#Пабло Пикасо

[gostivarpress]

Пронајдена досега непозната слика на Пикасо

Слика пронајдена од италијански трговец со антиквитети, е досега непознат оригинален портрет насликан од шпанскиот уметник Пабло Пикасо, открија италијански експерти. Откако случајно ја пронашол сликата во подрум на куќа на италијанкиот отров Капри во 1962 година, Луиџи Ло Росо го однел платното дома во Помпеја. Ја закачил на ѕид во дневната соба, а неговата сопруга ја сметала сликата за…

[mihaylovblog]

142 години от рождението на Пабло Пикасо (1881 – 1973) Снимка: https://www.britannica.com/

[bregalnicki]

Уметноста појака од аутизмот. Изложба на деветгодишниот Филип со дела кои ќе ве остават без зборови

Уметноста појака од аутизмот. Изложба на деветгодишниот Филип со дела кои ќе ве остават без зборови

Смислата на животот е да го пронајдете својот подарок, а целта на животот е да го искористите тој подарок. Деветгодишниот – Филип Циглењак Симоновски од Скопје, сигурно не знае за таа изрека на познатиот сликар Пабло Пикасо, но – со својата детска креативност, Филип, токму преку талентот за цртање, ги проширил границите на својот свет ограничен со фактот дека тој е – момче со аутизам. Филип е…

[proekt-prosper]

[bulgarian-blog]

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Пабло Пикасо

[vprki]

��ритичен поглед: „Албертина“ предлага нов прочит на творчеството на Модиляни

Ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор Амедео Модиляни /на снимката/, ще бъде открита на 17 септември във виенския музей „Албертина“. В изложбата са включени непоказвани досега творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури, съобщиха от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на община Виена.

По този повод изкуствоведката и куратор Ния Табакова написа за „въпреки.com” за художника под мотото: “Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.” Фридрих Ницше из „Тъй рече Заратустра“

Портрет на Жана Ебютерн и автопортрет на Модиляни - снимка архив

Куратор на изложбата във Виена е французинът Марк Рестелини – изкуствовед и музеен директор, международно признат като един от водещите експерти по Модиляни /1884 - 1920/, автор на множество книги, студии и куратор на стотици изложби, свързани с творчеството на художника. Една от главните цели на експозицията във Виена е да представи нов прочит на художественото наследство на Модиляни, който да не бъде разглеждан единствено като бохем под въздействието на алкохол и наркотици, а да бъде утвърден като водеща фигура на авангарда, тласкаща революцията на примитивизма напред в двадесети век. Въпреки това, изследването на творчеството на Модиляни не би било пълноценно без историята за неговия бурен живот, ранна смърт и последвалото самоубийство на младата му годеница, Жана Ебютерн. Както пише Артур Пфанщил (Аrthur Pfannstiel) през 1929 г.: „Животът на Модиляни, скитащия художник, толкова често прилича на легенда, че е трудно да се отдели фактът от измислицата.”

Амедео Модиляни и Пабло Пикасо - приятелство и съперничество - снимка архив

Амедео Модиляни е роден в Ливорно, Италия, в семейство на сефарадски евреи. Израства в бедност, след като бизнесът на баща му фалира. Още от малък има здравословни проблеми - прекарва тиф на 14-годишна възраст, а две години по-късно се разболява от туберкулоза, която го съпровожда през целия му живот. От ранна възраст той се увлича по ��итературата, поезията, философията и визуалните изкуства. Започва частни уроци по рисуване, а по-късно учи изящни изкуства във Флоренция и Венеция. През 1906 г. Модиляни се премества в Париж, тогава център на авангарда и средище на свободомислещо, бохемско общество от художници - емигранти, поети и музиканти, което може да бъде открито в кафенета, салони, ателиета и галерии на улица Монпарнас.

Анук Еме /Жана Ебютерн/ и Жерар Филип /Амедео Модиляни/ във филма “Монпарнас 19″ - снимка архив

Не случайно първият пълнометражен филм, посветен на художника е озаглавен „Монпарнас 19” или „Влюбените от Монпарнас“ (1958), вероятно адресът на ателието, в което той прекарва последния период от живота си. (Ролята на Модиляни се изпълнява от изключителния Жерар Филип, на Жана - Анук Еме, участват още Лино Вентура, Пиер Ришар, Лили Палмър. Премиерата е на 4 април 1958 г. – б. р.). Сред съвременниците му в този период са: Пикасо, Хуан Грис и Миро от Испания, Шагал, Сутин, Кислинг и Липшиц от Русия, Бранкузи от Румъния, Диего Ривера от Мексико, Фуджита от Япония и Жул Паскин от България. Известното съперничество, придружено с взаимно уважение и приятелство, с тогава вече наложилия се Пикасо е акцент и във филма „Модиляни”, 2004 г. (В ролята на Модиляни е Анди Гарсия, на Пикасо - Омид Джалили, режисьор е Мик Дейвис, филмът е европейска копродукция със световна премиера на 29 септември 2004 г. – б.р.)

Анди Гарсия /Модиляни/ и Омид Джалили /Пикасо/ във филма “Модиляни” - снимка архив

В рамките на една година от пристигането си в Париж поведението и репутацията на Модиляни се променят драстично. Той се трансформира от класически академичен художник в „принц на вагабонтите“, а приятелите му го наричат Моди (игра с френската дума „maudit“, което означава „прокълнат“). Художникът не само премахва всички белези на буржоазното си наследство от студиото си, но се заема и с унищожаването на свои ранни творби, които описва като „Детски дреболии, правени, когато бях мръсен буржоа“. В началото той е повлиян от Анри дьо Тулуз - Лотрек, но около 1907 г. е очарован от творчеството на Пол Сезан. В продължение на една година е ученик на известния скулптор с румънски произход Константин Бранкузи. В Париж Модиляни продължава да чете и е силно повлиян от трудовете на Ницше, Бодлер, Кардучи, Граф Лотреамон и други. Благодарение на тях развива убеждението, че единственият път към истинското творчество е чрез непокорството и хаоса, а известната фраза на Бодлер „Прекрасното е винаги странно.“ („Le beau est toujours bizarre.“) може да се приеме за основа на неговата философия и естетика в изкуството.

Жана Ебютерн - снимка архив

Произведенията на Модиляни, характеризиращи се с асиметрични композиции, удължени фигури и проста, но монументална употреба на линия, са сред най-важните портрети на 20-ти век, като всеки от тях разказва различна история за живота и изкуството му. Той оставя художествено наследство, което модернизира фигуративната живопис, избягвайки от етикетите и „-измите“на Модернизма. За творчеството му неговият съвременник Жан Кокто заявява: „Рисунките на Амедео Модиляни са подчертано изящни. Той беше истинският аристократ сред нас. Неговата линия е едва различима, почти призрачна и никога не се пречупва. Тя преминава всички препятствия с ловкостта на сиамска котка. Модиляни не изтегля лицата, не подчертава тяхната несиметричност, не избожда едното око, не издължава шията. Той просто вижда така, чувства така, той рисува така!“ (Жан Кокто, „Дърво, което не можеш да изтръгнеш от земята на Монпарнас“, 1959, превод текстове от френски на книгата Огнян Стамболиев – б.а.).

Въпреки това, приживе творчеството на Модиляни остава недооценено. Той скицира непрекъснато, като прави по сто рисунки на ден. Много от творбите му, обаче, биват изгубени - унищожени от него самия, загубени при честите му промени на адреса или дадени на приятели, които не ги запазват. Единствената самостоятелна изложба на Модиляни през живота му е в Париж през 1917 г., която става „прословута“ в модерната история на изкуството със своята сензационна публичност и съпътстващите проблеми за неприличие. Шоуто бива закрито от полицията в деня на откриването му, но продължава и след това, най-вероятно след пр��махването на картини от прозореца на улицата на галерията. Авторът не успява да продаде нито една творба. Принуден да раздава рисунките си в замяна на ястия в ресторантите, Модиляни умира беден на 35 годишна възраст от туберкулозен менингит, а ден след това от мъка се самоубива и спътницата му - Жана Ебютерн.

Жана Ебютерн и Амедео Модиляни са погребани заедно - снимка архив

В своята книга „Бохемски Париж: Пикасо, Модиляни, Матис и раждането на модерното изкуство“ (1998) френският новелист и сценарист Дан Франк обобщава: „Когато Модиляни умира през 1920 г., това е краят на скитническия начин на живот, какъвто също е бил животът на Вийон и Мюрже. С българина Жул Паскин вратите се затварят завинаги за първите 30 години на века: епохата на бохемите.“ ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив

P.S. на „въпреки.com”: В рамките на Шестия фестивал за документални филми „Master of Art” /онлайн издание 12 -28 февруари/ ще бъде представен „Модиляни и неговите тайни“ (Франция, 2018, 52 мин., реж. Жак Лойой). Създателят и директор на кинофорума Найо Тицин ни предостави синопсиса на филма. „Творбите на Модиляни са сред най-разпознаваемите в модерното изкуство, но за самия творец не се знае особено много. Базирайки се на продължаващо научно изследване, филмът разкрива тайните зад митовете, обкръжаващи този художник бохем, и е създаден по повод 100-годишнината от неговата смърт. 

Амедео Модиляни не оставя в наследство нито кореспонденция, нито теоретични трудове. Публичният интерес към творбите му изглежда обратно пропорционален на вниманието, което историците на изкуството отделят на живота му. Днес някои от картините му достигат астрономични цени по търговете - рисуваната през 1917 г. „Полегнало голо тяло” бе продадена от „Кристи’с” през 2015 г. за повече от 170 млн. долара. Възроденият интерес към художника провокира неколцина историци, критици и куратори да разберат повече за човека отвъд легендата. Филмът се опитва да проследи живота на Модиляни, проучвайки ключови места и връзки, както и влиянията, които е изпитвал. Използвано е и изследване на 26 негови картини и три скулптури, притежавани от френски публични колекции“.

[keeptolking]

"Изкуството е лъжа...,

която ни прави способни да осъзнаем истината"

- Пабло Пикасо

[dex0do]

Има два типа жени – богини и изтривалки.

Пабло Пикасо

[randomscrapbook]

Многу наслови препорачува...

...Ивана Настески (графичарка) Како создавач/уметник немам свои идоли, но имам бројни автори кои ми претставуваат инспирација, а нивн��те дела ме поттикнуваат, без оглед дали станува збор за творци од ликовната уметност, музичари, филмови или архитектонски зданија. Филмови: Филмофил сум. Просто се сметам за зависничка од филмови. Таа индустрија која е многу поврзана со ликовната уметност плени со својата комплексност, а едновремено и со својата компактност. Сепак постојат филмови на кои често им се навраќам поради нивната содржина, естетика, порака, актерство, музика или костим. „Изборот на Софија” (1982) во режија на Алан Пакула, со величенствената глума на Мерил Стрип и Кевин Клајн и вечната тема на холокаустот, со необични навраќања, љубов, страст или тага го оставаат гледачот н��м, а всушност полн со прашања и лични одговори. Мора да го споменам и „Blow Up” - филм на Микеланџело Антониони (1966), „Ганди“ со брилијантниот Бен Кингсли, незаобиколен е и „Пијанист” на Роман Полански со Адријан Броди или „Сјај” со Џефри Раш. Ремек–делото „Кинеска четврт“, исто така на Полански, со Џек Николсон и со Феј Данавеј, нуди една поинаква крими приказна, со несекојдневно актерство. Книги: Книгите се мојот вечен сопатник. Со невидена страст купувам книги. Книгата е највреден подарок. Често препрочитувам книги и им се навраќам, иако знам точно каде стои секоја запирка или извичник. Книги, книги, безброј книги и исто толку автори; Најпрво тука е Шекспир, тој магионичар на драмскиот расплет и заплет, вечен талкач, тој волшебник на зборот; неуморен создавач. Потоа тука се класиците како: Толстој, Достоевски или Балзак. Но како мој фаворит го сметам, мајсторот на краткиот расказ, а тоа е Антон Чехов, тој мудрец во чии што мајсторски изведени дејствија се втопувам, а приказите навидум едноставни создаваат атмосфера која што читателот ја чувствува. Сите дела на Иво Андриќ и Меша Селимовиќ се книжевна аксиома! Рабиндранат Тагоре и неговото капитално дело песни „Градинар“ без дилема зазема посебно место во мојата библиотека. Тој сензитивен Индиец, кој преку едноставни стихови ни ја доближува љубовта, онаа заборавена, а блиска љубов, чиста и исконска, низ неговите нежни описи, соништа, размисли или вљубувања. Вредни да ги споменам се делата на Бернхард Шлинг: „Читачот“, “ Олга”, „Враќање дома”, “ Викенд за двајца”; Орхан Памук: „Истанбул” или „Музеј на невиноста”; и да не го заборавам маестралниот Данило Киш: „Гробница за Борис Давидович”, „Мансарда”, „Песочен часовник” или „Рани јадови”. Плоча: „Latin Haze“, Душко Гојковиќ Ја сакам музиката, и кога сликам или кога печатам графики, секогаш ми свири тивок џез, реалксирачки, помалку тајновит и суптилен. Ликовната уметност и музиката, како да се во некоја нежна, а дива љубовна врска. Може ли да се заобиколи генијот Моцарт или чувствителниот Шопен? Музиката на Џо Кокер, и неговиот рапав глас, џезот на Душко Гојковиќ, особено неговиот боженствен албум „Latin Haze“ уживам кога го слушам и со задоволство му се навраќам. Секако тука е и магичниот глас на Ела Фицџералд или Били Холидеј или Дион Варвик... Да не го заборавам и Чарли Паркер, Чик Кориа, Дејв Брубек, Нет Кинг Кол, Натали Кол, Бени Гудман... Визуелни уметници: Од ликовната уметност, главно ме инспирираат делата на уметниците кои пред сѐ биле мисловно силни, едуцирани, ерудити и со особено чувство за ликовност и дар за создавање. Не можам да ги заобиколам фрескомајсторите Михајло и Ефтихиј, кои на нашето македонско поднебје зографисале неколку важни црковни објекти (св. Богородица Перивлепта во Охрид или св. Никита с. Бањани), кои се вдахновени со впечатлива оригиналност, а како фигури, со своето широко познавање биле многу пред своето време. Потоа тука е и ликот и делото на сликарот Никола Мартиновски, скулптурите на Иван Мештровиќ, грандиозните сликарски остварувања на Петар Лубарда. Исто така, по сензибилитет ми е блиско сликарството на Винсент ван Гог или на Пол Гоген. Во нивните дела, како да е насликано целото небо или сета сончевина која што постои. Не можам а да не ја споменам сестраноста на Пабло Пикасо или иновативноста на Џексон Полок како и елегантните актови на Амадео Модиљани. Мислам дека со денови, би пишувала за бројните уметници кои на мене оставиле траен белег.

[rasen-rs]

Пикасова разгледница на ћирилици

Пикасова разгледница на ћирилици

Недавно се у друштву „упућених” повео разговор о Пикасу. Неко је на сајту „Пикасо администрејшен” (Picasso Administration),асоцијације која се бави чувањем дела и имена Пикаса, видео мапу света на којој су обележене земље и градови у којима је Пикасо заступљен својим делом. Питање је било зашто није убележена и Србија, јер Народни музеј у Београду има три његова рада.

Потпис Пабла Пикаса на…

[slowlyyyy]

01.03.19

Ну привет, весна. 

С первым днем, вас. 

Что ж, а я о своем.

Все переживают по поводу надвигающихся экзаменов в школе. Мне тоже сдавать ОГЭ. Я по поводу него не особо парюсь (хотя, наверное, надо было бы). Но как же я парюсь по поводу защиты диплома в художественной школе. Как я писала ранее, этот год - последний год художественной школы. Семь лет провела там. Помимо того, что надо будет нарисовать композицию, я еще буду защищать историю искусств. Надо написать реферат, доклад не менее 20-и страниц (ха, сосите, у меня, до того как это узнала, уже было написано 37 страниц и это еще не все написано) и сделат презентацию с ��артиночками. Потом рассказывать по реферату, который у тебя будет в руках и показывать комиссии картиночки. Сначала насчет истории искусств я очень переживала, потому что предстояло сделать выбор. Надо было взять одну тему из предложенных. Некоторые были уже заняты. Например, тот же Итальянский Ренессанс (Возрождение). Я долго металась между двух зол. Я не люблю делать сложный выбор, как не люблю, о. Сначала я взяла искусство Германии. Но не вспомнила ни одного немецкого художникак, кроме Пабло Пикасо. Я взяла Германию, ибо страна нравится. Но искусства, у них как такового почти не было. Более того, даже Пабло Пикассо нельзя было написать, ибо он жил гораздо позже, а в той теме искусство именно определенного века. 

Дома, держа список, я просматривала темы. И наткнулась на Северный Ренессанс. Это Возрождение в Германии и Нидерландах. Там больше материала, но он мне казался слжным. Впоследствии я поняла, что он мне казался сложным как раз-таки из-за того, что не совесм много информации было. Потом я еще останавливалась на Искусстве России 19-20 вв. На Коровине и Серове. Я очень долго не могла выбрать. Страдала от этого, впадала в истерику. Но в итоге выбрала две темы и долго между ними металась. Северный Ренессанс или Искусство Испании 16-17 вв. Думаете, что скучная тема про испанцев? А вот и нет. Ведь это Золотой Век, это Испанский Ренессанс. ВНа листе бумаге, в списке тем этого не написано. Хы. Крч. Знаете, что меня останавливала не выбирать испанцев?Ну во-первых, мне не нравились испанцы самим названием (хз, некрасиво как-то звучит), но искусство их уважала. А вот немцы мне нравились, а еще я люблю север. А еще это же Ренессанс! Это же великая и сложная тема! Пока я не узнала, что у испанцев это в своих веках тоже свой Ренессанс.  В конце концов выбрала испанцев. И не пожалела. Вы вобще видели какие у них картины? Я просто ору. Как-нибудь скину. У меня так много на них информации. А до этого я так долго страдала. В душе было слишком тяжело. Но все теперь в порядке. Осталось немного дописать и я закончу одна из первых. 

А теперь о композиции. Из-за которой у меня сейчас большой стресс. Расскажу о ней в следующем посте, ибо боюсь, не осилите и так большой  текст. 

[sergeipashchenko]

ИМПРЕССИОНИСТЫ НЕ ОТПУСКАЮТ Получил огромное удовольствие от выставки импрессионистов "Моне и Ренуар" в Галерее Паршина. По окончании просмотра долго качался в кресле-качалки и не хотел уходить. Жаль, что кофе и сигара не предусмотрены... Эту весну импрессионисты меня не отпускают, ушел к Пабло Пикасо и опять вернулся к Полю Сезанну. Чтобы понимать современное искусство, нужно уделить время этим бунтарям. Теперь брожу вокруг стогов сена в Ботаническом саду и думаю - а не сотворить ли и мне нетленку в 22 полотна?.. Хотя путь Гогена, успешного биржевика и нищего художника, мало кого может соблазнить. Поэтому будем любоваться со стороны. Друзья, как вам серии "Стога", "Тополя" и "Впечатление. Восходящее солнце"? (at Stavropol) https://www.instagram.com/p/CEGignZJGyz/?igshid=159pfumok3iat

[mihaylovblog]

141 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881 – 1973) Снимка: https://www.britannica.com/

[napravipromyana]

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, като порасне.

Пабло Пикасо

[kretsula]

#art#atmosphere Пабло Пикасо "Портрет Доры Маар"

[kimreiki]

Днес е световният ден на кучето. Празникът произлиза от САЩ и се отбелязва от 2004 година. Този ден насърчава за по-добра и отговорна грижа към най-добрия приятел на човека и осигуряването на безопасна среда на живот за него. "АКО МОЖЕХ ДА ОБЯСНЯ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ,КОЛКО ГО ОБИЧАМ,СЪС СИГУРНОСТ ЩЯХ ДА ПОЛУЧА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА. “ Kim Reiki “На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате изключителни?„ от "Марли и аз" "Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна." Пабло Пикасо https://www.instagram.com/p/B1oFIVipeAm/?igshid=141a2pps7x3pr