#ненавист

[proekt-prosper]

“ Лесно е да се скрие ненавистта, по-трудно - любовта, а най-трудно - равнодушието. ”

- К. Бьорне

[hansnocean]

вече изпитвам ненавист, можеш да спиш спокойно

и съжалявам че съм те допуснал в живота си

върви по дяволите, далеч от мен

погнусен съм

[wpristav]

Горькая правда и зрадная реальность

Надо признать, что с «правдой» я переборщил, конечно. Украинским обывателям становятся известны лишь некоторые факты, своеобразные фрагменты, из которых пока невозможно сложить полноценную мозаику. Да им пока что и не хочется, это надо признать. Они вожделеют и требуют новых эпичных пэрэмог, восстановления круглосуточной подачи электричества там, где с этим совсем плохо, отправки на фронт ненавист... Читать дальше »

[blogpeio]

На 24ти Февруари, 2022 нищо не свърших. "Война" беше единствената ми мисъл. Слушах новините за руското настъпление, гледах панелките в украинските градове и по нищо не можех да ги различа от нашите. Все едно на мен се случваше. Ужас.

Вкаменен, може би, най-добре описва състоянието ми. Също ужасен, гневен и с кипяща ненавист. Пълната гама от от чувства, защото отдалеч можех да си позволя чувства. Сигурен съм, че и мнозина други са се чувствали точно така.

Мисълта ми, обаче, беше, че нищо не свърших. А беше работен ден и аз и други очакваме нещо да съм работен. Денят си мина и защото нищо нямаше да свърша се обадих на оперативната ни директорка. Нищо смислено нямах да й кажа, но и тя не очакваше.

"Извинявайте, че не успяхме да го предотвратим", ми каза тя.

Ама как, защо ти трябва да се извиняваш за действията на друг народ? "Нашето поколение", ми каза тя. "Нашето поколение не успя да го спре и сега цената ще се плаща от вас и децата и внуците ни". Тя имаше нужда да ми се извини. Усещаше вина, носеше отговорност.

Отговорност, е чувството, която толкова ми липсва. Всички казват, че Путин бил виновен и нищо не зависело от тях. "Ами, за какво сте ми, след като нищо не зависи от вас? Каква полза от вас, ако нищо не може да промените?"

Само този, който сам определя съдбата си, може да се чувства отговорен и виновен. Вината в следствие на отговорността е проявление на достойнството, че човек е... човек. Не е зависим скот или роб, който го люшкат събитията и нищо не зависи от него. Отговорен, значи можещ, значи потентен, значи има какво да направи да наклони дори везните на историята.

Нямам добро заключение, което да натърти извода. Само искам да споделя примерът, който ми дадоха и да си пожелая аз да съм повече така.

[purple-little-fairy]

ГРУБАТА РЕЧ РАЗРУШАВА ЧОВЕКА ОТВЪТРЕ

В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта.

Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори.

Във ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия на пътя на духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето - да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи. Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си.

Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на финото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си. Но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен човек. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си.

Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.

Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме.

Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват.

В "Махабхарата" се говори, че ако искаме нещо да свършим, вероятността да се случи е да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте казали дори на един човек, с 80% намалява вероятността да свършите работата си, особено ако сте споделили със завистлив и алчен човек.

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива хора, осъзнато или неосъзнато провокират другите, опитвайки се да предизвикат в тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции. Хуморът им е "черен", пълен с издевателства и радост от чуждата мъка. Те са в илюзиите от началото до край. Такива хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психически болести. С тях не бива да се общува.

Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му.

~ Академия за емоционална интелигентност

[ivetta420]

▪︎▪︎"Без значение е дали в душата ви лежат тонове ненавист или тонове нежност. Когато чувствата не намират изход те тежат изключително много. На вашата душа." ▪︎▪︎

[pocumo]

Защото всички неща,

които харесваше в мен,

сега

са всички неща,

които ненавиждаш,

когато ме погледнеш.

Минусите се увеличават.

Погледи се разминават.

Двама непознати сме,

седейки един срещу друг.

Един срещу друг сме.

В спорове и битки,

в леглото и през деня.

И всичко,

което ни събираше,

сега

само ни пречи да сме заедно.

Стотици увехнали, неподарени и необичани рози

ни делят.

Морето вече е утихнало.

Стои и чака.

А помежду ни пропаст зее,

сякаш сме от различни светове.

Преди живеех с теб,

а сега живея въпреки теб.

Защото всички неща,

които харесваше в мен,

сега

са всички неща,

които ненавиждаш,

когато ме погледнеш.

***

Затварям очи и ни няма.

[evalarkata]

Как ще съм безчувствен човек - тая толкова ненавист в себе си.

[virgocatthings]

Сълзите на човека, който никога не плачеше

Пренасяме се 10 години назад, някъде между 2010 и 2015. Един малък апартамент през ранна зимна нощ. В едната стая – малко момиченце, има-няма 10-годишно, легнало на своето легло, предполага се, че вече трябва да е заспало, а в другата стая нейните родители. Какво трябва да правят родителите посред нощ, когато децата им спят? Да се обичат, много да се обичат, но тези родители не са като останалите, при тях прегръдките са заменение с викове, ласките – с обиди, а нощите – с караници. Поредния шумен скандал се разиграва в семейната кухня, родителите са толкова вглъбени да отстояват себе си и не им е толкова важно да покажат, че са невинни, а целят да изкарат другия виновен. Не се интересуват, че стените са тънки, а детето им и съседите най-вероятно спят. В разгара на семейната кавга се прибира по-големият им син. Момиченцето е свикнало да чува как родителите му се карат, но момчето е живяло по-дълго и е виждало, че между тях може да има и любов, видяло е най-добрите им години, най-влюбените им погледи. Затова той просто не може да приеме, че вече няма целувки, няма ги малките подаръци и откраднатите мигове щастие, вече не си разменят усмивки, а в очите им плува ненавист един към друг. Момчето, прибирайки се, е свидетел на поредната караница между най-скъпите за него хора. До сега всеки път е мълчал и е събирал тъгата и огорчението в сърцето си, но малкото му сърце не може да търпи повече. Затова отива при тях и с насъбралия се в него детски гняв, който е отражение на гнева, който вижда у родителите си, ги пита колко още ще се карат, колко още години ще загубят в нелюбов и ги моли да спрат, защото разбиват сърцето му. Момчето плаче. А майка му озадачена го пита защо е тъжен, щом никой не се кара на него. Тя не може да осъзнае разруш��телната сила, която имат лошите отношения със съпруга и. И двамата родители не осъзнават, че наранявайки се един друг всъщност нараняват най-много собствените си деца. Момчето, засрамено от сълзите си, бяга в стаята, която дели със своята малка сестра. Тя спи тихо и той е спокоен, че може да плаче без никой да го чуе, може да излее цялата тъга, която трупа от толкова много време. И той ще заспи, щом всички сълзи се излеят от очите му и щом виковете на родителите му най-накрая заглъхнат. А момичето? То всъщност не спи, просто знае размера на болката и не иска да засрамва брат си, който винаги е бил силният в очите и и не би приел да бъде видян слаб от сестра си. И така години по-късно, дори в най-критичните мигове, тя не го видя да плаче отново, а той никога не разбра, че в онази нощ тя бе будна.

[keeptolking]

"Омръзнах ти и някой изгаси света Не обичам да се обобщава какво е времето, в което живеем, но понякога то самò ни напомня за себе си по остър и болезнен начин. Все едно някой лекичко забива игла под ноктите и те гледа в очите, за да види как точно ще го приемеш, ще възразиш ли, или ще се закашляш, за да не се разплачеш… И по-конкретно нека да е, за да заболи истински – онова усещане, че вече не си интересен на другия човек, дори не е задължително да е гадже или потенциално такова. Може да е просто същество, с което си споделил най-съкровените си мисли и чувства. Онова присъствие зад екрана, което седмици наред те караше да си лягаш часове по-късно и да спиш с отворени очи на работа. Всичко, всичко от малкия космос под сърдечната клапа му беше интересно. Какво си обядвала, коя книга те хвана за гърлото, песента, на която танцуваш в кухнята. Учителката по химия, която ти писа забележка. Защо винаги носиш червено червило в тъжни дни и си подстригваш косата сама в пристъп на ярост. Искрен интерес към филмите, които си гледала повече от веднъж, и хората, с които пътуваш в трамвая. Непрестанен поток от разменени спомени и предчувствия, които са така хубави, че натискат пауза на бутона, отговорен за интуицията. И после онова, което вече е тръгнало, наистина идва. Сийн. Усмивка. Кратки отговори от „да“ и „не“ до мхм. Все едно имаш рожден ден, но засядаш в асансьора. После си изпускаш тролея, чупиш си токчето на новите обувки и си губиш ключа. Не всичко, което започва добре, завършва така, дори тъкмо напротив. И все пак, и все пак можем ли да не го преживеем, да го прескочим? Да угасим света, да се скрием зад пердето и да се предпазим? Може би за известно време, но истината е, че рано или късно човек забравя, замазва болката и разочарованието, слага бяла престилка и тръгва със сърцето си на кобалтовосин поднос, готов да го се��вира алангле. Пък и сякаш може нещо друго да направи. Ако можеше, някой поет досега щеше да го е уловил и пуснал на свобода по страниците. Но да се върнем на кактусите в стомаха, от които нито една пеперуда не остана жива. Омръзнах ти и небето ми заприлича на болничен коридор. Пускам чешмата и плача, за да не изпитвам ненавист към себе си. Мисля си за това, как захвърляме хора, кожени якета, стари книги и слънчеви очила. Интересът има срок на годност, който е по-силен от нас, закодиран. Новото винаги е интересно, опознатото е изгнила круша на промоция, която всички подминават с неудобство в погледа. Не обичам вече думи, които започват с „о“, защото, докато си подхвърляхме обожание на народна топка, отегчението започна да скача на въже и да се киска. Е, нищо, че светът е изгасен. Понякога е нужно единствено да се изплачеш целият и да си припомниш, че и сам можеш да светнеш нощната лампа." - Неизвестен автор

[cvetikitanova]

ЖЕЛАЯ ТИ…

Първо ти желая да обичаш

и обичайки, също да бъдеш обичан.

И ако не е така – бързо да забравиш

и след като забравиш – да не таиш ненавист.

Желая ти да имаш приятели,

включително лоши и непоследователни,

но да има поне един, на когото да се довериш,

без да се съмняваш.

И понеже в живота е така –

желая ти да имаш и неприятели –

нито много – нито малко – точно по средата,

за да можеш понякога да поставяш под съмнение

собствената си увереност.

И нека между тях да има поне един,

който да е справедлив,

за да не се чувстваш достатъчно сигурен.

Желая ти да си полезен, дори незаменим.

И в лоши моменти, когато не остава нищо друго,

тази твоя полезност да е достатъчна,

за да се задържиш прав.

Желая ти също така да бъдеш толерантен

не с тези, които рядко грешат – това е лесно,

а с онези, които грешат много

и непоправимо,

и използвайки тази толерантност,

да бъдеш пример за другите.

Желая ти да не съзряваш бързо

и когато вече си съзрял,

да не искаш да се подмладяваш,

и бидейки вече стар

да не се посвещаваш на безнадеждността.

Защото всяка възраст има своята радост

и своята болка,

и трябва да ги оставим да струят между нас.

Желая ти мимоходом да изпитваш тъга.

Не през цялата година, не дори един ден.

Тогава ще откриеш,

че ежедневната усмивка е красива,

че об��чайната усмивка е блудкава,

а постоянната усмивка е развращаваща.

Желая ти да откриеш максимално бързо,

въпреки и над всичко,

че те заобикалят близки, понякога потиснати,

които общуват с несправедливостта

и с хора нещастни.

Желая ти да милваш куче, да храниш птиче

и да слушаш песента на кадънката,

да извисяваш своето ��тринно пеене,

понеже по този начин ще усетиш щастието

повече от всякога.

Желая ти също да посееш семе –

възможно най-мъничкото

и да му правиш компания, докато расте,

за да откриеш колко живота са нужни,

за да се превърне в дърво.

Желая ти също така да имаш пари,

защото трябва да си практичен

и поне веднъж в годината

да сложиш парите пред себе си и да кажеш:

„Това е мое.”,

за да стане ясно

кой на кого е господар.

Желая ти никое от твоите увлечения да не угасва

и ако с някое от тях се случи това,

да можеш да плачеш, без да съжаляваш

и страдаш, без да се чувстваш виновен.

Накрая, ако си мъж – да имаш добра жена

и ако си жена – да имаш добър мъж –

утре и на следващия ден,

и когато сте вглъбени и усмихнати,

да говорите отново и отново за любов.

Ако тези неща ти се случат –

няма друго какво да ти желая.

Виктор Юго 🖤

Превод: Виолета Бончева

[p-n-krustevich]

V. Invidia

- Чувствам, чадо, в гърдите

носиш слънчево сърце

и споделяш с ближният лъчите,

дарявайки с щедрите ръце.

Но защо се в теб терзае

душата чиста и широка?

Нима в нея дълбае

съвест безпощадна и жестока?

Нима неволно позволи

да бъдеш в капан примамен;

на честта коварно измени

и от гладните очи измамен

на чуждото без срам посегна,

обзет от неприветлива ненавист,

и сам оковите затегна,

заключен в затвор от завист?

  - Кръговрат е пътят ни земен,

Отче, от успех и провал;

днес денят безпроблемен,

утре е киша и кал.

Макар и рядко да успявам

да заситя всички нужди,

очите никога не позволявам

да се търкалят в чинии чужди.

Покорявал съм и стръмни върхове,

от високо гледах на живота

и видях, че никога не е

тревата по-зелена в имота

на съседа. В огнени сълзи

дъното съзрях, че е таван,

но в храма не допуснах да пълзи

лъскав, люспест левиатан.

Но когато завесата звездна

се вдигне и пиесата продължи,

публиката в мрака изчезва.

Танцуват на сцената светлини,

танцуват със сенки потайни;

примамлив пламък гори.

Флиртува луната с тайни

стаени в кротки очи.

Излиза царят честит;

за ръката щастието води.

Перфиден, в сянка скрит,

дебна аз да го споходя,

като болест тежка и коварна,

най-милото дошла да вземе;

като смърт на младенец кошмарна,

изпреварила своето време.

А рицар вижда верен,

царят срещу всякаква беда;

че съм тук да пазя е уверен,

щастието царско – любовта.

Съвсем като добитъка плашлив,

страхуващ се от челюстите вълчи,

доверил се на пастир вежлив,

заклан е, без да се опълчи.

Пронизан с кама в сърцето,

царят свлича се убит.

Гримасата горчива по лицето

оставя ме с вина пропит.

Мислите от съвестта лишени

живеят в съзнанието мръсно.

Крещят тълпите разярени:

“Прошка да търсиш е късно”.

   Петър Николаев Кръстевич

[simonsmilee]

Запазете вежливите усмивки, със скритата си ненавист

[purple-little-fairy]

ГРУБАТА РЕЧ , РАЗРУШАВА ЧОВЕКА ОТВЪТРЕ

В будистката психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във ведите празните разговори се наричат "праджалпа" и те са едно от главните препятствия по пътя към духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.

Всеки човек трябва първо да лекува тялото си, второ - да бъде специалист по граматика и да следи речта си, трето - да бъде философ, който очиства съзнанието си и постига абсолютната истина.

От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи. Буда твърди, че с дума може да се убие човек. Ведическата астрология разказва, че сенчестата планета Кету отговаря за оскърбленията, тя реагира бързо, често за един миг; Кету дори дава освобождение, но в отрицателен аспект. Тя наказва за оскърбленията и непочтителната реч, бързо лишава човека от всичко, което е постигнал в духовен и материален план. Във ведическата цивилизация всеки човек се учи внимателно да следи речта си.

Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне в раков тумор.

Речта е проява на жизнената сила. Според Аюрведа тя е Вселенска енергия. Нейната цел е да доближи човека до Божественото. С нея той може да обсъжда практически дела, да общува с близките си, но тя е и проява на Прана. Колкото повече Прана притежава човек, толкова е по-здрав, успешен, харизматичен и хармоничен. Праната се изразходва най-напред, когато човекът говори, особено когато критикува някого, осъжда, предявява претенции, псува. Най-успешните хора говорят приятно и умеят да контролират речта си.

Хората, които говорят лошо, заемат в различните йерархии последните места. На Изток човекът, който не може елементарно да контролира речта си, се смята за много примитивен, дори да е професор на Запад.

Нашата карма се определя от речта ни. Когато критикуваме някого, ние поемаме върху себе си негативната му карма и лошите качества на този човек; така действа законът за кармата. Ние вземаме качествата на човека, когото възхваляваме; така придобиваме божествени качества. Западната философия съветва да мислим и говорим за успешни и хармонични хора.

Колкото повече са егоизмът и завистта, толкова по-тежко е на човек да говори добро за някого. Трябва да се учим никого да не критикуваме.

Онзи, който ни критикува, ни отдава положителната си карма и взема нашата лоша карма. Затова във Ведите се казва, че е добре да ни критикуват.

В "Махабхарата" се говори, че ако искаме нещо да свършим, вероятността да се случи е да мълчим и на никого да не казваме за него; ако сте казали дори на един човек, с 80% се намалява вероятността да свършите работата си, особено ако сте споделили със завистлив и алчен човек.

Хората, които говорят малко и обмислено, постигат повече. Те не губят енергията си.

Речта на невежите е пълна с оскърбления, претенции, осъждания, заплахи, нецензурни думи, които са пропити от гняв и ненавист. Ако на такъв човек му се каже нещо хубаво за някой друг, той може да се разболее. Такива хора, осъзнато или неосъзнато провокират другите, опитвайки се да предизвикат у тях енергията на гнева, раздразнението, обидата, завистта, тъй като на тази вълна те са настроени и се хранят с тези нисши разрушителни емоции. Хуморът им е "черен", пълен с издевателства и радост от чуждата мъка. Те са в илюзиите от началото до край. Такива хора Вселената ги лекува с тежки удари на съдбата и болести. Те бързо развиват психически болести. С тях не бива да се общува.

Когато имаме претенции, нашият сърдечен център се блокира. Най-честите претенции са срещу съдбата, срещу заобикалящите хора, недоволството от себе си и света. Претенциите се проявяват не само в думите, но и в мислите, тона, стила на общуване и отношението към живота.

Всичките претенции имат деструктивна природа; те отнемат енергията на човека и затварят сърцето му.

И да, хубаво е да го разберете и добре да започнете да практикувате ежедневно изчистване и осъзнато творене .......

[geor13gia13]

SURAN (수란) - O.V.E.R (саунтрак 바람피면 죽는다( Изневериш ли, умираш)

그렇게 숨기려 했던, 너만의 너만의 작은 비밀 Така се опита да скиреш, твоята собствена, малка тайна 모른 척 넘어가 줬지 또 한두 번 해보니 익숙했니 Нали си казах карай, да върви, опита се веднъж, дваж,   익숙했니 да не ти стана навик ( Да не взе да при��икна)? 모든 게 완벽하다 했겠지 Нали казваше, че всичко е перфектно? 뒤돌아 본적조차 없겠지 Нали дори не беше опитвал назад да поглеждаш? 그런 널 바라봐야 했던 나 Онази, която трябваше да те гледам такъв, 모두 다 돌려줄게 Ще ти го върне тъпкано

차가운 시선을 느껴봐 Усети студения поглед I’m never gonna love again Повече никога няма да обичам 또 한 번 그 입을 놀려봐 Да говориш по мой адрес, опитай отново (бук.Още веднъж заиграй се с тази уста) 입을 놀리다 “присмивам се, говоря лошо за някого” I’m never gonna love again Повече никога няма да обичам 달콤한 유혹 같은 sugar sugar sugar Сладко изкушение също като захар, захар, захар 넌 녹아내려 sugar sugar sugar Разтапяш се, захар, захар, захар 또 빠져들어 sugar sugar sugar А аз все така ли затъвам, захар, захар (Отново ме привличаш и на мен ми харесва) Leave me alone Остави ме намира.

이제는 늦어버렸지 어차피 이렇게 시작된걸 Нали сега е твърде късно, то в крайна сметка така и започна. 가슴속에 맺힌 너의 그 향기 Онзи твой аромат, който тая в сърцето, 그 모습이 아직도 나를 자극하네 и онази външност все още ме карат да трепна. 모든 게 완벽하다 했겠지 Нали казваше, че всичко е перфектно? 뒤돌아 본적조차 없겠지 Нали дори не беше и опитвал назад да поглеждаш? 그런 널 바라봐야 했던 나 Oнази, която трябваше да те гледам такъв, 모두 다 돌려줄게 ще ти го върне тъпкано.

비겁한 걸음으로 물러나 Страхливо се отместваш с крачка назад. 널 이제 놔버려 Сега те захвърлям. 유혹의 눈빛은 지겨워 난 Писна ми от този пламък на изкушението. 사랑은 거짓말 Любовта е една лъжа. 추억은 Go away Спомени вървете си 다시는 너를 찾지 않을래 Не искам да те срещам отново.

차가운 시선을 느껴봐 I’m never gonna love again 또 한 번 그 입을 놀려봐 I’m never gonna love again 차가운 시선을 느껴봐 Усети студения поглед I’m never gonna love again Няма да обичам отново 또 한 번 그 입을 놀려봐 Да говориш по мой адрес, опитай отново I’m never gonna love again

달콤한 유혹 같은 sugar sugar sugar Сладко изкушение също като захар, захар, захар 넌 녹아내려 sugar sugar sugar Разтапяш се, захар, захар, захар 또 빠져들어 sugar sugar sugar А аз все така ли затъвам, захар, захар (Отново ме привличаш и на мен ми харесва) Leave me alone Остави ме намира. 잡아도 소용없을걸 Дори и да те имам е безполезно. (Дори и да те имам, си безполезен)

달콤한 유혹 같은 sugar sugar sugar Сладко изкушение също като захар, захар, захар 넌 녹아내려 sugar sugar sugar Разтапяш се, захар, захар, захар 또 빠져들어 sugar sugar sugar А аз все така ли затъвам, захар, захар (Отново ме привличаш и на мен ми харесва) Leave me alone Остави ме намира. 

  Бележки:

*" говориш по мой адрес" , бук.:Още веднъж заиграй се с тази уста; 

입을 놀리다  фразата означава “присмивам се, говоря лошо за някого,”

** онази, който трябваше..." , бук.: "аз, който трябваше.." 

~~모든 게 완벽하다 했겠지 (Нали казваше, че всичко е перфектно?)

~~뒤돌아 본적조차 없겠지 (Нали дори не беше опитвал назад да поглеждаш?)- двете фрази, където се получава основно разминаването в английския превод.Няма налични местоимения, които да индикират дали певицата или мъжът, за когото се говори, " е казал, че всичко е перфектно", но предвид последвалите две сторфи, където се подчертава извършителя, че е  "аз", по логично би било тя да преразказва неговите думи.

" Нали дори не беше опитвал назад да поглеждаш?" - нямаше да гледаш в миналото и да съжаляваш (На пръв прочит тълкованието ми беше различно, буквално може да бъде " нямаше да се обръщаш назад за да гледаш други жени". Двата варианта в никакъв случай не се самоизключват като се има превид контекста и сериала " изневериш ли, умираш". 

***" Ще ти го върне тъпкано" бук. ще ти върне всичко

**** " Нали сега е твърде късно, то в крайна сметка така и започна.", от самото начало беше твърде късно ( малко ми бие на известната фраза от "Любовникът" (Китайският любовник) на Марьорит Дюрас : " Много скоро в живота ми стана твърде късно. / Very early in my life it was too late.")

Речник:

소용없다 безполезен е

을래  ще направим ли, искаш ли да направим, 2 ще, да (направя ) (изразявам желание или намерение на говорещия)

지겹다 писва ми; sick and tired  2 скучен, досаден ендообразен

걸음 крачка, стъпка,  달콤한 страхливо, шубе

물러나다 отмествам се,надам назад, правя крачка назад;   step aside; step back; move back

2 withdraw; leave; тръгвам си, оттеглям се, изтеглям се

자극하다   стимулирам,възбуждам,възнувам, торгвам

맺히다   проро́ня (сълза и т.н.), отро́ня

2. to form; образувам под формата на капки ( For small drops of liquid to hang.)

땀이 맺히다. запотя се; 눈물이 맺히다  разплаквам се

땀방울(капка пот, изпотяване)이 맺히다.  образуват се капки пот

이슬이 맺히다.  образува се роса

핏방울이 맺히다  образуват се капки кръв

1  form; bear; blossom; flower ; напъпвам,цъфвам,разцъфтявам; раждам нося, давам цвят/плод

(  For fruits or flowers to form. ) 꽃망울이 맺히다.

열매가 맺히다  to form fruit;завързвам плод

3 rankle; bear; have deep-rooted;глождя, човъркам, мъча, тая , храня(емоция) ( For negative feelings to remain in mind.)

원한(неприязъм,ненавист,вражда)이 맺히다 тая неприязъм/ненавист,вражда

후회가 맺히다. тая разкаяние/съжаление 

늦어버리다 късно е, закъснял съм, твърде късно е

어차피  in any case,  after all;въпреки всичко, в крайна сметка 

바라보다 1. look; stare; gaze ; зяпам, гледам вторачено се вглеждам, 2надявам се , очаквам; expect; hope

3 наблюдавам

시선을 느끼다 усещам поглед

달콤한  сладък, чаровен, мил; sweet; luscious ②pleasant feeling ③sweet 

달콤한 말 a honeyed word; сладки приказки; sweet talking

입을 놀리다 = 말을 함부로 하다    run (one's) mouth (говоря лошо за някого);. много приказвам/дрънкам, раздрънквам се ( shoot one's mouth off )To talk profusely, especially in an antagonizing way.

유혹 съблазън, изкушение ,обаяние   enticement; lure 2 прелъстяване  seduction; temptation

녹아내리다 разтапям се 2 be eased; be softened; отпускам се, размеквам се за чувство, отминавам за гняв, мъка ( (figurative) For unpleasant feelings such as anger, sorrow, etc., to become weak and eased.)

빠져들다 потъвам, затъвам( To go deeper into a certain state or situation, failing to get out of it. )( 2погълнат, потънал (in от, в) (мисли и пр.) be absorbed into( To feel drawn to something and come to like it more. )  

말을 함부로 하다    talk without thinking; speak carelessly

그런  такъв; 돌려주다 връщам, давам обратно 

모두 다  цялата, цялото множество, група

숨기다 скривам

그렇게  така, толкова

익숙하다  сви́кнал на нещо, приви́кнал към/с нещо

1 trained; experienced; skilled

뒤돌다 обръщам се 

~겠~ most commonly is used to express an assumption, supposition, conjecture, or guess.  It also commonly indicates an opinion, implying that you are a bit careful with your opinio

let (something) slide; (모른 척) 넘어가다, 내버려두다  -карай да върви,не обръщам внимание, пренебрегвам,оставям нещата на самотек, пукам му края,проявявам небрежност

조차 (not) even ; дори ( Also, you would have to add negatory particles like 없다, ~지 않다, 안, 못 하다 )

우리 싸운 후에부터 내 얼굴조차 본 적이 없어.

Since we fought, he did not even look at my face once.

Don't even think about it. (그거에 대해서 생각조차 하지 마.) 

So don't even think about messing with me.그러니 나랑 장난칠 생각은 하지도 마라.

talk (one) into (something): (누구를) 설득해 (무엇을) 하게 하다.

waste (one's) time: (누구의) 시간을 낭비하다.

spic and span: 먼지 하나 없이 깨끗한. 깔끔한. 말끔한. 

SURAN (수란) - O.V.E.R (바람피면 죽는다)

[annagregwrites]

го́ря

пламтящ, нажежен

горящ, овъглен

изоставен

не подклаждали страстта

влагаш я на всички места

ела при мен

аз ще разгърна

лумтящото сърце

прелъстяващо ме

с ярки искри

нека ме заслепи

нека ме изгори

нека ме унищожи

изрично

мазохистично

заявявам

с огъня искам да си играя

никога не бих могла

да ни забравя

обагрена в рани кървящи

обожатели тайни търчащи

с мехлеми душевни

и упойки силни

но временни

искам да се предам

само на твоите ласки

да се отдам

прости

твърде дълго

бях на студено

твърде бързо

залитах

опитах

от дъното

на кладенец

да се измъкна

от моят първи миг

на този свят

хората оставят по тухла-две

градяха стени около дете

купища

злоба и завист

нещастие и ненавист

изляха върху мен

запълниха кладенеца

с някои дори от деца

се познавах

в тежки моменти

ръка им подавах

макар и сега

да съм на повърхността

дробовете ми са все още

изпълнени с тази мътилка

не дишам както трябва

дърпа ме някаква тегликла

не поемам изцяло глътка

въздух

от този нов живот

объркан е моят нюх

слънчевият сплит

е леко кух

съжалявам

но виждаш ли сега

защо искам да го́ря

защо искам за теб

да се преборя

защо тези слова

ги говоря

ти понече

да ме сгрееш

до сълзи

да ме разсмееш

изпариха се

проклетите спомени

пропили в моята плът

дълъг ще бъде моят път

за да си те върна

готова съм света

да преобърна.