#Хемингуей

[vasetovp]

Някой

възпитано

беше изхвърлил

до кофите за боклук

Толстой, Менделеев, Хемингуей,

Джон Голзуърди, Иван Богданов,

вечерта на 27 октомври 2023-та,

осинових на мига книжните тела,

хора захвърлят по тъмно

без да им мигне окото

какво ли не,

кучета, котета,

рибки в аквариум,

много често картички за

рождени дни, коледа, нова година,

лъскави покани за сватби или банкети,

получени във времето

от най-близките им,

или от колегите,

понякога поизносената си душа

хора възпитано на улицата хвърлят,

душата нещо като недопушен фас,

та защо не, благородно е, нали,

с идеята някой, който

го е закъсал здравата,

съвсем останал без душа,

да вземе да им я доизноси,

или съвсем останал без цигари,

да вземе душата им да допуши,

намират се хора, които

мислят за други хора,

намират се и хора,

които забравят

да мислят,

намират се и хора,

които се правят, че мислят,

а аз просто нямам търпение

да пристигна един ден

до сгъвката на

пръстите ти,

и по-възпитано от това

няма как да ти го кажа,

ти, която и да си,

ти, където и да си,

непознатата на непознатите,

безкрайната на безкрайните...

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Случайната закономерност

С появата на първата книга с разкази „Трудно дишане“ от младия Палми Ранчев, през далечната 1993 г., та и до днес всяка негова книга е събитие. Така е и с тази последна книга, която излезе буквално преди седмица – „Случайни срещи и запознанства“ (издателство Фама 1). Написа за „въпреки.com” Росица Чернокожева, литературовед и психоаналитик.

И когато през 1993 г. всички  трудно дишахме и въздухът  не достигаше, сега 31 година след това разказът си остава любим жанр за Палми Ранчев. Фактът, че той има досега 5 книги с разкази и новели, ни отправя към равносметката, че кратките истории, които създава на белия лист са едни от предпочитаните му жанрове.

Кратката визитка на Палми Ранчев гласи: Палми Стоянов Ранчев е български поет, белетрист, сценарист. А връзката с бокса прави Палми Ранчев този, който дава колорита на българската литература, както това направи Хемингуей за американската.

Мотото към новата книга ни въвежда недвусмислено в това, което авторът иска – диалога с неговото Алтер его и със света навън:

„Богът на Случайността отново се намеси. Лишил ме от молитвата, с която в продължение на много години му засвидетелствах преклонението си, сега безгрижно се забавляваше. Дори направо си играеше с мен.“

Редове от  „ТОЗИ БОГ ИМА ЧУВСТВО ЗА ХУМОР“

Бог винаги ще заема важно място в житейското и писателското ни Битие. Преди време Радослав Бимбалов нарече всеки от нас „Подобие мое“, като въображаемо обръщение на Бог към човешкия род.

Но за мен е по-интересна тезата на Якоб (Джейкъб) Леви Морено – създателя на психодрамата, който в специалния си театър във Вашингтон, с три балкона, на които се разполагат съответно ангелите и Бог, казва една знаменита фраза: „Ангелите също имат Несъзнавано“. Тези думи създават един невъобразимо по-богат, сложен и широко скроен образ на Небесното царство.

Майка Тереза, казва, че каквото и да правим имаме работа само с Бог, че основното не са отношенията с хората, а отношенията ни с Бог.

А сръбският владика Николай Велемирович ни подсеща: „По който и път да вървиш, ще срещнеш Бога. Напразно бягаш от Бога; не можеш да се скриеш. Той, ��аистина, няма да те гони, но ще те чака. Той няма да те чака само там, където си Го оставил. Ще те чака по всички посоки и краища на света.“

На премиерата на книгите на Палми Ранчев - стихосбирката „Под шапката на скитника - подреждане на уличните безпокойства” (Изд. Scribens) и романа „Хаосът в играта на джаги” (Изд. „Жанет 45”) в Театралната зала на Софийския университет, март 2023

С подобно чувство озаглавих и текста си с оксиморона „Случайната закономерност“. Това ме отпраща и към асоциацията, „че най-хубавото на принципите ни и Свръх-Аза ни, който може да е много строг и жесток към нас самите е, че принципите могат да се нарушават“.

Всъщност, и квантовата физика доказа случайната закономерност.

Новата книга на Палми Ранчев съдържа 27 неиздавани досега разказа.  Дали тази книга не ни разказва във всеки от ескизите си за нас и Бог. Защото Бог живее във всеки от нас и всичко в живота ни е една случайна закономерност – срещите ни, запознанствата ни – случайни или закономерни ли са… Неслучайно индийският поздрав при среща на двама души е: „Намасте“, което значи „Поздравявам Бога в теб“.

Разказите на Палми Ранчев в тази книга можем да сведем и до краткото обобщение: Един мъж и една жена (спомняме си френския филм на Клод Льолуш от 60-те години с това заглавие). Светът се върти около няколко клишета, или основно около нагоните Ерос и Танатос. Както и да го живеем този живот, основното е любов и смърт – две еднакви по сила изживявания.

Палми Ранчев в тренировъчната зала по бокс в Дианабад, 2014, снимка: Стефан Джамбазов

Талантът на Палми Ранчев е, че от една обикновена случка той прави нестандартна история, разказва кратко съдби и ни подсеща, че в отношенията на един мъж и една жена има безброй варианти. Всяка любов е нова и ние я започваме, като нещо ново. Дори старите любови възстановяваме с нова надежда. Палми написва тези 27 разказа с усещането, че има още нещо ново, което може да каже за любовта, а това може да направи само един голям писател. Както винаги и което е казвал Палми Ранчев в интервютата си, и тук в новата книга сюжетите се въртят и допълват около две основни чувства – любовта и самотата. Ние се хвърляме във водовъртежа на една нова любов, за да заглушим самотата в нас.

Затова разказите на Палми Ранчев са и изконни, и модерни. Авторът винаги пише със сърцето си, с пръсти върху пулса на времето и усеща всички пароксизми на човешкото състояние и съвремието. Тук е и човекът, като индивид, и обществото, като спасение и същевременно като заплаха. Нека си спомним Сартр: „Адът, това са другите.“

 Затова тези разкази са надвременни. И над всичко е Бог, с неговото чувство за хумор.

Дали това ще са Ева и Емил от „Понякога е твърде сложно“, които ще се срещнат за кратко в един непознат, случаен град за Емил. Героите на Палми Ранчев са емблематични, често аутсайдери, понякога импулсивни и непредвидими. Както ще каже Емил за решението си: „Не се учуди на желанието си да слезе от влака. Без да знае името на спирката. И без конкретна цел. В неочакваното решение и неизвестността, поне за Емил, съществуваха достатъчно основания да го направи“.  Дали това да си обикновен, каквито са и другите, е добре или е симптоматично, че искаш да почувстваш, че просто трябва да направиш нещо за себе си и със себе си. А Ева също ще потвърди: „Че винаги се е доверявала на случайността и първите впечатления“.

Палми Ранчев /д/ и проф. Боян Биолчев /л/ в Театралната зала на Софийския университет, март 2023

Или героите ще са Маргарет и чернокожият Енцо в Италия („ Любов или търпеливо учудване“), където тънката граница между любов и омраза е едва доловима и състоянията не са статични, а преливащи едно в друго. Това връзка ли е или хората си остават напълно чужди. В този разказ има и още един герой – един професионален фотоапарат. И от този предмет Палми Ранчев прави една майсторска фикция – разиграва фабулата така, че ние да приемем на вътрешната си душевната сцена двама герои, които могат да завихрят въображаем дори цял продължаващ роман.

Важен нюанс в разказите е и нежността: да докоснеш другия нежно, едва и деликатно по рамото или бузата, да го гледаш с възхита или полуусмихнато. Всичко това е приемане и предразполагане.   Но авторът ще остане до тук – до ескиза, до щриха, до лаконичността на кратките изречения и ще остави на читателя да дописва. Важното не е, че Палми Ранчев не ни дава отговорите, а че задава правилните въпроси.

Умоподбудителни са и заглавията на тези 27 разказа: „Звукът“, „Безразличието на дърветата“, „Любовната двойка и цигуларите“, „Въпроси за разрешаване“,…

Екзистенциалните теми в разказите на Палми Ранчев са загатнати само леко, ненатрапливо и деликатно. Те ни отпращат отвъд, уж, на пръв поглед катадневните случвания – срещи.  От среза, който къде по-деликатно, къде по-драстично прави Палми Ранчев на социалното ни обкръжения се раждат класическите му разкази, които винаги носят отзвука на хуманността.

Палми Ранчев при получаване на Първа награда в категория Проза на Портал „Култура“, 2019 за сборника с разкази „Тази вечер нищо не е случайно” („Жанет 45“, 2018), снимка: Стефан Джамбазов

Има един разказ, посветен от Палми Ранчев на приятеля му – поета Маломир Николов – „Императрицата“, (а и не само този разказ), който би правил чест на всяка световна антология на късия разказ. Героите са – мъж и жена, които се запознават при изхранването и съществуването си от контейнерите. Този разказ е и много кинематографичен. Пак казвам – това е класика. Класика, която вълнува и докосва и най-дълбоките ни душевни пластове. Надявам се, дори и при хора, с по-закърнели сетива.

Героинята, клошарка, с прозвището „Императрицата“ ще каже в края на разказа, много от това, което всички имаме метафорично в живота си: „Отдавна беше свикнала да приема като очаквани изненадите. Понякога бяха прекрасни, друг път – отвратителни. Често не успяваше да ги разбере. Напоследък дори не се опитваше. Дотогава беше приятно, че повдигне ли глава, го виждаше. Не е сама. Знае кой е, той също я познава. И даже, ако повече никога не проговорят. Достатъчно е, каквото бяха си казали.“ ≈

Текст: Росица Чернокожева

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и личен архив

[slimarka]

МЪДРИ МИСЛИ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

1. Да издадеш чуждата тайна е предателство, да издадеш своята – глупост. – Волтер, френски философ просветител от 18 век.

2. Да се ожениш за човек, с който нищо не те свързва, е предателство. – Мишел дьо Монтен, френски писател и философ от 16 век.

3. Предателството е само въпрос на време. – Арман дьо Ришельо, кардинал на Римо-католическата църква, аристократ и държавен деец на Франция (1585-1642 г.)

4. Ако веднъж си простил на някого за предателството, той ще те предава цял живот.- Майк Тайсън – американски боксьор, роден през 1966 г.

5. Нито един смъртен не е способен да пази тайна. Ако устните му мълчат, говорят краищата на пръстите му; предателството му се излъчва от всяка негова пора. – Зигмунд Фройд, австрийски психолог, психиатър и невролог (1856-1939 г.)

6. Има неща, по-лоши от война: страхливостта е по-лошо, предателството е по-лошо, егоизмът е по-лошо. – Ърнест Хемингуей, американски писател, журналист, лауреат на Нобелова награда за литература през 1954 г.

7. Предателството може и да се харесва на някого, а предателите ненавиждат всички. – Мигел де Сервантес, испански писател (1547-1616 г.)

8. Нито в една билкарска книга, нито в един лечебник или енциклопедия няма рецепта за борба с предателството. – Анатолий Фьодорович Бишовец, съветски футболист и руски футболен треньор.

9. „Само не казвай на никого…“ Именно с тези думи започват милиони предателства. – Виталий Штолман

10. Не се страхувайте от враговете, от приятелите се страхувайте. Предават приятелите, а не враговете. – Джони Деп.

11. Колкото повече си се доверявал на човека, толкова по-голяма е у него съблазънта да те предаде. – Олга Громико

12. Ударите в гърба най-често нанасят онези, които си защитавал с гърдите си. – Елчин Сафарли

13. Помислиш, че вече всичко е добре, а вече някой ти копае гроб. – Ханибал

14. Ако ти се подмазват, готви се за удар. – Людмила Гурченко

15. Приятел е онзи, чието предателство предизвиква най-голямо удивление.

16. Няма нищо по-лошо от предателството на близък човек. Ти за един миг губиш вяра във всичко: в любовта, доверието, надеждата и в това, че можеш някога да бъдеш щастлив. – Стейс Крамър

17. Постъпката винаги е по-важна от думите. Човек е способен да ругае два часа и да помогне. Или две години да шепне и да те предаде. – Дмитрий Емец

18. Онзи, който си мисли, че предателството се плаща, живее в света на илюзиите. - Д. Емец

19. Да изпратиш хора на война необучени, значи да ги предадеш.

20. Предателство извършват най-често не преднамерено, а поради слабост на характера. – Франсоа дьо Ларошфуко

Издателство Распер

[ar-change-l]

За тебе любовта е залъгалка. Просто има хора, които не са имали щастието да я познаят. И ти не я познаваше по-рано, а сега я позна. Това, което имаш с Мария, независимо дали ще продължи само ден и половина още, или много, много години, през целия ти живот, е най-важното нещо, което може да се случи на едно човешко същество. Винаги ще има хора, които казват, че то не съществува, защото не могат да го имат. Но аз ти казвам, че съществува, че ти го имаш и си щастлив, че си го познал, дори ако умреш утре.

Ърнест Хемингуей,

“За кого бие камбаната”, 1940г.

[mihaylovblog]

04.05.1953 г. – Ърнест Хемингуей получава наградата „Пулицър“ за повестта си „Старецът и морето“. Снимка: https://www.reddit.com/

[ethereum-sss]

Ние всички сме пречупени. И често, точно

в мястото на счупването, сме най-силни.

Ърнест Хемингуей

[a-nasty-sia]

[bulgarian-mind]

Ако нещо може да ни нарани, значи, че не ни е безразлично.

Ърнест Хемингуей

[selibere]

Какво ли на този свят се запазва дълго? Аз например, помисли си тя. Да, беше устояла, държеше се. Но за какво ли?

—Ърнест Хемингуей, “За кого бие камбаната”

[vasetovp]

СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО  И ако паднете духом някога, затворете очи, представете си измъченият, но борещ се старец в необятното синьо море и извикайте тези първи думи на помощ:" Но човек не е създаден, за да бъде победен...  Можеш да унищожиш човека, но не и да го победиш"  – Ърнест Хемингуей

[keeptolking]

"Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам"

- Ърнест Хемингуей

[theblogofonelostsoul]

- Трудна жена си - каз�� й той.

- Не съм - възрази Пилар. Толкова съм проста, че съм сложна за разбиране.

Ърнест Хемингуей

[ivan-hristov]

ХОРАТА ОТ МОРЕТО

Хемингуей е казал, че всичко, което е далече от морето, е провинция. Смятам, че всичко, което е близо до морето, е душа. Разделям хората на два типа: простосмъртни и хора от морето. Всеки си e представял какво ли ще е да живее на морето, а не само лятото за две седмици. То си е цяло вълшебство! Хората от морето са специални по най-красивия начин, който може да съществува. Те носят в себе си палитра от 51 нюанса шарено, стара тетрадка с ноти през ред и лятото. Не могат да бъдат описани с няколко думи. Те са пожар в солена вода. Те не просто вярват на морето, свързани са с него. Има разлика между „простосмъртния”, който сяда на една скала до брега и се любува на морето, и другия, който сяда там и се чувства на мястото си. Прибира се вкъщи. Защото морето не пита, то разбира. Хората от морето са нежният бриз по загрубялата душа на тракиеца, утринната роса под стъпалата на болярката,  съзвездието в очите на шопите. Дори вечната „война” между севера и юга изчезва на всяка точка, различна от Черноморието, и се превръща в спойка между тях. Лесно забележимо е, че си го търсят и си го носят навсякъде със себе си. Където и да си, веднага ще разбереш кой е от морето, защото те светят. Понякога като „града, който никога не спи”, понякога и като самотен фар, с блъскащите се в него вълни, който дава сигнал. Обаче знаят смисъла, умеят да живеят и са магия. Те са пристанище, на което всеки би искал да пристигне, да свали товара и някой да го чака. Те са кейове, на които да помислиш и да притихнеш. Те са партито, което никога не свършва. Те не са лъч, дори не са снопове лъчи, а слънцето, което те гали приятно цял ден и вечерта разбираш, че неусетно те е изгорило и не можеш да спиш. Отрезвяват те и замъгляват с по-силен ефект от двойно еспресо и чиста водка. Погледни някой от морето в очите. Не! Не плуват корабчета там. Там има емоция. Има страст и блян, сълзи и смелост, но никога, никога омраза. Те са любов. Едно е да ��бичаш морето, друго е да си част от него. То да е първата и последната ти любов, безусловна. Защото морето учи, че всяка любов оставя пясък навсякъде и трябва сам да го почистиш. И един ден, скитали по света, те се завръщат и в студената зима, свалят ботушите на плажа, за да го усетят. Ами да, сигурно е студено, ама не са луди. Просто тяхното бащино огнище е солено в най-сладкия смисъл на думата. В крайна сметка щастливец си, ако в живота си имаш поне една частица от това море. Ей така да те обичат с цялото си море, да плачат за теб с цялото си море и да ти обяснят разликата между чайката и гларус.  

Аида Воденичарова

[bulgarianpsycho]

Не можеш да загубиш напълно онзи, когото обичаш.

-Хемингуей

[lifequotes21]

Не можеш да загубиш напълно онзи, когото обичаш.

Ърнест Хемингуей

[incredible-beast]

Да имаш сърцето на дете не е срам, а чест.

Ърнест Хемингуей