#нагласа

[proekt-prosper]

Много здраве на всеки, който някога ти е дал повод да се съмняваш в себестойността си.

Ти си знай цената и действай към постоянното нарастване на вътрешния ти потенциал!

[navtora]

Напоследък съм с тази нагласа: правя, каквото зависи от мен, действам пичовски и не ме вълнува особено, ако резултатът не удовлетвори очакванията ми, защото знам, че съм направил най-доброто, на което съм способен за момента.

[rentwen]

ТЯ БЕЗРАБОТНАТА

Със мене ще рискуваш това, което имаш. *

Четири дни в криза: 

Скучна поезия. Некадърна поезия.

Великолепна поезия. Никаква поезия. 

До тук се стигна, защото не спортувам.

В работно време се процежда жива светлина 

Листата на дърветата играят

Върху бялата стена на тоалетната. 

В твоя магазин

Седя разпусната и осветена.

Ти създаде магазина,

В който аз съм продавачка. 

Но няма нищо по-скъпо от труда и грижата, 

А пък аз не търся друго, 

Освен да се отпусна и разслабя. 

Достатъчно много работа имам със себе си, 

така че не се отдалечавам.

Имам предвид важните неща. 

Витрината с артикули блести.

Тайно те зяпам през нея 

Как градиш, пренареждаш 

И влагаш душа

Веднъж влязохме заедно в базилика

Вентилатори охраняваха

мозаечни свастики и римски цветя.

Веднъж навън се тропна и шефът ме закри с ръка. 

Опасността дойде за мен малко след това.

Продавам в магазин и фантазирам:

Влизаш с ореол от светлина

Щръкнали златни коси

Грубо наметало, вечен нос

Водиш стада през пустиня 

Срещнал си горящия храст

С голямо безразличие.

Съсухрен аскет ти разправя

Демони изкушават със захар

Но той избира да страда.

Виждал си какво ли не…

— Не и прохлада? 

Въпрос - изненада те разсмива. 

Моята слава - че правя вечни сандали от камилска кожа 

Измервам те високомерно,

коленича пред босото стъпало, поднасям сандала

Но ти и пръст не помръдваш.

Какво правим тогава?

Тази трапчинка от дясно

Очертава, тя те издава, 

Божествено прикрита наслада —

За къде да бързаш?

Оглеждаме се в тъмните води на студен кладенец.

Първото ни селфи е истинска забава.

Такива ми ти неща

Аз съм твоята проблемна жена

И колко хубаво се усмихваш над мен

Сега сега мижа блажено в кръгче светлина 

И крадец да влезе, ще се умили

Макар че

И шефът, и крадецът, и двамата сте ти.

Какво ли очакваш днес да забравя?

Доставката. Грешиш, не и доставката.

Не и лекотата

Приплъзването над нещата

Правя повече от всеки друг на мое място

Питай който искаш от квартала

На мен ми се отдава.

Искам да влезеш и първото нещо 

да ме видиш така

Първото нещо 

Как мисля за теб романтично отпусната

На бяла стена със светло петно на челото

Защото мина време откакто нищо не правя и 

И просто седя до вратата 

От тоалетната мирише на чисто

Където е чисто където е чисто 

Мирише добре 

Всичко е готово за твоето пристигане

��ежеш тънък кабел върху трупче бреза

Бели зъби оголват медта

Ти каза да пусна тока  

С оголена жица с мокра уста.

Ти не каза “за малко и трагедия”, 

Колко ниско цениш смъртта.

Посочвам себе си:

Служител на годината.

Има магия когато сме заедно

И никаква когато не сме

Ти, извън магазина ти,

прощавай, имаш ли душа?

Снощи ядох гъби, валя, лежах на пода Гледах от перваза как Дърветата танцуват по двойки  Почувствах безмерна самота. До тук се стигна, защото не спортувам. Повърнах си закуската на Витоша И дойдох на работа с половин сърце.

Вратата се отваря. 

След толкова чакане 

Подминаваш прахта

Но не и чили соса с грешната цена 

И аз казвам нещо без причина

Както си е: в неяснота

Пускаш една вода, блутут и музика 

С този вкус за музика - направи ми дъщеря.

Това ти го спестявам.

Разчувствах се.

Искаш ли кафе?

Погледът на шефа отговаря: 

Сто несвършени дела. 

Поезията е в правенето на неща!

Обирам прах и с крайчеца на роклята

Виждаш : мога да летя. 

Забърсвам белега ти, онова място под коляното, 

С нищо неизвестно — сега е център на света.

И двамата сме в лен, в горещина.

Бърникаш нещо климатика

Не съм го пипала.

Заклевам се, не е лъжа

Лъжата е величина.

/А ти би ли наел коя да е/ 

Днес си отворила със закъснение.

/Обичай ме, кое време е/

Спри да обираш праха,

има сто несвършени неща.

— Цветята са от Витоша…

Виж я ти нея! Дайте й кафе и безсмислени цветя.

/Оглеждам се за третото лице/

За нея всичко е шега.  

—  Но няма нищо смешно в любовта.

Просто безполезен човек. 

Сега аз, тя безработната, с нагласа 

Че подкрепя бизнеса

С безполезна дейност. 

Чете Смирненски на гости

За хармонията пея, братя.

Пет месеца отбягва магазина.

Не й трябва да обича безусловно.

Тя обича например да се смее

Как я имитираш в ролята на сериозна поетеса.

Как няма нищо по-скъпо от труда и грижите по мен

Как имаш достатъчно много работа със магазина,

Така че не се отдалечаваш. 

*надпис на третото, оловно ковчеже във “Венецианският търговец” на Шекспир

[vprki]

Критичен поглед: “Супер Дина“, глава I

Втората самостоятелна изложба на Дина Стоев демонстрира амбиция и размах, каквито много рядко виждаме в столичните галерии. Заглавието на изложбата „Глава I” звучи провокативно със своята категоричност и с претенцията собственото творчество да бъде мислено като цялостен проект, който предстои да бъде реализиран, но чиито очертания вече са налице. Написа за „въпреки.com” Кирил Василев, културолог, поет, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изложбата в галерия „Райко Алексиев“.

Нещо повече заглавието не фиксира просто едно начало, но вече загатва и за един край. Внушава, че краят вече е тук като организиращ принцип на цялото. Иска се смелост и философска нагласа, за да започнеш живота си като художник откъм неговия бъдещ край. /Това е първият проект на младия художник, обхващащ по-скорошни произведения, направени в периода на навлизането му като самостоятелна фигура на българската сцена. Дебютната му изложба бе също в галерия „Райко Алексиев“, 2019 като Награда на СБХ от Национален конкурс за живопис и скулптура за млади автори по идея на Тодор Стайков. – б. р./

Дина Стоев и проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата на 14 юли

Влечението към наратива и идеята за цялост определят характера и на самата експозиция. Сходните формати, материали, техника, колорит, както и персонажът на артиста, който се появява в много от платната, създават усещане за повторение и вариативен порядък; за наративна структура, а не за отделни произведения, възникнали без връзка едно с друго и събрани конюнктурно в една експозиция. В изложените платна имаме герой и свят, в който този герой действа и реагира. Сякаш разглеждаме ��игантски цветен комикс със заглавие „Супер Дина“. 

Героят на комикса има чертите на художника и функционира като негов „аватар“ в картините. По този начин реалният Дина Стоев и реалният свят са едновременно свързани и разграничени от картинния образ и от картинния свят. Парадоксалното в случая е, че влизайки в картините си и действайки в тях, художникът, всъщност, се дистанцира от тях и може да наблюдава себе си отстрани. При зрителя обаче тече обратният процес – влизането в картините на художника позволява на зрителя да се идентифицира с неговия „аватар“ и чрез неговите действия и реакции да се доближи и стане част от света в картините.

Живописта на Дина Стоев е активистка живопис в един изцяло позитивен смисъл. Светът в неговите картини не е създаден, за да бъде предмет на естетическо съзерцание, философски размисъл или морално възмущение. Чрез образа на „аватара“ на художника в този свят се действа и реагира и се апелира към зрителя за действие и реакция. Това е живопис, която вярва в смисъла и необходимостта от индивидуално действие и открито поставя изкуството в услуга на такова действие. Но това действие остава напълно неосигурено, то не разчита на никакви идеологически гаранции от типа: „законите на историята“, „законите на природата“, „Бог“ и т.н. В една от картините виждаме горящия Нотр Дам и „аватарът“ на художника, тичащ към катедралата с малко пластмасово шише минерална вода. Катедралата не може да бъде изгасена с тази шепа вода, но важното в случая е действието, дори отчаяното действие.

Светът в картините на Дина Стоев е свят на ръба, а може би и отвъд ръба на собственото си оцеляване. Това е едновременно нашият реален днешен свят с неговите знакови медийни образи - горящият Нотр Дам, опразненият от пандемията Лувър, смразяващият храм на руските въоръжени сили в парка „Патриот“ – и същевременно един алегоричен пост-апокалиптичен свят, в който все още някой хвърля с парашути контейнери с храна или медикаменти, но не е сигурно дали има кой да се възползва от тях. Свят, в който чудовищата изглеждат нелепи и безпомощни, нуждаещи се от „профилактика“. Свят, в който не ти остава нищо друго, освен да коленичиш и да се молиш от нощното небе да се появи някое НЛО.

В стилово отношение в картините на Дина Стоев лесно могат да се открият следите от влиянието на знакови имена в съвременната европейска живопис като германеца Нео Раух или шотландеца Питър Доиг, но това влияние не бива да се преувеличава. Духът на платната на Стоев е много различен от този в работите на Раух и Доиг. Раух е саркастичен художник, с вкус към абсурда, а Доиг е мистериозен неоромантик, който работи основно със спомена. Нито единият, нито другият се ангажират в работите си с открита позиция спрямо настоящето, както това прави Дина Стоев.   

Има съществена разлика между позицията на ангажираните млади хора и артисти днес спрямо света, в който живеят и позицията на техните предшественици през ХХ век. Тогава ангажираните млади хора и артисти искаха да разрушат света, в който живеят и да го построят отново и „на чисто“. Днес техните наследници искат да спасят света, в който живеят и, ако е възможно, да го променят, без да го унищожават. Това е фундаментална културна разлика, която изложбата на Дина Стоев ни позволява да осъзнаем много ясно. Не революционерите, а спасителите, които се хвърлят в пламъците без гаранция, че ще излязат от тях са героите на днешния свят.

„Супер Дина“ не е традиционен супергерой, защото няма свръхспособности, нито е сигурно, че ще победи в своята битка, но със сигурност няма да престане да се бори.  ≈  

Текст: Кирил Василев

Снимки: Стефан Марков и архив на СБХ

P.S. на „въпреки.com”: Дина Стоев е роден в София през 1994. През 2013 завършва живопис в НУИИ „Илия Петров“ и продължава обучението си в Националната художествена академия в София, където завършва като бакалавър по живопис в ателието на чл.-кор. проф. Андрей Даниел и ас. Правдолюб Иванов през 2017 и като магистър по живопис през 2019. Към момента е в процес на защита на дисертация в НХА с научен ръководител проф.. Петер Цанев.

Проф. Петер Цанев и Дина Стоев при откриването на изложбата на 14 юли

Има множество участия в съвместни изложби в години. Между тях и по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, 2018 в най-мащабната му част „Андрей Даниел  и неговите ученици“ в ГХГ „Борис Георгиев“, Варна и столичната галерия „Стубел“.

[alt3rn8-knowl3dg3]

Ако не натегам, няма да успея Ако не успея, значи губя време Ако губя време, тряя' преразгледам Всяка грешна стъпка, която предприемам Ако не натегам, значи нямам история Ако нямам история, няма за кво да пиша И ако не пиша ми се насъбира И избива на места, на коит’ не бива А избие ли така, разочаровам Само моите близки, само моите хора А разочаровам ли ги, ше' ме избягват А когат' съм сам, най-лесно полудявам А полуделя ли, не ми се вярва Няма мои-твои, бате всичко газа А в тая фаза ставам най-токсичен Ставан най-наивен, ставам най-безсилен Докато си мисля, колко много съм прав И другите грешат Гледам само аз Какво ми изнася и какво не ми За тва’ всяка стъпка тряя' се провери Ако не натегам, няма да съм щастлив Ако не съм щастлив, муза липсва ми Ако ми липсва муза, почват оправдания Ако те започнат, няма изходи Ако не успея, значи няма лев Ако няя' лев, няма да се яде Ако жена ми и синът ми не ядат 'Секви мисли ще ми минат през ума И ако е така реша да оставя нещата Значи няя' с��исъл да съм на земята Ако не съм мъжа, ако не съм бащата Който заслужават, тогава ква' е файдата Ако не съм уверен, значи нямам дума Ако нямам дума, значи нямам мнение Ако нямам мнение, значи нямам глас Ако нямам глас, няям' Ако не натегам, не съм никъв пример Ако не съм пример, значи не съм аз Ако не съм аз, няям' идея кой съм Губя се, но тряя’ се намеря пак Ако не натегам, няма да съм най-добрия Ако съм посредствен, дай направо да спирам Ако се откажа, отново давам пример За човек, който целта не стига Ако тва' не става, тряя' нов план Не едно и също като пробвам И очаквам нов резултат Нема как и тва' да не е провал Ако пробвам нещо ново и рискувам Ако не рискувам, значи сили губя Всичката енергия и потенциал В нещо, което не си струва Тър��и полуки, не търси пролуки Грешките са изумруди, от коит' се учим Не ги приемам като загуби А като нещо, което явно тряя' ми Както колелото да се завърти Май ясно, тва' ще е съдбата ми Ако няма начин, тряя' намеря начин И ше' го намеря, обещавам си Повтарям си, ако не става с правилна нагласа Всеки от нас ще види, че може Ако съм на прав път И ми остава още малко Тряя' натисна още

[elinorvbg]

Разни впечатления от „Monster“ (3-та част) – Многозначителният край

Ето, че настъпи и най-вълнуващият елемент на всяка добра история – финалът! Честно казано в такива моменти винаги ме обхващат вълнение и съмнение, защото аз, както всички зрители, искам един чудесен, задоволителен край. Макар, че в случая с „Monster“, може да се спори дали финалът е обезателен…

Но да, тук сме, за да обсъдим мистерията. Все пак краят на това аниме е отворен и може да се тълкува по различни начини. Както стана ясно, след като се възстанови, Йохан избяга от болницата. И така, настъпи объркване. Защо го стори обаче? И защо точно сега? Ето и моят отговор:

Помните ли, когато Тенма каза на Йохан (който най-вероятно е бил буден, както в началото на анимето), че е научил, че той и Анна (Нина) имат истински имена. Не знаем дали реално ги е узнал, но определено го видяхме да раз��оваря с майката на близнаците и тя му разкри, че им е дала имена. До този момент цялото самоубийствено поведение на Йохан се мотивираше от липсата на име, което наистина да нарече свое. И оттам произтичаше схващането му: „Щом нямам име, следователно аз съм никой. Аз съм нищо. Аз не заслужавам да живея.“ Защото всичко живо си има име или наименование, което го определя. Без име няма мотив за съществуване. Но когато Тенма му предоставя истинското му име, или поне улика за откриването му, той дава причина на Йохан да живее. И точно затова той решава да избяга от болницата. Тук е спорно по какъв път би поел този път. Силно се съмнявам, че ще продължи със серийните убийства. Все пак те бяха проява на стария Йохан, който нямаше мотивация за живот, но сега когато има такава, е възможно да избяга някъде надалеч, където лесно би могъл да си измисли нова самоличност и да заживее нов живот. Този път може да е коренно различен от предишния, дори мирен. Освен това, ако Тенма не е знаел какво е истинското му име (или го е премълчал), Йохан би издирил майка си, за да го научи.

И така, бих казала, че в края на краищата Чудовището в лицето на Йохан е победено. Тенма не го уби физически, но го срази духовно. Давайки му име, нещото, за което то дълбоко жадува, той му даде причина да живее и му отне желанието за смърт и самоунищожение.

За финал, искам да отбележа колко много се забавлявах с "Monster". Въпреки, че предпочитам фантастични произведения, това аниме успя да опровергае първоначалната ми скептичн�� нагласа. Отдавам го до голяма степен на психологическия жанр, към който "Monster" спада. О, да не забравим и мистерията! Даже мисля, че е една от най-добрите и интересни истории, които някога съм гледала/чела.

Отличен 6 от мен! ^_^

[thewavebg]

В какви индустрии се специализират услугите по рекрутмент и релокация?

Услугите по рекрутмент и релокация са от съществено значение за организациите в различни индустрии, като осигуряват правилния талант на правилното място в точното време. Въпреки че тези услуги са приложими за почти всички индустрии, определени сектори имат уникални нужди и предизвикате��ства, които изискват специализирани подходи за рекрутмент и релокация.

Услуги по рекрутмент и релокация

Тук разглеждаме някои от индустриите, в които специализираните услуги по рекрутмент и релокация са особено ценни:

Здравеопазване: Индустрията на здравеопазването изисква високо специализиран талант, включително лекари, медицински сестри и други здравни професионалисти. Услугите по рекрутмент в здравеопазването се фокусират върху намирането на кандидати с подходящите квалификации, сертификати и опит. Услугите по релокация в този сектор често включват съдействие с лицензиране и акредитация, както и подкрепа за семействата на здравните професионалисти. 

Информационни технологии (ИТ): ИТ индустрията е известна със своето бързо развиващо се и динамично естество, изисквайки специализирани услуги по рекрутмент за идентифициране и привличане на най-добрите технически таланти. Услугите по релокация в ИТ сектора често включват подкрепа за международни назначения, като съдействие с визи и програми за културна интеграция.

Нефт и газ: Индустрията на нефт и газ оперира в отдалечени и предизвикателни среди, изисквайки специализирани услуги по рекрутмент за намиране на кандидати, готови да работят в тези условия. Услугите по релокация в този сектор често включват подкрепа за служители, преместващи се в отдалечени локации, като уреждане на жилище и транспорт.

Строителство: Строителната индустрия изисква различни квалифицирани работници, от инженери до работници. Услугите по рекрутмент в строителството се фокусират върху намирането на кандидати с подходящи умения и сертификати. Услугите по релокация в този сектор често включват подкрепа за временни премествания за проектно-��азирана работа.

Хотелиерство: Хотелиерската индустрия силно разчита на роли, ориентирани към обслужване на клиенти, като хотелски персонал и ресторантски работници. Услугите по рекрутмент в хотелиерството се фокусират върху намирането на кандидати с правилната нагласа и личностни качества. Услугите по релокация в този сектор често включват подкрепа за сезонни работници, които се нуждаят от временно жилище.

Производство: Производствената индустрия изисква разнообразни умения, от оператори на машини до специалисти по контрол на качеството. Услугите по рекрутмент в производството се фокусират върху намирането на кандидати с подходящи технически умения и опит. Услугите по релокация в този сектор често включват подкрепа за служители, преместващи се в нови производствени обекти.

Финанси и банкиране: Финансовата и банковата индустрия изисква кандидати със силни аналитични и финансови умения. Услугите по рекрутмент в този сектор се фокусират върху намирането на кандидати с подходящо образование и опит. Услугите по релокация във финансите често включват подкрепа за международни назначения и премествания на експатриати.

Образование: Образователният сектор изисква различни таланти, от учители до администратори. Услугите по рекрутмент в образованието се фокусират върху намирането на кандидати с подходящи квалификации и опит. Услугите по релокация в този сектор често включват подкрепа за учители, преместващи се в нови училища или райони.

В заключение, специализираните услуги по рекрутмент и релокация са от съществено значение за индустриите с уникални нужди от таланти и предизвикателства. Разбирайки специфичните изисквания на тези индустрии, доставчиците на услуги по рекрутмент и релокация могат да предложат персонализирани решения, които отговарят на нуждите както на организациите, така и на служителите.

[vasetovp]

Преди доста време смятах, че е сила да оставаш, да опитваш, да се бориш до последно, да не се отказваш. Сега знам, че тези думи носят друг смисъл за мен. Имам друга нагласа зад тях. Времето лети.

Научих, че не е слабост да си тръгваш, а понякога е огромна сила да си тръгнеш. Да си тръгнеш от онова, което не е за теб, въпреки, че ти се остава.

Да си тръгнеш въпреки, че си вложил много там, въпреки че си обвинен, че си тръгваш.

Научих, че е прекрасно да спреш да водиш празни битки, дори да имаш капацитета. Защото понякога е мъдрост да оставиш. Някои битки нямат край и изискват да усетиш кога е излишно.

Не всяка битка е урок и не всеки знак е там, за да останеш.

Често умният се отдръпва.

Не е нужно да се доказваш.

Не е нужно да си разбран.

Не е нужно някой да ти е сложил табела “успял”

Не е нужно да отговаряш дори на собствените си очаквания. Дори е нужно да разбием всяко вярване, което ни пречи да живеем свободно.

Не всяко място носи развитие.

Не всяко отношение ще се получи. И това, че оставаш и опитваш не те прави нито по-велик, нито по-човечен.

Нито е слабост да се откажеш, ако усетиш, че няма смисъл и видиш знак.

Ще е глупост да разпознаеш нещо, че не е за теб, но продължиш да влагаш, защото не си свикнал да се отказваш или по ред други причини.

Нужно е да знаеш кога да си тръгнеш.

Някои битки са точно битка, защото няма край. И търсим под вола теле.

Ние си слагаме определенията къде, какво. А е нужно да се чуваме, да следваме усещанията си, нуждите си.

И понякога животът те събужда, като ти напомня, че тия табели и стереотипи ние ги слагаме. И какво трябва и не трябва е избор. И времето лети и сме тук единствено и само за себе си. Животът не е борба, не е място да бъдеш изцеден или да очакваш всичко да е вечно и да се бориш докрай да го запазиш. Не е място да живеем по шаблон, а да се учим да променяме и опитваме. Животът е низ от приключения и с опита се учим, че колкото по-бързо оставиш нещата, които не са за теб, толкова повече време ще имаш за онова, което те прави щастлив.

[firefliesinbutterflies]

защото всеки има нужда от топлинка

Винаги съм смятала, че любовта е сложна, че е нужно време и правилно място, за да може да я има, да се гради. Истината е, че хората сме склонни да усложняваме всичко дали любовта, дали общуването, дали живота като ��яло. Смятам, че няма случайности, не съществува нещо като просто късмет, защото ако днес аз трябва да пресека пътя и да се сблъскам с теб, това ще стане и ако трябва да ти покажа аз как виждам света около себе си ще го направя, но ако пресека улицата и ти не си там, значи не е трябвало да се срещнем. Вярвам, че Бог ни изпраща хората, от които се нуждаем в точното време, за да можем да отворим очите си, за неща които преди са били неясни за нас. Връзката ми с Бог е най-стабилното нещо в живота ми и честно да ти кажа, не всеки ме разбира. Нормално е предполагам, аз също не разбирам всеки, въпреки че винаги тръгвам с нагласата да го направя. Говорех за това, колко сложно правим всичко и ми се ще да разбереш, че Бог сам по себе си е Любовта, чиста форма на любов и доброта, която с годините не се изменя, а винаги е там и дарява чистота. Благодарение на Него ние можем да обичаме, но с годините сякаш пренебрегнахме обичтта към ближния, истинката такава и си позволихме да се отдалечим от нея. Ще ми се да се върнем към по-простия начин на любов, към по-лесния и значим такъв. Към по-чистата любов, като Божията, защото Бог ни дари със Своя единствен и любящ Син - Иисус Христос, за да можем да бъдем спасени. Христос от своя страна ни избави от греха и ни е дари с път към Бог, който никой не може да ни отнеме стига само веднъж да изберем да тръгнем по него. За мен Бог е мой, наш Баща и е най-добрият Баща, Христос е мой, наш Спасител и е единственият Спасител. Той е чистата Любов, от която всеки един от нас се нуждае. Той е доброта. Бог ни е дарил и с право на избор и аз всеки ден избирам своята вяра, защото тя ме прави цяла. Надявам се да бъдеш благословен/а и щастлив/а и да намериш пътя към Бог. Но, знай че понякога Той ни намира, защото хората сме склонни лесно да се лутаме и търсим посока, но Бог винаги ни води в правилната такава.

ТОЗИ ПЪТ Е СВЕТЛИНА.

[little-things-for-your-soul]

Постоянство

Постоянство - нищо не може да го замени. Талантът няма - има много неуспели хора с талант Гениалността няма - невъзнаградената гениалност е клише Образованието няма - светът е пълен с образовани глупаци Постоянство и решителност са много силни неща Покажете, че нищо не може да ви победи Че сте спокойни, здрави... и с постоянен прилив на енергия. Ако се опитате всеки ден да ги постигнете... резултатите ще бъдат очевидни. Може да ви прозвучи магическо.. вие сами градите бъдещето си. Най-голямото откритие на моето поколение е.. че хората могат да променят живота си като променят своята умствена нагласа.

[proekt-prosper]

“ Ставате господари на живота си, когато се научите да насочвате вниманието си. Ценете това, на което отделяте време и енергия. ”

[navtora]

Научи се да си добре, независимо от крайния резултат. Осъзнай, че винаги и в двете опции има позитив.

Въпрос на нагласа.

[slujba-za-psihichno-zdrave]

Интроверсията не означава, че си тих, срамежлив или антисоциален. Съответно екстраверсията не означава, че си шумен, общителен и уверен. Това, което има значение е как и откъде презареждаш батериите си, откъде черпиш енергия - отвътре или отвън.

Ако предпочиташ след дълъг и изтощителен ден да си сам, е напълно възможно да си интроверт, както и ако предпочиташ при същите обстоятелства да останеш навън, сред хора, е напълно възможно да си с екстровертна нагласа.

Това, което се забелязва е, че хора, които се определят като интроверти всъщност са били наранени в миналото, боят се от отхвърляне и изоставяне, депресирани са или пък страдат от професионално изпепеляване. По същият начин хора, които се определят като екстроверти, е възможно просто да търсят признание и валидизация от външни източници, липсва им чувство за принадлежност или имат нужда да бъдат постоянно заети с нещо, за да избегнат пряката среща със себе си.

Не разбирайте погрешно тези твърдения, не се опитвам да патологизирам тези нормални личностни измерения. Идеята е да се подчертаят разликите, за да можем да станем по-честни със себе си и да спрем да се оправдаваме с личностната си насоченост, с цел да прикрием това, което е под повърхността. Можеш да бъдеш интроверт и да си наранен. Можеш също да си екстроверт и да търсиш одобрение и зачитане от външния свят. Двете ��огат да съществуват заедно.

Един начин да се погрижиш за психичното си здраве е като разпознаеш и отбележиш кога го използваш като оправдание, за да останеш в комфортната си зона или когато отказваш да свършиш работата, която трябва да се свърши вътре в теб.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Естетика на радостта

За някои артисти радостта от музиката изглежда по-скоро несериозна работа, а стремежът към академизъм често пречупва същината на свободното музициране. Подобна нагласа среща стопроцентов отпор в артистичните възгледи на братя Александър и Константин Владигерови. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик за концерта им „Есенни джаз скици“ с Биг бенда на БНР.

Отношението им към музиката като игровито настроение, като радостна тръпка, като дяволит хумор и увлекателен витален емоционализъм е неотменен отправен момент в креативните им джаз екскурзии.

Константин и Александър Владигерови на концерта с Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев

И как иначе! Палуването в играта като подход (при това далеч не само в музицирането!) ги съпътства от най-ранно детство. Така е, когато растеш в дома на баща като композитора Александър Владигеров, когото помним, например, със забележително усмихнатия мюзикъл „Вълкът и седемте козлета“. А фамилната традиция ревниво пази славното наследств�� на класика Панчо Владигеров, автор между другото и на джаз композиции, създадени още през 20-те години на ХХ век („Фокстрот“, „Ориенталски марш“, „Кейкуок“). Та нали знаем: патриархът на българската музика Владигеров не е бил безразличен нито към „радостта от музиката“, нито към хумора като житейско и артистично поведение, нито към веселите атрактивни импулси, усетени в натуралната фолк лексика. Не случайно внуците му с усмивка напомнят знаменитата му шеговита реплика: „Каквото и да правиш, важното е да не ти е скучно!“.

Александър Владигеров

Щедра илюстрация на тази обаятелна, заразителна, но и донякъде дефицитна в днешно време артистична нагласа приветствахме на „Есенни джаз скици“ – поредното вълнуващо концертно събитие в Първо студио на БНР (28.11). Този път братя Владигерови представиха десет свои оригинални композиции, сега аранжирани за Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Свое място в шеметната компания на Константин (пиано) и Александър (тромпет и флюгелхорн) намериха неустоимите виртуозни барабани на Стоян Янкулов-Стунджи и вокалите на Павел Терзийски.

Константин Владигеров

Вярно е, събитието ще се помни и с две премиери: „Прероден от щастие“, баладична ��есен на Константин Владигеров по текст на Борислав Стоянов, и „Бялото конче с жълтия шал“, също авторска вокална композиция на Константин Владигеров. А за да почетат 125-годишнината от рождението на знаменития си дядо Панчо Владигеров, братята представиха в нов аранжимент неговото добре познато „Господско хоро“.

Стоян Янкулов-Стунджи

В тази колоритна разходка откроих, поне за себе си, преди всичко пиесите, които недвусмислено проговарят с широко разпознаваемия шеговит музикантски език на двамата братя. Език, който приемам за тяхна „запазена марка“. Свързвам го с непресъхващо артистично въображение и находчивост в съчетаването на разнородни музикални кодове. Както и с умението да се вихриш свободно из шарената идиоматика на суинга, рагтайма, валса, на начупените латино или балкански мотиви, т.е. из пътеките на онзи очарователен фюжън, опрян неизбежно върху т.нар. груви естетика. „The Rag Waltz Time“, „My Jungle Funky“, „Flip Flop in 9/8“, „Лютеничка“, „Ода на радостта“ (мащабна весела импровизация върху прочутата Бетовенова тема)... Все композиции, които напомнят, че особена връзка с „радостта от музиката” има именно състоянието, обозначавано с англоезичното понятие groove (радвам се, изпитвам удоволствие).

Константин и Александър Владигерови заедно с Павел Терзийски

Несъмнено Александър и Константин Владигерови чудесно съзнават, че груви предполага нещо хем приятно, хем вълнуващо. Дали рационално или пък по пътя на безпогрешната артистична интуиция, те са наясно, че груви подходът борави с многообразието от метроритмични модели, както впрочем и с природната връзка на човека със земята, разбирана в нейния плодоносен, а също и репродуктивен смисъл.

Константин и Александър Владигерови заедно с Антони Дончев

А техният афинитет към метроритмично разчупените знаци – интерпретирани талантливо, необичайно, понякога щуро, но винаги въздействащо, –  щастливо насочва към връзката на „музическото” с онези непрестанно протичащи енергии, заложени в ходовете на културно, социално и психологически детерминирани взаимодействия. Каква по-добра перспектива за битието на българския джаз! ≈

Текст. Клер Леви

Снимки: Ани Петрова, архив на БНР

P.S. на „въпреки.com”: Братя Владигерови са блестящи инструменталисти, композитори и аранжьори. Александър свири на тромпет и флюгелхорн, а Константин на пиано, кларинет и бас кларинет. Вече 25 години те работят във Виена, но винаги намират възможност за среща с публиката у нас. Имат издадени шест албума с авторски композиции, последният от които „Веселите Владигерови“ (2022) е реализиран с участието на сестра им Екатерина. В момента работят върху седмия самостоятелен албум с работно заглавие: „Inspired Songs“, който по техни думи съчетава едно истинско добротворческо споделяне и същевременно продължение на онази лека, неподправена, хумористична, ефирна, интригуваща нишка - по Владигеровски, усетена и приложена в нотния текст.

От ляво на дясно: Стоян Янкулов-Стунджи, Константин и Александър Владигерови, Павел Терзийски и Антони Дончев

Припомняме, че тази година, когато и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ отбеляза 123 години от рождението на своя патрон неговите внуци Панчо Владигеров-младши (най-големият внук на композитора, който в Германия отбеляза 70 годишния си юбилей),  Екатерина Владигерова и близнаците Александър и Константин Владигерови на 12 март, точно ден преди годишнината на техния дядо отбелязаха с концерт в залата на НМА знаменателната годишнина. Така се събраха на едно място всички представители на фамилията, които с този концерт отдадоха почит на своя предшественик – най-близкия до тях голям музикант, на патриарха на композиторската българска школа.

[myminiworldd]

Уроците на моята 2021

✨Избирай себе си винаги. Не се опитвай да бъдеш удобен на другите, да им паснеш, да искаш да те харесат или да одобрят живота, който живееш. Твоят живот е единствено твой.

✨Урокът ще се повтаря, докато ти не се промениш. Понякога всичко, от което имаш нужда е различна гледна точка, нагласа и себеусещане в дадена ситуация.

✨Понякога пътищата се разделят, дори с онези, с които не си предполагал, че това ще случи. Раздялата е част от живота. За да се род�� нещо ново, умира нещо старо. За да се отвори една врата, друга се затваря.

✨Ако те боли, остави го да кърви. Не се бори, не отхвърляй, не потискай. Приеми, че сега е момент за тъга, влез вътре в себе си и остани там. Колкото време е нужно. Светът може да почака.

✨Ако не даваш на душата и тялото си необходимата почивка, ще спрат да ти служат и насила ще си вземат това, което ти пропус��аш. Поспри. Това не означава, че се отказваш или си мързелив. Просто събираш сили за по-голямата крачка. Всичко в живота е баланс.

✨Да грешиш не те прави глупав. Прости си за това, че преди не си знаел нещата, които знаеш сега. Човешко е. Всеки ден се учим на себе си.

✨Не слушай думите, наблюдавай действията. Те говорят по-силно.

✨Приеми, че понякога ти ще си лошият в нечия история. Това не те прави лош човек, прави те човек. Душата знае най-добре от какво има нужда - кога да получи рана и кога лек.

✨Никой никога няма да те разбере, така както ти разбираш себе си. Не търси съвет отвън, питай теб - вътрешно вече знаеш отговора.

✨Ти си отговорен за своя живот. Ако знаеш какво те прави щастлив, прави го по-често.

Силвия Крумова

[keeptolking]

ДОРИ И НАЙ-ПОТИСНАТАТА ЖЕНА ВОДИ ТАЕН ЖИВОТ СЪС СКРИТИ МИСЛИ И ЧУВСТВА, КОИТО СА БУЙНИ И ДИВИ, С ДРУГИ ДУМИ ЕСТЕСТВЕНИ! Архетипът на Дивата жена може да се изрази като могъщ психологически характер „инстинктивна природа”, но силата, която се крие зад нея, е Дивата жена. Тези думи „дива” и „жена”, карат жените да си спомнят кои са и защо са създадени. Те са метафора на огъня, който пламти във всички жени. Те олицетворяват сила, без която жените не могат да живеят. Когато са изгубили дивата жена в себе си, но после са я преоткрили, жените завинаги остават с нея. Когато са си я върнали, те се борят със зъби и нокти, за да я запазят, защото с нея разцъфтява живота им, техните отношения придобиват смисъл, дълбочина и здравина, отново се установяват циклите на сексуалност, градивност, работа и игра, те вече не са жертви на хищници. Те инстинктивно разбират кога нещата трябва да се прекратят и кога да продължат - те знаят кога да си отидат и кога да останат. Събудената дива жена се стреми да разкъса оковите. За щастие, колкото и пъти да я мачкат, тя отново се изправя. Колкото и пъти да я забраняват, тъпчат, осакатяват, давят и изтезават, колкото и пъти да я обявяват за опасна, настървена, луда и други унижения, тя е еманация на висша ценност и дори най-сдържаната, най-умерената жена пази в душата си тайно място за дивата. Дори най-потиснатата жена води таен живот със скрити мисли и чувства, които са буйни и диви, с други думи - естествени. Дори най-угнетената жена брани дивата си същност, защото интуитивно знае, че някой ден ще се появи вратичка, възможност и тя ще успее да избяга. Ако използвам типично женски език, това са: чувство на необичайна изчерпаност, умора, слабост, угнетеност, объркване, апатия, сякаш са ви запушили устата, сякаш са ви сложили намордник. Чувство на страх, колебание или слабост, липса на вдъхновение и жизнерадост, одухотвореност, смисъл, срам и хроничен гняв, непостоянство, сухота, отсъствие на творческа нагласа, стеснен кръгозор, лудост. Чувство на безсилие, постоянни съмнения, липса на целеустременост, инертност, неувереност, неспособност да установиш собствените си възможности. Жената не следва собственото си темпо, срамува се, чувства се откъсната, дълбоко е потънала в домакинските задължения, интелектуалните занимания, работата или инерцията, защото това са най- сигурните убежища за онези, които са загубили своите инстинкти. Тя се бои от самостоятелността, бои се да потърси наставник, майка, баща, бои се да покаже недовършената си работа, преди да я е превърнала в шедьовър, бои се да се грижи за други, робува на авторитети, губи енергията си пред творчески проекти, трепери, чувства се унизена, изпитва гняв, вцепенение и тревога. Страхува се да ухапе, когато не ѝ остава нищо друго, страхува се от новото, страхува се да изправи глава, да проговори, да критикува, стомахът ѝ постоянно е свит, прекъсва изреченията си по средата, заеква, става прекалено отстъпчива или отмъстителна. Страх я е да спре, страх я е да действа, непрекъснато брои до три и никога не започва нищо, има комплекс за малоценност, изпитва двойствени чувства, колебае се, макар да е напълно способна да изпълни функцията си. Тези нарушения не са болест на конкретна епоха или век, а се превръщат в епидемия там, където жените са потиснати, където дивата природа е хваната в капан. Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот. Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена. Да се докоснеш до инстинктивната природа, не означава да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното - бяло, изтокът - запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не означава да изгубиш социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата природа лежи в нейната основа. Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя полза, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство. С��що като във всички изкуства, тя е в душата, а не в главата. Тя може да проследява и тича, да зове и отблъсква. Може да усеща, крие и обича. Тя е интуитивна, типична и нормативна. Тя е същностна за женската психика и душевно здраве. Тогава какво компрометира Дивата жена? От гледна точка и на архетипната психология, и на древните традиции тя е женската душа. Ала има още нещо - тя е източникът на женствеността. Тя е всичко инстинктивно, идващо от видимите и невидимите светове - тя е основата. Ние получаваме от нея сияйна клетка, която съдържа инстинкта и познанието, необходими ни за нашия живот. „...Тя е силата Живот/Смърт/Живот, тя е инкубаторът. Тя е интуиция, тя е прозорлива, тя е добра слушателка, тя е вярно сърце. Тя насърчава хората да останат многоезични, да помнят езика на мечтите, страстите и поезията.

Клариса Естес