#сърца

[leatherjacketblesseddreams]

[thetrueprincetatwaspromised]

Шивача на сърца

Не искам много, нямам и много да ти дам,

едно сърце имам само, цяло шевове и рани.

И след всяка болка, пак наново го зашивам,

поне конци се намират, не оставам съдран.

Взех от усмивката на баба прежда,

сглобих го цялото парче по парче.

От небесата взех коприна нежна,

в грубия свят да ми дава надежда.

Всеки, щом разбере, че шия съца,

дотичват веднага и неговото да събера.

Разплитам себе си, в нови одежди да ги облека,

ала забравят всичко, щом веднъж ги убода.

За неплатените сметки спрях да водя бройка.

Има ли някой готов за нова кройка?

Можеш ли да платиш цената?

Заповядайте, при майстора шивач на сърцата !

20:18 Пламен Пенчев 21.03.2023

[ethereum-sss]

изпусни я

и пак ще я срещнеш

колко пъти трябва

да ти казват

тези случайности с нея

че нищо не е случайно

че на всеки му е писано

да попада без да го е търсил

на точно този който заслужава

и няма нищо общо с времето

в което сте били на случки заедно

дали е дълго или пък е кратко

душите се надушват без да питат

намират се макар и непознати

между телата си и само поглед

им стига да се разпознават вечно

да се докосват даже и без допир

учудваш ли се че тя знае всичко

и слабостите ти и силите ти

и раните и недомлъвките

достига в тях и смлъква всички

които покрай теб не те разбират

страхът че ти е просто непозната

ще я пусне да си тръгне

и после какво- ще я срещнеш пак

ще се поискате но ще е късно

тя с друг ти с друга или всеки сам

пусни страха си

нея я задръж

ако си мъж

вместо празен хладилник

който складира счупени сърца

една жена когато ти е сродна

и няма аналог преди и после

се взима на секундата с любов

или пропуснеш ли я- цял живот

ще я умираш с другите напразно

Николай Владимиров

[myminiworldd]

ПРОЦЕС

Не бързай толкова.

Разбитото сърце е почти същото като счупения крак.

Има си технология, с която се оправят нещата.

Първо се гипсира за определен период.

За колко точно време не е ясно, строго си зависи от травмата.

И е тегаво, гадно, сърби,

и прочиташ целия интернет дали има как по-бързо да се махне тоя скапан гипс,

дали не може нещо я с храна, я с чай от куркума, я със спане с дафинов лист под възглавницата при пълнолуние, ама нейсе.

Колкото дни – толкова.

После най-накрая идва тоя радостен момент.

Гипсът се маха и си мислиш,

че най-тегавото е минало, пък то явно не е.

Стъпваш на земята,

то счупеното вече е заздравяло,

но мускулите атрофирали,

ставите прашасали,

сухожилията на камък.

Започваш да ходиш отново, ама куцо,

с миши стъпки, премерени, премислени, бавни.

Мускулната треска от прасеца ти стига чак до тила

и обратно до другия прасец.

Гипса го няма, но сякаш още е там.

Минава още време и вече съвсем пък заздравява всичко,

става по-силно, започваш даже да ходиш нормално.

Още си боли, но поне отстрани не личи,

никой не знае, а то и това си е победа.

Въртят се там слънцето и луната многократно

и май почва вече да е хептен добре, а? Май е окей.

Почваш да разтичваш, но майка му стара, още си наболява леко.

А може и да не е точно болка това, но знаеш ли със сигурност?

Шубето е голям страх, а и си те преследва един там персонален облак,

който натрапчиво да ти напомня,

че ако стъпиш пак на криво,

може пак да ти се слага гипс.

Отвяват го обаче ветровете в крайна сметка тоя облак

и тогава идва най-хубавия момент.

Тичаш.

Тичаш смело,

че даже в пъти по-хубаво и стабилно от преди.

Няма страх.

И най-много, ама наистина най-много,

в дадени моменти да се сещаш

как отдавна не се сещаш за тази травма.

Та така, процес е.

И с крака и със сърца, и с всичко останало.

Не бързай.

И най-вече

недей да тичаш с гипса.

Димитър Калбуров

[just-a-dream-princess]

Има нещо хубаво, в това някой да те познава много добре - да знае за всеки душевен белег, за всяко препятствие, всяка предполагаема мисъл.

Хубаво е да знаеш, че има някой, който те познава до последния навик, до всяка нишка на понякога обърканите ни сърца. Хубавото на това е неговата непреходност. Не можеш да забравиш неща у другия, с които си се запознал отблизо.

Писма до моя любим

[snqg-v-slunchev-den]

Кога и как се срещнахме със тебе?

Благословена среща!

Не можехме да имаме без нея

две влюбени слънца в гърдите си,

за да ни светят в световете,

в които никой не е бил

и няма никога да бъде,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била.

Благословена среща!

А можеше да се не срещнем ние.

А можеше да се разминем,

тьй както облак с облака,

тьй както лято с есента.

А с колко ли сърца сме се разминали?

И ти!

И аз!

О, неродени красоти!

Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал,

да пием за несбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,

за върховете неизкачвани!

Да пием за звучащите вселени,

които никога не са били

и няма и да бъдат,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била!

[searching-1]

В теб има две лица…

В един момент си близо до мен, сякаш си част от мен, в друг момент си непознатият човек, когото срещнах за пръв път! Опитвам се да те намеря. Кой си ти? И в един момент се усеща…човек като теб освен две лица, дали не съдържа две каменни сърца…? До ден днешен те търся. Кой всъщност си ти?

[vasetovp]

Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с почти всеки. Почти винаги. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкова повече и самотата ти расте. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо съществено. Защото в най-честата си форма сексът е просто изразходване на енергия и утоляване на нагон. Сексът не може да изпълни онези моменти, в които имаш нужда просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите докато се прибереш. Не за да свали дрехите ти. А защото иска да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, но нека ти кажа как аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е тихо и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неудобно. Да не си мислиш: "сега сигурно очаква нещо повече" ... ами не. Нека не очаква. Кой и кога ти каза, че мъж и жена, спокойно стоящи един до друг, трябва да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкова повече сам си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, но си бързал и просто го преглъщаш, защото няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е звук между удари и сливане на тела. Интимност и секс са две различни неща. Интимността е усещане. Че си достатъчен с присъствието си. Че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с близост на душите. Сливане на енергии. Докосване на сърца. Леко и тихо. Толкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал/а по��нят любимата ти песен и колко от тях знаят как да те успокоят, когато не си на себе си? Да, така си и мислех.Всички правят секс, а колко хора имат някой, с който да се чувстват достатъчни? Просто питам.

[tqsno]

Нужно ли е голямо хале с блестящ под, покрит с епоксидна смола, скъпи инструменти и дузина платени помощници за да кълцаш Поршета с прогресивно вдигаща се стойност? Явно не. Или поне това показва Кирил, на когото имахме удоволствието да гостуваме. Това е неговата работилница. А това са неговите трофеи.

Той е бил активен драг състезател и в началото на миналото десетилетие става първият в България и един от малкото в Европа, които могат да се похвалят с 9- секундно време на четиристотинте метра.

Също така има немалка роля в създаването на най- бързото 4х4 Ауди в света, което (ако не знаехте досега) също е българско.

Шареното, широко и злобно същество под купите му е шведско Порше 944 с “Gulf” премяна, клетка и всичко нужно за екстремен трак ден.

Това е “играчката” на Кирил. 991 GT3RS кожата всъщност крие под себе си едно 997 Carrera 4S. Модификациите обаче далеч не са само козметични. Кирил собственоръчно конвертира задвижването от двойно на задно и монтира компресор. Да обобщим: 500 конски сили плюс задно предаване, агресивно аеро и ръчна скоростна кутия, която забравих да спомена. Другия край на уравнението бързо става ясен.

В другото помещение се криеше това 996 Turbo S, което те първа ляга на хирургическото легло. Целта тук е да се построи знаменитото GT1 Strassenversion.

Порше строят тези редки екземпляри за “Льо Ман” от 96-а до 99-а и всъщност колата е смесица от 993 купе, 962 задница и 996 панели. Тук Кирил е монтирал и GT3 RSR главини и ръчно направена титаниева ауспухова система, тежаща няма и два килограма.

А ето я и причината да се свържем с Кирил. Това 935 и всичките му разновидности притежават изключително важно място в нашите сърца, и с удоволствие ще посветим по- голяма част от бъдеща статия специално за тях. Конкретно този автомобил е реплика, но е изключително добре изработен.

Някои от вас може да забелязали няколко скрити на заден фон части за една много специална състезателна кола, която се строи от Кирил. А ето ги и в детайл- черупка и панели за легендарното 917- проект на замиращата щутгартска компания в края на 60-те. С шаси, тежащо около 40кг., абсурден двигател и интересни интерпретации на правилника, 917 успява да спечели “Льо Ман” през 1970.

Автомобилите, които ви показахме, постоянно напомнят за важността си. Дори десетилетия след активното си участие в състезания, те пълнят домовете на безброй хора под формата на плакати, колички дрехи и всевъзможни други. Кирил също пада под този знаменател, просто на по- голям мащаб. Гравитацията, създадена от състезателните Поршета е многолетна и силна. Това ги прави не само бързи, но и велики.

[obichamvimnogo]

Ако се казвам Сибел, а аз се казвам, още преди сърцето ми да е намерило покой, Лъчът да ме заведе до сърца любими! Никой със златно сърце да не си го крие повече във вътрешния джоб! И думите ми станат реалност, хоп!

[leatherjacketblesseddreams]

Ти си слънце, аз тревичка

и ме топлиш всеки ден.

Със лъчите ти самичка

виждам пътя озарен.

И по него крача смело

с гордо вдигната глава.

Ти с любов си ме оплело,

затова така искря.

Вятър вее ми стеблото,

дъжд вали ме - язовир…

Но за мен си ти седлото

и греблото в този вир.

Не потъвам, ти не даваш

и държиш ме с любовта.

Светлина ми подаряваш 

и ме топлиш през нощта.

Ти си слънце, аз тревичка

и без тебе ще умра.

Малко зрънце, волна птичка,

пее моята душа…

...

[b-reynolds]

С оковани крила днес земята ни ражда, оковани с неволя и делнични дни, а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини. Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни мечти. Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. В миг крилата за полет безумен потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: "Полети! Полети! Полети!" Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса. А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гърмовно простори далечни: "Светлина! Красота! Висини!"

Към Висини

Христо Смирненски

списание "Младеж", 9. юни 1922

[ethereum-sss]

“Имаха цветни очи - но празни погледи,

Широки усмивки - но тъжни смехове,

Горещи тела - но вледенени сърца.

�� наричаха се “хора”,

Ала да си човек означава да гориш,

А от тях се носеше само пушек,

Редкият, умиращ дим на щастието им.”

[myminiworldd]

В крайна сметка, всички ние търсим любов. Искаме да сме ценени и обичани. Но, любовта тръгва от себе си. От приемането. Не може ти да искаш от някого да те чувства близък, само защото ти го чувстваш такъв. Не можеш да изискваш и да заповядаш на сърцето му кого да обича. Любовта не е сделка. Ако аз те обичам, то не ��, защото ти ме обичаш или защото правиш нещо за мен. Ако аз те обичам истински, то е заради самия теб. Заради същността ти. Заради това какво чувствам, когато съм до теб. Заради това, че харесвам онова, което ме караш да бъда. Да развивам потенциала си и да градя себе си. Заради това, че с теб мога да бъда себе си. Заради свободата. Защото любовта е свобода. Чужди сърца не се оковават. Пускат се да летят. Издигат се нависоко. Обичат се безусловно...

[keeptolking]

"Търсеха се, откакто се сънуваха,

съвсем непознати, а любими, бълнувани.

Не се бяха виждали, но стъпките си усещаха на прага - като настъпваща живина след дълга зима - всеядна.

Понякога се питаха как изглежда той, а тя?

Дали ще се познаят, щом се зърнат,

дали ще се усетят двете им сърца?

Изотвътре ще бъдат уверени - тя е, той е, няма грешка, това е любовта!

Понякога бояха се, че ще се разминат.

Че са родени в други времена, блян от далечни места.

Ала се търсеха, откакто съществуват на света –

защото копнежите не робуват ни на страх, ни на свян."

- Polina Pollini

[lora-ns-world]

,, Знам че света е лош и не е за хора с добри сърца като моето. Но пък дори да страдам, защо трябва да бъда като всички други? "

Неизвестен