#Национална галерия

[vprki]

Пикасо, многообразието на неговата графика

Пикасо par excellence е сред най-модерните творци на своето време, пример е на пламенна интензивност, в което и да било начинание, каквото и където да е то (преди няколко години на него кръстиха дори марка автомобили и джипове, Citroen Xsara picasso). Написа за „въпреки.com” художникът и изкуствовед Калин Николов по повод изложбата Пикасо. Графики от колекцията на Националната галерия, квадрат 500.

Името и образците на изкуството му са сред всеки един обемен или кратък анализ на изкуството от края на 19 век насам. Художникът разклаща конвенциите не само на живописта, чрез което разстартира основните процеси  там, но такива са и интервенциите му  в областта на  графиката: графичните му произведения са изява на, сякаш, безграничната  му творческа сила; неговите потенциали  и многостилността му са изразени с богато и насочено разбиране за същността на техниките, изчерпателно употребени всяка от тях сякаш до краен предел. А и доведени до забележителни резултати, оригинални теми, с маркерните си  визии, те веднага са присвоявани от хиляди други творящи. Посочено  в обем,  става дума за повече от 2000 отпечатани творби (след смъртта на художника са изброени десетки завършени, но не обработени до степен за печат метални плочи), реализирани чрез  техниките на  офорта, акватинта, гравюри, литографии, дърворезба и линолеум, монотипия.

В музея "Пабло Пикасо" в родната му Малага

Да припомним:  художникът  е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, в семейството на учителят по рисуване  Хосе Руис Бласко и на Мария Пикасо (чиято фамилия техният син практично по-късно избира за себе си, била запомняща се). Баща му,  учител по рисуване, не само разпозна, но е и щастлив да насърчава артистичния  талант на сина си. Той поема инициативата  петнадесетгодишното момче да постъпи в Училището за изящни изкуства  Ла Лиония,  La Lonja, Барселона. На приемния изпит Пабло завършва етюда си за един ден, а е имал поставен срок за това от месец. Приет е в класа за напреднали. През октомври 1897, тоест още на следващата година, младежът се записва в Кралската академия за изящни изкуства  Сан Фернандо, в Мадрид. Въпреки това, там той пребивава само кратко….  По-важно от всяко академично обучение чувствал взаимодействието със формиращия се каталунски авангард, чието място за срещи е било кафе-ресторанта  „Четирите котки“, в Барселона. Място за срещи на творци като Гауди, но и сборище на млади хора с нови представи за същността на изкуствата и с нов светоглед. На Пикасо дори било поръчано да нарисува менютата за ресторанта през 1897 г.

Младият Пикасо - колаж на тогавашната Малага

Специално за графиката, тъй като говорим преди всичко за нея, следват изяви и в областта на илюстрацията с публикуваните ��у творби през 1900 г. в Zeitsch Joventut, а през 1901 в Arte Joven. Именно в Барселона художникът Рикардо Каналс го въвежда с метода на oфортния процес. През 1899 г. Пикасо създава първата си графична творба върху медна плоча, „Левичарят“, изобразяваща пикадор. Примерите говорят за наративната нишка, започнала от обучението при баща му и (естествено) надеждите на последния (едва ли друго освен за проспериращ реалист),  и все още държащите го около традицията академични форми, с предстоящия  архитип за модернизма, в който художникът се превръща. Той рисува едновременно, колкото ми е неудобно да го напиша, вече подобно на цяло стадо художници…

През октомври 1900 година Пикасо пътува до Париж със своя приятел и колега Карлос Касагемас, където откриват  артистичността в произведенията на Оноре Домие, Анри де Толуз Лотрек, Теофил Александър Стайлен и е били особено впечатлени от тях. Изкуството на Пикасо от следващите години намира израз сред различните посоки и на експерименти, демонстриращи способността му да изобразява стилове и едновременно да разчита сложни човешки  кодове, тоест  да борави с езика на фигурата. Може би  меланхоличните му изображение на хора, победени от нищетата, вероятно сами  „избрали“ съдбата на нетърсещия диалог с обществото  в тягостната му участ,  числено надделяват в творчеството му. Образи, които са много по-философски от други на автори със стандартни, макар също вълнуващи  социални характеристики. Вторият му офорт, който осъществява в творчеството си ( споменахме „Левичарят“) е „Бедна закуска“ (буквално е превеждано като „Пестливата храна“), създадена през 1904 г. Основополагаща творба с дълбокото чувство на сложна съпричастност и различност между двамата нарисувани, сякаш разкриваща  интроспекцията на обстоятелствата на тепърва предстояща драма;  наред със силния, напълно индивидуален, авторски рисунък.

Пикасо "Саломе", офорт

Образно за първите му френски години, графиките му са  изпълнени с онези хора, които имат статута си на улични и циркови артисти, отделени от обществото и живеещи от ръка на уста, благодарение на своите таланти. Когато темата saltimbanques, комедиантите,  неговото съществуване също преминава през крайна бедност и относителна изолация. Но въпреки това, по своя характер и абсолютен артистизъм серията няма аналог със своя освободен рисунък, с което те са  очевиден прецедент и доказват не само способностите на Пикасо като рисувач, но и като  график. През 1913 г. търговецът на картини Амброаз Волар купува плочите на Пикасо от 1904-1905 г., галванизира ги, считано, че ги укрепва, за да бъдат тиражирани: комплектът, групата творби е обединена от името La Suite de saltimbanques.  Особено важна от „сюитата“ е офортът „Саломе“, еротичен, с акцент върху линията. Предпоставка за нарисуваното и приятелството на Пикасо с Гийом Аполинер, чиято поема „Саломе“ е публикувана през 1905 г. И художникът, и поетът са избрали да представят дъщерята на цар Ирод  като прототип на чистата сексуалност.

Амедео Модилиани Пабло Пикасо в Париж

В споменатите години испанецът вече се е установил в Париж, сред нови приятели, между които са Макс Жакоб, Андре Салмон, Пиер Реверди, Амедео Модилиани, Хуан Грис, Константин Брънкуши, Кейс ван Донген…  Особено ВАЖЕН е моментът, когато  Есенн��я салон  през 1907 г. включва хиляди творби на стотици художници и се отлич��ва от предишни и следващи изложби, защото включва най-голямата посмъртна изложба на произведения на Пол Сезан за момента. Това има незабавно и дълбоко въздействие върху младите художници в Париж по това време, включително Пикасо, Жорж Брак и Анри Матис, които  възприемат генезиса на сезановите ключови резултати чрез  редуцирането на форма до превеждането ѝ в прости стереометрични форми в двуизмерното пространство на платното и хартията. Графичен израз на кубистична графика в творчеството на Пикасо са поместените в романа на Макс Жаком Saint-Matorel четири офорта, по идея на Даниел-Хенри Канвайлер, галерист, писател и историк на изкуството. Тези офорти представят художника с прехода му към аналитичния кубизъм. И именно тук, сякаш, приключва дотогавашното непрекъснато развитие на стила на художника. Работата, посоките и свободата имат голямо разнообразие от пластически похвати, първо започва да рисува като  Енгр, което впоследствие става почти характерно за него.     Натуралистичното възпроизвеждане стои редом с геометричната стилизация, мелодичната красота на линията се свързва с освободени деформации. 

Пикасо "Спящият", литография, 1942 от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Най-важната печатна среда от първите последвали кубизма му насоки в творчеството на художника  е литографията. И както изследователите на художника сочат поръчаните от Заяс четири литографии на жени, къпещи се или само женско лице, в които Пикасо се ограничава до обема, са не по важни от разговорите и писмата ��ежду двамата. „Трудно мога да разбера значението, – цитираме Пикасо – което се отдава на думата изследване във връзка със съвременната живопис. За моето мнение търсенето не означава нищо в живописта. Да намериш е важното. Никой няма интерес да следва човек, който с очи, вперени в земята, прекарва живота си в търсене на кесията, която съдбата трябва да постави на пътя му. Само онзи, който намира нещо, каквото и да е то, дори намерението му да е било не е да го търси, най-малкото не само възбужда нашите любопитство, ако не и възхищението ни. Сред няколкото грехове, в които бях обвинен, нито един не е по-фалшив от този, който уж съм имал като главен мотив в моята работа чрез изследователския си  дух. Когато рисувам, моята цел е да покажа това, което съм намерил, а не това, което аз търся. В изкуството намеренията не са достатъчни и, както казваме на испански, любовта трябва да се доказва с дела и не по причини. Това, което човек прави, е това, което се брои, а не това, което е имал намерение да направи. Всички знаем, че изкуството не е истина. Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината, поне тази, която ни е дадена разбираме. Художникът трябва да знае как да убеди другите в истинността на своите лъжи. Ако той показва само в неговата работа, която е търсил и претърсвал, за начин да се отърве от лъжите, той никога не би постигнал нищо.“

Arnold Newman © Пабло Пикасо, 1954

И понеже на Пикасо винаги се е преписвала ролята на немногословен и анекдотите (предполагам адаптирани, защото са кухи) ще цитирам и това: „От първите художниците, примитивите, чиято работа очевидно е различна от природата, до онези художници, които като Давид, Енгр и дори Бугро вярват в рисуването на природата такава, каквато е, изкуството винаги е беше изкуство, а не природа. А от гледна точка на изкуството няма конкретни или абстрактни форми, а само форми които са повече ��ли по-малко убедителни лъжи. Това, че тези лъжи са необходими за нашия ум е извън всякакво съмнение, тъй като именно чрез тях ние формираме нашия естетически възглед за живота. Кубизмът не се различава от всяка друга живописна школа. Същите принципи и същите елементи са общи за всички. Фактът, че дълго време кубизмът не е разбран и че дори и днес има хора, които не могат да видят нищо в него, не означава нищо. Не чета английски, книгата на английски е празна книга за мен. Това не означава, че английският език не съществува и защо трябва да обвинявам някой друг освен себе си, ако аз не мога да разбера това, за което не знам нищо?“

Пикасо, "Цвете в чаша", литография, 1947, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

През 1925 г. Пикасо участва в първата изложба на сюрреалистите. В офорта му „Фигури“ от 1927 г. сюрреалистичните  мотиви, например, очите са разхвърляни по формите, се примесват с кубистични елементи. Паралелно с това същата година художникът създава 13 офорта и 67 рисунки по поръчка на Амброаз Волар, преработени в дърворез  към романа на Балзак „Неизвестният шедьовър“.  А през 1931 г. издателят Скира, известен с прекрасните си книги за изкуство, поръчва на Пикасо илюстрации към „Метаморфозите“ на Овидий, изпълнени в 42 офорта.

Триптих Сатир, Фавн, Кентавър, 1946 в музея "Пикасо" в Антиб

Сякаш двете споменати току-що по-горе теми, тази за твореца поискал да изобрази същината на света чрез женската физика, и същността на античността, са вплетени в поръчаната от Волар през 1930 г. и работена до 1937-ма, Suite Vollard, тоест, уникалната графична проява от сто композиции: офорти върху медни плочи.  Началните офорти от поредицата са в неокласически стил и показват скулптор в ателието с красивата му муза. В следващите, обаче, Пикасо развива по-драматично темите, взети от гръцката митология. Появилият се фриволно настроен минотавър, се превръща в развълнуван и буен. В края на поредицата минотавърът е загубил зрението си и се скита … 46 от листовете представят ателието на скулптора и неговия модел, а 15 са с тема за Минотавъра, обобщение на един свят от страст и хармония. Освен чистите линеарно решени форми, има и частично щриховани като моделировки. За някои от тях Пикасо обогатява акватинтата с резерваж, техника на захарен процес, фактуриращ светлините, с който го запознава печатарят Roger Lacourière: примерът е колко разнородно художникът е готов да вникне във възможностите на различни иновативни похвати.

Пикасо "Герника", която е експонирана в Националният музей на модерното изкуство “Кралица София” в Мадрид

През 1937 г., както се знае,  Пикасо създава картината „Герника“, поръчана му за испанския павилион на Международното изложение за изкуства и техника, което се провежда в Париж. Но и прави по темата редица други творби, някои, от които в графични техники: „Мечтата и лъжата на Франко“, поредица от две гравюри, включващи 18 отделни изображения и придружаваща поема в проза от художника. Офортите сатиризират претенциите на испанския генералисимус Франсиско Франко да представлява и защитава консервативната испанска култура и ценности, като го показват в различни нелепи образи, като същевременно унищожават Испания и нейната същност. В този род насоки едни критици и изкуствоведи незабавно ще видят предателство спрямо идеите на естетизма и творческата независимост, а на други импонира именно директната асоциация: „фалос с ботуши“, „зловещ полип“  и „гротесков хомункулус с глава като жестикулиращ и грудков сладък картоф“. И успоредно, както само при художник с неговата плодовитост  можем да срещнем, през 1936 г. парижкият издател Амброуз Волар му възлага да създаде серия от офорти, за да илюстрира текстове от Histoire naturelle (Естествена история), енциклопедичното издание от осемнадесети век, написано от известния френски натуралист и писател Жорж Луи Льоклер, граф дьо Бюфон. Използващ техниките за  гравиране, които включват офорт, суха игла и акватинта, Пикасо създава богата менажерия от животни, птици и насекоми.  Гравираните плочи, 31 на брой,  са отпечатани през 1937 г., но проектът е отложен след неочакваната смърт на Волар през 1939 г. Сътрудникът на Волар Мартин Фабиани по-късно възобновява проекта и томът е публикуван през 1942 г.

Пикасо "Старият цар", литография, 1949, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Слез 1945 г. изкуството на Пикасо става емблема на човешкия стремеж към свобода. Художникът се ползва с авторитета на един от най-значителните творци на ХХ век, създал над 50 000 творби. Влиянието на Пикасо отеква и сред цялата сфера на графичните изкуства, вдъхновявайки безброй художници да разширят границите на методите и дръзко да навлизат през нови артистични граници. Неговото несравнимо техническо майсторство, безкомпромисно новаторство и непоколебим дух на промяна в името на новото, се отразяват над цялото развитие на световното изкуство чрез освободеността на ��изията. Някои примери:  Пикасо и поетът Еме Сезер  се срещат през 1948 г. на Световния конгрес  за мир във Вроцлав, Полша. Сезер е  лидерът на движението на група писатели, които се надяват да насърчат чувството за споделено наследство в цялата африканска диаспора, утвърждавайки своята идентичност в противовес на колониалните практики. В общата им работа текстът на Сезер разказва за  бруталното позициониране на черния човек сред обществото като получовек, докато илюстрациите на Пикасо сливат мъжки и женски полови органи с вдъхновени от растения форми. Но подобно на формите от кубистичния период на художника, „общуването“ му с текстовете – примерът говори – ни напомня онова, на което е бил свидетел  фотографът Брасай. 

Пикасо "Гълъбът", 1950, в музея Албертина, Виена

Добре запознат с Пикасо, споделял, че никой никога не е виждал художника с книга в ръка.  Някои, които го познаваха, казаха, че художникът е чел след  мръкване, въпреки че критикът и авторът Джон Голдинг предполага, че е по-вероятно Пикасо да е „усвоявал информация, слушайки разговора на своите приятели писатели и други интелектуалци.“ Което не отменя факта, че Пикасо е участвал с прецизна култура в подготовката на редица  литературни произведения; в хода на кариерата си той илюстрира около петдесет книги и осигурява може би още стотина с  корици, фронтисписи и винетки.

Пикасо "Палом�� и Клод", Обложка на книга, литография, 1950, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Сякаш в следвоенните години за Пикасо няма пресищане от работа. Напротив, през 1968 той представя цикъл от 347 графики в материал, на „негови“ теми: цирк, художник и модел, античните митове, корида, а 1970-72 завършва 156 неозаглавени офорта. През октомври 1971 г., по случай 90—тия рожден ден на Пикасо, в Лувър е открита изложба на художника, представяща го в различните периоди на огромното му творчество.

Пикасо "Ездачката", литография, 1960, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Националната галерия притежава няколко знакове графични цикли на великия художник, създадени да отбележат паметта на поета сюрреалист Пиер Реверди, на  водача на движението Дада, Тристан Тцара, по негови, на Пикасо стихове, по „Кармен“ на Проспер Мериме и свободни работи. Една много стойностна колекция творби: към Риверди, например, Пикасо унищожава изобразеното на плочите след реализиране на тиража.

Пикасо Из серията „Подвижни пясъци”, акватинта, 1965 от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Мога само да подчертая, че Националната галерия реализира великолепна изложба, (20 декември 2024 – 18 май 2025, Квадрат 500). Официалното откриване е на 8 януари 2025.

Фондация "Пикасо" до родния му дом в Малага

 На 8 април 1973 г. художникът умира в Мужен (Приморски Алпи) на деветдесет и една години и седем месеца…≈

Текст: Калин Николов

Снимки: архив на Националната галерия, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[magdalenagigova]

Фондация Ценности представя неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг в Двореца

Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в ДворецаИзложба от текстове с непознати детайли от живота на първия български владетел след Освобождението, 1878 г., както и с непоказвани снимки, ще бъде открита на 5 септември от 17 часа в Огледалната зала на Националната галерия.Неизвестни факти и снимки за княз Александър Батенберг – от 5 септември в ДворецаНякогашният…

[fredlaczny]

View this post on Instagram

A post shared by Fredlacz (@fredlacz)

Sofia, Bulgaria - National Art Gallery (09/2023) (Национална художествена галерия, Natsionalna hudozhestvena galeriya)

Sandro – Prince Alexander von Battenberg, a European Destiny

—— Camera : Canon EOS R6 mark ii Lens : Canon RF 16mm f/2.8 STM Edit : #madewithlightroom —— #nationalgallerybg #sofia #bulgarıa #art #artgallery

[yes-k]

Художникът Калоян Иванов със самостоятелна изложба в галерия “Аросита”

До 17 февруари в галерия “Аросита” може да бъде разгледана самостоятелната изложба “Лучо фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата” на художника Калоян Иванов.

[offcialportalbulgaria]

Национална галерия Квадрат 500, София 

 Национална галерия „Квадрат 500“ отвори врати на 25 май 2015 г. Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея са показани близо 2000 произведения от колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.

[mhealthyliving]

„Фото момент“ с участието на 16 млади талантливи фотографи в Пазарджик

„Фото момент“ с участието на 16 млади талантливи фотографи в Пазарджик

В галерия „Георги Машев“ в Пазарджик снощи Фондация „Ви Арт“ откри изложба „Фото момент/Photo moment“ с авторски фотографии на 16 младежи. Те са участници в творческа фотографска работилница, организирана от фондацията по проект към Министерство на младежта и спорта – Национална информационна система за младежта. Младите фотографи са на възраст от 15 до 29 г., но показаното от тях надхвърля…

[roselbellrafferr]

От А до Я с АЯ на Нощта на музеите - Национална Галерия

[kimreiki]

на/във Национална Художествена Галерия https://www.instagram.com/p/CPREqyMDT-k/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Изложбата на Бистра Льошевалие е за доброто, което ще победи, Въпреки

Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие /на снимката/ е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие. Ретроспективната експозиция представя за първи път у нас изкуството на авторката.Написа за „въпреки.com” изкуствоведката и куратор на изложбата Яна Братанова.

Свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите ѝ композиции – „Полет на птици“ (1964), емблематичната серия „Прозорци“ („Блокиран прозорец“, „Изгорял прозорец“, „Бял прозорец“) и „Болни столове“ от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна. Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията.

"Изгорели прозорци"

Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и други с помощта, на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми.

"След"

В Националната галерия пристигаха знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Fonds de dotation„Enseigne des Oudin“ в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Скулптурните форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова „ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата“, за което авторката пише в текста си „Синята планета“.

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 1944 баща ѝ изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като ѝ е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща ѝ да се върне и да види скулптурите ѝ, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.

Бистра Льошевалие ателието си

От средата на 1960-те се установява във Франция, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства.. Изявите ѝ не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Уден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.

През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.

Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция); фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Fonds de dotation „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция); галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария); колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония); колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и други.

От ляво на дясно: Яра Бубнова, Ален Уден, Бистра Льошевалие и Яна Братанова на откриването на изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

По време на официалното откриване на ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие (16 юли 2024, Квадрат 500) – г-н Ален Уден обяви щедро дарение на Националната галерия от Enseigne des Oudin, Fonds de Dotation, Париж. Дарението включва пет емблематични творби на Бистра Льошевалие, представени в София: „Изгорял прозорец“ (1976) – най-ранният от серията „Прозорци“, „Блокиран прозорец“ (1978), „Болни столове“ (1979), голямоформатната „Рисунка“ (2018) и скулптурната композиция „Ембриони“ (2000).

"Болни столове"

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Програма „Култура“ на Столичната община, Френския институт, България и УниКредит Булбанк АД.

Очаква се издание на Националната галерия към изложбата с текстове от Ален Уден, Ярослава Бубнова, текст и интервю на Яна Братанова с Бистра Льошевалие. Споделяме кратък цитат от интервюто, което предстои да бъде публикувано в изданието на Националната галерия към изложбата. На въпроса за усещането на Бистра Льошевалие от първата ѝ ретроспективна изложба в страната, художничката отговори:

“Направих инсталацията „След“. Тя е това, което ме вълнува и тревожи в момента. Ако се вгледате в шестнадесетте скулптури, ще забележите, че във всяка има една и съща форма, но видоизменена. Това влиза в идеята ми. Ние, жителите на планетата, сме много различни, но си приличаме. От там идва моята мечта за единство.Сега гледам отдалече изложбата. Тя е интересна. Получих много хубави отзиви и снимки.

Образователна програма за деца на Националната галерия в изложбата на Бистра Льошевалие

Най ме развълнуваха децата. Може би те ще осъществят моята мечта за Синята Планета!”

(от интервю на Яна Братанова с Бистра Льошевалие, Париж, 29 август 2024)

Не пропускайте срещата-разговор посветена на Бистра Льошевалие, в присъствието на авторката, която ще се състои на 11 октомври (петък) от 18.00 часа в Квадрат 500 –дни преди приключването на изложбата „Бистра Льошевалие. Ретроспектива“ в Националната галерия.

Текст: Яна Братанова

"Времето е спряно"

Кураторката предостави на „въпреки.com” есето на Бистра Льошевалие „Синята Планета“, за което ѝ благодарим.

СИНЯТА ПЛАНЕТА

През 1975, след един сън, в който аз бях затворена в едно място със запушени прозорци, започнах серията “Прозорци”.

За да реализирам тази затвореност, липса на свобода и светлина, си послужих с този толкова популярен архитектурен елемент, какъвто е прозорецът. Елемент, който носи много символи и също е пряката връзка на човека с голямото пространство – вселената. Вселената винаги ме привлича с необятността си и желанието на човека да проникне все по-далече.

Прозорците аз ги запуших, рязах и горях, за да се почувствам освободена и да полетя във вселената.

Желанието ми да се приближа до нея и от невидима да я направя осезаема, видима като в произведението “Спряло време”, сериите “Черна материя ”, “Черна дупка” и “Италия”.

От изложбата

През 2020 трябваше да правя изложба в галерия „Структура“. Бях проектирала и бях започнала да ги реализирам при Марин Марков – три машини, с които исках да полетя във Вселената.

Сега видях рисунките и си помислих колко съм била весела, за да измисля подобни машини. Изложбата беше анулирана поради Covid 19.

Моето мислене се промени и аз останах на Земята.

А днес още повече. Сега, когато гледам през прозореца, аз не виждам звездите и слънцето, а разрухата, войната и смъртта.

Къде е човекът, когото величаех, който направи толкова открития и подобри и улесн�� живота ни?

От изложбата

Как е възможно този същият човек да открие как да руши това, което е създал и да убива близките си?!

Оставам без думи, без глас.

Все пак не мога да мисля, че всичко ще бъде разрушено и всичко ще умре.

Енергията не умира и добрият разум ще победи.

Инсталацията “След” е символ на бъдещето.

Белите форми, които излизат над разрухата, са това ново светло.

Образователна програма за деца на Националната галерия в изложбата на Бистра Льошевалие

Имам една мечта, за едно време, когато няма да има европейци, американци, китайци и всички други и че всички ще бъдем едно.

Жители на Синята планета!

Париж, 30 май 2024

Bistra

И да напомним, че изложбата на Бистра Льошевалие в Националната галерия Квадрат 500 продължава до 20 октомври. Потопете се в нейния свят, за да не съжалявате, че сте пропуснали нещо важно в живота си! ≈

От изложбата

P.S. на „въпреки.com”: при откриването на изложбата на Бистра Льошевалие в Националната галерия Квадрат 500 в неформален разговор изкуствоведката Мария Василева, създател и собственик на галерия „Структура“ сподели, че в разговор в Париж с художничката тя е изразила желание да реализират нейна експозиция, не състояла се поради пандемичната ситуация с Covid-19. Тогава Мария ѝ казала, че тази първа нейна изложба в България трябва да е в Националната галерия…

Снимки: Стефан Марков и архив на Националната галерия

[magdalenagigova]

На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука

На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука

На 1 юли става ясен носителят на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и наука НДФ „13 века България“ ще обяви победителя в Балната зала на Двореца, Национална галерия На 1 юли Националният дарителски фонд „13 века България“ ще обяви официално кавалерът на Националната награда за млади таланти „13 века България“ в съвременното изкуство и…

[stolenstuff]

It’s opening day tomorrow and I’m doing a last minutes framing 😅 (at Национална художествена галерия)

[gentletruths]

Иде ли? (at Национална Художествена Галерия) https://www.instagram.com/p/B3kQ9IWnYJj/?igshid=9ndgf4tso6z8

[offcialportalbulgaria]

Национална галерия Квадрат 500, София

Национална галерия „Квадрат 500“ отвори врати на 25 май 2015 г. Eкспозицията е подредена в 28 зали на четири етажа. В нея са показани близо 2000 произведения от колекцията на Националния музеен комплекс, която наброява над 42 000 единици.

[swubg]

360 абсолвенти от Правно-историческия факултет получиха дипломите си на тържествена церемония 

http://www.swu.bg/news/19-04-2019-graduation-pif.aspx

360 бакалаври и магистри, възпитаници на Правно-историческия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" получиха дипломите си за висше образование. На тържествената церемония днес бяха отличени и абсолвентите с най-висок успех.

Деканът на факултета проф. д-р Габриела Белова откри тържеството и поздрави абсолвентите завършващи специалностите "Право", "Публична администрация", "Международни отношения", "Европеистика", "Връзки с обществеността", "История", "Национална сигурност" и "Архивистика и информационна сигурност".

"Годините, които прекарахте в Правно-историческия факултет, са само началото на пътешествието Ви през живота. Той почти никога не е възходяща права линия, но съм убедена, че ще успеете да се справите с предизвикателствата пред Вас", каза проф. д-р Габриела Белова.

"През следващите години Вие ще срещнете един свят на бързи и дълбоки промени - все по-технологичен, все по-цифров, все по-зависим от изкуствения интелект. Но и свят, в който само ако поемем колективна отговорност, ще може да изградим бъдеще, в което иновациите и технологиите ще служат на хората", каза още в приветственото си слово проф. Белова. Тя пожела на дипломантите здраве, лично щастие и успешна професионална реализация.

На церемонията заместникът на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура Иван Гешев  връчи дипломите на отличниците и награди с грамоти и плакети от името на Главния прокурор юристите, завършващи с най-висок успех.

"Вие сте хората, които трябва да спечелят битките, които моето поколение не успя, и да променят нещата, които моето поколение не успя да промени. Сигурен съм, че с Вашия ентусиазъм и с Вашето желание и отдаденост на правото, и на другите професии, ще направите нашата страна още по-добро място за живеене", каза Иван Гешев

Плакетите за отличен успех на дипломантите връчи ректорът на ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. д-р Борислав Юруков.

"Това е само началото за Вас, оттук нататък следват нови битки, в които трябва да отстоявате всички добродетели в нашето общество, да се борите с всички кривини и да можете да подобрявате нашето битие. Това, че днес получавате диплома не означава, че сте приключили с образованието. В тази динамична среда, в която живеем, с всички новости, които се случват е необходимо всеки ден да намирате време да продължавате да се образовате", каза в приветственото си слово към абсолвентите проф. д-р Борислав Юруков.

Приветствие към дипломантите отправиха още д-р Георги Кръстев - секретар на Съвета по сигурността към ��инистерския съвет на Република България и кметът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов.

"Дипломирането е много важен етап от живота на човек. Много важно стъпало от житейската стълбица. Пожелавам Ви да не бъде просто стъпало, а трамплин към върха. Казват, че до върха се стига, ако пълзиш или летиш. Аз не съм привърженик на това твърдение, смятам, че върхът трябва да бъде изкачен с усилия, труд и воля. По пътя за върха, опознаваш планината, когато се обърнеш назад виждаш и пътя, който си извървял и стъпките, които си оставил. Пожелавам Ви всеки от Вас да изкачи своя връх. Поздравявам преподавателите за високото ниво на образование. Вие, заедно с Вашите студенти правите, така че университетът да бъде пример, еталон за качествено висше училище", каза д-р Атанас Камбитов.

Първенц на випуска с успех 6.00 от семестриалните изпити и 6.00 от трите държавни изпита по гражданскоправни, наказателноправни и публичноправни науки е Маргарита Кръстева, завършваща специалност "Право". Тя бе отличена със златен медал за постигнатите високи резултати в процеса на своето обучение.

С отличен успех се дипломира и Георги Георгиев, завършващ една от новите специалности във факултета - "Архивистика и информационна сигурност".

Сред отличниците, които получиха плакет на университета са и Христина Гогова, Емилия Златкова, Александра Ильова, Антония Картулева, Илчо Маргаритов и др.

На тържествената церемония присъстваха председателят на Окръжен съд - Благоевград Катя Бельова, заместник-директорът на Областна дирекция на МВР - Благоевград комисар Димитър Кръстев, директорът на дирекция "Национална сигурност" в Благоевград Атанас Бръндев и директорът на дирекция "Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки" в Община Благоевград Антония Методиева.

Снимки от събитието:

галерия 1

[krug-movement]

ИНИЦИАТИВАТА „МУЛТИКУЛТУРНИЯТ ГРАД” ЗА 14-ТИ ПЪТ & The 14th edition of „THE MULTUCULTURAL CITY” Initiative

На 10 май се открива 14-тото издание на Инициативата „Мултикултурният град” с нестандартно представяне на футболната легенда на „Арда“ от близкото минало Рафет /Левент/ Куша. Идеята за това представяне е на арменската общност от Кърджали, представлявана от Агоп Узунбухозян, който е свидетел на някогашното развитие и израстване на Левент Куша и беше човекът-мост между екипа на КРЪГ и футболната звезда във ФК „Арда” от периода 1982-1990. Рафет живее от дълги години в Лондон, има собствен бизнес, но използва всяка свободна минута да експериментира с фотография. Почти 50 негови авторски фото-композиции от Родопите, родния Кърджали и Лондон ще бъдат представени в Арт галерия Кръг, като още през първия ден на откриването, 10 май, в 11:00 ч. на събитието ще се съберат някои от някогашните футболисти от страхотното време на „Арда“ от края на 80-те, когато през 1988-а отборът изпуска на косъм участие в елитната „А“ група, но независимо от това сезонът остава паметен за всеки един фен на тима до днес.

На 21 май програмата продължава със събитието „Нека всички заедно напишем стих…”, в което публиката ще се срещне с „отворена книга” от стихове на поета Мурад М. Мурад, роден в Кърджали през 1970 г., а от 1999 г. жител на Чорлу, Турция. Рисувани стихове на Мурад от книгата му – „Спринцовка за нерви” /1995/, издадена някога от Радост Николаева, и илюстрирана от друг кърджалиец – Хубен Черкелов, както и от цикъла „Радуга, радость моя“, ще предизвикват публиката с височината си от 2,50 до 3,00 м като част от живото пространство на Арт галерията.

На 29 май също тук ще бъдат показани последните творби на художника-карикатурист Бурханедин Ардагил /1943-2021/, носител на наградата „Мултикултурният човек” за 2016 г., които съпругата му ще донесе от Истанбул в кутии, така както ги е оставил той след смъртта си. Събитието се нарича „Картина носиш в кутия, а аз – сърцето си”. На фона на негова изложба за 9-ти път ще бъде връчена наградата „Мултикултурният човек“ на нейния 12-ти номиниран носител.

На 4 юни последното събитие от програмата на „Мултикултурният град’2021” е посветено на 90-годишнината от откриването на ЖП гара Кърджали и от пристигането на първия влак в града. В годината на железопътния транспорт в Европейския съюз (2021) ще открием паметен знак на ЖП гара Кърджали и постоянна експозиция от архивни кадри в чакалнята за пътници – в съгласувано партньорство с ДП Национална компания Железопътна инфраструктура-София.

[parvanov-org]

на/във Национална Художествена Галерия https://www.instagram.com/p/Bo0QXm_HQyGqavri8ss3AFFGrf9ZjoLXV8DLVU0/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=w7o6xv6v09vf