#Аня Пенчева

[magdalenagigova]

Фотолетописецът на Народния театър Божидар Марков представя „Артистични спомени“

Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър В галерия „Средец“ със спомоществувателството на Николай Младжов могат да се видят 63 знаменити фотоси Божидар Марков представя „Артистични спомени“ от 20-те си години в Народния театър „Артистични спомени“ �� озаглавена изложбата на големия български фотограф Божидар Марков, посветена на 20-е му години зад…

[mihaylovblog]

22.06.1981 г. – Премиера на българския игрален филм „Адаптация” на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов. Участват актьорите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев, Юрий Манолов, Веселин Атанасов, Марина Маринова, Константин Димчев, Йордан Мутафов, Деляна Симеон��ва, Веселин Вълков, Надежда Казасян, Георги Георгиев, Мариана Иванова, Наташа Кръстева, Цветана Енева, Донвена Златанова, Ростислав Яковов, Стефка Кацарска, Мая Зуркова, Бистра Тупарова, Евгени Георгиев, Жени Пашова, Мария Статулова, Иван Гайдарджиев, Галя Котева, Стефан Попов, Джоко Росич, Груди Кадиев, Стойно Добрев, Анна Феликсова, Васил Вачев и др.

[petarnizamov]

Замесен ли е синът на Аня Пенчева в поръчково мутренско нападение над семейство покрито от МВР прокуратура и медии ? - Юстиция

Разследване на ЮСТИЦ��Я срещу недосегаемите в българските медии! Read the full article

[balgarianovinite]

Замесен ли е синът на Аня Пенчева в поръчково мутренско нападение над семейство покрито от МВР прокуратура и медии ? - Юстиция

Разследване на ЮСТИЦИЯ срещу недосегаемите в българските медии! Read the full article

[vprki]

Критичен поглед: Параскева Джукелова предпочита Пепеляшка пред Спящата красавица

„В ролите ми е интересно това, с което са различни от мен. Интересно ми е какво провокира персо��ажът да е такъв. И най - вече какво въздействие има той и цялата пиеса върху зрителите“. Това казва актрисата Параскева Джукелова пред Ориета Антова в разговор за „въпреки.com“.

И продължава: „Като дъщеря на учители аз май искам от сцената да преподам някакъв урок на хората в салона. „Вижте тази героиня, харесва ли ви това, което прави, искате ли да сте като нея, били ли сте в такава ситуация, вие как бихте постъпили, как бихте се чувствали” – все въпроси, които задавам с ролите си от сцената без да ги формулирам в прав текст. Като всеки един актьор“. Параскева Джукелова или както я наричат приятелите Паца, навършва на 14 ноември 50 години. Тези години, които тя не крие /не отклони и разговор във връзка с навършващата й се кръгла годишнина, за разлика от някои други нейни колежки при подобни случаи/, са повод ако не за равносметка, то за известно оглеждане на изминатия път.

Параскева Джукелова с Аня Пенчева, Катерина Евро и Биляна Петринска във “Време за жени” /сцен. и реж. Илия Костов/ - снимка архив на филма

При всички случаи Паца е далеч от представата за актриса – примадона и това личи и в нейните роли.  Проследявайки диапазона на пресъздадените от Параскева Джукелова образи на големия екран и в театъра неминуемо човек остава приятно изненадан от способността ѝ да изиграе коренно противоположни персонажи – от страдащата, наранена жена („Емигранти“) до безскрупулната интригантка („Къде е Маги?”), от невинното момиче („Суламит“) до дръзката бунтарка („Време за жени“), от тъжната и самотна съседка ( „Съдилището“) до алкохоличката със златно сърце („Джулай“), от влюбената мародерка („Кожа и небе“) до една от любимите жени на Вазов („О, ти, която и да си...). „Рядко си позволявам да съм нежна. Ако се нося леко и ефирно, най-много да ме изблъскат встрани. Въпрос на възпитание и на характер, може би. Аз не мога да изиграя Принцесата, мога да играя Злата кралица. Спящата красавица ми е скучна, предпочитам Пепеляшка. Ха - ха, има материал за психологически анализ“, смее се актрисата.

Параскева Джукелова с незабравимия Чочо - Петър Попйорданов и актрисите София Бобчева, Симона Халачева, Ева Тепавичарова и Койна Русева в “Пет жени в еднакви рокли” от Алън Бол в Народния театър “Иван Вазов” /реж. Боил Банов/. Преводът на пиесата е на Параскева Джукелова - снимка Атанас Кънчев, архив на Народния театър

Разговорът с нея разкри част от „механизма“ на богатия й професионален и личностен свят. Разкри и една земна, пряма, естествена, сърдечна и чаровно женствена дама. Тя се вълнува не само от своите героини, пресъздавайки ги със завиден професионализъм, но и от проблемите на съвременността, в която живее. Въпреки, че сега пристрастията й са свързани с театъра, по-големите й успехи са все пак в киното – Голямата ��аграда „Златна роза“ за женска роля на кинофестивала във Варна – за участието й във филма „Сезонът на канарчетата“ /реж. Евгений Михайлов/ през 1994 година и след десет години през 2004 година още една „Златна роза“ за женска роля - за филма „Изпепеляване“ /реж. Станимир Трифонов/ и още други филмови отличия.

Актрисата в “О, ти, която и да си...” -  снимка Елена Спасова, архив на Народен театър “Иван Вазов”

За актьорската специфика и разликата в театъра и киното ще стане дума по-късно, а сега заговаряме за най-новия спектакъл с нейно участие и по нейна идея. Заглавието е „О, ти, която и да си…“, а поводът е отново рожден ден – на 9 юли се навършиха 170 години от рождението на Иван Вазов. За съжаление Народният театър, носещ неговото име, не можа да отбележи юбилея в пълния блясък на замисленото заради пандемията, но този спектакъл беше част от събитията по този повод като при това поглежда от неочакван ъгъл към народния поет. Параскева Джукелова споделя: „Това беше едно щастливо хрумване и щастливо стечение на обстоятелствата. Точно преди една година седнах да изчета цялата лирика на Вазов. Четейки поред всичките му стихотворения в един момент си дадох сметка, че се срещат много често различни женски имена, че има неподозирани за мене любовни стихове, които съдържат в себе си еротика, леко свенлива, но все пак някаква еротика. Това беше непознат за мен Иван Вазов и ми стана много любопитно кои са били тези жени, които са го провокирали да пише такава поезия. Помислих си, че ще е интересно да се направи спектакъл, свързан с интимната лирика на Вазов, в който да наблегнем на Мъжа, Човека, Влюбения Иван Вазов. Да го извадим от нафталина, така да се каже, и да вид��м негова друга страна.

Ненчо Костов, Радина Боршош, Биляна Петринска, Параскева Джукелова и Ева Тепавичарова в “О, ти, която и да си...” -  снимка Елена Спасова, архив на Народен театър “Иван Вазов”

Споделих с Мирела Иванова, която е поетеса, драматург в театъра и 10 години е била директор на Къщата - музей на Иван Вазов. Тя е изключително пристрастна към Вазов, обича го и знае за него почти всичко, което е изписано. Мирела се запали по идеята. Предложихме я на Мариус Донкин и той ни даде зелена светлина, още повече, че тази година отбелязваме 170 години от рождението на патрона на театъра. Но човекът, който първи ми даде кураж беше Ева Тепавичарова. Споделих с нея хрумването си и тя възкликна „О, Паци, това е страхотна идея! Хайде да го направим!”. Включи се и Бойка Велкова, която пое тежестта да режисира един спектакъл, който още си нямаше текст, само идея. И се получи така, че се събра екип по желание, не по нареждане. Както казва нашият директор -  тази идея дойде отдолу - от актьорския състав. Доста бързо се развиха нещата  - от момента, в който споделих, до момента, в който Мирела написа драматургичната основа и започнахме репетициите още февруари месец. Заради пандемията малко преди премиерата всичко спря за два месеца и половина, но все пак в момента, в който отвориха театрите ние бяхме в Народния и репетирахме. Имахме някакъв късмет сред злощастието да имаме свободна сцена само на наше разположение и спокойно да си свършим работата.

Параскева Джукелова в “Спускане от връх Морган” от Артър Милър  - снимка Росина Пенчева, архив на Народен театър “Иван Вазов”

Премиерата беше точно на юбилея на Вазов през юли и оттогава спектакълът има вече доста срещи с публиката. Хората в салона са с маски, рехаво разположени, трудно отгатваме какво си мислят по време на действието, в този смисъл партньорството ни със зрителите е доста нарушено заради извънредните мерки. Но след края техните аплаузи и отзиви говорят, че сме сполучили. А какво ли би било, ако залата можеше да е пълна докрай и да идваха повече ученици. Едната от идеите ми беше с  това представление да „уцелим“ младите,  за които Вазов е малко старомоден, вехт, да го видят като млад, като една чувствителна душа, на която нищо човешко не й е чуждо  - и любовното разочарование, и страстта, и преклонението пред Жената. И изборът на Бойка да повери двойната роля в спектакъла – на съвременен разказвач, и на самия Вазов  - на нашия прекрасен единствен мъж в отбора –  младия талантлив Ненчо Костов, е удар в десятката“, споделя актрисата.  

"Става дума за любов... или е опит за убийство!" от Фиона Спрот, моноспектакъл на Параскева Джукелова в неин превод, реж. Стилиян Петров в Народния театър “Иван Вазов” - снимка архив на театъра

А тя намира начин да отстоява и своите роли: „По принцип ние актьорите сме от страната на булката. Така да се каже, трябва да ни поискат, да ни изберат режисьорите за своето бъдещо ��редставление. В повечето случаи са ме канили да изиграя някоя роля, или са ме  разпределяли в театъра, където съм на щат. Моят начин да изиграя роля, която харесвам, е да я открия в непоставяна до сега пиеса. Обикновено на английски. Да я преведа и да я предложа на режисьор с условието да участвам като актриса. Интересувам се какво се играе в англоезичния свят, в къщи имам сигурно повече от петдесет пиеси, издания на английски, които съм си купила и прочела с идеята да ги преведа, ако преценя, че ще са интересни за българската публика. В момента съм спряла да превеждам. Имам 5-6 пиеси, които харесвам, и които бих искала да видя поставени, но за сега постановките са само в главата ми, а преводите – в компютъра ми“, признава Параскева Джукелова.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова и Яна Титова във филма “Джулай” - снимка архив

Връщаме се към разликата за актьора между театъра и киното. „За съжаление в киното персонажите минават бързо през мен, снимачният процес е един вихър, който отминава и остават само спомени, и образът от екрана. Живея с тях най-много месец-два. Любима ми е Джу от филма „Джулай” – точно защото е много различна от мен самата – цинична и безпардонна. Обичам си и ролята в сериала „Къде е Маги” – пак защото е много различна от мен – безскрупулна, напориста. В театъра има роли, които се градят с месеци и играят с години. Имала съм няколко късметлийски момента, които са ми се случвали изневиделица - хубави неща. Едно от тези неща беше ролята ми в „Сезонът на канарчетата”. Но както е казано шансът отива при подготвените. Тоест трябва да си готов за шанса, трябва да гледаш в посоката, в която ще се случат нещата, защото пак казвам, трябва да си много отдаден на това, което пра��иш и няма как да не ти се получи“, споделя актрисата.

“Сезонът на канарчетата” - Параскева Джукелова и Петър Попйорданов /сцен. Николай Вълчинов, реж. Евгений Михайлов/ - снимка архив

А къде се чувства по-скоро в свои води – в театъра или в киното?: „Ако ме бяхте попитали преди 20-30 години (изглежда като много време, а сякаш беше вчера), щях да кажа - в киното, на снимачен терен. Със сигурност киното. Казвали са ми – „Теб киното те обича!” Не, киното не ме обича, то не е субект, за да може да обича. А и ако го разглеждаме като одушевено лице, много непостоянно! Имам късмета да съм родена с нещо, което наричаме „фотогения” – лицето ми стои добре на екран. Не понасям преиграването. И тъй като актьорската игра  в киното трябва да е абсолютно естествена – можем да кажем, че там ми се получаваха лесно нещата. Неслучайно в киното много често правят успешни роли хора хванати от улицата, без актьорско образование. Защото те просто реагират и говорят естествено в кадъра.

Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова, Яна Титова, Филип Аврамов и Ованес Торосян в “Джулай” /сцен. и реж. Кирил Станков/ - снимка архив

В самото начало на моята кариера наистина се чувствах по-добре по време на снимки, имах шанса да снимам няколко главни роли в младите си години и те да бъдат оценени високо. Но с времето започнах да харесвам страшно много и работата в театъра. Мога да кажа, че днес с киното се гледаме отдалеч и моето по-щастливо изживяване е в театъра. По-трудно се получи тази любов с театъра точно поради склонността ми към естествена игра. Това обаче на сцената не работи. В театъра трябва да си ярък, от последния ред няма да видят как си мигнал органично с очи. Там се работи с по-едри щрихи. Особено на голямата сцена на Народния театър. Освен това в театъра възможността да експериментираш с различни образи е много по-голяма. В киното трудно можеш да избягаш от типажа си. Аз например в киното никога няма да получа роля на лекомислена кокетка, докато в театъра играя такава. В киното режисьор трудно би ме взел да играя селянка, докато в театъра няма проблем“, казва Параскева Джукелова. А за участието си в телевизионните сериали твърди, че е „актьорска работа, но свързана с много повече компромиси, най-вече защото ниските бюджети изискват бързото заснемане на повече материал и това най-често е за сметка на качеството. Но съм благодарна и на този си опит“.

Параскева Джукелова и Деян Донков във филма “Изпепеляване” /реж. Станимир Трифонов/ - снимка архив

Иначе за телевизията има хубав спомен от предаването по БНТ „Понеделник 8 и половина“, което много е спомогнало тя да стане публично разпознаваемо лице. „Излъчваше се по БНТ всеки понеделник в продължение на три години и половина. Всяка седмица представяхме по един български филм на зрителите. Евгений Михайлов, който тогава беше директор на киноцентъра, ме покани да стана водеща на предаването. Всеки епизод се снимаше и монтираше като филмче. Задачата ми в много голяма степен пак беше актьорска. Взимах интервюта, правех анонси. Но и разигравахме сцени от филми. И най-важното – не беше ��а живо. За първи път се сблъсках с живото излъчване, когато Камен Воденичаров ме покани да водим заедно едно неделно предаване – магазинно в БНТ. Не се чувствах съвсем в свои води. Иска се импровизаторско умение, иска се да си наясно с всеки един от гостите, да влезеш в темата му, в сюжета му, дейност по-скоро присъща на журналистите, отколкото на актьорите. Беше ми интересно, но  нямах и много време да се понауча кой знае колко, защото след 2-3 месеца форматът на предаването се промени“, признава актрисата.

Тя споделя и за съмненията си днес: „В ситуацията на тази „ковидна” криза често си задавам въпроса - нужни ли сме ние - актьорите?  Появи се един вирус, и всичко спря. Рязко се преобърнаха приоритетите. През двата месеца и половина принудително спиране от работа си дадох сметка, че може и без нас. Какво като сме учили за това, какво като сме пълнили зали. Освен страховете за здравето – личното и на близките си, хората имат проблем с това как ще си изкарват прехраната, как ще закърпят бюджета. Не им е до театър. Но пък може и да не съм права. Ходенето на театър е вид терапия – емоционална, интелектуална. Хората идват на театър, за да бъдат развълнувани. Ако ги оставим равнодушни, значи не сме си свършили работата“.

Параскева Джукелова и Асен Блатечки в “Кожа и небе” от Димитър Динев /реж. Бойко Илиев/ - снимка архив Нов театър НДК

Чувствителна е и към обществената атмосфера сега, която за съжаление доста се разминава с толерантността: „Равнодушието, цинизмът, омразата към другите, грубианщината като че ли превземат обществото ни. Разделение на лагери, липса на всякаква толерантност, самонадеяна простащина. Свободата е относително понятие. Човекът е обществено животно. И трябва да се съобразява с другите, ако иска да съжителства с тях. Въпрос на лична преценка е с какво точно да се съобразяваш, да го приемеш и да не се измъчваш от това.  Аз се съобразявам с другите, понякога прекалено много. На попрището жизнено в средата не се чувствам особено свободна. Куп неща ме затискат - в битов план, социален, в момента имаме и забрани и ограничения, свързани с пандемията. Понякога се чувствам потисната, притисната. Намирам си начини за бягство – дали в работата, дали в книги, или филми. Намирам си нещо в което се фокусирам, за да не изпитвам неудовлетворение или болка“, добавя Параскева.

В “Да се влюбиш в пеперуда” от Ленард Герш - снимка архив на Драматичен театър Търговище

Според нея всичко опира до ранното възпитание. „Ако едно дете не започнеш от малко да го възпитаваш в някаква посока, после то много трудно ще навакса… Културата - мисля, че произходът на думата беше свързан с копаене, градинарство, отглеждане (думата е с латински произход - colo, colere, където има значението на възпитание, образование, развитие, римската цивилизация използва думата за описание на процеса на отглеждане на растенията и домашните животни, потребявани от човека за храна и други цели, метафоричната ѝ употреба сравнява усъвършенстването на индивида с дългия и грижовен процес на отглеждане на растението - б. ред.). Окултуряването изисква внимателно и постоянно прекопаване, садене, поливане на „градинката”. Популярните личности носят отговорност какъв пример дават, какво послание предават на хората. Общуването и получаването на информация все повече се случва във виртуалното пространство, в социалните мрежи. Влиянието на популярна личност в това пространство върху малките, върху младежите, може да бъде огромно.

Параскева Джукелова - снимка архив

Идва поколение, което не отлепя очи от смартфоните си. Социалните мрежи предлагат възможност да печелиш пари, да станеш  популярен и богат като просто позираш на снимки, ръсиш чужди мъдрости или заснемаш живота си като риалити сериал. Момичетата например виждат как някоя мацка с екстеншъни, силикон и вид на порно кукла има хиляди последователи, хиляди харесвания на безбройните си селфита, поддържа висок лайфстайл. И какво ли си казват – искам и аз да съм популярна и да печеля много пари – и почват да позират и правят муцки на телефоните си. Накъде отиваме? Превръщаме се в свят от позьори. Всеки си е собствена медия, раздава съвети и се изживява като капацитет. Залива ни визуална вакханалия, shiny happy people – лъскави щастливи хора, ухилени физиономии. Аз лично се потискам като виждам всеки ден стотици лица, демонстриращи щастие и благополучие, знам, че снимките не са цялата истина за живота на тези хора. По-скоро са фалш“, твърди Параскева Джукелова.

Ювал Ноа Харари - снимка архив

И продължава: „С напредването на дигитализацията светът, какъвто го познавахме преди десетина, двайсет години, се променя радикално. Онлайн образование, онлайн общуване, полека се превръщаме в придатъци на телефоните си. Променя се изцяло начинът ни на живот и общуване. Промените се случват толкова бързо, че не успяваме да ги проумеем и да се адаптираме. Наскоро прочетох няколко книги на един израелски философ - Ювал Ноа Харари, който разсъждава над бъдещето на Хомо сапиенс, и предлага няколко сценария за бъдещо развитие.  Единият звучи доста плашещо - възможно е в скоро време изкуственият интелект да вземе властта над човеците и то те да му я предадат доброволно. Ако гледаме на човека като на сбор от алгоритми, то с колкото повече данни за мен например разполага дадена компютърна програма, толкова по-лесно може да предвиди моите желания и действия.

Изкуственият интелект ще ни познава по-добре, отколкото се познаваме самите ние. Програми ще взимат решения вместо нас и ние ще сме доволни, защото ще ни улесняват. Дори сега филмовата платформа в смарт телевизора ми предлага подходящи филми, които бих харесала, след като изкуственият интелект е обработил данните за филмите, които съм избрала да гледам преди това на същата тази платформа. Може да дойде момент, в който повечето човеци ще се окажат излишна работна ръка. Просто няма да имат квалификацията да извършват дейности, които компютрите, роботите ще извършват по-успешно и по-евтино. Ще изчезнат много професии. Ако следвам тези фантазии, бих могла да си представя и изчезването на живите актьори, ще ги заменят например холограми. Макар че се твърди, че професиите, свързани с правене на изкуство, най-трудно биха били заменени от изкуствен интелект. Но кой знае? Знам само, че трябва да сме готови за големи промени в човешкия начин на живот, да се научим да се адаптираме бързо и ако се налага да се преквалифицираме. Защото светът се променя все по-бързо“, завършва не толкова оптимистично Параскева Джукелова. ≈

Текст: Ориета Антова и Стефан Джамбазов

Снимки: архив

[kboytube]

Най-продаваната книга през последните четири месеца в България „Романът на моя живот"(изд. Книгомания), създадена в съавторство между Стефан Данаилов и журналиста Георги Тошев, започна турне из цяла България през Бургас, Чирпан, Сливен, Казанлък, Карлово, Димитровград, Асеновград и Стара Загора. Тук публикуваме интересни откъси от документалния разказ за живота на големия актьор. "Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не...Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-��ълъг живот". "Женското тяло е хубаво нещо. Зависи на кого е и какво има вътре. Може да е изящно и фино, но празно и тогава е по-добре да си гледаш някоя скулптура." "Майка ми Евдокия беше шумна жена, веселячка, пееше и приказваше каквото й дойде. От нея съм взел чара, гласа и артистичността. Ако беше жива, щеше много да се гордее с мен.

  Сигурен съм, че за разлика от Мери, жена ми, тя щеше да върви по улиците и да разправя: "Аз съм майката на Стефан Данаилов. Беше много интелигентна жена, но понякога говореше много нецензурно. Особено ако някой я ядосаше. С годините обаче все повече заприличвам на баща ми. Станах кротък, а бях буен като майка ми. Може би защото напоследък все по-често съм сам. Все по-рядко мога да изпадна в онези бурни състояния на младостта". "Когато започнах да се упражнявам да свиря на флигорна, съучениците ме изиграха: казаха ми, че понеже инструментът бил нов, трябвало да го напълня с боза, за да свири по-меко. Започнах да наливам и по едно време видях как течността отива по черния ми панталон. Майка ми полудя, като се прибра и видя петната: "Какво правиш бе, човек?" Беше решила, че съм се заигравал нещо с онзи орган. Казах й, че е боза, но тя не повярва. Голям конфуз се получи". "Като се върна от чужбина, (беше в Белгия като председател на ТКЗС) баща ми донесе джинси, с три рубина на триъгълник отзад и с един фосфорен стоп на задника ми. Освен това за мен имаше червена ризка, зелена спортна чанта с шнурчета и френски гуменки. Трябва да отбележа, че бях върхът! Често се разхождах издкоаран по софийските улици. Няколко пъти ме спираха милиционери и аз им говорех на френски, а имах да вземам поправителен изпит по френски език. Един път обаче ме привикаха в управлението. Вкараха ме в кауша и се започна: "Какви са тези гащи?". Баща ми ми ги донсе от Белгия", отговорих. "Какво?!" Кой е баща ти?". Обясних, че той е заместник-началник на Военна академия, а майка ми е домоуправител. Накрая милиционерът ми каза: "Абе, виж к'во се��а, трябва да ги свалиш тез стопове отзад".

  Махна ги с една кама, с едно движение свали красотата". "Мери беше умна и разбрана жена. Кой знае какви глупости щях да направя, ако не бях я срещнал. По онова време мнозина й се чудеха какво прави с мен - един обикновен келеш. Това не съм го чувал, но го усещах. Характерът ми е такъв, лесно се захващам с нещо и после го зарязвам. Какво ли щеше да стане с мен, ако не я бях срещнал. Дали нямаше да се проваля след първия успех?" "Помня Мери с едно особено красиво зелено палто. Очите ѝ бяха невероятни, излъчваха топлина. Тя беше умна, но не парадираше с това. Знаеше си мястото. Заради мен се оттегли от манекенския подиум. Никога не употреби думата "жертва", но аз го съзнавах. Беше като тигрица, защитаваше ме, пазеше ме. Беше готова на всичко за мен. Знаеше за много от глупостите, които вършех. За други се досещаше, за трети й донасяха "доброжелателите". Тя никога не позволи да се плюе по мой адрес. С годините ставаше по-остра, изпокара се с много приятели, особено след демократичните промени, когато се разделихме на червени и сини. Попадали сме в различни ситуации заради моите похождения. Мери никога не ми зададе въпроса: "Ще ме оставиш ли?". Не съм си го и помислял. Дай боже и тя да е усещала, че е номер едно в живота ми." "Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността". "Отношението ми към Невена Коканова се променяше през годините. Гледах я като хубава жена, като актриса, като нещо повече от партньорка. Беше светъл човек - добър и кротък. Голяма звезда, но никога не спекулираше с популярността и с красотата си." "Една актриса стана по-специална за мен - Аня Пенчева. Нашата история беше истинска, повече от обикновен флирт.

  Мисля, че и тя имаше същото усещане - за любов. Аня е другата жена, която съм обичал истински. Мери разбра това и го преживя много тежко. А и мен ме измъчваше съвестта; мисълта, че трябва да оставиш един човек заради друг, не ми даваше спокойствие. След началната еуфория дойде отрезвяването, а в тази фаза започваш да си задаваш много въпроси. Готов ли си за нов живот? Накъде отиваш? С кого ще продължиш? Аня беше умно момиче. Проведохме сериозен разговор и аз сложих край на нашите отношения. В края на краищата има една прозаична фраза: "Важно е кой ти пере гащите". "В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да стане. Затова разбрах, че театърът ми е важен. Апостол Карамитев ми каза: "Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш своя публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после - айде, стига толкоз. Да дойде следващият!". "Потърсиха ме по телефона от кабинета на другаря Живков. Ошашавих се! На другия ден се запътих към важната среща - изтупан, с прическа. От притеснение обърках входа и тръгнах да влизам в ЦК откъм страната на БНБ. Когато стигнах до кабинета на Първия, влязох и го видях да седи зад огромно бюро. От стрес, вместо да кажа: "Честита Нова година, другарю Живков!, се изцепих: "Честита Нова година, другарю Тодоре!". Настъпи неловко мълчание. После Живков се засмя и ме покани да седнем край малката масичка пред бюрото. Живков директно ме попита какво искам. Обясних му за жилището.

  Той натисна някакво копче и повика другаря Тинко Воденичаров, един от най-доверените му съветници в онези години. "Гледай, майор Деянов е тука! Я да се намери едно жилище за него и семейството му", нареди Живков. Получих апартамент в блока, в който живея и до днес. С Мери станахме съседи на Въло Радев, Доротея Тончева и Стефан Цанев". "Преди избори по времето на Тодор Живков ми даваха листче, от което четях навсякъде. Агитация...Адска скука!

  Усещах как отегчавам хората. Срам ме е, когато си помисля за онези времена". "Аз, аз помагам на БСП с лицето си. Едни ме плюят, други ми ръкопляскат. Давам си сметка за цената. Никога не съм се двоумил дали да го правя или не - винаги съм се водел от принципа, че ако успея да вкарам с мен в парламента още свестни хора, помагам на партията си. Когато превърнеш това в кауза, ставаш много по-мотивиран, по-навит. Не мога да изляза на сцената като актьор, ако не вярвам на героя си. Същото е и в политиката. Как ще се покажеш пред народа, ако не си убеден? Затова и застнах зад кандидатурата на Румен Радев за президент. Аз бях сред първите, които го подкрепиха. През цялото време работих за името му, превърнах го и в моя кауза, а не само в партийна. Днес така вярвам и в Корнелия."

    -- Публикувано от Blogger за Книгата на 3/28/2018 11:53:00 пр.об.

[ua-realist]

Михаил Саакашвили и его 5 украинских любовниц

Бывший грузинский президент и одесский губернатор Михаил Саакашвили всегда славился своей любовью к женщинам. Целый список любовниц остался у него в Грузии: от министра экономики и стабильного развития Веры Кобалии до певицы Софо Нижарадзе, сообщает "Ар₴ументум" со ссылкой на украинские СМИ. Некоторые стремительно взлетели по карьерной лестнице благодаря отношениям с темпераментным политиком, некоторые просто стали персонажами светских хроник. Отдельное место в сердце и жизни Саакашвили занимают украинки. Для этих юных фей он не жалеет ни денег, ни должностей.

==> Иванна Мелай (Закарпатье)

Первой в списке украинских пассий Михаила Саакашвили еще в 2011 году была певица из Закарпатья Иванна Мелай. О связях украинской начинающей исполнительницы и грузинского президента проведала и местная пресса. Как сообщают СМИ, впервые Иванна и Саакашвили повстречались в Сванетии, во время торжественного открытия обновленной Местии. Глава государства был очарован песнями и плясками девушки. Вскоре после этого Иванна бросила свою авторскую передачу на украинском телеканале и переехала жить в Грузию. Дружба с Саакашвили распахнула перед Мелай широкие горизонты: контракт в 500 тыс. лари с телекомпанией "Первый кавказский", оплаченный из бюджета Грузии, соло-концерт на Пьацце в Батуми, всегда гостеприимно открытые двери батумских "Шератона" и "Рэдиссона". В Грузию Иванна переехала в 2011 году, где стала ведущей собственной авторской программы на телеканале "ПИК". Со съемочной группой певица объездила почти всю Грузию, а также несколько европейских стран. С приходом к власти оппозиции, телеканал закрыли.

==> Анна Пенчева (Одесса)

Вторую красавицу Михаил Саакашвили нашел уже Одессе. Ею стала украинская модель Анна Пенчева. В 2008 году Аня начала пробовать сниматься для журналов и каталогов, тогда же была откровенная фотосессия для журнала Maxim, которая сейчас почти полностью удалена из Интернета, затем в 2009-м стала первой вице-мисс конкурса красоты Miss Teen Ukraine. Анна училась в Одессе и Измаиле, получив профессию менеджера по туризму. После обучения, Пенчева на два года уехала заграницу. Вернувшись на родину, в Одессу, украинка закончила школу телеведущих и получила работу на местном канале Odessa Fashion Channel. В конце августа 2015 года Анну Пенчеву временно назначили главой пресс-службы Главного управления МВД Одесской области, что вызвало резонанс, ведь у девушки не было даже журналистского образования. Саакашвили же тогда заявил, что намерен отбирать претенденток именно по визуальным показателям, потому что эти работницы будут иметь лишь представительские функции и ничего не будут решать. Очевидно, что и назначение Анны Пенчевой основывалось не на аргументах, а на личной симпатии Михаила к молодой модели мужских журналов.

==> Елена Бурчак (Киев-Москва)

С Еленой Михаил Саакашвили познакомился в Киеве на элитной вечеринке, завсегдатаем которых он прославился во времена своей украинской политической карьеры. Скоротечный роман начался в смс-переписке, а продолжился в путешествии в Монако. Думается, что Саакашвили неоднократно пожалел об этой интрижке, ведь Елена не стала скрывать их отношения, а много и с удовольствием комментировала их в российских СМИ, став элементом путинской пропаганды. Кроме подробностей интимной жизни с экс-президентом Грузии, Бурчак рассказывала также якобы со слов Миши, как она его называет, различные политические тайны и про политиков других стран. В том числе и то, что Саакашвили угрожает отправить в отставку Петра Порошенко.

==> Екатерина Рощенко (Харьков)

24 октября 2017 года блогер Мирослав Олешко рассказал своим читателям, что, по информации из его надежных источников, Михаил Саакашвили встречается с 31-летней харьковчанкой Екатериной Рощенко. С 20 на 21 октября Михаил Саакашвили и Екатерина Рощенко сняли номер в самом дорогом отеле Киева Fairmont, где их и заметили. Номер сняли на имя помощницы Саакашвили Дарьи Чиж. Слова блогера подтверждает присутствие Дарьи Чиж в друзьях у Екатерины Рощенко, Чиж активно лайкала посты новой любовницы Саакашвили. Комментарий самого Михаила Саакашвили, почему он живет с любовницей, а не с женой, услышать не удалось. После проверки данных о регистрации номера на имя Дарьи Чиж, а также кадров с видеокамер в коридорах отеля, на которых Рощенко и Саакашвили вместе, журналисты почему-то к этой теме не возвращались.

==> Елена Лопес-Иванова (Днепр)

Перед высылкой из Украины любвеобильный Михаил Саакашвили успел найти себе новую фаворитку, которой стала активистка его партии «Движение новых сил» из Днепра Алена Лопес-Иванова. На эффектную блондинку он положил глаз во время январского визита в Днепр, и даже лично решил вручить ей партбилет. На последовавшем после встречи с избирателями банкете для партийных функционеров Саакашвили всячески обхаживал Алену, после чего пригласил ее в Киев «на партийную стажировку». 4 февраля, после окончания очередного «Марша за будущее», на подведении итогов в ресторане «Мама Гочи», Саакашвили уже не отходил от своей избранницы и спустя некоторое время они вдвоем покинули мероприятие, поехав ночевать в квартиру политика. Алена Иванова-Лопес - жена одного из руководителей «Движения новых сил» Днепропетровщины Мигеля Лопеса. В Днепре Елена работает юристом, ранее также ��робовала себя в роли модели. Напомним, что Михаил Саакашвили официально женат на голландке Сандре Рулофс, которая активно занимается благотворительностью. Супруги воспитывают двоих сыновей - Эдуарда и Николоза.

“Украинский ревлист“

[magdalenagigova]

Академия “Живей елегантно“ открива новия сезон на „Елегантният четвъртък“ с Аня Пенчева

Академия “Живей елегантно“ открива новия сезон на „ Елегантният четвъртък“ с Аня Пенчева Академия „Живей елегантно“, чиито създателки са Антонина ��тоянова, Богдана Карадочева и Нели Беширова, продължава традицията си за интересни срещи с известни личности „Елегантният четвъртък“. В четвъртък, естествено! Този път 19 януари от 19 часа. Първи звезден гост за 2023 е неповторимата Аня…

[mihaylovblog]

22.06.1981 г. – Премиера на българския игрален филм „Адаптация” на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов. Участват актьорите: Ели Скорчева, Антоний Генов, Иван Григоров, Николай Сотиров, Любен Чаталов, Елена Кънева, Илия Караиванов, Аня Пенчева, Вихър Стойчев, Юрий Манолов, Веселин Атанасов, Марина Маринова, Константин Димчев, Йордан Мутафов, Деляна Симеонова, Веселин Вълков, Надежда Казасян, Георги Георгиев, Мариана Иванова, Наташа Кръстева, Цветана Енева, Донвена Златанова, Ростислав Яковов, Стефка Кацарска, Мая Зуркова, Бистра Тупарова, Евгени Георгиев, Жени Пашова, Мария Статулова, Иван Гайдарджиев, Галя Котева, Стефан Попов, Джоко Росич, Груди Кадиев, Стойно Добрев, Анна Феликсова, Васил Вачев и др. Снимка: https://www.24chasa.bg/

[mihaylovblog]

27.02.1984 г. – Премиера на българския сериен филм „Златният век“ на режисьора Любен Морчев, по сценарий на Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. " Златния век " е телевизионен сериал от 11 серии по 52 минути. Създаден е по трилогията на Андрей Гуляшки „Златният век“. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. В ролите: Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Джоко Росич, Иван Йорданов, Юрий Яковлев, Катя Чукова, Камелия Недкова, Николай Хаджиминев, Иван Кондов, Петър Слабаков, Богомил Симеонов, Анриета Далова, Иван Тонев, Калчо Георгиев, Димитър Еленов, Васил Костов, Васил Червенков, Георги Стефанов, Румен Димитров, Александър Александров, Лъчезар Велинов, Огнян Каменарски, Красимир Ранков, Петко Диков, Атанас Воденичаров, Сава Пиперов, Александър Христов, Стефан Самсиев, Никола Николов, Венцислав Божинов, Недялко Попдимитров, Георги Пенев, Петко Петков, Никола Дадов, Досьо Досев, Стоян Миндов, Колю Маринов, Нино Луканов, ��ван Стефанов, Аня Пенчева, Васил Банов, Таня Димитрова, Невена Коканова, Калин Арсов, Тодор Тодоров, Цветан Ватев, Христо Памуков, Димитър Панов, Георги Ставрев, Ма��ия Стефанова, Емил Марков, Красимира Петрова и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

04.02.1980 г. – Премиера на българския игрален филм „Почти любовна история“ на режисьора Едуард Захариев, по сценарий на Георги Данаилов, Георги Мишев и Едуард Захариев. Оператор е Георги Николов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Мариана Димитрова, Григор Вачков, Явор Спасов, Елена Кънева, Нина Арнаудова, Веселин Вълков, Панайот Касабов, Банчо Банов, Иван Стефанов, Иванка Стефанова, Венцислав Божинов, Аня Пенчева, Петър Кръстев, Мима Ланкова, Рисана Бристелиева и др. Снимки: енциклопедията „Български игрални филми“ 3-ти том, Галина Генчева, изд. „Иван Богоров“, 2008 г.

[mihaylovblog]

19.10.1981 г. – Премиера на  българския игрален филм "Хан Аспарух" на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Вера Мутафчиева. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Богоя Сапунджиев.

В ролите: Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня ��веткова, Стефан Гецов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Георги Черкелов, Лора Кремен, Иван Янчев, Джоко Росич, Велко Кънев, Иван Йорданов, Мари Сюр, Богомил Симеонов, Кина Мутафова, Петър Слабаков, Стойчо Мазгалов, Минка Сюлеймезова, Цветан Ватев, Борис Арабов, Никола Дадов, Пенка Цицелкова, Климент Михайлов, Йордан Панов, Пламен Дончев, Павел Дойчев, Кольо Дончев, Николай Джикелов, Пейо Станков, Сашо Симеонов, Юрий Яковлев, Петър Евангелатов, Георги Тодоров и др.

[mihaylovblog]

19.10.1981 г. – Премиера на българския игрален филм "Хан Аспарух" на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Вера Мутафчиева. Оператор е Борис Янакиев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Богоя Сапунджиев. В ролите: Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Стефан Гецов, Йосиф Сърчаджиев, Аня Пенчева, Георги Черкелов, Лора Кремен, Иван Янчев, Джоко Росич, Велко Кънев, Иван Йорданов, Мари Сюр, Богомил Симеонов, Кина Мутафова, Петър Слабаков, Стойчо Мазгалов, Минка Сюлеймезова, Цветан Ватев, Борис Арабов, Никола Дадов, Пенка Цицелкова, Климент Михайлов, Йордан Панов, Пламен Дончев, Павел Дойчев, Кольо Дончев, Николай Джикелов, Пейо Станков, Сашо Симеонов, Юрий Яковлев, Петър Евангелатов, Георги Тодоров и др. Снимки: dvd колекцията „Златни български филми“

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гар��анов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др.

[mihaylovblog]

04.10.1993 г. – Премиера на българския сериен филм "Жребият" на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Николай Бинев, Мариана Жикич, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Статулова, Юрий Ангелов, Аня Пенчева, Мария Каваржикова, Илия Добрев, Живко Гарванов, Боряна Пунчева, Георги Кадурин, Николай Кимчев, Цветан Даскалов, Христо Руков, Калин Арсов, Димитър Марин, Силвия Илиева, Иван Янчев, Андрей Баташов, Джоко Росич, Найчо Петров, Никола Рударов, Светослав Карабойков, Светозар Неделчев, Енчо Енчев, Стефан Костов, Николай Чилов, Борислав Сарандев, Борислав Славов, Антон Маринов, Пенчо Богданов, Емил Хвърлев, Никола Георгиев, Димо Коларов, Христо Кънчев, Сокол Димитров, Васил Цонев, Георги Кокаланов, Николай Дюлгеров, Георги Симеонов, Генчо Цанев, Павел Ашиков, Радко Дишлиев, Венцеслав Кисьов, Мирослав Косев, Стойчо Мазгалов, Юлиан Станишев, Михаил Михайлов, Галя Иванова, Огнян Узунов, Васил Димитров и др. Колаж: скрийншот

[mihaylovblog]

ЧРД на Аня Пенчева (12.09.1957)! Тук заедно с Иван Кръстев в откъс от българския игрален филм "Време на насилие", 1988 г., на режисьора Людмил Стайков, по сценарий на Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов. Оператор е Радослав Спасов. Създаден е по на романа на Антон Дончев „Време разделно“. Музиката във филма е композирана от Георги Генков.