#което си избираш

[bulgarian-things]

Не дължиш на никого нито извинение,нито причина,нито обяснение за това, в което си се превърнал след като си бил сломен. Те избраха начина, по който да те счупят, ти избираш начина по който да се залепиш.

[myminiworldd]

Човек трябва да падне много ниско, сам да се погнуси от мизерията, която е докарал на себе си и на живота си, след това ще поиска да се промени. След този момент пред него няма да съществуват прегради и невъзможни препятствия.

Необходимо е да усетиш вкуса на дъното, да потънеш в дълбокото - не един, а няколко пъти. Да поживееш в кочината си - на несбъднати мечти, пропилени възможности, наивност, безверие и слабост. Най-болят изстрелите от онова оръжие, което сами насочваме към себе си. Никой нож забит в гърба ни, не може да се сравни с раната от куршума, причинена от дулото на собствения ни пистолет.

След този момент на осъзнаване никога не сме същите. Искаме да пометем всичко по пътя си, което ни е докарало до това състояние. Винаги започваме от себе си. Раздираме, разпокъсваме и сваляме цялата ди кожа, която вече не усещаме по същия начин. Кървим, вием, крещим. Боли, зверски боли. Но продължаваме. Забравяме. Не помним. Градим новия си образ. Вдишваме промяната. Гледаме към бъдещето с очите на зверове, дебнещи за следващата си плячка, за да задоволят собствената си нужда на надмощие над вътрешния си свят. За да покажат, че са царе - на джунглата, на света, но най-вече на себе си.

Хората ��азват, че любовта променя човек, но дали са виждали какво причинява болката? Помита всичко по пътя си. След нея никога не си същия, след нея нищо не е същото. Сам избираш надолу ли да копаеш или да катериш.

Силвия Крумова

[slimarka]

Изневярата не е проста грешка.

Грешка е, когато в момент на безгрижие слагаш сол вместо захар в сутрешното си кафе. Такава грешка е невинна, без намерение. Но изневярата... е умишлен, съзнателно направен избор, който носи със себе си болка и страдание.

Не целувай случайно някого. Всяка целувка е тих завет, размяна на обещания и емоции. Устни, които се срещат, предават повече, отколкото думите могат да изразят

Не гали по погрешка... Всяка ласка е стихотворение на душата, нежен и любвеобилен жест, предназначен да те утеши и сближи.

Не се озова в леглото с някого случайно. Интимността е танц на желанията, на близостта на душата и тялото, акт на дълбока уязвимост.

Не крийте съобщенията по погрешка. Всяко скрито послание е доказателство за лъжа, предателство на доверието, което така щедро дадено.

Не можеш да разбиеш душа по погрешка. Защото, когато наистина обичаш, избираш с цялото си същество да присъстваш, да бъдеш лоялен, да бъдеш честен. Истинската любов е фар в нощта, светилище, където сърцата се срещат и се свързват във вечен танц на вяра и преданост.

Когато изневеряваш, не грешиш... Избираш да предадеш и в този избор нараняваш не само този, когото обичаш, но и себе си. Губиш светлината, която носи истинската любов, губиш доверие и най-болезнено губиш шанса наистина да изживееш красотата на неопетнена любов.

[vasetovp]

Плиткото е за страхливци.

Родил съм се мъж. В личната ми карта, според името ми, според това между краката ми съм такъв. Откакто се помня се опитвам да стана такъв. Не във физическия смисъл (той е даденост), а в душата си, маниерите си, мисленето, работата си, целите си. Баща ми преди време ми беше казал, че не трябва да чакам истинската жена, не е и нужно да я търся. Каза ми, че когато първо аз стана истински мъж, тя сама ще ме намери.

И ето ме тук. Ни в клин, ни в ръкав. Имах среща с жена. Взех я от тях. Изчаках я да закъснее (тридесет минути са нищо работа). Отиваме на вечеря. Ще хапнем, ще пийнем, ще си поприказваме за нещата от живота. Ще се опознаем, пък каквото дойде.

Започва се от вратата: сега защо трябва да чакаме, защо именно там, защо тази маса, не искам този стол, нека да си сменим местата. След това идва и менюто. Уж си мислех, че не всички жени са еднакви, но сега определено човека, който е казал, че една жена никога не знае какво иска, не е сгрешил. На сервитьорката й се наложи да дойде поне 4 пъти, за да чуе, че все още разглеждаме. Ама как така все още разглеждаме... 20 минути? Ако ти се ядат картофи, избираш между шесте ястия с картофи. Ако ти се пие вино и се чудиш какво, поръчваш розе и питанката се изчерпва.

Донасят ни храната. О, майчице! Лошо ми стана. Чудя се за ко�� ми стана повече жал - за себе си или за момичето, което ни обслужваше. "Защо, по дяволите, върху пастата ми има по-малко кашкавал, предния път беше с повече? Да не сте объркала нещо?" Питам я защо се държи така, а тя ми отговаря, че имала собственно мнение и принципи, които отстоявала. Не може да я мислят за балама. Извинявай, мадам, но това си е чисто мрънкяне. Отвори речника и си центровай мислите пак.

Някъде между всичко това се опитваме да водим разговор. И ако продължителното оплакване се води за такъв, то този беше доста разточителен. Не се е наспала, станала е рано, шефа в работата е най-тъпото парче на света, а онази русата колежка за нищо не става. Питам я за какво мечтае, къде обича да ходи. А отговора й ми удря такъв шамар, че едва не ме залепи за стената и не ме остави там. Мечтае си с печалбата, която ще спечели от лотарийните билетчета, които всеки ден търка да отиде до Дубай и тогава.. Сашка ще види дали само тя може да ходи там! Моля... Въодушеви се и продължава да разтяга локуми, а аз ставам все по-отчаян.

Идва време да ставаме. Ситуацията със сметката няма да я разказвам, но и там положението не беше по-цветущо. Само искам да вметна - скъпи дами, ясно е, че ние ще я платим (цялата!), но направете комплимент към нас, като предложите да си я разделим. Ще откажем галантно, но поне ще ни стане драго, че все пак искате да не ни обременявате.

Изпращам я. Казвам й, че ще й се обадя, но лъжа.

Със споделеното до сега искам само да кажа:

Мили жени, които постоянно се оплаквате, че всички мъже са задници и прочие - вие не падате по-далеч. Отворете главата и най-вече сърцата си и разберете, че заради такива като вас сме на този хал. Държите се с нас все едно сме ви длъжни. Да ви чакаме, да ви носим на ръце, да сбъдваме мечтите ви. Нямате личност, имате само лице покрито с маска, която дори с вода нито се отмива, нито пада. Имайте индивидуалност. Не очаквайте да тичаме по задниците ви за щяло и не щяло, а ние да не получаваме нищо в замяна - елементарно човешко възпитание например. Заради такива като вас истинските мъже замират. Убивате ги бавно и ги превръщате в безчувствени страдалци, като себе си.

Аз все още няма да се предам.

Знам, че пазара предлага всичко. Знам и приказката с няколкото гъсеници в чакане на пеперудата. Ще почакам. Много други не успяха. Помислиха си, че "всички са таквива'', аз съм сигурен, че не са. Една ще е, но ще е моята.

Знам, че си заслужава.

[authoricfire]

Стигнахте ли?

Всеки човек има "мястото".

Това е мястото до което стигаш, когато не знаеш къде си. Празно, но все пак твърде пълно, но пък с празни хора или вещи.

Тук всеки има различни опции, но еднакви за всички ни.

Да се паникьосаш и да заседнеш там

Е това може да доведе до много неща, но нищо хубаво. Не знаейки къде си, не можеш да мислиш трезво. Плаши те. Това, че виждаш предмети, хора, дори емоции има, но не разбираш защо са там и на какво се дължат. От страх почват да те плашат дори близките ти. Изпадаш в паника. Не вярваш на никой и отблъскваш всички. Подозираш, че някой ден и те ще те оставят...както сега ти си оставил себе си да се мъчи в незнание и празнота. Нараняваш себе си, това наранява околните и това наранява пак теб и после пак околните....и пак теб...и...СТОП!

2. Да се видиш.

Това пък може да доведе да видиш къде си. Какво правиш там? Какви са тези хора около теб и тези предмети? И пак има нож с две остриета. Можеш да се концентрираш върху себе си и да се измъкнеш евентуално, но не всички могат да те видят така. Можеш да бъдеш наречен дори егоист в това си "пътешествие". А ти всъщност си се опитвал да се измъкенш, за да не раниш другите, но поглеждайки надолу....те още са там...с предметите и празнотата...избяга, но нямаше сили за всичко и избра да спасиш себе си, но пак си сам...и пак е празно, просто е светло. Но болката си е болка, било то на светло или на тъмно.

3. Остани

"Но това не е ли същото, като точка 1?!" - Не.

Разликата е, че тук избираш да останеш. Приемаш празнотата, като урок / етап или както иначе решиш да я наречеш. Виждаш и светлината, но ти трябва стълба да я стигнеш, а такава няма. Молиш за помощ. Да, представяш ли си това не е лошо нещо?! Така това има най-красивия край...или пък...

Ами ако не всички искат да ти помогнат? Ами ако те нарекат слаб? Ами ако не искат да ти помогнат? Оставаш с малко хора или сам...но дори да си останал с хората, които са били долу но не са искали да ти помогнат, щеше да затънеш повече. Това е момента да се върнеш към план 2. Изкачи се сам...хората, които са за теб те чакат някъде горе, за да ти подадат ръка. А ти ще се справиш.

В крайна сметка, за какво го пиша това?

Ами защото аз стигнах. Стигнах там и съм в паника и крещя за помощ и стоя и чакам, но не се случва нищо...

Аз стигнах и съм там. С хора, но сама. Сама, но с хора. Страх ме, но съм смела, но ме е страх да съм смела. Стоя, но и хората стоят, не се подиграват, нито ми помагат, нито всъщност са там...но са там.

Е това няма да има щастлив и поучителен край.

Аз стигнах и съм там...а вие къде сте? Стигнахте ли?

27/08/2024

20:36

[purple-little-fairy]

1️⃣6️⃣ ДУХОВНИ УРОКА ОТ ИНДИЯ ❗️‼️❗️

1️⃣ НЕ БЪДИ НИКЪДЕ, ОСВЕН ТУК‼️

Не бързай за никъде. Не е необходимо да бъдеш там, където ти е добре. Ако чувстваш, че си някъде, където не трябва, стани и отиди там, където те зове вътрешният глас. Но не забравяй, че за да намериш, не е задължително да отидеш някъде. Това е много тънка граница. Ключът е в постоянното присъствие.

2️⃣ ПОЗВОЛИ НА ВСИЧКО ДА СЕ СЛУЧВА ❗️

Не се опитвай да контролираш хората и събитията. Не планирай, не чакай, но желай. Разхлаби хватката. „Научи се да задържаш паузата, в която нищо не се случва.“

Позволявай на хората да идват при теб, а на събитията - да се случват. Те ти се случват не просто така.

3️⃣ ДАВАЙ СВОБОДА ‼️

Позволи си свободата да бъдеш себе си, а на другите - да бъдат други. Помни, че всеки има свой път и свои уроци. Ако пътищата ви се пресекат - чудесно. Но ако се разминават - това също е добре. Защото всичко и винаги е за добро. И за тебе, и за него, и за нея, и за всички.

4️⃣ НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ❗️

От нищо. Никога. Не се движи по обичайния път. Преначертавай пътя си. Ако чувстваш, че трябва да кажеш нещо или да направиш нещо - направи го. Не си позволявай формалности от рода на „имам билет за връщане“ или „нямам достатъчно пари за това“. Не се страхувай за физическото си тяло. Помни: ти винаги си в утробата на майката Вселена. Нима тя няма да се погрижи за теб? Избери да бъдеш свободен от страховете.

5️⃣ ПО-МАЛКО Е ПОВЕЧЕ‼️

Не се опитвай да имаш всичко и веднага. Даже когато ти се струва, че нямаш нищо - винаги имаш нещо. А за това, което не ти достига - протегни ръка към приятел, брат или неслучайно преминаващия. Бъди умерен във всичко.

6️⃣ НЕ СЕ ВКОПЧВАЙ В ХОРАТА ❗️

Иначе няма да получиш своя опит. Така или иначе никога не можеш да останеш сам, защото където и да отидеш ще намериш хора. Твоите хора, които ще те изпълват, ще те вдъхновяват, ще те учат. И помни: ако нямаш път с някого, не тичай след него.

7️⃣ ПУСКАЙ❗️ВИНАГИ ПУСКАЙ ‼️

С усмивка. С любов. Всичко и всеки. Но никога не се сбогувай. Защото никога нищо не е финално. Кажи: „Благодаря и до нови срещи.“

8️⃣ БЪДИ ВОДА ❗️‼️

Помни принципа на вълната - вълната идва, вълната си отива. Това се отнася до всичко - състояния, пари, хора, вещи. Има приливи, има и отливи. Нищо не е статично. Ние живеем в света на движението. Не се потапяй в едно или в другото състояние - то ще се промени. Нищо не можеш да запазиш, така че не се опитвай. По-добре бъди благодарен в тази секунда за това, което е.

9️⃣ СЛУШАЙ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС❗️

Това е с три удивителни знака! Вслушвай се в съветите на другите, но прави това, което чувстваш, че е правилно. Ако аз бях слушала другите за това пътешествие, то така и нямаше да се състои - а това е пътешествието на моя живот. Аз никога нямаше да преплувам до другия бряг на Ганг и досега щях да се страхувам и да се вмествам в непонятно от кого и защо сложените ми рамки.

Слушай себе си. Винаги.

1️⃣0️⃣ ДОВЕРЯВАЙ СЕ ‼️

На хората, на космоса, на Бога. Довери се на това, че всичко в твоя живот се случва по най-добрия за теб начин. Дори и когато ти се струва, че по-лошо не може да бъде. Може.

„Божието отхвърляне е Божията защита“

1️⃣1️⃣ ОТДЕЛЯЙ МАКАР И НЯКОЛКО МИНУТИ НА ДЕН, САМО ЗА СЕБЕ СИ❗️

Медитирай, рисувай, пиши, разхождай се сред природата или просто бъди в тишина. Дори и няколко минути ще ти помогнат да разбереш какво ти е необходимо и какво е вдъхновено от други хора, от ума ти, от илюзиите...

1️⃣2️⃣ ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ ‼️

Уважавай желанията си, тялото си. И помни: ти можеш да имаш всичко. Не е нужно да избираш: работа по сърце или работа за пари; отношения, в които аз обичам или в които обичат мен; море или планина.

Всичко може. Всичко е възможно.

1️⃣3️⃣ СПОДЕЛЯЙ ❗️

Винаги. С всички. С кучето. С бедния. С приятел. Не очаквай нищо в замяна.

„Ако храниш само себе си, няма да имаш много облаги.“

1️⃣4️⃣ ИМАЙ ЖЕЛАНИЯ ‼️

Но бъди внимателен. Те се сбъдват. Формулирай ги максимално точно.

1️⃣5️⃣ ХВЪРЛЯЙ СТАРИТЕ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА И НЕПРИЯТНИ СПОМЕНИ ❗️

За да облечеш нова риза, трябва да съблечеш старата.

1️⃣6️⃣ ПЪТЕШЕСТВАЙ ‼️

И най-добре го прави сам. Защото където и да отидеш, винаги всичко е с теб.

[lavoixde-l-ame]

Прекарах пет години, в които наранявах една страхотна жена. Защото бях избрал да бъда с нея. Но не я избрах напълно.

Аз наистина исках да бъда с нея. Избрах я напълно съзнателно. Тя беше възхитителна жена, чувствена, забавна, секси... Тя ме караше да се смея, взривяваше мозъка ми със своите остроумия, поразяваше ме с екзотичната си красота. Всяка сутрин се събуждах до нея и осъзнавах, че съм щастлив. Просто я обичах безумно.

За съжаление, както се случва на много млади двойки, от нашето неумение д�� ценим любовта, в отношенията ни започнаха да се случват неприятни промени. Не след дълго, когато влязохме в монотонното ежедневие, настъпи отчуждението, а аз дори започнах да си мисля за друга жена, която би било по-лесно да обичам и която би ме обичала по-добре.

Минаха няколко месеца и тази мисъл отекваше все по-често в главата ми. А аз я избирах все по-малко и по-малко. Всеки ден в течение на пет години...

Продължавах да съм с нея. Но просто спрях да я избирам. И двамата страдахме.

Какво значи да избираш? Това би трябвало да означава всеки ден да се фокусираш върху това, което тя е донесла в живота ти – смеха си, красотата и чувствеността си, приятелството... списъкът може да е дълъг. И да го цениш.

Тъжното е, че аз почти не виждах и дори не чувствах всичко забележително и прекрасно в нея. Напротив, прекалено много се фокусирах върху нейния гняв, нейната взискателност и несигурност и изобщо върху всички аспекти на един силен характер, какъвто тя притежаваше. Колкото повече се вглеждах в недостатъците й, толкова повече ги виждах. И като следствие от това започнах да се държа с нея по отвратителен начин. Естествено, това само увеличаваше напрежението в отношенията ни.

Влязохме в една убийствена спирала, която продължи повече от пет години.

Тя упорито се бореше, за да ме накара да я избера. Но това е глупаво. Човек не може да накара някого да го избере, дори и да го е обичал някога.

Ако трябва да съм откровен, тя също не ме избираше напълно. Честите й избухвания към мен го доказваха. Но сега разбирам, че тя беше избухлива и гневна, защото не се е чувствала сигурно с мен. Усещала е, че любовта ми утихва и се е страхувала, че ще я изоставя.

Всъщност, аз наистина я изоставих.

Спирайки да я избирам всеки ден, фокусирайки се върху това, което ме дразнеше,

вместо върху това, което обожавах в нея, аз на практика я изостaвих.

Някога гордо я донесох в своя дом като скъпоценно цвете, а после просто го изхвърлих, оставяйки го да изсъхне в нажежения въздух на нашите отношения.

Може би никога няма да избера друга жена, която да обичам отново.

Това е мъчение за всеки.

И ако имате връзка, моля ви задайте си следния въпрос:

„Защо избирам своя партньор днес?“

Ако не намирате удовлетворяващ въпрос, помислете повече и намерете такъв. Той би могъл да бъде най-простият възможен, който се намира дълбоко в сърцето. „Просто го избирам.“

Ако не можете да намерите отговора днес, задайте си го и утре.

Но ако минат прекалено много дни, в които продължавате да не намирате отговора на въпроса защо избирате този човек, и ако отношенията ви са обтегнати, просто сложете край. Оставете го да си отиде. Дайте му възможност да намери друг човек, който ще го погледне по нов начин и с ентусиазъм ще го избира всеки ден.

Всеки има право да бъде истински избран. Всеки ден.

Вие също.

Избирайте мъдро.

Автор: Bryan Reeves

[moution]

Знаеш ли кое е онова,което остава безценно?

Да откриеш себе си в някого и да решиш да останеш с него. Да избираш него въпреки всички,въпреки всичко.Да не изневеряваш на себе си това е безценно. Да няма нещо по-добро, нещо бързо и мимолетно. Друг да няма значение за теб,а само избора,който си направил и винаги да избираш него.

[pocahontasisthatyou]

Hahahaha моите не бяха много като брой, но към ден днешен мога да кажа, че ��и струваше. В действителност ми останаха добри спомени.

Рано или късно винаги се случва нещо, което удряйки те по главата, те учи да избираш себе си. Саамо можем да се радваме за тези ситуации... 🤓👍

“Безброй тъмни утрини прекарвахме в топлото легло, само защото не я пусках да отиде на поредната ранна лекция или скучно упражнение. Тя сънливо се оставяше да бъде побеждавана, спяхме до късно, после пиехме кафе, слушахме музика, четяхме романи, лентяйствахме, губехме времето си, имахме толкова много време…” - “18% Сиво”, Захари Карабашлиев

[youareartbabygirl]

Здравейте, хора,пак съм аз.

От много време не съм правила дълъг пост, но днес искам да ви разкажа малко за живота си. Ще го направим на няколко journal entries и ако не ви се чете,недейте. Просто си го искам на блога,благодаря.

Миналата година, като много от вас, започнах университет. Време, в което аз вече бях приела това, което съм след дълги години борба с главния мозък и естествено сърцето. Записах класическа филология,пичове....Издържах месец и половина и дори не се явих на изпити...(follow your heart,guys),но се запознах с много хора, които в момента са семейство и с които знам, че ще бъдем приятели доста дълго време. Ще ви ги опиша един след друг с няколко думи (ако тези няколко думи дори успеят да ви покажат колко са специални), така както се запознах с тях.

Първия човек, с когото се запознах, се к��зва Габи. Сигурно се досещате как е цялото й име, но аз няма да го пиша, защото тя не обича да го чува (дори и докато го чете). Това е едно странно момиче с огнени къдрици и лек (не много лек) ретро вайб. Представете си лудите мацки от 80те, които гледат на карти и обичат секса, това е Габи. Позволи ми да я татуирам и беше там, когато се татуирах сама,в хола ѝ, жестоко напушена , само с игла и ластици. Все още й пука твърде много за неща, които просто не си струват времето, но тя работи по това.

След това се запознах с Димитър. (ако познавате някой димитър димитров ще знаете болката ми;)) Странен, леко изкривен младеж, който пие ракия с едно ледче и вода от чешмата! Луд! Слуша хубава музика и цяла вечер си пращахме quality memes, докато не се видяхме на уни, за да може да бъде един голям мийм. Винаги се чувства малко неудобно, но пък компенсира с малко неудобно шеги. Леко депресиран типаж, но и той работи по това.

Слави. За какъв човек се сещате когато чуете това име? Слави е Мъж, който иска татуировка на The winged dragon of ra на ръката си. И бтв ще ми позволи да го татуирам,аз. Обожава Еминем колкото мен и ми прави серенади на ретро чалга. Истински МЪЖ. Има красиви шоколадови очи, но трябваше да му ги снимам сутринта, с първите слънчеви лъчи, около 10 сутринта след пиянска вечер, за да види че е темерут с хубави очи. Той работи също по неговите си неща, но е доста по-напред от всички ни. А да, прави мемета в 9гаг.

И най-накрая, за тайнственото момиче. Няма да кажа нейното име, защото може би е още рано, но с нея се запознахме към края на октомври. Първото нещо, което ни събра, беше Азис. И вие не ме познавате и не знаете, че аз съм заклета рокаджийка, чиято религия е Ледена кралица на Азис и Азис като цяло, но тя споделя любовта ми и дори мога да кажа, че е повече. Майка ми. Направих ѝ микстейп с ретро чалга и малко я карам да се чувства неудобно, защото съм твърдоглав романтичен задник, но засега тя ме търпи и харесва странните ми мемета с котки. Прави чалга мемета и е супер, гига сладка. Разказа ми за будисткия ад и странните му мъчения. В момента работи по големия си мозък, а аз чакам нови мемета в блога ѝ.

Като за начало ми се ��трува доста добре. Така ще започна “рубриката”, хахаха. Но това са хората, за които пиша тук и хората, които може да не са кръвно семейство, но ме виждат цялата и умират за мен. Не знам какво ще представлява следващата част, но се надявам да ви харесат. 1/—

[ivanovagabbi]

Ако има едно нещо, което научих от срещите с хора, които обичаш, то е, че любовта се превръща в избор. Ти доброволно ги избираш във всяка една секунда, във всеки час от деня.

Приказките не представят правилно нещата. Често ни учат, че любовта е чувство, но чувствата са тленни и ненадеждни. Чувствата не са реалния източник на подкрепа – нито за вас, нито за вашия партньор. Една връзка не може да бъде определена от нещо толкова непредсказуемо, като вашите чувства или емоции в конкретния момент.

Ето защо любовта е избор и аз избирам да съм с теб. Избирам да те обичам въпреки страха, който изпитва сърцето ми. Избирам да те допусна до себе си независимо от нещата, на които ме е научило миналото. Избирам да поставя сърцето си в твоите ръце с надеждата, че няма да го разбиеш. Избирам да вярвам, че ти ще бъдеш верен и че няма да ме нараниш умишлено. Независимо от кирливите ти ризи – страхове, несигурности или съмнения – аз пак ще избера именно теб. Избирам да те избера, защото сърцето ми знае, че съм извадил късмет с теб.

Избирам да бъда уязвима и да допусна някого в моето охранявано и здраво затворено сърце. Избирам да издялкам треските си и да излекувам раните си, причинени от другите, защото искам да мога да те избера с цялото си сърце. Избирам да се излекувам, за да не се налага ти да носиш моя [емоционален] багаж – моите съмнения и страхове.

Избирам да се будя всяка сутрин в 4:00 ч, за да гледам изгрева, защото искам да узная защо харесваш изгревите толкова много. Избирам да те придружавам на всяко приключение, защото знам, че понякога се чуваш самотен и не искам никога повече да изпитваш това чувство. Избирам да изпробвам заедно с теб любимите ти ресторанти, защото знам, че езикът на любовта за теб е качествено прекараното време. Избирам да те подкрепям във всяко едно начинание и да успокоявам твоите несигурности и тревоги, защото ти избра да сториш същото за мен.

Ти си всичко за мен и не заслужаваш п��луобич заради постоянно променящите се чувства. Нещата са много прости – избирам да бъда с теб. Защото любовта е избор

[slimarka]

Никога не бих взела насила от времето на някого, предпочитам той сам да ми го сподели. Никога не съм държала сметка на някого за изборите, които прави. Къде ходи, с кого ходи или защо? Кога ще се прибере? Не е по моята част. Интересувам се от него. О, да определено. Мисля го през цялото време. Но вярвам в свободата на една връзка. Свободата, която не ораничава и с която не трябва да се прекалява.

Бъди какъвто искаш, колкото време поискаш, където поискаш. Най-важното за мен е уважението ти към мен. И ако дойде момент, в който трябва да избираш между мен и друга жена, не ме връзвай в примката си, не ме вкарвай във филм, в който не искам да играя. Остави ме. Тръгни си. Направи ми тази услуга.

Презирам изневярата. До мозъка на костите си. Бърка в слабото ми място. В достойнството ми. Особенно, когато знам колко много ми е коствало да се доверя и как съм преборила най-голямата си слабост – егото. Или съм само аз, или по-добре да ме няма. И не се притеснявай за мен. Добре съм. Винаги ще бъда. Животът ме е възпитал да бъда войн.

Понякога тежи, понякога ми пречи. Понякога искам да се отпусна, да падна и да знам, че има кой да ме хване. После се събуждам и старата песен на нов глас. Два шамара и карай да е весело. Сама съм си го предизвикала.

Пускам си бозавите песни. Влюбват ме в себе си. Някой някъде там е изпитал това, за което се пее. Усмихвам се.

П.С. Не си мисли, че не вярвам в любовта. Вярвам. Просто й агресирам. На мнение съм, че човек не бива да потиска никакви емоции в себе си, иначе идва момент в който избухват с мощ, която не може да контролира. И извинявай, ако не съм ти допаднала или съм малко неудобна. В кръвта ми е да правя лошо първо впечатление. В кръвта ми е да бъда студена. В кръвта ми е да бъда топла само, ако топлиш достатъчно... дълго.

Силвия Крумова

[l-homme-triste-qui-rit]

Когато животът те разтърси

«Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.

- Защо се разля кафето ти?

- Защото някой ме бутна.

Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.

Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чаят.

Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.

Така че, когато животът те разтърси, каквото и да имаш вътре в себе си, това е което ще се разлее извън теб.

Можеш да симулираш, вървейки през живота, че «чашата ти» е пълна с добродетели, но когато животът те разтърси, от теб «ще се разлее» това, което в действителност имаш вътре в себе си.

И истината ще излезе наяве.

Така че, добре е да се запиташ:

«Какво има в моята «чаша»?

Когато животът ме изправи срещу трудности, какво ще се разлее от мен?

Радост, благодарност, мир, смирение?

Или гняв, горчивина, груби думи и реакции?

Ти избираш!»

из «Едно кафе за душата ти», Линда Елимар Хил Кампо

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

When life shakes you

“You walk away with a cup of coffee in your hand and suddenly someone passes by and pushes you, and your coffee spills everywhere.

“Why did your coffee spill?”

“Because someone pushed me.”

Wrong answer: Your coffee spilled because there was coffee in your cup.

If there was tea in the cup, your tea would be spilled.

Whatever your cup contains will spill.

So when life shakes you, whatever you have inside you is what will spill out of you.

You can pretend as you walk through life that your “cup” is full of virtues, but when life shakes you, what you actually have inside you will “spillover.”

And the truth will come out.

So, it’s good to ask yourself:

“What’s in my cup?”

When life confronts me with difficulties, what will spill over from me? Joy, gratitude, peace, humility?

Or anger, bitterness, harsh words, and reactions?

You choose!”

“A coffee for your soul”, Linda Elimar Hill Campo

[keeptolking]

Днес ще говоря за една порода жени. Жени, които тихо и деликатно получават онова, което поискат. Съгласявайки се или вменявайки вина, няма значение. Манипулират мъжкото съсловие ловко, вкарват го в мрежите си и дърпат конците му обиграно. Наскоро присъствах на разговор, в който девойката набира номера на приятели си, при което му съобщава: - Скъпи, много ми се хапва нещо сладко! - По това време? Изчакай до утре.. - Въобще не държиш на мен, нали? Ако се интересуваше, часът нямаше да има никакво значение, а дори щеше сам да ми го донесеш. И затвори телефона. Измина се час и тоз мъжага беше на входната врата. Не си мислете, че му е трудно и тежко. Той беше щастлив, че тя не му се сърди, а тя от своя страна доволна, че той доказа любовта си. Пълна идилия. Не харесвам такива отношения и хора въобще. Хора, които те поставят в ситуяция да избираш, които ти вменяват чувтсво за вина. Но факт - това работи. - Братле, моята нещо напоследък е супер кисела. - Голяма работа. Всички жени се оплакват от нещо и все са криви. Спокойно братле, ще й мине. Купи й нещо. Тя е царицата, а той само се мисли за цар. Жени с амбиции, търсят мъже без мнение, за да могат да четкат егото и да разширяват самочувствието им. И го правят. Въртят ги на шиш. Получава им се. Виждала съм супер еродирани и интелигентни мъже, които са толкова маниакално влюбени, че въобще не виждат какви чехльовци са. Отстрани погледнато, някой би казал, че те са мъже, които са добре възпитани и се грижат за жената до себе си. Но картинката е доста различна. Толкова различна колкото е тази между риб��ря и плувката. Грижата е двустранен процес и никога не трябва да е насилствено поискана, чрез психически тормоз. Защото това е тормоз! Мъжът в тази връзка често пъти излиза с ниско самочувствие, лоша самооценка и си мисли, че всяка следваща ще е същата. Получава се така, че наказва тази “същата” за грешките, които той е допуснал, оставяйки се да бъде манипулиран и воден за носа. Има някаква част от мен, която харвсва тези жени, защото са намерили лесен начин да получат това, което искат. Но всичко свърша в думата “лесен”. Никога не бих искала от някой да потисне себе си, за да ми е добре на мен. Това са лигавщини, предложени от лигави жени. И те намират майстора си след време, когато им се падне един от същата порода. Кармата работи винаги.

Силвия Крумова

[tsvetelinas-blog]

"Никога не бих взела насила от времето на някого, предпочитам той сам да ми го сподели. Никога не съм държала сметка на някого за изборите, които прави...

Къде ходи, с кого ходи или защо?

Кога ще се прибере?

Не е по моята част!

Интересувам се от него....

О, да определено! Мисля го през цялото време. Но вярвам в свободата на една връзка. Свободата, която не ограничава и с която не трябва да се прекалява.

Бъди какъвто искаш, колкото време поискаш, където поискаш.

Най-важното за мен е уважението ти към мен. И ако дойде момент, в който трябва да избираш между мен и друга жена, не ме връзвай в примката си, не ме вкарвай във филм, в който не искам да играя. Остави ме. Тръгни си. Направи ми тази услуга.

Презирам изневярата. До мозъка на костите си. Бърка в слабото ми място. В достойнството ми. Особено, когато знам колко много ми е коствало да се доверя и как съм преборила най-голямата си слабост – егото. Или съм само аз, или по-добре да ме няма. И не се притеснявай за мен. Добре съм. Винаги ще бъда. Животът ме е възпитал да бъда войн.

Понякога тежи, понякога ми пречи. Понякога искам да се отпусна, да падна и да знам, че има кой да ме хване. После се събуждам и старата песен на нов глас. Два шамара и карай да е весело. Сама съм си го предизвикала.

Пускам си бозавите песни. Влюбват ме в себе си. Някой някъде там е изпитал това, за което се пее. Усмихвам се.

P. S. Не си мисли, че не вярвам в любовта. Вярвам. Просто й агресирам. На мнение съм, че човек не бива да потиска никакви емоции в себе си, иначе идва момент в който избухват с мощ, която не може да контролира.

И извинявай, ако не съм ти допаднала или съм малко неудобна...

В кръвта ми е да правя лошо първо впечатление. В кръвта ми е да бъда студена. В кръвта ми е да бъда топла само, ако топлиш достатъчно... дълго."

- Силвия Крумова

[gergananova]

Не дължиш на никого нито извинение, нито причина, нито обяснение за това, в което си се превърнал, след като си оцелял. Те избраха начина, по който да те счупят, ти избираш начина, по който да се залепиш.