#Бели брези
Explore tagged Tumblr posts
Text
Ти си слънце, аз тревичка
и ме топлиш всеки ден.
Със лъчите ти самичка
виждам п��тя озарен.
И по него крача смело
с гордо вдигната глава.
Ти с любов си ме оплело,
затова така искря.
Вятър вее ми стеблото,
дъжд вали ме - язовир…
Но за мен си ти седлото
и греблото в този вир.
Не потъвам, ти не даваш
и държиш ме с любовта.
Светлина ми подаряваш
и ме топлиш през нощта.
Ти си слънце, аз тревичка
и без тебе ще умра.
Малко зрънце, волна птичка,
пее моята душа…
...
#twohearts#български блог#Фотография#Чернобяло#Гора#Бели брези#Нощ#Звезди#Лято#Природа#Поезия#Стихотворение#Любов#Слънце#Луна#Литература#Автор#Две сърца#Любов��и цитати#Любовен цитат#Български цитати#Български стихотворения#Българска литература#Български живот#Български автор#Photography#night photography#long exposure#astrophotography#Stars
17 notes
·
View notes
Photo
Момината сълза е въплъщение на всичко, което олицетворява чистотата, невинността и крехкостта, интелигентността, скромността. Рано напролет, между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, които ухаят невероятно. Това е момината сълза – едно от най-нежните пролетни цветя. От дълбока древност много народи го почитали, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата. Староруска легенда разказва, че тези прекрасни цветя са израснали от сълзите на русалка, която пламенно обикнала пастира Садко. Една нощ излязла да го търси по брега. Дълго се лутала по поля, блата и гори. И ето сред стройните брези забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко с любимата си. Гордата красавица се обърнала и с разбито сърце тръгнала, за да се скрие в своето водно царство. И само луната видяла как прекрасните и сини очи ронели бисерни сълзи. Те падали в тревата и се превръщали в бели цветя. Така се появили момините сълзи – символ на болката на несподелената любов. По мотиви на тази легенда руският художник Репин нарисувал картината „Садко в подводното царство”. А през 1896г. Римски Корсаков написал операта „Садко”. Древното латинско наименование на момината сълза е Lilium convalium, което в превод означава „лилиля на долините”. Нежната и белота е станала символ на Дева Мария и непорочното зачатие. Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което достига до 30 см. височина. Има тънко, пълзящо коренище. Листата са едри заострени, с продълговато-елипсовидна форма. (at Sofia, Bulgaria)
0 notes