#цената

[proekt-prosper]

“ Цената на трезвостта в това общество е известно ниво на отчуждение. ”

- Терънс Маккена

[a-carpediem]

" – Върви! Ако си решил да ставаш човек, ще станеш. Пари нямам да ти дам... Ала от мен запомни – който иска, може."

Цената - Марко Семов

[moonlitscribe]

"Дръж се мъжки" са може би думите които майка ми ми е повтаряла най-често. Искаше да изгради силна, независима и неплачеща жена. Е, такава съм, но на каква цена? Колко струват силата и независимостта? Колко струва това да можеш да задържиш сълзите си дори когато светът се разпада под краката ти?

Цяла една самота. Това е цената.

И само да знаеше, днес, мамо, колко ми е трудно да бъда жена. Да не мога да си позволя да бъда слаба. Да не мога да си позволя да бъда ранима. Да не мога да си позволя да падна. Защото няма да има кой да ме хване, мамо. Мъжете не обичат силните жени и ги е страх да ме обичат, мамо. А знаеш ли колко ми е писнало, да трябва да се обичам сама? Сама да трябва да вуювам. Сама да трябва да падам. Сама да трябва да ставам. И да не искат да ми подадат ръка, мамо, защото знаят, че мога и сама. А аз не мога вече. Писнало ми е да се държа по мъжки. Да запечатвам сърцето си. Да правя всичко възможно, за да скрия сълзите си. Дотегнало ми е да показвам само обвивка. Да не мога да рухна пред някого. Да не мога да си позволя да обичам някого. И чакам някой да се престраши да ме спаси, мамо. Някой да ме научи да бъда жена. Нежна. Ранима. Обичана.

Просто жена.

-- Moonlit Scribe 🌙

[slimarka]

Тя няма да те преследва!!!

Тя няма постоянно да ти доказва стойността си,

защото тя вече си знае цената...

Тя знае, че е най-доброто нещо,

което някога ще дойде в живота ти.

Тя е наясно с несъвършенствата си,

но разбира какво е изтърпяла.

Тя се е излекувала от травмите си и сега напълно осъзнава стойността на живота си...

Ако имате ��ъзможност да бъдете част от нейния живот,

считайте го з�� привилегия...

Ако тя те иска в живота си,

има ясна причина за това...

Тя вече не отделя време за повърхностни разговори...

Тя е разбрала, че времето й е ценно,

така че няма да го губи за някой,

който не разпознава нейната стойност...

Неизвестен автор

[summersoullll]

Не съм надута, обаче си знам цената. Може да не съм любовта на живота ти, но съм онази бивша, която предизвиква несигурности във всичките ти нови любови.

[simonsmilee]

Съдбата беше жестока да й изиграе този трик, въпреки че, ако беше честна, знаеше, че само тя е виновна. Тя беше поела шанса и сега трябваше да плати цената.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

липсва ми чувството да обичам. да съм обичана. ама такава, истинска обич. която те обвзема изцяло. поглъща цялата ти същност, афектира всяка част от съзнанието ти. Ей такава една, голяма обич. Обич, за която си заслужава, дори и разбито сърце. Любов, след която дори и счупеното сърце да те кара да се усмихваш.. на спомените, на преживяванията, на емоцията, ��оито си имал(а) възможността да изпиташ, макар и за кратко. Но някак я "надживях" .. оставих представата и мечтата за силната любов в миналото и минах в другата граница на hyperindependency.

И ето ме сега, жаля минало, което с цената на възможното щастие, оставих на времето да разруши. Но никога няма да призная на глас отново. h;

[iamstonecoldbabyy]

Глава 32

Вървя, бързам, имам чувството, че всеки момент, краката ми ще ме предадат, но не мога да спра. Давя се в мълчанието си, а сълзите ми спират моя говор. Бързам, защото, ако спра не знам дали ще мога да продължа. Никой не каза, че е толкова трудно. Така и не се научих да бъда силна, останах си ревлата, наранения човек, онази, която винаги обвинява себе си, онази, която не може да се защити, онази, която не иска да причини същата болка на друг. Обичай врага си…само глупости, болката не те прави силен, тя само те отслабва. Белязва те, създава страхове, недоверие и отчуждение. Нищо не наранява така, както думи остри като острие и целенасочени действия непознати и раняващи ума не само на съзнателно, но и на подсъзнателно ниво. Аз, един чувствителен човек в този така груб, егоистичен и нарцистичен свят, вярвай ми, едвам си поемам въздух, все едно съм седнала на тръни, знам че това не е моето място и не знам как да достигна до моето. Знам само че не принадлежа тук, не и на места и хора, които раняват съзнателно моята нежна душа. Един ден аз няма да бъда човекът, който ще бъде взет за даденост, някой ден ще намеря своето място и своята сила. Дотогава ще заровя очи в красотата на живота и ще чакам търпеливо и упорито няма да се позволя дори трудно, дори с цената на още удари, аз ще намеря себе си и това ще бъде моето извинение от мен за мен за всичко, което съм търпяла и понасява в името на това да се науча да обичам първо себе си и на помисля първо за себе си преди всеки друг второстепенен герой в моята история, в моя живот.

[iwatasblog]

Скъпи жени,

оставете мъжете да си бъдат мъже, а вие си бъдете жени. Ако не се бори за вас, друг ще го направи, не се притеснявайте. Не им падайте в краката, те не обичат така. Родени са те да са ловците, не ги превръщайте в жертвата. Обличайте се в рокли, носете лек и нежен грим, пуснете си косите, сложете си самочувствието и усмивката, сложете и лек, ежедневен парфюм. Бъдете сигурни, че жена, която е остра и си знае цената е по-желана, от онази, която би му била изтривалка за краката. Обичайте се ежедневно, обичайте се дори и когато сте в най-трудния си период. Обичайте се постоянно и бъдете сигурни, че щом вие се научите да се обичате, ще ви заобичат и те.

-ivagadjenakoff

[monicagavrilova]

На 1-ви юни тази година... бяхме абсолютни професионалисти! Бяхме най-сериозният екип, който може да си представи човек! Сблъскахме се с неправди и липса на организация, но през ръцете и пред очите ни минаха хиляди деца и техните семейства - буквално!

На 1-ви юни вдигнахме една много висока летва, която предстои да надскачаме ;) Пък било то и с цената на слънчевия удар...

07:00 - 20:55

[bulgarianpsycho]

Анри винаги казваше:

“Цената на един спомен е тъгата,

която той носи.”

“Заветите на Лориен” - Питакъс Лор

[proekt-prosper]

Много здраве на всеки, който някога ти е дал повод да се съмняваш в себестойността си.

Ти си знай цената и действай към постоянното нарастване на вътрешния ти потенциал!

[navtora]

Това да си знаеш цената е безценно.

[moonlitscribe]

Никога досега не бях изпитвала такава крещяща нужда от някого. И никога досега не бях искала човешко същество толкова силно, колкото искам него. Обладал е цялото ми съзнание. Обзел е цялото ми съществуване. Постоянно е в главата ми. Витае там като някакъв призрак. Излиза на преден план, после отново минава на заден, но каквото и да правя, не спирам да мисля за него. Постоянно се рее в главата ми и аз не бих го прогонила от там. Дори и да имах тамян, дори и да имах Библия, не бих използвала ни едното, ни другото. Обичам да си мисля за него. Толкова, колкото и обичам да съм до него. Когато ръцете му са по мен, единственото, което желая, е да ме стискат по-силно. Когато не са, единственото, за което копнея, е да ги усетя отново. Като дрога е. Никога не стига. Имам чувството, че никога не ме стиска достатъчно силно. Никога не ме целува достатъчно дълго. Никога не ме придърпва достатъчно близко. Никога не стига. И с всеки изминал път, нуждата от дозата се засилва. Всяко вдишване, всяко издишване са все едно свързани с него. Вдишвам, за да поема аромата му в себе си и не издишвам, за да не го изгубя. И понякога се чудя, луда ли съм или просто пристрастена. До къде бих стигнала, за да получа своята доза? До лудницата, ако се налага. Бих изживяла цял един живот в усмирителна риза, само за още един миг с него. До Всевишния, ако ми каже, че трябва. Бих се превърнала в светица, само за да го имам. До Лукавия, ако това е цената. Бих била грешница, само за да ме има.

-- Moonlit Scribe 🌙

[keeptolking]

Гримирани сте.

Минавате през претъпкан бар, гледате право напред и се стараете свивката на устните ви да не е по-силна от тази на присвитите ви очи.

Усмихвате се. Фотографът е специално ангажиран да снима именно вас.

Забелязва ви поглед през мрежата на три малки.

Джина.

Водки.

Настъпва мълчание.

Ръка на мъж с часовник бърка в чисто бяла, непрозрачна ледарка с надпис от четири б.у.к.в.и – време за реклама.

Струва ви се, че пуска кубчетата лед с ловкостта на човек, който притежава бар.

Или най-малкото автомобил, достоен да бъде паркиран пред бар.

Струва ви се…

Любовта не е MOET, момичета.

Това е вашата мярка да се чувствате желани.

Този мъж там. .. Не е нито а��а, нито рая.

Този мъж не е глупав.

Часовника на ръката му отброява две времена между три срещи и едно безсъние.

Между две добре овладени безразличия – към вас и роклята ви.

Този часовник е платен с пари, които не се изкарват в салон за красота.

С пари, чиято стойност не знаете.

Не знаете стойността на парите, защото харесвате лукса, който могат да платят, и който можете да споделите по профилите си.

Знаете цената.

Познавате етикета, но не и онзи, който плаща.

Предполагате колко струва часовникът, но нямате представа колко струва човекът, който го носи.

Скъпият часовник показва добър вкус.

Вие го приемате като добре платен вход… към сърцето ви!

Той не пие джин, за да ви наблюдава мъгляво.

Той просто пие и гледа през вас.

Шампанското обаче е за вас!

Шампанското доказва красотата ви.

Тя трае колкото един тост.

Наздраве, момичета!

И вие си тръгвате с трите малки питиета, малките чантички, и малките надежди за малко любов.

Убивате за малко нежност, но и чаша шампанско ви стига.

А Любовта не е малка.

И най-скъпият часовник не може да я измери.

Мъжете, които пият на бара не са там, за да наблюдават вас и евтиния ви цирк, облечен в скъпа рокля…

Това, че плащат сметката и си тръгват, не ги прави глупави.

Прави ги отегчени.

И още по-уморени.

Отдавна никой не иска да ви „купува“, колкото и скъпо да се продавате.

Правете разлика между пластмасовата ледарка и кристалната купа за лед.

Едното бие на кухо.

Любовта има друго лице.

Няма близост – в милиметри.

Легла, които се превръщат в терен.

Любовта не се печели с прояви на недостъпност до два през нощта, бутилка шампанско за вас и приятелката ви и после смс-и на viber „ти къде изчезна?!“

Този мъж… Той ще плати, но няма да остане…

Такава е цената на шампанското, което пиете. Любовта не е такава!

Любовта е усмивка.

Нежност е.

Красива е!

И в най-претъпкания бар, ще ви познае.

Няма да се налага да се тагвате и да се снимате.

Любовта ще ви намери така или иначе.

Не се налага да сваляте нищо друго.

Просто свалете грима.

[thetrueprincetatwaspromised]

Шивача на сърца

Не искам много, нямам и много да ти дам,

едно сърце имам само, цяло шевове и рани.

И след всяка болка, пак наново го зашивам,

поне конци се намират, не оставам съдран.

Взех от усмивката на баба прежда,

сглобих го цялото парче по парче.

От небесата взех коприна нежна,

в грубия свят да ми дава надежда.

Всеки, щом разбере, че шия съца,

дотичват веднага и неговото да събера.

Разплитам себе си, в нови одежди да ги облека,

ала забравят всичко, щом веднъж ги убода.

За неплатените сметки спрях да водя бройка.

Има ли някой готов за нова кройка?

Можеш ли да платиш цената?

Заповядайте, при майстора шивач на сърцата !

20:18 Пламен Пенчев 21.03.2023