#Little Bird Place | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 1 year ago

Text

Калоян Илиев-Кокимото: Изкуството за мен е терапия

„Взаимодействието е с всяко едно нещо, което ме заобикаля. И в момента докато сме се събрали тук, аз мога да създавам картините в главата си.“ Сподели за „въпреки.com” художникът Калоян Илиев – Кокимото /в центъра на снимката/.

И продължи: „Сънувам много, но рядко използвам сънищата си за отправна точка. Мисля, че те някъде си остават там на подсъзнателно ниво – няма как да отрека това. Но съвсем съзнателно аз използвам по-скоро заобикалящия ме свят. И собствените си емоции, чувства и преживявания, за да се справя пак с всичките тези негативи, които виждам – а напоследък те са страшно много около нас. Винаги са били и ще продължават да бъдат. И това е моят начин да се справя. Даже има и нещо повече - не само да се справя, но и чрез работата си да помогна евентуално и на други да го направят, виждайки примерно моето отношение към живота, ироничната ми гледна точка, самоиронията. Това също е начин да се справиш с всичкото това.“ Казва художникът, кого познаваме от години и се стараем да не пропускаме неговите чести изяви. Но за това малко по-късно в текста.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия Little Bird Place

Разговарям с него непосредствено след откриването на изложбата му Wild Wild East му в галерия Little Bird Place, първа негова изява в пространството ѝ. Във въведението към нея кураторката Мартина Йорданова пише: „Ще открием един наратив, който обуславя дълбоката му връзка с животинския свят и характерната за него способност да смесва фикция и реалност в търсене и преиначаване на границите на собствения ни имагинерен свят. Появата на иконичните му герои, представени под формата на рисунки, принтове, колажи, живописни платна и обекти, завладяват и изпълват пространството с ударна доза ��рония, която не е самоцел, а умело използван похват.“

От изложбата в галерия Little Bird Place

Споделям му приятелски, че не се съгласявам докрай с това представяне. Разбира се, това е субективна гледна точка, моята лична като зрител. В творбите му и не само тези в галерия Little Bird Place по особен начин виждам сблъсъка на демоните в нас. Дали са слон, дали са червейче, дали са морски чудовища или котки…А Кокимото отговаря: „Да, да! Има го този момент и се радвам, че някой го вижда, защото е така. Това, всъщност, е моят борба със самия мен. Защото аз, като създавам тези произведения, през цялото време този творчески процес е свързан с едно преоткриване, с борба с твоето Аз, със сблъсъка с външния, с вътрешния свят, с масовата култура, с консуматорския свят. Всичко това ти се отразява, то рефлектира и трансформира. Аз по този начин си решавам и проблемите – изкуството за мен е терапия. Така че това е две в едно – от една страна, създавам нещо, трансформирайки всичко, което имам като мисли, като идеи, като притеснения, тревоги, врагове. И от друга страна, аз по този начин се справям с тези въпросните, изброени дотук.“

Този разговор ме връща и към един друг с него по повод участието му в Есенните изложби в Пловдив с куратор проф. Галина Лардева 2018 година със слогана „Отвъд повърхността“.

Калоян Илиев-Кокимото на Есенните изложби в Пловдив, 2018

Тогава неговата експозиция бе в Къщата на Мексиканското изкуство в Стария град. И той каза, че се е съобразил с това къде е изложбата. „Концепцията беше за мен подробност, интересува ме пространството. И все пак в основата на произведенията ми за Есенните изложби стои идеята за религията, любовта и смъртта отвъд повърхността. Или иначе казано за вярата отвъд ограниченията, любовта отвъд човешките разбирания и за живота отвъд смъртта. Всъщност, отдавна се вълнувам от религия, политика, човешките взаимоотношения, животни, хора, силни, слаби. Работя с табута като религия, любов и смърт, тоест за нещо по-дълбоко. Ако религията на пръв поглед е да изпълняваш сляпо някакви религиозни догми и да ходиш на църква и да се молиш, то отвъд това има нещо много повече. Една силна, дълбока вяра, за която няма нужда да спазваш тези неща, за да си вярващ. За любовта отвъд човешките разбирания за любов, говорим тук за една по-изгаряща любов, дори божествена, не става дума за човешката любов. И говорим за живота след смъртта – след смъртта не свършва всичко. Буквално вярваме в прераждането, тук идва идеята и за мексиканското изкуство. Там Светата смърт се празнува и се почита като нещо ново, а не като край”.

Полу - животно полу - човек на Кокимото

И тогава и сега, а и междувременно в много други негови изложби при него произведенията винаги са с хумор и ирония към обектите му, а и към себе си. Затова се е изобразява като полу-човек, полу-котка в полу-свят – това е неговото алтер – его. „Съвсем съзнателно и все по-често и осезателно черпя вдъхновение от световната потребителска култура. Аспекти на живота като дизайн, реклама, комикс и телевизия намират силно и категорично отражение както в моите, така и в произведенията на поколения художници. Живеем, работим и се развиваме в консуматорско общество, и консумираме всичко, което ни попадне. И колкото по-бързо свикнем с тази мисъл, толкова по-ясно ще си дадем сметка, че консуматорът е най-важната единица на това общество. Осъзнавам застрашителните нива на потребление, до които сме достигнали, но се успокоявам с правото и властта да променяме търсенето и съответно предлагането. Чрез избора на неща, които консумирам мога да променя както тяхното количество, така и тяхното качество. Аз съм ценител на поп арта и на масовата култура, дизайна на опаковката, играчките и т.н. Но отвъд това има нещо много по-стойностно от просто един обект от масовата култура. Има идея, работа, вдъхновение и използвайки това искам да надградя нещо и да погледна отвъд неговата обвивка, отвъд повърхността. На повърхността нещата изглежда едни, а вътре са съвсем други”. Споделил го е за „въпреки.com” преди повече от пет години.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия "Аросита", 2015

Ние бяхме впечатлени от художника и неговите образи и преди срещата ни в Пловдив с участията му групови изложби, самостоятелните му в галерия „Аросита“ с необичайни заглавия ПРОЕКТ GLOBAL WORM INC, 2015, „Ретрограден Меркурий“, 2017. Тази година през пролетта в същата галерия ни връхлетя експозицията му "Memento mori". Латинският израз може свободно да бъде преведен като "Помни, че си смъртен", "Помни, че ще умреш" или "Осъзнай смъртността си". Така се нарича и жанр в изобразителното изкуство, чиято основна цел е да напомня на хората за тяхната собствена преходност.

От изложбата в галерия Little Bird Place

А сега накъде ни води с експозицията си в пространството на Little Bird Place? Може би, в този контекст или не в изложбата му Wild Wild East има много котки, макар и с човешки очи. Питам го защо?

„Котката е от животните, в които намирам най-много прилики – то е едно от съществата, с които се олицетворявам. И най-вече като това, което имам като животи, които смятам, че съм минал, метафорично това е като в поверието, че котката е с девет живота. Създадох в живота нещо, което е като моето алтер его, което е полукотка-получовек. Това е идеята.

От изложбата в галерия Little Bird Place

Имаше много интересна история, докато бях студент във Велико Търново. Една от хазяйките ми в една от квартирите, където живях, почина. Светла ѝ памет, тя беше учителка по физика и по математика, имаше една черна котка Шаноар, която не допускаше никого до себе си. В момента, когато се случи това, аз бях първият човек, когото тя прие след стопанката си. Тази котка ми стана първият жив модел, който, като си почивам след занятия, седя, наблюдавам и рисувам. Примерно, пуша си наргиле и рисувам една черна котка във всякакви пози. Всъщност тя беше вдъхновението да започна да работя върху котки.“ В часовете по рисуване, докато рисувал моделите Кокимото вкарвал медитиращи котки в композицията за ужас на преподавателя си Спиридон Бори��ов, Светла му памет. След това започна�� да подписва и студентските си работи, създадени в учебните часове. Преподавателят му пак бил възмутен, но той не се вслушал… С днешна дата е категоричен, че там открил себе си. „Имах и една криза, такава творческа, като студент още, чудейки се накъде да поема, как да изградя стила си. Защото винаги съм знаел, че трябва да имам собствен неподражаем стил.

От изложбата в галерия Little Bird Place

Тогава точно тази котка ми даде отговора на всички съмнения, притеснения, тревоги, лъкатушения, криволичения от пътя, като се чудя точно накъде да поема – реално тя ми помогна да осмисля всичко. Тогава почнах да създавам нещо като типажи – да разработвам герои. Character design се нарича това в съвременното изкуство и това осмисли, наистина работите ми.“

Почти в тази посока малко на шега, а и не съвсем споделя, че сега като котките е в петия си живот и прави неофициална колаборация с автори много преди него (Дюрер, Гойя). Припомняме изложбата му галерия КО-ОП през януари-февруари 2021 „Дюрер срещу дюнер“. (Една от последните изложби, която успя да разгледа Стефан Джамбазов, който имаше специално отношение към изкуството на Кокимото). „Аз комуникирам с моите съвременници – общувам и обменям опит. Но по същото време това правя с артисти преди мен, най-вероятно го правя и с артисти след мен – чрез работите си. Това е един процес…“. Каза художникът.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия КО-ОП, 2021

И спонтанно, уж извън изложбата му започваме да си говорим за духовната енергия, която като енергията, въобще, според законите на физиката никога не изчезва, а преминава в друга…А Кокимото заключава: „Нека силата бъде с нас!“

От изложбата в галерия Little Bird Place

Галерия Little Bird Place организира авторски тур – беседа с художника, в който Калоян Илиев - Кокимото ще представи изложбата WILD WILD EAST и ще разкаже за неговите идеи и концепции при изграждането на отделните произведения на 21.10 (събота) и 22.10 (неделя) между 15:00 и 19:00. Ще ви е интересно, художникът е добър разказвач. Изложбата може да бъде разгледана до 27 октомври. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия Little Bird Place и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Кокимото #Little Bird Place #Зелма Алмалех

0 notes