#Александрина Пендачанска

[vprki]

Бляскаво присъствие на българско изкуство в Скопие

Забележителната ни оперна певица Александрина Пендачанска изнася гала концерт в Националната опера и балет на Република Северна Македония в Скопие. Събитието е организирано с подкрепата на Българския културно-информационен център в столицата на югозападната ни съседка.

Това е дебют на Александрина Пендачанска на оперна сцена в Република Северна Македония. Този концерт се подготвя отдавна, както в края на октомври миналата година сподели за „въпреки.com” Антония Велева, директор на Културно информационния център на България в Скопие. Тогава разговаряхме с нея за предстоящото на 25 ноември официално откриване на новото пространство на нашия Център на 25 ноември и за идеите ѝ като негов ръководител.

Александрина Пендачанска, снимка: Стефан Джамбазов

Световноизвестната оперна дива ще зарадва почитателите на класическата музика в Скопие с арии от Бах, Моцарт, Бизе, Верди, Росини, Леонкавало, Джордано и други. На диригентския пулт пред Оркестъра на националната опера и балет на Република Северна Македония ще застане маестра Бисера Чадловска, а концертмайстор е Климент Тодороски. Специално участие ще вземе ученичката на Александрина Пендачанска и изгряваща оперна звезда Ралица Богданова (сопран), както и изпълнителите от Република Северна Македония Зоран Сотиров (тенор), Марян Йованоски (баритон). Припомняме, че в първия си майсторски клас на Александрина Пендачанска по време на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол 2019 година сред участниците имаше и млади певици от югозападната ни съседка. В годините често сме писали за прекрасната Джиджи, както я наричат приятелите и тези текстове може да намерите при нас.

Александрина Пендачанска на Майсторския си клас на Празниците на изкуствата "Аполония", 2019, снимка: Стефан Джамбазов

В последните сезони Александрина Пендачанска се изявява на престижни оперни сцени - в Мюнхен, Берлин, Брюксел, Виена, Копенхаген, Лион, Торонто, Неапол, Екс ан Прованс, Мадрид, Хамбург, Санта Фе, Токио, Варшава, Баден Баден, Тулон, Авиньон, Москва. Тези дни при голям успех премина гостуването на Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет в новата постановка на операта „Макбет“ на Джузепе Верди в Гран Театро ди Лицеу в Барселона.

Концертът ѝ в Скопие е на 8 март.

Само три дни след това Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор гостуват в залата на Северномакедонската филхармония на 11 март. Под палката на маестро Найден Тодоров ще звучи програма с творби от Вангелис, Ханс Цимер, Енио Мориконе, Дмитрий Шостакович и Джон Уилямс. Концертът е озаглавен „Новата класика“, а солист ще бъде македонският обоист Владимир Лазаревски. Филмовата музика, създадена в началото като опит да се подсили въздействието на киното, отдавна се е превърнала в класика и е част от репертоара на симфоничните оркестри. Софийската филхармония редовно представя тематични концерти, посветени на киното. За концерта в Скопие маестро Тодоров е подбрал някои от най-големите шедьоври на филмовата музика от филми като „Карибски пирати“, „1492: Завладяването на Рая“, „Мисията“, „Хари Потър“, „Индиана Джоунс“ и „Междузвездни войни“.

Найден Тодоров, снимка: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

Повече от три десетилетия талантливото изкуство на Найден Тодоров чертае ярки кулминации в различни жанрове, утвърждава се на най-престижни сцени по света. В края на 2022 с голям успех бяха посрещнати концертите му в Богота с Националната филхармония на Колумбия, със солист прочутия виолончелист Сантяго Канон-Валенсия, както и концерт със Симфоничния оркестър на Сан Ремо. В края на ноември 2022 гастролира със Софийската филхармония отново в Загреб след декември 2019, а през декември – в голямата зала на Берлинската филхармония. Но преди това през май  заедно с Филхармониците имаше знаменателен концерт за втори пъ�� в знаменитата Златна зала на Музикферайн във Виена. Междувременно през октомври Найден Тодоров пое втория си мандат като директор на Софийската филхармония след спечеления конкурс с бляскаво защитената си концепция за просперитета на националния ни оркестър.

Найден Тодоров, снимка: Василка Балевска, архив на Софийска филхармония

За Маестро Тодоров сме писали и пишем много и ще продължим, защото винаги създава красиви музикални събития. Ще цитираме отново авторитетни хърватски музикални издания при гастрола на Софийска филхармония на 26 ноември 2022: „В зала „Лисински“ се завръща след три години един от най-добрите оркестри в Югоизточна Европа, най-известният български ансамбъл със световна репутация – Софийската филхармония. С гастролите си в чужбина, на които бе възторжено приета от публиката, Софийската филхармония си създаде репутация и изгради сериозен авторитет на топ оркестров състав и в средите на най-строгите световни музикални критици. Ръководител на Софийската филхармония е един от най-уважаваните европейски диригенти от младото поколение Найден Тодоров.“

"Жени в ре минор", снимка: Александър Богдан Томпсън, архив на Пловдивска опера

По-малко от седмица след концерта на Софийска филхармония на 17 март от 20 часа в Националната опера и балет на Република Северна Македония в Скопие гостува балетът на Държавната опера от Пловдив. Пред публиката те ще изпълнят балетните представления "Дългата коледна вечеря" и "Жени в ре минор" на украинския хореограф Раду Поклитару, Сценографията е на Абдрей Злобин, осветление - Лена Антохина и художник на костюмите Дмитро Курята. От началото на войната в Украйна, Раду Поклитару е част от екипа на най-голямата културна институция в Пловдив и работи активно с балетната трупа, за да постави  своите танцови спектакли с международно признание за първи път на българска сцена.Неговият авторски почерк почива на солидно музикално и хореографско образование и се отличава със силна експресивност, виталност, изобретателност и чувство за хумор. Повече за тези прекрасни балетни спектакли може да прочетете във „въпреки.com” тук.

"Дългата коледна вечеря", снимка: Александър Богдан Томпсън, архив на Пловдивска опера

Гостуването на балета на Държавна опера – Пловдив се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България, в сътрудничество с Българския културно-информационен център в Скопие и Националната опера и балет на Република Северна Македония.

Този, бихме го нарекли силен март с българска култура и изкуство започна на 2-ри с великолепната изложба в галерията на Българския културно-информационен център „Дипломация и изкуство“. Тя съдържа картини от Художествения фонд на Министерство на външните работи. Експозицията се представи по повод Националния празник на България – 3-ти март. В нея са включени 22 живописни работи на утвърдени български художници от следвоенния период, успели да съхранят постиженията в областта на изобразителното изкуство от предните поколения артисти, добавяйки своите творчески търсения.

Изложбата с картина на Георги Божилов в Националната галерия в Скопие, 2022, снимка: Българския културно-информационен център

Представени са автори, творили през 40-те и 50-те години – Константин Щъркелов, Деню Чоканов, Атанас Михов, Здравко Александров, Васил Стоилов, следвани от тези, творили през 60-те – Владимир Мански, Ваня Дечева, Тодор Динов, Борис Ненов, Владимир Гоев. Преобладават живописни платна, пейзажи. Новите тенденции от 70-те и 80-те години в изкуството на следващите поколения са свързани с опростяване на художествения образ, изграждане на национален стил с оригинални пластични тълкувания, нова вещественост, поява на асоциативна живопис, монохромна образност и т.н. Тук са представени Найден Петков, Андрей Лекарски, Георги Божилов-Слона, Йордан Кацамунски, Светлин Русев, следвани от Георги Баев-Джурлата, Свилен Блажев-Свиката, Стоян Цанев, Велико Маринчевски, Иван Милев.

Алцек Мишев ,,Преплуване през Атлантика“ /1979 – 1982г./

Списъкът на представените в изложбата автори завършва със съвременния артист Алцек Мишев. Неговата миниатюра върху дъска пресъздава акцията му ,,Преплуване през Атлантика“ /1979 – 1982г./, където Мишев „прекосява“ Атлантическия океан, плувайки десетки километри на ден в басейна на презокеанския лайнер ,,Куин Елизабет – 2“. Тази експозиция е продължение на първоначалната изложба от 2019 година - Дипломация и изкуство;, посветена на 140 години от създаването на Българската дипломатическа служба, която при голям успех бе представена в редица национални и регионални музеи и галерии – София, Русе, Кюстендил, Благоевград, Велико Търново, Казанлък. През 2022 година изложбата беше представена при голям интерес на публиката в Националния музей на Черна гора, в старата столица Цетине, в Музея на литературата и театралното изкуство в Сараево и в Националната галерия, Чифте хамам, в Скопие.

Дита Старова Керими и Снежана Йовева, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, снимка: Българския културно-информационен център в Скопие

Припомняме, че на откриването на изложбата в столицата на Република Северна Македония на 26 ноември миналата година Дита Старова Керими, директор на Националната художествена галерия каза “През културата и изкуството ще направим мостовете. Защото само изкуството ни сплотява запознавайки се, чрез него един с друг и всичко онова, което носим, ще преодолеем. Като художник искам да благодаря точно за тези платна, защото публиката ни ��е има рядката възможност да види пейзажи тъкмо с мотиви от България, които показват голямото майсторство на българските художници“.

Тогава сред гостите на откриването беше и забележителният ни диригент и композитор маестро Емил Табаков, на когото на следващата вечер на 27 октомври му предстоеше концерт в Националната филхармония в Скопие, Република Северна Македония. В неформален разговор той сподели, че в последните 25 години редовно гастролира тук.

Българският културно-информационен център в Скопие

В контекста на сегашното яркото присъствие на българската култура и изкуство в Скопие през март отбелязваме, че това дава смисъл, надежда и перспектива за двете ни държава. Предстоят и други съвместни събития в областта на културата и изкуството, подготвяни с различни партньорства и от двете страни. Хубавото предстои, Въпреки… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Българския културно-информационен център в Скопие, на Софийска филхармония, на Пловдивска опера и Стефан Джамбазов

[naydentodorov]

С благодарности към прекрасната Александрина Пендачанска, талантливата Ралица Богданова и Плевенската филхармония за концертите в Плевен и Бургас! https://www.instagram.com/p/CfujfQ1rxd7/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[mihaylovblog]

24.05.1982 г. – Премиера на българския игрален филм "Куче в чекмедже" на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Художник на постановката е Йорданка Пейчева. Участват актьорите: Веселин Прахов, Мартин Стоянов, Емил Димитров-син, Людмила Филипова, Евгения Генова, Александрина Пендачанска, Росица Стойчева, Ани Петрова, Ружа Делчева, Живко Гарванов, Стефан Илиев, Иван Янчев, Павел Поппандов, Анета Сотирова, Милка Янакиева, Надя Тодорова, Мария Каварджикова, Панайот Янев, Любка Петрова, Иван Гайдарджиев, Трифон Джонев, Катя Аладжем, Антон Маринов, Любомир Ценев, Сашо Бурмов и др.

[vprki]

Албум с поклон към фотографите, документирали историята на „Аполония“

За своята 40-годишнина „Аполония“ издава албум с 300 фотографии, наречен „Спомени“. Това е един вид поклон към фотографите неизменно документирали Празниците на изкуствата, всичко случило се на сцените и по улиците на Созопол. Написа за „въпреки.com” съставителят на Албума Панайот Денев /на снимката/, един от първите аполонци, журналист, генерален директор на БТА (1997-2002).

Днес малцина знаят и едва ли някой помни, че през първите 15 години репортерът Тодор Денев (1954–2022) снимаше цял ден и всяка вечер, а сетне той и колегата му, поканена за лаборантка, цяла нощ проявяваха филми, копираха и сушаха. За да може всеки артист да си замине с фотографии от участието си, а някои да бъдат отпечатани в пресбюлетина и по-късно във вестничето „Аполония“.

Рашковците пеят акапелно пред Старата поща, 1987

БТА командирова винаги фоторепортер за „Аполония“: Стефан Тихов (1943–2010), Бистра Бошнакова (1970–2020), Елена Дикова, Тодор Ставрев, Минко Чернев, Петър Кръстев, Георги Казаков, Димитър Алтънков, Анелия Николова, Милена Стойкова, днес вече Христо Стефанов. През последните девет години неизменно фотограф на "Аполония" е Тихомира Крумова.

Илка Зафирова в "На смях" от Валери Петров, 1986

Всичко те, заедно с неколцина приятели: Стефан Джамбазов (1951–2021), Мартин Митов са създали фотоархив на Празниците на изкуствата, който съдържа четири хиляди, а може би и повече изображения.

Класът на проф. Лидия Ошавкова, 2001

Това са забележителни лица и сюжети, заснети винаги репортажно, неповторимо живи. Знаят го стотиците големи български музиканти, артисти, писатели, художници – в Созопол на „Аполония“ не се позира, някак неестествено е в тази общност на духа, свободата на общуването и откровеността на диалога.

Квартет Димов, 1986

Книжката „Спомени“ съдържа и кратки извадки от думи и текстове, казани и написани през 40-те години. От основателя Димо Димов в първия брой на пресбюлетина на 1 септември 1984 г. до изпълнителния директор на Фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова и кмета на Созопол Тихомир Янакиев в навечерието на тазгодишните Празници.

Елисавета Багряна , 1987

Те са от професор Гочо Гочев (1913–1991) през 1984, Аркадий Ваксберг (1911–2007) през 1985, Леон Даниел (1927–2008) и Светла Иванова (1948–2006) през 1988, Иван Стоянович (1930–1999) през 1994, до писалите и говорилите през двадесет и първия век Пламен Джуров, Елица Матеева, Александрина Пендачанска, Камен Донев, Копринка Червенкова, Иван Добчев, Ицха�� Финци, Ивайло Христов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева…

Константин Павлов, 1988

P.S.  на „въпреки.com”В тези години едно от най-хубавите неща в биографията на „Аполония“ са партньорствата, в които и ние имаме скромно участие като медия. Но най-дългото им великолепно съмишленичество е с БТА.

"В очакване на Годо", реж. Леон Даниел, 1988

Един от първите аполонци, както ги наричаме помежду си, е бившият генерален директор на Агенцията Панайот Денев много преди да заеме високия пост. Миналата година на 39-ия Фестивал бяха представени първите два тома от историята на БТА по повод 125 години от създаването ѝ. А тази година ще е премиерата на третата част „Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“.

Татяна Лолова и Марко Ганчев, 1989

А има и още нещо. Панайот Денев подготви уникално издание „Спомени от 40-те години на „Аполония“ с повече от 300  снимки на Тодор Денев (1954-2022), Тихомира Крумова и други фотографи. В неформален разговор Панайот Денев сподели, че е прегледал над 4000 снимки… Засега отделни моменти от тази забележителна фотоистория  се появяват във фейсбук  и на страницата на Фестивала.

Репетиция на Софийския камерен хор с диригент Васил Арнаудов

А всичко предстои с нови фотографии от 40-ото издание на Празниците на изкуствата "Аполония" (28 август – 7 септември), 2024, в Созопол.≈

Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с Теодосий Спасов, диригент Пламен Джуров, 2014

Текст: Панайот Денев

Снимки: архив на "Аполония"

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: 125 години от рождението на Саша Попов, изключителен музикант, легенда

Поклон  пред професор Саша Попов – дете-чудо, гениален и блестящ цигулар със световна кариера,  голям и магнетичен диригент. Н��писа за „въпреки.com”  талантливата пианист��а и забележителна преподавателка по пиано Антонина Бонева, Председател на ,,Музикално общество Фредерик Шопен“ и на Сдружение ,,Наследство от музикалните изкуства“ по повод 125 години от рождението на изключителния музикант.

Антонина Бонева е не само прекрасна пианистка и преподавателка от висока класа, но и автор с перо, пишеща с любов и познание за класическата музика и ярките ѝ личности. По наша покана тя написа забележителен анализ за личността и изкуството на Саша Попов. Публикуваме го в две части, защото изследването ѝ заслужава да бъде прочетено и осмислено пълноценно, без съкращения и допълнителна редакция. То е много лично и ние го публикуваме с благодарност за труда ѝ и щедростта на емоцията.

Саша Попов е създател на Академичен симфоничен оркестър АСО към Музикалната Академия, на Военно-симфоничен оркестър, преминал впоследствие като Царски Симфоничен оркестър, след Втората Световна война създава Софийска филхармония, създател на много симфонични оркестри –  Шуменски симфоничен оркестър, Плевенски Симфоничене, Русенски Симфоничен оркестър, превърнал малкия оркестър във Варна в Симфоничен оркестър, на Камерен оркестър ,,Колегиум Музикум“ Банкя, заслужено наричан ,,Баща на симфоничното дело в България“ и  ,,Създател на българското симфонично изкуство”,  идеолог и участник в създаването на Фестивал ,,Мартенски музикални дни“!

Тази година се навършват 125 години от рождението му!

,,Апокрифно“ - легендарният  професор Саша Попов е роден в Русе, на 24 юли 1899 година в прогресивно семейство на музиканти.  (Защо ,,апокрифно“ легендарен  ли?  Защото хората говорят за него,  отделни личности си спомнят величави неща за него и неговите забележителни дела, но официалните институции като Министерство на културата,  Национална Музикална Академия ,,Панчо Владигеров“, в  коят�� той е бил професор,  създадените от него доста оркестри не го включват в своите културни календари и не честват неговите годишнини! Не е чествана нито неговата 100 годишнина, нито 120-ата, а тази година са 125 и още нищо.. ).

Аз съм израснала на репетиции, концерти и магията на музиката, която се твореше в Зала „България“ и в Софийската опера, ме омая още като невръстно дете. Като дъщеря на Вера Попова Бонева и Бончо Бонев цял живот съм слушала историята за невероятната личност на проф. Саша Попов. Бих искала да кажа, че разказът ми е и личен и така мога да споделя за някои неща от ,,кухнята“ на случвалите се събития, но е и базиран на документални факти и свидетелства.

Александрина Пендачанска, снимка Стефан Джамбазов

Александрина Пендачанска: ,,Откакто се помня, през целия ми живот, фигурата на Саша Попов присъстваше и то много сериозно, много ярко. В спомените на всички хора, включително в спомените на втория съпруг на баба ми (Бончо Бонев), който от своя страна беше много благороден и щедър човек, и който говореше с голямо уважение и любов към дядо ми Сашо.Това е един кръг от музиканти, които в продължение на доста години са работили заедно и са строили музикалната култура на България, които са като възрожденци в нашата духовност и нашата музикална култура!”

Голямата  оперна  певица и преподавател в Националната музикална академия, проф. Иванка Нинова написа научен труд за живота и творчеството на  бащата на Саша Попов  - Димитър Попов. От  него се разбира, че Попов - баща е бил една изключителна личност с голям принос към развитието на българската музикална култура на множество места в България, а  и  дори в  Македония! Именно от този труд черпя информация за този толкова заслужил, а забравен и почти неизвестен голям  човек.  Споменавам само част от дейностите в живота на Димитър  Попов, за да види уважаемият читател, че  негови��т син Саша е наследил и надстроил ентусиазма, будителския и патриотичен  дух на баща си. За живота творчеството и  многобройните му дейности на Димитър Попов, предполагам, ще има отделна подобаващо изчерпателна статия /подготвяме публикация с разговор с проф. Нинова - б. ред./.

проф. Иванка Нинова, мецосопран, в ролята на Азучена от "Трубадур" на Джузепе Верди

Попов - баща  е цигулар,  диригент и композитор на много оперно - симфонични и камерни произведения, създател  и организатор на десетки хорове, оркестри и театрални трупи,  закупувал е и инструментите за оркестрантите, създавал е музикални школи,  учител и откривател на известни впоследствие личности в музикалния ни живот, създател на Сп��сание ,,Артист“ заедно с Маестро Георги Атанасов и т.н.. Неговите родители, бащата е свещеник,  са с музикални традиции и са били певци в хор. Димитър е бил най-музикалното дете в семейството и баща му го изпраща да учи цигулка в Букурещ, а след две години в Прага , където той завършва Пражката Консерватория с отличен успех. Той се завръща в България и в София среща първата си съпруга, по-късно майка на Саша Попов, Стефана Попова. Тя  е завършила  Института за учители с пиано и пеене. Те заедно се връщат във Видин. Той е назначен за Капел-майстор на Врачанския полк. През следващата 1899 година семейството на Димитър и Стефана отива в Русе. На 24 юли същата година се ражда синът им Александър  (или малкият Саша).  През 1904 г. те се преместват в  София, където Димитър Попов става учител, а по-късно и  Директор на Трета девическа гимназия. Там  поставя операта ,,Камен и Цена“. Той  открива таланта на Анна Тодорова, която в последствие става голяма оперна певица. Учител е също и на Иван и Тодор Торчанови.

Разбира се, благодарение на големия си педагогически талант, вижда и изключителните  заложби  на  малкия Саша, и като добър цигулар и учител, започва да го обучава.Той полага ревностни грижи за музикалното възпитание и образование  на даровития си син - вундеркинд  който още преди пет годишната си възраст изнася първия си концерт в Софийския университет, изкачвайки се по стълбите на подиума на ,,четири крака“. 

Малкият и големият Саша Попов...

На  седем годинки, придружаван от майка си, изнася  концертно турне из цяла  България. Впоследствие Саша учи при Петко Наумов - възпитаник на Парижката консерватория и създател на Музикалното училище, а също и при  Йозеф Швернер. Малкият Саша се развива изключително бързо и става превъзходен,  блестящ цигулар - виртуоз. Заради изключителните си талант и способности на девет годишна възраст той  получава Държавна стипендия, за да учи във Виенската консерватория при прочутия професор Карл Прил. През 1908 година вече е ученик на големия професор Прил във Виена. Там,  в магазин за инструменти,  докато са му избират лък за цигулката, а Саша го пробва свирейки, прочутият цигулар и преподавател Отокар Шевчик го чува и се спира. Кани го в дома  си и му предлага  да стане негов ученик, като предлага уроците  му да са безплатни. Така Саша става и негов ученик. Единадесет  годишен той прави концертно турне из много държави, изнася и голям концерт в Загреб.  На 12 години пък изнася концерти в Полша и в Русия, в  Петербург, където пленява руската публика с блестящото си изпълнение  на Чайковски концерт за цигулка и оркестър. Така той е поканен да свири на руските Цар и Царица в царския двор. Въпреки  младата си възраст през 1915 година  Саша Попов започва да учи във Виенската консерватория.  Развитието му там е толкова забележително, че той  я завършва горе-долу  на  възраст, в която другите студенти започват обучението си. Още като студент,  и разбира се,  след това, той изнася концерти в много от столиците на  ��вропа – Виена. Варшава, Стокхолм, Петербург, Цариград,  свири в 74 германски града, в Залцбург, в Линц, в Грац,  Одеса, концертира и в Ню Йорк, в  ,,Медисън Скуеър Гардън’. Само в периода 1926 - 1928 година изнася към  250 самостоятелни концерта и е обявен  от музикални критици в чуждестранни вестници и списания за един от петимата най-големи цигулари на своето време  -  Фриц Крайслер, Яша Хайфец, Саша Попов, (поставят го по средата), Миша Елман, и Ваша Пшихода.  Кариерата му е голяма и блестяща.  Той продължава  да концертира  из цяла Европа. Свири  като солист на Виенската филхармония, изпълнявайки  в една вечер три концерта - Бетовен и два български концерта от  Панчо Владигеров и от Хераклит Несторов.  По този  начин  промотира  и българската композиторска  школа. 

Саша Попов

Успехът  му е огромен! Критиките са блестящи! В списанията пишат, че: ,,На върха на неговия лък трябва да бъде  поставен  брилянт“. В друга критика се казва, че  ,,Най-великите цигулари в света по това време завършват на ,,ША“ - Яша , Миша  и Саша“ (Визирани са Яша Хайфец, Миша Елман, и Саша Попов). Друг критик го сравнява с великия  Фриц  Крайслер.  В други  вестници се пише  за  неговите ,,Артистична всестранност“, „Най-фина нюансировка“,  „Съвършена техника...“ и  още много...  Гастролира със Симфоничните оркестри  на Италия,  Германия,  Швейцария,  Чехия,  Унгария,  Полша,  Румъния, Хърватия и много други, Свири  с  най - известните диригенти!. Често се връща за концерти и в България.  Той много обича  цигулковия концерт на Панчо Владигеров и го изпълнява и в Италия,  после в Германия, с Филхармонията на Дармщад под палката на Карл Бьом,  както и с Дрезденската филхармония под диригентството на ��дуард Мьорике. 

Панчо Владигеров (архив на БНР):  ,,Бил съм свидетел на многобройни негови концерти, навсякъде имаше огромен успех! Моят скъп приятел, един от най-големите български музиканти! Като цигулар беше ненадминат, като диригент с голяма ерудиция, това е Саша Попов, един от най-големите ни музиканти! Първо – той е бил първият ни изпълнител, интерпретатор цигулар, навсякъде  ходеше с голям успех. Бил съм с него в Германия, Австрия ,Чехия... Това беше едно момче с особена дарба, още на 8 е блестящ цигулар! В България той е ненадминат в тази област!“ Легендите за неговото свирене и у нас също са приказни. За огромно наше съжаление, няма негови записи като цигулар, за да можем и ние да се насладим на, както казват: ,,изключителния му тон,  дълбоко прочувствена и завладяваща, блестяща интерпретация и виртуозитет, които са трогвали до сълзи“.

Панчо Владигеров и Саша Попов

Васил Стефанов (архив БНР): ,,Гордея се, че бях от най-близките хора на Маестрото. Съдбата отреди така, че да съм слушал негови изпълнения  -...невероятен звук,  плътен,  наситен, струна сол звучеше като виолончело, невероятни флажолети... - просто беше цигулар от Бога.“

През 1918 г. Саша Попов трябва да се завърне в България за отбиване на военната си служба. По-късно,  тъй като родителите му са разделени, той трябва да се грижи за издръжката на майка си и сестра си Славка. Другата му сестра е починала по-рано. Назначен е като  концертмайстор  в Софийската опера и като преподавател в Музикалната Академия. В Операта  дори е дирижирал спектакли. Преподава като професор по цигулка и камерна музика в Академията. Негови ученици са Васил Стефанов, Петър Христосков. Владимир Янков, Борис Аргиров  и много други. Георги Йорданов:  ,,Саша Попов -  обаятелният професор, учител на именити музиканти…“.                                     

В класа му по камерна музика ��остъпва и моята майка, пианистката Вера Даскалова (по това време). Трудно е  да си представим вълнението ѝ,  когато на следващата година от обучението ѝ, той я поканва да изнесат заедно концерти на турне из цялата страна.Тя започва сериозна подготовка и, разбира се, се справя чудесно с голямата задача. Успехите им навсякъде не закъсняват. Същевременно той продължава концертната си дейност по света.  

Вера и Саша Попови

 През целия си живот, проф. Саша Попов е истински пионер за музикалното изкуство в България. Само да концертира и да преподава на него не му е достатъчно! В Академията у него се заражда идеята за създаване на Академичен симфоничен оркестър. През 1928 година, той започва да убеждава ректора  Димитър  Хаджигеоргиев и други професори  да се създаде един истински Академичен симфоничен оркестър. В края на годината  инициативата му се увенчава с успех и се създава и комплектува, така наречен АСО. В оркестъра свирят много от професорите и изявените студенти от Академията. В него той кани и всички най-известни инструменталисти, които стават и лектори в Академията,  но като допълнение участват и оркестранти, които не са професионални музиканти. Това са лекари,  адвокати и други специалисти, свирили сериозно преди това на музикални инструменти. Работата му с тях е пословична, с всеки един индивидуално, показва и изработва всички щрихи и динамики, работи с всяка една група поотделно. С него работи и му помага Васил Стефанов, негов ученик, който още от първи курс е в оркестъра, а от следващата годи е концертмайстор.Чак след тази работа се провеждат оркестровите репетиции. Създаването на АСО е исторически момент за развитието на българската музикално-симфонична култура! Първият концерт на АСО под диригентството на Саша Попов е преминал с огромен успех в препълнената зала на Военния клуб. Концертите там се превръщат в празници и са очаквани от публиката с голямо нетърпение.  

,,През 1928–1929 година се роди Академичният симфоничен оркестър, който премина в царски оркестър. Трябва да съм бил 7–8-годишен и не мога да си дам сметка за това велико дело, което извършиха тези първи ентусиасти начело с проф. Саша Попов. Тогава нямаше друг симфоничен оркестър и можем да кажем, че делото им е било Паисиевско. Те сееха навсякъде тази нова за нас музикална култура. В началото там са свирели професори, затова се е казвал Академичен симфоничен оркестър“,  спомня си проф. Константин Илиев.    

През 2024 година се отбелязват  95 години от първия концерт на Академичния симфоничен оркестър във Централния военен клуб в София.

За изключително високите резултати и музикалното ниво на интерпретацията на АСО, за големите им успехи, има безброй разкази, а по-късно и много записи в Българско национално радио.  Добрин Петков: ,,Свръх артистична натура – това беше Саша Попов”.  До 1935 година са изнесени повече от сто концерта. Под диригентството на Саша Попов са свирили всички най-изявени солисти на България – Димитър Ненов, Панка Пелишек, Тамара Янкова, Недялка Симеонова, Михаил Лефтеров, Васил Чернаев, Петър Христосков, Иван Цибулка, Константин Попов, Любен Мазаров и други.  а от чуждестранните - легендарният  пианист Марсел Чампи, Паул Витгенщайн и цигуларят Анри Марто.”      

Проф. Саша Попов е извоювал малка субсидия от  Министерство на просветата за заплати на оркестрантите, но това е стигало само за много ниски заплати и това силно го е измъчвало.   

 Тук е и моментът, да споделя защо споменах майка ми като негова ученичка по камерна музика и поканата за турне из България.  По време на съвместната им творческа работа и музициране на това концертно турне се заражда и голяма любов по между им. Те са влюбени, сгодяват се и три години по-късно, през 1936 година,  се оженват. Затова и аз през целия си живот съм слушала от нея историята на неговия живот, впоследствие - на съвместния им път и тяхната съвместна работа. Моята майка Вера Даскалова - Попова е съпругата на проф. Саша Попов по това време. Те са били заедно повече от двадесет и три години и през целия този период тя активно работи с него и му помага в неговите дейности. Това са години на го��еми успехи и изграждане на няколко оркестри.  Ще спомена и, че моята майка е била поканена от проф. Андрей Стоянов да дойде в София и да стане негова ученичка в Музикалната академия, след като я е чул тринайсет годишна да свири в дома на дядо ми д-р Андрей Даскалов и баба ми Валерѝ Дюма-Даскалова в Дупница. Там дядо ми е бил Началник на Военната болница. Така мама се мести в София на тринадесет години и трябва да живее в семейство поради малолетието си. Отива да живее в дома на чичо си генерал Теодоси Даскалов.

Оттам тя се познава с много висши военни от Министерството на отбраната. Това е и връзката,  когато през 1935 година дори и малката субсидия от Министерство на просветата бива прекъсната и положението на АСО и оркестрантите става съвсем тежко, защото остават без заплати. Дейността на оркестъра  е силно затруднена и започва  да затихва. Но желанието за спасяване на оркестъра е толкова силно  у  Саша Попов, че в разгорещените разговори с майка ми у тях се ражда идеята да се обърнат към военните, с молба АСО да премина като щатен симфоничен оркестър към Военното министерство. Чрез познанствата на Вера Попова отправят тази молба. В този момент министър е генерал Христо Луков, който е бил меломан и често е присъствал на концертите на оркестъра. /това са фактите, като напомняме, че той е  ръководител на профашистката организация Съюз на българските национални легиони, сподвижник на националсоциализма на Третия Райх – б. ред./

Саша Попов организира  и осъществява ,,последен“ концерт на АСО, на който кани  министъра на отбраната. Той се отзовава на поканата и присъства на концерта. Огромният успех на концерта  силно го впечатлява и той отива отзад в гримьорната при  Саша Попов да го поздрави за концерта и да му съобщи, че одобрява неговата молба и идея.Съдбата помага!В този момент армията се преструктурира, като голяма част от конните войски се заместват и преминават в моторизирани части. От тази реорганизация се освобождават много щатни бройки и на тяхно място Оркестърът е назначен на щат към Военното министерство. След няколко дни Министърът възлага на Саша Попов да проведе конкурсите и да комплектува оркестъра. И така през 1936 година се ражда Военно Симфоничният Оркестър! Това е правилната държавна политика!  Чувала съм десетки пъти майка ми да казва, че след това, изпълнен от щастие, Саша Попов ѝ е повтарял:  ,,Представяш ли си Вера, оркестрантите вече ще имат заплати!” 

Царският симфоничен оркестър начело със Саша Попов на турне

Димитър Сагаев (документален филм ,,Диригентът”): ,,Този човек реши да издигне не само себе си, като изключителен цигулар със стотици концерти навсякъде, но да издигне българската музикална култура, българското симфонично изкуство. ..... Той се прояви като един голям музикант, диригент,  радетел за българската симфонична музика! Един човек, който милееше за високото българско музикално изкуство. И го направи!”

Иван Вульпе (документален филм ,,Диригентът”):  ,,...един много голям подем на музикалната култура и специално на симфоничното дело, чийто доайен е Саша Попов ! Бих го нарекъл, Олимпийски връх, което ние в днешно време не умеем достатъчно да преценяваме, не умеем  да уважим,  да оценим,  да знаем колко големи сме ние българите по отношение на музикалното изкуство”. 

 Саша Попов е блестящ и като организатор. Изпълнен с идеи, активен, неспирно търсещ и създаващ. Когато излиза заповедта за назначаването на Военен симфоничния оркестър, той започва изцяло създаването на структура, правилници, програми и всички необходими административни документи за един оркестър, които съвсем не са малко. Тъй като от малък е учил във Виена, на немски език, стилът му на писане на български език не е бил на най-високо ниво (разбира се, това по-късно се променя). Затова, както мама казваше: ,,По цели нощи той ми обясняваше какво точно иска да постигне като организация, работен процес и други, и аз го ,,обличах“ в думи, като го пишех всичко на машина. Към пет часа сутрин ми се доспиваше много, падаше ми глав��та и го молех да поспим, но докато не изпълнехме намерението му, не си лягахме“. И така, малцина знаят, че моята майка е участвала съвсем активно в създаването на този Оркестър.

Всички членове на Оркестъра биват назначени с военни чинове, получават красиви гвардейски униформи, стойката на всеки оркестрант е изправена и красива. Това се вижда и от снимките останали в архива на Софийска филхармония. За младите оркестранти членството в оркестъра се е зачитало като военна служба. Така всъщност музикантите стават военни.    

Царският симфоничен оркестър начело със Саша Попов в залата на Военния клуб

Първият концерт е на 14 май 1936 г., а  в програмата са произведения от Респиги, Лист концерт № 1 със солист Димитър Ненов, Моцарт и ,,Тракийски танци“ от Петко Стайнов. Саша Попов винаги включва в програмите на Оркестъра произведения на млади български композитори. През 1935 година започва строежът на Зала ,,България”. В този период Саша Попов, освен, че е поставил своите изисквания за акустиката, формата и параметрите за строежа на Залата, той го посещава почти всекидневно, за да следи дали се развиват правилно  нещата. През 1937 година Залата е завършена. В същата година за втори диригент на оркестъра е назначен Михаил Лефтеров. Започват ежеседмично концертите, Залата е препълнена с публика, концертите преминават с голям успех, билетите свършват и хората се надяват да си намерят билет на ,,търси се“. Изискването за посещение на концертите е било, господата да са облечени в смокинги или костюми, а дамите да са облечени в елегантни, по възможност с дълги рокли. Концертите се превръщат в истински празници на духа! Така Саша Попов въвежда европейските традиции на концертите и у нас. Голямо множество студенти са ги посещавали и е имало специални цени за тях. Той започва да организира концертни турнета на Оркестъра и започват да обикалят из цялата страна, в големи и малки градове, в които никога дотогава не е звучала класическа музика. Правели са се двойни концерти за една вечер. От 18 часа за войници и ученици, �� от 20 часа за зрялата публика. Хората са се трупали и са препълвали залите и на двата концерта.     

Това, че всички членове на Военно симфоничния оркестър са военни, създава и доста големи неудобства за тях, особено на тези, които не са били на истинска военна служба. Трябва да козируват на военните с по-висшите чинове  или да приемат почест от тези с по-низшите.  Някои от тези оркестранти, най-вече техният диригент, често бъркат и козируват на по-низши, а не козируват на военни с по-висок чин. Това създава напрежение и недоволство у висшите военни среди. Има брожение и оплакването стига чак до Цар Борис III. Той обаче  разрешава проблемния въпрос, като се разпорежда Оркестърът да стане Царски Военно-Симфоничен Оркестър, под прякото и единствено разпореждане на министъра на отбраната. С този акт, той освобождава диригента и оркестрантите от ,,досадното“ задължение да козируват на военните, а Оркестърът се превръща в Царски симфоничен оркестър.   

Саша Попов е всеотдаен човек, съпричастен към съдбата на всеки оркестрант. Отнася се е с тях като баща. Има множество разкази от музиканти и членове на оркестъра, как се е грижел за тях, когато някой е бил болен, дори и за членове на семействата им,  да им намери лекарства от аптеки или от чужбина чрез посолствата, или за настаняването им в болница, как лично е ходел при тях при всяка тяхна необходимост от най-различно естество. Той е себераздаващ се, но същевременно и строг, и взискателен към музикантските им изяви. Създават се различни камерни състави от членове на оркестъра, които изнасят много концерти, лектории в София и в провинцията. Музикантите започват истинска просветителска работа за ограмотяването на българите от цялата страна в областта на класическото музикално изкуство. Оркестърът работи, но също пътува и придобива изключително високо  професионално ниво.

,,Диригентското развитие на Саша Попов не се осъществява само с концертите на АСО. През 1932 година той спечелил обявения конкурс за диригент от Софийска опера и осъществил първата си оперна премиера - ,,Андре Шение” от Умберто Джордано”. (,,Проф. Саша Попов - бащата на българския симфонизъм.”, автор проф. Емил Янев). ≈

Текст: Антонина Бонева

Снимки: личен архив на семейството

Антонина Бонева изпълнява концерт за пиано № 5 на Бетовен на концерт в памет на майка ѝ Вера Попова Бонева

 P.S. на „въпреки.com”: Текстът на Антонина Бонева за изключителния музикант Саша Попов е дълбок, многостранен, изследователски и личен. Затова си позволихме да го разделим на две части.  Не само защото е дълъг, а за да бъде прочетен внимателно и осмислен с познание и разбиране в контекста на музиката, на днешния ни ден и на времето, в което живеем. Очаквайте втората част на публикацията.

[vprki]

С „Каста дива“ животът е по-хубав – по Росица Кавалджиева

Ние от „въпреки.com” сме много щастливи, че заедно с колегите от предаването „Каста дива”, седмичното предаване за музикално-сценични изкуства и културен туризъм на програма „Хоризонт”, бяхме на техния празник, когато отбелязаха своята 30 годишнина в националния ефир.

То се излъчва се всяка неделя между 20.00 и 22.00 часа и е сред най-популярните музикални предавания в радиоефира. Обичано и търсено е от аудиторията, защото чрез него меломаните могат да следят не само премиерите и новините от българските театри и най-престижните европейски и световни сцени, но и да се срещнат отблизо с големите оперни звезди като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Анна-Томова Синтова, Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева…И заедно с това да научават неизвестни неща от историята и личностите в музикалното ни сценично изкуство, а и по света. „Каста дива“ дава прекрасния шанс на слушателите си и да надникнат зад кулисите, през погледа на всички, които създават магията на един спектакъл – режисьори, хореографи, художници, гримьори, да чуят и технит�� разкази за големите артисти.

От ляво на дясно: Росица Кавалджиева, Татяна Иванова, Светлана Димитрова, Ирена Гъделева и Красимира Йорданова

Важна е хронологията  за 6 март, когато е първото му излъчване  и да я припомним, благодарение на музикалния редактор Татяна Иванова, която пунктоално я представя с уважение и поклон към всички, вложили в „Каста дива“ професионализма си и любовта си към музиката. Предаването е тръгва 1993 г.с основатели: Олга Камбурова (1960-2016) и Светлана Димитрова с редактор Красимира Йорданова. (Малко след това Светлана се премества в програма „Христо Ботев“ и става основна фигура там, но и продължава да се включва в „Каста дива“ и сега по покана на Росица Кавалджиева.)

Водещи на „Каста дива“  във времето са: 1993 – 2004  Олга Камбурова; 2005 – 2008 Ирена Гъделева и Татяна Иванова; от 2008 до днес е Росица Кавалджиева. През всичките тези години – неизменен редактор и автор на материали /в първите години - на всички текстове!/ е Красимира Йорданова.

Олга Камбурова (1960-2016)

Когато за първи път чух като слушател „Каста дива“ с подкупващо-сладкия глас на Олга Камбурова, силно се впечатлих. Бях абсолвентка в Музикалната академия. Тогава през ум не ми е минавало, че някога ще работя в Радиото, че ще се запозная с хората, които създават предаването, камо ли, че ще стана една от тях.

В онези години то се излъчваше в събота сутрин от 11.05 до 12.00 часа и беше занимателно, атрактивно, много свежо, без да губи баланса между това да е интересно както на професионалистите, така и на широката аудитория.

Красимира Йорданова

Основното в него бяха любопитните истории, които Краси Йорданова намираше измежду всякакви източници, предимно от пребогатата си лична библиотека. (Все пак, интернет тогава не съществуваше, дори като понятие.). Сега се опитвам да си представя как тя изнамираше по 4-5 такива истории всяка седмица, за всяко предаване. В резултат на това, дори изобщо да не обичаш операта, пак ще се заинтригуваш и ще нададеш ухо. Краси е истинска оперна енциклопедия. Продължава да следи новостите в тази област, да гледа безброй записи на спектакли от цял свят и да разказва оперните сюжети така, че да се смееш с глас.

Три десетилетия са много време. В тях предаването мина и през различни изпитания.

Ирена Гъделева /л/ и Татяна Иванова /д/

Последваха три години, в които двете с Ирена трябваше да влезем в тези отъпкани обувки. Тогава неизменният стълб на предаването продължи да бъде Краси Йорданова - негов основен автор и редактор.

През 2008 г. след отпуската си по майчинство в БНР се завърна Роси Кавалджиева. Поверихме ѝ „Каста дива“ и това стана „нейното“ предаване. Вложи в него много целеустременост и огромна амбиция. Пребори се „Каста дива“ да увеличи ефирното си време на два часа и да ѝ създаде нов облик. Превърна я в огледало на „Алегро виваче“ – новинарско предаване за сценичните жанрове, типично за „Хоризонт“. Формулата музикални новини, репортажи и хубава музика проработи успешно и тук.

Росица Кавалджиева

И така – вече близо 15 години. С всички нови рубрики, които тя създаде – по-близо и по-далеч от класическата музика и сценичните жанрове.

И пак нейна основна подкрепа продължава да е Краси Йорданова – с всичките си знания, опит и позитивизъм.

Благодарим ти, скъпа Краси, за това, че цели шест десетилетия си част от предаванията за класическа музика - „Каста дива“ и „Алегро виваче“! Че си нашата памет, опора и мъдрост! Безкрайно те ценим и те обичаме! Твоите исторически рубрики ще продължат да интригуват слушатели на „Хоризонт“.

Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

Прекрасно, нали? Толкова е рядко, за съжаление, такова красиво, искрено обяснение в любов на колегите в нашето медийно пространство. Но го има и те всички заедно продължават да разказват и да ни въвличат в прекрасния свят на музиката.

Но да се върнем към празника, който беше преживяване и за нас гостите, защото като идея беше за радостта от музиката и професионалното щастие да разказваш за нея на публиката – тя да се възхищава и заедно с това да се образова. В това тържество, разбира се, неговите главни действащи бяха Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева. Празникът беше троен, тъй като 60 години творческа дейност през 2023 г. отбелязва дългогодишният редактор на предаването Красимира Йорданова.

Станислав Почекански и Красимира Йорданова

За своя принос към българската музикална култура тя беше отличена с най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристално огърлие“, връчено ѝ от председателя на съюза Станислав Почекански. А Росица Кавалджиева беше удостоена със специалната награда на Съюза. Тя е водеща на „Каста дива“ вече 15 години, празнува и сребърен 25 творчески юбилей в ефира на БНР.

Станислав Почекански и Красимира Йорданова

През тези 30 години от своя ефирен живот предаването за опера, оперета, балет и мюзикъл в ефира на БНР дава възможност на меломаните не само да следят премиерите и новините от българските театри и най-престижните европейски и световни сцени, но  и да се срещнат отблизо с големите оперни звезди. Чрез "Каста дива“ слушателите успяват да надникнат зад кулисите през погледа на всички, създаващи магията на спектакъла - режисьори, хореографи, художници, гримьори..., и да чуят техните разкази за големите артисти в сценичните жанрове.

Пламен Карталов, Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

„За мен е чест да бъда част от този празник, от този троен юбилей, защото БНР и Софийската опера са две души в една. Чрез ефира и нашето изкуство се разпространява и влиза в душите на нашата публика, Вашите слушатели. А живата легенда Красимира Йорданова е знак, който свързва операта с ефира“, каза директорът на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов, който връчи на екипа на „Каста Дива“ почетни грамоти.

Предаването “Каста дива”, по названието на емблематичната ария на Норма от едноименната опера на Белини, се ражда на 6 март 1993 г. като наследник на оперните концерти, които дотогава се излъчват в събота преди обед още от създаването на програма “Хоризонт” на БНР. Днес предаването се излъчва всяка неделя от 20 до 22 часа. Но днес, отбелязвайки го, не можем да не отбележим, че годината съвпада и със световното отбелязване на стогодишнината от рождението за смятаната не само от специалистите, най- велика изпълнителка на знаменитата ария от операта на Белини „Норма“ Мария Калас. Това е съвършенството…

Красимира Йорданова, Милен Митев, генерален директор на БНР и Росица Кавалджиева

В личен план мога да кажа, че не пропускам да слушам предаванията „Каста дива“, „Алегро Виваче“, „На бис ��ългарските музиканти“, „класика.ком“ по програма „Хоризонт“ не само заради прекрасната музика, информацията, а и защото ме спасяват в моменти, когато ми е сложно и трудно и не единствено на мен. Но да избягаме от личните преживявания, защото са по-важни тези, които ни даряват тези моменти на радост от музиката.

Невероятно е присъствието като редактор в тези предавания на Красимира Йорданова. Забележителна е творческата ѝ биография в БНР – 60 години отдадени на музиката. И кратка справка, но колко възхитителни моменти се крият зад нея – зная го по-младите ѝ колеги и слушателите, на които е представяли непознати, забравени музиканти в историята на българската музика или световни изпълнители. Важно е да разберем повече за нея от кратката ѝ биография, разказана от Росица Кавалджиева:

Пламен Карталов и Красимира Йорданова

„Красимира Йорданова е една от първите хористки в хор „Бодра смяна“ с диригент Бончо Бочев и участник в детския хор на Софийската опера. Завършва първия випуск на Руската гимназия в София през 1953 г. и Българската държавна консерватория през 1958 г. в класа по хорово дирижиране на Димитър Русков. През 1962 г. Красимира Йорданова издържа успешно приемния изпит за музикален редактор в Радио София /днес БНР/ и е назначена през 1963 г. в редакция „Симфонична музика“. През годините работи и в редакция „Планиране и координация“ и „Оперна музика“. През 1971 г. става част от екипа на новосъздадената програма „Хоризонт“, а след обединението на музикалните редакции на всички програми – „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „Орфей“, е един от хората, изградили техния съвременен облик. Създава авторското предаване „За любителите на оперната музика“. Заедно с Мария Пухлева, Жейна Папазова и Здравка Андреева осъществява първото „живо“ музикално предаване със събеседници в ефирното студио и открити телефони за слушателите, за което екипът е удостоен с награда „Сребърна лира“ на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България.

 В края на 70-те години Красимира Йорданова става завеждащ редакция „Вокална музика“ към Дирекция „Музика“ на БНР. Под нейно ръководство са се обучили и „израснали“ професионално две поколения музикални редактори. През 1991 г. се пенсионира, но продължава да сътрудничи активно на предаванията за класическа музика на програма „Хоризонт“.

 През 1993 г. е поканена за редактор на предаването за музикално-сценични изкуства “Каста дива“, както и други в което работи до днес.През 2011 г. Красимира Йорданова е удостоена с награда на Министерството на културата за заслуги към българската музикална култура. Като част от екипите на предаванията „Алегро виваче“ и „Каста дива“ е носител на награди „Сирак Скитник“ 2009 и 2012, „Кристална лира“ 2013, „Златно перо“ 2018 и „Златна лира“ 2020.“

Красимира Йорданова и Росица Кавалджиева

За нея този ден беше специален, разбираемо, малко притеснена от признанието и обичта на колегите си, на елитни музиканти и водещи институции в сферата на музикалното изкуство. Но тази жена е, наистина, епоха в историята на БНР като обществена медия, отговорна за представянето на културата. Беше великолепен изборът на Росица Кавалджиева в предаването „Каста дива“, ден преди календарния юбилей на предаването 6 март, тя да бъде събеседникът ѝ в неделната вечер. И разказът за преживените незабравими моменти на Красимира Йорданова – от  спомена ѝ като хористка в операта в Кайро, когато на сцената е великият Тито Гоби до Чо Чо Сан в „Мадам Бътерхлай“ на Райна Кабаиванска, на Турандот на Гена Димитрова, срещите и разговорите с тях, с Николай Гяуров, Никола Гюзелев и още и още. Признавам, нямах възможност да слушам предаването от самото му начало, но когато се включих  звучеше Борис Христов с неговия крал Филип от „Дон Карлос“ в Парижката Гранд опера. ��, какво повече…

Росица Кавалджиева и Маргарита Димитрова, артистичен директор на фондация "Аполония"

И малко за Роси Кавалджиева, както обявява всяка неделна вечер „С предаването  „Каста дива“ животът е по-хубав!“ Тя има, както и в другите музикални предавания на „Хоризонт“ сътрудниците от чужбина, но винаги участници са и журналисти в сферата или просто меломани. Така картината става плътно изпълнена с усещането, че сме час от света. И още нещо, много важно – рубриката ѝ „Кутия за доброто“. Тя не е просто да ни изпълва с умиление, а предаването в нейно лице подпомага деца, болнични заведения не само с подаръци и най-вече с обич и необходими неща, за да бъде „животът по-хубав“.

Не съм музикант, но относително съм образован меломан и за мен празникът на „Каста дива“ е и мой личен, както и на другите музикални предавания на БНР и в частност на Програма „Хоризонт“. В скоби - срещите ми с Роси Кавалджиева и колежките ѝ Ирена Гъделева, Татяна Иванова, Светлана Димитрова по музикални събития, спектакли, концерти са и усещане за доброто, без което, не можем, и Въпреки!

Росица Кавалджиева, Красимира Йорданова и Милен Митев

А иначе – поне още трийсет години да ни радва „Каста дива“… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Критичен поглед: Джиджи е не само голяма певица, но и изключителен човек

Концертът на участничките в първия майсторски клас на изключителната ни певица Александрина Пендачанска на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол не беше само поредният прекрасен концерт на фестивала, а урок на живо пред публика, където я открихме в една нова и не по-малко прелестна изява. Не само като певица, но и като педагожка, който не само преподава, но и подкрепя безрезервно участничките. Без да се притеснява, че някой ден те може да я засенчат…

Майсторският клас беше за млади оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години, който се проведе  от 25 до 30 август 2019 г. в Созопол, във Ваканционното селище „Санта Марина“. Негови участници бяха кандидатите, одобрени от Александрина Пендачанска. Тя избира от 20 кандидати, които са изпратили техни видеозаписи. Избира седем, които са в активен певчески статус. „Не избрах млади, защото си дадох сметка, че няма как да допринеса за това кратко време. Избрах момичета, които вече са напред с материала, за да можем в тези няколко дни да надградим нещо”, споделя Пендачанска пред медии. Майсторският клас, първи за нея, е бил и „някаква проба” за самата оперна певица. Това предизвикателство за първи майсторски клас е вече част от последователността на Празниците на изкуствата „Аполония“ да отваря нови хоризонти към младите и да кани наши знаменити артисти да дебютират като преподаватели. Така беше през 2017 година, когато на „Аполония” свой първи майсторски клас имаше световната оперна прима Красимира Стоянова, а сега и Александрина Пендачанска. Идеята за тези специални моменти на „Аполония” са на артистичния директор Маргарита Димитрова. Тя ни сподели, че Красимира отново има желание като педагог да се върне на „Аполония”.

Антонина Бонева беше на първия ред и в Созопол

Но да се върнем към преживяването в Археологическия музей на Созопол – концерта на седемте певици от майсторския клас на Александрина. Тя започна с думи на благодарност към своите учители – преди всичко към майка си Валери Попова, изключителната оперна дива с невероятна кариера, но съдбата определи много рано да напусне нашия свят, към големия диригент и учител на младите дарования Михаил Ангелов и към сестрата на майка си - талантливата българска пианистка и педагог Антонина Бонева. Тя стоеше на първия ред и през целия концерт го съпреживяваше, така както винаги е до Джиджи и ни информира в социалните мрежи за световните й изяви. Само ще допълня, че когато преди две години по идея на Александрина Пендачанска на 9 май беше изпълнен Военния реквием на Бенджамин Бритън  с нейно участие и великолепна колаборация между съставите на Софийска филхармония и БНР, Антонина беше тази, с която Александрина се съветваше на репетициите, прослушваха и коментираха заедно отделни елементи от частите с толкова сложните сопранови изпълнения. Тя благодари и на фондация „Аполония“ за поканата, която й е дала шанс да открие нещо ново в себе си – да преподава и да учи по-младите певици. Тази всекидневна работа с тях по осем часа на ден страшно й е харесала, вдъхновила я е не по-малко от преживяванията й като артистка на световните оперни и концертни зали.

Пианистката Ася Василенко, с която са работили по време на майсторския клас

За себе си открила, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм научила от майка ми и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни срещи с публиката. Направи го на другия ден, сутринта, след изключителния си концерт с великолепния ни пианист Людмил Ангелов за откриването на фестивала. Тя беше и от първите ни събеседници, когато създадохме „Въпреки.com” дни след блестящия й концерт в залата на Националната опера в края на декември 2013 година. Повярва ни и наистина ни дари със своята щедрост. Тогава тя каза: „Съвременното понятие за примадона много се е променило. Макар, че има и такива, които могат да бъдат наречени така – така си живеят, така им харесва. Това ги прави щастливи. Това мен по никакъв начин не ме интересува”. 

И още: „Много съм благодарна на моите родители, защото те са ме възпитали да не се съмнявам в качествата си – дали са ми някаква увереност, че мога да се справя. Слава Богу, през годините  човек трябва да мине през съмненията и през въпросите, които сам започваш да си задаваш. Но младостта, когато се изграждаш е важно да имаш родителския тласък и аз не съм се съмнявала, че ще успея да бъда на тяхното ниво. По-скоро това е било предизвикателство, искала съм да бъда като тях. Не съм се борила да бъда повече от тях, искала съм да бъда част от тях, една от многото, защото в нашето семейство има много музиканти. Била съм щастлива и съм искала да бъда част от тях.” А им е било доста сложно и съвсем не леко. Майка й Валери Попова е изключителна оперна прима, родена в семейството на  диригента Саша Попов и пианистката Вера Даскалова.

Александрина Пендачанска с Людмил Ангелов при тяхно представяне на ”Аполония”

Независимо от изпитанията на съдбата и за самата Александрина, тя е от най-прелестните звезди не само в операта, но и в ораториалното пеене, в камерните концерти на днешното време. И не само това – от нея се излъчва добронамереност, разбиране на другия, почит към колегите и заедно с това категорична гражданска позиция, без да пести себе си, неподвластна на конюнктурата. Представяйки всяка една от седемте млади певици в майсторски клас, тя специално акцентира на техните преподаватели, които са ги учили и подготвяли за голямата сцена с изключителна почит и уважение. Това правят само големите! Специално благодари на пианистката Ася Василенко, с която са работили по време на майсторския клас. За всяка една от певиците специално Александрина отбеляза техните качества като гласове, като певици, като музиканти и как са работили заедно в тези дни. Призна, че не само ги е учила с нейния феноменален певчески и артистичен опит, но е получила много от тях и е разбрала и много неща за себе си не само като преподавател. След всяко от прекрасните изпълнения на избранничките й Весела Янева, Гонца Богоромова /Република Северна Македония/, Леонора Илиева, Далиборка Люн-Скибински /Република Северна Македония/, Неда Атанасова, Гергана Георгиева и Христина Лазарова, тя правеше и изискваше отново да изпълнят някои детайли от ариите. Дори седна на рояла, за да разпее една от певиците. Беше преценила, че е необходимо. И още нещо, на пръв поглед не толкова музикантско, спря са на детайлите как се произнасят в текста италианските думи – какво да е Т-то и как да звучи двойното L, така характерни не само за оперния език. Все пак трябва да са готови и за италианската сцена, така ревнива и пунктуална към оперното изпълнение.

Публиката в Археологическия музей, благодарение на Александрина Пендачанска, се запозна безспорно с талантливи млади оперни певици. Тя представи всяка една като талант, като избор в ��аботата за напред. С някои от тях се е срещала и преди. В контакта между тях и нея явно е имало много работа, много отдаденост и споделени неща за последователността и упоритостта на артиста. Всички момичета бяха прекрасни, усещаше се връзката, която са създали заедно с Джиджи и сякаш изпълненията им бяха за нея, а публиката се наслаждаваше на младостта им, на гласовете им, на желанието им да продължат в света на голямата музика. А те са готови за нея и, без да звучи патриотично за кой ли път се уверихме как в нашия регион се раждат невероятни музикални таланти. Въпросът е с техните усилия да имат добрия шанс да завладеят света. Но това е друга тема. Специално искаме да отбележим изключителната Весела Янева, мецосопран, плътен красив глас, рядко срещан. Природата е била щедра, а и тя явно е работлива и амбициозна. Финалът беше отреден за Гонца Богоромова Краловски, красива и много талантлива. Александрина призна, че нейната Лиу от „Турандот“ на Пучини я е разплакала. И я разбрахме, когато чухме изпълнението на младата певица. Заедно с великолепното изпълнение на прекрасната музика на Пучини тя и разказа за силата на любовта, което винаги е ней-голямото вълнение, когато слушаме последната опера на великия композитор.

Естествеността на Джиджи в този концерт – урок – спектакъл беше най-голямото преживяване за всички нас в залата на Археологическия музей в Созопол. Певица с невероятна кариера по света тя завладя всички ни с неподозирания си и за нея талант да насочва младите си колежки към стремежа да усъвършенстват себе си по пътя към голямото изкуство. Дадено е не на всеки. И тук припомняме думи на изключителния Людмил Ангелов пред „въпреки.com”, с когото са свързани с Александрина не само като музиканти, а като почти брат и сестра в предаността си на музиката. „Много неща, много неща трябват. Първо, талантът е необходим, очевидно. След това огромно количество работа и оттам нататък много човешки качества. Готовност за саможертва, готовност за дълги, дълги часове на самовглъбяване, на съзерцание, доброта, също страшно необходима, според мен, за всеки артист, за всеки човек, който се занимава с изкуство”, сподели преди време изключителният музикант Людмил Ангелов за това какво е необходимо на един световен пианист, какъвто е той. Това с пълна сила важи и за Джиджи, която споделя и как след часовете работа с младите певици не е заспивала с мисълта как ще продължат на следващия ден. Всяка от певиците получи от ръцете диплом на Аполония за участието си в нейния първи майсторски клас. При връчването им артистичният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова само каза: „Това е Джиджи!“. Да, това е Джиджи! ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Софийска филхармония с концерт в Мюзикферайн във Виена през новия сезон

Директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров спази традицията, която въведе с влизането си в длъжност преди две години да представя новия сезон още преди да е свършил сегашният 90-ти за най-авторитетния ни национален оркестър.

Всеки концерт от 91-вия сезон на Филхармонията ще е празник обещава маестрото. А той, както сме се уверили изпълнява заедно с екипа си обещаното. Много вълнуващи срещи със изключителни музиканти очакват меломаните, а и не само тях, а всички, които обичат хубавата музика. Но безспорно голямото събитие е концертът на Софийска филхармония под диригентството на маестро Тодоров в Златната зала на Мюзикферайн във Виена на 5 декември т.г. Диригентът, който обича да изпреварва официалната информация отбеляза преди дни в социалните мрежи: „Тази година празнуваме 120 години от рождението на Панчо Владигеров. На 21 март Софийската филхармония изнесе цял концерт с произведения на големия български композитор. На 5 декември в златната зала на Musikverein нашите национални филхармоници ще изпълнят и неговата Рапсодия „Вардар“ - (https://www.musikverein.at/konzert/eventid/41328). Щастлив и горд съм, че ще бъда част от това събитие. Но, разбира се, това съвсем няма да е първият път, когато музиката на Панчо е била изпълнявана в тази зала. Още през 1921 година, когато той е бил едва на 22 години, негови произведения са били изпълнявани в Musikverein не от друг, а от Виенската филхармония. Да, имаме с какво да се гордеем, но за тази цел трябва първо да помним...“.

Найден Тодоров

А сега допълни: „Ще изпълним още „Жар птица“ от Стравински и симфонията „Из новия свят“ на Дворжак, изцяло славянска музика. Имаше предложение да свирим Брамс, защото им казах, че обичаме романтичната музика, но им казах, че на тях тяхната музика няма да им свирим. Виенска филхармония е дирижирал и българският диригент Хераклит Несторов, чието име научих едва сега“.  В този контекст Найден Тодоров специално отбеляза, че с изключение на конкурса 7/8, когато ще се изпълняват български произведения и на 3 март, когато е целодневният концерт с българска музика, който ще завърши накрая със съвместен концерт на Софийска филхармония и „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров  през сезона ще може да се чуе музика на Георги Андреев, Панчо Владигеров, Мартин Георгиев, Марин Големинов, Васил Казанджиев, Георги Минчев, Любомир Пипков, Симеон Пиронков - старши под диригенството на неговия син Симеон Пиронков – младши, Петко Стайнов, Емил Табаков, Борислава Танева, Александър Текелиев и Виктор Чучков. Напомни, че преди време е планирал концерти с изцяло българска музика, но го отчита като грешка, защото според него не бива да отделяме българската музика от световната, тя е част от нея.

През сезона Националният филхармоничен хор ще отбележи своя 75-ти рожден ден с програма, събрала най-доброто от кантатно - ораториалната музикална съкровищница. За този юбилей пристига един от най-големите хорови диригенти Ервин Ортнер. И тук е мястото да отбележим, както подчерта и Найден Тодоров, че още преди 43 години Филхармоничният хор под диригентството на знаменития ни хоров диригент Георги Робев е концертирал в Мюзикферайн под диригентството на самия Рикардо Мути. Това припомняне беше поводът маестрото да уточни, че правят големи неща, но те вече са се случили. Той винаги набляга на темата за паметта и за всички големи музиканти съградили в годините това, което е днес Софийска филхармония и ще продължи да бъде.

И в предстоящия сезон филхармониците ще си партнират с изпълнители от световните сцени. Сред тях: оперните звезди Александрина Пендачанска – 17 октомври 2019, Бенджамин Апл – 23 април 2020, Елина Гаранча – 23 септември 2019, Паата Бурчуладзе – 3 ноември 2019, Соня Йончева – 15 ноември 2019. Александрина Пендачанска ще е сред солистите на Миса солемнис на Бетовен под диригентството на маестро Емил Табаков. С поредица концерти ще се отбележи и 250 години от рождението на Бетовен, в които ще видим и чуем изключителни изпълнители. Тук е моментът да отбележим изключителното присъствие на една от най-знаменитите оперни певици на нашето време Елина Гаранча. В първата част на концерта тя ще изпълни репертоар от Пучини, Верди, Чилеа, Бизе, във втората част - канцонети. „Тя ще пее сама, което мен ме изненада, обикновено певците искат да имат партньори, малко да си починат, някой друг да поеме. Тя е поела да пее сама, но за нейния ранг не е изненадващо“. Сподели Найден Тодоров за концерта ѝ под негово диригентство, който ще е в зала 1 на НДК.

снимка: http://iopera.es/elina-garanca/

В края на февруари, когато ни гостува знаменитото сопрано Анджела Георгиу в разговор за „въпреки.com” маестро Найден Тодоров ни сподели под секрет, че в следващия сезон очакват самата Елина Гаранча и ето след малко повече от три месеца тя ще бъде тук. Изключителното мецосопрано от Латвия е сред най-ярките звезди на оперната сцена, но има и своите пристрастия към камерния репертоар. Този сезон Метрополитън опера откри със „Самсон и Далила“ с Елина Гаранча и Роберто Аланя. Любопитно е, че певицата тръгва по световните сцени преди всичко с немски и френски репертоар и по-късно се насочва към белкантото. Дебютът ѝ като принцеса Еболи в „Дон Карлос“ на Верди е 2017 година в Париж. В ролята на кралица Елизабет в този спектакъл е Соня Йончева. Добавяме, че преди време в разговор с Александрина Пендачанска тя специално отбеляза възхитата си от явлението, както я нарече тогава Елина Гаранча.

Маестро Найденов с присъщата си емоционалност каза, че е най-горд с триумфалното завръщане след 50 години и този път дирижирайки Софийска филхармония на Кшищоф Пендерецки. Това може би е един от най-големите акценти в сезона, свързан тясно с годишнината на Филхармоничния хор. „Казвам нещо лично – когато стана дума какво да дирижира тук, аз казах: „Как какво – ваше произведение“. А какво да бъде? Той ще дирижира неговата симфония с много хорове, детски, оркестри и т.н. „Седемте порти на Йерусалим“. Аз съм много горд участник в неговата премиера, тогава свирих втори тромпет в оркестъра в Израел под диригентството на Лорин Маазел. Оттогава ми е мечта да видя това произведение на българска сцена. Не съм си мечтал да го дирижира лично той, но ето, че нещата отиват нататък. Имаме потвърждението на Пендерецки“. Припомняме, че този композитор и диригент, един от най-великите музиканти на 20-ти, а вече и на 21-век е бил на софийска сцена през далечната вече 1969 година. Вторият му гастрол е през 2006 година на Мартенски музикални дни в Русе. Ръководеният от него оркестър „Симфония Варсовия” изпълни тогава „Симфониета за струнен оркестър” от Пендерецки, „Камерна симфония” от Шостакович, „Холберг сюита” от Григ и „Адажио за струнен оркестър” от Самюел Барбър. В Русе той отбелязва, че вероятно през 1969 година властите не са одобрили произведенията му, изградени основно върху църковни мотиви и повече не получил покана за концерт в България. Неговото произведение изпълнено в Русе е композирано в памет на папа Йоан Павел II.

Много знаменити музиканти ще имат своето завръщане след дълги години в България като големият пианист Иво Погорелич, който ще изпълни Концерта за пиано на Шуман. Сред гостуващите пианисти са Паул Бадура Скода, както Найденов го нарече бащата на Филхармонията, защото той е роден през 1927 година, една година преди създаването ѝ, както и големите български музиканти Людмил Ангелов, Милена Моллова, Виктория Василенко, Георги Черкин, Евгени Божанов, Борислава Танева, Лилия Бояджиева и други. „Следващия сезон ще направим цикъл „Цигуларите“. И независимо, че цикълът е само от няколко концерта, ще има една плеяда от български и небългарски цигулари. Албена Данаилова с концерт за цигулка на Корнголд, завръщане на Вадим Репин, Веско Ешкенази, Светлин Русев с няколко концерта, Лиа Петрова, Виктория Муллова. Тя е феноменална цигуларка, която, признавам си, дебна от моите студентски години. Ходил съм в съседни държави да слушам нейни концерти. Изненадан бях, че тя не е идвала в България. Завръща се Сара Чанг. Федор Рудин, който е новият концертмайстор на Виенска филхармония и е внук на забележителния композитор Едисон Денисов /преди доста години имахме щастието да го видим и в София по покана на незабравимия диригент Емил Чакъров – б.а./ ще дойде тук да представи концерта на дядо си. Ще дойдат Шломо Минц, Юлиян Рахлин. Ще има плеяда големи цигулари на нашата сцена“. Специално подчерта маестро Найден Тодоров.

И продължи: „Понеже съм диригент са ме интересували много и диригентите, тъй като солистите носят имиджа на един оркестър, но него правят диригентите. Ще се завърне Антони Вит /той печели 1971 година втора награда заедно с Марис Янсонс на конкурса за диригенти „Херберт фон Караян, когато Емил Чакъров получава трета награда едва на 23 години – б. а. /, с когото оркестърът работи с невероятно удоволствие, може би най-добрият диригент на Полша. Ще се завърнат на наша сцена Алфред Ешве, Густав Кун, Шарл Детоа, Сперанца Скапучи /тя дирижира концерта на Александрина Пендачанска при откриването на Новогодишния музикален фестивал 2016 година с изпълнения на Александрина Пендачанска и Пловдивска филхармония – б. а. /. Във връзка с годишнината на хора пристига признатият за номер едно хоров диригент Ервин Ортнер. Едно от най-трудното за следващия сезон е, че успяхме да ангажираме знаменития немски диригент Клаус Петер Флор, който е бил на наша сцена и предстои триумфалното му завръщане 40 години по-късно. Росен Миланов идва с Верди „Реквием“. От следващия сезон Софийска филхармония има нов главен гост диригент Саша Гьоцел, така обичан от българската публика. Той е музикант на компанията Колумбия артистс и има много ангажименти и затова през следващия сезон ще има само  два концерта, но в следващите четири години ще направи две огромни поредици от големи симфонии. Имаме една сериозна палитра от силно качествени диригенти. Сезонът ще бъде завършен от Фредерик Шаслин. Завръща се един любимец на филхармонията Йоханес Вилнер. От българските диригенти, естествено, Емил Табаков, Георги Димитров, Мартин Пантелеев, Росен Миланов, Росен Гергов, Павел Балев, Пламен Джуров, Константин Илиевски“. Изброява Найден Тодоров с изключително уважение и почит към колегите си.

Емил Табаков на репетиция в зала “България” на Симфония на Хилядата от Малер

Сред звездните солисти са и изпълнителката на Дойче Грамофон виолончелистката Камил Томас на 13 май 2020 и най-популярната кларинетистка в света Шарон Кам. Ще има и други приятни изненади обещава маестрото, но предстои да ги разберем и оценим. А той с присъщото му чувство за хумор и не без ирония продължава: „Решихме, че 100 - годишнината трябва да бъде повече от 90 - годишнината – искаме да достигнем до нея с градация. Относно произведенията – старали сме се да има за всеки. Смятат ме за несериозен, защото обичам филмовата музика – ще има филмова музика. Постарали сме се да имаме програма и за твърдите фенове – тези концерти са с по-малко публика – когато свирим големите симфонии на Шостакович, на Брукнер, на Малер. Това са произведенията, които са връх в класическата музика, те са произведения, които показват, че един оркестър има определена класа. Ще открием с първа симфония от Малер /12 септември 2019, диригент Саша Гьоцел/, ще закрием с 10 симфония от Малер /25 юни 2020, диригент Фредерик Шаслин/. По средата ще чуете още Малер, но ще има и Брукнер с осма и пета симфония, отдавна неизпълнявана тук. Няма да я дирижирам аз, но феноменалният български диригент Павел Балев /19 март 2020/, а осмата ще дирижира Емил Табаков /21 ноември 2019/. Трябва да благодарим на хората, които в силни и в слаби години са подкрепяли Софийска филхармония. Всичко това правим за публиката. В този сезон са включени изпълнители и произведения, които бяха пожелани от публиката в анкетите. Щастлив съм, че част от тези желания съвпадаха и с нашите собствени желания“. Уточняваме, че анкетата, за която говори Найден Тодоров беше пусната и в социалните мрежи и както разбираме много хора са откликнали. Маестрото обещава, че всички, които са предоставили и координатите си, ще получат личен отговор от Филхармонията.

След голямото събитие – концерта на Софийска филхармония в Мюзикферайн във Виена, той ще се повтори в столицата на Хърватия Загреб. Уточняваме, че от 1 януари 2020 година Хърватия поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Както се пошегуваха от Филхармонията вече имат опит от Българското председателство 2018 година, за което сме писали особено с грандиозния концерт на финала с 8 симфония на Малер, Симфонията на Хилядата под диригентството на маестро Емил Табаков и австрийски солисти. В рамките на шегата, но и не съвсем маестро Найденов, съобщавайки предстоящия концерт в Хърватия, вместо Загреб каза Залцбург. Поправи се веднага, но зад този лапсус разчетохме нещо, дай Боже, предстоящо. В Залцбург през 1926 година знаменитият диригент, признат за един от най-великите на нашето време Херберт фон Караян се дипломира като пианист в залцбургската консерватория Моцартеум с концерт № 1 на ��анчо Владигеров.

Александър Чобанов и Найден Тодоров

На финала на традиционното представяне на следващия сезон на Софийска филхармония маестро Тодоров обяви: „Възстановяваме с Фортисимо концертите в Голямата зала, както и тези в Камерна зала за новото поколение мъничета. Тяхното място е в Камерна зала, където могат да отидат и да пипнат. Продължават и концертите с детския филхармоничен хор“. Бяха представени и детайли от детската програма, като затова се погрижи Александър Чобанов, който специално подчерта как Людмил Ангелов и Максим Ешкенази ще запознават децата с музиката на Сергей Рахманинов, чиято опера „Алеко“ по поемата на Пушкин „Цигани“ е създадена, когато е на 18 години…По - малките ще научат за музикалните инструменти от приказките, които ще им разкажат музиканти и артисти. Найден Тодоров е изключително ангажиран с нови идеи за въвличането на децата в света на музиката не, за да станат непременно музиканти, а за да открият нови светове. Споделял е тези свои идеи пр��д „въпреки.com”. Предстои интересен и вълнуващ сезон на Софийска филхармония, да му се насладим и зарадваме. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Военният реквием на Бритън – повик за помирение след ужаса на войните

„Невероятен е текстът на поета Уилфред Оуен във Военния реквием на Бенджамин Бритън, много ми се иска да бъде разбран, прочетен”, казва Александрина Пендачанска след една от репетициите в зала „България” на забележителното произведение на един от най-големите композитори на 20-ти век. Личност, космополитна, нетрадиционна с не лека съдба като житейски път, с изстрадано творчество и трудно възприет в родната си Англия заради различността си – това е великият Бритън.

А Александрина сбъдва мечтата си в София да бъде изпълнен Военният реквием на Бритън и тя в сопрановата партия. Заедно с нея над 220 музиканти от Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Хоровата капела “Светослав Обретенов”, Смесения хор на БНР и Детския радиохор ще изпълнят „Военен реквием” в Деня на Европа 9 май 2017 г. от 19,30 ч. в зала “България. Диригент на мащабната продукция ще е Росен Гергов, а солисти са и Александрина, и младият английски тенор Магнус Уокър, и немският баритон Карстен Мевес.

Произведение, което копнее и говори за мир. Първият досег с Реквиема на Александрина беше в Москва преди три години с Лондонската филхармония под диригентството на Владимир Юровски време на фестивала на името Мстислав Ростропович, организиран от неговата и на Галина Вишневская дъщеря Олга Ростропович. Произведението е написано от Бритън в началото на 60-те години с идеята за помирение и с идеята да включи в солистичния състав певци от воюващите страни през Втората световна война в знак на помирение. Така и става - солисти са руското сопрано Галина Вишневская, английският тенор Питър Пиарс /дългогодишният партньор на композитора/ и германецът, един от най-ярките баритони на 20-ти век Дитер Фишер -Дискау. Премиерата е през февруари 1962 г. в реставрираната катедрала  на Ковънтри, разрушена по време на войната. Първият запис е направен през 1963 г. отново с този солистичен състав. Той е музикалната картина на филма „Реквием за войната”, създаден през 1988 г. и финансиран от BBC с режисьор Дерек Джарман, продуцент Дон Бойд,  в главната роля самият Лорънс Оливие, за когото това е последната роля. За озвучаването на филма е използван първият аудиозапис на реквиема от 1963 г. Записът е реализиран с Лондонски симфоничен оркестър и Бах-хор, под диригентството на самия композитор. Продуцентът е  Decca Records, от където  изискват единствено да звучи този запис, без добавени звукови ефекти или други тракове.

Катедралата в Ковънтри

С днешна дата Александрина Пендачанска споделя, че този концерт в Москва е бил за нея голямо изпитание. Но много й се приискало Военният реквием на Бритън да бъде изпълнен в България. Когато я поканили за концерт от Софийска филхармония тя им предложила да изпълнят тази грандиозна творба. Малко преди началото на сезона тогавашната и.д. директор на филхармониците Светлина Терзиева акцентира, че за концерта с диригент Росен Гергов на 9 май 2017 г. – „Военен реквием” на Бенджамин Бритън, един от най големите композитори на 20- ти век съвместно със Симфоничния оркестър и смесения хор на БНР, участието на НФХ „Светослав Обретенов” и Детския радиохор  са поканени като солисти Александрина Пендачанска, Магнус Уокър и Карстен Мевес. Гениално произведение, написано през 1961 г., когато все още споменът за Втората световна война е жива рана. Творбата не е изпълнявана в България повече от 30 години, когато диригент е бил Иван Маринов с участието на хор „Родина” от Русе с диригент незабравимия Васил Арнаудов.

Наскоро в разговора ни за “въпреки.com” по време на София филм фест с режисьора Тони Палмър той сподели, че именно ��енджамин Бритън го е вдъхновил към избора му преди всичко да се занимава с филми, посветени на музиката и на големите личности в света. „По чудо аз попаднах на световната премиера на Военния реквием на Бенджамин Бритън във възстановената катедрала на Ковънтри. Спомням си, че в края на изпълнението на Военния реквием не просто не можеше да се говори, а нямаше възможността да се говори. Човек оставаше безмълвен. Сега вече зная, че по някакъв начин изпълнението беше смълчаващо. Това беше първият път, когато имах сблъсък с такова нещо. След финала всички стояха сковани, не можеха да ръкопляскат. В катедралата всички бяхме останали с виснали уста и изпълнителите не знаеха какво да правят, защото нямаше аплодисменти. И много интересно - по-късно попитах самия Бритън и той каза, че по някакъв начин е било провал, защото не е имало никакви аплодисменти. Но аз му казах, че ние не можехме да ръкопляскаме, защото бяхме слисани. Когато отидох зад кулисите заедно с двамата диригенти /на хора и оркестъра/, единият реагира, че всичко е брилянтно, а Бритън каза: „Мисля, че идеята беше добра!”. Това е единственото, което е казвал за една от най-важните творби на 20-ти век нейният автор. Това ме шокира, потресе ме и за дълго време не можех да се откъсна.  И не бих искал да кажа, че цялата ми страст идва от този момент, пробуждането. Това беше моментът, в който осъзнах, че това е нещо много важно. Смятам, че музиката е най-красноречивият език, с който разполагаме и надминава думите, както е при Бритън и при Шостакович - музиката описва живота, в който живеем и никой никога не може да го забрави”. Палмър е създател на не един филм за Бритън, включително и на „Ноктюрно” по повод 100 годишнината от рождението на композитора.

Но да се върнем към „Военният реквием”. Композиторът се вдъхновява от английския поет Уилфред Оуен, описал с шокиращ реализъм ужасите в окопите на Първата световна война. „Моята тема е войната и страданието от войната. Поезията лежи в песента…има само едно нещо, което един поет може да направи днес: да предупреждава“, се казва в поемата „Днес“ на Оуен. Той загива в окопите на тази война малко преди края й през 1918 година. А Александрина Пендачанска, извън своята бляскава артистична кариера по световните сцени отбелязва, че това е  мисията на артистите да търсят обединение, да търсят еднаквостите между нас, независимо от вяра, пол, убеждения. „Ние сме хора преди всичко, независимо от различията ни – това е вопълът на поета и вопълът на композитора. Оуен е загинал в окопите на Първата световна война и всъщност 100 години има плашещо актуален смисъл неговата поезия, толкова дълъг период без война в Европа и прекалено много с лекота го приемаме за даденост, а изисква всекидневно усилие да се запази”, казва Александрина Пендачанска.

Във „Военен реквием” английските стихове на поета Оуен са съчетани с латинските текстове на Реквиема като образност и всестранност на изказа за болката, тъгата от смъртта, покосила без време живота, особено под ударите на войната. „Моята тема е войната и страданието от войната. Поезията е в страданието... Единственото, което поетът може да направи днес, е да предупреждава.“ - това са думи на Уинфред Оуен, чиито военни поеми са вплетени в либретото наред с каноничния литургичен текст на католическата заупокойна меса.

Бенджамин Бритън

Присъствахме на две репетиции в зала „България”, едната по-техническа и генералната. Александрина държеше да знае как звучи в този грандиозен ансамбъл на два оркестъра и три хора. Детският Радиохор е разположен от двете страни на сцената в ложите на първи балкон. На генералната репетиция записа правеше прекрасната ни пианистка и педагог Антонина Бонева, сестра на сестрата на майка й незабравимото сопрано Валери Попова. Извън емоцията в това изпълнение на Военния реквием за Джиджи, както приятелите наричат Александрина Пендачанска тя държи да усети себе си на висотата на тази, наистина божествена музика. Полу на шега, полу с професионално изискване към самата себе си подхвърля като за приятели, че такава мощ на гласа, който да се извиси над този огромен оркестър и грандиозен хор трябват възможностите на Гена Димитрова или Бригит Нилсен. Но Александрина го прави така, че спира дъха и те завладява с вопъла си, с преживяването си. Божествена музика, изпълнена с болка и надежда войната да не случи, а тя уви се случва и е тук до нас. И нашата Европа, в която се е воювало през вековете непрекъснато, един изстрадал континент, но поучил се в такъв ден като 9 май трябва да припомни личната болка на хилядите, загинали по нейните полета, за да не повтори.

Военният реквием, който ще звучи в зала „България”, както при първото си изпълнение със солисти от различни страни ни дава важен знак да отстояваме постигнатия мир, който носи човешко щастие от живеенето в мир. Това са теми, които силно вълнуват Александрина, която е звезда на световните оперни сцени със своите почти 70 роли, но и с пристрастия към камерната и ораториалната музика. Натоварената й професионална кариера по никакъв начин не й пречи винаги да изразява своята гражданска позиция. В един съвсем не топъл ноемврийски ден преди почти четири години на антинацистко шествие в София си помислихме за Александрина, че въпреки страхотната си кариера на оперна прима, не се притесняваше за гласа си в студения ден да изрази позицията си на хуманист и космополит. Срещата с нея, с изкуството й правят света около нас не само по-поносим, но и по-надежден за самите нас като избор и лична ангажираност.

А този Ден на Европа, когато ще прозвучи Военен реквием на Бритън не е само празник и фойерверки, а ден за размисъл, за почит и разбиране на собствената ни отговорност към света, в който живеем. Мирът все още не е победил. ≈

Текст: Зелма Алмалех

[mihaylovblog]

24.05.1982 г. – Премиера на българския игрален филм "Куче в чекмедже" на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Художник на постановката е Йорданка Пейчева. Участват актьорите: Веселин Прахов, Мартин Стоянов, Емил Димитров-син, Людмила Филипова, Евгения Генова, Александрина Пендачанска, Росица Стойчева, Ани Петрова, Ружа Делчева, Живко Гарванов, Стефан Илиев, Иван Янчев, Павел Поппандов, Анета Сотирова, Милка Янакиева, Надя Тодорова, Мария Каварджикова, Панайот Янев, Любка Петрова, Иван Гайдарджиев, Трифон Джонев, Катя Аладжем, Антон Маринов, Любомир Ценев, Сашо Бурмов и др. Снимка: https://bulevard.bg/

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Вече трийсет години Емил Чакъров дирижира от Небесата

Остана млад, неистов в любовта си в правенето на музика и в посвещението си тя да е неговият Бог. Обичаха го и му се възхищаваха страшно много хора в България, но много повече по света. Когато почина преди 30 години на 4 август в Парижка болница диригентът Емил Чакъров беше почетен много повече от меломаните и специалистите от различни държави, където беше гастролирал, отколкото тук, в родината му.

Всяка година на рождения му ден 29 юни музиканти от класата на Веско Пантелеев - Ешкенази припомнят в социалните мрежи какъв музикант беше Емил и как твърде млад даде тласък в кариерите на днешните ни инструменталисти, оперни звезди, за да бъдат световни. Беше „усетил” талантите им, потенциалната им мощ, за да бъдат днес владетели на световните сцени – Веско, Васко Василев, Александрина Пендачанска. А приятелството и сътрудничеството още от Музикалната академия с Минчо Минчев, Димитър Иванов, Димитър Фурнаджиев, Георги Спасов и още, и още бележи и до днес пътя им в музиката.

Винаги пиша за Емил лично, дори с риска не малко хора също били близко до него, особено в професионален план да ме упрекват за битови подробности. Все едно! Колкото и да звучи егоистично и, вероятно, нелепо съм му малко „сърдита“ – лиши ме от музиката си…

Но по-важното е, че ние тук в България не оценихме, че сме имали такъв изключителен талант, който в една още млада възраст запленяваше с работата си световните оркестри и сцени. Шансът ми да пиша за него е не просто приятелството му, а фактът, че съдбата отпреди повече от 50 години го свърза с моето семейство, с родителите ми, той да им бъде като едно от децата им и те да се чувстват отговорни за неговото бъдеще. Той беше и най-добрият ми приятел и по-големият ми брат. После имаше прекрасни моменти, когато на двама ни със Стефан Джамбазов ни е говорил за плановете си да прави клипове с класическа музика, как заедно тримата, с децата ни и приятели сме си разказвали смешни истории в лифта в Боровец за нивото на нашите управляващи тогава в познанията им за класическа музика. Но това са закачките от едно приятелство, за което не бива да се говори. И все пак държа да споделя един ден, той е паметен за много хора в абсолютно различен контекст. А по странен начин има продължение в днешни дни.

30 юни 1971 година – Емил имаше концерт с оркестъра на Музикалната академия. В този ден загинаха знаменитите футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. А Емил беше заклет левскар и много обичаше спорта. И аз си позволих нещо абсолютно забранено – когато имаше концерт Емил не контактуваш с никого, дори и в почивката, но аз пред вратата на диригентската стая му казах какво се е случило. Не ми отвори, тогава не знаех, че и за него това е ужасен ден, извън концерта му като студент по дирижиране. В този ден е кандидатствал за продължаване на образованието си в тогавашния Съветски съюз в Московската или Ленинградската консерватория и неговият идол, знаменитият проф. Константин Илиев го беше скъсал. Продължи при проф. Влади Симеонов. След малко време много щеше да му помага Добрин Петков…

Но Емил започна да се готви за конкурса за млади диригенти, създаден от Херберт фон Караян. Като диригент на младежкия симфоничен оркестър към читалище „Владимир Заимов” Емил живееше в къщата на „Парчевич” и се готвеше по партитури и слушането на музика, с плочи, без да дирижира, без оркестър. През септември същата година спечели третата награда с 40 симфония на Моцарт /обожаваше го/ на последния тур. Тогава втората награда беше за Марис Янсонс /1943-2019/, дълги години главен диригент на Кралския Концертгебау на Нидерландия с концертмайстор Веско Пантелеев - Ешкенази, а и до днес. Няколко месеца преди конкурса Янсонс беше имал на разположение оркестър с множество концерти… Емил тогава беше на 23 години. Следващата година спечели приза на Караян в Западен Берлин за младежки оркестри. Концертмайстор и солист на този оркестър беше Минчо Минчев, а след оркестрантите млади хора, повечето студенти, много от тях от десетилетия имат световна кариера…

После всичко се разви шеметно за Емил. Но преди това, като ученик на Караян през есента на 1972 година не беше получил още стипендията си и му беше трудно дори и да се изхранва. При едно мое студентско пътуване да Източен Берлин му занесох сак с манджи от България. Сега звучи смешно, но си беше факт. Сподели ми, че са го канили от различни второстепенни оркестри, отказал. Попитах го защо, та той почти гладуваше. А той ми каза, че ако го направи няма никога да застане пред големите оркестри на света. Запомних го – важи и до днес какво значи да изстрадаш целта си, но това е друга тема, темата за компромиса.

После, в годините, неговата кариера се развиваше изумително, наричаха го чудо, защото се твърди, че диригентите стават световни имена на по-зряла възраст. Светът го познаваше, обичаше, а той обожаваше публиката и за онези по-стагнирани за България времена. Дирижираше световни оркестри, спектакли в Ковънт Гардън, Метрополитен опера. Ленинградска филхармония в онези сложни съветски време го прие като постоянен гост-диригент. Благодарение на неговия авторитет като музикант, видяхме и чухме най-големите светила в музиката – Караян и Виенска филхармония със забележителната цигуларка Ан-Софи Мутер, Мирела Френи, Елена Образцова, Елизабет Шварцкопф, Алексис Вайсенберг, Наталия Гудман знаменитите българи Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Маргарита Лилова, Анна Томова-Синтова и още, и още... А много от световните ни изпълнители, които не бяхме виждали от години, концертираха с удоволствие в България, защото дирижираше Емил...

Правеха се записи от най-авторитетните звукозаписни компании. Последните му концерти бяха по време на Новогодишния фестивал в НДК за Новата 1990 година... И незнайно защо тези записи не се тиражират отново. Преди 23 години беше направен телевизионният филм “Като дъх музика”, посветен на Емил Чакъров, със сценарист Екатерина Дочева и режисьор Светла Фингова, който получи и награди на национални фестивали. В БНТ има прекрасни записи на негови концерти със световни музиканти, БНР притежава също забележителни записи от негови концерти, включително и реализирани в чужбина... Когато Емил почина все още не беше познат за България терминът “стигма”, а се оказва, че и изкуството може да бъде дискриминирано... Той знаеше как да “скрива” различието си, което беше неговият modus vivendi, но беше жив... А сега го няма вече 30 години. Но преди време, когато се запознах с тогавашния главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР Росен Гергов, който прави добра международна кариера, ми сподели в неформален разговор, че където и да дирижира, когато се разбере, че е от България всички му споменават за Емил Чакъров…А маестро Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония и диригент каза в началото на мандата си, представяйки сезон 2017/2018 и предстоящите събития, че като тийнейджър, гледайки концертите на Емил, решил, че ще стане диригент.

Колко са българските симфонични и оперни диригенти на неговата възраст по това време, които са успели да обърнат внимание на големи звукозаписни компании като Sony , Deutsche Grammophon, EMI Classics, Erato, Brilliant Classics и други, които да издават негови изпълнения? А неговите постижения като диригент на такива световни оркестри като Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle в Цюрих, Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен, Чешкия филхармоничен оркестър.

На един от първите му концерти в България с Пловдивска филхармония сред изпълненията в програмата бе��е симфоничната поема „Дон Жуан” на Рихард Щраус. В антракта, след изумителното му, по младежки вдъхновено изпълнение на „Дон Жуан”, без да искам дочух разговора между две достолепни възрастни дами: „Както дирижира това момче такова емоционално произведение, посветено на любовта, ще дарява и невероятна любов! Блазе на тези, на които ще дарява любовта си!”. А любовта му беше музиката. И само ще добавя, че сред многобройните му артистични прояви беше и „Така правят всички жени” на Моцарт в Софийската национална опера с незабравимите Валери Попова и Нели Божкова, да е светла паметта им и концерта за пиано и оркестър номер 3 на Рахманинов с Алексис Вайсенберг със Софийската филхармония – най-сложния концерт и за пианист, и за диригент. В него сякаш всичко е казано и за самия Емил, и за целия му сложен и зашеметяващ път. Вероятно някъде в небесата дирижира своя оркестър под зоркото око на големите си учители…

През 2018 година по повод на 70 годишнината от рождението на Емил Чакъров, роден на 29 юни 1948 година Георги Тошев направи филма си „Реквием“. Тогава Новогодишния музикален фестивал беше посветен на Емил Чакъров. В този филм съм казала повече неща за Емил, много лични, които изразяват и отношението към него, включително и към някои музиканти на наша територия. Но държи да цитирам Георги Тошев по повод на филма: „Като човек, жонглиращ с два коренно различни свята по време на Желязната завеса, той неведнъж е влизал в полезрението на Държавна сигурност. Служителите й обаче така и не успяват да го вербуват, защото, както казва авторът на филма, Емил Чакъров постига пълното припокриване на талант и морал. Днес обаче диригентът, който щеше да бъде на 70 години, тъне в забрава в родината си – нито една улица, културна институция, дори собственият му фестивал не носят името му, няма негова паметна плоча, нито музей, а записите му събират нейде прах. Затова пък по света умеят да ценят гениите. Когато в звукозаписната компания “Сони” прославената Соня Йончева помолила да чуе най-великия запис на руската опера „Евгений Онегин“ на Чайковски за всички времена, ѝ връчили изпълнение под палката на българина Емил Чакъров.“.

Уточнявам, че преди 2-3 години учителката по руски език на Емил в прогимназията в Бургас Радка Памукова поде инициативата да има паметник в родния му град. Организира се подписка. Не знам как се развиха нещата. Подписахме я със Стефан, но тъй като една от темите, които сме анализирали не само в публикации във „въпреки.com”, но и в различни проекти сме коментирали, че идеята за паметник на когото и да е било винаги е съпроводена и със старомодни проекти и буквализъм. Едва ли би харесало на Емил. А и той има своя паметник, където е жив и възторжен от това, което прави – записите му. Те заслужават внимание, събиране, издаване за нов живот на музиката му. В тези дни името на Емил беше споменато в доста некрасив и не отговарящ на истината контекст. Един определящ себе си за световноизвестен диригент, концертирал на три континента и отказано му да води майсторски клас в Националната музикалната академия „Панчо Владигеров“ обяви, че така били постъпили с Емил Чакъров и проф. Константин Илиев. Континентите може и да се повече, но зависи с кои оркестри и къде…Тема за размисъл. А истината, че Емил никога не е имал подобно желание и амбиции, беше твърде млад и неговата амбиция беше сцената. Колкото до Константин Илиев – той си беше редовен професор и преподавател в Академията по дирижиране и композиция. Въпросът е как това се тиражира в една национална телевизия и то със сериозни претенции. Ми водещата да беше гледала поне филма на Георги Тошев, излъчен точно по тази телевизия. Дотук, не заслужава повече внимание и не споменавам имена, за да запазя, все пак, чистота на текста…

И за последно пак лично – майка ми Недялка Алмалех беше от хората най-близо до Емил още от времето преди тази знаменателна за него 1971 г., когато стана призьор на конкурса за млади диригенти, организиран от знаменития Херберт фон Караян и Берлинска филхармония. Преди 1-2 години ми писа по месиндъжъра Надя Сотирова, директорката на къщата-музей „Панчо Владигеров“ дали познавам жената на снимката, която ми беше изпратила, заедно с Емил Чакъров. Беше майка ми с него в дома на големия композитор.

След смъртта на Емил тя никога повече не отиде на концерт, а от ранните ми детски години почти не пропускаше. Но запази приятелството и много близките си отношения с майката на Емил леля Стоянка до смъртта ѝ, както и със семейството на сестра му Виолета. Мама я няма от 19 години…А наследниците на Емил – семейството на сестра му дариха неговия архив на Държавна агенция „Архиви“. Дъщерята на племенницата му Гергана, която заедно с майка ѝ са били до края с Емил в болницата в Париж се казва Ема…

За тези 30 години много любими и прекрасни хора отлетяха в отвъдното. Трудно ми е да гледам философски и да го приема с душата си. Но любовта ми е жива, те са с мен и с всички, които продължават да ги обичат. А болката ще е завинаги. Колкото до Емил - липсва ми неговата музика, както и смеха му, особено когато тримата заедно със Стефан се забавлявахме. Но съм щастливка - съдбата ме срещна с големи, целунати от божественото хора. Вярвахме си и се обичахме/ обичаме…

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Личен архив

[vprki]

Трийсет и седмата „Аполония“ - с любов и вдъхновение под открито небе

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откриват 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува отново и, както миналата 2020 заради пандемията от Covid-19, ще бъде изцяло открито.

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията и предупрежденията, че ни заплашва нова вълна притеснява, но Аполония все пак ще я има и то с прекрасна програма.се намери изход. Българските артисти с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 37-то издание на феста, а когато преди две години попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 37- то издание, заради неизвестността от развитието на пандемията. Питаме я сега в контекста на един от традиционните вече от години акценти в програмата: „Каква е нейната цена успеха „Празниците на изкуствата Аполония“ да са толкова обичани, чакани?“.

Маргарита Димитрова, снимка: архив на фондация "Аполония"

А тя е лаконична: „ Работа, познание, работа, любов, работа!“. Отбелязва, че тази година програмата е била подготвена отдавна и бързо. Артистите от различните изкуства обичат и за тях е удоволствие и чест да са участници на Празниците в Созопол. А ние знаем, че Маргарита Димитрова и нейният екип сътрудници ден след финала на поредната „Аполония“ тръгват в подготовката на новата. Дори често имат планове и уговорки за следващи години. Стандарти!

И така, откриването е на 30 август в Амфитеатъра на Созопол с концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, който тази година отбелязва 60 години от създаването си с диригент маестро Пламен Джуров. Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, сто��ици остават в България във фонда на БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнета, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. Софийски солисти са носители на всички български награди и много международни отличия.

Пламен Джуров на репетиция със "Софийски солисти" в зала "България", снимка: Стефан Джамбазов

Солистка на концерта на Празниците е талантливата ни прекрасна цигуларка Лия Петрова, която свири на великолепната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735. А както каза Маргарита Димитрова „оркестърът я обича и тя ги обича“. Само ��рипомняме, че преди време „Софийски солисти“ и Лия Петрова направиха бляскаво едномесечно турне в Япония. А преди малко повече от м��сец в рамките на 52-рия Международен фестивал „Софийски музикални седмици Ансамбълът под диригентството на маестро Джуров изпълни забележителна програма в зала „България“ -две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ и забележителната 14-та симфония на Дмитрий Шостакович. „Софийски солисти“ начело с Пламен Джуров са от честите гости на Празниците и винаги са прекрасни програми и великолепни солисти. Любов!. Тази година в програмата на откриването ще бъдат изпълнени произведения на Телеман, Сен-Санс, Бела Барток, Холст.

Да, един от акцентите на Празниците са годишнините. Стогодишнината на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ ще бъде отбелязана с концерта на 31август от 19 часа в Амфитеатър на Джаз сектет, ръководен от прекрасния музикант Михаил Йосифов и негови студенти. Този концерт е част от великолепната програма на Академията през юбилейната 2021, в която младите музиканти и преподавателите им показаха вековния дух на българската Алма Матер на музиката. Най-младият ректор в история ѝ проф. Сава Димитров с амбиция и въображение налага смисъла и истинското ѝ място в културния облик на страната ни. Един друг юбилей, който отбелязва целия свят, особено Аржентина – 100 години от рождението на Астор Пиацола е в програмата на „Аполония“ на 3 септември от 21 часа на Амфитеатъра. Изпълнителите - Йован Богославлевич (Сърбия) цигулка, Цветан Недялков китара, Маргарита Калчева контрабас, Матиас Гонзалес (Аржентина) бандонеон, Людмил Ангелов пиано. Не за първи път Пиацола е в програма на фестивала. През 2017 година Софийски солисти заедно със знаменитите Красимир Щерев /акордеон/ и Георги Василев /китара/ изпълниха двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър.

Живко Петров /л/ и Людмил Ангелов /д/ на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

А маестро Ангелов има специално отношение към аржентинския композитор и за „въпреки.com” по повод годишнината на Пиацола, роден на 11 март 1921 г. сподели: „Неговата музика ми беше позната отдавна и винаги ми е харесвала. Но в момента, в който започнах да я изпълнявам, усетих онова много специално привличане, което определени автори ми оказват. Това мигновено емоционално въздействие на музиката му, абсолютно директната емоция, е вероятно едно от най-големите ѝ качества. Свирил съм многократно негови произведения, с различни формации, и не преставам да ѝ се възхищавам и обичам“. За Людмил Ангелов ще споменем и малко по-късно.

В контекста на годишнините на „Празниците“ ще отбележат и един тъжен юбилей – 30 години от смъртта на признатия за от най-великите вокалисти Фреди Меркюри на 4 септември от 21 часа в Амфитеатъра. Точно 30 години след като Фреди Меркюри отлетя от този свят, българските музиканти почитат великите Queen. Acoustic Queen Project включва над двайсет от най-големите хитове на групата. Те ще прозвучат за пръв път на „Аполония“. Това е една от премиерите в Созопол. Тръгнахме с Фреди на минорна вълна и затова не можем да не споменем като акцент в програмата два вълнуващи концерта за талантливи хора, загубили битката с Корона вируса. На 2 септември от 21 часа в Амфитеатъра „В памет на Димо Стоянов - P.I.F.“ с участието на Ерсин Мустафов, Влади Ампов – Графа, Влади Михайлов, Дичо. А групата написаха: „Миналата година, няколко дни преди Коледа почина Димо Стоянов, вокалист на P.I.F., всеотдаен музикант, безрезервно вярващ и подкрепящ младите, човекът, който прибираше сутрин звездите…Този концерт е посветен на него.“. А на 4 септември от 19 часа в Амфитеатъра е концертът „Спомен за Камен Чанев“ с участието на Иван Момиров, Кирил Манолов /един от най-близките му приятели/, Юлиян Константинов и Вяра Шуперлиева пиано.В края на ноември 2020 се сбогувахме с Камен Чанев, певеца, покорил с гласа си световните сцени, изключителния професионалист и скъп приятел. Камен Чанев беше най-успешният български тенор с международна кариера. Той беше солист на Националната опера и балет – София и на Пражката опера. Завършва Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Специализира в Римската академия за изкуство и култура при Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера . Лауреат е на конкурса Йоси Бьорлинг, Швеция. Името му се свързва преди всичко със сцените на Виенската Щатсопера и Арена Ди Верона, гостува и на големите оперни театри в Европа, Азия и САЩ.Неговата звезда продължава ярко да блести, красивият му глас звучи в спомена за великолепните и неповторими образи, които създаде…

Ако се вгледаме детайлно в Програмата на Празниците, те е винаги имат някак своя драматургия, а не само акценти. Тази година се налага в концертите и квартетът. С усмивка Маргарита Димитрова казва дали е на добро тази четворка. Убеждаваме я, че с такива програми и изпълнители не може да не е за добро. На 1 септември от 19 ��аса в Амфитеатъра са Клавирните квартети на Йоханес Брамс със звездни музиканти Лия Петрова - цигулка, Румен Цветков - виола, Александър Сомов - виолончело и Людмил Ангелов – пиано.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

Маестро Ангелов и първият носител на наградата на фондация „Аполония“ Аполон Токсофорос и почти всяка година в Созопол ни радва с концертите си – рецитали или съвместно със забележителни музиканти Александрина Пендачанска, Веско Пантелеев-Ешкенази, Живко Петров… А на 31 август четиримата пианисти, които ни възхитиха още през 2015 година зала 1 на НДК Ангел Заберски, Георги Черкин, Живко Петров и Иван Янъков ще са специалният квартет, който в изпълненията си преплита класиката и джаза виртуозно. Прекрасни музиканти – челисти Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, обединени в Underground Cello Quartet премиерно ще ни представят програмата си. Вълнуващо, нали? Но и да пропускаме и рецитала на изключително талантливия пианист Сергей Редкин на 3 септември. Той има забележителна кариера, а тази година спечели втора награда на един от най-престижните музикални конкурси Кралица Елизабет в Брюксел, Белгия.

Очакват ни и други премиери в киното, в литературата и не само. Една е много специална, поне за нас – „Ангелски хроники“ е първата книга на директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров на 2 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия.

Найден Тодоров, снимка: Кирил Христов

Тогава ще бъде представена и последната книга на Мария Касимова-Моасе “Записки от Шато Лакрот“. И двете на издателство „Колибри“. А на 5 септември на същото място и в същия час Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова.

На 2 септември от 22 часа в лятното кино предпремиерно ще гледаме филма „Февруари“ на Камен Калев. Да не забравяме и документалното кино, пристрастие на селекционера на филмовата програма на Празниците“ проф. Божидар Манов. На 1 септември от 20 часа е премиерата на документалния филм „Живот от живота“ на Стефан Командарев, посветен на драматичната тема за донорството в България.

Стефан Командарев /л/ и Божидар Манов /д/ на "Аполония", снимка Стефан Джамбазов

За втори път след 2019 година майсторски клас ще има и Александрина Пендачанска. Тогава на концерта на учениците ѝ тя каза, че открила за себе си, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм го научила от майка ми /Валери Попова/ и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни и вълнуващи срещи с публиката. Те предстоят, като първата среща е с маестро Пламен Джуров и Софийски солисти, ще чуем писателя Захари Карабашлиев, ще почетем Камен Чанев…Ще си припомним забележителното списание за култура на БТА ЛИК, което спря през 2013 година. После се появи с един два специализирани броя, но сега на „Аполония“ генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев ще съобщи неговото възраждане. Специално за “въпреки.com” той написа: „БТА ще представи броя на завръщащото се емблематично за българската култура списание “ЛИК”, посветен на изкуството по време на пандемията, на “Аполония” в Созопол.

Маргарита Димитрова и Кирил Вълчев, снимка: БТА

Аполон е едновременно покровител на изкуствата и предводител на музите, но и лечител, включително срещу чума. Според мита през Троянската война той девет дни изпращал със стрели чума в лагера на ахейците, а след жертвоприношения за омилостивяването му спрял заразата. Аполон спрял и чумата в Атина след като загинали 100 хиляди души и полисът загубил Пелопонеската война срещу Спарта през V век преди Христа, за която чума Тукидид пише, че била “толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея”. Двете начала в Аполон - на изкуството и на лечителството намерили продължение в синовете му - най-великия певец на Древностра Орфей и бога на медицината Асклепий. На “Аполония” със списание “ЛИК” за изкуството през пандемията БТА иска да покаже, че изкуството лекува и грижата за душата ни е лекарство, което е не по-малко важно от лечението на телата ни. За да “ваксинира” с новини за изкуството през тази година БТА създава и нова редакция за знание и култура, наречена “ЛИК” по името на емблематичното списание, издавано от националната информационна агенция на България. “Post nubila Phoebus” (“След мрачно време - Феб”), ни уверява древната сентенция как след неприятностите идва Феб (Слънце, както наричали Аполон). Със следващия брой на “ЛИК” БТА планира да покаже, че това е вярно, като разкаже за идващата в края на лятото “Аполония” в Созопол“. На добър час на ЛИК, списание, създадено още през далечната 1965 година, което винаги очаквахме и четяхме, като бързахме и да се абонираме, за да го имаме…

И за финал на този въвеждащ текст към 37-то издание на Празниците на изкуствата Аполония за една изненада и необичайно представена, която ни очаква от 31 август в двора на Художествената галерия – Фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“, куратор Елена Филипчева. Той е архитект и любител травъл фотограф. Завършва архитектура в София през 2002 и специализира в Oosterhuis NL – Ротердам. През 2004-2006 работи за Foster+Partners – Лондон, след което създава студио MESHROOM за архитектурни визуализации. Той води уъркшопи за постпродукция и експериментира с интериорен дизайн и създаване на мобилни игри. Неговият проект Loft 9b е номиниран за най-добър проект на Archilovers за 2015, а фотографите му са публикувани от National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom.

Димитър Караниколов, снимка: архив на фондация "Аполония"

В последните години пътува на специализирани фотографски експедиции в Монголия, Мианмар, Ботсвана, Исландия, Етиопия и други в опит да заснеме автентични места и хора и непознати гледни точки със своя дрон. През 2019 печели IPA (International Photography Awards) в категорията травъл фотография, а през 2020 става Aerial Photographer of the Year в категория изящно изкуство. До момента има 4 самостоятелни фотоизложби.

И ако миналата година винилите със снимките от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ (светла да е паметта и на двамата, обичаха/обичат Аполонския Созопол) бяха изложени на оградата на двора, сега фотографиите на Димитър Караниколов ще са на ��емята. И посетителите ще ги гледат „отгоре“, като дронове ниско летящи, ако можем да си го представим с повече въображение…

Фотография на Димитър Караниколов, снимка: архив

И да очакваме в деня на откриването на Празниците новия носител на наградата Аполон Токсофорос.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фондация „Аполония“

[vprki]

Александрина Михайлова от Школата на Райна Кабаиванска е приета в Академията на Ла Скала

Александрина Михайлова, сопрано на 23 години от Школата на Райна Кабаиванска, се пребори в три тура с 430 кандидати за място сред победителите в конкурса за млади оперни певци на Ла Скала в Милано, съобщиха от НБУ.

Елитното жури, оглавявано от директора на оперния театър Доминик Мейер, избра десет млади дарования, които да се обучават в Академия Ла Скала в следващите 2 години. Този конкурс през 1960 година печели и самата Райна Кабаиванска. Именно от Ла Скала започва нейната дълга и блестяща световна кариера.

Първата среща на Александрина с Райна Кабаиванска е през 2016 година. Тогава осемнадесетгодишната ученичка от Шумен пристига в столицата на прослушване за XVI Международен майсторски клас на Маестра Кабаиванска, организиран от Нов български университет. Кураж за тази стъпка ѝ вдъхват вокалната педагожка от родния град Недка Телбизова и пианистката Вивиана Груданска. Безспорните вокални качества на Александрина ѝ печелят място в класа. Завършва го успешно, участва в Гала концерта на лауреатите в Софийската опера. Получава стипендия, с която да завърши средното си образование и да научи италиански език. Получава и заръка да отслабне, тъй като „ в наши дни по световните сцени, освен даровит и гласовит, трябва и да си слаб и красив“. (Извън невероятния певчески талант, завладял световните оперни сцени, Райна Кабаиванска има невероятно присъствие на сцената и тако изящна актриса, съвършена. – б.ред.).

Александрина Михайлова /л/ и Райна Кабаиванска /д/ , снимка Крум Попов, архив на НБУ

Година по-късно на прослушването за следващия мастерклас Александрина се явява с диплома, с основни познания по италиански и минус 20 кг. Пухкавот момиче се е преобразило в елегантна, одухотворена девойка с отчетливо сценично присъствие. От 2017 до 2021, освен участие в майсторските класове в НБУ, младото сопрано учи целогодишно с Райна Кабаиванска в Музикален институт „Веки – Тонели“ в Модена. Фокусът е върху усъвършенстване на певческата техника, развитие на артистичната интерпретация и подбора на подходящ репертоар. Стипендиите за образование и пребиваване на Александрина в Италия се осигуряват от Фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ с партньорството на „Фантастико“, „Америка за България“ и Столична община. Една от годишните стипендии е събрана от малка група приятели - млади български предприемачи - почитатели на изкуството на Райна Кабаиванска и адмиратори на успеха на Майсторския клас в НБУ.

Успоредно с обучението си в Италия, Александрина печели награди от конкурсите „Гена Димитрова“ (Плевен) и Premio Etta e Paolo Limiti (Милано). Дебютира в зала „България“ в концерта „Тенорите на Райна Кабаиванска“, във Филхармоничния театър на Верона с концертно изпълнение на „Бохеми“ и в Театър „Лучано Павароти“ в Модена в концерт, посветен на великия тенор. „ Преживяването да съм ученичка на Райна Кабаиванска е уникално! Тя е истинска Дива и ни води по ��ътя към съвършенството.“ споделя Александрина. (вероятно родителите ѝ в избора на името ѝ са били вдъхновени от обичта си към операта и именитите ни диви Александрина Милчева и Александрина Пендачанска – версия на редактора).

Райна Кабаиванска, снимка: Стефан Джамбазов

През месец септември Райна Кабаиванска идва в София за двадесет и първото издание на Международния майсторски клас, организиран от НБУ. Прослушването на кандидатите е на 6 септември в Софийската опера. На конкурсен принцип за участие в класа ще бъдат избрани до 13 млади оперни певци. Заключителният Гала концерт, който ще чества и 30-та годишнина от създаването на Нов български университет, ще е на сцената на Националната опера на 1 октомври. Тогава ще бъдат обявени новите стипендианти на дарителски фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ, които ще получат възможност да продължат обучението си в Италия. Майсторският клас е част от Календара на културните събития на Столична община за 2021. Напомнят от НБУ.

Трудно е да изброим за тези вече не малко години колко талантливи млади певци, минали през школата на Райна Кабаиванска поеха своя красив път по международните музикални сцени. Те получават от нея не само познание и дълбоко разбиране на оперното изкуство, но и уроци по щедрост, себеотдаване и посвещение в изкуството. Да си минал през школата на Маестра Кабаиванска е вече марка в оперното изкуство, ако можем да се изразим по тази маркетингова оценка за случващото се в тази област. Нейните момчета и момичета с безспорен талант, благодарение на нея, на наученото от нея, го разгръщат чрез много работа и непримиримост към посредствеността. Само ще отбележим с днешна дата, че прекрасното сопрано Мария Радоева, която изпълнява ролята на Елена в „Жената от езерото“ на Росини, изпълнявана за първи път у нас на Летният фестивал „Музи на водата“, организиран от Софийската опера и балет на понтона на езерото Панчарево е също многократна стипендиантка на фондация „Райна Кабаиванска“.

Мария Радоева /л/ и Райна Кабаиванска /д/, снимка: Архив

Любовта й към вокалната музика се заражда в Детския хор на БНР, където в продължение на десет години е солистка. Тя е лауреат на редица конкурси в България („Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“, и др.), печели и специалната награда от конкурса за камерна музика в град Марл, Германия. През 2006, след участие в конкурса „Нойе Щимен“ („Нови гласове“) в Германия, е приета в специален майсторски клас. Участва и в други майсторски класове, ръководени от световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза, Зигфрид Зигфрид Йерусалим и Густав Кун. Между 2006 и 2012 посещава майсторските класове на Райна Кабаиванска.

Не може да не припомним и още нещо много важно – изключителното приятелство между световната Кабаиванска и прекрасната поетеса, писателка и общественичка Блага Димитрова (1922-2003), която в началото, преди да напусне нашия свят е в ръководството на фондация „Райна Кабаиванска“. През 1998 година Блага Димитрова пише за Райна: „Рядко между личностите в изкуството се среща саможертвеност като нейната: прекъсва програмата си, сложния график на концертните си и оперни изяви в името на важна идея. Нейният календар е изключително наситен, но е готова да го наруши, което е невероятно трудно, за да пристигне в нужния момент в България. Така долетя в началото на промяната. Познаваше недъзите на онзи режим, който поддържаше имиджа си чрез славата на хората на изкуството. И дойде в името на обновлението, яви се на сцената сияеща, разтворила обятия като криле, с небесносиня рокля и предизвика истинска еуфория. Но цената бе висока: имаше заплашителни писма изпращани до дома й в Италия - ако дойдела, щяло да й се случи нещо лошо.

Райна Кабаиванска - световната оперна Дива, снимка: Архив

Когато пристигна, доброволни телохранители от СДС я придружаваха навсякъде. А наоколо - пълно с нейни поклонници. В един разговор ме попита какво може още да направи, освен морално и материално да подкрепя промяната. Тогава като вицепрезидент обикалях сирашките домове и казах, че проблем при нас са децата без семейство. Между тях има много надарени, но талантът им пропада. Добре е да се направи фонд за тези деца, защото музиката се учи с години. Тя прие идеята и създадохме фонд на името на Райна Кабаиванска. Тя внесе в него лични средства. Всички приходи от концертите които изнася също са за фонда. Присъединиха се и няколко всеотдайни сътрудници - Климентина Иванова, специалистка по стара българска литература, Мария Петкова, снаха на големия български диригент Добрин Петков и други. При последното си пристигане Райна обяви по телевизията, че в сиропиталището децата се учат да свирят, и призова, ако някой има в дома си стари инструменти, да ги дари на малките музиканти. И като потекоха ценни дарове: пиана, цигулки, китара, една майсторска цигулка... Райна е човек, който буди и доверие и отзивчивост. Чрез примера си тя възражда някогашните дарителски традиции. Децата много я обичат. Те взеха участие в последния й благотворителен концерт в София. Изпълниха няколко народни песни. След концерта за тях бе подготвена трапеза. Райна кипнала от интервюта, не се поколеба да дойде при тях. Посрещнаха я така лъчезарно, че умората й изчезна - с по два банана в ръцете, един през друг, я прегръщаха. Тя умее да е сърдечна с всички, мъдра, деликатна, всеотдайна“.

Райна Кабаиванска, снимка: Стефан Джамбазов

И така вече толкова много години Райна Кабаиванска заедно с НБУ щедро създават и изграждат ново талантливо поколение оперни певци от всички краища на света. През 2001 г. Райна Кабаиванска провежда в НБУ първия в България майсторски клас за високо усъвършенстване на млади оперни певци. През 2002 г. по идея на проф. Богдан Богданов и д-р Георги Текев, Райна Кабаиванска основава и стипендиантски фонд в НБУ със свое лично дарение като продължение на благотворителната си дейност в България. Фондът присъжда стипендии на най-изявените участници в майсторските класове, за да продължат своето образование в България и Италия и за да подпомогне началото на тяхната международна кариера. Стипендиантите се определят от Райна Кабаиванска в края на всеки майсторски клас и се оповестяват на церемония на Галаконцерта на лауреатите. От своето създаване Фонд Райна Кабаиванска е присъдил повече от 90 стипендии на млади оперни певци.

Новоприетите в Академията на Ла Скала, снимка: архив на НБУ

Да пожелаем на добър час на Александрина Михайлова към големите оперни сцени по света. Има благословията на Маестра Райна Кабаиванска.

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НБУ и на Стефан Джамбазов

[mihaylovblog]

24.05.1982 г. – Премиера на българския игрален филм "Куче в чекмедже" на режисьора Димитър Петров, по сценарий на Рада Москова. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Художник на постановката е Йорданка Пейчева. Участват актьорите: Веселин Прахов, Мартин Стоянов, Емил Димитров-син, Людмила Филипова, Евгения Генова, Александрина Пендачанска, Росица Стойчева, Ани Петрова, Ружа Делчева, Живко Гарванов, Стефан Илиев, Иван Янчев, Павел Поппандов, Анета Сотирова, Милка Янакиева, Надя Тодорова, Мария Каварджикова и др. Снимка: https://bulevard.bg/

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Знаменателни концерти през март в Софийска филхармония

През целия месец март ни очакват забележителни концерти на Софийска филхармония с участието на световни музиканти и интересни програми. На шега може да се каже, макар и не без тъга, че филхармониците ни подобаващо ще „отбележат“ една година от налагането на извънредното положение на 13 март зарад��  пандемията от Covid – 19 /на снимката горе – Миша Майски/.

И не само България, светът се затвори особено за културата, за изкуството, за пътуванията…И все пак, въпреки всичко, имаме шанса да посещаваме концерти, театри, изложби като изключение от почти цялостния lockdown в много страни. Може би точно Covid - 19, колкото и да е парадоксално даде шанса толкова изключителни музиканти да гастролират в София, защото тук макар и с тези потискащи концертни зали с 30% публика са отворени за концерти, за разлика от световните сцени, изпълнени с тишина. Но не е само това, а и въображението, амбициите, последователността на маестро Найден Тодоров, директор на Филхармонията и екипът му да създават тук тези празници на музиката, които не са просто концерти, а световни преживявания. Всяка концертна сцена по света е готова тези артисти да са в нейните програми.

На 7 март авторитетният, обичан диригент, пианист, композитор и писател Фредерик Шаслен гостува в зала „България”. Под диригентската му палка Софийската филхармония ще представи неговата „Тема и вариации за тромбон и оркестър върху симфония No 3 от Густав Малер“, а в програмата са Четирите последни песни от Рихард Щраус и Симфония № 38 „Пражка“ от Моцарт. Солисти в концерта са първият тромбонист на Концертгебау, Амстердам Йорген ван Райен и ученичката на Райна Кабаиванска Мария Радоева. Роденият в Париж Фредерик Шаслен получава образованието си в Парижката консерватория и в Моцартеума в Залцбург. Между 1987 и 1989 е асистент на Даниел Баренбойм с Оркестъра на Париж и на фестивала в Байройт, а през следващите две години е асистент на Пиер Булез в Ensemble Intercontemporain. След това става музикален директор на Операта в Руан (1991 – 94), Симфоничния оркестър на Йерусалим (1998 – 2001), Манхаймския национален театър (2004 – 2007), Операта на Санта Фе (2009 – 2013) и отново оглавява Йерусалимския симфоничен оркестър (2011 – 2019). Дирижирал е множество оперни спектакли – в Метрополитън в Ню Йорк, операта в Лос Анджелис, Дойче опер – Берлин, Баварската Щатсопер в Мюнхен, оперите в Лайпциг, Дрезден, Мадрид, Болоня, Рим, Венеция, Торино, Токио, Осло, Копенхаген.

Фредерик Шаслен - снимка архив

Прави своя австрийски дебют на фестивала в Брегенц в постановката на „Набуко” (1993, 1994), там през следващите две години дирижира и „Фиделио”. От 1997 е редовен гост-диригент на Виенската опера, където е дирижирал 250 спектакъла на 34 различни творби. А с Виенската филхармония е концертирал като диригент и като пианист (Малер – Пета симфония, Бетовеновия Пети клавирен концерт). Фредерик Шаслен се утвърждава и като композитор, и с литературното си творчество. Автор е на есе „Музика във всяко чувство”, публикувано в Париж (изд. France - Empire) и Германия (изд. Böhlau), достъпно на английски в Kindle. През 2017 издава роман за живота на Малер „Да бъдеш Густав Малер” (изд. Fayard, Париж). Като композитор той създава пет опери, сред които особено известна е „Брулени хълмове”; също и над петдесет вокални творби за сопран, мецосопран и баритон по стихове на Роберт Фрост, Жан Кокто и други.

Шаслен с книгата си за Малер - снимка архив

Откъси от оперите му са били изпълнявани и записвани от най-прочути певици, като Анна Нетребко, Натали Десай, Олга Перетятко и Диана Дамрау (тя включва арии на Шаслен в своя CD „Damrau Forеver”). Сред симфоничните му композиции са сюита „Шагал”, „Gipsy Dance” за цигулка и оркестър, Концерт за виолончело и други оркестрови опуси. Прави собствена оркестрация на Десетата симфония на Малер, изпълнена на 30 ноември 2018 със Загребската филхармония под негово диригентство. Миналата година точно с тази симфония на Малер на 25 юни под негово диригентство трябваше да завърши сезонът на Софийска филхармония, но пандемията попречи… Той е дирижирал повече от 20 премиерни произведения на съвременни композитори, предполагаме, че пристрастията му новата музика са и под влиянието на знаменития му учител Пиер Булез. Автор е на книгата „Всички лица на музиката“, посветена на различните аспекти на съвременната музика, на отношението на публиката към нея. Тема, която интересува и вълнува и маестро Найден Тодоров. Изключителната Соня Йончева реализира проекта си за компактдиск „Париж, моя любов” /”Paris, mon amour”/ в Двореца на музиката във Валенсия с Оркестъра на област Валенсия, а на диригентския пулт беше Фредерик Шаслен.

Йорген ван Райен и Фредерик Шаслен - снимка архив

Първият тромбонист на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам Йорген ван Райен  е забележителен солист, който популяризира своя инструмент с представянето на нови творби за тромбон и изпълнението пред най-широка аудитория на съществуващия репертоар. Специализирал се е и в свирене на бароков инструмент. Като солист е свирил в повечето европейски страни, в САЩ, Канада, Япония, Китай, Корея, Русия, Сингапур, Австралия, с прочути оркестри – Кралския Концертгебау оркестър, Симфоничните оркестри на ВВС, Далас, Романска Швейцария, Антверпен, Котбус, Берлинското радио, Чешката филхармония и филхармониите в Хага, Ротердам, Кьолн, Токио, Тайван, Нагоя. По покана на Клаудио Абадо става първи тромбонист и на фестивала в Люцерн. Бил е главен гост - солист на много оркестри. Свири само на инструменти „Антоан Куртуа”, има издадени пет самостоятелни компактдиска за фирмите Channel Classics и BIS.

Мария Радоева и Райна Кабаиванска - снимка архив

Мария Радоева завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2006 при доц. Людмила Хаджиева, а през 2012 се дипломира и като магистър. Любовта й към вокалната музика се заражда в Детския хор на БНР, където в продължение на десет години е солистка. Тя е лауреат на редица конкурси в България („Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“, и др.), печели и специалната награда от конкурса за камерна музика в град Марл, Германия. През 2006, след участие в конкурса „Нойе Щимен“ („Нови гласове“) в Германия, е приета в специален майсторски клас. Участвува и в други майсторски класове, ръководени от световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза, Зигфрид Зигфрид Йерусалим и Густав Кун. Между 2006 и 2012 посещава майсторските класове на Райна Кабаиванска. Многократно е стипендиант на фондация „Райна Кабаиванска“ и Нов Български Университет. Учила е също и при Дарина Такова и Пламен Бейков.

Заради широкия диапазон на гласа си и разнообразните си музикални интереси тя има многообразен репертоар – от италиански опери до ораториално пеене и немски репертоар. И тук искаме да отворим една скоба. Преди време в разговор с Александрина Пендачанска коментирахме по повод на нейната знаменита Саломе в едноименна опера на Рихард Щраус, че българските певици, за разлика от много други имат невероятни постижения в изпълнения на немски репертоар и по специално на сложните партии в творчеството на Рихард Щраус. Например, неговата любима изпълнителка на Саломе е била Мария Чебутари, която е от Молдова. „Много е изумително как немската музика търпи най-много чужденци, стига да се справиш с немския с предизвикателството на езика. Но от музикантска и вокална гледна точка това е музика, която търпи много повече чужда вмешателство, отколкото някоя друга. Ние имаме по-гъвкав слух, по-гъвкав език, по-гъвкава фонетика, фонетика, която ни позволява да възпроизвеждаме много различни звуци. Например,  за италианеца звукът ”Х” е напълно невъобразим, те не могат, просто не могат. Невъзможно е да пееш на немски и да не можеш да възпроизведеш няколко вида „Х-та”. Те се подредени по-различен начин в устата, дори в мозъка. „Кавалерът на Розата” на Рихард Щраус на Анна Томова - Синтова  - записът й с Караян е просто нещо недостижимо. Люба Велич е една от най-големите Саломе forever /завинаги/.” Каза тогава Александрина.

Само три дни след този забележителен концерт Софийска филхармония на 10 март отново ни поднася поредния си световен подарък - знаменития виолончелист Миша Майски, а на диригентския пулт ще е талантливият Александър Земцов. В програмата: Пьотър Илич Чайковски - Ноктюрно за виолончело и оркестър, оп. 19 №4, Сергей Рахманинов - Женски танц из оп. „Алеко", Увертюра от оп. „Алеко",  Мъжки танц из оп. „Алеко", Макс Брух – „Kol Nidrei" /”Кол Нидрей"/ за виолончело и оркестър оп.47 и Камий Сен-Санс - Концерт за виолончело и оркестър №1 в ла минор оп.33. Наричат го „най-великия челист" - единствен, учил и при Мстислав Ростропович, и при Григорий Пятигорски - легендарни виртуози на 20-ти век. Миша Майски отдавна се е превърнал сам в легенда, а концертите му – в събитие, което истинските меломани никога не пропускат. Но Майски има и друга знаменателна среща в кариерата си – със самия Пабло Казалас през 1973 година в Израел и му дава няколко урока…

Миша Майски и Александър Земцов - снимка архив БНР

Майски е роден в Рига, Латвия, негов съученик е  бъдещата звезда на световния балет Михаил Баришников. Майски постъпва в Ленинградската консерватория и три години по-късно дебютира с Ленинградска филхармония. След като през 1966 г. печели първа награда на престижния международен конкурс „Чайковски”,  Мстислав Ростропович го кани да продължи обучението си при него в Москва. По-късно Майски казва, че го чувства като свой баща, а не просто учител. На следващата година става победител на Общосъюзния конкурс за изпълнители. През 1969 г. след заминаването на сестра му пианистката Лина Якобсон в Израел, Майски започва да бъде преследван от властите и по изфабрикувани обвинения през 1970 г. е осъден за спекулации, прекарва повече от година на принудителен труд в град Дзержинск, Регион Горки /аналогиите с днешния ден са ясни, но това е друга тема/. Всеки ден товари по десет тона цимент с лопата. „Виолончелото въобще не го виждах, свирех на лопата. Но дори съм благодарен на съдбата. Този опит ми помогна да се развия като личност и човек...“ – казва по-късно Миша Майски.

За да избегне военна служба, след освобождаването си той прекарва още 2 месеца в психиатрична болница и накрая през 1972 г. получава разрешение да замине за Израел. И до днес смята деня, в който напуска СССР, за дата на своето раждане. През ноември 1972 г.  пристига на гарата във Виена - без пари, без инструмент, без да знае език, без да познава никого. Година по-късно дебютира в Карнеги Хол, Ню Йорк, с Питсбъргския симфоничен оркестър. Триумфът му е толкова категоричен, че след концерта анонимен меценат  му подарява виолончело от италианския майстор Монтаняни. Оттогава музикантът пътува в самолет с билет за двама – виолончелото е винаги до него. 

През  1975 г. печели втора награда /без да е дадена първа/ на Международния конкурс за виолончело „Гаспар Касадо“ във Флоренция и това слага началото на световната музикална кариера на виртуоза. Той е почетен гост на всички големи световни зали и свири с най-добрите оркестри, с диригенти като Ленард Бърнстейн, Зубин Мета, Владимир Ашкенази, Даниел Баренбойм, Джузеппе Синополи, Шарл Дютоа, Юрий Темирканов, Марис Янсонс, Валери Гергиев, Кирил Петренко, Пааво Ярви и Густаво Дудамел. През 2000 тодина Майски посвещава своята концертна дейност на Йохан Себастиан Бах, изнасяйки над сто Бахови концерта по целия свят. По различно време свири с такива известни музиканти като пианистите Марта Аргерич, Раду Лупу /с когото се познава и са свирили заедно от студентските им години/, цигуларите Гидон Кремер и Максим Венгеров, виолиста Юрий Башмет. През 1995 г., след 23-годишно прекъсване, Майски отново участва в Москва  и след това обикаля още няколко пъти Русия – като свири през 1997 г. на фестивала „Шостакович и световната музикална култура ".

Миша Майски и Марта Аргерич - снимка архив

С дъщеря си Лили – пианистка и сина си Саша – цигулар от първия му брак правят трио „Майски“. В интервю за израелските медии споделя: „Аз съм космополит, - казва той, - роден съм в Рига, учил съм в Москва и Ленинград, на италианско виолончело с немски струни, свиря на френски лък, карам японска кола, имам израелско гражданство и по същото време живеех в Париж, а сега - в Белгия - но всичко това е второстепенно. Космополитизмът е присъщ на моята професия“. Този „космополит“  пътува с израелски паспорт, въпреки че е женен за американка, той може да получи американско гражданство, както и европейски паспорт. „Ако някоя държава не иска да ме пусне заради израелския ми паспорт, няма да отида там", казва той. Той се смята за гражданин на света.

Миша Майски изпълнява Прелюдията от Първата виолончелна сюита на Бах като бис в Рифуджо Розета - 2,581 метра над морското равнище на западния край на платото Бледо над село Сан Мартину ди Кастроца, Италия - снимка архив

Като ексклузивен артист на Дойче Грамофон за повече от 30 години той прави над 35 записа с оркестри като Виенската, Берлинската и Израелската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Парижката филхармония и много други. През август 2018 г. излиза много личният за него албум „Адажието“ с дъщеря му пианистка Лили, който включва бонус записи на живо с Марта Аргерич, Джанин Янсен, Юлиан Рахлин и неговия син цигулар Саша Майски. Включен е и многопистов аранжимент на Малеровото Адажието от неговата 5-та симфония с Майски, който свири на всички партии (с изключение на арфата) - проект, за който виолончелистът е мечтал от много години. Последният му запис, издаден през есента на 2019 г., е озаглавен „Класика на 20-ти век“ и включва бонус компактдиск от световната премиера на виолончеловия концерт на Бенджамин Юсупов (посветен на него), както и многопистов запис на „Bachianas Brasileiras“ на Вила Лобос.

Миша Майски с дъщеря си Лили - снимка архив

Миша Майски гастролира за четвърти път в България. През 2007-а свири в Русе и в София, а през 2014-а отново в Русе. През януари 2017 гостува на симфоничния оркестър на БНР под диригентството  на Александър Земцов. Той ще бъде и на пулта на концерта на знаменития челист със Софийска филхармония. Той е познат на българската публика и  като виртуозен виолист с многобройни отличия. През 2015 г. е дебютът му като диригент на Международен нов симфоничен оркестър Лвов (Украйна), което му донася и позицията на художествен ръководител и диригент на Chamber Orchestra INSO (Лвов). През същата година концертира като солист и диригент с Lappeenranta City Orchestra, (Финландия) и получава повторна покана, както и да дирижира Orchestra Sinfonia Finlandia.

През март ни очакват забележителни концерти със солисти самата Марта Аргерич, Людмил Ангелов, Евгени Божанов…А докато готвихме този материал от Софийска филхармония дойде страхотната новина, че на 11 март рецитал в зала „България“ ще има изключителният пианист Евгений Кисин, но за всичко това – скоро! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив

[vprki]

Празниците на изкуствата „Аполония” залагат на български творци

Пианистът и композитор Живко Петров ще открие Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол на 1 септември с премиера на четвъртия албум на JP3  Change the Way. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува…, твърдят организаторите от фондация „Аполония”.  

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията постави под заплаха тазгодишното им провеждане. Но все пак се намери изход – събитията ще бъдат на открито, а почти всички участници са български артисти, които с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 36-то издание на феста, а когато миналата година попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 36- то издание, заради проблемите с изолацията. Но все пак, Празници ще има!

Веселин Веселинов - Еко, Живко Петров и Димитър Семов - снимка архив

И така, откриването е на 1 септември от 20,30 часа с

концерта на Живко Петров трио – 

(JP3) /Живко Петров – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Димитър Семов – ударни/. Специален гост е пианистът Людмил Ангелов. Наричат Живко Петров най-лиричния пианист, той със сигурност е един от най-впечатляващите и обичани български джаз музиканти. Композитор, изпълнител, аранжор, Живко Петров винаги съумява да привлече  към себе си вниманието на публиката. Той притежава редкия талант да отсява сърцевината на своите идеи и да я превръща в музика от най-истински, вълнуващ вид. Пианистът винаги успява с лекота да предаде своите послания, талантът му е неоспорим. През 2015 излиза първият му солов албум After 4, който според думите му, е неговият поклон към големите класически майстори. Премиерата на албума е на „Аполония”. Четири години по-късно той създава музиката за албума си TEN, съставен от 10 авторски музикални пиеси, които отговарят на прекрасни моменти от живота му. И премиерата отново е в Созопол, на Празниците на изкуствата „Аполония”.

JP3 на концерт - снимка архив

Идеята за създаването на JP3 се заражда през 2004, след концерт на „Аполония”. Пианистът и двамата му приятели, басистът Веселин Веселинов - Еко и барабанистът Димитър Семов, решават да осъществят заедно своите музикални идеи. Резултатът е изключителен, което скоро ги превръща в едно от най - популярните джаз триа в България. Издават три албума: Understandable - 2007, It’s a Dream - 2012, Between the Worlds – 2015. Живко Петров работи с много български музиканти като Лили Иванова, Йълдъз  Ибрахимова, Камелия Тодорова, Белослава, Мария Илиева, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Орлин Горанов, Васко Василев, както и със световни имена, между които Natalie Cole, Natalie The Floacist, Chico Freeman, Francesco Bearzatti. Най-големият български класически пианист през последните две десетилетия Людмил Ангелов и пръв носител на наградата „Аполон Токсофорос”, е специалната изненада на тази вечер. Людмил Ангелов с радост се присъединява към Живко и неговите колеги, за да създадат заедно запомняща се музика, отбелязват организаторите.

Влади Ампов - Графа - снимка Monte Music Ltd.

Както вече стана дума,

концертите ще бъдат на открито в Амфитеатър „Аполония”.

На 2 септември от 19 часа е предвиден концерт на Кирил Манолов /баритон/ и Вера Шуперлиева /пиано/, а от 21, 30 на същото място ще се представи Влади Ампов – Графа. Той е един от най-добрите български поп изпълнители. Първите му хитове „Вече 10 години съм на този свят” и „Мандарини” датират от 1988, а дебютният му албум „Гумени човечета” излиза през 1993. Следват „Зелен хайвер”, „6 е по-добре”, „Давам всичко за теб”, „Искам те”, „Секс за пари”, „Ако има рай”, „Честно в очи” и много други. Печелил е много награди на български и международни фестивали. Пише и текстове за песни, които се изпълняват от Руши Видинлиев, Савина, София, Мария Илиева.

Трио “Арденца” - снимка архив

На 3 септември от 19 часа е концертът на „Трио Арденца” /Галина Койчева – цигулка, Константин Евтимов – виолончело и Даниела Дикова – пиано/. „Трио Арденца” e създадено през 2005 година. Съставът всяка година осъществява концерти с класическа и съвременна камерна музика като голяма част от творбите са изпълняват за първи път в България или са поръчани и написани специално за триото. Репертоарът им обхваща разнородни стилове и епохи, но най-вече шедьоврите на камерната музика от 19., 20. и 21. век. Едни от последните концертни проекти на триото са „Руска рулетка”, „Пипков в Париж”, цикъл концерти по картини – „Следобеден сън”, „Песни за любовта”, „Народен празник”. А на 4 септември от 19 часа е концертът на младите певци от майсторския клас на Орлин Анастасов с участието на Лариса Габитова (Русия) – пиано.

Орлин Анастасов - снимка архив

Името на Орлин Анастасов става широко известно след Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” през 1998, на който получава Първа награда. Следващата година е абсолютен победител в Международния конкурс в Пуерто Рико, основан от Пласидо Доминго, след което пътят му към световните сцени е открит. Работи с най-големите диригенти на нашето време: сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шайи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, Хуан де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. На 44 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал най-значителните басови оперни партии, невъзможно е да се изброят всички оперни сцени и театри, на които е гостувал. Започва и кариера на режисьор, като поставя творби от Бритън, Пучини и Верди. Тази година провежда майсторски класове в Тбилиси, Петербург и Рим. За първи път в България големият певец има майсторски клас в Созопол по време на Празниците на изкуствата „Аполония” /припомняме, че първите си майсторски класове направиха тук оперните ни прими Красимира Стоянова и Александрина Пендачанска – б.а./. В последната вечер на курса, участниците в него се представят със специален концерт, който е част от програмата на фестивала. 

Ицо Хазарта - снимка архив

На 4 септември от 21, 30 часа е концертът „Неправилен рап” на Ицо Хазарта. През 1996 заедно с трима свои приятели създава най-успешната българска рап група „Ъпсурт”, с която имат 4 издадени албума. През 2019 издава първия си самостоятелен албум „Неправилен рап”, който става най-продаваният албум в България за същата година. Ицо Хазарта е големият победител на тазгодишната церемония на Годишните музикални награди на БГ Радио. Отличен е в категориите БГ Текст за „Имам човек”, БГ Изпълнител и БГ Албум за „Неправилен рап”. А на 5 септември от 19 часа е концертът на Зорница Иларионова – цигулка и Георги Черкин – пиано.

Георги Черкин - снимка Стефан Джамбазов

А от 21, 30 часа е концертът на Любо Киров „Както преди”. Третият самостоятелен албум на певеца стана златен. Албумът съдържа 11 композиции, от които 8 нови песни, 2 ремикса на синглите „Още от теб” и „Целият живот си ти” и радио версия на „Още от теб”.  Всички текстове са написани от Любо Киров, който е и съавтор на музиката и аранжимента на композициите заедно с Живко Петров и Ангел Дюлгеров. „Както преди” е най-честното нещо, което съм правил за хората и за самия себе си чрез музиката! Това е едно завръщане към онова там, където всичко е истинско и искрено, където всичко има смисъл. В него силно се усеща вкусът за поп и рок музиката, която ме е вдъхновявала през годините. Албумът е по-зрял от всеки друг мой проект досега”, коментира Любо Киров. На концерта ще прозвучат любими песни като „Летим”, „Само ти”, „Ти можеш”, „Като преди”, „Още от теб”, „Всички пътища водят към теб”, както и добре познатите „Мога”, „Имам само теб”, „Знам”, „Има ли цветя”, „Ще те намеря”, „Allright”.

Любо Киров - снимка архив

На 6 септември от 19 часа е концертът на чудесните музиканти Александрина Пендачанска /сопран/ и Людмил Ангелов /пиано/. „Сега е време да допуснем светлината напълно да разтвори душите ни” - Александрина Пендачанска - 19.04.20. Музикалните критици по света не пестят суперлативите за нейните изпълнения, а почитателите ѝ са по цялото земно кълбо. През 2019 Александрина Пендачанска отбеляза 30 години на сцената, има в репертоара си над 70 роли и световно признание. Всяко нейно появяване на българска сцена се превръща в изключително събитие. За пръв път участва на „Аполония” през 1989. Пее заедно с майка си, незабравимата Валери Попова, в църквата „Св.св. Кирил и Методий”. Второто ѝ участие е през 1999 с концерт в Амфитеатъра с Плевенската филхармония и диригент Георги Нотев, а третото й участие е през 2012, когато открива фестивала заедно с Людмил Ангелов и получава наградата на Фондация „Аполония”, статуетката „Аполон Токсофорос”.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов при откриването на “Аполония” 2012 - снимка Стефан Джамбазов

За българската публика и особено за публиката на „Аполония” Людмил Ангелов е между най-обичаните музиканти, един от българските таланти, които ни карат да изпитваме национална гордост. Изпълненията му се излъчват по телевизионни и радио канали в много страни по света. Има множество престижни отличия. През 1999 Людмил Ангелов става първият носител на наградата „Аполон Токсофорос”, която Фондация „Аполония” всяка година присъжда за изключителен принос към българската култура и представянето ѝ зад граница. А от 21, 30 часа е концертът на „Фондацията”. Преди седем години петима от най-популярните български рок музиканти - Кирил Маричков, Иван Лечев, Добрин Векилов – Дони, Славчо Николов и Венко Поромански създадоха супергрупата „Фондацията”. Заедно те изпълняват кавър версии на песни от репертоара на своите сегашни или бивши състави - Дони и Момчил, ФСБ, „Група ТЕ”, „Б.Т.Р.” и „Щурците”, като ги поднасят на публиката в нов аранжимент. Тези песни са любими на поколения българи.

“Фондацията” на “Аполония” 2019 - снимка архив

Театралните спектакли ще бъдат в Лятното кино в Созопол.

Младежкият театър „Николай Бинев” ще представи на 2 септември от 18, 30 часа предпремиерно спектакъла „Той е дяволът!” от Себастиен Тиери в превод на Михаил Билалов с режисьор Здравко Митков. Участват: Михаил Билалов, Рашко Младенов, Мая Бабурска, Веселина Конакчийска. Здравко Митков отбелязва: „Критиците го наричат новата звезда на френския театър и го сравняват с Бекет и Кафка, а пиесите му си печелят определението умни криминалета”. 

Щефан Фьогел - снимка архив

На 3 септември на същото място от 18, 30 часа Сатиричният театър „Алеко Константинов” ще покаже „Всички освен мен” от Щефан Фьогел в превод на Владко Мурдаров. В спектакъла на Лилия Абаджиева участват Боян Арсов, Васил Витанов, Александра Сърчаджиева, Рада Кайрякова, Маргарита Хлебарова, Любомир Нейков, Стефания Кочева. Щефан Фьогел е роден в Австрия. Според австрийските театрални критици Фьогел е във върховата си форма като драматург и автор на комедията „Всички освен мен”. „Добрата комедия винаги е трагедия, само че гледана и разказана от друг ъгъл. Но пък се продава далеч по-добре! Кой знае, може някой ден същата тази комедия да се превърне в голяма трагедия… За съжаление критиката винаги цени комедията по-малко от „сериозната тема“, казва Щефан Фьогел.

Мариус Куркински - снимка архив

Юбилеен моноспектакъл „Мариус Куркински на 50” ще бъде показан също на 3 септември, но от 21, 30 часа в Амфитеатър „Аполония”. Мариус Куркински ще представи сборен моноспектакъл по свои досегашни представления – „Дон Жуан” по Молиер, „Песен на песните” по библейски текстове, „Дамата с кученцето” по Чехов, „Самият човек” по Андрей Платонов, „Сънят” по Джулиан Барнс, Български разкази по Ангел Каралийчев, „Сътресение” и „Черното пиле” по Николай Хайтов и др. Мариус Куркински е носител на наградата „Аполон Токсофорос” 2003. 

Димитър Воев - снимка архив фондация “Димитър Воев” - Нова генерация

А на 4 септември от 18, 30 часа отново в Лятното кино ще има Театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев. Eдна прозаична игра, вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата „Поздрави от мен Боговете”. Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров (театър „София”), Стоян Младенов (Малък градски театър „Зад канала”) и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са изградили спектакъл, който хваща зрителя с вглъбеността , но и с бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и с острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичния поглед към звездите. Поезията и музиката на Димитър Воев и „Нова Генерация” са поднесени с ироничната игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение (китара, цигулка, кахон, пиано), и с онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или включват друг реквизит, за да нахлуе магията на театралността в атмосферата на спектакъла.

Танкред Дорст - снимка архив

Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи предпремиерно на 5 септември от 18, 30 часа спектакъла „Фернандо Крап ми е написал това писмо” от Танкред Дорст. Преводът е на  Венцислав Кисьов, режисьор е Иван Урумов, а музиката е на Добрин Векилов –Дони. Участват: Любомир Чаталов, Ели Колева, Иван Радоев, Стоян Младенов. А на 6 септември отново предпремиерно от 18, 30 часа в Лятното кино зрителите ще могат да видят „Портокалова кожа” от Мая Пелевич на Общински театър „Възраждане”. Преводът е на Русанка Ляпова, режисьор е Петър Денчев, а участват Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Лиляна Шомова, Боян Младенов, Йордан Ръсин. Портокалова кожа ни пита на кого принадлежим... Как успяваме да живеем в свят, който ни бомбардира с вторични модели и образи; в свят, в който не ни се оставя пространство да изобретим своята идентичност. Според какви правила играем – патриархални или либерални. Доколко жената може да разполага със своето тяло и утроба, доколко н��гонът и желанието да се впишеш в определен модел те вкарва в неочаквани ситуации? Виждаме докъде водят повърхностните избори, докъде водят моделите на изключване и включване в едно общество, което непрестанно експлоатира ролите на неравенство и сила. „Изкуството, и особено сценичното изкуство, може да помогне терапевтично като възвърне радостта от това, че сме заедно”, твърди Петър Денчев. ≈