#��г любов

[bybinka919]

сценарият се повтаря

главния актьор се сменя

а краят всеки път е един

проблемът може би съм аз

може би искам повече

мога да обичам повече

не смогват

и се отказват

тръгват си

напускат

не могат да преглътнат толкова любов

а мога да дам и повече

цялата съм любов

но явно им горчи

отказват ролята

трябва да се променя

задушавам го с любов

отдалечава се

трябва да давам по-малко

може би така ще го задържа

не искам и тази любов да убия

Б. Г.

[mihaylovblog]

„Обичах Ви. И още дълго може любов да тлее в моята душа, но нека вече тя не Ви тревожи. Не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви без думи, без надежда, ту плах роб, ту ревнивец несравним. Дано с такава искреност и нежност, дай Боже, Ви обикне друг любим…“

224 г. от рождението на А.С. Пушкин (1799 – 1837) Портрет на Александър Пушкин от Василий Тропинин

[foolish-neko-reads]

"Я, робот" А. Азімов

В домашній бібліотеці мого покійного дідуся я, на свій подив, знайшов україномовні книги. Щиро дякую йому за це. Він був дуже розумною людиною, поліглотом. І мені дуже шкода, що я вже ніколи не зможу дізнатися з якими почуттями він ці книги купляв і читав. Але мене тішить думка, що колись його пальці торкались там, де тепер торкаються мої.

Перш за все хочу відзначити одну цікавинку - у передмові до циклу зазначено: "Батьки вивезли хлопчика з Росії, коли йому було три роки..."(себто 1923го), а також просковзує засудження капіталізму. Вушка радянської цензури і пропаганди не те що стирчать, вони майоріють. А Азімов був білоруським євреєм. І в Росії ніколи не жив. Отак совок підмінює поняття. Азімов народився ще до встановлення радянської диктатури і виїхав через рік після, але Кремль все одно записав його до "росіян". І все це - в українському виданні. Навіть українською мовою той, хто писав передмову, не міг сказати правду, а мав підкорятись цензурі і виправдовувати переклад загрозливої комуністичної літератури тим, що Азімов буцімто був росіянином.

***

Що ж до самої збірки, то вона мені дуже сподобалась.

Дія одного з оповідань як раз відбувається 2021 року. І за уявленнями Азімова люди вже пересуваються літючими таксі та облаштовують станції на Марсі й Меркурії. Разом з тим, помітно загальну тенденцію того, що люди не можуть передбачити технічний прогрес майбутнього. Азімов уявляв, що до 2030х з'явиться бездротовий та відеозв'язок, але він бачив його як чорно-біле зображення на екрані. В цілому, його майбутнє - це просунуте 20 сторіччя з усіма технологіями і уявленнями з 20 сторіччя.

Це мило і зворушливо. Можна також прослідкувати як уявлення людства про майбутнє змінились від часів Г. Веллса з його неймовірною "Машиною часу" до часів Азімова та його легендарної робототехніки.

Також мені подобається погляд Азімова на розвиток індустрії роботів і штучного інтелекту. У його всесвіті люди радикально вирішили питання, які ми зараз підіймаємо у т��ких творах як "Детройт: стати людиною", "Видозмінений вуглець", "Любов, смерть та роботи". Роботи та андроїди заборонені до використання на колонізованих людьми планетах, заборонено надавати їм людської подоби. Робот має зовнішньо разюче відрізнятись від живих істот. Проте, не всі його персонажі дотримуються цих правил.

У цьому циклі оповідей Азімов підіймає тему психології штучного життя, створеного людиною. І, як у будь-якої мислячої істоти, в них виникають свої прагнення, дилеми, страждання, й навіть релігія.

Це дуже легке та приємне читання для поціновувачів сай-фаю, ШІ та пригод. Попри те, що Айзек Азімов був вченим, професором, доктором наук, його книги зрозумілі читачеві з будь-яким багажем знань.

Тепер я хочу прочитати ще одну збірку його творів.

[phoenixbleu]

Родословие

Синовете на Ной имали жени от преди потопа. Всяка от тези жени носи геном и зрънце от статия човек. Въпреки че Бог запазва семейството на Ной, защото той е бил праведен пред Бога, поколението на Ной не остава праведно. Зрънцето на завист, гордост, алчност отново се ражда в човека. Ние виждаме в днешно време как братя от една майка се изпокарват, как братовчеди не се погледнат, как родове не се познават, какво остава човек да помни, че е роднина с високи хора по света, след като връзката се губи толкова лесно. Човекът по онова време е мислил само за оцеляването си, да насели колкото се може по-голямо парче земя, като малко деца, които искат най-хубавата играчка за себе си, неотстъпчиви. Желанието да искаш и да имаш е било по-силно от кръвната връзка и от произхода. Ние виждаме сега как човек няма търпимост спрямо другия за елементарни неща. Тогава са раждали по повече от 10 деца и всички тези 10 деца са имали още 10 братовчеди и така нататък, човекът не е мислил много дълбоко, в днешно време човекът е фин, държи на приятелство, на любов, на вярност, на неща, които по онова време не е било важно, защото така е трябвало да се случи. Човекът да насели всички краища на земята, но правейки го, е изгубил връзка с основното, с източника. Както едно дете, чиито очи се пренасищат от материалното, от това, което светът му предоставя, а това, от което има нужда е единствено връзка с живо същество, с мама, с тати, жива връзка, чувство на любов и принадлежност. Така човекът изгубва в поколения наред връзката със създателя. Затова Исус дойде, за да я възстанови, защото това, което е родено от плът, не може да наследи небесното царство, това което е родено от плът, нашите предци, ��одове, всички племена, всички народи, дори да проследим всичките родствени връзки, всичко това е плът. Затова не случайно казват, че с приятел се чувстваш по-близък отколкото със собствената си кръв. Защото това, което свързва единомислещите, хората с едни идеали, е по-силно от кръвта. Собствената кръв, братя и роднини се карат именно, заради различия в мисленето и желанията. И затова човек трябва да се роди отново в дух, затова вярващите в Христос се познават веднага, веднага се чувстват близки, дори да не да преки роднини, защото разпознават Божия дух.

И все пак интересно е да проследим как е сформиран днешния българин, през какво е минал и защо носи днешните черти. Това помага да виждаш хората като част от цялото, а не всеки сам за себе си. И виждаш абсурдността на разделението. Това разделение го имаше още в началото на сътворението, когато Каин уби Авел. Това зло още съсипва деня ни, всеки божи ден се сблъскваме с това зло в сърцата си. И колко години имахме шанс да е по-различно, но ние нямаме силата да се справим с това, затова Исус го направи за нас, затова се сродяваме с Исус, за да може той през нас да доведе божието царство на земята.

Ето какво се случи. Ной имаше трима сина, най-големият Сим, който Ной благослови и от него се родиха евреите, които Господ благослови. Вторият Яфат, от който са европейските и азиатските народи. От едната му жена, с азиатски черти, се роди Тогарма, който се предполага, че е имал син на име Булгар.

И най-малкият Хам, който бил тъмнокож, Ной не го благословил, защото бил горделив, не се държал добре.

И тримата сина явно са живели пръснати по земята, и според географското си положение са били придобили черти, нужни за района. Явно предците на и самият Хам са живели много юг, от където са придобили тъмния цвят на кожата. Жените на тримата сина на Ной също са били от различни краища на земята и са имали черти според района. Например жената на Яфет, от която са азиатците е от район със силни ветрове, не много слънце, където хората са развили дръпнатият вид на очите си, за да бъдат предпазени от вятъра. Всяка от жените на децата на Ной носи геном, който е смесен от хората по онова време, преди потопа.

Ако е вярно това Тогарма, който има син Булгар, който най-вероятно е пътувал и отишъл до днешна България и се е смесил с местното население.

Местното население са били други потомци на Яфет от друга жена, седмия син на Яфет, Тирас от когото се предполага, че идва името на траките, които са населявали Беломорска Тр��кия (днешна горна Гърция и горна Турция). Което се подкрепя с много пресен факт, моята пра-пра-пра-баба е от там. Пра-баба ни е разказвала как нейната баба с други българи са бягали от османците именно от Беломорска Тракия и са се населили в днешна Тракия.

Но от къде идва името България, най-вероятно потомци на Булгар, които се явяват братовчеди на траките, идват тук и така се налага името българи.

Но искам да разгледам подробно всички и от по-отблизо. Твърди се, че траките да били много племена, това са били братя и братовчеди, най-вероятно на двама от синовете на Яфет, този Тирас и Тувал. Казват, че постоянно се карали, нищо чудно, всеки е имал различно виждане за живота. То и сега не сме по-различни, едвам се търпят някои. Все пак тези братя и братовчеди са имали общ баща, но различни майки, всяка от които е носила различни настроения, гени и т.н.

Искам да разбера и също кои са били Магог, дали потомците на Тирас и Магог също не са се смесили. Магог със сигурност се е смесил с Тогарма.

Но от долу написаното, разбирам, че цялата земя, където са обитавали тия тримата се нарича Магог:

И Господното слово дойде към мене и рече:Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал.—Езекил 38:1-3

Тувал, пише, че е обитавал днешна Румъния, България, горна Турция, значи това може би е едно от племената, наред с тракийците, откъдето са днешните народи на Балканите.

за Мосох и неговия род, заедно с Тувал и Яван, някои изследователи смятат че разпространението на неговия род е в региона на Мала Азия, днешна Турция

Рос - Едно племе Скити, споменато в Ез. 38:2,3, 39:1, заедно с Мосох и Тувал; и трите тези племена бяха под управлението на Гог, князът на земята Магог.

Това за скитите е супер странно, защото преди много години сънувах, ни в клин ни в ръкав, че в съня ми се каза, че съм скит. А дори не знаех, че такава дума съществува.

[ivanvarbanovtv]

ПРЕДСТАВИХА СТЕФАНИ ЛЕЧЕВА ПРЕД ЕКИПА НА ТЕАТЪРА И ФИЛХАРМОНИЯТА В РАЗГРАД

ИВАН ВЪРБАНОВ Стефани Лечева е назначена за временно изпълняваща длъжността на държавния културен институт. 

Г-жа Лечева бе представена пред артистите от Илко Ганев - заместник - министър на културата и Елиянка Михайлова - директор на дирекция "Сценични изкуства и художествено образование" по време на специална среща.

Бързаме да й пожелаем успех, Стефани Лечева в тази трудна и отговорна задача, и мисия!

Разградският театър и филхармония имат знаещ и можещ професионалист за ръководител! На добър час! ❤️

В интервю за БНР - Шумен тя потвърди, че е предприела оперативни действия, заедно с колегите си от Министерството на културата за решаване на проблемите, които станаха публично известни. 

Лечева заяви пред БНР, че са изплатени заплатите за септември на артистите и служителите отТеатрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. Увери, че всички ще получават възнагражденията си в срок.

Призова за търпение и разум в разрешаването на необичайната и трудна ситуация в театрално - музикалния и филхармоничен център в Разград. 

Стефани Лечева е завършила през 1991 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Елена Баева, се чете в биографичната справка на сайта на шуменския театър. Родом е от Алфатар, Силистренско. В творческата си биография има над 100 роли. Започва кариерата си в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ в Силистра. Там влиз�� в редица роли, сред които Лариса в „Ешелонът“ от Михаил Рощ��н с режисьор Рюдигер Фолкмер, Жил Търнър в „Пеперудите са свободни“ от Леонард Герш с режисьор Вл. Бурилков, Меги в „След грехопадението“ от Артър Милър с режисьор Асен Гаджалов, Християния и Катерина в „Греховната любов на Зографа Захария“ по Павел Спасов с режисьор Едмонд Грозданов, Амалия в „Двубой“ от Иван Вазов с режисьор Никола Николов, Вела в „Вампир“ от Антон Страшимиров с режисьор Душко Добрев и много други.

Професионалните ангажименти на актрисата Стефани Лечева през годините вървят успоредно с редица участия в концертни изяви, представяне на книги от различни автори и други културни събития в градовете – Силистра, Варна, Плевен, София, Шумен и други, включително Разград.

Когато става част от трупата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен, Лечева се превъплъщава в десетки образи – Елица от „Боряна“ от Й. Йовков с режисьор Николай Колов, Кина в „Татул“ от Г. Караславов с режисьор Димо Дешев, Жената в „Януари“ от Й. Радичков с режисьор Александър Илинденов, Сарка в „Опечалена фамилия“ от Бр. Нушич с режисьор Юрий Дачев, Бабата в „Сестри“ от Людмила Разумовска с режисьор Василена Радева… Печели редица награди, сред които I награда „За актьорско изкуство на актьорите, участващи в спектакъла „Оттука започва България“, „За истинно-документална и силно въздействаща ансамблова игра“ на Национален фестивал на малките театрални форми, Враца – 2016. Спектакълът „Оттука започва България“ получава и номинация на „Академия Аскер“ за „Най – добро представление” – 2016, получава награда за цялостен спектакъл на МФ „Друмеви театрални празници – нова българска драма“ – Шумен 2016 г., също и награда за женска роля от ТФ „Нова българска драма“ – Шумен 2021. Има редица награди от нееднократни участия в Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература „Лайош Кошут“ – Шумен.

На 15 октомври 2018 г. Шуменският театър отбелязва 60-годишния юбилей на Стефани Лечева.

Желаем й воля, характер, мъдрост и успех! /ИВАН ВЪРБАНОВ, журналист/

[orleff]

Галерия: U.D.O. (31 март 2024, Зала "Хр. Ботев", София)

[parkr1n]

240103 Instagram Update

240103 instagram 1 Първата задача за годината не беше лесна! Зарадвах се да почувствам красивата страсти любов на феноветев Банкок, Тайланд, където ужасно много исках да се върна. Обичам ви~💞Скъпи мои, Моля се всичките ви цели и мечти, които не сте изпълнили през изминалата година, да се сбъднат през 2024 г. Запомнете, ��е здравето е на първо място. Благодаря ви, че винаги сте до мен! Ще продължа…

[venskolev]

Страхотни пожелания за новогодишната нощ

Поздравяването на приятели, семейство и колеги за Честита Нова година е традиция, която е част от началото на новата година. В зависимост от това към кого са насочени вашите новогодишни поздрави, вашите желания могат да бъдат много различни - за приятели и семейство новогодишните поздравления могат да бъдат малко по-лични или забавни, докато бизнес новогодишните поздравления за колеги от работата обикновено са професионални. Няма да сгрешите, като просто кажете „Желая ви щастлива нова година“, скучно е. Изберете хубава новогодишна поговорка и измислете няколко лични думи, които ще превърнат вашите новогодишни пожелания в индивидуално послание. Ето защо тук съм събрал селекция от новогодишни пожелания за вас. Екстра с много емотикони 😃! Също неизменна част от трапезата в новогодишната нощ е баницата с късмети. Нека направим нощта незабравима и весела и да посрещнем новата 2024 с много усмивки и сърца изпълнени с надежда, че тя ще бъде по добра от предходната. Забавни пожелания: - Всичко най-добро за вас и вашето семейство… blablabla 🥱. Глупости 😒. Пожелавам ти много секс 🚀, незабравими оргазми 😁, само половината работа 💻, утрояване на приходите 💶💶💶, 1000 луди партита 🎉 и печалба от лотарията 🍾. Честита Нова Година! - Започнете новата година по природосъобразен начин ♻️ и се ограничете изключително до повторно използване на старите си добри решения 😇. Честита Нова година 🥂! - Имайки предвид факта, че няма да мога да използвам мобилния си телефон след няколко часа 🤪, пожелавам ви щастлива нова година предварително 🤩🍀! - Честита Нова година – провъзгласяваме сега. Новата година носи щастие в къщата 🥂, каквото и да сме сбъркали в старата, започваме отначало 💫 .

Фото: Inga Seliverstova - Като дете можеш да останеш до късно на Нова година 🥳, като възрастен трябва 🥱. Честита Нова Година 🍀! - Моята цел за 2024 г. е да постигна целите за 2023 г.💫, които си поставих през 2022 г. 🎯, защото бях планирал за 2021 г. ✏️ да постигна това, което исках да постигна през 2020 г. 📌, тъй като не постигнах целите през 2019 г. от 2018 г. за изпълнение 😁. - Коледа🎄 свърши и наближава новогодишната нощ✨. Или казано по друг начин: „Никога повече няма да ям нищо!“ 🍔, а след това се заменя с „Никога повече няма да пия нищо!“🍸. Честита Нова Година! - Нова година е просто празник, създаден от календарната индустрия 📅, така че хората да не използват повторно миналогодишните календари. Но каквото и да е – Честита Нова Година 🍾! - Новогодишната нощ е като Свети Валентин 💝: Някои хора се чукат 🚀, а други седят пред телевизора 📺. Честита Нова Година 🎉! Оригинални пожелания: - Пожелавам ти две неща: всичко и нищо. Всичко, което те прави щастлив 😍 и нищо, което те отчайва 🌞. Честита Нова Година🍀! - За следващата година ти пожелавам: 12 месеца здраве 🍎, 52 седмици щастие 🍀, 365 дни без стрес 💆, 8784 часа любов 💖, 527040 минути спокойствие 🕊 и 31622400 секунди радост 🕺! - Тапите пукат 🍾 ракетите ехтят 🚀 старата година се сбогува 👋 Пожелавам ви само най-доброто в новата 2024 ❤️.

Фото: Mohamed_hassan - Моето новогодишно пожелание 🎇 за теб е толкова кратко, но още по-любящо 😍: Просто бъди щастлив/а 🤸‍♀️! - Никой не може да каже какво ще донесе новата година, но се надявам с цялото си сърце 💗 тя да бъде най-добрата за вас досега 🌟. - Платих по сметка 2024, 365 дни любов 💖, щастие 🍀 и сладки сънища 😴 в Банката на мечтите. Приятни разходи и честита нова година 🥂! - В новогодишната нощ или не – страхотен/а си 🎉! Честита Нова Година 🍾! - Желая ти усмивки догодина 😂. Нека през новата 2024, дните бъдат по-щастливи💫. - Новата година, като старата, но нека бъде по-добра! Честита Нова Година 🍾🥂! Пожелания над който да се замислим: - В новогодишната нощ целият свят празнува смяната на датата 🗓🎉. Надявам се това да е датата, на която светът ще се промени към по добро 🌍. - Нова година означава нова надежда 🎆, нова светлина ✨, нови срещи 🙋‍♂️ и нови пътища към щастието 🍀. Пожелавам ти всичко най-добро за новата година 🥳! - Не е нужно да си страхотен, за да започнеш нещо 🌱–но трябва да започнеш нещо, за да бъдеш страхотен🌳. Честита Нова Година💫! - Краят на годината не е край ⬅️ и не е начало ➡️, а продължение на живота с мъдростта 🧘, на която опитът ни научи 🐢.

Фото: MAKY_OREL - Бъдещето има много имена: за слабите е непостижимото 🪐, за страхливите е неизвестното 🛸, за смелите е възможността 🪂. Класически пожелания: - Живей 💃! Любов 💘! Смейте се 🤣! По този начин направете вашата Нова година празник 🎉, който ви позволява да празнувате живота си 🥳! - Време е 🕚 да благодарим за това, което беше 2023 🙏, за да започне това, което ще стане под добра звезда на 2024 ⭐️. - За новата година щастие 🍀 колкото капки вода в морето 🌊 любов колкото звезди в небето ✨ и здраве във всеки нов ден 😊. - Старата година ще си отиде утре, в полунощ 🕛 честита нова 2024 година 🏂 . Новата година нека да ви донесе късмет 🍀, здраве 🍎, любов 🧡 и други неща 💎. - Оставете тапите да изскочат 🍾, чашите да звъннат 🥂. 2024 може да започне 🎉! - Кажете: „сбогом“ на старата година, през новата 2024 вашите желания да се сбъднат 💫. Гледайте напред и не стойте на едно място, дайте воля на мечтите ✨. Честита Нова година 🥂! - С пожелание за една година здраве 🥑, богатство 💎, щастие 😊, късмет 🍀, топлина 🌞… И много любов 💕 от любимите ви хора 👨‍👩‍👧‍👦! Надяваме се Нова година 💫 да донесе на всички: много радост, късмет, здраве... и безброй усмивки 😊! Честита Нова година 🥂!   Със сърдечни пожелания от мен и екипът на Вайленд, Ви желаем на вас и вашето семейство и приятели фантастична Нова година 🥳, изпълнена със здраве 🍋, любов ❤️ и щастие 🍀!

Фото: cottonbro studio

Честита Нова година 🥂!

  Read the full article

[purple-little-fairy]

Това е 72-годишният Мохамед Азиз, най-фотографираният книжар в света, град Рабат, Мароко!!!

Продажбата на книги в страна, в която 26% от населението все още не може да чете, е акт на любов към неговия град и литературата. Като сирак от 6-годишна възраст Азиз има труден живот - той дори не успява да завърши гимназия, защото учебниците са твърде скъпи за него. На 15-годишна възраст през 1963 г. той започва кариерата си на книжар само с едно килимче, сгушено под едно дърво и с 9 книги.

Сега в книжарницата му се продават хиляди книги, а той прекарва дните си в капана на книгите и поглъща историите, които се появяват от тях. Прекарва между 6 и 8 часа на ден в четене и спира само да се храни, да се моли, да пуши и да помага на клиентите. През останалото време се разхожда из кварталите в търсене на книги, които по-късно излага за продажба в магазина си. Казва, че това е неговото отмъщение за детството и бедността:

"Прочел съм над 4000 книги на арабски, френски, английски или испански език, което означава, че съм живял повече от 4000 живота. Всеки трябва да има този шанс! Трябват ми само две възглавници и книга, за да се наслаждавам на деня си."

След повече от 43 години на едно и също място той е най-дългогодишният книжар в Рабат.

ПС: Когато го попитали защо оставя книгите си без надзор навън, където могат да бъдат откраднати, той отговорил, че тези, които не могат да четат, не крадат книги, а тези, които могат, не са крадци...

[bybinka919]

Разплакана

Наранена

Огорчена

Как искам да изкрещя

Как можа да убиеш любовта

С грозни думи и лъжи

Разкрих те разбери

повече не искам да те слушам дори

Искам да те мразя и да те изтрия

Искам и моята любов да убия

Оставям те измамнико, тръгни

И никога повече не ме търси

Б. Г.

[mihaylovblog]

ЧРД на българската актриса Евгения Баракова (26.11.1948)! Тук в ролята на Александра в откъс от българския игрален филм "С любов и нежност", 1978 г., на режисьора Рангел Въ��чанов, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Дим��о Минов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

[maks-bookman]

Звіт за жовтень, плани на листопад

Жовтень

За планом в мене було 8 книжок нових та вже знайомих авторів, які я хотів прочитати в першу чергу. Прочитав все заплановане. Але так сталося, що в мене накопичилось багато книжок невеличких за об’ємом. На 2-6 годин читання. Тому й вирішив розібрати «завали»

Жовтень видався напруженим, але дуже насиченим. Було таке що за день проковтував 2 книги.

1.Всього прочитав та прослухав 24 книги.

144/1. Рекулак « Приховані малюнки»

145/2. А. Волков «Вовчий місяць»

146/3. Е. Гантер «Ліс таємниць»

147/4. Е.Гантер «На волю»

148/5. Матіос «Солодка Даруся»

149/6. Винничук «Аптекар»

150/7. А. Курков «Львівська гастроль Джимі Хендрікса»

151/8. І.Бенкс «Осина фабрика»

152/9. В. Пузій «Заклятий скарб»

153/10. С. Кінг «Містер Мерседес»

154/11. Брати Капранови «Приворотне зілля»

155/12. Казандзакіс «Кумедні й лихі пригоди Алексіса Зорбаса»

156/13. Г. Марчук «Запах холодної м’яти»

157/14.В. Бережний «Під крижаним щитом»

158/15. В. Лис « Століття Якова»

159/16. О. Говда «Люлька, шабля — вся родина»

160/17. Н. Гербіш « Теплі історії до кави»

161/18. А. Сєрова « Правила гри»

162/19. Т. Капоте « З холодним серцем»

163/20. А. Курков « остання любов президента»

164/21. І Роздобудько «Амулет Паскаля»

165/22. Міла Іванцова « Живі книги»

166/23. Вільям Макрейвен « Застеляйте ліжко»

167/24. Ш. Алейхем «Пісня пісень»

2. Нових для мене авторів було 15.

3.Вразили: В. Лис « Століття Якова», Г. Марчук «Запах холодної м’яти», Матіос «Солодка Даруся», І.Бенкс «Осина фабрика»

4. Дуже сподобались : Е.Гантер «Ліс таємниць»,Е.Гантер «На волю», Ш. Алейхем «Пісня пісень», А. Сєрова « Правила гри», Рекулак « Приховані малюнки», О. Говда «Люлька, шабля — вся родина»

5. Книги які залишили подвійні відчуття: А. Курков « остання любов президента», А. Курков «Львівська гастроль Джимі Хендрікса», С. Кінг «Містер Мерседес»

6. Розчарувань не було.

7. «Якщо хочеш змінити світ, спочатку застеліть ліжко»

Листопад 2023

1. Грохоля «Ніколи в житті»

2. Колектив авторів « Потойбічне»

3. Ксенія Циганчук «Кривавими слідами

4. Максим Кідрук «Заради майбутнього»

5. Чемерис «Ольвія»

6. Рутківський «Джури козака Швайки»

7.Мирослав Дочинець «Карби і скарби. Посвіт карпатського світу»

8. А. Кокотюха «Адвокат із Личаківської»

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Случайната закономерност

С появата на първата книга с разкази „Трудно дишане“ от младия Палми Ранчев, през далечната 1993 г., та и до днес всяка негова книга е събитие. Така е и с тази последна книга, която излезе буквално преди седмица – „Случайни срещи и запознанства“ (издателство Фама 1). Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

И когато през 1993 г. всички  труд��о дишахме и въздухът  не достигаше, сега 31 година след това разказът си остава любим жанр за Палми Ранчев. Фактът, че той има досега 5 книги с разкази и новели, ни отправя към равносметката, че кратките истории, които създава на белия лист са едни от предпочитаните му жанрове.

Кратката визитка на Палми Ранчев гласи: Палми Стоянов Ранчев е български поет, белетрист, сценарист. А връзката с бокса прави Палми Ранчев този, който дава колорита на българската литература, както това направи Хемингуей за американската.

Мотото към новата книга ни въвежда недвусмислено в това, което авторът иска – диалога с неговото Алтер его и със света навън:

„Богът на Случайността отново се намеси. Лишил ме от молитвата, с която в продължение на много години му засвидетелствах преклонението си, сега безгрижно се забавляваше. Дори направо си играеше с мен.“

Редове от  „ТОЗИ БОГ ИМА ЧУВСТВО ЗА ХУМОР“

Бог винаги ще заема важно място в житейското и писателското ни Битие. Преди време Радослав Бимбалов нарече всеки от нас „Подобие мое“, като въображаемо обръщение на Бог към човешкия род.

Но за мен е по-интересна тезата на Якоб (Джейкъб) Леви Морено – създателя на психодрамата, който в специалния си театър във Вашингтон, с три балкона, на които се разполагат съответно ангелите и Бог, казва една знаменита фраза: „Ангелите също имат Несъзнавано“. Тези думи създават един невъобразимо по-богат, сложен и широ��о скроен образ на Небесното царство.

Майка Тереза, казва, че к��квото и да правим имаме работа само с Бог, че основното не са отношенията с хората, а отношенията ни с Бог.

А сръбският владика Николай Велемирович ни подсеща: „По който и път да вървиш, ще срещнеш Бога. Напразно бягаш от Бога; не можеш да се скриеш. Той, наистина, няма да те гони, но ще те чака. Той няма да те чака само там, където си Го оставил. Ще те чака по всички посоки и краища на света.“

На премиерата на книгите на Палми Ранчев - стихосбирката „Под шапката на скитника - подреждане на уличните безпокойства” (Изд. Scribens) и романа „Хаосът в играта на джаги” (Изд. „Жанет 45”) в Театралната зала на Софийския университет, март 2023

С подобно чувство озаглавих и текста си с оксиморона „Случайната закономерност“. Това ме отпраща и към асоциацията, „че най-хубавото на принципите ни и Свръх-Аза ни, който може да е много строг и жесток към нас самите е, че принципите могат да се нарушават“.

Всъщност, и квантовата физика доказа случайната закономерност.

Новата книга на Палми Ранчев съдържа 27 неиздавани досега разказа.  Дали тази книга не ни разказва във всеки от ескизите си за нас и Бог. Защото Бог живее във всеки от нас и всичко в живота ни е една случайна закономерност – срещите ни, запознанствата ни – случайни или закономерни ли са… Неслучайно индийският поздрав при среща на двама души е: „Намасте“, което значи „Поздравявам Бога в теб“.

Разказите на Палми Ранчев в тази книга можем да сведем и до краткото обобщение: Един мъж и една жена (спомняме си френския филм на Клод Льолуш от 60-те години с това заглавие). Светът се върти около няколко клишета, или основно около нагоните Ерос и Танатос. Както и да го живеем този живот, основното е любов и смърт – две еднакви по сила изживявания.

Палми Ранчев в тренировъчната зала по бокс в Дианабад, 2014, снимка: Стефан Джамбазов

Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история, разказва кратко съдби и ни подсеща, че в отношенията на един мъж и една жена има безброй варианти. Всяка любов е нова и ние я започваме, като нещо ново. Дори старите любови възстановяваме с нова надежда. Палми написва тези 27 разказа с усещането, че има още нещо ново, което може да каже за любовта, а това може да направи само един голям писател. Както винаги и което е казвал Палми Ранчев в интервютата си, и тук в новата книга сюжетите се въртят и допълват около две основни чувства – любовта и самотата. Ние се хвърляме във водовъртежа на една нова любов, за да заглушим самотата в нас.

Затова разказите на Палми Ранчев са и изконни, и модерни. Авторът винаги пише със сърцето си, с пръсти върху пулса на времето и усеща всички пароксизми на човешкото състояние и съвремието. Тук е и човекът, като индивид, и обществото, като спасение и същевременно като заплаха. Нека си спомним Сартр: „Адът, това са другите.“

 Затова тези разкази са надвременни. И над всичко е Бог, с неговото чувство за хумор.

Дали това ще са Ева и Емил от „Понякога е твърде сложно“, които ще се срещнат за кратко в един непознат, случаен град за Емил. Героите на Палми Ранчев са емблематични, често аутсайдери, понякога импулсивни и непредвидими. Както ще каже Емил за решението си: „Не се учуди на желанието си да слезе от влака. Без да знае името на спирката. И без конкретна цел. В неочакваното решение и неизвестността, поне за Емил, съществуваха достатъчно основания да го направи“.  Дали това да си обикновен, каквито са и другите, е добре или е симптоматично, че искаш да почувстваш, че прост�� трябва да направиш нещо за себе си и със себе си. А Ева също ще потвърди: „Че винаги се е доверявала на случайността и първите впечатления“.

Палми Ранчев /д/ и проф. Боян Биолчев /л/ в Театралната зала на Софийския университет, март 2023

Или героите ще са Маргарет и чернокожият Енцо в Италия („ Любов или търпеливо учудване“), където тънката граница между любов и омраза е едва доловима и състоянията не са статични, а преливащи едно в друго. Това връзка ли е или хората си остават напълно чужди. В този разказ има и още един герой – един професионален фотоапарат. И от този предмет Палми Ранчев прави една майсторска фикция – разиграва фабулата така, че ние да приемем на вътрешната си душевната сцена двама герои, които могат да завихрят въображаем дори цял продължаващ роман.

Важен нюанс в разказите е и нежността: да докоснеш другия нежно, едва и деликатно по рамото или бузата, да го гледаш с възхита или полуусмихнато. Всичко това е приемане и предразполагане.   Но авторът ще остане до тук – до ескиза, до щриха, до лаконичността на кратките изречения и ще остави на читателя да дописва. Важното не е, че Палми Ранчев не ни дава отговорите, а че задава правилните въпроси.

Умоподбудителни са и заглавията на тези 27 разказа: „Звукът“, „Безразличието на дърветата“, „Любовната двойка и цигуларите“, „Въпроси за разрешаване“,…

Екзистенциалните теми в разказите на Палми Ранчев са загатнати само леко, ненатрапливо и деликатно. Те ни отпращат отвъд, уж, на пръв поглед катадневните случвания – срещи.  От среза, който къде по-деликатно, къде по-драстично прави Палми Ранчев на социалното ни обкръжения се раждат класическите му разкази, които винаги носят отзвука на хуманността.

Палми Ранчев при получаване на Първа награда в категория Проза на Портал „Култура“, 2019 за сборника с разкази „Тази вечер нищо не е случайно” („Жанет 45“, 2018), снимка: Стефан Джамбазов

Има един разказ, посветен от Палми Ранчев на приятеля му – поета Маломир Николов – „Императрицата“, (а и не само този разказ), който би правил чест на всяка световна антология на късия разказ. Героите са – мъж и жена, които се запознават при изхранването и съществуването си от контейнерите. Този разказ е и много кинематографичен. Пак казвам – това е класика. Класика, която вълнува и докосва и най-дълбоките ни душевни пластове. Надявам се, дори и при хора, с по-закърнели сетива.

Героинята, клошарка, с прозвището „Императрицата“ ще каже в края на разказа, много от това, което всички имаме метафорично в живота си: „Отдавна беше свикнала да приема като очаквани изненадите. Понякога бяха прекрасни, друг път – отвратителни. Често не успяваше да ги разбере. Напоследък дори не се опитваше. Дотогава беше приятно, че повдигне ли глава, го виждаше. Не е сама. Знае кой е, той също я познава. И даже, ако повече никога не проговорят. Достатъчно е, каквото бяха си казали.“ ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и личен архив

[phoenixbleu]

Как да обясниш на дете

Как да обясниш на дете какво е смърт. Какво е човек или животно да си отидат от този свят завинаги. И защо. Синът ми вече се сблъска с тези тематики и най-голямата грешка е да се паникьосаш и да разсееш вниманието, когато те пита сериозни въпроси.

Искам да науча сина си на спокойно приемане на някои неща от живота. Крайностите никога не са ми били по вкуса, нито липсата на разговор по темите за смъртта, поради страх от нея, нито да я изкараме все едно не е нищо кой знае какво, нито прекаленото фамилиарничене с нея. Важно е какъв приемер даваме на децата си, за да нямат после проблеми с това.

Когато прабаба му почина, той дори не питаше къде е, спря да се интересува, сякаш детето усещаше, че няма какво да пита, сякаш знаеше. Когато съм споменавала леля Лора, като попита къде е тя, въпреки че така и не се запозна с нея, спокойно отвърнах: На небето е. При Господ.

И преди сме говорили за Господ, че Той е на небето и в сърцето. И се свързваш с небето през сърцето, за да не си мисли, че Господ е само там горе и няма връзка с Него. Да знае, че връзката е постоянна, непрекъсната. Често, когато стане на тема за тези неща и пита, му повтарям едно и също, като папагал.

Следващото докосване до смъртта, беше гълъбчето, което намерих на 22 Декември 23 г. Прибирам се аз щастлива след покупки от библейския център, една изпълнена с любов и вяра, мислеща за Господ и точно на пътя, от който бях дошла, по средата, стоеше едно гълъбче. Нямаше как да го подмина. Отдавна не ми се беше случвало нещо, което да е пльоснато точно пред лицето ми, така че да е ясно като бял ден, че няма кой друг. Сложих го в едно кашонче и потърсих помощ от пазача на строежа наблизо. Помолих да го задържи за през нощта и че ще се върна утре, беше вече късно и трябваше да си взимам детето от детска градина. Обещах да се върна. На следващия ден, след работа, се върнах на строежа, пазачът го беше преместил в по-широко кашонче, браво. Взех го и го заведох във ветеринарна клиника. Гълъбчето беше още малко, явно учило се да лети и паднало. Не можех да си представя някоя котка да го изяде, въпреки че такива случаи много, но не се случват пред лицето ти всеки ден.

Направиха му снимки, много лошо счупване на едното крило и на едното краче. Единственият ветеринар, който се занимава с птици, работел вече в Шумен. Щяха да му изпратят снимки и да каже дали може да го излекува и да ми се обадят, ако каже че може. Прибрах го вкъщи. Беше ясно, че по празниците никой няма да ми се обади. Сменях всеки ден постелята, храната и водата на гълъбчето, давах му лекарствата, които ми дадоха от клиниката. Всеки път ми се късаше сърцето като го виждах. Ветеринарят каза, че дори счупването да бъде излекувано, най-вероятно няма да може да лети. Какъв е смисълът за една птица, ако не може да лети, как ще оцелее. Бях приела и възможността, че ще го гледаме, ако не може да лети или че ще търсим гълъбар, да го гледа, колкото дни са му отредени.

Гълъбчето издържа до 27ми. Синът ми така и не можа да го види живо, защото през деня го нямаше. На 28ми си беше целия ден вкъщи, обясних му, че ще трябва да погребем гълъбчето. Увих го в един от детските чаршафи. Мишо искаше да го види, показах малко от главичката му. Обясних, че ще отиваме да го изпращаме на небето при Господ, където отново щеше да може да лети. И че когато го заравяме, по този начин го транспортираме на небето.

След случката с това гълъбче, бях изпаднала в депресия от безсилие и се самонаказвах всеки ден. Всеки път се шокирам, когато видя смърт, независимо, че знам че е временна. Не мога да свикна с нея. Затова потънах в нея, залях се с нея, като ще е, да е.

Това, което говоря на детето си, още се уча на него, реално го говоря на детето в мен, което има нужда някой да му напомня, че няма отговорност за тези неща, че не е виновно и не е длъжно да спасява всички и всичко. Искам да имам съчувствие и да помагам, но не и да потъвам в чувството на болезнена отговорност и себебичуване, когато не успея. Иначе се имаме за много големи, все едно от нас зависи живота. Не сме създали ние живота, камо ли да го разбираме. Себестойността не трябва да лежи на това колко успяваш да помогнеш на другите, защото когато не успееш, това те съсипва. Изобщо не трябва да има себестойност в помощта към другит��, помощта е нещо спокойно, което идва следствие от милостта и любовта, която сме получили от Бог. Нещо като вид благодарност, и когато не успееш, пак благодариш, че Господ ти показва, че някои неща трябва да ги оставиш на Неговата грижа. И тежестта отпада, тежестта, докато ходиш по пътя, раменете ти вече не са наведени, стъпките ти не тежат. Кому е нужно? Нима искаш да тежиш, с всичките си грижи на главата. Пусни ги да препускат свободни.

Всеки път когато минем от мястото, където е заровено, Мишо помни и пита къде е гълъбчето и ме кара да му обяснявам пак. И му повтарям едно и също нещо. Гълъбчето вече е на небето, изпратихме го на небето, защото крилото му беше много лошо счупено и не можеше да се оправи. Само Господ може да му помогне, затова го пратихме при Него, Той го излекува и сега лети горе, в небето, при Него.

Ето, една приказка, с която да израстват децата и да имат надежда. Но това не е измислица, а самата истина.

[intoartcenter]

Арт Камп Дъбене #3

Третото издание на Фестивал Арт Камп Дъбене ще се проведе от 21 -27 август на стадион Дъбене. Поканени са да участват 15 артисти от страната и един скулптор от САЩ.  В рамките на една седмица художниците ще осъществят своите проекти, които ще бъдат представени в изложба в края на форума ва рамките на един ден на 27.08. от 18:00 часа в сградата на АПК в центъра на с. Дъбене. Изложбата ще бъде подредена на по-късен етап и в Общинска Художествена Галерия - Карлово. 

По време на Арт Камп Дъбене ще се проведат различни акции из селото, които ще бъдат достояние на жителите и гостите на селото.

Програмата на фестивала включва творчески работилници за деца като: представяне на детски книжки, демонстрации на различни художествени техники и игри. През седмицата от вторник до събота от 20:00 ще има вечерни презентации на творците, фолклорна програма с участието на местни групи, DJ вечер и рок концерти на сцената на стадиона в Дъбене. Всички събития са отворени за широката публика. Заповядайте!

Участници:

Алексия Дюлгерова, Васко Славков, Десислава Атанасова, Джон Нортингтън (САЩ), Елена Панайотова, Женя Калева, Ивайло Симеонов, Лиа Каменова, Лиана Димитрова, Марта Събева, Милена Стамболийска, Миряна Михайлова, Надежда Кацаркова, Нено Белчев, Никола Цветанов, Николина Джановска

Гости:

Жени Лечева, Георги Ружев, Дарина Маркова, Елена Толстошеева, Ивайло Христов и участниците в музикалната програма

Събития

Презентации Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

22.08. (вторник) – представяне творчеството на поканените артисти

Творчески работилници Начало – 11:30 и 18:00 часа - Стадион Дъбене. Подходящо за деца от 5 до 99 години.

22.08. (вторник) - 18:00 ч. - „Плъстена вълна“ с Милена Стамболийска. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 11:30 ч. – Представяне на детската книжка "Тайният ключ или приключ��нията на Тит и Ярмина" от автора Жени Лечева - Творческа работилница - рисуване на герои по разказ. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 18:00 ч. – „Текстилни отпечатъци“ – „Рисуване върху шпули“ с Лиа Каменова и Ивайло Симеонов. Времетраене 1:30 часа.

24.08. (четвъртък) – 18:00 ч. – Театрално представление „Малката ябълка“ по Беинса Дуно с разказвач Дарина Маркова. Представяне на детската книжка „Един слънчоглед“ от автора Елена Толстошеева. Времетраене 30 минути.

25.08. (петък) - 18:00 ч. - „Основни ритми на барабани за деца“ с Ивайло Христов (Blue Lemon) Времетраене 1 час.

Музика Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

Фолклорна програма

23.08. (сряда) – „Женска певческа група за автентичен фолклор“ с ръководител Неда Лалова и „Женска фолклорна група за обработен фолклор“ с ръководител Мария Лалова;

Каравеловска вокално-инструментална група „Веселяци“ с ръководител Димитър Узунов

24.08. (четвъртък)  - DJ сет на Георги Ружев

В партньорство с Club Madrid Karlovo ще свирят следните рок банди

25.08. (петък) – Blue Lemon; Slathe; Dust

26.08. (събота) – Новите дрехи на царя; Exit Reality; Sutura

Акциии из селото

„Златно сечение“ – рисунки с деца и доброволци. Проект на Елена Толстошеева заедно с Дарина Маркова, Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Светлина на познанието“ – стенопис в детски отдел на библиотеката към НЧ „Христо Ботев 1898“. Проект на Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Оцвети с любов“ – оцветяване на черно-бели фотографии. Проект на Марта Събева

Художествени интервенции – Васко Славков

Изложба Място – Сградата на АПК – центъра на Дъбене

27.08.2023 (неделя) – 18:00 – Откриване на изложбата с произведенията създадени по време на Арт Камп Дъбене #3. Изложбата може да бъде видяна само в този ден, а на по-късен етап ще гостува в Общинска Художествена Галерия - Карлово

Организатори

ОХГ – Карлово ИНТО Арт Център Дъбене Артистичен директор – Пенка Минчева Асистент - Женя Калева Озвучител – Стайко Читов Партньори – Club Madrid Karlovo, НЧ „Христо Ботев 1898“ Домакин - Кметство Дъбене в лицето на г-н Николай Ковачев С финансовата подкрепа на

Община Карлово Частни лица Генерален спонсор – Генчо Христов

[mizrakhigor]

Любов не сніг. Оксана Білозір & Ігор Мізрах

MIZRAKH PRODUCTION представляє нову спільну роботу народної артистки України Оксани Білозір & співака і композитора Ігоря Мізраха прем’єру пісні «ЛЮБОВ НЕ СНІГ»🎼🎼🎼🎺🪕🎻🎷🥁🪗🪘🎶🎵🎧🎤🎼🎼🎼. Сьогодні вже ця пісня лунає на хвилях радіо «Шансон»! Білозір & Мізрах Дякуємо авторам пісні Лиходід О. і Герасимік Г. за чудову пісню! Окрема вдячність нашому аранжувальнику Матієнко Олександру та продюсеру і…