#Военен реквием

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Военният реквием на Бритън – повик за помирение след ужаса на войните

„Невероятен е текстът на поета Уилфред Оуен във Военния реквием на Бенджамин Бритън, много ми се иска да бъде разбран, прочетен”, казва Александрина Пендачанска след една от репетициите в зала „България” на забележителното произведение на един от най-големите композитори на 20-ти век. Личност, космополитна, нетрадиционна с не лека съдба като житейски път, с изстрадано творчество и трудно възприет в родната си Англия заради различността си – това е великият Бритън.

А Александрина сбъдва мечтата си в София да бъде изпълнен Военният реквием на Бритън и тя в сопрановата партия. Заедно с нея над 220 музиканти от Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Хоровата капела “Светослав Обретенов”, Смесения хор на БНР и Детския радиохор ще изпълнят „Военен реквием” в Деня на Европа 9 май 2017 г. от 19,30 ч. в зала “България. Диригент на мащабната продукция ще е Росен Гергов, а солисти са и Александрина, и младият английски тенор Магнус Уокър, и немският баритон Карстен Мевес.

Произведение, което копнее и говори за мир. Първият досег с Реквиема на Александрина беше в Москва преди три години с Лондонската филхармония под диригентството на Владимир Юровски време на фестивала на името Мстислав Ростропович, организиран от неговата и на Галина Вишневская дъщеря Олга Ростропович. Произведението е написано от Бритън в началото на 60-те години с идеята за помирение и с идеята да включи в солистичния състав певци от воюващите страни през Втората световна война в знак на помирение. Така и става - солисти са руското сопрано Галина Вишневская, английският тенор Питър Пиарс /дългогодишният партньор на композитора/ и германецът, един от най-ярките баритони на 20-ти век Дитер Фишер -Дискау. Премиерата е през февруари 1962 г. в реставрираната катедрала  на Ковънтри, разрушена по време на войната. Първият запис е направен през 1963 г. отново с този солистичен състав. Той е музикалната картина на филма „Реквием за войната”, създаден през 1988 г. и финансиран от BBC с режисьор Дерек Джарман, продуцент Дон Бойд,  в главната роля самият Лорънс Оливие, за когото това е последната роля. За озвучаването на филма е използван първият аудиозапис на реквиема от 1963 г. Записът е реализиран с Лондонски симфоничен оркестър и Бах-хор, под диригентството на самия композитор. Продуцентът е  Decca Records, от където  изискват единствено да звучи този запис, без добавени звукови ефекти или други тракове.

Катедралата в Ковънтри

С днешна дата Александрина Пендачанска споделя, че този концерт в Москва е бил за нея голямо изпитание. Но много й се приискало Военният реквием на Бритън да бъде изпълнен в България. Когато я поканили за концерт от Софийска филхармония тя им предложила да изпълнят тази грандиозна творба. Малко преди началото на сезона тогавашната и.д. директор на филхармониците Светлина Терзиева акцентира, че за концерта с диригент Росен Гергов на 9 май 2017 г. – „Военен реквием” на Бенджамин Бритън, един от най големите композитори на 20- ти век съвместно със Симфоничния оркестър и смесения хор на БНР, участието на НФХ „Светослав Обретенов” и Детския радиохор  са поканени като солисти Александрина Пендачанска, Магнус Уокър и Карстен Мевес. Гениално произведение, написано през 1961 г., когато все още споменът за Втората световна война е жива рана. Творбата не е изпълнявана в България повече от 30 години, когато диригент е бил Иван Маринов с участието на хор „Родина” от Русе с диригент незабравимия Васил Арнаудов.

Наскоро в разговора ни за “въпреки.com” по време на София филм фест с режисьора Тони Палмър той сподели, че именно Бенджамин Бритън го е вдъхновил към избора му преди всичко да се занимава с филми, посветени на музиката и на големите личности в света. „По чудо аз попаднах на световната премиера на Военния реквием на Бенджамин Бритън във възстановената катедрала на Ковънтри. Спомням си, че в края на изпълнението на Военния реквием не просто не можеше да се говори, а нямаше възможността да се говори. Човек оставаше безмълвен. Сега вече зная, че по някакъв начин изпълнението беше смълчаващо. Това беше първият път, когато имах сблъсък с такова нещо. След финала всички стояха сковани, не можеха да ръкопляскат. В катедралата всички бяхме останали с виснали уста и изпълнителите не знаеха какво да правят, защото нямаше аплодисменти. И много интересно - по-късно попитах самия Бритън и той каза, че по някакъв начин е било провал, защото не е имало никакви аплодисменти. Но аз му казах, че ние не можехме да ръкопляскаме, защото бяхме слисани. Когато отидох зад кулисите заедно с двамата диригенти /на хора и оркестъра/, единият реагира, че всичко е брилянтно, а Бритън каза: „Мисля, че идеята беше добра!”. Това е единственото, което е казвал за една от най-важните творби на 20-ти век нейният автор. Това ме шокира, потресе ме и за дълго време не можех да се откъсна.  И не бих искал да кажа, че цялата ми страст идва от този момент, пробуждането. Това беше моментът, в който осъзнах, че това е нещо много важно. Смятам, че музиката е най-красноречивият език, с който разполагаме и надминава думите, както е при Бритън и при Шостакович - музиката описва живота, в който живеем и никой никога не може да го забрави”. Палмър е създател на не един филм за Бритън, включително и на „Ноктюрно” по повод 100 годишнината от рождението на композитора.

Но да се върнем към „Военният реквием”. Композиторът се вдъхновява от английския поет Уилфред Оуен, описал с шокиращ реализъм ужасите в окопите на Първата световна война. „Моята тема е войната и страданието от войната. Поезията лежи в песента…има само едно нещо, което един поет може да направи днес: да предупреждава“, се казва в поемата „Днес“ на Оуен. Той загива в окопите на тази война малко преди края й през 1918 година. А Александрина Пендачанска, извън своята бляскава артистична кариера по световните сцени отбелязва, че това е  мисията на артистите да търсят обединение, да търсят еднаквостите между нас, независимо от вяра, пол, убеждения. „Ние сме хора преди всичко, независимо от различията н�� – това е вопълът на поета и вопълът на композитора. Оуен е загинал в окопите на Първата световна война и всъщност 100 години има плашещо актуален смисъл неговата поезия, толкова дълъг период без война в Европа и прекалено много с лекота го приемаме за даденост, а изисква всекидневно усилие да се запази”, казва Александрина Пендачанска.

Във „Военен реквием” английските стихове на поета Оуен са съчетани с латинските текстове на Реквиема като образност и всестранност на изказа за болката, тъгата от смъртта, покосила без време живота, особено под ударите на войната. „Моята тема е войната и страданието от войната. Поезия��а е в страданието... Единственото, което поетът може да направи днес, е да предупреждава.“ - това са думи на Уинфред Оуен, чиито военни поеми са вплетени в либретото наред с каноничния литургичен текст на католическата заупокойна меса.

Бенджамин Бритън

Присъствахме на две репетиции в зала „България”, едната по-техническа и генералната. Александрина държеше да знае как звучи в този грандиозен ансамбъл на два оркестъра и три хора. Детският Радиохор е разположен от двете страни на сцената в ложите на първи балкон. На генералната репетиция записа правеше прекрасната ни пианистка и педагог Антонина Бонева, сестра на сестрата на майка й незабравимото сопрано Валери Попова. Извън емоцията в това изпълнение на Военния реквием за Джиджи, както приятелите наричат Александрина Пендачанска тя държи да усети себе си на висотата на тази, наистина божествена музика. Полу на шега, полу с професионално изискване към самата себе си подхвърля като за приятели, че такава мощ на гласа, който да се извиси над този огромен оркестър и грандиозен хор трябват възможностите на Гена Димитрова или Бригит Нилсен. Но Александрина го прави така, че спира дъха и те завладява с вопъла си, с преживяването си. Божествена музика, изпълнена с болка и надежда войната да не случи, а тя уви се случва и е тук до нас. И нашата Европа, в която се е воювало през вековете непрекъснато, един изстрадал континент, но поучил се в такъв ден като 9 май трябва да припомни личната болка на хилядите, загинали по нейните полета, за да не повтори.

Военният реквием, който ще звучи в зала „България”, както при първото си изпълнение със солисти от различни страни ни дава важен знак да отстояваме постигнатия мир, който носи човешко щастие от живеенето в мир. Това са теми, които силно вълнуват Александрина, която е звезда на ��ветовните оперни сцени със своите почти 70 роли, но и с пристрастия към ��амерната и ораториалната музика. Натоварената й професионална кариера по никакъв начин не й пречи винаги да изразява своята гражданска позиция. В един съвсем не топъл ноемврийски ден преди почти четири години на антинацистко шествие в София си помислихме за Александрина, че въпреки страхотната си кариера на оперна прима, не се притесняваше за гласа си в студения ден да изрази позицията си на хуманист и космополит. Срещата с нея, с изкуството й правят света около нас не само по-поносим, но и по-надежден за самите нас като избор и лична ангажираност.

А този Ден на Европа, когато ще прозвучи Военен реквием на Бритън не е само празник и фойерверки, а ден за размисъл, за почит и разбиране на собствената ни отговорност към света, в който живеем. Мирът все още не е победил. ≈

Текст: Зелма Алмалех

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Вадим Репин открива юбилейния сезон на Софийска филхармония

Деветдесетият юбилеен сезон на Софийска филхармония ще бъде официално открит със солист знаменития цигулар Вадим Репин и диригент маестро Найден Тодоров. „Детето – чудо“, както наричаха навремето Репин е от знаменитата Новосибирска школа на Захари Брон заедно с Максим Венгеров.

Репин е гостувал в България през 2003 година на Новогодишния музикален фестивал в НДК, когато изпълни концерт за цигулка на Чайковски под диригентството на маестро Емил Табаков. Сега за първи път ще свири в зала „България“, сподели не без гордост директорът на филхармонията Найден Тодоров. Извън това в личен план разказ, че с Репин ги свързва и нещо по-специално – и на двамата съпругите са балерини. Изключителната Светлана Захарова, определяна в момента от много специалисти като най-добрата балерина в света, солистка на Болшой театър, е звездата до цигуларя. А солистката на „Арабеск“ Ангелина Гаврилова е жената до маестро Тодоров… Виртуозният цигулар свири на цигулка Страдивариус от 1733 година.

Много амбициозно и с размах тръгва към новия си сезон Софийска филхармония под ръководството на директора и диригент Найден Тодоров, който започва втория си сезон на този пост. И миналата година по това време представи детайлно програмата за сезон 2017/2018, както и сега преди да е завършил сезонът запозна с предстоящия 2018/2019 година. И ако миналата година предизвикателството за него като новоназначен директор беше отбелязването на 80 - годишнината от откриването на зала „България“ и българското председателство на Съвета на Европейския съюз, сега предстои сезонът, в който Софийска филхармония ще отбележи своята деветдесет годишнина.

Найден Тодоров

Преди да разкаже за предстоящите концерти маестро Тодоров заяви не за първи път, че Софийска филхармония не е имала слаб сезон като избор на програми и гостуващи солисти и диригенти, но е имало времена, в които е била по-открита към публиката и времена, когато е била по-затворена. Признава, че е амбициозен и както се вижда от програмата за следващия юбилеен сезон го доказва. Но преди да разкажем за предстоящото, нека се върнем във времето, за да отдадем почит на създателите и най-вече на фигурата от световен ранг като музикант Саша Попов с цитат от изследване на музиковедката Юлияна Алексиева на пресата отпреди 90 години.

„Преди година - две заглъхна едно хубаво начинание - Българската народна филхармония. Замести я оперният оркестър. Като допълнение и разширение на дейността на симфоничните концерти на Народната опера снощи се яви симфоничният оркестър на Държавната музикална академия с първия си концерт... Саша Попов, любимецът и гордостта на България, е от ония големи цигулари-виртуози, които... имат големи диригентски заложби. И ако той с първия си симфоничен концерт, комплектуван от сега школуващи музиканти, успя да изнесе толкова трудна програма, ясно се очертава пътят на неговите диригентски постижения... Интересът на обществото към Академическия оркестър бе голям. И надеждите към Саша Попов са големи, че ще издигне симфоничния оркестър... до степен и съвършенство на постоянна филхармония, о която ще се опре и българският компонист" (6.III.1929 г., в. "Македония", Й. Чежмеджиев). На 18 декември 1928 година е първата репетиция на Академичния симфоничен оркестър, на 4 март1929 г е първият концерт, 1937 г. - оркестърът става Царски военен симфоничен оркестър,1945 г. - Държавен симфоничен оркестър при Дирекция на радиоразпръскването, 1947 г. - Българска народна филхармония,1949 г. - Софийска държавна филхармония. Дати, дати, а зад тях са усилията, таланта, амбици��те, радостите и разочарованията на големи български музиканти и най-вече на главните диригенти на водещия български симфоничен оркестър. Ще отбележим част от тях. Самите им имена са не само история, а и духовност, която ще продължи да вдъхновява, но при условие да не се забравя. Дълга тема… Саша Попов - инициатор и създател на оркестъра (1928 до 1956), Константин Илиев (1956 до 1972 и от 1978 до 1984), Добрин Петков (1962 до 1969), Димитър Манолов (1972 до 1979), Емил Табаков…

Оставяме многоточие, а няма сега да изброяваме и световните диригенти, гастролирали на диригентския пулт на знаменития ни оркестър. Вероятно ще имаме много поводи да се връщаме в историята в предстоящия сезон, както и да припомняме изключителните солисти, които са гостували на филхармонията, сред които най-големите музиканти на ХХ век – Леонид Коган, Святослав Рихтер, Емил Гилелс, Рудолф Керер, Алексис Вайсенберг и още и още. В този списък съвсем авторитетно могат да бъдат прибавени и имената на изключителни български музиканти не само като солисти, но и като концертмайстори и водачи на групи. Дълга и красива история, която продължава, въпреки обратите на времето и сложната човешка природа, която не рядко може да пренебрегне, дори да обиди най-добрите си водачи в изкуството…

Но да се върнем в днешния ден, когато стъпвайки на десетилетни традиции ръководството на Софийската филхармония подготвя един звезден юбилеен сезон.Още на 21 септември ще имаме възможността да чуем един от най-големите баси на нашето време Паата Бурчуладзе със сцени из „Борис Годунов“. Седмица по-късно, на 27 септември, ще бъде и концертът, с който официално ще се открие юбилейния сезон. Солист на концерта ще бъде Вадим Репин, а диригент ще е маестро Найден Тодоров. На 14 октомври ще имаме възможността да се насладим на изумителния Паул Бадура - Скода, който продължава да радва публиката и в своето девето десетилетие. Той за първи път ще гостува на Софийска сцена. За първи път е свирил пред българска публика през 2011 година в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“. На 4 ноември сцената на зала „България” ще си разделят виртуозите Светлин Русев и Георги Черкин. На 11 ноември най-големият полски диригент Антони Вит ще представи полска програма. 22 ноември е денят на ексцентричния Йорма Панула, а на 30 ноември ще имаме възможност да се насладим на Юка – Пека Сарасте, който има намерение да направи майсторски клас и да работи и с родни студенти. На 14 декември Табеа Цимерман ще свири за първи път с нашия оркестър. На 3 февруари ще слушаме оркестъра под диригентството на Алфред Ешве. Ексцентричният Лейф Сегерстам ще дирижира нашия оркестър на 21 февруари, а голямата звезда на оперния небосклон Анджела Георгиу пристига на 25 февруари. На 1 април не на шега Джошуа Бел ще свири под диригентската палка на Найден Тодоров, а на 6 юни маестро Павел Балев ще си партнира с младото дарование и ученичка на Юрий Башмет - Рейджун Хю.

Това е само малка част от предстоящото. Привлечени са най-добрите български инструменталисти, които ще имат концерти, както най-авторитетните български диригенти, много, от които със световна кариера. Сред тях своя дебют на 17 януари с филхармонията ще направи и Стилян Киров, когото определят в САЩ като новия Росен Миланов. Разбира се, продължават различните концертни цикли на Софийска филхармония „Шедьоврите на ХХ век“, „Руски приказки“, „Големите симфонии“ и други. Не можем да не отбележим и цикъла „Нова българска класика“, който кореспондира с друг юбилей – 85 години на Съюза на българските композитори. Продължава и цикълът през годините, както го определи маестро Тодоров, посветен на великите симфонии, като в предстоящия сезон това са „Четвъртите". Дълбоко се надява, че ще продължат и поне до „Деветите“…

Извън доброто финансово състояние на Филхармонията Найден Тодоров призна, че благодарение и на големия приятел на българските музиканти дългогодишния директор на Виенската Щатсопера Йоан Холендер е успял да покани толкова световни звезди за юбилейния сезон. Директорът на Филхармонията сподели още и идеята си да намалят концертите си като брой, защото малко са пренаситени концертните събития, като ще залагат на силни солисти и добър репертоар. Мечтата му е да могат да събират публика за два концерта седмично с една и съща програма, но ярка и привлекателна. Продължава да държи на съвместната работа със Симфоничния оркестър на БНР и не гледа на състава като на конкуренция, защото работят в една посока. Дори припомни, че филхармониците са били от първите, които подкрепиха колегите си в исканията им за по-достойно заплащане на труда им. Припомняме, че миналата година на 9 май беше изпълнен забележителният Военният реквием на Бритън с над 220 музиканти от Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Хоровата капела “Светослав Обретенов”, Смесения хор на БНР и Детския радиохор  под диригентството на Росен Гергов. Солисти бяха прекрасната Александрина Пендачанска,  младият английски тенор Магнус Уокър и немският баритон Карстен Мевес.

Емил Табаков

А сега на 27 юни предстои в зала 1 на НДК концертът от цикъла „Големите симфонии II“ Густав Малер – Симфони�� №8 – симфония на хилядата с диригент маестро Емил Табаков с участието на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”,   Детски хор на БНР и Смесен хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци. Възможността да прозвучи Малер 8 симфония, неизпълнявана от десетилетия, под диригентството на Емил Табаков ще е голямо събитие, независимо, че композиторът от гледна точка на ��ашия век си е класик, макар че за жалост твърде рядко звучи в родните концертни зали. От Филхармонията обещават още приятни изненади в юбилейния сезон. Оглеждайки засега подготвените с въображение и големи имена в афиша, все пак съвремието ни е скромно представено в програмите. Въпросът е и българските музиканти и публиката да намерят смисъл, предизвикателство и интерес към най-съвременната музика не само тази от края на 20-ти век, но и тази от столетието, в което вече не малко живеем.  Вярваме, че предстои. ≈

Текст: Зелма Алмалех