#шахова

[newssocialite]

В столице в 18-й раз состоится Московский общегородской праздник «Навруз»

23 марта при поддержке Департамента национальной политики и межрегиональных связей города Москвы в российской столице состоится празднование Навруза. Это древнейший праздник персоязычных и некоторых тюркоязычных народов, символизирующий наступление весны, пробуждение природы и обновление жизни. В столице России Навруз от��етят в 18-й раз. «Праздник Навруз представляет собой своеобразный «мост…

[look-sharp-notes]

Бенуа А. Н. Портрет боцмана Шахова с императорской яхты «Царевна», 1886-1890-e.

Benois A. N. Portrait of the boatswain Shakhov from the imperial yacht "Tsarevna", 1886-1890s.

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светоза�� Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др.

[kvilabezodnya]

я - шахова королева туди не ходи не ходи сюди моя свита з пожовклого від життя дерева спотворила мрії мої ж мрії - не мої

ти був великим таким займав у мені все своє місце безмежним близьким доволі а я тобі якихось там дрібниць не пробачила забутої давності як похибка лежимо тепер на тротуарах долі

колись було так багато душевно завжди на відстані витягнутої руки а мені щось таки постійно здавалося що це не казка що я - не ти

а тепер ось я стою на дошці мною грають в ігри по сотому колу інтерес згас я - нікому не потрібна королева порожніх фраз.

[crbfranko]

Майстерка «Шахова корівка» 19.07.23 ім. С. Айні

[retrociema]

Черный маклер - детектив СССР 1971 Леонид Каневский, Георгий Мартынюк, Эльза Леждей

В суде слушается дело о группе расхитителей, предварительное следствие по которому вёл Знаменский. Неожиданно все подсудимые разом отказываются от своих прежних показаний. Теперь руководителем и организатором преступной группы все в один голос называют не сидящего рядом на скамье подсудимых Шахова, а рядового бухгалтера Шутикова, которым следствие вообще не интересовалось. Шутиков скрылся, и местонахождение его неизвестно. Дело возвращают на доследование, Шахова освобождают из-под стражи прямо в зале суда. Знаменский не удивлён произошедшим. Ещё до суда он получал анонимные письма, в которых его предупредили, что подсудимые на суде изменят показания. Знатокам ясно, что кто-то влиятельный, оставшийся в тени, постарался отвести обвинения от Шахова. Чтобы установить эту личность, нужно найти Шутикова, причём срочно: аноним предупреждает, что жизнь бухгалтера в опасности.

#детектив #криминал #телефильм #экранизация

Выпущено: СССР, Центральное телевидение Режиссер: Вячеслав Бровкин В ролях: Леонид Каневский, Георгий Мартынюк, Эльза Леждей, Борис Иванов (I), Юрий Катин-Ярцев, Валентин Смирнитский, Леонид Броневой, Станислав Чекан, Сергей Жирнов, Семён Соколовский, Анатолий Грачёв, Вера Майорова

[kostromanews]

Суд простил костромских депутатов по делу о «плевках на могилу»

Свердловский районный суд Костромы разрешил депутатам областной думы не платить 6 рублей по иску об оскорблении их коллеге – бывшему кандидату в президенты РФ Владимиру Михайлову (на фото внизу). Как сообщает Kostroma.Today, Владимир Михайлов подал судебный иск о защите чести и достоинства против шести своих коллег по Костромской областной думе. Он требовал привлечь к ответственности лидеров думских фракций, заявив что его оскорбили. Ответчиками выступали: от фракции «Единая Россия» — Иван Богданов (он уже сложил депутатские полномочия и перешел на работу в областную администрацию), от КПРФ — Елена Шахова, от ЛДПР — Руслан Федоров, от «Справедливой России» — Александр Плюснин, от «Новых людей» — Елена Потешкина и от «Партии пенсионеров» — Георгий Тащиев. Поводом для тяжбы стало обращение Михайлова к президенту РФ Владимиру Путину с требованием прекратить военную операцию на территории Украины. Узнав об этом, коллеги по облдуме Михайлова осудили. Руководители фракций заявили, что политику президента РФ поддерживают, а действия Михайлова – осуждают. «В одном из своих комментариев Вы позволили себе высказаться в адрес людей, принявших решение о ее проведении и участвующих в специальной операции на Украине.  Цитата: «На ваши могилы будут плевать потомки». Эти слова оскорбительны для наших соотечественников. Они оскорбляют и память безвинно убиенных женщин, детей, стариков Донбасса. Своим заявлением Вы напрямую оправдываете и поддерживаете действия украинской хунты», — написали руководители фракций. Владимир Михайлов на такой ответ обиделся и обратился в суд с требованием взыскать с каждого лидера фракции по 1 рублю морального вреда, заставить их извиниться и стереть с сайта думы обидное для него письмо. Однако Свердловский суд в удовлетворении иска Михайлова к коллегам отказал. Владимир Михайлов Фото: Алексей Молоторенко. Read the full article

[objectivnewskharkov]

Рідні загиблого під Бахмутом спортсмена із Харкова В'ячеслава Шахова подали відповідну електронну петицію на сайті президента України. - https://www.objectiv.tv/uk/objectively/2023/02/21/ridni-zagiblogo-volejbolista-shahova-prosyat-prisvoyiti-jomu-zvannya-geroya-ukrayini/

[mysololaki]

#новости | Коронавирусом заболела жена нардепа Шахова - новости Украины, Общество

#новости | Коронавирусом заболела жена нардепа Шахова – новости Украины, Общество

В Киевской области подтвержден второй случай заболевания COVID-19, которое вызывает коронавирус SARS-CoV-2: инфекцию обнаружили у супруги нардепа Сергея Шахова, он был первым (официально) заболевшим в Киевской области. Об этом в Facebook сообщила пресс-служба Киевской областной госадминистрации, депутат подтвердил диагноз в комментарии корреспонденту LIGA.net.

Читайте нас в Telegram: проверенные…

[mistershlager]

В любой момент дорогие наши друзья не теряйте оптимизма,верьте в лучшее. Пусть с вами всегда будет хорошее настроение и позитив.. Мы вас любим Оксана Сташенко и Михаил Михайлов,Сергей Холмогоров, Александр Колтовой,Юлиана Шахова Фото Натальи Михайловой НТВ программа "ДНК" Москва. 18 марта 2020 #михайлов #сташенко #шахова #холмогоров #колтовой #михаилмихайлов #оксанасташенко #мухтар #актерытеатра #актерыкино #юлианашахова #александрколтовой #днк #днкнтв #нтв #насъемке #тв #москва #сергейхолмогоров #позитив #видео #сегодня #артисты #натв #любимым #mikhaylov (at НТВ «ДНК») https://www.instagram.com/p/B94sYqLhWa8/?igshid=cotjzsm63hne

[buchanews]

Вітаємо переможців Всеукраїнської шахової ліги

Вітаємо переможців Всеукраїнської шахової ліги

Вітаємо учнів ЗОШ 5, що гідно представляють Бучанську громаду у змаганнях Всеукраїнської шахової ліги: Нечитайло Нікіта, Нечитайло Лев, Альтман Владислав, Штерн Данило, Теницький Матвій, Чернявський Юрій та Чернявський Сергій на ігровій платформі lichess.org здобули титул “чемпіона” серед закладів освіти з шахів у Всеукраїнській шаховій лізі. Вітаємо!

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др. Сни��ка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 4, Галина Генчева, изд. „Фабер“, 2020 г.

[vprki]

Неспокойният проповедник - Георги Дюлгеров на 80

Един от най-рефлективните, неспокойни, обемни и неравни режисьори в българското кино на 30 септември навършва 80. И е неуморен. Да е жив и здрав! Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

„Аз се плаша от история, захвърлена в пространството, без всякакви културни параметри. Знам, че младите ми колеги сега много мощно настояват да преодолеем пиетета към националното, да се опитаме да се ситуираме извън традицията. Вероятно имат право. Не мога да им наложа забрана. А и всяко поколение идва с отрицание на предишното. Но аз продължавам да вярвам и не се срамувам от идеята, че да те захрани националната култура е нещо много важно. Веднага правя уточнение – държавните граници за мен не маркират националната култура, не ме подозирай в национализъм. За мен понятието е много по-общо – всичко, което има отношение към балканската култура, е и мое.”

Георги Дюлгеров

Георги Дюлгеров е не само създател на класиките „Авантаж” (1977, „Сребърна мечка” за режисура от Западен  Берлин) и „Мера според мера” (1981, с дигитална реставрация), заклет експериментатор, търсач на сюжети из българската история и народопсихология със съвременна рецепция, а и любим професор либерал с биография – във ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и в Нов български университет. Освен това, е щастлив откривател на млади актьори: Филип Трифонов, Мария Статулова, Таня Шахова, Любов Любчева… И още – през 90-те беше шеф на ААВЦ (Армейски аудиовизуален център) и продуцираше документални филми. Дори организира фестивал на българското късометражно кино в зала „Великата илюзия”. Участва в последния борд на директорите на Киноцентъра – „Бояна филм“ ЕАД (2001 – 2006) преди приватизацията. Член е на Европейската филмова академия. Години наред във в. „Култура”,  в т. нар. „писма” до дъщеря му Елица той анализираше филмите, избрани от ЕФА.

Георги Дюлгеров е неуморен формотърсач, самобитен акробат между видовете кино у нас („Авантаж“, „Трампа“, 1978, „АкаТаМус“, 1988, „Хубава си, мила моя“, 2004 и др.). И най-вече – заклет проповедник. Не се навежда пред публиката.

Стефан Китанов и Георги Дюлгеров

Дюлгеров е носител на много отличия. През май т.г. получи приза за цялостно творчество на фестивала Награди на СБФД „Васил Гендов”, а на то��у-що приключилия  41-ви фестивал на българския игрален филм “Златна роза” Специалната награда на журито за цялостен принос в българското кино.

Роден е в Бургас с македонска кръв. Завършил е ВГИК в Москва при Игор Таланкин през 1970 г. Обича да кара колело. Да слуша музика. Да чете. Да общува със студентите си. Да се радва с жена си Марина. Преди години преживя тежък инцидент с колелото. Не знам дали кара още.

Филип Трифонов в "Изпит"

От дебютната му новела „Изпит” (1971, награда на младежкото жури от Локарно 1972) по сценарий на Николай Хайтов снима дълго с почти неизменен екип: операторът Радослав Спасов, художникът Георги Тодоров-Жози и композиторът Божидар Петков, Светла му памет.

Руси Чанев и Георги Дюлгеров по време на снимките на "Мера, според мера"

След метафоричния „...И дойде денят” (1973) по сценарий на Васил Акьов, Дюлгеров започва извънредно ползотворен период с Руси Чанев. Невероятният актьор е не само яркият затворник Петела в „Авантаж” (по действителни събития) и френетичният Дилбер Танас в епоса „Мера според мера” (по романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова, през 1988 излиза сериал от 7 епизода), а и съсценарист, и съмишленик. Непостижимостта на Петеловия житейски артистизъм е едно от най-свидните ми изкушения в българското кино. Примитивът Танас, пуснат в македонските освободителни борби като невинен агнец, е не само участник, но и пристрастен коментатор. И двата филма се отличават с оригиналност, майсторство, автентизъм, дълбочина.

Георги Дюлгеров и Радослав Спасов по време на снимките на "Мера според мера"

Навремето имах кумири. Един от тях бе Георги Дюлгеров. Когато влязохме във ВИТИЗ/НАТФИЗ, и четиримата от киноведския ни клас (Стефан Китанов, Жанина Драгостинова, Борислав Колев и аз) бяхме единодушни в желанието си именно той да ни преподава кинорежисура. Въпреки че Дюлгеров е асистент на Христо Христов още от първия режисьорски випуск, а след това има славния си клас (Иван Черкелов, Светла му памет, Людмил Тодоров, Светослав Овчаров, Росица Вълканова, Иглика Трифонова, Марио Кръстев, Милена Андонова), нещо го бяха напъдили. Цял семестър пропуснахме. И един ден Дюлгеров наистина се появи със своето колело в двора на института. Това беше началото на най-неистовата авантюра в живота ми: часове с Дюлгеров, а после – снимки с него във втората част на „Лагерът” (1990, показан в „Петнадесетдневка на режисьорите” в Кан). Бях и асистент-режисьор, и изиграх ролята на бунтарката Мария (озвучена с гласа на Мария Статулова). Случи се в ранното лято на 1989 г. Гонеха турците от земите и домовете им. Ние, пътувайки за терен, ставахме неволни свидетели на сърцераздирателни раздели. „Лагерът” беше рекапитулационен филм за Дюлгеров – снимаше своите изгубени илюзии. И бързаше да вкара в кадър всеки по-яростен детайл от страданията на онеправданите по време на режима...

Георги Дюлгеров и Радослав Спасов при връчването на "Наградата на София" на 27-ия "София филм фест", 2023

И покрай асистенството, полуактьорството, купона, номадството на филмовия бит или вечните препирни с Учителя, постепенно изгубих кумира. Остана Дюлгеров, за когото знам, че може да е до небето заблуден, но е цар да те омагьоса, да те накара да му повярваш – напук на твоето собствено снизхождение към патоса му. Напук на ироничните подмятания от други. Това се нарича лидерство или лудост. Понякога, за щастие, в историята на изкуството значението им съвпада. И в такива моменти се ражда Кино.

След това по сценарии със Светослав Овчаров направи в БНТ „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) и „Черната лястовица” (1996, България/Франция/Унгария, Гран при в Грузия през 1997 и наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия, 1999) – филм досущ като Вавилонската кула. Не само защото това е една от смисловите му доминанти, но и защото на екрана е истинско стълпотворение от захванати и недовършени сюжетни линии, от проследявани и зарязвани герои, от етнографски наблюдения и зоологически попълнения, от метафори и препратки... На „долното” равнище филмът се занимава с перипетиите на циганката Магдалена (Любов Любчева) – красива, свободолюбива, несретна. На „горното” – с етническата толерантност във всичките ѝ измерения. Само че интелектуалните амбиции на Светослав Овчаров и Георги Дюлгеров са спънали шанса за витална интерпретация на важния не само в нашия регион проблем. И още – режисьорът Дюлгеров, воден от неукротимата си гражданска съвест, за пореден път не се е доверил на страстта. И „Черната лястовица” е филм за циганите без полъх ��увственост, при това с чародейницата Любов Любчева. И се е получил вторичен трактат.

След това създава на лента в БНТ маниашкия филм „Пясъчен часовник” (1999, по разказа на Людмила Петрушевска „Случаят в Соколники”) с оператори-дебютанти: Борис Мисирков и Георги Богданов, снимали курсовите работи на негови студенти.

Ванина Червенкова и Иван Бърнев в "Лейди Зи"

Гледах „Лейди Зи” (2005, „Сърцето на Сараево“ и още седем международни награди и една на БФА за мъжка роля на Иван Бърнев) със закъснение, но пък не помня откога не бях изпитвала национална гордост заради филм - въодушеви чужденците от журито на FIPRESCI в Киев на фестивала „Молодiст“, а за някои той бе изобщо първа среща с нашето кино. Сценаристи са Марин Дамянов, Георги Дюлгеров и Светлана Комогорова-Комата.

Историята на ербап момичето Златина (Анелия Гърбова) - от дома за изоставени деца, през софийското стрелбище до бардака и автогарата в Солун - е разказана/изпята на нейното бебе от баща му Лечко (Павел Паскалев). Именно през неговите спомени гледаме как двамата от деца (Ванина Червенкова и Исус Бориславов) растат заедно из мизерията, насилието и камарите безсмислени дарения за дома, а той все подире й се влачи като фанатичен Ромео-воайор. Златина (лейди Зи - от лейди Ди) е феноменално точен стрелец. Колкото е чепата, толкова е и добричка. Подобно на Магдалена от „Черната лястовица” (1997), тя е трагичен боец. Само че тук става дума за циганка, припознала себе си като българка (и отказала да приеме майка си по тази причина), но всъщност самата ражда циганчето на Лечко в мултиетническата ни държава на далавери и тъмни босове (Руси Чанев), а решението е взето жест��мимично в солунски затвор... „Лейди Зи” събира моралните неспокойства на експериментатора Дюлгеров: интелектуализиране на етническата параноя („Черната лястовица”), кодиране на житейската амбивалентност („Пясъчен часовник”), документализиране на проститутски любовни сола в затвора („Хубава си, мила моя”, 2004). С автентизма на историята и изпълнителите (след професионалните актриси в „Хубава си...”, сега в кадър са истински обитатели на домове за сираци) филмът се забива в подсъзнанието. Визия и звуци, мелодии и лица са орнаменти в солидна полифония от самоти, податлива на частична ерозия: от предвзетия (на моменти) диалог и от алогичността на някои ситуации (особено на финала с гъркинята). Но въпреки тях, въпреки дори обикнатата от Дюлгеров екранна логорея (тук в съвсем търпима доза), „Лейди Зи” стреля право в сърцето.

Руси Чанев и Мария Статулова в "Авантаж"

Шоковата достоверност и (авто)ироничната спонтанност извисяват филма почти до поетичния автентизъм на „Авантаж”. Колко пъти се мъчи ли, мъчи, а в „Лейди Зи“ сякаш е успял да сътвори любов, нескопена от интелектуалното му свръхжелание.

Абсурдът присъства в почти цялото творчество на Дюлгеров. Тъй като оголено се занимава с конфликта човек-общество, неговият е по-социално ориентиран, с откровен публицистичен патос. А в „Гардеробът” (1974) по сценарий на Станислав Стратиев абсурдът е направо директен.

В „Козелът” (2009) Дюлгеров предприема двойно предизвикателство – от една страна, се опитва да съчетае своя социален абсурд с мистичния абсурд на Радичков, от друга – поканва талантливата градска писателка Кристин Димитрова, за да сътворят приказка за днешния ни живот сред чукарите с Иван Бърнев и Анджела Родел. На Руси Чанев е отреден гласът на падналия от небето Козел – вечният стожер на истината.

Иван Бърнев в "Козелът"

В разговор Дюлгеров ми сподели: „Любопитството ми към Радичков е отдавна, смятам го за уникален писател, който заради своеобразието си е неразбираем в чужбина, за съжаление. За първи път разбрах това в Москва, във ВГИК, когато като студент в ІІІ курс, струва ми се, правих театрална постановка по разказа му „Вятърът на спокойствието“, където, типично по радичковски, нищо не се случва – бостан, заловили са циганин-крадец, старец и гърбушко си говорят... И видях как на всичките ми колеги очите им станаха на домати – нищо не разбират... Две години по-късно с един руски драматург, Андрей Скалон, написахме сценарий по разказа „Януари“ (пиеса още нямаше). Опитахме се да хванем света на Радичков. Все още ми седи в главата кръчмата, която е много студена и неуютна, празна е, там носят вълците, а героите са в мазето, където е много топло, но и задушно – заради изпаренията от кожусите не им се виждаха главите, а само краката. Сещаш се каква студентска изгъзица щеше да бъде, но преподавателите ми нищо не разбраха, естествено, и не ме пуснаха да го снимам. И тогава се обърнах към Хайтов. И, слава Богу – той е много по-лесен за правене... Но Радичков ми стоеше в главата. Към този „Козел“ специално любопитството ми е отдавна – той се намира в едно сборниче „Скални рисунки“ и все го прехвърлях, прехвърлях...”

От „Козел” са останали само козелът и сблъсъкът между две култури. Виталната стихия на Радичковата словесност е заменена с високопарни водопади от думи, които стопират и най-тръпното желание на зрителя да се включи в случващото се на екрана.

"Буферна зона"

Затова пък „Буферна зона“ (2014) е лично, красиво, концептуално обяснение в любов към авторското кино през сънища. С на пръв поглед хаотична флашбек структура, филмът на Дюлгеров е вълнуващо естетски конструкт от наратив и неговите/наши филмови пристрастия. При катастрофа съпругата (Стефка Янорова) на филмов режисьор (Руси Чанев) загива, а той загазва с окото. По време на пътуване към нейните корени в Гърция сънува миналото и сегменти от творчеството на Бунюел, Фелини, Антониони, Тарковски, Рангел Вълчанов... И се е получило особено рекапитулационно кино – и живописно, и фантазно, и смазващо, и някак оптимистично. Снежина Петрова и Меглена Караламбова са изискани. Руси Чанев е не само безподобно добър, а и секси. Разбира се, „Буферна зона“ е филм за избраници. На прожекцията за приятели в Дома на киното Дюлгеров обяви, че това е последният му филм. Но не би.

Той има поне два нереализирани сценария: за Свети Никола Мореплавателя и „Съединението”.

На 25 септември по време на „Златна роза” във Варна се състоя премиерата на книгата му „Биография на моите филми – част 2” (2022, НБУ), а вечерта гледахме новия му игрален филм „Записки по едно предателство” (2023), създаден в БНТ. Да снима по „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, за Бенковски, предателството и прошката е мечта на Дюлгеров от 1975 г., когато е трябвало да направи „Да отвориш рана“ по сценарий на Боян Папазов – негов състудент от ВГИК, но е спрян. Новият филм е изцяло по текста на „Записките…“. Поема от септември 1886 – 8 години след Освобождението. Елегантният Захари Стоянов (Иван Николов) пристига в тетевенска махала с официални лица и жандарми да обвини дядо Вълю (Ивайло Христов) в предателството на четирима бегълци, включително и той с дълга комитска коса, и смъртта на Бенковски (Пламен Димов). Бившият апостол си спомня срещите със смелия и авторитарен копривщенец, организирането на Априлското въстание и разпада…

Георги Дюлгеров по време на снимките на „Записки по едно предателство”

Разказан в два времеви пласта, филмът на Дюлгеров е и важен, и потопен изцяло в телевизионната стилистика. Тече мудно, ала камерата на Веселин Христов пестеливо и омайно извайва атмосфера, за която допринася и природата, и средата на художника Георги Тодоров-Жози. Финалът с разкаянието на дядо Вълю е покъртителен и издига филма. Прекрасни са и другите актьори, а оскъдната музика на Мира Искърова е чудна.

На Дюлгеров му предстои да снима следващ филм - „Разлом”, подкрепен от ИА НФЦ. Оператор ще е талантливият Стефан Иванов, който живее в Канада. Филмът е за 1951 г. и десетилетия по-късно, за Величка и сина ѝ, за горяните и зловещата роля на ДС, отново за предателството, покаянието и прошката… Както каза Георги Дюлгеров във Варна, „Аз съм човек на ХХ век и искам да разказвам за миналото“. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Стефан Марков, архив на продукциите, Стефан Джамбазов (1951-2021)

P.S. на редактора на „въпреки.com” Зелма Алмалех: Благодарна съм на съдбата, че с днешна дата мога да кажа, че познавам почти от половин век Георги Дюлгеров и в годините филмите му. А за ��тефан Джамбазов той беше много специален човек, направи следдипломна специализация при него  заедно с Костадин Бонев, Александър Морфов, Борислав Колев… Всеки от тях има/ше своя път. Преди 30 години в мои други професионални поприща в БНТ, го поканихме в предаване на живо по повод на 50-та му годишнина. Той се съгласи, но каза, че Радослав Спасов месеци преди него е роден и той трябва да е пръв… Преди години направихме разговор с него по повод на „Буферна зона“, Жоро дойде вкъщи /водещата снимка/ да си приказваме. Приготвихме се, но той поиска само чаша вода… Може да прочетете тук. Да е жив и здрав, останалото е вълнение и радост от живота, Въпреки!

[miss-poem]

...💛💙

Тетяна Шахова - Весняна

Фото Ładna Kobieta

[awesomeredhds02]

ray_marietta

По опросу в истории этому посту быть 🤗

1. Сначала немного YouTube, далее будет только инст. Канал "Топлес". Здесь множество познавательных видео обо всём в мире! Очень интересно🔸This is a popular science channel in Russian. In English, I can advise in this direction the channel "Vsauce" ☺️

Спасибо: @yan_lapotkov @jen_nuga @apachesupercat @robbert_slonovsky

и др.

2. Обожаю кинематограф и абсолютно всё с ним связаное!🌟🔸Cinema🔸 Thank you: @npokino, @ellentube,@themovie.blog @kinofranshiza, @spletnik_ru

(также буду благодарна, если вы поделитесь аккаунтами с историей кино, разбором фильмов и т.п.!)

3. Так как я без ума и от всего водного, конечно же я рассматриваю аккаунты об этом!☺️💦🔸About water🔸: @800down , @topqualityaquatics, @freediverlife.

Thank you!

4. Надводный мир я тоже люблю безумно! Восхищаюсь всем великим вокруг нас... 🌐 Хочу объездить всю прекрасную Планету, побывать в необычных, исторических местах, увидеть быт разных народов!🔸About world🔸

Thank you: @scorpiosmyk, @naturexanimals, @outdoor, @natgeo

5. Я эстет и люблю архитектуру 👌 В жизни я чаще обращала внимание на детали в людях, однако, смотря на эти снимки, мой навык залипать не только смотря на чей-то нос, но и на какую-нибудь трубу возле подъезда, поспешно развивается 😁👌🔸Architecture🔸

Thank you: @macenzo , @archdaily, @interiors_dd

6. И ещё немного искусства/образования/чего-то ещё🔸Art🔸

Thank you:

@art @museelouvre, @behance, @aesopskincare,@cerealma, @pantone, @spotlighttime, @studia_54

🔸Maybe can you share some of your favorite accounts?🔸 Здесь, конечно, поместилось далеко не всё, что мне интересно и не все аккаунты из этих будут мне интересны уже даже через пару месяцев, поскольку контент меняется. Поэтому буду очень рада и благодарна, если вы поделитесь ещё какими-то аккаунтами, которые вас вдохновляют. Психология (кстати, обожаю психолога Шахова), стиль, образование, разные сферы жизни и так далее - что угодно, мне интересно!

[ua2daynews]

ВАКС оштрафував нардепів Шахова і Пашковського за неявку в суд, - ЦПК

Центр Протидії Корупції повідомив про те, що на нардепів Сергія Шахова і Максима Пашковського було оштрафовано за неявку в судове засідання: ” На фото – нардепи Максим Пашковський та Сергій Шахов. Їх обох оштрафували за неявку в суд. Зокрема, з нардепа Шахова (група Довіра) ВАКС стягнув 10,7 тисяч грн, а з Пашковського (Слуга Народу) – майже 5,4 тисяч грн. Цікаво, що Шахова кілька місяців тому…