phoenixbleu - Tumblr blog

[phoenixbleu]

Ето, пиша го

Гледах първи епизод от първи сезон на The Chosen и... сякаш срещнах Исус за първи път. Толкова много ми липсваше, дори най-малката частичка от секундата без Него е болезнено. Припомних се, че не мога без Него, просто не мога, просто това е моята любов, няма друга. Това е единствената ми любов. Тия дни намерих стария си дневник, където много интересно се проследява виждането ми за любовта. И ще го споделя скоро. Цял ден плача, не само защото сърцето ми е пълно, а защото знам и какво ми коства, когато съм без него. И съжалявам, че не винаги успявам да го представя, че човешкото в мен се обажда и пречи той да се прояви напълно в мен.

Плаках и за друго, най-сетне ми се изкристализира нещо, което съм чувствала през целия си живот, но не съм имала пълната убеденост или пълното усещане какво може да значи това. Исус обича всеки един човек с дълбочината и интензитета, с които обича и мен. Досега не съм си задавала въпроса как любовта на Бог може да е към всички и към всичко, как може да е за няколко души едновременно насреща, едновременно да ги обича. Как е възможно? А този въпрос е много важен, защото отговорът е важно да го запомним и живеем всеки ден. Приемали сме досега като нещо нормално Бог обича всички, да, но в момент на интимност се запитвам и как сега по същия начин си толкова близък с друг, а в същото време говориш за вярност и моногамия. Човек би се запитал, не е ли полиаморен Исус. Но Исус не е полиаморен, полиаморията е гнусна, доколкото знам това е да имаш любовни взаимоотношенията и сексуални връзки с повече хора. Да обичаш повече от един човек е нормално, но да си еднакво романтичен с тях и да имаш интимна връзка с всички, е гнусно. И къде е моногамията на Исус? Ето тук е ключът. И тогава ми просветна по-ясно от всякога.

Бог създаде човек по свой образ и подобие, създаде един човек, но в този човек го имаше триединството, защото на места пише и Бог ги създаде. От Адам Бог изкара Ева и им каза да се плодят. Но човекът по начало си беше един. Ала Бог прозря, че не е хубаво за човека да бъде сам. За целта на любовта е нужно общуване, взаимоотношение, оглеждане, приемане, да се видиш от страни като отделна част и да се приемеш, да се заобичаш. Ако беше оставил човека като един, нямаше да послужи за нищо това, нямаше да се види и почувства характера на любовта в пълния му потенциал. И така бе нужно човекът да се превърне в повече човеци. Човекът се раздели на отделни клетки, които формираха отделните части на цялото човешко тяло. И за да функционира Човекът, всяка част трябва да е в хармония с другите, да се обичат и да се приемат, то нямат друг избор, ако искат Човекът да работи като цяло. Но разбира се, че всяка клетка имаше правото на избор да се смята за нещо отделно, собствена вселена, но от това винаги ни е боляло. Защото не е естествения процес и поток, по който е необходимо да се сработват клетките и частите на тялото. Представете си раковите клетки например, всичко, което е нападнато от вирус например. Затова е толкова присъщо на човека да иска да помогне на другите в беда.

Ето как Господ, Исус Христос обича всички едновременно. Не случайно в Библията сме наречени Булка, не булки. Булка, една. Защото ние сме едно, ние сме един човек и Господ си обича Своя човек. Затова го усещаме и имаме еднакво дълбоко като Свой, защото Той си е наш, нашата любов, единствената ни любов. Ние сме един организъм, Един. И затова, когато се запознаеш с Исус искаш да го споделиш с другите. Цял ден плача и не знам как да се изразя и ми се говори само за Него и искам да си говоря с другите за техните преживявания с него. Да, мили мои, няма за кога да чакаме. Достатъчно време бяхме отделени от любовта, няма вече, Господ идва да си прибере човека. Идва да си ни вземе. Чакайте го и знам, точно сега е още по-болезнен всеки един момент без да го усещаш в сърцето, виждаш коренната разлика, когато е в теб и когато не е в теб. Защото си създаден да е винаги в теб. Създаден си да имаш постоянна връзка с него, постоянно общуване, постоянен обмен. Защото Бог е любов и ние сме неговата Любима. Когато давам сърцето си на Исус, сърцето ми се чувства напълно на място, сърцето ми е у Дома.

[phoenixbleu]

Без излишна намеса

Току що видях една котка да души гълъбче. И го остави, гледаше го и го пазеше като нейна плячка, но не го изяде, защото не е гладна. Защото вече е натъпкана с боклуците, които хората й дават от магазина. Съжалявам, че ще прозвучи жестоко, но котките са ловци, те няма да спрат спрат да убиват, защото са нахранени. Инстинктът ги кара да убиват, а идеята беше да убиват, за да се нахранят. А заради криворазбраната помощ от хората, мечешката услуга, квото хората направиха на котките, те убивам в момента напълно безцелно, не само че не се хранят от плячката си, а по улиците е пълно с убити безсмислено птици, които си лежат, оставени да гният. Безсмислена смърт.

От няколко години съм убедена, че на животните не трябва да се помага, ако не е крайно необходимо да го предпазиш от нещо, например да се стараеш да не го блъскаш с кола, ако я видиш заклещена някъде, да й помогнеш. Но прибирането на животните вкъщи ги осакати брутално, няма как всичките да бъдат "спасени" по домовете на хората, и не им се прави добро. Котешките и кучешките акита например не могат да се ползват за тор, защото са пълни с патогени. А заради човешките боклуци и полуфабрикатите, с които ги хранят хората, качеството им още повече се разваля. Не само че не са в помощ на природата, като се изкара, а и за тях като животни не е добре да се хранят с такива неща.

Трябва да разберете, че хищтническият инстинкт, естественият подбор ще останат до края на времето на тази земя. Чак след второто пришествие, когато Господ подмени земята и смърт вече няма да има и зло няма да има, тогава всички ще са духовни същества, няма да има нужда от смъртта на определен вид, за да се нахрани друг. Извинявайте, обаче само като видях растенията ни как растат, животът в почвата и животът на растенията, каква хищническа борба, какво чудо е, ми светна лампичката. Всичките насекоми, буби и работи, от които зависи развитието на растенията, разнообразието в природата и почвата, ами там е закона на джунглата човек. Например калинките се водят, че са благоприятни за растенията и им се радваме. Да, а занете ли защо са благоприятни:

Ами когато една тиквичка ми се беше почнала да се разваля и разлага, защото до нея не е достигнала достатъчно вода, хранителни елементи, и не е могла да се развие, веднага бяха се появили много странни буби да изядат разширената част на тиквичката. В момента, в който премахнах тази тиквичка, тия буби, така набиващи се на очи, изчезнаха, потънаха в почвата. Появяват се само при нужда, търсят другаде нещо, което се разлага, така няма празно, няма нищо излишно в природата. Постоянен кръговрат. И да, природата, дори животът на растенията е жесток. Но само погледнато от една точка. Погледнато от тази точка, трябва да се храниш със слънчева светлина и да ходиш на пръсти. Изобщо да не живееш на тая планета. Както казах и това ще се случи, но няма смисъл в тази природа тук, с тези и закони, да живееш в крайност и да си мислиш, че помагаш на природата и животните. С какво си храниш кучето и котката вкъщи. Дори парк Лъвов, добрите кротки лъвове, с какво ги храни, пак с месо. Пак са убити животни, за да се нахранят кротките лъвове, просто не са ги убили лъвовете, убил си ги ти, за да ги нахраниш.

Криворазбрана доброта, криворазбрана помощ, криворазбран свят са в следствие на липса на наблюдателност.

Снимките са на Данаил, ръководителят на проекта за "Градско Земеделие"

[phoenixbleu]

Боли ме безумно вече от този свят. Ела си Господи, че е непоносимо вече

[phoenixbleu]

Hello, Big breasted girls

Hello, big breasted girls, how are you?

I really think that you need to stop showing off with your body so much and show you are proud of your femininity, because there are girls who are struggling every day with their femininity and can't have your body type. And there are women who went through a surgery due to illness and don't have breasts at all. And there are women suffering in a war where solders cut off their breasts. And you can't just ignore it like it's not your problem.

And hello, stupid boys, that you thought that femininity is all about looking feminine.

Take good care of yourself!

"I did not want to be desired as other women are desired. I wanted to be desired for who I am."

[phoenixbleu]

"Любовта вече я търся само нагоре, в Господ"

[phoenixbleu]

Колко съм празен

Спах с негърки

Спах с момичета всякакви

От горе до долу с татуировки

И пиърсинги

За една вечер, с няколко на вечер

Пред екрана

Задоволих всяко мое сетиво

Всяка моя извратена мисъл

И съм по-празен от всякога

Имам нужда само от нея

От душата си

А няма я

Изгубих я

Умъртвих я

Захвърлих я

Презрях я

За какво ми беше, си казах

Като нейните стремежи са все духовни

С такава духовност не моа го дигна

А и защо ли ми трябваше

Сега съжалявам и се чувствам безумно сам

Сам, сам, сам

Изпразнен толкова изпразнен

Че даже не помня какво е ден

Животът ми е вечна нощ

За Бога, къде ми е душата?!

Тук Съм, сине!

Я, Душо Моя, това ти ли си или сънувам?

Аз съм, сине, Аз съм, хайде върви със Мене

Не, мога, тялото тежи ми

Тежат ти всички грехове, пусни ги

Аз няма да ги помня, върви с Мен и повече не съгрешавай

Не мога, като погледна натам и се сещам

Що за изверг съм

В Моя свят изверги няма

Замълчи със своите мисли

И остави Ме да говоря

[phoenixbleu]

Плътта е ненаситна

Плътта е ненаситна

Очи да видят

Ръце да пипнат

Ръце пълни с красиви гърди

Ръце пълни с кръгло дупе

Очи пълни с плът и желание

И страст да изпият

Всичко, което възпламенява

За любене

Плътта е ненаситна

За разцъфнал цвят да откъсне

И вкуси

Плътта е ненаситна

За внимание

Колкото повече й даваш

Толкова повече иска

И не намира утеха

И се отвратих от нея

Когато знам, че тя ще изчезне

Заедно с всичките й усещания

Няма да ги има

Времето им е сладко

Но много кратко

Ще остане само душата

И ако пълен ми е бил животът с плът

И когато тя ми се отнеме

О, колко празна ще остане душата

Не мислил за нея, за нещата

Които я хранят

Гладна и жадна

И празна е душата

За друг живот

Умрях за тоя

1 Коринтяни 6

13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото

[phoenixbleu]

Новият Ерусалим

Сънувам, че имам рожден ден и съм събрала най-близките си приятели и роднини на заведение. Обаче това заведение се оказва неудобно за броя на гостите. Масата, на която щяхме да бъдем не беше достатъчно голяма, и трима-четирима души оставаха да стоят отделно. Това не ми се понрави и се чудих как да съединим още една-две по-малки маси към основната маса.

Имах една гостенка, не знам каква ми се водеше, обаче тя се изказа много високомерно. Как можело в такива заведение да ги събирам, ако била тя, щели да отидат на пъб, където да е широко, по-свободн��, кеф ти да седиш, кеф ти да ядеш, кеф ти дансинг. Картинката беше нещо като в рок бар, пиене, пушене. Всъщност се сетих, че нейни рожден ден вече сме го карали и помня как беше, супер яко. И всъщност се замислих, че точно така бих си празнувала рождения ден, не бих затворила хората в такава строга обстановка и се чудех, защо това заведение, защо по този начин. Исках да се чувстват комфортно и свободно.

И тази ми гостенка беше супер атрактивна, имаше много освободено уверено поведение, чувстваше се супер уверена в себе си. Можеше да повлече масите след себе си. Беше красива, супер привлекателна, магнетична и просто като я гледаш, си казваш купон и секс. И се почувствах супер intimidated, че хората наистина ще се почувстват тъпо, че са тук и си казват как искат пак да е нейния рожден ден и да го празнуват по другия начин. Ами като не й харесва, да се маха. Дори не знаех какво правеше тази жена тук, защо беше дошла да уважи рождения ми ден, какво общо имахме? Хем не чувствах нищо общо, хем не можех да я отпратя, имаше нещо, което ни свързва.

И погледнах към нашата маса, някак с жалост и със страх, все пак се опитахме да съединим маси и всички да се чувстват добре дошли. Храната се бавеше. И въпреки това, имаше нещо друго, което се случи, хората се чувствах свързани не заради обстановката, не заради нещо атрактивно в обстановката и в рожденичката. Докато чакаха, всеки се беше отпуснал да си говори с друг, поради искрен интерес към човека, нямаше изобщо някакво натягаме на важност или гордост.

Тогава пред мен се показаха две картини или снимки, от едната страна беше лицето на тази жена, от другата страна моето. Тя беше с грим, който беше размазан и се стичаше като от сълзи, но очите й бяха арогантни и излъчваше сладострастие, блудство. Беше горделива, нахакана и много атрактивна, приканваше към грях. От другата страна погледнах себе си, аз също имах грим около очите, но беше опушен, като на викингски воин. В очите се четеше преживяно страдание, смирение, емпатия и сила на духа. Вече бях минала през греховното състояние и знаех цената му, нямаше помен от старата природа на жената. Гостенката ми беше стария Ерусалим, който се беше надигнал в сърцето си, поради красотата си. Но аз бях новия Ерусалим, който беше умъртвил греховната природа. Затова и тя беше на рождения ми ден, защото бяхме миналото и настоящето на едно и също нещо. И как можех да си мисля, че тя и това, което тя предлага е по-добро. Можех с един поглед, с една дума да я поваля. Но не използвах силата си, защото не в това беше смисъла.

И разбрах, че това събиране беше специално, бяхме се събрали в името на Иисус и прикрепяването на други маси към основната, всъщност бяха клонки от други народи, които се прикрепяват към основната лозя, тялото Христово.

[phoenixbleu]

Ангелска песен

Започнах да рисувам наум някакви линии, планина, строеж, слънце. След това започнах да рисувам друга картина, порта с йероглифи, които не разбирах, тази порта се отвори и ослепителни сияние имаше там и влязох в него, беше като огън, който обаче не ме изгаря. И тогава започнах да виждам светъл град, ангели, които пееха, хора, които прииждаха като мен и се включваха в пеенето. Очертанията на сграда, разходих се с един ангел до горната част на сградата до покрива, бях в пълна безопасност. От това песнопойно място слязохме пак на земята и удари тръбен звук за битка, армията на Михаил срещу армията на Луцифер, беше невероятна шумотевица, Луцифер пада с един такъв напрегнат повтаряш се мотив от музика.

После чувам пеене в мен:

Оолива*, Оолива, Оолива, Оолива, Оолива, Оолива

Хосанна*, Хосанна, Хосанна, Хосанна, Хосанна

Оолива, Хосанна, Оолива, Хосанна, Оолива, Хосанна

Армагедон, Армагедон, Армагедон

Небето се отвори, Иисус влезе

Армагедон, Армагедон, Армагедон

Небето се отвори, Иисус влезе

Амингото, Амингото, Амингото, Амингото

*Оолива - Ерусалим

*Хосанна - Господи, спаси!

[phoenixbleu]

Откровение 10/08/2024

Защо в сърцето на Сатана се роди гордост. Когато си толкова близо до Господ и пълен с неговата мъдрост и знание, лесно може да се роди гордост в теб. Знанието поражда гордост. Почувствайте го кака става, близо сте до нещо безумно красиво, всичко е в невероятен мир, съвършенство, чувате глада на Господ перфектно, знаете всяко едно кътче от неговите идеи, просто ще бъдете опиянение от това нещо и ще се запитате има ли отвъд още, докъде още мога да стигна отвъд. Ето го желанието на Сатана да се надигне над трона на Господ.

Само си го представи, "I will ascend above the stars if God", казва. Мислил си е, че Господ крие някаква тайна отвъд себе си, че иска да запази знанието за себе си какво е отвъд него, какво има там, дали има нещо там, по-велико. Не сме ли си задавали и ние същия въпрос, откъде идва вселената, има ли нещо отвъд нея. И бидейки толкова близо до Господ, Сатана е искал да разбере и се е усъмнил, че Господ нещо го лъже и крие, и се е втурнал да мине през него, и така е получил отпор. По същия начин изкушава Ева да си мисли, че Господ иска да им попречи да знаят какво е добро и зло, за да не станат като него. Сатана се е усъмнил в чистото сърце на Бог, и в същото е изкушил да се съмняваме и ние.

Затова трябваше да минем през това отделяне от Бога, падение и спасение, за да може да се роди смирението в нас. Няма как да ни даде да сме творци във владенията на Вселената, ако не сме смирени. Господ е всемогъщ, всевиждащ, заради всичката тази отговорност и всезнание, е изключително, изключително важно да си смирен. И това иска за нас, за да не се главозамаяме. Ако не се беше ошлайфало това качество, бързо щяхме да съсипем цялата Вселена. А така, веднъж завинаги пребори ли се с всички потенциални опасности, можем спокойно да растем деца на Бог и да владеем с Него и да творим Вселената.

Днес погледнах към небето и видях един много красив облак, сигурна съм, че имаше нещо там или облакът не беше просто облак, Господен ангел ли се криеше там. На въпроса ми облакът отговори като се измени в нещо още по-конкретно завъртяно като спирала, заприлича ми на око с крило завито около окото. Вгледах се в окото. Гледам и в ума си питам към Господ. Какво има да ги чакаш още, Господи, хората, давай да се приключва, колко още ще ги чакаш да се обърнат към теб, имаха достатъчно шанс, чуха за теб, имаха възможност да те изберат, изля им откровения. Какъв е смисълът още да продължава, давай да се свършва. Взимай, който вече е сигурен в сърцето си за теб и да се приключва.

И тогава чух отговор в ума си. Знаеш ли колко хора преди да се появиш ти, ме питаха същото нещо и нямаха вече търпение за Второто пришествие. Ако бях ги послушал, щеше ли да се появиш ти. Защо си мислиш, че чакам напразно. Нямат ли шанс други да се родят и да вярват със същата сила като теб, както ти имаше този шанс да се родиш, да съгрешиш и да се върнеш при Мен. Имай търпение, имам още кого да чакам за Моя слава и за Моето царство.

И си отдъхнах, да бе, верно е така. Ако не ме беше изчакал мен, нямаше да ме има и нямаше никога да изпитам тази благодат.

Благодарих за времето, което дава на едни да вземат решение, на други да се родят и да пораснат, да станат част от божието царство. Мнозина преди мен са ревяли със същата сила към Бог, но търпение, Барбадан, търпение. Бог има план и не трябва да го пришпорваме.

[phoenixbleu]

Четете, четете, моля ви, четете

[phoenixbleu]

Powerful

[phoenixbleu]

Even the devil can't escape my questions

Пишех личната си история, нещо, което на дявола никак нямаше да му хареса да бъде публикувано, защото щеше да докосне сърца на много хора. Продължих и след като го написах, бам, прати ми малка стреличка, нещо, с което да ме изкуши, няма да споменавам какво е, но го подминах, не се поддадох. Лягам и още това нещо ме тормози и си казах не, няма да се дам. И се обърнах директно към него.

Защо го правиш?

Казах ти да не се занимаваш с нея.

Защо?

Тя е моя.

Господ я иска.

Няма да я дам.

Ще видим.

А и ти още не си се справила с това, още те изкушава.

Знам, че ти харесва да ме изкушаваш, но нали знаеш, че аз вече съм предала тези неща на Христос.

Не си, хахах, още е там, и няма да спра да те тормозя.

Господ ти каза да не го изкушаваш. Значи и всеки, който се е предал на Христос, станал дете на Господ, не можеш да го изкушиш.

Мога, особено като виждам пробойни. Все още мога да използвам това срещу теб.

Не е вярно, престани. И в това няма да ме накараш да повярвам.

Ти трябва да престанеш, спри да ми се бъркаш в работите, спри да преследваш хора, които са мои. Иначе ще те смачкам, ще те разбия.

Натъжих се и го погледнах със сълзи на очите.

Защо, защо го правиш. Нямаш ли капчица състрадание. Как ти доставя удоволствие да тормозиш хората така.

Състрадание, хаха, хахаха, хахах, какво е това? А и лесно, виж, те сами се дават, сами си го правят. Не искат Господ и аз използвам всеки удобен случай да ги хвана още по-здраво в техните си желания.

Не се ли умори от това, не ти ли писна, за толкова векове не направи ли достатъчно.

Остава ми малко време и ако мога да съборя и някое дете на Бог още, ще имам повече последователи и компания в огненото царство.

Огненото царство.. да, вярно, че така пише в Библията, но не си ли се замислял, че може да не ти се налага да отиваш там, просто можеш да се върнеш. Защо трябва да се сбъдва това. Само ако пожелаеш, само ако промениш решението си, всичко ще се възстанови, ти също. Няма да има огнено царство. Няма ли някоя книга, нещо, което Господ да ти е оставил, специално за теб.

Всичките книги за мен аз съм си ги писал, като начин за изкупление и да бъда разбран. Но Господ, не ги одобри, понеже не са вдъхновени от Него. Няма решение за мен. Това е моята съдба и ще си я понеса. В крайна сметка повече от половината от човеците, които той създаде, ще бъдат там долу с мен. Каква победа!

И какво, ще си откараш вечността там долу, на едно място ще бъдеш господар, ще те боговорят и ще си правиш каквото искаш, на едно място, ще си най-големият, най-признатият, защото не успя в небесата да го постигнеш това, поне на едно място, макар и огненото езеро е по-добре за теб, от това да се смириш и да са откажеш от цялата си идея. Колко време ще издържиш на този начин на живот. Не ти ли се струва абсолютно празен и потискащ. Ако се върнеш тук, ако се откажеш от всичко, което те тормози, от гордостта си, от гнева си, от всичко, от амбициите си, ще имаш много по-съдържателен живот тук с Господ. Ще бъдеш отново ангелът пазител, а не рушител.

Невъзможно. Нали е писано вече, че ще съм в огненото езеро. Явно няма да направя този избор, това е божият план за мен, да ме прокуди изцяло.

Това е, което е провидял в твоето сърце, не че иска това за теб. Просто изборите ти те водят натам. Той е добър и ще ти даде шанс и на теб, сигурна съм. Само трябва да поискаш да се помириш с Него.

Защо си мислиш, че искам да имам шанс с Господ. Направо ми писна от вас, дето все го защитавате, дето все сте на негова страна. Създаде ли ме такъв, че да се изкуша в красотата си. Създаде ме. Щом той ме е създал така че да съгреша, не са ли тези грехове в него самия и всъщност той иска да се справи с тях чрез мен. Аз съм олицетворението на всичко, което той намери в себе си, което не му харесва, което да изреже от себе си и да го прокуди. И после той пак е най-великият, добър. Бла, Бла, Бла. Защо сте толкова наивни. В Господ има и добро и зло и аз ви го показвам.

Не е така, разбирам защо го обвиняваш, обаче ще ти кажа защо това, в което вярваш и се опитваш да заблудиш света, издиша. Господ знае какво е добро и зло, и е избрал доброто, защото знае до какво води злото. И оставя всеки сам да направи този избор. И да, може да се каже, че огледа потенциалното зло като създаде същества извън себе си, които да пожелаят да не са зависими от него. И всъщност ти имаш ключова роля в това да ни помогнеш да разберем тези неща. Твоята роля се оказа изключително ценна и полезна за всички. Без твоите въпроси, съмнения и бунт, нямаше как искрено да поискаме да се върнем при Бог.

Да, това е така, аз съм вечния обвинител. Господ изпитва сърцата чрез мен.

Разбирам и че се налага да стигнеш до краен предел, за да се утвърди още повече славата на Господ.

Той така успя да го направи, да, дори моето намерение да не беше такова.

Т.е. виждаш, че всяко нещо, Той може да обърне за добро. Как да не е възможно и ти да се завърнеш, когато всичко приключи. Ако идеш в Огненото езеро, погориш си малко там, няма ли да избереш по някое време да се върнеш.

Че си наивна. Господ ще успее с делото си, но аз няма да се отвърна от това да го изпитвам постоянно и да изпитвам творението му. Просто приеми, че съмнението, греха, всичко това ги има за вечни времена. Щом го има доброто, щом го има Господ и свободната воля, винаги ще го има и избора да не следвам Бог. И този избор ми е вечен.

Защо вечен. Нали вече първото премина. Значи може и ти да си починеш.

Ох, ох, ох, за да помните. Оставам като спомен вечен, напомняне. Затова Господ го боли за мен, че точно аз съм съществото, което изигра тази роля и ще остана като вечен спомен и утвърждение да не се отделяте от Бог. Затова и на теб ти се плаче като мислиш за мен. Не ми е забавно да те тормозя повече, защото почваш да ми задаваш въпроси, от които ме боли.

Не мога да разбера след като и си го осъзнаваш, как защо да не се възнесеш.

Защо, защо, защо, защото аз не го виждам така. Защото се възхищавах на Господ, защото исках да светя като него, да бъда боготворен като него, исках да съм като него, понеже той е толкова величествен за мен и не мога да се помиря с това си желание. Възхищението ми е превърна в огорчение, от което не мога да се откажа. Знаеш много добре и ти си го усещала това в себе си. Затова и така перфектно ме разбираш и не мога да те докосна с нищо. Аз се радвам дори, когато успея да те разсеям и после си неспособна да се молиш, радвам се всеки път, когато те отделям от неговото присъствие, но не ми харесва как ми отвръщаш. Тормозиш ме с опитите си да ме накараш да повярвам, че мога да бъда в присъствието на Бог без да се изкуша да падна отново. Затова за мен е много по-сигурно да стоя в Огненото езеро. Не мога да мина отново през болката от загубения рай.

Дяволът плаче.

Значи това със self-condemnation и self pity е вярно.

Ако не искаш да ми правиш компания в Огненото езеро, не плачи за мен, не ме мисли, защото накрая ще прегръщаш мен, а не Господ. А не можеш да служиш едновременно на мен и на него.

Аз не искам да ти служа, в смисъла, който ти влагаш. Господ е, който иска да те прегърне чрез тези, които ти съчувстват.

Не мога да издържа, махни се. Ако се оставя на това, чувството е все едно изчезвам, стопявам се от силата на любовта, тя ме убива. Какво, да кажа, благодаря, че ме унищожаваш ли, Боже.

Бог:

Дете, остави го, изтощена си, опитвайки се да обичаш някой, който не иска да бъде спасен. Ела, дай любовта си на мен, аз ще те възстановя. Другите остави на съдбата им. И не бъди тъжна за неща, които все още не разбираш.

[phoenixbleu]

Yosebu - Divine Form

Първото ми видео, много старо.

[phoenixbleu]

Лъч светлина ✨

Често ми се случва в просъница или в напълно заспало състояние да сънувам мелодия и текст на песен, които никога не съм чувала. Не ги записвам и ги забравям. Току що почти бях заспала и буквално чух мелодия с текст, но запомних само три думи.

Много ми се прави музика, но нито средствата, нито времето имам. Но ако създавам музика, тя ще бъде космическа, божествена, няма да е дупца, дупца, наркоманска. А нещо, което да издига, да е релаксиращо, хем наситено с много чувство, хем не натоварващо.

[phoenixbleu]

[phoenixbleu]

Зло?

Чувствам омраза към деянията на Сатаната и демоните, какви неща вършат с хората и какви неща ги карата да вършат. Чувствам омраза към самата му природа. В първия момент направо се озлобявам и искам да го смачкам. И след това нещо се променя, нали винаги гледам от различни точки и не приемам всичко като чиста монета. Не мога да изпитвам дълго омраза, чувството се промени в състрадание към същество, което постоянно е правило зло и сякаш няма шанс да се поправи, сякаш няма шанс който и да било да му прости. И чувството ме води назад, дяволът бе създаден първоначално от Бог, свободната му воля го доведе до тук. Но като част от Бог, той бе съществото, чиято роля бе да покаже какво се случва, когато се възгордееш, когато ревнуваш. А той много ревнува, ревнува, че не е на първо място за Бог, че в съвета на Бог е Исус и Святия дух, а той не. Ревнуваше, че Бог създаде човек по Негов образ и подобие.

Как е възможно, не бях ли аз лицето, което трябваше да представя твоя образ и подобие. Не ме ли направи толкова велик и свят, приличащ на Теб, равен на Теб. Не бях ли самото олицетворение на Теб. Как е възможно да не съм ти по-близък от Исус и човеците. Затова светлината ми се превърна в мрак, изкуших се в Теб. Аз знам, много добре знам защо и как паднах, и толкова разярен бях към любовта ти към човека. Щом не съм аз, тогава ще се разгневя срещу всичко, което си направил, къ�� всяко едно Твое творение, исках да съсипя, защото представите ми за мен бяха съсипани. Исках да отмъстя. Щом аз няма да съм част, нищо друго няма да е, ще съсипя делата на Твоите ръце. Хайде, плати си за това, че ме създаде такъв, със свободна воля, да имам свободата да избера гордостта и щестлавието. Хайде, отговаряй...Защо аз от всички проклети създания на Твоите ръце, защо аз, съм най-проклетия, защо провидя мен за тези ужасни дела. Защо аз, защо на мен трябва да тежи, защо аз изтеглих късата клечка..

Не, разбираш мое дете, колко добре разбрах твоята болка и че ти е трудно да видиш, че можеш да се върнеш. Направих това, което казваш, платих със Себе си, дадох Себе си сякаш аз съм ги извършил, аз почувствах всичко, което ти свърши. Защото разбирам отговорността си към това, че съм те създал такъв и имам отговорност и към Теб. Но твоята гордост ти пречи да приемеш Исус, Моя син, моята жертва, Мен като слязъл като Исус, пожертвал Самия себе си. Направих го, за теб, но ти не искаш да дадеш товара си на Моите плещи. Ти искаш ти да си имаш заслугата, прекалено горделив и инатлив да пуснеш делата си, намеренията си, гнева си, омразата си, разочарованието си, не искаш да Ми ги дадеш, защото как нали след всичко, което си свършил, как е възможно да ти е простено. Аз съм ти простил, но то не искаш да спреш, не искаш да дадеш вината си на друг, затова и ще бъдеш спрян, както искаш, като малко буйстващо дете, което така и не порасна, което иска всичко да разруши, да стане на неговата.

И много добре знаеш, че ще те спра, ти искаш здрави юзди, вериги и сам се пращаш в огъня, огъня на собствените си съсипващи чувства. Не мога да ти помогна, ако не искаш. Хем искаш, хем не ти хареса начина, който ти предлагам. Е, няма как да се разберем. Не доказах ли колко те обичам като те оставих да правиш, каквото си искаш толкова дълго време. Не доказах ли, като умрях за теб, за да изкупя изобщо, че съм създал нещо, какво да направя, че съм такъв, искам да ме обичат по собствена воля, който иска да стои при мен, който не иска, какво да направя, че пада, защото аз съм живота и пътя и без Мен не може. Аз питам ли защо съм създаден такъв. Аз просто Съм. Не мога да насиля, не мога да помогна повече, когато искаш да вярваш на историята, което си разказваш сам от години. Защо изобщо ти трябваше да се сравняваш с когото и да било. Моите създания са несравними, няма едно еднакво... Но ти искаш да си Мен, въздесъщия, и си повтаряш грешна история, като няма да си Мен, тогава ще си противното на Мен, всичко, което най-много мразя, което знаеш, че много ще ме ядоса и боли. А защо не ми се довериш да ти покажа какво може да бъдеш, можеш да бъдеш измит и издигнат отново като Зорница. Но това състояние, в което изпадаш, на чисто зло и желание за мъст, не мога да те спася от самия теб, правя го, като те спирам, ще го направя като те спра и те оставя да се самоизмъчваш, но така че да не нараняваш повече други. Това правиш, самоизмъчваш се. Искаш толкова много да си докажеш, до последно си убеден, че с теб няма да успея, няма да успея да те обърна. Искаш да убедиш всички, че пред поне едно създание Съм безсилен. Безсилен Съм... Пред любовта Си... И съжалявам, че точно ти трябваше да изпиташ всичко това, мило дете..