безплатно или да видят срещу билет рядко ��осрещана група или изпълнители от съответната класа.

При откриването на феста в читалището имаше изложба на Елена Панайотова /на снимката нейна творба/ и на Ан дьо Колбер - Христофоров, които дадоха една допълнителна подкрепа на музиката

Иначе за фестивала в Банско характерното е разнообразието на стилове и търсения. Както каза Любомир Денев: „Фестивалът в Банско все още поддържа едно разнообразие. Може да се чуе истински по-класически джаз със суингиране, с импровизации, с блусови елементи. Има го и театралното, както и италианците „Спагети суинг”, които правят спектакъл-шоу, което е много добре премислено драматургически, много добре отработено и демократично. Това е много добър контакт с публиката, една много успешна форма. Трудно може да се каже, че е джаз, вече самото понятие се размива, променя се в положителен смисъл, обогатява се. Има елементи от театрална музика, и елементи от камерна музика, фолклорни елементи. Това е добре, защото действително е важно публиката да бъде привлечена, да е интересно на хората, да е привлекателно”.

Христо Йоцов

На 20-то издание имаше както винаги много и различни изпълнители. Който е бил, видял, чул и си отишъл, за да се върне отново. Едва ли можем да изброим всички музиканти, но все пак не можем да не споменем Марио Станчев, благодарение на който на фестивала освен участие има и прекрасно пиано. А и ред още други прекрасни български и чуждестранни джазови изпълнители дойдоха в Банско – Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов, Димитър Семов, Димитър Карамфилов, Петър Момчев, Веселин Веселинов – Еко, Хилда Казасян, Весела Морова, Васил Петров, Пати Остин и ред други. Хубавото е и че самите банскалии коментираха на кой концерт да отидат и ни питаха за изпълнителите. А имаше и още нещо. Един случай, който също говори за атмосферата и хората на този фестивал. Христо Йоцов се оказа, че е забравил телефона си на едно близко кафене на открито. Върна се и не го намери. Всички се притеснихме, че няма да си го намери. А освен телефоните, там си е записвал и някои идеи за музика. Когато го видяхме на следващия ден и притеснено го попитахме се оказа, че всичко е наред. Човек, който намерил телефона звъннал на последния номер, който бил набран. А това бил телефонът на Хилда Казасян. И телефонът се върнал при Христо. Така че освен за джаз, има надежда и за хората… ≈

Текст: Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов