#пловдив | Explore Tumblr posts and blogs

petarnizamov · 2 years ago

Text

Воайорската акция на шефа на МВР Пловдив Васил Костадинов, който ако можеше да въдворява в лагери без съд и присъда, щеше !

Преди ден , по заповед на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов в пловдивско нощно заведение пловдивските полициаи си позволиха да заключат и обискират на голо около 400 случайни посетители. През 1958 г. Хулиганската акция "Мълния" на БКП препълва концлагера в Ловеч от младежи, които просто мислят различно. Превъплъщението на мероприятие "Мълния" от 1958 г. в 2023 г., което направи полицията в Пловдив вчера на връх Гергьовден в Пловдив се случва точно докато нашите разследващи журналисти от ЮСТИЦИЯ приключваме разследване на директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов и известни пловдивски мастити адвокати относно схема за кражба на паричните гаранции по наказателни дела.

Директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов Проверяваните преди ден 400 случайни клиенти и служители твърдят, че са прекарали нощта на опашка и са събличани голи, за да бъдат обискирани. "Съблякох си панталона, накараха ме да клекна и ми издадоха протокол. Това се случи с всички останали. Не ми е приятно, не се чувствам окей", сподели клиент. Безпрецедентен обиск ��а клиенти в нощно заведение в Пловдив под ръководството на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов . Полицията затвори за пет часа нощно заведение. Клиентите се оплакаха, че са били унижени, като са съблечени чисто голи, преди да бъдат пуснати от органите на реда да си тръгнат. В леко отклонение, ще споделим в аванс, че в ЮСТИЦИЯ имаме сигнал, чието разследване ще обявим скоро за схема за кражба на паричните гаранции по наказателни дела с участието на известни пловдивски адвокати и ръководтвото на полицията в Пловдив. В Бургаския окръжен съд прикриха мярката на убиеца Пламен Русев

В момента директор на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов.

На 21 януари 1958 г. по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Във видеото ще видите за хайките за лагерите Белене и Ловеч, част от Хулиганската акция 1958 г. Операцията е ръководена от тогавашния колега на директора на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов - заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов на БКП. Петър Низамов : Марк Твен няма цитат “Ако гласуването можеше да промени нещо, то би било незаконно!” 2023 И тогава е мобилизиран, по подобие на кухата акция от преди ден на директора на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов в пловдивското заведение Bushido, пак целият състав на МВР. Основната част от арестите са извършени на 26 януари 1958 г. Те се провеждат по списъци, а подвижни бригади арестуват на улицата лица в неприлично облекло.Общият резултат от Хулиганската акция с арестите през януари, февруари и март е 1700 въдворени и броят на лагеристите в ТВО Белене нараства на 2800. Само няколко месеца след Хулиганската акция Седмият конгрес на БКП оповестява, че социализмът в България е победил, социалистическият сектор е завоювал всички позиции в стопанството, капиталистическата класа е ликвидирана и българската нация се превръща в социалистическа нация. Приключила е епохата на класовата борба и всяко противопоставяне на режима вече не може да бъде друго освен социално или психическо отклонение. И днес от полицията в Пловдив и подчинените на Ст.комисар Васил Костадинов говорят за успешна акция срещу нарко-разпространението и три досъдебни производства... Но за какво ? За един грам трева, три производства... Докато си точно полицията в Пловдив протектира големите ��илъри в Столипиново с килограмите хероин, при които даже са на заплата някои служители от състава на директора на полицията в Пловдив Ст.комисар Васил Костадинов. През 1959 г. Никита Хрушчов ще заяви, че на комунизма може се противопоставя само луд човек. В българския случай – само хулиган. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. Вината им е, че не приемат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да пътуват, да се обличат, да слушат музиката, която харесват, и да гледат филмите, които ги интересуват. Момичета и момчета, пожелали да облекат модни „ямурлуци” и тесни джинси. Всички те са „агенти на западната идеологическа диверсия”.

Ето как са изглеждали т. нар. хулигани от комунистическата власт през 1958 г Оцелелите от лагерите са освободени след окончателното им закриване през 1962 год. Но това е през далечните, тъмни и безправни времена на сталинизма... Да се върнем на вчерашната акция на директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов, завършила с унижаването на 400 човека и залавянето на 1 грам трева... За методите ! 2023 г. - град Пловдив: "Спряха музиката и наредиха всички в колона. Започнаха да проверяват всеки и не ни пускаха да си ходим. Това продължи дълго време. Абсолютно всички бяхме събличани - за мен това не е нормално и е унизително", обясни клиентка на заведението, унизена от изпълнителите на заповедите на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов.

Отивате на заведение и някоя от тези на снимката съблича "законно" вашата жена. Как бихте реагирали, г-н Ст.комисар Васил Костадинов? ПОТРЕС: НАГРАДИХА СИМИДЧИЕВ СЪДИЯТА ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НИ “ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА” Мъж, работещ на входа на заведението, каза, че полицаите от полцията в Пловдив са нахлули, спрели са музиката и са започнали да се държат арогантно. "Закараха ме в тоалетната и ме накараха да си сваля гащите. Чисто голи - мъжете ни караха да си сваляме панталоните и гащите и да клякаме", добави той. По разказа на една от сервитьорките тя е започнала да прави клип с телефона си, когато полицай от състава на на полицията в Пловдив с директор - Ст.комисар Васил Костадинов отишъл при нея и я предупредил да изтрие записа, или в противен случай ще бъде задържана и отведена в районното управление. "Снимала съм само клиенти след тяхното изрично съгласие. Лица на полицаи не съм снимала. Заплашиха ме, че ако не изтрия клипа, ще ме арестуват. Удариха ме през ръцете. Близо 400 души бяха проверявани и събличани в продължение на пет часа. Лично аз ще пусна жалба", разказа потърпевшата. Нейна колежка допълва, че униформен служител я спрял на паркинга и ѝ казал, че ще трябва да бъде поемно лице.

Воайорската акция на Полицията в Пловдив. Проверяват жени в тоалетната на голо "Обясни ми, че нямам право да откажа и ако откажа ще ми бъде съставен акт. Заведоха ме в районното, където трябваше да наблюда��ам как претърсват и обискират чисто гола жена... гледката беше потресаваща", споделя служителката. Тези случки трябваше отдавна да останат в тъмното минало на сталинизма, но директорът на ОДМВР - Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов е решил да върне пловдивското МВР в онази дълбоко комунизирана структура на Народната полиция от 1958 г. и Хулиганската акция. 1957г. През 1957 г. комунистическата власт на БКП решава да се разправи с всички про-западни елементи и използва една битово убийство за повод за започването на масови арести през зимата на 1958 г., известни като Хулиганската акция с кодово име „мероприятие Мълния”. Това са снимки на „хулигани”, арестувани през януари 1958 г. за хулиганско държание и облекло (съжалявам за грубото заличаване на лицата от комисията по досиетата.) Момичетата на снимките са касиерка, служителка и студентки в консерваторията, във ВИТИЗ и по журналистика. Кратките справки гласят: „Задържана без паспорт с късо палто тип „ямурлук”, родителите й са бивши търговски деятели, зле настроени към народната власт...” „Задържана за носене на „ямурлук”, и неприлична прическа...” „Задържана без личен паспорт, с тесен разцепен панталон и прическа „конска опашка”, баща й е офицер от бившата царска армия.” „Задържана за неприлични танци в ресторанта на ЦУМ...” „Ямурлуците” се продавали в ЦУМ и въпреки това за властта те били изобличителният белег на „подражателите на Запада”, предизвикателният знак на „хулигана”, отхвърлящ социалистическия начин на живот. (Преди да се присмеем на този тоталитарен дрескод, нека се сетим за днешните забрани на забрадките. Преживяващите криза демократични общества не са застраховани срещу племенен страх и аплодиране на нахлуването в личните пространства на човека.) .

Студентка също определена от комунистическата власт като хулиганка заради носените от нея дрехи Тези масови арести през зимата на 1958 г., известни като Хулиганската акция, имат кодово име „мероприятие Мълния”. Като повод за операцията е използвано убийство в столичен трамвай, извършено в края на декември 1957 г. На 21 януари 1958 г. по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Операцията е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов; мобилизиран е целият състав на МВР. Основната част от арестите са извършени на 26 януари. Те се провеждат по списъци, а подвижни бригади арестуват на улицата лица в неприлично облекло. Общият резултат от Хулиганската акция с арестите през януари, февруари и март е 1700 въдворени и броят на лагеристите в ТВО Белене нараства на 2800. (Това е едно от големите, но не и най-масовото въдворяване в историята на българските концлагери. Първенството се държи от арестите по изборите през май 1949 г. и след смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г., когато в концлагерите са изпратени над 4000 души.) По инструкция разследването се провежда „в най-кратки срокове” от същите служители на МВР, които са извършили арестите, в това число от курсистите в школата на МВР. Малко по-късно формалностите отпадат и арестите на 3 и 4 февруари са вече по готов списък за изпращане в ТВО. От задържаните към 10 февруари 1328 души следствието едва на 9 е продължено поради наличие на данни за тежко престъпление. 180 са освободени - една трета от тях са деца на партийния и интелектуален елит, задържани за хулиганско облекло, а останалите са тежко болни, инвалиди и пр. В ТВО са изпратени 1145 души. От тях 167 са непълнолетни, като най-малкият лагерист е 12-годишен. 34 от непълнолетните са момичета. Част от въдворените действително са хулигани или криминални престъпници, но те не са арестувани за извършени престъпления, а защото фигурират в криминалния контингент. Други са въдворени с чисто политически обвинения: „работил против властта, ОФ и ТКЗС”, или „замислял измяна на Родината” (тоест бягство от социалистическия рай), или „при обиска в дома му са намерени снимки на цар Борис и царското семейство и фашистка литература”. В един студент по медицина са открити две тетрадки стихове „с много гнусно вражеско съдържание”. Въпреки това никой от задържаните не е въдворен като политически, всички са обявени за хулигани. В това число над 100 души, предложени за задържане от ІІ и ІІІ управление на Държавна сигурност: художници и писатели, музиканти и артисти, анархисти и бивши членове на ВМРО, хора, поддържали връзки с граждани на капиталистически страни, младежи от семейства на „врагове” и на „бивши хора”, разпространители на „най-цинични вицове против народната власт”. Почти на всеки от тях е приписано и хулиганско провинение: вдига скандали в ресторантите, морално разложен, извършва незаконна търговия. Но Хулиганската акция прави нещо радикално – вменява криминална същност на категорията контрареволюционни остатъци. Започналата ден преди заседанието на Политбюро кампания във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Вечерни новини” първоначално призовава властта към твърди действия срещу хулиганството. Но статията „Редове на гнева”, публикувана на 2 февруари 1958 г. в „Отечествен фронт”, внася нов идеологически елемент. Авторът й Стефан Продев, който присъствал на разпитите, представя хулиганството като рожба на реакцията: „Ставицки е един от многото „бивши хора„, един от ония, които създават обществената среда на хулигана. Той има богат спекулативен опит, разхождал се е из Европа, знае какво значи риск, пипал е „истинска пара„... Но Ставицки е само един от многото „бивши”. Наред с него в джунглата на хулиганите шествува цяла кавалкада от извехтели величия, която тук-таме все още поддържа илюзията, че „светът от вчера„ е жив... Тъмните сили на миналото хвърлят ловко своя плащ върху сърцето на хулигана.”

Същото описание на хулиганството като „зловещ представител и пасивен продукт от гниенето на най-долните слоеве на старото буржоазно-капиталистическо общество, готови във всеки момент да станат оръжие на реакцията и вън и тук” прави и министърът на вътрешните работи Георги Цанков в доклад до Политбюро. Можем само да предполагаме дали те имат общ оригинал, тъй като липсва докладът на Тодор Живков от заседанието на Политбюро на 21 януари 1958 г. Същинският идеологически калъп обаче е партийната теза за триумфиращия социализъм, очертана на съвещанието на комунистическите партии в Москва през ноември 1957 г. Само няколко месеца след Хулиганската акция Седмият конгрес на БКП оповестява, че социализмът в България е победил, социалистическият сектор е завоювал всички позиции в стопанството, капиталистическата класа е ликвидирана и българската нация се превръща в социалистическа нация. Приключила е епохата на класовата борба и всяко противопоставяне на режима вече не може да бъде друго освен социално или психическо отклонение. През 1959 г. Никита Хрушчов ще заяви, че на комунизма може се противопоставя само луд човек. В българския случай – само хулиган. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. Вината им е, че не прие¬мат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да пътуват, да се обличат, да слушат музиката, която харесват, и да гледат филмите, които ги интересуват. Като момичетата от снимките, пожелали да облекат модните ямурлуци. Всички те са агенти на западната идеологическа диверсия. Ето една типична справка за младеж, който е задържан, защото като конферансие на студентска вечерин��а „обявил, че джаза ще свири най-модерните танци „рокен-рол” и „ку-клукс-клан”. С тези думи предизвиква възторг в присъстващите, които започнали да танцуват изкълчени танци и да издават хулигански викове, по който начин вечеринката придобила хулигански характер. Има данни, че пътува из страната с театрални кол��ктиви неодобрени от Министерство на просветата и културата и изнася спектакли без разрешение.” Това виждат и политическите лагеристи в Белене. Въдвореният земеделец Христо Запрянов си спомня: „Момичетата бяха много красиви, като че ли нарочно събирани по крастота. Но не само красиви, момичетата се оказаха изключително смели и единни, просто решени. Може и младостта им да бе виновна. Един преди обяд докараха нови десетина навързани момичета от Белене. Пратиха ги да копаят царевица, но те под предлог, че е невъзможна нормата, отказват. Охраната посяга да удари една от тях, другите се притичват на помощ и удят надзирателя с мотика. Започват да стрелят, но по-буйните и смели от момичетата тръгват с мотиките към тях. Разбира се, понеже бяха жени, им се размина по-леко. Ако същото сторехме ние, до един щяха да ни избият. И все пак не им се размина - докараха ги на дигата с норма по три кубика, което никак не е леко за жена. В продължение на два-три месеца се изпоразболяха всички. При съвместната работа разбрахме, че не са никакви хулигани, а противници на комунистическите безумия. Харесваха западния ред, музика, мода, искаха свободно да мислят и нямаха нищо общо с криминалните.”*

Хулиганка заради носените от нея дрехи Но за лагерната администрация, за милиционерите и надзирателите „хулиганите” са безделници, социални отпадъци, паразити, утайката на обществото – ненужни и безправни. Read the full article

#Bushido #Белене #БКП #дискотека #МВР #ОДМВР-Пловдив #ПетърНизамов #Пловдив #Пловдивскапрокуратура #Политбюро #полициятавПловдив #Ст.комисарВасилКостадинов #ТВОЛовеч #ТодорЖивков #Хулиганскатаакция #ЦКнаБКП

0 notes

vprki · 5 months ago

Text

„Cast the Sleeping Elephant“ - изложба на Михаил Симеонов за удивителния му екоарт проект

Името на скулптора Михаил Симеонов (1929 -2021) не е толкова познато у нас, колкото по света. Размахът на идеите и творческата му активност през 70-те и 80-те години на миналия век са в унисон с новите течения в изкуството отвъд „Желязната завеса“, където над половин век той живее и работи. Преди четири години изкуствоведът Филип Зидаров написа за „въпреки.com” обзорна статия за него, когато той продължаваше да работи на 91…

Градска художествена галерия – Пловдив предлага сега „среща“ на публиката с този голям творец от средите на българската емиграция.

В залата на първия етаж в Постоянната експозиция на ул. „Съборна“ №14А може да се разгледа изложба с рисунки и макети от Михаил Симеонов, представляващи подготвителни етапи от създаването на най-прочутото му произведение „Отливка на приспан слон“ – бронзова скулптура на див африкански слон в естествен големина, поставена пред централата на ООН в Ню Йорк. Изложбата съдържа документална част с фотографии от архива на автора и специализирани текстове. Неин организатор е Йоана Атанасова – уредник на графичния фонд на Градската галерия, в който се съхраняват изложените произведения.

Михаил Асен Симеонов е роден на 31 май 1929 г. в Пловдив. Учи философия в Софийския университет, но влечението към изкуството се оказва по-силно. През 1954 г. завършва скулптура в Националната художествена академия в класа на Любомир Далчев. Оставя артистична диря у нас, съпътствана и от история за скандал лично с ръководителя на държавата по онова време Тодор Живков. Днес малцина знаят, че паметникът на Паисий Хилендарски (причината за разправиите с властта) до храм „Св. Александър Невски” е негово дело, както и скулптурата на Захари Зограф пред къщата музей на възрожденския художник в Самоков. Други негови проекти са отхвърлени, анулирани са конкурси, които е спечелил.

За това, както отбелязахме в началото на текста писа при нас Филип Зидаров: „Повечето стари софиянци или посетители на столичния град многократно са минавали покрай него, но полуприкрит в зеленината на израсналите дървета, рядко го забелязват. Паметника на Отец Паисий! Още по-малко са онези, които помнят името на неговия създател - скулптора Михаил Симеонов. Макар че тази дръзко раздвижената пластика на тази фигура е един от немногобройните примери на качествена монументална скулптура в публична среда от периода на „народната република“. Авторът на този паметник и до днес продължава все така всеки ден да е в ателието си в Ню Йорк като артист- емигрант от половин век. Нека да си спомним кой е той.

По-възрастните си спомнят, че първоначално тази фигура беше разположена непосредствено до църквата „Света София“, проектирана в очертанията на южния трасепт на храма. Днес там от 1981 година се намира частично възстановеният на първоначалното си място Паметник на незнайния воин с монументалния бронзов лъв на Андрей Николов, оцелял след бомбардировките през 1943-1944 година. Но истинската причина за преместването на Паисий няколко години преди това, бе, както се шушукаше, че защото „първият ръководител на партията и държавата“ не го харесвал.“

В резултат - Симеонов решава да напусне страната. Емигрира най-напред в Тунис през 1965 г., а от 1971 г. се установява в САЩ (Ню Йорк).

Тунизийският му период е плодотворен. Създава редица пластични произведения, сред които и серия скулптури, посветена на президента на африканската държава Хабиб Бургиба, но също и абстрактни релефи за монумента „Мъчениците на Бизерта”. Филип Зидаров, който е изследовател на житейския и творчески път на Михаил Симеонов, в този период той „работи и в Карара, Италия, където прави скулптури в компанията на Хенри Мур, Марино Марини и Исамо Ногучи, а в съседното селище Пиетра Санта отлива своя голяма бронзова пластика Жак Липшиц, с когото впоследствие се сприятеляват…Както отбелязва и в цитирания текст при нас изкуствоведът, цитиран от галерията.

Още в Тунис му хрумва идеята да прави „моментални снимки“ на природни елементи, на създадени от човек структури и дори на нематериални, свързани с географията на планетата, понятия. В Сахара с кофа гипс и вода създава отпечатъци от пясъка на пустинята, в Елзас – на трева, в Ню Йорк – на детайли от вътрешността на асансьор, а в Кения прави „отливка от линията на екватора“. Тази своя лична творческа програма той нарича direct casting.“

От раждането на идеята за отливане на слон по калъп от жив екземпляр в средата на 70-те години на XX век до нейната реализация минават пет години на идейна, организационна, техническа, финансова и медийна подготовка. Като съмишленици са привлечени известни личности от цял свят, сред които други известни българи емигранти като Петър Увалиев и Алцек Мишев. Създадена е фондация „CAST THE SLEEPING ELEPHANT”. Сред подписалите учредителното споразумение, освен Увалиев, са също така шведският магнат и меценат Tето Еренберг (Theodor "Teto" Ahrenberg), директорът на галерията в Лозана Рене Бергер, британският зоолог и защитник на слоновете д-р Иън Дъглъс-Хамилтън и други. Най-сетне през 1980 г. българският артист прави студен калъп от алгинат на див кенийски мъжки слон, приспан за 72 минути. В крайна сметка отлятата от бронз внушителна статуя е поставена пред главната квартира на ООН в Ню Йорк и е открита лично от генералния секретар на организацията Кофи Анан в края на 1998 г.

А Филип Зидаров уточнява повече подробности в своя текст отпреди четири години: “ Така към 1976 в съзнанието на Мишо се оформя концепцията на артистичния проект, който изведнъж ще го превърне в световна знаменитост. Той учредява нон-профит тръст наречен „Cast the Sleeping Elephant“, чиято цел е създаването на пластика от жив дебелокож гигант и тази идея да стане част от движението за опазването на заплашената от човешката цивилизация дива природа на планетата. Името на проекта в буквален превод на български би могло да звучи като „отлейте спящия слон“, но авторът настоява на неговата непреводимост, заради множеството възможни конотации на думата сast, налагаща и различните смислови и асоциативни пластове на идеята. След години на промотиране на проекта и безкрайно сложна логистична подготовка, през март 1980 година със съдействието на правителството на Кения див мъжки африкански слон бива приспан от разстояние от специален природонаучен медицински екип. Наркозата трае 72 минути, през което Михаил прави серия отливки на детайли от упоения слон. „Вземането на мерки“ от слона бе извършвано с препарата alginat, с който се правят зъболекарските отливки, специално модифициран да стяга за три минути на надморската височина, която се извършва акцията. През това време медицинският екип се грижи за охлаждането, дихателните и сърдечната дейност на упоения слон. На 73-та минута животното става и си тръгва без никакви телесни и емоционални усложнения.

През следващите години артистът работи много по осъществяване на материализирания вариант на ефимерното действие – бронзовата фигура на „събудения“ слона в свръх естествен размер, който да бъде завършващият елемент на концепцията и съдържащото се в нея послание. Възприет в своята цялост, проектът, всъщност, представлява дълбоко философско и естетическо изследване на емоционалните връзки между човека и природната среда, от която е произлязъл и която рискува на унищожи, вероятно унищожавайки по този начин себе си.“

„Казват, че слоновете никога не забравяли. Затова нека образът на Слона да се превърне в институционална памет; нека не забравяме, че когато следващи поколения ще се разхождат в този парк, слонът ще продължава да бъде тук. И преминаващите покрай него ще усещат тежестта на 5-те му тона като напомняне за дълга, който имаме към Майката Природа; дълг, който ако забравим, може да се превърне в наша гибел…“ са думите на Кофи Анан, тогава за творбата на Михаил Симеонов…

След демократичните промени у нас Михаил Симеонов посещава България, среща се дори с ученици и преподаватели в Художествената гимназия в Пловдив и им разказва за създаването на световноизвестната си скулптура. Той умира на 92 години като почетен гражданин в Потъкет, Роуд Айлънд, на 31 декември 2021 година.

Изложбата с негови проекти може да се разгледа до края на януари 2025 година в Градската художествена галерия в Пловдив. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Пловдивската галерия, архив на Филип Зидаров и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#��ихаил Симеонов #Филип Зидаров #Пловдив

0 notes