#галерия Интро | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 2 years ago

Text

Критичен поглед: За Вихрони Попнеделев стилът е като дишането

„Ескизи“ е озаглавена изложбата на проф. Вихрони Попнеделев в галерия „Интро“. Неуморният и експресивен живописец показва 31 творби – голи женски тела – повечето от които малък формат рисунки с туш или с молив; можем да видим и по-голям формат работи в смесена техника – масло и пастел. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

Безспоре�� акцент в изложбата е единственият автопортрет (също с туш), изпълнен с така характерната за него (само)ирония.

Те��ата, несъмнено, е любима за художника, характерен с впечатляващите си женски портрети – без значение дали са черно-бели рисунки или живопис, образи на модели или пък измислени. Макар в много случаи рисунката да е предварителна стъпка, да е първоначалната идея, преди тя да бъде усъвършенствана, да е в основата на нещо по-голямо, при Вихрони Попнеделев „минималистичните“ голи тела, рисувани с туш, сякаш на един дъх, с едно движение, изглеждат като абсолютно завършени, самостоятелни произведения.

Авторът сам признава, че според него напоследък вече все по-рядко можем да видим художници, занимаващи се сериозно с рисунка. Тези свои творби Попнеделев създава с китайска четка, за която казва, че трябва да се държи възможно най-внимателно, прецизно и близко, а не в края на дръжката. За него линията е философия, не самоцел. Любовта му към културата и хората на Китай е многогодишна и взаимна – Вихрони споделя, че експресивността му и, въобще, начинът му на работа се струват много близки на китайските студенти, на които има радостта да преподава по време на няколко свои пътувания до страната. Впечатленията си от там художникът показва в своя изложба в галерия „Контраст“ през 2020 г., около месец преди светът да се „затвори“ заради Ковид-19. По този повод тогава той казва: „Аз обичам да рисувам където и да е, не се притеснявам от смяната на обстановката или от това, че ме гледат 20, 50 или 100 човека – напълно се потапям в работата си. Но трябваше малко да притъпя агресивността си – големите четки, дивата, силна музика наоколо... Там природата те кара да бъдеш някак по-потопен в нея.“

Но да се върнем на настоящата изложба в „Интро“ и на темата за рисунката и за магията около нея – това, че тя може да стои самостоятелно и завършено, но може да представлява и само подготовка, загрявка. Вихрони споделя, че съветва студентите си да правят по много (20-30, по негови думи) предварителни рисунки преди да започнат маслена картина – портрет, голо тяло – докато моделът „загрее“ и се отпусне. „Това си е тактика“, казва той. Художникът споменава и забележителния художник Иван Кирков, за когото се знае, че също е имал навика винаги да прави предварителни рисунки, дори когато е работел абстрактна живопис (което всъщност въобще не е толкова странно). Навярно разликата тогава е, че при тях фокусът е по-скоро върху цвета, а не върху образите, както е във фигуративната живопис.

Галеристът Валентин Щинков

Експозицията в „Интро“ е и по някакъв начин много контрастна, полюсна. В нея можем да забележим противопоставяне между цветното и черно-бялото, между малкия и големия формат, между изчистената линия и мазката, между елегантното, приглушеното, минималистичното и подробното, детайлното, цветното, избухващото, експресивното. При Вихрони Попнеделев винаги има изключително богатство на изразни средства. Той винаги действа толкова зареждащо – и на публиката (познати и непознати), и на колегите си. В тази връзка авторът казва: „Аз не работя, защото такъв ми е стилът, няма нарочно да се опитвам да го поддържам цял живот... Винаги съм казвал, че стилът е като дишането. Това, което усещам – това искам да направя и го правя. Защото съм свободен човек. И свободен художник.“

Вержиния Маркарова и Вихрони Попнеделев

Споделя, че е най-щастлив, когато негови колеги му признават, че след като видят негова изложба изпитват желанието веднага да отидат да рисуват. Както и че харесва натюрморта, но голите тела го влекат много повече. Макар да е така категоричен и агресивен с цвета, за сметка на това при еротиката има съвсем различен подход. Неговите голи тела са ефирни, някак срамежливи, винаги разкриващи фината и деликатна същност на женската красота. Рисунката на голо тяло малко или много е нещо интимно, лично, нещо, което често въобще не вижда светлината на деня и остава прибрано и забравено в ателието, а в настоящата изложба автор��т сам решава да пов��игне завесата и да разкрие тази част от света на художника, като даже я превръща във фокус, в акцент, в основна тема.

Рисунката е един вид възможността да влезем в кухнята на твореца, да видим първоначалния му инстинкт; чрез нея, разбира се, може да се види и колко добър е един художник. В живописта на Вихрони пък се усеща желанието за живот, виталност, настроение, страст. Настоящата експозиция в „Интро“ обаче доказва, че същото може да бъде постигнато и с много по-малко изразни средства – чрез рисунката, която тук стои паралелно, наравно с цветните работи.

Изложбата „Ескизи“, която продължава до 14 април представлява още един връх в творчеството на Вихрони Попнеделев.

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: В годините сме писали по различни поводи за Вихрони Попнеделев. Но сега само припомняме, че той е част от групата художници, свързани с приятелство и близки професионални връзки с художник от ранга на проф. Иван Кирков. Галеристът на Интро Валентин Щинков в началото на годината каза за нас: „Миналата година на същия ден, Ивановден, обещах да направим тази изложба и да я правим винаги всяка година в памет на Иван Кирков.“ „Свободна зона - Джаз“ бе продължение на експозицията, представена в галерия „Интро“ през януари 2022 г., по повод 90 години от рождението на художника.

Валентин Щинков

И продължи: „Разбрахме се догодина да бъде „Голо тяло“. Такава ми идеята. След това ще бъде „Пейзажът и морето“ и т.н. Аз тогава казах, че докато я има тази галерия, винаги януари месец ще бъде запазена за Иван Кирков. Трябва да знаем, че не започваме от нулата. Той е нашият жалон, макар че думата не е най-добрата. Той е пътеводната светлина в живота, поне, на мен и на всичко хора около мен, които са тук.“

#Вихрони Попнеделев #Андреа- Филипа Зидарова #Критичен поглед

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

Докато я има галерия „Интро“, винаги януари ще е запазена за Иван Кирков

„Миналата година на същия ден, Ивановден, обещах да направим тази изложба и да я правим винаги всяка година в памет на Иван Кирков.“ Каза за „въпреки.com” Валентин Щинков /на снимката/, художник, дизайнер, колекционер и галерист по повод изложбата „Свободна зона - Джаз“, продължение на експозицията, представена в галерия „Интро“ през януари 2022 г., по повод 90 години от рождението на художника.

„Свободна зона - Джаз“ е продължение на експозицията, представена в галерия „Интро“ през януари 2022 г., по повод 90 години от рождението на художника Иван Кирков. Идеята е да се припомни значимостта на проф. Иван Кирков, който успява чрез изкуството, творческите си възгледи и преподавателската си дейност в Националната художествена академия да въздейства върху формирането на много имена в българската живопис. Галерия „Интро“ цели да представи огромното влияние на таланта му върху следващите поколения, като за втори път организира изложбата „Свободна зона“. През 2023 г. обединяващата тема е „Джаз“ – основен мотив в творчеството на проф. Иван Кирков. Акцент в експозицията е картината на Иван Кирков – „Ела Фицджералд“.

Вихрони Попнеделев пред "Ела Фицджералд" на Иван Кирков

В изложбата със свои творби участват: Божидар Бончев, Вихрони Попнеделев, Георги Цачев, Греди Асса, Камен Танев, Катрин Томова, Моника Найденова, Ралица Стоицева, Румен Читов, Светла Радулова, Стели Грънчаров.

Валентин Щинков определя за доайен на цялата група художници, които участват в експозициите, посветени на Иван Кирков, изкуствоведа Филип Зидаров, приятел и изследовател на изключителния творец. Филип нямаше възможност да присъства, за което искрено съжаляваше. Не само според галериста, той най-добре говори за Иван. Припомняме написано от него миналата година по повод груповата изложба „Свободна зона - с благодарност към Иван Кирков“: „Какво е свободата? И защо ли още търсим очертания на нейната „зона“ три десетилетия след края на родния комунистически режим? Причината е загнездена в битието на предишния половин век, в който свободата беше робство, а невежеството – сила. Иван Кирков беше от онези творци, чиято вътрешна и донякъде външна свобода не се поддаваше на ограничения. Но той имаше още едно, особено ценно качество – защитаваше свободата на своите млади съмишленици и с всички сили ги предизвикваше да открият собствената си свободност като художници, и като личности.

Вляво произведения на Ралица Стоицева, вдясно картина на Вихрони Попнеделев

Тъкмо това беше създаваната от него „свободна зона“. Затова и заглавието на настоящата изложба в галерия „Интро“ отговаря точно на духа на значимите моменти от артистичното формиране на участниците в нея. Никой от тях не е студент или пряк ученик на професора, но всеки един, в един или друг момент е изпитал влиянието от познанството, удовлетворението от непосредствения контакт или признание заради поощрението. И всеки се е усещал променен и обогатен от тази връзка. Тази изложба е скромен образ на почитта към Иван Кирков от страна на част на „свободните“. Експозиция, в която той, без свое участие, присъства.“ /целия текст може да прочетете във „въпреки.com” тук . /

Непринудено на откриването на експозиция Валентин Щинков реши, че доайен за момента е великолепният художник проф. Вихрони Попнеделев, който сподели в прекрасната компания художници, почитатели и приятели на Иван Кирков: “Винаги искам да кажа за Иван Кирков, че като че ли неговите студенти са го обсебили и той едва ли не без тях, не е бил художник.

На изложбата

Ние тук, които сме повечето беловласи, много добре си спомняме, че Иван без да е преподавател в Академията, без да е познат на тези студенти, те бяха деца още, беше най-модерният художник, най-силният художник, най-независимият художник, на който всички му се радвахме, завиждахме, учехме се от него как да бъдем такива. Факт е, че той беше изградил около себе си кръг приятели, с които поддържаха контакт. Не съм бил в тази негова среда и съм завиждал. И държа да ви разкажа една история. В предаването „Всяка неделя“ на Кеворкян в края му имаше среща с човек на изкуството и в едно от изданията му той обяви, че ще бъде Иван Кирков. И аз се залепих на телевизора и чакам с четири очи да свърши другото и да се появи Иван. Говори, разбира се, много хубави интересни неща и накрая какво става. Кеворкян го пита кой от младите художници харесва, препоръчва. И както седях, направо ме разстреляха от телевизора. Кирков каза: „Харесва ми един Вихрони Попнеделев! Кой е той, нека да ми се обади да се запознаем.“ Аз се парализирах, буквално, защото това беше един изключителен художник с много голям авторитет, модерен. Дори се замислих как да се облека. Разбира се, отпаднаха тези съмнения, запознах се с Иван Кирков. Той ме прие в дома си. Толкова сърдечен човек, без никакво величие, едва ли не да очаква всички, за да им стане гуру и да започне да ги препоръчва в галерии.

Катрин Томова "Свободна зона"

С него си говорихме съвсем отворено. Постоянно ми пускаше джаз, той непрекъснато слушаше джаз в неговата къщичка, показваше ми къде работи в едно ъгълче. Шашнах се, направо се шашнах. Това ми е направило най-силно впечатление как може да си някакъв никакъв, а той се държи с теб като с голям качествен художник. Много ме впечатли и мисля, че всички големи трябва да са така, иначе е много кофти. Иван беше точно това – душа човек и не случайно всички го обичаха. Той не обичаше всички, той не искаше с всички да е приятел, не е от този тип всеяден човек. Подбираше приятелите си, подбираше си компанията и така…Бог да го прости! За съжаление, си отиде и той и толкова много приятели си заминаха. Толкова ми е мъчно…“

Моника Найденова и Валентин Щинков

Това откриване се превърна и в диалог, в разговор с много обич и преклонение към личността на творец от ранга на Иван Кирков. „Каквото и да направи, каквото и да нарисува той го одухотворява и то излъчва. Нито веднъж не е сбъркал в оценката си. Много добре поставяше с една дума характеристиката на човека, максимум две. Умееше да бъде конкретен.“ Продължи Валентин Щинков, сякаш, думите на Вихрони. Той от своя страна пое в посоката на галериста: “Не беше всеяден, не беше добричък. Слушах го на един конферанс, когато един се яви с все едни и същи боклуци, Иван Кирков на третата работа каза: „Я да ги махаш от тука, тия боклуци ни показваш непрекъснато!““

На конферансите на курса на проф. Иван Кирков отивали по 60-70 човека. Там, едва ли не се сбирала цялата Академия да слуша какво се говори, припомнят си художниците, свидетели на тези моменти. „Беше носител на страшен дух. Първата изложба, на която съм бил, негова, бе на последния етаж на „Шипка“ 6. Вътре имаше музика, разбира се, джаз. Влизам и виждам в най-далечния ъгъл и една картина, поставена уж малко накриво, не както трябва. И си викам тук идват хора и никой да не я ��кача правилно. Обикалям, обикалям и си викам да видя отблизо тази картина. Отивам и чета „Чуждо тяло“. При него и името и поставянето вече беше нещо специално!“ Връща се във времето Валентин Щинков и добавя: „Филип има една приказка, която е най-вярната, която съм чувал за него. „Това беше най-необходимият художник! Той учеше на свобода много преди 1990, още от 1965.“ Ние сме художници и можем всичко, това бяха думи на Иван Кирков.

Стъкло на Моника Найденова и картина на Греди Асса

Някои от изложените творби са специално правени за изложбата в „Интро“, при други, има някаква селекция от страна на галериста, но, все пак, художниците са имали свободата да избират – „Свободна зона“! „Малко е шарено – вътре има стъкло, има скулптура, живопис, напомня на една ОХИ от ония години и различни автори. Ето Божидар Бончев с керамика, но тя е живописна, стъклото на Моника Найденова, скулптурите на Камен Танев…Пространството не е голямо, но въпросът е да има живот. За тези години тук успяхме да направим нещо в галерията. Винаги съм си мислел, че Иван, ак�� беше жив, щяхме да имаме голяма помощ не толкова като автор, който да присъства тук, а като съвети и критерий за хубавото. Не съм чувал негова оценка, която в годините да се е оказала грешна.“

Кольо Кирков, Катрин Томова и Ралица Стоицева

Разказва Валентин Шинков. Особено е щастлив, че благодарение на племенника на Иван Кирков Кольо Кирков, който винаги се отзовава на поканата, е експонирана и великолепната "Ела Фицджеералд“ на големия художник, която е в центъра галерийното пространство. Била е изложена преди доста време при Камелия Минчева, Светла ѝ памет,в галерия „Арт 36“ и оттогава никой не я е виждал на живо.

В личен разговор с Валентин Щинков, малко преди откриването на изложбата, познавайки от самото ѝ създаване галерията и първата ѝ експозиция с творби на проф. Иван Газдов на 30 септември 2017 година, му казвам: “Иван Кирков ти дава куража да правиш това…“. “Точно така. Ти знаеш, че толкова години се занимавам с графика, с приложна графика, с графичен дизайн. Той беше първият човек, на когото казах, че много ми се рисува и той каза: „Хайде, почвай, какво чакаш!“ И почнах. Сега, може би, и покрай галерията направих няколко изложби, ти си ги виждала и сте писали за тях. Това е плод на галерията.“

Вляво картина на Иван Кирков, вдясно керамична живопис на Божидар Бончев

За него Иван Кирков е много специален, важен и скъп човек. Миналата година по повод първата изложба „Свободна зона“ Валентин Щинков сподели за „въпреки,com”: „Той е мислител. Нашите разговори с него мога да ги пресъздам, защото съм имал щастието или нещастието да не ми е бил пряк учител / завършил е плакат при проф. Иван Газдов в НХА– б.а./. Когато ти се срещаш с един човек постоянно някак се размива във времето това, което си чул и, които сте си говорили, дори може и да не си го оценявал. А когато срещите са били в някакъв ритъм, циклични, имаш време да осъзнаеш какво си чул. През последните години от живота му ние много често се виждахме с Иван Кирков, особено последната година и тогава съм получил не съвет, напротив, той не даваше съвети, а начин на мислене за света. Няма как да го пресъздам, да го предам, освен това - светъл ум. Той беше и велик художник, и огромен педагог със страхотно чувство за естетика, за мярка, за оценка. Той можеше да оцени всеки с един поглед и с две думи.“ /целия разговор може да прочетете тук ./

Актьорът Велислав Павлов на изложбата

Разговорът, естествено, се насочва и към художествената политика, която Валентин Щинков провежда в галерията си „Интро“. За малко повече от пет години тя стана едно от най-смислените и привлекателни галерийни пространства в София. „Живея близо до галерия „88�� и казвам на Юлита, че нашата галерия е малка. / Известната в Люксембург галерия „88“, създадена през 1988 г. от художника Камен Попов, продължава от скоро своя живот в столицата. Зад идеята застава неговата сестра Юлита Попова заедно със своя съпруг – б.а./.А тя каза: „Няма да използваш това понятие, няма малка галерия, няма малко пространство, зависи как го насищаш вътре.“ Защото има едни големи галерии, в които няма нищо, няма нищо, което да се запомня. Ние се опитваме тук пространството винаги да бъде различно аранжирано, да създава различна атмосфера. От самия автор, който ще прави изложба тук не се изискват огромните напъни и усилия. Човек тук може съвсем спокойно да подготвя самостоятелна изложба, без много напъни, а на един дъх да го изживее. Следващата изложба е на великия Любен Зидаров. Февруари Любен Зидаров ще бъде тука. Изложбата през май ще бъде в нашето пространство и отсреща в музей „Борис Христов“. Ще има една ретроспекция на българската рисунка от най-старите български художници до най-съвременните, наели сме две зали от пространството.“

В галерия „Интро“ отново празнувахме Ивановден сред великолепни творби, художници, приятели и джаз, благодарение на Валентин Щинков.

А между изложените картини Иван Кирков се усмихваше от черно-бяла фотография… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Валентин Щинков #Вихрони Попнеделев #Иван Кирков #Филип Зидаров #Критичен поглед

1 note · View note

vprki · 3 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Свободната зона на Иван Кирков

Какво е свободата? И защо ли още търсим очертания на нейната „зона“ три десетилетия след края на родния комунистически режим? Причината е загнездена в битието на предишния половин век, в който свободата беше робство, а невежеството – сила. Написа за „въпреки.com”изкуствоведът Филип Зидаров по повод груповата изложбата „СВОБОДНА ЗОНА - с благодарност към Иван Кирков“ в столичната галерия Intro.

Лаконичната формула от „1984“ на Оруел си остава най-точната характеристика на „рая на трудещите се“. Но относно свободата в или на изкуството, нещата се усложняват заради духовните измерения на творческата свобода, чиито граници или ограничения са тъждествени с моралните качества на самия творец.

Иван Кирков не беше герой или водач на някаква артистична съпротива срещу не-свободата у нас, не беше и несравнимият художествен гений с неподвластно на политическото подтисничество могъщо личностно присъствие. Но той беше, в изкуството си и в гражданското си поведение като творец и преподавател, всичко онова, което го извисяваше несравнимо над дребнодушието на нагаждачеството и автоцензурата, белязали почти цялата сервилна „художествено-творческа интелигенция“.

Иван Кирков, снимка от каталога, издаден 2010 година от Валентин Щинков

Онова, което той ��аправи в, за жалост, не толкова дългия си живот, може да се синтезира в две основни линии: Едната е богатият и разнообразен артистичен продукт, който той създаде и остави, белязан от талант, майсторство, иновативност, смелост и интелигентност. Другата е достойното му и отговорно поведение в рамките на артистичната гилдия, също и като професор в Художествената академия. И за двете, до голяма степен, той остана недооценен и неразбран. Имаше немалко противници и по-лошо – завистници. Но притежаваше аурата на знаещия �� можещия, на мислещия и говорещия, завинаги създали му много повече на брой приятели и почитатели.

Иван Кирков беше от онези творци, чиято вътрешна и донякъде външна свобода не се поддаваше на ограничения. Но той имаше още едно, особено ценно качество – защитаваше свободата на своите млади съмишленици и с всички сили ги предизвикваше да открият собствената си свободност като художници, и като личности.

Плакатът на изложбата

Тъкмо това беше създаваната от него „свободна зона“. Затова и заглавието на настоящата изложба в галерия „Intro“ отговаря точно на духа на значимите моменти от артистичното формиране на участниците в нея. Никой от тях не е студент или пряк ученик на професора, но всеки един, в един или друг момент е изпитал влиянието от познанството, удовлетворението от непосредствения контакт или признание заради поощрението. И всеки се е усещал променен и обогатен от тази връзка. Тази изложба е скромен образ на почитта към Иван Кирков от страна на част на „свободните“. Експозиция, в която той, без свое участие, присъства.

Текст: Филип Зидаров

От изложбата

Изложбата продължава до 28 февруари.В нея със свои творби участват: Антон Николов, Вихрони Попнеделев, Гълъб Гълъбов, Зиятин Нуриев, Катрин Томова, Кольо Карамфилов /1963-2014/, Пенчо Добрев, Пламен Вълчев, Румен Читов по повод 90 години от рождението на професор Иван Кирков.

От редактора на „въпреки.com”

Откриването на изложбата беше среща на приятели. Собственикът на галерията Валентин Щинков, художник, дизайнер и колекционер, свързан от детските си години с Иван Кирков, предложи на Филип Зидаров да каже няколко думи, защото „няма по-подходящ човек от него“… Филип в по-свободен изказ изрече част от нещата, които вече прочетохте в текста му. В атмосферата на галерията и приятелското присъствие думите му бяха и пламенни, и малко рошави, но верни и точни: „Иван Кирков приживе не беше звезда, той беше харесван, но недолюбван. Имаше и завистници, и противници, имаше хора, които буквално го изхвърлиха от Академията в момента, когато беше най-влиятелен там. Мисля, че това, което ни доближава до него не е някакво задължение, нещо сме попили от неговия дух, всеки по свой начин. Всеки носи нещо мъничко от него. В тази изложба са малко от тези искри, които той успя да посее.“ И допълни, че Валентин Щинков много хубаво е измислил заглавието на експозицията СВОБОДНА ЗОНА - „това, което правеше Иван Кирков“!

Филип Зидаров /л/ и Валентин Щинков /д/, снимка: Ани Петрова

А Валентин Шинков обяви, че всяка година по това време ще прави изложба СВОБОДНА ЗОНА. Догодина ще сложи картината на Иван Кирков, посветена на Ела Фицджералд, дори посочи мястото на една от стените в галерията и, че темата ще е „Джазът“, любимата музика на художника. “Който иска да участва. Така ще бъде постоянно, а после може да се появи и по-голяма зала…“.

Между изложените картини Иван Кирков се усмихваше от черно-бяла фотография… ≈

Снимки: Ани Петрова и архив на галерия Intro.

#Иван Кирков #Филип Зидаров #Валентин Щинков #галерия Интро #Рефлексии

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Валентин Щинков: Време е да излезем от провинцията

„Духът на онова време е революционен. То е, когато стават промените – най-динамичното време. За да се появят хора като Кристо, трябва да се мине през това време”. Казва в разговор за „въпреки.com” художникът и дизайнер Валентин Щинков, организатор на изложбата „Столът като символ – влияние на Европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България”.

И продължава: „Художниците в края на по-миналия и началото на миналия век са били доста далеч от западните художници. Такъв е бил и животът. Имаше едно трикрако столче и бяхме го сложили в изложбата. Това беше един символ – животът тук е бил на земята, на миндера, полегнал. Аз не говоря, не го свързвам с това, че народът не е бил трудолюбив. Напротив. Но, колкото си по на Изток, толкова животът ти минава повече в хоризонтално положение. Изведнъж за тези 20-30-40 години на миналия век хората се изправят, сядат на столове, на маси.

Това е като еволюцията.

По съвсем друг начин устройват самия си живот. Тогава самата динамика е била по-голяма от сега, въпреки, че не е имало тези комуникации. Нещата са се изградили по един начин, който и след 50 години комунизъм не можаха да се изтрият”.

Каталогът за проекта

Така художникът обосновава избора си за този проект, който е съпроводен и с прекрасен каталог. Това е проект, който дава особена гледна точка към миналото и художествения вкус тогава през една популярна вещ, каквато е столът. Защото тук не става въпрос само за удобство, но и за естетика. А двете изложби, едната вече приключила в галерия „Средец” на Министерството на културата и другата в галерия „Интро”, която продължава, демонстрират точно това. Проектът е подкрепен финансово от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. на Национален фонд „Култура”. Той беше по-широк – трябваше да се развие в три изложби, с участието на студенти от Академията, един филм, по-пълно представяне на архитектурата, но заради финансовите ограничения не беше представен в цялата си пълнота. Но и така, беше достатъчно впечатляващ. А и е имало доста хора, които са помагали безвъзмездно.

Част от изложбата в галерия “Средец” на МК

Текстовете в каталога са на изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова /част от тях можете да прочетете във „въпреки.com” тук/, която в думите си при откриването на изложбата в галерия „Интро” след като отбеляза домакинството на Валентин Щинков /собственик и на галерията/, с когото са започнали проекта, попита: „Защо точно стола? Защото той има многовековна история, той е навсякъде около нас - незабележим, пренебрегван или будещ възхищение.

Столът остава и едно от предизвикателствата

за най-добрите архитекти и дизайнери и един от критериите, коронясващи големите имена в света на изкуството. Сред тях са Михаел Тонет, Антонио Гауди, Анри ван де Велде, Чарлз Макинтош, Льо Корбюзие, Франк Лойд Райт… Решихме да доразвием темата, като поканим няколко значими съвременни артисти, които чрез творбите си да пресъздадат тяхното възприятие за заобикалящия ги свят чрез символиката на стола. Една от най-възвишените черти на изкуството е, че обединява нации и култури, традиции и новаторство, творчески вселени и творци. Изложбата за пореден път доказва този многоспектърен характер. Това е изложба, която съчетава изкуството на Димо Колибаров, Мирослав Богданов, Валентин Щинков, Зоран Мише, Горан Тричковски, Лора Пармакова, Георги Цачев, Иван Хаджийски”.

В галерия “Интро” Валентин Щинков показа и свои творби по темата

Двете изложби са доста различни по характер. Докато в „Средец” бяха изложени по-скоро столове от онова време и въпросното трикрако столче, както и пана с историята на архитектурата от тогава, в „Интро” присъства съвременният поглед на творците. А колкото за избора на стола като централна вещ в експозициите, Валентин Щинков го обосновава с едно свое посещение преди години в Дания в Музей на дизайна. „Там разбрах какво значи столът за общия дизайн. Три зали, в които имаше единствено столове – всякакви, от всякакви времена, във всяко време правени, от всякакви автори. Просто фантастично нещо като усещане. Столът се явява като един отрязък от целия дизайн на това време, през който можеш да покажеш цялото развитие. А самата епоха за мен в нашия проект като задание е много добре намерено – да се види връзката между Европа и България. Следващото европредседателство е във Виена – не знам дали има по-добър символ от това да покажем връзката с Виена и прехода натам и оттам - насам.

И това е най-динамичното време за България

за мен тогава и в период от 20-30-40 години има такива постижения в тази област и не само в нея. Запознах се с много от нещата покрай тази работа, има ги в каталога.

Читалнята в сградата на Народната библиотека и музей в Пловдив, 1909 - снимка от каталога

Разбираш, че хората отиват, учат на Запад в онези години, връщат се и постиженията са им на големи архитекти, български архитекти. Хубавите сгради в София са на такива архитекти – учили, взели от в Европа, дошли тук и ги направили. Претенциите на тази изложба беше с едни предмети да покажеш това нещо. И аз не разбирам кое би било по-подходящо от един стол. Защото той е символ в самия дизайн. Столът не беше само стола, той беше като предмет и символ в изложбата. Човек като прочете каталога вижда, че тук се разискват проблемите на архитектурата. И по принцип архитектурата е водещата. Вътрешният дизайн вече е следващото. Просто в стола могат да се вкарат тези пречупвания през новото и през това време, в което сме сега. Имаше обекти, в които авторът ги пречупва през сегашното – има авторско и художествено участие”, казва дизайнерът.

Част от инсталацията на Лора Пармакова в “Интро”

Той самият донякъде колекционира картини и антикварни вещи. Някои от тях са свързани с работата на неговата „Идея Дизайн Студио“, които събира във връзка с негови задачи и използва за аранжиране на теми за клиентите си. Има доста неща събрани през годините. Казва, че това, с което се занимава – графичен дизайн изисква друг вид съсредоточаване и отваряне към света. И колекционерството малко запълва празнотата, когато няма време да рисува или да се отдаде само на себе си. Някои от рисунките са му подарявани от художниците или купувани в някои случаи. Колкото за предметите в изложбата по проекта, повечето от столовете са на негов приятел, който наистина ги колекционира. Той навремето поддържал двама реставратори и е един от хората, които го насочили към този избор. Защото, когато влезеш в неговото ателие, ти сядаш на стол от 100-120 години, казва Валентин Щинков.

Валентин Щинков /л./ и Димо Колибаров /д./ в “Интро” с графична преса, специално донесена в галерията

��амият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” преди година беше точно с творби на Иван Газдов. „Ние си останахме в много близки отношения, дори идеята за тази галерия беше негова. Той обича да провокира и поощрява”, казва за своя учител художникът. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в Академията, където негов ментор до голяма степен е бил проф. Иван Кирков. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн. „Естеството на тази работа, която върша е

известно затваряне и анонимност.

Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на щанда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медия, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, казва Валентин Щинков, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би все пак евентуално излизане от нея и за него е и предизвикателството на галерия „Интро”.

Валентин Щинков е убеден, че журито и за техния дизайн на стоките са самите купувачи

Питаме го обаче какво е важно според него за рекламата и графичния дизайн. „Да си в час. Вкусът е изключително важен. Но да си в час какво е търсено и модерно в момента. Това важи за всичко. В дизайна това е най-важното. Не да правиш дизайн, който се е правил примерно през 2010 година. И вкусът е изключително важен. Но вкусът и всички тези неща, които са важни идват с едно класическо обучение. Разбирам колко помага рисуването в дизайна”, казва Валентин Щинков. И дава пример с Кристо. „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш.

Рисуването е в основата.

Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, смее се Валентин Щинков.

Една ог графикатурите на Иван Газдов, която е в офиса на „Идея Дизайн Студио“

За галерия „Интро” казва, че пространството не е голямо, но е достатъчно спокойно да се покажат интересни изложби. Галерията има своя естетическа посока, която може да се проследи. Тя е свързана със съвременни и по-млади художници, но и с други, които дават всичко в общуването си с младите. Такива като Иван Газдов, Иван Кирков и други. „В душата на тези хора е заложено да обучават, да помагат на младите. И да ги запалват в нещо. И има други хора, които горят в тази преподавателска област – да запалиш едни деца, което отнема страшно много време и енергия”, казва Валентин Щинков и добавя, че имат идеи за бъдещи изложби с такива хора, които са дали изключително много на младите. Но не са се опитвали да канят съвсем мастити художници. Може би тяхното място е някъде другаде, отбелязва художникът.

Много са картините на приятели и колеги, на които се радва Валентин Щинков

Заговаряме и за това, което го притеснява сега у нас не само като художник. „Много неща са притеснителни. Най-притеснителното е нивото на хората, които разполагат с някакви средства. Ние сега сме във фазата на първоначалното натрупване на капитал. Капиталът се натрупва по два начина – на Запад е натрупан чрез колонии и оттам се извличал капитал. Другият начин е чрез държавни поръчки. Ние тук нямаме колонии, няма и да имаме. Остава, че ще се натрупва чрез държавни поръчки. Този начин не е измислен от сега, това е измислено откакто целият свят - светува. Но трупайки парите, те трябва не само някой да ги получи, но и да ги развие. За да има някакъв абсолютен смисъл в това, което се прави. Защото няма нищо лошо в това някой да вземе пари. Лошото е, че ако ги разходва само за себе си и

да си чеше единствено егото са глупости.

Защото не виждам тук нито един от така наречените забогатели хора нещо да направи и така да остане във времето. Да кажеш – ето този човек доведе един световен архитект или построи една сграда, която да остане след 500 години. Ама такава сграда, която наистина да говори. В Чехия има улица, на която всяка година канят световни архитекти и те един след друг се изреждат там и си построяват по една сграда и става музей на открито от световни архитекти. Това не се финансира от държавата. Това се финансира от хора, които са спечелили чрез държавата. Тук това го няма. Нивото ни е малко леко провинциално и без самочувствие. Иначе за плюене сме добре”, казва Валентин Щинков.

И в този смисъл се връщаме отново към проекта, с който започнахме разговора. Защото целта му е била чрез него и други подобни идеи и реализации да станем отново това, което сме били. И е искал да покаже, че посоката е била много правилна на времето, но след това отрязването й – не е. Такава негативна промяна по времето на соца е имало за цяла Източна Европа – Чехословакия, Полша, Унгария, Източна Германия… Но там традициите са съществували. И крачките към връщането към тези морални и естетически ценности при тях по-бързо се извървяха. А е време и ние да излезем от провинцията, убеден е Валентин Щинков. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

#Валентин Щинков #галерия Интро #Столът като символ #галерия Средец #дизайн #Иван Газдов #Димо Колибаров

2 notes · View notes

vprki · 5 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Валентин Щинков представя изложбата „Disruption“ в галерия „Интро”

Художникът и дизайнер Валентин Щинков откри своя нова изложба озаглавена „Disruption“ /„Прекъсване” – б. р. / в своята галерия „Интро”. Не знаем какво е прекъсването, но посоката на художника продължава. Въпреки, че понякога прекъсва своята графична работа, ценена от колеги и приятели, в името на графичния дизайн. Но това е творчество и то какво…

Преди време в разговор за „въпреки.com” Валентин Щинков беше казал по повод работата си в своето „Идея Дизайн Студио“: „Естеството на тази работа, която върша е известно затваряне и анонимност. Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на ��анда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медиа, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, каза Валентин Щинков, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би все пак евентуално излизане от нея и за него е и предизвикателството на галерия „Интро”. Самият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” преди време беше точно с творби на Иван Газдов. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в Академията, където негов ментор до голяма степен е бил проф. Иван Кирков. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн.

Валентин Щинков

А колкото за това какво е важно според него за рекламата и графичния дизайн беше отговорил: „Да си в час. Вкусът е изключително важен. Но да си в час какво е търсено и модерно в момента. Това важи за всичко. В дизайна това е най-важното. Не да правиш дизайн, който се е правил примерно през 2010 година. И вкусът е изключително важен. Но вкусът и всички тези неща, които са важни идват с едно класическо обучение. Разбирам колко помага рисуването в дизайна”, каза Валентин Щинков. И даде пример с Кристо: „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш. Рисуването е в основата. Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, каза тогава Валентин Щинков.

Но да се върнем към сегашната изложба. При откриването й изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова каза: „Преди около 2 години бях поканена да курирам една твърде различна изложба на художника Валентин Щинков, в пространството на същата галерия. Тогава нейният автор ни представи артистичното си виждане за времето, пространството, физическия и имагинерен свят в една серия, която аз условно ще нарека серия от графики. Казвам условно, защото неговата техника е трудна за класификация. Тя съчетава фотографията и възможностите на дигиталните технологии с характерните особености на рисунката – линия, форма, обем, петно. Изчиствайки композиционното поле от определени характеристики, неговите графики бяха почти лишени от образност. Абстрактните форми и цветовите съчетания, с които той изграждаше композиционното поле, не носех почти никакъв спомен за реалността, макар че бяха инспирирани от дълбокото авторово преживяване на материалния свят. Художникът Валентин Щинков много задълбочено и методично продължи да изследва връзката между формата и цвета, и много последователно, доразви формално-пластичните си търсения. Тази вечер този артистичен почерк можем да открием като продължение в сегашната изложба „disruption“.

Преди две години беше казала: „Аз лично от много време си представях една конкретна изложба, а именно с произведения на Валентин Щинков, който след период на самоналожено мълчание ни прави съпричастни с най-новите си творчески търсения. Въпреки, че ние го познаваме сякаш по-малко в тази светлина, той никога не е спирал да рисува и да създава. Не мога да отрека, че чисто изкуствоведското ми любопитство бе провокирано какви са темите, които вълнуват Валентин, какви са неговите формално-пластични търсения, какво е отношението му към цвета, предвид дългогодишната му работа в областта на дизайна и приложната графика”.

А сега продължи: „Изложбата поражда немалко въпроси. Между тях е как да дефинираме изложба, която далеч надхвърля представите за графиката и не само това – тя ни кара да преосмислим техниката, технологията и същността на изразните средства, успоредно с това тя създава в зрителя и алюзия за живопис, чрез засилената изразителност на експресивните цветови съчетания. Цветът в произведенията на автора е натоварен не само с естетически, но и с сугестивни качества. Творбите носят особена вътрешна сила, която ни тласка към нови измерения на символични пространства, форми, цветове, емоции. Всеки импулс възникнал в душата на автора се претворява в нови ��орми и цветове, които провокират в нас различни душевни състояния. Колоритът, оригиналната мисловност и спонтанната непосредственост в творбите на Валентин ги правят запомнящи се и ни карат да се връщаме отново към тях. В палитрата от дръзновения и самоизненади се крие вълнуващото очарование на крайния резултат и цялостното художествено въздействие. Всяка една от графиките в залата е наситена със сетивност, емоционален живот и енергия. Фигуративната образност е разрушена и е намерила индивидуален и независим пластичен изказ.

Художникът Валентин Щинков е артист в пълния смисъл на думата. Експериментаторският му дух го отвежда на различни етапи на съзидание и това може би се дължи на факта, че той дълги години работи в областта на дизайна и приложната графика. За него изкуството и творческия процес са висша форма на съществуване. Повечето от присъстващите тук знаят, че Валентин Щинков е не само мой колега, но и добър приятел. За това смело мога да заявя, че той притежава безкомпромисна критичност, а към стиловото безвкусие, имитацията и повторяемостта е непреклонен. А това ми напомня за една притча, която искам да ви разкажа.

Учителят, известен с мъдростта си, показал на своите ученици един празен бур��ан с широко гърло и сложил на дъното няколко големи камъка. След това взел шепа чакъл и я изсипал в буркана. Накрая взел и шепа пясък, изсипал я в буркана и тя го изпълнила. Тогава попитал своите ученици: пълен ли е бурканът?

Повечето отговорили: „Да, учителю“. Тогава учителят взел чаша с вода, изсипал я в буркана и тя бързо попила в пясъка.

„Какъв беше смисълът на този опит?“ - попитал учителят. Един от най-умните му ученици отговорил:

„Независимо колко цели си поставяме в живота, винаги има място за още една“.

„Не!“ - възразил учителят. Смисълът е, че ако не сложите първо големите камъни, пясъкът ще изпълни цялото шише и за тях няма да има място. Големите камъни са важните неща, базата върху която ще градите живота си.

Боряна Вълчанова и Валентин Щинков

Разказах ви тази притча, защото художникът Валентин Щинков винаги е успявал да отсее чакъла, пясъка, водата, дребните неща в живота си. Неговият вечно търсещ артистичен дух и дълбока чувствителност ще ни изненадват все повече, разкривайки непознати страни от една творческа вселена с висок художествен хоризонт, стъпил здраво върху големите камъни по своя път”, каза при откриването на сегашната изложба на художника д-р Боряна Вълчанова, куратор на изложбата. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Валентин Щинков #галерия Интро #Боряна Вълчанова #изложба

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

Валентин Щинков показва изложба „SIZE 75 X 56” в галерия „Интро”

Художникът и дизайнер Валентин Щинков /на снимката/ откри изложба „SIZE 75 X 56” в своята галерия „Интро” в София. Галерията скоро навърши една година и през това време представи много интересни и провокативни художници и изложби. Но сега самият Щинков излиза от анонимност и като творец.

Преди време в разговор за „въпреки.com” /можете да го прочетете тук/ Валентин Щинков беше казал по повод работата си в своето „Идея Дизайн Студио“: „Естеството на тази работа, която върша е известно затваряне и анонимност. Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на щанда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медиа, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, каза Валентин Щинков, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би все пак евентуално излизане от нея и за него е и предизвикателството на галерия „Интро” и сегашната му изложба. Самият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” преди година беше точно с творби на Иван Газдов. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в Академията, където негов ментор до голяма степен е бил проф. Иван Кирков. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн.

Иначе с него свързваме и един интересен проект преди време, за който във „въпреки.com” сме писали /можете да прочетете тук/ - „Столът като символ – влияние на Европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България”. Така беше озаглавена изложбата, която се откри в две галерии в София – „Средец” на Министерството на културата и „Интро”. Това е проект, който даваше особена гледна точка към миналото и художествения вкус тогава през една популярна вещ, каквато е столът. Защото тук не става въпрос само за удобство, но и за естетика. А колкото за това какво е важно според него за рекламата и графичния дизайн беше отговорил: „Да си в час. Вкусът е изключително важен. Но да си в час какво е търсено и модерно в момента. Това важи за всичко. В дизайна това е най-важното. Не да правиш дизайн, който се е правил примерно през 2010 година. И вкусът е изключително важен. Но вкусът и всички тези неща, които са важни идват с едно класическо обучение. Разбирам колко помага рисуването в дизайна”, каза Валентин Щинков. И даде пример с Кристо: „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш. Рисуването е в основата. Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, каза тогава Валентин Щинков.

А сега вече показа своите графични произведения. Изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова, с която работят, каза при откриването на изложбата: „Аз лично от много време си представях една конкретна изложба, а именно с произведения на Валентин Щинков, който след период на самоналожено мълчание ни прави съпричастни с най-новите си творчески търсения. Въпреки че ние го познаваме сякаш по-малко в тази светлина, той никога не е спирал да рисува и да създава. Не мога да отрека, че чисто изкуствоведското ми любопитство бе провокирано какви са темите, които вълнуват Валентин, какви са неговите формално-пластични търсения, какво е отношението му към цвета, предвид дългогодишната му работа в областта на дизайна и приложната графика.

Фактът, че с него имаме не само обща работа, но аз мога да го нарека и приятел, смятах, че ще улесни моят коментар тази вечер, но редейки изложбата, осъзнах, че това ще е сложна задача. Не само защото по някой път трудно успяваме да разберем дори и най-близките хора около нас, но най-вече, защото неговото творчество трудно се поддава на класификация. Той е автор със специфичен стил, който много последователно изгради артистичната си територия. Със своя нерафиниран визуално-пластичен език Валентин Щинков ни представя серия от графики със заглавие 75х56, обединени от формата на хартията, на която са отпечатани. Въпреки че граничат с абстракцията, те са базирани на дълбокото авторово преживяване на физическия свят, най-вече на природата, архитектурата, спомени от пътувания, срещи с приятели, които не рядко първоначално е запечатал с фотоапарата си. Той пресъздава всички тези емоции чрез цветови съчетания и абстрактни форми, които не носят спомен за реалността. Зад привидната лекота се крият размисъл, тематични търсения, извървян път.

Изчиствайки композиционното поле от всякакви форми, графиките са почти лишени от образност. Произведенията му носят особена вътрешна сила, която ни тласка към нови, непознати измерения на символични пространства, форми, цветове, емоции. Валентин задълбочено и последователно изследва връзката формата и цвета. Неговото изкуство повлиява на възприятията ни по начин, който надхвърля физическата реалност. „Изкуството е илюзия за спонтанност” казва големият японски гравьор ��тагава Кунисада. И наистина първото впечатление от една творба винаги е най-силно. С него е свързано и връщането ни към дадена работа отново и отново. Колоритът, оригиналната мисловност и спонтанната непосредственост в творбите на Валентин Щинков, ни карат да се подчиним на това субективно привличане и оправдана интуиция. В един безметежно движещ се около нас свят, художникът ни оставя с творбите си, всяка от които въздействаща по индивидуален начин на всеки един от нас. И тука ще се натъкнем на личността на автора, на неговото въображение, на изявения - ясно и непринудено - индивидуален почерк. В палитрата от дръзновения и самоизненади се крие вълнуващото очарование на крайния резултат и цялостното художествено въздействие.

Графичното изкуство на Валентин Щинков говори за опит, но и за тънка чувствителност, за традиции, но и за прехвърляне на граници и удоволствие от летенето. Докъде ще стигне? Зависи от смелостта! А творческото амплоа на човека и художника Валентин Щинков никога не е страдало от липса на такова. И както знаем, съдбата помага на смелите. На добър път в летенето!”, каза д-р Боряна Вълчанова. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#Валентин Щинков #галерия Интро #Боряна Вълчанова #изложба

0 notes

vprki · 2 years ago

Text

За Валентин Щинков изкуството и творческият процес са Modus Vivendi

„За мен винаги е удоволствие да се завръщам в галерия “Интро” и като куратор, и като наблюдател на художествените процеси, и просто като посетил, който винаги ще срещне колеги, приятели, съмишленици. Една от причините днес да бъдем тук, заедно е, че на 30 септември галерията отбеляза петата си годишнина.“ Каза Боряна Вълчанова, доктор по изкуствознание при откриването на изложбата „Монохромно“ поредната самостоятелна изложба на Валентин Щинков, художник, собственик и галерист на „Интро“.

Припомняме, че откриването на галерията бе с изложба учителя на художника от НХА проф. Иван Газдов. Това съвпадна и не случайно с реализацията на проекта на фондация „Въпреки“ „Европа на една софийска улица“ по Програма „Европа“ на Столична община 2017. В тези изминали години за нас е радост да си партнираме с Валентин Щинков не само заради таланта му на артист, а и заради широтата на мисленето му, на познанията му.

Валентин Щинков

Продължаваме със словото на Боряна Вълчанова при откриването на изложбата в галерия „Интро“ на 4 октомври.

Само за пет години, галерията се превърна в притегателен център за всички, които искат да проследят и да бъдат част от съвременните художествени процеси. От откриването си до днес, тук се състояха редица изложби на знакови български и чуждестранни артисти, различни кураторски проекти, както и събития от културен характер, които привлякоха разнообразна публика. И това се дължи най-вече на нейния основател и собственик, художникът Валентин Щинков, който притежава безкомпромисна критичност, както и завиден усет за новото на художествения хоризонт. Нещо повече - той успя да утвърди галерия „Интро“ като едно от тези изложбени пространства, които пулсират в ритъма на културния живот в столицата ни. На тази важна за всички нас, и особено за него, годишнина, избрахме да отбележим празникът именно с негова изложба, в която са включени творби, създадени през последните 2 години.

От изложбата „Монохромно“

Свикнали сме да свързваме името му със сериите експресивни графични произведения, в характерния му и разпознаваем стил. Експериментаторският му дух, нестихващото любопитство, богатата му емоционалност и високият интелект, постоянно го тласкат към нови пътеки в художествените му търсения. За него изкуството и творческия процес са висша форма на съществуване. Той сякаш се гмурка все на по надълбоко в графичната материя, която най-ясно въплъщава творческите му идеи, мисли и стремежи, и много задълбочено и методично доразвива формално-пластичните си търсения. И макар, че откриваме някои от познатите стилови похвати, Валентин Щинков за пореден път успява да изненада и провокира с нещо ново и различно. В настоящата изложба авторът се отказва от цвета. Абстрактни по своя характер, графиките му са инспирирани от дълбокото авторово преживяване на физическия ни свят. Зад фантазията прозират автентични емоции, белязани с артистичната лекота на един доказал се, вечно търсещ творец.

От изложбата „Монохромно“

Произведенията му въздействат с пестеливия си, но смислово натоварен пластичен език, който е вариативен и непрестанно обогатяващ се. Ние се потапяме в един нов свят, който е чувствен и тайнствен, а всяка негова творба е базирана на субективното тълкование. С присъщите за автора художествени похвати, Валентин Щинков изгражда художествено-пластични форми с фактура, ритъм и обем в единство и хармония до постигането на въздействащи пространствени композиции. Всяка една от графиките в залата е наситена със сетивност, енергия и емоционален живот, въздействаща по индивидуален начин на всеки един от нас. В тях ще се натъкнем на личността на автора, на неговото въображение, на изявения ясен и непринуден творчески почерк и цялостното му художествено въздействие.

Валентин Щинков изложбата си „Disruption“ (Прекъсване), 2020

Повечето от тук присъстващите може би знаят, че Валентин Щинков е не само мой колега, но и добър приятел. В тази връзка държа да отбележа, че той имаше рожден ден на 17 септември и бих искала да използвам възможността да го поздравя най-сърдечно! Скъпи Вальо, пожелавам ти твоя вечно търсещ артистичен дух и дълбока чувствителност да продължават да ни изненадват с все повече непознати страни от твоята творческа вселена! От сърце ти пожелавам крепко здраве, творческо дълголетие и успехи на всички хоризонти!

А хоризонтите на Валентин Щинков са много и различни, но винаги предизвикателни не само за него, но и за нас. Може да се уверите, когато потърсите името му във „въпреки.com”. Със сигурност, обаче, той ще продължава да ни изненадва и радва в различните си превъплъщения на артист. Припомняме, че 2018, една година след като галерия „Интро“ се вписа в артистичното пространство на ул. „Цар Самуил“ в отсечката между „Солунска“ и „Денкоглу“ Вальо, както го наричат приятелите откри изложбата „SIZE 75 X 56” в своята галерия „Интро” в София. Още в първата си година галерията представи много интересни и провокативни художници и изложби. Но тогава самият Щинков излезе от анонимност и като творец. Малко преди тази изложба бяхме разговаряли с него и той сподели по повод работата си в своето „Идея Дизайн Студио“:

Валентин Щинков

„Естеството на тази работа, която върша е известно затваряне и анонимност. Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на щанда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медиа, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, каза Валентин Щинков тогава, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би, все пак излизане, от нея и за него е предизвикателството на галерия „Интро” и изложбата му 2018. Самият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба, както вече отбелязахме в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” беше точно с творби на Иван Газдов. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в Академията, където негов ментор е бил проф. Иван Кирков, когото познава от детските си години в Асеновград. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн. /За изложбата във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Валентин Щинков и Боряна Вълчева при откриването на изложбата „Disruption“ (Прекъсване), 2020

Две години след това 2020 Валентин Щинков представи изложбата си „Disruption“ (Прекъсване). Тогава Боряна Вълчанова, куратор на всички негови изложби в „Интро“ написа за „въпреки.com”: „Преди около 2 години бях поканена да курирам една твърде различна изложба на художника Валентин Щинков, в пространството на същата галерия. Тогава нейният автор ни представи артистичното си виждане за времето, пространството, физическия и имагинерен свят в една серия, която аз условно ще нарека серия от графики. Казвам условно, защото неговата техника е трудна за класификация. Тя съчетава фотографията и възможностите на дигиталните технологии с характерните особености на рисунката – линия, форма, обем, петно. Изчиствайки композиционното поле от определени характеристики, неговите графики бяха почти лишени от образност. Абстрактните форми и цветовите съчетания, с които той изграждаше композиционното поле, не носех почти никакъв спомен за реалността, макар че бяха инспирирани от дълбокото авторово преживяване на материалния свят. Художникът Валентин Щинков много задълбочено и методично продължи да изследва връзката между формата и цвета, и много последователно, доразви формално-пластичните си търсения“. / За тази изложба може да прочетете тук. /

От изложбата „Монохромно“

А сегашната му изложба „Монохромно“ е красивото доказателство за думите ѝ с включени творби създадени през последните 2 години. Но, тъй като и в приятелски план отбелязваме и петте години от създаването на галерия „Интро“, можем да кажем с убеденост и радост, че Валентин Щинков я одухотвори и като средище и любимо пространство за талантливи артисти. И всяка нова изложба дава обич и усмивка. А и някак си в „Интро“ се усеща духът и щедростта на Иван Кирков, без да подозира някъде от Небесата, но знае ли човек… За него по повод 90-та годишния на забележителния творец Валентин Щинков каза за „въпреки.com” в началото на година:

„Чувствах го като ангажимент да направя тази изложба, независимо от повода 90 години от рождението на Иван Кирков. Датата не е важна. При него не може да има годишнина, не може да има смърт, той беше човек, който не се вместваше в общоприетите норми на хората.“ /Повече може да прочетете за този наш разговор тук. /

Изложбата „Монохромно“ на Валентин Щинков продължава до 18 октомври. Не я пропускайте, а и ще ви приятно в красивата и цветна софийска есен да се разходите по ул. „Цар Самуил“. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Ани Петрова, Антонио Хаджихристов /архив на галерията/ и Стефан Джамбазов

#Валентин Щинков #Боряна Вълчанова #Иван Кирков

0 notes

vprki · 3 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Мога да помогна само с изкуство или за Греди Асса

„Поканих ви на изложбата си в галерия "Интро". Тя е озаглавена "Три цвята". Неизреченото продължение на заглавието би било "Жълто, синьо, черно". Изложбата включва работи, правени през 2014 и 2015 година и такива, които нарисувах след 24 февруари 2022.“ Каза за „въпреки.com” художникът и преподавател в НХА проф. Греди Асса.

Изложбата му е благотворителна. С посредничеството на "Българския червен кръст", средства от продажбите на рисунките ще бъдат изпратени в Украйна. Разговаряме с него в пространството на галерията и неговите картини. Диалогът ни е кратък, но много емоционален и наситен с тъга.

А Греди Асса продължава: : От 2014 година имам една картина „Новини“. Това е украинското знаме с моята престилка, която съм я нарисувал като бомба. Тя влезе и в каталога ми тогава. Особено се чувствам, освен това, се наложи пак ходя в болници и го усещам в контекста на тази война. Започнах да разбирам, че живописта е изключително пълно, дактилно, сетивно усещане. Сетивност в действителността, в която живеем – нищо друго, не е! Тази война – цялата ми същност на евреин, който винаги трепти в едни тревожни полутонове, веднага усетих тревожността на 2014 година, никой не разбра.

Греди Асса, "Новините", 2014

За Крим нищо не се направи и това позволи още веднъж да се направи стъпката и то в най-лошата посока – зловещата - да развалиш една цивилизация. Онзи ден казах: „Когато се чувстваме неразположени, четем един разказ на Чехов и на другия ден сме здрави. Развали се цялата тази магия. Тази структура, тези плочи, които по някакъв начин заздравяваха земята, сега се изместиха и всичко почва да потъва. И няма, няма сила, която да спре всичко това, което се случва в Украйна…“.

Нашият разговор с Греди не в стила „нова изложба“ на забележителния ни творец, а за обща болка и отново за изплували закодирани тревожности в личната ни човешка същност. Признавам му като на близък, че са се върнали детските ми кошмари като една от първото поколение, родено след Холокоста с разказите на близките ми, с книгите, с филмите…А той откликва разбиращо: “ Холокоста, естествено, защото с пеленгаторите ни, ние го усещаме, предчувстваме и преминаваме по един особен, много мъчителен начин. Не искам да казвам думата Холокост, но изглежда моите пра-пра деди са усещали винаги тези нотки на мъчения, на страдания, тези куфари, разхвърляни между телата…Всичко това ме накара да направя тази изложба и толкова се радвам, че успях. Имам студентка от Украйна, която пос��оянно я питам за близките ѝ и тя казва: „Не мога да се свържа с тях.“ Какъв ужас е това да нямаш глас, който да ти каже добре сме, ще се справим.“

От изложбата на Греди Асса в галерия "Интро"

Разказва, че в Националната художествена академия събират пари за най-необходимото украинските бежанци и не само, но трябва постоянно да се правят жестове, според него в тази посока. „С изкуство, за съжаление, нямаме друг изход.“. А припомням, че НХА дни след „Стратегическата операция“ на Русия срещу суверена Украйна опънаха на новата ѝ сграда огромно платно с цветовете на украинското знаме. А в дните на изложбата по повод 125 години от създаването на Академия в Българския културен институт в Берлин ръководството на НХА се включи големия протест на берлинчани срещу войната, наложена от Русия на Украйна…

Отново се връщаме в разговора към картината му от 2014 година. „Тази картина беше като камбана във вода, не се чу, не се видя, нямаше този резонанс, който исках. Но към нея направих тези десетки рисунки и съм щастлив, че ги показвам сега. Защото едно жълто с едно синьо, каквото е знамето на Украйна може да отиде в едно танково зелено. Нека си дадем сметка, че яростта изведнъж премина човешките сигнали, мина човешката същност и се изяви като едно огромно злобно кълбо, което убива, унищожава не само хората, унищожава цивилизацията, духа. Крехкият дух се оказа, че е по-слаб от индустриално, икономическо и политическо. Това, което се случва в 21-век е толкова абсурдно, че не знаеш как да реагираш.

От изложбата на Греди Асса в галерия "Интро"

Понякога се чувствам, толкова незащитен в ателието си, защото точно в този момент загиват хора.“ И толкова близо до нас. А ако се вгледаме в лицата на хилядите бежанци, главно жени и деца, които идват в България след дълъг мъчителен път, преживели невероятен ужас, ще видим съвременния вариант на картината на Мунк „Вик“. И това в 21-ви век в Европа. Чудовищно!

В неформален разговор с Валентин Щинков, художник, колекционер, собственик и галерист на „Интро“ сподели, че си променили графика на изложбите, защото е важно и смислено „Три цвята“ на Греди Асса да се експонира в пространството ѝ. А художникът се аргументира за избора си да направи не просто този ��ест, а да действа, като се подчинява на повика на душата си. „Не може пред стената на злото да боравим с полутонове. Трябва да е ясна и точна позицията: „Не на войната, не трябва да се убиват деца. Най-важното е човешкият живот – няма нищо по-важно от човешкия живот. Може би, точно човешкият потенциал ще измисли и нови конструкции за газо-петролни рафинерии, които ще унищожат Русия – тя отива в своя средновековен сън, за съжаление зимата, дългата зима на Русия. Освен с изкуство няма друго с каквото да помогна.

Росен Карамфилов на изложбата на Греди Асса в галерия "Интро"

Може да е тих гласът може да е малка сумата, но това е от сърце, от цялата ми същност, защото не мога да се примиря с това, което виждам. Не мога да спя. Когато не спиш и мислиш за тези хора, ти влизаш през техните очи и виждаш толкова дълбоко разкривени духовни, нравствени и цивилизационни връзки, които са вече скъсани, а трябва да бъдат обединени, трябва да бъдат защитени, отново да има някакво човешко присъствие. Ако разрушаваме това, че човекът е най-важното нещо в света, ние унищожаваме света, себе си, всичко.“ Това е най-голямата болка и горест на Греди Асса, верен на древния еврейски постулат, че когато спасяваш един живот, спасяваш целия свят.

На финала на нашия, почти, личен разговор художникът каза: „Правя го за моята лична душевна хигиена. Казах му на Вальо /Щинков/ „ще платим галерията, тока, всички консумативи и една по-голяма част ще бъде за Червения кръст. Това е, не мога с друго, не мога. Освен с изкуство, няма друго, с каквото да помогна. Може да е тих гласът, може да е малка сумата, но това е от сърце, от цялата ми същност, защото не мога да се примиря с това, което виждам.“

От изложбата на Греди Асса в галерия "Интро"

Останалото е тишина, мълчание, болка. И сълзите на едно пет-шест годишно украинско момченце, поканено с майка си на детски рожден ден в София. Разбра, че аз съм бабата. Прегърна ме и не се отделяше от мен, защото искал баба си, а тя е там…

В годините във „въпреки.com” сме писали не малко за Греди Асса, професор и преподавател в НХА – за изложбите му, за великолепните неща, които направи като изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“, за студентите му, за приятелствата…За изложбата му в „Интро“ не е възможно да се пише като за „авторско художествено надграждане“, би я подценило, а като за предчувствията на художника, за човешката му дълбочина на чувствата, душевността и доброта.

Валентин Щинков /л/ и Греди Асса /д/

Изложбата на Греди Асса в „Интро“ продължава до 30 април. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Греди Асса #Валентин Щинков #Рефлексии

0 notes

bloodbecomeswater · 4 years ago

Photo

Торта тениските за юбилея ни, с прекрасна илюстрация от Robin Renard, са на разположение днес и утре в галерия ИНТРО, която ще работи от 14–20ч.

#bloodbecomeswater #bbwdecadedance #bbwcollective #robin renard #Tees #tshirts #t-shirts #illustration #cake

1 note · View note

vprki · 4 years ago

Text

Толерантността е в различието, не в безразличието

„Толерантността като култура” беше темата на арт хепънинга, организиран от Фондация „Въпреки” с финансовата подкрепа на Програма „Европа” на Столична община. Хепънингът беше отново за трети път на знаковата софийска улица „Цар Самуил” в отсечката между „Денкоглу” и „Солунска”. На това място има много галерии и духовни пространства, а център на събитието беше едно от тях - Derida Dance Center.

Темите „Толерантността като култура” или „Културата като толерантност” бяха изговорени, изтанцувани и изрисувани от партньорите ни по проекта от 134 СУ „Димчо Дебелянов“, Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”, Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука”, Derida Dance Center, галериите „Интро” и „Париж”, Полският институт и столичния район „Триадица”. Културата е толерантност по самата си същност – опит да разбереш света и хората. Но и толерантността включва в себе си културата на общуване, емпатията, интересът към различието и различните, към хората, животните и природата. Много може да се говори за толерантността – за нейното присъствие или отсъствие в обществото, особено при нас. Гордеем за спасението на българските евреи, но сме безразлични към различни неофашистки прояви у нас по стадиони, шествия, а дори и сред подрастващите след сблъсъци на противостоящи си групи от тийнейджъри.

Но има ли нещо общо между толерантността към различните и различието, и безразличието към подобни прояви. Затова и предложихме две теми за есетата на учениците: „Не съм съгласен с това, което казвате. Но ще пожертвам целия си живот, защитавайки правото ви да изказвате собственото си мнение“ – Волтер. И друго: „Безграничната толерантност води до изчезване на толерантността. Трябва да се борим за правото да проявяваме нетолерантност към нетолерантните” - Карл Попър.

Учениците от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” представиха своята изложба “Социален плакат” в галерия “Интро”. Сред присъстващите беше и директорката на училището Лили Балева /ц./

А ето и някои от мненията на уч��ниците: „Идеята за толерантността е да приемем различията между хората. Само това обаче не е достатъчно за едно развито общество. Толерантност без отговорност не е толерантност, а безразличие. Казват, че мълчанието е знак на съгласие. Ако „толерираме” несправедливост, нима това не е същото като това да се съгласим с нея?”, пита Ния Тодорова от 12 „а” клас на 134 СУ „Димчо Дебелянов”.

Директорката на 134 СУ “Димчо Дебелянов” Весела Палдъмова /л./ също беше сред своите ученици

Толерантност не означава да сме еднакви, а да приемем, че сме различни и да уважаваме различията, се отбелязва в доста от есетата. Мартина Цекулова от 10 „б” клас на 134 у-ще пише: „Толерантност притежават онези, които умеят да осъзнаят различията между хората и ги приемат за необходими. Замислете се: „Кой би искал личност, която да бъде напълно като него”. Колкото и лицемерно да звучи – няма такъв човек. Различията са тези, които ни ръководят по пътя на живота.” А Мая Петкова от 12 „а” клас на 134 у-ще пише в есето си: „_Толерантността е нормата, която ни помага да се адаптираме, да съжителстваме с многообразието от религии, култури и прояви на човешка идентичност”. _

Божидара Иванова /на снимката вдясно/ от 10 „а” клас на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” пък споделя: „Наскоро чух изказването на една американка, която твърдеше, че този начин е правилният за борба срещу расизма, защото „всички хубави неща се постигали с революция, а всяка революция започвала с вандализъм”. Дали това е пътят? Историята неведнъж е показвала, че нещата постигнати с насилие са нетрайни. Каква толерантност в насилието? Може ли едно движение, с такава мирна идея като постигане на толерантност и разбирателство, да постига своите цели чрез насилие?!”, пита Божидара Иванова и сочи като обратен пример принципите на Махатма Ганди за ненасилието и положителните резултати, които постигна неговото движение в Индия.

Марина Великова

Впрочем Индия и толерантността присъстваха и в друг модул на събитието – в концерта „Отразена луна” - дзен импровизации върху вибрациите на тишината - на Марина Великова и Венцислав Благоев - вокал/ тромпет/ пеещи купи/ хармониум/ танпура - джаз на бавното движение. Това беше премиера на техния проект, в който се съчетава джаз с етническа и сакрална музика. За Марина Великова има изключителна хармоничност в съчетаването на звука на тромпета с пеене, тибетски купи за медитация, хармониум и танпура. А за двамата това е едно събиране след дългогодишни уговорки. Наистина, тази музика предложи едно толерантно общуване между богати музикални култури и отлични музиканти. Така и публиката възприе този различен концерт.

Марина Великова и Венцислав Благоев на концерта “Отразена луна”

В началото на годината Марина Великова се завърна от Индия след като четири години беше стипендиантка на Министерството на образованието и Индийския съвет за културни връзки, и беше единствената избрана за обучение по музика от общо 43 кандидати. „Изтокът е мястото, където заради бавното темпо човек може да погледне навътре в себе си… Аз се вълнувам от будистката философия. В живота си прилагам следването на средния път… Индия е мястото, на което аз открих съществуването на тишината. Тишината е мястото, от което тръгват животът и звукът, който е най-високата материализирана енергия. Тишината ни дава възможност да се обърнем към себе си“, каза Марина Великова по БНР след връщането си от Индия. Тя е част от групата български артисти, които на 15 май 1996 година на платото под връх Калапатар, срещу Еверест, на 5350 метра надморска височина осъществиха най-височинния концерт на планетата, влязъл в Книгата на рекордите на Гинес. Марина е част и от група „Ом“, която изпълнява музика, която се движи на ръба на джаза и етническата музика.

Но да се върнем към началото на събитието. То започна с изложби на учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” и Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” в галериите „Париж” и „Интро”. По време на откриването на събитието някои от учениците бяха отличени с грамоти и книги, предоставени от Полския институт и издателствата „Кралица „Маб”, издателска къща „Несарт – Милен Миланов” и „Обсидиан”. Отбелязани бяха най-добрите изобразителни творби, както и есетата.

Малина Едрева

„Целта с такива събития е културата и толерантността да бъдат част от нашите отношения. Има ли всъщност култура без толерантност, се питам? Според мен, не, защото толерантността, емпатията, съпричастността към другия, знанието за другия е част от културата ни. Благодаря, че сте част от този проект, който сигурна съм, ще ви даде много по-здрави приятелства, по-голяма устойчивост като човеци в живота”, отбеляза Малина Едрева, председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет при откриването на арт хепънинга. Тя отчете смисъла от такова взаимодействие по проекти и подпомагане на неправителствени организации от страна на Столична община и взаимодействие между тях /в случая между Фондация „Въпреки”, общинските власти, Програма „Европа” на СО, училищата и с международно присъствие – Полският институт и представители на Израелското посолство, между които и съпругата на посланика г-жа Верет Елрон и нейна гостенка израелската хореографка Мириам Енгел, която е работила с балет „Арабеск“и си сътрудничи с Dance Center Derida – б.а./.

Художникът Димитър Яранов, преподавател в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”, подреди изложба на някои от учениците си в галерия “Париж” на същата улица

В програмата културните събития също бяха избрани с акцент към толерантността. Такъв беше спектакълът „Синтетики”. Той изследва темата за вредата от пластмасата артикулирано, разбираемо и плавно. Хореографията на Живко Желязков отбелязва дебюта на три млади изпълнителки, завършили обучителната програма Dance Port Derida и в същото време това беше първата премиера, която откри преди време това ново сценично пространство на компанията. „Синтетики“ е представление за пластмасовия човек, или по-скоро за пластмасовото „същество“, тъй като всички човешки белези и качества са покрити от слоя найлон, от който то е съставено и разпръсква около себе си. Тревожен и аргументиран, спектакълът е достоен дебют за трите изпълнителки, които се справят с нелеката задача да проведат хореографската гледна точка към все по-актуалния проблем с пластмасата.

“Синтетики” - снимка архив на спектакъла

Следващ модул беше дискусия по темата с участието на бившия ученик от 134 у-ще Мирослав Маранов, сега студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски” по специалността „хебраистика”. А проф. Правда Спасова, преводачка на книгите за Януш Корчак, връчени и като награди за някои есета и предоставени от Полския институт наред с книгата с поезия на Папа Йоан Павел II „Римски триптих”, се включи в дискусията. Януш Корчак /полски лекар педиатър, писател и педагог от еврейски произход/ умира през 1942 г. в концентрационния лагер „Треблинка” заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва.

Проф. Правда Спасова

Проф. Спасова попита: „Какво прави всъщност Корчак? Освен, че е един от екзистенциалните герои, защото следва своя избор докрай, последователно и смъртта за него не е по-високата ценност. По-високата ценност е човешкото достойнство и това да бъдем автентични хора. Такива каквито сме избрали да бъдем и такива, каквито сме се изградили. И защо всичко това е свързано с толерантността? Защото това, на което Корчак учи своите деца е преди всичко уважение към човешкото достойнство. Само че, за да уважаваш човешкото достойнство, трябва самият ти да си изградил в себе си чувство за достойнство. И това да е една голяма ценност, около която изграждаш себе си. Тогава ти можеш и да уважаваш достойнството на другия, което е наистина висшата проява на толерантност”, каза проф. Правда Спасова и разказа за това как Корчак се отнася към децата като личности с достойнство.

“Нонумент” - снимка архив на пърформанса

Толерантността се отнася и отношението ни към близкото минало. В тази посока е и възприемането ни на паметниците от соца. И в тази връзка беше показан и проектът „Нонумент” на Стефан А. Щерев и ЛИГНА - Германия /Оле Фрам, Торстен Михаелсен, Михаел Хюнерс/, с режисьор Васил Къркеланов за монумента „Бузлуджа” и отношението към паметниците на миналото. „Днес Нонументът Бузлуджа се разпада материално. Духовно се е изпарил още в момента на изграждането си. Ярката му звезда вече не се вижда на север и на юг. Този „дом” на идеологията днес е руина. Дом на руинизма? На бузлуджанизма? На песимизма? Графити артисти, авантюристи, пътешественици и любопитни нахлуват през всеки възможен процеп на този надупчен „параклис” на измисленото бъдеще. Кацнал като забравена от друга галактика летяща чиния на този връх, Нонументът пита - какво значение ще му сложим? Или колко динамит ще му поставим.”, пишат авторите за своя пърформанс, който е заснет и го видяхме. Разбира се, не можем да пропуснем, че вече започна реставрация на мозайките на този тоталитарен паметник с финансовата помощ на фондация „Гети”.

За финала на арт хепънинга „Толерантността като култура” или „Културата като толерантност” вече стана дума. В концерта „Отразена луна” - дзен импровизации върху вибрациите на тишината - на Марина Великова и Венцислав Благоев - вокал/ тромпет/ пеещи купи/ хармониум/ танпура - джаз на бавното движение дишаше и звучеше неподправената толерантност към музикални стилове и духовни пространства. А ние искаме да завършим с думите на световноизвестния френски писател, драматург и артист Ерик - Еманюел Шмит, провокирали ни в някаква степен и за този проект. На среща в Народния театър „Иван Вазов“ преди време Ерик - Еманюел Шмит каза: „Мисля, че има битки, които никога не се спечелват. Битката между интелигентността и глупостта никога не се печели. Както и битката между толерантността и агресивността също никога не се печели. Но тези битки трябва да се водят!“.

Венци Благоев

Ние не искаме да водим битка. Но смятаме, че след този хепънинг младите и не толкова младите, които присъстваха, ще се замислят. Защото, както написа в своето есе Йоанна Цанова от 12 „а” клас на 134 СУ „Димчо Дебелянов”: „Докато има хора, които толерират и уважават, ще има и такива, които се налагат над останалите. От нас зависи какво сме готови да изградим от себе си. Всеки има правото на лично мнение, но не всеки е готов да приеме нечие чуждо – и там е проблемът”.

Марина Великова

А Александрина Янева от 11 „а” клас на същото училище признава: „Много силно се надявам повечето хора да избират правилната посока не само за другите, но и за себе си. Защото въпреки, че всички сме различни и уникални, уникални с мнението си, външния си вид и стил, има едно нещо, което се надявам и вярвам, че свързва всички хора. И това нещо е толерантността. Толерантността, която се крие във всеки един от нас. Толерантността, която ни прави по-добри!”. А Мая Петкова от 12 „а” клас на 134 у-ще възкликва: „Е, ти толерантен ли си, или вече толерантността е станала част от теб?”… ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

#Толерантността като култура #Културата като толерантност #толерантност #улица Цар Самуил #арт хепънинг #Програма Европа #фондация Въпреки #Марина Великова #Малина Едрева #Весела Палдъмова #Лили Балева #Димитър Яранов #Синтетики #Derida Dance Center #Дерида

0 notes

bloodbecomeswater · 4 years ago

Text

BBW: DECADE DANCE!

youtube

Както обещахме - кадри от откриването на BBW DECADE DANCE! миналата седмица!!!

В изложбата участват: Dzhingibi, Rosie Eisor, Vikenti Komitski, Mihail Novakov, Pastedko, Boris Pramatarov, Raya Rayax, Sa6ettu, Technobeton и Trapers.

Галерия Интро ще бъде отворена и в неделя 20/09 - последен ден да разгледате изложбата!

0 notes

vprki · 5 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Вихрони Попнеделев и Андрей Даниел /посмъртно/ с наградата „Захарий Зограф”

Изключителните художници, професорите Вихрони Попнеделев и Андрей Даниел /посмъртно/, са тазгодишните номинирани за Националната награда за особени постижения в изобразителното изкуство „Захарий Зограф” за 2019 г., съобщиха от Община Самоков.

Журито с председател проф. Аксиния Джурова обсъди постъпилите номинации на художници за наградата. В състава на журито влизат още председателят на Съюза на българските художници Любен Генов, присъстващ на заседанието, носителите на Наградата от предходни години проф. Станислав Памукчиев – с писмено предложение, Милко Божков по телефона и Захари Каменов лично, самоковският галерист Иво Масларски и Борис Китанов – изкуствовед, също бяха на срещата. Всеки от тях беше направил и писмено предложение за номинация.

Андрей Даниел и Вихрони Попнеделев при подреждането на изложбата в галерия “Академия” на НХА по повод 30 години от първата изложба на група „Градът” през 1988-а - снимка Стефан Джамбазов

Сред номинираните бяха и утвърдени имена в българската живопис като Румен Жеков, Йордан Кисьов. При номинацията на всеки художник, членовете на журито бяха посочили мотивите за номинацията и най-вече постиженията на твореца. Изрично бе подчертано, че наградата се присъжда на художник, с утвърдено име в българското изобразително изкуство, реализирал голяма изложба през изминалата година. Номинацията на Вихрони Попнеделев бе с най-сериозно мнозинство от 5 номинации, като абсолютно всички членове на журито бяха предложили да се обсъди възможността за присъждане и на още една награда за 2019 г. на Андрей Даниел, която да се връчи посмъртно. Присъстващите бяха категорични, че номинацията на Андрей Даниел за цялостно творчество ще даде едно много високо измерение на наградата. Така журито се обедини около предложението тази година да се връчат две награди – на Вихрони Попнеделев и посмъртно на Андрей Даниел, като ще се направят изложби и на двамата автори в две отделни зали на галерията, съобщиха от Община Самоков.

Вихрони Попнеделев при подреждането на изложбата в галерия “Академия” - снимка Стефан Джамбазов

Познаваме изкуството на Вихрони Попнеделев от различни негови сюжети. Един от тях са прекрасните му голи женски тела. А една от изложбите му миналата година беше в столичната галерия „Нирвана”, където софийски сгради и улици грееха в изложбата му живопис „Софийски градски пейзажи 2019”. В тези негови картини се усещаше красотата и духът на столичния град. Улиците и сградите край които преминаваме всеки ден придобиваха ново очарование и ни даваха възможност да се вгледаме с различни очи в обичайното всекидневие. Да добавим, че ден след откриването на изложбата в галерия „Нирвана” художникът откри в Пловдив друга изложба - „Пловдивски пейзажи”. А на въпроса ни тогава защо е избрал такива градски сюжети, Вихрони отговори – защото ми харесва. Впрочем художникът освен с живопис се занимава и с керамика и тук също имаше такива творби.

Картини на Вихрони Попнеделев в галерия “Нирвана” - снимка Стефан Джамбазов

„За мен свободата е да правиш много неща”, беше казал Вихрони Попнеделев преди време в разговор за „въпреки.com”. Но общото между картините му от един или друг сюжет е цветът. „За мен цветът е основното ми изразно средство - цветът и линията. Обикновено повечето художници правят обема със светло – тъмно. Аз го правя с цвят - сянката я правя цветна. Сянката ако я направи някой цветна, за мен това е истински живописец. Защото работи с цвят. Не го отричам и другото, няма да кажа – йок, това не е художник. Но за мен това е изкуството, живописта”, призна Вихрони Попнеделев в разговора за „въпреки.com”. За него цветът е религия, а картината не е само изображение, а и емоция. „Иван Кирков на времето ми казваше, че в моите голи тела се усеща вкусът на жената и на живота”, каза още Вихрони.

Една от каритините на Вихрони Попнеделв в галерия “Контраст” - снимка архив

И още една изложба на Вихрони Попнеделев, която беше малко преди обявяването на извънредното положение и забраната за достъп и до галериите. И тогава тя беше ВЪПРЕКИ страховете от корона вируса от Китай. Експонирана беше в столичната галерия „Контраст“ и беше озаглавена „Пейзажи от Китай”. Плод е на няколкократни пребивавания на художника в Китай преди време и предизвиква съпоставка с неговото появяване на артистичната сцена в началото на 80-те години, отбеляза изкуствоведката проф. Аксиния Джурова. И попита: „Какво стана с Вихрони след посещенията му в Китай? Различната културна и социална идентичност между китайската и нашата култура е успокоила в известна степен ироничния поглед на Вихрони, освен в градските му пейзажи от Китай, но и в умиротворяване на цветовата му палитра, и в начина по който третира детайла – особено силно изразно средство при Вихрони.

Вихрони Попнеделев пред свои абстрактни картини в галерия “Интро” - снимка Стефан Джамбазов

Без излишна повествователност, но и без прикриване на конкретния сюжет, в картините му е усетена: хармонията на всекидневието в отразените води на сградите и в безлюдните тесни улички на запазеното от VII век село Син Ие, в притихналия след дъжда, обхванат във влажна мараня парк в Ханджоу, в дантелено нежните преплетени стъбла на лилиите в езерото, във ветрилото от есенни цветове в планините, в човешкия поток по тесните улици в китайските мегаполиси, в сгъстения син сумрак на нощния им живот. Този път Вихрони не е бързал в преживяването. Оставил го е да улегне, да проникне и стане част от него. Той е и познат, и различен, по-притихнал и извън крясъка на нашето всекидневие, стаен в спомена на магията Китай. Различната културна и социална идентичност между Китай и нас се оказа ползотворно предизвикателство, довело до успокоение на ироничния скепсис на Вихрони и до серия пленителни пейзажи, изложени в галерия „Контраст“, написа Аксиния Джурова. А Вихрони Попнеделев миналата година имаше и още една изложба - на абстрактни негови творби в друга столична галерия - “Интро” - също на ул. “Цар Самуил”.

Андрей Даниел в галерия “Арт 36″ в края на миналата година - една от последните негови мои снимки - на Стефан Джамбазов

Колкото до Андрей Даниел, с когото се разделихме на 24 януари тази година, си спомняме последната му публична изява в края на 2019 в столичната галерия „Арт 36”, когато имаше изложба на неговите ученици. За съжаление неотдавна замина в един друг свят и галеристката Камелия Минчева - Чекърлиева. А в нощта преди утрото на 24 януари, когато трябваше да има конферанс със студентите в ателие 51 на Академията, той почина. И независимо от това конферансът се проведе, воден от асистента му. Всички плачели за любимия професор заедно с Константин Костов, но заданието е било изпълнено. Обадили се и първокурсниците от Бургас, дълбоко разстроени. Но Коко, както го наричаме приятелите, успял да им каже, че са имали шанса да се срещнат с Андрей Даниел и той да им даде най-важния урок да бъдат свободни хора и свободно да следват себе си в изкуството. През 2018 година нашият проект на фондация „Въпреки” „Учители и ученици в изобразителното изкуство“ по Програма „Култура“ на Столична община и Министерството на културата беше изцяло провокиран от учениците на Андрей и него самия. Защото някак си винаги почеркът на неговите ученици беше вдъхновен от него. Не, че те копираха учителя си, бяха различни, но имаше нещо неуловимо в техните картини, което се усещаше като внушение. Даже имахме случай в една галерия в София, в която имаше картини на млади, току – що завършили Академията художници. Видяхме я без да знаем кой е преподавателят ни остана усещането за Андрей Даниел. Но понеже все пак не сме изкуствоведи, попитахме журналистически – кой е преподавателят. Отговориха ни - АНДРЕЙ ДАНИЕЛ…

Андрей Даниел и Олимпия Николова - Даниел при подреждането на изложбата във Варненската градска галерия по проекта на фондация “Въпреки” - “Учители и ученици в изобразителното изкуство” - снимка Стефан Джамбазов

За самия Андрей това беше страхотно преживяване и тогава сподели в отговор на въпроса ни дали е доволен от изложбите, ко��то бяха във Варна и София в четири галерии: „Не става дума за доволен и недоволен. По-скоро аз искам да си отговоря какво се е случило. Това са най-различни хора със свои характери, виждания, живеещи при най-разнообразни условия, които имат своите погледи към този свят. И по-скоро аз се интересувам да видя всички тези погледи”, каза художникът и преподавател. И добави: „Навремето имаше обстоятелства, в които обичах да разказвам една моя история, която бях измислил само за себе си, за да почувствам реално свободата. Всички знаем как в легендите библейският Господ – Бог е направил Земята, направил е всичко, сътворил е човека, сътворил Ева от реброто му Адамово и им казал - плодете се. Това е странният въпрос – не му ли стигат тия двамата, които са абсолютно съвършени, като всичко останало, което е направил. И полека – лека, полека – лека, те се плодели, плодели и напълват Земята. Защо? И аз стигнах до извода, че просто Господ е толкова суетен, че той иска да бъде погледнат от всички възможни страни и да се огледа в тези погледи. И понеже той е безкраен, както се казва в Библията – Господ е голям, той е безкраен, му трябват и безкрайно много огледала – хора. И в тази многотия, в това многообразие на погледи и ракурси, ще се очертае неговият истински вид, размер. Така че ако приемате тази приказка, моят възглед е това – всеки трябва да гледа от своята гледна точка. И това е ползата от художника”.

Андрей Даниел пред свои картини при подготовката на изложбата в галерия “Академия” - снимка Стефан Джамбазов

В тези изложби, той участваше само с по една картина, другите бяха на учениците. Негови картини имаше и в една друга изложба миналата година – в галерия „Академия” на Националната художествена академия по повод 30 години от първата изложба на група „Градът” през 1988-а. Куратор на изложбата беше изкуствоведът Филип Зидаров, който навремето беше обединил в естетическа платформа освен Андрей Даниел и Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел, Недко Солаков, Греди Асса и Божидар Бояджиев, а в първата изложба на групата е поканен и Свилен Блажев. Филип Зидаров си спомни за онова време пред „въпреки.com”: „Моята идея тогава беше да взема 5 или 6 изявени млади чисти живописци и да ги накарам да не правят живопис. Да работят с идеята за картината като нещо над материала и над самата техника дори. В изложбата тогава практически нямаше живопис. Имаше в друг аспект. Андрей рисуваше на едно голямо платно през цялата зала”. По думите му имало силен смут от страна на тогавашните управници на СБХ, дори опити изложбата да бъде спряна. Това нямало как да стане, но тези опити били подмолни – като въздействия. „Доброна��ерени” въпроси - защо трябва да правите такива неща и други подобни”. А Андрей Даниел добави: „Има нещо много магическо в тази работа. 31 години оттогава, като че не са минали. Когато правихме изложбата общо взето същите приказки, същите проблеми. Любопитен съм да видя какво ще излезе. Любопитен съм да разбера какво се е случило. Въобще случило ли се е нещо. Разбира се, освен всичко е и приятното усещане от запазеното приятелство”.

Андрей Даниел - “Моят остров” - снимка Стефан Джамбазов

Сега пък се подготвя и голяма изложба на Андрей Даниел в Софийска градска художествена галерия за есента. Точната дата и други събития свързани с художника ще станат ясни след нормализиране на ситуацията след отпадането на извънредното положение. И искаме да припомним още думи на Андрей Даниел от друг наш разговор с него във „въпреки.com”в ателието му, когато каза, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, някои които са супер могъщи като таланти, като интелект, да синтезират за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, каза Андрей Даниел. „Като растение, ще си поникваме и ще си умираме без да сме разбрали за какво става дума. В този смисъл, хората които се занимават с изкуство, според мен, имат тази задача да синтезират смисъл и оттам да се получава мотивация за живот, мотивация за работа, у останалите, у всички, да се получава оня оптимистичен момент в общо взето цялата човешка трагедия, която е”, добави художникът.

Андрей Даниел в ателието си - снимка Стефан Джамбазов

И ако се върнем на наградата „Захарий Зограф”, художникът Любен Генов, председател на СБХ, обяви, че по решение на УС на СБХ, те отпускат 1000 лв. към наградата „Захарий Зограф”. По статут Община Самоков дава грамота, 4 хил. лв. и статуетка на патрона на наградата, изработена на скулптура Георги Чапкънов. Церемонията, която се провежда традиционно през май ще бъде отложена до отмяна на противоепидемичните мерки. Националната награда „Захарий Зограф“ е награда за живопис, учредена от Съюза на българските художници през 1972 година. След известно прекъсване, връчването на наградата е подновено през 2001 година. Сред носителите на наградата са Светлин Русев, Найден Петков, Калина Тасева, Стоян Сотиров, Александър Поплилов, Ванко Урумов, Дечко Узунов, Иван Димов, Тома Върбанов, Стоян Венев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Атанас Пацев, Георги Божилов, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Петър Дочев, Стоян Цанев, Йордан Кацамунски, Магда Абазова, Емил Стойчев, Румен Скорчев, Любомир Савинов, Анета Дръгушану, Чавдар Петров, Захари Каменов, Веселин Начев, Динко Стоев и други – все знакови имена в българското изобразително изкуство. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Захарий Зограф #национална награда Захарий Зограф #изобразително изкуство #Самоков #Вихрони Попнеделев #Андрей Даниел

0 notes

vprki · 6 years ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Появяват се нови пространства за изкуство в София

Винаги е хубаво, когато се появяват нови пространства за изкуство и култура, а не се унищожават съществуващи. Това се случи в София в седмицата преди Христовото възкресение. И дава надежда и Блага вест за Възкресение за ролята на изкуството или поне за неговите обиталища. Защото изкуството ни е било винаги живо, независимо от житейските или политически трансформации и несгоди.

Derida Dance Center вече има нов дом. Той е на знаково за културата ни място – на ул. „Цар Самуил” 32. Да припомним, че на тази улица в отсечката между улиците „Солунска” и „Денкоглу” има няколко галерии – „Париж”, „Астри”, „Интро”, „Контраст”, а и възникват нови като тази на Иван Газдов. Тук е и къщата – музей „Борис Христов”, има и къща за кукли, както и няколко малки галерии – магазинчета с произведения на приложното изкуство. Не случайно ние и като Фондация „Въпреки” вече два пъти организирахме на това място пърформанси по програма „Европа” на Столична община – „Европа в една софийска улица” и „Европа през младите в изкуството” /можете да прочетете тук и тук/. Колкото до новия дом на „Дерида”, го помним от времето, когато тук се помещаваше павилионът за комбинирани снимки на Студия за телевизионни филми „Екран”. Бившият зимник, съществуващ от 30-те години на миналия век в централна София, придобива с годините различни предназначения. Може би причината се крие в комуникативността на локацията и принадлежността ѝ към централната търговска част на града. Така на практика мястото е започнало да функционира с важно предназначение – съхранение на хранителни продукти. Както вече стана дума, зимникът се превръща в студио на СТФ „Екран”, а след трансформацията на студията в звено към БНТ, тук се нанасят тв шоу програми и детски предавания на Къци Вапцаров.

Новото пространство на Derida Dance Center

След няколко години затишие, зимникът на ул. „Цар Самуил” 32 заживява като сцена за съвременно изкуство и култура. Безспорно, към днешна дата, София има нужда от независима сцена за представяне на съвременни форми в изпълнителските изкуства. Създаден през 2010 година като първи център за съвременен танц и пърформанс, Derida Dance Center успешно развива мисията си за популяризиране на това изкуство, създаване на условия за развитие на артисти и междукултурен обмен. Не случайно организацията получи признание от Европейската Комисия за добра европейска практика през 2014 година. Работният модел на центъра влиза в учебника Международно предприемачество в изкуствата (International Entrepreneurship in the arts) в Канада. Организацията печели награда на Столична община за развиване на съвременните жанрове в изкуствата, както и награда в областите „ТАНЦ“, 2018-та година и „Съвременни изкуства”, 2016-та.

Атанас Маев – арт мениджър на Derida Dance Center

„Създаването на устойчив модел на управление на културна организация в нестабилна среда е огромно предизвикателство и изисква време. Партньорствата с неправителствения сектор и чужди културни организации са от изключителна важност в нашия контекст. Екипът ни е благодарен за дългогодишната подкрепа на Фондация „Америка за ��ългария” за това, че партньорството ни позволи да осъществяваме важни проекти, докато опознаваме в дълбочина средата, в която работим и постепенно изграждаме международно доверие. Благодарение на партньорства с организации от Европа, Америка и Азия, успяхме да популяризираме дейността си и да превърнем Derida Dance Center в предпочитана дестинация за артисти от цял свят. Доказателство за това е рекордният брой от 180 кандидатури на артисти от три континента, които се борят да реализират проектите си при нас. Друго силно партньорство е това със Столична община, и бих се радвал, ако тенденцията за взаимодействие с независимия сектор продължи да се развива!“, казва Атанас Маев – арт мениджър на Derida Dance Center.

Сцена DERIDA е с капацитет от 100 седящи места, сцена с размери 10 x 10 метра, професионална танцова настилка, осветление и звук

През последната година фокусът на екипа е изцяло насочен към създаване на независима сцена, която да представя танц, театър, мултижанрови форми, филмови прожекции, изложби, както и събития насочени към детската аудитория. С тази инициатива екипът си поставя още една цел – да развива нови публики и да не спира да създава предпоставки за сближаване на хора с общи интереси в различни области от съвременното изкуство. Новата локация Сцена DERIDA е с капацитет от 100 седящи места, сцена с размери 10 x 10 метра, професионална танцова настилка, осветление и звук. Тази спецификация на пространството дава възможност както за програмиране на разнообразно съдържание, така и за разпознаването на новата сцена на София сред малкото пространства в световен контекст, които предлагат отлични условия, без да имат държавно или друго институционално финансиране.

Първите зрители при откриването

Новата сцена беше открита с представлението „Госпожица Юлия” (MISS JULIE), последната продукция на компания DERIDA. Физическият спектакъл е провокиран от едноименната пиеса на Стриндберг и представлява дисекция на главния образ. Много други социални казуси ще бъдат засегнати в програмата на Сцена Derida. Животните като източник за извличане на ресурс, стремежът към материалното, проблемът с идентичността в глобализирания свят са другите теми, които биват артикулирани с представленията „S INNER”, „FLAPSƎ” и „ArteFACT” на компания DERIDA. В програмата присъства и мултимедийното представление „MONOCROSSING”, което впечатлява с динамично променящата се визуална среда, а „Zen Play” ни провокира за размисли върху джендър проблематиката. Преди време в разговор за „въпреки.com” попитахме Атанас Маев какво е най-важно за съвременния танц и за пърформанса: „За съвременния танц най-важното е да успява да води диалог и да предава съобщения към публики. Да говори на езика на различните играчи, институции от една страна, от друга – на международните партньори. От трета страна – за вътрешни партньорства и начин на правене на екипност. Той предлага универсалния език. Той предлага един начин на създаване на изкуство, който граничи с максимална свобода. И включва много други изкуства – както визуални изкуства, така и театър и различни форми на танц”, отговори арт мениджърът на центъра.

nOva art space е новопостроена галерия от нов тип – изцяло от метал и стъкло

Открита беше и една нова галерия - nOva art space. Тя е новопостроена галерия от нов тип – изцяло от метал и стъкло, в самото сърце на София - на ул. „Съборна” №3. Сградата е проектирана изцяло с мисъл за модерно представяне на изкуство, като разполага с 300 кв.м изложбена площ и височина от 7 метра. Модерната визия на пространството създава един малко по-различен и разчупен начин на представяне на изкуството. Екипът, който стои зад nOva art space, е Ваня Атанасова и Спартак Атанасов – собствениците на арт галерия „Форум” - София – галерия с повече от 20-годишен опит в презентирането на най-доброто от съвременното и класическо българско изкуство. Амбицията зад проекта е голяма, а именно nOvaart space да се превърне в притегателна точка за всички, които имат отношение към изкуството, един модерен храм на духовността, в който освен изложби, да могат да бъдат представяни литературни произведения, камерни концерти, театрални постановки и други. Откриването на пространството беше с изложба с класически произведения на едни от най-известните български художници – Жорж Папазов, Елиезер Алшех, Генко Генков, Димитър Казаков - Нерон, Георги Божилов-Слона, Атанас Яранов, Иван Георгиев - Рембранда и скулптура от Пенка Никова.

Както стана дума, в изложбата за откриването има картини на Жорж Папазов. А преди време в предишната галерия „Форум” беше открита изложба на 15 картини на Жорж Папазов /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията беше огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници. За него критикът и изкуствовед Кирил Кръстев /1904 – 1991/ пише: „След полуреалистичната - полустилна пластичност на първия метафизичен художник на века Джорджо Кирико, Жорж Папазов е първият сюрреалист, който придава убедителен органично постигнат стил на това голямо художествено направление, изпърво живописно-автоматичен, после геометрично - конструктивистичен и накрая „пулсиращо параболичен”. Това именно е новото, индивидуалното и приносното у него, че той през всичкото време се старае и успява да „стилизира” сюрреализма. С него в пътя на стилизацията тръгва Макс Ернст, но той изхожда от заниманията си с илюстрации върху природонаучни геологични, ботанични и зоологични материали, докато Папазов има особен инстинкт и способност да създава самостойно новаторски „картинни светове”. А ние искаме да добавим, че е прекрасно една частна галерия също да изпълнява образователно функция.

Бившата топлоцентрала на НДК в Южния парк на столицата също ще се превърне в център за изкуство и култура

Но и Столична община не остава по-назад в усвояването на нови пространства за изкуство и култура. Вече има решение за учредяване на нов Общински културен институт „Топлоцентрала” и утвърден правилник за дейността му. Да припомним, че с активното участие на общината бившата топлоцентрала на НДК в Южния парк на столицата се превръща в такова място. Предстои покана за възлагане за изпълнение на строителните дейности, трансформиране на ОКИ в Регионален културен институт и подготовка на задание за обявяване и провеждане на международен конкурс за избор на директор на института. И още едно важно участие на Столична община в областта не на усвояване на нови пространства, но на възстановяване на един паметник - бюст-паметник на Панчо Владигеров в Борисовата градина. Той беше официално открит, като събитието е част от Националната програма за честване на 120-годишнината от рождението на големия български композитор.

Възстановеният бюст - паметник на Панчо Владигеров в Борисовата градина в София

Бюстът се намира на Алеята на безсмъртните (до Лятната естрада) в Борисовата градина, а възстановяването му е в резултат на създадения през 2018 г. Инициативен комитет за възстановяването на откраднатия преди години от Борисовата градина бюст-паметник на Панчо Владигеров. В комитета се включват наследниците на композитора и представители на образователни, творчески и културни институции в България. Комитетът внася предложение и получава одобрението на Столичния общински съвет за повторното изграждане на паметника, като Столична община отпуска средства за финансирането. Автор на оригиналния бюст е скулпторът Тодор Първанов. Той го създава през 50-те години на миналия век, като Панчо Владигеров лично му позира за него. Паметникът е поставен в Борисовата градина през 1987/1988 г. по повод 10-годишнината от смъртта на композитора. За щастие, преди години дъщерята на скулптора - Олга Първанова, дарява копие на Съюза на българските композитори, което и до днес се съхранява там. След откриването на това единствено запазено копие на оригиналния бюст, с цялостното му възстановяване се заема скулпторът-реставратор Марин Марков. Неговият екип изработва новата отливка, почиства съществуващия мраморен постамент, възстановява надписите и извършва цялостния монтаж на паметника, така че да върне оригиналната му визия и блясък. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#РЕФЛЕКСИИ #Дерида #Derida #Derida Dancer Center #Атанас Маев #nOva art space #галерия Форум #Жорж Папазов #Топлоцентрала #ОКИ Топлоцентрала #Панчо Владигеров

0 notes

vprki · 7 years ago

Text

Улица „Цар Самуил” в София за ден отново става зона за изкуство

На 12 май столичната улица „Цар Самуил”, между „Денкоглу” и „Солунска” отново ще стане зона само за изкуство по проекта „Европа през младите в изкуството” на фондация „Въпреки”. Този път темата е ударни инструменти в памет и по повод на 90 години от рождението на проф. Добри Палиев, който също е живял близо до тази улица. Входът е свободен през целия ден �� всички са добре дошли.

За втори път след миналата година /за събитието тогава можете да прочетете тук/ улицата ще остане без коли и ще е място, където хората свободно ще могат да общуват с изкуството. Галериите „Париж”, „Астри”, „Контраст”, „Интро” и други в това пространство ще приемат гости през целия ден. На улицата ще рисуват и ще показват свои картини по темата ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София. А след 16 часа на изградена сцена на открито ще звучи музика с акцент ударни инструменти в изпълнение на: скулптора и музикант Мартиан Табаков, и перкусиониста Бранко Вълчев; два състава на Националното музикално училище „Любомир Пипков” – „Тупан” и „Палиев'с Спаркълс” с преподавателки Мария и Искра Палиеви; състав от студенти на композитора Асен Аврамов, също ученик на проф. Палиев; както и изпълнения на барабаниста Александър Даниел заедно с известния тромпетист Росен Захариев – Роко…

Скулпторът Мартиан Табаков отново ще бъде със своите инструменти на улицата

Миналата година улица „Цар Самуил” между „Солунска” и „Денкоглу” наистина придоби европейски облик и чар. Защото беше завладяна от изкуството, което присъстваше на улицата и в галериите в тази част на София. Тогава, както и сега проектът на Фондация „Въпреки” беше финансиран от Програма „Европа” на СО и реализиран в партньорство с община Триадица. Партньори този път са НУИИ „Илия Петров” и НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Наистина удоволствие беше миналата година да се види реализиран проектът в неговата пълнота. А смисълът беше освен събитията в програмата улицата в тази си част да бъде освободена за този ден от коли. На улицата, свободна от МПС-та в този ден бяха експонирани прекрасните скулптури и пана на Мартиан Табаков. Тази година той пак ще участва, но този път само със скулптурни ударни инструменти заедно с перкусиониста Бранко Вълчев. Впрочем, така се прави в големите европейски градове като Виена, Париж и на други места. В един ден хората да се потопят изцяло в изкуството и то стойностно в едно определено място. Много е хубаво да има базари на различни места, но и пространства само за култура. Без сергии и храна или търговска дейност. А самият проект за разлика от други, които се пръсват по различни градски посоки, спази тогава, а и сега ще бъде така, класическия Аристотелов принцип за единство на време, място и действие.

Картини на Едмонд Демирджиян от изложбата в галерия “Дебют” ще има и в галерия “Париж”

Програмата е много богата и едва ли ще можем да изброим всичко в нея. Защото роля до голяма степен ще има импровизацията, която ще зависи и от присъстващата публика. Както вече стана дума, галериите ще работят през целия ден. В галерия „Париж” в този ден ще се открие изложбата на Едмонд Демирджиян /1951 - 2009/ - „Енергия“. Тя представя творби от различни творчески периоди, изпълнени с акрилни бои, пастел и акварел. Това е продължение на изложбата, която беше експонирана също по този проект в галерия „Дебют”. В нея бяха представени непоказвани творби на художника, предоставени от кураторката и изкуствоведка Мария Василева. Сега в тази изложба ще има и нови творби на художника. А той освен като художник е известен и като музикант. Защото, както се казва, Еди Демирджиян беше най-добрият барабанист сред художниците и най-добрият художник сред барабанистите.

Едмонд Демирджиян с неговите барабани - снимка личен архив на Мария Василева

За всичко това ставаше дума и на срещата на Мария Василева и музикантът проф. Христо Йоцов, ученик на Добри Палиев и приятел от години с Еди, с учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. „Ритъмът има много лица, много проявления. Ние живеем непрекъснато в ритъм. Говори се за забързания ритъм на нашето време. Ритъмът е най-атавистичното чувство в човека. След това е дошла мелодията, дошло познанието, дошла е и речта даже. Ритъмът е първото нещо”, каза Христо Йоцов.

И се обърна към учениците: „Ние изобразяваме със звуци, а вие изобразявате с образи. И тези неща по някакъв начин правят едно цяло. И всъщност Еди Демирджиян това правеше в своя живот – обединяваше рисуването със свиренето на барабани. И аз съм сигурен, че във всяка ваша творба, във всяка скица може да се намери ритъм. И Еди Демирджиян точно това правеше. Еди беше маниак на тема свирене на барабани до такава степен да бъде много повече маниак от всички нас взети заедно, които се занимавахме с тази професия. На практика той печелеше от рисуване и влагаше всичко в закупуване на ударни инструменти. Той беше наел едно ателие, което беше разделил с полупрозрачно фолио, като в едната част беше ателие за рисуване, а в другата – мощна звукова апаратура и огромно количество ударни инструменти”, каза Христо /целият текст за срещата можете да прочетете тук/.

Христо Йоцов и Мария Василева на срещата с учениците от Художествената гимназия в София

За това и неслучайно учениците ще рисуват на улицата точно по темата ударни инструменти. И ще покажат това, което са направили преди това и след срещата с други техни връстници, този път от Музикалното училище. И в това също е смисълът от проекта – да обедини изкуствата и хората, които работят в различни сфери на творчеството. Защото изразните средства са различни, но посоката е една. „Бяхме явление, което промени мисленето на композиторите тогава. Като кажеш ударни разбираш тъпан и барабани, с което можеш да удряш на първо време и да, това е. Но никак не е само това, особено сега с тези сложни произведения, които се свирят”, каза пък в друг разговор за „въпреки.com” /прочетете тук/ Искра Палиева, една от дъщерите на Добри Палиев по повод ансамбъла „Полиртмия”, създаден от баща й, в който свиреха и двете със сестра си Мария.

А за учениците си в Музикалната гимназия, които ще свирят и на улица „Цар Самуил” добави: „Никак не е лесно, защото са много инструментите, а трябва да имаш различни постановки за всеки един от тях. Трябва да се отдели внимание на всеки един, за да бъдеш на ниво. Никак не е лесно, но е доста по-атрактивно и съм забелязала, че когато има ударни детето, което свири, има голям успех. След това може да мине и към други инструменти, но обикновено става обратното. Образованието тук дава възможност в определен клас да минеш и на друг инструмент”.

Искра и Мария Палиеви

А ако се върнем към галериите – в „Астри” ще е изложбата „Съвременна България”. Това е експозиция за една земя, от която сме дошли , и при която ще се върнем. Извън определенията, такава, каквато е в очите и душите през естетиката и чувствата на Захари Каменов, Ивайло Мирчев, Светлин Русев, Милко Божков, Нина Русева, Петя Денева, Тони Елефтерова, Месрур Сабит и Милчо Костадинов. Различни поколения художници, символи на съвременното изкуство и възможни техни наследници в бъдещето, те са свързани от топлината и съпричастността към този къс земя, наречен България, отбелязва галеристката Вихра Пешева.

В Галерия ИНТРО пък е експонирана изложбата „Engraving” на Димо Колибаров, в която ще присъстват избрани творби от последната изложба на автора в Националната галерия. Димо Колибаров е един от авторите, които формират облика на съвременната българска графика от 1990-те до днес и я представят на международните форуми. Неговата фигура се откроява с качествата си на талантлив художник и успешен преподавател в катедра „Графика” на Националната художествена академия. Той е част от едно силно поколение графици, което променя пластичния език и преформулира възприемането на графиката в контекста на българското изкуство от края на ХХ и началото на XXI век, наред с художници като Кольо Карамфилов, Онник Каранфилян, Стефан Божков и др. Голямо признание за неговите постижения са многобройните национални и международни награди. А в тази галерия ще бъде инсталирана и графична преса, която ще даде възможност та всички присъстващи да се запознаят с тази техника.

Млади перкусионисти от Музикалното училище в София

В Галерия „Контраст” изложбата е „Pollution” - Греди Асса (живопис) и Елена Филипчева (колажи). „Pollution е обратната страна на екологията. Приемаме невъзмутимо натрупващите се лоши новини: почвата, въздухът, водата, растенията, животните понасят следствията на човешката намеса. Всяко действие, всяко движение, всяка работа оставя отпадък, боклук, нечистота. Кога ще бъде прехвърлена мярата, отвъд която настъпва антиутопията? Престъпен ли е прагът на необратимите процеси? Надхвърлен ли е пределът, който ще доведе до разпад на екосферата?”, питат авторите в анотацията за изложбата. И добавят, че тя е зов за завръщане на ентусиазма като сменим нагласите във всекидневието.

В Галерия SPAZIO на този ден ще бъде открита изложбата „Емоционални полета” - концептуален проект на София Дяволова. Той включва текстилни принтове, новаторски илюстративни техники, експериментиране при изработка на традиционния костюм, превръщайки го в произведение на изкуството. А в Арт къща с музей „Куклите” входът ще е безплатен за разглеждане на музейната експозиция. Куклената постановка „Малкият принц” е от 16.00 ч. (с предварително записване на тел. 0884 72 62 53). В Ателие „Ятри” –от 14 до 16 часа ще има колективно литературно четене с музикални импровизации по книгата „Басма и габардин” в присъствието на авторката Диана Иванова. Съвместно ателие „Ятри“ и магазинът за сувенири „Кали арт” през целия ден ще предоставят на открито възможност за най-малките да опитат и се забавляват с различни ръчни техники.

Асен Аврамов с ателието си “Пулсиращият човек”

На сцената ще участва състав от студенти от НАТФИЗ на композитора Асен Аврамов, също ученик на Добри Палиев. Преди време в разговор за „въпреки.com” /можете да прочетете тук/ той беше казал за работата си със студентите: „Способността да си ритмичен, да си музикален, да можеш да пееш, да можеш да танцуваш, да играеш, да работиш с текстове, да работиш с тялото си – това са основните инструменти на играещия актьор на сцената. Тоест, какво друго е актьорската игра ако не инструменти плюс способност да виждаш през театралните жестове нещата. А способността да владееш тази професия се състои в способността да владееш тялото си, лицето си, гласа си. И всичко това е приоритет на заниманията по музика, пеене, ритмика, пластическа координация, танци и така нататък, които според мен дисциплини в НАТФИЗ са със страшно малко часове”. Тогава и създаде по този повод в „Сфумато” чудесното ателие „Пулсиращият човек”. „Направихме го и нашата амбиция беше актьорите да се срещнат с едно такова предизвикателство. Обаче се оказа, че не само се срещат с това предизвикателство, но започват и амбицирано да присъстват вътре, че така да се каже се случи магията и това даде своите резултати”, каза тогава Асен Аврамов, а ние се надяваме, че ще ни изненада с нещо подобно и на улицата.

Росен Захариев - Роко

А на финала ще са барабанистът Александър Даниел и известният тромпетист Росен Захариев – Роко. Неотдавна Роко заяви в разговор за „въпреки.com” /прочетете тук/: „Всичко на музиканта е шаманско! Първите шамани са били музиканти и все още шаманите работят с музика, за да се свържат с духовете, защото те са посредници между духа и човека. Същата дейност се извършва и от музиканта. Това са вибрации, които са звук за мен и не само за мен. Това е първоизточникът на Сътворението и всичко е звук и вибрация. Със звука може да се разруши всичко и да се сътвори всичко. Това му е шаманското. На хората, на публиката би трябвало да действа сътворяващо. Има редица шамани - музиканти, които действат и обратно – разрушаващо. Има силата да направят и двете, в двете посоки да тръгнат. Силата е неутрална. Тя седи в центъра, но къде да я насочиш - зависи какво правиш с нея. Можеш да я убиеш или да родиш със звук”. А ние сме сигурни, че това което ще направят на финала със Санди ще е сътворяващо. Както се надяваме и цялото събитие да стане за присъстващите. Дано и времето е с нас… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

#Европа през младите в изкуството #улица Цар Самуил #Добри Палиев #Асен Аврамов #Росен Захариев #Роко #перкусии #ударни

0 notes