#френско

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Литературата дава на киното дълбочина, а киното популяризира книгата

CineLibriе единственият в света фестивал с такъв профил, който представя не само филми, но и множество книги, писатели, съпътстващи събития, гали, пърформанси, обединявайки други изкуства каза създателят, директор и селекционер на кино-литературни форум Жаклин Вагенщайн в обобщение за неговото Десето издание.

С тази амбициозна и смела цел се роди този забележителен фестивал. „Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега в разгара на неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“ го виждаме и съпреживяваме като публика. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук./.

Георги Лозанов и Жаклин Вагенщайн

На 10-ото издание на фестивала БТА посвещава специален брой на списание „ЛИК“ , който ще остане в историята и като важен писмен артистичен документ. В този контекст и не само директорът на дирекция „ЛИК“ в Агенцията доц. Георги Лозанов подчерта и като доказан експерт, че един от най-интензивните диалози в изкуството е между литературата и киното: „Това сякаш се разбира от само себе си и невинаги си даваме сметка за него. Този фестивал хвърля много ясна светлина и фокус на този диалог, който е изключително полезен и за двете страни. Литературата дава на киното дълбочина и обира неговите комерсиални амбиции. А киното разширява популярността на книгата, която в съвременния комуникативен свят сякаш буди повече носталгия отколкото интерес“. Разбира се, това е дълга тема и за това доколко филмовите адаптации са създадени в посоката на личното ни усещане като съпреживяване на отделна книга. Но сме категорични, че има и филми, които са по-силни, по-мощни като реализация от определен роман, например. За уточнение ще припомним само „Полет над кукувиче гнездо“ на Милош Форман, 1975, базиран на едноименния роман на Кен Киси…Примерите в едната и другата посока са много, но това е друга тема. Само ще допълним, че по отношение на музиката след изключителния филм отново на Форман „Амадеус“, 1984, младите хора се втурнаха благодарение на него да слушат произведенията на Моцарт. А филмът е по пиесата на Питър Шафър, който е и сценарист. Отново литература, макар и драматургия…

Всички филми в програмата на CineLibri са впечатляващи, както и специалните паралелни събития. Единственият проблем е, че въпреки желанието, не може да се гледат всички, да се присъства на всяка среща. Но така е при големите световни кинофестивали, какъвто е вече, наистина, CineLibri.

Нужен е риск и кураж да адаптираш една книга. Това е още едно ниво на отговорност и на напрежение за режисьор, продуцент и целия екип. Всеки, прочел книгата, има свой вариант, представи, дори без да е кинаджия. Изключително трудно да се направи добра кино адаптация, а десетте филма в конкурсната програма, които журито е гледало, са успели да направят най-сложното - да придадат живот на книгата. Отбелязва писателката и член на журито Кристин Льоненс. А това е не само нейно мнение, със сигурност.

Мария Бакалова

Вече са известни наградите за пълнометражен игрален филм и за документален, обявени на 25 октомври на церемония в зала 1 на НДК. Ще ги напомним и с малък коментар в наш стил. Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ на режисьора Кирил Серебренников спечели Голямата награда за майсторска литературна адаптация в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri.  Фаворитът на журито бе обявен на церемонията от неговия президент актрисата Мария Бакалова. Филмът ни връща във втората половина на XX век, за да разкаже скандалната история на Едуард Лимонов (1943-2020) – радикален съветски поет, който се превръща в скитник – в Ню Йорк, сензация – във Франция, и политически антигерой – в Русия. „Лимонов – и като текст, и като биографична фигура – е изключително попадение за Еманюел Карер... Син на дребен украински чекист, Едуард Вениаминович Савенко минава през поредица метаморфози, каквито сякаш не е в състояние да побере един човешки живот: начинаещ бандит из улиците на Харков, непризнат певец на московския ъндърграунд в годините на Брежневия застой, отчаян пияница и либертарианец, иконом на милиардер в Ню Йорк, моден писател в Париж през 80-те години, военен престъпник от лагера на Радован Караджич в началото на 90-те, политик и съратник на Гари Каспаров, основател и харизматичен водач на крайнодясната, профашистка партия на национал-болшевиките, затворник и кандидат-президент… Ако имахме нещо подобно в България, още утре бих захвърлила критиката, за да напиша биографичен роман." Пише в рецензия проф. Милена Кирова за „Лимонов" на Еманюел Карер, издадена у нас през 2017 г. от издателството Colibri в превод на Росица Ташева.

"Лимонов"

При обявяването на наградите Жаклин Вагенщайн съобщи: „Серебренников благодари от сърце – със записано в автобус видео, чието качество не позволява да бъде излъчено. Режисьорът казва, че тази изключително щастлива новина идва в тъжен момент, което е повдигнало духа му, за което безкрайно благодари.“ Още в предварителните ни текстове, когато информирахме, че филмът е в програмата на ��траницата на Въпреки във фейсбук наш читател заяви категорично, че не гледа филми за фашисти и нео-болшевики. Написа го и на страницата на CineLibri. Разбираме мотивите му, но изкуството е призвано да разказва истории за „лошите“ и „добрите“, защото modus vivendi на всеки един човек, може би, заслужава книга и филм с уникалността си. Това също е дълга тема…

"Майсторът и Маргарита"

Специална награда получи и филмът „Майстора и Маргарита“ (Русия, Хърватия) на режисьора Михаил Локшин, екранизация по едноименния роман на Михаил Булгаков.  Определян е  като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента. Романът привлича много кинематографисти и театрали по света да го интерпретират в своя версия. Само ще отбележим филма в две серии за една от телевизиите на тогавашната ФРГ на Анджей Вайда „Пилат и другите“, 1972 (смятан за първия по знаменития роман, но е вторият). Първият е  от 1970 „Пилат“ на  Сеппо Валин, финландски телевизионен режисьор и до днес те са 16. Романът на Булгаков е забранен дълго време в Съветския съюз. Булгаков го е писал и редактирал неколкократно под ботуша на Сталин с ясното съзнание, че книгата няма да излезе скоро. Цензурата е наложена от властите, защото книгата е сметната за "неморална" и е издадена изцяло за пръв път през 1967 г.

Георги Господинов и Мария Бакалова

Журито сподели и мотивацията, която стои зад този избор: „Отличие за специален принос получава филмът „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин заради внушителната продукция, дизайн, костюмография и актьорска игра, както и заради оригиналния прочит на емблематичния роман на Булгаков, в подкрепа на съпротивата срещу репресиите и тоталитаризма. Филмовата драматургия добавя нови пластове към романа, утвърждавайки идеята за свободната воля на артиста, който остава неподкупен и запазва достойнството си независимо от цензурата и конюнктурните промени.“ Как се повтаря историята…

В програмата на CineLibri присъстват двама от големите на ХХ век – Михаил Булгаков (1891-1940) и Уилям Фокнър (1897-1962), носител на Нобелова награда за литература 1949.

Филмът „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“ (режисьор и сценарист – Майкъл Модак-Труран) получи голямата награда в конкурса за документален филм на CineLibri. „Това не е просто биографичен разказ за големия писател. Това е филм, който осветява неговото място в американската и световната литература, а същевременно и неговата гражданска позиция по някои най-важни проблеми на американското общество, в това число, расовата равнопоставеност и човешките права. Смятаме, че този филм, а и други подобни на него, с такъв висок коефициент на силно зрителско въздействие, правят чест и украсяват селекцията на CineLibri каза проф. Божидар Манов, член на журито за документални филми на фестивала. Наградата бе приета от изпълнителния продуцент на филма Анита Модак-Труран, която каза на церемонията: „Това означава много за нас. Ние работихме доста по този филм. Благодаря, България, че оценявате Уилям Фокнър“.

Анита Модак-Труран проф. Божидар Манов

Специална награда получи  документалният филм „Монумент на любовта“ на режисьора с български корени Джейкъб Комфорти, който от дълги години работи по темата. „Този емоционален разказ за съдбата на българските евреи разказва различната история на семейство Комфорти и напомня за силата на човешката доброта, и за забравената чиста любов между хората. Филмът се отличава със своята неочаквана поетичност, която избуява като минзухар на фона на драматичните събития от времето на Холокоста, пленява ги със скритите послания – от случайните надписи по улиците, с целувката на българската учителка и нейната еврейска ученичка, със сгъстяването на облаците над главата на главната героиня. „Монумент на любовта“ е болезнено важен филм за миналото, което може да се повтори, филм-предупреждение за опасността отново да се окажем от погрешната страна на барикадата, филм-напомняне, че борбата с тоталитаризма и фашизма не е приключила, че изборът отново е в нашите ръце и той се заключава в това дали ще изберем монумента на разрухата или ще построим, най-после и веднъж завинаги, монумента на любовта“, се казва в мотивите на журито.

В тази красива вечер на награди, емоции вълнения, както бяха планирали организаторите, последва филмът "Съседна стая" на Педро Алмодовар с невероятните Тилда Суинтън и Джулиан Мур. по романа на Сигрид Нунес "What Are You Going Through", който спечели Голямата награда „Златен лъв“ на  81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Филмът изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид (Джулиан Мур) и Марта (Тилда Суинтън) са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Марта е в последната фаза на рака, но отказва да чака той да я победи, намира си нелегално хапче за евтаназия, и моли Ингрид да бъде просто в съседната стая, когато тя реши да го приеме, като за целта отиват в прекрасна къща сред природата…

Тилда Суинтън и Джулиан Мур във филма "Съседната стая" на Педро Алмодовар

Припомняме, че темата, проблемът с евтаназията занимава хора на киното и литературата, тя, всъщност, е особената, която ни изправя пред извечното за живота и смъртта. Те са неразделни, въпросът е как ги приемаме и дали сме готови, че един ден ще си тръгнем от този свят. И как този неизбежен край да бъде достоен точно заради живота. Припомняме само великолепните филми, а те не са единствените. Канадският „Нашествието на варварите” на режисьора  режисьор Дени Аркан. Филмът получи наградите за сценарий и най-добра актриса в Кан, за най-добър канадски филм в „Торонто 2003” и награда за най-добър неевропейски филм на Европейски филмови награди 2003, „Сезар” за най-добър филм и „Оскар” за чуждоезичен. На следващата 2004 "Вътрешното море", режисиран от Алехандро Аменабар, бе удостоен с Оскар за чуждоезичен филм. Той разказва за истинската история на испанеца Рамон Сампедро, който се бори с 30-годишна кампания в полза на евтаназията и със своето право да умре. Ще го запомним с невероятното превъплъщение в главната роля на Хавиер Бардем.

Тилда Суинтън , Джулиан Мур и Педро Алмодовар на фестивала във Венеция

Но да се върнем към „Съседната стая“ на Алмодовар. Изключителен филм, за който ще цитирам литераторът Светлозар Желев, защото го е казал много лично и го споделяме: „Толкова много поезия, красота, човещина има и в текста и диалозите на Нунес, в картините на Алмодовар, в играта на двете невероятни актриси, които дори, когато са скучни и уж плоски, изпълват целия екран и зала. Това не е филм-фойерверк, за което много от почитателите на Алмодовар не го приемат, той е бавен, безжалостен, и настъпващ, като смъртта на всеки, като "...снега, който засипваше всичко, разстилаше се над вселената, със сипкав съсък засипваше живите и мъртвите..." в разказа "Мъртвите" на Джойс, цитиран нееднократно във филма и книгата (тук преводът е на Асен Христофоров). Но и усмихващ, с чувство за хумор, лекота и спокойствие пред настъпващата неминуемо кончина. Мога да цитирам стотици неща от репликите разменени между героините, за любовта, секса, войната, отношенията, писането, съпреживяването, болката, умир��щия ни свят, страха от смъртта, обществения натиск, предизвиканата смърт. Филмът не е плавен, но и живота не е, и като него изтънява понякога в епизодични проблясъци минало, хора, срещи, спомени…“. Светльо, както го наричаме приятелите, пише и много лични неща, провокирани от филма, но това е нещо интимно негово…

Само ще кажа, че този филм е дълбоко преживяване и забележително кино. Да, разбирам, защото съдбата повели да бъда в „Същата стая“, не в Съседната и знам какво значи да си тръгнеш от живота, който обожаваш и желаеш, с достойнство и любов, както си го живял…

Членовете на журито за пълнометражен игрален филми Мария Бакалова, Кристин Льоненс, Игнасио Серикио, Ан Кюсак заедно с Станислава Айви и Жаклин Вагенщайн

Това е изкуството на литературата и киното, което ни разтърсва, вдъхновява, прави ни по-добри и чувствителни хора, стига да имаме сетивата. А селекцията на CineLibri и цялостната философия на фестивала работи всеотдайно за това. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години! А до 3 ноември може да гледате още прекрасни филми и очаквайте още публикации при нас и специално за първия форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който посрещна големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план. Но за него в следващ текст… ≈

Текст: Зелма Аламелех

Снимки: Стефан Марков и архив на CineLibri

[rugbypodbg]

Италия казва, че пропуснатата конверсия за победа над Франция "е трябвало да бъде повторена"

Италия казва, че пропуснатата конверсия за победа над Франция "е трябвало да бъде повторена"

Charles Richardson Широчината на гредата и една колеблива топка разделиха Италия от историята. След като изоставаше с 10:0 в началото на мача срещу най-лошото френско представяне в ерата на Фабиен Галтие, изумителното попадение на Андже Капуозо през второто полувреме, едно от най-великите в историята на Италия, изравни резултата срещу отчаяната Франция, която се съвземаше от червения картон на…

[magdalendia]

Средновековна приказка от френско селце

Перуж е едно от онези места, които са емблематични с архитектурата си за даден период. Ако някога срещнете някой от извънземна раса или цивилизация и стане дума за човешка култура и история, щом стигнете до Средновековие, непременно му покажете снимка от Перуж. Това е идеален пример за добре забазено средновековно френско селце.

География на Перуж

Перуж е малко селце на около 6 км североизточно от Лион - вторият по големина град във Франция. Със своята площ от около 19 кв.км то е дом на около 1000 човека. Все пак там никога не е безлюдно, тъй като е привлекателна туристическа дестинация за всички, които искат да усетят типичен френски селски дух. Разбира се, че градчето има и съвременна част, но старата укрепена с високи каменни стени се намира на хълм над по-новия съвременен град. И точно тази част е любима на всички посетители. До градчето се стига с градски транспорт от Лион - ние ползвахме влакче.

История на Перуж

Перуж е бил населяван от фермери и занаятчии като се смята, че е основан от галско население, идващо от Италия. Няма официални данни за години на построяване на крепостта в града, но първите писмени източници по въпроса датират от 12в., затова се приема, че това е времето. През 1601г. официално става френски град под управлението на тогавашният френски крал Анри IV и до 18в. в него успешно се развива текстилна индустрия. Но с построяването на пътища и жп линии през 19в. населението му рязко спада от 1500 жителни на едва 90! Все пак постепенно успява да възвърне населението си и днес е водеща туристическа атракция във Франция.

А сега и моите впечатления...

Ако сте отседнали някъде край Лион или в самия град Лион, не пропускайте Перуж! Една целодневна или дори полудневна разходка е достатъчна да ви пренесе в магичната атмосфера на френска приказка на Шарл Перо. Макар и да е предимно каменен, на старият град не му липсва и зеленина - по някои къщи висят бръшляни, трендафилови рози или други "катерещи" се растения, които придават на уличките допълнителен мистичен и магичен вид.Като споменах улички - не пропускайте да се разходите бавничко из малките, тесни и не толкова централни, защото те крият своя непознат чар. Приятна е атмосферата на главния площад на средновековното селище, където може да си купите типични френски закуски като киш или да ударите по едно френско вино и съвсем да се филмирате, че сте герой от приказка. Остава само от някой ъгъл да излязат селяни в средновековни одежди, да разпънат пазара с домашни сирена или да се вземат от някъде амбулантни музиканти и да засвирят стара трубадурска песен на виелите си!

[mihaylovblog]

22.03.1968 г. – Премиера на френско-италианската кинокомедия „Малкият гмурец“ на френския кинорежисьор Робер Дери. Сценарият е на Колет Бросе и Жан Карме. С участието на: Луи дьо Фюнес, Робер Дери, Андреа Паризи и др.

[homedesignbg]

Френско легло – стил и удобство - Home Design

Едно красиво френско легло ще допринесе не само за спокойния и продължителен сън, но и за създаването на уют и комфорт във всеки дом. Read the full article

[kinderlist]

Хайде да се учим да готвим и режем с ножица.

Идеята за разграфените рисунки на зеленчуци видях в профила на Semra GOKHAN (@montessoriaktiviteleri) в Инстаграм. Мисля, че заниманието с тях е много подходящо да бъде съчетано с готварски книги. Може докато вие (възрастните) готовите по определена рецепта с истинските продукти, детето/децата да повтаря/ят действията ви с нарисуваните.

ЗА КНИГАТА

Искам с Кай, Пирина и Силвио да заминем някъде в провинцията поне за 2-3 седмици. Да живеем в къща с голям двор, зеленчукова градина, храсталаци с френско грозде и малини и кокошарник и там да изпробваме всички рецепти от книгата "Да готвим с Финдъс и Петсън" (издателство "Фют) от Свен Нордквист и Кристиян Самуелсон.

ЗА ШАБЛОНИТЕ

Тези ги купих от един магазин "За 1 лев". Виждала съм подобни и в някои книжарници.

[vilistime]

Камембер на фурна с розмарин и мащерка

Камембер на фурна с розмарин и мащерка – това сирене, приготвено точно по този начин, в компанията на охладено бяло вино, може да превърне дори един обикновен ден в празник!

Ние нали все си празнуваме :)

Камембер е меко френско сирене с лека естествена плесен. Приготвя се от непастьоризирано краве мляко и подквасващи бактерии от рода на Пеницилина. Технологичния процес на зреене  е минимум 21…

[n1k-san]

"Френско ти "Р" възбужда всяка част от моето тяло".

[mhealthyliving]

Путин промени ДНК-то на Европа

Путин промени ДНК-то на Европа

От всички сътресения, през които Европа е преминала през последните петнадесет години – финансовата криза от 2008 г., миграционната криза от 2015 г., Брекзит и пандемията – войната в Украйна несъмнено е тази, която най-много промени континента. За седем месеца руската агресия срещу Украйна измести центъра на тежестта на Европейския съюз от старата френско-германска двойка, изпреварена от…

[vprki]

Георги Господинов е удостоен с Кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция

Заради заслугите си към френската и световна литература Георги Господинов става Кавалер на престижния Орден за изкуство и литература на Франция. Той се дава от министъра на културата на Франция и ще бъде връчен днес, 23 октомври от френския посланик у нас Жоел Мейер.

На церемонията в София специално за събитието ще присъства и преводачката на всички книги на Господинов на френски Мари Врина-Николов.

„С награждаването на Господинов Франция отдава почит на един изключителен автор и европейски ��уманист, чиито забележителни творби в превод спечелиха много читатели във Франция“, посочват от френското посолство у нас.

Как Франция приема книгите на българския писател?

Всяка от шестте книги на Георги Господинов, излезли там до момента, предизвиква възхитителен отзвук сред читатели, критици и дори съвременни философи като Жан-Люк Нанси. Френският е един от първите езици, на които през 2002 година излиза дебютният роман на Господинов „Естествен роман“. Посрещнат е изключително топло от френските медии. Списание „Livres Hebdo” публикува рецензия със заглавие „Българинът - на мода“, в която четем: „Естествен роман“ е наистина неидентифициран литературен обект и е почти невъзможно да бъде разказан. Едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма. Очевидно Господинов притежава богата култура (особено антична), но познава добре и Фуко, Перек, Бекет и френския нов роман“. Вестник „Нувел Обсерватьор” определя „Естествен роман“ като „оригинален и забавен“, а френскоезичният „��уриер” го нарича „машина за истории“.

При излизането на следващите книги на френски - сборника с разкази „И други истории“ (във Франция със заглавие „Азбука на жените“) и на романа „Физика на тъгата”, френският „Льо Монд” в специален очерк за автора пише, че книгите на Господинов се отличават с „размах, дързост и дълбочина на философските си търсения“. И също така, че „извеждат българската белетристика от комунистическия ѝ сън“.

Един от най-значимите съвременни френски философи Жан-Люк Нанси публикува в „Либерасион” възторжен отзив за „Физика на тъгата”, в който приветства романа на Господинов в блестящия превод на Мари Врина-Николов: „Трябва незабавно да се прочете „Физика на тъгата��, последната книга на Георги Господинов, преведена на френски. Трябва, защото с нея идват сноп хубави вести. Първата е за литературната жизненост на една страна и на един език, които дават сериозна заявка, че ще раздвижат средиземноморското пространство...“.

През 2021 година романът на Георги Господинов „Времеубежище“, носител на международен „Букър“, излиза в престижното френско издателство „Галимар“. „Фигаро Литерер” го нарича „блестящо бароково повествование, в което се преплитат разсъждения за времето, личната и колективната памет и забравата“. В същата статия българският писател �� причислен към автори като Кафка, Кундера, Перек и Гогол.

Мари Врина-Николов и Георги Господинов в литературен клуб "Перото" на НДК

Стихосбирката „Там, където не сме“, излязла в края на миналата година във Франция, сега е в краткия списък на френската награда „Маларме”.

И тук не мога да не продължа с историята на нашето „Въпреки“, толкова свързано с Георги  и с Мари…Първият текст, публикуван във „въпреки.com” в началото на 2014 беше нашият разговор с тях двамата. Споменът ми е, че той се състоя в края на 2013, важно е да се помнят годините, защото те дават знака на времето. Припомнете си ги, особено в днешния контекст, но това е друга история. Ние със Стефан Джамбазов поехме смело начинание, без всякаква представа какво ни предстои…Но Георги Господинов и Мари-Врина-Николов бяха щедри и безкрайно добронамерени като орисници…Сега това не е толкова важно. И с двамата ни свързваше не само познанство и приятелство много преди това, а преди всичко познание за това, което правят, творят, създават. В годините, независимо в кои медии сме работили със Стефан сме разказвали за тях, коментирали творчеството на Георги, всеотдайността и изключителната любов на ��ари към България, литература ѝ. И пак ще повторя, както в други наши текстове – гостували сме ѝ в дома ѝ Париж. Повярвайте, едва ли има български дом, в който да има такава библиотека с български автори…

Мари Врина-Николов при удостояването ѝ на Доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Няма тук да цитирам и да напомням всички публикации за Георги Господинов и Мари Врина-Николов във „Въпреки“, който иска може да ги прочете тук и тук.

Ще си позволя и малко лични моменти…На Празниците на изкуствата „Аполония“ 2021 беше първият Майсторски клас на Георги Господинов, част от програмата на любимия ни фестивал. Сложих си в багажа неговата „В пукнатините на канона“, която показва Георги Господинов като литературен историк и изследовател. Това не бе първата книга на автора, която излиза от границите на фикцията. Познаваме сборниците „Аз живях социализма“ и „Инвентарна книга на социализма“, на които той е съставител. Помнят и изследването за това как киното, радиото и рекламата влизат в стиховете на Вапцаров и поетите на 40-те. В тази си книга Господинов ни води с присъщия си език и стил, които познаваме, да разказва една друга история, историята на литературни и културни явления от миналия век до днес.Това е само уточнение. Носих я в Созопол през август, за да ми я надпише…Стефан Джамбазов си беше отишъл от нашия свят същата тази 2021 през март…С книгата тръгнах към Градската художествена галерия, където щяха да се провеждат часовете на Майсторския му клас. И на едно от кръстовищата в любимите улици на Стария Созопол се сблъскам с него и с проф. Божидар Манов. Бързо извадих книгата, тъкмо да не го притеснявам после с младежите, записали се за класа м��. Признавам беше вълнуващ момент и за трима ни от тази неслучайна случайност на прекрасно място сред мирис на варящо се смокиново сладко и море. Георги я надписа и на двама ни със Стефан…

Георги Господинов

В ден като днешния, разбира се, може да се пише дълго за Георги Господинов, за Мари Врина-Николов и много прекрасни преводачи като Анджела Родел и много други от различни страни, за страхотните международни награди, които ни поставиха, заслужено, на световната литературна сцена. Дълбоко се надявам, че това няма да бъде мимолетно…

От архивите: Някога - горе Георги Господинов И Мари Врина, долу Емилия Дворянова, Теодора Димова и Алек Попов (1966-2024). Открита в интернет, моля, авторът на снимката да ни сподели кой е...

Само мога да кажа и на двамата Георги и Мари поздравления и благодаря! ≈

Текст: Зелма Аламех и издателство „Жанет 45“

Снимки: Тихомира Крумова, архив на "Аполония" и Стефан Марков

[rugbypodbg]

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип

Прекарах две седмици в гледане на френско ръгби - ето какво може да научи Премиършип Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас

Charles Richardson Англичаните вече не могат да пренебрегват братовчедите си отвъд Ламанша, чиято процъфтяваща вътрешна игра предлага много съвети за съживяване на спорта у нас Аркашон никога не би могъл да се определи като сърцето на ръгбито – френско или друго. Заливът, разположен южно от Бордо на западното крайбрежие на Франция, е идиличен и елитен. Градът с малко над 10 000 жители притежава…

[radiobg-london]

Мащабно френско проучване потвърждава ефикасността на ваксините срещу Covid-19

Мащабно френско проучване потвърждава ефикасността на ваксините срещу Covid-19

Проучване, включващо над 22 милиона души, доказва ефикасността на ваксините срещу коронавирус, показва доклад на френската организация EPI-PHARE, публикуван в понеделник и цитиран от Франс прес. Данните показват намаляване на хоспитализациите с над 90% за тези, имунизирани с ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna или AstraZeneca 14 дни след пълната ваксинация. Пет месеца след ваксинацията,…

[swubg]

Възпитаничка на ЮЗУ „Неофит Рилски“ е един от кураторите на изложбата „Непознатият фотограф Георг Волц“ и автор на едноименната фотокнига

http://www.swu.bg/news/28-06-2021-curator-of-the-exhibition.aspx

Биляна Карастоянова, завършила специалност "Филмово и телевизионно операторство" в Югозападния университет "Неофит Рилски", е един от кураторите на изложбата "Непознатият фотограф Георг Волц" и специалистът обработил дигитално огромния архив от фотографските плаки и снимки на невероятния фотограф.

Снимките са представени и в едноименна фотокнига, чийто автор е Биляна Карастоянова. Обработката и ретуша на хартиените снимки и стъклени плаки са направени от Росен Ненов.

Книгата албум "Непознатият фотограф Георг Волц" събира в себе си голяма част от творчеството на именития български фотограф с германо-френски корени и гръцки произход.

След дългогодишна работа по дигитализацията на запазения архив на фотографа могат да бъдат видени  непоказвани досега фотографии.

Заснетото от Георг Волц фотографско наследство има висока историческа и художествена стойност, като обхваща едни от най-бурните времена в Третото българско царство.

Настоящата книга албум е един всеобхватен опит да се направи монографичен портрет на тази колоритна личност. Георг Волц живее и работи в България от 90-те години на XIX век, а след 1905 г. става придворен фотограф на княз Фердинанд I. Той е автор на множество от популярните студийни портрети и непринудени фотографии на царското семейство.

Георг Волц фотографира едни от най-значителните кадри от бойните действия през Балканската война. Запазеният семеен архив на фотографа включва  репортажни кадри от важни събития като обявяването на Независимостта на България, посещението на великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника Св. Александър Невски и голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица.

Волц заснема възхитителни панорамни фотографии на България, направени от аероплан, което го превръща в един от пионерите в тази област.

Благодарение на неговите безценни кадри от София и цяла България, съвременният човек може да придобие ясна представа за тогавашния бит и живот на хората.

Фотографът Георг Волц остава на поколенията след него множество безценни кадри, някои от тях добре познати, като например снимката на кръга "Мисъл", а други от тях непознати до излизането на тази книга албум.

Книгата е в памет на Франсоаз Мари Реж��н Волц, внучка на фотографа и радетел на френско-българската дружба и сътрудничество. По-голяма част от фотографиите, част от книгата албум са любезно предоставени от внука на Георг Волц - инж. Иван Терзиев.

В книгата са включени над 900 подробно описани фотографии, биография и родословно дърво на фотографа. А уводните думи са написани от доц. Георги Лозанов и д-р Андрей Захариев.

Книгата е с твърди корици, луксозно издание, състои се от 328 страници. Тя е разделена на следните глави: Спомени от фронта на Балканската война, Стара София, Окръг София, Пейзажи от България, Личности, портрети, Събития, Царят и неговото семейство.

Изданието на книгата албум е двуезично на български и английски език.

Снимки:

Галерия 1

Галерия 2

[151bg]

Имате нова спалня, легло, скрин или гардероб за сглобяване? Объркани от указанията? 151® могат да сглобят всички ваши мебели - бързо и ефективно. Резервирайте някого днес! Сглобяване на мебели: това е объркваща задача с милиони части, парчета и винтове, които мистериозно остават неизползвани. Ще можеш ли да се справиш сам? 151® ще сглобят почти всеки диван, секция или канапе. Нашите специалисти ще съберат вашия диван за ваше удовлетворение и преди всичко улеснение на разумни цени! Имате нов гардероб или секция за сглобяване? Специалистите на 151® могат да сглобят всяка ваша мебел - бързо, ефективно и на разумна цена. 151® разполага с екипи от опитни дърводелци, както и бояджии, декоратори и електротехници от нашите квалифицирани изпълнители, ние се занимаваме с монтажа на кухнята и мебелите и обзавеждането на апартамента усърдно, професионално и бързо. И наистина ли е толкова лесно за 151® да помогне и затова? Ако сте опрели до монтаж на френски легла, Ви трябва верен помощник. Такъв е и 151®. Вероятно и Вие като нас имате по-специално отношение към леглата, върху които си почивате. И няма как да бъде другояче, защото от качеството на съня ни зависи колко продуктивни ще сме през останалата част от денонощието. Вероятно едно от най-добрите решения са френските легла. Те се ползват с голям интерес предвид характеристиките и достойнствата, които имат. Едни от тях са стабилност и подходяща за непробуден сън височина. Не е странно и защо преобладаващата част от хотелите се спират именно на френски легла. Защото са наясно, че приятният сън и комфортът ще спечелят симпатиите на гостите им. и без да сте собственик на хотел. Какво по-хубаво да си осигурите качествен сън всеки ден, 24/7, докато сте в дома си. Практиката ни показва, че апетитите на населението са насочени към закупуването на удобни матраци. Това е също опция, но ако изберете монтаж на френски легла, изборът Ви ще бъде комплексен и с много по-голям срок на годност. Защо смеем да твърдим това? Защото френските легла са твърди, което ги прави изключително подходящи за хора със здравословни проблеми. Ако при избора на матрак се ръководите от височината му (около 30 см), то при едно френско легло всичко това е предвидено. Но при монтаж на френско легло или спалня Вие се удивявате и от техния дизайн, не само полезност. Те внасят допълнителен стил в стаята, стига, разбира се, самият монтаж да е извършен по професионален начин. Елегантност, стил, нестандартен подход – всичко това Ви дава френското легло. 151® предлага освежаване и на вече-наличните легла в дома Ви. Например можем да монтираме и дори да измислим дизайна на таблото на леглото Ви. Когато го адаптираме, ще усетите едно допълнение към интериора на стаята, за което ще се чудите как не сте го направили по-рано. Но за всичко си има време и обикновено отнема време да узрее в съзнанието Ви. Така че имайте предвид, че монтаж на френско легло или спалня или на табла към обикновени легла е необходимост. Ползите варират от удобство и грижа за здравословното Ви състояние, до по-добро качество на съня и допълнителен чар на помещенията. Да! Нашите монтажници са опитни като повечето в миналото са работили в фирми в други за сглобяване или производители на мебели и декорации за дома. Поради това те притежават уменията и опита, необходими за бързо справяне с вашия проект. Целта на 151® е да свързва бързо клиента с неговия бъдещ изпълнител. По отношение на точното време за реакция зависи от обема на вашата работа и ангажираността на вашия изпълнител. В голяма част от случаите монтажите отнемат 1 работен ден. Свържете се с нас за повече информация! Да, Екип изпратен от 151® с удоволствие ще Ви изпълни монтаж на малки или по-големи мебели. Необходимо е да подадете точна информация за целта. 151® е тук, за да улеснят живота ви с квалифициран монтаж на мебели, на който можете да се доверите.

[krug-movement]

Розмари Туаби: АЗ СЪМ ЧОВЕК С ЕДНА РОДИНА – БЪЛГАРИЯ И С МНОГО ЕЗИЦИ – ЗА ДА ПРОКАРВАМ МОСТОВЕ С ТЯХ, 21-02-2021 & Rosemary Tuaby: I am a person with one motherland - Bulgaria and with many languages - to bridge bridges with them, February, 21, 2021

Розмари Туаби е новото лице от серията „Млади таланти от Кърджали и областта” на Арт движение Кръг. Събитието е посветено на Международния ден на майчиния език 21 февруари в отговор на  посланието на ЮНЕСКО: „Културното и езиковото многообразие е гарант за устойчивите общества.”

Визуални инсталации с нейни текстове на различни езици, интервю за личната й история и търсения, представени от нея няколко от световните открития в електроинженерството и бъдещето на самоуправляващите се коли, както и нейни преводи от оригинал на Жак Превер, могат да се видят в Арт галерия Кръг от 21 февруари до 7 март.

21-годишната Розмари Туаби признава: „Винаги съм обичала контакта с хората и това да имам пречка като езикова бариера ми се е струвало пренебрежително лесно за превъзмогване.” Баща й е 50% алжирец и 50% българин, а фамилията й е с берберски произход. Берберите са етническа група в Северозападна Африка, а берберският език е от афроазиатското езиково семейство, но в Алжир официалният език е френски. Майчиният език на Розмари е български, говори и пише на руски, ф��енски, английски, испански, корейски и турски. Пише и печели конкурси за авторски стихове на български, в собствен превод на други езици, превеждала е френски, английски и гръцки поети от оригинал, изучава латинските и гръцки заемки в европейските езици. В живота си дотук се е сблъсквала с традиционни предразсъдъци от рода на „Какво прави тази чужденка тук?”, „Защо не се върне там, откъдето е дошла?”, „Защо се мислиш за нещо повече от нас, само защото не си тукашна?”, но е се е научила да отговаря с добро: „Нека видят, че и аз съм личност и ако не ме харесват за нещо, то нека е моя постъпка или изказване, а не името или произхода ми.”

През 2019-та завършва Езиковата в Кърджали, а до 8-ми клас свири на пиано в музикална паралелка в СОУ „Владимир Димитров-Майстора” с преподавател Мариета Полихронова. Участвала е в концерти в Кърджали, свирила е Моцарт, Бах, Бетовен, Вивалди, Шуберт, Брамс, а ако трябва да се обясни в любов на някого с музикално парче, най-вероятно би го направила с Love of my life на Queen. Житейското й мото е едно изречение на майка й: „Трябва да се стараеш да си като най-добрите. Ако не можеш да си като тях, трябва да си по-добра от тях.”

В момента е студентка във Франкофонския факултет по електроинженерство и информатика в Техническия университет в София. Факултетът извършва френско елитно инженерно обучение по модела на френските Grandes Ecoles в 5-годишни програми по специалностите „Информационни и комуникационни технологии”. Обучението през първите две години е в общ модул „Електроинженерство” (на фр. език), след което се профилира за двете специалности.

С тези дипломи за бакалавър или магистър завършилите френския факултет се реализират като софтуерни инженери, телекомуникационни инженери, инженери в енергетиката, електрониката, автоматизацията. Признаването на дипломите им от страна на Република Франция и владеенето на френски равностойно с английския ги прави много желани от мултинационалните компании в България, Франция и по целия свят. Факултетът подържа партньорски отношения с високотехнологични предприятия, където се реализират неговите студенти: PROXIAD, TRIXIR, Schneider Electric, Melexis, ABB Bulgaria LTD, Kromex Control, HP, IBM и много др.

Самоуправляващите се коли ще имат огромен потенциал в живота ни и макар да изглеждат много футуристични, те бавно се превръщат в реалност в днешния свят.

[mhealthyliving]

Ето защо "без захар" не означава здравословно

Ето защо “без захар” не означава здравословно

Изкуствените подсладители, които заместват захарта в голяма част от напитките и храните, могат да доведат до повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания според френско научно изследване, публикувано в „Бритиш медикал джърнъл“, предават АФП и БТА. Подсладителите се използват като заместители на захарта с цел намаляване на калориите и възможност за болните от диабет да се наслаждават на…