#Национална галерия
Explore tagged Tumblr posts
Text
Изложбата на Бистра Льошевалие е за доброто, което ще победи, Въпреки
Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автор�� от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие /на снимката/ е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.Написа за „въпреки.com” изкуствоведката и куратор на изложбата Яна Братанова.
Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите ѝ композиции – „Полет на птици“ (1964), емблематичната серия „Прозорци“ („Блокиран прозорец“, „Изгорял прозорец“, „Бял прозорец“) и „Болни столове“ от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.
"Изгорели прозорци"
Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и други с помощта, на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми.
"След"
В Националната галерия пристигаха знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Fonds de dotation„Enseigne des Oudin“ в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Скулптурните форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова „ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата“, за което авторката пише в текста си „Синята планета“.
Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 1944 баща ѝ изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като ѝ е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща ѝ да се върне и да види скулптурите ѝ, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.
Бистра Льошевалие ателието си
От средата на 1960-те се установява във Франция, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства.. Изявите ѝ не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Уден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.
През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция); фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Fonds de dotation „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция); галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария); колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония); колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и други.
От ляво на дясно: Яра Бубнова, Ален Уден, Бистра Льошевалие и Яна Братанова на откриването на изложбата в Националната галерия, Квадрат 500
По време на официалното откриване на ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие (16 юли 2024, Квадрат 500) – г-н Ален Уден обяви щедро дарение на Националната галерия от Enseigne des Oudin, Fonds de Dotation, Париж. Дарението включва пет емблематични творби на Бистра Льошевалие, представени в София: „Изгорял прозорец“ (1976) – най-ранният от серията „Прозорци“, „Блокиран прозорец“ (1978), „Болни столове“ (1979), голямоформатната „Рисунка“ (2018) и скулптурната композиция „Ембриони“ (2000).
"Болни столове"
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт, България и УниКредит Булбанк АД.
Очаква се издание на Националната галерия към изложбата с текстове от Ален Уден, Ярослава Бубнова, текст и интервю на Яна Братанова с Бистра Льошевалие. Споделяме кратък цитат от интервюто, което предстои да бъде публикувано в изданието на Националната галерия към изложбата. На въпроса за усещането на Бистра Льошевалие от първата ѝ ретроспективна изложба в страната, художничката отговори:
“Направих инсталацията „След“. Тя е това, което ме вълнува и тревожи в момента. Ако се вгледате в шестнадесетте скулптури, ще забележите, че във всяка има една и съща форма, но видоизменена. Това влиза в идеята ми. Ние, жителите на планетата, сме много различни, но си приличаме. От там идва моята мечта за единство.Сега гледам отдалече изложбата. Тя е интересна. Получих много хубави отзиви и снимки.
Образователна програма за деца на Националната галерия в изложбата на Бистра Льошевалие
Най ме развълнуваха децата. Може би те ще осъществят моята мечта за Синята Планета!”
(от интервю на Яна Братанова с Бистра Льошевалие, Париж, 29 август 2024)
Не пропускайте срещата-разговор посветена на Бистра Льошевалие, в присъствието на авторката, която ще се състои на 11 октомври (петък) от 18.00 часа в Квадрат 500 –дни преди приключването на изложбата „Бистра Льошевалие. Ретроспектива“ в Националната галерия.
Текст: Яна Братанова
"Времето е спряно"
Кураторката предостави на „въпреки.com” есето на Бистра Льошевалие „Синята Планета“, за което ѝ благодарим.
СИНЯТА ПЛАНЕТА
През 1975, след един сън, в който аз бях затворена в едно място със запушени прозорци, започнах серията “Прозорци”.
За да реализирам тази затвореност, липса на свобода и светлина, си послужих с този толкова популярен архитектурен елемент, какъвто е прозорецът. Елемент, който носи много символи и също е пряката връзка на човека с голямото пространство – вселената. Вселената винаги ме привлича с необятността си и желанието на човека да проникне все по-далече.
Прозорците аз ги запуших, рязах и горях, за да се почувствам освободена и да полетя във вселената.
Желанието ми да се приближа до нея и от невидима да я направя осезаема, видима като в произведението “Спряло време”, сериите “Черна материя ”, “Черна дупка” и “Италия”.
От изложбата
През 2020 трябваше да правя изложба в галерия „Структура“. Бях проектирала и бях започнала да ги реализирам при Марин Марков – три машини, с които исках да полетя във Вселената.
Сега видях рисунките и си помислих колко съм била весела, за да измисля подобни машини. Изложбата беше анулирана поради Covid 19.
Моето мислене се промени и аз останах на Земята.
А днес още повече. Сега, когато гледам през про��ореца, аз не виждам звездите и слънцето, а разрухата, войната и смъртта.
Къде е човекът, когото величаех, който направи толкова открития и подобри и улесни живота ни?
От изложбата
Как е възможно този същият човек да открие как да руши това, което е създал и да убива близките си?!
Оставам без думи, без глас.
Все пак не мога да мисля, че всичко ще бъде разрушено и всичко ще умре.
Енергията не умира и добрият разум ще победи.
Инсталацията “След” е символ на бъдещето.
Белите форми, които излизат над разрухата, са това ново светло.
Образователна програма за деца на Националната галерия в изложбата на Бистра Льошевалие
Имам една мечта, за едно време, когато няма да има европейци, американци, китайци и всички други и че всички ще бъдем едно.
Жители на Синята планета!
Париж, 30 май 2024
Bistra
И да напомним, че изложбата на Бистра Льошевалие в Националната галерия Квадрат 500 продължава до 20 октомври. Потопете се в нейния свят, за да не съжалявате, че сте пропуснали нещо важно в живота си! ≈
От изложбата
P.S. на „въпреки.com”: при откриването на изложбата на Бистра Льошевалие в Националната галерия Квадрат 500 в неформален разговор изкуствоведката Мария Василева, създател и собственик на галерия „Структура“ сподели, че в разговор в Париж с художничката тя е изразила желание да реализират нейна експозиция, не състояла се поради пандемичната ситуация с Covid-19. Тогава Мария ѝ казала, че тази първа нейна изложба в България трябва да е в Националната галерия…
Снимки: Стефан Марков и архив на Националната галерия
0 notes
Text
Фондация Ценности представя неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг в Двореца
Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в ДворецаИзложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, ще бъде открита на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия.Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в ДворецаНякогашният…
View On WordPress
0 notes
Text
instagram
Sofia, Bulgaria - National Art Gallery (09/2023) (Национална художествена галерия, Natsionalna hudozhestvena galeriya)
Sandro – Prince Alexander von Battenberg, a European Destiny
—— Camera : Canon EOS R6 mark ii Lens : Canon RF 16mm f/2.8 STM Edit : #madewithlightroom —— #nationalgallerybg #sofia #bulgarıa #art #artgallery
1 note
·
View note
Text
Художникът Калоян Иванов със самостоятелна изложба в галерия “Аросита”
До 17 февруари в галерия “Аросита” може да бъде разгледана самостоятелната изложба “Лучо фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата” на художника Калоян Иванов.
0 notes
Photo
Национална галерия Квадрат 500, София
Национална галерия „Квадрат 500“ отвори врати на 25 май 2015 г. Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея са показани близо 2000 произведения от колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.
0 notes
Text
„Фото момент“ с участието на 16 млади талантливи фотографи в Пазарджик
„Фото момент“ с участието на 16 млади талантливи фотографи в Пазарджик
В галерия „Георги Машев“ в Пазарджик снощи Фондация „Ви Арт“ откри изложба „Фото момент/Photo moment“ с авторски фотографии на 16 младежи. Те са участници в творческа фотографска работилница, организирана от фондацията по проект към Министерство на младежта и спорта – Национална информационна система за младежта. Младите фотографи са на възраст от 15 до 29 г., но показаното от тях надхвърля…
View On WordPress
0 notes
Video
От А до Я с АЯ на Нощта на музеите - Национална Галерия
0 notes
Photo
на/във Национална Художествена Галерия https://www.instagram.com/p/CPREqyMDT-k/?utm_medium=tumblr
0 notes
Text
Животът на другите през обектива на Джесика Ланг
„Случайността е мястото, където Бог се подписва с псевдоним!“, така американският писател Том Робинс определя онези необясними моменти в живота, когато всички елементи се напасват по начин, че да стане неизбежното. Това се случва на няколко пъти в житейската одисея на актрисата Джесика Ланг,за да я отведе до визуалния език, който владее до съвършенство – този на фотографията.
В това ще се уверят всички, които разгледат над 130-те фотографии, включени в изложбата „Джесика Ланг Фотографии“, с което фондация „МУЗИС“ и нейният двигател Гергана Мудова отбелязват 16-ото издание на престижната инициатива, благодарение на която арт почитателите успяха да видят изложби на Сандро Милър, Мери Елън Марк, Вивиан Майер, Хари Бенсън и Раян Макгинли.
Написа за „въпреки.com” Краси Генова, журналист с дългогодишен опит в областта на културата и изкуството, за ретроспективната фотоизложба на актрисата в Националната галерия, Двореца в рамките на платформата “Майстори на фотографията.
Джесика Ланг
75-годишната актриса пристигна в София за три дни от Мюнхен, където ѝ бе връчена награда за цялостно творчество в рамките на Мюнхенския филмов фестивал, а два дни преди Джесика в столицата пристигна и нейният галерист Хауърд Грийнбърг, легендарна фигура във фотографските среди в Ню Йорк, а и по целия свят. През 2008 година той представя в града на голямата ябълка първата самостоятелна изложба на актрисата.
На срещата с българската публика ден след откриването на изложбата ѝ в София, Грийнбърг разказа как Джесика и малката ѝ дъщеря влезли, за да разгледат експозицията на Доротея Ланг, показвана в галерията, и останали да си поговорят. Впечатлен Грийнбърг поканил актрисата на специален разговор, по време на който разгледал фотографиите ѝ и веднага решил да организира първата ѝ изложба в Ню Йорк.
Джесика Ланг, Гергана Мудова и Хауърд Грийнбърг
За пробива си във фотографията актрисата върна лентата назад във времето, като си припомни, че сякаш съдбата е имала пръст в това развитие на нещата. Била приета в университета в Минесота, но няколко точки не ѝ достигнали, за да се занимава с изкуство и се наложило да посещава специалността фотография. Там се запознала с Дани Лайън и Робърт Франк, както и с първия си съпруг, испанския фотограф Пако Гранде. Предприели голяма обиколка из Европа в търсене на интересни фотографски сюжети и няколко месеца живели в Париж, след което се върнали в Ню Йорк и отново случайността отвела Джесика, сравнително успешен модел, на прослушването за ролята на красавица, която да се снима във филма „Кинг Конг“ (1976 г.). За същата роля на кастинга се явила и Мерил Стрийп, но продуцентът Дино де Лаурентис избухнал :“В никакъв случай, тя е много обикновена!“ и ангажирал Ланг.
Минесота, 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк
На срещата с българската публика, актрисата призна, че главен виновник за фотографската ѝ кариера е нейният партньор, покойният актьор, драматург и писател Сам Шепърд, който бил на снимки в Германия в средата на 80-те години и като се върнал я изненадал с фотографска камера „Лайка“. Започнала да снима най-напред двете им деца и първородната си дъщеря Шура, родена от връзката ѝ с Михаил Баришников. Скоро открила, че когато прекарва време в тъмната стаичка, използвана за лаборатория, времето сякаш спирало. Интимността и съзерцанието, така не типични за всекидневието ѝ на филмова и театрална актриса, компенсирали вроденото ѝ любопитство да търси интересни герои и сюжети.
От изложбата
Импровизираната игра на въпроси и отговори, с която започна срещата в Балната зала на Двореца, между Джесика Ланг и галериста Хауърд Грийнбърг зарадва над 150-те почитатели на актрисата. Някои от тях не бяха и чували за голямата страст на актрисата – фотографията и споделиха, че това е голямо откритие за тях и се радват, че в България пристигат не само 130-те ѝ фотографии, но и самата тя. Грийнбърг пък дистанцира онова, което се смята типично за Ланг и нейното фотографско око от самотата, която сякаш пропива снимките. Според него, състоянието на съзерцание, на присъствие във фотографиите не е самота, а уединение.
Вдъхновена от Анри Картие – Бресон и неговата идея, че дори уловеният момент във фотографията е вече минало, Джесика съзира в това достойна алтернатива на забързания ритъм на снимачната площадка. Там, където човек винаги изчаква я опер��тора, я режисьора, колегата си или нанасянето на грим. Ритъмът във фотографията я вдъхновява да се впусне все по-сериозно в намирането на интересни герои и истории. Благодарение на добрите оператори, с които я среща киното, научава и тънкостите на работата със светлината. По време на срещата спомена името на любимия оператор на Ингмар Бергман – Свен Нюквист, с когото работи на снимачната площадка на филма на Боб Рафълсън „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1981 г), който ѝ издава много от тайните на светлината.
От изложбата
На финала на разговора сподели, че навлизането на изкуствения интелект във фотографията, и въобще в света на изкуството, е опасна работа. „Съвсем скоро има шанс да си създават актьори и актриси, с които да правят цели представления или ще снимат филми. Тогава няма да има нужда от нас, актьорите!“, коментира тя.
Само един бърз преглед на филмографията ѝ, обаче подсказва, че това е напълно невъзможно, а към експозицията „Джесика Ланг Фотографии“ гарантирано ще се връщате поне няколко пъти до 29-и септември. Защото със сигурност там е един от най-докосващите псевдоними на Бог (за да направим препратка отново към брилянтната книга на Том Робинс - „Бърни кълвача“).
Текст: Краси Генова
Джесика Ланг portrait© Manuel Outumuro
Родена �� израснала в Клокет, Джесика Ланг е известна с участията си в „Кинг Конг“, „Тутси“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Синьо небе“, „Сивите градини“, „Ах, този джаз“, Музикална кутия“ и други. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди „Оскар“ (за най-добра поддържаща роля в „Тутси“, 1982, и за най-добра женска роля в „Синьо небе“, 1994), три награди „Еми“, една награда „Тони“, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди „Златен глобус“.
Фотографиите ѝ са излагани в Музея „Джордж Ийстман“ в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство „Санта Моника“ в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията „Хауърд Грийнбърг“ в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA – Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия „Сан Бенито“ във Валядолид и Културния център „Нимайер“ в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията „Алта“ в Париж (Paris Photo 2023) и други.
Ню Орлиънс 2011-18©Джесика Ланг/галерия Хауърд Грийбърг, Ню Йорк
Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея „Джордж Ийстман“ през 2009. Сред нейните книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“ (powerHouse Books, 2008), „В Мексико“ (RM, 2010) и детската книга „Става дума за едно малко птиче“ (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд (1943-2017), който ѝ подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си „Магистрала 61“ (powerHouse Books, 2019). ≈
„въпреки.com”
Снимки: © Джесика Ланг/ галерия Хауърд Грийбърг, Национална галерия / Борислав Чернев
1 note
·
View note
Text
На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука
На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука
На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука НДФ „13 века България“ ще обяви победителя в Балната зала на Двореца, Национална галерия На 1 юли Националният дарителски фонд „13 века България“ ще обяви официално кавалерът на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и…
View On WordPress
#НДФ "13 века България"#Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука
0 notes
Photo
It’s opening day tomorrow and I’m doing a last minutes framing 😅 (at Национална художествена галерия)
#archilovers#illustration#arqsketch#dailysketch#софия#ig_bulgaria#project365#onesketchaday#arquitetapage#sketch#sketch_daily#sofia#sketchbook#travel#sofiaindetails#unipin#journal#archidaily#traveljournal#urbansketchers#archisketcher#moleskine
4 notes
·
View notes
Photo
Иде ли? (at Национална Художествена Галерия) https://www.instagram.com/p/B3kQ9IWnYJj/?igshid=9ndgf4tso6z8
0 notes
Photo
Национална галерия Квадрат 500, София
Национална галерия „Квадрат 500“ отвори врати на 25 май 2015 г. Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея са показани близо 2000 произведения от колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.
#Национална галерия Квадрат 500 София#2000 произведения#Националния музеен комплекс#28 зали#Национална галерия
0 notes
Photo
360 абсолвенти от Правно-историческия факултет получиха дипломите си на тържествена церемония
http://www.swu.bg/news/19-04-2019-graduation-pif.aspx
360 бакалаври и магистри, възпитаници на Правно-историческия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" получиха дипломите си за висше образование. На тържествената церемония днес бяха отличени и абсолвентите с най-висок успех.
Деканът на факултета проф. д-р Габриела Белова откри тържеството и поздра��и абсолвентите завършващи специалностите "Право", "Публична администрация", "Международни отношения", "Европеистика", "Връзки с обществеността", "История", "Национална сигурност" и "Архивистика и информационна сигурност".
"Годините, които прекарахте в Правно-историческия факултет, са само началото на пътешествието Ви през живота. Той почти никога не е възходяща права линия, но съм убедена, че ще успеете да се справите с предизвикателствата пред Вас", каза проф. д-р Габриела Белова.
"През следващите години Вие ще срещнете един свят на бързи и дълбоки промени - все по-технологичен, все по-цифров, все по-зависим от изкуствения интелект. Но и свят, в който само ако поемем колективна отговорност, ще може да изградим бъдеще, в което иновациите и технологиите ще служат на хората", каза още в приветственото си слово проф. Белова. Тя пожела на дипломантите здраве, лично щастие и успешна професионална реализация.
На церемонията заместникът на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура Иван Гешев връчи дипломите на отличниците и награди с грамоти и плакети от името на Главния прокурор юристите, завършващи с най-висок успех.
"Вие сте хората, които трябва да спечелят битките, които моето поколение не успя, и да променят нещата, които моето поколение не успя да промени. Сигурен съм, че с Вашия ентусиазъм и с Вашето желание и отдаденост на правото, и на другите професии, ще направите нашата страна още по-добро място за живеене", каза Иван Гешев
Плакетите за отличен успех на дипломантите връчи ректорът на ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. д-р Борислав Юруков.
"Това е само началото за Вас, оттук нататък следват нови битки, в които трябва да отстоявате всички добродетели в нашето общество, да се борите с всички кривини и да можете да подобрявате нашето битие. Това, че днес получавате диплома не означава, че сте приключили с образованието. В тази динамична среда, в която живеем, с всички новости, които се случват е необходимо всеки ден да намирате време да продължавате да се образовате", каза в приветственото си слово към абсолвентите проф. д-р Борислав Юруков.
Приветствие към дипломантите отправиха още д-р Георги Кръстев - секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет на Република България и ��метът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов.
"Дипломирането е много важен етап от живота на човек. Много важно стъпало от житейската стълбица. Пожелавам Ви да не бъде просто стъпало, а трамплин към върха. Казват, че до върха се стига, ако пълзиш или летиш. Аз не съм привърженик на това твърдение, смятам, че върхът трябва да бъде изкачен с усилия, труд и воля. По пътя за върха, опознаваш планината, когато се обърнеш назад виждаш и пътя, който си извървял и стъпките, които си оставил. Пожелавам Ви всеки от Вас да изкачи своя връх. Поздравявам преподавателите за високото ниво на образование. Вие, заедно с Вашите студенти правите, така че университетът да бъде пример, еталон за качествено висше училище", каза д-р Атанас Камбитов.
Първенц на випуска с успех 6.00 от семестриалните изпити и 6.00 от трите държавни изпита по гражданскоправни, наказателноправни и публичноправни науки е Маргарита Кръстева, завършваща специалност "Право". Тя бе отличена със златен медал за постигнатите високи резултати в процеса на своето обучение.
С отличен успех се дипломира и Георги Георгиев, завършващ една от новите специалности във факултета - "Архивистика и информационна сигурност".
Сред отличниците, които получиха плакет на университета са и Христина Гогова, Емилия Златкова, Александра Ильова, Антония Картулева, Илчо Маргаритов и др.
На тържествената церемония присъстваха председателят на Окръжен съд - Благоевград Катя Бельова, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград комисар Димитър Кръстев, директорът на дирекция "Национална сигурност" в Благоевград Атанас Бръндев и директорът на дирекция "Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки" в Община Благоевград Антония Методиева.
Снимки от събитието:
галерия 1
0 notes
Text
ИНИЦИАТИВАТА „МУЛТИКУЛТУРНИЯТ ГРАД” ЗА 14-ТИ ПЪТ & The 14th edition of „THE MULTUCULTURAL CITY” Initiative
На 10 май се открива 14-тото издание на Инициативата „Мултикултурният град” с нестандартно представяне на футболната легенда на „Арда“ от бли��кото минало Рафет /Левент/ Куша. Идеята за това представяне е на арменската общност от Кърджали, представлявана от Агоп Узунбухозян, който е свидетел на някогашното развитие и израстване на Левент Куша и беше човекът-мост между екипа на КРЪГ и футболната звезда във ФК „Арда” от периода 1982-1990. Рафет живее от дълги години в Лондон, има собствен бизнес, но използва всяка свободна минута да експериментира с фотография. Почти 50 негови авторски фото-композиции от Родопите, родния Кърджали и Лондон ще бъдат представени в Арт галерия Кръг, като още през първия ден на откриването, 10 май, в 11:00 ч. на събитието ще се съберат някои от някогашните футболисти от страхотното време на „Арда“ от края на 80-те, когато през 1988-а отборът изпуска на косъм участие в елитната „А“ група, но независимо от това сезонът остава паметен за всеки един фен на тима до днес.
На 21 май програмата продължава със събитието „Нека всички заедно напишем стих…”, в което публиката ще се срещне с „отворена книга” от стихове на поета Мурад М. Мурад, роден в Кърджали през 1970 г., а от 1999 г. жител на Чорлу, Турция. Рисувани стихове на Мурад от книгата му – „Спринцовка за нерви” /1995/, издадена някога от Радост Николаева, и илюстрирана от друг кърджалиец – Хубен Черкелов, както и от цикъла „Радуга, радость моя“, ще предизвикват публиката с височината си от 2,50 до 3,00 м като част от живото пространство на Арт галерията.
На 29 май също тук ще бъдат показани последните творби на художника-карикатурист Бурханедин Ардагил /1943-2021/, носител на наградата „Мултикултурният човек” за 2016 г., които съпругата му ще донесе от Истанбул в кутии, така както ги е оставил той след смъртта си. Събитието се нарича „Картина носиш в кутия, а аз – сърцето си”. На фона на негова изложба за 9-ти път ще бъде връчена наградата „Мултикултурният човек“ на нейния 12-ти номиниран носител.
На 4 юни последното събитие от програмата на „Мултикултурният град’2021” е посветено на 90-годишнината от откриването на ЖП гара Кърджали и от пристигането на първия влак в града. В годината на железопътния транспорт в Европейския съюз (2021) ще открием паметен знак на ЖП гара Кърджали и постоянна експозиция от архивни кадри в чакалнята за пътници – в съгласувано партньорство с ДП Национална компания Железопътна инфраструктура-София.
0 notes
Photo
на/във Национална Художествена Галерия https://www.instagram.com/p/Bo0QXm_HQyGqavri8ss3AFFGrf9ZjoLXV8DLVU0/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=w7o6xv6v09vf
0 notes