#дълъг пост

[yoanaborisova]

#1. В помощ на писателя - Идея. История. План.

Серия от статии в помощ на други писатели, които не знаят от къде да започнат.

Далеч не съм от най-успешните писатели, за да споделям и създавам лекции и „ноу-хау“ по темата на креативното писане. Но пък, както всеки човек, и аз се уча в процеса на работа и винаги се радвам, ако успея да помогна на някого, който е тръгнал по същия път като мен. Затова реших от време на време да разписвам някои трикове, съвети или личен опит, които са��а съм усвоила и биха били от полза на някого. [или иначе казано, когато ме мързи да работя по собствените проекти]

В тази статия ще споделя няколко думи относно развиването на идея в история. Със сигурност щом четете това сте имали поне веднъж ✨идея✨, която сте си казали, че би била страхотен разказ или пък роман, нали? Ако е така и сте от хората, които тепърва започват да пишат, нека ви споделя нещо много важно:

Пишете това, което искате да прочетете.

Клише, но пък много вярно! Появяването на идеята е един много интересен момент, който е особено вдъхновяващ. Въпросът е дали ще успеете да задържите това вдъхновение от самото хрумване до развиването на идеята, следователно и превръщането на идеята в текст. Ако успеете да останете вдъхновени и най-вече развълнувани от самото начало на раждането на идеята до самия ѝ финал - поздравления! Много е вероятно са сте сътворили нещо впечатляващо.

С горенаписаното искам да ви кажа, че ако се опитвате насила да развиете дадена история, то ще ви издам една тайна. Ако на вас самите не ви харесва нито ви е интересно, то на никой друг няма да му бъде. Една ✨идея✨ трябва са се захрани с мечти, вдъхновение и интерес, за да прерасне в пленяваща история.

И тук ще напиша нещо, което съм се засичала да правя аз самата в началото, когато все още не бях наясно кое е моето и какво искам. Имах много идеи, дори се насилвах да създавам сюжети, които в последствие мразех, но всеки опит е полезен опит, нали така? Имах идеи за истории, с които заспивах и с които се събуждах, постоянно ги мислих, но се насилвах да довърша онова на десктопа ми... мъчения, продължили с месеци. Резултатът от това беше:

Изгубено време

Файл с ужасна, изтормозена история

Пълна демотивация, защото нищо не върви.

Дори и да приемем фактът, че поне сме упражнили своят писателски опит - стил на писане, умения за изграждане на диалог и т.н., цялото нещо само и единствено ни натоварва излишно. Няма лошо да се упражняваме и да разписваме понякога странични истории, разкази или новели. Но...

Възползвайте се от онова огромно вдъхновение, което кара пръстите да ви сърбят да затракате по клавиатурата още на момента.

Цялата идея на този дълъг пост е: пишете това, което кара пеперудите в стомаха ви да пърхат. Другото не е толкова важно.

[magdalendia]

Перлите на Босфора - величествени имения и дворци

Нещо ми подсказва, че този пост няма нужда от някакво завладяващо въведение. Всички знаем Босфора, всички сме чували за него. Турция е на практика ей там и сигурно е една от първите чужди държави, които българите посещават. Е, поне беше моята първа чуждестранна страна, когато бях дете.

География на Босфора

Преди да започна фотографската разходка из Босфора не мога да не се отдам на малко географски данни. Това е проток, свързващ Черно море с Мраморно море. Заедно със събрат си протока Дарданелите разделят Турция на две части - на Тракия и на Антатолия и я позиционират между два континента. По неговите два бряга изцяло се разполагат квартали на най-големия и космополитен град в Турция Истанбул, сред които Йеникьой и Ортакьой. Протокът е дълъг 31 км, което предвид факта, че по цялото му протежение се разполагат град Истабул и неговите околности, ни ��овори доста за размерите на самият бивш Цариград.

История на Босфора

Няма да навлизам в подробности за историята на Константинопол и да го хваля, че е динственият град бил столица на три велики империи. Ще спомена няколко интересни исторически факта. Започвам с персийският шахиншах ("цар на царете") Дарий I, живял между 522г-486г. пр. Хр., който прекосява мост над Босфора, направен от свързани лодки! След много години през 480г. пр. Хр. друг персийски владетел Ксеркс I пресякъл Дарданелите с подобен "лодков" мост. Сега се пренасяме във времето на Ренесанса, тоест 15 и 16в., за да сравним две събития, променили хода на световната история. Едното е първото заминаване на Христофор Колумб до Америка през 1492г., а второто е... завладяването на Константинопол през 1453г. Излиза, че превземането на Константинопол от Османската империя е толкова значимо за края на епохата на Средновековието и последвалото преминаване към Ренесанса, че се равнява по значение на всеизвестното колумбово заминаване за Америка.

Разходка по Босфора

Сега ще ви отведа на словесна обиколка из Босфора, придружена от фотографии, които заснех, докато се полюшквах на борда на туристическото корабче. Качихме се на него близо до палата Долмабахче и потеглихме на север, посока мост Босфор. Долмабахче е една от разкошните сгради край Босфорския проток и понеже бе първата сграда в редицата, ще започна с нея.

Долмабахче е внушителен и пищен дворец, разположен точно на брега на Босфора в район Бешикташ. Поръчан е от 31-вия султан на Османската империя Абдул Меджид I и е строен между 1843г. и 1856г., за да се превърне в следващата резиденция на султанското семейство. Преди това то е обиватало друг пищен и не по-малко известен дворец Топкапъ, разположен близо до големите джамии Ая София и Синята джамия. Долмабахче съчетава архитектурните стилове барок, рококо, неокласика и традиционна османска архитектура и със своето двукрилно оформление на корпуса наподобява доста западноевропейските дворци и палати.

Дворецът Белербей се разполага непосредствено след Долмабахче. Той е поръчан от султан Абдул Азис и строен между 1861г. и 1865г. Тази също така внушителна на вид, но не толкова по размери, сграда е в стил необарок и се е ползвала за лятна резиденция за гости. И Белербей и Долмабахче може да видите на снимките долу.

Освен тези султански сараи край брега се разполагат множество други османски и свъременни богаташки имения и вили, наречени ялълар (yalılar), които наброяват 360, от които 150 са запазени в изначалния си вид. Интересно е да се отбележи, че през османския период именията са имали цветово означение, което е показвало що за човек притежава имота. В цвят охра са били вилите на държавниците, в светли цветове били имоти на мюсюлмани, а в сиво на всички немюсюлмани. Едно време по частите на Истанбул край Босфора, които днес се падат в европейския континент, живеели предимно членове на султанския двор, везири, велики везири и членове на съвета. А на анатолийския бряг на Босфора живеели религиозни лица и учени, които не били мюсюлмани.

[pocahontasisthatyou]

– Знам, че сега всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг. Но те обичах, защото твоят ум, твоят свят, винаги беше по-голям от този на всички останали.

Фредерик Бакман

[books99blog]

"И това ако не е най-хубавата възраст, ........ Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме."

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

[grigorii3]

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само

тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,

да публикувам остатъците от организма си. Само тогава

мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да

прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,

полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е

интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш

трамвая в село Рударци. Това е да тана��икаш Шопен в

магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във

Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах

всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.

Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,

надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.

Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите

ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.

Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света

през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би

съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм

работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.

Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като

първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.

Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога

да остана верен. Като единствената възможност да покажа

среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.

Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз

един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.

Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...

За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква

глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен

модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от

мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в

чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още

нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам

сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите

поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,

суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,

Болко-о, Болчице..." от А.Г.

Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг

и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.

��о последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от

жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за

зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и

функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.

Аз - който направих всичките си творчески планове около

трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,

който затворих всички светове в очертанията ти...

Сега изобщо на кой свят съм...

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред

общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.

Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна

сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.

Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.

Тре��тенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,

търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",

U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е

началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман

до днешните пишещи братя.

[dramawriter13]

Xu Mingchao с изявления относно твърденията на Yamy, казва, че се извинява на всички, освен на нея

След като Yamy разкри, че е била вербално тормозена от изпълнителния директор на компанията си, предоставяйки аудио записи като доказателство, по-късно Xu Mingchao отговори на твърденията й чрез пост, озаглавен “Писмо до Yamy“. Ето какво гласи то:

“Yamy, здравей, аз съм Ku.

Последният път, когато се срещнахме, беше преди 20 дена. Следобeд, на 1 юли, ти свърши работа и се върна в Пекин на този ден. Беше и първият ден, след като напусна Rocket Girls. Този ден ти последва Guo и каза, че си загубила договора с фирмата и искаш копие, за да го вземеш. Докато Guo копираше документа, ти седя в офиса ми за 5 минути. Дадох ти чаша с горещ чай и ти каза, че бързаш за преглед на зъбите и ще се видиш с мен в друг ден, за да хапнем. Никога не съм мислил, че този “друг ден“ ще стане толкова немислим.

След като си тръгна, осъзнах, че си дошла в компанията ни, само за да вземеш копие от договора. Толкова години работя тази професия и това ме накара да осъзная, че нещо не е наред. Но Guo ми каза, че като хора трябва да бъдем по-великодушни, дошла си да вземеш копие от договора – твое право е. Компанията може да ти даде копие от този документ, защото е задължение на компанията. Но в действителност няма нужда да съм дребнав човек, който не е щастлив и е притеснен.

Guo е добър човек.

Следобед, на 10 юли, компанията ни получи писмо от адвокат от твое име, в което искаш терминиране на договора. Бях изненадан, но, с намерението да разреша проблема, компанията ми и колегите ти споделихме някои гледни точки:

Първо, проблемът с терминирането е между компанията и изпълнителя, това е вътрешен проблем, няма нужда да става публичен и няма нужда да причиняваме каквато и да е вреда на репутацията на Yamy.

Второ, трябва да свършим тази работа бързо и да не бъдем твърде мудни.

Тези две точки по-горе – от 10 юли досега – са нещо, което и ти усещаш.

Но днес видях днешния ти пост в Weibo. Беше тренд в толкова много категории. Има много хора, които изразяват подкрепата си към теб. Мисля, че трябва да си много щастлива сега. Името ми също е в трендовете и се държат с мен немило, мисля, че това не е било намерението ти. Но тогава този инцидент стана публично достояние, “експлодиращ тренд“, до толкова, че не мога повече да контролирам ситуацията.

Ако единствената ти цел е да терминираш договора, тогава няма нужда да вдигаш такава огромна врява.

Постът, който си качила в Weibo – има три точки, върху които не се замислих:

1. Никога не съм мислел, че вътрешната среща на компанията, която се проведе в края на март, ще бъде записана от участник.

2. Не мисля, че човекът, който е записал аудиото, би го изпратил на теб.

3. Фактът, че би направила публичен целия запис и ще привлечеш огромно внимание. Детето, което ти е изпратило записа, сигурно трепери от страх сета. В бъдеще мисля, че никой няма да иска да й е приятел.

Трите неща, които споменах, са неща, които не съм могъл да си представя. Тези пет години в компанията, имал съм толкова много срещи и съм казвал толкова много неща, ако всеки път, когато сме имали среща…всяка дума, която съм казал…нещо ужасяващо е, като се замисля в детайли.

Yamy, сигурно си притеснена, че и аз ще направя някои неща, нали?

Като например да обработя част от записа от срещата на компанията…

Като например да обработя част от утежняващите думи, които си използвала в груповия чат в WeChat по време на работа...

Като например да те обсъждам пред еди коя си звезда, пред еди кой си служител от компанията…

Yamy, моля те, бъди сигурна, че няма да направя такова нещо. Двамата сме работили заедно толкова много години, трябва да знаеш границата, която имам като човек.

Yamy, може би един ден ще съжаляваш за всичко, което направи днес. Моля те, запомни, да правиш неща на всяка цена може да ти даде краткотрайно предимство, но няма да е стратегия, която може да издържи по-дълго. Надявам се, докато дойде този ден, да бъдеш добре, а аз ще бъда жив.

Ако мога да кажа още едно изречение, асистентката от компанията, която ти назначихме, колежката Xiao Juan – моля те, дръж се мило с нея. Защото искаше да терминираш договора с компанията ни, докато беше на работа винаги отказваше да й позволяваш да пипа нещата ти и дори се държеше с това бунтарско и студено поведение. Феновете ти не разбираха обстоятелствата и й я порицаваха, че не взима отношение, че е там “само за шоуто“. Тя е тази, която трябва да плаче до зори без причина, тази, на която й треперят ръцете, когато чуе гласа ти, човекът с труден живот.

Терминирането на договора е нещо, което зависи от закона. Първоначално това беше проблем, който можеше да бъде разрешен приятелски между нас, но сега е нарушен от този твой дълъг план да го превърнеш в тотална война. Ще те придружа.

Последно – пожелавам ти всичко най-добро във финалната поява в “We Are Blazing!”

Xu Mingchao написа и втори пост:

“Извинявам се! Аз съм шефът на средна възраст, който използа психологическа манипулация на работа.

Здравейте, аз съм Xu Mingchao.

От вчера досега размишлявах.

 Темата, която Yamy постна в Weibo, предизвика вълна от дискусии, най-вече за психологическа манипулация на работа (на интернет жаргон – pua на работното място - – 职场pua), за която научих едвам вчера.

Вчера отговорих на Yamy в писмо, постнато в Weibo. Повечето нетизени ме попитаха защо не съм се извинил. Очевидно съм наранил и критикувал злонамерено момиче на среща на компанията и все пак не съм споменал и дума, свързана с извинение, в писмото. Това не наранява ли съвестта ми?

Така че размишлявах дълбоко и се запитах дали съм от типа шефове, които манипулират психологически на работното място?

Да! Такъв съм!

Описанието на думата 职场pua в Baidu е умственият контрол, упражняван от началниците над подчинените на работното място. Въпреки че не разбирам напълно защо е нужно началниците да осъществяват психически контрол над подчинените, никога не съм се за��ислял до такава степен. Но ако терминът включва обстоятелства като това да изгубиш контрол по време на среща и да се караш на служителите и изпълнителите в компанията, тогава се запитах отново: “Такъв тип шеф ли съм? “

Да! Такъв съм!

Извинявам се!

Първото ми извинение е към колега, който работеше с мен. Ако си бил затруднен заради моите неподходящи забележки и емоции в процеса на работа с мен, искрено се извинявам тук. Дори ако намерението ми не е било да те нараня, трябва искрено да се извиня! Моля, прости самодоволството и арогантността ми.

Второто ми извинение е към изпълнител, който работеше с мен. По време на срещите ми с изпълнителите ми съм казвал неща, които биха накарали много изпълнители да се почувстват неудобно, след като ги чуят. Точно като този аз, който чувате в записите на Yamy, съм супер самодоволен, за сметка на чувствата на другите. До този момент имах чувството, че правех това, което е най-доброто за изпълнителя, така че трябва да разберете казаното от мен. Грешах и се извинявам за самодоволното ми поведение.

Както и да е, няма да се извиня на Yamy! Няма Yamy в тези две извинения! Без значение какво, никога!

Мога да приема, че съм манипулативен, но няма нищо общо с Yamy. През тези две години, през които Yamy е била с Rocket Girls, не се връщаше в компанията за известно време. Но всеки път, когато се връщаше, почти винаги се оплакваше и отправяше искания. Това, което мога да направя, е да се опитам да я утеша доколкото мога и да координирам съответно.

Събранието, споменато в профила на Yamy, се проведе на 25 март тази година със седем участници. Преди него бях ясен, че трябва да махнат телефоните си и не трябва да записват. Бях решен да кажа нещо жестоко на събранието, за да реша някои основни проблеми. По време на събранието споменах много хора в развлекателната индустрия и говорих за много положителни и отрицателни случаи, така че отправих много ясна молба да сложат телефоните си настрана. Някои участници ме попитаха какво мисля за сегашната ситуация на Yamy и ето как са направили аудио записите. Първоначално събранието нямаше нищо общо с Yamy, но заради този въпрос стана свързано с проблема. Трябва да призная, че съм разочарован от моето аз тогава, тъй като бях много емоционален.

Да, аудиото беше обработено. Помня какво казах тогава и колегите, които участваха на събранието, също ми помогнаха да си припомня. Казах, че когато компанията е твърде мила с артистите си, друг резултат е, че те постепенно усещат, че имат право на ресурсите на компанията и това включва Yamy! Преди две години, ден, след като Yamy се присъедини към Rocket Girls, прехвърлих 100 000 юана на Yamy и й казах, че сега, след като е в групата, е популярна, но още няма приходи. “Може да си купиш неща с 100 000 юана. Може да си купиш дрехи и чанти и да го считаш за спонсорство.“ След като получи парите, Yamy нито веднъж не каза: “Благодаря.“

Помня, че когато направих това изявление, някой плака.

Относно това дали Yamy е грозна или не – няма да коментирам. Това, което чухте в записите, бяха само моите забележки по време на вътрешните срещи на компанията. Както казах по-късно, персоната на Yamy е това, че е готина и поведението й.

Yamy ми каза, че преди година иска да изпили два кучешки зъба по време на китайската Нова година, така че да изглежда по-добре на снимки. Казах й, че не трябва да прави това, защото сегашният й вид я определя и и могъл да я разграничи от останалите. Ако изглеждаше хубава, вече нямаше да бъде тя.

Казвайки това, сега може да ме попитате дали ще се извиня на Yamy. Отговорът ми все още е не.

Yamy просто иска да терминира договора си, за да направи повече пари. Този начин на мислене е типичен не само за Yamy, но и за много талантливи изпълнители, които са преуспели. Както и да е, Yamy тайно е получила тези записи от събранието и е намерила причина договорът да бъде терминиран. В същото време се надява да да се възползва от обществените настроения към прекратяването на договора си. Това е така, за да може тя безпроблемно да започне собствен бизнес и да печели пари сама. Това е.

Yamy не е лоша, тя просто се отнася с хората според връзката си с тях и й липсва способността да се придържа към договора, в същото време е и по-наивна.

Дали Yamy е очаквала цялото това нещо да ми нанесе огромна вреда, както и на семейството и на колегите ми в компанията - вярвам, че не би направила такова нещо. Наистина, Yamy не е лоша.

Някои хора казват, че писмото ми към Yamy има заплашителен тон – признавам го. Прекратяването на договора може да бъде договорено и когато ние участваме в съдебно дело, има закон, който да ни ръководи, но трябва да има граница, що се отнася до социалното поведение. Ако някой настоява, че вътрешните работи на компанията трябва да бъдат публикувани онлайн, независимо от последиците, тогава такова поведение не може да се толерира от мен!

Накрая, извинявам се отново! На колегите, на изпълнителите и това не включва Yamy.“

[betonamude]

24 September 2018

От разните не(толкова)вероятни истории, за които от време на време намирам възможност да опиша: Реших да тръгна на поход за обяд и се доверих приложението Foodie да открие нещо, което ми се яде. Заврях се в малка уличка, видях меню и просто седнах. Тъкмо се наядох с нещо, което никак не ми хареса, mì quảng с instant noodles, и то взе че почна да се лее порой. Преместиха на друга маса да изчакам да поспре. Та, през цялото време за фон звучи пиано музичка сякаш от игра за пасианси или някое retro RPG. Реших да се обърна към помещението зад мен и виждам малка сцена - направо цяло студио. Момче седи на бюро с няколко йоник��/малки синтезатори и свири. Записва, свири, върти разни части и дозаписва други. Каква е вероятността да попадна на такова нещо сред полу-разпадащи се покриви/ламарини. Дали прави саундтрак на игри и филми?

Този пост успя да стане толкова дълъг, защото дъждът още не спира, от 30 минути. Толкова силно блъска, че вече нищо друго не се чува....

п.п. Трябваше да си купя кроксове или лодка с покрив.

п.п.2 Пичовете до мене продължават да цъкат карти, а офис работниците посъбуха обувките

[youareartbabygirl]

Здравейте, me again,

дойде времето и за третия journal entry, който ще бъде доста по-дълъг, така че сори.

Преди повече от 7месеца си мислех, че съм претърпяла метаморфоза, но след още 2 осъзнах,че вече дори няма и следа от “нелс”, която познавахте.

Нелс преди 7 месеца със сигурност беше открила какво е щастие. В приятели, в семейство, на работа. Но очевидно тогава това не е било достатъчно.

Когато бивах наранявана или да кажем разочарована, търсих отдушник в гнева и булшитвах бейсикли всичко, въпреки че знаех, че след това ще съжалявам. Бях дребнаво, злобно и глупаво човече, обвито във воал от мрак и тъга... Не мислех какво говоря и никога нямах аргумент за нещата, които казвах, което показва колко съм била ограничена, знам го и признавам, че бих се набила или по-скоро бих си набила акъл, ако можех да се върна обратно, уви няма как. Бих определила старото си аз като отрепка и определено думата “боклук” придружава всички останали епитети, с които бих нарекла “нещото”, което бях. Съществувах без да се наслаждавам на живота, песимистични и изключително глупави, безсмислени и отвратителни мисли бяха всичко, за което напрягах и малкото си сиво вещество в главата. Да си тъп,as well as depression, е определено заболяване. Fight it. Moving on tho.

Дължа извинение на много хора, но не смятам да им го дам, не защото мисля, че съм била в правото си, а защото това вече не съм аз. Ако някой смята да ми държи сметка, за всичко, което съм правила, когато мозъкът ми е имал 3мозъчни клетки, коя от коя по-недоразвита, имам да кажа само: време е да го превъзмогнеш, пич, move on, the only person im apologising to is myself and ofc семейството ми,най-вече сладката ми майчица, която възпита едно малко сладко момиченце и му показа, че най-важното е винаги да носиш слънцето в себе си, независимо колко много буреносни облаци са обгърнали мислите ти. Благодаря ти, мамо, ти не само носиш слънцето в себе си-ти си Слънцето. Съжалявам, че голямата ми празна глава е точно това-празна, взех си урок и ти благодаря, че не само, защото си ми майка беше до мен, а и защото виждаш светлината под черното наметало на гърба ми. Може би най-важното в целия този безсмислен пост е: ценете майка си, не я товарете излишно, тя и без това постоя��но мисли за вас и как НА ВАС да ви бъде по-добре, пренебрегвайки себе си, по всеки възможен начин. Тормозът, както вече знаете, е не само физически. Внимавайте как й говорите, показвайте ѝ, че виждате всичко, което прави за вас и не го приемайте за даденост. Не всички могат да се похвалят със същото.

Търсех любов на неправилните места, без дори да осъзнавам, че единственото нещо, от което съм имала нужда е малко по-реалистична самооценка и повече книги за четене. Дори и фантасмагориите, по които явно все още си падам.

Нелс в настоящето е много по-зряла, разумна и обнадеждена. Радвам се на живота и хората, които все още стоят плътно зад мен и моите решения, въпреки че не са нещо, което те биха направили. Бройката доста спадна, което е вина определено и на двете страни,и не, не омаловажавам своята, напротив, просто не мисля да продължавам да гледам назад, имайки предвид, че вървя напред и имам големи планове и знам, че ме очакват моменти, на които трябва да се отдам напълно. Има хора, за които трябва да се грижа и до край да показвам, че ги обичам, обожавам и че единствено те, ме държат изправена на двата ми крака, бидейки ми баланса, от който имам нужда.С някой от тях възобновихме контакт, започнахме да пишем отново на чист, бял лист и всичко е толкова различно, във всеки хубав смисъл на думата, защото сме израстнали като личности и виждаме, че дребнавостта и омразата нямат място вече във връзките ни един с друг или като цяло с когото и да било пред, зад, до и, ако искате, дори под нас. (което btw не трябва да мислите, защото като човек, който е бил убит от глупоста си, казвам, че просто трябва да помагате на такива хора,като Нелс от миналото, които очевидно крещят “тъп съм,образовай ме”)

Най-накрая съм щастливо влюбена, чувствам се обичана, не само от нея, а от всички около мен. Сама създадох семейство от хора, които сама избрах и благодарение на това научих неща, които ми помагат всеки ден да бъда по-добра версия на вчерашната. Искам да кажа, че на работното си място намерих не само колеги,но и приятели. Надявам се тези от вас, на които имам блоговете да го видите и да знаете, че на работа виждам хора, с които мога спокойно да разговарявам за каквото и да било.

И въпреки всичко, за почти една година постигнах нещо, за което мечтая от години: обичам себе си, щастлива съм, имам хора, за които си струва да се боря и жена, която виждам в бъдещето си, независимо от начина, по който се развият нещата. Сега правя щастието си сама и се старая да правя и семейството си ��олкова щастливо, колкото и то ме прави. В никакъв случай не казвам, че “кризистни ситуации” няма, защото би било лъжа, но казвам, че това да оставите миналото там, където му е мястото и да давате същото, което околните дават на вас ще бъде огромна стъпка за личностното Ви развитие във всеки смисъл на думата.

Не съжалявам, че пиша поредното дълго нещо в тази дупка за емоционално сринати тийнейджъри (естествено не забравям и вас,които вече сте се хванали в ръце и тези, чието лице е вече чисто и хормоните по-спокойни), единственото, което мога да бъда е поласкана, ако случайно някой отдели време да прочете рубриката “шитпостър на годината”. За правописни грешки, и каквито и да било други грешки, не ме интересува, надявам се да се разберем.

Чао,част 3.

Част 4,очаквам те.

[klemmensenphillips94-blog]

Лечение Без Граници Търси Своите Нови Герои

Не трябва рязко да намаляте нивото на високото кръвно налягане до общоприетите норми, тъй като това може да доведе до развитие на инфаркт или инсулт;

Здравето е ниво на функционалност при живите организми. Смесете 2 чаени лъжички зехтин и и 4 капки масло от чаено дърво. Потопете малко памуче в сместа и намажете херпеса. Добре е да повтаряте процедурата по 4 пъти на ден. Чаеното дърво има антисептични и антивирусни свойства, които помагат за по-бързото възстановяване. Болни, които не могат сами да се обслужват. http://varikosette-bg.over-blog.com/razshireni-veni-krem-za-lechenie-estestveno Златен - лимит на плащане - без ограничение. Публикуването на коментар в означава, че сте запознат с настоящите Общи условия, съгласен сте с тях и се задължавате да ги спазвате. Съгласен съм личните даннни да бъдат обработени за целите на сайта. Пълноценен и задоволяващ сексуален акт е възможен при всяка възраст и всеки мъж. Подходите, които се използват в ОН КЛИНИК, са ефективни, стимулират успешно кръвоснабдяванет�� в таза и половия член и подобряват значително възможностите на мъжа за ерекция. Нещо повече - осигуряват стабилна, дълготрайна твърдост на пениса и са предпоставка за удовлетворяващ и двамата партньори интимен контакт. Специалността „Лекарски асистент” на образователно-квалификационна степен „бакалавър” включва обучение на студентите по съвременен учебен план, който включва общомедицински, клинични, специални и хуманитарни дисциплини. Нивото на професионална квалификация отговаря на съвременните постижения на медицинската наука и практика и на актуалните потребности на здравеопазните системи на страната и Европа. При оплакване или признаци на нарушена потентност ОН КЛИНИК дава шанс на всеки пациент възможно най-бързо, за да се върнете към нормален сексуален живот. И, на първо място, благодарение на точна и навременна диагноза на заболяването, което позволява на нашите лекари не само идентифициране на причината за заболяването, но също така да разработи цялостна метод за лечение за подобрена потентност. За последните 5 години няма случай, в който ЦФЛД да изпраща дете в чужбина само заради липсата на търг за медицински изделия. В България може за определени часове да бъдеш прегледан от водещ специалист и да не чакаш с месеци, както е в повечето европейски страни. Този уебсайт използва бисквитки. Разглеждайки сайта, се съгласяваш с използването на бисквитки. Второто издание на изложението се проведе на 8 и 9 април 2017 г., отново в МОЛ "Галерия Бургас". След поставената диагноза, комисия трябва да ви назначи лечение. Онкологична комисия заседава във всеки онкологичен диспансер в страната. Долу-горе подобна е ситуацията и по втория сюжет - внезапното прозрение на ГЕРБ, че Русия ще се намеси в изборите за европарламент и че трябва да сме готови за хибридни атаки. 1. Получавате промоциите от ВСИЧКИ сайтове в един e-mail. Бюлетинът събира всички НОВИ промоции на едно място. Така, Вие пестите време, което иначе бихте загубили в търсене на оферта в различните сайтове. Мрежата от лечебни заведения, разположени се на територията на цялата страна, отговарят на изискванията на Компанията за условия и качество на медицинското обслужване. Процедурата е противопоказна при пациенти, при които повишеното кръвно налягане се дължи на проблеми в дейността на сърцето.

При нейното прогресиране - развитие на запушване или емболизация, се развива исхемичен мозъчен инсулт, който е водеща причина за смърт и инвалидизация у нас.

Когато това не е възможно, целта ни е да постигнем нива на обезболяване, при които пациентът да има близък до обичайния си ежедневен режим.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Health в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. СЕЛСКИ ТАРИКАТ, ДОКОПАЛ СЕ ЧРЕЗ ПЛЮЕНЕ ПО КОЛЕГИТЕ СИ ДО ТОЗИ ПОСТ. Виц на ден�� По време на тенис турнир е бил изгонен фен, който пъшкал заедно с тенисистките. профилактични мерки, както и необходимостта от неотложно или планирано лечение. Убедени сме също така, че са необходими международни стандарти за здраве и безопасност за цялата строителна индустрия по света. Идентифицира отпадъците, генерирани от всички здравни заведения в резултат на тяхната дейност като приоритетна цел и създава планове за управление на отпадъците, индивидуално пригодени за всяко здравно заведение по начин, който не заплашва здравето на пациентите и персонала. Като правило, когато лекарите нямат опит с дадени операции, не се налага да се правят и търгове за нужните импланти. Към 3 януари 2019 г. прочетете го НЗОК дължи на румънската здравна каса суми за лечение на български здравноосигурени граждани в румънски лечебни заведения в размер на 28 000 лева. Програмата на изложението предвижда анимация, демонстрации, игри за деца и възрастни, водещ и озвучаване по време на цялото събитие. Това е много дълъг и сложен процес, който освен това среща огромна съпротива. Няма как да бъде изпълнен за оставащите 4 месеца до края на годината. Няма как и касата да поеме изцяло медицинските изделия в ортопедията, например само за деца. Изключете от ежедневното си хранене грах, боб и тъмно месо. Отрицателно влияние върху кръвното налягане имат тестените изделия, пържените и твърде мазните храни. Положителен ефект върху състоянието на организма оказват млечните и киселомлечните продукти. 47 болни деца, които имат нужда от терапия, получиха здравните грижи, които семействата им не можеха да си позволят, чрез Фонда за лечение и рехалибитация на BCause през 2017 година. Средствата, раздадени от Фонда за последната година, са в размер на 32 159 лева и са само от дарения. Интензивно лечение в неонатологията. Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите. прочети цялото тук Призоваваме Ви за толерантност и запазване на добрия тон. Димитър е един от стотиците български пациенти, които посещават анадолския медицински център в Истанбул. В момента той преминава през имуно и химотерапия.

Житейските перипетии вероятно ни създават грижи, но щом тялото и духа цъфтят, всичко ни се струва поправимо.

[lightmm]

..the story in my head - част 2

..мина, като че ли цяла вечност.

Тези от вас, които са се изгубили и са попадали на моите драсканици, знаят колко са объркващи нещата в главата ми. Човек трудно се ориентира, дори самият аз не зная какво искам или не.

..има развитие.

Похарчих още няколко десетки лева, сумата набъбна стабилно. Започнах един курс и го завърших . Платих си и за него, като поп. Платих си и за международен паспорт. Нали съм умничък, поръчах експресна услуга за 3 дни. Взех го още в краят на Август месец, но едва сега ще влезе в употреба.

..не знам ще бъде ли интересно!?

Определено ще съм в стрес, извън зоната ми на комфорт. Не обещавам нито на себе си, нито на който и да било друг, но ако имам време ще пиша по нещо. Ще пиша за себе си от първо лице, що е то новобранец странстващ в Европа зад кормилото на един звяр. Звярът е 40 тонен, 18 метра дълъг, 2,5 метра широк... височината я забравих. 😅

..не казвайте на никого.

Планът ми, ако оцелея в това нещо, е да го правя това пътешествие на мъките в продължение на една година. Винаги има 'ако'. При мен особено, абсолютно винаги.

Та, ако нещата вървят в план. Следващата стъпка ще е да ме видите с халба немска бира на Октоберфест през Септември... ако прословутият вирус, разбира се, е умрял в изпра*ненията си вече.

.. аз си знам колко ми е нервно за предстоящите събития.

И съм щастлив и съм уплашен. Успокоявам се, че ако се проваля, аз ще съм си виновен. Ще се върна смирено в дупката си и ще продължа в сивото си ежедневие.

...нали, знаете!?

Онази характерна буца �� гърлото, в онази възбуда, която ти изпотява до крайна степен гащите, очите блуждаят, като на сърна и прочие. Това ще съм аз. Какви ли простотии ще стори този новобранец!?

...ще стане или много тъжно или много смешно.

След точно 11 дни, ще се разбере и вие ще научите. Ако започна с 'еми' в следващият си пост, означава че съм се 'оср*л'. 😂

Lets the fight begin! I can offer you only sweat, toil and blood!

########=== 😂😂😂===########

[amphibian-alchemist]

Note to self

Спри да режеш контакт с всички хора освен един (който те игнорира и без това), спри да пушиш на прозореца до 4 надявайки се че някой ще се сети за тебе и ще ти пише, спри да повтаряш едни и същи идиотщини всеки ден чакайки някой да се появи в живота ти с кутия цигари и безусловна любов, спри с това "аз съм депресирано 16 годишно лапе което е било наранено няколко пъти и затова ще съм груб с всички".Излез от шибания филм и бъди един и същ човек пред всички.Сега реши че ще е много добра идея да напишеш дълъг пост в тъмблър който показва колко си силен и бла бла.Вземи се в ръце и спри да си мислиш че нямаш нужда от образование защото "ще се самоубиеш преди да станеш възрастен", много добре знаеш че си прекалено страхлив за да го направиш.Сигурно двама души ще видят този пост и най-много да го реблогнат

[vprki]

Филмът „Страх” ще има премиера на „Аполония 2020”

Филмът „Страх” на сценариста и режисьор Ивайло Христов ще има премиера на тазгодишната „Аполония”. Както вече отбелязахме в предишен текст, всички събития на празниците на изкуствата в Созопол ще бъдат на открито. Така ще бъде и с филмовата програма, която ще бъде показана не в читалището, както в предишни години, а в Лятното кино на града.

Светла е вдовица, която наскоро е загубила работата си като учителка, поради закриване на училището. Селото, в което живее, е в близост до границата на България с Турция и край него често се появяват бежанци. Един ден Светла среща в гората мигрант от Африка.Това променя живота й. Тя е принудена да се опълчи срещу цялото село, което настоява чернокожият бежанец да напусне селото незабавно… Оператор на „Страх” е Емил Христов, композитор Кирил Дончев, продуцент - Асен Владимиров, продукция на Pro Film с подкрепата на ИА НФЦ. С участието на Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Иван Савов, Стоян Бочев, Красимир Доков, Мирослава Гоговска, Кристина Янева.

Светлана Янчева и Майкъл Флеминг в “Страх” - снимка архив на продукцията

По думите на Ивайло Христов, идеята го е осенила още преди няколко години,  докато прекарвал лятото в селище на Черноморието близо до границата с Турция. „Един следобед неочаквано се натъкнах на ван с отворени врати, пълен с навлечени мъже, жени и деца при температура навън 40 градуса. Дрехите бяха залепнали за телата им, а по лицата им течеше пот. Никога няма да забравя очите им”, казва режисьорът и добавя: „Но тъй като филмът е за една жена, която изминава дълъг път към любовта при почти невъзможни обстоятелства, предпочитам да определя жанра като абсурдна комедия”, споделя режисьорът.

Ирина Акташева и Христо Писков - кадър от филма “Мълчание с достойнство” - снимка архив на продукцията

Прожекцията е на 2 септември от 21 часа, а на 3 септември в същия час премиера ще има друг български филм – документалният „Мълчание с достойнство” на режисьорката Адела Пеева и сърежисьора Антоний Дончев. Сценарият е на  Адела Пеева и Люсиена Крумова, оператор е Емил Топузов, продукция на ПК Адела ��едия с с подкрепата на ИА НФЦ и Програма „Култура” на Столична община. Мълчание с достойнство е документален филм за живота и творчеството на известните български кинорежисьори, семейството Ирина Акташева и Христо Писков. Един разказ за създадените от тях емблематични филми и за онези, чиято реализация бе спряна, за критериите, според които един филм е бил класифициран като твърде опасен. За механизмите на цензура, за издръжливостта и упоритостта на Пискови, за тяхната способност за творческо оцеляване и за мълчанието им, заредено с достойнство. Филмът разкрива неизвестни детайли от историята на българското кино и взаимоотношенията между политическия елит и интелигенцията. „В основата на филма „Мълчание с достойнство”, на пръв поглед исторически и изпълнен със спомени и атмосфера на отминалите години, е залегнал въпросът за интелектуалната почтеност и творческата съвест и безкомпромисност, независимо от политическото издевателство на власт-имащите”, казва Адела Пеева.

“Котка в стената” - снимка архив

Филмът „Котка в стената” на сценаристките и режисьорки Мина Милева и Весела Казакова ще бъде показан на 4 септември от 21 часа също в Лятното кино. Оператор е Димитър Костов, музиката е на Анди Каутън. Продукцията е на Мина Милева, Весела Казакова с подкрепата на: МЕДИА, АРТЕ, регион Ил дьо Франс в партньорствотo със Си Ен Си, БНТ, Пост Република Германия. Общински блок в мултикултурния квартал Пекъм, югоизточен Лондон. Българско семейство влиза в конфликт със съседите си, живеещи на социални  помощи. Появата на котката разкрива за българите една непозната картина на Великобритания и лавината от социални несправедливости принуждава главната героиня да вземе важно решение за живота си. Филмът има редица награди, сред които последната - за най-добър български филм на София Филм Фест 2020.

“Сестра” - снимка архив на продукцията

„Сестра” на режисьорката Светла Цоцоркова е друг български филм, който ще бъде показан на „Аполония” на 5 септември от 21 часа. Сценаристи са Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров, оператор - Веселин Христов. „Сестра е разказ за самата мен. Бях на 7 години, когато майка ме изпрати да купя хляб. По пътя срещнах други деца, с които изхарчихме парите за хляба, за да си купим захарен памук. Върнах се вкъщи с една торба кестени, които ми даде едно дете от квартала. Казах, че жената на хлебаря раждала и той затворил магазина, а аз съм купила  кестени, за да има какво да вечеряме. Отгледана съм от баба в странджанско село. Животът ни беше скучен, затворен между лозето, бостана и грижата за магарето. Как да не започнеш да си измисляш друг живот, щом ежедневието не ти предлага нищо? Сестра е обяснение в любов към хората, които живеят именно такъв – уж  незабележим живот. Струва ми се, че всички ние сме длъжници на истината за света, в който живеем”, казва Светла Цоцоркова. Филмът има ред награди, 24-тият международен филмов фестивал София филм фест му присъди голямата награда София - град на киното за най-добър филм в международния конкурс.

Кадър от “Физика на тъгата”

И една много очаквана среща с филмите на Теодор Ушев на 6 септември от 21 часа. Това са „Физика на тъгата” и „Сляпата Вайша”. И двата са по текстове на Георги Господинов, който също ще бъда в Созопол, за да представи най-новата си книга – „Времеубежище” /изд. „Жанет 45”/. „Физика на тъгата” проследява живота на мъж, който пресява спомени от  младостта си в България, пречупени през призмата на носталгичния и меланхоличен живот в Канада. Създадена по едноименния роман на Георги Господинов, анимацията е с  продължителност 27 минути и е озвучена от Доналд и Росиф Съдърланд. Във френската версия гласовете също са на баща и син - Ксавие Долани и Манюел Тадрос. А „Сляпата Вайша” - обречена с едното око да вижда в миналото, а с другото – в бъдещето, Вайша е  сляпа за настоящето. Това е особена слепота, чието бреме носи всеки от нас… Филми и текстове с много награди и много почитатели. 

Представянето на книгата на Асен Агов в София - снимка архив Ciela

И тъй като заговорихме за книги, време е да кажем и за созополските представяния. Те ще бъдат отново в Художествената галерия, но в двора й. Надяваме се, че времето ще бъде благосклонно. На 2 септември от 19 часа е представянето на дебютната книга на политика и журналист Асен Агов „Добър вечер, дами и господа! Бягството на България към свободния свят” /изд. „Сиела”/. „Добър вечер, дами и господа!” е личен поглед към историята на съвременното българско общество. Премълчаването беше част от всекидневието в онова време. Премълчаваше се всичко, то беше част от политическата реалност. Неинформираните хора са като стадо – лесно ги управляваш”, казва Асен Агов. Издателство „Фабер” пък ще представи премиерно две книги на 3 септември от 18 часа – „Аполония Понтийска - По стъпките на археолозите – колекции от Лувъра и музеите в България” и „Земното щастие” от Георги Лозанов. Книгата „Аполония Понтийска” увенчава един амбициозен съвместен проект на Лувъра и Министерството на културата на България – представянето на изключително важни експонати и групови находки на участници в проучването на Аполония. Проект, в който се включиха с експонати най-добрите музеи в България, с който се ангажираха множество археолози, музейни и научни работници, специалисти, държавни служители, дипломати и политици от двете страни.

Георги Лозанов - снимка Стефан Джамбазов

Колкото до „Земното щастие”: „За разлика от много подобни текстове, появили се напоследък, книгата на Георги Лозанов не е насрещна атака срещу новите популистки лидери или техните политически утопии, тя е опит за защита на либерализма не като политическа идеология, а като политическа чувствителност. Това е книга в традицията на Мишел дьо Монтен, който никога не си затваря очите за несъвършенството на човешката природа, но вменява на човека задължението да бъде свободен, както и непрекъснато да рефлектира върху моралните избори, които прави. Да си свободен не значи да живееш в свободно общество, а да защитаваш собствената си автономност, независимо в какво общество живееш. „Ако въпросът е какво всъщност работя, най-честният отговор е компромис. Не смятам компромиса за нещо оскърбително, лигаво и безгръбначно. Напротив, вън от него има само фанатизирани джуджета”. Това изречение е най-важното в книгата на Лозанов, то е център на негов��та житейска философия. Защото човек е компромисите, които прави. И Лозанов се отличава от повечето наши съвременници, че той си дава ясна сметка за това. Тази книга може да бъде написана само от човек, готов да защити компромисите си. И това прави дневниците на Георги Лозанов толкова различни от дневниците на други, на тези, които неуспешно се опитват да ни убедят в своята безкомпромисност, както и на тези, които са готови на всякакъв компромис”, написа Иван Кръстев.

Светлозар Желев - снимка Стефан Джамбазов

Литературна вечер по случай 100 години от излизането на най-значимото българско литературно и общокултурно списание „Златорог” между двете световни войни – 1920 -1943 г. ще има на 4 септември от 18 часа. Премиерата е на книгата на Михаил Неделчев „Сиянието на Златорог” /изд. НБУ/. С участието на проф. Михаил Неделчев, доц. Елка Трайкова и проф. Веселин Методиев. Ще бъде представено юбилейно библиофилско издание на фототипно възпроизведената книжка първа от януари 1920 придружена от книга с голяма студия за „Златорог” и неговия редактор Владимир Василев, както и от подробна анотирана библиография. А от 20 часа ще бъде представена книгата на Светлозар Желев „За бавното живеене и насладата от живота” /изд. „Колибри”/. Книгата се появява тъкмо навреме – в момент, в който най-важни са човечността, солидарността и търпението. Това е колекция от истории, подписани от 22 личности, обединява ги вкусът към живота и изкуството да се наслаждават истински, пълнокръвно и докрай на съприкосновението си с любими хора и занимания. Със свои текстове в книгата присъстват Радослав Бимбалов, Христо Блажев, Роси Георгиева, Георги Господинов, Дамян Дамянов, Любен Дилов-син, Иво Иванов, Капка Касабова, Марина Кузманова - Мамма, Димитър Павлов, Александрина Пендачанска, Веселин Савов, Ирина Тенчева, Георги ��ошев, Гергана Турийска, Петя Щифлер, Неделя Щонова, Ивайло Александров, Адриана Гюзелева, Биляна Димова, Бела Чолакова.

Теодор Ушев и Георги Господинов - снимка Стефан Джамбазов

И на 5 септември от 19 часа е дългоочакваната премиера на романа на Георги Господинов „Времеубежище” /изд. къща „Жанет 45”/. Писан в последните няколко години, романът улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, който смесва сатира и носталгия, история и ирония. „Времеубежище” изследва как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди. Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато вирусът на миналото ни връхлети и как излизаме от това. Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо. „За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом”, написа Георги Господинов.

И още една премиера – на Стефан Вълдобрев „Книга за песните” /изд. „Книгомания”/ на 6 септември от 19 часа. „…С годините успях да изградя в себе си един вид душевен тест за силата на дадена песен. Понеже не пиша по готови формули, а следвам инстинктите си, се впускам в някакъв мисловен поток, вътре съм в тунела, в някакво полутрансово състояние, без да съм наясно дали ще трае седмица, месец или година... Денонощно търсене, надграждане, опитване, опипване, докато най-накрая не се появи моментът, който очаквам. Той може да е изненадваща дума, рима, интересна фраза, оригинален музикален мотив или силна метафора, все едно... Случи ли се това, усетя ли го, усетя ли, че аз самият се вълнувам, знам, че ще има поне няколко души, които ще реагират като мен, чувайки песента по радиото”, казва Стефан Вълдобрев. А през цялото време на „Аполония” за пети път ще се организира Книжна „Аполония” в рамките на Празниците на изкуствата.

Стефан Вълдобрев - снимка Стефан Джамбазов

Обикновено на „Аполония” се организират и прекрасни изложби в Художестве��ата галерия. Тази година заради ограниченията на пандемията изложби в галерията няма да има. Но ще има една – на оградата в двора на галерията, където ще бъдат и литературните премиери. Това е фотоизложбата – „Андрей Даниел – последните седем години” на Стефан Джамбазов. „Тази изложба е опит за кратък репортажен разказ с визуални акценти от последните седем години на големия художник, преподавател и мъдрец проф. Андрей Даниел (1952 – 2020). В тези последни негови години имахме щастието да се виждаме по-често по различни поводи освен заради приятелството, но и във връзка с нашия сайт и фондация „Въпреки”. Разговорите и срещите ни бяха свързани с подготовката и откриванията на негови изложби, както и на учениците му, на които изключително много държеше. И даже всичко това, което оставяше от себе си на студентите, ни провокира за проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” (с участието още на професорите Емил Попов, Вихрони Попнеделев и Николай Майсторов). Андрей беше много щастлив от тези изложби, които бяха повод да събере свои ученици от цял свят. 

Артистичният директор на “Аполония” Маргарита Димитрова и Андрей Даниел пред негова картина на една от изложбите в Созопол на Празниците на изкуствата с негово участие - снимка Стефан Джамбазов 

Обикновено говорим за първите седем години в живота на един човек. Но тук  снимките показват някои моменти от последните седем – също важни и магични от земния му път. В тях за Андрей имаше много положителни емоции – признания, работа в Художествената академия в София и във филиала й в Бургас, но и тежко боледуване. Той обаче не се предаде на болестта и работеше и преподаваше до края… Защото твърдеше, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то нашето съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, така каза той в разговор с нас за сайта ни „въпреки.com” Андрей Даниел. А аз имах удоволствието и шанса през тези години да с��имам някои събития от живота на художника. Предлагам и вие да се докоснете до тях и дано усетите  през изображението неговата емоция и мисъл…”, написа Стефан Джамбазов. А вече очакваме „Аполония” и новия носител на наградата „Аполон Токсофорос”… ≈

[svilenovaa]

Неочаквани пътувания

  Испания…по-точно Валенсия…красиво място, което не си и бях мечтала да посетя. И ето – лятото си е точното време да се пътува, да се видят нови места, да се направят хиляди снимки и напишат милиони истории. Нали все пак трябва да застана зад името си на кашкавалено туристче, та ще разкажа за това мое пътуване, тъй като беше първото ми в чужбина с приятеля ми, а и първия ми път в Испания.

Билетите се взеха изключително спонтанно. Беше около полунощ и просто ги купихме. Дори нашите не знаеха. Разчитах на това, че винаги ме разбират хаха. Няколко дни по-рано го бяхме обсъдили двамата, както и със сестра му, тъй като отивахме при нея. Аз каквото съм си детенце опищях света, когато купихме билетите. Бях изключително щастлива. Разбира се на следващия ден казах на наще, та и тогава си пищях, че ме пуснаха, нищо че нямаха много избор.

Дойде и 6ти юли. Натоварихме се на колите, в 5 сутринта бяхме на летището с багажите. Полета ни имаше голямо закъснение, всички бяха под страшно напрежение. Така де, качихме се, опитахме се да гледаме филм, заспахме разбира се. Като слезнахме от самолета вече във Валенсия се почувствах като 5 годишно. Радвах се на абсолютно всичко „леле, колко е яко летището“, „леле, този мост е много красив“, „леле, виж как вали“. Там бяхме 9 дни, през които отидохме на толкова много райски кътчета като Albufera, Peñíscola и Vinaros. А стане ли дума за животни … доста лошо. Пак се връща 5 годишната Ели. *не му завиждам на Денис в тези моменти*. Главни цели ни бяха Oceanografico и Bioparc Valencia и разбира се си бяхме отделили по 1 цял ден за всяко. Беше прекрасно и за двама ни – аз да видя нещо ново, той да си направи throwback. Щастие – голямо. Приключения – много. Снимки – бол!

А и истории има много. Но този пост би станал изключително дълъг ако разказвам с подробности. По-скоро оставям снимките да говорят, но ако някой ми каже в следващата статия да разкажа истории – веднага и с удоволствие! А ако трябва да опиша Валенсия с няколко думи.. пф – уникално красиво, слънчево и гостоприемно местенце, на което задължително трябва да се отиде! Липсват ми вълните на морето, гмуркането с рибките, гларусите, които винаги преследваха за храна, вкусната паеля и кексчетата от Меркадо, чернокожите, които се разхождаха с бял чаршав пълен с обувки за продаване и видеха ли полиция – „а, аз само тука ще си поседна на плажа с тоз чаршаф, нищо съмнително“. Ами липсва ми. Влюбих се в това място. Разхождайки се в града около теб са само красиви, цветни сгради, кои стари, кои по-нови, но всичките със своя чар. Обстановката беше една такава топла и приветлива и те кара да не искаш да си тръгнеш. Трябва да отидеш и ти!

Чао за сега от мен и се надявам следващата седмица пак да се спреш тук!

-Е. С.

This slideshow requires JavaScript.

Неочаквания пътувания Неочаквани пътувания Испания...по-точно Валенсия...красиво място, което не си и бях мечтала да посетя. И ето – лятото си е точното време да се пътува, да се видят нови места, ��а се направят хиляди снимки и напишат милиони истории. Нали все пак трябва да застана зад името си на кашкавалено туристче, та ще разкажа за това мое пътуване, тъй като беше първото ми в чужбина с приятеля ми, а и първия ми път в Испания. Билетите се взеха изключително спонтанно. Беше около полунощ и просто ги купихме. Дори нашите не знаеха. Разчитах на това, че винаги ме разбират хаха. Няколко дни по-рано го бяхме обсъдили двамата, както и със сестра му, тъй като отивахме при нея. Аз каквото съм си детенце опищях света, когато купихме билетите. Бях изключително щастлива. Разбира се на следващия ден казах на наще, та и тогава си пищях, че ме пуснаха, нищо че нямаха много избор. Дойде и 6ти юли. Натоварихме се на колите, в 5 сутринта бяхме на летището с багажите. Полета ни имаше голямо закъснение, всички бяха под страшно напрежение. Така де, качихме се, опитахме се да гледаме филм, заспахме разбира се. Като слезнахме от самолета вече във Валенсия се почувствах като 5 годишно. Радвах се на абсолютно всичко „леле, колко е яко летището“, „леле, този мост е много красив“, „леле, виж как вали“. Там бяхме 9 дни, през които отидохме на толкова много райски кътчета като Albufera, Peñíscola и Vinaros. А стане ли дума за животни ... доста лошо. Пак се връща 5 годишната Ели. *не му завиждам на Денис в тези моменти*. Главни цели ни бяха Oceanografico и Bioparc Valencia и разбира се си бяхме отделили по 1 цял ден за всяко. Беше прекрасно и за двама ни – аз да видя нещо ново, той да си направи throwback. Щастие – голямо. Приключения – много. Снимки – бол! А и истории има много. Но този пост би станал изключително дълъг ако разказвам с подробности. По-скоро оставям снимките да говорят, но ако някой ми каже в следващата статия да разкажа истории – веднага и с удоволствие! А ако трябва да опиша Валенсия с няколко думи.. пф – уникално красиво, слънчево и гостоприемно местенце, на което задължително трябва да се отиде! Липсват ми вълните на морето, гмуркането с рибките, гларусите, които винаги преследваха за храна, вкусната паеля и кексчетата от Меркадо, чернокожите, които се разхождаха с бял чаршав пълен с обувки за продаване и видеха ли полиция – „а, аз само тука ще си поседна на плажа с тоз чаршаф, нищо съмнително“. Ами липсва ми. Влюбих се в това място. Разхождайки се в града около теб са само красиви, цветни сгради, кои стари, кои по-нови, но всичките със своя чар. Обстановката беше една такава топла и приветлива и те кара да не искаш да си тръгнеш. Трябва да отидеш и ти! Чао за сега от мен и се надявам следващата седмица пак да се спреш тук! -Е. С.

[pocahontasisthatyou]

Да се влюбиш в нея беше като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло. Затова той танцуваше.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"

от Фредрик Бакман

[books99blog]

-Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

[youareartbabygirl]

Здравейте, хора,пак съм аз.

От много време не съм правила дълъг пост, но днес искам да ви разкажа малко за живота си. Ще го направим на няколко journal entries и ако не ви се чете,недейте. Просто си го искам на блога,благодаря.

Миналата година, като много от вас, започнах университет. Време, в което аз вече бях приела това, което съм след дълги години борба с главния мозък и естествено сърцето. Записах класическа филология,пичове....Издържах месец и половина и дори не се явих на изпити...(follow your heart,guys),но се запознах с много хора, които в момента са семейство и с които знам, че ще бъдем приятели доста дълго време. Ще ви ги опиша един след друг с няколко думи (ако тези няколко думи дори успеят да ви покажат колко са специални), така както се запознах с тях.

Първия човек, с когото се запознах, се казва Габи. Сигурно се досещате как е цялото й име, но аз няма да го пиша, защото тя не обича да го чува (дори и докато го чете). Това е едно странно момиче с огнени къдрици и лек (не много лек) ретро вайб. Представете си лудите мацки от 80те, които гледат на карти и обичат секса, това е Габи. Позволи ми да я татуирам и беше там, когато се татуирах сама,в хола ѝ, жестоко напушена , само с игла и ластици. Все още й пука твърде много за неща, които просто не си струват времето, но тя работи по това.

След това се запознах с Димитър. (ако познавате някой димитър димитров ще знаете болката ми;)) Странен, леко изкривен младеж, който пие ракия с едно ледче и вода от чешмата! Луд! Слуша хубава музика и цяла вечер си пращахме quality memes, докато не се видяхме на уни, за да може да бъде един голям мийм. Винаги се чувства малко неудобно, но пък компенсира с малко неудобно шеги. Леко депресиран типаж, но и той работи по това.

Слави. За какъв човек се сещате когато чуете това име? Слави е Мъж, който иска татуировка на The winged dragon of ra на ръката си. И бтв ще ми позволи да го татуирам,аз. Обожава Еминем колкото мен и ми прави серенади на ретро чалга. Истински МЪЖ. Има красиви шоколадови очи, но трябваше да му ги снимам сутринта, с първите слънчеви лъчи, около 10 сутринта след пиянска вечер, за да види че е темерут с хубави очи. Той работи също по неговите си неща, но е доста по-напред от всички ни. А да, прави мемета в 9гаг.

И най-накрая, за тайнственото момиче. Няма да кажа нейното име, защото може би е още рано, но с нея се запознахме към края на октомври. Първото нещо, което ни събра, беше Азис. И вие не ме познавате и не знаете, че аз съм заклета рокаджийка, чиято религия е Ледена кралица на Азис и Азис като цяло, но тя споделя любовта ми и дори мога да кажа, че е повече. Майка ми. Направих ѝ микстейп с ретро чалга и малко я карам да се чувства неудобно, защото съм твърдоглав романтичен задник, но засега ��я ме търпи и харесва странните ми мемета с котки. Прави чалга мемета и е супер, гига сладка. Разказа ми за будисткия ад и странните му мъчения. В момента работи по големия си мозък, а аз чакам нови мемета в блога ѝ.

Като за начало ми се струва доста добре. Така ще започна “рубриката”, хахаха. Но това са хората, за които пиша тук и хората, които може да не са кръвно семейство, но ме виждат цялата и умират за мен. Не знам какво ще представлява следващата част, но се надявам да ви харесат. 1/—