#френско

[rugbypodbg]

Италия казва, че пропуснатата конверсия за победа над Франция "е трябвало да бъде повторена"

Италия казва, че пропуснатата конверсия за победа над Франция "е трябвало да бъде повторена"

Charles Richardson Широчината на гредата и една колеблива топка разделиха Италия от историята. След като изоставаше с 10:0 в началото на мача срещу най-лошото френско представяне в ерата на Фабиен Галтие, изумителното попадение на Андже Капуозо през второто полувреме, едно от най-великите в историята на Италия, изравни резултата срещу отчаяната Франция, която се съвземаше от червения картон на…

[vprki]

Преобразяване

На 17 октомври пред Националния филхармоничен хор застана Емил Табаков – всъщност това бе неговият дебют като (само) хоров диригент. Не съм се съмнявала, че и в тази своя функция той ще вложи цялата си същност и огромното си знание, за да реализира желания от него прочит. Пише в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Да формира, да извае търсения от него звук. Но не очаквах такова преобразяване на хора – до степен на неузнаваемост.  Табаков не обича да говори за това какво и до каква степен знае. Предпочита другите да го констатират, когато е на пулта, когато споделя с тях музиката в себе си. Гледам да не пропусна негов концерт, но въпреки това не съм допускала до каква степен той би могъл да пренастрои звукоизвличането на един хор.

Емил Табаков

Два мотета от Шарл Гуно се чуха за първи път в България. Те рамкираха програмата и в техния контекст хорът изпя две произведения на Табаков – също премиерни. Вокализът за соло виола и смесен хор за първи път се изпълняваше в София, а Адажио-то за смесен хор и вибрафон получи своята световна премиера.  Още с първите тактове на Miserere mei Deus (Смили се за мене,Боже – псалм 51, изд. 1924, това трябваше да е пояснено в програмния текст за концерта от Милена Божикова), творба, която Гуно пише за смесен хор, солисти и орган, звукът на хора изплува от тишината – толкова събран, толкова тих и същевременно интензивен, с фокусирана емисия, с брилянтна артикулация на текста. Мотетът е едно откровение, което бе дълбоко почувствано от певците, вперили поглед към Майстора. Четиримата солисти – Стефани Кръстева, Росица Павлова-Инджева, Емил Павлов и Валентин Ватев – п��оведоха своите разгърнати партии с великолепно изваяна фраза, с  прочувствено смирение, но и със забележителна емоционална дисциплина.

От репетицията

Така тази, отдадена духовно, творба получи своя изстрадан прочит, прочит, наситен с въздействащо молитвено послание, с деликатния, умело тембриран звук на органа в ръцете на Янко Маринов. Във Вокализа на Табаков солистка бе виолистката Демна Гигова. Тя реализира великолепно тоново приближение към емоционалните прозрения на хора с тихо, внимателно, заредено с впечатляваща чувствителност, потъване в глъбините на изразността, заложена в тази толкова лично звучаща пиеса. Като своеобразно нейно продължение чухме едно съкровено Адажио, създадено от Табаков през 2016 година. Това е пиеса, която изразява и внушава всеобхващащ  драматизъм, катарзисно проникновение. Композиторът е съчетал хоровият звук с този на вибрафона – много сполучлив бе изборът на Румяна Михайлова да обгрижи хора с нежния, чувствително вибриращ в преобладаваща тишинност звук на вибрафона в нейните ръце. Ефектът от тази комбинация бе колкото очакван, толкова и изненадващ –  вибрафонът разширяваше отзвучаването на гласовете, като отвеждаше вокалната емисия към купола на катедрала, сякаш. Много силна пиеса, пиеса-откровение – така бих определила тази, натежала от скръб, творба на Табаков. Финалната пиеса на концерта бе мотетът-ламентация на Гуно Gallia за сопран, хор и орган, в който освен преобразеният хор отново впечатление направи и сопранът Стефани Кръстева. Бе овладяла много трудната солова партия и допринесе съществено за драматичния характер на творбата, с която композиторът откликва на поражението на Франция във френско-пруската война.

От репетицията

За мен бе много интересна констатацията до каква степен църковната музика на Гуно и светските творби на Табаков се събраха, съчетаха и вдъхновиха артистичния прочит. Още по-интересно ми бе да констатирам, че е възможно Националният филхармоничен хор да звучи консистентно, тембристо, в една линия, със сериозно музикантско присъствие.

Емил Табаков

Това явно винаги ще се случва, когато диригентът е избрал подходящата програма и, най-важното, знае “кои бутони да натисне”, за да разкрие изцяло реалните възможности на състава. И да го вдъхнови за музициране.≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: архив на Софийска филхармония и Стефан Джамбазов (1951-2021), водещата снимка

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net/.

[magdalendia]

Средновековна приказка от френско селце

Перуж е едно от онези места, които са емблематични с архитектурата си за даден период. Ако някога срещнете някой от извънземна раса или цивилизация и стане дума за човешка култура и история, щом стигнете до Средновековие, непременно му покажете снимка от Перуж. Това е идеален пример за добре забазено средновековно френско селце.

География на Перуж

Перуж е малко селце на около 6 км североизточно от Лион - вторият по големина град във Франция. Със своята площ от около 19 кв.км то е дом на около 1000 човека. Все пак там никога не е безлюдно, тъй като е привлекателна туристическа дестинация за всички, които искат да усетят типичен френски селски дух. Разбира се, че градчето има и съвременна част, но старата укрепена с високи каменни стени се намира на хълм над по-новия съвременен град. И точно тази част е любима на всички посетители. До градчето се стига с градски транспорт от Лион - ние ползвахме влакче.

История на Перуж

Перуж е бил населяван от фермери и занаятчии като се смята, че е основан от галско население, идващо от Италия. Няма официални данни за години на построяване на крепостта в града, но първите писмени източници по въпроса датират от 12в., затова се приема, че това е времето. През 1601г. официално става френски град под управлението на тогавашният френски крал Анри IV и до 18в. в него успешно се развива текстилна индустрия. Но с построяването на пътища и жп линии през 19в. населе��ието му рязко спада от 1500 жителни на едва 90! Все пак постепенно успява да възвърне населението си и днес е водеща туристическа атракция във Франция.

А сега и моите впечатления...

Ако сте отседнали някъде край Лион или в самия град Лион, не пропускайте Перуж! Една целодневна или дори полудневна разходка е достатъчна да ви пренесе в магичната атмосфера на френска приказка на Шарл Перо. Макар и да е предимно каменен, на старият град не му липсва и зеленина - по някои къщи вис��т бръшляни, трендафилови рози или други "катерещи" се растения, които придават на уличките допълнителен мистичен и магичен вид.Като споменах улички - не пропускайте да се разходите бавничко из малките, тесни и не толкова централни, защото те крият своя непознат чар. Приятна е атмосферата на главния площад на средновековното селище, където може да си купите типични френски закуски като киш или да ударите по едно френско вино и съвсем да се филмирате, че сте герой от приказка. Остава само от някой ъгъл да излязат селяни в средновековни одежди, да разпънат пазара с домашни сирена или да се вземат от някъде амбулантни музиканти и да засвирят стара трубадурска песен на виелите си!

[mihaylovblog]

22.03.1968 г. – Премиера на френско-италианската кинокомедия „Малкият гмурец“ на френския кинорежисьор Робер Дери. Сценарият е на Колет Бросе и Жан Карме. С участието на: Луи дьо Фюнес, Робер Дери, Андреа Паризи и др.

[homedesignbg]

Френско легло – стил и удобство - Home Design

Едно красиво френско легло ще допринесе не само за спокойния и продължителен сън, но и за създаването на уют и комфорт във всеки дом. Read the full article

[kinderlist]

Хайде да се учим да готвим и режем с ножица.

Идеята за разграфените рисунки на зеленчуци видях в профила на Semra GOKHAN (@montessoriaktiviteleri) в Инстаграм. Мисля, че заниманието с тях е много подходящо да бъде съчетано с готварски книги. Може докато вие (възрастните) готовите по определена рецепта с истинските продукти, детето/децата да повтаря/ят действията ви с нарисуваните.

ЗА КНИГАТА

Искам с Кай, Пирина и Силвио да заминем някъде в провинцията поне за 2-3 седмици. Да живеем в къща с голям двор, зеленчукова градина, храсталаци с френско грозде и малини и кокошарник и там да изпробваме всички рецепти от книгата "Да готвим с Финдъс и Петсън" (издателство "Фют) от Свен Нордквист и Кристиян Самуелсон.

ЗА ШАБЛОНИТЕ

Тези ги купих от един магазин "За 1 лев". Виждала съм подобни и в някои книжарници.

[vilistime]

Камембер на фурна с розмарин и мащерка

Камембер на фурна с розмарин и мащерка – това сирене, приготвено точно по този начин, в компанията на охладено бяло вино, може да превърне дори един обикновен ден в празник!

Ние нали все си празнуваме :)

Камембер е меко френско сирене с лека естествена плесен. Приготвя се от непастьоризирано краве мляко и подквасващи бактерии от рода на Пеницилина. Технологичния процес на зреене  е минимум 21…

[n1k-san]

"Френско ти "Р" възбужда всяка част от моето тяло".

[mhealthyliving]

Путин промени ДНК-то на Европа

Путин промени ДНК-то на Европа

От всички сътресения, през които Европа е преминала през последните петнадесет години – финансовата криза от 2008 г., миграционната криза от 2015 г., Брекзит и пандемията – войната в Украйна несъмнено е тази, която най-много промени континента. За седем месеца руската агресия срещу Украйна измести центъра на тежестта на Европейския съюз от старата френско-германска двойка, изпреварена от…

[rugbypodbg]

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас

Charles Richardson Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас Аркашон никога не би могъл да се определи като сърцето на ръгбито – френско или друго. Заливът, разположен южно от Бордо на западното крайбрежие на Франция, е идиличен и елитен. Градът с малко над 10 000 жители притежава…

[radiobg-london]

Мащабно френско проучване потвърждава ефикасността на ваксините срещу Covid-19

Мащабно френско проучване потвърждава ефикасността на ваксините срещу Covid-19

Проучване, включващо над 22 милиона души, доказва ефикасността на ваксините срещу коронавирус, показва доклад на френската организация EPI-PHARE, публикуван в понеделник и цитиран от Франс прес. Данните показват намаляване на хоспитализациите с над 90% за тези, имунизирани с ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna или AstraZeneca 14 дни след пълната ваксинация. Пет месеца след ваксинацията,…

[swubg]

Възпитаничка на ЮЗУ „Неофит Рилски“ е един от кураторите на изложбата „Непознатият фотограф Георг Волц“ и автор на едноименната фотокнига

http://www.swu.bg/news/28-06-2021-curator-of-the-exhibition.aspx

Биляна Карастоянова, завършила специалност "Филмово и телевизионно операторство" в Югозападния университет "Неофит Рилски", е един от кураторите на изложбата "Непознатият фотограф Георг Волц" и специалистът обработил дигитално огромния архив от фотографските плаки и снимки на невероятния фотограф.

Снимките са представени и в едноименна фотокнига, чийто автор е Биляна Карастоянова. Обработката и ретуша на хартиените снимки и стъклени плаки са направени от Росен Ненов.

Книгата албум "Непознатият фотограф Георг Волц" събира в себе си голяма част от творчеството на именития български фотограф с германо-френски корени и гръцки произход.

След дългогодишна работа по дигитализацията на запазения архив на фотографа могат да бъдат видени  непоказвани досега фотографии.

Заснетото от Георг Волц фотографско наследство има висока историческа и художествена стойност, като обхваща едни от най-бурните времена в Третото българско царство.

Настоящата книга албум е един всеобхватен опит да се направи монографичен портрет на тази колоритна личност. Георг Волц живее и работи в България от 90-те години на XIX век, а след 1905 г. става придворен фотограф на княз Фердинанд I. Той е автор на множество от популярните студийни портрети и непринудени фотографии на царското семейство.

Георг Волц фотографира едни от най-значителните кадри от бойните действия през Балканската война. Запазеният семеен архив на фотографа включва  репортажни кадри от важни събития като обявяването на Независимостта на България, посещението на великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника Св. Александър Невски и голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица.

Волц заснема възхитителни панорамни фотографии на България, направени от аероплан, което го превръща в един от пионерите в тази област.

Благодарение на неговите безценни кадри от София и цяла България, съвременният човек може да придобие ясна представа за тогавашния бит и живот на хората.

Фотографът Георг Волц остава на поколенията след него множество безценни кадри, някои от тях добре познати, като например снимката на кръга "Мисъл", а други от тях непознати до излизането на тази книга албум.

Книгата е в памет на Франсоаз Мари Режин Волц, внучка на фотографа и радетел на френско-българската дружба и сътрудничество. По-голяма част от фотографиите, част от книгата албум са любезно предоставени от внука на Георг Волц - инж. Иван Терзиев.

В книгата са включени над 900 подробно описани фотографии, биография и родословно дърво на фотографа. А уводните думи са написани от доц. Георги Лозанов и д-р Андрей Захариев.

Книгата е с твърди корици, луксозно издание, състои се от 328 страници. Тя е разделена на следните глави: Спомени от фронта на Балканската война, Стара София, Окръг София, Пейзажи от България, Личности, портрети, Събития, Царят и неговото семейство.

Изданието на книгата албум е двуезично на български и английски език.

Снимки:

Галерия 1

Галерия 2

[151bg]

Имате нова спалня, легло, скрин или гардероб за сглобяване? Объркани от указанията? 151® могат да сглобят всички ваши мебели - бързо и ефективно. Резервирайте някого днес! Сглобяване на мебели: това е объркваща задача с милиони части, парчета и винтове, които мистериозно остават неизползвани. Ще можеш ли да се справиш сам? 151® ще сглобят почти всеки диван, секция или канапе. Нашите специалисти ще съберат вашия диван за ваше удовлетворение и преди всичко улеснение на разумни цени! Имате нов гардероб или секция за сглобяване? Специалистите на 151® могат да сглобят всяка ваша мебел - бързо, ефективно и на разумна цена. 151® разполага с екипи от опитни дърводелци, както и бояджии, декоратори и електротехници от нашите квалифицирани изпълнители, ние се занимаваме с монтажа на кухнята и мебелите и обзавеждането на апартамента усърдно, професионално и бързо. И наистина ли е толкова лесно за 151® да помогне и затова? Ако сте опрели до монтаж на френски легла, Ви трябва верен помощник. Такъв е и 151®. Вероятно и Вие като нас имате по-специално отношение към леглата, върху които си почивате. И няма как да бъде другояче, защото от качеството на съня ни зависи колко продуктивни ще сме през останалата част от денонощието. Вероятно едно от най-добрите решения са френските легла. Те се ползват с голям интерес предвид характеристиките и достойнствата, които имат. Едни от тях са стабилност и подходяща за непробуден сън височина. Не е странно и защо преобладаващата част от хотелите се спират именно на френски легла. Защото са наясно, че приятният сън и комфортът ще спечелят симпатиите на гостите им. и без да сте собственик на хотел. Какво по-хубаво да си осигурите качествен сън всеки ден, 24/7, докато сте в дома си. Практиката ни показва, че апетитите на населението са насочени към закупуването на удобни матраци. Това е също опция, но ако изберете монтаж на френски легла, изборът Ви ще бъде комплексен и с много по-голям срок на годност. Защо смеем да твърдим това? Защото френските легла са твърди, което ги прави изключително подходящи за хора със здравословни проблеми. Ако при избора на матрак се ръководите от височината му (около 30 см), то при едно френско легло всичко това е предвидено. Но при монтаж на френско легло или спалня Вие се удивявате и от техния дизайн, не само полезност. Те внасят допълнителен стил в стаята, стига, разбира се, самият монтаж да е извършен по професионален начин. Елегантност, стил, нестандартен подход – всичко това Ви дава френското легло. 151® предлага освежаване и на вече-наличните легла в дома Ви. Например можем да монтираме и дори да измислим дизайна на таблото на леглото Ви. Когато го адаптираме, ще усетите едно допълнение към интериора на стаята, за което ще се чудите как не сте го направили по-рано. Но за всичко си има време и обикновено отнема време да узрее в съзнанието Ви. Така че имайте предвид, че монтаж на френско легло или спалня или на табла към обикновени легла е необходимост. Ползите варират от удобство и грижа за здравословното Ви състояние, до по-добро качество на съня и допълнителен чар на помещенията. Да! Нашите монтажници са опитни като повечето в миналото са работили в фирми в други за сглобяване или производители на мебели и декорации за дома. Поради това те притежават уменията и опита, необходими за бързо справяне с вашия проект. Целта на 151® е да свързва бързо клиента с неговия бъдещ изпълнител. По отношение на точното време за реакция зависи от обема на вашата работа и ангажираността на вашия изпълнител. В голяма част от случаите монтажите отнемат 1 работен ден. Свържете се с нас за повече информация! Да, Екип изпратен от 151® с удоволствие ще Ви изпълни монтаж на малки или по-големи мебели. Необходимо е да подадете точна информация за целта. 151® е тук, за да улеснят живота ви с квалифициран монтаж на мебели, на който можете да се доверите.

[krug-movement]

Розмари Туаби: АЗ СЪМ ЧОВЕК С ЕДНА РОДИНА – БЪЛГАРИЯ И С МНОГО ЕЗИЦИ – ЗА ДА ПРОКАРВАМ МОСТОВЕ С ТЯХ, 21-02-2021 & Rosemary Tuaby: I am a person with one motherland - Bulgaria and with many languages - to bridge bridges with them, February, 21, 2021

Розмари Туаби е новото лице от серията „Млади таланти от Кърджали и областта” на Арт движение Кръг. Събитието е посветено на Международния ден на майчиния език 21 февруари в отговор на  посланието на ЮНЕСКО: „Културното и езиковото многообразие е гарант за устойчивите общества.”

Визуални инсталации с нейни текстове на различни езици, интервю за личната й история и търсения, представени от нея няколко от световните открития в електроинженерството и бъдещето на самоуправляващите се коли, както и нейни преводи от оригинал на Жак Превер, могат да се видят в Арт галерия Кръг от 21 февруари до 7 март.

21-годишната Розмари Туаби признава: „Винаги съм обичала контакта с хората и това да имам пречка като езикова бариера ми се е струвало пренебрежително лесно за превъзмогване.” Баща й е 50% алжирец и 50% българин, а фамилията й е с берберски произход. Берберите са етническа група в Северозападна ��фрика, а берберският език е от афроазиатското езиково семейство, но в Алжир официалният език е френски. Майчиният език на Розмари е български, говори и пише на руски, френски, английски, испански, корейски и турски. Пише и печели конкурси за авторски стихове на български, в собствен превод на други езици, превеждала е френски, английски и гръцки поети от оригинал, изучава латинските и гръцки заемки в европейските езици. В живота си дотук се е сблъсквала с традиционни предразсъдъци от рода на „Какво прави тази чужденка тук?”, „Защо не се върне там, откъдето е дошла?”, „Защо се мислиш за нещо повече от нас, само защото не си тукашна?”, но е се е научила да отговаря с добро: „Нека видят, че и аз съм личност и ако не ме харесват за нещо, то нека е моя постъпка или изказване, а не им��то или произхода ми.”

През 2019-та завършва Езиковата в Кърджали, а до 8-ми клас свири на пиано в музикална паралелка в СОУ „Владимир Димитров-Майстора” с преподавател Мариета Полихронова. Участвала е в концерти в Кърджали, свирила е Моцарт, Бах, Бетовен, Вивалди, Шуберт, Брамс, а ако трябва да се обясни в любов на някого с музикално парче, най-вероятно би го направила с Love of my life на Queen. Житейското й мото е едно изречение на майка й: „Трябва да се стараеш да си като най-добрите. Ако не можеш да си като тях, трябва да си по-добра от тях.”

В момента е студентка във Франкофонския факултет по електроинженерство и информатика в Техническия университет в София. Факултетът извършва френско елитно инженерно обучение по модела на френските Grandes Ecoles в 5-годишни програми по специалностите „Информационни и комуникационни технологии”. Обучението през първите две години е в общ модул „Електроинженерство” (на фр. език), след което се профилира за двете специалности.

С тези дипломи за бакалавър или магистър завършилите френския факултет се реализират като софтуерни инженери, телекомуникационни инженери, инженери в енергетиката, електрониката, автоматизацията. Признаването на дипломите им от страна на Република Франция и владеенето на френски равностойно с английския ги прави много желани от мултинационалните компании в България, Франция и по целия свят. Факултетът подържа партньорски отношения с високотехнологични предприятия, където се реализират неговите студенти: PROXIAD, TRIXIR, Schneider Electric, Melexis, ABB Bulgaria LTD, Kromex Control, HP, IBM и много др.

Самоуправляващите се коли ще имат огромен потенциал в живота ни и макар да изглеждат много футуристични, те бавно се превръщат в реалност в днешния свят.

[mhealthyliving]

Ето защо "без захар" не означава здравословно

Ето защо “без захар” не означава здравословно

Изкуствените подсладители, които заместват захарта в голяма част от напитките и храните, могат да доведат до повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания според френско научно изследване, публикувано в „Бритиш медикал джърнъл“, предават АФП и БТА. Подсладителите се използват като заместители на захарта с цел намаляване на калориите и възможност за болните от диабет да се наслаждават на…

[omtripsblog]

Регионът около Бордо е приказен. Атлантическият океан е съвсем близо, а и в цяла Аквитания, има много места, които изкушават пътешествениците. Ако самият град успя да задържи вниманието ни само за около два – три дни, докато го опознаем и обиколим, то около Бордо може да пътувате и видите много повече. Това беше и нашата идея. Да разгледаме юго-западна Франция, нейните лозови масиви, пасторални пейзажи и океански брегове. Каква комбинация само?!

Дюната на Пила

От Бордо тръгнахме в компанията на наши приятели и … тяхната кола. Поради тази причина, въпросът с транспорта до там не ни притесни изобщо. Вас също не трябва да ви притеснява – или си наемете автомобил, или хванете влака до Аркашон и след това автобуса до Дюната. Транспортът, както добре може да се сетите, е организиран много добре. Тук може да купите билет и да видите разписанието на влаковете, а тук – разписанието на автобусите.

Дюната на Пила е една малка Сахара, която граничи с Атлантическия океан и това, което се открива пред погледа на всеки посетител са пейзажи, които трябва да видите със собствените си очи. А, ако не сте чували за най-голямата естествена дюна в Европа, сега е времето да промените това. Пясък, океан, зеленина, вятър. Сякаш всички стихии и природни чудеса се обединяват в лек танц и рисуват много емоционална картина.

Обикновено, за да се изкачите до върха на Дюната, слагат специални стълби, които обаче се махат през есента и зимата, заради ветровете, които могат да ги затрупат и никой да не успее да ги намери. Ние бяхме през есента и именно поради тази причина стълбище не намерихме. Но това беше и най-хубавата част – да ходиш и бягаш по студения пясък като малко дете. И не, не бяхме само ние в това настроение. Всеки, който отиде там се спуска бягайки надолу, защото друг вариант няма, тъй като е изключително стръмно 🙂 Макар и температурата на водата да беше много ниска, ние слязохме до брега, да потопим крака и да подишаме океански солни изпарения. 

Дюната зареди клетките ни, освежи дробовете ни и ни направи леки като перца. Истинска емоция, която и аз, и Дидо искахме да изпитаме. Не пропускайте и вие!

Аркашон

За Аркашон разбрах преди години, когато моята приятелка Алекс ми изпрати картичка оттам.     Да, все още изпращам и получавам картички. Много олдскул, нали? Още тогава, докато четях написаното, си казах, че един ден с Дидо трябва да отидем в това френско градче.

И нали мечтите са за това да се осъществяват… Ето че и разхоката из Аркашон вече е отметната в графа реализирани идеи. Въпреки че, отидохме извън сезона, френското градче не ни разочарова. Аркашон е известен морски курорт, който е посещаван и заради балнеолечението и минералните извори в региона.

След като посетихме къщата на наши приятели, се запътихме да хапнем в Restaurant du Port. Там видяхме забележителна гледка. Завързаните на пристанището лодки не се носеха по водата, а направо бяха стигнали дъното. Водата тук се отдръпва и показва дъното на водния басейн почти всеки ден.

След като хапнахме пресни морски дарове от региона, решихме, че трябва да направим една последна разходка. Тя включваше празни крайбрежни улици и плажове. Разбира се, не пропуснахме да опитаме специалитетите – карамелизираните канелета (canelé), макар и да не са по вкуса ми. Минахме по Thiers Jetty и Jetee de La Chapelle и дъгата над водната шир ни изпрати отново към Бордо. 

Тулуза

Тулуза беше идея в последния момент. Имахме много варианти накъде точно да се запътим, но накрая решихме рано сутринта да си хванем влака за Розовия град и да прекараме един ден там. След забележително френско забавяне на влака – около един час, в който стояхме на перона и не чухме никой да се оплаква… най-сетне се качихме и се насладихме на междуградските пространства.

Пристигнахме там преди обед. Гарата е в самия център, придвижването беше пешком и видяхме абсолютно всичко, което си бяхме записали в листа. Canal du Midi, Capitole de Toulouse, Basilica de Saint-Sernin, Pont Neuf, Jardin des Plantes, Church of the Jacobins, Notre-Dame du Taur, Pont Saint Pierre. Мисля, че ден ще е достатъчен да видите всичко и вие. Тулуза има много история зад гърба си, но някак сега е загубила блясъка си, поне според мен. Много по-траши от остали френски градове, някак по-затворен и не толкова гостоприемен град, поне аз се почуствах така. Иначе места за разглеждане има много, може да се убедите сами от малката част снимки, които споделям с вас.  

Истински се надяваме, че сме ви откъснали от ежедневието, и че сме ви накарали да помечтаете и да опознаете нови места. Ако постът ви е харесал, споделете го с ваши приятели. 

  PIN IT

Океан, дюни и canelé Регионът около Бордо е приказен. Атлантическият океан е съвсем близо, а и в цяла Аквитания, има много места, които изкушават пътешествениците.