#Валентин Ганев

[magdalenagigova]

Фотолетописецът на Народния театър Божидар Марков представя „Артистични спомени“

Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър В галерия „Средец“ със спомоществувателството на Николай Младжов могат да се видят 63 знаменити фотоси Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър „Артистични спомени“ е озаглавена изложбата на големия български фотограф Божидар Марков, посветена на 20-е му години зад…

[vprki]

Радиотеатърът представя „Авариен изход“ на Силвия Чолева

 „Изходът е след като свърши пиесата Трусове през годините, минало през собствения ти ад и рай тук, в България, са преживяванията на героите от „Авариен изход““ споделя за едноименната си пиеса Силвия Чолева, поетеса, журнал��ст и издател преди почти седем години на фестивала „Празници на изкуствата Аполония“, когато е премиерата на драматургичния ѝ текст в Театър на маса в пространството на Градската галерия в Созопол.

Минало е време оттогава, но за радост тази пиеса има своята реализация в Радиотеатъра на БНР и може да я слушате днес, 18 юни, от 16 часа по Програма „Христо Ботев“. "Авариен изход" е третата пиеса на Силвия Чолева, която редакция "Радиотеатър" включва в репертоара си след "Ела, легни върху мен" и "Името, твоето име", и двете реализирани от Снежина Петрова. Първата е по поетични текстове на Силвия, втората е по един разказите в сборника ѝ „Гошко“. А тази третата е родена в един сън на авторката, но за това малко по-късно в текста, защото трябва преди това да уточним нещо важно за Радиотеатъра на БНР.

До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания. Сега след това тягостно време  за всички ни редакцията ги възобнови и първото такова прослушване беше на премиерната постановка на "Авариен изход", седмици преди излъчването ѝ  по Програма „Христо Ботев“.

Теодора Димова, снимка: Стефан Марков

„Към тях  има голям интерес, защото хората искат да ��ойдат, да слушат, да разговарят, да задават въпроси на автора и след това да слушат в пълна концентрация радиопиесата.Защото когато една пиеса се слуша мимоходом, докато си в кола и вършиш нещо вкъщи е едно, а когато си концентриран, стоиш на стол в студио и да слушаш, тогава я разбираш в нейната пълнота и цялостност. Имаше трудности с реализацията на „Авариен изход“ в началото на Covid-а трябваше да я запишем. Три пъти отлагахме записа – веднъж по здравословни причини, втори път и трети път по административни. Докато и най-накрая и пандемията си отиде и записът се случи. Много ми харесва постановката на Валентин Ганев, звучи документално. Всеки един се разпознава в някой от героите. Уловена е атмосферата на купоните на 50-60 годишните, които не са такива, каквито са били преди това. Не това е важното, важното е, че празниците не са празници и недъзите на нашето поколение се виждат в различните взаимоотношения по времето на един рожден ден. Силвия Чолева е успяла да улови много тънки недъзи, които се появяват ежеминутно и ни отравят радостта от живота. Пожелавам тази пиеса да се играе не само в БНР, а да се качи и на сцена и към нея ще има много голям интерес.“ Каза писателката Теодора Димова, редактор в „Радиотеатъра“ на БНР в Студио 2  на медията на премиерата на радиопиесата.

Силвия Чолева

Но как тръгва този текст за Силвия Чолева като автор? „Много е особено, когато пиеса се слуша в студио с приглушена светлина. Тази пиеса, наистина пусна брада, буквално. Тя имаше съвсем буквален подтик. Беше един сън, толкова ясен и ярък за пиеса, като аз не се смятам за автор на пиеси. Беше ми странно, че сънувам такова нещо – моя пиеса, която ще се играе на сцената на театър 199. Ето сънувах тази сцена в театъра, сънувах тази маса, окол�� която са гостите, но по странен те бяха подредени. От двете страни на масата, тясната ѝ страна беше към публиката и гостите бяха подредени покрай двете стени. От двете страни на масата и с гръб към стената, малко като на разстрел така седяха мирно. И масата беше с една много чисто бяла покривка, каквито бяха масите в ресторант „Ропотамо“, например, който не съществува вече. И се събудих и си казах каква е тази глупост, откъде ми дойде. Но това остана в мен като образ. Постепенно започна като снежна топка да набъбва, да се увеличава, да се увеличава, тези хора да имат истории, тези които стояха около тази маса. Защо съм ги сънувала така като на разстрел, явно това е някакъв юбилей.

Силвия Чолева, снимка: личен архив

Колкото и да ми е неприятно минаваме вече към една друга фаза на живота. Без да си дадем сметка правим някакви равносметки, дори скришом от себе си. Това беше конкретно самият повод. Седнах да я пиша тази пиеса, оставях я, продължавах, отказвах се и т.н. В крайна сметка я написах. Пратих я на разни приятели. Получих мнения. Реших тогава да я дам на Радиотеатъра, тогава имаше конкурс. Говорихме с Теодора, че за радиото малко трябва да се промени текста. Направих го. Тя не спечели първата награда, спечели един моноспектакъл, но още две пиеси бяха отличени, едната беше моята и трябваше да се направи. Това беше преди 5-6 години и като се забавиха нещата, се бях отказала. Валентин Ганев / той участва на като актьор в Четенето на маса“ на „Аполония“, тогава режисьор е Десислава Шпатова – б.а./  беше толкова търпелив. Мислех, че ще се откаже, достатъчно е зает, но ето не се отказа. Специално му благодаря, благодаря и на Теодора, която също не се отказа. Не бях на всички записи. Бях на един запис и на монтажи. Видях как целият екип работи като смазана машина. Бях страшно спокойна, че тази пиеса ще стане по най-добрия начин. Надявам се това да е така. Благодарна съм на всички, които участваха в това предприятие, всеки който прочете пиесата и каза, че си заслужава, на актьорите, на певицата, един образ, на който много държа. И другото, на което много държа и държа да го кажа, дано да съм успяла – тази пиеса да се движи между трагичното и комичното. Много ми се иска комичното да има превес. То става много трудно. Не знам, дано да се усети“. Сподели Силвия Чолева минути преди публиката във 2-ро студио да заслуша радиопиесата ѝ.

Силвия Чолева на представянето на "Авариен изход" в Студио 2 на БНР

Валентин Ганев беше по-лаконичен: “Много се радвам на публиката. Благодаря на екипа и на тази порода радио хора, които доста се различават, поне, от хората, с които аз се сблъсквам. Тука няма невъзможно нещо и най-голямата глупост, която ми е хрумвала е осъществена и реализирана от Деница, Косьо и Мишо /техническия екип Деница Диамандиева, Михаил Михайлов и други/ . Пробват всичко. Това е много увлекателна игра, слушащият едва ли има представа. И целият този труд –на актьорите/ той самият, Мария Каварджикова, Йорданка Стефанова, Стефка Янорова и Стефан Къшев//, на автора, на първо място, и на техническия екип, някак си, да достигне до хората, които го слушат би било чудесно.“

И заслушахме. А пиесата на Силвия Чолева „Авариен изход“ е за всички нас вече над 50 години и доста отгоре. Как мина животът ни, къде са онези момчета и момичета, кое ги смаза или не, за да станат застарели чичковци и лелки без перспектива, загубили умението си да обичат и състрадават, а главно да завиждат. Едно от приятелските семейства се бави за вечерята по повод юбилейния рожден ден на домакинята. Жената е популярна и обичана актриса, съпругът – знаменит режисьор. Ядосват им се тези на празничната маса. Но малко по Чеховски, ако в началото на пиесата има пистолет, накрая той ще гръ��не, така и тук. Щом не идват, нещо ще се случи… През цялото време, ако не всички, то повечето около масата си цъкат на телефоните и…катастрофа е отнела живота на тези двамата, които закъсняват за празника. И до минута недобронамереното клюкарстване по техен адрес се обръща в плач за тях. Познато, нали?

Валентин Ганев и Милена Гюрова

И, все пак, изненадата на вечерта е специалният подарък. Появява се млада жена / певицата Милена Гюрова/ на вратата и обявява, че е подаръкът, а той е нейното изпълнение на арията Каста дива от едноименната  опера на Белини и Хабанерата от „Кармен“ на Бизе /и реално имало такава услуга/. После младата певица ще се върне с компания и ще потрошат  чашите, чиниите и какво ли не още от дома на юбилярката, за да се забавляват. Но дали младите ще успеят да унищожат и лъжовния свят на фалша на улегналите, минаващи средната възраст. Ще видим и възможно ли е? Затова, както казва Силвия Чолева, аварийният изход е след пиесата.

В този контекст на въпрос на Теодора Димова дали пиесата може да се прочете по много различни начини – пиеса за остаряването; пиеса за влошените отношения между всички ни – образ на хаоса в обществото; пиеса за тоталната ни немарливост към другия. Кой е най-верният прочит според теб?“ Силвия Чолева отговаря : "Да, разбира се, екзистенциални въпроси – за остаряването, но и за изхабяването, обръгването година след година, убийствената рутина и отчуждаването между хората, дори в семейството, срез приятелите. Ние не внимаваме за другия, считаме хората за константа, животът обаче ни променя и това води до формално общуване. Но, според мен, онова, което общо може да се каже за героите на пиесата, е, че самото общество е загърбило нормалното живеене, то съществува в хаос и цинизъм, затова човекът е уморен, загубил опорите, залутан сред мимолетните успехи, които не носят удовлетворение, сред липсата на дълбочина и ценности, заменени от консуматорство и евтини забавления. Да не забравяме и пропагандата в политиката, безскрупулната реклама, целят пластмасов свят наоколо. А обществото се състои от отделните хора, то не е някакво абстрактно образувание. Затова и заглавието е такова – да се запитаме има ли авариен изход…".

Валентин Ганев, Михаил Михайлов, Силвия Чолева и Деница Диамандиева

Още много и важни неща могат да се кажат за този драматургичен текст на Силвия Чолева, особено от гледна точка на днешния ни ден, на взаимоотношенията ни с другите. Но с две думи – и тъжно и смешно. Какви бяхме и какво стана? Къде сбъркахме с това да престанем да обичаме така, както умеехме или сме си въобразявали?... Не говорим за изключенията, а за повсеместното ни живеене. Дълга тема… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Теодора Димова и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Голямата награда на конкурса на списание „Летец“ през далечната 1938 г. получава пиесата „Крилата помощ“. Нейни автори са Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. На 26 декември същата година пиесата се излъчва на живо от Варненското радио. Именно от тази дата започва и животът на радиотеатъра в България.

[mihaylovblog]

25.06.1986 г. - Премиера на българския сериен филм „Дом за нашите деца“. Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Констант��н Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Анатомия на заобиколената истина

Формата на този текст не се налага от обстоятелството, че бях свързан с книгата на Сергей Трайков /на снимката/ „Шекспир не е девствена“  вече като продукт, а и ще остана част от него и за в бъдеще. Защото никой не попълва библиотеката си, като преди това предварително оперира или отстранява от изданията  тяхната визуална страна: корици, илюстрации или снимки. Написа за „въпреки.com” Калин Николов, изкуствовед и художник.

Всичко между нас, автор и оформител, е започнало  на 13 юни 2023 г., когато в 18:30 Сергей Трайков е написал: „Калине, здравей! Моля те, дай ми твоя телефонен номер, за да ти се обадя.“  Ставаше дума за оформлението на роман.

Само дни след това, изненадан от увлекателното действие съм му отговорил, че впечатлението ми е за великолепна книга, очевидно работена много дълго. Няколко души, основните герои,  разговарят върху истината с неподправено любопитство и как времето от фактите прави-неправи някакви свои обстоятелства. Обработва ги като суровини и вкарва за употреба, но докато някой упорит интелект не ги компрометира.

Диалогът на героите на Сергей е необичаен  и именно интелектуален: подобно на Модиляни, който иронично говорел пред Иля Еренбург, примерно за Първата световна: „Нострадамус е предвидил военната авиация. Скоро всички хора, които се осмеляват да се усмихнат или заплачат в неподходящ момент, ще бъдат изпратени на полюса – някои на Северния полюс, други на Южния...”

Диалогът е за играчите, които си играят игрите: в това е заровен методът на всичко, което времето „запомня“,  което  формира илюзията ни, че знаем какво се е случвало, сега се „случва“ и, не дай Боже, какво предстои. И четейки сме сред факти как сме формирани като памет на знание, на разбиране, на тълкуване. А, всъщност, нищо не е било така, както го знаем. . Общият писателски мотив е, че истината трябва да излезе извън своя утвърден образ, формиран от институциите и общовалидността и да заживее в  перспективата на несъгласието на чувствителния свят да бъде манипулирана. Така, както Шекспир, никога не е съществувал в познатия си вариант, нито Христос, нито кой да е от аватарите на човечеството - феномени на изграждани митове, превръщащи техните същности в марки. Тоест марки с определен инструментариум, оползотворяващ  тяхната  универсалност или създаващ универсалност, когато я няма, за нуждите на времето, а по-късно и за историята.

На премиерата на книгата в Сити Марк Арт Център откъси прочетоха актьорите Валентин Ганев /л/ и Руси Чанев /ц/, поканени от автора Сергей Трайков /д/.

Това е преизпълнен от любопитни акценти текст, роман, който  дори накрая е обогатен с научен ��парат,   всичко е 20-годишен труд, труд, труд... Ако си припомним Мирча Елиаде,  че човекът не може да оцелее без митове и легенди, но  че за сегашния ни момент „разказвателната проза, особено романът, е заела в модерните общества мястото, заето от рецитирането на митове и приказки в традиционните и популярни общества. Освен това може да се различи „митичната“ структура на някои съвременни романи, демонстрирайки литературното оцеляване на основните митологични теми и герои.“

Но при Сергей Трайков същността на романа му е колкото в подобен контекст, толкова и извън такъв. Дори и най-съвременните ни модерни схващания имат метафизичен характер с апологетично качество. И именно консумацията на необективности се харесва на традиционалистите, феноменолозите на религията, такива на културата и особено на политическите фигури, на десните и левите, без значение.  Утвърдената по подобни рецепти фактология  е много добра кукичка, на която се захващат всякакви задоволени от това, познанието да доведе до обществено полезна практика, дори когато тя води до масови убийства и преследвания, поощрява конфликти, служи за забрана.

Откровено казано, като знаех, че Сергей Трайков е автор, десетилетия работил, а и все още в сатиричния печат, боравил често с най-наболялата социална тема, в повечето случаи на базата на напълно конкретни случаи от кореспонденцията до „Стършел“, не предполагах подобен роман. Роман, в която дрифтинга, шофирането между фактите е с правилата на живота и произлизащите от това негативни състояния са елиминирани интелектуално. Поне на книга… Но и така става! Чел съм в „Ню Йоркър“ , че през 70-те и 80-те години на 19-ти век изследовател от Вашингтонския университет започнал да забеля��ва нещо странно в експерименталната гора към учебното заведение. Години наред гъсеници унищожавали дърветата. Докато неочаквано  самите гъсеници започнали да умират. Гората успява да се възстанови. Но какво се беше случило с гъсениците? Един изследовател с опит в химията и биологията, установил, че дърветата в гората сами са променили химичния състав на листата си в ущърб на пълзящата напаст. Още по-изненадващо, дърветата, които са били нахапани от гъсеници, не са единствените, които променяли своята химия. И други, съседни сменяли състава на листата си, преди гъсениците да ги достигнат, сякаш реагирали като след предупреждение. Оказвало се шокиращото, че  дърветата стигнали до начин сами да се информирали за опасностите помежду тях. А хората, кога ще ги стигнем дърветата!?

В пространството на Сити Марк Арт Център бе експонирана малка изложба на Калин Николов. Ще разпознаете героите в диалог с автора Сергей Трайков...

Млади негови колеги, начеващи в писането, по-късно цитираха съветите му към тях: „Не можеш нищо да напишеш, без да го докажеш.“ Конкретно е ставало дума за онзи културен песимизъм през социалната действителност и повсеместно нарушаваната законност. Защото властта се храни от възможностите си да отвръща на ударите с много по-големи щети. Но ето и че в един роман, посоката към истинността е основата. „Шекспир не е девствена“ (издателство „Фама+“) е с много доказателства. ≈

Текст: Калин Николов

Снимки: Емил Измирлиев и Светлана Христова

[mihaylovblog]

30.05.1990 г. – Премиера на българския сериен филм „Бащи и синове“ (четвърти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др.

[mihaylovblog]

30.05.1990 г. – Премиера на българския сериен филм „Бащи и синове“ (четвърти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел.

��частват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров,  Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др.

Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Валентин Ганев (07.04.1956)! Тук заедно с Мария Кварджикова в откъс от българския игрален филм "Една калория нежност" (2003 г.) на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Георги Данаилов. Оператор е Александър Лазаров. Музиката във филма е композирана от Николай Иванов – Ом.

[mihaylovblog]

ЧРД на българския актьор Валентин Ганев (07.04.1956)! Снимка: https://mihaylovbg.com/

[mihaylovblog]

12.03.1990 г. – Премиера на българския игрален филм "Кмете, кмете" на режисьора Пламен Масларов, по сценарий на Цветана Коларова и Пламен Масларов. Оператор е Пламен Сомов. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров. В ролите: Васил Банов, Валентин Ганев, Иван Кръстев, Николай Кипчев, Константин Джидров, Елена Маркова, Емил Христов, Димитър Шанов, Александър Трифонов, Параскева Джукелова, Владимир Братанов, Иван Пантелеев, Николай Латев, Ружа Петкова, Димитър Добрев, Кръстю Лафазанов, Благовест Арнаудов, Крикор Хугасян, Иван Неделчев, Бранимир Маринов, Пламен Василев и др.

[mihaylovblog]

12.03.1990 г. – Премиера на българския игрален филм "Кмете, кмете" на режисьора Пламен Масларов, по сценарий на Цветана Коларова и Пламен Масларов. Оператор е Пламен Сомов. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров. В ролите: Васил Банов, Валентин Ганев, Иван Кръстев, Николай Кипчев, Константин Джидров, Елена Маркова, Емил Христов, Димитър Шанов, Александър Трифонов, Параскева Джукелова, Владимир Братанов, Иван Пантелеев, Николай Латев, Ружа Петкова, Димитър Добрев, Кръстю Лафазанов, Благовест Арнаудов, Крикор Хугасян, Иван Неделчев, Бранимир Маринов, Пламен Василев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др.

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 4, Галина Генчева, изд. „Фабер“, 2020 г.

[mihaylovblog]

10.11.1988 г. - Премиера на българския сериен филм „Неизчезващите“ (3-ти сезон на „Дом за нашите деца“). Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Мария Каварджикова (02.11.1956)! Тук заедно с Валентин Ганев в откъс от българския игрален филм "Една калория нежност" (2003 г.) на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Георги Данаилов. Оператор е Александър Лазаров. Музиката във филма е композирана от Николай Иванов – Ом.

[mihaylovblog]

25.06.1986 г. - Премиера на българския сериен филм „Дом за нашите деца“. Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват ��ктьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др.

[mihaylovblog]

25.06.1986 г. - Премиера на българския сериен филм „Дом за нашите деца“. Режисьор Неделчо Чернев, сценарий Лиляна Михайлова, оператор Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Участват актьорите: Коста Цонев, Емилия Радева, Мария Каварджикова, Георги Новаков, Елжана Попова, Ели Скорчева, Валентин Гаджоков, Невена Коканова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Иван Янчев, Мариус Донкин, Васил Михайлов, Асен Миланов, Георги Русев, Стоян Стоев, Невена Мандаджиева, Лора Кремен, Наталия Дончева, Виктор Чучков, Александър Александров, Жана Стоянович, Емануела Шкодрева, Стела Благоева, Антон Радичев, Евдокия Фратева, Иван Бодуров, Елза Тодорова, Лора Захова, Валентина Борисова, Георги Русев, Александър Морфов, Светозар Неделчев, Мина Новакова, Красимир Ранков, Катя Тодорова, Калоян Роев, Ива Домусчиева, Георги Роев, Бойко Денев, Иван Йорданов, Калоян Цанов, Златина Дончева, Мария Саева, Вангелия Тупарова, Велико Стоянов, Светослав Молеров, Иван Граматиков, Никола Стефанов, Николай Урумов, Димитър Димитров, Иван Джамбазов, Добромир Манев, Владимир Давчев, Михаил Ганев, Лили Енева, Константин Цанев, Борис Чернев, Светослав Карабойков, Веселин Ранков, Вяра Ковачева, Красимира Апостолова, Рихард Езра, Георги Фратев, Ани Гунчева, Гарабед Палабикян, Георги Геров, Васко Чушев, Петър Димов, Петър Петров, Димитър Кехайов, Първан Първанов, Марта Методиева, Екатерина Славова, Даниела Димитрова, Огнян Желязков, Ивайло Калоянчев и др. Колаж: скрийншот