#Глад"

[negoslava]

Материно, ја ћу

Била је зима какву не памте ни старине на измаку живота и био је снег са којим нису могли да изађу на крај ни сви мушкарци из кућа, склањајући га са главних дворишних стаза како би могли да приђу до дрва, до штале, до кокошињца… пса су ионако увели у кућу, смрзао би се од хладноће у оној својој кућици од старих дасака, пили су воду захваћену из бунара оног дана када је вода по површини тек почела…

[vprki]

Георги Марков: Човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство…

Проектът „Навсякъде с изкуството“ на Градската художествена галерия, Казанлък представя своята втора изложба „Глад“ в различни локации на града. Миналата година темата бе „Сънят“ по същото време от края на октомври до 31 март. Така ще бъде и сега…Идеята за мащабния проект е на изкуствоведа, куратор и директор на галерията Пламен Петров.

Заедно в изкуство с 23-ма художници: Лъчезар Бояджиев /неговата работа от 90-те години е на водещата снимка/, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Искра Благоева, Здравко Алексиев, Лика Янко,  Лиляна Ангелова, Рада Дончева, Стела Кара��лиева, Андреа Димитрова, Валентин Сабинов, Сигрун Гудмундсдотир, Желко Терзиев, Калина Димитрова,  Красимир Терзиев, Габриела Димова, Дарина Пеева,  Атанас Тотляков, Ивайло Василев, Юлиян Табаков, Алла Георгиева, Никола Вълчев, Веселин Боришев могат да се видят творбите им на 22 места в град Казанлък.

 Такъв мащабен проект се реализира в партньорство с Национален военно-исторически музей, Национален политехнически музей, Национална галерия - София, Регионален исторически музей - София, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“ и колекция „Peter Kogler“ – Виена.

И защо „Глад“?... „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси.“ Цитатът е част от есето „Пиеса за иките… и за българите“ на писателя Георги Марков, което той прочита в ефира на Германската радиостанция „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век. В този свой текст авторът, като че ли надскача първоначалната си идея за рецензия върху една театрална постановка, за да го превърне в своеобразно размишление върху голямата цивилизационна тема за глада, достигайки до фундаменталното обобщение - „…Твърде лесно човек би могъл да замени думата глад с думата терор или с думата робство, или безправие, или диктатура “. Именно това е и изходната точка на второто издание на проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“, който екипът на Художествена галерия - Казанлък, организира като ��реща на жителите и гостите на Община Казанлък със съвременното изкуство.

Какво е гладът?

Казват че човек може да издържи без храна около 30 дни, въпреки някои изключения.  Едно е сигурно - храненето е един от физиологичните процеси в човека, без които не можем да съществуваме като биологичен вид. С него е свързано чувството ни за глад, предвождано от желанието за хранене – апетита и завършващо с чувството на насищане. Стойностите и на трите чувства извън физиологичните норми предизвикат чудовищни резултати. За пръв път в историята на човечеството живеем във време, в което хората с наднормено тегло са повече от засегнатите от недохранване. Към днешна дата и двете крайности продължават да увеличават бездната помежду си.

Здравко Алексиев "Всеки ден в света умират от глад хиляди деца", 1978

Чувството за глад се управлява от група неврони, които получават сигнали от хормоните, нервите и околната среда и използват тези сигнали, за да регулират глада. Но извън физиологията, тази кратка дума глад се явява като синоним на дефицит и липса, остра нужда от нещо. Проявленията на глада са неизменна част от ежедневието ни. В крайните си измерения гладът е средство за постигане на съвършения външен вид или панацея срещу болести. Гладът е умело манипулиран и като инструмент в рекламата и политиката. Произтича като хуманитарна криза вследствие на войни и бедствия. Гладът може да бъде геноцид или форма на протест. „…когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“ - казва писателят Георги Марков.

Изложбата „Глад“ ни повежда през един дълъг разказ, в който 23-ма съвременни артисти, заедно с изкуствоведи и музейни специалисти ни ��зправят пред своите размишления върху темата, разкривайки ни неочаквани, ��онякога тъжни, понякога усмихващи, друг път плашещи нейни ракурси. Сред тях има и автори, които вече не са между нас, но изкуството им продължава да е тук с таланта им и с вълненията им за човека.

Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“ (детайл), 1970

И тук ще направим малко лично отклонение в контекста на темата. В България няма гладни гробове, не че не е имало гладни години по време на войни или други катаклизми. И това присъства в изложбата с творби на Лиляна Ангелова „Бунтът на жените от 1918 година“.

Но има не малко страни по света, където хората масово умират от глад и то заради терор. една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“. Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство. Наскоро след началото на войната, започнала на 22 февруари 2022 година, на Русия срещу независима Украйна в документален филм една възрастна украинка, която е преживяла много, включително и Втората световна война казва нещо ужасяващо в контекста и на днешния ден: “Има нещо по-страшно от бомбите – това е гладът.“

Гладни гробове има и в Ирландия от времето на Английското владение на страната много столетия, дори те загубват езика си, говорим и писмен. И както знаем големите ирландски писатели нобелисти и не само са създали литературата си на английски…(Самюел Бекет и на френски). Само с едно изречение ще споменем Нацистките лагери на смъртта и ГУЛАГ…Творби на изкуството и автори по своя си начин напомнят за всичко това.

Националният военно-исторически музей - снимка от фронта но Първата световна война

Всъщност, цитираният текст на Георги Марков провокира тъжни размисли…

Но тепърва до 31 март предстоят интересни събития около изложбата, която в тези месеци прави Казанлък специално място. Това е една амбициозните цели на директора на галерията Пламен Петров не само с този мащабен проект.

В първите два дни на 19 и 20 октомври се представи за пърформансът „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков. Пърформансът се представя за първи път в български държавен културен институт след първото му и единствено показване в СГХГ през 2009 г., като част от мащабната ретроспекция на автора с куратори Мария Василева и Ярослава Бубнова. „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков е творба, която често е определяна като една от  най-емблематичните прояви на автора си, показвана на много места по света и собственост както на един от най-изявените и разпознаваеми лица на съвременната художествена сцена в Австрия Peter Kogler, който предоставя и правото да се ползва пърформънса в рамките на изложбата „ Глад“, така и на още четири престижни музея и частни колекции – Музей за съвременно изкуство, Чикаго (дарение от Susan and Lewis Manilow, Чикаго); Колекция Hauser und Wirth, Сен Гален; Музей за модерно изкуство, Франкфурт; Тейт Модерн, Лондон и Sharjah Art Foundation, Ша̀рджа. По думите на изкуствоведката Светлана Куюмджиева „това е една от малкото лаконични, но философски съдържателни работи на Недко Солаков“.

От пърформанса на Недко Солаков, представен от Пламен Петров

И действително – черна и бяла боя, двама бояджии, които постоянно пребоядисват стените на изложбеното пространство – единият в бяло, другият след него в черно. Като винаги стените са наполовина бели и наполовина черни. Една безспирна игра на заличаване, на надмощие. Игра като надпревара с времето. Игра на идеи, в която винаги си в ситуация на движение – на превес или на догонване. А стените на галерията са сякаш гигантско платно, върху което покоят е невъзможен. Бялото „изяжда“ черното, а може би тъкмо обратното. Или, както изтъква изкуствоведката Ярослава Бубнова, всъщност става дума за „една философска метафора, с много чувство за хумор“.

Идеята за този пърформанс хрумва на Солаков през 1998 г., когато представя творбите си основно в Германия и Нидерландия.

Националният военно-исторически музей гостува с войнишка посуда от Първата световна война, прибори, които войниците са ползвали с окървавени ръце. Съпоставени са в експозицията с царския сервиз с вензела на цар Фердинанд

В интервю по повод изложбата Пламен Петров споделя: “Изложбата “Глад" ме вдъхновява с факта, че съвремие и минало съществуват и най-важно, че генерират съпричастност. За мен е важно като ръководител на Художествена галерия Казанлък  да създаваме разкази, близки до хората. Публиката да влезе в пространствата на галерията или разхождайки се по улиците на града да се срещне с обекти на изкуството, които тя няма да възприеме като изкуство, ��о ще има хора, провокирани от това, което виждат на улицата да влязат в музейната институция. В българското общество има глад за малко повече порядък и общуване, което ще бъде възможно, ако успеем като музейни служители да го убедим, че трябва да общува повече с големите и важните неща в нашето битие, а именно познанието към миналото и отворените очи за собственото ни настояще.“

Искра Благоева The Last Suffer, от серията Black Paintings of Cheerful Events, 2017

В неформален разговор директорът на галерията ни каза, че във времето до  31 март всяка събота ще правят срещи-разговори с участниците в изложбата, както и със специалистите, съпричастни и съдействали за осъществяването на изложбата. На 9 ноември ще гостува д-р Надежда Джакова, завеждащ филиала към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ) и комисар на българското участие на 60-ото Венецианско биенале, 2024 с великолепния проект „Съседите“ (за него подробно сме писали във „въпреки.com”) на художниците и изследователите Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и д-р Лилия Топузова с куратор Васил Владимиров. Надежда Джакова ще го представи и ще разкаже за него.

През ноември като част от проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“ ще бъде представена експозиция по темата от частната колекция на фестивала „Процес – Пространство“ с куратор Христина Бобокова. За в бъдеще ще ви информираме за тези срещи и техния контекст.

Финисажът на изложбата ще бъде с пърформанса на Надежда Олег Ляхова. Пламен Петров сподели и, че вече готвят третото издание догодина по същото време на проекта „Навсякъде с изкуството“, но за това, когато му дойде времето…

Екипът на Художествена галерия – Казанлък изказва специални благодарности на Любен Марков за любезно предоставената ни възможност да работим с текста на българския писател и дисидент Георги Марков. Поименно благодарят и за подкрепата на всички институции, галерии и партньори, без които този проект не би бил възможен, като изброяват и персонално кураторите и уредниците при различните музейни институции.

А ние като публика до 31 март догодина би било хубаво да се отидем до Казанлък и да се разходим до различните локации на изложбата „Глад“ като част за месеци от пейзажа на града. И не само – в Градската художествена галерия винаги има експозиция, която си заслужава, може да се включим и в кураторските турове. Има смисъл… ≈

„въпреки.com”

Снимки: Цветан Игнатовски

[knowitsforthekiller]

надявам се душата ми алчна да успее да запази баланса

[comonblancechance]

19/09/2024А Исус им рече: ја сам хлеб живота: који мени долази неће огладњети, и који мене верује неће никад ожедњети. Јован 6: 35 Хлеб је за живот јако потребан. Управо тако нам је потребан и Господ Исус Христ. Без њега нема правога живота. Али, од самога гледања у хлеб нико се неће најести. Само онај који једе хлеб заиста ће бити сит. Зато те Господ позива да дођеш њему. Колико те само он дуго и стрпљиво чека! Он жели да му донесеш сав свој грех и да му га предаш и да се потпуно поуздаш у његово дело спасења које је остварио на Голготском крсту. Да само о томе расправљамо, то нас нигде не води. Ти све ово мораш да искусиш. Хлеб је зато да би се јео! И код год заиста дође Господу, сам ће видети да он сваку глад у нашем животу уклања. У сваком ,,Кувару'' овога света читамо ,,узима се...!'' а не ,,Расправља се...!'' Своје мишљење о неком рецепту могу да изнесем, само онда ако то јело које је направљено по том рецепту, прво пробам. Једноставно, зар не? Буди мудар, па још данас , такав какав си, дођи своме Господу. Кажи му:,, Толико сам већ о теби чуо. Опрости ми што раније нисам дошао. Ево ме Господе, и доносим ти сву своју беду и сав свој грех. Обећао си ми да ћеш ми опростити и прихвати ме оваквог какав јесам. Молим те, опрости ми и очисти ме!'' Уради ово и више никада нећеш бити гладан и жедан! Нећеш морати пропадати у мраку греха, него ћеш под заштитом његове руке започети нови и срећнији живот. Тада ћеш у твом срцу добити сигурност спасења и вечни живот. За то би многи људи желели дати све што имају. А гле, теби се све ово даје бесплатно. Потребно је само да верујеш! Веровати у ствари значи узети. Узети оно што ти Бог по својој великој милости даје.

[loranayavorov]

ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е пленница смирена,

плени я твоята душа! — пленена,

душата ми е в тихи две очи,

Душата ми те моли и заклина:

тя моли; — аз те гледам; — век измина…

Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов

[monicagavrilova]

Вилни и волни ☀️

Макар и в скромен състав, с някои нови попълнения, за пореден път се представихме достойно 👌🏼

Обраха ме на покер

Забравихме маркуча и въглените

Умряхме от глад по пътя

Върнахме се още веднъж... защото, нали.. никога не е достатъчно 😉

[ivanovagabbi]

А, дали Луната е достатъчно далеч, за да опиша липсата ти? Само интервали с тишина. Глухота в минути. Празно е. Меланхолично мъгляви мисли. Гонят те като примрял от глад вълк в горите. С опияняващо желание за притежание. А ти си свой. Да беше мой. И аз съм нечия. Твоя дали съм - не съм. Дори своя не съм. Не знам и чия съм.

[chrisheart1973]

Оцеляващ вид...

Сбъдвал ли си някога мечта..?

Когато шансовете са били мънички...

Достигал ли си някога целта..?

С доверие... Поставено в кавички..!

Водил ли си някога борба..?

Със себе си... И срещу всеки...

Печелил ли си битка със съдба..?

Показвала ти... Грешните пътеки..!

Губил ли си стимул за живот..?

И Вярата... Че Бог ти е създател...

Спал ли си на пейка, като скот..?

С уличното куче... За приятел...

Знаеш ли какво е глад..?

Със сълзи на очи да молиш...

Някой да ти купи хляб...

Залитайки... Едвам да ходиш..!

Търсил ли си някога подслон..?

Лукс да е за тебе във мазата...

Било ли е леглото ти кашон..?

И тубата от нафта... Под главата..!

Срещал ли си този вид..? Човек...

На всичкото отгоре се изправял...

Познаваш ли го този мъж..? Проклет...

Който не умира... Оцелявал..!

Ще кажеш ли..? "Познавам го сега"...

Или глава отново ще извърнеш..?

Както го остави във снега...

А той те чака... Да се върнеш..!

Не знам дали е бил проклет...

Но винаги е бил... Приятел..!

За тебе ще остане силует...

А за него ти ще си... Предател..!

Пиша ти да знаеш... Оцелях...

И няма да ти кажа, че те мразя...

Помогна ми... Душата опознах...

Научих се... Как себе си да пазя.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

/23.10.2021/

Лондон

[jelenajt]

Све наше аутентичне особине, сва самосвојност, маштовитост, жеђ за даљинама, глад за самоспознајом, тј. путовањем у себе, губе се процесима `припитомљавања`. Дозволиш да те припитоме, због страха од одбачености. Немој.

[vasetovp]

"Ужасно ми липсва ретро подходът в отношенията. До там я докарахме да наричаме истинските неща "ретро". Плът на всяка крачка. Секс от всеки поглед. Всичко е сервирано без да е поръчвано и всеки е преял и се е пренаситил до повръщане. Но вместо да повръща и да мине на диета, почва с извращенията, наркотиците и бруталната полигамия, израждаща се в хроничен промискуитет. Няма еднополови, няма двуполови отношения - навсякъде и при повечето нещата са сведени до борба за мръвка и задоволяване на нестихващ сексуален глад, който е просто симптом на изродена, мухлясала и болна душа, крещяща за обич и човешко внимание. Малцината, дръзнали да направят опит да излекуват душите си, свършват с развод в масовия случай.

Кога последно видяхте мъж да подарява цветя, да отваря вра��ата на колата на жена, да й намества стола, да става прав, когато тя отива до тоалетна в ресторант...?

Къде отиде интересът към личността и характера, очарованието от загадъчната и свенлива химия между двама души, които смахнато се подсмихват и търсят пътя един към друг нежно и дискретно на 5та, или 10та среща? Да, има го и се случва, но е такова изключение на фона на масовия разврат, че все едно го няма въобще!

Грозно еманципирани и "силни" жени, невротично натякващи "мъжествеността" си. Слаби духом и с оръфани анцузи тюфлеци им пригласят като невестулки. Първите реват, че няма мъже, а вторите са с хроничен едипов комплекс, съчетан с тежък нарцисизъм.

Въображение, сведено до нулата и вулгарно чувство за хумор, от които се раждат прекрасни деца с предварително съсипана съдба.

И да, картината не е само тази. Има го и другото, но то, по дяволите не преобладава. Напротив! На изчезване е! Не желая да живея в такъв свят! Грозен и пошъл е. Смърди на посредственост, тъпота и примитивизъм. Липсва фундамента на идеята за щастие, мъртъв е, няма го - Уважението към личността на другия. Няма ли го уважението, глупост би било да говорим за приемане, толерантност и разбиране. Изкоренени са основополагащи модели на поведение, липсват тъй важни звена във веригата, че тя просто няма и минимална възможност да бъде цяла.

Аз ще намеря такива като мен, както и досега съм намирал. Някак ще се оправим в своята микросреда. Но общия фон е грозен и пошъл и най-страшното е, че на почти никой не му прави впечатление. Напротив - харесва им. Има някакво извратено удоволствие да си част от това изродено и примитивно в емоционално и духовно отношение общество. Колкото и да не си го признаваме. Ето това е мазохизмът на хомо сапиенс в 21 век и само това ще е нещото, което ще ни погуби един ден.

Подарявайте цветя и се интересувайте от лица, очи и души. Никой няма да ме чуе, но поне го излях!"

[elezdi]

въпроси хиляди, а отговора в мрак

опитвам се колкото мога да не гледам назад,

но изглежда, че тъмното ми минало

е по-светло от бъдещето в глад,

затова ще продължавам да съм същата гад

[comonblancechance]

18/09/2024А Исус им рече: ја сам хлеб живота: који мени долази неће огладњети, и који мене верује неће никад ожедњети. Јован 6: 35 Хлеб је за живот јако потребан. Управо тако нам је потребан и Господ Исус Христ. Без њега нема правога живота. Али, од самога гледања у хлеб нико се неће најести. Само онај који једе хлеб заиста ће бити сит. Зато те Господ позива да дођеш њему. Колико те само он дуго и стрпљиво чека! Он жели да му донесеш сав свој грех и да му га предаш и да се потпуно поуздаш у његово дело спасења које је остварио на Голготском крсту. Да само о томе расправљамо, то нас нигде не води. Ти све ово мораш да искусиш. Хлеб је зато да би се јео! И код год заиста дође Господу, сам ће видети да он сваку глад у нашем животу уклања. У сваком ,,Кувару'' овога света читамо ,,узима се...!'' а не ,,Расправља се...!'' Своје мишљење о неком рецепту могу да изнесем, само онда ако то јело које је направљено по том рецепту,  прво пробам. Једноставно, зар не? Буди мудар, па још данас , такав какав си, дођи своме Господу. Кажи му:,, Толико сам већ о теби чуо. Опрости ми што раније нисам дошао. Ево ме Господе, и доносим ти сву своју беду и сав свој грех. Обећао си ми да ћеш ми опростити и прихвати ме оваквог какав јесам. Молим те, опрости ми и очисти ме!'' Уради ово и више никада нећеш бити гладан и жедан! Нећеш морати пропадати у мраку греха, него ћеш под заштитом његове руке започети нови и срећнији живот. Тада ћеш у твом срцу добити сигурност спасења и вечни живот. За то би многи људи желели дати све што имају. А гле, теби се све ово даје бесплатно. Потребно је само да верујеш! Веровати у ствари значи узети. Узети оно што ти  Бог по својој великој милости даје.

[purple-little-fairy]

Разправят, че някога Мерилин била казала на Айнщайн със своята очарователна откровеност:

„Ти и аз бихме могли да имаме дете, което би наследило моята красота и твоята интелигентност“.

На което бащата на теорията на относителността и атомната бомба отговорил: „Или да наследи моята красота и твоят интелект.“

По онова време все още не ce e знаело (тестовете били направени по-късно), че коефициентът на интелигентност на Мерилин Монро е 165, (пет точки над "най-великия гений на всички времена")!!!

Мерилин Монро (Норма Джийн Бейкър, 1926-1962) била страстен любител на книгите. Имала библиотека oт над хиляда книги. Била прекарвала часове в четене на произведения на литературата, поезията, театъра, философията, тъй като нейният дух, освен голямото желание за живот, изпитвало ненаситно любопитство и глад за знания.

Някои от прекрасните цитати на тази велика жена са:

1️⃣ Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали е, че съм жена. Така трябва да се чувстват всички жени.

2️⃣ Колко грешно е жената да очаква мъжът да и изгради светът, който тя желае, вместо сама да го създаде.

3️⃣ Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ...

4️⃣ Не ми е до пролетта. Чувствам се като червена гореща есен.

5️⃣ Никога не съм била в холивудска битка или вражда. Имам най-прекрасната памет що се отнася до забравянето на неща.

6️⃣ Несъвършенството е красота, лудостта е гениалност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен..

7️⃣ Никой не ми е казвал, че съм хубава, когато бях дете. На всички деца трябва да се казва, че са красиви, дори и да не са.

8️⃣ Умното момиче целува, но не обича, слуша но не вярва и напуска преди да я напуснат.

9️⃣ Да бъдеш секс символ е тежко бреме за носене, особено когато човек е уморен, наранен и объркан.

1️⃣0️⃣ По-добре е да си сам, отколкото нещастен с някогo.

1️⃣1️⃣ Разочарованието ви кара да отворите очите си и да затворите сърцето си.

1️⃣2️⃣ Аз съм добра, но не съм ангел. Прегрешавам, но не съм дявол. Аз съм просто малко момиче в големия свят, опитващо се да намери някой, когото да обича.

1️⃣3️⃣ Сексът �� част от природата, а аз се разбирам прекрасно с природата.

1️⃣4️⃣ Никога не съм напускала някого, в когото съм вярвалa.

1️⃣5️⃣ Ако можеш да накараш едно момиче да се смее, можеш да я накараш да направи почти всичко.

1️⃣6️⃣ Ако бях следвала всички правила, никога нямаше да стигна доникъде.

1️⃣7️⃣ Ако се каниш да бъдеш двуличен, направи поне едното си лице хубаво..

1️⃣8️⃣ Мъжете, които мислят, че миналите любовни истории на жената, правят по-малка любовта й към тях, обикновенно са глупави и слаби. Една жена може да даде нова любов на всеки мъж, който обича при условие, че не са твърде много.

1️⃣9️⃣ Bсички трябва да започнем да живеем преди да сме станали твърде стари.

2️⃣0️⃣ Страхът е глупавo нещо както и покаянията.

2️⃣1️⃣ Не забравяйте, HE бъдете предубедени - хората сa такива, каквито са, а не това, което разправят за тях!

~ Мерилин Монро

[deeeshka-14]

ю ноу ю ноу итс иснт секшуал

стриктли конфекшнл

стриктли медишинл

ты а литл нон традишнл

ТУТУТТУТУ

ммммммМММ МММММ

ЛАЛАЛАЛА

АЙ ДИГИНГ АП ЮР КОФФИН

ЭНД ПАРИНГ АУТ ЗЕ КОНТЕНТС

ГУД ГАД АЙМ ГЛАД ТУ СИ ЮЮЮ

ВУЛД Ю БИ МАЙ ПАНАЦИЯ

СВИТ БОД

[ststevanofdecani]

8 „лажи“ моје мајке ❤️

Моја мајка није увек говорила истину. Слагала мe је осам пута у битним животним тренуцима!

Прича почиње са мојим рођењем. Рођен сам као син јединац у веома сиромашној породици. С��ромашној до те мере да нисмо имали довољно хране, а камоли нешто више. У ретким приликама задесило би се да имамо мало кромпира у кући. Мајка би припремила скромни оброк и увек би истресала свој дeо на мој тањир говорећи:

„Једи, сине, ја нисам гладна.” То је била њена прва лаж.

Када сам мало одрастао, моја мајка би, по окончању кућних послова, отишла до реке која се налазила испод куће, надајући се да ће уловити рибу како бих ја јео здраву храну и развијао се као свако друго дете. Једном приликом, успела је уловити чак две рибе. Пожурила је у кућу и спремила обе рибе и ставила их пред мене. Ја сам мало-помало јео рибу, а моја је мајка јела оно што је остајало иза мене на костима. Видевши то, моје је срце затреперило и ону другу рибу ставио сам пред мајку, а она ју је вратила рекавши:

„Сине, поједи и ову другу, јер знаш да ја не волим рибу.”

Ово је била њена друга лаж

Време је пролазило и дошао је дан мог поласка у школу. Како нисмо имали довољно иметка да се школујем, мајка је отишла у једну трговину одеће и договорила се са власником да продаје одећу по кућама угледних и богатих људи. Једне хладне и кишовите ноћи, мајка се дуже задржала на послу. Чекајући је код куће, забринуо сам се и изашао да је потражим. Угледао сам је како носи торбу са одећом и куца на врата туђих кућа.

Зовнуо сам је: ”Мамааааа, хајде дођи. Идемо кући, касно је и хладно. Можеш наставити сутра ујутро!” Она се насмејала и рекла: ”Сине мој, ја нисам уморна.” Ово је била њена трећа лаж.

Дошао је дан полагања школских испита. Иако је било веома вруће, мајка је желела поћи са мном у школу. Сунце је пржило земљу, а површина песка титрала је од топлоте. Ушао сам у школу, а она је остала чекати у школском дворишту. Када су се испити завршили, изашао сам из школе, а она ме дочека у топли мајчински загрљај, испуњен љубављу и милошћу. У руци је држала хладан и свеж сок који је купила ради мене. Када сам га почео пити, окренуо сам се и погледао у њу: низ њено чело сливале су се капљице зноја. Пружио сам јој чашу и рекао:

”Мајко, пиј”, а она рече: ”Сине, само ти пиј. Ја нисам жедна.” Ово је била њена ��етврта лаж.

Након смрти мог оца, мајка је живела тешким удовичким животом. Преузела је сву одговорност за вођење куће, једноставно – морала се бринути о свему. Живот је постао тежи, а ми смо често гладовали. Поред наше куће живео је мој ујак, иначе веома добар човек. Он нам је често слао храну да утолимо глад. Када су комшије виделе да је наше стање постало несношљиво, саветовали су мајку, која је још увек била млада, да се уда за човека који би нам помагао. Међутим, моја је мајка одбила овај савет речима:

„Ја немам потребе за љубављу.” Ово је била њена пета лаж.

По завршетку факултета, добио сам добро плаћен посао у једној фирми и одлучио сам да преузмем бригу о кући. Како је мајчино здравље ослабило, није више могла продавати одећу по кућама, тако да је почела продавати поврће на пијаци. Када је одбила да престане радити, издвојио сам део своје плате и дао јој, а она је одбила примити рекавши:

”Чувај, сине, своје паре, ја имам довољно за себе.” Ово је била њена шеста лаж.

Без обзира што сам добио посао, наставио сам школовање и убрзо сам магистрирао. Постигао сам успех и повећали су се моји приходи. Једна фирма понудила ми је добар посао у свом седишту у Њемачкој. Збиља сам се обрадовао и тако почео и сањати о новом срећном животу. Након што сам отпутовао и средио своје стање, назвао сам мајку и позвао је да живи код мене. Она није хтела да ме омета и рекла ми је:

„Сине, ја нисам научила да живим лагодно.” Ово је била њена седма лаж.

Како је време пролазило, мајка је све више старила и убрзо је оболела од злоћудног карцинома. У тим тешким тренуцима неко јој је морао помагати. Шта сам могао да урадим када су између мене и моје вољене мајке биле многе државе? Оставио сам све и вратио се кући. Мајку сам затекао у постељи. Када ме је угледала, покушала је насмејати се. Срце ми се цепало јер је била исцрпљена и слаба. Није то више била она мајка коју сам познавао…. Сузе су се почеле сливати низ моје образе, али она ме и тада покушала утешити рекавши:

„Сине, не плачи, ја не осећам бол.” Ово је била њена осма лаж.

Након што је то изустила, затворила је очи и више их није отворила. Свакоме ко ужива благодат живих родитеља, поручујем:

Чувај ову благодат пре него што будеш туговао за њеним губитком. Свакоме ко је изгубио своју вољену мајку, поручујем: Увек се сети…