#откритие

[etgroupbg]

Открийте мощността и прецизността на Pinpointer MI-6, водещата марка на XP. Това устройство предлага безпроблемна безжична комуникация с детекторите XP DEUS II, DEUS и ORX, което ви дава пълен контрол и гъвкавост при настройване на чувствителността и избор на звукови тонове. Можете също така да локализирате устройството дори когато е изключено и да показвате детайлни диаграми на местоположението на вашия дистанционен управляващ уред. Насладете се на 2 години гаранция и технология, произведена във Франция, за ненадминато търсене.

🌐 Нашият официален уебсайт: https://eurotechnology-group.com

WhatsApp: https://wa.link/nzn28m

#откритие #съкровища #металотърсач #френска_технология #XP #Pinpointer_MI_6

[purple-little-fairy]

Какво неочаквано откритие... Когато правиш нещо за себе си, то това ти придава сили...

~ Стивън Кинг

[gostivarpress]

Музиката може да поттикне побрз раст и развој на растенијата

Изложувањето на растенијата на монотон звук ја стимулира активноста на габите, коишто пак, може да поттикнат побрз развој на растенијата, покажува ново истражување. Наодите на Универзитетот „Флиндерс“ во Аделаида, Австралија, се објавени во списанието „Бајолоџи летерс“ (Biology Letters). Ова откритие оди во насока на потврда на можноста дека музиката може да биде корисна за побрз раст на…

[vprki]

Животът на другите през обектива на Джесика Ланг

„Случайността е мястото, където Бог се подписва с псевдоним!“, така американският писател Том Робинс определя онези необясними моменти в живота, когато всички елементи се напасват по начин, че да стане неизбежното. Това се случва на няколко пъти в житейската одисея на актрисата Джесика Ланг,за да я отведе до визуалния език, който владее до съвършенство – този на фотографията.

В това ще се уверят всички, които разгледат над 130-те фотографии, включени в изложбата „Джесика Ланг Фотографии“, с което фондация „МУЗИС“ и нейният двигател Гергана Мудова отбелязват 16-ото издание на престижната инициатива, благодарение на която арт почитателите успяха да видят изложби на Сандро Милър, Мери Елън Марк, Вивиан Майер, Хари Бенсън и ��аян Макгинли. 

Написа за „въпреки.com” Краси Генова, журналист с дългогодишен опит в областта на културата и изкуството, за ретроспективната фотоизложба на актрисата в Националната галерия, Двореца в рамките на платформата “Майстори на фотографията.

Джесика Ланг

75-годишната актриса пристигна в София за три дни от Мюнхен, където ѝ бе връчена награда за цялостно творчество в рамките на Мюнхенския филмов фестивал, а два дни преди Джесика в столицата пристигна и нейният галерист Хауърд Грийнбърг, легендарна фигура във фотографските среди в Ню Йорк, а и по целия свят. През 2008 година той представя в града на голямата ябълка първата самостоятелна изложба на актрисата.

 На срещата с българската публика ден след откриването на изложбата ѝ в София, Грийнбърг разказа как Джесика и малката ѝ дъщеря влезли, за да разгледат експозицията на Доротея Ланг, показвана в галерията, и останали да си поговорят. Впечатлен Грийнбърг поканил актрисата на специален разговор, по време на който разгледал фотографиите ѝ и веднага решил да организира първата ѝ изложба в Ню Йорк.

Джесика Ланг, Гергана Мудова и Хауърд Грийнбърг

За пробива си във фотографията актрисата върна лентата назад във времето, като си припомни, че сякаш съдбата е имала пръст в това развитие на нещата. Била приета в университета в Минесота, но няколко точки не ѝ достигнали, за да се занимава с изкуство и се наложило да посещава специалността фотография. Там се запознала с Дани Лайън и Робърт Франк, както и с първия си съпруг, испанския фотограф Пако Гранде. Предприели голяма обиколка из Европа в търсене на интересни фотографски сюжети и няколко месеца живели в Париж, след което се върнали в Ню Йорк и отново случайността отвела Джесика, сравнително успешен модел, на прослушването за ролята на красавица, която да се снима във филма „Кинг Конг“ (1976 г.). За същата роля на кастинга се явила и Мерил Стрийп, но продуцентът Дино де Лаурентис избухнал :“В никакъв случай, тя е много обикновена!“ и ангажирал Ланг.

Минесота, 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк

На срещата с българската публика, актрисата призна, че главен виновник за фотографската ѝ кариера е нейният партньор, покойният актьор, драматург и писател Сам Шепърд, който бил на снимки в Германия  в средата на 80-те години и като се върнал я изненадал с фотографска камера „Лайка“. Започнала да снима най-напред двете им деца и първородната си дъщеря Шура, родена от връзката ѝ с Михаил Баришников. Скоро открила, че когато прекарва време в тъмната стаичка, използвана за лаборатория, времето сякаш спирало. Интимността и съзерцанието, така не типични за всекидневието ѝ на филмова и театрална актриса, компенсирали вроденото ѝ любопитство да търси интересни герои и сюжети.

От изложбата

Импровизираната игра на въпроси и отговори, с която започна срещата в Балната зала на Двореца, между Джесика Ланг и галериста Хауърд Грийнбърг зарадва над 150-те почитатели на актрисата. Някои от тях не бяха и чували за голямата страст на актрисата – фотографията и споделиха, че  това е голямо откритие за тях и се радват, че в България пристигат не само 130-те ѝ фотографии, но и самата тя. Грийнбърг пък дистанцира онова, което се смята типично за Ланг и нейното фотографско око от самотата, която сякаш пропива снимките. Според него, състоянието на съзерцание, на присъствие във фотографиите не е самота, а уединение.

Вдъхновена от Анри Картие – Бресон и неговата идея, че дори уловеният момент във фотографията е вече минало, Джесика съзира в това достойна алтернатива на забързания ритъм на снимачната площадка. Там, където човек винаги изчаква я оператора, я режисьора, колегата си или нанасянето на грим. Ритъмът във фотографията я вдъхновява да се впусне все по-сериозно в намирането на интересни герои и истории. Благодарение на добрите оператори, с които я среща киното, научава и тънкостите на работата със светлината. По време на срещата спомена името на любимия оператор на Ингмар Бергман – Свен Нюквист, с когото работи на снимачната площадка на филма на Боб Рафълсън „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1981 г), който ѝ издава много от тайните на светлината.

От изложбата

На финала на разговора сподели, че навлизането на изкуствения интелект във фотографията, и въобще в света на изкуството, е опасна работа. „Съвсем скоро има шанс да си създават актьори и актриси, с които да правят цели представления или ще снимат филми. Тогава няма да има нужда от нас, актьорите!“, коментира тя.

Само един бърз преглед на филмографията ѝ, обаче подсказва, че това е напълно невъзможно, а към експозицията „Джесика Ланг Фотографии“ гарантирано ще се връщате поне няколко пъти до 29-и септември. Защото със сигурност там е един от най-докосващите псевдоними на Бог (за да направим препратка отново към брилянтната книга на Том Робинс  - „Бърни кълвача“).

Текст: Краси Генова

Джесика Ланг portrait© Manuel Outumuro

Родена и израснала в Клокет, Джесика Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“, „Сивите градини“, „Ах, този джаз“, Музикална кутия“ и други. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“ (за най-добра поддържаща роля в „Тутси“, 1982, и за най-добра женска роля в „Синьо небе“, 1994), три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“.

Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Моск��а (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия  (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в  Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и други.

Ню Орлиънс 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк

Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд (1943-2017), който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019). ≈

„въпреки.com”

Снимки: © Джесика Ланг/ галерия Хауърд Грийбърг, Национална галерия / Борислав Чернев

[elinorvbg]

Разни впечатления от "The Case Study of Vanitas/Vanitas no Carte" (2-ра част) - Вампирите и света

Тук ��т��ово напомням, че ще има СПОЙЛЕРИ, така че отново сте предупредени, уважаеми случайни читатели!

А-хъм! Както споменах в предната публикация със същото име, говорим за въображаемия свят през 19-ти век, който си има своя собствена шантава предистория. Според историята някога света бил съвсем обикновен, такъв какъвто го познаваме. Във времената на големите открития на човечеството един алхимик, познат като Парацелз, направил забележително откритие – теорията за Световната формула. Според него отвъд видимото на нашия свят се крие огромна мрежа от структури, която Парацелз нарекъл „формула“. Всъщност всичко в света било изградено от формули. Тогава се зародила една идея: Ако е възможно формулата на света да бъде пренаписана, то би следвало, че целият свят може да бъде спасен от нещастие и страдания като бедност, глад и войни. Така човечеството би направило скок в развитието си и постигането на щастие. След това Парацелз започнал своето търсене на начин да достигне формулата на света. След време дори постигнал успех и провел първият си експеримент, докосвайки непознатото… без дори да подозира какви биха могли да бъдат последствията.

И тогава, както можем да предположим, станало страшно! В целия свят избухнала вълна от природни катаклизми и аномалии. Но евентуално те утихнали и хората станали свидетели на последствията, оставени след тях. Пред очите на всички се разкрили невиждани досега явления – странни луминесцентни растения, минерали с невероятни свойств�� и човекоподобни създания с червени очи. И всички те изглеждали като дошли от друг, различен свят.

Да… можем да предположим, че въпросните червенооки хуманоиди са вампирите. Те от друга страна са интересни същества. Макар много да приличат на познатото на всички ни клише „Чудовища, жадуващи за човешка кръв и смърт!“, всъщност не са чак толкова свирепи. В действителност вампирите в „The Case Study of Vanitas“ много приличат на обикновените хора по всички аспекти – начин на живот, поведение, култура. Даже живеят в мир с човешкия вид и не търсят надмощие. Освен това през повечето време вампирите пребивават в свой собствен свят, който много прилича на алтернативен свят на човешкия.

Охо-о-о! Тук забелязвам интересна връзка със съвременните теории за съществуване на паралелни светове на Земята. Г-н Алхимикът май е пробил без да иска дупка във времето и пространството, струва ми се!

Тук не мога да не направя аналогия с „Pandora Hearts”, предишната творба на авторката на „The Case Study of Vanitas“. Който я е чел до края, знае за какво говоря! :3

Без да изпадаме в повече подробности за това, ще продължим с една уникална черта на вампирите тук – Всеки един от тях се ражда с уникално, „истинско“ име, вградено в телата и душите им. Ако истинското име на даден вампир бъде разкрито, всеки който го знае ще разполага с достъп до формулата на съответния вампир. С други думи може да му влияе по всякакви начини, добри или лоши. И разбира се, затова всеки вампир ревностно си пази истинското име от чужди очи и уши.

М-да... тук се досещам за една загадка - Дали вампирите са интелигентаната раса на алтернативния свят, с който човешкият свят е свързан в историята? Или са обикновени хора, пострадали от аномалиите, настъпили след намесата на Парацелз в далечното минало, в резултат на което човешката им формула е била пренаписана?

Така и не е изяснено до ден днешен (последната глава, излязла на бял свят засега е 57-ма).

[iso91]

Как летят самолетите?

Как летят самолетите?

Как лети самолетът? Безопасен ли е самолетът? Отговорихме на най-често задаваните въпроси вместо вас. Въпреки че самолетите, може би едно от най-важните изобретения на човечеството, са еволюирали много пъти от миналото до настоящето, логиката на летенето е същата. Но как летят големите самолети? Беше сред въпросите, задавани от мнозина. И така, как лети самолет? Безопасен ли е самолетът? Нека да разгледаме по-отблизо.

Как лети самолет?

Накратко, самолетите летят според закона на физиката. Докато самолетът държи самолета във въздуха с крилата, се гарантира, че самолетът лети чрез създаване на компресия между движещата се напред сила и въздуха. Въздухът, задържан под крилата, създава течение, което позволява на самолета да лети. Как самолетите летят без да се разбиват? Този въпрос също е задаван много пъти от хората. Накратко, самолетите, летящи според законите на физиката, са откритие на науката. Безопасен ли е самолетът? Шансовете да загинете в самолетна катастрофа са 1 към 11 милиона. Толкова много, че самолетът се състои от много безопасни конструкции и преминава много тестове за безопасност. Макар да изглежда като чудо, че огромната купчина желязо е във въздуха, фактът, че почти няма инциденти, показва, че самолетите с�� доста безопасни. Да, самолетите са много безопасно средство за придвижване. За съжаление не може да се каже, че е 100% безопасно. Всъщност нищо не може да се каже, че е 100% безопасно в днешно време. Друг любопитен въпрос е защо самолетите не са направени от черни кутии?Сигурно сте чували много пъти, че самолетите са безопасни, но ако знаете, че самолетите не са направени от черни кутии, ако черните кутии са толкова здрави, тогава защо самолетите не са направени от материали за черни кутии? Можете ли да се сетите и за въпроса? Накратко, черните кутии също могат да бъдат повредени. Самолетите се опитват да бъдат проектирани да не падат повече, отколкото да се подготвят за падане. Обикновено има по-голяма вероятност самолетите да се разбият по време на кацане и излитане, но е по-малко вероятно да се разбият във въздуха. Дори ако самолет с 2 или дори 4 двигателя се повреди във въздуха, самолетът може успешно да кацне на пистата. Как да преодолеем страха от летене? Никога не сте пътували със самолет и ако за първи път пътувате със самолет, вероятно ще имате безпокойство по време на полет. Всъщност, ако го погледнем, това е нещо много естествено. Защото ще опитате превозно средство за първи път и за разлика от нормалното ще бъдете във въздуха, а не на земята. Това обаче не е страхът от летене, който изпитвате, а всъщност се проявява като фобия. За да има страх, трябва да има заплаха. Но тъй като самолетът е доста безопасен, той не представлява голяма заплаха. Ако имате фобия от летене, можете да отидете на психиатър или психолог и да разрешите тази ситуация. Някои хора дори предприемат истинско пътуване, като участват в летателни симулатори и преодоляват страха си от летене. Освен това авиокомпаниите имат обучения, които да ви помогнат да преодолеете страха си от летене. Как летят самолетите в това съдържание, безопасен ли е самолетът? Отговорихме на въпроси като Какво мислите по тази тема? Не забравяйте да споделите мнението си с нас в секцията за коментари по-долу. Read the full article

[little-things-for-your-soul]

Постоянство

Постоянство - нищо не може да го замени. Талантът няма - има много неуспели хора с талант Гениалността няма - невъзнаградената гениалност е клише Образованието няма - светът е пълен с образовани глупаци Постоянство и решителност са много силни неща Покажете, че нищо не може да ви победи Че сте спокойни, здрави... и с постоянен прилив на енергия. Ако се опитате всеки ден да ги постигнете... резултатите ще бъдат очевидни. Може да ви прозвучи магическо.. вие сами градите бъдещето си. Най-голямото откритие на моето поколение е.. че хората могат да променят живота си като променят своята умствена нагласа.

[etgroupbg]

Търсите ли металотърсач, който комбинира напреднала технология с висока ефективност? Запознайте се с Minelab Vanquish 540 Pro. Този уред е оборудван с водещата технология Multi-IQ, която му позволява да работи едновременно на три различни честоти, осигурявайки точно и дълбоко търсене до един метър под земята.

С тригодишна гаранция и австралийски произход, Vanquish 540 Pro е перфектният избор за тези, които търсят прецизност и високо качество в уредите за откриване на метали.

🌐 Официалният ни уебсайт:

WhatsApp:

#Металотърсач #Технология #MinelabVanquish540Pro #Minelab #Откритие #Австралия #Гаранция #MultiIQ

[purple-little-fairy]

ТРЕСАВИЩЕТО

В началото на 20-ти век шотландски фермер се прибирал към дома. Минавайки покрай едно блато, чул вик за помощ. Фермерът тръгнал по посока на гласа и видял момче, опитващо се да излезе от тресавището. Той бързо отсякъл един дебел клон и го протегнал към детето. Когато излязло, то дълго време продължило да трепери и да плаче от преживения стрес.

– Ела с мен у дома – предложил фермерът. – Ще пийнеш нещо топло, ще се успокоиш и като се почувстваш по-добре, ще си тръгнеш.

– Не, трябва веднага да си вървя – поклатило глава момчето. – Баща ми ме чака. Сигурно вече е много притеснен.

То благодарило на своя спасител и си тръгнало.

На сутринта фермерът видял, че към къщата му идва карета, впрегната с породисти коне. От нея слязъл добре облечен джентълмен и попитал:

– Вие ли сте спасили вчера живота на моя син?

– Да, аз – отвърнал фермерът.

– Какво ви дължа?

– Но моля ви се, господине, нищо не ми дължите. Постъпих така, както би постъпил всеки човек.

– Аз съм ви изключително признателен за това, но все пак искам да ви се отблагодаря по някакъв начин. Назовете някаква сума и тя ще бъде ваша – настоявал посетителят.

– Не. Този разговор приключи – категоричен бил домакинът и се обърнал да влезе в дома си.

В този момент на верандата се показал синът на фермера.

– Това вашият син ли е? – попитал гостът.

– Да – с гордост отвърнал фермерът.

– Ето какво ви предлагам. Аз ще взема сина ви със себе си в Лондон и ще платя образованието му. Ако той е толкова умен и благороден, колкото баща си, тогава нито вие, нито аз ще съжаляваме за това решение.

Минали няколко години. Синът на фермера завършил училище, после продължил образованието си в медицински университет и не след дълго името му станало известно по целия свят. Това бил Александър Флеминг, откривателят на пеницилина.

Един ден в лондонска клиника постъпил с тежка форма на възпаление на белите дробове синът на неговия благодетел. И животът му бил спасен, благодарение на новото откритие – пеницилина.

Името на щедрия джентълмен, който дал образование на Флеминг, било Рандолф Чърчил – бащата на Уинстън Чърчил.

��азват, че министър-председателят на Англия често споменавал фразата:

Всичко, направеното от теб, рано или късно се връща пак при теб.

[gostivarpress]

Откриен нов вид отровна медуза – има 24 очи!

Научниците од Универзитетот во Хонг Конг објавија дека откриле нов вид медуза во природниот резерват Маи По, што е прво откритие на отровен вид во кинеските води, пишува Дејли Маил. Баптистичкиот универзитет (HKBU) со Светскиот фонд за дивиот свет во Хонг Конг (WWF HK), Океанскиот парк во Хонг Конг и Универзитетот во Манчестер објавија дека заеднички тим собрал примероци од медузи во текот на…

[vprki]

Папа Франциск на Венецианското биенале: Изкуството е град-убежище за хуманност

Комисарят на Българския павилион на 60-ото Биенале на изкуствата във Венеция Надежда Джакова беше сред малцината специално поканена от Ватикана да се срещне с Папа Франциск при неговото посещение на най-големия форум за съвременно изкуство. Тя беше заедно с  един от авторите на проекта “Съседите” - Лилия Топузова, доктор по история и изследовател на комунистическите режими.

Това е исторически момент за Римокатолическия свят, защото папа Франциск е първият папа, посетил Венецианското биенале. Това е и първото му излизане извън Рим след септември миналата година и се следи с огромен интерес. Както съобщава Ватиканският дикастер за култура и образование, визитата на папата е еднодневна и включва както разглеждане на международна изложба на изкуството La Biennale di Venezia 2024, така и посещение в павилиона на Светия престол и изложбата в бившия манастир, сега женски затвор - “Джудека” (Giudecca), намиращ срещу българския павилион.

“Джудека” (Giudecca)

Озаглавен „С моите очи“, павилионът на Ватикана е посветен на темата за човешките права и хората, живеещи в периферията на обществото. Кураторите Киара Паризи и Бруно Расин са поканили 10 различни художници, които в творбите си разглеждат всекидневния живот на затворниците.

Инсталацията се стреми да привлече вниманието на света към игнорираните, по една или друга причина, и същевременно да насърчи културния диалог. Павилионът на Светия престол приканва зрителя да приеме думите на папа Франциск буквално, тъй като той кани всеки да погледне другите директно в очите, надниквайки отвъд социалния им статус, за да се срещне с тяхната човечност.

„С моите очи“, павилионът на Ватикана

Визитата „ясно демонстрира желанието на Църквата да консолидира плодотворен и близък диалог със света на изкуството и културата“, казва Киара Паризи, цитирана от АФП.

Папа Франциск покани на среща творци, чийто работи са в изследователското поле на правата на човека. Инсталацията на Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова интерпретира темата за посткомунистическата памет. „Съседите“ изследва премълчаните спомени на оцелели от политическо насилие от времето на социализма в България от 1945 до 1989 г. Използвайки  намерени предмети, видео и звуков дизайн, инсталацията предава  историите на онези, които са преживели българските лагери и затвори. /Повече за проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук./

Папа Франциск и Надежда Джакова

Тази среща е огромно признание за България и Българския павилион, на който имам честта да съм комисар, споделя Надежда Джакова и допълва: “Съседите” дава изказ на невидимите, анонимните, маргинализираните. Проектът визуализира спомена, придава му плътност, образ и звук, запечатващ се в паметта на зрителя. Нека видим и чуем тези истории, защото авторитарните режими от миналото застрашават и бъдещето ни.”

Папа Франциск и Лилия Топузова

“Изкуството е град-убежище за хуманност. Град, който не се подчинява на правилото на насилието и дискриминацията, за да създаде форми на човешка принадлежност, способни да разпознаване, включително, защита и прегръщане на всеки“, бяха думите, с които папа Франциск се обърна към артистите събрани в църквата “Ла Мадалена” на затвора “Джудека”. Папа прикани всички да си представят свят, в който никое човешко същество не се смята за непознат. "Светът има нужда от артисти. Художниците са част от света, но са призвани да го надхвърлят“, отправи послание той.

Папа Франциск на среща с участници на Венецианското биенале

Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г. е с мото „Чужденци навсякъде“ с куратор Адриано Петроза и продължава от 20 април до 24 ноември.

Припомняме, че Българският павилион предизвиква изключителен интерес от страна световните медии и е оценен от специалистите като едно от откритията на Венецианското биенале. “Най-голямото откритие беше малък павилион, на брега срещу Джудека, където артисти и историци са намерили начин да направят видима една скрита глава от миналото на България”. Пише в статията си посветена на 60-ото Биенале във Венеция Лора Къминг/Laura Cumming, една от най-влиятелните арт критици, обявена за критик на годината на Press Awards 2024.

Статията излезе само в the Observer & the Guardian само 2 дни след официалното откриване на българския павилион. Под заглавие за “Въоръжена охрана, репарации и животите на другите: Венецианското биенале 2024 –ревю”(Armed guards, reparations and the lives of others: Venice Biennale 2024 – review) арт редакторката, която беше сред първите посетили българският павилион в дните определени за предварително разглеждане, споделя своята интерпретация на Биеналето и дава препоръки за “задължителните” за посещение павилиони.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Още в подзаглавието на текста Лора Къминг откроява България, като казва, че 60-ото издание на Биеналето има по-малко блясък, повече тържественост и загриженост, с откровени творби от Ниг��рия, България и глобалния юг, отговарящи на провокативното подзаглавие на фестивала “Чужденци навсякъде”.

Германският павилион не случайно показва израелската художничка Яел Бартана, подчертавайки, че художниците едва ли са синоним на нации, както и родения в Германия Ерсан Монтаг. “Германия завинаги преглежда собственото си минало с натрапчиво самосъзнание”, отбелязва авторката.

За българския павилион с комисар д-р Надежда Джакова, в който е експонирана творбата на Красимира Буцева, Джулиян Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров - “Съседите”, тя казва че е нейното голямо откритие: “Сцената е полутъмна къща от очукани столове, легла с извадени чекмеджета и стари шкафове, чиито чекмеджета са пълни с пръст и лишеи, сякаш външното някак си е влязло вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят периодично по мебелите, от които спорадично се излъчват гласове. Сам ли си ги активирал по някакъв начин?

В Българския павилион на Венецианското биенале

Това, което чувате, е свидетелството на последните оцелели от комунистически лагер за принудителен труд на български остров, затворен едва през 1989 година. Всяка пауза, всяка дума и дъх са абсолютно жизненоважни. Вие сте интимно въвлечени в познанието за всичко това чрез материалната сцена около вас – аромата и докосването на всеки предмет, напъването да чуете всеки тих глас, променящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история.” Така Лора Къминг поставя България сред 10-те  задължителни павилиона, заедно с този на Египет, Япония, Великобритания и други.Проектът е определен като “вълнуващи разкрития за историята на страната от комунистическата епоха, предадени чрез мебелите в типичен ��ългарски дом”.

По думите ѝ 60-ото издание на Венецианското биенале е тържествено, загрижено, от време на време дидактично. Олигарсите и техните мега яхти с цвят на борш отдавна са изчезнали, заедно с очевидното богатство и посещенията на знаменитости – намалени от война, пандемия, строги икономии в духа на времето. Живите художници (и много от мъртвите, представени в огромния централен павилион) са заети с колониализма, миграцията, правата на различните и коренното население, климатичната криза и реституцията на предмети от предците.

В  списание Galerie авторитетният френски арт критик Каролин Ру нарежда българския павилион на пето място сред шестте най-забележителни от  Биеналето на изкуствата във Венеция, които ценителите не бива да пропускат.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Списанието Galerie е основано през 2016 година от Hudson Publishing LLC. Адресирано към читатели с трайни интереси в изкуството и дизайна, то излиза пет пъти годишно. Целта му е да информира и вдъхновява като представя само най-доброто от двете направления в световен мащаб. Както и да запознава културната общественост със завладяващи творчески таланти и  интригуващи арт дестинации. Galerie се предлага в обекти на Hudson News по целия свят, както и в избрани павилиони за вестници, частни авиационни терминали и на водещи събития за изкуство и дизайн.

В материала си Каролин Ру изброява дост��йнствата на павилионите, които са ѝ направили впечатление: на САЩ, Япония, Канада, Бенин, България и Нигерия. Ето какво пише известната авторка за инсталацията, сътворена от Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шекерян с куратор Васил Владимиров:

На откриването на Българския павилион на венецианското биенале от ляво на дясно: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова, Надежда Джакова и Васил Владимиров

„През комунистическата епоха 1945-1989 година хора изчезват в България всеки ден, арестувани по подозрение за инакомислие и дори за малко по-необичайно поведение, те са отвеждани в ужасяващи работни лагери. „Там шест или седем души умираха всеки ден“, спомня си глас. В сграда близо до моста Академия, кураторът Васил Владимиров е пресъздал набор от домашни интериори - български дом от времето на комунизма, където истинските спомени за преживените ужаси се предават чрез високоговорители. Гласовете са на оцелели или на хора, изгубили близки.  Кафявите мебели, сламените дюшеци и оскъдните бюфети на скромния български бит от онова време създават у посетителите тъжно, но вълнуващо преживяване. Инсталацията дава на мнозина достъп до част от иначе непознатата история. Тишината е нарушена“, завършва разказа си за българския проект „Съседите“ Каролин Ру в авторитетното списание за изкуство Galerie.

В Българския павилион на Венецианското биенале

Българският павилион може да бъде разгледан до 24 ноември в зала “Тициан” на Цент��р за култура “Дон Орионе”.≈

„въпреки.com”

Снимки: Фотокредит: © VaticanMedia, Стефан Марков и архив

[brandnewbuilders-blog]

[keeptolking]

Влюбените мъже са красиви, мъжете, които могат да обичат са красиви. Мъжете, когато са влюбени чувстват, тази, която обичат. Болката му е тяхна болка, страховете му са страховете им, усмивките му са усмивките им и сълзите му са капки, които изсъхват в собствените ти ръце. Когато мъжете са влюбени, те знаят как да слушат. Те слушат жена си дори когато думите ѝ болят, когато причиняват болка и малко меланхолия и ги карат да плачат. Мъжете, които знаят как да обичат, умират за миризмата на кожата ѝ и чувстват атака от вълнение веднага да я вкус��т, помиришат, да я видят. Те знаят как да оценят всеки един инч от нея, знаят как да опитват, докосват, целуват. Влюбените мъже откриват всеки ден колко красива е жена им, във всеки жест, който прави, дори и в ежедневните. Всеки ден е сладко, ново, откритие за красота ѝ. Те могат да я накарат да разбере колко е красива, дават й да разбере, че за тях тя е единствената на света дори, когато е рошава. Мъжете, които знаят как да обичат, никога не приемат за даденост думите ′′ Обичам те ". Те знаят как да живеят в нейния свят, дори и да не могат да го разберат. Те се нараняват от това, което не им харесва, но осъзнават, че болката е поносима и всичко може да дадат за нея и осъзнават, че този свят не е толкова различен в края на краищата. Те ѝ дават цялото си време, дават ѝ подкрепата си, когато той не може да бъде близо, дават доверие и вярност и сърце си. Дават ѝ душата си, влюбените мъже. Мъжете, които умеят да обичат, винаги успяват да покажат, че присъстват, с ласка, която не може да ги смути и с целувка, когато искат да те накарат да разбереш, че съществуват. Те могат да докажат, че жената, която обичат е тяхната опора. Влюбени мъже те карат да чувстваш, че присъствието им е поезия и любов, желание и закрила. Те карат жената си да се чувства важна, когато се чувстват наистина обичани и се отплащат с цялата любов, която имат. Мъжете, които знаят как да обичат, се чувстват по-добре мъже, защото знаят, че да обичаш не е лесно. Те се чувстват по-добре, когато могат да направят своята жена щастлива. Чувстват се мъже, защото когато се влюбят, са успели да разберат тази, която обичат. Влюбените мъже се чувстват пълноценни с любовта, която имат, нямат нужда да гледат другите защото, когато са влюбени, всяка друга е незначителна. Винаги имат нужда да я чуят и правят всичко, за да я видят. Опитват се да останат будни в леглото, когато говорят с нея и искат да я събудят, когато тя първа заспива, но не го правят, дори само тези нощи, в които не могат да спят, защото искат да я чуят отново и отново. Влюбените мъже могат да плачат, да знаете. Плачат за нея. Дори и да не го показват и да не го казват от страх, че все още изглеждат като деца, въпреки възрастта си. В крайна сметка има ли влюбени мъже или не? И колко красиви са влюбени мъжете, колко красиви са мъжете, които могат да обичат? - Неизвестен автор

[yaninikolov]

Учени с откритие за стареенето: Образованието удължава живота

Учени с откритие за стареенето: Образованието удължава живота