phoenixbleu

[phoenixbleu]

[phoenixbleu]

Скити

Понеже нямах повече място в предната публикация, продължавам тук. Информация от интернет:

СКИТИ И САРМАТИ СА РОД��ТВЕНИЦИ НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ. НИТО СКИТИТЕ НИТО САРМАТИТЕ ИМАТ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД, КОЕТО СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ НЯКОИ КАЗИОННИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ. Един от последните опити да се изкарат Аспаруховите българи пришълци е постулата, че скитите и сарматите са иранци. За езиците им са написани книги, но авторите са се постарали да пропуснат редица важни неща. По този начин читателите, а дори и представителите на научната общност биват заблудени. Ето няколко важни подробности, които радетелите на виждането за иранските корени на скито сарматите не посмяват да представят на българския народ: 1.Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ. 2.Дион Касий определя даките (част от семейството на гетите бел.авт. като скити). 3.Страбон смята сарматите за част от скитите, а Прокопий Цезарийски споделя, че сарматите принадлежат на гетското семейство.

Сарматите са описани като светлокоси хора, подобно на гетите : “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации. За скитите будини Херодот твърди, че са с рижа коса и сини очи – Her.IV.108.

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.” 6.Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154. 7.Общата за гети и сармати дума АРИСП е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба. От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837. 8.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ. 10.Важна подробност е и това, че на��-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.

Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н. Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него…Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии…” –Plin.VII.16-17. Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че ��китския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.

По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.” Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход. Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Био-брис/Bιο-βρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).

Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест. В случай, че скитите и сарматите са описани като хора със светла коса и очи, то е доста нелепо да им се приписва идване от Средна Азия. Също така няма никакво основание езика на скитите и сарматите да се определи като ирански, след като Апсирт, а и Овидий отъждествяват тракийския гетски със сарматския. Редно би било да се обясни на българския читател, че скитите и сарматите бивайки светлокоси и идентифицирани като траки, принадлежат към тракийското семейство, което обитава не само Тракия, но и Карпатския регион и Черноморските степи, поне от времето на Халколита.

Павел Серафимов

[phoenixbleu]

Родословие

Синовете на Ной имали жени от преди потопа. Всяка от тези жени носи гено�� и зрънце от статия човек. Въпреки че Бог запазва семейството на Ной, защото той е бил праведен пред Бога, поколението на Ной не остава праведно. Зрънцето на завист, гордост, алчност отново се ражда в човека. Ние виждаме в днешно време как братя от една майка се изпокарват, как братовчеди не се погледнат, как родове не се познават, какво остава човек да помни, че е роднина с високи хора по света, след като връзката се губи толкова лесно. Човекът по онова време е мислил само за оцеляването си, да насели колкото се може по-голямо парче земя, като малко деца, които искат най-хубавата играчка за себе си, неотстъпчиви. Желанието да искаш и да имаш е било по-силно от кръвната връзка и от произхода. Ние виждаме сега как човек няма търпимост спрямо другия за елементарни неща. Тогава са раждали по повече от 10 деца и всички тези 10 деца са имали още 10 братовчеди и така нататък, човекът не е мислил много дълбоко, в днешно време човекът е фин, държи на приятелство, на любов, на вярност, на неща, които по онова време не е било важно, защото така е трябвало да се случи. Човекът да насели всички краища на земята, но правейки го, е изгубил връзка с основното, с източника. Както едно дете, чиито очи се пренасищат от материалното, от това, което светът му предоставя, а това, от което има нужда е единствено връзка с живо същество, с мама, с тати, жива връзка, чувство на любов и принадлежност. Така човекът изгубва в поколения наред връзката със създателя. Затова Исус дойде, за да я възстанови, защото това, което е родено от плът, не може да наследи небесното царство, това което е родено от плът, нашите предци, родове, всички племена, всички народи, дори да проследим всичките родствени връзки, всичко това е плът. Затова не случайно казват, че с приятел се чувстваш по-близък отколкото със собствената си кръв. Защото това, което свързва единомислещите, хората с едни идеали, е по-силно от кръвта. Собствената кръв, братя и роднини се карат именно, заради различия в мисленето и желанията. И затова човек трябва да се роди отново в дух, затова вярващите в Христос се познават веднага, веднага се чувстват близки, дори да не да преки роднини, защото разпознават Божия дух.

И все пак интересно е да проследим как е сформиран днешния българин, през какво е минал и защо носи днешните черти. Това помага да виждаш хората като част от цялото, а не всеки сам за себе си. И виждаш абсурдността на разделението. Това разделение го имаше още в началото на сътворението, когато Каин уби Авел. Това зло още съсипва деня ни, всеки божи ден се сблъскваме с това зло в сърцата си. И колко години имахме шанс да е по-различно, но ние нямаме силата да се справим с това, затова Исус го направи за нас, затова се сродяваме с Исус, за да може той през нас да доведе божието царство на земята.

Ето какво се случи. Ной имаше трима сина, най-големият Сим, който Ной благослови и от него се родиха евреите, които Господ благослови. Вторият Яфат, от който са европейските и азиатските народи. От едната му жена, с азиатски черти, се роди Тогарма, който се предполага, че е имал син на име Булгар.

И най-малкият Хам, който бил тъмнокож, Ной не го благословил, защото бил горделив, не се държал добре.

И тримата сина явно са живели пръснати по земята, и според географското си положение са били придобили черти, нужни за района. Явно предците на и самият Хам са живели много юг, от където са придобили тъмния цвят на кожата. Жените на тримата сина на Ной също са били от различни краища на земята и са имали черти според района. Например жената на Яфет, от която са азиатците е от район със силни ветрове, не много слънце, където хората са развили дръпнатият вид на очите си, за да бъдат предпазени от вятъра. Всяка от жените на децата на Ной носи геном, който е смесен от хората по онова време, преди потопа.

Ако е вярно това Тогарма, който има син Булгар, който най-вероятно е пътувал и отишъл до днешна България и се е смесил с местното население.

Местното население са били други потомци на Яфет от друга жена, седмия син на Яфет, Тирас от когото се предполага, че идва името на траките, които са населявали Беломорска Тракия (днешна горна Гърция и горна Турция). Което се подкрепя с много пресен факт, моята пра-пра-пра-баба е от там. Пра-баба ни е разказвала как нейната баба с други българи са бягали от османците именно от Беломорска Тракия и са се населили в днешна Тракия.

Но от къде идва името България, най-вероятно потомци на Булгар, които се явяват братовчеди на траките, идват тук и така се налага името българи.

Но искам да разгледам подробно всички и от по-отблизо. Твърди се, че траките да били много племена, това са били братя и братовчеди, най-вероятно на двама от синовете на Яфет, този Тирас и Тувал. Казват, че постоянно се карали, нищо чудно, всеки е имал различно виждане за живота. То и сега не сме по-различни, едвам се търпят някои. Все пак тези братя и братовчеди са имали общ баща, но различни майки, всяка от които е носила различни настроения, гени и т.н.

Искам да разбера и също кои са били Магог, дали потомците на Тирас и Магог също не са се смесили. Магог със сигурност се е смесил с Тогарма.

Но от долу написаното, разбирам, че цялата земя, където са обитавали тия тримата се нарича Магог:

И Господното слово дойде към мене и рече:Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш:Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал.—Езекил 38:1-3

Тувал, пише, че е обитавал днешна Румъния, България, горна Турция, значи това може би е едно от племената, наред с тракийците, откъдето са днешните народи на Балканите.

за Мосох и неговия род, заедно с Тувал и Яван, някои изследователи смятат че разпространението на неговия род е в региона на Мала Азия, днешна Турция

Рос - Едно племе Скити, споменато в Ез. 38:2,3, 39:1, заедно с Мосох и Тувал; и трите тези племена бяха под управлението на Гог, князът на земята Магог.

Това за скитите е супер странно, защото преди много години сънувах, ни в клин ни в ръкав, че в съня ми се каза, че съм скит. А дори не знаех, че такава дума съществува.

[phoenixbleu]

Дом

Психиката й бе съвсем разбита с първия сексуален контакт. Годините след това са просто гвоздеи в душата й. Все в търсене на мястото, което да нарече свой дом.

И сега е чужда, и сега не е на мястото си. А иска да създаде свой дом в любов и разбирателство, където хората да са добри, прощаващи. Където да започне от начало, на чисто, където да не помнят грешките й.

Никъде не е нейното място, няма го това място. Съблякоха я чисто гола и вързаха ръцете и за вериги към тавана, виси на ръцете си, седнала на краката си, свити в коленете, на студения под, и от устата й излиза най-жалният крясък. На всички времена, на всичкото зло, свършено на тази земя, на всичката болка, изпитана на света. Ако някой слуша това крещене, няма как да остане с всичкия си.

Животът й е низ от грешки и прошка. И сега отново съм до нея най-силната, държа в ръцете си окървавеното й, отслабнало тяло, очите й като стъкло, гледат празно.

Шш, спокойно, умри спокойно, няма страшно, аз съм тук, умри спокойно.

И умира отново и поредният й труп остава в мен. И не зная как продължавам напред. Усмихвай се по-често, ми казваш. Няма по-усмихнат човек от мен, когато е искрено и очите ми греят. Но да се усмихвам престорено и често, защото така било по-добре, не благодаря.

Животът бил хубав, няма хубав живот, докато има зло в хората. Няма хубав живот и не ми повтаряй тая мантра точно ти, госпожо перфектна и много препатила, защото много препатилият е смирен и простителен, мил и на зло отвръща с благост и добро.

Мног�� препатили не сме нито ти, нито аз.

Много препатилият знае какво е да нараняваш, защото е наранявал от неразбиране и болка и като бъде нараняван, носи неразбирането и болката на другите, а не се дразни и обижда, не търси своето, няма какво да губи.

[phoenixbleu]

[phoenixbleu]

Ето, пиша го

Гледах първи епизод от първи сезон на The Chosen и... сякаш срещнах Исус за първи път. Толкова много ми липсваше, дори най-малката частичка от секундата без Него е болезнено. Припомних се, че не мога без Него, просто не мога, просто това е моята любов, няма друга. Това е единствената ми любов. Тия дни намерих стария си дневник, където много интересно се проследява виждането ми за любовта. И ще го споделя скоро. Цял ден плача, не само защото сърцето ми е пълно, а защото знам и какво ми коства, когато съм без него. И съжалявам, че не винаги успявам да го представя, че човешкото в мен се обажда и пречи той да се прояви напълно в мен.

Плаках и за друго, най-сетне ми се изкристализира нещо, което съм чувствала през целия си живот, но не съм имала пълната убеденост или пълното усещане какво може да значи това. Исус обича всеки един човек с дълбочината и интензитета, с които обича и мен. Досега не съм си задавала въпроса как любовта на Бог може да е към всички и към всичко, как може да е за няколко души едновременно насреща, едновременно да ги обича. Как е възможно? А този въпрос е много важен, защото отговорът е важно да го запомним и живеем всеки ден. Приемали сме досега като нещо нормално Бог обича всички, да, но в момент на интимност се запитвам и как сега по същия начин си толкова близък с друг, а в същото време говориш за вярност и моногамия. Човек би се запитал, не е ли полиаморен Исус. Но Исус не е полиаморен, полиаморията е гнусна, доколкото знам това е да имаш любовни взаимоотношенията и сексуални връзки с повече хора. Да обичаш повече от един човек е нормално, но да си еднакво романтичен с тях и да имаш интимна връзка с всички, е гнусно. И къде е моногамията на Исус? Ето тук е ключът. И тогава ми просветна по-ясно от всякога.

Бог създаде човек по свой образ и подобие, създаде един човек, но в този човек го имаше триединството, защото на места пише и Бог ги създаде. От Адам Бог изкара Ева и ��м каза да се плодят. Но човекът по начало си беше един. Ала Бог прозря, че не е хубаво за човека да бъде сам. За целта на любовта е нужно общуване, взаимоотношение, оглеждане, приемане, да се видиш от страни като отделна част и да се приемеш, да се заобичаш. Ако беше оставил човека като един, нямаше да послужи за нищо това, нямаше да се види и почувства характера на любовта в пълния му потенциал. И така бе нужно човекът да се превърне в повече човеци. Човекът се раздели на отделни клетки, които формираха отделните части на цялото човешко тяло. И за да функционира Човекът, всяка част трябва да е в хармония с другите, да се обичат и да се приемат, то нямат друг избор, ако искат Човекът да работи като цяло. Но разбира се, че всяка клетка имаше правото на избор да се смята за нещо отделно, собствена вселена, но от това винаги ни е боляло. Защото не е естествения процес и поток, по който е необходимо да се с��аботват клетките и частите на тялото. Представете си раковите клетки например, всичко, което е нападнато от вирус например. Затова е толкова присъщо на човека да иска да помогне на другите в беда.

Ето как Господ, Исус Христос обича всички едновременно. Не случайно в Библията сме наречени Булка, не булки. Булка, една. Защото ние сме едно, ние сме един човек и Господ си обича Своя човек. Затова го усещаме и имаме еднакво дълбоко като Свой, защото Той си е наш, нашата любов, единствената ни любов. Ние сме един организъм, Един. И затова, когато се запознаеш с Исус искаш да го споделиш с другите. Цял ден плача и не знам как да се изразя и ми се говори само за Него и искам да си говоря с другите за техните преживявания с него. Да, мили мои, няма за кога да чакаме. Достатъчно време бяхме отделени от любовта, няма вече, Господ идва да си прибере човека. Идва да си ни вземе. Чакайте го и знам, точно сега е още по-болезнен всеки един момент без да го усещаш в сърцето, виждаш коренната разлика, когато е в теб и когато не е в теб. Защото си създаден да е винаги в теб. Създаден си да имаш постоянна връзка с него, постоянно общуване, постоянен обмен. Защото Бог е любов и ние сме неговата Любима. Когато давам сърцето си на Исус, сърцето ми се чувства напълно на място, сърцето ми е у Дома.

[phoenixbleu]

Без излишна намеса

Току що видях една котка да души гълъбче. И го остави, гледаше го и го пазеше като нейна плячка, но не го изяде, защото не е гладна. Защото вече е натъпкана с боклуците, които хората й дават от магазина. Съжалявам, че ще прозвучи жестоко, но котките са ловци, те няма да спрат спрат да убиват, защото са нахранени. Инстинктът ги кара да убиват, а идеята беше да убиват, за да се нахранят. А заради криворазбраната помощ от хората, мечешката услуга, квото хората направиха на котките, те убивам в момента напълно безцелно, не само че не се хранят от плячката си, а по улиците е пълно с убити безсмислено птици, които си лежат, оставени да гният. Безсмислена смърт.

От няколко години съм убедена, че на животните не трябва да се помага, ако не е крайно необходимо да го предпазиш от нещо, например да се стараеш да не го блъскаш с кола, ако я видиш заклещена някъде, да й помогнеш. Но прибирането на животните вкъщи ги осакати брутално, няма как всичките да бъдат "спасени" по домовете на хората, и не им се прави добро. Котешките и кучешките акита например не могат да се ползват за тор, защото са пълни с патогени. А заради човешките боклуци и полуфабрикатите, с които ги хранят хората, качеството им още повече се разваля. Не само че не са в помощ на природата, като се изкара, а и за тях като животни не е добре да се хранят с такива неща.

Трябва да разберете, че хищтническият инстинкт, естественият подбор ще останат до края на времето на тази земя. Чак след второто пришествие, когато Господ подмени земята и смърт вече няма да има и зло няма да има, тогава всички ще са духовни същества, няма да има нужда от смъртта на определен вид, за да се нахрани друг. Извинявайте, обаче само като видях растенията ни как растат, животът в почвата и животът на растенията, каква хищническа борба, какво чудо е, ми светна лампичката. Всичките насекоми, буби и работи, от които зависи развитието на растенията, разнообразието в природата и почвата, ами там е закона на джунглата човек. Например калинките се водят, че са благоприятни за растенията и им се радваме. Да, а занете ли защо са благоприятни:

Ами когато една тиквичка ми се беше почнала да се разваля и разлага, защото до нея не е достигнала достатъчно вода, хранителни елементи, и не е могла да се развие, веднага бяха се появили много странни буби да изядат разширената част на тиквичката. В момента, в който премахнах тази тиквичка, тия буби, така набиващи се на очи, изчезнаха, потънаха в почвата. Появяват се само при нужда, търсят другаде нещо, което се разлага, така няма празно, няма нищо излишно в природата. Постоянен кръговрат. И да, природата, дори животът на растенията е жесток. Но само погледнато от една точка. Погледнато от тази точка, трябва да се храниш със слънчева светлина и да ходиш на пръсти. Изобщо да не живееш на тая планет��. Както казах и това ще се случи, но няма смисъл в тази природа тук, с тези и закони, да живееш в крайност и да си мислиш, че помагаш на природата и животните. С какво си храниш кучето и котката вкъщи. Дори парк Лъвов, добрите кротки лъвове, с какво ги храни, пак с месо. Пак са убити животни, за да се нахранят кротките лъвове, просто не са ги убили лъвовете, убил си ги ти, за да ги нахраниш.

Криворазбрана доброта, криворазбрана помощ, криворазбран свят са в следствие на липса на наблюдателност.

Снимките са на Данаил, ръководителят на проекта за "Градско Земеделие"

[phoenixbleu]

Боли ме безумно вече от този свят. Ела си Го��поди, че е непоносимо вече

[phoenixbleu]

Hello, Big breasted girls

Hello, big breasted girls, how are you?

I really think that you need to stop showing off with your body so much and show you are proud of your femininity, because there are girls who are struggling every day with their femininity and can't have your body type. And there are women who went through a surgery due to illness and don't have breasts at all. And there are women suffering in a war where solders cut off their breasts. And you can't just ignore it like it's not your problem.

And hello, stupid boys, that you thought that femininity is all about looking feminine.

Take good care of yourself!

"I did not want to be desired as other women are desired. I wanted to be desired for who I am."

[phoenixbleu]

"Любовта вече я търся само нагоре, в Господ"

[phoenixbleu]

Колко съм празен

Спах с негърки

Спах с момичета всякакви

От горе до долу с татуировки

И пиърсинги

За една вечер, с няколко на веч��р

Пред екрана

Задоволих всяко мое сетиво

Всяка моя извратена мисъл

И съм по-празен от всякога

Имам нужда само от нея

От душата си

А няма я

Изгубих я

Умъртвих я

Захвърлих я

Презрях я

За какво ми беше, си казах

Като нейните стремежи са все духовни

С такава духовност не моа го дигна

А и защо ли ми трябваше

Сега съжалявам и се чувствам безумно сам

Сам, сам, сам

Изпразнен толкова изпразнен

Че даже не помня какво е ден

Животът ми е вечна нощ

За Бога, къде ми е душата?!

Тук Съм, сине!

Я, Душо Моя, това ти ли си или сънувам?

Аз съм, сине, Аз съм, хайде върви със Мене

Не, мога, тялото тежи ми

Тежат ти всички грехове, пусни ги

Аз няма да ги помня, върви с Мен и повече не съгрешавай

Не мога, като погледна натам и се сещам

Що за изверг съм

В Моя свят изверги няма

Замълчи със своите мисли

И остави Ме да говоря

[phoenixbleu]

Плътта е ненаситна

Плътта е ненаситна

Очи да видят

Ръце да пипнат

Ръце пълни с красиви гърди

Ръце пълни с кръгло дупе

Очи пълни с плът и желание

И страст да изпият

Всичко, което възпламенява

За любене

Плътта е ненаситна

За разцъфнал цвят да откъсне

И вкуси

Плътта е ненаситна

За внимание

Колкото повече й даваш

Толкова повече иска

И не намира утеха

И се отвратих от нея

Когато знам, че тя ще изчезне

Заедно с всичките й усещания

Няма да ги има

Времето им е сладко

Но много кратко

Ще остане само душата

И ако пълен ми е бил животът с плът

И когато тя ми се ��тнеме

О, колко празна ще остане душата

Не мислил за нея, за нещата

Които я хранят

Гладна и жадна

И празна е душата

За друг живот

Умрях за тоя

1 Коринтяни 6

13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото

[phoenixbleu]

Новият Ерусалим

Сънувам, че имам рожден ден и съм събрала най-близките си приятели и роднини на заведение. Обаче това заведение се оказва неудобно за броя на гостите. Масата, на която щяхме да бъдем не беше достатъчно голяма, и трима-четирима души оставаха да стоят отделно. Това не ми се понрави и се чудих как да съединим още една-две по-малки маси към основната маса.

Имах една гостенка, не знам каква ми се водеше, обаче тя се изказа много високомерно. Как можело в такива заведение да ги събирам, ако била тя, щели да отидат на пъб, където да е широко, по-свободно, кеф ти да седиш, кеф ти да ядеш, кеф ти дансинг. Картинката беше нещо като в рок бар, пиене, пушене. Всъщност се сетих, че нейни рожден ден вече сме го карали и помня как беше, супер яко. И всъщност се замислих, че точно така бих си празнувала рождения ден, не бих затворила хората в такава строга обстановка и се чудех, защо това заведение, защо по този начин. Исках да се чувстват комфортно и свободно.

И тази ми гостенка беше супер атрактивна, имаше много освободено уверено поведение, чувстваше се супер уверена в себе си. Можеше да повлече масите след себе си. Беше красива, супер привлекателна, магнетична и просто като я гледаш, си казваш купон и секс. И се почувствах супер intimidated, че хората наистина ще се почувстват тъпо, че са тук и си казват как искат пак да е нейния рожден ден и да го празнуват по другия начин. Ами като не й харесва, да се маха. Дори не знаех какво правеше тази жена тук, защо беше дошла да уважи рождения ми ден, какво общо имахме? Хем не чувствах нищо общо, хем не можех да я отпратя, имаше нещо, което ни свързва.

И погледнах към нашата маса, някак с жалост и със страх, все пак се опитахме да съединим ��аси и всички да се чувстват добре дошли. Храната се бавеше. И въпреки това, имаше нещо друго, което се случи, хората се чувствах свързани не заради обстановката, не заради нещо атрактивно в обстановката и в рожденичката. Докато чакаха, всеки се беше отпуснал да си говори с друг, поради искрен интерес към човека, нямаше изобщо някакво натягаме на важност или гордост.

Тогава пред мен се показаха две картини или снимки, от едната страна беше лицето на тази жена, от другата страна моето. Тя беше с грим, който беше размазан и се стичаше като от сълзи, но очите й бяха арогантни и излъчваше сладострастие, блудство. Беше горделива, нахакана и много атрактивна, приканваше към грях. От другата страна погледнах себе си, аз също имах грим около очите, но беше опушен, като на викингски воин. В очите се четеше преживяно страдание, смирение, емпатия и сила на духа. Вече бях минала през греховното състояние и знаех цената му, нямаше помен от старата природа на жената. Гостенката ми беше стария Ерусалим, който се беше надигнал в сърцето си, поради красотата си. Но аз бях новия Ерусалим, който беше умъртвил греховната природа. Затова и тя беше на рождения ми ден, защото бяхме миналото и настоящето на едно и също нещо. И как можех да си мисля, че тя и това, което тя предлага е по-добро. Можех с един поглед, с една дума да я поваля. Но не използвах силата си, защото не в това беше смисъла.

И разбрах, че това събиране беше специално, бяхме се събрали в името на Иисус и прикрепяването на други маси към основната, всъщност бяха клонки от други народи, които се прикрепяват към основната лозя, тялото Христово.

[phoenixbleu]

Ангелска песен

Започнах да рисувам наум някакви линии, планина, строеж, слънце. След това започнах да рисувам друга картина, порта с йероглифи, които не разбирах, тази порта се отвори и ослепителни сияние имаше там и влязох в него, беше като огън, който обаче не ме изгаря. И тогава започнах да виждам светъл град, ангели, които пееха, хора, които прииждаха като мен и се включваха в пеенето. Очертанията на сграда, разходих се с един ангел до горната част на сградата до покрива, бях в пълна безопасност. От това песнопойно място слязохме пак на земята и удари тръбен звук за битка, армията на Михаил срещ�� армията на Луцифер, беше невероятна шумотевица, Луцифер пада с един такъв напрегнат повтаряш се мотив от музика.

После чувам пеене в мен:

Оолива*, Оолива, Оолива, Оолива, Оолива, Оолива

Хосанна*, Хосанна, Хосанна, Хосанна, Хосанна

Оолива, Хосанна, Оолива, Хосанна, Оолива, Хосанна

Армагедон, Армагедон, Армагедон

Небето се отвори, Иисус влезе

Армагедон, Армагедон, Армагедон

Небето се отвори, Иисус влезе

Амингото, Амингото, Амингото, Амингото

*Оолива - Ерусалим

*Хосанна - Господи, спаси!

[phoenixbleu]

Откровение 10/08/2024

Защо в сърцето на Сатана се роди гордост. Когато си толкова близо до Господ и пълен с неговата мъдрост и знание, лесно може да се роди гордост в теб. Знанието поражда гордост. Почувствайте го кака става, близо сте до нещо безумно красиво, всичко е в невероятен мир, съвършенство, чувате глада на Господ перфектно, знаете всяко едно кътче от неговите идеи, просто ще бъдете опиянение от това нещо и ще се запитате има ли отвъд още, докъде още мога да стигна отвъд. Ето го желанието на Сатана да се надигне над трона на Господ.

Само си го представи, "I will ascend above the stars if God", казва. Мислил си е, че Господ крие някаква тайна отвъд себе си, че иска да запази знанието за себе си какво е отвъд него, какво има там, дали има нещо там, по-велико. Не сме ли си задавали и ние същия въпрос, откъде идва вселената, има ли нещо отвъд нея. И бидейки толкова близо до Господ, Сатана е искал да разбере и се е усъмнил, че Господ нещо го лъже и крие, и се е втурнал да мине през него, и така е получил отпор. По същия начин изкушава Ева да си мисли, че Господ иска да им попречи да знаят какво е добро и зло, за да не станат като него. Сатана се е усъмнил в чистото сърце на Бог, и в същото е изкушил да се съмняваме и ние.

Затова трябваше да минем през това отделяне от Бога, падение и спасение, за да може да се роди смирението в нас. Няма как да ни даде да сме творци във владенията на Вселената, ако не сме смирени. Господ е всемогъщ, всевиждащ, заради всичката тази отговорност и всезнание, е изключително, изключително важно да си смирен. И това иска за нас, за да не се главозамаяме. Ако не се беше ошлайфало това качество, бързо щяхме да съсипем цялата Вселена. А така, веднъж завинаги пребори ли се с всички потенциални опасности, можем спокойно да растем деца на Бог и да владеем с Него �� да творим Вселената.

Днес погледнах към небето и видях един много красив облак, сигурна съм, че имаше нещо там или облакът не беше просто облак, Господен ангел ли се криеше там. На въпроса ми облакът отговори като се измени в нещо още по-конкретно завъртяно като спирала, заприлича ми на око с крило завито около окото. Вгледах се в окото. Гледам и в ума си питам към Господ. Какво има да ги чакаш още, Господи, хората, давай да се приключва, колко още ще ги чакаш да се обърнат към теб, имаха достатъчно шанс, чуха за теб, имаха възможност да те изберат, изля им откровения. Какъв е смисълът още да продължава, давай да се свършва. Взимай, който вече е сигурен в сърцето си за теб и да се приключва.

И тогава чух отговор в ума си. Знаеш ли колко хора преди да се появиш ти, ме питаха същото нещо и нямаха вече търпение за Второто пришествие. Ако бях ги послушал, щеше ли да се появиш ти. Защо си мислиш, че чакам напразно. Нямат ли шанс други да се родят и да вярват със същата сила като теб, както ти имаше този шанс да се родиш, да съгрешиш и да се върнеш при Мен. Имай търпение, имам още кого да чакам за Моя слава и за Моето царство.

И си отдъхнах, да бе, верно е така. Ако не ме беше изчакал мен, нямаше да ме има и нямаше никога да изпитам тази благодат.

Благодарих за времето, което дава на едни да вземат решение, на други да се родят и да пораснат, да станат част от божието царство. Мнозина преди мен са ревяли със същата сила към Бог, но търпение, Барбадан, търпение. Бог има план и не трябва да го пришпорваме.

[phoenixbleu]

Четете, четете, моля ви, четете

[phoenixbleu]

Powerful