#цитат на деня

[proekt-prosper]

“ Лесно е да се скрие ненавистта, по-трудно - любовта, а най-трудно - равнодушието. ”

- К. Бьорне

[petarnizamov]

Петър Низамов : Марк Твен няма цитат "Ако гласуването можеше да промени нещо, то би било незаконно!" 2023

Петър Низамов : "Ако гласуването можеше да промени нещо, то би било незаконно!" НЕ е цитат на Марк Твен!

Петър Низамов : Так��в израз няма, нито в произведенията му, нито в ръкописите му, нито в черновите му! Цитатът не съответства на общото уважение на Твен към демократичните избори. Петър Низамов разкрива, че цитатът има произход от вестникарска колона от 1976 г. на Робърт С. Бордън в The Lowell Sun и гласи в пълнота следното: „На редакторите някога им е хрумвало, че нагласите на 70-те милиона прогнозирани негласуващи може да са много съвместими с реалността, че концепцията за гласуване и избиране на представители е основно нечестна и измамна . Ако гласуването можеше да промени нещо, то би било незаконно!“

В партията на македонските българи през 19 век не е имало "македонци"В партията на македонските българи през 19 век не е имало “македонци”. В партията на македонските българи по време на османската власт в Македония се заражда политически живот, но до ден-днешен няма източници на “македонска” партия, а за няколко БЪЛГАРСКИ. Тогава още не са били родени Сталин и “червената армия” да им “каже”, че са Цитатът също така преди е бил приписван на анархистка, феминистка и политическа писателка Ема Голдман . ДОЛУ фалшивият политически елит направляван още от номенклатурата на БКП Марк Твен, който е роден като Сам��ъл Клемънс , е смятан за един от най-великите американски писатели и е най-известен с романите „Приключенията на Том Сойер“ (1876) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1885), базирани на приключенията на млади момчета в Мисисипи река.

Марк Твен Марк Твен е циничен по отношение на представителното управление, разбира се, и по отношение на интелигентността на електората, и по отношение на влиянието на паричните интереси при купуването на избори. Той е почти сигурен, че демокрацията в крайна сметка ще бъде върната назад в Съединените щати и другаде. Твен пише за гласуването , включително властта на народа и избирателното право на жените, но цитатът за манипулирането на гласуването не се появява в „никое от известните произведения на Марк Твен“. Марк Твен смята, че изборите са неефективни, но той също е последователен защитник на избирателните права, включително избирателните права за жените. ПЕТЪР НИЗАМОВ Редакцията на "PetarNizamov.com" се извинява за евентуално допуснати неточности. Засегнатите лица имат право на отговор. Последвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ в Google Новини Най-интерес��ите РАЗСЛЕДВАНИЯ слушайте в подкаста на медията на "Български юридически комитет" - ЮСТИЦИЯ в Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts Следете най-актуалното от деня страницата на ПЕТЪР НИЗАМОВ във Фейсбук Следвайте ПЕТЪР НИЗАМОВ и в Инстаграм

Read the full article

[designis4lovers]

*

много е студено за цветя и рокли, но те обичам и ще те пазя топла.

30.12

[abrainstorm]

Мантра

— (същ. име; женски род)

Повтарям си: "По-добре рана, отколкото никога... по-добре рана, отколкото никога, По-ДобреРанаОтколкотоникога, подобреранаотколкотоникога, ПО-ДОБРЕ РАНА ОТКОЛКОТО НИКОГА" десетки пъти на ден, всеки път когато се сетя за нея.

Засега няма резултат. Все още съжалявам.

[ivcho0o]

Ще обичам с цялото си сърце, ще се татуирам с всичките си пари, музиката ми ще е на макс, ще си пафкам коз, ще си живея в махлата, не в мезонет на центъра, ще правя секс в колата и на плажа, ще вдигам средни пръсти на всички фейкъри и ще вземам каквото имам да вземам, ще бъда себе си и никога няма да си затворя устата. I will do whatever I want to do!

Ето ви цитат на деня.

[in-the-mood-for-tears]

IC3PEAK - Слёзы

Между ночью и днём только небо Я уже совершено раздета От всего, что я вижу – я слепну Покажи мне, какого ты цвета Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня Твоё имя стоит комом в горле Круг замкнулся, но будет разорван Изнутри меня ест это чувство Кровь уже не имеет вкуса От тоски не угасая, синим пламенем горю Плоть зубами раздирая, вытесняю пустоту От тоски не угасая, синим пламенем горю Плоть зубами раздираю, вытесняя пустоту Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня Я целую твои слёзы, для меня они вода Я дышу твоей печалью – это воздух для меня

Превод от руски:

Между нощта и деня ��ма само небе Аз съм вече напълно съблечена От всичко що виждам съм сляпа Покажи ми какъв цвят си ти

Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене

Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене

Твоето име е буца в гърлото ми Кръгът е затворен, но ще бъде разкъсан Отвътре това чувство ме изяжда Кръвта вече няма вкус От нестихваща меланхолия, аз изгарям със син пламък Раздирайки плътта със зъби, аз гоня празнотата От нестихваща меланхолия, аз изгарям със син пламък Раздирайки плътта със зъби, аз гоня празнотата

Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене

Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене Аз целувам твоите сълзи - за мене те са вода Аз дишам твоята печал - тя е въздух за мене

Ако има песен, с която да опиша блога си “В настроение за сълзи”, то тази е първият ми избор. Всъщност, всички текстове на @ic3peak са чиста поезия, истински чистосърдечен извор на вдъхновение и възхищение в моите очи. Най-точно бих описала чувството да ги слушам с един техен цитат от песента им “Красота и сила” - “Я сквозь слёзы удивляюсь красоте и силе” (”През сълзи аз се удивлявам на красотата и силата”).

[magiavely]

Цитат на деня:“Why should your heart not dance?” Заради какво/кого танцува твоето?

моето едва диша камоли да танцува 😀

[its-ml91-universe]

#SelfLove-#LoveSelf 6

Избор ,прошка  и уважение!

Във Вселената  едно правило доминира. Това е правилото на  Любовта. След като ние хората живеем на планетата  на свободния избор,можем да избираме какви,как и кога да сме. Мит ли е това?Аз мисля че не. Ако  ние водим лош  живот,ако не уважаваме себе си ,ако не си прощаваме ,то  би следвало да ни спохождат само лоши работи. Защото това излъчваме,това привличаме. Не е трудно да се досетим  че обратния процес  е също толкова прост. Каквото  искаш дава ти се. Но под каква форма  ще го получиш ти решаваш,как  ще го употребиш ти решаваш.  При състояния като  ПР ,ПА и различни  психични състояния ,често страдащите не осъзнават  че сами предизвикват  състоянията си. Как ? Чрез мислите си ,чрез действията си към себе  си. След като това е в живота ти  не е ли знак че бъркаш някъде със себе си? Отношенията между тяло-ум-съзнание са деликатни. И е добре да са в хармония. Не че това е възможно 24/7 ,но  е важно да има хармония между телата и състоянията на човек. Как   започнах да уважавам и разбирам себе си ? В деня в  ,когато  спрях АД  се чувствах странно. Виеше ми се свят,гадеше ми се ,спеше ми се ,боляха ме ставите все едно съм   на  60 години. Имах чувството че се чистя  от нещо,което ме е задръствало и ме е карало да се чувствам  така лошо. Започнах да премислям къде може да е причината,утвърждавах пред себе си че съм добре �� няма нужда да пия    АД. Тогава  бях чела книгите на Л.Хей. Спомних си цитат  за прошката към себе си. Помислих си не мога ли да приложа тази прошка върху себе си? Разбира се че мога. Започнах да искам прошка о тялото си ,от емоциите си ,от чувствата си ,ако някога съм ги наранила с нещо  нека ми простят. Ще си помислите че прекалявам ,но след  искането на  тази прошка към мен самата,почувствах облекчение. Все едно този товар  се премахна. Както всяко нещо ,така и това изисква време и постоянство. Ще  видите и вие как мисленето ви започва да се променя. Как  преминавате от дупката към светлината и всичко в  живота  ви е  по-лесно. Днес избирам  да  живея,всеки ден  аз правя  своя избор. Какъв е той  зависи изцяло от мен. 

УТВЪРЖДЕНИЯ СЛЕД  ТОЗИ ПЕРИОД. “Аз избирам да живея всеки ден все по-добре,от вчера. Защото  правя  своя избор ,защото уважавам себе си  ,защото  си прощавам за грешките.”

М.Л.

[myfriendthepanicattack-blog]

Глава 3: 3 A.M.

Не помня кога беше първият път, в който това ми се случи, но помня всички следващи, които най-често се появяваха, докато спя на чуждо място. Всъщност случваше ми се следното: събуждах се рязко в (точно) три часа през нощта, в ужас. Без да знам какво се случва, с някакво трескаво усещане, че имам „задача за решаване“ и без ясното знание в какво се състои тя, което просто ме побъркваше. Понякога губех пространствена представа и връзка с реалността, а завивките ми ставаха много тежки, сякаш от пластилин. Наред с това нямах идея къде съм се събудила. Тогава не знаех, че това е паническа атака, и не му отдавах огромно значение, защото по някакъв начин съумявах да се окопитя и да успея да заспя отново. Просто предупреждавах предварително всеки, който щеше да е въвлечен в евентуалния ми среднощен филм на ужасите. За мое щастие приятелят ми по онова време винаги беше до мен, готов да направи всичко, което е по силите му, за да се почувствам добре отново. В наш скорошен разговор се оказа, че преди време той също е изпадал в подобни състояния, но не е споделял на никого за тях. Мисля, че е важно да се знае колко много хора преживяват същото, наричайки го с други имена или оставяйки го скрито от околните заради някаква принципност или страх от осъждане и присмиване.  В моя живот 3 am продължаваше да съществува. Беше част от него, от която се страхувах много, но исках – не исках, приемах. Интересното беше, че когато заживях в квартал Дървеница с двамата си съквартиранти (които бяха DJ-и), започвайки да ходя по фестивали с тях, ми се налагаше да спя по-често на палатка. Което отново приех с ментални крясъци, но все пак се насилих и направих. Първата ми вечер на палатка, разбира се, беше ужасяваща. Но колкото по-често спях така, толкова по-рядко започнаха да се проявяват и тези среднощни епизоди, което за мен беше просто...чудо! Чувствах се излекувана! Жива! Щастлива и напълно свободна! Много скоро след това придобих неконтролируемото желание непрекъснато да пътувам и да вкусвам от новооткритата си свобода, но това беше доста преди да получа първата си силна паническа атака. По времето, в което „фестивалствах“, отдавах промяната най-вече на връзката ми и на факта, че се чувствах сигурна в нея. С времето обаче нещата се промениха и осъзнах, че единственото, което винаги ме е предпазвало от паническите атаки, е било моето лично вярване за това кое ги причинява. В този ред на мисли – една от най-важните стъпки в посока живот без тревожност е всъщност да повярваш, че няма причина ПА да присъства в живота ти. И да... Може хиляди неща да не са наред, може да нямаш собствен дом, работа, пари, може половинката ти да не е това, което си искал, но в края на деня ти сам определяш къде да поставиш летвата на щастието си. Известният цитат на Стивън Хокинг „Where there’s life, there’s hope” (Където има живот, има надежда) ни показва, че е достатъчно да си жив, за да бъде животът ти смислен. Ако твоят критерий за щастие и успех винаги е твърде високо, се обричаш на вечна неудовлетвореност и непрекъсната тревожност, с други думи – ти винаги ще смяташ, че имаш причина за панически атаки. Това е порочен цикъл, от който единствено кардинална пренастройка би те спасила.  Докато преравях всяко кътче на виртуалното пространство в търсене на причина за тези състояния, знаех, че първата стъпка е да разбера какво представляват те като физиологичен процес. Усещах обаче, че това нямаше да ми бъде достатъчно, и както с всичко, просто исках да намеря „друга“ причина – причините, които са отвъд физическото, тези, които са чисто енергийни. Добре, добре, влизаме в малко по-особена територия, но обещавам, няма да говоря за аури и чакри. При все това духовната страна за мен бе важна, дори по-важна от чисто физиологичната, защото си спомних какво ми каза една жена, която се занимава с юмейхо масажи. Беше свързано с това, че когато човек има проблем и вземе хапче или се подложи на някакъв тип интервенция (дори операция), той не се справя с проблема, а просто замазва положението. Нещо е причинило смущението в тялото и съвременната медицина не третира корена на проблема, а последствията. Както при борбата с плевели – ако не ги изтръгнеш от корен, те израстват отново, понякога на друго място. По същия начин тази жена направи много хубаво сравнение: „Светва ти лампичка на таблото на колата и ти вместо да поправиш частта, която се е счупила, просто прикриваш светналата лампичка с изолирбанд. Вярно, не ти свети в очите известно време, но проблемът си стои и се задълбочава“.  Абсолютно подкрепям тази теза, особено що се отнася до паничес��ите разстройства, въпреки че теорията е общовалидна и може да се отнесе до всеки физически проблем. Търсейки истината в психологията, както и в различни духовни учения, попаднах на много интересни неща. Оказа се (за мое щастие), че паническата атака всъщност е чудесен помощник по пътя към един по-добър живот. Тя само привидно се появява безпричинно. Истината е, че причина винаги има, просто понякога е много трудно забележима. Трябва да отсееш всички стресови фактори в живота си и да разбереш какво ти пречи наистина, защото ПА се появява, за да ти каже: „Концентрирай се. Виждаш ли какво правиш? Разбираш ли, че всъщност това не си ти. Стигнал си такъв момент, в който няма да ти позволя да направиш още една грешна крачка. Спри да правиш компромиси със себе си!“ – което само може да покаже как дори „лошите“ решения в живота ни се оказват точно толкова ценни, колкото и другите, и как „лошите“ случки служат, за да ни избутат в правилната посока.   Аз явно бях стигнала до крайности в илюзиите си, привлечена от усещането за комфорт, което изпитвах по онова време. И за да не говоря с недомлъвки, това се изразяваше в спокойствие в личните ми отношения. Чувствах се добре в средата, в която се намирах, в компанията, която се беше сформирала, намирах разбиране и в женските си приятелства, което за мен беше рядкост. По-късно обаче много неща се промениха. Наложи се да се отдръпна от всичко, в което вярвах толкова силно, че ми помага. Видях нещо разяждащо в средата, в която се намирах – осъдителност, която дотогава не забелязвах, както и липса на прогрес. По-късно и женските ми приятелства започнаха да се разпадат. Различни неща излизаха на повърхността и осъзнах, че не просто не искам, а нямам сили да ги толерирам повече. Колкото до перфектната ми любов – нищо не остана от нея. В момента, в който осъзнах, че той отдавна не ме обича, бавно преминах от идеята за „перфектна връзка с голям потенциал“ към „връзка с цел учене”. Останахме си само с уроците, което пог��еднато рационално беше супер, но на емоционално ниво го усещах като фрапиращо, натъжаващо и нелепо. Всички тези илюзии се разбиха в поредната паническа атака. Хванах тефтерче и започнах да пиша. Опитвах се да я анализирам, бях подготвена не просто да я изживея, но този път и да разбера. (преписвам каквото мога да разчета от надрасканите листчета на тефтерчето ми) „Пак сме на въртележката. Запомни, че е важно да дишаш. Абстрахирай се от треперенето, тялото ти само така знае да се справи с това. Пищенето в ушите си беше там и преди, не го мисли! И не забравяй да дишаш! Вдишване. Задържане. Издишване. Вдишване. Задържане. Издишване. Какво усещаш? „Всичко“ май е най-подходящият отговор. Справяш се вече по-добре. Въпреки че дори когато знаеш какво е и че няма да те убие, все още от време на време се прокрадва онзи вселенски, както го наричаш, страх – онова масивно, грандиозно, обсебващо и всеобхватно разбиране, че май-май... си сама. И че не можеш да си смениш главата с нова. Че атаките ще продължават вечно. Не! Стига, Ванеса! Няма! Нали трябваше писането да ти помага? Дишай сега... Ти ще се научиш да ги цениш, да заобичаш тези състояния. Те искат конфронтацията, те искат емоционалната ти реакция, искат да виждат как се бориш с тях и те изкарват извън релси, за да си позволиш да виждаш кристално чисто. Искат да те карат да се чувстваш безпомощна и уязвима. Най-лесният начин да се справиш с атаките е да ги заобичаш. Да чакаш с нетърпение появата им в живота си, както би чакала някой специален човек. Ще те научат на толкова много. Уф, не мога да смогна на скоростта на ума си! Ръката ми все още пише неща, които съм си мислила преди пет минути. Дишам де, дишам! Трябва да е правилно, Ванеса. Дишай правилно. Много е уморително това дишане. Става ми по-леко, но в същото време минава прекалено много време и започва да ми писва. Имам да правя по-важни неща от това да седя, да откачам и да дишам дълбоко. Чакай, чакай! Дали всичко това е заради него?“ Обръщам се към приятеля си, който лежи до мен. Всичко това се случва късно вечер, трескаво пиша, докато фенерчето на телефона ми, опрян на възглавницата, едва осветява страниците и кривия ми почерк. Взирам се в мрака известно време и продължавам да пиша. „От няколко месеца се чувствам много напрегната, когато съм около него...“ Там драскането спира. Мисля, че отидох все пак в банята и поседях насаме с мислите и дишането си. Спомн��м си чувството много добре. Мразех се, че трябва да научавам по този начин, че живея в илюзорен свят и се налага да изляза от него по най-бързия начин. Знаех точно какво означава всичко това – той беше излязъл от връзката ни, без дори да благоволи да ме уведоми, напротив – държеше се по точно същия начин, както винаги. Успя да заблуди ума ми, но нямаше как да скрие нещо от интуицията ми, която ми „проговори“ чрез паническите атаки.    Макар да бях осъзнала вече източника, на сутринта усещането и страхът все още бяха доста силни. Не исках да си показвам носа навън, не исках дори от стаята си да излизам, но трябваше да се живее все пак. За мой ужас се наложи да се разходя до близкия супермаркет, защото нямаше никаква храна в хладилника, а няма болестно състояние, което да ме лиши от това едничко на света останало ми удоволствие – да ям. Запътих се натам и веднага започнах да забелязвам разликите. Светлината беше по-натрапчива, чувствах се като истински вампир. Имах усещането, че всичките ми сетива са се изострили, и, честно казано, се държах като котка: „Какво става? Защо мръдна? Кое мръдна? А, тва е просто кракът ми. Какво е това? Защо шуми толкова силно!? Я, гълъб! Какво има зад мен? Нищо. Добре. Къде е храната?“. Всичко това доста ясно описваше живота ми в онзи момент. Спомням си, че истинският ужас настъпи, когато влязох с супермаркета и срещнах... хората. Тези пулсиращи енергийни горещи кълба плът. Разминавах се максимално далеч с всеки, сякаш от него се разнася неописуема миризма, и признавам – изглеждаше зле. Изглеждаше извънредно грубо, но нямах избор – сякаш усещах всичките им чувства и мисли. Не знаех думите, които се въртят в главите им, но усещах енергията, която излъчваха. Повечето хора излъчваха тревога. Усещах проблемите им. Усещах как пресмятат колко пари ще излезе това, което са събрали в количката си. Усещах неутолимия им глад, който храната нямаше да задоволи. Нищо нямаше думи, всичко се изразяваше чрез чувство и сега трудно намирам начин да го опиша. Знам обаче, че беше едно от най-странните неща, които са ми се случвали, и дори да звучи като нещо, което бих изследвала с интерес сега, тогава беше наистина ужасяващо. Исках да се махна от това място по най-бързия начин. Чувствах се странно и ме гонеше някаква илюзорна параноя. Успях все някак да се добера до касата без опашката от хора с осъдителни (през моята призма) погледи да изсмуче и последните капки живот от тялото ми, платих и си тръгнах. Нямах търпение да се прибера. Стаята ми беше моето сигурно място, моят вечен дом, който да ме предпазва от „злините“ и „лошите хора“ навън. Колко заблудена съм била! Ако знаех какво щастие е да си екстрасенс (буквално преведеното значение на думата – свръхсензитивен), щях да се възползвам от това на максимум.  Няколко дни по-късно съквартирантите явно са били някъде извън София, защото виждам още писаници, които ясно показват, че съм била абсолютно сама, когато тя се случи отново. Събудих се с трескавата мисъл, че не може всички да са като мен. Явно много подсъзнателни рани излизаха наяве чрез този странен сценарий, родил се в главата ми. Бързо избягах в прекрасната, страхотна и напълно сигурна тоалетна-спасител, затворих капака, седнах и си казах: „Това или може да мине добре, или ще мине ужасно“. Осъзнах, че решението беше мое. Състоянието не контролираше мен – аз контролирах него. И въпреки че беше като част от мен, която се опитваше да ме покровителства, това нямаше как да стане без мое позволение. Страхувах се, да, при това много. Знаех, че е силно, и усещах как е обладало цялото ми тяло. Фокусирах се върху дишането си. След секунда избрах “лесния път“ и грабнах телефона си, набирайки номера на приятеля ми. Свободно. Един път. Два пъти. Три пъти. Затворих. Спеше. Чак след това се сетих да погледна колко всъщност беше часът – 3:15 след полунощ. Не звъннах отново, казах си: „Добре. Ще се справя сама. Трябва да се науча все някога. Той няма винаги да е до мен“ и само от тази мисъл почувствах облекчение – сякаш вътрешно знаех, че сама бих се справила по-лесно. Нямаше от кого да се крия, нямаше от кого да се срамувам. Нямаше тяло, чиято енергия да усещам как преминава на вълни през мен. Нямаше чий поглед да се опитвам да тълкувам непрекъснато. Можех да бъда всичко, което се случваше с мен, без последици. Продължавах да дишам дълбоко. Излязох от банята треперейки, увих се в няколко одеяла и се метнах на леглото. Сгуших се като малък пашкул и се вторачих в тъмнината. Помислих си: „Добре съм. Ще се справя. Сега какво следва? Защо не се опитам да изследвам усещането? Просто да се концентрирам и да „чуя“ какво послание ми носи. Все пак адреналинът в кръвта те прави “супергерой“ до някаква степен, работи с това!“. И в момента, в който притихнах и се опитах да се заслушам и усетя пълно и истински паническата си атака, не „чух“ нищо – всички симптоми изчезнаха за секунди. Сякаш мозъкът ми разбра, че няма от какво да се страхува, че няма от какво да бяга. „До следващия път тогава – помислих си. – Ще те чакам с нетърпение, защото вече имам план за теб.“ Така се озовах тук. Всеки ден след работа, в около 14:30, с мъничко и прекрасно лаптопче, взето назаем, в софийско уютно заведение на пет минути от офиса. Тук съм, защото спазвам обещание, което си дадох сама. Пиша „книга“ или по-скоро отчаяно се опитвам да структурирам и облека в думи опита си с паническата атака. След онази вечер, в която реших, че ще пиша, не съм получавала силна паническа атака. Получавах по-скоро странни остатъчни flashback-ове, които напомняха ПА, но не можеха да се сравнят по сила и продължителност с първата. Защото вече я очаквах с нетърпение и сядах да пиша всеки път, когато тя си мислеше, че съм слаба, и решаваше да се появи, за да ме провери – опровергавах я и тя си тръгваше увесила нос. Но това, както виждаш, далеч не е краят на историята ми и не е краят на това, което имам да ти споделя. Промених живота си драстично и това, че приех състоянието си, съвсем не беше единствената крачка, която ме лиши от постоянното присъствие на паническата атака в живота ми. 

Цялата информация тук е свободно достъпна, но все пак оставих опцията, в която всеки, който пожелае, може да ми благодари чрез Patreon, или по банков път (IBAN: BG27STSA93000018899181; Bic: STSABGSF; Банка ДСК). Благодаря искрено на всички, които ме подкрепят и по този начин!

[proekt-prosper]

“ От двама спорещи, повече се горещи този, който не е прав. ”

- Ст. Лем

[vprki]

В парадокса на времето с изложбата Genesis на Юлиян Табаков

С цитата: “Когато любовта е отказана, а на страданието е позволено да се разпространява, войната става неизбежна. Нашето безразличие към мъката на съседа води страданието до вратата ни.” започва текста си за "въпреки.com" изкуствоведката Ния Табакова за изложбата на Юлиян Табаков “GENESIS” в галерия „Райко Алексиев“.

Цитатът е от „Аз съм това. Разговори с Шри Насаргадата Марадж 82. Абсолютното съвършенство е тук и сега“ (Превод: Зорница Христова)

Точно две години след изложбата “Портрет на умиращ титан” на визуалния артист Юлиян Табаков, която разтърси публиката в залата на галерия “Райко Алексиев” през 2021 година, можем да посетим нейното продължение “GENESIS” в същото изложбено пространство - едно пътешествие през библейското сътворение и еволюцията на човечеството, което може да ни развълнува, да ни натъжи или да ни накара да се замислим, но в никакъв случай не би ни оставило безразлични. Изложбата като че ли затваря кръговрата на живота с неговото начало.

Юлиян Табаков

„GENESIS“ е последната част от едноименния проект, който художникът Юлиян Табаков създава със свои творби от последните 7 години. Цикълът съдържа изложбите „Мигновения“ (2015), „Портрет на умиращ титан“ (2021) и „GENESIS“ (2023), а всяка от тях е изградена от художествени серии, част от които са „ВАКУУМ“ и „ОБЕКТИ“ (2022), включващи творби в различни комбинации. Това е първият изложбен цикъл със собствен формат, който авторът преподрежда смислово спрямо мястото, на което се случва – четири галерии в четири български града - Русе, София, Пловдив и Варна. В София изложбата представя нови, непоказвани до този момент работи.

В “предверието” на изложбата “GENESIS” в галерия “Райко Алексиев” можем да проследим една своеобразна интерпретация на Сътворението, която плавно прелива в история на човечеството до наши дни. До всяка от първите няколко творби, изобразяващи седемте дни от сътворението, има надпис с откъс от съответния цитат от Библията. След седмия ден, всяка следваща творба представя различни етапи от историята на човечеството. Предметите в това пространство създават палитра от асоциации във въображението на зрителя и препращат към болезнено важни теми, както от миналото, така и от настоящето. Кутията с ножове неминуемо ще ни напомни за оръдията на труда, но и на насилничеството и войната, които неизменно следват човека по пътя на неговото развитие. Силиконовите импланти и опакованата в найлон глава на рогат добитък, готова да бъде изпратена като куриерска пратка, освен, че правят аналог с кича и поп-културата, отново отварят наболели теми като човешката суета и отношението към животните, замърсяването на планетата и победата на пластмасата и синтетиката над всичко, което е истинско и диша.

Както в изложбата “Портрет на умиращ титан”, така и в “GENESIS” Юлиян Табаков използва таксидермията, за да предаде посланието си. Особено въздействаща е творбата, която изобразява IV и V ден от Сътворението - разделянето на деня от нощта и сътворението на животните. В нея очите на препарираните птици от деня са се превърнали в звездите през нощта. По-късно в еволюцията на човечеството виждаме, че същите тези очи формират част от диамантената огърлица на някоя знатна персона от миналото или от настоящето. Този паралел ни ��ара да мислим за алчността на човека и за жертвите, на които е способен в името на цивилизацията и лукса, както и за социалното неравенство, с което се борим и до днес. В същото пространство дървото на живота с греховната ябълка на познанието, което е “поникнало” от водопроводна тръба, е разположено директно срещу мрежа от оголени тръби, от които вместо вода са “потекли” само няколко сухи листа. Текстът към този обект предупреждава за бъдещото опустяване и обезводняване на планетата, резултат от жаждата за власт на човечеството, която никога не може да бъде утолена:

                           “Допир без усет

                            Глас без звук

                           Цвете без цвят

                          Плод без вкус

                     Материя без плътност”

Поезията може да бъде открита навсякъде в изложбата - в текстовете, в обектите, в повлияните от сценографията пространствени решения, но тя е особено осезаема в основната зала на галерията, където е разположена пространствената инсталация “Хоризонт”. Обгорелите дънери от инсталацията отново препращат към миналогодишната изложба “Смъртта на един титан”, но този път залата е в бяло, а черните фигури на изгорелите дървета като че ли са напуснали монументалните фотографии и са се появили сред нас, за да можем да се разходим сред тях и да усетим тяхното присъствие. Eдновременно мрачни, но и окуражаващо тактилни, от разстояние техните очертания напомнят за скулптурите на Алберто Джиакомети и конкретно на неговата емблематична творба “Ходещият човек”, 1961 г., описвана като скромен образ на обикновения човек, но и като мощен символ на човечеството.

Във времената, в които живеем, няма как тази инсталация да не извика в съзнанието ни и образа на една войска, която е паднала в битка и да не породи чувство на състрадание и усещане за възпоменание. Над обгорелите дънери четири пожълтели бели ризи, завързани за ръкавите символизират братство, борбата и падналите в боя на една революция, която вероятно тепърва предстои.

В специалния текст към изложбата изкуствоведката Мария Василева пише: “Изсъхналото дърво е родило ябълка. Невъзможността е превърната в избор. Това е капка цвят и най-оптимистичният образ в мрачната вселена на Юлиян Табаков. В нея желанията надскачат даденостите на битието, оглозгват го до кокал и го захвърлят мършаво и празно. Лишаването от земната опора изпразва и нас самите от съдържание. Собствената незадоволеност и безсилие избухват в нараняване на близкия свят – немощна компенсация на личната празнота. Страхът се изражда в агресия, а унищожението върви в двете посоки. Как да сътворим живот, когато не харесваме самите себе си?”

Изложбата “GENESIS” на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев“ продължава до 17 април. Преживейте я! ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков

Проектът на Юлиян Табаков се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Столична програма „Култура“, Национален фонд „Култура“ и Кояна Тренчева в партньорство със Съюза на българските художници, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Варна, Столичен куклен театър, фондация „Фотофабрика“, фондация „Проект Бузлуджа“, 62., международен фестивал „Мартенски музикални дни“ и други.

Юлиян Табаков и част от изложбата му „Портрет на умиращ титан“, 2021, снимка: Стефан Джамбазов

Юлиян Табаков е визуален артист, сценограф, режисьор, художник и илюстратор. Образованието му включва сценография в Националната художествена академия, София, изящни изкуства в ENS des Beaux-Arts, Париж, и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са „Три сестри“ – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации „Мигновения“ и „Портрет на умиращ титан“ – серии фотографии и триизмерни обекти, документалният филм „Цветанка“. Сред наградите му е призът „Стивън Доханос“, за рисунка „За по-зелена планета“ Society of Illustration NYC и награда „Аскеер“ за костюмография на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски. Отличен e със „Златен век“ за принос в българската култура.

[dimmblr]

Радостина Войчева: Сбъднах мечтата си. Танцувах с Майкъл Джаксън

През 2009г.  „The New York Times” написа: „Джаксън е музикален феномен. В света на поп музиката  има Майкъл Джаксън и всички останали“. Това със сигурност е така за милионите фенове на Краля на поп музиката, за които датата 29 август е особено специална.

На 29 август, през далечната 1958 г., в Гари, Индиана, САЩ, в бедното семейство на Джоузеф и Катрин Джаксън се ражда човекът, който завинаги промени музикалния и шоу бизнес – Майкъл Джаксън.

На този ден, феновете по цял свят празнуват живота на своя идол. Ние успяхме да открием един от малкото български фенове, имали шанса да се докоснат до Майкъл.

Това е Радостина Войчева от гр. Дупница, на 37 години. Годината е 1993. Кралят на поп музиката осъществява своето второ световно турне Dangerous World Tour. След отложен концерт през 1992г., датата 23.09.1993г. е насрочена за концерт в гр. Истанбул. Група български фенове се организират отново и заминават за Турция, за да зърнат своя идол. Малко известен факт е, че Майкъл имаше традиция да кани дами от публиката, за да танцува с тях на своя балада (в случая на Радина – „She’s Out Of My Life“). Щастливката на концерта в Истанбул е именно Радостина.

Интервю на Димитър Димитров (thisisdimm) с Радостина Войчева, 29.VIII.2014г.

Радостина, ти не си просто фен на Майкъл Джаксън. Ти си един от малкото щастливци, имали възможността, буквално да се докоснат до него. Разкажи как започна всичко? От кога си фен на Краля на попа, какво те впечатли?

Всичко започна в началото на тийнейджърски ми години, когато със семейството ми се преместихме да живеем в град Варна.  Бях пети или шести клас, не си спомням с точност. Не познавах никого от нашия блок. Само след няколко дни се запознах с едно момиче на моята възраст – Ралица. След като се опознахаме, Ралица ме покани на гости и ми показа снимки и плакати на Майкъл Джаксън. Пусна на касетофона албума „Трилър“ и това беше моето Crash, Boom, Bang…  Ta, от тогава.

Кое те впечатли първоначално?

Бях много силно впечатлена от визията на Майкъл. За онова време тя беше доста завладяваща – страхотните костюми, прическите, аксесоарите, клиповете като кратки филмчета – истории със сюжет. Всичко това грабна вниманието ми, но най-вече бях запленена от очите му и от нещо, което не можех да си обясня. По-късно, когато пораснах, научих думата за това усещане – харизма. А Майкъл имаше от нея в изобилие.

Разбираше ли за какво пее или харизмата му ти беше достатъчна, за да се превърнеш в негов фен?

Тогава все още не бях започнала да уча английски език и изобщо не знаех за какво пее Майкъл, но само мелодията на песента ми беше достатъчна.

Датата 29 август е може би най-специалният ден за феновете на Майкъл по цял свят. От кога са твоите първи спомени за празнуване на рождения му ден?

От времето, когато още живеех във Варна. В оне��и години манията по Майкъл тъкмо набираше сила в България. Във всеки голям град, а и в по-малките ��маше фен клубове. Варна беше един от тях. Започна традицията да празнуваме рожденния ден на Майкъл. Всяка година на 29 август се събирахме и отбелязвахме деня, който се превърна в празник и за нас. Тази традиция продължих и след като се върнах в родния ми град Дупница с феновете от града.

Какво е чувството да празнуваш, но не своят рожден ден, а на идола си?

През последните години на този ден се чувствам особено. Въпреки, че вече не празнувам с фенове, аз празнувам със спомените за този ден.

Животът на Майкъл е белязан, както от ненадминати успехи, така и от множество скандали. Връх бяха обвиненията за педофилия през 2005 г. Как приемаш тези неща?

Тези твърдения никога не са ми повлияли и аз нито за миг не съм се усъмнила в невинността на Майкъл. Защитавала съм тезата си винаги, когато се е налагало, но в един момент прецених, че просто е безсмислено да споря с човек, чийто поглед върху проблема е фокусиран за твърде кратко върху него и с края на разговора приключва интереса на същия този човек.

Нека не се фокусираме върху лошите моменти в живота на Майкъл, а да пристъпим към най-интересната част на нашия разговор. Ти си една от щастливците, виждали Майкъл на живо, дори си имала възможността да се докоснеш до него. Това със сигурност е сбъдната мечта. Какво е чувството?

Много пъти, когато съм виждала падаща звезда съм си пожелавала да се срещна с Майкъл. Случи се. След това преживяване наистина вярвам в мечтите си. Но до този момент, никога не съм си представяла, че ще танцувам с Майкъл Джаксън на сцената.

Как се случи така, че отиде на концерта?

Още в момента, в който разбрах, че ще има концерт в Истанбул, знаех, че ще отида. Започнах да събирам пари, трябваше да си извадя и паспорт, а времето беше ограничено. Когато всичко беше готово, майка ми ме изпрати на автогарата и заедно с още фенове заминахме със специално оранизираната за концерта екскурзия от София. После нещата се случиха много бързо. След пристигането се настаних в хотела и започнах да се приготвям за концерта. Тръгнахме за стадиона, защото трябваше да сме сред първите – все пак това е шанс да сме по-близо до сцената и съответно до Майкъл. Спомням си, че бях пред вратите на стадиона и когато ги отвориха, започнах да тичам адски бързо. Стигнах до ограденията и това беше огромно щастие, защото бях съвсем близко до сцената. Хванах се много здраво за тях и повече не се пуснах. Чаках с трептящо сърце началото на концерта и момента, в който щях да видя Майкъл за пръв път.

Какво почувства в този момент?

Чувството е неописуемо – за пръв път в живота си преживявах и усещах нещо такова. Плачехи в същото бях безкрайно щастлива. Щастлива, че мечтата ми се сбъдва. Концертът започна и публиката беше в екстаз.

Разкажи за момента, в който се качи на сцената, за да танцуваш с Майкъл.

Бях стиснала много здраво огражденията, обляна в сълзи, с пресъхнали устни, но с най- щастливото сърце на света.  Видях как висок мъж се приближи до мен, наведе се към лицето ми и ме попита: “Do you want dance with Michael?”. Успях да кажа само “Yes, yes…”. Тогава той ме гушна и ме издърпа от хватката на публиката, отведе ме до стълбището и ми каза да изчакам. Тогава настъпи моментът. Подкани ме да се кача по стълбата. Усетих осветяването на горещия прожектор, и когато стигнах до подиума, видях Майкъл пред себе си. Повярвайте ми, беше вълшебно, беше магическо – мечтата ми се сбъдваше, а аз не можех да повярвам. Приближих се към него, той ме хвана за ръката и ме прегърна. Потънах в топлата му прегръдка, чувах го как пее, усещах вибрациите по тялото му, танцувахме, а аз не спирах да плача. След това той ме пусна, аз го пуснах, охраната ми подаде ръка и слязох по стълбата, за да седна долу пред сцената и да продължа да гледам концерта. Бях безмълвна, опитвах се да разбера какво точно ми се случи. Вълшебството свърши, но магията на Майкъл остана завинаги в сърцето ми.

А била ли си на друг негов концерт?

Да, три години по-късно, през есента на 1996г. Тогава присъствах на концерт в Румъния. Преживяването отново беше невероятно. Това беше и последният ми концерт, който посетих.

Въпреки, че днес светът отбелязва раждането на гения Майкъл Джаксън, няма как да не те попитам и за една друга дата – 25 юни. Датата, когато всички се сбогувахме завинаги с него. Как прие новината за смъртта на Майкъл?

Когато чух новината по телевизията рано сутринта  не можех да повярвам. Веднага потърсих информация в интернет, превключвах от канал на канал, за да чуя дали ще съобщят за трагедията. Трудно ми беше да повярвам.Много плаках, но същевременно се опитвах и да сдържам емоциите пред сина си, който тогава беше на 2 годинки. Такава липса не се преживява никак лесно. Мъката и днес е осезаема – въпреки че са изминали 5 години от 25.06.2009.

Много ти благодаря за разказа. Какво би казала на хората, които в момента четат интервюто ти?

Ще си използвам цитат от моята любима песен „Man In The Mirror”: „Ако искаш да направиш света по-добро място,  започни със себе си и направи тази промяна!“.

[uaretailnews]

10 вдохновляющих цитат Дженнифер Лопес

В то, что Дженнифер Лопес — 50 лет сложно поверить, не правда ли?! Судя по ее фото в Instagram, она однозначно знает секрет вечной молодости. Мать 11-летних двойняшек Макса и Эмми в этом году была удостоена престижной премии Икона моды на церемонии награждения американского совета модных дизайнеров CDFA. Сейчас Дженнифер Лопес «купается в любви» бейсболиста Алекса Родригеса, и снова таки судя по постам в Instagram — счастлива. В честь деня рождения одной из самых успешных женщин мира НВ Style собрал десять ярких цитат Дженнифер Лопес о красоте, любви, сексуальности и успехе: «Мне нравится животное начало, которое в нас есть. Это наша самая искренняя часть». «Я сужу о людях по запаху, а не по внешности». Фото: @Instagram «Женщины никогда не должны ходить без сережек. Забыли надеть — упустили возможность». «Сомнение — это убийца. Вы просто должны знать, кто вы есть и что отстаиваете». «В любви я безнадежный романтик и страстная женщина«. Фото: @Instagram «Красота — это только кожа. Я думаю, что действительно важно найти баланс ума, тела и духа». «Если ты не любишь себя, ты не можешь любить никого другого. Думаю, что мы, женщины, часто забываем об этом». «Люди приравнивают сексуальность к распущенности. Они думают, что, если я выгляжу сексуально, значит я должна быть скандальной: вести беспорядочный образ жизни, водить мужчин в свой гостиничный номер. Но все как раз наоборот». «Мои подруги для меня все! Они веселятся вместе со мной, они плачут вместе со мной, они поддерживают меня во всем, когда мне нужна поддержка. Они смеются вместе со мной. Они злятся вместе со мной. Они всегда рядом. Подруги — это бесценно!» «Скромные и тихие радости подчас нас тонизируют гораздо лучше любых курортов».  

Запись 10 вдохновляющих цитат Дженнифер Лопес впервые появилась Ритейл в Украине.

► Почитать подробности: Ритейл в Украине https://ift.tt/2Mevn9M

[radiobg-london]

Цитат на деня: Правете по-малко филми като "Терминатор"

Цитат на деня: Правете по-малко филми като “Терминатор”

© Twitter @MichelVdBel “Присъщо ни е да сме предпазливи към всичко ново, към това, което може да наруши съществуващия обичаен начин на живот. Да се свикваш с новото е, бавен процес. Това, което бих могла да предложа например, е да снимате по-малко филми като “Терминатор”.” Това каза “женският” робот със саудитско гражданство София на среща с представители на всички големи технологични компании…

[salt-soul]

Просто е много гадно, когато очакваш повече от някого...