#виетнам | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 7 months ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: Мерил Стрийп, недостижимата

Мери Луис Стрийп на 75 (22 юни 1949). И напук на биологията, си остава все така сияйна. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Както е известно, тя е педантична в подготвянето на ро��ите си. „Много съм мързелива, но когато имам работа, се стягам, защото се боя от провали. Общо взето, всичко е от страх.“

През май, тридесет и шест години след наградата за най-добра женска роля за покъртителната драма „Вик в тъмнината” (1988) на Фред Шепизи, тя получи своята почетна „Златна палма“ на фестивала в Кан. Връчи ѝ я Жулиет Бинош, която в речта си подчерта, че Стрийп „промени начина, по който гледаме кино”. А самата Мерил Стрийп изглеждаше зашеметяващо в бяло.

Родена е в Ню Джърси. Корените ѝ са немско-швейцарски и ирландски.

Жулиет Бинош и Мерил Стрийп в Кан, 2024

Гениална, интелигентна, духовита и скромна, тя носи в самото си излъчване нехарактерното за Холивуд класическо образование: Васар, Дартмуд, Йейл. Има почетна докторска степен по „Изящни изкуства“ от Принстън. Макар от малка да се готви за оперна кариера и да минава през театъра, във филмографията си има 83 роли и десетина пъти е давала гласа си зад кадър. Има 21 номинации за „Оскар“ и 3 статуетки. 185 са общо наградите ѝ. 27 май е обявен в САЩ за ден на Мерил Стрийп.

Мерил Стрийп в "Ж��лязната лейди"

Феноменално се въплъти в ролята на Маргарет Тачър в биографичната драма „Желязната лейди“ (2011, третият ѝ „Оскар“) на Филида Лойд, а целия си хонорар от филма дари на National Women’s History Museum. Изигра и смешен измислен президент на САЩ в „Не поглеждай нагоре“ (2021) на Адам Маккей - гротеска на американската демокрация, медийната кухост, края на света, където на финала Мерил Стрийп се появява гола.

За първи път се мярва на големия екран в „Джулия“ (1977) на Фред Цинеман по автобиографичния роман на Лилиън Хелман „Пентименто“. После идва драстична дисекция на войната във Виетнам „Ловецът на елени“ (1978) на Майкъл Чимино, където е епизодично-фееричната булка Линда и си партнира за първи път с Робърт де Ниро. В интелектуалната черно-бяла драма „Манхатън“ (1979) на Уди Алън е еманципираната майка Джил с прям поглед и дълга, златиста коса, зарязала невротичния си мъж заради хармония с жена... Същата година с Джоана Крамър актрисата разширява параметрите на екранното майчинство – героинята зарязва малкия си син на баща му (Дъстин Хофман), а 18 месеца по-късно лъвски се бори за него.

Дъстин Хофман и Мерил Стрийп в "Крамър рещу Крамър"

Филмът, естествено, е „Крамър срещу Крамър“ на Робърт Бентън – една от най-трусовите мелодрами в историята на киното, донесла първия ѝ „Оскар“. „Жената на френския лейтена��т“ (1981) на Каръл Райс е по романа на Джон Фаулс, а сценарият на Харолд Пинтър съгражда филм във филма. Стрийп е вълнуваща в трансформацията от модерна жена във викторианска грешница и обратно...

Според легендата молила на колене Алън Пакула да ѝ даде ролята на Софи Завитовски в знаменитата антифашистка драма „Изборът на Софи“ (1982) по романа на Уйлям Стайрън. Потресната участ на полска емигрантка в Ню Йорк, измъкнала се от Освиенцим, е разказана в сложна конструкция. Разпната между майчинство и Его, уязвимост и борбеност, ту с полски, ту с немски акцент, Мерил Стрийп показва актьорски абсолют. Благодарение на нея „Изборът на Софи“ е сред оскъдните екранизации, по-успешни от оригинала. И ѝ носи вторият „Оскар“.

Мерил Стрийп в "Изборът на Софи"

В трескавата романтична драма „Да се влюбиш“ (1984) на Улу Гросбард Мерил Стрийп е семейната Моли Гилмор, влюбена в също женения Франк Рафтис (Робърт де Ниро). За трети път си партнират в „Стаята на Марвин“ (1996) на Джери Закс.

В „Отвъд Африка“ (1985) на Сидни Полак влиза в кожата на датската писателка Карен Бликсен, последвала съпруга си (Клаус Мария Брандауер) в Африка и влюбила се в свободолюбивия пилот Денис Финч-Хатън (Робърт Редфорд). Магнетизмът на Стрийп в разните възрасти на силната ѝ героиня засенчва дори ослепителния кенийски залез. После изиграва безобразно смешната актриса Маделин с манията ѝ по еликсир за младост в черната комедия „Смъртта ѝ прилича“ (1992) на Робърт Земекис, призрачно-аристократична чилийска ясновидка Клара от мистичната семейна хроника „Къщата на духовете“ (1993) на Билле Аугуст по романа на Исабел Алиенде, провинциалната американска италианка Франческа Джонсън от 60-те в сълзливата мелодрама „Мостовете на Медисън“ (1997) на Клинт Истууд по едноименния роман на Робърт Джеймс Уолър, бисексуалната редакторка в издателство Клариса Вон в изтънчената екранизация по романа на Майкъл Кънингам „Часовете“ (2002) на Стивън Долдри...

Мерил Стрийп и Роберт Редфорд в "Отвъд Африка"

След като с очи и усмивка, тембър и жестове, твърдост и нежност, благородство и гротеска е вдъхнала незабрава на любовници и майки, омайници и баби, реални и измислени жени Стрийп изигра кънтри дива в лебедовата песен на Робърт Олтман „Последното кънтри шоу“ (2006), а в „Мама миа“ (2008) на Филида Лойд доказа, че е неподражаема и в мюзикъл.

Да не пропусна чудовищно смешната и нетърпима Миранда Пристли, Крюела на висшата мода в комедията „Дяволът носи „Прада“ (2006) на Дейвид Френкъл - свободна екранизация на едноименния роман на Лорън Уайзбъргър. А после Стрийп ни изненада като консервативната сестра Алоиз Бивиър - страшилище за американската демокрация през 1964 в „Съмнение“ (2008) на Джон Патрик Шaнли или пък като неотразимата Джулия Чайлд в “Джули и Джулия” (2009) на Нора Ефрон... В черната комедийна драма „У дома през август“ (2013) на Джон Уелс по едноименната пиеса на Трейси Летс Стрийп е властна майка, болна от рак и пристрастена към наркотиците. Умопомрачително забавна е и във „Флорънс“ (2016) на Стивън Фриърс - биографичен филм за фалшиво пеещата оперна певица Флорънс Фостър Дженкинс, която настоява за публични изяви.

Мерил Стрийп в "Дяволът носи Прада"

След Сюзън Орлийн, запленена от орхидеите в “Адаптация” (2003) на Спайк Джоунс по сценарий на Чарли Кауфман, базиран на книгата на Сюзан Орлийн „Крадецът на орхидеи“, в „Нека говорят“ (2021) на Стивън Содърбърг Мерил Стрийп отново е загадъчна писателка, но на лайнер. Това се случи след като изигра провинциалната кротка пенсионерка Елън, останала вдовица и взела се в ръце в бляскавата абсурдистка комедия “Пералнята” (2019) на същия Содърбърг. И двата филма са нискобюджетни.

„Малки жени” (2019) на Грета Гъруиг е осмата пълнометражна екранизация по едноименния роман на Луиза Мей Олкот от 1868 г. Филмът разказва за четири сестри и троснатата им леля Марч (Мерил Стрийп) в Нова Англия през 60-те години на ХIХ век и тяхното порастване в контекста на Гражданската война.

Със скулптора Дон Гамър са семейство от 1978 г. и имат четири деца: Хенри, Мейми, Грейс и Луиза Джейкъбсън. Наскоро стана ясно, че от шест години са разделени, но по принцип Мерил Стрийп пази личния си живот.

Мерил Стрийп в Кан, 2024

С огромната дързост на своята дарба тя храбро влиза от проект в проект. И е най-великата актриса на нашето време. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Международни агенции, архив на продукциите

#Геновева Димитрова #Мерил Стриийп #Рефлексии

0 notes

iso91 · 8 months ago

Text

Как да различим фалшиво зарядно устройство за iPhone от истинско?

С нарастването на цените на iPhone телефоните и зарядните устройства на пазара започнаха да се появяват фалшиви. И така, Как да забележите истински зарядни устройства за iPhone? За съжаление, увеличението на цените на технологичните продукти доведе до увеличаване на фалшификатите. Следователно зарядните за iPhone също получиха своя дял от увеличението на цените. Тази ситуация се усложнява и от факта, че технологичните компании направиха промени в политиката на аксесоарите, които предлагат с чисто нови продукти. В това ръководство ще отговорим на въпроса Как да разпознаем фалшиви и истински зарядни устройства за iPhone. Ето подробностите!

Какво представляват фалшивите зарядни устройства за iPhone?

Фалшивите зарядни устройства за iPhone се състоят от следните различни категории; - Нискокачествени кабели, които се продават като алтернативи на Apple, - Евтини кабели, които не отговарят на индустриалните стандарти - Фалшиви зарядни устройства, проектирани да изглеждат като продукти на Apple, Използването на фалшиви зарядни за iPhone е много опасно. Експлозията е един от най-честите проблеми, с които се сблъскват тези, които използват фалшиви зарядни устройства. Фалшивите зарядни устройства също увреждат iPhone устройствата. Защото е проектиран от компоненти с лошо качество. В допълнение към всичко това фалшивите зарядни устройства прегряват и се зареждат бавно поради недостатъчна електрическа изолация.

Методи за откриване на фалшиви и истински зарядни устройства за iPhone

Ето как да разпознаете фалшивите �� истинските зарядни устройства за iPhone : 1. Проверка на опаковката Фалшиво зарядно за iPhone може да бъде открито без отваряне на кутията. Затова първо трябва да се прегледа опаковката. На кутията на зарядното има черно-бяло изображение. След това трябва да погледнете края на USB конектора. Фалшивите зарядни устройства обикновено имат златни метални клеми. Металните накрайници на оригиналните зарядни за iPhone не са оцветени. В същото време има два баркода на дъното на опаковката на фалшивите зарядни за iPhone. При оригиналното зарядно не е така. 2. Информацията за производството трябва да бъде проучена При зарядните устройства за iPhone подробностите за производството са написани върху кабела. На кабела Apple Lightning-USB има фраза „Проектиран от Apple в Калифорния“ на средно разстояние от 18 см от USB конектора. Всяка от фразите „Сглобено в Китай“, „Industria Brasileira“ и „Сглобено във Виетнам“ се появява на кабела. В последната част на текста има пореден номер, състоящ се от 12 цифри. 3. Значката на MFI трябва да бъде отметната Apple добави значка „Произведено за iPhone“ към всички свои сертифицирани продукти. Продуктите без MFI Badge определено са фалшиви.

4. Ръководството за потребителя трябва да бъде прегледано Има подробни текстове в ръководствата за потребителя на iPhone устройства. Често фалшивите зарядни устройства са по-очевидни от ръководството за потребителя. Защото измамниците са новаци, когато става въпрос за изготвяне на ръководства. Книжките на оригиналните iPhone продукти са професионално подвързани. Такава ситуация обаче не съществува във фалшивите ръководства за потребителя. Използвани са скоби, за да държат заедно страниците на ръководството. Текстът в ръководствата за потребителя на фалшиви зарядни устройства за iPhone не е подравнен. Има много правописни грешки. Това е така, защото измамниците правят несъзнателни грешки, когато ко��ират текстове от оригиналното ръководство. 5. Проверка на края на Lightning конектора Оригиналните зарядни имат кръгли сребърни или златни гладки контактни точки в краищата. При имитациите контактните точки са кръгли и грапави. В допълнение към горната информация трябва да се провери и цената, за да се открият фалшиви iPhone устройства. Цената на фалшивите зарядни се продава на по-ниска цена в сравнение с оригинала. Read the full article

0 notes

notes2253 · 11 months ago

Text

Не мога да повярвам че се прибирам

Толкова ми се спи че ми се гади

Обиколих малка част от летището за много енергия и много време и сега

Сега се прибирам

Заслужаваше ли си

Погледнах се в огледалото и видях моя версия с по дълга,мазна коса,тен и новк дрехи.

Сягаж времето се стопи и вчера бях на това летище,с болки в гърба и черни дрехи.

Прибирам се

При българи

Хората дошли на почивка в Катар имат повече пари от мен и това ме жегна аз съм с никакво самочувствие ужас

Имам по малко от 70лв във сметката,огромна сметка за телефон и кой знае каква сметка за ток

Дано не са ми спряли водата

Не е достатъчно

Нищо не е достатъчно

Искам да се върна и да отида в Лаос и Индонезия и какво ли не

Искам приятели и семейство

Искам да вляза във форма,ръцете и стомаха и краката ми са много дебели и не ми харесва и не се чувствам добре

Прибирам се

Прибирам се и никой не знае къде съм била и никой не знае и не му пука че се прибирам и никой няма да ме вземе от летището,вместо това ще платя 30лв за такси,ако не е 40 вече

Тръгнах защото нямам дом,още нямам

И дома ми не е много готин,трябва да го барна и да го направя готин,тия бели стени и стъклени рафтове и неудобен диван...дивана преди всичко

Искам мек,велурен,тъмносин или лилав диван в който може да е потъне,не това било мръсно неудобно нещо

Искам удобен дом,красив,топъл,уютен

Искам сестра ми да не беше такава.

Толкова неща се случиха във Виетнам и се успокоявах с идеята че се прибирам и вече няма да ме събуждат с пластмасови торби,да ме преследват да купувам неща,да ми искат пари,жегата,храната,погледите и абсолютното отхвърляне понякога

0 notes

parkr1n · 2 years ago

Text

230127 Instagram Update

230127 instagram 1Беше топло и приятно с THE STAR във Виетнам 🤙따뜻하고 행복했던 THE STAR in Vietnam 🤙

View On WordPress

0 notes

betonamude · 5 years ago

Text

thành phố Cần Thơ // February 2019

#vietnam #cantho #taoist #pagoda #Shrine #picture post #south vietnam #mekong #Delta #temple #Виетнам

4 notes · View notes

automediamk · 2 years ago

Photo

Виетнамски VinFast ги испорача првите електрични СУВ-модели

Виетнамскиот производител VinFast им ги испорача првите 100 примероци од своите електрични СУВ-модели на локалните клиенти. Во декември, своите возила ќе ги добијат и купувачите во САД. VinFast, компанија што е основана во 2019 година, се подготвува да го освои пазарот во САД, Виетнамскиот производител со своите електрични СУВ-модели VF8 и VF9 ќе се впушти […]

#vinfast #VinFast VF8 #Vinfast VF9 #виетнам #електрични автомобили #електрични модели

0 notes

tiensgroupon · 3 years ago

Text

Нови изследвания на TIENS Group за адаптация към тенденции към Глобализация.

На 3-ти Август, 2021-ва година (Стандартно Китайско време), за да отпразнува 26-тата годишнина от създаването си, TIENS Group организират инициатива „Един пояс, един път за развитие на здравната индустрия“ и поемат възможността да дискутират сегашната ситуация и тенденции в разработването на интернационална здравна индустрия. Докладва се, че TIENS Group, основана през 1995 година, и разширявайки се към глобалните пазари под ръководството на Ли Джинюан от 1997-ма година насам е посветена към глобалната здравна индустрия цели 26 години, играе водеща роля в развитието на тази индустрия. Според

Според форума, TIENS има логистични складове в Русия, Чехия и Нигерия и е изградила надеждна логистична линия, покриваща Азия, Европа и Африка. Струва си да се спомене, че TIENS са издигнали производствени бази в много държави по света, включително Етиопия и Виетнам. Освен това, TIENS Group имат голямо влияние в 224 държави и региони като САЩ, Обединеното кралство, Италия, Германия и Франция.

Докато снабдява продукти, свързани със здравето на страни из целия свят чрез мощната си логистична мрежа, TIENS Group разработва JTMM, напълно нова трансгранична платформа за социална търговия, която доставя здравни продукти на милиони семейства из света. TIENS дължи невероятния си успех на мощния си C2C модел, който използва обратната връзка от клиентите като система за позитивна циркулация, подобрявайки продуктите и услугите си непрестанно. В днешно време, тази мултинационална компания има приблизително 10,000 постоянни служители и повече от 47 милиона семейства, клиенти из целия свят. TIENS продължава да използва своята перспективна теория на трансцендентността, която разчита на социална мрежа, базирана на трансгранични директни стратегии за продажба, освен и електронна търговия с платформата JTMM (или така наречената, „Едно тяло, множество клонове “стратегия) за да развие глобалния здравен бизнес, и ставайки световен лидер в трансграничния бизнес. На 3-ти август, Ли Джинюан, председателя на TIENS Group, един от лидерите в световната здравна индустрия, предлага ценни прозрения по време на Форума, показвайки посоката на здравната индустрия. TIENS приема стратегическото разположение на „Едно тяло, множество клонове“ и прилага идеята за активно използване на интернет за разработване на множество типове бизнес като трансгранична интернет търговия, интернационални туристически агенции и ще продължи да насочва развитието на глобалната здравна индустрия. Освен това, форумът предлага ценни възможности за обмен на информация между компании, за подкрепа и развитие на реципрочността и общата облага от такива срещи. Откакто „Един пояс, един път“ инициативата бива предложена, много китайски компании започват да се глобализират чрез търговията и маркетинг процедурите. Поради иновацията, ефективността и качеството на операцията си, китайските компании изграждат репутацията на Китай като световен производител. Китайските компании се интегрират допълнително към постоянно променящия се свят и постепенно стават част от радикално променящата се глобална екосистема. Насред избухващите индустрии, здравната е абсолютна най-наблюдаваната. TIENS са били посветени на тази индустрия за 26 години и развиват бизнеса си в 224 държави и региони из цял свят. TIENS активно отговаря на инициативата „Един пояс, един път“ и упорито промотира иновациите на цялото общество. В днешни дни иновацията е движещата сила зад успеха на глобалните компании. В 26- годишният си опит, TIENS показва решителността си към иновацията и подобрението на разнообразни продукти, ставайки световен лидер в здравната индустрия. По време на този период, TIENS Group се фокусира над промотирането на разработване на бранд в глобалната здравна индустрия чрез мулти-мрежови интеракции. Понастоящем, TIENS Group енергично разширява бизнеса си и има по-силно присъствие в света от всякога. С течение на времето, JTMM онлайн платформата на TIENS ще бъде по-нататъшно подобрена и ще предлага глобални услуги. Ли Джинюан, председател на TIENS Group казва „TIENS е придобил огромно количество опит, изградил е безпрепятствени канали, събрал е голям брой клиенти и е станал известен бранд. Надяваме се, че ще достигнем нови висоти в света и ще укрепим позицията си като водещ участник в здравната индустрия“

1 note · View note

joygorgeous1998 · 4 years ago

Text

* * *

Заключена врата

Зад нея -

стъпки

тропот на коне

звънтене на оръжие

крясъци и викове

и плач и шепот...

През ключалката поглеждам

И виждам:

Кръстоносни походи

нашествия на турци

и кръв и кръв и кръв

и сатурналии римски императори

и разголени гърди

на куртизанки гейши проститутки

и йезуитски восъчни лица от Светата Инквизиция

И виждам себе си сред хилядите роби

мъкнещи огромни камъни край Нил

И виждам себе си сред хилядите гладиатори - другари на Спартак

сред хилядите болни от холера чума сифилис и спин

сред хилядите скелети от Освиенцим

сред обгорените тела във Виетнам...

И отново виждам

кръв потоци кръв реки от кръв реки в които

Пилат отчаяно мие своите ръце...

Зад гърба ми хлопва врата.

- Роман Кисьов

#bg thoughts #bg quotes #bg text #bg blog #bg poetry #bulgarian poetry #bulgaria #бг #бг литература #бг блог #бг поезия #бг пост #поезия #българска поезия

1 note · View note

petarnizamov · 5 months ago

Text

С тази пропаганда на Олимпийските игри Западът ГУБИ сърцата на хората, а така е губят и войни

С тази мръсна пропаганда, каквато видях на Олимпийските игри, Западът ГУБИ сърцата на хората! А така се губят и войни, с една грешка на Олимпийските игри. Виетнам, Афганистан, примерите са много! ПЕТЪР НИЗАМОВ Олимпийският комитет работи за Путин (без да иска). Вдигна му рейтинга до небето! То, и аз вече започнах да се чудя кое е по-лошото – бомби срещу жилищни квартали и война, или мъже с…

#джендъри #Олимпийските игри #пропаганда

0 notes

vprki · 4 years ago

Text

Критичен поглед: За Годар най-добрият начин да правиш критика е като направиш филм

Името Годар действа като парола за киноманите по целия свят - така те се познават като съзаклятници от Заверата на новото кино. Непосилно е да се каже нещо съвсем ново за Годар и все пак... Това пише кинокритичката Боряна Матеева в текст за „въпреки.com“ за Жан – Люк Годар, който на 3 декември навършва 90 години. Спомняме си първия му филм „До последен дъх“ през 1960 година, когато видяхме едно кино, каквото не бяхме виждали до тогава – рошаво, предизвикателно, различно от шестващото по екраните тогава.

Жан-Люк Годар става на 90 и е един от последните живи класици, пише Боряна Матеева. Но влиянието му се простира далеч отвъд филмите, 129 на брой. Самият той е основна част от аудиовизуалната среда от 60-те години насам с участията си в огромен брой документални филми и телевизионни предавания. Тук не броим статиите и книгите – за него и от него. Още през 1968 влиятелната редакция на списание „Кайе дю синема“ издава неговите текстове в книгата „Жан-Люк Годар от Жан-Люк Годар“. Защото преди да стане режисьор-звезда той започва като филмов критик. И филмите му, до последния „Книга на образите“ (2018, Специална „Златна палма“ ) са вид продължение на тази му дейност с други средства.

Годар сега

Тогава за Годар като за Годар – цитатите, колажът са нещо естествено. Да започнем отзад напред, от едно интервю за предпоследния му филм „Сбогом на речта“ (2014, Награда на журито в Кан). На въпрос „Мислили сте, че сте гений?“ Маестрото отговаря „Никога!“. И се самоопределя като „аутист от високо ниво. Бих казал аутист ниво „К“ (има предвид формàта на снимане и прожекция 4К). За това, че го слагат сред най-великите отговаря: „Големите класици са нещо като полубогове. Не мисля, че съм равен на тях. Киното беше нещо различно. Режисьорите, които обичахме, не са полубогове. Разбрахме, че можем да сме в това семейство, да седнем в края на масата. Докато другите са полубогове, които ни пазят.“ На друг въпрос „Имате ли чувството, че сте участвали в революция?“ отговаря „Не, съвсем не. Може би един бунт, както e казал Юго в „Клетниците“.

Жан - Люк Годар и Франсоа Трюфо

Трюфо, негов приятел и съмишленик от първите години, го описва може би най-точно: „Жан-Люк Годар не е единственият, който снима както диша, но той диша най-добре. Той е бърз като Роселини, язвителен като Саша Гитри, музикален като Орсън Уелс, ефикасен като Хичкок, дълбок като Ингмар Бергман и дързък като никой друг.“ От всичко изредено, Годар се съгласява с последното и казва:

„Дързък, може би.“

Но думата insolent, използвана от Трюфо има още синоними, изгубени в превода: нахален, безочлив, безсрамен; високомерен, надменен, надут, горделив, наперен; нечуван, необичаен... От висотата на своята почтена възраст Годар признава още че обича схватката, престрелката, „това, което някога се наричаше спор“. И демонстрира чувство за черен хумор, когато интервюиращият му припомня какво е казала третата му жена Ан-Мари Миевил, съратник в много негови филми, че на гроба му трябва да се напише „Обратно“, визирайки пословичния му и неизтребим дух на противоречие. С кротка усмивка се съгласява: „Винаги обратно“...

Годар и Ан-Мари Миевил

Годар е всъщност френско-швейцарски режисьор, но счита себе си за французин „бежанец в Швейцария“. Роден е през 1930 в буржоазно семейство, баща му е лекар с частна клиника, а майка му е наследница на прочута фамилия швейцарски банкери-протестанти. Възпитанието му е било строго и стриктно, ходел е на неделно училище. В края на 40-те учи в Сорбоната етнология. После идва срещата със себеподобни - Трюфо, Ривет, Ромер, неизброимите прожекции в Синематеката и първите опити в кинокритиката от 1950, после „битката на два фронта“ - писането за списанията „Ар“ и „Кайе дю синема“. Тогава се оформя киномисленето му, на което влияят теориите на Андре Базен и целия кръг около „Кайе дю синема“. Годар многократно припомня, че той е от поколението, което за първи път има дълбоки познания по история на киното. По този повод ще каже:

„Да се пише, това бе вече правене на кино,

защото между писането и снимането разликата е само количествена, но не и качествена“ и още, че най-добрият начин да правиш критика е като направиш филм... Школата на „Кайе дю синема“ става платформа за бъдещите режисьори от Новата вълна. Те харесват американското кино на Хичкок и Хауърд Хокс, филмите „категория В“, класиците на нямото кино и яростно отричат съвременното френско кино, т.н. „кино на татко“. Провъзгласяват „политиката на авторите“, която в своето време е силно провокативна. На преден план е изведена режисурата, погледът на автора. През 1959 на дискусия Годар произнася прочутата си фраза, „движенията на камерата са въпрос на морал“. В нажежената от спорове атмосфера се ражда и филмът-манифест на Новата френска вълна „До последен дъх“ (1959), дебютът на Годар в голямото кино.

Клод Шаброл и Жан - Люк Годар в редакцията на „Кайе дю синема“

Каква е

естетиката на прословутата Нова вълна,

която ще преобърне световното кино и ще провокира цунами от „нови вълни“ по света? На първо място начина на проду��иране – нискобюджетни филми, независими от големите студия, даващи свобода на творчеството. Авторът-режисьор е и сценарист, няма предварителен твърд сценарий и голяма част в диалога и актьорската игра е оставена на импровизацията. Снимките са в естествен декор. Снимачният екип е малък, само няколко души. Звукът е директен, записван на място с микрофони-брошка. Осветлението е естествено, използва се много чувствителна лента, камерата е от ръка. Използват се непрофесионални актьори, но ако все пак се ангажират актьори, трябва да са нови лица. Във всичко се търси непринуденост на изображението, близка до документалния поглед. Има пряко влияние от стила „синема-верите“, въведен от Жан Руш.

Джийн Сибърг и Жан - Пол Белмондо в “До последен дъх”

Ето свидетелство на Раул Кутар, операторът на Годар в първите му филми: „Снимахме както се правеха репортажите по онова време, с камера на рамо и без осветление. Имах чувството, че правя военен репортаж. Но нямаше истински риск.“ Годар признава, че тогава им е било лесно, като „малко бунтари и анархисти“, да поемат по забранени пътища. „После разбрахме, че позволените пътища са още по-трудни от забранените“ - ще каже по-късно. Границата между документалното и игралното в онези първи години съзнателно е заличавана.

“Малкият войник”

Що се отнася до начина на разказване, той варира при различните автори. Това, което ги обединява е вдъхновението от собствените им биографии, интересът към „духа на времето“, настроенията на младите, новия морал. Новаторство има и в монтажа и тук най-радикален отново е Годар. Още с „До последен дъх“ той руши правилата на класическата композиция, използва „синкопиран монтаж“ (jump-cuts), което му докарва неразбиране и обвинения в аматьорство. Но някъде ще каже и че „Всеки монтаж е лъжа“... Филмите му изглеждат трудни за възприемане от конвенционалния вкус, свикнал на разказвателното холивудското кино, но са радост за младите и свободомислещите интелектуалци. Според Андре Дюма „Годар не е преставал да разбива континуитета на видимостите за да изкара ново от старото, което е смазано.

“Да живееш живота си”

Той извършва революция в киното

по начина на кубистите в живописта и човек се вълнува, че дори Франсоа Трюфо, неговия разделен и противопоставен брат, е казал: „Киното никога няма да бъде същото след „До последен дъх“, както не е било и след „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс.“ Същият автор намира Годар за „съвършено непочтителен“, което се дължи на неговото протестантско образование. „Този мъж не е чаровник. Той е иконоборец - ще каже още той.

След пробива на „До последен дъх“ Годар снима като в транс и изстрелва по два филма на година: „Малкият войник“, 1959; „Жената си е же��а“, 1961; „Да живееш живота си“, 1962; „Карабинерите“, 1963; „Презрението“, 1963; „Особняците“, 1964; „Една омъжена жена“, 1964; „Алфавил“, 1965; „Лудият Пиеро“, 1965; „Мъжки род, женски род“ 1966; „Made in USA“, 1966; „Две или три неща, които знам за нея“, 1966; „Китайката“ 1967; „Уикенд“, 1967 – това са най-познатите му филми. И май е напълно вярно твърдението му, че

“Уикенд”

„Не ти правиш кино, киното прави теб“.

В този първи период се оформя стилът Годар - колаж от всевъзможни цитати и знаци от масовата култура, съвместяване на висока и ниска култура, различни надписи, рушене на илюзията за реалност на действието, показване на „правенето на кино“. Изследователите отбелязват уроците на Брехт за отстранение от ставащото. Годар никога не е търсил съпреживяване като в традиционното кино - „Не смятам, че трябва да се изпитват чувства към един филм. Трябва да се изпитват към жена. Не можеш да целуваш филм.“ – ще каже той. Но не трябва да оставаме с впечатлението, че ЖЛГ /Жан-Люк Годар/, както често го изписват, е чист формалист. Като разбива стари форми и търси нов език, във филмите си той отпраща и към актуални теми.

Ана Карина и Еди Константин в “Алфавил”

Ако в „До последен дъх“ историята беше от частно-интимен (и сюжетът бе зает от черните филми „категория В“, които режисурата пълни с ново съдържание) в посочените работи от първия му период се провиждат по-големи събития и проблеми – войната в Алжир, войната във Виетнам, убийството на Кенеди, проституцията и трагичната съдба на тези момичета, американизацията на живота, насилието, отчуждението, тревогата за бъдещето и т.н. „Уикенд“ вече ни представя един деградирал свят на канибали. – пише Ивайло Знеполски.- Мирей Дарк, присъединила се към група съвременни човекоядци от комитета за обществено спасение на департамента Сен-е-Оаз, гризе вкусен кокал и си разсъждава, че това е може би е кълката на мъжа й. На тази реплика филмът свършва.“

Ан Вяземски и Жан - Пиер Лео в “Китайката”

След „Уикенд“ се затваря един цикъл, за което роля изиграват основно политическите събития от 1968. Годар след този период е слабо познат за широката публика извън Франция, а и едва ли е разбираем. Най-общо след „маоисткото му десетилетие“ и „видео годините“, в които прави филми-есета и политически ангажирано кино в партньорство с Жан-Пиер Горен. „Най-коментираните филми от този период са „подземните филми“ на Годар, направени със сътрудничеството на групата „Дзига Вертов“ и нейния лидер Горен през 1968-1969“ – пише Мая Димитрова и добавя, че Годар се възползва от телевизията, за да дооформи своя стил, а „Кайе дю синема“ издигат филмите му като „знаме за ляворади��алната си „теория на деконструкцията“... Сложна материя, трудно разбираема и за познавачите. Това са множество лабораторни експерименти, които едва ли някой помни.

Жан - Люк Годар и Ана Карина

Следват „Страст“, 1982 , „Поздравявам ви, Мари“, 1984, „най-строго теологичният филм в историята на киното“ и „Нова вълна“, 1990 които, според вече цитирания Дюма, говорят нетрадиционно за главните сюжети на теологията, но го правят не директно и открито, а приглушено- алегорично. Става дума за Разпятието, Благата вест и Възкресението. В „Поздравявам ви, Мари“ например става дума за колежанка, която забременява без да е правила любов... Освен с политика, Годар се занимава много сериозно и с религиозни теми. „Силата на Библията е в това, че е един красив сценарий“ - ще каже някъде той.

Разбира се, невъзможно е тук да се огледат всички филми от огромната филмография на ЖЛГ. Затова ще прескочим директно на последните два, които майсторът прави вече в патриаршеска възраст „Сбогом на речта“ и „Книга на изображенията“. Те третират философски и екзистенциални проблеми и бяха очаквани от световната кинообщност като откровения.

“Книга на изображението”

Спомням си пощурелите тълпи в Кан,

отчаяно търсещите билети, огромните опашки от трескаво желаещите да видят новия филм на „свещеното чудовище“ ЖЛГ. Видях колко е жив митът Годар. Тези филми не могат да бъдат разказани, защото нямат сюжет в общоприетия смисъл на думата, техният сюжет е киното, може би ЖЛГ. Те са свидетелство за неизтощим експериментаторски дух, за будна съвест, за радикално елитарен път, възможно най-далече от общоприетите правила на мейнстрийма и комерсиалното кино. Казвано е, че Годар измисля киното, тук го измисля отново, като вкарва 3D изображение за да се приближи повече до истината, до реалността. Ето отново цитат, който дава някакъв ориентир: „Езикът не е речта. Речта не се пише на хартия. Когато има „реч“ нещо, което не може да се изкаже с думи, преминава през живите същества. Само музиката, живописта, поезията отварят пространство, създават смисъл, който надхвърля думите.“ Затова може би и главните герои са една двойка и едно куче на брега на Женевското езеро.

“Сбогом на речта”

В „Книга на изображението“ ставаме свидетели на едно изригване от образи от всякакъв формат, цвят, рекадрирани, оцветявани, деформирани, документални, хроникални, игрални кадри. Човешката история видяна като апокалиптична визия от войни, стрелби, пламъци, насилие. Човечеството е в опасност и върви към самоунищожение, но ще загинат не само хората, но и произведенията на изкуството, които дават смисъл на живота. От висотата на своя опит и възраст, Годар, като истински мъдрец-и патриарх, бие финална тревога с това, което разполага – образите. Той борави

вече не с киното, а с късове от човешката история,

запечатана в движещи се изображения. Материята на филма е много гъста и буди асоциации едновременно, образите се блъскат един в друг и няма време за осмислянето им. Изглежда това става на подсъзнателно ниво. Това, което се помни и което е фокусът на филма, е кадър на ръка с показалец, сочещ нагоре. Към търсенето на Абсолюта и призоваващ следователно към смирение.

“Книга на изображението”

За финал, едно интервю в „Льо Монд“ от 2014 : „Отдавна съм разбрал, че има само едно място, където можеш да промениш нещата: това е начинът да правиш филми, да кажем киното. Това е малък свят. Не е отделен индивид, а жива клетка от обществото.“ Попитан дали тя се казва „клетката Годар“ ЖЛГ отговаря: „Няма клетка Годар. Но го има все така желанието малка група хора да успее да промени нещата. Новата вълна беше кратък момент. Съвсем кратък. Ако имам малко носталгия, тя е за това. Трима души – Трюфо, аз и Ривет, няколко чичковци като Ромер, Мелвил, Леенхарт. Бяхме три момчета, напуснали семействата си в търсене на друго семейство...“ Дали скрит в швейцарското си убежище в Рол старият отшелник с пурата го е намерил няма как да знаем. Знаем обаче, че е преобърнал историята на киното и негово семейство са, обичайки и мразейки го, всички синефили по света.

Филмите на Годар стават известни на киноманите/синефилите у нас

през 60-те, най-вече през 70-те. В богатата си колекция Българската национална филмотека пази копия от 8 филма от първия му период, придобити чрез обмен с други киноархиви. Те се въртят в специализирани цикли на филмотечни прожекции в култовото кино „Дружба“. Преди всеки киносеанс от кабината на преводачите (филмите са със симултанен превод на живо) се четат специално написани беседи с автори млади и амбициозни киноведи. По-късно ще станат кинокритици - за тях Годар е светъл пример, нали и той започва като критик в „Кайе дю синема“. Някои от филмите се въртят из страната в рамките на кинолектории, където лектори-апостоли агитират разпалено за революцията на Френската нова вълна пред една жадна аудитория. Качеството на копията е лошо, вадени са набързо, почти всичките са черно-бели. Но все пак ги има и един кръг от запалени киномани не само ги гледат, но и пламенно ги обсъждат на дискусии. Духът на киноклубовете го има и в България – в някои елитни училища, в Софийския университет, в провинцията. За съжаление, днес разбираме, че впечатленията ни от тези филми са били доста непълни и изкривени – да гледаш „Презрението“ и „Лудия Пиеро“ в черно-бял вариант... Особено за „Лудия Пиеро“ това е голям минус, защото как да влезеш в драматургията на цвета, когато героят на Белмондо, преди да се взриви, ритуално намазва лицето си със синя боя... Но нещо все пак е повече от нищо.

Годар и Ан Вяземски

Стари заклети киномани разказват как, за да гледат филми от Новата вълна в Седмица на френското кино, е трябвало е да се редят на дълги опашки за билети поне 10 дни по-рано от прожекцията. Пътували по тъмно с първия трамвай сутрин в 4-5 часа, нареждали се чинно и можели да вземат до 6 билета за различни филми, които после се разменяли между приятели... Така могли да видят „До последен дъх“ и „Лудият Пиеро“. „Тия младите днес нищо не знаят!“ – заключават те с горчивина. Било е интимно преживяване, особен ритуал, но и посвещение в киното, запознаване с друг свят.

Освен живото слово от лекториите има и писани текстове и те остават. В книгата си „Актуалното кино“ от 1969, Ивайло Знеполски първи разглежда „Трудността да бъдеш Ган-Люк Годар“ в отделна глава и прави сериозен анализ на темите и стила Годар. Единствено, безценно четиво за своето време. По-късно в „Авторското кино“ от 1995 Мая Димитрова също отделя цяла глава на Годар - „Жан-Люк Годар „азът в суперкрупен план“. Там посветените могат да намерят и пълна филмография на режисьора до момента.

Погледнат през очилата на Годар интересен случай у нас е учителят на поколения критици и киномани Тодор Андрейков. Ето как го вижда Робер Додлен , дългогодишен приятел на Андрейков и БНФ. „Тодор Андрейков, годаровски режисьор, професор в Киноакадемията в София и директор на Филмотеката в продължение на години, си беше наумил да организира финансиране на проект за Световна история на киното през България.“ И макар гигантоманското начинание да на се осъществява по ред причини, това признание говори за мащаба на мисленето на Тодор Андрейков и творческата му енергия.

“Лудият Пиеро”

По свой начин той повтаря модела на френските критици,

зачинатели и строители на Новата вълна. Отначало пише критика, после се захваща и с режисура, като през цялото време си остава запален киноман и пропагандатор, човек влюбен в историята на киното и познаващ я из основи, досущ като Годар, който ще направи 8 телевизионни мини серии „Истори/я/и на киното“ от 1989 до 1999. Андрейков снима документални филми и игралния „Неделните мачове“ (1975), решен в небрежен документален стил, с непрофесионални актьори. Виждаме го и като актьор. Налага се и друга, външна, прилика – тъмните очила. Реципрочно да кажем, че пък Годар никога не е имал брада...

През дългата си кариера Годар е вдъхновение за много режисьори по света. Той е един от вдъхновителите на Тарантино. Режисьорът казва, че Годаровите филми му се струват като ръчно направени, но много умно, откривал ги е едновременно с музиката на Дилън, те го водят нанякъде, усеща вътре кинокритика, но всъщност за тях го е запалила една рецензия на Полин Кейл за „Особняците“. Ето как я цитира: „Това е сякаш няколко луди по киното французи са взели банален американски роман и са записали поезията, която са прочели между редовете.“ Когато прочита това, буквално му светва, че иска да прави точно това, че това е неговата естетика. Признава, че много обича Годаровите филми, но оценката на Полийн Кейл го е вдъхновила дори повече от филмите... Затова нарича продуцентската си компания „Особняците“. Затова прави дискретни препратки към филми на Годар, с многозначително намигане към киноманите – докосването на устните в „Имало едно време в... Холивуд“, например, повтаря знаковия жест на Белмондо от „До последен дъх“.

Кадър от „Изключителният: Моят Годар“ на Мишел Азанависиус

През 2017 в Кан се появи един смущаващ филм „Изключителният: Моят Годар“ на Мишел Азанависиус, заснет по автобиографичния роман на Ан Вяземски, втората съпруга на Годар. Първата е Ана Карина. Той визира един кратък и критичен за Годар и цяла Франция период от една година, ключовата 1968. Филмът няма претенции да е изчерпателно биографичен, показва ни режисьора през погледа на съвсем младата Виаземски, но и през този на Азанависиус, с хумор, доза непочтителност, но в крайна сметка с обич. Режисурата използва умерено похвати на Годар и го виждаме като бунтар, неразбран в своето време, способен да скъса със статута си на звезда и да разруши сам имиджа си. Този филм обърква почитателите на Годар, защото не е радикален като обекта си. Обвиняват го в поп-арт стил, в това, че донякъде демистифицира своя герой, потапяйки го в бита, но всъщност той е полезен като приближаване на младите до мита Годар. През заиграване с филмите на Годар, с вътрешни цитати-пастиши от „До последен дъх“, „Да живееш живота си“, „Лудия Пиеро“... Една реплика:

„Изключителният: Моят Годар“

„Кино без сценарий, без декори, без театър и без литература!“

казва популярно всичко за Новата вълна. А вметката „И без зрители!“ допълва с ирония картината. Да добавим, че операторската работа търси внушенията и визията на Раул Кутар. В крайна сметка е отдаване на почит към Маестрото, свежо, с дозиран хумор и без сляпо преклонение.

Не може да не споменем и „Мечтатели“ (2003) на Бертолучи със заемка от „Особняците“, и възторга на Скорсезе, и влиянието върху бразилците от Синема ново, и върху датската Догма 95. Със сигурност има още безброй примери на цитиране, закачки, препратки, вдъхновение. В модерното и постмодерното кино, разпрострял се като мост през 20 и 21 век, оспорван и възхваляван, обвиняван в снобизъм и признат за класик, „опасният“ и безкомпромисен Жан-Люк Годар остава една от последните живи емблеми на киното. ≈

Текст: Боряна Матеева

Снимки: архив

#Критичен поглед #Жан - Люк Годар #Боряна Матеева #кино #филми #Нова вълна #Френската Нова вълна #Годар #До последен дъх

1 note · View note

iso91 · 2 years ago

Text

Колко хора живеят в света?

Какво е световното население?

Колко хора живеят в света, какво е световното население? Събрахме повече за вас. Според това, което се знае в света, докато всеки ден умират 150 хиляди души, толкова хора оживяват. Толкова много, че според това, което се знае, всеки ден в света се раждат повече от 200 хиляди деца. Въз основа на тези данни много хора могат да забележат, че световното население се увеличава. И така, какво е световното население? Нека заедно да отговорим на този въпрос.

Какво е световното население?

Според последните изследвания броят на хората в света надхвърля 8 милиарда . Преди това населението беше известно като 7 милиарда. Въпреки това, бързо нарастващият брой на ражданията изглежда е бреме за нашия свят.

Увеличава ли се световното население постоянно?

Всъщност отговорът на този въпрос е да. Световното население обаче не се е увеличавало през цялото време. До такава степен, че през Първата и Втората световни войни прирастът на населението в много региони на света намалява, защото войниците отиват на фронта. Защото на фронта умираха войници. Толкова много, че според това, което се знае, приблизително 10 милиона души са загинали в Първата световна война, а 45 милио��а души са загинали във Втората световна война, според това, което е известно. Знае се, че по-голямата част от загиналите са мъже. Казваме според известното, защото много хора са загинали във войни или следите им не могат да бъдат намерени. Следователно, с технологиите от онези времена, много хора не могат да бъдат преброени или намерени. Разгледай Още: Характеристики на iPhone SE 4 ��акво може да ни донесе увеличаването на световното население? Много хора може да не знаят за тази тенденция. Нашата вселена и родната ни земя обаче са съставени от оскъдни ресурси. Но тъй като човешките нужди са неограничени, ресурсите на нашата планета няма да са достатъчни за нас. Поради тази причина населението от 8 милиарда ще започне да консумира повече енергия, като същевременно изисква повече храна и вода. Това дори може да доведе до войни. До такава степен, че много войни по негово време са се водили заради енергията. Разбира се, сега нещата не са много по-различни. Освен това не само хората живеят на земята, но ако вземем предвид животните, нашите ресурси се изчерпват. Ето защо трябва да отдаваме значение на науката, да откриваме нови планети и да установяваме живот на места извън света. Историята ще ни каже какво ще се случи в бъдещето.

Коя е най-населената страна в света?

Най-населената страна в света е Китай, както е известен сега. Тази класация обаче ще се промени в бъдеще и изглежда, че Индия ще поеме лидерството. Освен това след 78 години населението на нашата планета ще надхвърли 10 милиарда. С други думи, вече надхвърли 8 милиарда и към него ще се добавят още 2 милиарда души. Това събитие може да причини много лоши ситуации.

Колко е световното население (Класиране и таблица)

1. Китай 1,439,323,776 2. Индия 1,380,004,385 3. САЩ 331,002,651 4. Индонезия 273,523,615 5. Пакистан 220,892,340 6. Бразилия 212,559,417 7. Нигерия 206,139,589 8. Бангладеш 164,689,383 9. Русия 145,934,462 10. Мексико 128,932,753 11. Япония 126,476,461 12. Етиопия 114,963,588 13. Филипините 109,581,078 14. Египет 102,334,404 15. Виетнам 97,338,579 16. Демократична република Конго 89,561,403 17. Турция 84,339,067 18. Иран 83,992,949 19. Германия 83,783,942 20. Тайланд 69,799,978 21. Обединеното кралство 67,886,011 22. Франция 65,273,511 23. Италия 60,461,826 24. Танзания 59,734,218 25. Южна Африка 59,308,690 26. Мианмар 54,409,800 27. Кения 53,771,296 28. Южна Корея 51,269,185 29. Колумбия 50,882,891 30. Испания 46,754,778 31. Уганда 45,741,007 32. Аржентина 45,195,774 33. Алжир 43,851,044 34. Судан 43,849,260 35. Украйна 43,733,762 36. Ирак 40,222,493 37. Афганистан 38,928,346 38. Полша 37,846,611 39. Канада 37,742,154 40. Мароко 36,910,560 41. Саудитска Арабия 34,813,871 42. Узбекистан 33,469,203 43. Перу 32,971,854 44. Ангола 32,866,272 45. Малайзия 32,365,999 46. Мозамбик 31,255,435 47. Гана 31,072,940 48. Йемен 29,825,964 49. Непал 29,136,808 50. Венецуела 28,435,940 51. Мадагаскар 27,691,018 52. Камерун 26,545,863 53. Кот д'Ивоар 26,378,274 54. Северна Корея 25,778,816 55. Австралия 25,499,884 56. Нигер 24,206,644 57. Тайван 23,816,775 58. Шри Ланка 21,413,249 59. Буркина Фасо 20,903,273 60. Финансови 20,250,833 61. Румъния 19,237,691 62. Малави 19,129,952 63. Чили 19,116,201 64. Казахстан 18,776,707 65. Замбия 18,383,955 66. Гватемала 17,915,568 67. Еквадор 17,643,054 68. Сирия 17,500,658 69. Холандия 17,134,872 70. Сенегал 16,743,927 71. Камбоджа 16,718,965 72. Чад 16,425,864 73. Сомалия 15,893,222 74. Зимбабве 14,862,924 75. Гвинея 13,132,795 76. Руанда 12,952,218 77. Бенин 12,123,200 78. Бурунди 11,890,784 79. Тунис 11,818,619 80. Боливия 11,673,021 81. Белгия 11,589,623 82. Хаити 11,402,528 83. Куба 11,326,616 84. Южен Судан 11,193,725 85. Доминиканска република 10,847,910 86. Чехия (Чехия) 10,708,981 87. Гърция 10,423,054 88. Йордания 10,203,134 89. Португалия 10,196,709 90. Азербайджан 10,139,177 91. Швеция 10,099,265 92. Хондурас 9,904,607 93. Обединени арабски емирства 9,890,402 94. Унгария 9,660,351 95. Таджикистан 9,537,645 96. Беларус 9,449,323 97. Австрия 9,006,398 98. Папуа Нова Гвинея 8,947,024 99. Сърбия 8,737,371 100. Израел 8,655,535 101. Швейцария 8,654,622 102. Того 8,278,724 103. Сиера Леоне 7,976,983 104. Хонконг 7,496,981 105. Лаос 7,275,560 106. Парагвай 7,132,538 107. България 6,948,445 108. Либия 6,871,292 109. Ливан 6,825,445 110. Никарагуа 6,624,554 111. Киргизстан 6,524,195 112. Ел Салвадор 6,486,205 113. Туркменистан 6,031,200 114. Сингапур 5,850,342 115. Дания 5,792,202 116. Финландия 5,540,720 117. Конго 5,518,087 118. Словакия 5,459,642 119. Норвегия 5,421,241 120. Оман 5,106,626 121. Държава Палестина 5,101,414 122. Коста Рика 5,094,118 123. Либерия 5,057,681 124. Ирландия 4,937,786 125. Централноафриканска република 4,829,767 126. Нова Зеландия 4,822,233 127. Мавритания 4,649,658 128. Панама 4,314,767 129. Кувейт 4,270,571 130. Хърватия 4,105,267 131. Молдова 4,033,963 132. Грузия 3,989,167 133. Еритрея 3,546,421 134. Уругвай 3,473,730 135. Босна и Херцеговина 3,280,819 136. Монголия 3,278,290 137. Армения 2,963,243 138. Ямайка 2,961,167 139. Катар 2,881,053 140. Албания 2,877,797 141. Пуерто Рико 2,860,853 142. Литва 2,722,289 143. Намибия 2,540,905 144. Гамбия 2,416,668 145. Ботсвана 2,351,627 146. Габон 2,225,734 147. Лесото 2,142,249 148. Северна Македония 2,083,374 149. Словения 2,078,938 150. Гвинея-Бисау 1 968 000 151. Латвия 1,886,198 152. Бахрейн 1,701,575 153. Екваториална Гвинея 1,402,985 154. Тринидад и Тобаго 1,399,488 155. Естония 1,326,535 156. Източен Тимор 1,318,445 157. Мавриций 1,271,768 158. Кипър 1,207,359 159. Есватини 1,160,164 160. Джибути 1,105,557 161. Фиджи 896,445 162. Реюнион 895,312 163. Коморски острови 869,601 164. Гвиана 786,552 165. Бутан 771,608 166. Соломоновите острови 686,884 167. Макао 649,335 168. Черна гора 628,066 169. Люксембург 625,978 170. Западна Сахара 597,339 171. Суринам 586,632 172. Острови Кабо Верде 555,987 173. Микронезия 548,914 174. Малдиви 540,544 175. Малта 441,543 176. Бруней 437,479 177. Гваделупа 400,124 178. Белиз 397,628 179. Бахамите 393,244 180. Мартиника 375,265 181. Исландия 341,243 182. Вануату 307,145 183. Френска Гвиана 298,682 184. Барбадос 287,375 185. Нова Каледония 285,498 186. Френска Полинезия 280,908 187. Майот 272,815 188. Демократична република Сао Томе и Принсипи 219,159 189. Самоа 198,414 190. Света Лусия 183,627 191. Нормандски острови 173,863 192. Гуам 168,775 193. Кюрасао 164,093 194. Кирибати 119,449 195. Гренада 112,523 196. Сейнт Винсент и Гренадини 110,945 197. Аруба 106,766 198. Тонгански 105,695 199. Американски Вирджински острови 104,425 200. Сейшели 98,347 201. Антигуа и Барбуда 97,929 202. Остров Ман 85,033 203. Андора 77,265 204. Доминика 71,986 205. Кайманови острови 65,722 206. Бермудите 62,278 207. Маршалови острови 59,197 208. Северни Мариански острови 57,559 209. Гренландия 56,779 210. Американска Самоа 55,191 211. Сейнт Китс и Невис 53,199 212. Фарьорски острови 48,863 213. Синт Мартен 42,876 214. Монако 39,242 215. Острови Търкс и Кайкос 38,717 216. Свети Мартин 38,666 217. Лихтенщайн 38,128 218. Сан Марино 33,931 219. Гибралтар 33,691 220. Британски Вирджински острови 30,231 221. Карибска Холандия 26,223 222. Пал��у 18,094 223. Острови Кук 17,564 224. Ангуила 15 003 225. Тувалу 11,792 226. Уолис и Футуна 11,239 227. Науру 10,824 228. Сен Бартелеми 9,877 229. Света Елена 6,077 230. Сен Пиер и Микелон 5,794 231. Монсерат 4,992 232. Фолкландски острови 3480 233. Ниуе 1,626 234. Токелау 1,357 235. Ватикана 801 Какво е световното население в това съдържание? Отговорихме на много въпроси като: И така, какво мислите за това, смятате ли, че Covid-19 е оказал влияние върху световното население? Нека се срещнем в секцията за коментари по-долу. Read the full article

0 notes