#галерия Форум

[vprki]

Форумът „Изкуството като противодействие“ с почит към създателите на нови форми

Художественият форум „Изкуството като противодействие“, организиран от ГХГ “Борис Георгиев” - Варна представя за трети път от 30 август до 10 октомври 2024 г. съвременно българско изкуство. От деня на откриването му ще могат да се видят изложбата на пловдивската група “Ръб” – една от първите създали нови форми в изкуството в България, и изложбата на създадения от изкуствоведа Димитър Грозданов (1951-2020) фестивал “Процес - Пространство”, чиято история също е свързана със съвременното изкуство от 90-те години на ХХ век насам, съобщават от галерията.

От 10 септември в пространството на двора на ГХГ ще се експонира и проектът „Време-пространствени полета“ на наложилата се с концептуалното си мислене млада художничка и сценографка Огняна Серафимова.

В подготовка на изложбата в ГХГ "Борис Георгиев" във Варна

Художественият форум „Изкуството като противодействие“ е създаден и организиран от ГХГ- Варна, като част от експозиционната дейност на културния институт, която има за цел да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители. В годините сме писали неведнъж за него във „въпрек��.com”. /За изданието му 2022 година във „въпреки.com”  може да прочетете тук./

"Ръб" - "Символи и знаци" - 1990

Изложбата на група “Ръб”, създадена в Пловдив през 1989 г. в рамките на форума “Изкуството като противодействие” обхваща творби от различни акции, изложби и пърформанси от целия период на съществуване на групата. Селектирани са работи, разбунили духовете в изкуството в ранните години на българския преход.  Сред тях са произведения от станалата легендарна изложба “Символи и знаци”  (1990 г. ) - “Пънкове” на Кольо Карамфилов (1963-2014)  и Димитър Митовски, и известната творба “Когато цъфнат налъмите” на Румен Жеков (1960-2022). Включени са и работи от проекта “Голяма фотография” (1991 г.) , от “Опус Пробект” (1993 г.) и последната инсталация на групата “Ръб в гръб”  (1994 г.).

"Ръб" - "Голяма фотография", 1991

На видео ще видим прословутата “Явната закуска” (1992 г.), която е правена на кея в Балчик и ще бъде мост към изложбата на фестивала “Процес - пространство” в рамките на варненския художествен форум. “Идеалът” (1992 г.) ще също ще бъде показан с филм в тазгодишното издание на варненския художествен форум.

Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков.

Група "Ръб" в Баня Старинна, 2016

В Баня Старинна през септември 2016 година с голяма изложба Център за съвременно изкуство - Пловдив представи една уникална експозиция, събрала най-важните съхранени произведения на легендарната група “Ръб”. Заглавието на проекта бе „Музеят Ръб”, а в него бяха включени акции, пърформанси и произведения на групата през годините. Една от първите неформални, артистични групи в България е сформирана през 1989 година във време на дълго чакани обществени промени от тоталитаризъм и партийната диктатура към свобода на идеи, от сковаващи клишета и наложени символи в изкуството към свобода на изразяване. Групата събира 12 единомишленици, живеещи и работещи в един ритъм, създаващи работите си в общата атмосфера на опияняваща еуфория от усещането за свобода. /Повече за тази уникална изложба може да прочетете във „въпреки.com” тук./

“С нашата изложба във Варненската художествена галерия искаме да покажем, че група “Ръб” е феномен за България - споделя Емил Миразчийски пред ПР-а на Варненската галерия Нина Локмаджиева. - Тогава всички нови форми се зараждаха извън столицата. В този контекст се заражда и нашата група, но много от групите съществуват кратко, а “Ръб” - най-дълго и с най-много артефакти, които е оставила.

Емил Миразчиев в Баня Старинна, 2016

Ние показваме по какъв начин групите заедно излъчват много по-голям заряд - в самите работи си личи тази енергия, която всички участници внасят в един общ изказ. Понякога изложбите ни бяха изцяло направени от всички или поне от тези участници, които са били в страната в момента. Мислили сме ги заедно като послание, като концепция, като тема на изложбата и се вижда колко е истинско, колко е откровено всичко, без каквато и да е користна цел. Всичко беше правено от любов и това се забелязва при нашите представяния. А ние ще направим представяне на каталога и сайта ни и в рамките на изложбата във Варна. Важно е да се покаже този документален материал. Много от младите художници, които се срещат с нашите работи, са впечатлени от това, че силата на групата е много зареждаща и зарибяваща, както се казва. Ако ние направим един бърз преглед, ще видим, че сега няма групи - художественият живот е много индивидуален и строго егоцентричен. Това е феноменът на групата, ние и в манифеста си сме го заявили: обичаме се, искаме да се оженим, да си купим яхта и да черпим целия свят. Затова и във всички изложби сме правили акции за почерпки и сме имали това отворено и миролюбиво отношение към света.”

Димитър Грозданов (1951-2020)

Изложбата „Процес - Пространство“ представя малка част от богатата колекцията на най-старият фестивал за съвременно изкуство в България, с начало през 1992 г. Форумът е основан от изкуствоведа и художник Димитър Грозданов (1951 - 2020 г.) под името „Процес - Пространство“. „Когато замислях фестивала през 80-те години на ХХ век - спомня си той по-късно, - словосъчетанието „Процес – Пространство“ бе сякаш най-обобщаващо за видните постмодернистични тенденции. Днес подобна формулировка би се концентрирала повече около „процес“-а и неговите смисли и антоними. Тук се отваря много пространство за размисъл около и след фестивала.“ (Димитър Грозданов, каталог „Процес – Пространство 20“, с.5/ 2012).

“Базирайки се на думите на неговия основател, темите за процесите и пространството винаги са били движещи около събитията на всяко едно издание на форума - споделя настоящият организатор на фестивала Христина Бобокова. - През него като участници и гости са минали множество утвърдени и развиващи се български и чуждестранни артисти, които са оставили след себе си впечатляващи произведения.

Христина Бобокова при откриване на изложбата „От въглен към огън“ Димитър Грозданов в галерия "Райко Алексиев", октомври 2022

Изложбата „Процес - Пространство“ в ГХГ - Варна през есента на 2024 г. представя творбите на 46 български и чуждестранни участници от почти всички 35 издания на фестивала. Подборът на произведения е свързан с най-вече с „процесите“ и „пространствата“, създаващи възможност на комуникация, диалог и обмен на идеи, което е основен фокус на форума. Експозицията включва живописни и графични творби, инсталации, обекти, видео-инсталации.”

Изложбата „Време-пространствени полета“ на Огняна Серафимова - съпътстващо събитие на форума, представлява едно гмуркане във физичния свят от обекти, повърхности, материи, които създават миналото. Компилативен образ на преживявания, който изгражда „полетата“ на паметта. Територии, където конкретни обекти определят конкретно време и пространство. Предметността е код, отключващ емоционалната памет, което предполага съзерцаващият да предприеме едно дълбинно пътешествие. Вглеждане в своите асо��иативни вериги и лични време-пространствени полета.

ГХГ "Борис Георгиев" във Варна

Огняна Серафимова е автор, който работи предимно в сферата на сценографията и обяснимо подходът ѝ към творбите-инсталации е силно повлиян от материалността като код за създаване на сценична реалност. Инсталациите са ситуирани в екстериорно пространство – вътрешният двор на Градската художествена галерия във Варна, и предполагат „влизането“, допира, участието на посетителите. Това отваряне и включване на зрителя в творбата, приканването към споделяне на личния прочит е характерно за перформативните форми, изследователския процес и интереса към наблюдаващия човек. Проектът „Време-пространствени полета“ е продуциран от фондация „Август в изкуството“ с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.

Румен Серафимов и Доротея Павлова при откриването на “Август в изкуството”, 2023

��рипомняме, че миналата година се проведе бляскаво Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”.  „То се реализира, благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията “Раждането и смъртта на "Август в изкуството”, 2016.“ Написа тогава за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на “Август в изкуството” 2023.

Кристо и Жан-Клод - постер

С провеждането на Художествения форум “Изкуството като противодействие” Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, се обръща към различните поколения публики - както към тези, които са били свидетели на промените, случващи се в съвременното българско изкуство от края на 80-те и от 90-те година на ХХ век, така и към най-младите, за да ги запознае с явленията, процесите и имената във визуалното изразяване у нас.

"Ръб" - "Явната закуска Балчик", 1992

Кураторският екип на Градската художествена галерия - Варна, представи преди време концепцията си за събитието: “Наименованието на форума  – „Изкуството като противодействие“, инспирирано от тезата на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин (1892-1940), който разглежда изкуството като активно противодействие срещу склонността на всяка културна система към изграждане на консервативни, възпиращи отношения и естетически норми. В съвременния контекст ние, организаторите на новия форум, възприемаме ��исокото, професионално изкуство като културн�� противодействие срещу все по-агресивно налагащата се профанизация в разбиранията и вкусовете на днешното общество, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на човека.“. ≈

„въпреки.com”

Снимки: личен архив на авторите, фестивален архив Стефан Джамбазов (1951-2021) и Стефан Марков

[swubg]

С шоу спектакъл бе открит Националният студентски фестивал на изкуствата в ЮЗУ „Неофит Рилски“

http://www.swu.bg/news/20-10-2020-national-student-arts-festival.aspx

С шоу спектакъла "Магията на изкуствата" стартира тринадесетото издание на Националния студентски фестивал на изкуствата, който се провежда в Югозападния университет "Неофит Рилски". Събитието бе открито от артистичния директор на фестивала проф. д-р Емил Куков.

"Фестивалът на изкуствата е предпоставка за активиране на творчеството на студентите, за повишаване на мотивацията им чрез участие в конкурси, предоставяйки сцени за изява на техните таланти, за създаване на условия за съвместни дейности и представяне на общ художествен продукт", каза проф. Куков.Той отбеляза, че студентският форум предоставя съвременни модерно оборудвани сцени, концерни зали, изложбени площи, студияи възможности за реализация на младите таланти. Проф. Куков подчерта, че отличната материална база, с която раз��олага Факултетът по изкуствата е благодарение на подкрепата на ректорското ръководство, което осигурява най-добрите условия за обучение на студентите.

Приветствие към участниците във фестивала отправи и деканът на Факултета по изкуствата проф. д.н.к. Васил Марков. "Мечтайте и дерзайте, пътят на изкуствата и на науката е труден, но едновременно с това красив и славен", каза проф. Марков.

Спектакълът започна с представление на треторкурсниците от специалност "Актьорско майсторство" от класа на доц. Огнян Спиров и ас. д-р Биляна Дилкова. Програмата продължи с изпълнение на студенти от специалност "Съвременна хореография", които представиха "Мухите на Шаолин", "Сиртаки", "Кей поп" и "Битка". Талант на сцената в зала "УСЕТ" показаха още студенти от първи и втори курс, специалност "Актьорско майсторство", както и студенти от специалност "Изпълнителско изкуство" от класа на доц. д-р Бинка Добрева и гл. ас. д-р Валери Димчев, които изпълниха "Фолклорна задявка".

Студентският фестивал на изкуствата продължава с изложба конкурс - живопис, графика и скулптура с участието на студенти от ЮЗУ "Неофит Рилски", Националната художествена академия - София, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски. Изложбата ще се проведе онлайн.

За снимките по време на Националния студентски фестивал се погрижиха студентите от катедра "Телевизионно, театрално и киноизкуство", под ръководството на техния преподавател гл. ас. д-р Крум Иванов и ръководителя на катедрата доц. д-р Клавдия Камбурова.

Снимки от събитието:

Галерия 1

Галерия 2

Галерия 3

[magdalenagigova]

Рут Колева засне акустична версия на „Moving On”в Националната художествена галерия

Рут Колева засне акустична версия на „Moving On”в Националната художествена галерия

Рут Колева засне акустична версия на „Moving On”в Националната художествена галерия Moving On, актуалният хит на Рут Колева излиза в акустичен вариант. Проектът на „интимната“ версия изненада меломаните веднага след зашеметяващото участие на Рут по време на A to Jazz Festival. Последната спирка на международния муз��кален форум бе в България, а концертът на Рут Колева бе аплодиран от над 15 000…

[krug-movement]

14 ТВОРЦИ ОТ БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ПОСРЕЩАТ КОЛЕДА В АРТ ГАЛЕРИЯ КРЪГ & 14 artists from Bulgaria and Turkey welcome Christmas in the KRUG Art Gallery

След като миналата седмица Комитетът за наблюдение на програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – ИПП между България и Турция /2014-2020/ обяви на форум в Поморие, че още над 15,6 млн. евро ще бъдат инвестирани за развитие на туризма и опазване на околната среда в пограничния регион, бе дадено и началото на изпълнението на проектите, одобрени по Втората покана, обявена в началото на годината. Сдружение „ГИОРИ” от Ивайловград заедно с кметство Чамлъджа от Турция  са между избраните участници да продължат своeто досегашно партньорство за развитие на туристическа визия на трансграничния регион чрез организиране на фестивали, пленери, дискусионни форуми и пътуващи изложби на визуални артисти и фотографи. „Границата, казват двете партньорски организации, за нас не е разделителна, а свързваща линия.” В завършения до момента общ проект под надслов „Пътят на художника” 14-те български и турски артисти „разказват” с четка и фотообектив за прелестните кътчета в Източните Родопи, за популярни атракции и не��звестни легенди, за лица и истории – в едно емоционално балканско пътуване чрез „галерия на колела” от село Чамлъджа, през Истанбул, Одрин и София до…Хасково и Кърджали, за да вдъхновят нови пътешественици.

Очертаният от художниците и фотографите виртуален маршрут „Пътят на художника” не е стандартен туристически пътеводител, а разказ, изграден от прекрасните мигове и места, пресъздадени от творците – модел за иновация и подражание за други културни организации от България и Европа.

„По време на работата си от двете страни на границата ние открихме онези мостове, по които винаги ще можем да минаваме – от вила Армира, от крепостта Лютица до Чамлъджа, до Енес. По стъпките на художника ние открихме много лица, много история. Затова пожелавам по стъпките, които прокара това културно-историческо трасе, отразено в художествени произведения и фотографии, да минат и хората от политическата власт, общинските администрции, държавниците и много други творци. Ако това се случи, съм убедена, че ще има повече хармония между хората.” Така Бисера Йосифова, културолог и куратор на пътуващата експозиция, обобщава предизвикателствата на „Пътят на художника”, пред които ще се изправи и продължението на проекта.

Българо-турската галерия на колела пристигна в Кърджали и беше представена в Арт галерия Кръг на 21 декември /петък/ от 12.00 ч.

[vprki]

Морски хроники: Арт форум БУНА (Vol. 2)

Във Варна все още отеква ехото от артистичната буря, която връхлетя морската столица в периода между 24 май и 2 юни, когато градът за втори път стана домакин на международен арт форум с акцент върху съвременните визуални изкуства. Написа за „въпреки.com” Нора Голешевска, изследовател на културата, автор на статии и студии в областта на  визуалните изследвания. /на снимката кадри от пърформанс на колектив Feministas Futuristicas -Библиотека галактика и изложбата на Filthy Rags в „ЦЕХ-12“/

Събитието отстоява завиден за родните стандарти мащаб - 188 артисти показаха своите работи на 27 локации, като някои от тях интервенираха в градската среда на морската столица и изнесоха тематични лекции. По-голяма част от локациите очертаха  културния и търговски център на града, в близост до главни комуникационни артерии на всекидневния градски церемониал, Освен в представителни за облика на Варна галерии (Градската художествена галерия, филиала „Георги Велчев“, пространството ReBonkers, Галерия 33, галериите „Папилон“, „Ларго“, A&G Art meeting, новото артистично пространство „ЦЕХ-12“, Nicotea - склад за култура, Попъп пространството на ул. „София“ 22, експерименталната галерия „Бункер“), изложби и пърформанси превзеха Регионалния исторически музей, Дома на архитекта, легендарната библиотека „Галактика“, Жълтата къща на ул. „Дръзки“, както и един от символите на града – Морската градина.

Особеност, която за втор�� година бе определяща за облика на ��рт форума е, че той се оформя като автентичен формат, чиято идентичност израства отдолу нагоре, в стремежа си да представи и консолидира цяло едно ново артистично поколение, на което да предостави поле за творческа среща с артисти и галерии от международната сцена. В режим на хоризонтален творчески  диалог, наред с български артисти, галерии и художествени колективи, в тазгодишното издание участваха техни колеги от Австрия, България, Грузия, Франция, Германия, Косово, Нидерландия, Румъния, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Шотландия.

Антоанета Куик, Себастиан Куик,  „Галерия 33“ /л/ и  Гьонюл Нюхоглу, “Отвъд” в пространство за алтернативна култура ReBonkers /д/

Точно защото хоризонталният диалог променя играта на взаимоотношенията, създавайки пълноценни връзки, зад него стои нещо повече от създаването на ситуация, в която равнопоставени художници и колективи споделят своите проекти пред погледа на варненската публика. Така, за втора година БУНА конструира идентичността си на форум, който придава специфичен ритъм на културния живот във фестивалната столица, съумявайки посредством средствата на визуалните изкуства да постави на дневен ред теми, значими за състоянието на съвременната култура и общество.  В това си издание фестивалът се нае да даде художествени интерпретации на водещата тема „Природата на връзките“, тълкувана през призмата на екофеминизма. В различните интерпретации, която темата получи в рамките на фестивалните събития, тя бе преосмислена в екологичен, социален и политически контекст, но също и по отношение на човешките отношения с културната памет, технологиите, корпоративните хабитати, виртуалната реалности, най-интимните екзистенциални преживявания и т.н.

Вероника Десова „Стая на края на света“ склад за култура /л/ и кадър от изложбата в пространството на ул. „София“ /д/

В хрониките на това издание на арт форума, с най-много участия остана младата варненска художничка София Димова, която бе част от селекцията на Ирина Баткова за изложбата „Природата на връзките“ със сайт специфик инсталацията „Intervention“ , създадена именно за пространството ReBonkers; Наред с това тя се включи с пърформанс на ул. „Дръзки“, непосредствено след официалното откриване на фестивала, както и с намеса в градска среда на ул. „Преслав“. На финала на самия фестивал художничката курира поп-ъп изложбата „Game Lover 2” на Никола Цветанов в Бункер/Bunker, като част от закриването на фестивала „БУНА 2“.

София Димова, „Intervention“ /л/  и градска намеса  „Хюго“/д/

Три участия във БУНА през тази година имаше художникът и изследовател Лъчезар Бояджиев, който освен в изложбата „Его система-Еко система“ на Институт за съвременно изкуство, която Яра Бубнова курира в Градската галерия "Борис Георгиев", се включи и в намесите в градска среда със своите “Градски картички”, които развиват дългосрочния му цикъл графики „В отпуск...“. Наред с това, негова лекция бе част и ��т лекционната програма на арт форума. Също три бяха и участията на визуалната артистка Албена Баева, която бе част от селекцията на Ирина Баткова в основната изложба на фестивала – „Природата на връзките“, като наред с това участва в изложбата на столичната галерия „Аросита“ „Look: Technology and ecology“, отличена от журито за кураторската работа на Росица Гецова). Също така (съвместно с Рене Бекман) Албена Баева курира изложба с  добавена реалност (AR) „В празното, все още незастроено пространство на града“, в която участваха Мередит Дръм (САЩ), Елена Калудова, Искра Проданова и Ева Давидова.

Лекционната част на фестивала напомни защо организаторите неуморно настояват, че правилният формат на фестивалните дейности е именно форум за изкуство. За да подчертае социо-културната значимост от участието на България във Венецианското биенале, темата имаше  двоен акцент в програмата. На него отделни лекции посветиха Лъчезар Бояджиев, който  представи обзор на добри практики, съчетан с коментар на различни национални павилиони. На свой ред Красимира Буцева и Джулиан Шехирян споделиха с публиката своите художествени усилия да преведат ехото на гласовете на оцелели български концлагеристи за международна публика, при пресъздаването на техния проект „Съседите“ за Българския павилион на 60-ото Венецианско Биенале. Лекцията на Боряна Росса пък бе фокусирана върху темата за „Queer ART“ и представи историята на фестивала, който в продължение на години тя осъществява съвместно със Станимир Панайотов в различни пространства, представителни за визуалната култура на София.

Веселин Димов и Весела Ножарова

Евр��стична находка в лекционната програма бе представянето „Веселин Димов и археологията на близкото минало“, с което Весела Ножарова насочи вниманието към варненската следа в историята на българското съвременно изкуство. Във формата участва и самият автор, като следвайки духа на времето, към което върна присъстващите, събитието бе проведено в пленерен формат. Локацията на лекцията бе в непосредствена близост до една от работите на Веселин Димов, останала като свидетелство от изложба му "Терен и конструкции", осъществена и разрушена през лятото на 1982 година в Морската градина на Варна. Може би най-въздействаща бе предоставената на артиста възможност за пръв път да представи пред публика идеите зад изложбата, белязала историческото начало на дискусията за изкуството в публичното пространство у нас. Така с времеви скок от четири десетилетия Димов потопи публиката в изненадващата констелация между идейните връзки на своята изложбата и в административните отношения, довели до осъществяването и разрушаването й. Скулпторът сподели как стремежът да инкорпорира геометрична структура в открита природна среда, като съчетае геометрично и експресивно, създавайки геометрична повърхност, следваща експресия го отвежда от естествената замяна на идеологията на социалистическия реализъм с търсенията на фракталната геометрия на Беноа Манделброт.  На този фон Весела Ножарова подчерта интегрираността и значението на жеста на разрушаване в самия творчески процес за епохата.

Многократно удовлетворение организаторите изтъкваха от художествените намеси в градска среда, курирани от художника Александър Вълчев, под надслов " Присъствието на отсъстващите или да разбуним мисълта".  За период от десет дни различни локации в града срещнаха жителите и гостите на Варна с намесите на Лъчезар Бояджиев („Градски картички“, Никола Стоянов („Ще разбереш, като му дойде времето“), Стоян Дечев („Черно море в черно“), Симеон Симеонов („Стели“), Богомил Иванов и Илияна Григорова („Досег“), Димана Латева („Балон“) и София Димова („Хюго“).

По една от намесите „Стели“ на Симеон Симеонов /л/ и на Лъчезар Бояджиев „Градски картички“  /д/

Начинанието е първият кураторски проект на художника Александър Вълчев, който освен че изглежда, че постигна заявката в заглавието си, наред с това получи специална награда за приетото предизвикателство от журито на фестивала в състав: Виктория Драганова (Swimming pool, София), Катрин Зингер (Фондация Зингер-Захариев, София), Маргарита Доровска (Център Кристо и Жан-Клод – Габрово), Рене Георгиева (Галерия „Васка Емануилова“, София). Важността на намесите в градска среда за облика на фестивала бе изтъкната неколкократно като пример за това как изкуството преобразява градската атмосфера и зарежда с творчески заряд всекидневните контексти. Както Маргарита Доровкска, в качеството си на член на журито, добави на връчването на наградите БУНА за 2024 г., те са специфичен инструмент, който прави непринудена срещата между съвременното изкуство, жителите и гостите на града, които не биха влезли целенасочено в изложбено пространство.  

Намесата „Черно море в Черно“ на Стоян Дечев /л/ и „Досег“ на Богомил Иванов и Илияна Григорова  /д/

Наградите на Арт форум БУНА за 2024 бяха отнесени към следните категории:  ��ртист, градска намеса и изложба, както и една специална награда. Статуетките бяха в символичната форма на тетрапод – минималната конструкционна единица, изграждаща една буна. Следвайки наградените артисти, те се от��равиха към Пловдив, Париж и Варна. В категорията артист Боряна Петкова бе отличена за своя пърформанс „Пазител II“, който тя представи за пръв път у нас при откриването на основната изложба на вторoто издание на БУНА, курирана от Ирина Баткова в пространството ReBonkers; Мартина Вачева получи награда за своята работа над „Влачугане“, представена в Археологическия музей гостувайки на БУНА от името на Топлоцентрала-Куб с куратор Владия Михайлова; Цветан Кръстев пък бе отличен за своя поредица от 14 видеа, заснети в последните 9 години на 1ва Буна във Варна, представени в рамките на изложбата „Varna Contemporary“, курирана от Ралица Герасимова.

Изложбите, получили отличие също са три. Сред тях бяха: Росица Гецова в галерия „Аросита“ за работата си над „Екология и тегнологии“ (с учатието на Мария Налбантова, Михаела Лакова, Иглика Христова, Мира Янкова, Албена Баева, Александър Вълчев); Войн де Войн  за работата си над  изложбата „Невидимата игра“ на Арбнор Каралити и Юл Джафери в Галерия „Доза“;  галерия „Наратива“ от Велико Търново (за изложбата Collab Narrativа с работи на Алекси Иванов, Билос, Валентина Лапчева, Веселин Симеонов, Веселин Дамянов-Вес, Ганчо Ганчев-Гана, Димитър Стефанов, Диана Нанева, Илиян Ненов, Кром Багелски, Николай Петров-Глоу, Павел Калоянов-Епик, Тодор Овчаров, ХРОМЕ).

В градския фолклор като сензация отекна намесата на Стоян Дечев в Морската градина, отличена в едноименната категория, представляваща елегия на умиращото Черно море, която артистът изправи лице в лице с погледите на минувачите, отразени от повърхността на скулптурната инсталация „Черно море в черно“. Тя представляваше разположена на земята асфалтова повърхност, очертана от границите на черноморския басейн, която благодарение на способността на огледалната повърхност да включва външен за творбата кадър рефлектираше силуетите на фланьорите и заобикалящата я по вертикала флора и фауна (прелитащите птици, короните на близките дървета и т.н.). Патосът на работата без усилие можеше да се прочете като директна провокация към мейнстрийм политиките, прилагани към българското Черноморие, обобщавани често с термини като „презастрояване“, „бетониране“ и „асфалтиране“, реализирани с изумителна последователност десетилетия наред на национално и регионално ниво, независимо от принадлежността на властимащите политически субекти към полюсите на политическия спектър. 

Кадри от изложбите на галерия "Наратива" /л/ и галерия "Аросита" /д/

Това, разбира се, са само някои от акцентите в морските хроники на второто издание на арт форум БУНА, който официално постави началото на лятната фаза на фестивалния сезон във Варна с коктейл от бунтарски порив и критически заряд, с вълна от креативност, разпалена от полъха на морския бриз. След края на фестивала остава въпросът дали автентичният порив на артистичните вълнения около „Природата на връзките“ ще съумее да активира устойчива мрежа за интеркултурно сътрудничество в страните от региона, имайки предвид, че в съвременния контекст черноморската зона отразява в мащаб проблемите на глобалното общество, в което различията между националните култури, етническите групи и религии днес са причина за все по-драматични конфликти. Конфликти, с които за жалост, нито традиционните политически системи, нито обичайните икономически спекулации имат капа��итет да  се справят, в контекста на глобалната културна трансформация, въвличаща съвременните общества и физическото състояние на планетата.  Иначе казано, имат ли  гласовете на артистите потенциал, воля и кураж да трансформират природата на връзките?  Могат ли да превърнат художествената агора от един икономически или политически ресурс в модел на съществуване, основан на недуалистично доминирани връзки с другите, с околната среда и  световете, различни от нашите собствени? ≈

Текст: Нора Голешевска

Снимки: архив на фестивала

[vprki]

Милена Кънева с Епилог на филма си, посветен на Михаил Михайлов

В последния официален ден на СФФ миналата година гледахме премиерата на документалния филм на Милена Кънева „Ето къде си в млякото на мечтите“, който се фокусира върху същността на креативния процес на визуалния артист Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова, представяйки работата върху създаването на Българския павилион на 59-ото Венецианско биенале на изкуствата 2022 . Сега на 12 април в Дома на киното ще се прожектира неговото продължение.

Представянето на филма е в навечерието на закриването на изложбата Михаил Михайлов в Националния музей "Белведере" във Виена, където негови рисунки, инсталацията  DUST to DUST бяха експонирани за 6 месеца. Откриването ѝ бе на 18 октомври 2023г., а закриването предстои на 14 април 2024 г.  След ��ни на 20 април се открива 60-ото Венецианско биенале за изкуство, в което България се представя с проекта „Съседите“ с автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян с куратор Васил Владимиров. /за него може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов и Стела Ролиг

За новия вариант на филма си „Ето къде си в млякото на мечтите“ Милена Кънева сподели за нас.  „Снимах на откриването на изложбата във Виена и сега направих този Епилог на филма, който затваря рамката -   от това как Михаил започва  пътя си към успеха, печелейки международната  награда на конкурса Drawing Now в Париж през 2018г. с рисунките Dust to Dust, след това те стават основна част от проекта THERE YOU ARE на Българския павилион на 59-ото Биенале за съвременно изкуство във Венеция и от там биват избрани от директорката на Националната галерия на Австрия,  Стела Ролиг, за да бъдат изложени за цели 6 месеца, в основната зала Carlone Contemporary, посветена на съвременно изкуство на музея Белведере. В свое интервю кураторката на изложбата Стела Ролиг разказва как е била възхитена от работата на Михаил и е избрала произведението му от Българския павилион, като един контрапункт на ренесансовата зала в двореца на Принц Юджин.“

В "Белведере"...

Според Милена Кънева прожекцията на филма ѝ с неговото продължение е едно символично  "предаване на щафетата". Той в своя нов вариант с неговия Епилог поставя и важния въпрос за устойчивостта в съвременното ��зкуство, въпреки изказваните гледните точки дори от специалисти, че то произвежда „еднодневки“. Именно затова е важно и смислено да се подчертае важността Венецианското биенале и като най-дългогодишния световен форум за изкуство. То, всъщност, e световна витрина на съвременното изкуство, от която български автори като Михаил Михайлов са забелязани и биват поканени да ни представят в един от най-престижните световни музеи като "Белведере" и не само.

Припомняме, че интервю за „въпреки.com” преди малко повече от месец Михаил Михайлов по повод изложбата му  "От земята до небето" ( „Ground to Overhead“, 06-31 януари 2024 г.)  в галерия re.riddle, с която участва в рамките на Седмицата на изкуствата в Сан Франциско (SF Art Week) сподели за експозицията си във Виена: “Моята изложба включваше нови произведения от сериите които бяха представени на Венецианското биенале, през 2022 г. в изложбата "There you are", курирана от Ирина Баткова. Тъй като става дума за ситуативна работа, произведенията бяха съобразени с архитектурата на помещението. 

Spazio Rava във Венеция

Едно от произведенията беше перформативната инсталация "Headspacing", която беше изложена в българския павилион във Венеция, вдъхновена от огромната стъклена витрина, с поглед към градината на  Спацио Равà.  В контекста на седмицата на изкуството в Сан Франциско тази роля „изигра“ прозорецът, който се намираше на тавана на изложбеното пространство.“ И продължи в контекста на различията в работите си, представяни на Стария континент и Сан Франциско: “Мисля, че е трудно да се направи сравнение, защото двете пространства са в съвсем различен идеен и исторически контекст. Фокусът на музея "Белведере" е класическо изкуство и съвременното изкуство там в случая на сериите Carlone Contemporary представлява като някакъв вид интервенция, тоест много по-неочаквано. Вчера разговарях с една от уредничките там и тя ��и сподели, че работата много обърква хората и ги предизвиква да я докоснат,  да отстранят пр��ха. В Сан Франциско работата ми се разглеждаше по-скоро в контекста на цялостното ми творчество и взаимодействие между различните медии и форми на възприятие. Tова, което ги обединява е темата за земята и надземното.“ /целия разговор може да прочетете тук/.

Но да се върнем към филма на Милена Кънева, който миналата година ни зарадва много. Тя има забележителна биография като актриса, режисьор и най-вече като документалист има множество авторитетни награди по цял свят и е снимала по всички континенти. В последните години я свърза забележително сътрудничество с Ирина Баткова в реализация на филми, посветени на визуалните изкуства. Познавайки ги, смятам, че най-вече я вълнува процеса на създаване на творбите и присъствието на автора като чувствителност, мислене, посоки на развитие в контекста на времето, в което живеем.

От ляво на дясно: Ирина Баткова, Яра Бубнова, Михаил Михайлов и Милена Кънева на премиерата на филм, март 2023

Такъв е и този филм, в който диша създаването, сътворяването и това е любовта и отдадеността на артиста, а и на режисьорката. Прекрасен филм. Тогава изкуствоведката и куратор Весела Ножарова (член на журито, което избра проекта на Михаил Михайлов и Ирина Баткова да представи страната ни на 59-ото Венецианско биенале, 2022) написа: „Филмът документира създаването на изложбата, но което е най-важното много внимателно проследява логиката на произведението, разкрива принципите върху които е изградена художествената практика на Мишо. Не са спестени и напрежението около подготовката, дилемите, споровете, усилията, които стоят зад една изложба. В този разказ няма нищо излишно и нищо в повече. Чудесен ритъм, музика, която свързва действието, пълно удоволствие. Прииска ми се да има много повече филми за български художници и проекти, много по-често художник и куратор да влизат в полезрението на камерата.“

Милена Кънева ни изпрати есето на театроведката Роза Радичкова, вдъхновено от филма ѝ „Ето къде си в млякото на мечтите“, което публикуваме с удоволствие:

„Един Художник, един Куратор, едно Пространство, един Режисьор, една тема, един филм който се развива като джаз концерт. Милена Кънева ни въвежда в процеса на създаване на произведението на изкуството. Може ли работата по един павилион на Венецианското биенале да се превърне в джаз импровизация.

Не знаех нищо за Художника, но ето ни изправени с него и Куратора пред Пространство не докрай познато и криещо провокации и за двамата - виждали са го  само на снимки. Има идея, има конструкции, има костюми, има голяма подготовка във всеки един детайл, но има и изненади – „трябва да измислим нещо и да впишем този прозорец”, „тук идеално се разположиха постаментите”, „тук трябва малко да изкопаем”. И започва най-интересната част – тя е като jam session, която Милена Кънева проследява в детайли. Двама артисти започват да изпълват празното пространство, а Режисьорът ги следва с изключително внимание.

Зрителят е въвлечен в тази игра на въображението, в развитието на темата, в акцентите. Jam session в бяло. Всичко е бяло, стерилно, чисто, но сега ще оживее с малко прах, прах от пода, но… ще разберете каква е прахта. Черни четки и бели обеми, постаменти ще се разположат в Пространството, хора, в бели дрехи ще заплуват в бяла пяна. От експозицията, към пърформънса, към филма който се превръща в част от проекта, както преминават, преливат и се развиват темите в джаза. Милена Кънева ни води през този�� jam session като става част от него.

Да изчистим, или да се пречистим или винаги трябва да оставим и малко прах, следа от живота ни….

Не съм била на Биеналето във Венеция, бях на прожекцията на филма. Не съм сигурна, че там щях да преживея този jam session, щях да преминавам с такова удоволствие, от едно към друго пространство, за да потъна в пяната, защото филмът е за процеса на създаването, а крайният резултат сигурно е друг филм и той е за срещата с публиката, критиците, оценките, тълкуването…“

Михаил Михайлов, 11 януари 2022

Припомняме, че на 11 януари, 2022 година на пресконференция, организирана от Националната галерия в Балната зала на Двореца, бяха аргументирано представени резултатите от конкурса, за който са били подадени 17 проекта за националното участие на България в 59-ото Венецианското биенале. Тогава беше представен и авторът на проекта-победител Михаил Михайлов, който сподели ключови моменти от работата си през годините в специално подготвена презентация. „Във всички мои работи винаги си задавам въпроса: „Кой съм аз, кои сме ние, как се отнасяме един към друг и какво определя нашето съществуване?“ За мен това е основен въпрос, свързан с човешкото поведение и как трябва да се грижим за бъдещето си. Използвам различни художествени медии като рисуване, инсталация, пърформанс и видео. В творческата си работа се ангажирам със собственото си „аз“ или „аз“ във връзка с моята среда, обкръжение и ситуация. Успехът, провалът и себеоткриването, стремежът към щастие, преодоляването на ограничения са повтарящи се теми в изкуството ми. Занимавам се с различни културни феномени, които влияят на човешкото поведение и поставят под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това използвам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към индивидуална самореализация в глобализираното общество.” /подробности за проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов в музея "Белведере"

А сега очакваме с нетърпение Епилога на Милена Кънева за творческия път и процес на Михаил Михайлов в последните години на световната витрина на съвременното изкуство. И със сигурност го очакват нови предизвикателства. За себе си в цитираното вече по-горе интервю той сподели: „Много е трудно да погледна на себе си отстрани. Когато си във водовъртежа на събитията, някак си, не  разбираш кога и дали си преминал на друго ниво, какво си спечелил и какво си загубил. Това, което усещам е по-скоро някаква промяна в отношението ми към собствената ми работа, някаква сигурност и категоричност, но в същото време ме занимават въпроси като: И сега какво?“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Милена Кънева и Стефан Марков

[vprki]

Светла Радулова вярва, че творецът създава сам собствената си действителност

„Илюзии“ е озаглавена най-новата изложба на Светла Радулова, която се откри преди седмици в столичната галерия INTRO. Експозицията включва 15 абстрактни творби (акрил и масло) и 5 пластики. Текстът, съпровождащ изложбата, е на проф. Божидар Бончев, който е бил и неин преподавател в НХА. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Анреа-Филипа Зидарова.

В Академията тя завършва специалност „Керамика“.  Първата си самостоятелна изложба прави във Франция. През 2014 година открива проекта „Точката, от която няма връщане”, а през 2015  – „Индустриална симфония“ (и двете в  пространството на галерия „Арт Алея“, която вече не съществува, но много ни липсва). Следват проекти в столицата, и в страната, и зад граница – в Босна и Херцеговина. Може да припомним „Пребиваване в другия“ в галерия „Форум“ и общата изложба заедно с керамика Мартин Киров – „Опаката и лицевата страна“ – в галерия „Pentimento“. Авторката има участия и изяви в Австрия, Република Северна Македония, Йордания, Русия, Франция, Нидерландия. Освен с акрил и масло, работи с метал, дърво, камък и, разбира се, с керамика.

В годините, безспорно, правят впечатление любопитните заглавия на изложбите на Светла Радулова. За изложбата си „Индустриална симфония“ тя казва: „Споменът идва със звука, а звукът прераства в абстрактно изображение.“ Заглавието е свързано с нейни спомени от детството от индустриален завод близо до София, където работела нейната баба. За същото това място тя споделя: „Още когато стъпих там, усетих с чисто и неподправено детско сърце харизмата на това място. То провокира една много интересна игра. В огромните мащаби на един завод, детето се чувства най-напред малко и изплашено, а от друга страна, когато се запознае с обстановката вътре, започва да се чувства като диригент. Играе си, както би си играло с други деца.“

По повод проекта „Опаката и лицевата страна“ пък авторката споделя: „Изложбата е една главоблъсканица, като игра на думи, само че в образ. Наистина ли съществува опака и лицева страна? Тя е експеримент. Това са абстрактни образи на едно и също нещо.“ Тук като мото на изложбата Светла Радулова и Мартин Киров избират думи на ��абележителния писател Албер Камю, носител на Нобелова награда за литература, 1957 година:  „Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.“

За нея, освен образите, и думите имат голямо значение. В някои от платната в сегашната ѝ изложба „Илюзии“ също  виждаме цели изречения, но те могат да бъдат разчетени само в огледало. Всичко това ни навява на определени мисли и поражда различни въпроси – каква е връзката между думите и образите и в какво се състои тя? Дали именно защото говорим за абстрактна живопис думите не пречат и не поставят една невидима рамка, неволно насочвайки зрителя към определени теми? Или пък помагат, обличайки нефигуративното в нещо конкретно, придавайки му смисъл, който може би не всеки може да усети? Думите са врати към същността на нещата – или по-скоро те са ключът към тази врата, т.е. навлизането в думите и в смисъла зад тях е навлизане в същността, в духа. Думите са парченца от пъзел, който би могъл да бъде нареден по хиляди различни начини; те са идеи, символи, живи същества – според някои науки, те дишат, облагородяват. Ако приемем, че думите олицетворяват една врата, значи колкото повече използваме и работим с „чисти“ думи, толкова повече ще привличаме положителното, красивото. Смирението, например, е противното на гордостта – т.е. да растеш в душата си. Абстракция –  от латински: abstractio – означава отвличане, отделяне. Илюзията пък (от латински: illusio — заблуждение, измама, надсмиване) е измама на сетивата, изопачено възприемане на действителността. В преносен смисъл – напразна надежда, мечта, която не може да се сбъдне. „Аз виждам ирония в това заглавие и стремеж за преосмисляне на редица консервативни понятия и светоусещания.

Пространството на галерия INTRO е изпълнено със силно чувство на откровение, вяра и красота, показвайки съкровеното убеждение на Светла Радулова, че творецът създава сам собствената си действителност.“ – пише в текста към изложбата проф. Божидар Бончев. В него са включени и думи на американския писател, философ и публицист, потомък на композиторската фамилия Бах и летец по професия, Ричард Бах: „Понякога е интересно да затвориш очи и да си кажеш в тъмното: „Аз съм вълшебник – и когато отворя очи, ще видя един свят, който сам съм сътворил и за който аз и само аз съм напълно отговорен.“ После бавно отваряш клепачи, сякаш завеса се вдига над сцената. И наистина: ето го пред теб света, точно такъв, какъвто сам си го създал.“ 

Любопитно е, че думите на Светла Радулова по повод изложбата от 2016 година „Опаката и лицевата страна“ – „Това са абстрактни образи на едно и също нещо“ – някак се отнасят и за тази в INTRO.  Пластиките са цветни, напомнят на петната от абстрактните ѝ картини, тук те са вид триизмерна живопис, а платната са текстурирани, релефни – върху тях можем да забележим плат, листове хартия. Двете се допълват идеално, стилно, като две парчета от едно цяло.

Сравнявайки сегашната изложба с предишните ѝ, особено, с „Индустриална симфония“, в която работите са някак по-сурови, по-агресивни (в положителен смисъл, а и това, разбира се, е обвързано и с темата на проекта), може с основание да се твърди, че сега творбите на Светла Радулова са по-овладени, сякаш, по-ясно структурирани, по-усъвършенствани. Зад нейната абстракция прозира премисляне, размишление, цел, естетика, хармония. А това – визирайки отново заглавието на последната ѝ изложба – не са илюзии. 

Ще продължаваме да следим с интерес изявите на талантливата художничка, която несъмнено има място сред най-добрите живописци у нас, особено що се отнася до абстрактна живопис. ≈

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че Светла Радулова бе сред участниците в изложбата „Свободна зона - Джаз“, 2023 в INTRO, продължение на експозицията „СВОБОДНА ЗОНА - с благодарност към Иван Кирков“ , представена в галерията през януари 2022 г., по повод 90 години от рождението на Иван Кирков (1932-2010). Тогава Валентин Щинков, художник, дизайнер, колекционер и галерист „Докато я има галерия INTRO винаги януари ще е запазена за Иван Кирков“. Тази година темата беше „Голо тяло“. Догодина, вероятно ще е „Пейзажът“…Но всичко предстои за галерията и поканените от Валентин Щинков художници…

[vprki]

Преживяният разказ за близкото минало с изкуство или българското участие на 60-ото Венецианското биенале

Голямата новина е вече известна: Проектът „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян ще представи България на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 година. И съвсем заслужено тя  веднага след обявяването ѝ на пресконференция в зала „Максим Минчев“ на БТА бе разпространена в медиите.

В нашия стил ние ще я коментираме, ще се вгледаме в детайлите, ще припомним българско участие в последните години и изключително важния смисъл страната ни да участва в най-стария и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895. Той е и платформа – най-голяма за представяне на изкуство, създателите му, както и на срещата им с публиката. В този контекст подчертаваме, че тази пресконференция за обявяване на победителя в конкурса, организиран от  Министерството на културата бе организирана великолепно и на равнището на световното артистично събитие, което предстои.

„След 128 години за първи път кураторът на биеналето е от Латинска Америка, който отговаря за оперативно-организационния процес - Адриано Петроза Stranieri Ovunque „Чужденци навсякъде“ е вдъхновено от серия произведения започнали от 2004 година от италиански колектив, базиран в Палермо. Те представят неонови скулптури в различни цветове, изписани на различни езици с думите „Чужденци навсякъде“. Мотото е взаимствано от името на колектива Stranieri в Торино, което се бори срещу расизма и ксенофобията в Италия от 2000 година. Педроза обосновава решението си: „Мотото „Чужденци на навсякъде“ има двойно значение. На първо място, където и да отидете и където и да сте, винаги ще срещате чужденци. Те/ние сме навсякъде. Второ независимо къде се намирате на практика винаги ще си останете и дълбоко в душата си чужденец. Чужденец е и съседът до нас.“ Разказа д-р Надежда Джакова – комисар на участието във Венецианското биенале, 2024 и завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ).

60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април). Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. „Биеналето за изкуство – международно събитие с множество официални участия от различни страни, винаги е било платформа за представяне на творби на чужденци от цял свят. Така 60-ата международна художествена изложба на La Biennale di Venezia ще бъде празник на чуждото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на местното“, споделя Адриано Педроза.

През 2024 е единадесетото национално участие на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се реализира в експозиционното пространство Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Центърът е построен 1423 година, основан като манастир и посветен на грижите за болни хора, паметник на културата. В годините е преобразуван, но в основата на дейността му остава грижата за хората в неравностойно положение, грижа за децата и образованието им. Там миналата година бе представянето на страната ни на Венецианското биенале по архитектура, следващото догодина - също, както и 2026 на 61-ото за изкуство. Прекрасно пространство, което дава изключителни възможности, с които трябва да се съобрази екипът на българското участие в биеналето, съобразно законите и правилата за опазване на културното наследство на Венеция.

Centro Culturale Don Orione Artigianelli във Венеция

„Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година, когато България поднови участието си в Биеналето по изкуствата, а по-късно и в Биеналето по архитектура. Няколко правителства поред отделят бюджет за това представяне“, каза заместник-министърът на културата Амелия Гешева.

„Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895. Той е и платформа – най-голяма за представяне на изкуство, създателите му както и на срещата им с публиката. Чест, удоволствие и огромна отговорност е да  ръководя оперативно организационния процес, подготовката и осъществяването на националното участие. Да отговарям за българската експозиция съгласно изискванията на организаторите, както и да съгласувам работата по проекта с офиса на биеналето“, сподели комисарят на българското представяне д-р Надежда Джакова. Тя представи проекта „Съседите“: „Това е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България, пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене. Тук имаме специфични исторически наративи, но и най-различни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно действие или спомен“.

Проф. Венелин Шурелов, д-р Надежда Джакова и Амелия Гешева

„Беше сложен процес. Качеството и нивото на всички участници беше изключително високо. Всички от журито се обединихме около тази констатация. Разбира се, в един подобен процес принципът на сравнението между отделните проекти води до номинирането на един от тях, като по-впечатляващ в по-голям спектър от категории. Ние следвахме много стриктно протокола, който беше предоставен, който по един много демократичен начин, държа да отбележа, че системата от гласувания изключва всякаква възможност да бъде манипулиран този избор по какъвто и е да е начин. Така, че всеки от членовете на журито с оглед на различните категории, критерии, които са определени номинирахме проекта „Съседите“. Направи ни впечатление със своята много задълбочена концептуална, теоретична, житейска, визуална, презентациона планировка, силните презентации и предишни реализации на проекта, частични, фрагментарни, ни увериха в неговата конвертируемост в международен план. Това е също много важен аспект от работата. Впечатли ни много силно със своята прецизност, социална дисекция, която представя с ненатрапчивия, неспекулативния, несензационния поглед към темата, изключително внимателно, с поглед към едни много сложни противоречиви фрагменти от нашата история и в контекста на днешната политическа и социална обстановка един подобен проект е много силен знак за една идеологическа контраофанзива срещу изличаването на едни много важни събития от нашата близка история.“ Каза от своя страна председателят на журито проф. Венелин Шурелов, един от най-авторитетните и талантливи визуални артисти �� преподавател в НХА. / За част от забележителната му творческа кариера, проекти и преподавателска дейност може да прочетете „въпреки.com” тук и тук. За не малко от членовете на журито можем да кажем, че са били наши автори или сме писали за техни проекти – Катя Ангелова, куратор, културолог, съдиректор   Kunstverin, Милано; Илина Коралова, изкуствовед, куратор, проект-мениджър; Яна Братанова, уредник и куратор в Националната галерия; д-р Любен Домозетски, изкуствовед, куратор, художник, уредник в СГХГ; д-р Генади Гатев, визуален артист, куратор, културолог; Десислава Дикова, главен експерт в отдел МГВИ на Министерство на културата./

По-късно отново ще се върнем към важен коментар на проф. Шурелов не само в контекста на проекта „Съседите“.

Екипът на проекта "Съседите"

Проектът е иницииран от художниците и изследователите Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова. Кураторът Васил Владимиров го представи: „Отвъд изложба и проект на изкуството, той е задълбочено изследване на умишлено премълчаните последици от историята на политическите репресии, които се случват в периода на българския комунизъм. Дългосрочната практика на авторите води до представяне на проекта през ноември 2022 година, в СГХГ(с куратор Красимир Илиев, озаглавена  „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“  и паралелно в тяхното творческо ателие студио The Neighbours  на ул. „Бенковски“ с куратор Весела Ножарова – б.а.). Проектът има огромно значение и стойност не само заради тематиката, с която се занимава, но и заради иновативния подход, при който преплита исторически, етнографски изследвания, устни истории, теренни проучвания, също така и аудио-визуални записи, които формират една тотална изобразяваща инсталация – може да видите видеа от предишни представяния. (Всичко това е резултат на близо 20 години проучвания и 8 години сътрудничество, изследващи паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало – б.а.).

От изложбата „Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ в СГХГ, 2022

В основата на тази инсталация са реконструирани модели, оцелели от политическото насилие, в което Красимира и Лилия провеждат интервюта – над 40, като те стават основополагащ елемент за теоретичната рамка на проекта и за последващата инсталация. Това, което отличава „Съседите,“ е поканата зрителите да не са просто пасивни наблюдатели, а да обикалят тези пространства и се предлага една уникална възможност да станат свидетели на преживяванията на онези, които оса били обявени несправедливо за чужденци в собствената си държава. Именно това съответствие с темата на 60-ото Венецианско биенале („Чужденци навсякъде“) ни подтикна да кандидатстваме. Проектът е релевантен и е свързан със случващото се в света в момента. Да, проектът хвърля светлина върху една тъмна глава в българската история, но също и ни приканва към размисъл върху по-широки въпроси, свързани с идентичност, принадлежност и последиците от политическата репресия, която не е изолирана само в комунистическите режими. Той се занимава с универсална тема и отговаря на въпросите как и какво помним в контекста на травмиращи преживявания, включително и колективни.

Васил Владимиров и Евгения Атанасова

Професионалният опит на авторите се простира отвъд националното ниво, работата им има международна публика, което е важна част от проекта и от кооперативния процес за това, че се случва на международно ниво, между граници. Както и самите практики на участниците в него – те са дефинирани между различни държави, между различни домове. Това представя една нова, динамична перспектива, която постоянно се променя. Ние вярваме, че това е много важно, в комплексния свят, в който живеем в момента.“

 Да представим авторите, а после ще споделим и какво казаха чрез Zoom от различни краища на света: Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живее между София и Лондон. Красимира е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Трудовете ѝ присъстват както в галерийни пространства, така и в академични списания. Припомняме, че тя е носителката на наградата БАЗА за 2022.

Красимира Буцева при получаването на наградата БАЗА, 2022

По същото време се представи във Втората изложба от поредицата „Анатомия на процеса“ в галерия „Структура“, с работата си „Честоти на травмата“, създадена специално за настоящия проект. (Сред участниците в конкурса за Венецианското биенале с добре оценени проекти има и още две победителки в БАЗА – Марта Джурина, 2021 и Александра Чаушева, 2015 – б. а).

Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е разположена между историята и паметта, особено във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата. И тъй като в представянето ѝ по-широко се споменава, че е режисьор на филма „Проблемът с комарите и други истории“, припомняме, той е български пълнометражен документален филм, режисиран от Андрей Паунов в сътрудничество като сценарист e Лилия Топузова, продуцент е АГИГПРОП. През 2007 година е включен в 46-ата Международна седмица на критиката на Фестивала в Кан.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, който живее между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University). В своята художествена практика Джулиан създава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и обекти чрез артистични намеси, видео, звук и експериментални технологии.

Джулиан Шехирян (от САЩ), Лилия Топузова (от Канада) и Красимира Буцева (от Великобритания) разказват през ZOOM

И тримата бяха радостни, че техният проект ще представя страната ни на юбилейното Венецианското биенале, 2024. Но си дават сметка, че оттук нататък ги чака още много работа, независимо че имат опит с представянето на проекта в чужбина – Торонто, Принстън…

„Доста години ние, работейки заедно, се чудехме как да подходим към тази тема, по какъв начин можем да изразим чрез визуални изкуства такива неща, които нямат покритие от физически характер, как могат да съществуват физически в пространството, по какъв начин да поканим зрителите да ги усетят, да разберат повече за историята на хората, но без да носят цялата тежест на историческия контекст, която ние като артисти и изследователи носим, като правим интервютата и се занимаваме с академични трудове. Как можем да направим тези неща достъпни за човек, който да не е чувал за този период от историята на България, Главната ни идея – да създадем универсална история, универсално пространство, в което се изпитват тези емоции и да се разбира.“ Сподели Красимира Буцева.

Лилия Топузова като историк и работила в киното е убедена, че „ако ние, хората, които работим в научната сфера, не можем да разкажем нашата изследователска дейност на по-широка публика, тогава нашата дейност никога няма да стигне до тях, никога няма да бъде разбрана. За мен това е най-естественият начин да разкажа тази история – със съдействието на моите колеги. Да дадем възможността на хората да свидетелстват по тази история. Когато работим с архив, който умишлено е унищожаван, когато сме пред мълчанието, тогава ние трябва да намираме други средства мълчанието, болката да бъдат изразени. Много се радвам, че всички заедно ще успеем на Биеналето във Венеция това да бъде разказано не само в исторически външни рамки, но да бъде нов модел за изкуство, за научна работа. Да бъде нов модел, с който публиката ще бъде част от разказа – няма да бъде просто пасивна публика, пасивни хора, които слушат лекция.“

Джулиан Шехирян е известен като book-медиен артист, като че на него се пада основната тежест да пренесете историята в бъдещето. „В последните 10 години работя върху въпроса как може да се сливат различни медии – традиционни или изникващи – че да може да се създадат пространства, които да разширяват нашата чувствителност за конкретни исторически контексти и процеси. Смятам, че, когато се създаде пространство, в което човек може да влиза и „да преживее архива“ чрез предмети и чрез сетивата, има възможност да се промени една отдалеченост. Въпреки че тя създава обективност, също създава някакви бариери за въплъщаването на индивида като свидетел, не само като свидетел – като участник в миналото… В нашия колектив много често се случва работата ни да е толкова тясно свързана между детайлите, че губим следата кой коя част на този проект е започнал да формира . В рамките на 10 години ние сме станали колектив.“

Видео инсталацията "Кухнята" на Джулиан Шехирян, Лилия Топузова и Красимира Буцева на изложбата "Отвъд всички разуми". В огледалото на сюрреалистичните времена. Куратор: Грегор Янсен. Галерия Структура, 2023

Участието ни във Венецианското биенале ще е единайсетото поред след 1910 , 1942 , 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022 година. Припомняме, че артистите Рада Букова и Лазар Лютаков, заедно с куратора Вера Млечевска проекта си „Как живеем“ бяха избрани чрез конкурс, организиран от Министерството на културата да представят България на 58-то биенале за изкуство във Венеция 2019. Изложбата беше тогава в сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век. Това участие на страната ни за първи път беше финансирано от държавата. Първото национално участие след 35 години е през 1999 – на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова с проекта „Важно съобщение“ , но то е без павилион, държавата не отпуска пари, а Министерството само провежда конкурса. Този проект бе оформен като своеобразна заявка, че на следващото биенале България ще участва както подобава. Но не става така…Следващото национално участие е през 2007 – по повод приемането на България в ЕС ЮНЕСКО отпуска пространството, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вутен. Тогава кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев представят държавата ни. А Недко Солаков е поканен и включен за шести път в кураторската изложба. Инсталацията му “Discussion (Property) - 2007” (“Дискусия (собственост) - 2007”) разглежда производството на автомати “Калашников” след разпада на социалистическия блок. Тя е направена специално и за биеналето, и за един от основните павилиони Арсенале. През 2011 г., за участие в Биеналето от българска страна са избрани художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс, но отново без участието на държавата.

От проекта " Ето къде си" There you are. Video Still © Michail Michailov, 2022

Проектът „Ето къде си“ с куратор Ирина Баткова и автор Михаил Михайлов беше българското участие на 59-то Венецианското биенале за изкуство през 2022 година. Той се реализира в експозиционното пространство Спацио Рава (Spazio Rava), което се намира в централната част на Венеция в квартал Сан Поло на Канал Гранде, в близост до моста Риалто.

Тук е мястото да отбележим, че много добре подготвен, артистично и информационно сайтът на българското участие www.bulgarianpavilionvenice.art , на който вече са качени и всички подаден проекти. Може да се проследи историята в годините на присъствието ни престижния форум и, разбира се, подробности за проекта „Съседите“ и неговите създатели. Всички кандидатствали проекти са качени и на сайта на Министерството на културата, където за първи път е публикуван и протоколът от заседанието на журито.

проф. Венелин Шурелов

Председателят на журито проф. Венелин Шурелов  с�� включи отново в отговор на въпроси и коментари по време на пресконференцията, свързани с известно недоволство защо в последните ни участия се избират проекти на артисти, които живеят и работят извън България и дали това е тенденция. Беше доста странно, че журналист от издание, което не бих искала да споменавам, иначе с доста претенции коментира темата на спечелилия проект като „блатна“. С финес, но и с категоричност Шурелов каза: „Разглеждаме проектите, които са постъпили, оценяваме техните качества. Да, съгласен съм – тази тенденция е особена, не бих я определил като обезпокоителна, като критична или като проблематична: тя е такава каквато е. Ние от 20 години повече се занимаваме с импорт и експорт на българско изкуство. Това са особени процеси, свързани с цялата турбулентност на прехода и трябва да ги приемем като част от симптомите, които колективно изживяваме. Но това не е било в никакъв случай критерий, не е било по никакъв начин умишлено или целенасочено действие, което е подвело по един или друг начин избора на журито. Бих искал да направя една отметка по коментара, който чухме – блатна, блатиста терминология: тя пък е симптом за обществената, за публичната враждебност, която този проект, вероятно, ще отприщи. Пожелавам откритост, готовност за диалог на целия екип – да се включват в обяснителен режим, когато подобни несправедливи упреци биват отправяни. Защо, мисля, че този проект именно със своята терминологична прецизност е много важен именно заради това – и настоящата презентация, която направиха авторите, потвърждава вътрешно у мен правилността на избора. Ако има някаква технологична неяснота и смут в нас и в общественото пространство, тя е свързана не с неумелата употреба, по-скоро заради това, че идваме очевидно от различни светове, които много рядко се пресичат. Това, което ние жаргонно употребяваме като определение, като понятия, се класифицира като „елитарни“, като „враждебни“, като „херметични“, като „капсулирани“, като „чужди“ като съдържание понятия.

От експозицията The Neighbours в творческо ателие студио на ул. „Бенковски“ , 2022

Но това, което авторите излъчват като послание, според мен, фокусира около произведението на изкуството като повод за разговор, като изваждане, излизане от обект „Ориентираното изкуство“ към процесите, към състоянията, към възможността да се активизира публиката – тези стратегии изискват съвършено различен подход: това са процеси не от днес, те имат своята предистория. Искрено се надявам, че този проект ще открие този тип дебат, някак си ще освободи съзнанието на средата, която обитаваме, да бъде то по-толерантно, по-вслушващо се в прояви на изкуството, което казва, че естетическото може да бъде и социално събитие, не само познавано на друго място.“

По-подробно написахме за първото представяне на проекта „Съседите“, независимо, че цялостната атмосфера на събитието заслужава по-пространен разказ, най-вече, защото показа от страна на организаторите, начело с българския комисар за участието ни Венецианското биенале д-р Надежда Джакова, че може да се прави и така – на равнището на световния форум на изкуството, без провинциализъм, а професионално и с въображение.

д-р Надежда Джакова

Спонтанно, но точно прозвучаха финалните думи на Евгения Атанасова, журналистка и д-р по изкуствознание като модератор, че проектът кореспондира с „Времеубежище“ на Георги Господинов като поглед към близкото ни минало и разбирането му от света, изразено не само с наградата „ Международен Букър“, 2023 за писателя. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков, архиви на Венецианското биенале, СГХГ, галерия „Структура“

[vprki]

Талантът и творческата мощ да си Милко Божков

В годините сме писали много за забележителния художник Милко Божков, за изложбите му, за невероятното му присъствие като автор и свободомислещ човек. Последните два дни от ноември бяха изцяло под неговия знак на изключителен артист.

В СГХГ на 29 ноември беше представянето на луксозен албум с репродукции. Луксозното двуезично издание (български и английски) са включени 135 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от  поета Борис Христов и Методий Петриков. Подборът на картините проследява хронологично развитието на художника от ученическите му години в Художествената гимназия - София, през Националната художествена академия и последвалите ги изключително продуктивни периоди на ателиетата в енигматичната фабрика „Вулкан“, творческото ателие в Париж през 1982 г. и ателието в с. Стефан Стамболово, родното на майка му, където Милко Божков твори през последните повече от две десетилетия.

Заедно с великолепния албум и в продължение на създалата се вече традиция, издателство МЕТОДИЕВИ КНИГИ предлага на изявените ценители на изкуството, лимитирана серия от авторски giclée отпечатъци на 15 картини на Милко Божков върху 100% архивна памучна хартия Hahnemühle/William Turner.

А за най-вдъхновените почитатели на  творчество му са подготвени единични giclée принтове-уникати върху 100% архивна памучна хартия Hahnemühle/Museum Etching, като в допълнение към изключителното качество на giclée арт принтовете, Милко Божков собственоръчно е дорисувал някой от принтираните елементи върху памучната основа, а на места е добавял нови, използвайки маслен пастел, акрилни бои, акварел, цветни моливи, туш и дори везмо, превръщайки по този начин всеки от дорисуваните принтове в напълно нов оригинал, с доразвита и обогатена първоначална идея.

Уникалните giclée принтове с дорисуване бяха представени в самостоятелна изложба „РЕТРОРЕПРО – 2“ в галерия „Арте“  на 30 ноември. Не за първи път е това артистично сътрудничество между СГХГ и галерия „Арте“. Преди две години изложбата „Салонът на природата“  на Милко Божков, вдъхновена от поезията на Борис Христов  – съчетание на поетично-философски и живописно-поетични творби, която беше експонирана първо през септември 2021 в Арт център Плевен, а  в края на същата година в СГХГ. Представени бяха 55 живописни произведения, своеобразен коментар и на фотографиите на Поета, и на неговите размишления. Дни след това като своеобразна реплика на художника в галерия „Арте“ бе експонирана изложбата му „Разходка с Бимбо“. Зрителят лесно откри тогава връзката между двете експозиции. Голямата изложба в Софийска градска галерия бе резултат от близо 3 годишен проект на двамата големи творци Борис Христов и Милко Божков създали заедно - текстово и визуално „хайку на камъка“, а камерната изложба в "Арте" бе посветена на „каменните дувари“ от селото на художника Стефан Стамболово. Дори един камък от тези на Борис Христов бе „прелетял“, за да се настани в изображението от плаката в “Арте“ преди две години.

През юни в рамките на забележителното дългоочаквано Десето юбилейно издание на фестивала “Август в изкуството” (22 юни – 2 август)  под мотото “Истина и симулация”  във Варна, създаден като концепция и реализиран за първи път през 2000 г., като мащабно представяне на съвременните процеси във визуалните изкуства, толерантно към стиловите различия в тях, бе представена мащабна ретроспективна изложба на Милко Божков - живопис, графика и рисунка с куратор изкуствоведа Румен Серафимов. Тогава той написа прекрасен текст за „въпреки.com”, посветен на художника. Този негов текст е включен сега в прекрасния албум, обгръщащ красиво забележителното изкуство на Милко Божков.

Публикуваме го отново със съгласието на автора, защото текстове като този трябва да се четат и препрочитат…

Милко Божков и Румен Серафимов в ГХГ във Варна по време на 10-то издание на художествения форум "Август в изкуството" , снимка: Александър Николов

МИЛКО БОЖКОВ И НЕГОВАТА АРКАДИЯ

Милко Божков е една от най-ярките личности в изключително силното поколение, което влиза в изкуството ни в началото на 1980-те години и внася в него истински съвременен дух въпреки ограниченията на тоталитарната естетическа нормативност. Той е в основата на много нови явления, стилови посоки и иновативно изразяване у нас, и се оказва, че мисленето му е адекватно на хипермодерното разбиране и осъзнаване за необходимостта от преоткриване на сериозните духовни идеи в съвременното изкуство.

Към един високоестетичен и сложен духовен универсализъм той се стреми от самото начало на артистичния си път – още в ранните си фигуративни творби от 1980-те години с тяхната интелектуална дълбочина и тъжна драматургия на човешкия път в живота и смъртта – „Чуваш ли как скърцат въжетата“ 1979 г., СГХГ  (с образа на финландския  композитор Ян Сибелиус като старец, люлеещ се на детска люлка), „Триптих“ 1982 г.,

"Реквием за Тарковски"

НГ (с женската фигура, преминала през изгарящата бездна на битието и останала като безплътен, светъл монумент), „Прозорец отсреща“ 1982 г., СГХГ (с прекрасното жълто петно върху почти черната картинна повърхност), „И гледа в прозорците мои нощта“ 1983 г., ХГ- Добрич, „Реквием – на Андрей Тарковски“ 1987 г., ХГ-Добрич. / тази негова творба бе представена на изложбата "Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на ХХ век" в СГХГ март - юни, 2023 - б.р./

Със свободни експресивни жестове художникът изгражда богати на материи и пластични натрупвания сетивни повърхности, привлечен от феноменологията на автономното информално изобразяване – „Не тъгувай“ 1982 г., ГХГ- Варна, „Реплика (по Микеланджело)“ 1984 г., ГХГ-Варна.  

 Проф. Станислав Памукчиев и Милко Божков в СГХГ при представяне на каталога

 През 1990-те години Милко Божков създава великолепни поетично-метафорични и абстрактни картини и литографии – цветни и звучни, като красива картография на своето отдавнашно и страстно пътуване към чистотата и невинността на детството. Предишната тъмна, монохромна живописна среда, носеща драматични екзистенциални интонации, се преражда в светлината и музиката на имагинерни полихромни композиции. Малко по-късно, след 2000 г., той съчетава реалистичното изобразяване на света с абстрактната знаковост и постига сложно пространство с многопосочни и отново универсални внушения.  Чудесен образец на тази трудна и рискована пластическа симбиоза е голямоформатната картина  „Автопортрет“ 2003 г., в която върху реалистичния панорамен пейзаж на златиста поляна е поставен мощен кръг от абстрактни структури – някакъв персонален, драматичен печат или кръговрат на живота. Тази стилова посока в изкуството на Милко Божков е защитена безупречно в един изключителен цикъл творби, вдъхновени от пребиваването му във Финландия през 2011 г. Реалистичен пейзаж, хладна тишина, абстрактни живописни петна, дори метална плоскост в една от картините, петолиния с музикални паузи от „Тъжния валс“ на Сибелиус – всичко издава възхитително композиране и пластическо овладяване на разнородните структури, но най-вече културно и изразително представяне на висшия, универсален образ на природната и човешката същност.

В изкуството си Милко Божков проявява рядката способност да примирява и хармонизира различни, дори противоположни пластични принципи – реалистичното и абстрактното, илюзорното и имагинерното, наративното и знаково-символичното, живописното и линеарно-декоративното. Това е страст да противопоставя, да нарушава стиловата монотонност, да разширява възможностите за изразяване на по-дълбок и универсален смисъл, да включва необикновеното и енигматичното в своите сцени, да постига сложен ритъм и богата пластическа структура. Това е завидна проява на артистична свобода и, разбира се, на огромна художническа дарба, защото убедителното визуално комбиниране на споменатите черти е труднопостижимо и твърде малко художници се справят успешно. Милко Божков обаче успява по своя неподражаем начин.

През 2016 г. художникът посещава Италия и това е неговото своеобразно поклонение пред старите италиански майстори. Той разказва за миговете на екзалтация и почти неземно духовно откровение пред стенописите на Джото в Асизи и Пиеро дела Франческа в Арецо. Създадените след това пътуване картини са особени пейзажи от Тоскана – от красивите, романтични градски площади, църкви и къщи или от меките хълмове, спокойни долини и причудливи дървета на тази южна и слънчева земя. Феноменалният ��еализъм на тези пейзажи обаче е нарушен от друг визуален и символичен феномен, който Милко Божков въвежда в изображенията. Това са форми с имагинерен, абстрактно-условен характер – чисти и равни цветни зони, поставени в небето или върху силуетите на сградите, геометричен сегмент от правилен кръг, намесен в панорамния природен пейзаж, или дори непокритата, естествена структура и материя на дървената плоскост, върху която той живописва в няколко от картините. И ето че тези красиви тоскански пейзажи престават да бъдат само възхитителни, съзерцателни живописни фрагменти от италианската природа. В тях се появява някакво тайнство: Жълта линия като небесен лъч светлина достига до полето в панорамния пейзаж „ Пунто панорамико – Волтера“ и като миг на знамение раздвижва притихналата природа. В „Пунто панорамико – Сан Джиминяно“ белият отрязък от някакъв идеален абстрактен кръг мощно обозначава осветения център на пейзажа и му придава необикновен, магически звук.

Методий Патриков, Ангелина Филева и Милко Божков при представяне на каталога в СГХГ

„ Автопортрет в Сиена“ представя централния площад на града, населен от човешки фигури, изящно нарисувани с леки, нежни и сигурни мазки. Фигурата на самия художник е също там, както и линеарните силуети на коне и конници, дошли от друго, ренесансово време. На тази красива сцена времената са се смесили, всичко е живо, светло и празнично, а бялата фигура на малко момиче с дълга, елегантна сянка е почти неземна. „Вечеря в Монталчино“ е своеобразна алюзия на „Тайната вечеря“. Трапеза с хляб, риба и вино е положена на покривната тераса на една от къщите, а в небето, над свръхреалистичен панорамен пейзаж, са бродирани (в буквалния смисъл) почти невидимо 12 нимба и една сочеща ръка. Много фино и деликатно художникът въвежда тайнството на ритуала с многобройните му смисли и мистично-божественото става част от природната и човешка среда.

Милко Божков

Интересът на Милко Божков към „Тайната вечеря“ като тема, съдържаща същностниетически значения за човека, не е нов. В една внушителна, многосъставна творба – „Един от нас“ 2002 г. – до основното голямо платно, изобразяващо трапезата, са разположени 12 малки абстрактни картини (Апостолите) в светло сиво, а една от тях, в тъмно, е отделена в по-долен ред. Композицията е изразителна, безкрайно интелигентна, нестандартна и съвременна интерпретация на древната притча за духовната общност, за свещенодействието, за тайнството на посвещението, за универсалния смисъл и сакралната сила на една велика идея, за неизбежната трагична конфликтност, за предателството. „... Един от вас, който яде с Мене, ще ме предаде.“ (Марко, гл. 14:18). Абстрактността и концептуалността в тази по-ранна композиция на Милко Божков са заменени във „Вечеря в Монталчино“ от друг визуален език, който съчетава реалистичното изображение на конкретна природна и човешка среда, абстрактното обозначаване на някакви важни състояния и преживявания (включително и тези на художника) и въображаемото съществуване на висша, божествена същност, която чрез загатнатия евангелски разказ осветява пространството с нравствен източник.

Мисля, че винаги в изкуството си Милко Божков е изобразявал местата и състоянията, които са му носили хармония и в които се е чувствал щастлив. От самото начало той визуализира представата си – осъзната или интуитивна, конкретизирана или абстрактна – за своята лична Аркадия (с това име са назовани немалко негови картини и графики). Открива я преди всичко в детството си, от което в творбите му се явяват незаличими в съзнанието му образи – реката, върбите, поляните, хълмовете, дворовете, птиците, сезоните, луната. Като човешки или ангелски фигури от друго времево и пространствено измерение, в сцените на един голям автобиографичен цикъл (2012–2013 г.) преминават почти незабележимо бродираните силуети на майката и бащата, на някогашното момче, и носят своя носталгичен романтизъм. „Онези жълти и горещи детски лета…Сълза се отронва в пепелта на душата ми и я прави на кал. Де е Господ, да я омачка отново!“ – пише в прекрасните си текстове Милко Божков. Понякога той вгражда деликатно текст в картината като изумителния стих на средновековна китайска поетеса: „Недей, недей докосва с крак най-горното стъпало!“

Милко Божков и Гергана Борисова при откриване на изложбата в галерия "Арте"

През 1999 г. художникът реално се завръща в своята родна Аркадия и там, в ателието си в старата майчина къща, сред природата, далеко от суетата, интригите и предателствата, живее в хармония със себе си и изкуството. Нарича това свое състояние „лукс“ и очевидно отдавна е осъзнал мъдрата мисъл, че колкото и да се опитва, духовният човек не може да се освободи от самотата и тъгата, а просто трябва да се научи да живее с тях в мир (Перифразирам френския писател, драматург и актьор Ерик-Еманюел Шмит). 

Състуденти от от знаменития випуск на проф. Добри Добрев - Мими Добрева, Милко Божков, Стефка Аройо и Николай Карамфилов

В следмодерните времена на свръхтехнологично развитие, в които видяхме и почувствахме „загубата на човечност“, изкуството на Милко Божков е човечно и твърде дълбоко достига до душата. В тоталната симулативност на днешното общество, то е истинско и носи етически и човешки истини. В екзистенциалния хаос, безсмислие и деградация визуалният му свят предлага благородни и хуманни смисли, гради умни, ясни и универсални представи. Във вездесъщата „жизнена спонтанност“ (Хосе Ортега и Гасет), завладяла съвременната култура, Милко Божков показва рядко срещана хармония между емоционалното преживяване и рационалното мислене в акта на създаването, между артистичния импулс и спокойното, системно изграждане на формата. В преситената с виртуална реалност и всякакви спекулации образна среда, той съхранява все по-ценното ръкотворно и сетивно отношение към пластическия език, запазва класическата картинност с всичко трайно и стойностно в нея, извайва „скъпоценна“ живописна материя, която носи радост и наслаждение от всяка мазка и линия, от всеки жест.

На фона на съвременния визуален  маниеризъм у нас, в който самоуверено шества външноефектната, но повърхностна и в повечето случаи празна, инфантилна игра с концептуални конструкти, изкуството на Милко Божков носи светлината на висококласично художествено „вчувстване“ в същността и образния живот на един богат интелектуален и душевен свят. С изключителната си дарба и забележителна ерудиция той е способен да създава висококултурно изкуство, в което с удивителна мъдрост смесва, съпоставя и интерпретира времена, култури, естетически, морални и философски категории. В него, с неизчерпаемите преображения на формата той сякаш събира разпилените, но все още живи територии и оцелели свидетелства на чистия, универсален дух. Затова, когато съзерцавам изкуството на Милко Божков, се връщам към онази красива, мистериозна фраза : Et in Arcadia ego! („И аз бях в Аркадия!“) .

Текст: Румен Серафимов

Изложбата на Милко Божков в галерия „Арте“ продължава до 10 декември, а през януари-февруари очаквайте нова изложба на художника в пространството ѝ, което той толкова обича. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Проф. Станислав Памукчиев: Живописта на Калина ни обещава безсмъртие

 „Благодаря на всички, които сте днес мен. За мен всяка изложба е празник и благодаря, че с мен на този празник. Благодаря на Анна (Халамян) за отношението и за гостоприемството на моите картини и на мен самата.Благодаря ви, професоре (Станислав Памукчиев), че Ви има.“ Каза прекрасната художничка Калина Мавродиева при откриването на живописната ѝ изложба „По билото“ във варненската галерия A&G Art Meeting.

Изложбата е в рамките на забележителния фестивал "Август в изкуството", който след осем години отново завладява с мащаб, въображение, талант и смисленост, благодарение на създателя си изкуствоведа и куратор Румен Серафимов. Експозицията на Калина Мавродиева се откри час преди официалното начало на артистичния форум, както бяхме писали във „въпреки.com” със сигурност ще остане като едно от най-ярките културни събитие в културния пейзаж на страната ни за годината. Убедени сме, че "Август в изкуството" е и силно предизвикателство и за изкуствоведите от различни поколения да го анализират и като своеобразен феномен като идея и реализация в годините, а сега особено неговото 10-ото юбилейно издание. Ние ще продължим с различни текстове да разказваме за него, за прекрасните изложби в Градската галерия „Борис Георгиев“ на Варна и множество пространства в целия град.

Румен Серафимов и Доротея Павлова

Но да се върнем към изящната изложба на Калина Мавродиева „По билото“ в галерия A&G Art Meeting. За нея художничката споделя пред БНР-Варна: "В тези тихи процеси аз откривам един от пътищата, по които човек може да достигне до извисяване на духа и до вътрешната свобода, така необходими за да се живее истински и пълноценно – казва художничката. В търсене на предпоставките за постигане на тази хармония, аз поглеждам към природата, към съхранението на истинността, към същността. В сериите „По билото“ и „След себе си“ отсъства човешки образ. Той съпреживява видяното. Картините представят погледа му/ми, загледан в розово-синьо небе или гледката, когато върви по билото на планината. За мен тези картини са тихи и усамотени. Какъвто е и вътрешният свят на човека. Те са един път в търсене на щастието и красотата."

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Проф. Станислав Памукчиев откри изложбата  и по много вълнуващ и едновременно с това  проникновен, задълбочен начин представи изкуството на художничката. Публикуваме пълния му текст с благодарност, че го предостави на „въпреки.com”. Жест, който прави за нас не за първи път…

На снимката от ляво на дясно: Анна Халамян, Герхард Хорнман, Калина Мавродиева и проф. Станислав Памукчиев

Позволихме си да го озаглавим така:

КАЛИНА Е ПТИЦА...!

Скъпи приятели,

Калина Мавродиева е разпозната като съвремене�� художник, тя е харесвана и канена с успех в редица престижни селекции. Последната новина е, че е селектирана за наградата БАЗА, най-престижното селектирано за съвременно българско изкуство за млади художници. Защо е разпозната като съвременен художник, след като бяга стремглаво от бутафорния илюзорен спектакъл на съвременната култура, от политическата и социална коректност, от визуалното зрелище, въоръжено с новите технологии и кодовете на масовата комуникация? Защо, след като развлекателния еклектичен шум на масовата култура е програмно отхвърлен, отказан от нейния осъзнат артистичен избор - естетически и нравствен, който тя брани вече десетилетие убедено. Защо Калина е съвременен художник? Това е въпрос, на който можем и да не отговаряме, ако все още имаме потребност от автентично поетично вживяване, от откровение и съзерцание и сме съхранили духовен импулс, ако все още имаме носталгия по безграничното и вярваме, че изкуството се поражда в недрата на човешката природа и от светлината на човешката душа.

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Скъпи приятели – изкушените и избраните да бъдете в измеренията на поетичните светове на Калина Мавродиева, къде ни води тя, защо така бързо печели доверието ни, защо ни сближава така лесно (тази вечер само при споменаване на името и започнаха ръкопляскания и се разля една хубава усмивка), дори с най-отдалечените ледени върхове и небеса в тази изложба. Тя ни води по белите пътеки на безкрайността, по пътеките на духовната си интуиция за спасение. По тези била, изплували от облаците, разпознаваме гледка, безкрайно отдалечена и познато близка, гледка от високо, от илюминатора на Бога, в която прозира архетипния образ – небе, баща, творец. Гледка проникваща в дълбинната психична памет, от времето, когато сме били летящи, птици или ангели.

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Калина ни сближава в копнежа за Космос. Открива ни в единството между малкото и голямото, парадоксално събира микро с макрокосмоса. Срещата с мидата върху пясъка се превръща в космическо събитие – среща с  чудото на творението, с феномена на съществуването, с неговата изначална тайна. Деликатната пестеливост на естетическата чувствителност и аскетичността на израза, тихо ни препраща към висшите добродетели на Дзен и Дао. Тази естетика настоява, че малкото е повече, че изразът трябва да носи истината като простота, че недоизказаността ни разтваря в дълбочината и непрогледността на смисъла. Изкуството на Калина ни открива в интуицията за нашата тайна, нашата тайна, изправена пред бездната на Космоса, безкрая, вечността.

 От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

Сега разбирам – живописта на Калина ни дава картина на безкрая, на безвремието, обещава ни безсмъртие. Обещанието е само за летящите...!

 Сега разбирам, Калина е птица...!

Проф. Станислав Памукчиев

От името на галеристите Анна Халамян и Герхард Хорнман тя каза на откриването на изложбата: „ Искам да ви представя това прекрасно същество и талантлив автор Калина Мавродиева. Надявам се да имате високо удоволствие с нейните творби, както и ние. От една година, откакто се запознахме с нея и сега, след като вчера подредихме изложбата, бяхме щастливи, че сме взели това решение и ще можем по някакъв начин, ако е възможно да я съпътстваме, да бъдем приятели в нейния творчески живот.“

На снимката: проф. Станислав Памукчиев, Анна Халамян и Герхард Хорнман

Изложбата на Калина Мавродиева в елегантното и стилно пространство на варненската галерия A&G Art Meeting се откри на 22 юни и продължава до 15 юли.

Припомняме, че миналата година художничката  представя изложбите "След себе си" в галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия (СГХГ),  в програмата "Място за срещи" - форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. и "Крачки в паметта" в галерия "Капанa" на градската художествена галерия в Пловдив. А в началото на тази, на 19 януари Калина Мавродиева, Камен Старчев и Юлий Таков (неин съпруг) откриха съвместна изложба "Сме и не сме" в столичната галерия Little Bird Place. Тримата автори бяха събрали в изложбата своите представи за същността на природата и непрекъснатите промени.

Калина Мавродиева, Камен Старчев /ц/ и Юлий Таков /д/ в галерия Little Bird Place, януари 2023

Калина Мавродиева е завършила "Живопис" в класа на проф. Андрей Даниел през 2014 г. и е специализирала в Академията за изящни изкуства "Брера" в Милано. През 2015 г. е носител на Награда на колекционерите в конкурса ESSL ART AWARD CEE 2015, а през 2021 г. е отличена с наградата на СБХ в Националната младежка изложба.

Очакваме представянето в традиционната изложба в СГХГ на номинираните за наградата БАЗА, освен Калина Мавродиева, Алина Папазова, Ивелина Иванова, Мартиан Табаков, Никола Грозданов  Вероника Десова и Виктор Петров, като пожелаваме на младите талантливи хора красив път в изкуството и да сбъдват мечтите си в един по-добър, толерантен и смилен свят… ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на галерия A&G Art Meeting, личен архив и Стефан Марков

От изложбата "По билото" на Калина Мавродиева

P.S. на редактора Зелма Алмалех: Благодаря на Калина Мавродиева за нейните прекрасни картини в изложбата. Приемам ги лично, като най-съкровено споделяне за скритото в нас…

[vprki]

Критичен поглед: Големи изложби в по-малките частни галерии

Освен големите кураторски изложби в Софийска градска художествена галерия, Националната галерия, галериите на СБХ, в столицата могат да се видят и доста интересни експозиции в по-малките частни галерии. В някои случаи те надхвърлят обикновеното търговско предлагане, а се опитват по свой собствен начин да заявят своето присъствие и специфика. При това не само в пазарната ниша, а като културно – образователен процес.

Една от изложбите, която заслужава специално внимание е „Формат 30/30” в столичната галерия „Астри”. Тази година е нейното 17-то издание. Проектът е по идея на галеристката Вихра Пешева. Преди години тя решава да организира изложба в този формат и заради размерите на галерията. И тя не само става напълно подходяща за това пространство, но и е своеобразна провокация към някои от най-изявените български художници, които с удоволствие се включват всяка година. Тази година, както и в много от предишните издания на „Формат 30/30”, участват над 100 съвременни художници. Моментното впечатление от съвременната българска живопис е доста фрагментарно, но и в достатъчно висока степен представително. Разглеждайки изложбата, дори човек незапознат  с изкуство, може да добие представа и култура за различни поколения български художници, направления  и стилове.

17-тото издание на „Формат 30/30” в галерия „Астри”

Забележителното е, че формално непроменената седемнадесет години изложба, всеки път е различна, носи различен дух, различна светлина и общо излъчване. Композирането на общото пространство на галерията е в името на равновесието и хармонията между отделните картини, отделните послания на авторите и тяхното съзвучие като цяло. За първи път в пространството на галерията е организирано депо или хранилище на картини във формат 30/30. Картините могат да бъдат извадени и показани допълвайки образа на съответния художник с информация за минали творчески периоди или доразкриват творческия му потенциал с по-богата колекция от негови картини. Разглеждането на изложбата е колкото познавателно, толкова и естетическо преживяване.

Участват художници от различни поколения: от родените през 30-тте години: Проф. Васил Вълев, Иван Кънев, Светослав Чернев, до най-младия участник в изложбата Явор Костадинов, роден 1993 г. В изложбата са картините на професорите от Художествената академия Андрей Даниел, Десислава Минчева, Греди Асса, Ивайло Мирчев, на знаковите имена Милко Божков и Захари Каменов. Голямо внимание получават картините за забележителни творци като: Антоанета Елефтерова, Антон Гошев, Александрия Макова, Веселин Дамянов - Вес, Георги Пасев,  Дарина Златарева, Димитър Каратонев, Николай Янакиев, Долорес Дилова, Любен Генов, Васил Василев, Владимир Пенев, Кольо Костов, Красимира Михайлова, Мариана Маринова,  Здравко Палазов, Иван Милушев, Никола Енев, Пламен Русев, Румен Читов, Чавдар Петров, Спартак Паскалевски, Светла Косева, Стели Грънчаров, Цветан Тимотеев, Христо Христов, Георги Атанасов. Има редица имена от по-младите поколения, които интересуващият се зрител следи и цени: Гергана Минкова, Елена Георгиева, Живка Маринова, Милчо Костадинов, Йордан Тодоров, Калиа Калъчева, Мария Райчева, Месрур Сабит, Момчил Георгиев, Стилияна Узунова, Петя Денева, Теодора Дочева, Яна Любенова. Изложбата продължава до 29 януари 2019.

Преди време в разговор за „въпреки.com” галеристката Вихра Пешева каза: „Моята посока е интуицията ми. Тази галерия започна най-вече като галерия за млади имена, млади автори. Защото това е вероятно естественият ход за една галерия и един галерист, който не е по-образование изкуствовед. Не произхождам от артистичните среди, аз съм инженер, семейството ми е такова. Въпреки, че в семейството ми изкуството винаги е било на почит - и баща ми е рисувал, и майка ми. Тя достигна сериозни нива в живописта. Ентусиазмът беше голям, защото моят усет за естетика и социалната ми насоченост ме предизвикаха преди много години да направя галерия, с голямата подкрепа и на сестра ми. С годините и с натрупването това вече не е само галерия за млади автори. Разбира се, те са преференцирани, особено в големите годишни изложби 30/30 – там има селекция, но тя е по-скоро за изградените имена и за тези, които многократно са участвали. Много често за първи път представени художници, чиито произведени имат достойнства, макар и извън моята лична естетика, те винаги са били допускани. И наистина, като начин за избор на моите изложби това е била моята интуиция, лично моя естетически вкус, така както художниците рисувайки какво да е произведение правят своя автопортрет. Аз мисля, че и галеристът, когато прави галерията си, той си прави собствения автопортрет”, заяви тогава Вихра Пешева.

Картина на Жорж Папазов от изложбата в галерия „Форум”

И това е наистина така, някои от частните галериите, за които споменаваме се опитват да изградят собствен образ. Малко трудно е заради тежката пазарна ситуация у нас, те да бъдат представителни за отделен художник. Но за определени тенденции – да. Ето, например галерия „Париж” на същата улица „Цар Самуил”, където е „Астри”, се насочва предимно към различни проявления на наивната живопис и към иконите, галерия „Ракурси” пък освен интересни изложби на значими български художници, не пренебрегва и образователни курсове и проекти, както и търгове на изобразително изкуство. Галерия „Нюанс” също има значително естетическо присъствие в културния живот на столицата, а „Аросита” пък набляга на съвременно изкуство. И не само. Пазарно, но и социално ориентиран е проектът на галерията - „Само за Фенове”, когато преди Коледа се организират изложби, където всички произведения се продават по 50 лева. Това е реверанс към нашите настоящи и бъдещи фенове, казват от „Аросита” организаторите Росица Гецова и Любен Фързулев, по чиято идея е събитието, което всяка година се посреща с голям интерес не само от феновете, но и от художниците.

Приятна изненада в края на миналата година беше в столичната галерия „Форум”. Тогава тази галерия показа колекция от емблематични творби на живелия във Франция български художник Жорж Папазов /1894-1972/ – едно световно име. Тя с гордост представи тази експозиция от 15 картини, изпълнени с маслени бои /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията беше огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници.

Галерия “Структура” навърши една година

Има и други частни галерии със свои постижения, за които е ставало дума. Но тук не може да не споменем и за една галерия, която навърши една година. Това е „Структура”, която се утвърди като средище за съвременно изкуство под кураторството на изкуствоведката Мария Василева. При това не само за български имена, а и за световни художници. В момента там продължава изложбата „natura naturans / Природата на изкуството“. В изложбата участват Норберт Биски, Михаел Зайлщорфер, Алисия Кваде, Анете Келм, Флориан Майзенберг, Олаф Николай, Йоринде Фойгт. Изложбата продължава една от линиите в политиката на галерия „Структура” да показва успешни примери на съвременни художници. Включените автори имат забележителни биографии и активни кариери, както в областта на големите международни форуми (биеналетата във Венеция, Лион, Шаржа, Рига; Документа в Касел и др.), така и на пазара на изкуството. Срещата с тях е важна заради споделения опит по посока на идейните и естетическите търсения, но и на механизмите и правилата на функциониране на художествения свят.

Норберт Биски - “Тропически затвор” - от новата изложба в галерия “Структура”

Конструкцията на изложбата е изградена около темата за природата, която има особено място в немската литература, философия, наука и изобразително изкуство. Претърпяла различни интерпретации през вековете, природата е в центъра на научните и поетичните занимания на Гьоте, според когото механичното ѝ изследване не е достатъчно, а към него трябва да се добавят мисленето, чувстването, интуицията, въображението и вдъхновението. Само в тяхното взаимодействие се поражда смисълът; знанието е въпрос и на асоциации. Гьоте предлага да има повече експерименти и хипотези, които след това да се проверяват в природата. Наблюдението е естествената първа стъпка, но тъй като сетивата могат да достигнат само до външната форма, изследването на обекта изисква включване на интуицията, която го изучава с „очите на ума”. Ученикът на Гьоте и редактор на книгите му Рудолф Щайнер прилага методологията на Гьоте за един жив подход към природата в пърформативните и изящните изкуства. Това дава възможност и на последните да отидат отвъд външната форма на нещата (natura naturata) и да опознаят вътрешната си природа (natura naturans), пише в анотацията за изложбата. Тя е организирана със съдействието на ifa – институт за международни отношения на Германия в сътрудничество с: галерия Кьониг, Берлин, галерия Вентруп, Берлин, галерия Сабине Кнуст, Мюнхен. Така че въпросът не е частно или държавно/общинско пространство, а стремежът на галеристите да намерят свой ъгъл или както казва Вихра Пешева, „свой автопортрет”… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Появяват се нови пространства за изкуство в София

Винаги е хубаво, когато се появяват нови пространства за изкуство и култура, а не се унищожават съществуващи. Това се случи в София в седмицата преди Христовото възкресение. И дава надежда и Блага вест за Възкресение за ролята на изкуството или поне за неговите обиталища. Защото изкуството ни е било винаги живо, независимо от житейските или политически трансформации и несгоди.

Derida Dance Center вече има нов дом. Той е на знаково за културата ни място – на ул. „Цар Самуил” 32. Да припомним, че на тази улица в отсечката между улиците „Солунска” и „Денкоглу” има няколко галерии – „Париж”, „Астри”, „Интро”, „Контраст”, а и възникват нови като тази на Иван Газдов. Тук е и къщата – музей „Борис Христов”, има и къща за кукли, както и няколко малки галерии – магазинчета с произведения на приложното изкуство. Не случайно ние и като Фондация „Въпреки” вече два пъти организирахме на това място пърформанси по програма „Европа” на Столична община – „Европа в една софийска улица” и „Европа през младите в изкуството” /можете да прочетете тук и тук/. Колкото до новия дом на „Дерида”, го помним от времето, когато тук се помещаваше павилионът за комбинирани снимки на Студия за телевизионни филми „Екран”. Бившият зимник, съществуващ от 30-те години на миналия век в централна София, придобива с годините различни предназначения. Може би причината се крие в комуникативността на локацията и принадлежността ѝ към централната търговска част на града. Така на практика мястото е започнало да функционира с важно предназначение – съхранение на хранителни продукти. Както вече стана дума, зимникът се превръща в студио на СТФ „Екран”, а след трансформацията  на студията в звено към БНТ, тук се нанасят тв шоу програми и детски предавания на Къци Вапцаров.

Новото пространство на Derida Dance Center

След няколко години затишие, зимникът на ул. „Цар Самуил” 32 заживява като сцена за съвременно изкуство и култура. Безспорно, към днешна дата, София има нужда от независима сцена за представяне на съвременни форми в изпълнителските изкуства.  Създаден през 2010 година като първи център за съвременен танц и пърформанс, Derida Dance Center успешно развива мисията си за популяризиране на това изкуство, създаване на условия за развитие на артисти и междукултурен обмен. Не случайно организацията получи признание от Европейската Комисия за добра европейска практика през 2014 година. Работният модел на центъра влиза в учебника Международно предприемачество в изкуствата (International Entrepreneurship in the arts) в Канада. Организацията печели награда на Столична община за развиване на съвременните жанрове в изкуствата, както и награда в областите „ТАНЦ“, 2018-та година и „Съвременни изкуства”, 2016-та.

Атанас Маев – арт мениджър на Derida Dance Center

„Създаването на устойчив модел на управление на културна организация в нестабилна среда е огромно предизвикателство и изисква време. Партньорствата с неправителствения сектор и чужди културни организации са от изключителна важност в нашия контекст. Екипът ни е благодарен за дългогодишната подкрепа на Фондация „Америка за България” за това, че партньорството ни позволи да осъществяваме важни проекти, докато опознаваме в дълбочина средата, в която работим и постепенно изграждаме международно доверие. Благодарение на партньорства с организации от Европа, Америка и Азия, успяхме да популяризираме дейността си и да превърнем Derida Dance Center в предпочитана дестинация за артисти от цял свят. Доказателство за това е рекордният брой от 180 кандидатури на артисти от три континента, които се борят да реализират проектите си при нас. Друго силно партньорство е това със Столична община, и бих се радвал, ако тенденцията за взаимодействие с независимия сектор продължи да се развива!“,  казва Атанас Маев – арт мениджър на Derida Dance Center.

Сцена DERIDA е с капацитет от 100 седящи места, сцена с размери 10 x 10 метра, професионална танцова настилка, осветление и звук

През последната година фокусът на екипа е изцяло насочен към създаване на независима сцена, която да представя танц, театър, мултижанрови форми, филмови прожекции, изложби, както и събития насочени към детската аудитория. С тази инициатива екипът си поставя още една цел – да развива нови публики и да не спира да създава предпоставки за сближаване на хора с общи интереси в различни области от съвременното изкуство. Новата локация Сцена DERIDA е с капацитет от 100 седящи места, сцена с размери 10 x 10 метра, професионална танцова настилка, осветление и звук. Тази спецификация на пространството дава възможност както за програмиране на разнообразно съдържание, така и за разпознаването  на новата сцена на София сред малкото пространства в световен контекст, които предлагат отлични условия, без да имат държавно или друго институционално финансиране.

Първите зрители при откриването

Новата сцена беше открита с представлението „Госпожица Юлия” (MISS JULIE), последната продукция на компания DERIDA. Физическият спектакъл е провокиран от едноименната пиеса на Стриндберг и представлява дисекция на главния образ. Много други социални казуси ще бъдат засегнати в програмата на Сцена Derida. Животните като източник за извличане на ресурс, стремежът към материалното, проблемът с идентичността в глобализирания свят са другите теми, които биват артикулирани с представленията „S INNER”, „FLAPSƎ” и „ArteFACT” на компания DERIDA. В програмата присъства и мултимедийното представление „MONOCROSSING”, което впечатлява с динамично променящата се визуална среда, а „Zen Play” ни провокира за размисли върху джендър проблематиката. Преди време в разговор за „въпреки.com” попитахме Атанас Маев какво е най-важно за съвременния танц и за пърформанса: „За съвременния танц най-важното е да успява да води диалог и да предава съобщения към публики. Да говори на езика на различните играчи, институции от една страна, от друга – на международните партньори. От трета страна – за вътрешни партньорства и начин на правене на екипност. Той предлага универсалния език. Той предлага един начин на създаване на изкуство, който граничи с максимална свобода. И включва много други изкуства – както визуални изкуства, така и театър и различни форми на танц”, отговори арт мениджърът на центъра.

nOva art space е новопостроена галерия от нов тип – изцяло от метал и стъкло

Открита беше и една нова галерия - nOva art space. Тя е новопостроена галерия от нов тип – изцяло от метал и стъкло, в самото сърце на София - на ул. „Съборна” №3. Сградата е проектирана изцяло с мисъл за модерно представяне на изкуство, като разполага с 300 кв.м изложбена площ и височина от 7 метра. Модерната визия на пространството създава един малко по-различен и разчупен начин на представяне на изкуството. Екипът, който стои зад nOva art space, е Ваня Атанасова и Спартак Атанасов – собствениците на арт галерия „Форум” - София – галерия с повече от 20-годишен опит в презентирането на най-доброто от съвременното и класическо българско изкуство. Амбицията зад проекта е голяма, а именно nOvaart space да се превърне в притегателна точка за всички, които имат отношение към изкуството, един модерен храм на духовността, в който освен изложби, да могат да бъдат представяни литературни произведения, камерни концерти, театрални постановки и други. Откриването на пространството беше с изложба с класически произведения на едни от най-известните български художници – Жорж Папазов, Елиезер Алшех, Генко Генков, Димитър Казаков - Нерон, Георги Божилов-Слона, Атанас Яранов, Иван Георгиев - Рембранда и скулптура от Пенка Никова.

Както стана дума, в изложбата за откриването има картини на Жорж Папазов. А преди време в предишната галерия „Форум” беше открита изложба на 15 картини на Жорж Папазов /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията беше огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници. За него критикът и изкуствовед Кирил Кръстев /1904 – 1991/ пише: „След полуреалистичната - полустилна пластичност на първия метафизичен художник на века Джорджо Кирико, Жорж Папазов е първият сюрреалист, който придава убедителен органично постигнат стил на това голямо художествено направление, изпърво живописно-автоматичен, после геометрично - конструктивистичен и накрая „пулсиращо параболичен”. Това именно е новото, индивидуалното и приносното у него, че той през всичкото време се старае и успява да „стилизира” сюрреализма. С него в пътя на стилизацията тръгва Макс Ернст, но той изхожда от заниманията си с илюстрации върху природонаучни геологични, ботанични и зоологични материали, докато Папазов има особен инстинкт и способност да създава самостойно новаторски „картинни светове”. А ние искаме да добавим, че е прекрасно една частна галерия също да изпълнява образователно функция.

Бившата топлоцентрала на НДК в Южния парк на столицата също ще се превърне в център за изкуство и култура

Но и Столична община не остава по-назад в усвояването на нови пространства за изкуство и култура. Вече има решение за учредяване на нов Общински културен институт „Топлоцентрала” и утвърден правилник за дейността му. Да припомним, че с активното участие на общината бившата топлоцентрала на НДК в Южния парк на столицата се превръща в такова място. Предстои покана за възлагане за изпълнение на строителните дейности, трансформиране на ОКИ в Регионален културен институт и подготовка на задание за обявяване и провеждане на международен конкурс за избор на директор на института. И още едно важно участие на Столична община в областта не на усвояване на нови пространства, но на възстановяване на един паметник - бюст-паметник на Панчо Владигеров в Борисовата градина. Той беше официално открит, като събитието е част от Националната програма за честване на 120-годишнината от рождението на големия български композитор.

Възстановеният бюст - паметник на Панчо Владигеров в Борисовата градина в София

Бюстът се намира на Алеята на безсмъртните (до Лятната естрада) в Борисовата градина, а възстановяването му е в резултат на създадения през 2018 г. Инициативен комитет за възстановяването на откраднатия преди години от Борисовата градина бюст-паметник на Панчо Владигеров. В комитета се включват наследниците на композитора и представители на образователни, творчески и културни институции в България. Комитетът внася предложение и получава одобрението на Столичния общински съвет за повторното изграждане на паметника, като Столична община отпуска средства за финансирането. Автор на оригиналния бюст е скулпторът Тодор Първанов. Той го създава през 50-те години на миналия век, като Панчо Владигеров лично му позира за него. Паметникът е поставен в Борисовата градина през 1987/1988 г. по повод 10-годишнината от смъртта на композитора. За щастие, преди години дъщерята на скулптора - Олга Първанова, дарява копие на Съюза на българските композитори, което и до днес се съхранява там. След откриването на това единствено запазено копие на оригиналния бюст, с цялостното му възстановяване се заема скулпторът-реставратор Марин Марков. Неговият екип изработва новата отливка, почиства съществуващия мраморен постамент, възстановява надписите и извършва цялостния монтаж на паметника, така че да върне оригиналната му визия и блясък. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Софийската филхармония ще гастролира в голямата зала на Берлинската филхармония

На 12 декември За първи път в своята история Софийската филхармония ще гостува в голямата зала на Берлинската филхармония на 12 декември. Концертът е иницииран от Българския културен институт в Берлин и е посветен на неговата 60-та годишнина.

Програмата включва Концерт за пиано и оркестър №3 от Панчо Владигеров и Симфония №4 „Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди. Солист ще бъде виртуозният български пианист Людмил Ангелов, а на диригентския пулт ще застане маестро Найден Тодоров:

Людмил Ангелов

„За нас е огромна отговорност да представим българската култура в тази емблематична зала. Животът на Панчо Владигеров е тясно свързан с Берлин. Той печели два пъти наградата „Менделсон“, докато специализира в Берлинската музикална академия. Там той композира и някои от най-значимите си произведения. С този концерт искаме да  покажем тези културни връзки.”

Найден Тодоров

Третият клавирен концерт на Панчо Владигеров е написан през 1937 г. и неговата премиера е на откриването на зала "България" в София. Тогава композиторът изпълнява концерта си под диригентството на проф. Цанко П. Цанков, концертмайстор е бил Арсени Лечев. Сред солистите в първата част с произведения на Бах и Хендел са били органистът Жозеф Боне и знаменитите пианисти Люба Енчева и самият Димитър Ненов.

Припомняме, че 1928 година оркестъра на Виенските симфоници / за забележителните концерти на именития състав под диригентството на маестро  Найденов Тодоров със солист Марио Хосен в Пловдив очаквайте скоро текст във „въпреки.com”/ солист на оркестъра е пианистът Херберт фон Караян с изпълнение на 1 концерт за пиано на Панчо Владигеров, бъдещият велик диригент е на 20 години, а композиторът на 29… Но две години преди това през 1926 година Караян се дипломира в Залцбургския Моцартеум със специалност пиано, изпълнявайки същия Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров. Вероятно за това той е бил повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1925 година в рамките на Залцбургския фестивал има концерт със съвременна музика, в който е включен Първият концерт за цигулка от Панчо Владигеров в изпълнение на брата на композитора Любен Владигеров. През 1929 Караян прави дебюта си като диригент с операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и слага началото на пътя си като един от най-великите музиканти не само на 20-ти век…

Панчо Владигеров, 1938 г., в кабинета си на бул. "Фердинанд" сега "Васил Левски"

Великият Маестро дирижира концерта на  тържественото откриване на новата концертна зала на Берлинска филхармония на 15 октомври 1963 г., когато е  изпълнена е 9-а симфония на Бетовен. Тя е първото здание от т.нар. Културен форум в Берлин, по идея на архитекта Ханс Шарон. В съседство се намира църквата „Св. Матей", която граничи с някогашната Берлинска стена. През 1968 г. около филхармонията са построени Новата национална галерия, дело на архитекта Мийс ван дер Рое, а през 1978 г. е завършена и сградата на градската библиотека от Шарон. Но сградата на Берлинската филхармония на архитекта Ханс Шарон е първата в света, в която музиката, т.е. оркестърът е в центъра на залата. Тя е господстващата, последваха и други подобни концертни зали като съвременни решения, но тя е първата. Определяна е от специалистите като един от шедьоврите на 20- ти век, построен между 1960-1963 година. Асиметричната и палаткоподобна фасада на филхармонията е излята от бетон, а концертната зала вътре впечатлява с отлична акустика. Неслучайно Караян като главен диригент на Берлинска филхармония се е включвал с консултаци�� в строежа ѝ.

Сградата на Берлинска филхармония

Предстои забележителен, исторически гастрол на Софийска филхармония в Берлин.

Българският културен институт в Берлин е основан през 1962 г. като културен център в бившата ГДР с основна задача да разпространява български книги и записи. От 1962 г. той насърчава културния обмен между България и Германия и представя актуална картина на нашето изкуство. От 1997 г. съществува като културен институт.

През годините Институтът се утвърждава не само като център за разпространение на българската култура, но и участва в организирането на двустранни дипломатически срещи между България и Германия. През 2019 г. камерен оркестър от Софийската филхармония беше специален гост на честването на 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Германия.

Борислав Петранов

Припомняме, че от 2018 го��ина ръководител на БКИ, Берлин е  Борислав Петранов, режисьор, преводач. Още преди месеци той сподели пред нас за това изключително събитие в залата на знаменитата Берлинска филхармония. Тогава обещахме да пазим тайна, докато не бъде официално обявено. Мълчахме до днес.

Найден Тодоров и Борислав Петранов в Берлин

Две седмици преди престижния гастрол, на 26 ноември, Националният оркестър ще представи Италианската симфония на Менделсон и в зала „Ватрослав Лисински“ в Загреб. Поканата от хърватските организатори е резултат от изключително успешното гостуване на Филхармонията там през 2019 г. по повод тогава предстоящото председателство на Хърватия на Европейския съюз. Солист в Загреб ще бъде обичаният български цигулар Веско Ешкенази. Той ще изпълни Концерта за цигулка от Менделсон. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Софийска филхармония, Стефан Джамбазов и личен архив

[vprki]

Форум „Изкуството като противодействие“ в ГХГ - Варна

Художественият форум „Изкуството като противодействие“  е най-мащабното събитие за годината в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Той е амбициозен, артистичен, смислен и представя художествения ни пейзаж в контекста на времето, в което живеем.

Изложбата се открива на 13 септември в прекрасните пространствата на галерията, една от най-забележителните сгради на Варна с история и спомени за изключителни личности не само в областта на изкуството. Това е второто издание на художествения форума, който е подготвен и организиран от ГХГ- Варна като специфична страна от музейната ѝ дейност. Неговата цел е да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители в различните родове визуално изразяване. Форумът ще даде възможност за съществуване на още едно качествено културно събитие във Варна, което ще развие естетическия вкус към съвременното изкуство и ще допринесе за обогатяването на музейния фонд и експозицията на галерията от съвременни творби. Подчертават организаторите.

Милко Божков, снимка: Стефан Марков

Художественият форум ангажира за своето второ издание водещи имена от българските визуални изкуства. Голяма обща експозиция и две самостоятелни изложби ще бъдат открити в рамките на мащабното събитие, което ще продължи цял месец. „Изкуството като противодействие“ представя в рамките на един месец (13.09. – 11.10.2022 г.) изложба от съвременно българско изкуство – живопис, пластика, обекти, инсталации, видеоарт, концептуално изкуство.  В нея са поканени 32-ма доказани български художници от различни поколения: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черк��лов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Мартиан Табаков, снимка: Стефан Марков

Кураторският екип на Градската художествена галерия - Варна, представя концепцията си за събитието: “Наименованието на форума  – „Изкуството като противодействие“ – е инспирирано от тезата на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин, който разглежда изкуството като активно противодействие срещу склонността на всяка културна система към изграждане на консервативни, възпиращи отношения и естетически норми. В съвременния контекст ние, организаторите на новия форум, възприемаме високото, професионално изкуство като културно противодействие срещу все по-агресивно налагащата се профанизация в разбиранията и вкусовете на днешното общество, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на човека.“.

Любен Генов и Станислав Памукчиев, снимка: Мария Райчева

На целия първи етаж на Варненската галерия  ще бъдат представени самостоятелни изложби на двама значими художници – проф. Станислав Памукчиев и Любен Генов. Формира се интересен концептуален диалог и съпоставка между два различни типа живопис – гладката, абстрактно-експресионистична и полихромна форма на Любен Генов и информалната, материално-веществена и ахроматична пластична структура на Станислав Памукчиев.

В голямата зала на третия етаж ще бъдат представени 30 художници. В тази експозиция са съсредоточени най-характерните изразни средства на съвременното изкуство – инсталации, обекти, видеоарт, дигитални форми, концептуална живопис. Колекцията безусловно ще предизвика повишен интерес у културната публика и много сериозен отзвук в артистичната общност и медиите. Безспорно е постигнато обогатяване на художествения език, интересни съпоставки между различните визуални форми в съвременното изразяване, силно внушение от разнообразни смисли и идеи.  

Картина на Катрин Томова, снимка: Александър Николов

Друг важен аспект в артфорума е съжителството и диалога на художници от различни поколения – от големи имена като Милко Божков, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Надежда Олег Ляхова, Чавдар Петров, Веселин Начев, Венцислав Занков, през забележителни артисти като Галина Шехирян, Катрин Томова, Венелин Шурелов, Красимир Русев, Иво Бистрички, Румен Димитров, Цветелина Максимова, до най-младите като Стефка Георгиева, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Веселин Начев, снимка: Стефан Джамбазов

Една от съществените цели на форума, както обявяват организаторите: „Изкуството като противодействие“ е неговият образователен ефект. Намерението е чрез предвидената дискусия „Съвременното изкуство днес“ и чрез осем лекции от изявени български художници и изкуствоведи да се даде възможност публиката и особено на младата аудитория да се запознае със сложните и специфични изразни особености на съвременния визуален език. Големите и доказани имена, участващи във форума, живите срещи с тях в предвидените лекции, сериозната и смислена атрактивност на произведенията им, безусловно ще стимулират интереса и активността на публиката.”

Венелин Шурелов, снимка: Стефан Джамбазов

За осъществяването на форума „Изкуството като противодействие“  ГХГ- Варна е установила партньорства с престижни институции в сферата на художествената култура: Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, НУИ „Добри Христов“. Медийни партньори са Българско национално радио - Радио Варна, БНТ - Варна, електронните издания за култура “Портал Култура”, “Въпреки” и “ArtVarna.net”.

Картина на Иво Бистрички, снимка: Стефан Джамбазов

Припомняме, че във „въпреки.com” сме писали много в наши публикации за повечето от участващите в художествения форум творци и то неведнъж. Няма да затормозяваме читателите с многобройни линкове. Текстовете може да откриете в търсачката на платформата ни. Но не може да не отбележим, че Градската художествена галерия във Варна, нейният екип са наши приятели, с които си сътрудничим от години. През 2018 година по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, вдъхновен от преподавателите проф. Андрей Даниел, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов най-мащабната изложба беше именно в тази галерия. Тя беше с учениците на незабравимия и забележителен творец Андрей Даниел, които участваха с почти 100 произведения, част от които от различни страни на света, където някои от тях живеят и работят. Самият Андрей пожела тази изложба да бъде тук в тези великолепни пространства. / За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук. /

ГХГ "Борис Георгиев", Варна, снимка: Александър Николов

След по-малко от три години на 24 януари 2020 година Андрей напусна нашия свят…Тогава Стефан Джамбазов, независимо, че бе с тежко онкологично заболяване реши да подготви фотоизложбата“ Андрей Даниел – последните седем години“. Проектът бе одобрен и изложбата бе представена на „Аполония“ в Созопол, в Пловдив, в галерия „Академия“, в градската галерия в Русе. Стефан получи покана и от Румен Серафимов, изкуствовед и куратор във Варненската галерия, автор на каталози и книги, приятел. Те двамата готвеха фотоизложбата. Но месец преди да се открие и Стефан отлетя…Открихме я заедно с Румен през април 2021. Тази година тя бе представена в нашия културен център в Берлин след няколко отлагания заради Ковид пандемията. Споделяме всичко това и заради смисъла на заглавието на сегашната изложба „Изкуството като противодействие“, и заради приятелство, и заради духа, който носи Градската галерия във Варна…

Успех на художествения форум, на творците и организаторите. Поздравления за проекта, културно събитие, важно за цялата ни страна в нелеко време за всички нас.

Откриването на форума е от 19:00 часа на 13 септември. Изложбите ще бъдат експонирани до 11.10.2022 г.  Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура" по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”.≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Александър Николов, Стефан Джамбазов, Мария Райчева и Стефан Марков

P.S.на „въпреки.com”: За съжаление, няма как да публикуваме снимки на всички участници в изложбата или на техни творби.

[vprki]

Елена Петева: Истинското е преживяването ни в този момент

 „Всеки един от нас като човек и като художник преживява нещата и гледа на тях през личния поглед и личната призма. Като събрахме авторите в тази изложба за нас беше важно точно това, всеки от тях да представи личната си визия, наблюденията си за СЕГА.“ Каза за „въпреки.com” Елена Петева, /на снимката/, художничка и един от кураторите на американско-българската изложбата Трансатлантически Арт Дискурс в галерия ONE+.

Експозицията представя шест автори, всеки със специфична визия и глас, в дискурс за преживяването и рефлексията на момента „сега“. Богато разнообразие на визуални езици – фигуративност, абстракция, метафора и инвенция – се събират в изложбата на живопис и рисунка. Съвременни индивидуални, социални и глобални състояния приемат различни форми, пречупени през погледа на всеки автор и приканват зрителя да влезе в междукултурен разговор за това, което наричаме “сега”.

Този обменен изложбен проект се развива от години. Първата част беше изложбата на четири съвременни български автори в галерия „Лакония“ в Бостън през 2017 г. В тази втора изложба ONE+ Gallery създава форум за творчески дискурс на четиримата автори от САЩ и двамата куратори на изложбата, Елена Петева и Свилен Стефанов. Проектът се осъществява с подкрепата на Посолството на САЩ в България.

Участниците в изложбата от ляво на дясно: Свилен Стефанов, Илинка Чергарова представител на галерията, Елена Петева, Брет Еберхард, Антъни Фишър, Брайън МакФарлейн и Джефри Уейншенкър, от посолството на САЩ, снимка: Arterra 

А Елена Петева продължава: „Дали това е моментът СЕГА на индивидуално равнище, или индивидуално състояние, или социално състояние, или глобално състояние, климатичната криза, конфликти между различни държави. Можем винаги да гледаме назад, можем и напред да гледаме. Всеки един от нас гледа на историята по различен начин като индивид и в различните държави по различен начин имат поглед върху една и съща история. Съвсем различни разкази и факти могат да бъдат представени, но това, което е истинското е преживяването ни в този момент. Как чувстваме и как възприемаме СЕГА. Нещата, които бушуват из света са много, но Ковид определено е едно от тях, най-голямото, както и промените в климата, както и конфликтите, които в момента вълнуват всички ни.“

Споделя, че войната на Русия срещу независима Украйна много е променила знака на конфликтите. Разговарям с нея в пространството на галерията сред картините на поканените от нея и Свилен Стефанов автори, а и те, двамата участват само с една своя творба. Аргументира се, че това, което я е привлякло към тези автори е точно това – личният поглед на всеки един от тях.

Творби на Антони Фишер, снимка: Стефан Марков

„Например, Антони Фишер – творбите му могат да се възприемат като много игриви, но всъщност в същото време и много застрашаващи, много мрачни. Дали това са морски течения или експлозии или фойерверки – всеки един зрител ще има различни интерпретация. Колкото и движение да имат и привидна игривост в тях, има нещо много по-сериозно, и по-дълбоко, и по-мрачно в тях. Той като говори за своята работа, говори за физиката и химията, за всички тези природни закони във Вселената. Но не само за това – мисля, че е свързано с природата, и какво се случва в света в момента.“

Питам Елена Петева как са работили заедно, освен това не и първият им проект заедно. А тя припомня: „Тази изложба е в две части. Първата изложба беше в САЩ, в Бостън 2017 година, когато български автори изложиха в галерия Лакония  направихме подборката от автори и двамата отново бяхме куратори. Свилен Стефанов беше основният глас в това кои художници да участват. Преди да работим заедно има нещо, което е важно е,че единият куратор представя българските, а другият куратор представя американските артисти. Разбира се, аз съм българка, която живее в Щатите от 1995 година и съм на 44 години, така че съм прекарала по-голяма част от живота си там. Не съм нито едното, нито другото, смятам се за хибрид. В избора на авторите тук, аз го направих, но се посъветвах със Свилен Стефанов преди проектът да бъде завършен, тъй като си сътрудничим в двете изложби.“

Свилен Стефанов "Сузи чете Еl Machete", масло на платно, снимка: Стефан Марков

Елена Петева е родена в София, учи изкуство в САЩ и след много специализации в Европа и Америка, днес тя преподава рисуване и живопис в Университета на Масачузетс Дартмът. Позната е с творби в областта на живописта, рисунката, графиката и мултимедията, но фактът, че нейни творби са показвани в ред музеи и галерии по целия свят, съвсем не ѝ пречи да се връща в България и да показва актуалните си произведения. Две поредни нейни изложби в столичната галерия „Аросита“ през 2015 и 2017 г. ясно говорят, че за нея София продължава да е опорна точка. „Работата ми е алегорично изображение на човешкото състояние. Външното е емблематично за вътрешното - дали външното изображение разкрива вътрешното състояние или пък образът персонифицира идеята”. Това е написа тогава художничката по повод на своята изложба „Присъствие и отсъствие I & II”. По повод на изложбата ѝ 2017 Свилен Стефанов написа: „Подобен тип мислене в континуитет не е случайно, и по принцип, то е характерно за личности, които носят същностна интелектуална памет за местата, от които произлизат.

Елена Петева до нейната "Пепел", снимка: Стефан Марков

При Елена Петева роля за това има най-вече семейната среда, която (ако се съди от последната изложба в София) е много важна, тъй като там присъстваха, освен автопортретите на художничката, образите на нейните родители (хора с ясна следа в българската съвременна култура). Формирането на културна памет е особено важно за създаването на актуално изкуство чрез преднамерено дефиниран като креативен собствен контекст, докато започналите в чужда среда „на чисто“, често са принудени да пристъпват към радикална а��токолонизация по отношение на самите себе си.“. / Повече за тази изложба на художничката може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Но се връщаме към нашата среща сега в галерия ONE+. По време на изложбата /1 – 30 юли/ в нея имаше срещи и с много деца и млади хора. По този повод Елена Петева коментира: „За мен това е много важно – аз съм и преподавател, и художник. Много обичам да работя в ателието на първо място, много обичам също и да работя с млади хора. Преподавам в университет, той е за доста по-големи деца, вече пораснали деца, но съм работила и с малки. За мен е интересно как да се привлече интереса на младите хора и на децата да влязат в диалог с изкуството и да отговорят с личния си начин на това, което виждат, на идеите, които са представени и образите. Особено в една такава изложба и точно това бих искала да постигна с това арт ателие, което правихме с група деца. В тази среща и уъркшоп  говорих с децата за ролята на цвета не само в изображенията. Разбира се, говорих с тях за цялата изложба и различните автори и интересни елементи в творбите им. Обърнах особено внимание на ролята на цвета или черното и бялото, как влияят на интерпретацията – от най-малките до най-големите. Защото мисля, че ние сме програмирани като хора и да разчитаме на изображението – какво гледаме, какъв е предметът, на определена картина. Това как е направена, какви цветове или светлосянка присъстват в творбата, колко има светлина или тъмнина в една картина. Какво е взаимоотношението на цветовете, сякаш остава незабелязано, което е, всъщност, много важно и какъв ефект има над зрителя. Това е недиректното влияние или подсъзнателното влияние за зрителя.  

Част от творбите на Брайън МакФарлейн, снимка: Стефан Марков

Поканих децата и да интерпретират една картина на Брайън МакФарлейн - оранжеви, жълти, розови, зелени, лилави цветове, които създават много топли и активни взаимоотношения, вибриращи взаимоотношения и една много по-тиха и меланхолична картина, която не е създадена с образи, но с избора на съвсем други цветове и техните взаимоотношения като лилаво, децата да достигнат до това не само какво може да се постигне с едно синьо, сиво – много по-тихи, ненаситени цветове и какво може да се постигне с цветовете, маркирането, боята... Как това може да нещо много игриво, а може да бъде и нещо много страшно, незнайно, нещо тайно и опасно или нещо пухкаво, което бълбука.“ Разказва Елена Петева.

Част от картините на Сюзън Шиърсън в изложбата, снимка: Стефан Марков

Споделя, че  е много съм впечатлена, че дори през юли има толкова много изложби и неща, които се случват в София. Изброи някои от изложбите, на които е успяла да отиде – на Майстора и на руския фотограф Алексей Титаренко „Град на сенките“ в Националната галерия, на номинираните за наградата БАЗА 2022 в СГХГ, в САМСИ „През изминалата година“, изложба от творби, избрани от кураторите на Националната галерия. Идва всяка година в България и признава, че много държи да има присъствие и тук, и в САЩ. „Моята кариера е там, но и тук да там. Основно работя като художник, но работя и като куратор.“ Много иска да направи изложба на ниво студенти от университета в Масачузетс и магистри НХА в галериите на двете академии.

Част от картините на Брет Еберхард, снимка: Стефан Марков

За себе си казва: „Винаги съм работила с рисунката и това ме влече, но започнах да се занимавам и с инсталация. Комбинирам рисунка с инсталация, както в една от последните ми изложби в галерия „Аросита“ в София. Такъв тип изложба бих искала да направя, планирам за следващата година, където инсталацията да има много по-голямо присъствие. Ще има и рисунки да влязат в диалог с нея. Темата, която продължавам да развивам в ателието е „Пушек и пепел“ или пепелта като образ и тревожно като метафора. Метафора като състояние – индивидуално, социално, ментално, това, което остава след като всичко е свършило. Балансирам между академичната професия и да рисувам. Една в САЩ, една в България, редувам годините.“ Към изложбата има и издаден прекрасен каталог, традиция за галерията след всяка експозиция в пространството ѝ.

Тодор Петев пред една от картините на Антъни Фишер, снимка: Стефан Марков

Нейната творба в галерия ONE+ е озаглавена „Пепел“. Стоим пред нея с брата на Елена. Тодор Петев, изпълнителен директор на фондация „Моят музей” и преподавател Софийския университет“ Св. Климент Охридски“ и НБУ, който години е работил в образователния отдел на Метрополитен музей в Ню Йорк. В момента галерия Галерия „УниАрт“ на НБУ има негова кураторска изложба с колекцията „Европейска живопис“ на Божидар Данев“. Представяли сме го във „въпреки.com” сме работили заедно по проекта на Фондация „Въпреки“.  По повод на картината на Елена ме пита, почти закачливо „Какво е пепел“. Отговарям му веднага: „Всичко!“. А той почва главата си и казва: „Пепелта ни е тук…“.

Не му казвам, но веднага си припомням стиха на полския поет Циприан Норвид /1821-1883/, който е като въведение към романа „Пепел и диамант“ на Йежи Анджейевски /1909 – 1983/. По него е създаден на забележителният филм /1958/ на изключителния  Анджей Вайда /1926-2016/ в главната роля незабравимия Збигнев Цибулски /1927-1967/.

„Гориш, но знаеш ли,

дали тъй ставаш волен

или загубваш всичко на света?

Дали от тебе

само пепел ще остане

що бурята отнася в пропастта

или под пепелта се крият

диаманти от вечната зора на младостта…“

Дали самата изложба ме провокира или предимно творбата на Елена, а може би думата пепел, не знам… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Николай Ущавалийски: За новите поколения е възможност да разберат епохата през изкуството

„Искаме или не искаме близо 50 години са минали под един общ знаменател, все пак това са някакви идеи. Идеите на полето на визуалното, на изкуството винаги са били знаме още от големите държави на Древния свят да се легитимира властта на фараона, на царете, на императорите.“ Каза за „въпреки.com” заместник директорът на Националната художествена галерия Николай Ущавалийски /на снимката/ по повод изложбата „Състояния на идеологията“.

Тя е експонирана в Музея на изкуството от периода на социализма към Националната галерия. Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на галерията представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век. С малки изключения събирането на тези творби започва в началото на 1970-те, като в най-голямата си част те са придобити чрез откупки от Международната изложба на реалистичната живопис в София. Първото издание на този художествен форум е през 1973 и се провежда през три години до края на 1980-те. В него участват предимно художници от бившия социалистически лагер, както и автори от Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Западен Берлин, Швеция, Дания, Аржентина, Бразилия, Япония и други страни.

За изложбата в Музея на изкуството от периода на социализма, отдалечен от центъра на София и радващ се преди всичко на интерес от чуждестранната публика Николай Ущавалийски разказва: „Този път показваме само чуждестранни художници от колекцията „Чуждестранна живопис“, първоначално в Националната галерия. „Писмо от фронта“ на съветския художник Александър Лактионов (1910–1972) – работа, смятана за един от еталоните на социалистическия реализъм и едно от най-репродуцираните произведения на изкуството в бившия Съветски съюз е получена от българската държава през петдесетте години.

Александър Лактионов (1910 – 1972), Писмо от фронта, 1951 (авторско копие на картината от 1947 г., Третяковска галерия, Москва) Останалите в значителната си част са придобити от България по линия на международна изложба, която се е провежда в София от 1973 година, когато е първото ѝ издание през три години до края на 80-те години, до падането на социалистическия режим. На тази изложба са участвали художници, буквално от цял свят. Не говорим само за бившия Източен блок, но и автори от така наречения Свободен свят, от държави като Великобритания, Франция, Италия, Белгия. Знаем за Роже Сомвил от Белгия, който беше много добре поставен тук, на българската сцена. Разбира се, това са автори с леви убеждения, които познаваме от 70-те години. Студената война е в разгара си, събития като Виетнамската война силно повлияват. А през 1973 година има съвпадение и с идването на власт на Военната хунта на Пиночет в Чили, което предизвиква особено в социалистическите страни сериозна вълна от протести. Това е времето със затягане на положението в Близкия изток, поредните войни между Израел и съседните арабски страни. Темите са болезнени в една световна панорама. Някои неща са откупувани от тази изложба, за която стана дума. Например, кубинският художник Кармело Гонзалез /1920-1990/ е бил един от лауреатите на едно от изданията, радващ се на доста голяма популярност в България с екзотиката на кубинския хиперреализъм.

Кармело ГОНЗАЛЕС (1920 – 1990), Поезия. Социализъм, 1973

Той в младостта си отпреди Втората световна война е бил силно повлиян от съвременните течения тогава като сюрреализма. Виетнамците са много интересни. Цяла една национална школа на лаковата живопис, технология, която дава изключителна бистрота и дълбочина на тона, дължаща се именно на тези многослойни натрупвания на боя, лак, смоли и т.н. Интересни неща има, както си говорихме с Яра Бубнова, директор на Националната галерия, за хората, които ги познават тези неща, ще си спомнят някои кой с добро, кой с не толкова добро. А за новите поколения е възможност да разберат каква е била епохата, именно погледнато през изкуството.“

От Националната галерия уточняват, че кубинското изкуство след революцията от 1959 година придобива своеобразни черти, като съчетава древни местни традиции, някои от принципите на художествените течения на ХХ век и идеологическите парадигми на марксистките идеи. Много интересен акцент в изложбата представлява малката колекция от виетнамска лакова живопис – технология с хилядолетни традиции, която след победата на социализма във Виетнам се превръща в пропаганден инструмент. В тези едновременно живописно-из��щни и носещи чертите на неподправен примитивизъм творби можем да видим жанрови сцени на труд и ритуали, както и батални сцени от войната във Виетнам.

Питаме Николай Ущавалийски има ли свои обяснения защо ние тук се опитваме да зачеркнем това, което е било и да потънем в забравата, сякаш, не се е случвало в контекста на изкуството и не само. А той директно отговаря и припомня: „Сега нямаше да сме тук в тази сграда, а щяхме да бъдем в Мавзолея, ако той не беше разрушен. /така скоростно и гротекстно, както е бил и построен – б.а./. Аз, ако тръгна да разсъждавам върху тези теми, които са малко встрани от моята директна професионална насоченост, но всеки човек си задава подобни въпроси.Трябва да влезем в някакви клиширани думи, че много лесно забравяме какво е било, пък от друга страна си задаваме въпросите защо сега сме на това дередже, с извинение за турцизма. Но аз искам да припомня нещо, което си мисля, че ще има някаква връзка с въпроса.

Сергей Григориев (1910 – 1988), Приемане в комсомола, 1949

Пак от гледна точка на функционирането на изкуството по времето на онази идеологическа, политическа, икономическа и културна ситуация, именно е тази изложба, за която говоря 1973 година - Международната реалистична живопис – първото издание. Тези години бяха годините на една личност в българската история, доста противоречива, спорна, оспорвана и до ден-днешен, това е Людмила Живкова. Началото на 70-те години са и началото на нейния възход във външната политика на България. Тя става последователно зам. председател, след това председател на бившия Комитет за изкуство и култура, така се е казвало Министерството на културата. Тя започва да работи за излизането на България от изолацията, защото ние, каквото и да си говорим от днешна гледна точка – до 70-те години България е в една изключително тежка изолация спрямо Свободния свят. За нея не се знае нищо – там има една държава, която е член на Варшавския договор, на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, тя е от верните и послушни съюзници на Съветския съюз и горе-долу до там. Знае се, че е народ древен с доста древни държавни традиции като държавно формирование, но нищо повече от това. Именно Людмила Живкова, която се огражда с амбициозни млади хора от рода на поета Любомир Левчев, на Светлин Русев в сферата на пластичните изкуства, на Александър Фол като учен историк, траколог и т.н. И тя започва да провежда именно тази политика. Другото голямо събитие по онова време е изложбата на Тракийското златно съкровище в Лувър и минава при изключителен интерес от страна на френската публика. След това е изложбата, доколкото си спомням „1000 години българска икона“ – следващия период - Средновековието, византийската живопис и т.н. И третото голямо събитие, почти равнозначно на първите две е именно тази Международна изложба на реалистичната живопис. Тя е вече по линия на съвременната култура на България. Страната излиза в един пряк, директен диалог с художници, с интелектуалци от цял свят. Не става дума само за нашите тесни рамки тук – Източна Европа, Съветския съюз. Преглеждал съм броеве на в. „Народна култура“, тогава, публикувани са статии от френски интелектуалци. Това чудо, което се случва в България, именно с провеждането на тази културна политика, според онова мислене, се е смятало за еретично. На Людмила Живкова се е гледало като на някакво екзотично същество, което се опитва да преплете по много странен начин марксистка идеология с някакви източни мистицизми, но България постига сериозни резултати. Тогава е и златното десетилетие на българските филми, например.“ Убедено разказва и заедно с това коментира Ущавалийски.

Да, не сме привлечени от това изкуство, дори и да виждаме твореца в тези картини. Дали е бил искрен, вдъхновен или…В тази посока много говори за автора си живописното платно на полския художник Виеслав Гарболински (1927 – 2014) „Георги Димитров поздравява нова България“, 1983. / Уточняваме, че това е времето на Военното положение в Полша. Били сме по това време на Международния фестивал за късометражни филми в Краков и знаем каква беше ситуацията в страната – б.а./.

Виеслав Гарболински (1927 – 2014), Георги Димитров поздравява нова България, 1983

Но не може да остане като бяло петно, все едно, че не е било. Не, че ни се случва непрекъснато преди промените и сега. А Николай Ущавалийски подчертава, с което започнахме в началото: „Искаме или не искаме близо 50 години са минали под един общ знаменател, все пак това са някакви идеи. Идеите на полето на визуалното, на изкуството, те винаги са били винаги знаме още от древните от големите държави на Древния свят и Египет, и Шумерия. Чрез изкуството се легитимира властта на фараона, на царете, на императорите. И то е останало. По времето на Наполеон – по ��ъщия начин, въздигането на националните държави през 19-ти век. Винаги идеологическата страна в изкуството е била много силна и се е използвала, който умее и знае как да го използва.“

Това е тема за размисъл в контекста на отминалия ХХ век, а вече и на сегашния…Засега не конкретизираме. Може би е рано или по-скоро закъсняло, но са важни знанието и оценката на времето. В този смисъл Николай Ущавалийски споделя в отговор на въпрос ни какво предстои. „Изяснил съм концепцията за следващата изложба. Тя е отново в тази линия на нашето не толкова далечно минало. Но да не казвам отсега, а да си поговорим за нея при следващия ни разговор.“.

Припомняме, че през 2017 година в Музея на изкуството от периода на социализма бе представена изложбата „Митологеми на героичното” отново с куратор Николай Ущавалийски. Тогава той каза за „въпреки.com”: „Социализмът и въобще тоталитарните форми на управление използват категорията на героя, може да се каже като компенсаторна функция. Защото колкото повече идеите обхващат целия обществен и политически живот на една страна, толкова повече се проявява това несъответствие между цели и намерения, и действителност. Именно героят е този компенсаторен момент - да създава обекти на преклонение и модели на подражание”.

Николай Ущавалийски и проф. Николай Младенов на изложбата „Нов политически плакат“, съвместен проект на Музея и НХА, 2018, снимка: Стефан Джамбазов

Когато си говорихме с него преди пет години той сподели как вижда и функцията на музея, който оглавява: „Нашата задача, както я разбираме, е да покажем периода, епохата чрез изкуството. Ние не политизираме, защото всяка една човешка дейност, която е основана на политическия момент, на идеологията, неминуемо ще среща противоположни становища и мнения. Ние искаме чрез изкуството като един от основните идеологически инструменти на социализма да покажем на поколенията, които не са били съвременници на онова време, как една абстрактна идея може да бъде превъплътена през пластическия образ.“ Заговорихме и за бъдещето на музея като смисъл и практика. Виждаше го с такива изложби, които показват по обективен начин онзи период.

Изложбата „Състояния на идеологията“. продължава до 15 май 2022.

Ние бихме добавили, че тя трябва да се види от младите хора. Те трябва да знаят какво е било изкуството във всички времена особено в близкото ни минало, без да е смълчавано. Така трябва да знаят и да им се обяснява какво е изходна виза, открит лист, за да пътуваш до Малко Търново, например, невъзвращенец, а и Закон за защита на нацията /1941/ и не само с едно изречение, а и в контекст. Дълга тема…≈

Текст: Зелма Аламлех

Снимки: архив на Националната галерия и Стефан Джамбазов