#Стефан Марков

[vprki]

Графикът Стафан Гаджовски - с годишния приз на СБХ за „Цялостно представяне“

Секция „Графика и илюстрация“ на СБХ определи Елица Димитрова за „Млад автор“ на 2024 г., а графикът Стафан Гаджовски /на снимката/ получи годишния приз за „Цялостно представяне“. Галерия Grafikart даде специална награда на младата Изабел Савчева.

Наградите бяха връчени по време на откриването на 12-ата национална годишна изложба „Малки графични форми“ на СБХ  на 5 декември в галерия Grafikart. Тя е за първи път домакин на авторитетното събитие, което всяка година от създаването си е в различни пространства. Наградените получиха бронзови плакети, посветени на Стефан Марков (1940 – 2000) и парични награди.   В журито, решило наградите бяха Васил Колев-Васило, Бранко Николов, Людмил Георгиев, Васил Ангелов и Виолета Апостолова.

Васил Колев-Васило и Елица Димитрова

Експонираната изложба показва над 130 графики на 62-ма съвременни български автори от всички творчески поколения, сред които преобладават младите графици. По традиция в изложбата присъстват и литографии на Стефан Марков (1940 – 2000), които тази година  представен с 6 великолепни литографии от са шест от прочутата му серия по Кентърбърийските разкази. Изложбата може да бъде видяна от българската публика до 31 декември 2024 година. 

Людмил Георгиев и Изабел Савчева

По време на експозицията на графичните миниатюри ще тече и АКЦИЯ за продажба на графични произведения. А това ще даде изключителната възможност за ценителите да се сдобият с малка графика като коледен подарък за своите близки и приятели, или за себе си и то на атрактивната цена от 75 лв.

С представянето на най-популярните изяви на секция "Графика и илюстрация" на СБХ във Форум „Малки графични форми“ по традиция се изпраща изминалата година и тазгодишното 12-то издание продължава и обогатява постигнатото през годините, като представя актуалната картина на малките графични форми. Изборът на мястото за изложбата също не е случайно – галерия Grafikart е единствената галерия у нас, която е с фокус върху графиката.

От изложбата "Малки графични форми"

Форумът „Малки графични форми“ показва многоликото съвременно българско графично изкуство и очертава посоки и т��нденции, стиловите и художествено-естетическите търсения на авторите. Участниците в изложбата демонстрират убедително своите артистични превъплъщения и богати възможности на различните графични способи за печат - от класическите: офорт, акватинта, суха игла, преге, мецотинто, висок печат и литография до най-новите дигитални технологии.

От изложбата "Малки графични форми"

Освен с пищното разнообразие от произведения, творбите, които са показани в експозицията блестят с онова особеното обаяние, присъщо единствено на графичната миниатюра. Съчетала в себе си изтънченост и артистичност, тази специфична форма на графиката, въплъщава послания и достойнства, които я превръщат в желано и постижимо изкушение за всички ценители, подвластни на красивото.

Елица Димитрова и Изабел Савчева са студентки в Националната художествена академия (НХА) и двете казват, че графиката е тяхното призвание. Графикът Стефан Гаджовски е преподавател в НХА и е известен на любителите на графичното изкуство с множество награди и запомнящо присъствие на българската и международната художествена сцена.

Стефан Гаджовски

Роден е 1979 година. Завършва „Колеж за изящни изкуства Николай Райнов“, София; 1998–2002 Технически университет София - специалност Инженерен дизайн; 2002–2008 Национална художествена академия - специалност „Графика“ – магистърска степен. Активно се развива в сферата на архитектурата и светлинния дизайн. Преподавател в НХА. От няколко години насам сътрудничи на СБХ като част от работния екип на секция Графика и илюстрация към СБХ, участва в екипа за реализацията на изложбата „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ в СБХ (Награда на София за ярки постижения в областта на културата в област „Визуално-пластични изкуства“, 2021). /За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук./ От 1 декември 2020 Стефан е част от екипа за създаването на новия ни сайт sbh.bg.

Стефан Гаджовски “Краят на приказките“ III, II, I

Припомняме, че през 2022 години той бе класиран на първо място в конкурса за творчески престой в Сите де-з-ар през 2023 с творбата си “Краят на приказките“ III, II, I.

Стефан Марков е роден на 5 юли1940 г. в Бургас. Възпитаник е първо на френския пансион в Бургас и завършва гимназия пак там. Негов учител е известният бургаски художник Петко Загорски. Завършва художествената академия, специалност „Графика” през 1967 при Евтим Томов. Още през 1972 г., скоро след завършването си, получава първата си награда от национална изложба. Списъкът с присъдените му отличия е дълъг.

Стефан Марков (1940-2000)

Сред тях най-авторитетни са наградата „Борис Ангелушев” на СБХ за илюстрациите си към „Записки по българските въстания” (1986), сребърните плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997), почетните дипломи от Международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 и 1991), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт, Холандия (1993) и специалната жури награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997). Името на Стефан Марков се свързва със списание „ЛИК”, където той работи като художник от създаването му (1968), до неговото закриване през 1992 г. Няколко галерии поддържат постоянни контакти с него и му организират самостоятелни изложби: „Хитсучи” в Нигата, Япония; „Норд-Ест” в Париж и Овер-сюр-Оаз, Франция; софийската „Ирида”. Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия. Умира на 30 септември 2000 г.

Плакетът за наградата

През 2005 г. младите графици от секция „Графика” към Съюза на българските художници учредяват награда за млад график на името на Стефан Марков, която от тогава до сега се връчва всяка година за принос на млад творец на традиционната изложба „Графика в малък формат”.

Стефан Марков от илюстрациите на “Кентърберийски разкази”

През 2020 година, когато се навършиха 80 години от рождението на Стефан Марков и 20 години от смъртта му  в столичната галерия “Стубел“ бе открита изложба с 33 негови творби –  литографии, рисунки, акварели, акварел на ръчни хартии, маслени платна. Куратор бе авторитетната изкуствоведка доц. Ружа Маринска (1944-2022). Освен платна, художникът е автор и на великолепни илюстрации на “Кентърберийски разкази” и “Записки по българските въстания”. Днес те са класика, която показва нагледно как комбинацията от усет и интуиция, знания и умения, талант, конкретно познаване и почит към авторите и творбите им, към съответната епоха и култура, дори към бита и костюмите, са отразени в неповторими графики.

От изложбата "Уловени мигове" на Стефан Марков в галерия Grafikart

Припомняме, че миналата година почти по същото време в галерия Grafikart бе експонирана изложбата "Уловени мигове" (7 декември 2023 - 5 януари 2024 ), която представи целия творчески и житейски път на Стефан Марков с близо 40 от неговите изключителни графични творби, неговия живот, изпълнен с любов, пътешествия и много изкуство. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Виолета Апостолова-Лети и архив на галерия Grafikart

[magdalenagigova]

Фотолетописецът на Народния театър Божидар Марков представя „Артистични спомени“

Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър В галерия „Средец“ със спомоществувателството на Николай Младжов могат да се видят 63 знаменити фотоси Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър „Артистични спомени“ е озаглавена изложбата на големия български фотограф Божидар Марков, посветена на 20-е му години зад…

[samodivas]

Чудих се името Георги Марков откъде ми е познато, преди малко осъзнах, че едно от стихотворенията в любимата ми стихосбирка на Стефан Цанев е посветено на него. Дано да ги има репортажите му в Читанката, че в нашата градска библиотека както все всичко липсва...

Има ги и са много добри 😀

[mihaylovblog]

02.12.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Грехът на Малтица" на режисьора Тодор Динов, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Мирчо Борисов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. В ролите: Петя Силянова, Георги Новаков, Илия Добрев, Йосиф Сърчаджиев, Петър Петров, Стефан Мавродиев, Васил Попилиев, Георги Русев, Стефан Василев, Емил Марков, Теодор Юруков, Златина Тодева, Иван Янчев, Вяра Ковачева, Николай Костов, Иван Гайдарджиев, Владимир Давчев, Цветана Гайдарджиева и др.

[petarnizamov]

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

ВМРО прогонва сръбските колонисти от селищата в Македония за да е тя българска

Сръбска колонизация със сръбските колонисти във Вардарска Македония

През различни периоди от историята на Сърбия, на сърбизация чрез сръбските колонисти са подлагани предимно онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като българите, власите, циганите, румънците и други. Макар хърватите и бошняците да са езиково много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия. По време на Кралството на сърби, хървати и словенци правителството му прави опити за сърбизация спрямо българите във Вардарска Македония, като ги обявява за прави срби, а вардарския дял на Македония за Южна Сърбия. Важно е да се отбележи, че това ВМРО няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент "Иван" - доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите  протежета Джа��базки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия... Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско - Ангел Джамбазки, основа самозван "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония", в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к "Труд" - Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити "Фермата" - Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от "Сите българи заедно", Петър Низамов (Председател на "Български юридически комитет" и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. "Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония" е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа... Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.    Българските диалекти в Поморавието и Повардарието са обявени за диалекти на сърбо-хърватския език. Заедно с това е забранено говоренето на местния диалект в училищата и в останалите обществени дейности, като използването му е подлагано на наказания. Същевременно в Западните покрайнини са намалявани часовете по български език , забранявани са българските окончания на фамилиите на жените, затваряни са родилните отделения, и по този начин българите са принуждавани да се записват като сърби при раждане в други места във вътрешността на Сърбия. Процесът на сърбизация на българите в Западните покрайнини продължава почти до началото на 21 век, когато пада режима на Слободан Милошевич, който провежда националистическа политика. По модела на македонизацията на българското население в ��овардарието, в опитите си да наложат друга национална принадлежност на българите в Западните покрайнини, се правят опити от властите да ги обявят за шопско или торлашко малцинство. За целта на сцената на Царибродското читалище са представяни театрални представления от български класици на „шопски език“. Сръбска колонизация във Вардарска Македония — държавна политика —

Карта на Сръбската колонизация в Македония Карта на Сръбската колонизация в Македония Място Вардарска Македония, Кралство Югославия Дата 1919 - 1941 г. Сръбската колонизация в Македония е целенасочена политика на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Кралство Югославия, за променяне на етническия състав на населението в окупираната през 1913 година Вардарска Македония чрез намаляван�� на относителната тежест на българския елемент. Това заселване, пише в 1922 година Едмон Бушие дьо Бел, „съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“. След избухването на Първата световна война в 1914 година Сърбия създава така наречения Четнически комитет със седалище в Скопие, на който се възлага задачата успоредно с армията и жандармерията да „пази реда и спокойствието в Македония“. В комитета влизат сръбските войводи Цено Марков, Василие Търбич, Йован Бабунски, Йосиф Дякович, Стефан Келеша, Вангел Йованович, Михаил Борянец и Михаил Коневич, на които сръбското военно командване дава на разположение по 100— 150 четници. В Първата световна война сръбската армия е напълно победена от Централните сили (сред които и България), но след края ѝ те се нареждат сред печелившите като съюзници на страните от Съглашението и България губи отново Вардарска Македония. Сръбската кралска династия е обявена за глава на създаденото в 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци преименувано в 1929 година в кралство Югославия. Населението на Вардарска Македония е официално обявено за „южни сърби“, а самата територия за „Южна Сърбия“.

История на заселването на сръбските колонисти

Законова рамка

Териториално разширение на Сърбия след Балканските войни Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от тяхната продажба се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Самият крал Александър заграбва в Демир капия имение с 700 хектара земя, както правят и всички видни сръбски политици. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович - със земя в Македония. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”. За Македония обаче тази наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек. Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 г. открито се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти. Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти. Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици.  Според данни от 1928 г. в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 хектара (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета), а с останалото злоупотребяват местните власти. Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения. Още след Междусъюзническата война в 1913 година сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманския елемент – албанците и турците, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени. На 20 февруари 1914 г. сръбското правителство приема наредба за заселване в новите области на кралството. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, ��кръжни, срезки и общински данъци за първите 3 години и други. Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 – 1918), но след войната те отново излизат на дневен ред. Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от продажбата на чифлишките имоти се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни. Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович спекулира със земя в Македония. На 6 януари 1919 година в манифеста на регента Александър Караджорджевич към народите от Сърбо-хърватско-словенското кралство се обещава „премахване на крепостничеството и големите поземлени владения“. Земята ще се раздели между бедните селяни, но при „обезщетяване на дотогавашните нейни собственици“. На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа. За Македония обаче Предходните наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г. Read the full article

[swubg]

Авторски концерт по повод 60-годишния юбилей на проф. д.изк Йордан Гошев

Камерен авторски концерт на проф. д.изк. Йордан Гошев и приятели бе представен в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Концертът е по повод 60-годишния юбилей на проф. д.изк. Йордан Гошев.

В програмата на концерта бяха включени едни от най-добрите производния на проф. Гошев от различни творчески периоди – „10 скици пиано“ (2017), „Прелюд и фуга“ за орган (2018), „Метаморфози“ за отбой и пиано (1998), „Пет скици“ за тромбон и пиано (1983), Сюита №1 (1997) - „Полет на кълвача“, „Песента на враните“, „Маймунарник“, „Танцът на мечките“, „Три етюда за пиано“ (2002 г.) – Allegreto, Prestissimo, All. Vivance. Те бяха изпълнени от Анелия Господинова – пиано, д-р Стефан Далчев – пиано, проф. Ростислав Йовчев – пиано, проф. Атанас Карафезлиев – тромбон и Константин Кожухаров – обой.

Артистичният директор на Националния студентски фестивал проф. д-р Емил Куков отбеляза, че концертът е едно от най-значимите събития в програмата на фестивала. Той припомни, че само преди няколко месеца проф. Гошев получи две големи отличия – „Златен век“ от Министерството на културата и „Златна лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

За творчеството на проф. Гошев говори и проф. Йовчев. „Автор като Йордан Гошев тепърва ще получава все по-голяма и висока оценка от българската музикална критика. Той тепърва ще ни изненадва със своите творчески предизвикателства“, каза проф. Йовчев.

В края на концерта проф. Гошев получи цветя от името на ректора проф. Борислав Юруков и от Факултета по изкуствата. С поздрав към проф. Гошев се обърна и деканът на факултета проф. д.н. Васил Марков.

„В годините Вие постигнахте завидни върхове в музикалното изкуство както на националните, така и на множество международни сцени в Европа. Забележителни са и Вашите заслуги, като декан на Факултета по изкуствата към Югозападния университет „Неофит Рилски“, за израстването  и постиженията на колегиума ни, достигнал нови художествено-творчески върхове“, каза проф. Марков. Той благодари на проф. Гошев за дългогодишното му и значимо творческо присъствие в българското и европейското музикално изкуство, в българската култура и образование.

[bulgarianfacts]

Повече от 5 години Албена Данаилова води традиционния Новогодишен концерт на оркестъра на 1 януари, предаван пряко от Виена в над 90 държави и гледан от близо 50 млн. зрители 📷 Стефан Марков ~ Булфото

[mysololaki]

#новости | Ярославские фанаты гадают, кого «попросят» из «Локомотива»

Официальный сайт клуба 12 марта вывесил список игроков, с которыми «Локомотив» может попрощаться в конце апреля.

Ограниченно свободными агентами клуба являются :

• Максим Афанасьев

• Александр Калинин

• Григорий Денисенко

• Павел Красковский

• Александр Полунин

Неограниченно свободные агенты:

• Стаффан Кронвалль

• Андрей Марков

• Якуб Накладал

• Роман Савченко

• Стефан Да Коста

• Александр…

[welcombet]

«Нефтехимик» обыграл «Локомотив»

New Post has been published on http://club4bet.ru/neftehimik-obygral-lokomotiv/

«Нефтехимик» обыграл «Локомотив»

Нижнекамский «Нефтехимик» одержал домашнюю победу над ярославским «Локомотивом» (4:3) в матче регулярного чемпионата КХЛ.

В составе победителей отличились Марат Хайруллин, Райан Мерфи, Ильдар Шиксатдаров и Йонас Энлунд.

За «Локо» шайбы забросили Стефан Да Коста, Владимир Ткачев и Антон Ландер.

«Нефтехимик» набрал 54 очка и занимает девятое место на Востоке. У «Локо» 63 очка и шестая позиция на Западе.

КХЛ. Регулярный чемпионат «Нефтехимик» (Нижнекамск) — «Локомотив» (Ярославль) — 4:3 (2:2, 1:0, 1:1) Голы: Хайруллин — 11 (Энлунд, Берглунд), 3:22 — 1:0. Мерфи — 7 (Сергеев), 7:11 — 2:0. Да Коста — 14 (Накладал), 14:11 — 2:1. Ткачев — 11 (Полунин), 15:28 — 2:2. Шиксатдаров — 11 (Уайт, Мерфи), 29:54 — 3:2. Энлунд — 8 (мен., Мерфи), 49:25 — 4:2. Ландер — 18 (бол., Ткачев, Марков), 57:31 — 4:3Вратари: Барулин — Лазушин (56:43 — 57:31, 58:01 — 58:26, 58:40)Броски: 30 (11+12+7) — 21 (7+7+7)Штраф: 4 — 8

Источник:www.livesport.ru

[kinderlist]

“Ако сутрин минеш рано с влак, пешком или с кола през полето преорано и край теб дими мъгла, поразтъркай си очите: туй не е мъгла, а дух, който е преспал в браздите като под юрган от пух. Хайде Холан ободрен и разсънен се протяга пред работния си ден, зер е призрак работяга.”

КНИГА: “Таласъмът Хайде Холан” с автор Марко Ганчев, художник Стефан Марков и издателство “Български художник”

ПУДИНГ: “Lidl”

ИГРАЧКА: “Goki”

[yugru24]

Тренеры Ярушкин, Марков и Игнатьев покинули «Спартак» «Спартак» объявил о кадровых изменениях. С октября московской командой руководил тренер Алексей Ярушкин. «Спартак» решил не продлевать сотрудничество с ним. Также московский клуб покинули помощники Ярушкина Виктор Игнатьев и Даниил Марков. Стефан Перссон, отвечавший за подготовку вратарей, продолжит работу в новом тренерском штабе «Спартака». В минувшем сезоне московская команда заняла 13-е место в Западной конференции и не попала в плей-офф.

[vprki]

Георги Борисов и неговите истории…

През ноември с логото на издателство Colibri  излязоха два тома с мемоарна проза, непубликувани стихове, мисли, наблюдения и философски есета на Георги Борисов, белязали неговия път в продължение на половин век. Внушителен по обем и времеви обхват литературен труд, който авторът е нарекъл „Моите истории“, а някои биха го определили като своеобразен „дневник на писателя“. Художественото оформление е на Кирил Златков.

Бихме поставили двата тома на Георги Борисов сред най-силните издания на отминаващата вече 2024 година…

Сред разделите на първата книга „Моите истории (1973-2023)“ особено любопитен е първият - и като форма, и като тематика - защото препраща към Далчевите „Фрагменти“ и представлява ценен принос с „опитите“ на поета да разгадае същността на поезията и творческия процес, многоликите маски на битието и холограмите на словото, безкрайните възможности и измамната нищета на българската рима.

Богатството от мисли и впечатления и нахвърляните под влияние на моментното вълнение стихове, предназначени единствено за личния бележник и незаслужено пренебрегвани от поета като недовършени или недостатъчно „добри“, пръснатите в движение образи и сюжети, спонтанното и метафорично възприятие на света и природата в тази книга са златно находище за всеки ценител на изкуството и литературен изследовател – а защо не и за неизбежните в такива случаи „литературни джебчии“, както ги нарича Кирил Христов в своите дневници. Пишат от издателството.

Малцина са днес у нас служителите на Словото, които съумяват да устоят на суетата и да не се отклонят от пътя, по който ги е повел талантът. А на този път, ако останеш верен на природата си и безучастен ��ъм изкушенията на времето, ще срещнеш и разпознаеш хората, които са твои събратя по кръв, ум и перо. Кои са те в този втори том от „Моите истории (1973-2023)“ на Георги Борисов?

Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Никола Радев, Алек Попов и Деян Енев, Севда Севан, Божана Апостолова, Красимир Дамянов и Влади Киров, Кирил Кадийски и Георги Господинов, Румен Леонидов, Светлин Русев и Георги Чапкънов, Юлия Огнянова, Катя Паскалева и Иван Росенов, Пламен Масларов и Стефан Димитров, Георги Трифонов, Руси Чанев, Павел Васев и Александър Морфов, съпругата на Георги Марков – Анабел, и братовчед му Любен, дъщерята на Албер Камю – Катрин, легендарният правозащитник Владимир Буковски, нобеловият лауреат Томас Транстрьомер, американските поети Роланд Флинт и Джон Балабан, руските писатели Юз Алешковски /може да прочетете във „въпреки.com” тук/, Виктор Ерофеев, Евгений Попов, Пригов, Лимонов, Владимир Шаров, Анатолий Корольов, Михаил Шишкин /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

И след цялата тази необикновена галерия от образи и характери – широко отворените врати към един богат на пътешествия, срещи и приключения живот в последния раздел на този том, озаглавен „Минах много земя“: от големите европейски столици до пясъците на Сахара и Мексиканския залив. Природа и история, бит и нрави, улични сценки, музеи и театрални представления – какъв шеметен калейдоскоп от многоцветни изображения, през който всеки може да види онова, което търси. „Моите истории (1973-2023), том II“

Георги Борисов при получаване на наградата за ху��анитаристика на Портал Култура, 1 ноември 2022

Георги Борисов е роден 1950 година – поет и преводач, дългогодишен редактор и издател на легендарното списание „Факел“, е една от открояващите се фигури в съвременната българска литература. Основател и директор на издателствата „Факел“ и „Факел експрес”, главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ (2009–2016), той е автор на единайсет поетични книги, както и на есеистичните сборници „Откаченият вагон“ (издателство „Фабер“, 2021), отличен с първа награда за хуманитаристика на „Портал Култура“ (2022) „заради неговата „немерена реч“, която разширява пределите на българската словесност“, и „Хиатус. До пъпа на земята и обратно“ (в съавторство с Анатолий Корольов).

При връчването наградата му на 1 ноември 2022,  Деня на народните будители, тогава бе представен от члена на постоянното жури проф. Божидар Кунчев, който каза: “С вълнение и категоричност препоръчвам книгата. Тя се чете на един дъх – един изключително дълбок, проникновен текст, в който има размисъл за всичко това, което е настоящето, миналото, нашата духовност, нашият път през годините, нашата безпътица, стагнацията на сегашното общество, деградацията, упадъка, но преди всичко тя е път към надеждата, към вярата, че нещо утре може да се случи. Книгата е един своеобразен синтез. Събрани са портрети за значими писатели, проникновени текстове за Виктор Ерофеев, за  Юз Алешковски /той почина тази година в САЩ/, много други чуждестранни автори, за Константин Павлов, за Георги Марков, за Георги Рупчев. Георги Борисов го познавам отдавна като талантлив поет, и издател на списание „Факел“, чиито броеве са в библиотеката ми до книгите, които обичам и препрочитам. Георги Борисов е творец наясно с нещата, с истинските стойности. Книгата е написана на един чудесен български език, тази тя е с голям критически заряд, философски заряд с дълбок подтекст. Особено написаното за един от най-любимите ми поети Константин Павлов…“ /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Георги Борисов при получаване на Голямата награда на клуб "Перото", 2 ноември 2021

Георги Борисов превежда руски, френски и английски поети. Носител е на множество литературни отличия, сред които „Владимир Башев“ за първа стихосбирка, националните награди „Иван Николов“ и „Никола Фурнаджиев“, „Орфеев венец“ „за изключително високи постижения в съвременната българска поезия“, Голямата награда на Литературен клуб „Перото“ на НДК, 2021, за „цялостен принос към българския литературен контекст“. /може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

Представянето на двутомното издание „Моите истории“ от Георги Борисов  бе на 21 ноември в Софийска градска художествена галерия с участието на Тони Николов и Румен Леонидов. Публикуваме словото на Тони Николов, главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“.

„Това е книга-чудовище от 1300 страници, но „нежно чудовище“ според определението на немския поет Ханс-Магнус Енценсбергер. Извадените на бял свят Георги-Борис��ви страници са палимпсест, в който изстърганото от времето изниква с неочаквана яркост и сила; „камъчета от мозайка в пясъчен часовник – казва сам той, сравнявайки ги още с „буца глина, увита в мокра кърпа“. Твърди, че ги е писал, без да поправя; ей тъй, на един дъх. Може и така да е. Мисълта обаче е сцедила достатъчно словото, че да му придаде неподозирана релефност на изказа и мащабност на звученето. Страници, които си струва да бъдат четени, а и препрочитани от онези, които решат да проникват в „свръзката на времената“ (Пастернак).

Самият автор твърди, че не знае в какъв „жанр“ са въпросните „изречения“. Капки дъждовна вода, в които се оглеждаме, докато изтегляме ведрото от кладенеца; или, както би казал Емил Чоран (любим негов автор), „свършеци“, кондензации на смисли и отражения на едно време, което не е било от добрите времена; време на съпротива и на глуха защита, както го определя самият Борисов. Думи и образи и на другите около нас; толкова много пропуснати или замълчани неща.

Тони Николов

Размисъл в две части. Условно ще определя първата като „мито-поетическа“. Не защото Георги Борисов е създател на нови митове, въпреки че кой знае… А защото poiesis-ът е и mythos (същностен разказ). Докато втората е посветена на „преминаванията“ (в никакъв случай тя не е чисто „пътеписна“). В първата ѝ половина има и „разделяния“ с хора на духа, а във втората – с „места“, които човек рядко посещава за втори път.

Из всеки ред на този двутомник извира поезия, която авторът на тези редове определя като „върховно напрежение, състояние на краен предел и подем, който граничи с пророческите гърчове на просветлението; наричаме го вдъхновение, но може и да е фатален завършек“.

За щастие, в нашия случай завършекът не е фатален. Имаме и втори том с „истории“. Още 800 страници. Кръстосване на аза с другите. Срещи, срещи безброй. Например, с изкуствоведа проф. Димитър Аврамов за думите на Дега и невъзможността човек да се изприкаже. Или за цветовете на поезията – у Фурнаджиев – черно и червено; у Разцветников – златисто, синьо. Цели находки – дали стиховете на Далчев напомнят за кубизма?

И още: за редактора Николай Кирилов, пуснал за ��ечат няколко неразрешени странички от пътепис на Георги Божинов (авторът на „Калуня-каля“), в които се прокрадва разказ на българин, минал през съветските лагери. Скандалът на 1975 г.

Георги Борисов

Неусетно тези настроения в бележниците (публикувани без редакции!) се усилват. И през 1987 г. авторът им се пита: „И какво излиза сега? Че целия си живот аз съм изкарал в лъжа и мълчаливо примирение и съм придобил най-грозните привички на властта и съм вървял срещу природата човешка… И как сега ще се отворят тия уста, без да потече мед от тях, и с какво ще клеймят, като цялата им жлъч попи дълбоко в сърцето ти? Лесно се пръскат заешки сърца, а напуканите вече за нищо не стават. Пък и кой ли ще вярва на думите ни днес…“

Пример за „втората проза“ на Георги Борисов, която помним още от „Откаченият вагон“ (2021). Така през страниците на томовете изникват в „пентименто“ и на бързи обороти „образите на 1989–1990 г.“.

Румен Леонидов гладува девети ден, свети като цигарена хартия. А авторът на спомените превежда Велимир Хлебников. Още тогава. Да припомня само, че невероятният том „Творения“ на Хлебников (под съставителството и редакцията на Георги Борисов) излезе чак през 2020 г.

Ето и бележките му за онези дни (забележете, след първо пътуване в Лондон): „Реформите у нас, на фона на събитията в Източна Европа, са почти незабележими за чуждото око. Като се има предвид, че не дават никакъв що-годе оригинален български принос…Малка страна, малък народ с малки площади и наплашени покрайнини, където още безнаказано се разпореждат местни величия – нима можем с нещо да изменим общия ход на събитията?“

За същия онзи преломен отрязък има бележ��ата, че „дните се изнизват като фотони“. Време не за поезия, а за публицистика.

Румен Леонидов

Поводът за онова първо пътуване е посрещането на Нова година в къщата на Георги Марков на „Линет авеню“ 23. И записаните думи на Анабел Маркова: „Моят съпруг Георги Марков не престава да обича своята родина, която напусна през 1969 г., и отказа да замълчи за робството и безправието“.

В тези бележки липсва обаче нещо, което ще си позволя да допълня – като редактор в „Профиздат“ Георги Борисов убеждава директора на издателството Никола Радев да пренасочат целия запас от дефицитната тогава хартия, с който разполагат, за огромния и първи тираж на „Задочни репортажи за България“ (негов е и предговорът към това издание).

Следват още множество „пълзения по думите“, пронизани с болка и тревога: „Как може да се преодолее вековната омраза и у нас, колкото и кротки да сме били към поробителите? Тъкмо тази кротост може да стане взривоопасна някой ден.“ (3 януари 1990 г.)

Страхове, хвърлящи своята сянка по един начин преди 1989: „Гнети ме някакъв страх – за бъдещето ни изобщо, което ми изглежда безнадеждно като изоставена нова къща – недостроена още, здрава – камъни и тухли, прясна дограма, дървесината още ухае на балкан… Тъмнина. Огън, отровен дим. Край огъня – три псета ровят в боклуците. Виждаш изрязаните им в зловещата мръсна и жълта светлина черни силуети. Така ще да е било с пещерните хора. Ние се връщаме, явно се връщаме към тях.“ (Княжево, 1987 г.)

И по- друг през октомври 1994 г. („Страната ни е кочина“): „Гробище на коли, бойлери, к��нци, готварски печки, гниеща арматура, легени и корита, фургони и автобуси, държавата ни е гробище – гробище на самосвали и бет��нобъркачки, на цехове и заводи; цялата е осеяна с натрошени шишета и смачкани плас��масови кофички, осаждени кофи за боклук, бълващи денонощно зловония и черен пушек; земята ни е крематориум, който не може да насмогне на труповете, защото родилните ни домове масово емигрират.“ 

Георги Борисов и Румен Леонидов

И доста по-нататък (1999 г.): „В това призрачно гробище на скръб, където и кучетата не лаеха, най-ярко грееше луната. О, нощи слънчеви… Следобед се покатерих на един бял бор и наблюдавах въжената линия на паяжината, опъната между две дървета, по която се качваха и спускаха като кабинки паячета.“

Някъде из паяжината от записи откриваме и предложението му да се пише „громол и  гняв“ – вместо „врява и безумство“ (по Фокнър).

А сред „минатите много земи“ със „зарева от тлееща жарава“ и „дрипави слонски уши“ отново попадаме на думи за поезията: „Тя е дърво, което със сенките от облаците и гласовете на птиците иска да полети след вятъра… Отдели ли се от земята обаче, ще изсъхне.“

Тони Николов

/Текстът е цитиран от публикация на Портал Култура/

За финал публикуваме кратък откъс от Георги Борисов в първия том.

От ляво на дясно Румен Леонидов, Георги Борисов и Тони Николов в СГХГ

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПОСЛЕПИС

Попитах мой приятел, философ, какво пише. „Нищо – отговори. – Аз съм умрял.“ Бяхме на маса. Изгледах го продължително и той поясни:„Човек трябва да пише така, все едно го няма. Да не мисли въобще дали ще го публикуват, кой ще го чете, какви пари и награди ще получи. Все едно, че е умрял.“

„Аз отдавна съм мъртвец тогава! – възкликнах. – Наздраве!“

Имах предвид точно тия страници, които сега вадя на бял свят. Какво представляват – и аз не знам: прашец от пеперуда, която вече не лети, камъчета от мозайка в пясъчен часовник, отпечатъци от стъпки по тавана, буци глина, покрити с мокра кърпа … Никога не съм смятал да ги публикувам. Водел съм ги в движение, на ръка и на един дъх, без да трия, зачерквам или добавям отделни думи, без да ги препрочитам и поправям. Ей така, за отскок – както загрява и тича на място юношата, преди да се засили и литне над летвата; както има нужда да се поразтъпче след продължително седене и четене на чужди ръкописи книжният роб. Или просто за да поддържам форма, по-точно, за да придам форма на хаоса в мен; да се надвеся над собственото си отражение между капките в кладенеца, преди изтегля кофата с вода. Не са нито поетичен, нито някакъв вид дневник, макар и да наподобяват такъв, нито спомени и опити за портрети, есеистична и документална проза, бегъл пътепис, афористични изречения, свидетелства, самопризнания...

Докато беше драматург в Народния театър "Иван Вазов" Георги Борисов организираше и премиери на книги в залата, която сега носи името на Павел Васев. Снимката е от 17 октомври 2014, автор Стефан Джамбазов (1951-2021)

Двата тома на Георги Борисов отново ни срещат с големия му талант – не само да пише стихотворения, но и да владее перото в различните му проявления. "Моите истории" на поета са увлекателни с енергията си и умението му да разказва. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[mihaylovblog]

02.12.1985 г. – Премиера на българския игрален филм "Грехът на Малтица" на режисьора Тодор Динов, по сценарий на Лиляна Михайлова. Оператор е Мирчо Борисов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. В ролите: Петя Силянова, Георги Новаков, Илия Добрев, Йосиф Сърчаджиев, Петър Петров, Стефан Мавродиев, Васил Попилиев, Георги Русев, Стефан Василев, Емил Марков, Теодор Юруков, Златина Тодева, Иван Янчев, Вяра Ковачева, Николай Костов, Иван Гайдарджиев, Владимир Давчев, Цветана Гайдарджиева и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др.

[mihaylovblog]

02.05.1976 г. – Премиера на българския сериен телевизионен филм „Записки по българските въстания“ по сценарий на Георги Бранев, Веселин Бранев и Борислав Шаралиев. Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по мотиви от книгата „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски. Участват актьорите: Стоян Стоев, Илия Караиванов, Александър Александров, Иван Налбантов, Валентин Гаджоков, Цветана Николова, Радко Дишлиев, Антоний Генов, Георги Мамалев, Стефан Стефанов, Вълчо Камарашев, Марин Янев, Коста Димов, Димитър Йорданов, Александър Далов, Милко Минков, Тодор Тотев, Димитър Ангелов, Георги Новаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Манолов, Вера Среброва, Маргарита Грънчарова, Лазар Попов, Христо Лъжев, Димитър Черногоров, Илия Михайлов, Кирил Петров, Итьо Итев, Любомир Мирчев, Венцислав Божинов, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Вельо Горанов, Продан Нончев, Димитър Манчоров, Иван Томов, Николай Иванов, Таня Кировска, Марко Мангачев, Владимир Братанов, Светлана Йорданова, Петя Миладинова, Константин Димчев, Дора Ангелова, Васил Банов, Кирил Янев, Борис Луканов, Любен Чаталов, Кирил Кавадарков, Цани Цанов, Хари Тороманов, Илия Георгиев, Димитър Герасимов, Мирослав Косев, Иван Янчев, Ина Попова, Лъчезар Стоянов, Живко Гарванов, Емил Марков, Иво Русев, Александър Благоев, Христо Сутров, Пламен Дончев, Елена Мирчовска, Никола Дадов, Красимир Ранков, Кунка Баева, Антон Радичев, Никола Тодев, Минка Сюлеймезова, Иван Йорданов, Динко Динев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, Иван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Мария Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др. Колаж: скрийншот