deiphobahileev

[deiphobahileev]

Руската дистопия на ХХ. Дизайн Венци Арнаудов

[deiphobahileev]

Руската дистопия на ХХІ век. Предварителна бележка

Тази книга се стреми да събере на едно място, в лична библиотека литературни свидетелства за саморефлексията на руската култура върху случилото се с нея през първата четвърт на ХХІ век. Катастрофичността, прекрачила вече точката на невъзврат, междувременно се консолидира в дългосрочно ендемично състояние, схващано в следващите страници като руска дистопия. Терминът „дистопия“ е използван за…

[deiphobahileev]

Женя Беркович, Домашен котарак лежи на зиданата печка

Домашен котарак лежи на зиданата печка, Вечеря някой рано у дома си в шест. И само аз мечтая за домашен Арест. Я преместете тая женска В местенце с повечкото нар. От Шекспир изтормозен пискаше Комар. Сега урока си научих точно: Мълчанието, знае се, е злато… Да бях научила това преди Следствения изолатор.

[deiphobahileev]

Чак сега разбрах, че е наистина

Чак сега разбрах, че е наистина Точно навръх полунощ изкрещя не веднъж В абсолютната тишина сянка на съсед На отсрещната тераса призова ме да се присъединя Не се разочарова не се отчая не се отказа да крещиш Когато ти отказах здравомислещо си каза да ти нямаш глас И продължи да изкрещяваш в тишината на младото лято Нито откъм шела на ботевградско шосе нито от панелката Нито от кооперацията тип…

[deiphobahileev]

In Memoriam проф. Маргарита Дренска

Майка ми беше попска дъщеря, минала като тийнейджър през всичко, полагащо се на една попска щерка в съвсем младия и тържествуващ димитровско-сталинов комунизъм. Това за мен дълго беше като урока „България при комунистическото управление“ от учебника за 4. клас на дъщеря ми, но един образ остана загнезден в паметта ми с истината си: складът за тютюн, където е работила. И едно чувство, по-обхватно…

[deiphobahileev]

Това беше книжарница

Това беше книжарница На старото обръщало на детството Където светът свършва И беше щастлив Това беше книжарница Която се настани на мястото На стара фалирала ново начало Напомняне за пътя на всяка плът Това беше книжарница Мъртва дълго преди да умре Витрина с декубитни рани Ти каза: ще свърши зле Сега е тобако дринкс & кофи

[deiphobahileev]

Смъртта е jet set Майстор от провинцията

Един писател, за чието име не искам да си спомня, майстор на жанра In Memoriam на по-добрите от него, преди десетина години написа след смъртта на поета Мария Вирхов за нея като за своя градска. По-късно я издаде под семейно прикритие, придавайки на голото сладострастие на надживелия в пробива си чак до вилната зона на недостижимата софийска буржоазия на 20-те (на миналия век)…

[deiphobahileev]

Пътят на подправката

Изпълва с благоговение и упование да видиш как идиосинкразен творец, тръгнал от камерни жанрово и бюджетн�� произведения, стига до тотален холивудски блокбъстър, без на йота да е отстъпил и изменил на вярата на младостта си. С благоговение, защото критическата маса едновременни възприематели създава неопровержимата съборност, иманентна на големите творби. С упование, защото демонстрира по…

[deiphobahileev]

In Memoriam Алексей Навални (1976-2024)

Вчера, докато са убивали Алексей Навални на тихия фронт зад Полярния кръг, извършвах брауново движение из града като представител на социологическата категория мъж, грижещ се за невръстно дете, ако го е имал късно, и престарял родител, ако тя го е имала късно. В рамките на това социологическо движение имах две също толкова стохастически безутешни срещи. Новината за убийството на Алексей Навални…

[deiphobahileev]

Сега е транзитен лагер

Бъдещето е чужда страна Миналото е чужда страна Сега е транзитен лагер

[deiphobahileev]

Двете старици

Вие сте лицата На неостаряващ квартал на бъдещето Станцията на метрото забита право в десетката На кръгове с блок за емигранти частен университет Замръзналата кал на ново строителство Около черната точка на мишена Гледката през прозореца няма значение Вие сте строителите на бъдещето бъдещето е визия В спарения полумрак на дневното сънуване гледката е фототапет В стая без прозорци през…

[deiphobahileev]

Вече съм сигурен

вече съм сигурен: силвия ми е двойник

[deiphobahileev]

In Memoriam проф. Светлозар Игов (1945-2023)

Днес, 28 септември, в 2 часа следобед е починал Светлозар Игов. За смъртта му ми съобщи Златомир Златанов, един от малкото му приятели. Единствената книга за един от двамата поети живи класици на съвременната българска литература, е написана от Светлозар Игов. Златомир Златанов и модерният обрат се оказа последната му литературоведска книга. Смъртта и предшествалото я няколкогодишно оттегляне на…

[deiphobahileev]

Алвару д'Кампуш "Ако искаш да се самоубиеш, защо не искаш да се самоубиеш?"

Ако искаш да се самоубиеш, защо не искаш да се самоубиеш? Хайде, използвай момент��! аз, който толкова обичам смъртта и живота Ако посмеех да се самоубия, също бих се самоубил… Хайде, ако ще посмяваш, посмей! За какво ти е последователността от кадри на външните образи Която наричаме света? Кинематографията на часовете изиграна От актьори на условностите и утвърдените пози, Пъстроцветния цирк на…

[deiphobahileev]

Новият надпис

Толкова бавно се учим Поредното доказателство за безсмъртието на душата Удар в носа от гниещия бъз на детството Съзвездието тръни на първото усещане за поет Огромната олмекска глава на каменоделеца Пресния надпис още бял върху черния гранит Слънцето на пицата с шпексалам преполовено В десет сутринта неработен ден

[deiphobahileev]

Тази нощ ми се отвори глътка за работа

тази нощ ми се отвори глътка за работа и спретнах ръкописа за второто издание на “Работникът и смъртта” изпитах нещо, което отдавна го знам на теория, но сега го изпитах в реалното време на нощта теорията остарява, поезията не или хайде по-обрано, въпреки младостта на нощта: теорията остарява по-бързо от поезията ето детайлите: през първата половина на 2016-та написах поетическата книга…

[deiphobahileev]

Към въображаемото семейство и литература

Снощи случайно видях един пост, който ме накара да се замисля за работата ми в Нова социална поезия, нещо, за което в последно време за щастие имам все по-малко поводи да мисля. От самото начало преди 7 години гледам на Нова социална поезия като на втората ми дъщеря, по-малката сестра на първородната. Този септември можеше да тръгне на училище с кака си, ако буквализираме метафората. Когато се…