#Юлиян Табаков

[vprki]

В парадокса на времето с изложбата Genesis на Юлиян Табаков

С цитата: “Когато любовта е отказана, а на страданието е позволено да се разпространява, войната става неизбежна. Нашето безразличие към мъката на съседа води страданието до вратата ни.” започва текста си за "въпреки.com" изкуствоведката Ния Табакова за изложбата на Юлиян Табаков “GENESIS” в галерия „Райко Алексиев“.

Цитатът е от „Аз съм това. Разговори с Шри Насаргадата Марадж 82. Абсолютното съвършенство е тук и сега“ (Превод: Зорница Христова)

Точно две години след изложбата “Портрет на умиращ титан” на визуалния артист Юлиян Табаков, която разтърси публиката в залата на галерия “Райко Алексиев” през 2021 година, можем да посетим нейното продължение “GENESIS” в същото изложбено пространство - едно пътешествие през библейското сътворение и еволюцията на човечеството, което може да ни развълнува, да ни натъжи или да ни накара да се замислим, но в никакъв случай не би ни оставило безразлични. Изложбата като че ли затваря кръговрата на живота с неговото начало.

Юлиян Табаков

„GENESIS“ е последната част от едноименния проект, който художникът Юлиян Табаков създава със свои творби от последните 7 години. Цикълът съдържа изложбите „Мигновения“ (2015), „Портрет на умиращ титан“ (2021) и „GENESIS“ (2023), а всяка от тях е изградена от художествени серии, част от които са „ВАКУУМ“ и „ОБЕКТИ“ (2022), включващи творби в различни комбинации. Това е първият изложбен цикъл със собствен формат, който авторът преподрежда смислово спрямо мястото, на което се случва – четири галерии в четири български града - Русе, София, Пловдив и Варна. В София изложбата представя нови, непоказвани до този момент работи.

В “предверието” на изложбата “GENESIS” в галерия “Райко Алексиев” можем да проследим една своеобразна интерпретация на Сътворението, която плавно прелива в история на човечеството до наши дни. До всяка от първите няколко творби, изобразяващи седемте дни от сътворението, има надпис с откъс от съответния цитат от Библията. След седмия ден, всяка следваща творба представя различни етапи от историята на човечеството. Предметите в това пространство създават палитра от асоциации във въображението на зрителя и препращат към болезнено важни теми, както от миналото, така и от настоящето. Кутията с ножове неминуемо ще ни напомни за оръдията на труда, но и на насилничеството и войната, които неизменно следват човека по пътя на неговото развитие. Силиконовите импланти и опакованата в найлон глава на рогат добитък, готова да бъде изпратена като куриерска пратка, освен, че правят аналог с кича и поп-културата, отново отварят наболели теми като човешката суета и отношението към животните, замърсяването на планетата и победата на пластмасата и синтетиката над всичко, което е истинско и диша.

Както в изложбата “Портрет на умиращ титан”, така и в “GENESIS” Юлиян Табаков използва таксидермията, за да предаде посланието си. Особено въздействаща е творбата, която изобразява IV и V ден от Сътворението - разделянето на деня от нощта и сътворението на животните. В нея очите на препарираните птици от деня са се превърнали в звездите през нощта. По-късно в еволюцията на човечеството виждаме, че същите тези очи формират част от диамантената огърлица на някоя знатна персона от миналото или от настоящето. Този паралел ни кара да мислим за алчността на човека и за жертвите, на които е способен в името на цивилизацията и лукса, както и за социалното неравенство, с което се борим и до днес. В същото пространство дървото на живота с греховната ябълка на познанието, което е “поникнало” от водопроводна тръба, е разположено директно срещу мрежа от оголени тръби, от които вместо вода са “потекли” само няколко сухи листа. Текстът към този обект предупреждава за бъдещото опустяване и обезводняване на планетата, резултат от жаждата за власт на човечеството, която никога не може да бъде утолена:

                           “Допир без усет

                            Глас без звук

                           Цвете без цвят

                          Плод без вкус

                     Материя без плътност”

Поезията може да бъде открита навсякъде в изложбата - в текстовете, в обектите, в повлияните от сценографията пространствени решения, но тя е особено осезаема в основната зала на галерията, където е разположена пространствената инсталация “Хоризонт”. Обгорелите дънери от инсталацията отново препращат към миналогодишната изложба “Смъртта на един титан”, но този път залата е в бяло, а черните фигури на изгорелите дървета като че ли са напуснали монументалните фотографии и са се появили сред нас, за да можем да се разходим сред тях и да усетим тяхното присъствие. Eдновременно мрачни, но и окуражаващо тактилни, от разстояние техните очертания напомнят за скулптурите на Алберто Джиакомети и конкретно на неговата емблематична творба “Ходещият човек”, 1961 г., описвана като скромен образ на обикновения човек, но и като мощен символ на човечеството.

Във времената, в които живеем, няма как тази инсталация да не извика в съзнанието ни и образа на една войска, която е паднала в битка и да не породи чувство на състрадание и усещане за възпоменание. Над обгорелите дънери четири пожълтели бели ризи, завързани за ръкавите символизират братство, борбата и падналите в боя на една революция, която вероятно тепърва предстои.

В специалния текст към изложбата изкуствоведката Мария Василева пише: “Изсъхналото дърво е родило ябълка. Невъзможността е превърната в избор. Това е капка цвят и най-оптимистичният образ в мрачната вселена на Юлиян Табаков. В нея желанията надскачат даденостите на битието, оглозгват го до кокал и го захвърлят мършаво и празно. Лишаването от земната опора изпразва и нас самите от съдържание. Собствената незадоволеност и безсилие избухват в нараняване на близкия свят – немощна компенсация на личната празнота. Страхът се изражда в агресия, а унищожението върви в двете посоки. Как да сътворим живот, когато не харесваме самите себе си?”

Изложбата “GENESIS” на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев“ продължава до 17 април. Преживейте я! ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Марков

Проектът на Юлиян Табаков се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Столична програма „Култура“, Национален фонд „Култура“ и Кояна Тренчева в партньорство със Съюза на българските художници, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Варна, Столичен куклен театър, фондация „Фотофабрика“, фондация „Проект Бузлуджа“, 62., международен фестивал „Мартенски музикални дни“ и други.

Юлиян Табаков и част от изложбата му „Портрет на умиращ титан“, 2021, снимка: Стефан Джамбазов

Юлиян Табаков е визуален артист, сценограф, режисьор, художник и илюстратор. Образованието му включва сценография в Националната художествена академия, София, изящни изкуства в ENS des Beaux-Arts, Париж, и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са „Три сестри“ – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации „Мигновения“ и „Портрет на умиращ титан“ – серии фотографии и триизмерни обекти, документалният филм „Цветанка“. Сред наградите му е призът „Стивън Доханос“, за рисунка „За по-зелена планета“ Society of Illustration NYC и награда „Аскеер“ за костюмография на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски. Отличен e със „Златен век“ за принос в българската култура.

[ne3nam]

Юлиян Табаков, Златина Тодева (последни снимки)

[vprki]

Георги Марков: Човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство…

Проектът „Навсякъде с изкуството“ на Градската художествена галерия, Казанлък представя своята втора изложба „Глад“ в различни локации на града. Миналата година темата бе „Сънят“ по същото време от края на октомври до 31 март. Така ще бъде и сега…Идеята за мащабния проект е на изкуствоведа, куратор и директор на галерията Пламен Петров.

Заедно в изкуство с 23-ма художници: Лъчезар Бояджиев /неговата работа от 90-те години е на водещата снимка/, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Искра Благоева, Здравко Алексиев, Лика Янко,  Лиляна Ангелова, Рада Дончева, Стела Караилиева, Андреа Димитрова, Валентин Сабинов, Сигрун Гудмундсдотир, Желко Терзиев, Калина Димитрова,  Красимир Терзиев, Габриела Димова, Дарина Пеева,  Атанас Тотляков, Ивайло Василев, Юлиян Табаков, Алла Георгиева, Никола Вълчев, Веселин Боришев могат да се видят творбите им на 22 места в град Казанлък.

 Такъв мащабен проект се реализира в партньорство с Национален военно-исторически музей, Национален политехнически музей, Национална галерия - София, Регионален исторически музей - София, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“ и колекция „Peter Kogler“ – Виена.

И защо „Глад“?... „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси.“ Цитатът е част от есето „Пиеса за иките… и за българите“ на писателя Георги Марков, което той прочита в ефира на Германската радиостанция „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век. В този свой текст авторът, като че ли надскача първоначалната си идея за рецензия върху една театрална постановка, за да го превърне в своеобразно размишление върху голямата цивилизационна тема за глада, достигайки до фундаменталното обобщение - „…Твърде лесно човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство, или безправие, или диктатура “. Именно това е и изходната точка на второто издание на проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“, който екипът на Художествена галерия - Казанлък, организира като среща на жителите и гостите на Община Казанлък със съвременното изкуство.

Какво е гладът?

Казват че човек може да издържи без храна около 30 дни, въпреки някои изключения.  Едно е сигурно - храненето е един от физиологичните процеси в човека, без които не можем да съществуваме като биологичен вид. С него е свързано чувството ни за глад, предвождано от желанието за хранене – апетита и завършващо с чувството на насищане. Стойностите и на трите чувства извън физиологичните норми предизвикат чудовищни резултати. За пръв път в историята на човечеството живеем във време, в което хората с наднормено тегло са повече от засегнатите от недохранване. Към днешна дата и двете крайности продължават да увеличават бездната помежду си.

Здравко Алексиев "Всеки ден в света умират от глад хиляди деца", 1978

Чувството за глад се управлява от група неврони, които получават сигнали от хормоните, нервите и околната среда и използват тези сигнали, за да регулират глада. Но извън физиологията, тази кратка дума глад се явява като синоним на дефицит и липса, остра нужда от нещо. Проявленията на глада са неизменна част от ежедневието ни. В крайните си измерения гладът е средство за постигане на съвършения външен вид или панацея срещу болести. Гладът е умело манипулиран и като инструмент в рекламата и политиката. Произтича като хуманитарна криза вследствие на войни и бедствия. Гладът може да бъде геноцид или форма на протест. „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“ - казва писателят Георги Марков.

Изложбата „Глад“ ни повежда през един дълъг разказ, в който 23-ма съвременни артисти, заедно с изкуствоведи и музейни специалисти ни изправят пред своите размишления върху темата, разкривайки ни неочаквани, понякога тъжни, понякога усмихващи, друг път плашещи нейни ракурси. Сред тях има и автори, които вече не са между нас, но изкуството им продължава да е тук с таланта им и с вълненията им за човека.

Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“ (детайл), 1970

И тук ще направим малко лично отклонение в контекста на темата. В България няма гладни гробове, не че не е имало гладни години по време на войни или други катаклизми. И това присъства в изложбата с творби на Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“.

Но има не малко страни по св��та, където хората масово умират от глад и то заради терор. една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“. Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство. Наскоро след началото на войната, започнала на 22 февруари 2022 година, на Русия срещу независима Украйна в документален филм една възрастна украинка, която е преживяла много, включително и Втората световна война казва нещо ужасяващо в контекста и на днешния ден: “Има нещо по-страшно от бомбите – това е гладът.“

Гладни гробове има и в Ирландия от времето на Английското владение на страната много столетия, дори те загубват езика си, говорим и писмен. И както знаем големите ирландски писатели нобелисти и не само са създали литературата си на английски…(Самюел Бекет и на фре��ски). Само с едно изречение ще споменем Нацистките лагери на смъртта и ГУЛАГ…Творби на изкуството и автори по своя си начин напомнят за всичко това.

Националният военно-исторически музей - снимка от фронта но Първата световна война

Всъщност, цитираният текст на Георги Марков провокира тъжни размисли…

Но тепърва до 31 март предстоят интересни събития около изложбата, която в тези месеци прави Казанлък специално място. Това е една амбициозните цели на директора на галерията Пламен Петров не само с този мащабен проект.

В първите два дни на 19 и 20 октомври се представи за пърформансът „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков. Пърформансът се представя за първи път в български държавен културен институт след първото му и единствено показване в СГХГ през 2009 г., като част от мащабната ретроспекция на автора с куратори Мария Василева и Ярослава Бубнова. „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков е творба, която често е определяна като една от  най-емблематичните прояви на автора си, показвана на много места по света и собственост както на един от най-изявените и разпознаваеми лица на съвременната художествена сцена в Австрия Peter Kogler, който предоставя и правото да се ползва пърформънса в рамките на изложбата „ Глад“, така и на още четири престижни музея и частни колекции – Музей за съвременно изкуство, Чикаго (дарение от Susan and Lewis Manilow, Чикаго); Колекция Hauser und Wirth, Сен Гален; Музей за модерно изкуство, Франкфурт; Тейт Модерн, Лондон и Sharjah Art Foundation, Ша̀рджа. По думите на изкуствоведката Светлана Куюмджиева „това е една от малкото лаконични, но философски съдържателни работи на Недко Солаков“.

От пърформанса на Недко Солаков, представен от Пламен Петров

И действително – черна и бяла боя, двама бояджии, които постоянно пребоядисват стените на изложбеното пространство – единият в бяло, другият след него в черно. Като винаги стените са наполовина бели и наполовина черни. Една безспирна игра на заличаване, на надмощие. Игра като надпревара с времето. Игра на идеи, в която винаги си в ситуация на движение – на превес или на догонване. А стените на галерията са сякаш гигантско платно, върху което покоят е невъзможен. Бялото „изяжда“ черното, а може би тъкмо обратното. Или, както изтъква изкуствоведката Ярослава Бубнова, всъщност става дума за „една философска метафора, с много чувство за хумор“.

Идеята за този пърформанс хрумва на Солаков през 1998 г., когато представя творбите си основно в Германия и Нидерландия.

Националният военно-исторически музей гостува с войнишка посуда от Първата световна война, прибори, които войниците са ползвали с окървавени ръце. Съпоставени са в експозицията с царския сервиз с вензела на цар Фердинанд

В интервю по повод изложбата Пламен Петров споделя: “Изложбата “Глад" ме вдъхновява с факта, че съвремие и минало съществуват и най-важно, че генерират съпричастност. За мен е важно като ръководител на Художествена галерия Казанлък  да създаваме разкази, близки до хората. Публиката да влезе в пространствата на галерията или разхождайки се по улиците на града да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да възприеме като изкуство, но ще има хора, провокирани от това, което виждат на улицата да влязат в музейната институция. В българското общество има глад за м��лко повече порядък и общуване, което ще бъде възможно, ако успеем като музейни служители да го убедим, че трябва да общува повече с големите и важните неща в нашето битие, а именно познанието към миналото и отворените очи за собственото ни настояще.“

Искра Благоева The Last Suffer, от серията Black Paintings of Cheerful Events, 2017

В неформален разговор директорът на галерията ни каза, че във времето до  31 март всяка събота ще правят срещи-разговори с участниците в изложбата, както и със специалистите, съпричастни и съдействали за осъществяването на изложбата. На 9 ноемвр�� ще гостува д-р Надежда Джакова, завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и комисар на българското участие на 60-ото Венецианско биенале, 2024 с великолепния проект „Съседите“ (за него подробно сме писали във „въпреки.com”) на художниците и изследователите Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и д-р Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров. Надежда Джакова ще го представи и ще разкаже за него.

През ноември като част от проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“ ще бъде представена експозиция по темата от частната колекция на фестивала „Процес – Пространство“ с куратор Христина Бобокова. За в бъдеще ще ви информираме за тези срещи и техния контекст.

Финисажът на изложбата ще бъде с пърформанса на Надежда Олег Ляхова. Пламен Петров сподели и, че вече готвят третото издание догодина по същото време на проекта „Навсякъде с изкуството“, но за това, когато му дойде времето…

Екипът на Художествена галерия – Казанлък изказва специални благодарности на Любен Марков за любезно предоставената ни възможност да работим с текста на българския писател и дисидент Георги Марков. Поименно благодарят и за подкрепата на всички институции, галерии и партньори, без които този проект не би бил възможен, като изброяват и персонално кураторите и уредниците при различните музейни институции.

А ние като публика до 31 март догодина би било хубаво да се отидем до Казанлък и да се разходим до различните локации на изложбата „Глад“ като част за месеци от пейзажа на града. И не само – в Градската художествена галерия винаги има експозиция, която си заслужава, може да се включим и в кураторските турове. Има смисъл… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Цветан Игнатовски

[vprki]

Критичен поглед: Разтърсващи образи на умиращата Земя представя Юлиян Табаков

„С този проект искам да постигна у зрителя усещането, че присъства на живо в изобразените места, а не само в галерията: в горяща гора, в стаята на колекционер, в спалнята на луд, и да го доведа до убеждението, че това, което гледа на екрана на телевизора или си разцъква в телефона, е истина, а не просто изображение с кратка информация”, споделя визуалният артист Юлиян Табаков за изложбата си „Портрет на умиращ титан” в столичната галерия „Райко Алексиев“.

„Нищо не може да заглуши тишината, която оставяме след себе си“ - из изложбата „Портрет на умиращ титан“ на Юлиян Табаков. „През лятото на 2019 г. Земята гореше. Дивите пожари пламнаха из цялата планета на все по-невероятни места. Огънят достигаше дори и над северния полярен кръг, в Аляска, Сибир, Гренландия, а пожарите в Амазонка и Австралия унищожаваха цялата флора и фауна по пътя си. Това беше годината, в която наистина се запитах какво мога да направя аз като човешка единица за това глобално климатично бедствие, а и изобщо за климатичната криза в нейната цялост и дали дискутирането на климатичните проблеми, протестирането, критикуването на политическите лидери и подписването на петиции са достатъчно смислени и ефективни действия, които биха могли глобално и навременно да променят начина, по-който възприемаме и опазваме единствения ни дом – планетата Земя“, пише авторът.

В своя нов проект - изложбата „Портрет на умиращ титан” българският визуален артист Юлиян Табаков (youliantabakov.com) се концентрира именно върху тези жизненоважни теми и въпроси. Посредством неговото изкуство, обединяващо фотографии и триизмерни обекти, публиката има възможност да се запознае с резултата от климатичните проблеми и да проследи процеси в околната среда, които са следствие от човешката намеса.

Юлиян Табаков на креслото на ловеца - колекционер и зад неговата пушка

Визуалният и сценографски талант на Юлиян Табаков веднага проличава, когато човек влезе в изложбеното пространство на галерия „Райко Алексиев”. Нещо средно между театрален декор и инсталация, изложбата поглъща зрителя и го кара изцяло да се потопи в средата, която го заобика��я. Армия от черепи на животни и хора – едновременно страховити и красиви, които авторът е събирал с години, го посрещат отдясно. Част от тях са от колекцията на неговия дядо, който е бил лекар на първия български кораб, обиколил света. Отляво се намира тронът на ловеца, заобиколен от неговите трофеи, а до него е пушката му, чиято цев вместо в черепите сочи право в сърцето на зрителя.

Лазерният прицел /червената точка/ на пушката на ловеца сочи точно в сърцето на зрителя, когато застане на определено място

Отвъд завесата посетителят се озовава в още по-голямо, тъмно и внушително пространство. Монументалните фотографии на изгорели дървета ни напомнят за огромните и опустошителни пожари в различните точки на света през 2019 г., но всъщност авторът заснема кадрите на Витоша през 2012 г. Директно срещу посетителя се издигат три обелиска, които символизират метрополиса или съвременната гора от сгради. Те са вероятно и препратки към култовия филм на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея” (1968 г.). Тези геометрични и неодушевени обекти от стиропор, съпоставени със снимките на органичните форми на умиращата гора, ни карат отново да се замислим кое е наистина по-важно за оцеляването на човечеството – цивилизацията, такава, каквато я познаваме или съхраняването на „умиращия Титан”, от който и ние сме част, за бъдещите поколения.

Музиката, текстовете и светлините също допринасят за усещането на сакралност и поетичност в инсталацията. Специално за откриването публиката беше помолена да изчака преди да бъде допусната зад завесата, но при влизането си в „отвъдното” беше посрещната от нежната и меланхолична музика на плача на Дидона от арията „Когато ме полагат в земята“, част от операта „Дидона и Еней“ на Хенри Пърсел. Междувременно гигантските снимки на умиращите дървета бяха осветени от едва доловимата светлина на прожекторите. На зрителите бяха раздадени листа с части от текста на арията:

„Когато ме положат

в земята,

Нека моите грешки не създават

болка в гърдите ти;

Помни ме,

но ах!

Забрави съдбата ми.“ (превод на автора)

Юлиян Табаков

Във връзка с основната идея на многопластовата си изложба Юлиян Табаков сподели за „въпреки.com”: „Не е хубаво да взимаш нещо чуждо за собствена облага и за сметка на друго лице, независимо дали лицето е човек, животно, дърво или елемент. Това е една голяма машина, в която не може да не вземеш нещо от някъде и то да не липсва някъде другаде. Ак�� взимаш нещо, то трябва наистина да ти е необходимо, а след това да го върнеш на мястото му.”

В творчеството си Юлиян Табаков отделя специално внимание на тъмните страни на човека – неговите грешки, страхове, болка и уязвимост, но този фокус не е крайната цел на неговите артистични търсения. Чрез изложбата „Портрет на един умиращ титан”, артистът се стреми да ни припомни, че всички носим тъмнината в себе си, но и че всички сме взаимно свързани и затова е необходимо да се грижим един за друг, както и за живота, който ни заобикаля. И за Земята, която обитаваме заедно (необходимост, която беше болезнено напомняне през изминалата година). Само по този начин тъмнината би могла да се превърне в светлина, а от разрухата и смъртта да произлезе нов живот.

Диригентът и композитор Емил Табаков, баща на Юлиян, както и брат му, скулпторът Мартиан Табаков и майка им Буряна, са винаги за подкрепа при откриването на изложба или друга културна изява на някой от семейството

А в началото на изложбата има един текст, под който стои името на Мария Василева: “Пожарището е място на паметта. Между живото и мъртвото. Между миналото и сегашното. Символ на следите, които оставяме. Тлеещото огнище е портрет на самите нас в опита да оцелеем сред руините, останали от собствените ни действия. Пушекът се стеле наоколо и се затяга като примка на гърлото. Колекционираме предмети, събираме ги в музеи, поставяме ги във витрини. Градим представата за себе си за бъдещите поколения. Но огледалният музей е именно това ��ожарище. Това, което виждаме в него, са само скелети на онова, което е било, на онова което е. Дали и на онова, което идва?” Проектът за изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: Стефан Джамбазов

P.S. „Портрет на умиращ титан” е втори проект на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев“ в София след „Мигновения” – изложбата с широкоформатни фотографии на Златина Тодева и Марий Росен, които предизвикаха размисъл за любовта между началото и края на живота. За тази изложба Юлиян Табаков беше казал в разговор за „въпреки.com“: „С голотата й показвам някак си човека, а не Мамето. Като се облече човек някак придобива, сега с фотоапарата, веднага започвам да те рамкирам в различни неща, както и с нея и с всеки друг, а като се съблече, тя е възрастен човек и говори по друг начин. Все едно снимка като тази, аз не я възприемам като Златина, а я възприемам като възрастен човек, старостта сама по себе си. Това много ми харесва, чисто артистично, защото идеята на тези снимки беше не да правя портрет на Златина Тодева, а да направя портрет на старостта”.

Юлиян Табаков е многопрофилен артист с богат международен опит. Завършва СХУ за приложни изкуства – София, специалност „Детски играчки“, сценография в НХА „Николай Павлович“, София и скулптура в ENS des Beaux-Arts в Париж. Следва „Изкуство и дизайн” в Central Saint Martins College в Лондон. Работи като сценограф и режисьор в Швеция, България, Литва, Швейцария, Германия, Русия и др. Носител е на редица награди и отличия в България и в чужбина, сред които: трета награда за мода „Smirnoff“ (1998), отличие „Златен Век“ за принос в развитието на българската култура (2011) и наградата „Стивън Доханос“ от „Обществото на Илюстраторите“, част от „Музея на илюстрацията“, Ню Йорк (2016 и 2018). Известен е с първия си документален филм „Цветанка“ (2012), който разказва историята на неговата баба, преживяла трите режима: монархия, социализъм и демокрация. Филмът е представен на 25 фестивала и получава 13 международни награди, а през 2013 г. е част от официалната програма на „Седмица на документалното кино“ в МоМА – Ню Йорк.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: „Мигновенията“ на Юлиян Табаков превърнаха Баня „Старинна” в храм

В залите за съвременно изкуство Баня „Старина” в Пловдив Юлиян Табаков представя проекта си „Мигновения“, непоказвана досега серия фотографии и две вече познати на публиката поредици, представени през 2015 г. в София, в зала „Райко Алексиев“, а две години по-късно във Варна. Написа за „въпреки. сom” изкуствоведката Наташа Ноева, докторантка в Института за изследване на изкуствата на БАН.

Тук за първи път те се експонират в пълния им вид, но фотографиите впечатляват не само като образи и композиции, но и с мащабите си. За автора като артист, който интригува съзнанието на зрителя посредством скрития смисъл и кодирани в оптическа илюзия послания, при всяка негова изложба изключително важна е конкретната локация, мястото, определено за експониране на произведенията. Създадени специално и съобразени със спецификата на изложбените зали, Юлиян Табаков увеличава фотографиите от предишните проекти, съобразявайки ги с архитектурата на старата турска баня от XVI век Чифте хамам в Пловдив, за да постигне максимално въздействие. Експонираните широкоформатни и малки по размер фотографски изображения трансформират и моделират по нов начин пространството, като тук ярко проличава концептуалният подход на сценографа. Още с пристъпването през входа на Баня Старинна зрителят има усещането, че се озовава в храм. Тишината, мракът, насоченото от прожектори приглушено осветление засилват цялостното внушение за сакралност. Художникът се вдъхновява от темите за живота и смъртта и нейната неизбежност, а в тяхно олицетворение превръща старостта, голотата, крехкия образ, духа преди да напусне тялото. Както сам споделя:„Мигновения“ има за цел да предизвика размисъл върху някои от вечните теми, които ни вълнуват– старост, смърт, любов, начало, край.“.

Централно място в експозицията заемат портретите на голямата българска актриса Златина Тодева, заснети няколко месеца преди смъртта й. Юлиян Табаков се запознава със Златина Тодева, или мама Злата, както е по-известна в театралните среди, през 2005 г. покрай работата си по костюмите за постановката „Анатомия на крайното“ на Театрална работилница „Сфумато“. Пътищата им се пресичат и при заснемането на плаката за представлението, за който на актрисата се налага да се съблече. Впечатлен от нейното невероятно излъчване и по идея на дъщеря й Гергана Тодева, Юлиян й предлага да направи фотосесия заедно с режисьора Марий Росен. Но внезапната смърт на Златина Тодева става причина тези фотографии да не се излагат до 2015 г.

В първа зала на Баня „Старинна” зрителят, сливайки се с тъмнината на пространството, фокусира вниманието си върху 12 малки изображения, представящи интериори с лилиуми (серия „Мигновения“,2007 г., 27х18см, дигитален печат върху фотографска хартия), всяко разположено в арка с насочено осветление. Взирайки се в дисфокусираните обекти в определени участъци от композиционното поле, зрителят е обхванат от странно чувство, сякаш усеща нечие присъствие, като че ли някой внимателно го наблюдава, и инстинктивно отравя поглед встрани и нагоре и … съзира��од купола голата фигура на актрисата, стъпила върху стъклена повърхност. Творбата с наименование „Гледам те: автопортрет със Златина“ въздейства не само с формата си (600х600 см, дигитален печат върху текстил), тя провокира на ментално ниво, тласка съзнанието да се абстрахира от първообраза и да се съсредоточи върху вечните въпроси за смисъла на човешкото съществуване и силата на изкуството.

В тази изложба естетическите категории грозно и красиво, възвишено и низко губят своите значения. Авторовата концепция надхвърля общоприетите схващания за понятията, като се опитва да придаде друг философски прочит на въпросите за живота и смъртта, за правото на свободния избор, за истината, затленността на човешкото тяло и непреклонността на човешкия дух. Ако се отдадем изцяло на сетивните възприятия и последваме светлинния източник, ще стигнем доекспонирания във Втора зала триптих, чиито части авторът е озаглавил „Тишина“, „Въздух“ и „Земя“. В разположената фронтално на арковидния тесен вход „Тишина“ Марий Росен е понесъл крехкото голо тяло на Златина, лишен от глава и крайници, а на двете странични стени са другите две композиции, изобразяващи фрагменти от неговите глава и крака.Триптихът разказва за запечатаните мигове от една човешка история, за мечтанието, копнежа и спомена на две души, слети в едно цяло.

Юлиян Табаков успява да пресъздаде силно въздействащо усещане за присъствие, немощното тяло на старостта се явява препратка и връзка с младостта, спомен за отминало време, за етап от живота на човека. Това усещане се долавя в цялостната концепция на изложбата и особено силно в инсталацията с разположени на пода прозрачни буркани, в които плуват водни лилии/лотоси. Разцъфтели в пълния си блясък на откриването на изложбата, с всеки изминал ден нежните цветя свиват своите листенца, стъблата им клюмват и се изкривяват, така както времето нанася своя неизбежен отпечатък върху човешкото тяло. Тази инсталация ми напомня за американския писател Джоузеф Кемпбъл, който казва, че „съкровището на вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса, че времето и вечността са два аспекта на едно и също възприятие на цялото, два плана на единствената, недуалистична неизразимост“.

Юлиян Табаков - снимка Стефан Джамбазов

Интересен и търсен от автора момент е играта с контраста на бяло и черно. В „Портрет на Златина“ актрисата е седнала на стол, облечена в черни одежди, вперила поглед в нас. В серията от 15 малки фотографии „Старостта“ тя отново е изобразена седнала на стол сред бели лилиуми, но вече гола, а в съседната зала в друга серия от 19 изображения е облечена в бели одежди. Образът й се видоизменя, идеята се концентрира в голотата на тялото, в позата, жеста на ръцете, израза на лицето, на тялото, проследявайки различни състояния или мигновения – вглъбеност, целомъдрие, обновление, чистота, съвършенство, и все повече подсилва чувството за сакралност. А в притихналата в тишина Баня „Старинна” отекват думите й: „Просто приемам живота такъв, какъвто е, гледам го с усмивка, не е много сложно“, запечатани в образи от Юлиян Табаков. Изложбата продължава до 15 август и е един от основните акценти в програмата Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ . ≈

Текст: Наташа Ноева

Снимки: Наташа Ноева и Стефан Джамбазов

P.S. на редакцията: Тук само припомняме какво беше казал Юлиян Табаков за „въпреки.com” по повод изложбата си в галерия „Райко Алексиев“ през април 2015 година. „С Мамето /Златина/ работехме заедно. Така се случи, че се запознахме покрай работата и много приятно беше всичко. Не мога да кажа, че сме станали много близки приятели, но много приятно си прекарвахме времето ��аедно.Според мен тя беше абсолютно явление като актьор, фантастичен актьор. Аз не мога да посоча актьор в момента, аз не съм ги виждал всички, не мога да говоря така, но генерално от това, което съм видял няма актьор, който да борави със себе си на нивото, на което тя го правеше, от тези, които са в момента по сцените. Тя беше страхотна. Първо обичаше живота, второ си знаеше как да си го живее и можеше да играе. Какво по-хубаво от това, няма нещо, което тук да липсва. Поне така изглежда. Страхотно присъствие и по време на работа, и извън работата и въобще”, каза тогава Юлиян Табаков.

И още едно наше задължително пояснение. Платформата Tumblr, на която качваме нашия сайт, има изключително странно разбиране за „грижата за подрастващите”!? За целта се блокират текстове със снимки, в които се показва голо или полуголо тяло – независимо дали става дума за скулптура, платно или балет… Явно не разбират разликата между изкуство, еротика и порнография???!!! Въпреки нашите възражения, все още е блокиран в сайта ни текстът със снимки от изложбата на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев”. И заради това, не можем да сложим линк към него. В името да се публикува този материал, сме се лишили от снимки, показващи в пълнота изложбата. Имахме и други подобни случаи с наши текстове и изображения, но това е тема за друг разговор. А който иска да види изцяло експозицията, нека посети Баня „Старинна” в Пловдив. Заслужава си…

[vprki]

„Дама Пика“, постановка Вера Немирова, диригент Павел Балев, открива юбилея на Варненската опера

С предпремиерните с��ектакли на операта „Дама Пика“ от П. И. Чайковски на 15,16 април 2022 се слага началото на юбилейните събития, посветени на 75-годишнината на Варненската опера (1947-2022). В постановъчния екип влизат именити български творци, авторитетни и желани с изкуството си на европейските сцени.

Начело на оркестъра е постоянният гост диригент на Държавна опера Варна Павел Балев, който освен гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, от тази година е Главен диригент и на Опера Лимож – Франция, постоянният гост режисьор Вера Немирова / на снимката горе/, която по покана на Виенската Щатсопера в началото на тази година възстанови своята постановка от 2007 г. на „Дама Пика“ на нейната сцена, а 3 месеца по-късно във Варна прави съвсем нов прочит на творбата. Сценографията и костюмографията са дело на талантливия художник с артистичната си международна кариера Юлиян Табаков. Хореографията за „Дама Пика“ носи почерка на Анна Пампулова, доц. д-р в департамент „Театър“ на НБУ, един от най-интересните съвременни български хореографи, създала за Варна хореографиите на „Омагьосани картини“ по музика на Нелко Коларов и на мюзикъла „Цар Лъв“.

Своя 75-годишен юбилей през 2022 г. отбелязва Държавна опера Варна, наследник на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. Неслучайно за пръв главен художествен ръководител е назначен Петър Райчев (1887-1960) - първият български световноизвестен белкантов тенор, варненецът, завладял оперната сцена на 3 континента, режисьор, проф. в Музикалната академия, с изключителен принос за развитието на българското оперно изкуство. Т��й подбира певците на национален конкурс в София, който се провежда в 3 тура, сформира оркестъра с г��авен диригент Руслан Райчев (1919-2006) и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. На 07.09.1947 г. варненци аплодират възторжено първата премиера на своя оперен театър – „Продадена невеста“ от Бѐдржих Сметана, в главната роля с Добринка Влахова. Припомнят от Варненската опера.

Преди спектакъла на „Дама Пика“ на 15 април 2022 г. във фоайето на втори балкон ще бъде открита документалната изложба „75 години Варненска опера“ с 15 винилни пана, проследяващи в текст и снимки историята на оперния театър. Авторите на изложбата Виолета Тончева – текст и съставителство и Славяна Иванова – дизайн се позовават на много информационни източници, сред които архивите на Държавна опера Варна, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, БНР, Държавен архив Варна; „Българският оперен театър“ от Розалия Бикс (1985), „Музикалната култура на Варна“ и „Балада за оркестър и диригент“ от Милко Димитров (2008, 2012), „10 книги за Варна“ (2010), „Живот и песен“ от Петър Райчев (2015, II изд.), „За Варненския балет ретро“ от Светла Трайкова (2018), „Руслан Райчев“ от Петър Райчев (2019), „Енциклопедия Варна. Театър“, лични архиви.

Петър Райчев

За юбилея се подготвят 3 костюмографски изложби, първата от които с костюми от най-старите постановки, ще видят в театралните фоайета най-напред зрителите на предпремиерната „Дама Пика“. Втората костюмографска изложба с костюми от мюзикъли ще придружава XIII Опера в Летния театър, а третата с костюми от по-близки години ще бъде през есента. Също през есента, в партньорство с екипа на ГХГ „Борис Георгиев“ и изкуствоведа Румен Серафимов, в галерията ще бъде експонирана голяма ретроспективна изложба на известната художничка Лора Маринова – дългогодишен сценограф и костюмограф на оперния театър. Ще има неочаквани и интересни изложби на двама прочути тенори - Емил Иванов - астрофотография и Калуди Калудов – рисунки.

Предвижда се в театралната зала да бъдат обособени 16 почетни кресла, брандирани с имената на заслужили творци на театъра и операта във Варна, сред които Петър Райчев, Руслан Райчев, Стоян Бъчваров, Станчо Станчев и други.

Руслан Райчев

Съществени акценти в богатата юбилейна програма ще бъдат откриването на скулптурния портрет на основоположника на Варненската опера Петър Райчев, дело на Явор Пенев и премиерата на Летописа за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна с автор Станка Димитрова, историк и изследовател. Убедени сме, че годишнината на Варненската опера ще се превърне в прекрасен празник не само за града, но и за цялата ни страна, както миналата година честването на 100 годишнината на Варненския драматичен театър.

Празничните събития вървят в кулминация към XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август с 20 спектакъла в 22 вечери, в които операта, балетът, мюзикълът и симфоничният концерт ще съберат почитатели – варненци и гости.

Под знака на традиционните летни премиери се очакват оперите „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно (07.07), диригент Светослав Борисов, режисьор Урсула Хорнер; „Набуко“ от Джузепе Верди (14.07), с постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, режисьор Сребрина Соколова; „Дама Пика“ от П. И. Чайковски (26.07) с постоянния гост диригент Павел Балев и постоянния гост режисьор Вера Немирова;

Павел Балев

„Ернани“ от Джузепе Верди (06.08), с постоянния гост диригент Григор Паликаров, режисьор Деян Прошев. Една от оперните кулминации ще бъде концертното изпълнение на „Отело“ от. Верди (17.08) под диригентството на маестро Павел Балев и изключителните български певци от световната сцена Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков. За пръв път от много години във Варна ще гостува чуждестранен оперен състав - Опера Крайова от Румъния ще представи „Мантията“ и „Джани Скики“ от Джакомо Пучини (16.06), диригент Джана Фрата, режисьор Крис Катена. Ще бъдат представени и балетни премиери и мюзикъли, така обичан жанр от Варненската опера.

В жанровото многообразие се вписват и симфоничните концерти – „Жените на Пучини“ (11.06) с маестро Якопо Сипари ди Пескасероли; Оперният концерт на Александрина Пендачанска (29.07), диригент Найден Тодоров; Crossover концерт – опера, джаз и танго (08.08), на пианото Фабрицио Моката, диригент Страцимир Павлов и „Вагнер и страстта“ (22.08), диригент Йордан Камджалов. Оперното лято ще завърши с голяма оперна гала (25.08), която маестро Григор Паликаров и режисьорката Сребрина Соколова обещават да бъде един брилянтен завършек на Опера в Летния театър, специално издание за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

Красимира Стоянова

Но да се върнем към предстоящите предпремиери на „Дама Пика“ на Чайковски. Операта е третата постановка на това заглавие в историята на Варненската опера. След първата сцен��чна реализация през 1961 г. с диригент Емил Главанаков, режисьор Николай Николов, художник. Мариана Попова балетмайстор Фео Мустакова, през 1973 г. с трактовката на „Дама Пика“ се заемат диригентът Недялко Недялков, режисьорът Емил Бошнаков, художникът Константин Радев и двама забележителни балетмайстори – Анастас Петров и Калина Богоева. Диригенти на хора в трите версии са съответно Петко Мечков, Кръстан Мисирков и сега Цветан Кръстев.

Вдъхновен от едноименната повест на. Пушкин,. Чайковски композира „Дама Пика“ по либрето на брат си Модест Чайковски, във Флоренция през 1890 г. само за 44 дни. Премиерата е на 19 декември (7 декември по стар стил) 1890 г. в Мариинския театър, в Санкт Петербург. Представлението има голям успех, посреща се с овации на публиката и положителни отзиви на музикалните критици. „Дама Пика“ се смята за едно от върховите постижения на оперното творчество на Чайковски.

Изключително авторитетен е екипът на „Дама Пика“ на Варненската опера, спектакъл, който слага началото на юбилейната ѝ годишнина. Вярваме, че и певческият състав ще допринесе за истинско преживяване на публиката.

Припомняме, че през август миналата година по време на „МоцАрт“ фестивал в Правец, ден преди премиерата на музикалния ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ с участието на студенти по оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров“ разговаряхме с Вера Немирова за „въпреки.com“. Тогава тя сподели, че ѝ предстои през януари 2022 във Виенската Щатсопера възстановка на нейната прочута постановка на „Дама Пика“ от 2007 година тогава с диригент знаменития Сейджи Озава. Планирано било това забележително музикално събитие за Виена да бъде почти две години по-рано, но Ковид пандемията го отложило. Това наложило и да се смени състава, заради други ангажименти на певците, между които и Анна Нетрепко в ролята на Лиза… Премиерата 2022 на "Дама Пика" във Виенската Щатсопера, с Валери Гергиев на диригентския пулт бе на 21 януари. Но малко повече от месец след тази премиера Европа, светът се промени, след като Русия започна войната в Украйна…Но това е друга, много тъжна и трагична тема…Само ще отбележим, че хората на изкуството, особено големите не е морално да бъдат близко до властта, особено тази на диктаторите. Толкова по въпроса.

Партитурата на "Дама Пика"

Да се върнем към разговора ни от лятото с Вера Немирова. Тогава тя разказа за себе си, че е израснала в театъра като дъщеря на опрения режисьор Евгени Немиров и на оперната певица Соня Немирова и е имала шанса да погледне от другата страна на сцената. Убедена е, че за нея не е имало алтернатива, както в най-старите семейства на артисти, където цирковите артисти предават на техните деца номера, които знаят, дали на стария клоун или стария акробат. Но не искала да става певица, защото майка ѝ била певицата в семейството. „Тя беше перфектна, тя беше устремена, тя беше изключително дарование. Аз, може би, имах някакъв глас, но нямах този устрем, това желание и тази необходимост, както има един певец, когато иска да стане певец. Това е, както искаш да пиеш вода, така да искаш да пееш. При мен това не беше така ярко изявено. Прекалено строга ми се струваше певческата дисциплина. Като дете ми се струваше твърде сурово и нечовешко!“. И избира режисурата. Според нея да си оперен режисьор е малко странна професия, защото човек винаги в нея е търсещ и дори, когато е прекалено уверен в себе си, винаги е разтакан от някакви съмнения, докато още не знае посоката. „Намеря ли я е за себе си, тогава знам и мога да я предам на другите, в смисъл на изпълнителите какво всъщност търсим. Става дума за съдържание, става дума за емоция, става дума за послания, най-вече. Аз съм много ��таромодна и търся послание във всяко едно произведение и сценично действие.

Мисля, че трябва да се търси послание, защото имаме работа с публика и най-вече имаме дълг и да просветим хората. Винаги се оглеждам в партитурата, в самия текст. На второ място - какво искаш да кажеш, каква ти е позицията, гражданската, човешката, емоционалната, накъде ще тръгне пътуването за всички в зависимост от това, което искаш да разкажеш.“ Целия разговор с нея за „въпреки.com” може да прочетете на https://въпреки.com/post/660556913896996864/

Очакваме да разберем нейното пътуване заедно с целия екип към „Дама Пика“. А в края на април ѝ предстои нова постановка – операта на Рихард Щраус „Ариадна от Наксос“ за първи път в България на сцената на Националната опера и балет. Но за нея в следващ текст. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архиви на Варненската опера, „МоцАрт“ фестивал, “Мартенски музикални дни”

[vprki]

Емил Табаков: Истинската музика не е, за да си почиваш с нея

„Навремето и публиката беше различна. И точно по тази причина, че ние гледаме да свирим все по-лесно напоследък. Но то не е само в музиката, а във всичко. То навсякъде - само шоу. Където и да отвориш, който и телевизионен канал - шоу някакво се предава. Нещо за масова употреба, повече народ да го гледа - това обичал народът. Но за целта той трябва да се образова”. Това казва в разговор за сайта „въпреки.com” композиторът и диригент Емил Табаков.

И продължава: „Навремето, преди 20-ина години имаше съвсем друг вид публика. Публика, която беше свикнала да слуша сериозна музика, както се казва. Сега такава музика не се свири. Има друг тип публика, която няма навика да слуша малко по-сложна музика. Да седнеш да я слушаш, а не да се забавляваш и да си почиваш с музиката от тежкия ден, когато си бил на работа. Това е забавната музика, но истинската музика не е да отидеш да си почиваш с нея. И за това до голяма степен смятам, че сме в��новни ние музикантите. Защото гледаме и на нас да ни е по-лесно, както всички хора гледат кое им е по-лесно вече.

Говори се само за пари, за изкуство почти не се говори.

И като по-лесно ни е на нас, така почваме да възпитаваме и публиката. Публиката стана съвсем различна от това, което аз си я спомням и каквато беше”, казва Емил Табаков. И споменава за публиката на диригентите Добрин Петков и Саша Попов, както и на композитора и диригент Константин Илиев и за това какво се е свирило по тяхно време. „И аз се учудвам на тяхната смелост, през 50 - те 60 - те години /на миналия век – б.а./какви неща са свирили. „Сега с лека ръка, гледам при произведение, което е малко по-сложно, публиката започва да си излиза. Защото няма една последователност, една възпитателна цел, посока, няма стратегия на тези симфонични оркестри. Стратегия на един симфоничен оркестър се прави от главния диригент, а не от оркестъра. А оркестърът точно това иска напоследък – те да се намесят, те да почнат да правят програмите едва ли не, да се намесят изцяло в работата на главния диригент. И го смятат иначе за диктатура. Има си ясни неща - главният диригент трябва да направи тази стратегия, този репертоарен план. Защото той го води нанякъде. Към издигане нивото на оркестъра и към образоване на публиката”, казва Емил Табаков. 

Откъс от разговора с Емил Табаков можете да чуете тук

Някой би приел неговата позиция като реакция на проблемите, които имаше като главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР или в Софийска филхармония. Не иска, обаче, да говори за това. Вероятно е огорчен от това отношение, когато беше пенсиониран в БНР, но позицията му в случая е принципна. Защото очевидно е изключително взискателен. А това не винаги среща симпатии. Виждали сме на репетиции на различни български симфонични оркестри как оркестрантите си цъкат мобилните телефони или се намесват със забележки към колеги или странични хора през главата на диригента. Демокрацията е пълна, казва Емил Табаков. И пита може ли, например, стюардесата да кара един самолет, а пилотът да отиде да сервира в салона. Или на парахода юнгата да отиде да командва, или в армията. „Има си определени неща. И без дисциплина изкуство няма. В музиката специално и то в ансамбловото изкуство - хорово изкуство, симфонично изкуство, без дисциплина нищо не може да стане”, казва диригентът и ��омпозитор.

„Взискателен съм в работата. Така стана, че

вече взискателност не се харесва.

Това се определя като диктаторство в България. Нещата се обърнаха в България, има криворазбрана демокрация. Те /оркестрантите – б.а./ смятат, че трябва да решат колко да се работи, какво да се работи, какво да се свири. По колко време да се работи, колко концерта да имат. Това е нещо обърнато и още повече, няма в нашата държава кой да каже - има неща, които се правят в една професия по този начин. И то точно от тази криворазбрана демокрация. Всеки смята - всички сме равни вече и това е”, констатира Емил Табаков. И добавя, че това е нещо страшно, пълно неразбиране, незачитане на йерархия в професията. Отбелязваме и предпочитанията на оркестрантите към гост - диригенти, а не към титулярни главни диригенти. „Всички музиканти предпочитат така, защото гост - диригентът идва за малко и не е длъжен да изгражда един оркестър. Това не е постоянната работа с един оркестър. Затова за оркестрантите е по-добре да няма главен диригент, защото той изисква. И го предпочитат да е по - млад, защото е по-лесно”, казва диригентът. Според него даже много оркестранти не знаят кои са Константин Илиев и Добрин Петков. Или няма никакво значение за тях. Гледат да свирят по-лесни произведения. Защо за тези пари трябва да свирим такива сложни произведения, питат. Въобще не трябва да съществува такъв въпрос, смята Табаков без да отрича ниското заплащане в областта на културата у нас.

И продължава:

„В България няма шанс за промяна така, както върви.

И както се ръководят нещата отиват много зле и са съвсем зле. Да не говорим за нивото, което слушаме и всички смятат, че са много добри. Ние не се сравняваме с постиженията в света, могат да се гледат записи. Като че ли това не ни интересува, смятаме, че така на нас да ни е лесно, изгодно. Да не говорим, че на пръв план излиза въпросът със заплащането, което е абсолютно мизерно, смешно, никъде по света няма такова. Ние сме най-зле дори и от всички съседни държави. Но аз мисля, че не може това да е само проблемът, за да се стигне до това ниво. Защото ако получим заплатата на Виенската филхармония аз питам – ще почнем ли да свирим като нея? Така че парите са много важни – това е отношението на нашата държава към хората, които се занимават с изкуство. Което е трагично. Това някак си потиска самочувствието на музикантите и ги лишава от всякакво желание да работят. Това е ясно на всички. Но въпреки това, аз смятам, че като си почнал да учиш музика �� като си се отдал на това изкуство от малък и след този огромен труд, който си положил независимо от условията, ти не можеш да не служиш на това изкуство, след като си го избрал независимо какво става наоколо”, казва Емил Табаков.

Юлиян и Мартиан - двамата братя бяха заедно и на защитата на Мартиан /д./

Това, че той не е диктатор в изкуството личи от неговите синове - по-големия Юлиян Табаков и по-малкия Мартиан Табаков. И с двамата сме правили разговори във „въпреки.com”, и двамата са ни правили впечатление със свободата на своя дух и на своето изразяване, което не е свързано напълно с музиката. Въпреки, че и двамата имат отношение към нея, а Мартиан дори засвири по-късно. А последното постижение на Мартиан беше защитата на неговата магистратура в Националната художествена академия с мощна изложба. „��питаха музиката, но се отказаха. И аз съм доволен, че си намериха посоката. Абсолютно по собствени начин, избрали са си пътя и си го гонят. Така става най-добре. Свободни хора.”, споделя бащата. И припомня една история от преди много години, когато Добрин Петков дошъл на гости при Емил Табаков, за да гледат ноти. И видял стаята на Юлиян, който бил малък тогава - цялата стая в едни конци, пътеки, камъчета… И Добрин Петков казал – „цял живот

съм си мечтал моите родители да ми разрешат такова нещо.

Да мога да си правя каквото искам”. Юлиян бил изрисувал стените, вратата на стаята. „Каквото си решил си е правил, не сме му се месили. Това му е дала свобода някаква, да избира, да прави това, което иска”, споделя Емил. 

Мартиан и Емил - баща и син, които са наистина приятели и колеги в изкуството

И добавя, че двамата братя, които имат разлика от 17 години имат връзка, което ние видяхме и на защитата на Мартиан. Брат му беше до него през цялото време, след като специално беше дошъл от Индия. А Емил Табаков пък беше пътувал рано сутринта от Скопие, където беше имал концерт. „Малкият много се влияе от големия, в някои неща - обноски, гледа учи се. Много са различни, въпреки че като братя са в много добри отношения, защото много братя и сестри не са в добри отношения. Докато те имат една привързаност един към друг”, добавя Емил Табаков. Казва, че Юлиян е непукист, лежерен в живота не се вживява много, въпреки че е изключително прецизен в работата си. Знаем как подготвяше своята изложба преди време в галерия „Райко Алексиев”, когато разговаряхме с него. А Мартиан също е изключително прецизен и отговорен. И двамата изключително творческо въображение.

Буряна /в центъра в бяло/ винаги е до своите мъже

Докато разговаряме телефонът на Емил Табаков звънва. Обажда се съпругата му Буряна. Питаме дали няма някакъв проблем. Не, оказва се, че трябва да се вземат някакви елементи за скулптурите на Мартиан от вилата им в Бистрица. Непрекъснато пътуваме и носим нещо, смее се Емил. И добавя, че за изложбата на Юлиян, която се откри във Варна, нещо непрекъснато е трябвало да бъде пращано. И това го прави майката - жената, който очевидно е зад своите мъже и ги подкрепя. Една мисия, заслужаваща изключително уважение. А колкото до бащата, той продължава своята музикална посока. Емил Табаков е автор на девет симфонии, концерти за оркестър, концерти за различни инструменти, Реквием по латински текст, камерни и солови произведения. Повечето от тях са написани по поръчка на Международни фестивали и известни изпълнители. Издадени са на CD за звукозаписни компании - Naxos, Gega, Balkanton, отличени са с национални награди и са често изпълнявани в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Турция и други страни.

Изложбената защита на Мартиан в НХА беше оценена по достойнство и от Емил Табаков

Записал е в България Малер - Симфонии №1 до № 10, всички симфонии на Шостакович. Признава, че често е било колосална мъка, защото пак се е появил въпросът от оркестрантите - защо трябва толкова да свирим. Но сега тези записи се продават в Америка, Япония с много хубави рецензии. Излязъл в Германия и диск с негови симфонии. И там отбелязали, че

в България има такава музика, а те не знаели.

По този начин се научава нещо за нас, казва композиторът и диригент. Но при нас целта е ако може по-лесното да се хване. И споделя, че напоследък стана много модно да се свири музика от филми. И казват колко много публика има на филмова музика. Пита защо трябва да има оркестър, хор, докато върви картинката като я има музиката вече композирана и записана. Казва, че това е негово мнение и обяснява как са му разказали за тези концерти в чужбина и защо имат такъв успех. Слагат зрители из залата като клакьори. И когато свършва съответната част те ръкопляскат и цялата публика се втурва да пляска след тях. „И нашите музиканти казват – как ни пляскат, а на симфоничен концерт не е така”, отбелязва Табаков.

Големи музиканти са изпълнявали негови произведения - Патрик Галоа, Филип Бернолд, Жан Филип Колар, Тим Хю, Юри Башмет, Минчо Минчев. Но все пак композиторът и диригент казва: „Ние не си уважаваме нашата музика в България и изпълнителите ни трудно се хващат да свирят нови произведения от български автори. Смятат, че това не е достатъчно престижно и че инструменталистите са като че ли на по-високо ниво от българските композитори. Аз смятам, че ние вървим ръка за ръка. Българското музикално изкуство съществува горе - долу от един и същи период. И се развиваме заедно. Както във Франция Берлиоз е вървял със своите музиканти заедно, докато нашите изпълнители категорично отказват и не желаят да свирят българска музика. А има хубава българска музика, професионална”, казва Емил Табаков. И дава пример с руската музика и музиканти, които налагат своите композитори и каналът MEZZO непрекъснато ги излъчва. Може би един от малкото примери за налагане на съвременна българска музика все пак е диригентът Герган Ценов в САЩ, който направи един много значителен концерт и в България с Нов симфоничен оркестър миналата година.

Колкото до своите планове Емил Табаков казва, че композира, дирижира, но не в България, освен на Мартенски музикални дни в Русе или на Варненско лято. Ще има концерт на закриването на 26 март на 57-то издание на Международния фестив��л в Русе тази година с Фестивален оркестър и Хор „Проф. Васил Арнаудов”. „Там стана една много хубава традиция. Преди седем години за първи път събраха оркестър от възпитаници на Националното училище по изкуствата "Проф.Веселин Стоянов" - Русе. Дойдоха музиканти от целия свят и стана много приятно. И тази година за трети път ще направим същото нещо. Има много хубава атмосфера и оркестърът е на много високо ниво. Програмата е Елгар – Концерт за виолончело  със солист Александър Сомов и Менделсон – Театрална музика „Сън в лятна нощ“, ама цялото с четец, хор и певци. Дано да се запази в Русе този фестивал”, си пожелава Емил Табаков, който също е свързан с Русе и като образование, и като работа през годините. ≈

Текст: Стефан Джамбазов и Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Есенните изложби в Пловдив надникват отвъд повърхността

„Отвъд повърхността” е заглавието на тазгодишното издание на Националните есенни изложби в Пловдив. Те се откриват по традиция на 1 септември и продължават до края на месеца. Куратор отново е проф. Галина Лардева, изкуствовед, а участници тази година са Калоян Илиев – Кокимото, Мартин Трифонов, Атанас Тотляков, Мартиан Табаков, Юлиян Табаков, Шевкет Сюнмез, Богдан Александров, Даниел Леков, Моника Роменска и Явор Костадинов.

Очакваме с нетърпение изложбите, защото Галя Лардева винаги сполучливо комбинира различни медии, в които работят художниците, а и те винаги са в широк спектър на възрастта и опита. Ето как кураторката обосновава темата: „Когато се говори за нещата, които остават под повърхността, в израза имплицитно се съдържат внушения за сетивна слепота, за скрити от очите на непосветените тайни, които биха могли да ни се разкрият единствено в лоното на някакво особено състояние, което само по себе си – като в магически театър – кара нещата да придобият плътност и да напуснат предустановените си очертания”.

И още: „Една от ключовите сфери, които обема синтезното виждане „отвъд повърхността“, представлява преосмислянето на субектния опит – личното преживяване на света на създателя на художественото произведение: мисленето на автора като рецептивен център, не като създател на готов творчески продукт, а като източник на синтезното виждане; мисленето на човека - създател като процесуалност, отиваща отвъд клишето за „творчески път“; като носител на заключената в повърхността на творбата медиумна разлика между видимото и невидимото; като преживяна биографичност; като импулси, които движат едновременно света и човека”, пише проф. Галина Лардева.

Галина Лардева в двора на Балабановата къща в Пловдив

Тази година се навършват 51 години от началото на това голямо събитие – Есенните изложби. Началото е поставено на 17 декември 1967 г. На тази дата в дома на Атанас Кръстев – Начо Културата, възрожденската къща на ул. „Д-р Чомаков“ № 5, е показана самостоятелна изложба от 33 акварела на Георги Божилов. Няколко години по-късно, през есента на 1970 г., се откриват няколко самостоятелни изложби в къщите и дворовете на Старинен Пловдив. В самото началото те са наричани Камерни изложби в Стария град, като в тези първи години са представяни предимно пловдивски автори. Бързо след това форумът се превръща във важно събитие за художествената сцената в България, а заедно с това се променя и неговото название на Национални есенни изложби. От 2000 г. кураторите на Национални есенни изложби се избират на конкурсен принцип. Първият осъществен проект по този начин е „Визия/Звук“, чийто куратор е Галина Лардева. А от 2013 г. тя е назначена за артистичен директор на форума, който да отговаря за техническото, организационното и художественото качество в представяните изложби. Тогава тя стартира с проекта „Форсиране на избора“. Следват „Отстранени системи”, „Ан пасан” и „Огледало” и „Плацебо”.

Калоян Илиев - Кокимото на своя изложба в столичната галерия “Аросита”

Тази година по темата „Отвъд повърхността” в Къща Мексиканско изкуство ще се представят Калоян Илиев – Кокимото с рисунка и обект в залата, а на двора ще има скулптури на Мартин Трифонов. В Къща Хиндлиян ще бъдат Атанас Тотляков на верандата с графика, Мартиан Табаков на двора със свои скулптури и неговият брат Юлиян Табаков с рисунка и обект в Мааза. В Балабановата къща ще бъдат Шевкет Сюнмез – живопис на първи етаж, Богдан Александров- живопис в дълбока зала, Даниел Леков – фотография на първи етаж, Моника Роменска – графика в сводеста зала и Явор Костадинов – живопис в двора. Преди време Галина Лардева беше казала за „въпреки.com” по повод поредно издание на изложбите: „Класическите конвенционални медии, разбира се, са си живи. Живописта няма как да умре. Просто медиата не е проблемът, проблемът е в дълбочината, в посланието, в анализа, в рефлексията, в други неща, не медиата носи изкуството”.

И продължи: „Да кажем, че това е един стоп кадър на нещата в момента за мен. Това е автопортрет при всеки автор и при мен като куратор. А спецификата на Националните есенни изложби е, че тук се представят съвременна живопис, съвременна графика, съвременна пластика, скулптура, рисунка. Това е един форум, свързан с тези класически медии, така е започнало още в края на 60-те години, така е минало през 70-те, 80-те години. Така продължава и когато на кураторски принцип се организират изложбите. В съвременния български контекст е много важно да се реабилитират тези класически медии, да се говори за съвременна живопис, съвременна графика. Защото някак си по инерция, когато се говори за съвременно изкуство се подразбират другите форми - видео, пърформанс, инсталации… Все още работата на изкуствоведа и на куратора е да изглажда тези грапавини в разбирането”, каза Галина Лардева.

Мартиан Табаков и Мартин Трифонов с техните скулптурни инструменти на ул. “Цар Самуил” в София по проект на фондация “Въпреки”

Тази година отново подборът и посоките са подобни. С някои от художниците сме разговаряли във „въпреки.com”, а и те са свързани с приятелски и дори роднински връзки, което говори за общност в посоките и търсенията, колкото и да са различни. Мартиан Табаков и Мартин Трифонов са приятели, колеги, даже заедно свирят на свои скулптурни инструменти. Бяха и преподаватели заедно в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука” в София. Сега Мартиан не е вече там, след като реши да се отдаде по-спокойно на творчество, но има свое отношение към обучението по изкуство и то също е отвъд повърхността. „Ходил съм в чужбина и тук. Децата в чужбина ги водят от малки. Те още не могат да си кажат името, но отиват пред някоя картина. И почват да пеят песнички, да е забавно. Нищо не разбират сигурно от картините, обаче те влизат в тях и по-късно като по - възрастни търсят това приятно изживяване, което са имали в галерията. И израстват заедно с изкуството по този начин. А тук някак си изкуството е като че ли нещо отделно, дето всеки е чувал изкуство, но какво е то никой не се е сблъсквал и интересувал от него”, каза Мартиан.

Юлиян Табаков

А брат му Юлиян, който е художник, сценограф, фотограф, илюстратор, не се спира на едно място в България и по света. Беше споделил пред нас за артистичния живот у нас, че не му допада много: „Някак си като живееш 20 години в Париж, в Лондон, тук е много уютно, но в една много ограничена рамка, което не значи, че е лошо, но една ограничена рамка сама по себе си не предразполага за развитие напред или то би било много по-голямо, ако рамката е по-голяма. Мен вече ми се иска по-големи скокове да се правят, не да се ходи като японка, гейша, цъка, цъка, а овчарски скок да се прави. И това означава не аз да го правя, а много хора, които един друг да се надскачаме, да има някаква щафета, да има някакво развитие. Мен това много ми харесва и ми липсва донякъде тук. Сега, като дойдат приятели от Стокхолм ние веднага почваме да говорим какво ще правим, някакви много по-готини теми. Тук битовизмът много силно присъства, захлупва ни направо. То така и при нас, засега при хората, но аз не съм от тях”. Така че неговото присъствие в Пловдив си е постижение за кураторката. А ние сме убедени, като гледаме имената на участниците, че освен интересни творби, ще има на Есенните изложби в Пловдив тази година много естетически и социални провокации отвъд повърхността. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Всяка изложба е разказ, история

Изложбата  „Изкуството като противодействие“ в ГХГ на Варна „Борис Георгиев“. внушава темата за противодействие срещу консервативното, кичозното, пошлото, евтиното. Срещу заблудите и спекулациите в изкуството. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

Логичният път на всяка култура се състои в това тя да премине през различни канони, норми, след това прераствайки в нова система, която се променя и (надяваме се) преодолява консервативността. А най-способно на това е изкуството като най-динамичния, променящ се, свободен елемент в една култура. Как? По пътя на търсене на нови форми, изразни средства, начин на работа, нов път.

Поредната дискусия по време на изложбата

Изложбата се откри на 13 септември и продължава до 11 октомври във великолепните пространства на галерията. Това е второто издание на този форум – първото се открива през 2017 г. под същото мото, но с доста по-малко участници – само шест. В настоящия проект са включени работи на 32-ма автори – Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черкелов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото. На първия етаж на галерията могат да бъдат разгледани двете самостоятелни изложби – на Станислав Памукчиев и на Любен Генов – а на втория се помещава общата изложба, включваща 30 художници от различни поколения с коренно различен стил, светоусещане, използвани изразни средства. Проектът има �� образователна цел – изложбата е съпроводена от лекции по темата на Станислав Памукчиев, Свилен Стефанов, Владимир Иванов, Димитър Трайчев, Красимир Русев, Валери Чакалов, Филип Зидаров.

В дъното вляво творбата на Валери Чакалов, в средата на Венцислав Занков, вдясно на Катрин Томова

За първи път кураторът на изложбата изкуствоведът Румен Серафимов среща тезата за изкуството като противодействие на културата още по време на следването си в Националната художествена академия в една от книгите на проф. Атанас Натев (1929-1998). При разговора ни за изложбата той споменава два негови труда, които са му повлияли – „Цел и самоцел на изкуството“ и „Изкуството като антитеза на културата“. Идеята, обаче, произлиза от трудовете на известния изкуствовед и културолог Валтер Бенямин, който говори и за мултиплицирането в изкуството. Тази негова теза ще споменем отново малко по-късно.

Вляво творбата на Димитър Трайчев, вдясно на Венелин Шурелов

„Времето беше такова – тоталитарно, с много силно изразена нормативност в българската култура и изкуство. Именно затова тази теза на Бенямин така силно ме заплени още през 70-те години. Нашето желание като галериен екип и експерти беше да изберем и покажем сериозно, професионално изкуство на доказани във времето художници“, споделя Румен Серафимов. Говорим си за масовата развлекателна култура, без която не може, но която най-често е пошла и евтина. За изчерпването откъм идеи. За маниеризма като последен стадий преди големи промени, като последна фаза в даден цикъл на развитие.

„В момента се намираме в такава фаза на преминаване от постмодернизъм към хипермодернизъм. Последният осъзнава, че са загубени пътят и навиците за търсене на по-сериозни и по-духовни идеи, освобождавайки място на повърхностната игра и иронизирането, които принизяват художествения език. Всяко едно изкуство пък е огледало на човешкото художествено съзнание.

Картина на Веселин Начев

А съзнанието, понякога, се намира в период на упадък“, разсъждава Серафимов, споменавайки и книгата на Марио Варгас Льоса „Цивилизация на зрелището“, която представлява своеобразен анализ на културата на ХХ век и нейното „опошляване“. „Особено през втората половина на ХХ век доминират забавлението, усещането за ментална празнота, повтаряемост, липса и загуба на смисъл“, споделя кураторът, а ние като зрители, без съмнение, можем да кажем, че точно срещу това се противопоставя настоящата изложба и авторите в нея – срещу несериозната, евтина, маниерна култура, която ни залива отвсякъде, срещу профанизацията на вкуса, срещу кича, срещу деградацията – както обществена, така и индивидуална. „В това море от масова и ниска развлекателна култура трябва да има някакви острови. А галериите и музеите би трябвало да бъдат точно това“, категоричен е Серафимов.

От изложбата на Любен Генов

Дълго говорим за хармонията – за това, че е невъзможно да бъде постигната в обществото, в човешките отношения – рядко и мимолетно, в самия себе си – също доста трудно. Хармонията като вечната, най-трудно постижимата цел и състояние; вътрешната хармония като спасение. Трябва ли художникът да бъде в хармония със себе си, за да прави стойностно изкуство? Имайки предвид, че най-великото изкуство (често) е правено от артисти с трагична съдба – определено не. И може би това е поредното доказателство, че изкуството е едно от малкото съвършени неща на този свят – и то съвършено “без да иска”. Може би връзката между личната съдба на автора и произведенията, които създава, е незначителна. Може би художникът е в хармония със себе си, единствено, когато твори. А всъщност, от друга страна, истината е съвсем друга – именно дисхармонията ражда хармония. Почти винаги тя се ражда не от друго, а от вътрешните противоречия и терзания; подтикът идва в отговор на нещо преживяно – то може да е травмиращо, дори отвращаващо – важното е в какво ще бъде преобразено, след като излезе навън и бъде превърнато в изкуство. Хармонията живее единствено в произведенията на изкуството. А за публиката, копнееща и търсеща я, изкуството се превръща в спасение.

Творбата на Иво Бистрички

Връщайки се на въпроса за противодействието, темата за абстракционизма няма как да не се намеси. Какво по-голямо противодействие от стила, създаден срещу всичко възприето в изобразителното изкуство до момента, срещу всичко конкретно, разпознаваемо, срещу всеки образ, който можем да назовем. А като говорим за противодействието – то винаги е живяло в изкуството. То е най-естествената негова характеристика и аспект, то съществува като феномен, явление, то представлява едно от най-важните понятия, което не бихме могли да игнорираме или подценим. Без него изкуството просто нико��а нямаше да има способността да се променя, нямаше да има стилово развитие. А обикновено всеки стил се създава като противодействие на предишния. Любопитен е фактът, че колкото по-напред във времето отиваме, толкова по-кратки стават периодите на различните движения и стилове. Защо? Защото в съвременната епоха нещата по начало се променят много по-бързо. Защото вече има изобилие от всякакви художествени средства. Защото с времето хората започват да се отегчават все по-лесно от всичко и постоянно имат нужда от разнообразни развлечения. Както заключи и кураторът изложбата, менталната умора е главният виновник за смяната на стила. Както знаем, обаче, старите стилове често отново се връщат на мода.

Картините на Свилен Стефанов

Освен за противодействието, Бенямин говори и за мултиплицирането в изкуството като нещо отрицателно и неслучайно много културолози и изкуствоведи не са съгласни с тезата му (макар да е абсолютно прав относно определени неща, например: „Дори при най-съвършената репродукция едно нещо липсва: мястото и времето на художественото произведение - неговото неповторимо битие на територията, на която то се намира. В това неповторимо битие и само в него е протичала историята, на която произведението е било подложено в течение на своето съществуване.“ (Бенямин, В. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“). Тук, обаче, не говорим за репродукции. По начало във всеки автор можем да срещнем друг, да усетим влиянието от великите имена, както е и в тази изложба – можем да видим Анселм Кийфер, Ники дьо Сен Фал, Жан-Мишел Баския, Джаксън Полък… Въпросът е как художниците ще трансформират тези влияния.

Творбите на Мартиан Табаков

С Румен Серафимов си говорим за експозицията и за ��ова, че във всяка изложба би трябвало отделните работи да общуват помежду си, да има диалог между тях. Те живеят един живот, който никога няма да се повтори – в тази подредба, в тази последователност, в това пространство. Една и съща изложба би могла да носи съвсем друго усещане и внушение, ако е аранжирана по различен начин. Ясно е срещу какво се противопоставят работите и авторите в настоящия проект в Градската галерия на Варна, но дали има противодействие между отделните произведения в експозицията? Тук можем да видим живопис, скулптура, инсталации, видеоарт, както и отделно – две самостоятелни изложби, които също контрастират една с друга – тук си позволявам да цитирам и написаното в предварителния текст към изложбата /на кураторския екип на галерията/ - „гладката, абстрактно-експресионистична и полихромна форма на Любен Генов и информалната, материално-веществена и ахроматична пластична структура на Станислав Памукчиев.“.

От изложбата на Станислав Памукчиев

Именно затова подредбата е една от най-основните, значителни и трудни стъпки при организирането на един подобен проект. Всяка изложба е разказ, история, а във всяка история трябва да има плавни преходи, скрито внушение и замисъл, интригуващи обрати в сюжета. Необходимо е да бъде вложена мисъл отвъд, чисто и просто, естетиката. В този случай тази задача безспорно е изпълнена успешно.

Творбите на Чавдар Петров

Несъмнено при всяка обща изложба най-често задаваният въпрос към куратора, който навярно вече звучи банално, е какво обединява всички тези, в настоящия проект 32-ма, автори. „В повечето случаи почти нищо. Обединителното е професионалното ниво. В различието на използваните художествени средства и форми тук се създава една богата картина, една панорама“, казва кураторът, като добавя, че предстои да бъде издаден и подробен каталог към изложбата, който ще включва и първото издание на проекта „Изкуството като противодействие“. Догодина пък ще бъде открито и 10-ото юбилейно издание на „Август в изкуството“ с мото „Истина – симулация“.

Филип Зидаров

Диалог, съпоставка, съпротива и, разбира се, противодействие са все думи, често използвани в предварителните текстове към изложбата. А именно тези неща са най-важни в един такъв проект. Той е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”. Спонсори на художествения форум са Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, НУИ „Добри Христов“.

Картина на Васил Василев

Изложбата може да бъде видяна в Градската галерия на Варна до 11 октомври 2022.

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Архив на ГХГ, Варна

P.S.на „въпреки.com”: На водещата снимка от ляво на дясно: Румен Серафимов, Станислав Памукчиев, Доротея Павлова, директор на галерията и Любен Генов. Според нас това е забележителен и мащабен проект на ГХГ на Варна. За повечето от художниците сме публикували текстове при нас. За съжаление, няма как да публикуваме снимки на всички участници в изложбата или на техни творби. Предварителният анонс за проекта може да прочетете тук .

[vprki]

С „Приключенията на Доктор Дулитъл“ се открива „Панаира на куклите“

С премиерата на спектакъла на Столичния куклен театър „Приключенията на Доктор Дулитъл“ по Хю Лофтинг, режисьор Катя Петрова, сценография и костюми Юлиян Табаков,  музиката Христо Йоцов, се открива днес 12-ия Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“.

С това издание се честват 20 години от създаването му. Събитието се организира от Столичен куклен театър (СКТ) и Столична община и е част от Календара на културните събития в София. И тази година столицата ни се превърне в дом на магията на кукленото изкуство, като събере артисти от цял свят! Фестивалът продължава до 18 септември.

И тази година в програмата на „Панаир на куклите“ са включени спектакли на световно известни трупи. Невероятните артисти от Zero en Conducta (Испания) ще са гости на София с представлението “Механика на душата”. Зрителите ще могат да го гледат на сцената на Столичен куклен театър, салон „Гурко“ № 14 на 12.09  /понеделник/ от 19:00 ч.

"Механика на душата"

В същия салон, канадската трупа La Fille Du Laitier ще представи своя прочит на популярното произведение на Шекспир – „Макбет“, със спектакъла “Макбет мюе” на 15.09 /четвъртък/ от 19:00 ч.

“Макбет мюе”

Приказните герои, от още една класическа история, ще пренесат малки и големи във вълшебния свят на куклите! На 16.09.2022 /петък/ от 19:00 ч. и на 17.09 от 11:00 ч. в салон „Янко Сакъзов“ 19, Столичен куклен театър ще представи още едно премиерно представление в рамките на фестивала - „Палечка“ по Х. Кр. Андерсен. Драматизация, режисура и сценография - Магдалена Митева, музика - Никола Стоянов.

Любопитни са и участниците, които ще представят изкуството си на открито. Парковете на София ще се изпълнят с огнедишащи дракони (Compagnie les Contes d'Asphaldt – „Отфрид“), музиканти – марионетки (Antamapantahou – „Струните на музиката“), индийски слон в реални размери (Centre de Titelles de Lleida – „Хатхи), актьори с огледални костюми, светещи в тъмното (Mirror Family – „Сини братя“) и много други!

"Палечка"

В 12-тото издание на фестивала ще участват 13 български трупи и 15 чуждестранни театри. Повече от 200 творци от Франция, Канада, Испания, Италия, Гърция, Белгия, Чехия, Словения, Словакия, Германия и България ще представят своето изкуство пред столичани и гости на София. Представленията ще се играят на сцените на Столичен куклен театър, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Общин��ки културен институт „Красно село“, „Топлоцентрала“, “I am studio”, “City Mark Art Center”, театър “Ателие 313”. Уличните спектакли ще се състоят в Борисова градина, парк „Заимов“, парк „Света троица“, Градска градина, парк НДК, Южен парк, археологическия комплекс „Западната порта на Сердика“, градина Кристал.

„Отфрид“

И тази година програмата е разнообразна и обхваща всички възрастови групи. Сегментите включват куклен театър за най-малките (бебешки представления), детски спектакли, куклен театър за възрастни, улични представления. За пръв път на това издание публиката ще може да гледа и микро театър – представления за 1 до 4 зрители. 

След успеха на представения през 2021 г. онлайн модул и тази есен платформата fest.sofiapuppet.bg ще е активна. Представленията ще са достъпни в рамките на 48 часа и ще са напълно безплатни за всеки на територията на Република България.

Пълната програма на фестивала можете да откриете на www.sofiapuppet.com и на www.fest.sofiapuppet.bg.

„Панаир на куклите“ е неделима част от културния календар на нашата столица. От артистичния ѝ облик и от всичко онова, което я формира. Градът ни се превърна в привлекателно място за срещи на творци от световния куклен театър, на бляскави артисти, играещи под открито небе и на млади таланти със смели и провокативни изяви.“ – споделя Кирякос Аргиропулос, артистичен директор и създател на фестивала.

Кирякос Аргиропулос, снимка: Стефан Джамбазов

20 години от създаването на форума честват неговите организатори - Столичния куклен театър. Международният фестивал-биенале за уличен и куклен театър "Панаир на Куклите" се организира за пръв път през 2002 г. От 2004 г. става част от Календара на културните събития на Столична община. Трупи от над 25 държави са гостували до този момент.

Припомняме, че по повод на Осмото издание на фестивала през 2016 година Кирякос Аргиропулос, тогава и директор на Столичния куклен театър каза за „въпреки.com”: „Градът ни се превърна в привлекателно място за срещи на творци от световния куклен театър, на бляскави артисти, играещи под открито небе и на млади таланти със смели и провокативни изяви. Тази година един малък акцент слагам върху най-малките. Досега във фестивала се играеха най-различни представления - стилове, жанрове, техники, за деца и за възрастни, но като че ли пропуснахме най-малките. И така може би затварям кръга – от нула до най-дълбока старост зрители ще има на фестивала”, каза тогава и като режисьор Кирякос Аргиропулос. /Целия разговор с него във „въпреки.com” може да прочетете тук /

И тези негови идеи продължават да се реализират на фестивала и в сегашното му 12-то издание.

„Приключенията на Доктор Дулитъл“

Припомняме и, че още на 10 февруари т.г. председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев обяви театралните награди „Икар“, които не са с номинации, а се обявяват предварително като решение. Награда на АКТ-УНИМА за значим принос в развитието на българското куклено изкуство бе присъдена на Кирякос Аргиропулос. Той е директор на Столичния куклен театър от 2002 г. до 2019 г. През годините е и режисьор на десетки спектакли като „Кой има магарешки уши?“ и “Принцесите и Змеят”, които може да гледате и до днес. Той е основател на Международния фестивал за уличен и куклен театър Панаир на куклите / Puppet Fair, по чиято организация още работи активно при всяко издание.

Кирякос Аргиропулос /л/ получи наградата си от Дарин Петков/д/, председател на УС на АКТ-УНИМА и директор на Държавния куклен театър в Стара Загора, снимка: Стефан Марков

Кирякос Аргиропулос говори тогава �� за кукления театър за възрастни. Защото понякога има предубеждение, че куклите са само за деца. „Трябва да покажеш на възрастния зрител, че куклените представления са стойностни и са на едно високо художествено ниво. Че това са представления, които засягат теми, насочени към мислещия човек. И тогава ще се увеличава интересът към кукления театър за възрастни.“ И в годините това се доказа в репертоара на българските куклени театри от различните градове, а и от създадените частни трупи.

Очакват ни вълнуващи преживяване за деца и възрастни на 12 издание на „Панаира на куклите“. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала, Стефан Джамбазов и Стефан Марков

[vprki]

Форум „Изкуството като противодействие“ в ГХГ - Варна

Художественият форум „Изкуството като противодействие“  е най-мащабното събитие за годината в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Той е амбициозен, артистичен, смислен и представя художествения ни пейзаж в контекста на времето, в което живеем.

Изложбата се открива на 13 септември в прекрасните пространствата на галерията, една от най-забележителните сгради на Варна с история и спомени за изключителни личности не само в областта на изкуството. Това е второто издание на художествения форума, който е подготвен и организиран от ГХГ- Варна като специфична страна от музейната ѝ дейност. Неговата цел е да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители в различните родове визуално изразяване. Форумът ще даде възможност за съществуване на още едно качествено културно събитие във Варна, което ще развие естетическия вкус към съвременното изкуство и ще допринесе за обогатяването на музейния фонд и експозицията на галерията от съвременни творби. Подчертават организаторите.

Милко Божков, снимка: Стефан Марков

Художественият форум ангажира за своето второ издание водещи имена от българските визуални изкуства. Голяма обща експозиция и две самостоятелни изложби ще бъдат открити в рамките на мащабното събитие, което ще продължи цял месец. „Изкуството като противодействие“ представя в рамките на един месец (13.09. – 11.10.2022 г.) изложба от съвременно българско изкуство – живопис, пластика, обекти, инсталации, видеоарт, концептуално изкуство.  В нея са поканени 32-ма доказани български художници от различни поколения: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черкелов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Мартиан Табаков, снимка: Стефан Марков

Кураторският екип на Градската художествена галерия - Варна, представя концепцията си за събитието: “Наименованието на форума  – „Изкуството като противодействие“ – е инспирирано от тезата на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин, който разглежда изкуството като активно противодействие срещу склонността на всяка културна система към изграждане на консервативни, възпиращи отношения и естетически норми. В съвременния контекст ние, организаторите на новия форум, възприемаме високото, професионално изкуство като културно противодействие срещу все по-агресивно налагащата се профанизация в разбиранията и вкусовете на днешното общество, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на човека.“.

Любен Генов и Станислав Памукчиев, снимка: Мария Райчева

На целия първи етаж на Варненската галерия  ще бъдат представени самостоятелни изложби на двама значими художници – проф. Станислав Памукчиев и Любен Генов. Формира се интересен концептуален диалог и съпоставка между два различни типа живопис – гладката, абстрактно-експресионистична и полихромна форма на Любен Генов и информалната, материално-веществена и ахроматична пластична структура на Станислав Памукчиев.

В голямата зала на третия етаж ще бъдат представени 30 художници. В тази експозиция са съсредоточени най-характерните изразни средства на съвременното изкуство – инсталации, обекти, видеоарт, дигитални форми, концептуална живопис. Колекцията безусловно ще предизвика повишен интерес у културната публика и много сериозен отзвук в артистичната общност и медиите. Безспорно е постигнато обогатяване на художествения език, интересни съпоставки между различните визуални форми в съвременното изразяване, силно внушение от разнообразни смисли и идеи.  

Картина на Катрин Томова, снимка: Александър Николов

Друг важен аспект в артфорума е съжителството и диалога на художници от различни поколения – от големи имена като Милко Божков, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Надежда Олег Ляхова, Чавдар Петров, Веселин Начев, Венцислав Занков, през забележителни артисти като Галина Шехирян, Катрин Томова, Венелин Шурелов, Красимир Русев, Иво Бистрички, Румен Димитров, Цветелина Максимова, до най-младите като Стефка Георгиева, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Веселин Начев, снимка: Стефан Джамбазов

Една от съществените цели на форума, както обявяват организаторите: „Изкуството като противодействие“ е неговият образователен ефект. Намерението е чрез предвидената дискусия „Съвременното изкуство днес“ и чрез осем лекции от изявени български художници и изкуствоведи да се даде възможност публиката и особено на младата аудитория да се запознае със сложните и специфични изразни особености на съвременния визуален език. Големите и доказани имена, участващи във форума, живите срещи с тях в предвидените лекции, сериозната и смислена атрактивност на произведенията им, безусловно ще стимулират интереса и активността на публиката.”

Венелин Шурелов, снимка: Стефан Джамбазов

За осъществяването на форума „Изкуството като противодействие“  ГХГ- Варна е установила партньорства с престижни институции в сферата на художествената култура: Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, НУИ „Добри Христов“. ��едийни партньори са Българско национално радио - Радио Варна, БНТ - Варна, електронните издания за култура “Портал Култура”, “Въпреки” и “ArtVarna.net”.

Картина на Иво Бистрички, снимка: Стефан Джамбазов

Припомняме, че във „въпреки.com” сме писали много в наши публикации за повечето от участващите в художествения форум творци и то неведнъж. Няма да затормозяваме читателите с многобройни линкове. Текстовете може да откриете в търсачката на платформата ни. Но не може да не отбележим, че Градската художествена галерия във Варна, нейният екип са наши приятели, с които си сътрудничим от години. През 2018 година по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, вдъхновен от преподавателите проф. Андрей Даниел, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов най-мащабната изложба беше именно в тази галерия. Тя беше с учениците на незабравимия и забележителен творец Андрей Даниел, които участваха с почти 100 произведения, част от които от различни страни на света, където някои от тях живеят и работят. Самият Андрей пожела тази изложба да бъде тук в тези великолепни пространства. / За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук. /

ГХГ "Борис Георгиев", Варна, снимка: Александър Николов

След по-малко от три години на 24 януари 2020 година Андрей напусна нашия свят…Тогава Стефан Джамбазов, независимо, че бе с тежко онкологично заболяване реши да подготви фотоизложбата“ Андрей Даниел – последните седем години“. Проектът бе одобрен и изложбата бе представена на „Аполония“ в Созопол, в Пловдив, в галерия „Академия“, в градската галерия в Русе. Стефан получи покана и от Румен Серафимов, изкуствовед и куратор във Варненската галерия, автор на каталози и книги, приятел. Те двамата готвеха фотоизложбата. Но месец преди да се открие и Стефан отлетя…Открихме я заедно с Румен през април 2021. Тази година тя бе представена в нашия културен център в Берлин след няколко отлагания заради Ковид пандемията. Споделяме всичко това и заради смисъла на заглавието на сегашната изложба „Изкуството като противодействие“, и заради приятелство, и заради духа, който носи Градската галерия във Варна…

Успех на художествения форум, на творците и организаторите. Поздравления за проекта, културно събитие, важно за цялата ни страна в нелеко време за всички нас.

Откриването на форума е от 19:00 часа на 13 септември. Изложбите ще бъдат експонирани до 11.10.2022 г.  Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура" по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”.≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Александър Николов, Стефан Джамбазов, Мария Райчева и Стефан Марков

P.S.на „въпреки.com”: За съжаление, няма как да публикуваме снимки на всички участници в изложбата или на техни творби.

[vprki]

Трийсет и седмата „Аполония“ - с любов и вдъхновение под открито небе

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откриват 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува отново и, както миналата 2020 заради пандемията от Covid-19, ще бъде изцяло открито.

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията и предупрежденията, че ни заплашва нова вълна притеснява, но Аполония все пак ще я има и то с прекрасна програма.се намери изход. Българските артисти с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 37-то издание на феста, а когато преди две години попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 37- то издание, заради неизвестността от развитието на пандемията. Питаме я сега в контекста на един от традиционните вече от години акценти в програмата: „Каква е нейната цена успеха „Празниците на изкуствата Аполония“ да са толкова обичани, чакани?“.

Маргарита Димитрова, снимка: архив на фондация "Аполония"

А тя е лаконична: „ Работа, познание, работа, любов, работа!“. Отбелязва, че тази година програмата е била подготвена отдавна и бързо. Артистите от различните изкуства обичат и за тях е удоволствие и чест да са участници на Празниците в Созопол. А ние знаем, че Маргарита Димитрова и нейният екип сътрудници ден след финала на поредната „Аполония“ тръгват в подготовката на новата. Дори често имат планове и уговорки за следващи години. Стандарти!

И така, откриването е на 30 август в Амфитеатъра на Созопол с концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, който тази година отбелязва 60 години от създаването си с диригент маестро Пламен Джуров. Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнета, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. Софийски солисти са носители на всички български награди и много международни отличия.

Пламен Джуров на репетиция със "Софийски солисти" в зала "България", снимка: Стефан Джамбазов

Солистка на концерта на Празниците е талантливата ни прекрасна цигуларка Лия Петрова, която свири на великолепната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735. А както каза Маргарита Димитрова „оркестърът я обича и тя ги обича“. Само припомняме, че преди време „Софийски солисти“ и Лия Петрова направиха бляскаво едномесечно турне в Япония. А преди малко повече от месец в рамките на 52-рия Международен фестивал „Софийски музикални седмици Ансамбълът под диригентството на маестро Джуров изпълни забележителна програма в зала „България“ -две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ и забележителната 14-та симфония на Дмитрий Шостакович. „Софийски солисти“ начело с Пламен Джуров са от честите гости на Празниците и винаги са прекрасни програми и великолепни солисти. Любов!. Тази година в програмата на откриването ще бъдат изпълнени произведения на Телеман, Сен-Санс, Бела Барток, Холст.

Да, един от акцентите на Празниците са годишнините. Стогодишнината на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ ще бъде отбелязана с концерта на 31август от 19 часа в Амфитеатър на Джаз сектет, ръководен от прекрасния музикант Михаил Йосифов и негови студенти. Този концерт е част от великолепната програма на Академията през юбилейната 2021, в която младите музиканти и преподавателите им показаха вековния дух на българската Алма Матер на музиката. Най-младият ректор в история ѝ проф. Сава Димитров с амбиция и въображение налага смисъла и истинското ѝ място в културния облик на страната ни. Един друг юбилей, който отбелязва целия свят, особено Аржентина – 100 години от рождението на Астор Пиацола е в програмата на „Аполония“ на 3 септември от 21 часа на Амфитеатъра. Изпълнителите - Йован Богославлевич (Сърбия) цигулка, Цветан Недялков китара, Маргарита Калчева контрабас, Матиас Гонзалес (Аржентина) бандонеон, Людмил Ангелов пиано. Не за първи път Пиацола е в програма на фестивала. През 2017 година Софийски солисти заедно със знаменитите Красимир Щерев /акордеон/ и Георги Василев /китара/ изпълниха двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър.

Живко Петров /л/ и Людмил Ангелов /д/ на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

А маестро Ангелов има специално отношение към аржентинския композитор и за „въпреки.com” по повод годишнината на Пиацола, роден на 11 март 1921 г. сподели: „Неговата музика ми беше позната отдавна и винаги ми е харесвала. Но в момента, в който започнах да я изпълнявам, усетих онова много специално привличане, което определени автори ми оказват. Това мигновено емоционално въздействие на музиката му, абсолютно директната емоция, е вероятно едно от най-големите ѝ качества. Свирил съм многократно негови произведения, с различни формации, и не преставам да ѝ се възхищавам и обичам“. За Людмил Ангелов ще споменем и малко по-късно.

В контекста на годишнините на „Празниците“ ще отбележат и един тъжен юбилей – 30 години от смъртта на признатия за от най-великите вокалисти Фреди Меркюри на 4 септември от 21 часа в Амфитеатъра. Точно 30 години след като Фреди Меркюри отлетя от този свят, българските музиканти почитат великите Queen. Acoustic Queen Project включва над двайсет от най-големите хитове на групата. Те ще прозвучат за пръв път на „Аполония“. Това е една от премиерите в Созопол. Тръгнахме с Фреди на минорна вълна и затова не можем да не споменем като акцент в програмата два вълнуващи концерта за талантливи хора, загубили битката с Корона вируса. На 2 септември от 21 часа в Амфитеатъра „В памет на Димо Стоянов - P.I.F.“ с участието на Ерсин Мустафов, Влади Ампов – Графа, Влади Михайлов, Дичо. А групата написаха: „Миналата година, няколко дни преди Коледа почина Димо Стоянов, вокалист на P.I.F., всеотдаен музикант, безрезервно вярващ и подкрепящ младите, човекът, който прибираше сутрин звездите…Този концерт е посветен на него.“. А на 4 септември от 19 часа в Амфитеатъра е концертът „Спомен за Камен Чанев“ с участието на Иван Момиров, Кирил Манолов /един от най-близките му приятели/, Юлиян Константинов и Вяра Шуперлиева пиано.В края на ноември 2020 се сбогувахме с Камен Чанев, певеца, покорил с гласа си световните сцени, изключителния професионалист и скъп приятел. Камен Чанев беше най-успешният български тенор с международна кариера. Той беше солист на Националната опера и балет – София и на Пражката опера. Завършва Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Специализира в Римската академия за изкуство и култура при Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера . Лауреат е на конкурса Йоси Бьорлинг, Швеция. Името му се свързва преди всичко със сцените на Виенската Щатсопера и Арена Ди Верона, гостува и на големите оперни театри в Европа, Азия и САЩ.Неговата звезда продължава ярко да блести, красивият му глас звучи в спомена за великолепните и неповторими образи, които създаде…

Ако се вгледаме детайлно в Програмата на Празниците, те е винаги имат някак своя драматургия, а не само акценти. Тази година се налага в концертите и квартетът. С усмивка Маргарита Димитрова казва дали е на добро тази четворка. Убеждаваме я, че с такива програми и изпълнители не може да не е за добро. На 1 септември от 19 часа в Амфитеатъра са Клавирните квартети на Йоханес Брамс със звездни музиканти Лия Петрова - цигулка, Румен Цветков - виола, Александър Сомов - виолончело и Людмил Ангелов – пиано.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

Маестро Ангелов и първият носител на наградата на фондация „Аполония“ Аполон Токсофорос и почти всяка година в Созопол ни радва с концертите си – рецитали или съвместно със забележителни музиканти Александрина Пендачанска, Веско Пантелеев-Ешкенази, Живко Петров… А на 31 август четиримата пианисти, които ни възхитиха още през 2015 година зала 1 на НДК Ангел Заберски, Георги Черкин, Живко Петров и Иван Янъков ще са специалният квартет, който в изпълненията си преплита класиката и джаза виртуозно. Прекрасни музиканти – челисти Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, обединени в Underground Cello Quartet премиерно ще ни представят програмата си. Вълнуващо, нали? Но и да пропускаме и рецитала на изключително талантливия пианист Сергей Редкин на 3 септември. Той има забележителна кариера, а тази година спечели втора награда на един от най-престижните музикални конкурс�� Кралица Елизабет в Брюксел, Белгия.

Очакват ни и други премиери в киното, в литературата и не само. Една е много специална, поне за нас – „Ангелски хроники“ е първата книга на директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров на 2 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия.

Найден Тодоров, снимка: Кирил Христов

Тогава ще бъде представена и последната книга на Мария Касимова-Моасе “Записки от Шато Лакрот“. И двете на издателство „Колибри“. А на 5 септември на същото място и в същия час Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова.

На 2 септември от 22 часа в лятното кино предпремиерно ще гледаме филма „Февруари“ на Камен Калев. Да не забравяме и документалното кино, пристрастие на селекционера на филмовата програма на Празниците“ проф. Божидар Манов. На 1 септември от 20 часа е премиерата на документалния филм „Живот от живота“ на Стефан Командарев, посветен на драматичната тема за донорството в България.

Стефан Командарев /л/ и Божидар Манов /д/ на "Аполония", снимка Стефан Джамбазов

За втори път след 2019 година майсторски клас ще има и Александрина Пендачанска. Тогава на концерта на учениците ѝ тя каза, че открила за себе си, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм го научила от майка ми /Валери Попова/ и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни и вълнуващи срещи с публиката. Те предстоят, като първата среща е с маестро Пламен Джуров и Софийски солисти, ще чуем писателя Захари Карабашлиев, ще почетем Камен Чанев…Ще си припомним забележителното списание за култура на БТА ЛИК, което спря през 2013 година. После се появи с един два специализирани броя, но сега на „Аполония“ генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев ще съобщи неговото възраждане. Специално за “въпреки.com” той написа: „БТА ще представи броя на завръщащото се емблематично за българската култура списание “ЛИК”, посветен на изкуството по време на пандемията, на “Аполония” в Созопол.

Маргарита Димитрова и Кирил Вълчев, снимка: БТА

Аполон е едновременно покровител на изкуствата и предводител на музите, но и лечител, включително срещу чума. Според мита през Троянската война той девет дни изпращал със стрели чума в лагера на ахейците, а след жертвоприношения за омилостивяването му спрял заразата. Аполон спрял и чумата в Атина след като загинали 100 хиляди души и полисът загубил Пелопонеската война срещу Спарта през V век преди Христа, за която чума Тукидид пише, че била “толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея”. Двете начала в Аполон - на изкуството и на лечителството намерили продължение в синовете му - най-великия певец на Древностра Орфей и бога на медицината Асклепий. На “Аполония” със списание “ЛИК” за изкуството през пандемията БТА иска да покаже, че изкуството лекува и грижата за душата ни е лекарство, което е не по-малко важно от лечението на телата ни. За да “ваксинира” с новини за изкуството през тази година БТА създава и нова редакция за знание и култура, наречена “ЛИК” по името на емблематичното списание, издавано от националната информационна агенция на България. “Post nubila Phoebus” (“След мрачно време - Феб”), ни уверява древната сентенция как след неприятностите идва Феб (Слънце, както наричали Аполон). Със следващия брой на “ЛИК” БТА планира да покаже, че това е вярно, като разкаже за идващата в края на лятото “Аполония” в Созопол“. На добър час на ЛИК, списание, създадено още през далечната 1965 година, което винаги очаквахме и четяхме, като бързахме и да се абонираме, за да го имаме…

И за финал на този въвеждащ текст към 37-то издание на Празниците на изкуствата Аполония за една изненада и необичайно представена, която ни очаква от 31 август в двора на Художествената галерия – Фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“, куратор Елена Филипчева. Той е архитект и любител травъл фотограф. Завършва архитектура в София през 2002 и специализира в Oosterhuis NL – Ротердам. През 2004-2006 работи за Foster+Partners – Лондон, след което създава студио MESHROOM за архитектурни визуализации. Той води уъркшопи за постпродукция и експериментира с интериорен дизайн и създаване на мобилни игри. Неговият проект Loft 9b е номиниран за най-добър проект на Archilovers за 2015, а фотографите му са публикувани от National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom.

Димитър Караниколов, снимка: архив на фондация "Аполония"

В последните години пътува на специализирани фотографски експедиции в Монголия, Мианмар, Ботсвана, Исландия, Етиопия и други в опит да заснеме автентични места и хора и непознати гледни точки със своя дрон. През 2019 печели IPA (International Photography Awards) в категорията травъл фотография, а през 2020 става Aerial Photographer of the Year в категория изящно изкуство. До момента има 4 самостоятелни фотоизложби.

И ако миналата година винилите със снимките от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ (светла да е паметта и на двамата, обичаха/обичат Аполонския Созопол) бяха изложени на оградата на двора, сега фотографиите на Димитър Караниколов ще са на земята. И посетителите ще ги гледат „отгоре“, като дронове ниско летящи, ако можем да си го представим с повече въображение…

Фотография на Димитър Караниколов, снимка: архив

И да очакваме в деня на откриването на Празниците новия носител на наградата Аполон Токсофорос.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фондация „Аполония“

[vprki]

Софийска филхармония с концерт в Мюзикферайн във Виена през новия сезон

Директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров спази традицията, която въведе с влизането си в длъжност преди две години да представя новия сезон още преди да е свършил сегашният 90-ти за най-авторитетния ни национален оркестър.

Всеки концерт от 91-вия сезон на Филхармонията ще е празник обещава маестрото. А той, както сме се уверили изпълнява заедно с екипа си обещаното. Много вълнуващи срещи със изключителни музиканти очакват меломаните, а и не само тях, а всички, които обичат хубавата музика. Но безспорно голямото събитие е концертът на Софийска филхармония под диригентството на маестро Тодоров в Златната зала на Мюзикферайн във Виена на 5 декември т.г. Диригентът, който обича да изпреварва официалната информация отбеляза преди дни в социалните мрежи: „Тази година празнуваме 120 години от рождението на Панчо Владигеров. На 21 март Софийската филхармония изнесе цял концерт с произведения на големия български композитор. На 5 декември в златната зала на Musikverein нашите национални филхармоници ще изпълнят и неговата Рапсодия „Вардар“ - (https://www.musikverein.at/konzert/eventid/41328). Щастлив и горд съм, че ще бъда част от това събитие. Но, разбира се, това съвсем няма да е първият път, когато музиката на Панчо е била изпълнявана в тази зала. Още през 1921 година, когато той е бил едва на 22 години, негови произведения са били изпълнявани в Musikverein не от друг, а от Виенската филхармония. Да, имаме с какво да се гордеем, но за тази цел трябва първо да помним...“.

Найден Тодоров

А сега допълни: „Ще изпълним още „Жар птица“ от Стравински и симфонията „Из новия свят“ на Дворжак, изцяло славянска музика. Имаше предложение да свирим Брамс, защото им казах, че обичаме романтичната музика, но им казах, че на тях тяхната музика няма да им свирим. Виенска филхармония е дирижирал и българският диригент Хераклит Несторов, чието име научих едва сега“.  В този контекст Найден Тодоров специално отбеляза, че с изключение на конкурса 7/8, когато ще се изпълняват български произведения и на 3 март, когато е целодневният концерт с българска музика, който ще завърши накрая със съвместен концерт на Софийска филхармония и „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров  през сезона ще може да се чуе музика на Георги Андреев, Панчо Владигеров, Мартин Георгиев, Марин Големинов, Васил Казанджиев, Георги Минчев, Любомир Пипков, Симеон Пиронков - старши под диригенството на неговия син Симеон Пиронков – младши, Петко Стайнов, Емил Табаков, Борислава Танева, Александър Текелиев и Виктор Чучков. Напомни, че преди време е планирал концерти с изцяло българска музика, но го отчита като грешка, защото според него не бива да отделяме българската музика от световната, тя е част от нея.

През сезона Националният филхармоничен хор ще отбележи своя 75-ти рожден ден с програма, събрала най-доброто от кантатно - ораториалната музикална съкровищница. За този юбилей пристига един от най-големите хорови диригенти Ервин Ортнер. И тук е мястото да отбележим, както подчерта и Найден Тодоров, че още преди 43 години Филхармоничният хор под диригентството на знаменития ни хоров диригент Георги Робев е концертирал в Мюзикферайн под диригентството на самия Рикардо Мути. Това припомняне беше поводът маестрото да уточни, че правят големи неща, но те вече са се случили. Той винаги набляга на темата за паметта и за всички големи музиканти съградили в годините това, което е днес Софийска филхармония и ще продължи да бъде.

И в предстоящия сезон филхармониците ще си партнират с изпълнители от световните сцени. Сред тях: оперните звезди Александрина Пендачанска – 17 октомври 2019, Бенджамин Апл – 23 април 2020, Елина Гаранча – 23 септември 2019, Паата Бурчуладзе – 3 ноември 2019, Соня Йончева – 15 ноември 2019. Александрина Пендачанска ще е сред солистите на Миса солемнис на Бетовен под диригентството на маестро Емил Табаков. С поредица концерти ще се отбележи и 250 години от рождението на Бетовен, в които ще видим и чуем изключителни изпълнители. Тук е моментът да отбележим изключителното присъствие на една от най-знаменитите оперни певици на нашето време Елина Гаранча. В първата част на концерта тя ще изпълни репертоар от Пучини, Верди, Чилеа, Бизе, във втората част - канцонети. „Тя ще пее сама, което мен ме изненада, обикновено певците искат да имат партньори, малко да си починат, някой друг да поеме. Тя е поела да пее сама, но за нейния ранг не е изненадващо“. Сподели Найден Тодоров за концерта ѝ под негово диригентство, който ще е в зала 1 на НДК.

снимка: http://iopera.es/elina-garanca/

В края на февруари, когато ни гостува знаменитото сопрано Анджела Георгиу в разговор за „въпреки.com” маестро Найден Тодоров ни сподели под секрет, че в следващия сезон очакват самата Елина Гаранча и ето след малко повече от три месеца тя ще бъде тук. Изключителното мецосопрано от Латвия е сред най-ярките звезди на оперната сцена, но има и своите пристрастия към камерния репертоар. Този сезон Метрополитън опера откри със „Самсон и Далила“ с Елина Гаранча и Роберто Аланя. Любопитно е, че певицата тръгва по световните сцени преди всичко с немски и френски репертоар и по-късно се насочва към белкантото. Дебютът ѝ като принцеса Еболи в „Дон Карлос“ на Верди е 2017 година в Париж. В ролята на кралица Елизабет в този спектакъл е Соня Йончева. Добавяме, че преди време в разговор с Александрина Пендачанска тя специално отбеляза възхитата си от явлението, както я нарече тогава Елина Гаранча.

Маестро Найденов с присъщата си емоционалност каза, че е най-горд с триумфалното завръщане след 50 години и този път дирижирайки Софийска филхармония на Кшищоф Пендерецки. Това може би е един от най-големите акценти в сезона, свързан тясно с годишнината на Филхармоничния хор. „Казвам нещо лично – когато стана дума какво да дирижира тук, аз казах: „Как какво – ваше произведение“. А какво да бъде? Той ще дирижира неговата симфония с много хорове, детски, оркестри и т.н. „Седемте порти на Йерусалим“. Аз съм много горд участник в неговата премиера, тогава свирих втори тромпет в оркестъра в Израел под диригентството на Лорин Маазел. Оттогава ми е мечта да видя това произведение на българска сцена. Не съм си мечтал да го дирижира лично той, но ето, че нещата отиват нататък. Имаме потвърждението на Пендерецки“. Припомняме, че този композитор и диригент, един от най-великите музиканти на 20-ти, а вече и на 21-век е бил на софийска сцена през далечната вече 1969 година. Вторият му гастрол е през 2006 година на Мартенски музикални дни в Русе. Ръководеният от него оркестър „Симфония Варсовия” изпълни тогава „Симфониета за струнен оркестър” от Пендерецки, „Камерна симфония” от Шостакович, „Холберг сюита” от Григ и „Адажио за струнен оркестър” от Самюел Барбър. В Русе той отбелязва, че вероятно през 1969 година властите не са одобрили произведенията му, изградени основно върху църковни мотиви и повече не получил покана за концерт в България. Неговото произведение изпълнено в Русе е композирано в памет на папа Йоан Павел II.

Много знаменити музиканти ще имат своето завръщане след дълги години в България като големият пианист Иво Погорелич, който ще изпълни Концерта за пиано на Шуман. Сред гостуващите пианисти са Паул Бадура Скода, както Найденов го нарече бащата на Филхармонията, защото той е роден през 1927 година, една година преди създаването ѝ, както и големите български музиканти Людмил Ангелов, Милена Моллова, Виктория Василенко, Георги Черкин, Евгени Божанов, Борислава Танева, Лилия Бояджиева и други. „Следващия сезон ще направим цикъл „Цигуларите“. И независимо, че цикълът е само от няколко концерта, ще има една плеяда от български и небългарски цигулари. А��бена Данаилова с концерт за цигулка на Корнголд, завръщане на Вадим Репин, Веско Ешкенази, Светлин Русев с няколко концерта, Лиа Петрова, Виктория Муллова. Тя е феноменална цигуларка, която, признавам си, дебна от моите студентски години. Ходил съм в съседни държави да слушам нейни концерти. Изненадан бях, че тя не е идвала в България. Завръща се Сара Чанг. Федор Рудин, който е новият концертмайстор на Виенска филхармония и е внук на забележителния композитор Едисон Денисов /преди доста години имахме щастието да го видим и в София по покана на незабравимия диригент Емил Чакъров – б.а./ ще дойде тук да представи концерта на дядо си. Ще дойдат Шломо Минц, Юлиян Рахлин. Ще има плеяда големи цигулари на нашата сцена“. Специално подчерта маестро Найден Тодоров.

И продължи: „Понеже съм диригент са ме интересували много и диригентите, тъй като солистите носят имиджа на един оркестър, но него правят диригентите. Ще се завърне Антони Вит /той печели 1971 година втора награда заедно с Марис Янсонс на конкурса за диригенти „Херберт фон Караян, когато Емил Чакъров получава трета награда едва на 23 години – б. а. /, с когото оркестърът работи с невероятно удоволствие, може би най-добрият диригент на Полша. Ще се завърнат на наша сцена Алфред Ешве, Густав Кун, Шарл Детоа, Сперанца Скапучи /тя дирижира концерта на Александрина Пендачанска при откриването на Новогодишния музикален фестивал 2016 година с изпълнения на Александрина Пендачанска и Пловдивска филхармония – б. а. /. Във връзка с годишнината на хора пристига признатият за номер едно хоров диригент Ервин Ортнер. Едно от най-трудното за следващия сезон е, че успяхме да ангажираме знаменития немски диригент Клаус Петер Флор, който е бил на наша сцена и предстои триумфалното му завръщане 40 години по-късно. Росен Миланов идва с Верди „Реквием“. От следващия сезон Софийска филхармония има нов главен гост диригент Саша Гьоцел, така обичан от българската публика. Той е музикант на компанията Колумбия артистс и има много ангажименти и затова през следващия сезон ще има само  два концерта, но в следващите четири години ще направи две огромни поредици от големи симфонии. Имаме една сериозна палитра от силно качествени диригенти. Сезонът ще бъде завършен от Фредерик Шаслин. Завръща се един любимец на филхармонията Йоханес Вилнер. От българските диригенти, естествено, Емил Табаков, Георги Димитров, Мартин Пантелеев, Росен Миланов, Росен Гергов, Павел Балев, Пламен Джуров, Константин Илиевски“. Изброява Найден Тодоров с изключително уважение и почит към колегите си.

Емил Табаков на репетиция в зала “България” на Симфония на Хилядата от Малер

Сред звездните солисти са и изпълнителката на Дойче Грамофон виолончелистката Камил Томас на 13 май 2020 и най-популярната кларинетистка в света Шарон Кам. Ще има и други приятни изненади обещава маестрото, но предстои да ги разберем и оценим. А той с присъщото му чувство за хумор и не без ирония продължава: „Решихме, че 100 - годишнината трябва да бъде повече от 90 - годишнината – искаме да достигнем до нея с градация. Относно произведенията – старали сме се да има за всеки. Смятат ме за несериозен, защото обичам филмовата музика – ще има филмова музика. Постарали сме се да имаме програма и за твърдите фенове – тези концерти са с по-малко публика – когато свирим големите симфонии на Шостакович, на Брукнер, на Малер. Това са произведенията, които са връх в класическата музика, те са произведения, които показват, че един оркестър има определена класа. Ще открием с първа симфония от Малер /12 септември 2019, диригент Саша Гьоцел/, ще закрием с 10 симфония от Малер /25 юни 2020, диригент Фредерик Шаслин/. По средата ще чуете още Малер, но ще има и Брукнер с осма и пета симфония, отдавна неизпълнявана тук. Няма да я дирижирам аз, но феноменалният български диригент Павел Балев /19 март 2020/, а осмата ще дирижира Емил Табаков /21 ноември 2019/. Трябва да благодарим на хората, които в силни и в слаби години са подкрепяли Софийска филхармония. Всичко това правим за публиката. В този сезон са включени изпълнители и произведения, които бяха пожелани от публиката в анкетите. Щастлив съм, че част от тези желания съвпадаха и с нашите собствени желания“. Уточняваме, че анкетата, за която говори Найден Тодоров беше пусната и в социалните мрежи и както разбираме много хора са откликнали. Маестрото о��ещава, че всички, които са предоставили и координатите си, ще получат личен отговор от Филхармонията.

След голямото събитие – концерта на Софийска филхармония в Мюзикферайн във Виена, той ще се повтори в столицата на Хърватия Загреб. Уточняваме, че от 1 януари 2020 година Хърватия поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Както се пошегуваха от Филхармонията вече имат опит от Българското председателство 2018 година, за което сме писали особено с грандиозния концерт на финала с 8 симфония на Малер, Симфонията на Хилядата под диригентството на маестро Емил Табаков и австрийски солисти. В рамките на шегата, но и не съвсем маестро Найденов, съобщавайки предстоящия концерт в Хърватия, вместо Загреб каза Залцбург. Поправи се веднага, но зад този лапсус разчетохме нещо, дай Боже, предстоящо. В Залцбург през 1926 година знаменитият диригент, признат за един от най-великите на нашето време Херберт фон Караян се дипломира като пианист в залцбургската консерватория Моцартеум с концерт № 1 на Панчо Владигеров.

Александър Чобанов и Найден Тодоров

На финала на традиционното представяне на следващия сезон на Софийска филхармония маестро Тодоров обяви: „Възстановяваме с Фортисимо концертите в Голямата зала, както и тези в Камерна зала за новото поколение мъничета. Тяхното място е в Камерна зала, където могат да отидат и да пипнат. Продължават и концертите с детския филхармоничен хор“. Бяха представени и детайли от детската програма, като затова се погрижи Александър Чобанов, който специално подчерта как Людмил Ангелов и Максим Ешкенази ще запознават децата с музиката на Сергей Рахманинов, чиято опера „Алеко“ по поемата на Пушкин „Цигани“ е създадена, когато е на 18 години…По - малките ще научат за музикалните инструменти от приказките, които ще им разкаж��т музиканти и артисти. Найден Тодоров е изключително ангажиран с нови идеи за въвличането на децата в света на музиката не, за да станат непременно музиканти, а за да открият нови светове. Споделял е тези свои идеи пред „въпреки.com”. Предстои интересен и вълнуващ сезон на Софийска филхармония, да му се насладим и зарадваме. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Мартиан Табаков: Ние не живеем с изкуството, то е нещо отделно от нас

„Ние тук правим само паметници. Може да се прави скулптура в градско пространство като чисто изкуство, просто като намеса. Нещо, което тук почти го няма. Като скулптор, като човек, който се разхожда из града, виждам много неща, които ме дразнят. Така че напълно се интересувам от тази дискусия, която водите. Има някаква разпиляност при нас, иначе съм виждал по света много неща, които са различни”. Това казва младият скулптор и художник Мартиан Табаков по повод дискусията „Скулптурата и градът”, инициирана и осъществена неотдавна от „Медиа въпреки”, издател на сайта „въпреки.com”.

И продължава: „Някой иска да си направи нещо такова с някакви парички, лесно се достига това, монтира си паметник, където пожелае - говори с този, говори с онзи и хоп – паметниче. Приятничко, но то става в някакъв затворен кръг от хора.

И няма цялостна концепция

за това къде да има такива места, как да стане. Един пример е за този паметник при Женския пазар в София - някакво свободно място и те - хоп, това място е хубаво, едно паметниче да сложим. Малко несериозно като ситуиране. Първо, на мен въобще не ми харесва като паметник. Второ, това просто е някакво случайно място, което се е образувало там и са решили да го попълнят. Има и един друг пример - отстрани на Академията при галерията. Въпросът е, когато се прави паметник, те хващат каренцето за паметника, правят го да изглежда що - годе прилично. Слагат му плочици, слагат му не знам какво си. Няма цялостна концепция, на едно определено място се прави нещо дето що - годе да е хубавичко, но не е обосновано добре”, казва младият скулптор.

Мартиан Табаков със своя учител проф. Емил Попов

Мартиан Табаков завърши неотдавна Националната художествена академия като бакалавър, сега му предстои и магистърска защита пак там и отново под ръководството на проф. Емил Попов, скулптор, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” и за когото ще ста��е дума и по-нататък. Мартиан е преподавател и в Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука" в София, което е завършил преди години в специалност „метал”. Сега преподава рисуване и изобразително изкуство. Събрали се млад отбор преподаватели и било много приятно. Директората на училището Лилия Балева, с която също сме водили разговор във „въпреки.com”, поощрява идването на млади хора и си е направила добра селекция, според Мартиан.

Питаме го за проблемите в образователната система във връзка с изкуството. „Ходил съм в чужбина и тук. Децата в чужбина ги водят от малки. Те още не могат да си кажат името, но отиват пред някоя картина. И почват да пеят песнички, да е забавно. Нищо не разбират сигурно от картините, обаче те влизат в тях и по-късно като по - възрастни търсят това приятно изживяване, което са имали в галерията. И израстват заедно с изкуството по този начин. А тук някак си

изкуството е като че ли нещо отделно,

дето всеки е чувал изкуство, но какво е то никой не се е сблъсквал и интересувал от него”, казва младият преподавател. Той е поел тази работа, защото смята, че също се учи по този начин. Допълва неговите търсения, придобива увереност и за себе си. Добавя, че са много приятни децата и вижда в тях надежда за бъдещето. „Това, което виждам в училище са едни много свежи деца - чисти. И лека - полека лека нещата се променят. Училището за приложни изкуства е едно безопасно място, после те се сблъскват с една по-сурова действителност и някои от тях се отказват”, казва той. 

Това е част от нещата, които направи Мартиан на пленера в Долно Камарци

Познаваме Мартиан Табаков от неговите работи преди малко повече от година от пленера в Арт център „Вихрони” в село Долно Камарци. Тогава един колекционер и ценител Тодор Стайков организира и финансира този пленер за завършващите студенти от академията, който вече стана традиционен /беше осъществен и тази година/ отново в Арт центъра на проф. Вихрони Попнеделев. На Мартиан тогава му бяха направили впечатление изоставени черни учебни дъски в купения от Вихрони училищен стол. Поиска разрешение от художника да ги използва и ги изрисува. Резултатът стана ясен при закриването на пленера - забележителен. Каза, че е отишъл в онзи стол и изпитал нужда да ги оползотвори по някакъв начин. Не може да обясни как при него стават нещата и в живописта. Просто му е приятно да се занимава и с това.

„Някак си при мен

оставям си ръката да ме води,

стигам да някакви резултати и тогава с главата продължавам. Нарисувам си нещо, после някаква комбинация от неща. Започва да ми става интересно и точно затова се занимавам и с музика малко. И с текст. В общи линии гледам отвсякъде да ги добавя нещата, за да сглобя нещо. Това е някакъв комплексен процес от събиране на неща, които са ми интересни и сглобяването им”, обяснява художникът, скулптор, а и музикант. „Бях тръгнал да правя едни музикални скулптури в ателието, когато изработвам някаква скулптура. В един момент осъзнах, че тези предмети, инструменти, с които правя скулптури имат интересен звук или интересен техен си живот и звукът е част от него. И в един момент усетих, че самите звуци, които се случват по време на един процес са много интересни и лека полека почнах да правя предмети точно с тази цел, за да мога да извличам звук от тях и да правя атмосфера. Те са основно от метал за момента, но мисля лека - полека да доразвивам проекта. Той също се върви паралелно с другите проекти”, споделя Мартиан , който има и номинация за дебют в Националните театрални награди „Икар” за 2016 година за авторска музика и изпълнение на живо в „Росмерсхолм“ от Хенрик Ибсен, реж. Явор Кирилов, Театър – Студио Персона.

Скулптурните фигури на Мартиан Табаков бяха сред най-впечатляващите творби на изложбата в галерия “Васка Емануилова” в София

Всъщност музиката идва при него и по посока на семейството. Баща му е известният композитор и диригент Емил Табаков. А негов брат - 17 години по-големият Юлиян Табаков, един много интересен артист, с когото във „въпреки.com” също сме правили разговор. „За музикалното влияние мисля, че е някаква комбинация от неща. От малък съм ходил на концерти, слушал съм много музика, живея в тази среда и въпреки, че не съм професионален музикант, някак си се съчетаха нещата. Почнаха да се сглобяват в тази насока. Скулптурата и изобразителното изкуство вземат превес над музиката. И при брат ми е така”, казва Мартиан. Опитвали се да го учат на виолончело, на пиано, на цигулка, но нищо не станало.

„Като видя ноти страшно се спъвам.

Направо ме съсипваха тези ноти”, признава скулпторът и музикант, който свири по слух и интуиция. С брат му си контактуват добре. Той доста пътува, но си помагат. „Той е важна част от моето развитие, много съм се влиял от него като малък. Ходех по купони с него, всички казват, спомняме си те като беше малък, пък сега сме приятели. Той гледа да запази свободата си и това е важно. Опитвам се и аз да пазя свободата си. Това е деликатна тема, не знам как се пази свободата, но тя е от най - важните неща за твореца”, твърди Мартиан Табаков.

Напоследък доста се занимава с рисуване. Опитва се да съчетае рисуването със скулптурата. Рисува различни предмети и гледа да ги намеси в пространството. Магистратурата, която ще защити скоро е комбинация, ще има и триизмерни обекти. Нещо подобно на посоката в Долно Камарци. „Не трябва да се слага всичко, трябва да се сглобяват нещата, те сами се свързват. Възможно е в едно да присъства и скулптура, и изобразително изкуство, и музика, и литература, стига да не е насилено, да идва естествено”, казва той. Донякъде се опитва да направи и това, което показа и в Галерия „Васка Емануилова” на изложбата „Скулптурният обект като зрител” с куратор проф. Петер Цанев, също преподавател в НХА. Там пред галерията и на едни тенискорт Мартиан беше направил експресивни фигури, които дават една особена динамика и на градската среда. „Първото нещо там беше по-малка галерията и усетих, че за темата трябва да дам тези работи. Така се получи, че трябва да са отвън работите. И добре се съчетаха нещата. Обичам такава намеса, това е различно от синтетичната галерийна среда”, признава Мартиан, който търси галерия, за да покаже някои от тези и свои нови работи скоро в София.

Както вече стана дума, скулпторът е ученик на проф. Емил Попов, който му е и научен ръководител на магистратурата. Впрочем, Емил Попов още в Долно Камарци споделяше пред нас възхищението си от неговия студент. Даже негови рисунки присъстваха в изложбата в столичната галерия „Арте” на преподавателя и неговите ученици. А на какво Емил Попов го е научил, питаме Мартиан. „Той ни учи да действаме някак си въпреки цялата ситуация, която върви против такива художествени акции. Да можем да се справяме с тази ситуация, да я преодоляваме. Това е, което ни учи основно. Което си е важно, защото такава ситуация като тукашната може да те помете. Сурова е обстановката в нашата страна, както и да я гледаме. Трудно се намира добра среда, за да порасне нещо хубаво в този смисъл. Причината е, че защото изкуството е нещо отделно от всекидневието, от живота ни. Като този пример, който дадох - ние не живеем с изкуството, имаме някаква далечна представа за него, то е еди - какво си, но примерно въобще не се интересуваме от това. Защото

животът е суров тук за хора, които се занимават с изкуство.

Така ми се струва, ама той е суров, защото цялостно не са съвсем уредени нещата. Но това е дълга и широка тема. Трябва всичко да се намести и тогава всичко ще си пасне и за изкуство, в този смисъл казвам. Мисля, че за да се наместят и оправят има нужда от човешки ресурс.

Има много хора, които отиват в чужбина примерно да се образоват и след това някои от тях се връщат, други не. Обаче ми се ще да се връщат повечето от тях. Защото точно от такива хора, които са видели малко свят, има нужда тук. Аз бях също за една година в чужбина, там много ми се опресни акълът. Когато отидеш малко настрана от родината, тогава успяваш да видиш отстрани нещата. Малко по - безпристрастно и осъзнаваш някои неща, които иначе не е възможно да усетиш, докато си на място. И е хубаво да има хора, които с освежен поглед да могат да подкрепят ситуацията. Трябва всички заедно да искаме да го оправим, за да се оправи всичко. Има много свежи хора, които имат интерес да подобрят обстановката и мои приятели, които също се стремят към това. И лека - полека би трябвало да почне да се променя обстановката”, твърди Мартиан.

За себе си смята да се откъсне малко от образователната среда, в която е живял до сега. Преподаването е друго нещо. Иначе като творец иска да действа и малко самостоятелно. Първата му стъпка е да си намери ателие, което се оказва, че не е съвсем лесна работа в София. Повечето от нещата трябва сам да извървиш, да ги преживееш, казва той. Би искал и да поработи в чужбина. „Иска ми се да съм гъвкав. Ако се залостя тук, това може би забавя творчески процеси. Хубаво е да е гъвкав човек, да може да се съобразява и с такава ситуация, и с онакава ситуация. Освен това е винаги полезно да се отделиш, да погледнеш отстрани. За това бих живял в чужбина една - две години, може би и повече. Но пак да се върна. Брат ми така е прекарал доста години в чужбина и това му е помогнало много”, признава Мартиан Табаков. А ние очакваме следващите му изяви вероятно скоро. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Софийска филхармония назад и напред във времето

Много амбициозно и с размах тръгва към следващия си сезон Софийска филхармония под ръководството на новия си директор диригента Найден Тодоров. Той представи детайлно програмата за сезон 2017/2018 от есента на тази година до юли следващата още преди да са приключили концертите на състава в сегашния.

Предстои му първият му артистичен сезон като ръководител на Софийска филхармония със сериозни предизвикателства - 80-годишнината от откриването на  зала „България“ през октомври, българското председателство на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 г. и подготовката за честването на 90 години от създаването на най-авторитетния оркестър. Не сме изолирани от света, част сме от голямото семейство на класическата музика, убеден е маестро Найден Тодоров, който и като виенски възпитаник познава детайлно света на артистичния живот и изяви. Той каза това при представянето на програмата си, като неколкократно подчерта думата приемственост в работата си във филхармонията и постигнатото, като акцентира и върху постиженията в репертоара на съставите от и.д. директора преди него Светлина Терзиева.

Софийска филхармония - снимка архив на състава

Силен акцент в следващия сезон на филхармониците е 80-годишнината от откриването на зала „България“, единствената акустична зала в България, с изключителната цел да бъде концертна зала, с акустика съобразена с експертизата на специалисти от Херцовия институт в Берлин, средище и символ на българските музиканти. Концертът ще е на 9 октомври, като ще бъде изпълнена същата програма, дирижирана тогава от проф. Цанко П. Цанков, концертмайстор е бил Арсени Лечев. Сред солистите в първата част с произведения на Бах и Хендел са били органистът Жозеф Боне и знаменитите пианисти Люба Енчева и Самият Димитър Ненов. Във втора част само с творби от български композитори Панчо Владигеров солира в третия си концерт за пиано, създаден специално за откриването на Зала „България”.  

Програмата за откриването на зала “България” - архив

Стените й носят отпечатъка на празниците, сътворени тук от безбройните световни имена, изнасяли концерти в България, от десетките премиери на знакови български творби и място, откъдето е започнала световната кариера на стотици български музиканти. Концертът на 9 октомври ще бъде дирижиран от Найден Тодоров, концертът на Панчо Владигеров ще изпълни знаменитият ни пианист Людмил Ангелов, световно известното ни дуо Аглика Генова и Любен Димитров концерта в до минор за два рояла на Бах, както навремето изключителните им предшественици.

На 11 октомври ще бъде повторен и първият органов концерт, прозвучал на 10 октомври 1937 г. при откриването на тогавашния орган, разрушен от бомбардировка през Втората световна война. Доста по-късно в началото на 70-те години в зала „България” отново беше изграден орган и докато траеше този не лек ремонт концертите на Софийска филхармония се провеждаха в залата на тогавашния партиен дом. По това време се състоя и първият солов концерт след емигрирането му от България по време на Холокоста като юноша на забележителния пианист Алексис Вайсенберг, ученик и близък приятел с Панчо Владигеров. По-късно той беше и един от най-желаните солисти на филхармонията под диригентството на незабравимия Емил Чакъров. Заради него маестро Найден Тодоров избрал професията на диригент, както сам сподели.

В зала “България” е дирижирал и Емил Чакъров със солист Алексис Вайсенберг /д./ - снимка личен архив

В този контекст и по повод предстоящото честване на юбилея на Софийска филхармония той обеща във фоайетата на залата богата фотоизложба с големите имена, ръководили оркестъра  Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Васил Казанджиев, Влади Симеонов, Димитър Манолов и други. Спомена с възхита и името на носителя на Първа награда на конкурса за диригенти на името на Димитри Митрополус през 1969 година с председател Ленърд Бърнстейн - Месру Мехмедов. Назначен е за главен диригент на филхармонията, но не успява да я ръководи, защото едва на 35 години загива в самолетна катастрофа 1971 в Цюрих.

Емил Табаков ще дирижира отново Софийска филхармония - снимка личен архив на диригента и композитор

Но както обеща при влизането си като директор Найден Тодоров, през следващия сезон на диригентския пулт ще застане Емил Табаков, също ръководил оркестъра, както и Юлиян Ковачев, Мартин Пантелеев, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров… Като директор е вгледан и напред с идеи да бъдат привлечени български диригенти вече с международна кариера като Павел Балев, Владимир Кираджиев и други. За себе си Найден Тодоров, независимо, че ще дирижира в различни концерти филхармониците подчерта, че е изпълнителен директор, а не главен диригент. Изборът ще бъде на оркестъра. Една много трудна и сложна задача, според маестрото, защото колкото е благодарна работата на гостуващия диригент, който избира програмата, представяща го най-добре и обира овациите, толкова не лека е работата на главния диригент, който всекидневно трябва да работи с оркестъра за неговото развитие и усъвършенстване като високо професионален.

Извън богатата информация за предстоящото пред Софийска филхармония и съставите й Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, „София” квартет и други Найден Тодоров изрази своята философия не само като музикант за развитието на изкуството ни, за необходимостта от близки контакти с други културни институции, които са лицето на страната ни не само у нас, но и по света. И затова трябва много да се работи, така както това се случва в съседни страни като Румъния, където концертират най-световни музиканти като Зубин Мета, например. А директорът на Белградската филхармония му казал, че концертите за предстоящия сезон са изкупени, в Скопие е построена нова концертна акустична зала, а след зала „България” преди 80 години не е построена нито една в България.

Жан - Бернар Помие със Софийска филхармония - снимка архив на състава

„Нашата цел е да показваме не просто класическата музика, а най-доброто и най-добрите в нея”, за което е използвал контактите си през годините. „Гордост за всяка световна сцена са именат��, чийто домакин ще бъде Софийска филхармония. Само няколко от тях: Сара Чанг – цигулка. Получава първия си инструмент на 4 години, на осем Зубин Мета и Рикардо Мути я ангажират  като солистка на Нюйоркска и Филаделфийска филхармонии,  а на десет издава първия си албум. Вече има 20 албума и концерти из целия свят с грандиозни световни оркестри и в компанията на имена като Пинкас Цукерман, Волфганг Савалиш, Йо Йо Ма и други. Любимецът на българската публика виолистът Юрий Башмет, музикант - епоха в историята на този инструмент и на световната музика, създател и ръководител на световноизвестния състав „Московски солисти“. Патриция Копачинская – цигулка. „Босоногата звезда“, „артистичен терорист“, „огнено дарование“ са само няколко от примерите за възторжените отзиви, които Копачинская предизвиква пресата. Единайсет съвременни композитори от няколко страни създават концерти специално за нея! От барока до съвремието, нейният репертоар е огромен! Сред гостите са и диригентите Джеймс Джъд, Урош Лайовиц /преподавател на Найден Тодоров от Виена/, Саша Гьотцел, Жан - Бернар Помие и други.

В двореца “Врана” отново ще има цикъл концерти - снимка архив на филхармонията

Полагаме началото на дългосрочна програма, в която солистите на Софийската филхармония ще бъдат домакини на солисти от водещи европейски оркестри. През този сезон ще се радваме на гости от Виенска филхармония /неслучайно/. Името на великолепната фаготистка Софи Дартигалонг вече е добре известно у нас. Като част от инициативата ще ни гостуват Карл-Хайнц Шютц – флейта, Даниел Отензамер – кларинет и Волфганг Владар – валдхорна”, казва Найден Тодоров. В тази посока е и проектът на филхармонията догодина по повод председателството на страната ни Съвета на Европейския съюз да гостуват камерни състави на филхармониите от всички страни членки.

По отношение на българската музика вече има договорки с композитори, които специално да напишат творби за оркестъра, между които Добринка Табакова, Георги Арнаудов и други. Ще изпълнят и произведения на Емил Табаков. Програмата за следващия сезон е подредена  в няколко цикъла, между които „Големите симфонии” I и II, „Обичате ли, Брамс” „Годишните времена”, където ще звучи и музика на Бърнстейн, Шьонберг, Пуленк, „Човешкият глас”, в който Найден Тодоров проявява и свой вкус и доказан интерес към сценичните музикални произведения и други, както и посветени на хоровото изкуство. И цикъл, който определено ще разшири публиките „Извън петолинието” с участието и на музиканти и артисти, извън класическото музициране Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Рашко Младенов, Ицко Финци и други.

Светлин Русев и Максим Ешкенази - двама музиканти, които отделят изключително внимание на децата с концертите на “Фортисимо” - снимка Стефан Джамбазов

Ще продължат и концертите за най-малките от вече изключително утвърдените и обичани „Фортисимо”. Според маестро Найденов подценяването през 90-те години на децата като публика и образоване и довело до днес за едно загубено поколение в областта на изкуството не само в музиката.  Той е категоричен, че отново ще се върнат четвъртъците като дни за концертите на Софийска филхармония, а неделните матинета вероятно ще бъдат не сутрин, а от 17 часа. От тази година  цикъла концерти „Сподели музиката в Двореца Врана” ще бъдат на 30 юни, 1 и 2 юли, като преди обяд ще има матинета за деца. На 2 юли ще има и безплатно ателие за деца до 16 години „Аз и инструментите”. Според нас специално предизвикателство е концертът 1 юли вечерта – „Барок и free”  - джаз и етно с участието на Антони Дончев – пиано и Теодосий Спасов – кавал с участието на Радослав Славчев – бас и Атанас Попов – ударни. Тези концерти под открито небе вече са вече планирани и за следващата година от 4 до 8 юли 2018 г. с участието на Мартин Пантелеев, Кристиян Райхерт, Белла Воче, Анатолий Кръстев и други.

Така е пълна зала “България” на концертите на “Фортисимо” - снимка Стефан Джамбазов

Наистина амбициозно и обнадеждаващо, но все пак в някаква степен програмите са твърде класически – главно виенската класическа школа Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс… Вероятно това е предпочела и публиката, участвала в анкетата, подадена от Софийска филхармония. Затова възможността да прозвучи 8 симфония на Малер, неизпълнявана от десетилетия, под диригентството на Емил Табаков в зала „България” ще е голямо събитие. Независимо, че композиторът от гледна точка на нашия век си е класик, макар че за жалост твърде рядко звучи в родните концертни зали, за Шьонберг да не говорим /ще бъде под палката на Пламен Джуров/. Дори Шостакович, любим и признат от маестро Найденов  за композитора, който  отразява най-добре съвремието ни е твърде скромно представен в програмите. Въпросът е и българските музиканти и публиката да намерят смисъл, предизвикателство и интерес към най-съвременната музика не само тази от края на 20-ти век, но и тази от столетието, в което вече не малко живеем.  Вярваме, че предстои. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов, лични архиви и на Софийска филхармония