myminiworldd

[myminiworldd]

Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.

Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…

Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.

Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.

Сега можех само да й върна жеста.

В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вр��тата е добре да си с някого.

из „Всичките наши тела“ - Георги Господинов

[myminiworldd]

В една връзка винаги има 3 етапа или етапа.

Първо:

Всичко е розово, всичко е красиви думи, няма проблеми и всичко е наред.

Второ:

Когато започнеш да разбираш несъвършенствата на човека, започват безсмислени битки (този етап е най-труден, тъй като не винаги желае да оправят нещата и така се отказват).

Трето:

Най-красивото е; когато наистина се влюбиш и разбереш, че другия има несъвършенства, когато знаеш как да поправиш проблемите, без да имаш нужда от писъци или наранени думи, когато цялото его е разбито и няма нужда да си прав през цялото време.

Когато истински се научиш да обичаш.

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събу��и в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[myminiworldd]

[myminiworldd]

При раздяла трябва да се замълчи.

Мълчете.

Независимо как и при какви обстоятелства се разделяте.

Дали са човек, отношения, работа, приятели, близък човек, място.

Мълчи се.

Знам, че обичате истински истории.

Когато се разделяш се научих, че трябва да се премълчи това, което крещи вътре в теб.

За да се запази чисто.

За да попие всеки хубав спомен, да се запомни по начина, по който е бил в началото.Същото.

Разделите са край на нещо, за да дойде нещо.

Урок са по уважение, което явно го нямаме или сме го загубили.

Когато мълчешком изпращаш покойник, така мълчаливо се изпраща това, което умира в теб.

Дори да разкажеш, да излееш, да споделиш мъката си на приятел, тя дали ще бъде разбрана по същия начин?

На скоро един от най-истинските ми хора в живота, мой приятел ми разказа за тежката си раздяла и каза "ще се срина"..

Можех да го разбера преди две години.

Когато и аз се сривах.Като сграда, като мост, като свят.Тухла по тухла.На пепел.

Сега не можах баш да го разбера.

Защото разбира се разбрах по трудния начин, че жена или мъж не е еквивалент на щастие!

То е в нас.

Вътре в нас.

И нали именно трябва да се сринеш, за да останеш някъде.

Поне да останеш на себе си.

Нали трябва да се сринеш до основи, за да изградиш нещо ново на ново.

Не, няма да забравиш тези стари основи, но новите ще са една идея по-здрави!

Издържащи всяка следваща буря..

Сривайте се смело и хич да ви не е.

Това, което не ви убива после няма смелост да ви гледа в очите!

От личен опит го казвам.

При раздели е важно да запазиш мир.

Със себе си, бе.

Замълчи, преглътни, запази тишина.

Ако щеш скрий се в твоят си свят.

Някак си ако може да се измъкне най-доброто от всичко.

Като се сетиш да се усмихнеш, а не да ти се реве.

Сривайте се.

И открийте защо.

#Иси

[myminiworldd]

Най-трудно ми е да пускам.

Не се научих.

Особенно трудно ми е да пускам нещата, които обичам.

Нещо, в което съм вкарала сърцето си и виждам как любовта ми живее в него. Мое си е. Много си е мое и не искам да се разделям.

Не искам да приема, че приключва. Напълно съм сигурна, че не само аз съм така и това е една от причините да изжияваме така тежко разделите. Сами раздираме душите си от болка и безмилостно късаме парчета плът. Не можем да пускаме.

А в живота много от нещата са преходни.

Заминава едно, идва друго ... но ние не искаме да пуснем, неподозирайки, че може да дойде нещо много по-хубаво от това.

Нещо, предназначено специално за нас стои и чака да се случи.

Може да не е точно това, което искаме, но винаги е това, което ни е необходимо.

Рада Тончева

[myminiworldd]

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- И по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

[myminiworldd]

Важен си!

Ако никой не ти е казвал това днес, аз ще го направя – твоето съществуване има значение.

Твоите чувства имат значение. Те не са твърде много, твърде силни или натрапчиви. Те не са нереалистични, луди или наивни. Те са ти. Те са твоите дълбочини и емоции и имат значение.

Сърцето ти има значение. Това, което провокира страст в теб има значение. Нещата, които те движат напред имат значение, независимо от това как обществото ги вижда, как родителите ти ги виждат, как приятелите ти реагират. Твоята страст е твоето призвание и тя е важна, без значение какво те провокира да правиш.

Твоите мечти имат значение. Те не са невъзможни, не са непълнолетни. Не са за всички. Твоят поглед към тях е важен.

Твоите проблеми имат значение. Препятствията, които срещаш по пътя и които ти помогнат да изградиш своя характер и сила. Ударите, които правиш ще те направят по-добър шофьор. Сълзите, които изплакваш ще те пречистят. Защото ��воите сълзи имат значение, дори твоят мрак има значение.

А що се отнася до щастието ти? Детайлите, простите неща, които те карат да се усмихваш. Моментите, които спират дъха ти. Търси ги, намирай повече от тях. Усмивката ти е от значение.

Твоето съществуване има значение. Не случайно си тук, защото имаш история, която трябва да разкажеш и която ще въздейства и помогне на някой друг. Важен си. И ако случайно си забравил това или ако случайно някой ти е казал, че не си – не му вярвай. Ти си достатъчен. Нищо друго няма значение.

Силвия Крумова

[myminiworldd]

[myminiworldd]

[myminiworldd]

[myminiworldd]

[myminiworldd]

[myminiworldd]

[myminiworldd]

МИНАЛО СВЪРШЕНО

И всъщност най-хубаво става,

когато сляпото прогледне

и не види нищо ценно.

[myminiworldd]

[myminiworldd]