#лешников

[vprki]

Критичен поглед: Кой се страхува от веселите хармонисти?  

Музикално-биографичният разказ на немския режисьор Йозеф Вилсмайер (1997) възражда спомена за създаването, възхода и драмата на легендарния берлински мъжки вокален секстет „Комедиан хармонистс“ /на снимката/, просъществувал в краткото време между 1928 и 1934 г. Написа за „въпреки.com” музикалният критик проф. Клер Леви.

Творбата, създадена преди 26 година�� беше включена във "Филмова седмица в ��амет на жертвите на Холокоста" (27 – 31 януари) по инициатива на организацията на евреите в България „Шалом“ и фестивала Master of Art, като се реализира с подкрепата на Столичната община.

Екранният разказ тук дава предимство на хронологията на житейските и творческите събития в историята на групата: от деня, в който шестимата се срещат през 1927 г. до деня през 1934 г., когато забележителната им кариера, познала вкуса на изключително широка популярност в Германия, Европа и САЩ, е насилствено прекършена: музиката им, макар и посрещана като вълнуваща новост в изкуството, е забранена от настъпващата нацистка диктатура заради еврейския произход на трима от тях, а и заради „негърската заплаха“, вплетена във вокалната им стилистика. 

Жанрът на биографичния разказ – било то в научната и художествената литература или в документалното и игралното кино – има дълга история, а ако се съди от заглавията в продукцията на издателства, клонове на киноиндустрията или на телевизионните програми, интересът към биографичната тема едва ли ще отмине скоро. Биографичният разказ търси да удовлетвори интереса към различни страни от живота и творчеството на повече или по-малко интригуващи, легендарни фигури в различни исторически времена. Той има значение и на своеобразно свидетелство за начина, по който функционира културната памет, а изборът на „обекти“ носи информация и за насоките на този род интереси в даден исторически момент. Ето, в този смисъл  не е случайно, че сред силните акценти във филмовата поредица в края на януари, посветена на жертвите на Холокоста, се нарежда и прожекцията на „Комедиен хармонист“ (31.01, кино „Одеон“).

Филмът, създаден скоро след появата на документалния тричасов телевизионен филм „Die Comedian Harmonists“ (реж. Еберхард Фехнер, 1976), е не просто привлекателен реверанс към даден епизод в културната история. Щедро наситен с колоритни музикални сцени, в които прозвучават оригинални записи на секстета, възстановени и издадени в албум същата година, филмът на Вилсмайер несъмнено има своя принос и във възраждането на „глобалния“ интерес към секстета, потънал в дълбока забрава за повече от четири десетилетия. За тукашната публика филмът е интригуващ и заради факта, че разкрива в една не дотам позната музикантска светлина българина Аспарух Лешников „Ари“, съосновател и първи тенор на „Комедиан хармонистс“, но известен у нас главно със соловите си записи в духа на естетика, свързвана най-вече с тукашния сантиментализъм на старите градски шлагери от края на 30-те години.

Аспапух Лешников

Видимо далеч от плоските идеологически клишета и декларативни послания, авторският поглед на режисьора Вилсмайер полага историята на групата в онзи драматичен социокултурен контекст, раздвоен от трагичния контраст между Берлин преди и Берлин след настъпването на националсоциализма. В това отношение филмът напомня атмосферата, изобразена например в „Кабаре“ (реж. Боб Фос, 1972); атмосфера, която подсеща, че в края на 20-те години Берлин е атрактивна световна културна столица в забележителен интелектуален и културен подем, породил редица новости в литературата, киното, философията. Тук Бертолд Брехт и Курт Вайл създават „Опера за три гроша“ (1927), Марлена Дитрих прави първите си стъпки в певческата си и филмовата си кариера, Валтер Бенямин пише първите си критически есета. А силното ехо от златната ера на американския джаз здраво е обхванало  звучащата музика из берлинските кабарета. Осъзнаван още тогава като една може би идеализирана проекция на американската виталност, джазът в очите на берлинчани е нещо повече от приятен начин за прекарване на свободното време. Берлинчани, както твърдят редица критици, осъзнават джаза по това време и като съществен знак на модернизма в изкуството.

Курт Вайл

Както гласи историята, разказана на екрана, не е странно, че в контекста на тази така витална културна среда, в края на 1927 г. младият берлинчанин Хари Фромерман – неизвестен тогава актьор и музикант – е силно мотивиран от идеята да създаде немска версия на американския мъжки квинтет „The Revelers“ (четири вокала и пиано), нашумял по това време с атрактивната трактовка на акапелната вокална стилистика (close harmony singing). Следвайки техния естетически модел, при това в условията на изключително конкурентна музикална среда, Фромерман създава формацията, отворена за идеята да усвои, но и да преаранжира по своему формула, доминирана от онази двойнствена перспектива в света на развлекателната музика, която синтезира виталните страни на игровитостта между понякога неуловимите граници между музикалния хумор, иронията, мелодрамата. Фромерман намира съмишленици след обява във вестник и скоро групата е сформирана в състав Хари Фромерман – тенор буфо (Улрих Ноетен), Роман Циковски – ��аритон (Хайно Фер), Робърт Биберти – бас (Бен Бекер), Ерик Колин – втори тенор (Хайнрих Шафмайстер), Ари Лешников – първи тенор (Макс Тидоф),  Ервин Боотс – пиано (Кай Вайсингер). След близо година репетиции и горещи естетически спорове, секстетът дебютира и много скоро придобива широка международна популярност, каквато в днешно време, погледнато социологически, бихме сравнили вероятно с  явления от рода на „бийтлманията“. Запазена марка на секстета става не само забележителната певческа техника, но и удивителното умение на вокалистите да имитират музикални инструменти, което създава илюзия за същинско инструментално звучене, макар единственият инструмент в състава да е пианото.

От игралния филм "Комедиен хармонист"

Придържайки се към действителната история на групата, филмът интригува не само с въздействащия поглед към драматично променящата се картина на Берлин в началото на 30-те години, но и преди всичко с увлекателния начин, по който откроява възлов момент от историята на европейската шлагерна музика: формирането на  вокален стил, видян като ранна, но и емблематична проява на взаимодействие между специфично европейски и специфично американски песенни традиции, включително в посока на интонационни  аспекти на шлагера в духа на традиционната немска романтична песенност, оперното белканто, и от друга страна – акапелни вокални техники, свързани с негърския блус и госпъл. Погледнато в перспективата на по-късни музикални събития, този тип вокална стилистика донякъде предизвестява забележителни сетнешни явления от рода на „Суингл сингърс“ и „Манхатън трансфер“.

От игралния филм "Комедиен хармонист

Тъкмо тук виждам и успешната страна на филма, осмислена чрез силните актьорски, режисьорски и операторски решения. Бих откроила сцените, които фокусират зрителското внимание върху самия процес на взаимодействие между европейски и американски перформативни техники. Например сцената, в която шестимата репетират немски шлагер („Veronika”). Не дотам доволен от маршоподобния, твърде европейски ритъм на песента, Хари предлага да „поразклатят“ ритъма в духа на вече модното по това време суингиране, т.е. да превключат от „квадратното“ 4/4 към „суингиращото“ 4/4. Пак в същата насока говори сцената, която разказва за афинитета на групата към инструментало-подобно третиране на вокалните партии. Отново репетиция, този път върху кавър на Creole Love Song, известна инструментална пиеса на Дюк Елингтън върху класическата блус схема – пак илюстрация на креативното усвояване на влияния с корени в негърския госпъл, а и на онзи игровит, кога комедиен, кога ироничен, кога подчертано елегантен подход в музицирането, широко наблюдаван в контекста на афроамериканските традиции, персонифициран сега в пърформънса на „Комедиан хармонистс“. Немските вокални традиции, от друга страна, ясно се долавят в сцените, разиграващи песни с уклон към мелодрамата, чиито естетически корени водят към театъра на XIX век, италианската опера или класическата оперета („Zonenshein“, „Mein Kleiner Gruner Kaktus“).

Документална снимка на секстет „Комедиан хармонистс“

Насочването към тези страни на музиката сякаш напомня за игровитостта на двуликия Янус, за двуединството на „сълзата“ и „усмивката“, за двойствените смислови перспективи на смеха и иронията.  Но както показват горчивите уроци на историята, смехът и особено иронията е враг на всяка диктатура. А вглеждането в драматичната съдба на веселите хармонисти напомня, че расизмът върви ръка за ръка със страха от свободата в изкуството и всяка форма на артистично въображение. ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: архив

P.S. на „въпреки.com”: 27 януари, Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, е обявен с резолюция на Общото събрание на ООН от 1 ноември 2005 г. Датата е на  годишнината от освобождаването на 27 януари 1945 г. на нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц – Биркенау“ от съветските войски. Между 1940 и 1945 г. в лагера са унищожени един милион евреи. Резолюцията призовава страните членки на ООН да предават на бъдещите поколения уроци за геноцида, за да не може той да се повтори в бъдеще. В програмата в кино „Одеон“ бяха включени филмите „Оркестър от изгнаници“, „Активен живот: Духът на Ханна Арендт“ „Маестро: В търсене на последната музика“, „Вич - един евреин в сърцето на Третия Райх“,  „Мосю майонеза“ и „Комедиен хармонист“.

[offcialportalbulgaria]

Елит Комерс 95 ООД - Лешников посадъчен материал, Казанлък 

 Елит Комерс 95 ООД специализира в производство и търговия с лешникови фиданки.Фирмата предлага своите продукти на едро и дребно на конкурентни цени.

[vilistime]

Безглутенови домашни палачинки

Дояде ли ми се нещо, мога да направя всичко 😃 Това го разбирайте, както искате! Подобна е и историята на тези домашни безглутенови палачинки. Този път, обаче, изобщо не си представях да експериментирам с разни нисковъглехидратни брашна… Няма и какво да се заблуждаваме, с тях трудно се стига до вкуса на стандартните палачинки, дори и да се правим на вещици в кухнята! Та, тук ще си имате работа с…

[mhealthyliving]

Лешников пай с шоколадов чипс

Лешников пай с шоколадов чипс

       Един чудесен сладкиш с хрупкава маслена основа и вкусен пълнеж с много лешници и шоколад. Лешниците може да замените с други ядки, а шоколадовия чипс с накълцан на ситно шоколад. Прочети още…

[mihaylovblog]

Аспарух Лешников с любимата си котка, 1978 г. Снимка: http://qmmedia.com/

[smellmysoul]

Лешников цвят

Без думи говоря, просто ме виж - с бърза целувка по дясната буза, с прегръдка през кръста преди да заспиш. Усмихва се прелестно моята муза. Очите й светят в лешников цвят, вечно искам в тях да се губя. Вътре намира се целият свят. Избор нямам освен да се влюбя. Зимата свърши, тъгата замина, пълно е с цветни, красиви мечти. Рисувам с пръсти по тебе картина. Обичам те, тихо сърцето крещи.

[fitnessdobavki-blog]

Ostrovit Creametto Hazelnut Cream е уникален и 100% натурален лешников крем и рожков (carob) и не съдържа ГМО, глутен, лактоза и палмови масла.

[silverheart07]

Помня първия път, когато твоите тайнствени зелени очи се срещнаха с моя закачлив лешников поглед. Тогава разбрах, че ти няма просто да преминеш през живота ми, а ще оставиш следа в сърцето ми...

[offcialportalbulgaria]

Елит Комерс 95 ООД - Лешников посадъчен материал, Казанлък 

 Елит Комерс 95 ООД специализира в производство и търговия с лешникови фиданки.Фирмата предлага своите продукти на едро и дребно на конкурентни цени.

[vilistime]

Суров шоколадов десерт без млечни и яйца

Суров шоколадов десерт без млечни и яйца

Ей, най-после да седна и да напиша рецептата за този малкия сладкиш 😁 В блата, освен домашните орехи, има сушени сини сливи и ванилия. Мисля, че се получи страхотна комбинация, особено като добавих и черния шоколад отгоре 😋 Хрупкаво удоволствие ❤️ си беше за нас суровия шоколадов десерт без млечни и яйца, а само колко е удобно, че го няма момента с печенето… Разрязах го на 9 парчета – всяко е с…

[mihaylovblog]

Аспарух Лешников със съпругата си Сашка, 1977 г.

Снимка: http://qmmedia.com/

[mihaylovblog]

Аспарух Лешников, 30-те години на XX в.

Снимка: http://qmmedia.com/

[mihaylovblog]

ЕСЕНТА НА ЖИВОТА

 На спирката беше тихо. Гледах как дъждовните капки монотонно падат в близката локва сякаш някой уморено подхвърляше камъчета в малко езеро, в което се оглеждаше сивият есенен ден. Наоколо ноември беше разхвърлял небрежно изпопадали листа от близкото дърво, за да изпълни някакво древно природно заклинание за меланхолия.

Един настръхнал и мокър до кости врабец смело се бореше с малко парче баница, което някой великодушно му беше завещал преди да се качи на поредния автобус за някъде. Кой казва, че хората са лоши? Склонни са на такива огромни добрини, особено когато не им струват скъпо.

Долавях мириса на дим, който комините на къщите вече изпускаха на воля като безброй едновременни въздишки.

Всичко ми се струваше толкова тривиално и подредено в детайлите си все едно бях в сериал на Би Би Си.

Синхронът на тази идилия нарушаваше от време на време възрастният мъж, който седеше от дясната ми страна. Облечен в овехтял сив костюм, той нервно почукваше с ожуления връх на дългия си черен чадър.

- Брей, няма край тоя дъжд. - каза сякаш на себе си старецът и грижливо приглади тънките си мустаци. Те явно бяха нещо много специално за него, защото ми се сториха прекалено добре поддържани и дори боядисани. С тях приличаше Аспарух Лешников или някой друг от плеядата български изпълнители на стари градски песни.

- Няма как. - казах аз от учтивост. - Есен е.

Човекът ме погледна замислено и суетно приглади с ръка някаква невидима гънка на панталона си, след което каза:

- Не, младеж! Не си прав.

Погледнах го учудено, а той продължи мисълта си без да бърза:

- Истинската есен ще я усетиш, като дойдеш на моите години, жив и здрав. Тя идва тогава.

"Охоооо" - помислих си аз - "още един Омар Хаям.", но не казах нищо.

Една млада жена с букет цветя слезе от син поочукан опел и бързо се скри на сухо при нас.

- Какви красиви цветя! - възкликна старецът.

- О, благодаря! - отвърна кокетно на комплимента жената и леко се смути. За да прикрие своя свян, тя някак между другото, с небрежната изтънченост на дама, преметна един кичур от кестенявата си коса и се загледа в нещо надолу по улицата.

- Обичах да подарявам цветя на моята другарка. - каза възрастният мъж на мен, кимвайки към букета. Усетих как тиха тъга нахлува в мъглявата стаята на сърцето му и без да искам докоснах самотата му, която скучаеше там със спомените му.

Замислих се над израза "моята другарка". Колко мило, старомодно и истинско! Не се сещам за по-добър начин да се опише еволюцията на любовта в душите ни. Смяната на агрегатното състояние на страстта, която ни изпепелява и с годините някак я закотвяме на дрейф в пристанището на своите истини.

Изведнъж забелязах, че старецът и младата жена вече ги няма, а един бял автобус бавно се отдалечаваше от спирката. Извадих телефона си. Чувствах огромна потребност да се обадя на жена ми. След първия сигнал "свободно" тя вдигна, а аз дори не й дадох възможност да промълви нещо първа. Чух се само да казвам:

- Знаеш ли, Валечка?... Обичам те!

[offcialportalbulgaria]

Елит Комерс 95 ООД - Лешников посадъчен материал, Казанлък

Елит Комерс 95 ООД специализира в производство и търговия с лешникови фиданки.Фирмата предлага своите продукти на едро и дребно на конкурентни цени.

[vilistime]

Баба Гануш с нахут и домашен лешников тахан

Е, наистина дойде време за рецепти с патладжан – аз ги свързам с наближаването на есента, който е един от най-романтичните сезони, поне за мен 🙂 Трябва да ви е ясно вече, че съм творец по душа и се вълнувам от неща, които другите хора дори не забелязват, но сега няма да ви занимавам с това, а ще ви разкажа как точно си приготвих моя Баба Гануш с нахут и домашен лешников тахан 🙂 Това е ястие,…

[vilistime]

Неделен десерт с рожков и пресни праскови

Неделя вечер е, чувствам се лежерно и малко тъжно, както почти винаги по това време 🙂 Вечерята се пече във фурната, но аз си мисля вече за десерта, което ми се случва изключително рядко. Мисля си за нещо, което да предизвика сетивата ми, да е сладко-кисело, да е ароматно, да е непретенциозно и много бързо за приготвяне. Накрая, обличайки идеята си с думи, го нарекох неделен десерт с рожков и…