#Столът като символ

[vprki]

Валентин Щинков: Време е да излезем от провинцията

„Духът на онова време е революционен. То е, когато стават промените – най-динамичното време. За да се появят хора като Кристо, трябва да се мине през това време”. Казва в разговор за „въпреки.com” художникът и дизайнер Валентин Щинков, организатор на изложбата „Столът като символ – влияние на Европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България”.

И продължава: „Художниците в края на по-миналия и началото на миналия век са били доста далеч от западните художници. Такъв е бил и животът. Имаше едно трикрако столче и бяхме го сложили в изложбата. Това беше един символ – животът тук е бил на земята, на миндера, полегнал. Аз не говоря, не го свързвам с това, че народът не е бил трудолюбив. Напротив. Но, колкото си по на Изток, толкова животът ти минава повече в хоризонтално положение. Изведнъж за тези 20-30-40 години на миналия век хората се изправят, сядат на столове, на маси.

Това е като еволюцията.

По съвсем друг начин устройват самия си живот. Тогава самата динамика е била по-голяма от сега, въпреки, че не е имало тези комуникации. Нещата са се изградили по един начин, който и след 50 години комунизъм не можаха да се изтрият”.

Каталогът за проекта

Така художникът обосновава избора си за този проект, който е съпроводен и с прекрасен каталог. Това е проект, който дава особена гледна точка към миналото и художествения вкус тогава през една популярна вещ, каквато е столът. Защото тук не става въпрос само за удобство, но и за естетика. А двете изложби, едната вече приключила в галерия „Средец” на Министерството на културата и другата в галерия „Интро”, която продължава, демонстрират точно това. Проектът е подкрепен финансово от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. на Национален фонд „Култура”. Той беше по-широк – трябваше да се развие в три изложби, с участието на студенти от Академията, един филм, по-пълно представяне на архитектурата, но заради финансовите ограничения не беше представен в цялата си пълнота. Но и така, беше достатъчно впечатляващ. А и е имало доста хора, които са помагали безвъзмездно.

Част от изложбата в галерия “Средец” на МК

Текстовете в каталога са на изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова /част от тях можете да прочетете във „въпреки.com” тук/, която в думите си при откриването на изложбата в галерия „Интро” след като отбеляза домакинството на Валентин Щинков /собственик и на галерията/, с когото са започнали проекта, попита: „Защо точно стола? Защото той има многовековна история, той е навсякъде около нас - незабележим, пренебрегван или будещ възхищение.

Столът остава и едно от предизвикателствата

за най-добрите архитекти и дизайнери и един от критериите, коронясващи големите имена в света на изкуството. Сред тях са Михаел Тонет, Антонио Гауди, Анри ван де Велде, Чарлз Макинтош, Льо Корбюзие, Франк Лойд Райт…  Решихме да доразвием темата, като пок��ним няколко значими съвременни артисти, които чрез творбите си да пресъздадат тяхното възприятие за заобикалящия ги свят чрез символиката на стола. Една от най-възвишените черти на изкуството е, че обединява нации и култури, традиции и новаторство, творчески вселени и творци. Изложбата за пореден път доказва този многоспектърен характер. Това е изложба, която съчетава изкуството на Димо Колибаров, Мирослав Богданов, Валентин Щинков, Зоран Мише, Горан Тричковски, Лора Пармакова, Георги Цачев, Иван Хаджийски”.

В галерия “Интро” Валентин Щинков показа и свои творби по темата

Двете изложби са доста различни по характер. Докато в „Средец” бяха изложени по-скоро столове от онова време и въпросното трикрако столче, както и пана с историята на архитектурата от тогава, в „Интро” присъства съвременният поглед на творците. А колкото за избора на стола като централна вещ в експозициите, Валентин Щинков го обосновава с едно свое посещение преди години в Дания в Музей на дизайна. „Там разбрах какво значи столът за общия дизайн. Три зали, в които имаше единствено столове – всякакви, от всякакви времена, във всяко време правени, от всякакви автори. Просто фантастично нещо като усещане. Столът се явява като един отрязък от целия дизайн на това време, през който можеш да покажеш цялото развитие. А самата епоха за мен в нашия проект като задание е много добре намерено – да се види връзката между Европа и България. Следващото европредседателство е във Виена – не знам дали има по-добър символ от това да покажем връзката с Виена и прехода натам и оттам - насам.

И това е най-динамичното време за България

за мен тогава и в период от 20-30-40 години има такива постижения в тази област и не само в нея. Запознах се с много от нещата покрай тази работа, има ги в каталога.

Читалнята в сградата на Народната библиотека и музей в Пловдив, 1909 - снимка от каталога

Разбираш, че хората отиват, учат на Запад в онези години, връщат се и постиженията са им на големи архитекти, български архитекти. Хубавите сгради в София са на такива архитекти – учили, взели от в Европа, дошли тук и ги направили. Претенциите на тази изложба беше с едни предмети да покажеш това нещо. И аз не разбирам кое би било по-подходящо от един стол. Защото той е символ в самия дизайн. Столът не беше само стола, той беше като предмет и символ в изложбата. Човек като прочете каталога вижда, че тук се разискват проблемите на архитектурата. И по принцип архитектурата е водещата. Вътрешният дизайн вече е следващото. Просто в стола могат да се вкарат тези пречупвания през новото и през това време, в което сме сега. Имаше обекти, в които авторът ги пречупва през сегашното – има авторско и художествено участие”, казва дизайнерът.

Част от инсталацията на Лора Пармакова в “Интро”

Той самият донякъде колекционира картини и антикварни вещи. Някои от тях са свързани с работата на неговата „Идея Дизайн Студио“, които събира във връзка с негови задачи и използва за аранжиране на теми за клиентите си. Има доста неща събрани през годините. Казва, че това, с което се занимава – графичен дизайн изисква друг вид съсредоточаване и отваряне към света. И колекционерството малко запълва празнотата, когато няма време да рисува или да се отдаде само на себе си. Някои от рисунките са му подарявани от художниците или купувани в някои случаи. Колкото за предметите в изложбата по проекта, повечето от столовете са на негов приятел, който наистина ги колекционира. Той навремето поддържал двама реставратори и е един от хората, които го насочили към този избор. Защото, когато влезеш в неговото ателие, ти сядаш на стол от 100-120 години, казва Валентин Щинков.

Валентин Щинков /л./ и Димо Колибаров /д./ в “Интро” с графична преса, специално донесена в галерията

Самият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” преди година беше точно с творби на Иван Газдов. „Ние си останахме в много близки отношения, дори идеята за тази галерия беше негова. Той обича да провокира и поощрява”, казва за своя учител художникът. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в ��кадемията, където негов ментор до голяма степен е бил проф. Иван Кирков. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн. „Естеството на тази работа, която върша е

известно затваряне и анонимност.

Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на щанда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медия, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, казва Валентин Щинков, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би все пак евентуално излизане от нея и за него е и предизвикателството на галерия „Интро”.

Валентин Щинков е убеден, че журито и за техния дизайн на стоките са самите купувачи

Питаме го обаче какво е важно според него за рекламата и графичния дизайн. „Да си в час. Вкусът е изключително важен. Но да си в час какво е търсено и модерно в момента. Това важи за всичко. В дизайна това е най-важното. Не да правиш дизайн, който се е правил примерно през 2010 година. И вкусът е изключително важен. Но вкусът и всички тези неща, които са важни идват с едно класическо обучение. Разбирам колко помага рисуването в дизайна”, казва Валентин Щинков. И дава пример с Кристо. „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш.

Рисуването е в основата.

Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, смее се Валентин Щинков.

Една ог графикатурите на Иван Газдов, която е в офиса на  „Идея Дизайн Студио“

За галерия „Интро” казва, че пространството не е голямо, но е достатъчно спокойно да се покажат интересни изложби. Галерията има своя естетическа посока, която може да се проследи. Тя е свързана със съвременни и по-млади художници, но и с други, които дават всичко в общуването си с младите. Такива като Иван Газдов, Иван Кирков и други. „В душата на тези хора е заложено да обучават, да помагат на младите. И да ги запалват в нещо. И има други хора, които горят в тази преподавателска област – да запалиш едни деца, което отнема страшно много време и енергия”, казва Валентин Щинков и добавя, че имат идеи за бъдещи изложби с такива хора, които са дали изключително много на младите. Но не са се опитвали да канят съвсем мастити художници. Може би тяхното място е някъде другаде, отбелязва художникът.

Много са картините на приятели и колеги, на които се радва Валентин Щинков

Заговаряме и за това, което го притеснява сега у нас не само като художник. „Много неща са притеснителни. Най-притеснителното е нивото на хората, които разполагат с някакви средства. Ние сега сме във фазата на първоначалното натрупване на капитал. Капиталът се натрупва по два начина – на Запад е натрупан чрез колонии и оттам се извличал капитал. Другият начин е чрез държавни поръчки. Ние тук нямаме колонии, няма и да имаме. Остава, че ще се натрупва чрез държавни поръчки. Този начин не е измислен от сега, това е измислено откакто целият свят - светува. Но трупайки парите, те трябва не само някой да ги получи, но и да ги развие. За да има някакъв абсолютен смисъл в това, което се прави. Защото няма нищо лошо в това някой да вземе пари. Лошото е, че ако ги разходва само за себе си и

да си чеше единствено егото са глупости.

Защото не виждам тук нито един от така наречените забогатели хора нещо да направи и така да остане във времето. Да кажеш – ето този човек доведе един световен архитект или построи една сграда, която да остане след 500 години. Ама такава сграда, която наистина да говори. В Чехия има улица, на която всяка година канят световни архитекти и те един след друг се изреждат там и си построяват по една сграда и става музей на открито от световни архитекти. Това не се финансира от държавата. Това се финансира от хора, които са спечелили чрез държавата. Тук това го няма. Нивото ни е малко леко провинциално и без самочувствие. Иначе за плюене сме добре”, казва Валентин Щинков.

И в този смисъл се връщаме отново към проекта, с който започнахме разговора. Защото целта му е била чрез него и други подобни идеи и реализации да станем отново това, което сме били. И е искал да покаже, че посоката е била много правилна на времето, но след това отрязването й – не е. Такава негативна промяна по времето на соца е имало за цяла Източна Европа – Чехословакия, Полша, Унгария, Източна Германия… Но там традициите са съществували. И крачките към връщането към тези морални и естетически ценности при тях по-бързо се извървяха. А е време и ние да излезем от провинцията, убеден е Валентин Щинков. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Валентин Щинков показва изложба „SIZE 75 X 56” в галерия „Интро”

Художникът и дизайнер Валентин Щинков /на снимката/ откри изложба „SIZE 75 X 56” в своята галерия „Интро” в София. Галерията скоро навърши една година и през това време представи много интересни и провокативни художници и изложби. Но сега самият Щинков излиза от анонимност и като творец.

Преди време в разговор за „въпреки.com” /можете да го прочетете тук/ Валентин Щинков беше казал по повод работата си в своето „Идея Дизайн Студио“: „Естеството на тази работа, която върша е известно затваряне и анонимност. Хората не знаят с какво се занимаваш. Влизаш в магазини, но никъде не пише кой е правил дизайна на стоките. Защото тази работа всъщност има едно жури, което е пазарът, хората. И никой не казва този това го е направил тук за толкова пари, а казват – работата на дизайнера в Швейцария трябва да се сравнява с работа на дизайнера в България. Стоките са на щанда и където хората посягат - това е някакво съревнование все пак. Няма медиа, която да отразява проблеми или постижения в тази област”, каза Валентин Щинков, но тази анонимност не му тежи и не обръща внимание на нея. Но може би все пак евентуално излизане от нея и за него е и предизвикателството на галерия „Интро” и сегашната му изложба. Самият той е завършил в първия курс в Художествената академия на проф. Иван Газдов. И не случайно първата изложба в неговата галерия „Интро” на столичната улица „Цар Самуил” преди година беше точно с творби на Иван Газдов. Преминал е през различни търсения докато стигне до плаката и дизайна. Учил е в Художествената гимназия в София, после в Академията, където негов ментор до голяма степен е бил проф. Иван Кирков. И го е поощрявал да се занимава с плакат и дизайн.

Иначе с него свързваме и един интересен проект преди време, за който във „въпреки.com” сме писали /можете да прочетете тук/ - „Столът като символ – влияние на Европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България”. Така беше озаглавена изложбата, която се откри в две галерии в ��офия – „Средец” на Министерството на културата и „Интро”. Това е проект, който даваше особена гледна точка към миналото и художествения вкус тогава през една популярна вещ, каквато е столът. Защото тук не става въпрос само за удобство, но и за естетика. А колкото за това какво е важно според него за рекламата и графичния дизайн беше отговорил: „Да си в час. Вкусът е изключително важен. Но да си в час какво е търсено и модерно в момента. Това важи за всичко. В дизайна това е най-важното. Не да правиш дизайн, който се е правил примерно през 2010 година. И вкусът е изключително важен. Но вкусът и всички тези неща, които са важни идват с едно класическо обучение. Разбирам колко помага рисуването в дизайна”, каза Валентин Щинков. И даде пример с Кристо: „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш. Рисуването е в основата. Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, каза тогава Валентин Щинков.

А сега вече показа своите графични произведения. Изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова, с която работят, каза при откриването на изложбата: „Аз лично от много време си представях една конкретна изложба, а именно с произведения на Валентин Щинков, който след период на самоналожено мълчание ни прави съпричастни с най-новите си творчески търсения. Въпреки че ние го познаваме сякаш по-малко в тази светлина, той никога не е спирал да рисува и да създава. Не мога да отрека, че чисто изкуствоведското ми любопитство бе провокирано какви са темите, които вълнуват Валентин, какви са неговите формално-пластични търсения, какво е отношението му към цвета, предвид дългогодишната му работа в областта на дизайна и приложната графика. 

Фактът, че с него имаме не само обща работа, но аз мога да го нарека и приятел, смятах, че ще улесни моят коментар тази вечер, но редейки изложбата, осъзнах, че това ще е сложна задача. Не само защото по някой път трудно успяваме да разберем дори и най-близките хора около нас, но най-вече, защото неговото творчество трудно се поддава на класификация. Той е автор със специфичен стил, който много последователно изгради артистичната си територия. Със своя нерафиниран визуално-пластичен език Валентин Щинков ни представя серия от графики със заглавие 75х56, обединени от формата на хартията, на която са отпечатани. Въпреки че граничат с абстракцията, те са базирани на дълбокото авторово преживяване на физическия свят, най-вече на природата, архитектурата, спомени от пътувания, срещи с приятели, които не рядко първоначално е запечатал с фотоапарата си. Той пресъздава всички тези емоции чрез цветови съчетания и абстрактни форми, които не носят спомен за реалността. Зад привидната лекота се крият размисъл, тематични търсения, извървян път. 

Изчиствайки композиционното поле от всякакви форми, графиките са почти лишени от образност. Произведенията му носят особена вътрешна сила, която ни тласка към нови, непознати измерения на символични пространства, форми, цветове, емоции. Валентин задълбочено и последователно изследва връзката формата и цвета. Неговото изкуство повлиява на възприятията ни по начин, който надхвърля физическата реалност. „Изкуството е илюзия за спонтанност” казва големият японски гравьор Утагава Кунисада. И наистина първото впечатление от една творба винаги е най-силно. С него е свързано и връщането ни към дадена работа отново и отново. Колоритът, оригиналната мисловност и спонтанната непосредственост в творбите на Валентин Щинков, ни карат да се подчиним на това субективно привличане и оправдана интуиция. В един безметежно движещ се около нас свят, художникът ни оставя с творбите си, всяка от които въздействаща по индивидуален начин на всеки един от нас. И тука ще се натъкнем на личността на автора, на неговото въображение, на изявения - ясно и непринудено - индивидуален почерк. В палитрата от дръзновения и самоизненади се крие вълнуващото очарование на крайния резултат и цялостното художествено въздействие. 

Графичното изкуство на Валентин Щинков говори за опит, но и за тънка чувствителност, за традиции, но и за прехвърляне на граници и удоволствие от летенето. Докъде ще стигне? Зависи от смелостта! А творческото амплоа на човека и художника Валентин Щинков никога не е страдало от липса на такова. И както знаем, съдбата помага на смелите. На добър път в летенето!”, каза д-р Боряна Вълчанова. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов