#Венецуела

[iteracare-wand]

Открийте терапевтичните центрове iTeraCare на Prife International, които са в авангарда на здравеопазването. Задвижвани от терахерцови терапии, тези центрове са плод на отдадеността и ангажираността на здравните специалисти по целия свят. От Мексико до Съединените щати, тези визионери водят пътя към по-здравословно бъдеще. Признаване на водещи професионалисти Напредъкът и разрастването на терахерцовите терапии на международната медицинска сцена до голяма степен се дължи на отдадеността и ангажираността на здравните специалисти от цял свят. Ключови сътрудници от Мексико, Испания, Аржентина, Панама, Колумбия, Венецуела, Еквадор и Съединените щати, сред които изтъкнати имена като д-р Росалия Флорес и д-р Леандро, спомагат за прокарването на […]

[iso91]

Google прави ученето на английски по-лесно: Функцията „Практика на говорене“ е на път!

Google прави ученето на английски по-лесно: Функцията „Практика на говорене“ е на път!

Google се готви да пусне новата си функция „Упражнение за говорене“, която ще направи ученето на английски по-лесно от всякога. Ако имате проблеми с практикуването на говорене на английски, без да сте директно лице в лице, Google се готви да предложи съвсем ново решение на този проблем чрез Search Labs. Тази нова разработка използва генеративен изкуствен интелект, за да ви помогне да подобрите уменията си за говорене на английски чрез нова практика за говорене.

Как да използвате функцията за нова практика на разговор?

За достъп до тази нова функция, наречена Speaking Practice, потребителите трябва първо да активират опцията Search Labs в настройките на приложението Google Search. След като го активирате, можете да намерите функцията Speaking Practice, като щракнете върху опцията „Изпробвайте пример“ в рамките на функцията. Като алтернатива можете да получите достъп до тази функция, като превеждате на или от английски с помощта на Google Търсене на вашето устройство с Android. Функцията Conversation Practice в момента се тества в Аржентина, Колумбия, Индия, Индонезия, Мексико и Венецуела. Очаква се съвсем скоро Google да направи функцията достъпна във всички региони. И накрая, Google заявява, че генеративният изкуствен интелект все още е в процес на разработка, така че качеството и използваемостта на функцията може да се променят. Какво мислите по този въпрос? Можете да споделите вашите мисли с нас в секцията за коментари по-долу. Read the full article

[gostivarpress]

Познати сите учесници на Светското кошаркарско првенство 2023

Познати се сите 32 земји кои ќе учествуваат на Светското кошаркарско првенство во 2023 година. Земји учеснички од Европа (12): Грција, Латвија, Финска, Германија, Словенија, Литванија, Франција, Шпанија, Италија, Грузија, Црна Гора, Србија. Земји учеснички од Америка (7): Канада, САД, Доминиканската Република, Порторико, Бразил, Венецуела, Мексико. Земји учеснички од Азија (8): Австралија, Кина,…

[vaseljenska]

Мадуро поново председник Венецуеле

Мадуро поново председник Венецуеле https://is.gd/WtM3rH

[automediamk]

Венецуела ја заплени фабриката на General Motors

Властите во Венецуела ја запленија локалната фабрика на американскиот производител на автомобили General Motors. Државата се наоѓа во тешка економска криза, милиони граѓани протестираат против претседателот. Според General Motors, заплената е противправна. Венецуелските власти ја конфискуваа...

[genchoblog-blog]

Заместник съдията от конституционната палата на Върховния съд на Венецуела Карлос Валдес заяви, че лидерът на опозицията от Националната асамблея на републиката може да получи присъда за 30 години затвор. 'Това е лице, което се крие от правосъдието. Какво се случва с бегълците, които отново вли

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Музиката може да промени живота на младите хора

Директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров почти в края на сезона спази традицията да представи предстоящия летно-есенен сезон на филхармониците. Той и ръководителката на реклама и връзки с медиите Кремена Николова - Флор започнаха за „необичаен“ още на 4 юли концерт.

Детският камерен симфоничен оркестър на проекта „Музиката вместо улицата“ ще гостува на Софийската филхармония. Събитието ще се състои на 4 юли от 18 часа в зала „България“ в столицата. Детският камерен оркестър е венец на 10-годишните всеотдайни усилия на маестро Георги Калайджиев и неговите съратници, посветили се на каузата да възпитат едно ново, просветено и професионално поколение млади музиканти роми, да дадат корен и крила за тяхната бъдеща музикална кариера и така – с примера им - да вдъхновят цялата ромска общност в сливенския квартал „Надежда“. Програмата включва творби на Бах, Вивалди, Шосткович, Пиацола. Диригент е Славил Димитров. Маестро Тодоров е категоричен: „По-добре да се занимават с изкуство, отколкото да станат кой знае какви на улицата. Този проект става все по-разпространен в целия свят. Бившият солист на Софийски солисти Георги Калайджиев, който работи в Германия е създал нещо подобно в Сливен „Музиката вместо улицата“. Това е нашето бъдеще. Ние трябва да се преборим. Децата да влизат в залите, а не непременно да стават музиканти. Целта да върнем хората в залите и да преодолеем това, което сме загубили в последните няколко десетилетия“.

Това е стара идея на Найден Тодоров, която силно го занимава от години. Припомняме, че преди време в разговор за „въпреки.com” той сподели и за тогавашното си пътуване в Лос Анджелис, което е било с цел да проучи как да реализира един нов проект на Софийска филхармония, посветен на децата в неравностойно положение и привличането им към музиката. Системата за музикално образование „Ел с��стема“ е въведена за първи път във Венецуела през 1975 година и за три години престъпността сред децата и младежите намалява с над 80%. Според него музиката променя хората и маестро Тодоров истински вярва в това. Точно хората, които са от социално слаби семейства или още повече без родители имат необходимост от нея повече всеки друг. Това, което иска той и колегите му от Филхармонията е да покажат на младите хора какво съществува и да им дадат възможността да променят собствения си живот чрез музиката. Самият той признава, че музиката е променила живота му, както и мисленето му и продължава да го променя. „Системата учи децата да изпълняват, но не с идеята да станат професионални музиканти, а с идеята музиката да стане част от живота им. Младият диригент с невероятна кариера Густаво Дудамел е продукт на тази програма. Неговата история е малко като на знаменития Тосканини. Густаво свирил в оркестъра и в един момент закъснява преподавателят, който дирижира. Той става и на шега казва, че докато той дойде ще подирижира. Другите деца със смях се съгласяват, той започва да дирижира. След малко преподавателят пристига, но се скрива и изчаква какво ще се случи. Изчаква да види докрай как Дудамел дирижира и му казва, че повече няма да бъде в оркестъра. Самият Дудамел разказва, че е смятал, че ще го изгонят от оркестъра. Викат го при шефа и преподавателят казва, че му трябва специален преподавател, защото младежът ще стане диригент, носи го в себе си. Тоест един от най-големите диригенти на нашето време е продукт на тази сис��ема. А щеше да бъде някакъв криминален тип по улиците, ако не беше тази система. Това е цялата идея – да хванем тези деца, които нямат път в живота си, без да са виновни за това и да им дадем една възможност да си намерят път“.

И преди в друг контекст сме коментирали, откакто Найден Тодоров е начело на Филхармонията, с какви световни музиканти и великолепна музика сме съпреживявали вълнуващи концерти в зала „България“. Но сега, с днешна дата, всичко стана по-различно, неочаквано и непредвидимо. Вероятно и затова той се концентрира върху предстоящото до края на годината, като обеща още повече приятни изненади за меломаните през пролетния сезон на следващата година. „Това което правихме през най-тежките месеци на пандемията, ще го правим и занапред – ще ви представяме шедьоври от музикалното изкуство, които да ни напомнят, че красотата е все още между нас, които да ни вдъхват вяра за бъдещето – нашето и на нашите деца, което можем да изградим заедно днес! Затова сме ви приготвили не просто концерти с красиви произведения, но сме се постарали тези произведения да бъдат изпълнени за вас от едни от най-изключителните музиканти на нашето време! Нашата благодарност затова, че не ни изоставихте в тежкия момент, ще покажем по начина, по който можем най-добре – с музика! Вие го заслужавате!“. Той поотделно се спря на всеки един концерт с представяне на солистите – звездни имена, които от години мечтае да свирят с Националния ни оркестър. Очакват ни и знаменити диригенти на пулта. Не може да забравим в тези трудни за световната култура времена, когато концертните зали бяха и още са затворени какви музиканти гостуваха на Софийска филхармония и въпреки процентите с ограничаване присъствието на публика това бяха ист��нски празници на музиката. Маестро Тодоров, извън прекрасните си умения като диригент доказа, че е отличен мениджър и то в тежката пандемична ситуация.

И в следващите месеци зала „България“ ще посрещне някои от най-добрите световни и български солисти и диригенти. Виртуозният пианист Стивън Ковачевич ще постави началото на тези срещи на 16 септември. Клавирното си майсторство в София ще представят и Валентина Лисица, Анна Федорова. Летиция Хан, Александра Масалева, Цимон Барто и Александър Улман, който изключително успешно дебютира със Софийската филхармония през есента на 2020 г. Томас Хемпсън се завръща в България с нова програма на 31 октомври. Този път под диригентската палка на маестро Найден Тодоров. Младият, но вече много успешен баритон Бенджамин Апл ще пее в София на 11 ноември под диригентството на легендарния Клаус Петер Флор. Владимир Федосеев (7.10), Денис Ръсел Дейвис(28.10), Кристоф Ешенбах (2.12) и Ервин Ортнер (23.12) са другите легендарни диригенти, които ще музицират с националния оркестър. Публиката ще се срещне отново и с Фридрих Пфайфер, Саша Гьотцел, Алфред Ешве, Емил Табаков, Кери-Лин Уилсън и Юлиан Рахлин – артисти, спечелили любовта на българските меломани. Сред цигуларите се открояват имената на Сергей Хачатрян – най-младият победител в цялата история на конкурса „Ян Сибелиус“, любимецът на родната публика Светлин Русев, четирикратната носителка на наградите Ехо Класик Вилд�� Франг и доайенът на цигулката Минчо Минчев. Тромпетовата сензация Лусиен Реноден Вари ще свири в София на 18 ноември. Солистката на Виенската филхармония, флейтистката Карин Бонели ще слушаме на 5 декември, а на 25 ноември - един от най-големите световни виолисти Жерар Косе. За почитателите на филмовата класика на 24 октомври отново ще звучи музиката от поредицата за Джеймс Бонд. Детската програма на Софийската филхармония ще представи емблематични детски творби: „Петя и вълкът“ на Прокофиев, „Карнавал на животните“ на Сен-Санс и „Лешникотрошачката“ на Чайковски. Националният филхармоничен хор е включил в програмата си Шедьоври от френски майстори, творби на Петко Стайнов по случай неговата 125-а годишнина, юбилеен концерт на изтъкнатия диригент Мирослав Попсавов и специален Коледен концерт. Описват в резюме от Филхармонията предстоящите концерти.

Маестро Найденов специално подчерта важни акценти, според него в програмите. Обърна внимание изпълнения на творби от Сергей Рахманинов, като с обичайното си чувство за хумор отбеляза, че симфониите на руския композитор изискват големи оркестрови състави и са сложни за изпълнение. Имените пианисти ще са солистите на Втория и Третия концерти на Рахманинов. Пошегува се и с Шестата симфония на Чайковски, като се самоиронизира, че така се случвало в кариерата му, че когато я е дирижирал, напускал съответната музикална институция. А му предстои конкурс за директор на Софийската филхармония, защото му изтича мандатът…Но този път друг ще е диригентът. Маестрото ще дирижира Пета симфония на Чайковски и то в Музикферайн във Виена. В разказа си за предстоящото маестрото показа изключителна почит към жените, защото според него вече няма мъжки професии в музиката. Ще н�� гостува тромпетистката Лусиен Реноден Вари, която е желана солистка на големите концертни подиуми. И като диригент маестро Тодоров изключително отбелязва яркото присъствие на жените на диригентския пулт. Дори подчерта, че колегите му от Филхармонията оценяват като най-вълнуващо събитие през отминаващия сезон концерта под диригентството на Марин Алсон на знаменити творби на Брамс.

Софийската филхармония се подготвя за ново гостуване в златната зала на Музикферайн- Виена в началото на декември. В програмата на концерта националният оркестър е включил Симфоничната поема „Вълтава“ от Сметана, Гротескната сюита „Бай Ганьо“ от Веселин Стоянов и Симфония № 5 от Чайковски. Предишният гастрол в знаменитата зала на Софийска филхармония беше на 5 декември 2019 година. За него във „въпреки.com” може да прочетете тук https://въпреки.com/post/189662326001/.

По повод на гостуването във Виена Найден Тодоров сподели, че отново и неслучайно в програмата е включена музика от славянски композитори. А и да не забравяме, че една от частите на произведението на Веселин Стоянов е озаглавена „Бай-Ганьо във Виена“, следвайки знаменитата и неостаряваща творба на Алеко Константинов. Самият Маестро не предполагал при предишното гостуване на филхармониците в Музикферайн, когато изпълниха Рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров, „Жар птица“ на Стравински и симфония № 9 „Из новия свят“ на Дворжак, че само след две години ще имат отново концерт тук. Дори си мислел дали това отново ще се случи в близките двайсет…

Софийска Филхармония се включва активно и в важната кампания на музикалната ни общност за построяването на Нова концертна зала в София. Според маестро Тодоров тя трябва да е в идеалния център на столицата. Припомняме, че преди години по инициатива на Кантус Фирмус начело с Васил Димитров се състоя среща в залата на НМУ „Любомир Пипков“, на която беше обявена тази идея и с предложения как би могла да се реализира. Във „въпреки.com” повече за събитието може да прочетете тук . Тогава всички участници се обединиха около идеята правителството да погледне сериозно и на културните нужди на гражданите. Зала „България“ е построена през 1937 г., когато населението на София е около 300 000 души. Към днешна дата градът е европейска столица с 2-милионно население и традиции в музикалното изкуство. Ние от „въпреки.com” с убеденост се присъединяваме към инициативата за реализацията на идеята за нова концертна зала в това централно за столицата ни пространство.

Не по-малко привлекателни са летните концерти на Софийската филхармония „Споделете музиката“– на две открити сцени. Италианска филмова музика поставя началото на 8 юли. Две са сцените, на които музикантите ще се срещнат със своите почитатели – Парк-театър в Борисовата градина и атриума на Квадрат 500. Началото поставя концертът „La Dolce Vita” на 8 юли Програмата с италианска филмова музика дирижира италианската маестра Джанна Фрата. Нино Рота, Енио Мориконе и българският композитор Луис Бакалов ще звучат в изпълнение на националния оркестър в Борисовата градина. Концертът е посветен на 100-годиншнината от рождението на големия италиански режисьор Федерико Фелини, която не само филмовата общност отбеляза през 2020 година. Повече може да прочетете във „въпреки.com” тук:.

Детският концерт „Приказка за перкусиите“ от образователната програма „Фортисимо“ ще радва малчуганите на 18 юли. За това ще се погрижат ударната група на Софийската филхармония. Виртуозният цигулар Марио Хосен ще гостува в Парк-театър в Борисовата градина на 29 юли. Под диригентската палка на маестро Найден Тодоров той ще представи Концерт за цигулка на Брамс. Август е запазен за атриума на Квадрат 500 камерните състави на Софийската филхармония.

Текст: “въпреки.com”

Снимки: Кирил Христов, Стефан Джамбазов и архив

[vaseljenska]

Протести против Мадура широм света

Протести против Мадура широм света https://is.gd/7GkzMQ

[kboytube]

ВИДЕО: САЩ искали да нападнат Венецуела преди повече от 18 години

[deiphobahileev]

Сънувах, че съм на 9

  Сънувах, че съм на 9 и се влюбвам в 6 годишно западноберлинчанче на Слънчев бряг. Майка й беше израсла във Венецуела и говореше испански, така родителите ни се сближиха на плажа. Беше първата ми среща с немската кьорперкултур, Елва не носеше бански в епоха, предшестваща полета на нудистките валкюри от ГДР. Мълчахме и се обичахме без език помежду ни. Младостта ми приключи окончателно, когато…

[cryptalaxy]

Спирането на банките тласка към приемането на криптовалути сред Венецуелите

Търговия пиър ту пиър с биткойн (BTC) се разраства във Венецуела, след затваряне на банките на фона на национална карантина за борба с разпространението на коронавирус.

На 17 март президентът на Венецуела Николас Мадуро въведе карантина за цялата страна, за да забави разпространението на COVID-19. Със само 33 потвърдени случая на коронавирус до момента, администрацията се надява, че…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Щурият, талантлив Шон Пен става на 60

Синеокият Шон Джъстин Пен (роден на 17 август 1960) не е красавец, но избръснат или брадясал, с рошава или зализана коса, със слънчеви очила или не, е един от най-енергийните, щури и магнетични филмови и телевизионни актьори на нашето време. Написа за „въпреки.com“ кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 години от рождението му.

Известен е още като режисьор, сценарист, продуцент, активист. И е писател – наскоро и у нас излезе дебютният му роман „Боб Хъни, който прави разни неща“. Шон Пен е нонконформист. Понякога – хулиган. Не си поплюва с журналисти и папараци. Не се бои да си създава врагове. Както сам казва, „обичам човечеството, ненавиждам хората”. За нахвърляне върху нахален журналист попада в затвора за месец и един ден. През 2002 купува за 56 000 щ. д. рекламно пространство в „Washington post“, за да публикува отворено писмо до президента Буш - младши, в което моли да бъде намалена офанзивата към Ирак. Споменава, че е баща на две деца и син на ветеран от Втората световна война. 

Том Круз, Тимъти Хутън и Шон Пен в “Кадети” - тук актьорът е на 21 години

Самият Шон Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003, а през 2005 отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”. През 2007 се среща с Уго Чавес във Венецуела и стават приятели, а през 2008 прави първото чуждестранно интервю с Раул Кастро. След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005, Шон Пен отива на мястото на трагедията, качва се на лодка и започва да вади жертвите на наводнението. През 2010, след като Хаити е изравнен със земята след опустошително земетресение, той каца в Порт-о-Пренс с 1 милион щ. д. помощи, нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO.

Шон Пен и Робърт де Ниро

„Станах актьор заради Робърт де Ниро.“ Двамата са родени на една и съща дата, но Шон Пен става на 60, а Де Ниро – на 77. Син е на актрисата Айлийн Раян (ирландка с италиански корени) и на режисьора Лио Пен. Баба му и дядо му по бащина линия са еврейски имигранти от Литва и Русия. В Ню Йорк са имали лавка за еврейска храна. Шон Пен учи в гимназията в Санта Моника. Брат му е актьорът Крис Пен, починал от инфаркт през 2006. Шон Пен: „Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф“. Първите му роли са на самонадеяни момчета. На 25 години Шон Пен изиграва Долтън Лий в драмата „Соколът и снежният човек“ на Джон Шлезинджър. През 1986 играе с Мадона в „Шанхайска изненада“ на Джим Годард. После се женят. Четири години по-късно се развеждат, а пътят на Шон Пен в киното се развива стремглаво, за разлика от този на Мадона. За юбилея избрах 9 от 58-те му екранни превъплъщения.

Мадона и Шон Пен в “Шанхайска изненада”. Тук Шон е на 26 години.

Криминалната драма за любовта към ближния „Осъденият на смърт идва“ (1995) на Тим Робинс е създадена по едноименните мемоари на римокатолическата американска монахиня и активист срещу смъртното наказание Хелън Прежан, публикувани през 1993. Сестра Хелън (Сюзън Сарандън, с награда Оскар за главна женска роля) е и учителка в село в Луизиана. Неочаквано получава писмо от Матю Понселет (Шон Пен, номинация за „Оскар“) - осъден на смърт, който скоро ще бъде екзекутиран по обвинение в убийството на млада двойка. 

Шон Пен и Сюзън Сарандън в “Осъденият на смърт идва”

След като се срещат, монахинята се съгласява да му бъде духовен съветник и да се бори срещу присъдата. Но твърденията на спретнатия и татуиран Матю с дълги бакенбарди, мустаци и брадичка, че е невинен, изглеждат неубедителни - той е расист, без морал. Когато става ясно, че изпълнението на присъдата му е неизбежно, сестра Хелън се опитва да го поведе по пътя на божествената прошка. През фантастичните изпълнения на Шон Пен и Сюзън Сарандън филмът проследява сеизмичните отношения затворник - посетител и зверските усилия на Матю да оцелее.

Шон Пен и Робин Райт Пен в „Тя е толкова прекрасна”

Покъртителната с лудостта си любовна драма „Тя е толкова прекрасна” (1997) на Ник Касаветис събира на екрана Шон Пен и тогавашната му съпруга Робин Райт Пен. Сценарият е писан от покойния Джон Касаветис специално за актьора. Морийн (Робин Райт Пен) не може да диша без щурия си съпруг Еди (Шон Пен, Награда за мъжка роля от Кан ‘97). Те са двама млади маргинали, без чувство за хумор, но с взаимна любов за цял квартал. Пият, пушат, гледат се... Той все изчезва, тя преплита дългите си крака на високи токчета, пада, става и тича подире му. Тлъстият им съсед я примамва с уиски, после я пожелава, тя се дърпа, той я пребива, Еди се появява и му го връща тъпкано. В уплахата си Морийн извиква бърза помощ, а когато белите престилки идват, необузданият Еди поваля една. И го затварят в психиатрия. Десет години по-късно Морийн е добре гледана съпруга на бизнесмена Джоуи (Джон Траволта) и грижовна майка на три момиченца (най-голямото е от Еди). Къщата им е просторна, но изведнъж става ужасно тясна за нея - Еди излиза от клиниката. За него животът е спрял. Изглежда остарял наивник. Морийн захвърля просперитет, спокойствие и деца и се закълчва с предишната несигурна походка към таратайката на Еди.

Дженифър Лопес и Шон Пен в „Обратен завой“

„Обратен завой“ (1997) на Оливър Стоун, решен като film noir, мощно укрепва имиджа на Шон Пен като идеален актьор за ролите на дребни престъпници. Тъмнокосият чаровен комарджия Боби Купър (Шон Пен) пътува с много пари към Лас Вегас да се разплати с кредитор. Заради повредена радиаторна тръба на колата е принуден да отбие от магистралата по затънтен път. Оказва се в полуизоставения град Супериър, където е обран до шушка и среща Грейс (Дженифър Лопес) – коварна красавица, която иска да убие съпруга си (Ник Нолти). Те го въвличат в опасен пъзел от секс и безумие. Заснет като трескав сън и със залпове черен хумор, филмът е пълен с обрати и напрежение, а неспокойните сини очи на Шон Пен пронизват мрака на ситуацията. „Обратен завой“ е по романа „Stray Dogs“ на Джон Ридли.

„Тънка червена линия“

„Тънка червена линия“ (1998) на повелителя на американското независимо кино Терънс Малик по едноименния роман на Джеймс Джоунс е поетичен трактат за измислена история за войските на САЩ по време на битката за остров Гуадалканал през 1942 – преломен момент във Втората световна война срещу експанзията на Япония и една от най-сложните и решаващи операции на ХХ век. Сред яркия актьорски ансамбъл Шон Пен е старши сержант Удуард Уелш с каска, автомат и изопнато лице.

Шон Пен и Кевин Спейси в „Хърли Бърли”

Независимата история за холивудски неудачници „Хърли Бърли“ (1998) на Антъни Дрейзън е създадена по пиесата на Дейвид Рейб, играна успешно на Бродуей. Главните герои са бъбривият, романтичен, непрестанно смъркащ кокаин кастинг режисьор Еди (Шон Пен, купа „Волпи“ от Венеция) и дистанцираният му интелектуален съквартирант Мики (Кевин Спейси). За Еди само една жена има значение - Дарлийн (Робин Райт Пен). Тя много го харесва, но вижда колко далече отива с кокаина и се оглежда за друго пристанище. Търсенето на самочувствие чрез ��рогата, интензивният диалог от шокиращи реплики и хипнотичното надиграване между актьорите превръща филма в един от алтернативните пикове от края на 90-те.

Шон Пен и Алехандро Гонзалез Иняриту по време на снимките на “21 грама”

Прекрасният и също независим „21 грама“ (2003) е първият англоезичен филм на мексиканеца Алехандро Гонзалез Иняриту. Заснет изцяло с ръчна камера, той притежава лунатична монтажна структура и троен коментар върху събитие. Трагичен уличен инцидент съдбовно свързва трима непознати: свещеника и бивш затворник Джак (Бенисио дел Торо), Кристина - щастлива майка и домакиня, загърбила наркоманията (Наоми Уотс), и професора по математика в очакване на сърдечна имплантация Пол (Шон Пен, купа „Волпи” от Венеция). И тримата актьори са страхотни, но Шон Пен е направо извънземен като смъртно болния Пол, спасен от сърцето на загиналия съпруг на Кристина и не знаещ как да живее с него, защото се влюбва в нея... „Колко живота изживяваме? Колко пъти умираме? Казват, че ��сички губим по 21 грама точно в момента на смъртта ни. Всички. И колко са 21 грама?“

Шон Пен и Тим Робинс в “Реката на тайните”

„Реката на тайните“ (2003) на Клинт Истууд е мрачен, обстоятелствен и въздълъг побратим на поне дузина трилъри на тема „разследване убийството на невинна девойка в Америка“. Шон Пен („Оскар“ за мъжка роля) е неистов, както обикновено, с тези негови стъписващо сини очи (изпод черните очила), щръкнала коса и безразборно щуреене. В „Реката на тайните“ обаче той надскача лимитите на досегашните си симпатични катили - героят му е серийно-таен убиец, влязъл в правия път, от страдание по изгубената си дъщеря, хлътнал обратно в поредното престъпление... като грешно наказание и все пак останал с легитимно вирната глава. А иначе става дума за три мъжки живота, разделени от срам и събрани от смърт.

За ролята си в “Милк” Шон Пен получи втория си “Оскар”

„Милк“ (2008, награда Оскар за оригинален сценарий на Дъстин Ланс Блек) на Гюс ван Сант показва Шон Пен (Оскар за главна мъжка роля ) като невъзможно прекрасен. Филмът е фо��усиран върху реална историческа фигура – храбрият Харви Милк. През 1977 той се преборва с предразсъдъците и става първият гей, избран на солидна обществена длъжност в Щатите – градски съветник в общината на Сан Франциско (оттогава градът има славата на най-либералния в страната). Филмовият разказ е тръпен, репортажен, а нагласите и реалиите са пресъздадени с прецизен автентизъм.

Шон Пен в “Милк”

През 1972 Милк (Шон Пен) е в Ню Йорк и се запознава в метрото с младеж. В едър план – целувка, очи, носове, профили, прегръдки, креватно глезене... Следващият епизод ни отвежда в Сан Франциско и тамошната гей-общност – дълги, чорлави коси, бради, клош дънки, фотоапарати... Върху задкадровия глас на Милк се намества видеоизображение – черно-бели стопкадри. Милк говори вдъхновено и безпардонно за американската мечта. С харизмата си увлича хомо- и хетеросексуални, старци и деца... 1977 – победата му в местните избори. Еуфория. 1978 – зад кадър Милк се заклева, а на екрана го виждаме да се изкачва по стълбите на общината... Спокойно, ала неотстъпно той спори с консерватора Дан Уайт (Джош Бролин), негов предшественик на поста. После онзи нахлува в общината, застрелва кмета и Милк, превръщайки го в икона на борбата за равноправие...

Режисьорът Гюс ван Сант и Шон Пен по време на снимките на “Милк”

Героят на Шон Пен е почти неизменно в кадър - ту екзалтиран, ту засмян, ту нервен, ту любовно отдаден, ту самотно вслушан в „Тоска“... Актьорът е неузнаваем в гей-превъплъщението си – боядисана коса, прическа на път, меки жестове, специфично поклащане на ханша, женствена усмивка... Дори очите му са кафяви! Но Милк е толкова обаятелен, че борбата му за равноправие надскача г��й-общността. Превръща се в борба за толерантност изобщо, а благодарение на Шон Пен откровено пропагандният филм – в човешко откровение.

Мел Гибсън и Шон Пен в „Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/

„Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/ (2019) на Фарад Сафиния  е ситуиран в Англия от средата на XIX век и също е фокусиран върху реални събития. Оксфордският професор Джеймс Мъри (Мел Гибсън) работи по първия речник на английския език. Негов съратник става психопатът доктор Уилям Майнър (Шон Пен) – ветеран от Гражданската война, затворен в клиника за особено опасни престъпници. От болестта си той се спасява в света на книгите, много е начетен и се оказва безценен съучастник в създаването на знаменития Оксфордски речник. И двамата светлооки актьори са неузнаваеми с огромните прошарени бради. И са изумително забавни в дългите си разговори. Филмът за г��ниалност и лудост е заснет в Дъблин по книгата „Хирургът на Кроуторн“ от Саймън Уинчестър от 1998.

Джак Никълсън в „На кръстопът“ 

Като мнозина свръхнадарени и мислещи актьори, и Шон Пен се пробва в режисурата. Това прави още през 1991 с драмата „Индианският бегач“, през 1995 снима Джак Никълсън в „На кръстопът“, а през 2001 – в „Клетвата“. Филмът е уникално интелигентна в американското кино адаптация на европейски роман. Разбира се, „алпийското“ действие е пренесено в Невада. След като ни удиви с радикално-екзистенциален поглед към трагичния 11 септември 2001 с новелата си в мултинационалния омнибус „11 септември“ (2002), в „Клетвата“  Шон Пен отново изненадва. Стъпил върху Дюренмат, с помощта на оператора Крис Менгес, на велики филмови лица (все епизодици с изключение на Никълсън) и на изопваща музика той е създал изящен психотрилър, където сантимент, сарказъм и съспенс се гонят по хребетите на импозантни пейзажи.

Хелън Мирън и Джак Никълсън в “Клетвата”

Строгата документалност на разказа и лакомо-сардоничното фиксиране в детайлите са характерни и за феноменалното road movie „Сред дивата природа“ (2007) по едноименната книга на Джон Кракауер. Филмът разказва реалната история на 23-годишния Кристофър Маккендлес (Емил Хърш) от богато семейство, отказал се от материалните ценности, дал всичките си пари за благотворителност и се оказал волен пътешественик из природата - на автостоп с крайна цел Аляска. Две години (от 1990 до 1992) той пътува. Когато стига в Аляска, се заселва в стар автобус сред сурова пустош. Светъл и дълбок филм за хората, мечтата, пътя, природата... Против фалша и консуматорството. Не съм гледала „Последното лице“ (2016) с Чарлийз Терон и Хавиер Бардем. В момента Шон Пен работи върху игралния филм „Flag Day“, където самият играе, и върху документален проект.

“Сред дивата природа”

След смъртта на брат му Крис и развода с Робин Райт през 2010 животът на Шон Пен се обърква. Той изпада в дълбока депресия. Завръща се в публичното пространство с поредна акция за Хаити в средата на 2013, когато призовава за помощ световната общност. Съвсем наскоро Шон Пен се ожени тайно за 28-годишната Лейла Джордж - модел и актриса, с която са заедно от 2016. Децата му от Робин Райт са Дилън, която е с година по-голяма от Лейла, и Хопър – с година по-малък от нея.

Шон Пен - сега и преди...

Шон Пен е сред най-смислените знаменитости на Америка. Самият смята, че „аз, както и вие, сме от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така“. И още: „Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва – дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот“. Или: „Ако трябва да избирам между Паркинсон и Алцхаймер, бих избрал Паркинсона. По-добре е да разлееш малко уиски по панталона си, отколкото да забравиш къде си оставил цялата бутилка“. Тепърва има какво да очакваме от Шон Пен. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: архив imdb.com

[radiobg-london]

България признава Гуайдо за временен президент и очаква избори

България признава Гуайдо за временен президент и очаква избори

Министерството на външните работи на Република България е убедено, че венецуелският народ трябва да получи правото сам да определи своето бъдеще, основано на принципите на демократичната и правовата държава.

“Вярваме, че г-н Хуан Гуайдо, председател на Националното събрание, като изпълняващ функциите временен президент на Венецуела, ще насрочи провеждането на свободни, честни и демократични…

[palankaonline]

Неуспех „Косова“ да уђе у Интерпол је ипак Ватерло политике Београда, Приштине, САД, Британије, Француске и Турске Нема места еуфорији и величању победе, напротив, иако „К“ није ушло у Интерпол политика Београда је доживела страховито понижење и прави Ватерло. Ако се слави победа мора се рећи над киме, над тимом у коме су Тачи, Харадинај, Весељи, Чеку,... САД, Енглеска, Турска, Француска, Немачка, Аустрија,... Црна Гора. Ако смо победили „пријатеље“, чијим представницима плаћамо милионе да би нас саветовали, а због тога тероришемо пензионере и шаљемо их убрзано у „вечне бање“, док оне које су они градили распродајемо, какви су нам и ко онда непријатељи, испада ми сами себи? У Дубаију се водила грчевита борба за наметање политике терора, криминала и политизације свега и свачега, није се успело у намерама да једна криминално организована мафијашка квази државна творевина уђе у светску полицију, али су истовремено у том егзотичном граду показани у дубоком песку, још боље него у снегу, трагови искрених и правих пријатеља Србије, а и оних који јој глуме пријатеље док јој у спрези са светским мафијашким клановима забијају нож у леђа. Кина, Шпанија, Кипар, Аргентина и Суринам су подржали Србију да се питање пријема „К“ у Интерпол не ставља на дневни ред, али, захтев је одбијен. Светски моћници су мислили да су довољно моћни и поткупљени да одраде прљави посао, а да су знали шта их чека вероватно би покушали да избегну невиђену бламажу, самопонижавање и самораскринкавање. Прве су подршку Србији пре гласања пружиле Намибија, Румунија, Венецуела и Суринам, а након обраћања министра Стефановића који је оштро реаговао због кршења Резолуције 1244 и процедуре Интерпола. У корист Србије су се за реч јавиле Шпанија, Мароко, Кипар, Кина, Белорусија, Русија. У првом кругу „К“ није прошло, није имало 2/3 већ само просту већину гласова, онда је мимо процедуре уследила пауза за време које су велике силе, уништитељи СФРЈ и Србије, вршиле притисак на пре свега чланице из Африке, предњачиле су САД, Велика Британија и Турска, а делегација „К“ и моћника је делила скупоцене сатове, аутомобиле, пића, дукате и новац што је обезбеђено донацијама мафијашких кланова који су желели своје представнике у светској полицији. Да је Интерпол осетљив показује и хапшење Директора истог због разних махинација. Сама чињеница да је неко желео да криминалци уђу у Интерпол је пораз светске полиције, правде, демократије и по највише великих сила, САД, Енглеске, Турске и Француске. Ни у другом кругу се није обезбедила потребна већина али је евидентно да су сви са тог скупа отишли са горким пилулама у устима и грчевима у стомаку, једни због сопственог бламирања и поткупљивости, корумпираности, што је видео читав свет и колика им је цена, јако мала, је��тино су продали своје образе, част и углед, други јер нису успели у намерама, а и они који су „победили“ су схватили колико је све лажно, погрешно и колико су политика Београда, Приштине, Вашингтона, Лондона, Берлина, Париза и Анкаре промашене, лажне, погубне по демократију и функционисање међународног права, а срљање и пузање Србије ка онима који јој не мисле добро и којима су већи пријатељи ратни злочинци, криминалци, мафијаши и екстремисти свих врста од Србије мазохизам и аутогеноцид који води у нестајање. Нема места еуфорији и величању победе, напротив, иако „К“ није ушло у Интерпол политика Београда је доживела страховито понижење и прави Ватерло. Ако се слави победа мора се рећи над киме, над тимом у коме су Тачи, Харадинај, Весељи, Чеку,... САД, Енглеска, Турска, Француска, Немачка, Аустрија,... Црна Гора. Ако смо победили „пријатеље“, чијим представницима плаћамо милионе да би нас саветовали, а због тога тероришемо пензионере и шаљемо их убрзано у „вечне бање“, док оне које су они градили распродајемо, какви су нам и ко онда непријатељи, испада ми сами себи? Под чијим окриљем водимо преговоре са Приштином ако чак и она намеће Србији бескрупулозне санкције и очекује да Влада Србије и њен Председник падну и поднесу оставке јер су беспомоћни, немају подршке и не знају шта треба да раде? Каквом се решењу надају Председник и Влада Србије ако немају никакав предлог, ако чекају да им га неко сервира и онда прогласе „победу“ јер су изабрали „најмање лош“, ако им је као полазна основа „компромис“ који подразумева „разграничење“ унутар једне државе и вештачку поделу на две? Шта Србија ради у Бриселу већ 6г за време ових власти? Да ли су домети и резултати њене политике ти да је мафијашка дружина за мало ушла у Уницеф, у Интерпол, или да је Председнику те непостојеће државе, која није чланица УН, у Паризу на обележавању победе у Првом Светском рату, која чак ни као покрајина у то време није постојала, обезбеди почасно место, уз председнике највећих држава света, а Председнику Србије негде у запећку, државе победнице, оснивача УН и која је у Великом рату имала највеће жртве? Очигледно је да је политика Србије потпуно погрешна до КиМ, да се на погрешном месту води, да је неразумно извучен тај проблем из СБ УН и да је још већи неразум да се све што је потписано у Бриселу још није прогласило ништавим јер једна страна не поштује оно што је договорено и чак руши ЦЕФТА споразум о слободној трговини стар 12г. Бесмислено је калимерисати и очекивати да неко други повлачи потезе које Србија мора да повлачи. Ако је све из Брисела ништаво кривицом једне потписнице која своје обавезе не извршава, ако се то толерише од стране медијатора тих разговора глувих и слепих, најобичнијих оратора демагога и политиканата којима је домет политике дневна потреба, евентуално за 2 дана, онда се после скандала у Паризу �� Дубаију где је Светска полиција показала да је подложна корупцији и разним утицајима са стране, уз претњу Приштине и интензивном стварању своје војске, морају окончати сва даља понижавања у Бриселу и захтевати хитно испуњење свега договореног, у року од месец дана, а ако се то не уради за сва времена због неуспеха ЕУ у медијаторству окончати тај ријалити самопонижавања, те захтевати од СБ УН да се непосредно у пракси спроведе Р1244 и даљи процес решавања проблема настави тамо где му је и место, у СБ УН. Не уради ли се ни то, ова власт признаје да је неспособна, незрела, недорасла задатку, те да је свој Ватерло и последњу битку имала управо у Дубаију коме је претходило упозорење Француске у Паризу, која је то урадила уз благослов свих највећих „пријатеља“ Србије који су јој убијали мале Милице и затровали све њене грађане. Свој Ватерло је доживела и приштинска власт, показала је да у постизању својих сопствених интереса и избегавања сваке одговорности за невиђене злочине не преза ни од жртвовања свог народа од ког крије сву погубност политике коју води и страховито велику смртност као последице дејства агресора НАТО 1999.г, те да је трка за неком државом само немогућа мисија и јурњава за трулом шаргарепом како би се одвратила пажња од круцијелних проблема. Приштина све ради по диктату својих ментора, они је и гурају у рушење споразума из Брисела и ЦЕФТА, тиме се прекидају даљи разговори, посебно долазак до решења и заслепљени криминалом и сопственом алавошћу држе ни на небу ни на земљи док се и за стално не преселе на небо, њихов „имунолошки прашак“ чини своје јако ефикасно. Жртвовати свој народ који због тога има већ 500.000 жртава, толико је и побегло у „бели свет“, је невиђени злочин над њим. Нажалост, још толико жртава је и у остатку Србије која такође затвара очи пред том пошасти, несмеју власти из Београда да се замере онима ка којима пузе. Париз и Дубаји јесу Ватерлои власти у оба српска града и требало би саме да схвате да су то биле њихове последње битке, оду са политичке сцене Србије и КиМ и дају могућност онима који знају који су и чији интереси најбитнији да трајно реше проблем. Пуковник у пензији

Александар Михаиловић: Неуспех „Косова“ да уђе у Интерпол је ипак Ватерло политике Београда, Приштине, САД, Британије, Француске и Турске Нема места еуфорији и величању победе, напротив, иако „К“ није ушло у Интерпол политика Београда је доживела страховито понижење и прави Ватерло. Ако се слави победа мора се рећи над киме, над тимом у коме су Тачи,

, via Милан «Паланка на вези» Милошевић - Google+ Posts