#Български стихотворения

[leatherjacketblesseddreams]

- Пейо Яворов, "БЛЯН" 2/2

[bottledupbg]

Маршрутите на животите ни всеки ден се разминават с по 5 минути разлика.

[vprki]

Владимир Дворецки откри новозеландския поет Кевин Айърланд, приятел на Цветан Стоянов и не само…

Шестото издание на „Литературни маршрути“ на фондация „Прочети София“, която тази година отбелязва своята 10 годишнина вече започна с майските си разходки, които ще продължат до началото на юни. Ще продължат и през юли и септември. Тази година организаторите са ни подготвили 14 напълно нови градски литературни исторически разказа, чиито а��тори са поети, писатели, литературни историци, изследователи и журналисти.

Както ви обещахме в първата подробна публикация за пролетните „Литературни маршрути“ /може да прочетете тук/  ще ви представим шестата разходка,   посветена на една малко позната личност в България, с много интересна съдба. Историята на новозеландския поет Кевин Айърланд ще ни разкаже журналистът Владимир Дворецки /на водещата снимка/. Той е и преводач на книгата „Назад-напред“, в която Айърланд разказва за времето, в което е живял в България. „София на 60-те години на ХХ в. пре�� погледа на новозеландския поет Кевин Айърланд“ ще започне от Градската градина срещу сградата на ул. „Дякон Игнатий“ 1 (Българска банка за развитие) на 2 юни от 15:00 часа. Преди доста години в тази сграда се помещаваше  Агенция „София прес“ и мястото, съвсем не е избрано случайно.

Изданието е на фондация „Европа и светът“, художественото оформление на корицата е на графичния дизайнер Огнян Илиев. Владимир Дворецки беше изключително любезен да ни предостави предговора си към книгата за публикация във „въпреки.com”, за което сърдечно му благодарим.

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА

Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд (макар преписваческите сайтове обикновено да пропускат името на преводача). Но кой е този литератор, който освен Ботев е превел и стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и много други наши поети? До ноември 2022 г. и аз не бях чувал за него, макар благодарение на неговите усилия българската поезия да е станала известна и ценена в англоезичния свят.

Кевин Айърланд, снимка: Radio-Nova-Zelandiya

Кевин Айърланд, който бе един от най-уважаваните новозеландски литератори (носител на Ордена на Британската империя и на Наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата), е роден на 18 юли 1933 г. в град Окланд. Той почина на 19 май 2023 г. пак там, два месеца преди да навърши 90 години. Аз имах щастието да поддържам дистанционна връзка по електронната поща през последната година от живота му. Кевин Айърланд бе съхранил разсъдъка, паметта и бодрия си дух и сподели с мен много неизвестни факти за българската литература през 60-те и 70-те години на ХХ в. Колкото и да е невероятно, този човек, дошъл от другия край на света, е живял в България в продължение на 20 месеца през периода 1959-1961 г., а десет години по-късно пак е дошъл у нас за кратко през лятото на 1969 г. За всичко това той разказва в тази своя мемоарна книга, озаглавена „Назад-напред“. В края на декември 2022 г. Кевин ми изпрати екземпляр от нея с посвещение. За съжаление, книгата не е известна у нас, макар почти изцяло да е посветена на „българския“ му период. След като я изчетох, веднага реших, че тя трябва да бъде преведена на български език. След много усилия от страна на малкия екип на Фондация „Европа и светът“, „Назад-напред“ вече е достъпна за нашите читатели.

Както става ясно от тези мемоари, за първи път Кевин идва в София през лятото на 1959 г. на гости на свой приятел – новозеландския писател Морис Шадболт, който имал интимна връзка с преводачката Жени Божилова (по-късно съпруг�� на Николай Хайтов). В нашата столица младият поет се влюбва в красивата студентка по кинознание Дона Маринова, която му заприличала на кинозвездата Ингрид Бергман, и веднага ѝ предлага брак. Дона се съгласява да се омъжи за младия новозеландец, двамата сключват брак и заживяват в семейното ѝ жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35 (срещу църквата „Свети Седмочисленици“). Първоначално Кевин си изкарва прехраната с частни уроци по английски (той имаше много богат речник, тъй като от ранна възраст се е занимавал с литература и е учил в Окландския университет). Скоро след това, обаче, комунистическите власти го канят (като реално го принуждават) да стане езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) – правителствена агенция, натоварена със задачата да пропагандира „постиженията“ на социалистическия строй зад граница. Кевин трябвало да „оглажда“ преведени на английски пропагандни статии. Освен това публикувал в издавани у нас списания и свои преводи на стихотворения на наши поети като Вапцаров, Смирненски, Вазов и други.

Кооперацията на ул. "Цар Иван Шишман" 35, където е живял Кевин Айърланд със съпругата си Дона

В една от главите на „Назад-напред“ Кевин обяснява как му е било възложено да преведе Ботев. Това е станало след комичен инцидент с известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид, който едва не завършил трагично. Няма смисъл да го преразказвам, можете сами да се насладите на разказа на Кевин, който е бил очевидец на случката по време на официална вечеря в София.

Ето обаче нещо, което няма да намерите в книгата, а го научих от имейлите на Кевин: след гореописаното фиаско, тъй като ��ревеждането на стиховете на Ботев вече било включено в издателските планове, шеф от ��омитета за приятелство и културни връзки с чужбина възложил тази задача на млад��я новозеландски поет, въпреки че той все още нямал нито една книга зад гърба си. Кевин не бил уверен дали ще се справи с Ботев и предложил вместо неговите стихове да преведе тези на Яворов. Но шефът от КПКВЧ, чието име той не си спомняше, поставил въпроса ребром – „или Ботев, или нищо“. В края на краищата, младият поет се съгласил да преведе Ботев, тъй като искал да му разрешат да напусне България заедно със съпругата си. Така и станало – двамата отпътували за Лондон през 1961 г.

Луксозното двуезично издание на стиховете на Ботев в превод на Кевин Айърланд било отпечатано от Агенция „София прес“ през 1974 г. и 1982 г. Кевин ми призна, че някои от преводите му не са много добри. Той се извини с това, че да се преведе героична българска поезия от XIX век на съвременен английски език просто не може да бъде направено успешно. Кевин разкри, че единственият човек, който му оказал „почти чудотворна помощ“ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Тя е дъщеря на дългогодишния ни посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев. Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън през 30-те години на ХХ в. под грижите на английска гувернантка. „Когато пожелаеше, тя можеше да говори на най-близкия вариант до официалния английски език от XIX век, а освен това разбираше всеки нюанс на българския език от XIX век. Тя ми беше помощничка-чудо“, сподели Кевин.

Не е ясно защо издаването на преводите на Ботев, направени от Кевин, е било забавено толкова много. Предполагам, че първото издание е било отпечатано във връзка със 100-годишнината от геройската смърт на поета-революционер. Междувременно Агенция „София прес“ публикувала през 1970 г. и двуезично издание на десет стихотворения на Елисавета Багряна, преведени пак от Кевин Айърланд. Тази луксозна книга е била издадена във връзка с възможността Багряна да получи Нобелова награда за литература. Тя е била предлагана за това високо отл��чие на два пъти – по време на Втората световна война и през 1969 г. Самият преводач ми изпрати един екземпляр от книгата, който е обиколил Земята – от София през Лондон до Окланд и след това – обратно в София. Кевин на няколко пъти ми писа, че си посипва главата с пепел заради лошото качество на преводите. Той го обясни с това, че българските власти са му дали невъзможно кратки срокове, а и не е разполагал с добри речници. Понякога му се налагало да превежда по цяла нощ с помощта на Дона. Отгоре на всичко, от издателството на „София прес“, кой знае защо, пуснали за печат най-грубите чернови. Кевин все пак си направил труда да поправи на ръка най-грубата грешка в екземпляра, който се съхранява в Националната библиотека на Нова Зеландия.

Редно е да разкажа и за собственото литературно творчество и някои подробности от живота на Кевин Айърланд, който бе смятан за доайен на новозеландската поезия. Приживе той е издал 27 свои стихосбирки и десет книги с проза, някои от които са получили важни литературни награди. Автор е и на либретото на операта „Снежната кралица“ на композитора Дейвид Уорд, която е била поръчана от Би Би Си и е излъчвана по британската радиостанция. Когато идва у нас през лятото на 1959 г., Кевин е едва 26-годишен, но вече е публикувал доста свои стихове в периодични издания в родината си. Освен това, през септември 1957 г. той основава заедно с приятеля си Джон Йелаш литературното списание „Мейт“, което излиза чак до 1977 г. Докато е в България, Кевин изпраща свои стихове за публикация в това и други новозеландски издания.

Литературната кариера на Кевин Айърланд, обаче, се развива, след като напуска България заедно с Дона и се установява да живее в Лондон. Той пише стихове, докато работи нощна смяна като коректор във в. „Таймс“. За отбелязване е, че Кевин публикува всички свои книги в родината си. Както писах в серия от публикации на сайта на фондация „Европа и светът“, в някои от произведенията му може да се открият следи от пребиваването му в България. Кевин е посветил няколко любовни стихотворения на Дона. Освен това, младият новозеландски творец дотолкова е бил впечатлен от военния парад в София на 9 септември 1959 г., че го е пресъздал както в стихотворна форма, така и в разказ, публикуван в сборника Sleeping With the Angels (издаден  през 1995 г.). Но с най-голяма литературна стойност според мен са стихотворението “Тракия”, което дава синтезирано, наситено с исторически препратки описание на този наш регион, и елегията, озаглавена In Memory: Tsvetan Stoyanov (В памет на Цветан Стоянов). И двете произведения може да прочетете в мой превод на български в публикация на сайта на “Европа и светът”.

Цветан Стоянов

В „Назад-напред“ Кевин Айърланд описва детайлно приятелството си с Цветан Стоянов – виден наш литературен критик и преводач. Той изразява бурно гнева си от ранната смърт на Цветан, който си отива от този свят едва 41-годишен след неуспешна операция на апендикса, направена през 1971 г.. Кевин твърди, че комунистическите власти нарочно са причинили смъртта на видния интелектуалец и преводач. Тази версия, между другото, се споделя и от литературоведа Йордан Василев.

Вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани две стихотворения на Кевин Айърланд, преведени от Цветан Стоянов

Кевин Айърланд поддържа трайни приятелства и с много други наши културни дейци както при пребиваването си в България, така и след това. За да си намери жилище в британската столица, голямо съдействие му е оказал братовчедът на ��она „Пиер“ – бившият български дипломат и известен интелектуалец Петър Увалиев. По-късно новозеландецът му връща услугата, като се съгласява да стане редактор на неговата монография за художника Търнър. Вратите на дома на семейство Айърланд са широко отворени и за други наши интелектуалци като Пашанко Димитров, контрабасист от Лондонския симфоничен оркестър и автор на популярна историческа книга за цар Борис III, писателя дисидент Георги Марков, с когото са живеели на съседни улици в квартала Клапам, както и някои командировани за кратко българи, като писателя Васил Попов, кинорежисьора Рангел Вълчанов и други. Благодарение и на тази своя щедрост, Кевин вече е оставил следа в българската литературна история. В романа си „Времето на героя“, чието първо издание е от 1968 г., Васил Попов описва новозеландския си приятел в образа на ирландския поет Патрик, който развежда главния герой из Лондон. Кевин поясни, че българският писател е използвал много негови изказвания. Той му превел какви думи е сложил в устата му и новозеландецът се съгласил, че трактовката е правилна.

В своята мемоарна книга Кевин отделя подобаващо място и на Георги Марков. Той ми обясни, че се е запознал с него още в България, но по онова време не е общувал много с него, тъй като тогава Марков е бил от „висшето общество“. След като писателят емигрира в Лондон обаче, двамата стават близки приятели. Кевин и Дона превеждат на английски пиеси на Георги Марков, включително и „Архангел Михаил“, с която той печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г. Това е вероятно първата международна награда за произведение на български писател! В литературния архив на Кевин Айърланд в Националната библиотека на Нова Зеландия се пази машинописният оригинал на неговия превод на „Архангел Михаил“ със собственоръчно нанесени поправки. В „Назад-напред“ новозеландският поет разкрива и досега неизвестни у нас подробности за убийството на нашия писател през 1978 г., както и последвалото полицейско разследване. Кевин разказва, че негов познат го е разпитвал за маршрута на Георги Марков преди и след работа в Би Би Си малко преди покушението. Той споделил това със следователите, но за съжаление не казва в кого се е усъмнил.

Освен, че е превеждал и популяризирал наши поети и драматурзи, Кевин Айърланд е създал още нещо много важно за съвременната история на България – книгата, която държите в ръцете си. „Назад-напред“ дава невероятно живописна картина на нашата действителност през 60-те и 70-те години на 20-и век. В една от главите, например, се описва срещата на Тодор Живков с български писатели през лятото на 1969 г., на която Кевин става очевидец. Не ми е известно някой наш творец да е описал това фрапиращо събитие, по време на което Живков се нахвърля с нападки срещу стреснатите български литератори. Според мен, главата „Великият диктатор“ е на нивото на „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков, и би трябвало да стане достояние на широки кръгове от българската общественост. Интерес представляват и описанията на бита на сънародниците ни от средата на 20-и век, от които можем да научим много неизвестни за нас факти и вече забравени обичаи. Макар Кевин да е живял в София, той е обикалял цялата страна, и разказва в мемоарите си за невероятно любопитни и комични преживелици в затънтени кътчета от родината ни.

Разбира се, човешката памет има своите ограничения, още повече, когато става дума за събития отпреди половин век. От определени пасажи в „Назад-напред“ става ясно, че Кевин е забравил някои думи и понятия, свързани с България (постарах се да ги маркирам с бележката „така е според автора“). Освен това, както самият той изтъква, разказът му не може да бъде обективен. Но, въпреки всичко, тези мемоари могат да послужат като „капсула на времето“, от която да разберем през погледа на един интелигентен чужденец какъв е бил животът на българите през 60-те и 70-те години на ХХ век. Първоначално новозеландският поет е бил с леви убеждения, но сблъсъкът му с действителността у нас, както и с британските бюрократи и синдикати, доста променят неговия мироглед.

Владимир Дворецки

Когато Кевин ми изпрати последната си стихосбирка Just Like That („Просто така“), публикувана през 2021 г., той бе написал следното посвещение: „На Владимир Дворецки, задето питаше и търсеше, с най-добри пожелания. Кевин Айърланд“. За съжаление, той не успя да отговори на всичките ми въпроси, но „Назад-напред“ може да ви даде достатъчно добра представа за него и за това, което е видял в България и у българите. 

В част от главите няма „българска връзка“, но те съдържат интригуващи описания на живота в Лондон през 60-те и 70-те години на ХХ век, разкази за интересни хора и живописни пейзажи от Нова Зеландия.

Владимир Дворецки

Припомняме, че миналата година на 22 юни се състоя Литературна вечер в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на Ботев и други български автори на английски в галерия „Мисията“. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи. /За съжаление отсъствах от София и нямаше как да присъствам на това знаменателно събитие –б.р./  В публикация на сайта „Европа и светът“ тогава Владимир Дворецки споделя: “Допреди половин година не бях чувал името му, нито пък съм подозирал, че през 50-те години на ХХ в. София е била един вид Мека за новозеландската литература. Но тъй като редовно проверявам новините на Гугъл с ключова дума „България“, през декември м. г. (2022) от литературния уебсайт newsroom.co.nz изплува една невероятна история, която описах в предишна публикация….. За съжаление, собственото литературно творчество на Кевин Айърланд не е известно у нас. Той ми изпрати изрезка от вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани преводите на две негови стихотворения, направени от приятеля му Цветан Стоянов.

В посвещението си той пише: „Като пробни камъни за паметта, и за Владимир Дворецки с милиарди благодарности, този доста разочароващ и неточен сборник, с всички най-добри пожелания на света, Кевин Айърландл 14 януари 2023 г.“. Заедно с това издание получих и копие от мемоарите на Кевин „Backwards to Forwards“ /„Назад-напред“, публикувани през 2002 г., последната му, 27-а поред стихосбирка, и изрезка от в. „Литерагтурен фронт“ от лятото на 1969 г. по повод поредното му гостуване в България. Авторът Цветан Стоянов (приятел на Кевин) споменава, че новозеландският поет е превеждал стихове от Яворов, Дебелянов, Смирненски, Багряна и други. Българският литератор помества в същия брой на вестника и два свои превода на стихотворения на Кевин.

Издаването на книгата „Назад-напред“ Кевин Айърланд   на фондация „Европа и светът“ е събитие. Тя заслужава специално внимание и сме убедени, че ще предизвика интерес не само в литературните среди. Владимир Дворецки  сподели пред нас, че съпругата на Кевин проф. Джанет Уилсън идва в България на 30 май и ще си тръгне на 3 юни. Предстои представяне на книгата и като част от културната програма на Пролетния Панаира на книгата. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Гергина Дворецка, Владимир Дворецки и архив

[themeaningoflifeus]

На себе си

Очите ти отново са червени,

но не се дължи на пролетните полени.

Съмнение и страх в погледа ти се чете,

моля те, не бъди така дете.

Този водопад от тъмни къдрици,

ще завладее погледите и на ято птици.

Ала, знам, тъмните ти очи шептят,

шептят, та направо вият от болката,

която си причиняваш ти сама.

Спокойно,  ще завладеем заедно и тази планина.

Усмивката нека отново се появи,

тръпчинката отново да забллести.

Ти си специална, цветна и неукротима,

точно като конят в дивата пустиня.

Обичам те.

-Мерилин Любенова

[fuckinxwanker]

Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете...

П. К. Яворов  “Две Хубави Очи“

[between-shadow-and-soul]

Дежавю

Може би, така е трябвало да стане.

Може би, тази болка непоносима,

ще е част от пътя към развръзка щастлива.

Може би, някой ден ще се завърнеш

и света ми отново ще преобърнеш.

Може би, някои неща ще осъзнаем.

Може би, пак наново ще се запознаем.

Може би, накрая всичко това ще си струва,

че любовта ни не е била заблуда.

Може би, след тази раздяла

пак ще преживеем същата история,

но всъщност друга.

[authoricfire]

Усет

И отново мисълта ми почва да тече

И реки от думи се изливат

И все към тебе ме влече

Течението им дърво силно

И по него свободно ще се пусна

Нека към теб ме отнесе

Но в невидима стена се блъснах

Сега душата ми от болката реве

Но не ме боли от удара ми силен

Не боли от липсата ти днес

Боли ме че не чувствам нищо

Боли че не усещам се човек

И всяка сутрин с теб започвам

През онези светещи неща

Дето хората разделят силно

А нас сближават ни сега

И усещам че наред ще бъде

Всеки ден сега и след това

Защото може да те няма

Но си винаги до мен в света

И ще ти чета моята поезия от болка

Ще чета за да ме разбереш

И ще слушаш и ще чуваш думите

Написани от две треперещи ръце

И знам със сигурност едно

Обичам те и ще го казвам пак

И това сега е мойта сила

В мрачната и прашна рутина

В последен стих ще кажа друго

Че усещам те далеч

А сякаш сърцето ти препуска лудо

С мойто под едно небе...

Последен стих ще бъде този

Овлякох се със думи, знам

Но не стигат редовете да опиша

Усета от авторския блян.

[gabriela5555sblog]

Не съм за теб,

но ще дойдеш пак при мен

Винаги с теб сме във война на характери, ама нали си мъж, егото ти е безкрай.

Като куче ти ме лаеш, като котка те дера.

Аз към тебе тичам да се гушна,но бурята от тебе идва и назад ме връща.

Ти към мене идваш за целувка, аз не зная и пак с удар връщам.

Ще се срещнем в Ада някой ден,рано или късно ще дойдеш пак при мен.

[natalien33]

[my-forged-fantasy]

Не гаси лампата в спалнята - Нека те виждам, моля те; Нека усещам всяко стенание И всяка гънка на волята ти. Остави вратата отворена, За да влязат през нея тайните, За да се свият нежно във скута ти И да галят с пръсти желанието. Отвори очите и устните си А ума остави затворен - Позволи ми една нощ поне да те вкусвам, Нека те имам, моля те.

М. Н.

[colorful-soul-speaks]

Търся думи. Нови чувства, Нови мисли. И по нови хора искам да се разходя Да намирам нови планети Нови вселени Нови мечти И различни копнежи. Искам може би В друг, нов Свят различен Да се скрия .

Стефания М.

[kimreiki]

"Не знам за вас , но аз всеки ден съм Иван Вазов, Васил Левски, Христо Ботев и всички останали наши герои от историята ни! Не толерирам предатели и лъжци! Уважителната форма "Господин" произлиза от Господ! В наши дни не се е родил все още общественик, на който да кажа Господин, с малки изключения, може би. Към хората в България трябва да се обръщаме с малките им имена , а не с фамилиите им. Формата "ВИЕ" отдавна се е превърнала в символ на крадци, предатели, егоисти и др, и трябва да се забрани официално със закон. Необходимо е да я получават само хора, които са я заслужили с дейността си, уменията си, знанията си в полза на България и света, хора , които са пример на всички останали за чест, достойнство и възпитание! Честит рожден ден, г-н Вазов! Аз съм Българче, син съм на земя прекрасна , син съм на юнашко племе! Точка! " Ким Рейки „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?“ Кънтящи думи от “Линее нашто поколенье”, Иван Вазов Днес се навършват 170 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. От първия български роман „Под игото“ до покъртителните оди в „Епопея на забравените“ през настръхващите разкази „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“ до вълнуващите повести „Немили-недраги“ и „Чичовци“. Негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Зовящите към бунт стихове „Боят настана“ и „Пряпорец“, сътворени през бурната пролет на 1876 г., се пеят през Априлското въстание. Припомняме ви някои от най-силните мисли, намерили място в творчеството му. Започваме с кънтящите думи от „Под игото“. ,,Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“ ,,На обида кървава – отмъщение страшно.“ ,,Които се карат, те се обичат.“ ,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“ ,,Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“ ,,Наздраве, дружино! Кой що желае, Господ да му даде; който нам злото мисли, Господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“ (at Sofia, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/CCa33b7DJ58/?igshid=isvql7v1e37t

[bottledupbg]

Когато ти не изживееш някои неща те си остават. Те не си отиват, те те заравят живи.

9.6.22

IG:  bottled.up.bg.poetry

bottled.up.en

Tiktok: bottled.up.bg

[vprki]

За първи път на български стихосбирка на „навъсения любимец“ Филип Ларкин

 „Книгите са пълен боклук“ пише или казва Филип Ларкин ((9 август 1922 – 2 декември 1985), английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Смятан е за един от най-значимите поети в родината си на втората половина от XX век. Парадокс или не – ще разберем, като прочетем поезията му, издадена за първи път на български в стихосбирката „Високи прозорци“, благодарение на издателство за поезия ДА .

Първата му стихосбирка "Северният кораб" (North Ship) е публикувана през 1945 г., след което Ларкин написва два романа "Джил" (Jill, 1946) и "Момиче през зимата" (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихо��бирка "По-малко измамените" (The Less Deceived), последвана от "Сватбите Уитсън" (The Whitsun Weddings, 1964) и "Високи прозорци" (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник "Дейли Телеграф". Всички негови статии на тази тема са събрани в "All What Jazz: A Record Diary 1961-71" (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бет��жеман, но отказва.

В своя стил, както неведнъж сме писали, издателството представи стихосбирката „Високи прозорци“ на Филип Ларкин по специален начин точно на Деня на поезията 21 март. И на първо място имаха думата преводачите Кристин Димитрова и Георги Пашов. Защо? Ще научите в текста.

Силвия Чолева

А издателката, литератор и журналист Силвия Чолева обясни в уводните си думи не само за поредното им издание, а и за поезията като част от живота ни, но да сме посветени като читатели. И нещо съвсем не маловажно. Изданието не е финансирано, у нас не се подкрепят книгите от английски език, които излизат в издателство „Да“, не са финансирани – няма донорски реализации за книги от английски. И затова Силвия подчерта, че „освен на художничката Росица Ралева, която направи прекрасната корица и цялото оформление на книгата, трябва да сме много благодарни на Кристин Димитрова и на Георги Пашов. Книгата е подарък от двамата преводачи за българската култура.“ Според издателката стихосбирката „Високи прозорци“, ще бъде една от книгите, която ще промени начина на мислене на българския читател за поезията, а и на българските поети и поетеси.

Историята с преводите на български на поезията на Филип Ларкин е дълга, независимо, че това е първата му книга, която излиза у нас…

Кристин Димитрова

Разказът започна Кристин Димитрова: „Точно преди 20 години, н��е работим вече в такива единици преди 20, 30, 40 години, Жоро Пашов ми каза „Кристин, защо да не преведем Филип Ларкин?“ Той беше превел вече няколко стихотворения. Както ни хареса идеята, когато стигна до осъществяване нещата забуксуваха и в крайна сметка отмряха. На мен хем ми харесваше идеята, че ще превеждаме Филип Ларкин, хем се чувствах облекчена, че ми се е разминало. И спрях. Но зависи кой колко е упорит. Тогава се появи Жоро отново и попита: „Аз съм превел вече 20 и няколко стихотворения, къде са твоите?“. И, за да отговоря на нещата, седнах и преведох горе-долу толкова. Така че се получи по този начин – с едно начало, едно заспиване и едно пробуждане доста, доста по-късно.“

А версията на Георги Пашов за тези 20 години е и много лична, дава и подробности за Филип Ларкин: „Началото беше преди 20 години.  Да, превеждам Ларкин по автобиографични причини. Роден е през лятото на 1922 година, същото лято е роден и баща ми. Освен това бащата на Ларкин е бил главен счетоводител в общината в продължение на 30 години. А самият Ларкин е бил библиотекар в Хъл 30 години, преди това е бил библиотекар и на други места. (Кристин Димитрова се вмъква с реплика: „Все си е бил библиотекар. Ларкин е опровержение на това, че един поет трябва да носи сабя и да се бие с врага. Той винаги е бил библиотекар.“).  

Георги Пашов

Моят баща беше главен счетоводител в едно държавно предприятие. Не е ли достатъчно това? Ние почнахме тогава, после се отказахме, защото малко подценихме задачата – решихме, че няма смисъл, защото тези, които искат да четат този поет, ще си го четат на английски. Беше една снобска работа, не можахме да я преценим, тогава. Другото, което подценихме, беше трудността на задачата, кого ще превеждаме. Някои неща звучат малко като частушки! Лесно, ама не е лесно – защото и той бюрократ като баща си. Повечето му стихотворения, не всичките, ��ез стъпки – тази работа става по-трудна. (И отново Кристин се вмъква: „Освен това е много конкретен. Много по-лесно се превежда „нашият мир“, „голямата шир“, а този: „в леглото легнах“, „пердетата не знам си какво“). Тогава бяхме привлекли проф. Александър Шурбанов. Показах му няколко стихотворения, които бях превел. Той уж ги хареса, поне така каза. Аз си открих грешки…И ето сега получихме някакъв стимул. Така намерихме друг вариант.“ Каза още Георги Пашов и с уточнения на Кристин Димитрова.

След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по "Английски език и литература", Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича "най-тъжното сърце в следвоенния супермаркет". Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: "пикантна смесица от лиричност и негодуване", макар че изследователката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.

Филип Ларкин, снимка: Мethode_times

Пре��одачите са изследвали много задълбочено Ларкин, не само творчеството му, но житието му, което е изпълнено с много противоречия, понякога смущаващи, но никой не бива да бъде единствено възхваляван или отричан. Животът, човекът са сложни и изискват разбиране и емпатия, колкото и да е трудно, често и невъзможно…

„Ларкин е бил много критичен към поезията си, издава 4 книги всичко на всичко. Събраното е 240–260 стихотворения. Как така имаш 4 стихосбирки от 30 стихотворения и 200 и няколко в събраното? Той е пишел писма на приятелите си, драсва по едно стихотворение – едно натам, едно насам. В един момент те започват да се събират след смъртта му, все едно че Ларкин продължава да пише.“ Продължава разказа за поета Кристин Димитрова.

 Стихотворенията му се появяват още и още и след като напуска нашия свят. Защото в годините е водил голяма кореспонденция, включително и с няколкото си любовници, като на всяка е пишел стихотворения…

Георги Пашов описва противоречивата, сложна личност на поета: „Биографията, която написа Андрю Моушън, негов приятел и биограф, развенчава неговата слава, но това се е случило още преди това, когато откриват писмата, може би ги изследват, кутиите с порнографски списания под леглото му и т.н. В неговата личност има много политически некоректни неща, които са в контрапункт с неговата поезия. Баща му, същият този счетоводител е привърженик на нацистката идеология. 30-те години – това може навсякъде да се прочете – на два пъти отива до Нюрнберг, за да присъства на митинг на Национал-социалистическата партия. (Кристин Димитрова възкликна: „Което е странно за англичанин!“) Така и не разбрах дали е станал член на тази партия, но има симпатии. Ларкин има доста расистки възгледи, които си личат от писмата му, има даже едно видео, в което пее една неприятна песен на негова приятелка, университетска преподавателка – звучи ужасяващо от днешна гледна точка. Та, има такива неща…“

Кристин Димитрова и Силвия Чолева

И все пак, е любимец на англичаните. Защо?  Преводачите коментират този навъсен любимец,както го определя Кристин Димитрова в текста си след стихотворенията в книгата. „Той пише за обикновените хора. Първо, че въвежда по много силен начин обикновения език в поезията. Мисля, че в българската поезия негов аналог е Атанас Далчев. Той  пише без патос, и Ларкин пише без патос, пише за предмети, пише за видимото, от което можеш да си съставиш картина. Освен това вижда миньорите, вижда техниците, скучното всекидневие. Ларкин има стихотворение за парите, те участват. Обикновено парите се смятат за нещо, което не трябва да бъде поезия. Напротив, седнал, написал го е! Има стихотворение за жабите, за неговата работа – защо не бях такъв, защо не бях онакъв. Да, ама от друга страна, пенсията, искам да я взема. Той вижда нещата, вижда хората и е много честен. Няма нито едно стихотворение, в което да си е изкривил душата, да е написал нещо, което да е желателно. Той не пише за желателните неща, той пише за това, което му е минало през ума. В този смисъл някак си го обичаш, защото, дори и да не си съгласен, казваш „Да, гледал е някакви възрастни хора и казва „мъдростта на възрастта“. Не, той не се умилява.

Дори за смъртта – личи си, че смъртта го ужасява. Не може да си изкриви душата, че му се струва, че някакъв друг живот ще живее или нещо такова – напротив, изправя се срещу цялото си усещане, че това е краят, това е безптича тишина. Но е честен да го каже: „да, страхувам се, очаквам го“.

Питат го – от каква религия сте вие, като изглеждате нерелигиозен? – Да, отговаря, аз съм агностик, но англикански агностик. Това е, няма политура.“ Са важните думи на Кристин Димитрова, самата тя е и прекрасна поетеса и писателка.

Георги Пашов

„Ларкин не натрапва думите на никого. Последната му стихосбирка някои хора отчитат като по-слаба, защото нещата започват да се повтарят. Дори някой използва изрази като „той се превърна в бюрократ на отчаянието“. Но преди това всичко, което е написал, не ни досажда – всички тези предметни неща, без никакъв високопарен жаргон, ни дават някаква метафизична стойност.“ Смята Георги Пашов и разказва любопитна история от първата среща на поета с неговия биограф, която обрисува личността на Филип Ларкин: “ Като се запознал с него – това било 1973–74-та година, Андрю Моушън бил на 23 годиниЛаркин на 70 и нещо. Моушън заминава в Хъл да работи в Университета и веднага отива да се запознае с Филип Ларкин. Колегите му казвали, че няма да успее да се запознае с него, но Моушън все пак успял. Когато му казал, че баща му е пивовар, Ларкин изведнъж се оживил и се зарадвал – че бащата на Моушън произвежда нещо, от което всички хора имат нужда, за разлика от поезията.“

И двамата преводачи самостоятелно са избирали стихотворенията, които да преведат. В тази вечер те прочетоха и стихотворения на Ларкин. Заедно с това се спряха на детайли и цитати в работата си по преводите. Публикуваме две от стихотворенията.

ПАРИ

Всяко тримесечие парите ме смъмрят:

– Какъв смисъл да ни държиш тук, вътре?

Ние сме всички стоки и секс, които нямаш.

Тегли ни, докато още искаш пълна програма.

Гледам хората как ползват парите:

май изобщо не ги държат по мазите.

Вече имат втора къща, кола и съпруга,

явно парите участват във всичко друго,

направо се сливат с живота, помисли пак:

чака ли младостта до пенсия? Няма как,

независимо колко пари на влог ти стоят,

срещу тях само те бръснат последен път.  

Слушам парите как пеят. Сякаш гледаш отгоре

провинциален град от дълъг френски прозорец –

бордеи, канал, изписани църкви се ��лещят

във залеза. Голяма печал се усеща.

Превод: Георги Пашов

Кристин Димитрова, Силвия Чолева и Георги Пашов

ТОВА ДА Е СТИХЪТ

Мама и тате все те преебават.

Те правят го, макар и да не щат.

Със своите недъзи те даряват

и два-три ти добавят за из път.

Но те сами били са преебани

от мухльовци с капели и ботуши –

един ден непреклонно размечтани,

а друг ден вкопчени за гушите.

Човек предава мъка на човека,

тя пълни океан – да се удавиш.

Отрано хващай своята пътека

и собствени деца недей да правиш.

Превод: Кристин Димитрова

Ще завършим с текста, отпечатан на четвъртата корица на „Високи прозорци“.

Филип Ларкин, снимка: GettyImages

"Филип Ларкин, големият, дебел, плешив библиотекар от Университета на Хъл, без съмнение беше неофициалният поет-лауреат на Англия: най-обичаният наш поет от войната насам, по-обичан дори от Джон Бетджеман, който беше обичан и заради своя чар, и заради прословутия му бигъл, и заради аристократичното му бохемство, и заради телевизионната му харизма – все неща, които Ларкин категорично не притежаваше" – Мартин Еймис

Признание в любов в стила на Филип Ларкин…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[themeaningoflifeus]

Розата ухае,

цветето цъфти.

Обичам те, любима

обичай ме и ти.

- Из писмата на мама от тати

[krug-movement]

8 МАРТ Е! ДЕН ЗА АКТИВИЗЪМ И ПОЛИТИКИ! ЗА 8 ЖЕНИ ЛИДЕРКИ - ОТ НЕОЧАКВАНА ГЛЕДНА ТОЧКА, 8 март 2020 & Мarch, 8, 2020! An equal world is an enabled world. How will you help forge a gender equal world?

Феминизъм е, когато думи като президентка, лидерка, министърка не звучат смешно – казват организаторите от Кръг. 8 жени – лидерки в професионалната си област, са представени в Арт галерията така, че да разберем по-добре личните им битки за по-добър и по-справедлив свят.

инж. ЕЛЕНА ПАСКАЛЕВА – Началник на Районен център 112-Кърджали към Дирекция „Национална система 112” на МВР

Фокусът на нейното ежедневие е нашата сигурност. Как Районен център 112 на Националната система 112 да функционира като съвършен модел на защита за всеки от нас в кризисна ситуация, където и да се намираме, в която и част на денонощието и да е. На въпроса „Кое е най-важното за теб в този момент?”, нейният отговор е: „Предстои в началото на 2020 да приключи проектът за още по-точната локализация на повикващия, която трябва да получаваме директно до 5 метра на открито и до 25 метра на закрито, в сграда. Това ще позволи много бързо и точно да се локализира нуждаещият се от помощ дори в случай, когато той самият не може да обясни, бидейки на непознато място или в невъзможност да разговаря.”

Навярно ще разберем по-добре емоционалния свят на инж. Елена Паскалева от фотографиите, които споделя с нас – резултат от чувствителността, с която сърцето и умът й реагират на всичко, което ни заобикаля.

адв. ЕСЕН УСТРЕНСКА – адвокат по професия, кандидат за общински съветник от листата на „Коалиция за България” в Местни избори’2019, доброволец в БЧК

Как да определиш адв. Есен Устренска с няколко думи и кои са те? Борбеност, реализъм, системни интереси, последователност, емпатия, целенасочено движение по права линия с отдаване в името на по-добър хоризонт за България и Кърджали. За какво са бурите в сърцето й? Разбираме го от собствения й стих: „Ако очите ми се пълнят сякаш безпричинно, е заради невъзможността да протегна ръка към неправдата на другия край на света.” Написала го е на майчиния си турски език и го е превела на български, английски, дори на персийски!

Когато има шанс да пътува до някоя световна дестинация, тя снима съответствието на видимия свят със собствените й идеи за красота, съвършенство и реализъм, а за да сподели срещата си с красотата с други хора, вече е дарила част от фотографиите си на Дома за стари хора в Кърджали.

НЕВИН КАРАДЖА – икономист по професия, директор на „Алианц Банк България”, клон Кърджали, член на Ротари клуб-Кърджали

Днес Невин Караджа определя себе си като човек „непримирим с фалша, несправедливостта и негативизма”. Откриваме един развълнуван текст в тийнейджърския лексикон на 17-годишното момиче Невин Караджа от 1993 г., който звучи като програмен за живота й досега. „Усмивката върнете ми сега, на хиляди парченца разделена, в приятелска и вражеска ръка с доверие и обич поверена. Върнете тази бяла доброта, върнете топлотата разпиляна, която тъй прахосах във света, без да поискам нищо във замяна.”

Момичето, което не e искало нищо в замяна на волята си да се раздава в името на „приказни мечти”, и днес не парадира с последователната си подкрепа за каузи, които спасяват болни деца, не парадира с участието си в благотворителни кампании, които „подаряват надежда” на страдащи хора и семейства, не демонстрира личните си усилия и съучастие при осигуряване на животоспасяваща апаратура за лечебно заведение или за развитие на дарителска платформа, която улеснява обществената подкрепа в името на доброто. Не парадира, защото вярва в чудото на доброто, в чудото да си съпричастен!

КРИСТИНА ПОПАНАСТАСОВА – търговски представител за корпоративни клиенти на Теленор за област Кърджали и област Хасково. Участва с фотографии и декорация на бижута и дрехи.

Завършила е стопанско управление, владее английски и немски, сега е на 32 и е основното лице на Теленор в комуникацията с бизнеса на територията на Кърджали, където отговаря за повече от 100 фирми. Главното й умение в работата е да „не бъде самостоятелна единица”, а да допринася „за блясъка на цялото”. „Не е нужно да имаш шефове, за да комуникираш, да организираш огромното количество информация през деня. Ти си отдаденият и отговорният.” Ежедневно е на колела между Кърджали и Хасково, а в кратките почивки между задачите може да стигне до Тайланд, Куба, Камбоджа, о-в Ко Ронг Самлоем и къде ли още не, за да наблюдава устройствата на обществата и тяхното ежедневие. „Феминизмът е за всички, за които няма „мъжка” и „женска” работа, а има просто труд, отговорности и свобода, заслужаващи уважение” – казва Кристина.

инж. ЦЕЦА РАДКОВА – началник сектор „Материално и техническо осигуряване” в Община Кърджали

Тя знае от учебниците по история за дългата борба на жените у нас и по света за равностойно място в обществото, за професионални шансове, за участие в процесите на вземането на решения. Знае, че феминизмът е за всички, които искат свят, в който всеки може да бъде и да изразява себе си, без да го е страх, че ще бъде дискриминиран или ще стане жертва на насилие. Феминизмът е за всички, които искат „мъжко момиче” да престане да бъде синоним на смела, а „женчо” на страхливец.

Тя е винаги усмихната, винаги е готова да се притече на помощ на колегите и гражданите на Кърджали. Тя е способна да бъде дете с децата, момиче с момичетата, момче с момчетата, защото е убедена, че всички заедно можем да се борим за един по-добър, по-красив и справедлив свят.

В името на красотата от години декорира дървени повърхности, метал, стъкло и ленена канаваца, които носят част от нейния дух в дома на приятелите й.

д-р ЙОРДАНКА ГОСПОДИНОВА – директор на Дома за медико-социални грижи за деца в Кърджали, член на Ротари клуб-Кърджали, член на клуб „Буквите” и на Дружество на Пловдивските писатели. Общински съветник в периода 2015-2019 г. и кандидат за общински съветник в местни избори’ 2019.

Тя е доктор по медицина, директор на Дома за медико-социално грижи за деца в Кърджали, диетолог, създател на режима за умно отслабване Smart Diet – нейна авторска програма за отслабване, популярна в мрежите и подходяща за всяка жена. Тя знае, че основна сюжетна линия при жените у нас се явява конфликтът между утвърдения патриархален модел и дилемата за лична/професионална реализация, от която са част и по��итиките да здравословен начин на живот в името на женското самочувствие и красота. Но не красотата, която е част от чалга културата, от сексуалната обективизация или от модела за „красива мутреса”. А красотата като съпровождащ признак на лидерските качества на момичетата – онова тайнство, което осигурява на жената „душа на птица и сърце от камък”.

Автор е на 4 стихосбирки. Едно непубликувано досега стихотворение, посветено на различната, тъжна и изоставена жена, която обаче има „сила във ласката на будни самоти” да намира „причини да възкръсва”, виси като корабно платно в Арт галерията. Нейни стихотворения са преведени на иврит.

д-р ИСМИГЮЛ РАМАДАН – лекар по дентална медицина. Сърцата докторка, която неведнъж е помагала на нуждаещи се хора от града и селата безвъзмездно.

През 1989 г. тя решава, че ще е първата жена доктор в семейството. През 1994 г. завършва дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив и се връща в родния Кърджали като зъболекар в селските здравни служби (СЗС) за селата Перперек, Нановица и Енчец.

От 1998 г. до 2005 г. работи по специалността си в Истанбул, като участва в множество професионални форуми в турската столица, където се изправя и пред въпроси, свързани с правата на жените. Малко известно е, че още през 1934 г. с изменението на Конституцията на Р Турция турските жени получават правото да избират и да бъдат избирани, докато право да бъдат избирани жените в България получават едва през 1946 г.  

Д-р Рамадан прави още едно любопитно историческо сравнение: през 1869 г. в Турция започва да излиза първото специализирано женско седмично списание „Terakk-i Muhadderat”, а 2 години по-късно – през 1871 г. се появява и първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, издавано от Петко Рачов Славейков в Цариград. 

На въпроса за ползата от толкова скандализираната у нас Истанбулска конвенция – документ, договорен още през 2011 г. в Истанбул, подписан от 44 държави и ратифициран вече от 28 от тях, между които е и Турция, д-р Рамадан отговаря така: „Това е изключително важен за света документ, чиято цел е да създаде механизми за премахване на всички форми на дискриминация, както и да осигурява силно международно сътрудничество в борбата срещу насилието над жени и домашното насилие.”

В Турция е посещавала и курсове за рисуване върху дървени и метални повърхности, изпълнени с декоративната техника ONE Stroke („едно движение на четката”), с която се рисува върху подноси, шкафове, маси.

След натрупания професионален и социален опит в Истанбул, д-р Исмигюл Рамадан открива в родния Кърджали един от първите частни зъболекарски кабинети, оборудван с най-модерната техника и до днес.

АЖДА БЕКИР – кметица на с. Брош и член на настоятелството към Читалище „Изгрев 1952” в с. Енчец

Стандартното работно време на малкото кметство е от 08:00 ч. до 17:00 ч., но истинското време за работа в името на местната общност от 185 души е „цялото време на света”, както казва американският писател Е. Л. Доктороу. Когато не си бил ежедневно отговорен за 185 човека в продължение на близо 6 години, не знаеш какво е да внимаваш за душите на хората във всеки миг, да знаеш очакванията им и да се бориш да се случат нещата, в които те вярват, че си струва да се случат. На последните местни избори Ажда спечели спечели вота в Брош с 90,16 % от гласовете, които подкрепиха нейната кандидатура. Част от местните млади напускат родното място и семействата си, както става в десетките села на общината, половината от тях тръгват да си търсят щастието в друга европейска страна, половината емигрират в Турция. Но Ажда е тук след собственото си скиталчество. След 10 години емиграция в Белгия, където се ражда и дъщеря й Алейна Петкова, днес вече на 14 г., Ажда Бекир се връща в родното място, за да работи за бъдещето на едно малко кметство в България, което може да е невидимо на картата на Европа, но съществува в сърцето й през „цялото време на света”.

Може би за това „говорят” плетените на една кука 10 чифта детски терлици, елеци и блузи за чеиз на момиче, на които са автори Ажда Бекир и 14-годишната Айлена Петкова в Арт галерия Кръг.