#Пабло Пикасо

[vprki]

Пикасо, многообразието на неговата графика

Пикасо par excellence е сред най-модерните творци на своето време, пример е на пламенна интензивност, в което и да било начинание, каквото и където да е то (преди няколко години на него кръстиха дори марка автомобили и джипове, Citroen Xsara picasso). Написа за „въпреки.com” художникът и изкуствовед Калин Николов по повод изложбата Пикасо. Графики от колекцията на Националната галерия, квадрат 500.

Името и образците на изкуството му са сред всеки един обемен или кратък анализ на изкуството от края на 19 век насам. Художникът разклаща конвенциите не само на живописта, чрез което разстартира основните процеси  там, но такива са и интервенциите му  в областта на  графиката: графичните му произведения са изява на, сякаш, безграничната  му творческа сила; неговите потенциали  и многостилността му са изразени с богато и насочено разбиране за същността на техниките, изчерпателно употребени всяка от тях сякаш до краен предел. А и доведени до забележителни резултати, оригинални теми, с маркерните си  визии, те веднага са присвоявани от хиляди други творящи. Посочено  в обем,  става дума за повече от 2000 отпечатани творби (след смъртта на художника са изброени десетки завършени, но не обработени до степен за печат метални плочи), реализирани чрез  техниките на  офорта, акватинта, гравюри, литографии, дърворезба и линолеум, монотипия.

В музея "Пабло Пикасо" в родната му Малага

Да припомним:  художникът  е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, в семейството на учителят по рисуване  Хосе Руис Бласко и на Мария Пикасо (чиято фамилия техният син практично по-късно избира за себе си, била запомняща се). ��аща му,  учител по рисуване, не само разпозна, но е и щастлив да насърчава артистичния  талант на сина си. Той поема инициативата  петнадесетгодишното момче да постъпи в Училището за изящни изкуства  Ла Лиония,  La Lonja, Барселона. На приемния изпит Пабло завършва етюда си за един ден, а е имал поставен срок за това от месец. Приет е в класа за напреднали. През октомври 1897, тоест още на следващата година, младежът се записва в Кралската академия за изящни изкуства  Сан Фернандо, в Мадрид. Въпреки това, там той пребивава само кратко….  По-важно от всяко академично обучение чувствал взаимодействието със формиращия се каталунски авангард, чието място за срещи е било кафе-ресторанта  „Четирите котки“, в Барселона. Място за срещи на творци като Гауди, но и сборище на млади хора с нови представи за същността на изкуствата и с нов светоглед. На Пикасо дори било поръчано да нарисува менютата за ресторанта през 1897 г.

Младият Пикасо - колаж на тогавашната Малага

Специално за графиката, тъй като говорим преди всичко за нея, следват изяви и в областта на илюстрацията с публикуваните му творби през 1900 г. в Zeitsch Joventut, а през 1901 в Arte Joven. Именно в Барселона художникът Рикардо Каналс го въвежда с метода на oфортния процес. През 1899 г. Пикасо създава първата си графична творба върху медна плоча, „Левичарят“, изобразяваща пикадор. Примерите говорят за наративната нишка, започнала от обучението при баща му и (естествено) надеждите на последния (едва ли друго освен за проспериращ реалист),  и все още държащите го около традицията академични форми, с предстоящия  архитип за модернизма, в който художникът се превръща. Той рисува едновременно, колкото ми е неудобно да го напиша, вече подобно на цяло стадо художници…

През октомври 1900 година Пикасо пътува до Париж със своя приятел и колега Карлос Касагемас, където откриват  артистичността в произведенията на Оноре Домие, Анри де Толуз Лотрек, Теофил Александър Стайлен и е били особено впечатлени от тях. Изкуството на Пикасо от следващите години намира израз сред различните посоки и на експерименти, демонстриращи способността му да изобразява стилове и едновременно да разчита сложни човешки  кодове, тоест  да борави с езика на фигурата. Може би  меланхоличните му изображение на хора, победени от нищетата, вероятно сами  „избрали“ съдбата на нетърсещия диалог с обществото  в тягостната му участ,  числено надделяват в творчеството му. Образи, които са много по-философски от други на автори със стандартни, макар също вълнуващи  социални характеристики. Вторият му офорт, който осъществява в творчеството си ( споменахме „Левичарят“) е „Бедна закуска“ (буквално е превеждано като „Пестливата храна“), създадена през 1904 г. Основополагаща творба с дълбокото чувство на сложна съпричастност и различност между двамата нарисувани, сякаш разкриваща  интроспекцията на обстоятелствата на тепърва предстояща драма;  наред със силния, напълно индивидуален, авторски рисунък.

Пикасо "Саломе", офорт

Образно за първите му фре��ски години, графиките му са  изпълнени с онези хора, които имат статута си ��а улични и циркови артисти, отделени от обществото и живеещи от ръка на уста, благодарение на своите таланти. Когато темата saltimbanques, комедиантите,  неговото съществуване също преминава през крайна бедност и относителна изолация. Но въпреки това, по своя характер и абсолютен артистизъм серията няма аналог със своя освободен рисунък, с което те са  очевиден прецедент и доказват не само способностите на Пикасо като рисувач, но и като  график. През 1913 г. търговецът на картини Амброаз Волар купува плочите на Пикасо от 1904-1905 г., галванизира ги, считано, че ги укрепва, за да бъдат тиражирани: комплектът, групата творби е обединена от името La Suite de saltimbanques.  Особено важна от „сюитата“ е офортът „Саломе“, еротичен, с акцент върху линията. Предпоставка за нарисуваното и приятелството на Пикасо с Гийом Аполинер, чиято поема „Саломе“ е публикувана през 1905 г. И художникът, и поетът са избрали да представят дъщерята на цар Ирод  като прототип на чистата сексуалност.

Амедео Модилиани Пабло Пикасо в Париж

В споменатите години испанецът вече се е установил в Париж, сред нови приятели, между които са Макс Жакоб, Андре Салмон, Пиер Реверди, Амедео Модилиани, Хуан Грис, Константин Брънкуши, Кейс ван Донген…  Особено ВАЖЕН е моментът, когато  Есенния салон  през 1907 г. включва хиляди творби на стотици художници и се отличава от предишни и следващи изложби, защото включва най-голямата посмъртна изложба на произведения на Пол Сезан за момента. Това има незабавно и дълбоко въздействие върху младите художници в Париж по това време, включително Пикасо, Жорж Брак и Анри Матис, ��оито  възприемат генезиса на сезановите ключови резултати чрез  редуцирането на форма до превеждането ѝ в прости стереометрични форми в двуизмерното пространство на платното и хартията. Графичен израз на кубистична графика в творчеството на Пикасо са поместените в романа на Макс Жаком Saint-Matorel четири офорта, по идея на Даниел-Хенри Канвайлер, галерист, писател и историк на изкуството. Тези офорти представят художника с прехода му към аналитичния кубизъм. И именно тук, сякаш, приключва дотогавашното непрекъснато развитие на стила на художника. Работата, посоките и свободата имат голямо разнообразие от пластически похвати, първо започва да рисува като  Енгр, което впоследствие става почти характерно за него.     Натуралистичното възпроизвеждане стои редом с геометричната стилизация, мелодичната красота на линията се свързва с освободени деформации. 

Пикасо "Спящият", литография, 1942 от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Най-важната печатна среда от първите последвали кубизма му насоки в творчеството на художника  е литографията. И както изследователите на художника сочат поръчаните от Заяс четири литографии на жени, къпещи се или само женско лице, в които Пикасо се ограничава до обема, са не по важни от разговорите и писмата между двамата. „Трудно мога да разбера значението, – цитираме Пикасо – което се отдава на думата изследване във връзка със съвременната живопис. За моето мнение търсенето не означава нищо в живописта. Да намериш е важното. Никой няма интерес да следва човек, който с очи, вперени в земята, прекарва живота си в търсене на кесията, която съдбата трябва да постави на пътя му. Само онзи, който намира нещо, каквото и да е то, дори намерението му да е било не е да го търси, най-малкото не само възбужда нашите любопитство, ако не и възхищението ни. Сред няколкото грехове, в които бях обвинен, нито един не е по-фалшив от този, който уж съм имал като главен мотив в моята работа чрез изследователския си  дух. Когато рисувам, моята цел е да покажа това, което съм намерил, а не това, което аз търся. В изкуството намеренията не са достатъчни и, както казваме на испански, любовта трябва да се доказва с дела и не по причини. Това, което човек прави, е това, което се брои, а не това, което е имал намерение да направи. Всички знаем, че изкуството не е истина. Изкуството е лъжа, която ни кара да осъзнаем истината, поне тази, която ни е дадена разбираме. Художникът трябва да знае как да убеди другите в истинността на своите лъжи. Ако той показва само в неговата работа, която е търсил и претърсвал, за начин да се отърве от лъжите, той никога не би постигнал нищо.“

Arnold Newman © Пабло Пикасо, 1954

И понеже на Пикасо винаги се е преписвала ролята на немногословен и анекдотите (предполагам адаптирани, защото са кухи) ще цитирам и това: „От първите художниците, примитивите, чиято работа очевидно е различна от природата, до онези художници, които като Давид, Енгр и дори Бугро вярват в рисуването на природата такава, каквато е, изкуството винаги е беше изкуство, а не природа. А от гледна точка на изкуството няма конкретни или абстрактни форми, а само форми които са повече или по-малко убедителни лъжи. Това, че тези лъжи са необходими за нашия ум е извън всякакво съмнение, тъй като именно чрез тях ние формираме нашия естетически възглед за живота. Кубизмът не се различава от всяка друга живописна школа. Същите принципи и същите елементи са общи за всички. Фактът, че дълго време кубизмът не е разбран и че дори �� днес има хора, които не могат да видят нищо в него, не означава нищо. Не чета английски, книгата на английски е празна книга за мен. Това не означава, че английският език не съществува и защо трябва да обвинявам някой друг освен себе си, ако аз не мога да разбера това, за което не знам нищо?“

Пикасо, "Цвете в чаша", литография, 1947, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

През 1925 г. Пикасо участва в първата изложба на сюрреалистите. В офорта му „Фигури“ от 1927 г. сюрреалистичните  мотиви, например, очите са разхвърляни по формите, се примесват с кубистични елементи. Паралелно с това същата година художникът създава 13 офорта и 67 рисунки по поръчка на Амброаз Волар, преработени в дърворез  към романа на Балзак „Неизвестният шедьовър“.  А през 1931 г. издателят Скира, известен с прекрасните си книги за изкуство, поръчва на Пикасо илюстрации към „Метаморфозите“ на Овидий, изпълнени в 42 офорта.

Триптих Сатир, Фавн, Кентавър, 1946 в музея "Пикасо" в Антиб

Сякаш двете споменати току-що по-горе теми, тази за твореца поискал да изобрази същината на света чрез женската физика, и същността на античността, са вплетени в поръчаната от Волар през 1930 г. и работена до 1937-ма, Suite Vollard, тоест, уникалната графична проява от сто композиции: офорти върху медни плочи.  Началн��те офорти от поредицата са в неокласически стил и показват скулптор в ателието с красивата му муза. В следващите, обаче, Пикасо развива по-драматично темите, взети от гръцката митология. Появилият се фриволно настроен минотавър, се превръща в развълнуван и буен. В края на поредицата минотавърът е загубил зрението си и се скита … 46 от листовете представят ателието на скулптора и неговия модел, а 15 са с тема за Минотавъра, обобщение на един свят от страст и хармония. Освен чистите линеарно решени форми, има и частично щриховани като моделировки. За някои от тях Пикасо обогатява акватинтата с резерваж, техника на захарен процес, фактуриращ светлините, с който го запознава печатарят Roger Lacourière: примерът е колко разнородно художникът е готов да вникне във възможностите на различни иновативни похвати.

Пикасо "Герника", която е експонирана в Националният музей на модерното изкуство “Кралица София” в Мадрид

През 1937 г., както се знае,  Пикасо създава картината „Герника“, поръчана му за испанския павилион на Международното изложение за изкуства и техника, което се провежда в Париж. Но и прави по темата редица други творби, някои, от които в графични техники: „Мечтата и лъжата на Франко“, поредица от две гравюри, включващи 18 отделни изображения и придружаваща поема в проза от художника. Офортите сатиризират претенциите на испанския генералисимус Франсиско Франко да представлява и защитава консервативната испанска култура и ценности, като го показват в различни нелепи образи, като същевременно унищожават Испания и нейната същност. В този род насоки едни критици и изкуствоведи незабавно ще видят предателство спрямо идеите на естетизма и творческата независимост, а на други импонира именно директната асоциация: „фалос с ботуши“, „зловещ полип“  и „гротесков хомункулус с глава като жестикулиращ и грудков сладък картоф“. И успоредно, както само при художник с неговата плодовитост  можем да срещнем, през 1936 г. парижкият издател Амброуз Волар му възлага да създаде серия от офорти, за да илюстрира текстове от Histoire naturelle (Естествена история), енциклопедичното издание от осемнадесети век, написано от известния френски натуралист и писател Жорж Луи Льоклер, граф дьо Бюфон. Използващ техниките за  гравиране, които включват офорт, суха игла и акватинта, Пикасо създава богата менажерия от животни, птици и насекоми.  Гравираните плочи, 31 на брой,  са отпечатани през 1937 г., но проектът е отложен след неочакваната смърт на Волар през 1939 г. Сътрудникът на Волар Мартин Фабиани по-късно възобновява проекта и томът е публикуван през 1942 г.

Пикасо "Старият цар", литография, 1949, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Слез 1945 г. изкуството на Пикасо става емблема на човешкия стремеж към свобода. Художникът се ползва с авторитета на един от най-значителните творци на ХХ век, създал над 50 000 творби. Влиянието на Пикасо отеква и сред цялата сфера на графичните изкуства, вдъхновявайки безброй художници да разширят границите на методите и дръзко да навлизат през нови артистични граници. Неговото несравнимо техническо майсторство, безкомпромисно новаторство и непоколебим дух на промяна в името на новото, се отразяват над цялото развитие на световното изкуство чрез освободеността на визията. Някои примери:  Пикасо и поетът Еме Сезер  се срещат през 1948 г. на Световния конгрес  за мир във Вроцлав, Полша. Сезер е  лидерът на движението на група писатели, които се надяват да насърчат чувството за споделено наследство в цялата африканска диаспора, утвърждавайки своята идентичност в противовес на колон��алните практики. В общата им работа текстът на Сезер разказва за  бруталното позициониране на черния човек сред обществото като получовек, докато илюстрациите на Пикасо сливат мъжки и женски полови органи с вдъхновени от растения форми. Но подобно на формите от кубистичния период на художника, „общуването“ му с текстовете – примерът говори – ни напомня онова, на което е бил свидетел  фотографът Брасай. 

Пикасо "Гълъбът", 1950, в музея Албертина, Виена

Добре запознат с Пикасо, споделял, че никой никога не е виждал художника с книга в ръка.  Някои, които го познаваха, казаха, че художникът е чел след  мръкване, въпреки че критикът и авторът Джон Голдинг предполага, че е по-вероятно Пикасо да е „усвоявал информация, слушайки разговора на своите приятели писатели и други интелектуалци.“ Което не отменя факта, че Пикасо е участвал с прецизна култура в подготовката на редица  литературни произведения; в хода на кариерата си той илюстрира около петдесет книги и осигурява може би още стотина с  корици, фронтисписи и винетки.

Пикасо "Палома и Клод", Обложка на книга, литография, 1950, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Сякаш в следвоенните години за Пикасо няма пресищане от работа. Напротив, през 1968 той представя цикъл от 347 графики в материал, на „негови“ теми: цирк, художник и модел, античните митове, кори��а, а 1970-72 завършва 156 неозаглавени офорта. През октомври 1971 г., по случай 90—тия рожден ден на Пикасо, в Лувър е открита изложба на художника, представяща го в различните периоди на огромното му творчество.

Пикасо "Ездачката", литография, 1960, от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Националната галерия притежава няколко знакове графични цикли на великия художник, създадени да отбележат паметта на поета сюрреалист Пиер Реверди, на  водача на движението Дада, Тристан Тцара, по негови, на Пикасо стихове, по „Кармен“ на Проспер Мериме и свободни работи. Една много стойностна колекция творби: към Риверди, например, Пикасо унищожава изобразеното на плочите след реализиране на тиража.

Пикасо Из серията „Подвижни пясъци”, акватинта, 1965 от изложбата в Националната галерия, Квадрат 500

Мога само да подчертая, че Националната галерия реализира великолепна изложба, (20 декември 2024 – 18 май 2025, Квадрат 500). Официалното откриване е на 8 януари 2025.

Фондация "Пикасо" до родния му дом в Малага

 На 8 април 1973 г. художникът умира в Мужен (Приморски Алпи) на деветдесет и една години и седем месеца…≈

Текст: Калин Николов

Снимки: архив на Националната галерия, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

[gostivarpress]

Пронајдена досега непозната слика на Пикасо

Слика пронајдена од италијански трговец со антиквитети, е досега непознат оригинален портрет насликан од шпанскиот уметник Пабло Пикасо, открија италијански експерти. Откако случајно ја пронашол сликата во подрум на куќа на италијанкиот отров Капри во 1962 година, Луиџи Ло Росо го однел платното дома во Помпеја. Ја закачил на ѕид во дневната соба, а неговата сопруга ја сметала сликата за…

[mihaylovblog]

142 години от рождението на Пабло Пикасо (1881 – 1973) Снимка: https://www.britannica.com/

[proekt-prosper]

[bulgarian-blog]

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Пабло Пикасо

[keeptolking]

"Изкуството е лъжа...,

която ни прави способни да осъзнаем истината"

- Пабло Пикасо

[dex0do]

Има два типа жени – богини и изтривалки.

Пабло Пикасо

[randomscrapbook]

Многу наслови препорачува...

...Ивана Настески (графичарка) Како создавач/уметник немам свои идоли, но имам бројни автори кои ми претставуваат инспирација, а нивните дела ме поттикнуваат, без оглед дали станува збор за творци од ликовната уметност, музичари, филмови или архитектонски зданија. Филмови: Филмофил сум. Просто се сметам за зависничка од филмови. Таа индустрија која е многу поврзана со ликовната уметност плени со својата комплексност, а едновремено и со својата компактност. Сепак постојат филмови на кои често им се навраќам поради нивната содржина, естетика, порака, актерство, музика или костим. „Изборот на Софија” (1982) во режија на Алан Пакула, со величенствената глума на Мерил Стрип и Кевин Клајн и вечната тема на холокаустот, со необични навраќања, љубов, страст или тага го оставаат гледачот нем, а всушност полн со прашања и лични одговори. Мора да го споменам и „Blow Up” - филм на Микеланџело Антониони (1966), „Ганди“ со брилијантниот Бен Кингсли, незаобиколен е и „Пијанист” на Роман Полански со Адријан Броди или „Сјај” со Џефри Раш. Ремек–делото „Кинеска четврт“, исто така на Полански, со Џек Николсон и со Феј Данавеј, нуди една поинаква крими приказна, со несекојдневно актерство. Книги: Книгите се мојот вечен сопатник. Со невидена страст купувам книги. Книгата е највреден подарок. Често препрочитувам книги и им се навраќам, иако знам точно каде стои секоја запирка или извичник. Книги, книги, безброј книги и исто толку автори; Најпрво тука е Шекспир, тој магионичар на драмскиот расплет и заплет, вечен талкач, тој волшебник на зборот; неуморен создавач. Потоа тука се класиците како: Толстој, Достоевски или Балзак. Но како мој фаворит го сметам, мајсторот на краткиот расказ, а тоа е Антон Чехов, тој мудрец во чии што мајсторски изведени дејствија се втопувам, а приказите навидум едноставни создаваат атмосфера која што читателот ја чувствува. Сите дела на Иво Андриќ и Меша Селимовиќ се книжевна аксиома! Рабиндранат Тагоре и неговото капитално дело песни „Градинар“ без дилема зазема посебно место во мојата библиотека. Тој сензитивен Индиец, кој преку едноставни стихови ни ја доближува љубовта, онаа заборавена, а блиска љубов, чиста и исконска, низ неговите нежни описи, соништа, размисли или вљубувања. Вредни да ги споменам се делата на Бернхард Шлинг: „Читачот“, “ Олга”, „Враќање дома”, “ Викенд за двајца”; Орхан Памук: „Истанбул” или „Музеј на невиноста”; и да не го заборавам маестралниот Данило Киш: „Гробница за Борис Давидович”, „Мансарда”, „Песочен часовник” или „Рани јадови”. Плоча: „Latin Haze“, Душко Гојковиќ Ја сакам музиката, и кога сликам или кога печатам графики, секогаш ми свири тивок џез, реалксирачки, помалку тајновит и суптилен. Ликовната уметност и музиката, како да се во некоја нежна, а дива љубовна врска. Може ли да се заобиколи генијот Моцарт или чувствителниот Шопен? Музиката на Џо Кокер, и неговиот рапав глас, џезот на Душко Гојковиќ, особено неговиот боженствен албум „Latin Haze“ уживам кога го слушам и со задоволство му се навраќам. Секако тука е и магичниот глас на Ела Фицџералд или Били Холидеј или Дион Варвик... Да не го заборавам и Чарли Паркер, Чик Кориа, Дејв Брубек, Нет Кинг Кол, Натали Кол, Бени Гудман... Визуелни уметници: Од ликовната уметност, главно ��е инспирираат делата на уметниците кои пред сѐ биле мисловно силни, едуцирани, ерудити и со особено чувство за ликовност и дар за создавање. Не можам да ги заобиколам фрескомајсторите Михајло и Ефтихиј, кои на нашето македонско поднебје зографисале неколку важни црковни објекти (св. Богородица Перивлепта во Охрид или св. Никита с. Бањани), кои се вдахновени со впечатлива оригиналност, а како фигури, со своето широко познавање биле многу пред своето време. Потоа тука е и ликот и делото на сликарот Никола Мартиновски, скулптурите на Иван Мештровиќ, грандиозните сликарски остварувања на Петар Лубарда. Исто така, по сензибилитет ми е блиско сликарството на Винсент ван Гог или на Пол Гоген. Во нивните дела, како да е насликано целото небо или сета сончевина која што постои. Не можам а да не ја споменам сестраноста на Пабло Пикасо или иновативноста на Џексон Полок како и елегантните актови на Амадео Модиљани. Мислам дека со денови, би пишувала за бројните уметници кои на мене оставиле траен белег.

[rasen-rs]

Пикасова разгледница на ћирилици

Пикасова разгледница на ћирилици

Недавно се у друштву „упућених” повео разговор о Пикасу. Неко је на сајту „Пикасо администрејшен” (Picasso Administration),асоцијације која се бави чувањем дела и имена Пикаса, видео мапу света на којој су обележене земље и градови у којима је Пикасо заступљен својим делом. Питање је било зашто није убележена и Србија, јер Народни музеј у Београду има три његова рада.

Потпис Пабла Пикаса на…

[slowlyyyy]

01.03.19

Ну привет, весна. 

С первым днем, вас. 

Что ж, а я о своем.

Все переживают по поводу надвигающихся экзаменов в школе. Мне тоже сдавать ОГЭ. Я по поводу него не особо парюсь (хотя, наверное, надо было бы). Но как же я парюсь по поводу защиты диплома в художественной школе. Как я писала ранее, этот год - последний год художественной школы. Семь лет провела там. Помимо того, что надо будет нарисовать композицию, я еще буду защищать историю искусств. Надо написать реферат, доклад не менее 20-и страниц (ха, сосите, у меня, до того как это узнала, уже было написано 37 страниц и это еще не все написано) и сделат презентацию с картиночками. Потом рассказывать по реферату, который у тебя будет в руках и показывать комиссии картиночки. Сначала насчет истории искусств я очень переживала, потому что предстояло сделать выбор. Надо было взять одну тему из предложенных. Некоторые были уже заняты. Например, тот же Итальянский Ренессанс (Возрождение). Я долго металась между двух зол. Я не люблю делать сложный выбор, как не люблю, о. Сначала я взяла искусство Германии. Но не вспомнила ни одного немецкого художникак, кроме Пабло Пикасо. Я взяла Германию, ибо страна нравится. Но искусств��, у них как такового почти не было. Более того, даже Пабло Пикассо нельзя было написать, ибо он жил гораздо позже, а в той теме искусство именно определенного века. 

Дома, держа список, я просматривала темы. И наткнулась на Северный Ренессанс. Это Возрождение в Германии и Нидерландах. Там больше материала, но он мне казался слжным. Впоследствии я поняла, что он мне казался сложным как раз-таки из-за того, что не совесм много информации было. Потом я еще останавливалась на Искусстве России 19-20 вв. На Коровине и Серове. Я очень долго не могла выбрать. Страдала от этого, впадала в истерику. Но в итоге выбрала две темы и долго между ними металась. Северный Ренессанс или Искусство Испании 16-17 вв. Думаете, что скучная тема про испанцев? А вот и нет. Ведь это Золотой Век, это Испанский Ренессанс. ВНа листе бумаге, в списке тем этого не написано. Хы. Крч. Знаете, что меня останавливала не выбирать испанцев?Ну во-первых, мне не нравились испанцы самим названием (хз, некрасиво как-то звучит), но искусство их уважала. А вот немцы мне нравились, а еще я люблю север. А еще это же Ренессанс! Это же великая и сложная тема! Пока я не узнала, что у испанцев это в своих веках тоже свой Ренессанс.  В конце концов выбрала испанцев. И не пожалела. Вы вобще видели какие у них картины? Я просто ору. Как-нибудь скину. У меня так много на них информации. А до этого я так долго страдала. В душе было слишком тяжело. Но все теперь в порядке. Осталось немного дописать и я закончу одна из первых. 

А теперь о композиции. Из-за которой у меня сейчас большой стресс. Расскажу о ней в следующем посте, ибо боюсь, не осилите и так большой  текст. 

[bregalnicki]

Уметноста појака од аутизмот. Изложба на деветгодишниот Филип со дела кои ќе ве остават без зборови

Уметноста појака од аутизмот. Изложба на деветгодишниот Филип со дела кои ќе ве остават без зборови

Смислата на животот е да го пронајдете својот подарок, а целта на животот е да го искористите тој подарок. Деветгодишниот – Филип Циглењак Симоновски од Скопје, сигурно не знае за таа изрека на познатиот сликар Пабло Пикасо, но – со својата детска креативност, Филип, токму преку талентот за цртање, ги проширил границите на својот свет ограничен со фактот дека тој е – момче со аутизам. Филип е…

[vprki]

Критичен поглед: „Албертина“ предлага нов прочит на творчеството на Модиляни

Ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор Амедео Модиляни /на снимката/, ще бъде открита на 17 септември във виенския музей „Албертина“. В изложбата са включени непоказвани досега творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури, съобщиха от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на община Виена.

По този повод изкуствоведката и куратор Ния Табакова написа за „въпреки.com” за художника под мотото: “Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.” Фридрих Ницше из „Тъй рече Заратустра“

Портрет на Жана Ебютерн и автопортрет на Модиляни - снимка архив

Куратор на изложбата във Виена е французинът Марк Рестели��и – изкуствовед и музеен директор, международно признат като един от водещите експерти по Модиляни /1884 - 1920/, автор на множество книги, студии и куратор на стотици изложби, свързани с творчеството на художника. Една от главните цели на експозицията във Виена е да представи нов прочит на художественото наследство на Модиляни, който да не бъде разглеждан единствено като бохем под въздействието на алкохол и наркотици, а да бъде утвърден като водеща фигура на авангарда, тласкаща революцията на примитивизма напред в двадесети век. Въпреки това, изследването на творчеството на Модиляни не би било пълноценно без историята за неговия бурен живот, ранна смърт и последвалото самоубийство на младата му годеница, Жана Ебютерн. Както пише Артур Пфанщил (Аrthur Pfannstiel) през 1929 г.: „Животът на Модиляни, скитащия художник, толкова често прилича на легенда, че е трудно да се отдели фактът от измислицата.”

Амедео Модиляни и Пабло Пикасо - приятелство и съперничество - снимка архив

Амедео Модиляни е роден в Ливорно, Италия, в семейство на сефарадски евреи. Израства в бедност, след като бизнесът на баща му фалира. Още от малък има здравословни проблеми - прекарва тиф на 14-годишна възраст, а две години по-късно се разболява от туберкулоза, която го съпровожда през целия му живот. От ранна възраст той се увлича по литературата, поезията, философията и визуалните изкуства. Започва частни уроци по рисуване, а по-късно учи изящни изкуства във Флоренция и Венеция. През 1906 г. Модиляни се премества в Париж, тогава център на авангарда и средище на свободомислещо, бохемско общество от художници - емигранти, поети и музиканти, което може да бъде открито в кафенет��, салони, ателиета и галерии на улица Монпарнас.

Анук Еме /Жана Ебютерн/ и Жерар Филип /Амедео Модиляни/ във филма “Монпарнас 19″ - снимка архив

Не случайно първият пълнометражен филм, посветен на художника е озаглавен „Монпарнас 19” или „Влюбените от Монпарнас“ (1958), вероятно адресът на ателието, в което той прекарва последния период от живота си. (Ролята на Модиляни се изпълнява от изключителния Жерар Филип, на Жана - Анук Еме, участват още Лино Вентура, Пиер Ришар, Лили Палмър. Премиерата е на 4 април 1958 г. – б. р.). Сред съвременниците му в този период са: Пикасо, Хуан Грис и Миро от Испания, Шагал, Сутин, Кислинг и Липш��ц от Русия, Бранкузи от Румъния, Диего Ривера от Мексико, Фуджита от Япония и Жул Паскин от България. Известното съперничество, придружено с взаимно уважение и приятелство, с тогава вече наложилия се Пикасо е акцент и във филма „Модиляни”, 2004 г. (В ролята на Модиляни е Анди Гарсия, на Пикасо - Омид Джалили, режисьор е Мик Дейвис, филмът е европейска копродукция със световна премиера на 29 септември 2004 г. – б.р.)

Анди Гарсия /Модиляни/ и Омид Джалили /Пикасо/ във филма “Модиляни” - снимка архив

В рамките на една година от пристигането си в Париж поведението и репутацията на Модиляни се променят драстично. Той се трансформира от класически академичен художник в „принц на вагабонтите“, а приятелите му го наричат Моди (игра с френската дума „maudit“, което означава „прокълнат“). Художникът не само премахва всички белези на буржоазното си наследство от студиото си, но се заема и с унищожаването на свои ранни творби, които описва като „Детски дреболии, правени, когато бях мръсен буржоа“. В началото той е повлиян от Анри дьо Тулуз - Лотрек, но около 1907 г. е очарован от творчеството на Пол Сезан. В продължение на една година е ученик на известния скулптор с румънски произход Константин Бранкузи. В Париж Модиляни продължава да чете и е силно повлиян от трудовете на Ницше, Бодлер, Кардучи, Граф Лотреамон и други. Благодарение на тях развива убеждението, че единственият път към истинското творчество е чрез непокорството и хаоса, а известната фраза на Бодлер „Прекрасното е винаги странно.“ („Le beau est toujours bizarre.“) може да се приеме за основа на неговата философия и естетика в изкуството.

Жана Ебютерн - снимка архив

Произведенията на Модиляни, характеризиращи се с асиметрични композиции, удължени фигури и проста, но монументална употреба на линия, са сред най-важните портрети на 20-ти век, като всеки от тях разказва различна история за живота и изкуството му. Той оставя художествено наследство, което модернизира фигуративната живопис, избягвайки от етикетите и „-измите“на Модернизма. За творчеството му неговият съвременник Жан Кокто заявява: „Рисунките на Амедео Модиляни са подчертано изящни. Той беше истинск��ят аристократ сред нас. Неговата линия е едва различима, почти призрачна и никога не се пречупва. Тя преминава всички препятствия с ловкостта на сиамска котка. Модиляни не изтегля лицата, не подчертава тяхната несиметричност, не избожда едното око, не издължава шията. Той просто вижда така, чувства така, той рисува така!“ (Жан Кокто, „Дърво, което не можеш да изтръгнеш от земята на Монпарнас“, 1959, превод текстове от френски на книгата Огнян Стамболиев – б.а.).

Въпреки това, приживе творчеството на Модиляни остава недооценено. Той скицира непрекъснато, като прави по сто рисунки на ден. Много от творбите му, обаче, биват изгубени - унищожени от него самия, загубени при честите му промени на адреса или дадени на приятели, които не ги запазват. Единствената самостоятелна изложба на Модиляни през живота му е в Париж през 1917 г., която става „прословута“ в модерната история на изкуството със своята сензационна публичност и съпътстващите проблеми за неприличие. Шоуто бива закрито от полицията в деня на откриването му, но продължава и след това, най-вероятно след премахването на картини от прозореца на улицата на галерията. Авторът не успява да продаде нито една творба. Принуден да раздава рисунките си в замяна на ястия в ресторантите, Модиляни умира беден на 35 годишна възраст от туберкулозен менингит, а ден след това от мъка се самоубива и спътницата му - Жана Ебютерн.

Жана Ебютерн и Амедео Модиляни са погребани заедно - снимка архив

В своята книга „Бохемски Париж: Пикасо, Модиляни, Матис и раждането на модерното изкуство“ (1998) френският новелист и сценарист Дан Франк обобщава: „Когато Модиляни умира през 1920 г., това е краят на скитническия начин на живот, какъвто също е бил животът на Вийон и Мюрже. С българина Жул Паскин вратите се затварят завинаги за първите 30 години на века: епохата на бохемите.“ ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив

P.S. на „въпреки.com”: В рамките на Шестия фестивал за документални филми „Master of Art” /онлайн издание 12 -28 февруари/ ще бъде представен „Модиляни и неговите тайни“ (Франция, 2018, 52 мин., реж. Жак Лойой). Създателят и директор на кинофорума Найо Тицин ни предостави синопсиса на филма. „Творбите на Модиляни са сред най-разпознаваемите в модерното изкуство, но за самия творец не се знае особено много. Базирайки се на продължаващо научно изследване, филмът разкрива тайните зад митовете, обкръжаващи този художник бохем, и е създаден по повод 100-годишнината от неговата смърт. 

Амедео Модиляни не оставя в наследство нито кореспонденция, нито теоретични трудове. Публичният интерес към творбите му изглежда обратно пропорционален на вниманието, което историците на изкуството отделят на живота му. Днес някои от картините му достигат астрономични цени по ��ърговете - рисуваната през 1917 г. „Полегнало голо тяло” бе продадена от „Кристи’с” през 2015 г. за повече от 170 млн. долара. Възроденият интерес към художника провокира неколцина историци, критици и куратори да разберат повече за човека отвъд легендата. Филмът се опитва да проследи живота на Модиляни, проучвайки ключови места и връзки, както и влиянията, които е изпитвал. Използвано е и изследване на 26 негови картини и три скулптури, притежавани от френски публични колекции“.

[sergeipashchenko]

ИМПРЕССИОНИСТЫ НЕ ОТПУСКАЮТ Получил огромное удовольствие от выставки импрессионистов "Моне и Ренуар" в Галерее Паршина. По окончании просмотра долго качался в кресле-качалки и не хотел уходить. Жаль, что кофе и сигара не предусмотрены... Эту весну импрессионисты меня не отпускают, ушел к Пабло Пикасо и опять вернулся к Полю Сезанну. Чтобы понимать современное искусство, нужно уделить время этим бунтарям. Теперь брожу вокруг стогов сена в Ботаническом саду и думаю - а не сотворить ли и мне нетленку в 22 полотна?.. Хотя путь ��огена, успешного биржевика и нищего художника, мало кого может соблазнить. Поэтому будем любоваться со стороны. Друзья, как вам серии "Стога", "Тополя" и "Впечатление. Восходящее солнце"? (at Stavropol) https://www.instagram.com/p/CEGignZJGyz/?igshid=159pfumok3iat

[mihaylovblog]

141 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881 – 1973) Снимка: https://www.britannica.com/

[napravipromyana]

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, като порасне.

Пабло Пикасо

[kretsula]

#art#atmosphere Пабло Пикасо "Портрет Доры Маар"