#Ойроком-ПР София

[vprki]

Музеят Албертина с дълга история, но винаги в днешния ден на изкуството

Музеят Албертина във Виена празнува 20 години от откриването на галерията след капитален ремонт. Юбилейната година е посветена на графиката, съобщават от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Разположен до двореца Хофбург, точно срещу Виенската държавна опера, музеят Албертина е сред най-известните забележителности в австрийската столица. Музеят притежава една от най-богатите колекции с графични рисунки в света и може да се похвали с повече от 200-годишна история. През 2023 г. Албертина празнува 20 години от откриването си след мащабен ремонт. През 2003 г. бяха обновени парадните зали, а територията на музея беше разширена от 2000 до над 28000 кв.м. През тези две десетилетия нито един музей в света не е показвал толкова рисунки и графики, колкото Албертина. Именно поради това юбилейната година е посветена на графиката. През годините след капиталния ремонт музеят е посещаван годишно от близо 1 млн. души. 

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

Тази година Албертина е подготвила богата програма за любителите на графични колекции и рисунки, както в самата Албертина, така и в новата сграда на галерията Албертина Модерн. Една от изложбите, които почитателите на изкуството определено не бива да пропускат, е цялостна изложба, посветена на историята и развитието на графиката през последните 500 години. Изложбата „Дюрер – Мунк – Миро. Великите майстори на графиката“, е посветена на произхода на новите печатни техники през Средновековието - от медни гравюри и дърворезби до офорти, мецотинти и литографии. Тя ще остане отворена за посещения до 14 май 2023 г.

Втората част на тази изложба е откритата на 24 февруари експозиц��я "От Анди Уорхол до Деймиън Хърст. Революцията на графиката", която може да бъде разгледана до 23 юли 2023 г. в Албертина Модерн. Тази изложба е посветена на революционните иновации от периода след 1960 г. и илюстрира всички важни етапи в графиката, включително ситопечат.

През 2023 г. Албертина, ще отбележи и 50-годишнината от смъртта на Пикасо. От 17 март до 18 юни там ще бъдат изложени над 70 творби на Пикасо, сред които 18 картини, 50 рисунки и графики и 20 керамични творби.

Пикасо, "Средноморски пейзаж", 1952 г.: Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

От 7 март до 4 юни музеят ще отбележи и 95-ия рожден ден на Алекс Кац, чиито картини в момента са изложени като част от голяма ретроспекция в музея Гугенхайм Ню Йорк.

И през юбилейната година любителите на класическото изкуство ще могат да му се насладят в залите на Албертина. Една от най-важните изложби тази пролет е „Брьогел и неговото време“, която ще остане до 24 май. Питер Брьогел Стария е един от най- фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майстори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс.

На 14 септември ще бъде открита изложбата „Микеланджело и последиците“, посветена на голото мъжко тяло в изобразителното изкуство. Микеланджело, един от титаните на Ренесанса, и голото човешко тяло в изкуството от XV до XX  век са във фокуса на тази голяма изложба.

Мекеланджело, "Седящ младеж, голо тяло" © Albertina, Wien

Припомняме, че  в музея се пазят някои от най-крупните и значителни световни колекции на графики (около 65 000 рисунки и повече от 1 милион произведения на печатната графика). Колекцията обхваща период от късната готика до съвременността. Названието „Албертина“ произхожда от името на нейния основател херцог Алберт Саксонски-Тешенски. Основа на колекцията от графики слага херцог Алберт през 70-те години на XVIII в кралския замък в Братислава, служещ му за резиденция в качеството на управител на унгарското кралство от 1765 до 1781 г. Учредителната грамота на Албертина датира от 4 юли 1776 г. От 1996 до 2003 г. „Албертина“ е закрита за публичен достъп във връзка с реконструкцията ѝ. В настоящето, в експозицията на музея са представени творби на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Петер Паул Рубенс, Рембранд, Албрехт Дюрер, Густав Климт, Егон Шиле, Сезан. В допълнение към постоянната експозиция се провеждат специализирани изложби.

Пикасо, "Летящ гълъб": Albertina Wien, Sammlung Batliner © Succession Picasso / Bildrecht Wien 2023

Приемаме като шанс в живота си, че сме посещавали прекрасни експозиции в Албертина, както и в другите забележителни музеи на Виена, любимия град на Стефан Джамбазов (1951-2021). Създадохме заедно „въпреки.com“ и Виена беше първата ни дестинация като свободни и самостоятелни мениджъри и журналисти в културата и изкуството.Но още преди това още в 2012 година заедно бяхме в Албертина. Стефан и преди това като журналист в българската секция на радио Франс Интернасионал (RFI). Тогава в началото на 2012 в Албертина имаше забележителна изложба на Рене Магрит с творби от частни колекции. Изумителен шанс да видим любим художник. Но видяхме и друго, за което в онези години можехме само да мечтаем. Група деца, водени от своята учителка си седяха на пода при експозицията на Рене Магрит и това на никого не правеше впечатление. Ръководителката не само им разказваше за художника, но им показваше и карта, на която искаше да ѝ посочат Белгия, неговата родина. Както се казва, две в едно, а може и повече. Беше забележително!

Музеят Албертина, снимка: Стефан Джамбазов

А през 2020 година в Албертина имаше забележителна ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор от еврейски произход Амедео Модиляни. В изложбата бяха включени непоказвани досега негови творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни�� - праисторически, архаични или неевропейски – култури. Поредно преживяване за много хора и сме щастливи, че сред тях бяхме и ние.≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: © Albertina, Wien и Стефан Джамбазов

[vprki]

Гигантски пуловер постави авангардният скулптор Ервин Вурм в „Св. Стефан“ във Виена

Известният авангарден австрийски скулптор Ервин Вурм постави в бароковия висок олтар на катедралата „Свети Стефан“ необичайна инсталация – гигантски лилав пуловер. Катедралата „Свети Стефан“ в центъра на Виена е един от символите на Австрия и сред най-големите забележителности на австрийската столица, поясняват от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Инсталацията е по повод Великия пост за католиците, който започна на 17 февруари и наближаващия за тях Великден /4 април/. Посетителите на катедралата са посрещани отвън от четириметрова оранжева грейка (термофор), а главният олтар е покрит от плащеница във формата на огромен виолетов пуловер, с площ от близо 80 кв.м. „Този пуловер ни обгръща, топли и е символ на защита и безопасност“, твърди неговият автор Ервин Вурм. С тези творби църквата иска да вдъхне на виенчани усещане за топлина, любов към ближния и безопасност. Това са ценности, които са необходими винаги, но те са особено актуални във времена на пандемия и „социална дистанция“. Именно по този начин свещеникът Антон Фабер и Ервин Вурм интерпретират инсталацията, която тази година е издигната за втори път по време на Великия пост във Виена.

Антон Фабер и Ервин Вурм /д./

Пуловерът на Ервин Вурм има за цел да възпроизведе лилавия воал (Fastentuch или постна кърпа), използван за покриване на изображения на Исус, особено разпятието, в католическите и някои протестантски църкви през 40-те дни на Великия пост. Пуловерът, тежащ общо 300 килограма и произведен в Тайланд, е проектиран да предаде посланието за „затопляща и защитна втора кожа“, за която се предполага, че предупреждава поклонниците за „приоритета за затопляне на любовта към ближния“, обяснява уебсайтът на катедралата. И двете произведения бяха изложени на същото място и миналата година. Тогава огромната грейка пред южната фасада на катедралата беше все още черна. Планът беше да бъде поставена пред главния вход, но тъй като това е публична земя, местното правителство възрази, както съобщава Vienna Online. Сега обектът е поставен върху земя, собственост на църквата. Поради извънредното положение и първия локдаун, много виенчани не успяха да видят и чуят посланието, затова тази година инсталацията отново е в центъра на Виена.

Термофорът от миналата година

Традицията известни художници да покриват с плащеница главния олтар в „Св. Стефан“, датира  от 2013 г. Катедралната енория твърди, че пуловерът е модерен постен воал (Fastentuch). Много католически енории все още следват практиката да забулват кръстове и статуи по време на Великия пост, докато се въздържат да използват цветя на олтара. Визуалното лишаване от пищност традиционно включва постна завеса в предната част на църквата, напомнящо на вярващите за завесата в храма на Йерусалим. Както се обяснява от Liturgical Arts Journal, „за да се подготвят да изживеят голямата тайна на смъртта и възкресението на Христос, християните не само постят от храната, но и практикуват слухов и зрителен пост“.

През 2015 г. художник беше свързал голямо количество панделка на кубчета, които след това бяха поставени пред главния олтар по време на Великия пост. Католиците бяха насърчавани да записват молитвени споделяния и да ги връзват на лентите. Постната завеса от 2018 г. просто показваше рисунки, въпреки че беше невъзможно да се каже какво трябва да изобразяват. „В отделните изобразителни елементи на великопостния воал абстрактни черни силуети са изпълнени артистично в техниката на бродерия. Със сигурност се изисква търпението на медитативното съзерцание, както Псалмите правят истинския смисъл на текста, разбираем само чрез търпение при четене и слушане “, коментира катедралната енория. „Стават видими не едномерните класификации, а винаги нови провокиращи размисъл импулси, които в крайна сметка остават крехки - също като самия живот. Първонача��ната причина за това е символично разпознаваемите библейски Алфа и Омега, началото и краят “, добавя загадъчно уебсайтът на енорията.

Освен пуловер, в момента в катедралата „Свети Стефан“, църква, която датира от 12 век, се представят и други художествени проекти на Вурм. Едно от произведенията е сива статуя на човек без глава, ръце или подбедрица в естествен размер. 66-годишният артист, който се специализира в създаване на хипертрофирани форми на човешкото тяло и други предмети, казва, че работите му предизвикват абсурда, скрит в светските действия на всекидневието. Казват, че скулптурите са „индикация за деформациите на нашия живот“, казва пък пасторът на катедралата каноник Антон Фабер. „Странно деформираните скулптури на Вурм“ ви канят „да помислите за собствените си ограничения във вътрешността на катедралата“ и „великденското покаяние е началото на освобождение от деформациите на нашия живот и нашата среда“, отбелязва уебсайтът. В обяснението на произведенията на Вурм обаче няма позоваване на страстта, разпъването или изкупителното дело на Христос, или на каквато и да е традиционна великопостна тема.

Ервин Вурм и Антон Фабер

Тези негови произведения, обаче не се приемат еднозначно, имат и критици. Вурм казва, че има силна връзка с катедралата „Свети Стефан“ - една от най-важните готически струк��ури в Австрия; той твърди, че ходи редовно в катедралата, но „за съжаление“ не толкова, за да се моли, а по-скоро да се занимава с архитектурата, естетиката и историята на църквата. Отец Фабер е критикуван за показването на авангардни произведения на изкуството в миналото от австрийските католици - традиционалисти, които поставят под съмнение злоупотребата с парите на данъкоплатците си. (Църковният данък е задължителен за католиците в Австрия.) По този повод Фабер предотврати реакцията, като даде да се разбере, че на Вурм не е платена такса за художник, а материалните и транспортните разходи са покрити от други източници. „Фабер има склонност към себеизразяване“ и „псевдо изкуство“, коментира германският блог Kreuz.net, критикувайки катедралния пастор, че признава „боклука като „изкуство “.

Ервин Вурм, “Дебела къща”

66 - годишният Ервин Вурм е един от най-известните съвременни скулптори в Австрия. Прочута е серията му „Едноминутни скулптури“, започната в края на 1980-те, както и серията „Отчаяни философи” от 2009 г. Сред най-известните му произведения са „Дебели леки коли”  и „Тясна къща”, представена на Венецианското биенале. За себе си и своето творчество казва в едно интервю: „Опитвам се да надхвърля класическите концепции за скулптура. Работя в две измерения - с обем и принципите на събиране и изваждане. Този принцип предполага хронологичен ред, който свързвам с технически аспект. Моите „дебели скулптури“ са резултат от тези идеи. Те са насочени като явна критика към нашето потребителско общество. Допускането, че работата ми е предимно с хумор, е погрешно. Хумористични��т аспект на моята работа може да е повърхностен, който при първи контакт може да осигури по-непосредствен достъп до произведение, но освен това има по-дълбок смисъл, който зрителят трябва да открие“.

Инсталация на Вурм във виенския музей Мумок

Колкото за това какво трябва да се критикува в сегашното общество Вурм казва: „Има много какво да критикувате. Особено трагично е, че в момента в Европа може да се наблюдава спад в усилията за еманципация, въпреки факта, че въпросът за равенството между половете в нашето общество остава не само нерешен, но все още предстои да бъде изяснен. По същество смятам положението на жените, както в западната, така и в други култури за критично“.

Ервин Вурм, “Дебел кабриолет”

И добавя за себе си: „Винаги съм се съмнявал в идеите си и значението на моето изкуство за обществото и продължавам да го правя. Съмнението в собствената работа е необходимо, за да се продължи напред в по-нататъшното развитие и да се създадат нови концепции, защото само една идея не е достатъчна. Не се разработва важна работа без съмнение и опасността от възможност за провал. И когато дадено произведение е незначително, художникът го забелязва последен, а зрителят първи“. Колкото до това защо хората трябва да се интересуват от изкуство и да го колекционират е категоричен: „Хора от всяка възраст трябва да се интересуват от изкуството и да го събират, защото с изкуството могат да се поставят основни въпроси, извън всяка догма, и изкуството може до известна степен да бъде същността на нашия свят“. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: © APA/Georg Hochmuth, ChurchMilitant.com, Studio Erwin Wurm и архив

[vprki]

Критичен поглед: „Албертина“ предлага нов прочит на творчеството на Модиляни

Ретроспективна изложба „Модиляни – Пикасо. Революция на примитивизма", посветена на 100 - годишнината от смъртта на италианския художник и скулптор Амедео Модиляни /на снимката/, ще бъде открита на 17 септември във виенския музей „Албертина“. В изложбата са включени непоказвани досега творби на Модиляни в Австрия, както и произведения на съвременници на Модилияни и представители на течението примитивизъм - Пабло Пикасо, Константин Бранкузи, Андре Дерен, съпоставени с артефакти от така наречените „примитивни“ - праисторически, архаични или неевропейски – култури, съобщиха от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на община Виена.

По този повод изкуствоведката и куратор Ния Табакова написа за „въпреки.com” за художника под мотото: “Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.” Фридрих Ницше из „Тъй рече Заратустра“

Портрет на Жана Ебютерн и автопортрет на Модиляни - снимка архив

Куратор на изложбата във Виена е французинът Марк Рестелини – изкуствовед и музеен директор, международно признат като един от водещите експерти по Модиляни /1884 - 1920/, автор на множество книги, студии и куратор на стотици изложби, свързани с творчеството на художника. Една от главните цели на експозицията във Виена е да представи нов прочит на художественото наследство на Модиляни, който да не бъде разглеждан единствено като ��охем под въздействието на алкохол и наркотици, а да бъде утвърден като водеща фигура на авангарда, тласкаща революцията на примитивизма напред в двадесети век. Въпреки това, изследването на творчеството на Модиляни не би било пълноценно без историята за неговия бурен живот, ранна смърт и последвалото самоубийство на младата му годеница, Жана Ебютерн. Както пише Артур Пфанщил (Аrthur Pfannstiel) през 1929 г.: „Животът на Модиляни, скитащия художник, толкова често прилича на легенда, че е трудно да се отдели фактът от измислицата.”

Амедео Модиляни и Пабло Пикасо - приятелство и съперничество - снимка архив

Амедео Модиляни е роден в Ливорно, Италия, в семейство на сефарадски евреи. Израства в бедност, след като бизнесът на баща му фалира. Още от малък има здравословни проблеми - прекарва тиф на 14-годишна възраст, а две години по-късно се разболява от туберкулоза, която го съпровожда през целия му живот. От ранна възраст той се увлича по литературата, поезията, философията и визуалните изкуства. Започва частни уроци по рисуване, а по-късно учи изящни изкуства във Флоренция и Венеция. През 1906 г. Модиляни се премества в Париж, тогава център на авангарда и средище на свободомислещо, бохемско общество от художници - емигранти, поети и музиканти, което може да бъде открито в кафенета, салони, ателиета и галерии на улица Монпарнас.

Анук Еме /Жана Ебютерн/ и Жерар Филип /Амедео Модиляни/ във филма “Монпарнас 19″ - снимка архив

Не случайно първият пълнометражен филм, посветен на художника е озаглавен „Монпарнас 19” или „Влюбените от Монпарнас“ (1958), вероятно адресът на ателието, в което той прекарва последния период от живота си. (Ролята на Модиляни се изпълнява от изключителния Жерар Филип, на Жана - Анук Еме, участват още Лино Вентура, Пиер Ришар, Лили Палмър. Премиерата е на 4 април 1958 г. – б. р.). Сред съвременниците му в този период са: Пикасо, Хуан Грис и Миро от Испания, Шагал, Сутин, Кислинг и Липшиц от Русия, Бранкузи от Румъния, Диего Ривера от Мексико, Фуджита от Япония и Жул Паскин от България. Известното съперничество, придружено с взаимно уважение и приятелство, с тогава вече наложилия се Пикасо е акцент и във филма „Модиляни”, 2004 г. (В ролята на Модиляни е Анди Гарсия, на Пикасо - Омид Джалили, режисьор е Мик Дейвис, филмът е европейска копродукция със световна премиера на 29 септември 2004 г. – б.р.)

Анди Гарсия /Модиляни/ и Омид Джалили /Пикасо/ във филма “Модиляни” - снимка архив

В рамките на една година от пристигането си в Париж поведението и репутацията на Модиляни се променят драстично. Той се трансформира от класически академичен художник в „принц на вагабонтите“, а приятелите му го наричат Моди (игра с френската дума „maudit“, което означава „прокъ��нат“). Художникът не само премахва всички белези на буржоазното си наследство от студиото си, но се заема и с унищожаването на свои ранни творби, които описва като „Детски дреболии, правени, когато бях мръсен буржоа“. В началото той е повлиян от Анри дьо Тулуз - Лотрек, но около 1907 г. е очарован от творчеството на Пол Сезан. В продължение на една година е ученик на известния скулптор с румънски произход Константин Бранкузи. В Париж Модиляни продължава да чете и е силно повлиян от трудовете на Ницше, Бодлер, Кардучи, Граф Лотреамон и други. Благодарение на тях развива убеждението, че единственият път към истинското творчество е чрез непокорството и хаоса, а известната фраза на Бодлер „Прекрасното е винаги странно.“ („Le beau est toujours bizarre.“) може да се приеме за основа на неговата философия и естетика в изкуството.

Жана Ебютерн - снимка архив

Произведенията на Модиляни, характеризиращи се с асиметрични композиции, удължени фигури и проста, но монументална употреба на линия, са сред най-важните портрети на 20-ти век, като всеки от тях разказва различна история за живота и изкуството му. Той оставя художествено наследство, което модернизира фигуративната живопис, избягвайки от етикетите и „-измите“на Модернизма. За творчеството му неговият съвременник Жан Кокто заявява: „Рисунките на Амедео Модиляни са подчертано изящни. Той беше истинският аристократ сред нас. Неговата линия е едва различима, почти призрачна и никога не се пречупва. Тя преминава всички препятствия с ловкостта на сиамска котка. Модиляни не изтегля лицата, не подчертава тяхната несиметричност, не избожда едното око, не издължава шията. Той просто вижда та��а, чувства така, той рисува така!“ (Жан Кокто, „Дърво, което не можеш да изтръгнеш от земята на Монпарнас“, 1959, превод текстове от френски на книгата Огнян Стамболиев – б.а.).

Въпреки това, приживе творчеството на Модиляни остава недооценено. Той скицира непрекъснато, като прави по сто рисунки на ден. Много от творбите му, обаче, биват изгубени - унищожени от него самия, загубени при честите му промени на адреса или дадени на приятели, които не ги запазват. Единствената самостоятелна изложба на Модиляни през живота му е в Париж през 1917 г., която става „прословута“ в модерната история на изкуството със своята сензационна публичност и съпътстващите проблеми за неприличие. Шоуто бива закрито от полицията в деня на откриването му, но продължава и след това, най-вероятно след премахването на картини от прозореца на улицата на галерията. Авторът не успява да продаде нито една творба. Принуден да раздава рисунките си в замяна на ястия в ресторантите, Модиляни умира беден на 35 годишна възраст от туберкулозен менингит, а ден след това от мъка се самоубива и спътницата му - Жана Ебютерн.

Жана Ебютерн и Амедео Модиляни са погребани заедно - снимка архив

В своята книга „Бохемски Париж: Пикасо, Модиляни, Матис и раждането на модерното изкуство“ (1998) френският новелист и сценарист Дан Франк обобщава: „Когато Модиляни умира през 1920 г., това е краят на скитническия начин на живот, какъвто също е бил животът на Вийон и Мюрже. С българина Жул Паскин вратите се затварят завинаги за първите 30 години на века: епохата на бохемите.“ ≈

Текст: Ния Табакова

Снимки: архив

P.S. на „въпреки.com”: В рамките на Шестия фестивал за документални филми „Master of Art” /онлайн издание 12 -28 февруари/ ще бъде представен „Модиляни и неговите тайни“ (Франция, 2018, 52 мин., реж. Жак Лойой). Създателят и директор на кинофорума Найо Тицин ни предостави синопсиса на филма. „Творбите на Модиляни са сред най-разпознаваемите в модерното изкуство, но за самия творец не се знае особено много. Базирайки се на продължаващо научно изследване, филмът разкрива тайните зад митовете, обкръжаващи този художник бохем, и е създаден по повод 100-годишнината от неговата смърт. 

Амедео Модиляни не оставя в наследство нито кореспонденция, нито теоретични трудове. Публичният интерес към творбите му изглежда обратно пропорционален на вниманието, което историците на изкуството отделят на живота му. Днес някои от картините му достигат астрономични цени по търговете - рисуваната през 1917 г. „Полегнало голо тяло” бе продадена от „Кристи’с” през 2015 г. за повече от 170 млн. долара. Възроденият интерес към художника провокира неколцина историци, критици и куратори да разберат повече за човека отвъ�� легендата. Филмът се опитва да проследи живота на Модиляни, проучвайки ключови места и връзки, както и влиянията, които е изпитвал. Използвано е и изследване на 26 негови картини и три скулптури, притежавани от френски публични колекции“.

[vprki]

Виенската държавна опера се превръща в музей

След приключването на строгия локдаун Виенската държавна опера ще се превърне временно в музей. Като част от планираното частично отваряне след 8 февруари, операта планира да отвори своите зали безплатно за публика, която се интересува от архитектура и изкуство - макар и без представления, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Виенската държавна опера има и неизвестни за широката публика страни, подчерта новият директор на операта Богдан Рошчич, който през юли замени на този пост французина Доминик Мейер. Красивото здание, разположено на централната улица Рингщрасе, е ценно не само за любителите на музиката, но и за всички, които се интересуват от архитектура и въобще от изкуство. Преди промените, наложени от разпространението на коронавируса, 280 000 души годишно са посещавали и разглеждали този храм на австрийска култура, който през 2019 година отбеляза 150 - годишния си юбилей.

Сградата е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. В началото, необяснимо защо, виенчани не харесват архитектурния стил и сградата е обект на абсурдни, дори обидни квалификации. Няколко години по-късно тя все пак е оценена по достойнство и се превръща във водеща културна институция и един от символите на Австрия. Освен музикално средище със световна слава, в нея са изложени и много ценни произведения на изкуството. От 8 февруари една от най-престижните оперни сцени в света отново ще бъде достъпна за посетители, но разбира се, само ако намаляването на ръста на заболеваемостта позволи планираното от правителството разхлабване на противоепидемичните мерки.

Екскурзиите из сградата на операта ще са безплатни и ще включват  и разходка из ремонтираното фоайе на операта, в което сега се намират касите и магазинът за сувенири. Работното време ще се актуализира всекидневно на страницата на Виенската държавна опера. За тези, които все пак предпочитат да си останат у дома, продължава излъчването на представления от празната зала по телевизията или в стрийминг платформата на операта. На 22 януари, по случай 80-ия рожден ден на Пласидо Доминго, отново ще бъде показана операта „Набуко“ с любимеца на публиката в главната роля, а в неделя, 24 януари, представлението ще бъде излъчено и по австрийската телевизия ORF III.

Фактът, че по този начин операта продължава да живее и да поддържа интереса на зрителите, е изключително важен, обяснява Рошчич. В същото време той е убеден, че това не е желаният модел за работа в бъдеще. Целта на ръководството на операта и на артистите е възобновяването на представленията в зала пред публиката. ≈

Текст: Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

Снимки: © Schaub-Walzer / PID и архив

[vprki]

Виенската филхармония кани на „Концерт в лятна нощ”

Виенската филхармония и тази година ще поднесе на любителите на класическата музика традиционния си „Концерт в лятна нощ”. Планираният за 21 май концерт ще се състои на 18 септември. Както всяка година концертът ще се проведе на открито в приказния бароков парк на двореца Шьонбрун, но този път с много по-малко публика, съобщиха от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

В предишни години публиката беше над 100 000 души, седнали по поляните в парка, а тази година организаторите ще допуснат едва 1250 зрители. Точно толкова са седящите места пред сцената, между които е осигурена необходимата дистанция. И тази година входът е безплатен, но само за щастливците, които са спечелили билети на лотария, проведена на официалния сайт на концерта www.sommernachtskonzert.at.

На диригентския пулт отново след 2018 г. ще застане маестро Валерий Гергиев, а солист ще е известният немски тенор и любимец на публиката Йонас Кауфман. В програмата на тазгодишния концерт, чието мото е “Любов”, са включени произведения на Щраус, Вагнер, Хачатурян, Офенбах, Калман, Масне и Пучини.И тази година австрийската обществена телевизия ORF 2 и германската 3 SAT ще предават директно от парка Шьонбрун.

Така изглеждаше “Концерт в лятна нощ” миналата година, когато нямаше пандемия - Sommernachtskonzert 2019© Julius Silver 

Първият по рода си “Концерт в лятна нощ” се провежда на 25 май 2004 г. под мотото “Концерт за Европа” и е посветен на разширяването на Европейския съюз. Оттогава всяка година между фонтана на Нептун и сградата на двореца за всеки "Концерт в лятна нощ“ обичайно се събират около 100 000 души, за да се насладят на виртуозните изпълнения на Виенската филхармония. Целта на тези концерти е популяризирането на класическата музика. Те са своеобразен подарък от Виенската филхармония за жителите и гостите на града и входът за зрителите винаги е безплатен. ≈

Текст: Ойроком-ПР София

Снимката горе: Sommernachtskonzert 2020 © Max Parovsky

[vprki]

Виена съчетава опазването на околната среда и насърчаването на културата

Приносът към намаляване на въглеродните емисии ще бъде възнаграден с безплатни билети за културни събития и изложби. На 27 януари Виенската община представи пилотен дигитален проект, засягащ две на пръв поглед напълно различни области – опазването на околната среда и насърчаването на културата. Съобщиха от Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

На 26 февруари беше активирано мобилното приложение „Тоукън за култура” (Kultur-Token). То ще бъде тествано от 1000 потребители, които след това ще споделят мнението си и ще го оценят. От есента на 2020 г., след подробно обсъждане и в случай на положителна оценка на резултатите, приложението ще бъде достъпно за всички желаещи. Тоукънът ще измерва количеството въглероден диоксид, който потребителят спестява, като се придвижва с обществен транспорт, с колело или пеш в австрийската столица. Приложението включва система за проследяване на движението и крачкомер, а софтуерът разпознава как се движи потребителят и съответно изчислява намаляването на въглеродните емисиите в сравнение с карането на автомобил. Екологичното поведение ще бъде подходящо възнаградено, като потребителите ще ��ъбират точки, а техните виртуални маркери, които в приложението приличат на кристали, постепенно ще бъдат изпълнени с „въглероден диоксид“.

Eдин жетон (token) отговаря на 20 килограма CO2, което може да се спести средно за две седмици, ако пътувате с обществен транспорт или с велосипед. Притежателите на този жетон ще могат използват виртуално събраното количество въглероден диоксид и да го обменят за безплатен билет за някоя от културните институции, участващи в проекта. При обмяна на въглеродния диоксид те ще получават на смартфона си QR код, който ще показват на входа на театъра или музея. Засега участие в пилотния проект са потвърдили четири културни институции – Музеят за история на град Виена, Фолкстеатър, Виенският Концертхаус и музейният комплекс „Квартал на музеите”, но се очаква да се включат и други. Приложението е свързано само с един смартфон и точките не могат да бъдат прехвърляни на други мобилни устройства. Проектът е разработен от колектив на Икономическия университет във Виена. ≈

Текст: Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

Снимка: Volkstheater: © Kromus/PID

[vprki]

750 000 души танцуват във Виена на открито в новогодишната нощ

По време на новогодишните празници в австрийската столица отново ще цари истинско веселие. За 30-и път центърът на Виена се превръща в огромна бална зала. Юбилейното издание на новогодишното парти тази година ще премине под мотото „Виена обединява”. Това съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Изненадата на нощта е пространството между известното „Кафе Ландтман” и един от най-реномираните немскоезични театри, Бургтеатър, наречено „Приятели във Виена”. Това е събитието, което си е поставило за цел да събере на едно място непознати, които да прекарат една незабравима новогодишна нощ заедно и да се разделят като приятели.

Централната улица “Грабен” във Виена става огромна бална зала на открито

От 14.00 ч. до 2.00 през нощта от площада пред катедралата „Свети Стефан” започва т. нар. Новогодишна пътека, където на 50 000 кв. м. са разположени 10 сцени. Музика има за всеки вкус – рок, поп, соул, блус и диско, но не липсва и класическа музика и джаз.С особена популярност сред местните жители и гостите на града се ползва  т. нар. „класическа отсечка” на централната улица „Грабен”. Всяка година в ранните следобедни часове на 31 декември танцовите училища предлагат там безплатни курсове за валс. За всички, които желаят да надникнат в бъдещето, отново е подготвена специална „Улица на щастието”, където астролози и ясновидци ще тълкуват знаците на звездите и картите.

Фойерверките при сградата на кметството

Кулминацията на празника, която не трябва да се пропуска, са фойерверките над сградата на кметството точно в полунощ. В същия момент от катедралата „Свети Стефан” се носи камбанен звън. Камбаната, която виенчани наричат Пумерин, бие само в изключително тържествени случаи, а новогодишният звън се предава по радиото и телевизията в цяла Австрия. След това на фона на празничните фойерверки звучи валсът „На хубавия син Дунав”, а след него и „Ода на радостта”. Виенският Пратер също кани всички желаещи на невероятно шоу с фойерверки. Организаторите очакват, че близо 750 000 души ще посрещат Новата година във вихъра на танца по улиците на австрийската столица. ≈

Текст: Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

Снимки: © stadtwienmarketing/Jobst

[vprki]

Виена представя отново български творци

Виена е място, в което българските творци, но и изобщо българите се чувстват доста уютно. Имали сме възможност във „въпреки.com” да разказваме многократно за българи от различни изкуства, които се реализират успешно в австрийската столица. Освен всичко, това е много дружелюбен град за чужденците и особено за българите – и като мащаб, и като отношение към нас, нещо което има корени не само в последните години, а и от миналия век, че и по-рано.

Ново доказателство за това са присъствията на две българки при това в една и съща знакова сграда на Виена – Рингтурм. Сградата беше опакована от българската художничка Даниела Костова, а също там се откри и изложба, посветена на творчеството на българската архитектка Стефка Георгиева /1923 г. – 2004 г./. За 12-а поредна година една от емблематичните сгради на Дунавския канал във Виена, известна като Рингтурм, се превърна в огромна арт инсталация. Тази година специално жури беше избрало проектът да бъде реализиран от българската художничка Даниела Костова, която живее и работи в Ню Йорк, съобщиха от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена. В друго свое съобщение те допълниха, че в същата сграда се откри изложба на архитектката Стефка Георгиева за естетиката на българския „брутализъм”, в сградата опакована от Даниела Костова.

снимка © Wiener Städtische Versicherungsverein_Daniela Kostova_Versand.jpg

Рингтурм е първата висока офис сграда във Виена и е открита през 1955 г. Тя е построена на мястото на разрушено от бомбардировки здание и до днес се възприема от виенчани като символ на възстановяването на Виена след Втората световна война. Колкото за арт инсталацията на Даниела Костова, тя е с площ от 4000 кв. м. е наречена „Мечти за бъдещето”. Върху нея е изобразено дете в скафандър, а на ��аската му е кацнал бял гълъб с разперени криле. Птицата, която може да се види върху много емблеми на космонавтиката, символизира мечтата на човека да лети. Малкото дете открива и изучава света и още преди да проходи, то мечтае. От другата страна на сградата се вижда неговата играчка - въртележка с летящи небесни тела, която показва планетата Земя, погледната отдалече. От тази перспектива бъдещият свят на нашите деца изглежда изключително крехък. Инсталацията беше открита в края на юни и ще остане там до края на октомври.

Зала за тенис "София" ©Archiv-Stefka-Georgieva

Другата българска изложба в сградата е на архитектката Стефка Георгиева и ще продължи до 27 септември. Проектите й са сред най-ярките примери за универсален архитектурен език, използван от архитектите през втората половина на ХХ век, независимо от коя страна на Желязната завеса са работили. Архитект Стефка Георгиева, макар и не особено известна на широката общественост, се смята за най-важния представител на българската архитектура през втората половина на ХХ век, която е оставила траен отпечатък върху развитието на архитектурата в България. Стефка Георгиева следва от 1942-1944 г. архитектура в Техническия университет в Мюнхен, но прекъсва следването си в Германия поради Втората световна война. По-късно продължава в София, където през 1947 г. завършва Държавната политехника. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси, сред които хотелите „Люляк” и „Мак” в курорта „Златни пясъци”, спортната зала за тенис „София” жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София, хотелски комплекс „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти в курортен комплекс „Слънчев бряг“, хотел на Държавния съвет в правителств��на резиденция „Бояна“, в София, вили и и резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград  и др. Проектира много български павилиони на изложения в чужбина.В края на 70-те години Стефка Георгиева се ориентира професионално към Африка. За съжаление, разработените от нея проекти за големи спортни зали, търговски центрове и хотели в Нигерия, остават неосъществени поради нестабилната политическа обстановка в страната.

Резиденция Бояна ©Ivan-Pastoukhov

Изключителният си усет за работа с материалите и детайлите Георгиева е развила по време на следването си в Мюнхен при именития немски архитект Ханс Дьолгаст. Работейки в държавните институции на социалистическа България, тя успява да включи оригинален прочит на дръзкото архитектурно движение, наречено „брутализъм”. В социалистическа България „брутализма” се насърчава от правителството, но за разлика от страните в Западна Европа у нас той е „използван” преди всичко в построяването на важни обществени сгради или жилищни сгради за номенклатурата. Брутализъм (с този термин обикновено се означава новият брутализъм или необрутализмът, на английски: neobrutalism) e направление и стил в архитектурата от периода 1950 – 1970 г., първоначално възникнало във Великобритания, едно от направленията на следвоенния архитектурен модернизъм, пише в Уикипедия. Стилът е дело на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън, след което се разпространява из почти цяла Европа и по света, включително и в САЩ, Канада, Япония, Бразилия, скандинавските страни и СССР, Югославия и България. Терминът произлиза от френското béton brut – „необработен бетон“ и за първи път е използван от шведския архитект Ханс Асплунд през 1950 г.  Получава световна известност най-вече благодарение на британския архитектурен критик Райнер Бен, който го употребява, разпространява и налага посредством своята книга „Новият брутализъм – етика или естетика?“ (от 1955 г.). Обикновено брутализмът се налага в авангардния екстериор на административните и обществените сгради от периода на студената война – и от двете страни на Берлинската стена. Характеризира се с функционалност, архитектурна урбанистичност (масивни форми), смели и сложни композиционни градоустройствени решения и подходи, естествени строителни материали и смеси – без декорации. ≈

Текст: „въпреки.com”

[vprki]

Даниела Костова опакова емблематична сграда в центъра на Виена

За 12-а поредна година една от емблематичните сгради на Дунавския канал във Виена, известна като Рингтурм, ще се превърне в огромна арт инсталация. Тази година специално жури е избрало проектът да бъде реализиран от българската художничка Даниела Костова, която живее и работи в Ню Йорк, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Арт инсталацията с площ от 4000 кв. м. е наречена „Мечти за бъдещето” и в момента се монтира на фасадата. Върху нея е изобразено дете в скафандър, а на каската му е кацнал бял гълъб с разперени криле. Птицата, която може да се види върху много емблеми на космонавтиката, символизира мечтата на човека да лети. Малкото дете открива и изучава света и още преди да проходи, то мечтае. От другата страна на сградата се вижда неговата играчка - въртележка с летящи небесни тела, която показва планетата Земя, погледната отдалече. От тази перспектива бъдещият свят на нашите деца изглежда изключително крехък. Инсталацията ще бъде открита в края на юни и ще остане там до края на октомври.

снимка © Wiener Städtische Versicherungsverein_Daniela Kostova_Versand.jpg

Рингтурм е първата висока офис сграда във Виена и е открита през 1955 г. Тя е построена на мястото на разрушено от бомбардировки здание и до днес се възприема от виенчани като символ на възстановяването на Виена след Втората световна война.

Даниела Костова - снимка архив

Даниела Костова е родена през 1974 в София. От 2003 живее и работи в САЩ. През 1998 завършва магистратура по живопис в Националната художествена академи��, София, а през 2005 - магистратура по електронни изкуства в Rensselaer Polytechnic Institute, Трой, Ню Йорк, САЩ. Интересите ѝ са насочени към сравняване и противопоставяне на множество различни културни модели и откриване на хибридните форми, възникващи в точките на пресичане. Нейни работи са били показвани в Музея за изкуство Куинс в Ню Йорк, Kunsthalle във Виена, Института за съвременно изкуство – София, Центъра за модерно изкуство в Женева, биеналето в Антакия, Турция, фондацията Sandretto Re Rebaudengo в Торино, Италия, Kunsthalle Fridericianum в Касел и др. През 2016 открива самостоятелна изложба в галерия „A.I.R.”и е стипендиантка на центъра за изкуство и урбанизъм ZK/Uв Берлин. През 2011 печели Наградата за съвременно българско изкуство Unlimited на Мобилтел и Art Project Depot, а през 2000 – международната награда Onufri в Тирана. През 2009, 2007 и 2006 получава стипендии за творчески пътувания от NYFA, фондация Америка за България и Европейската фондация за култура.

За нейни произведения е писано в The New York Times, The Brooklyn Rail, Flash Art и Art in America. Даниела Костова живее в Ню Йорк и е куратор на проектите в галерия „Radiator” в Лонг Айлънд, същевременно е и един от основателите на Bulgarian Collaborative и член на CEC, ArtsLink в Ню Йорк. В периода 2000 - 2003 е директорка и кураторка на галерия „Ирида” в  София. ≈

[vprki]

Първият великденски базар във Виена е от 1639 година

Първият великденски базар във Виена се провежда в Херналс през далечната 1639 година, а на откриването му е присъствал лично императорът. Това е било мястото, където по времето на Великите пости поклонниците са можели да хапнат подходяща храна. Това съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Пролетта в австрийските градове и селца е свързана с настъпващия християнски празник. По прозорците и в дворовете на къщите се появяват боядисани яйца. Традиционни за цяла Западна Европа са великденските базари. Тази година първият базар на площад „Франц Йонас” бе открит още на 14 март, а останалите четири в началото на април. Базарите ще работят до понеделник след Великден, който тази година католиците празнуват на 21 април, а базарът пред двореца Шьонбрун ще бъде отворен даже до 23 април.

Базарът пред двореца Шьонбрун

Естествено основната стока на тези базари са ръчно боядисаните яйца, но освен това се предлагат произведения на традиционните занаяти, великденски лакомства, има музика и много изненади, които допринасят за доброто настроение. Великденският базар пред двореца „Шьонбрун” се смята за най-романтичния виенски базар. На фона на бароковия дворец 70 магазинчета предлагат всякакъв вид лакомства и великденски украшения от цяла Австрия.

Децата се радват най-много на детската „фабрика” за производство на великденски зайци от марципан, където професионални сладкари с удоволствие им разкриват тайните на занаята си. Малчуганите могат да посетят и открития специално за тях детски музей, докато родителите им се наслаждават на джаз концерти на открито.

Великденският базар на площад “Фрайунг”

На базара на старинния площад „Фрайунг” в центъра на града, който тази година се провежда за 30-и път, се носи ароматът на екологично чисти австрийски козунаци и на великденска шунка. Традиционно там се издига най-високият връх в Европа от 40 000 великденски яйца. На базара на „Калвариенберг” има специална детска програма, а възрастните могат да се включат в бързи курсове по художествени занаяти и да се научат сами да изработват великденската украса. ≈

Текст: Ойроком - ПР София

Снимки: Виенски оранжерии © MA 42 - Wiener Stadtgärten, Фраюнг © MA 59, Ostermarkt Schloß Schönbrunn © FOTOFALLY

[vprki]

Когато Виена танцува, всичко е валс

Виенските балове представляват продукт на една типично виенска смесица, тръгнала от традицията на обществените представления с танци във френския двор през ХIV век, доразвита по-късно в дворцовия церемониал на ХVIII в. и увенчана с революционната музика на Йохан Щраус и неговите съвременници - композитори. Това съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

С Виенския конгрес от 1814-15 г. за танцовите удоволствия се открива нова епоха. Ражда се балът като развлечение за широките маси - едно весело, разкрепостено удоволствие в празнично-елегантна обстановка. Най-много балове във Виена се провеждат през януари и февруари, въпреки че първите започват още през ноември, а последните отзвучават в края на юни и броят им е над 450 годишно. Най-важният сред тях обаче е традиционният Оперен бал, който е наречен така по мястото, където се провежда – виенската Щатсопера.

Оперният бал, който тази година се провежда на 28 февруари под мотото „Всичко е опера”, отдавна вече е синоним на културата на развлеченията в австрийската столица. Тази година Виенската опера празнува 150-тата си годишнина и продължава да впечатлява със своята архитектура, история и творческо богатство. Тя ще бъде декорирана с цитати от опери и цветя в златисти тоналности, а в чест на 150-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Австрия и Япония сцената ще бъде украсена с оригами жерави и японски лампи. Фасадата на Виенската опера ще се превърне в огромен екран за светлинен спектакъл. Ще се прожектират графични елементи, театрални плакати, колажи със снимки на известни диригенти, композитори и певци, видеозаписи на музикални и танцови изпълнения на Виенската опера и балет. Гостите ще бъдат посрещнати пред входа на сградата с маршова музика. Любопитен факт е, че на разположение на гостите ще има шивачи и обущари, готови да се притекат на помощ при всеки проблем с официалното облекло или обувки.

Анна Нетребко - снимка classicfm.bg

Балът ще бъде открит с музикална програма, в която участват световни звезди, сред които Анна Нетребко и Юсиф Айвазов. Оркестърът на Щатсопера ще свири под диригентството на Марко Армилиато, а в танцовата програма са предвидени изпълнения на балета на Щатсопера и на балетното училище към операта. Обществената австрийска телевизия ORF ще предава, както всяка година, на живо откриването на бала. По стара традиция всяка дама, която отива на бал, получава подарък за спомен. Тази година например дамите в операта ще получат по една запушалка за бутилка, украсена с кристали Сваровски, и луксозна бонбониера, за мъжете ще има по една кърпичка за фрак и обувалка. При напускане на бала всички гости ще могат да си вземат от традиционните за карнавала понички. Първият танц е запазен за дебютантите – тази година това са 144 двойки от 13 страни, които за първи път отиват на бал. Момичетата са в дълги бели рокли и еднакви за всички диадеми, които след това ще им бъдат подарени за спомен, а момчетата са в черни фракове или смокинги. Традиционно коронките на дебютантките блестят с кристали от Сваровски, които тази година са проектирани специално за това събитие от самата Донатела Версаче.

Известният виенски строителен предприемач Рихард Лугнер кани всяка година в ложата си някоя световна знаменитост. Тази година той ще бъде придружен от австралийската манекенка Ел Макферсън, прочута с прозвището „Тялото”. Президентът на Австрия Александер ван дер Белен ще бъде в компанията на кенийската германистка, журналистка и писателка Аума Обама, по-голяма сестра на Барак Обама по бащина линия. Всеки може да си купи билет за бала: Обикновеният билет струва 315 евро, най-луксозните ложи са по 23 600 евро, а по-обикновените – «едва» 13 300 евро. Средствата, събрани от различни инициативи около и по време на бала, ще бъдат дарени за благотворителност на организациите Каритас и Суперар, която финансира млади музикални таланти. Билетите за Оперния бал през 2020 г. ще бъдат пуснати в продажба от 1 март 2019 г. ≈

Текст: Ойроком - ПР София

Снимката горе: ©PID/Christian Fürthner

Снимките в текста: Opernball 1+2 © Wiener Staatsoper / Michael Pöhn

[vprki]

Фройд продължава да интригува кинематографистите и не само…

Преди дни по „Нетфликс“ започна излъчването на осемсерийния телевизионен филм „Фройд“ /на снимката - основните участници в сериала - снимка архив на “Нетфликс”/. Световната му премиера беше тази година на кинофестивала в Берлин, който за първи път разшири програмата си със сериали и представи осем продукции, сред които беше и „Фройд”, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Главен герой в него е бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Немскоезичната съвместна продукция (Австрия, Германия и Чехия) обединява жанровете крими, мистерия и хорор. Сериалът не е автобиографичен – това е измислена история за младия психолог, който, обсебен от собствените си идеи и теории, участва в разкриването на престъпление със силен окултен характер.

Роберт Финстер в ролята на Зигмунд Фройд - снимка архив на “Нетфликс”

Действието се развива през 1886 г. във Виена. В центъра на повествованието е търсенето на сериен убиец, в чието разкриване обединяват усилията си младият психолог Фройд, медиумът Фльор Саломе и военният ветеран и настоящ инспектор в полицията Афред Кис. Знанията и навиците на тази странна тройка дават надежда, че мистериозното убийство, което държи в напрежения цяла Австрия, ще бъде разкрито и убиецът ще бъде заловен.  Режисьор на сериала е Марвин Крен, а в главните роли са Роберт Финстер, Ела Румпф и Георг Фридрих. Целта на Крен е била да покаже Фройд такъв, какъвто не го познава никой – човек, стремящ се към признание и лутащ се между разума и инстинкта. Дали това му се е отдало, трябва да преценят зрителите.

Wartezimmer (Чакалня) в музея “Зигмунд Фройд” - снимка архив Florian Lierzer© Sigmund Freud Privatstiftung

Берггасе 19 е може би най-известният адрес във Виена. Именно там е живял и работил Зигмунд Фройд от 1891 до 1938 година. Оттам той и семейството му бягат на 4 юни 1938 от нацистите и емигрират във Великобритания. Това е мястото, където е развивал прочутата си практика и е провеждал психоаналитични сеанси, където е писал книгите си и е живял със семейството си.

През 1971 година с помощта на най-малката дъщеря на Фройд, Анна, домът му е превърнат в музей. В музея са запазени редица предмети от частната колекция от антики на Фройд, първите издания на негови научни трудове, лични вещи. Чакалнята, в която някои от най-известните представители на виенското общество от началото на 20-и век са чакали да бъдат приети от професора, е възстановена в оригиналния си вид.

Анна Фройд - снимка архив https://spartacus-educational.com/Anna_Freud.htm

От 1 март 2019 година музеят е затворен за ремонт, а откриването му беше планирано за май 2020, но е възможно да бъде отложено поради разпространението на коронавируса. Новата концепция за музея ще даде възможност за първи път посетителите да имат достъп до частните жилищни стаи на семейство Фройд. Темите на психоанализата ще бъдат подчертани още от оригиналното обзавеждане на входната врата до изложените нови музейни експонати, включително и в лекарския кабинет на д-р Зигмунд Фройд, където той е приемал своите пациенти.

Извън тази ценна информация няма как да не допълним малко повече за Фройд, не, за да демонстрираме познание, а за да почетем един от най-великите умове от края на 19-ти век и първата половина на 20-ти, така важен и почитан и в 21-ви. Зигмунд Фройд (на немски: Sigmund Freud, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, която е сред основните течения в психотерапията. Фройд започва кариерата си като лекар във Виена, където се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Неговото приятелство с Вилхелм Флис, сътрудничеството му с Йозеф Бройер, влиянието на Жан-Мартен Шарко и теориите за хипнозата на Салпетриерската школа го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа. Навремето Фройд споделя за себе, работата си и книгите си: „В Средновековието биха ме изгорили на клада, а днес изгарят само моите книги“. Казва го повод на известния факт, че книгите му са сред тези изгорени от нацистите в известното Аутодафе на 10 май 1933, когато новодошлите на власт в Германия нацисти започват горенето на книги.

Зигмунд Фройд в кабинета си през 1938 година - снимка архив Photograph Imagno Getty Images

Пионерското постижение на Фройд като психиатър и психолог се състои в това, че открива в душевните сили и механизми, действащи в индивида, невероятен експлозивен потенциал, за който Фройд твърди, че е по-силен от всички други сили, които по един или друг начин влияят на човека. Противно на широко разпространения и днес възглед, че най-вече външни събития и ��бстоятелства са определящи за развитието на индивида, психоанализата на Фройд постановява, че човешкото поведение се управлява от психическия живот. „Фройд отдава психическите заболявания не на външни влияния и травми, а на непреодолими нагони и фантазни представи, владеещи пациента. Ключово значение в психоанализата има т.нар. Едипов комплекс", обяснява психиатърт Хелм Щирлин.

Зигмунд Фройд - снимка архив

Според него, Зигмунд Фройд е човекът, който знае всичко за нас. А това е било и е винаги смущаващо, особено за политическите диктаторски режими. Когато агресиите и сексуалността биват потискани, те предизвикват смущение в несъзнателното. С други думи, агресиите и сексуалността трябва да се изживеят в обществено приемлива форма. Всеки търси равновесието между своите пориви и изискванията на обществото. Сексуалността и несъзнателното са били нещо ужасно не само за съвременниците на Фройд. Той е прогонен от националсоциалистите, на психотерапията не се гледа с добро око нито по времето на Ленин, нито от режима на Пиночет, нито пък в ГДР, пише психиатърът. И в България преди промените беше така. Дори писатели от ранга на Димитър Димов са били обвинявани, че са фройдисти…Всичко това е дълга история. Важното, че благодарение на приятели, на лични библиотеки на млади години успяхме да прочетем поне „Въведение в психоанализата“ в онези години. А други негови трудове и с помощта и съдействието на преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като Любен Николов, светла му памет, които ни въведоха в библиотечни фондове със специален режим, които имаше тогава.

Зигмунд Фройд - снимка Sigmund Freud Museum  AP Photo

И, за да бъдем актуални и към днешния ден, стагнирани от заплахата на коронавируса и в някаква степен уплашени, ще споделим няколко цитата от Зигмунд Фройд. А всеки да ги разбира, както иска!

„Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.“

„Голяма част от това, което е реално вътре в нас – не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално“.

„Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти“.

„Колкото по-безупреч��н е човек външно, толкова повече демони има вътре в него“.

„За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човек.“

„Задачата човекът да е щастлив не е влизала в плана за сътворението на света“.

„Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да ги търсиш в себе си. Защото те винаги са били там“.

„Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея“.

„Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти“.

Какво повече! Той е изследвал и написал много неща. Може да не се съгласите, но си заслужава да се вслушате.

Припомняме, че миналата година издателство „Колибри“ публикува романа на австрийския писател, режисьор и актьор Роберт Зееталер „Продавачът на вестници и цигари“, където сред важните персонажи е и Зигмунд Фройд по времето, когато напуска Виена заради нацистите. Книгата разказва за една година от живота на младия Франц, който останал без баща още преди да се роди в планинско село в Алпите е изпратен от майка си при приятел, ветеран от Първата световна война, собственик на магазинче. Създава се изключителна връзка между тях на уважение и отношение към света около тях. Там нацистите са нацисти и почтеният човек никога няма да приеме това, което причиняват на Австрия. Съгласни винаги има, но все още юноша Франц с дълбоката си чувствителност ще се противопостави с наивността и чистосърдечието на добрия човек. Влюбва се в красивата Анешка, но разбира и невъзможността на тази любов. Търси помощ от Зигмунд Фройд, клиент на магазинчето за вестници и цигари.

Бруно Ганц като Фройд и Симон Морзе като Франц /л./ във филма по романа на Зееталер - снимка архив

Виена в края 30-те години е превзет от знамената с пречупени кръстове и камионетките прибират хората, които не са съгласни. И младият Франц ще смени един такъв зловещ флаг с еднокрачоловия панталон на убития в подземията на Гестапо в бившата централна поща на Виена собственик на магазинчето, защото по своя си почтен човешки начин не приема гоненията на евреите и настъпването на нацизма. Една такава камионетка след време ще прибере и Франц. Той ще заключи магазинчето, ще остави последния си записан сън, както го е съветвал самият Фройд да записва сънищата си. Но не е записвал нищо за пролетите си сълзи в стаичката си зад магазинчето. След повече от 7 години Анешка ще прочетете избелелия спомен, залепен на витрината на изоставеното магазинче и ще избяга заради въздушната тревога. Съюзниците летят със самолетите си над Виена…

Бруно Ганц /Фройд/ и Симон Морзе /Франц/ - снимка архив на продукцията

Нито за миг Франц не се поколебава в постъпките си, без да е герой. Почтеност и емпатия. Не се поколебава и тайно да изпрати на гарата заминаващия за Англия Зигмунд Фройд. Ще забележи слабичкия младеж на перона само Анна Фройд, придружаваща баща си…Франц е вече съвсем сам, остават писмата от и до майка му от далечното планинско село с красиво езеро. И на двамата сънищата са предчувствие… Романът е филмиран през 2018 г. под режисурата на Николаус Лейтнер със забележителния Бруно Ганц в ролята на Фройд, една от последните му, преди да напусне нашия свят в началото на 2019 година. В България беше показан на фестивала CineLibri в миналогодишното му издание. А личността на Фройд продължава да интригува не само кинематографистите… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив

[vprki]

Неизпълнявани творби дирижира Франц Велзер-Мьост на Новогодишния концерт в Музикферайн

Виенската филхармония е подготвила 14 премиерни изпълнения на творби, незвучали досега на Новогодишен концерт във Виена, очакван от милиони меломани по света, съобщават от Ойроком-ПР София,  част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

На 1 януари 2023 г. австрийският диригент Франц Велзер-Мьост ще застане за трети път след 2011 и 2013 г. на диригентския пулт за Новогодишния концерт в Златната зала на виенския Музикферайн. Маестро Мьост дебютира като диригент пред Виенската филхармония през 1998 г. и така полага началото на едно блестящо артистично партньорство. Диригентът, който от 2002 г. е музикален директор на Кливландския симфоничен оркестър (формацията е в т.нар. Големите 7 на САЩ заедно със симфоничните оркестрите на Ню Йорк, Чикаго, Бостън и Филаделфия), има редица участия с Виенската филхармония в Австрия и чужбина, като сред тях е и незабравимият „Концерт в лятна нощ в двореца Шьонбрун” през 2010 г., когато над 100 000 души слушаха на открито музиката на Джон Уилямс към сагата „Междузвездни войни”.

Франц Велзер-Мьост , снимка © Terry Linke

Музикалното събитие през първия ден от Новата година е концертът на Виенската филхармония.  По традиция концертът представя вечната музика на композиторите от династията Щраус. Програмата на новогодишния концерт ще включва творби от Йохан, Йозеф и Едуард Щраус, Карл Михаел Цирер, Йозеф Хелмесбергер и Франц фон Зупе. „По време на подготовката на концерта открихме голям брой неизпълнявани досега произведения на семейство Щраус и на композиторите, творили в този период. Доволни сме, че успяхме да ги включим в програмата, така че тази година ще имаме почти само премиерни изпълнения на Новогодишния концерт“, каза Велцер-Мьост. 14 от общо 15 произведения в програмата на 1 януари 2023 г. ще прозвучат за първи път на Новогодишен концерт във Виена.

Но традициите са, за да се спазват. Както всяка година, така и този път концертът ще завърши с три последователни биса: с бърза полка, с валса „На хубавия син Дунав“ и с „Радецки Марш“, при който публиката пляска в такт. Тези концерти не само радват публиката в Музикферайн, но са изключително популярни и в целия свят. Новогодишният концерт 2023 ще бъде излъчван от австрийската телевизия ORF и ще се предава пряко от 70 телевизии и над 300 радиостанции на пет континента, между които са и БНТ и БНР.

Припомняме, че по традиция след традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония, става ясно името на диригента, който ще се качи на подиума през следващата година. За трети път на 1 януари 2022 в Златната зала на виенския Музикферайн на традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония  на диригентския пулт застана знаменитият Даниел Баренбойм. След като Новогодишният концерт под диригентството на Рикардо Мути на 1 януари 2021 премина без публика заради противоепидемичните мерки породени от Ковид-19 концертът 2022 отново бешу с публика. Дни след поредния бляскав Новогодишен концерт под палката на маестро Барембойм стана асно, че  австриецът Франц Велзер-Мьост ще поеме палката на Новогодишния концерт - 2023 г. Изборът отново падна върху опитния маестро, който вече два пъти е ръководил престижното музикално събитие - през 2011 и 2013 година.

Франц Велзер-Мьост на новогодишния концерт в Музикферайн, 2013

Франц Велзер-Мьост  е удостоен с наградата „Златен пръстен на Моцарт“ през 2013 година на Виенското Моцартово общество. Тази награда бива присъждана на музиканти и актьори, които са се отличили с приноса си към интерпретацията или популяризацията на музиката на великия класик. Тя бе учредена още през 1995г., нейният лауреат бива избиран от Виенското Моцартово общество, което 2013 година празнува 100-годишен юбилей.

Франц Велзер- Мьост  е роден в Линц, той е дипломиран композитор и цигулар и дълго време е работил като инструменталист. Тежка автомобилна катастрофа през 1978г. го принуждава да изостави цигулката, а след възстановяването си продължава с диригентство. Успешната му кариера го отвежда до Лондонската филхармония, която ръководи от 1990 до 1996г., а после поема ангажименти във Виенската държавна опера, на фестивала Glyndebourne и други. От 2002е  главен диригент на Кливландския оркестър. От 2010 г. ръководи Виенската държавна опера в качеството си на генерален музикален директор, напуска 2014 година, както великите си предшественици. Това е сцената, на която за първи път дирижира още през 1987 година едва 27 годишен.

Музикферайн се открива на 15 януари 1970 година

Очакваме с вълнение Новогодишния фестивал на 1 януари 2023, кога на диригентския пулт в Музикферайн ще застане маестро Франц Велзер-Мьост, чувствайки се със сигурност окрилен в сърцето на родната си Австрия.  ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки:: архив на Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

[vprki]

Новогодишният концерт във Виена, дирижиран от Даниел Баренбойм, отново с публика

За трети път на 1 януари 2022 в Златната зала на виенския Музикферайн на традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония ще на диригентския пулт ще застане знаменитият Даниел Баренбойм, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

След като миналата година Новогодишният концерт под диригентството на Рикардо Мути премина без публика в залата, тази година в залата отново ще има публика. Новогодишният концерт на Виенската филхармония е най-излъчваното събитие за класическа музика в света, но той ще бъде запомнен, че на датата 1 януари 2021 година е първият в историята си без публика в Златната зала на Музикферайн- Виена. Липсата ѝ бе компенсирана с виртуални аплодисменти, които прозвучаха в края на първата и втората част и които зрителите изпращаха през специално изградена платформа.

Рикардо Мути, снимка: ©Todd Rosenberg

Както повелява традицията, непосредствено след края на Новогодишния концерт на 1 януари 2021 година, стана ясно името на диригента, който ще ръководи събитието през 2022 година Това е Даниел Баренбойм, който е на път да отпразнува 80-ия си рожден ден. Артистичното сътрудничество на Виeнските филхармоници с Баренбойм в качеството му на диригент започва през 1989 година, въпреки че за първи път се появява с оркестъра като пианист през 1965 година. Оттогава той дирижира множество концерти с автор��тетния оркестър, включително два Новогодишни концерта - през 2009 и през 2014 година. „Даниел Баренбойм заема изключително място в историята на Виенската филхармония. Ние се радваме не само на дълго и ползотворно творческо сътрудничество с него, но и на голямо приятелство. Благодарни сме на маестро Баренбойм за дирижирането на концерта на Виенската филхармония преди затварянето на Музикферайн през юни 2020 година заради коронавируса. Догодина музикантът също ще отпразнува 80-ия си рожден ден. В знак на тази дълбока артистична връзка го каним да се качи на подиума на Новогодишния концерт за трети път на 1 януари 2022 година”, се аргументираха от ръководството на Виенските филхармоници за избора си на маестро Баренбойм.

Даниел Баренбойм с виенските филхармоници, снимка: ©Terry Linke

Той е смятан за един от най-авторитетните и световно известни музиканти от края на 20-ти век и началото на 21-ви век, едновременно като пианист и диригент.

Празничният концерт, който се провежда в първите часове на Новата година, традиционно представя вечната музика на композиторите от семейство Щраус. Както всяка година в програмата са включени и изпълнения на солистите на балета при Виенската опера. Виенската филхармония пази засега в тайна концертната програма. Тя ще бъде съобщена официално по време на пресконференция на 29 декември. Неотделима част от музикалното събитие е и украсената с хиляди стръка цветя концертна зала. От 2015 година това са цветя, отгледани във виенските общински оранжерии. За да превърната концертната зала в истинска цветна градина, опитните фрлористи ще започнат да я украсяват още на 27 декември.

Цветята на Новогодишния концерт на Виенска филхармония, снимка: ©Terry Linke

Поради действащите противоепидемични мерки в залата ще бъдат допускани само ваксинирани или преболедували Ковид зрители. Със заповед на австрийското правителство е забранено присъствието на правостоящи, а носенето на предпазни маски от типа FFP2 е задължително по време на целия концерт.

На 1 януари 2022 отново над 50 млн. зрители в повече от 90 страни по света ще гледат на живо Новогодишния концерт под диригентската палка на маестро Даниел Баренбойм. БНТ и БНР традиционно ще излъчват концерта пряко от 12:15 часа.

Припомняме, че през 2020 Новогодишният концерт бе дирижиран за първи път от латвийския маестро Андрис Нелсонс, музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър и на Лайпцигския Гевандхаус оркестър.

Музикферайн преди 150 години, снимка: архив

Тогава се сложи и началото на честванията по повод знаменито събитие – 150-та годишнина от построяването и откриването на тази забележителна за австрийците и гостите на Виена сграда – прекрасен дом на музиката – Музикферайн. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

[vprki]

Носителят на „Грами” Андрис Нелсонс дирижира Новогодишния концерт на Виенска филхармония

За първи път на диригентския пулт на 1 януари 2020 г. в Златната зала на виенския Мюзикферайн на Новогодишния концерт на Виенската филхармония ще застане латвийският маестро Андрис Нелсонс, който е музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър и на Лайпцигския Гевандх��ус оркестър, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена.

Артистичното сътрудничество между 41-годишния диригент и Виенската филхармония започва от 2010 година. От тогава той редовно застава на диригентския пулт на абонаментни концерти, но и на гостувания на оркестъра по време на Залцбургския фестивал. Традиционно програмата на концерта се състои предимно от творби на композиторите от семейство Щраус (Йохан Щраус (баща), Йохан Щраус (син), Йозеф Щраус, Едуард Щраус). За първи път тази година ще прозвучат девет произведения, които до момента не са включвани в програмата на Новогодишния концерт. Това са три творби от Йозеф Щраус - Валс „Любовни поздрави“, Лихтенщайн - Марши и Френска полка. Освен тях премиерно изпълнение ще имат увертюрата към оперетата „Скитниците“ от Карл Михаел Цирер, ��ве произведения от Едуард Щраус - Бърза полка, и Полка-мазурка „Леденото цвете“, Гавот от Йозеф Хелмесбергер-син и „Галоп на пощальона" от Ханс Кристиян Лумбю. Както винаги и този концерт ще завърши с три последователни биса и това неизменно са „Бърза полка”, валсът „На хубавия син Дунав” и Радецки марш. При изпълнението на последния  диригентът се обръща към залата и публиката пляска в такт.

Солистите Роман Лацик и Кетеван Папава по време на снимки на музикалния филм © APA/ORF/Günther Pichlkostner

По време на антракта в Златната зала на Мюзикферайн, телевизионните зрители от цял свят имат възможност да видят специално подготвен музикален филм. Филмът на 1 януари 2020 г. ще бъде посветен на 250-годишнината от рождението на Бетовен. С този артистичен знак се слага и началото за отбелязване с много музика на великия композитор. Изпълненията на балета на Виенската Щатсопера са заснети още през лятото, а хореографията е дело на испанеца Хосе Карлос Мартинес. Балетистите танцуват около един от домовете на композитора във Виена на фона на шест от дванайсетте  Контраданса, които също не са изпълнявани досега по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония.

Младият латвиец Андрис Нелсонс е един от най-търсените млади диригенти на световната сцена. Ученик на големия Марис Янсонс, който преди по-малко от месец напусна нашия свят, Нелсон става водещата творческа фигура на 34 години в Бостънския симфоничен оркестър - един от най-престижните не само в САЩ, но и в света. Нелсонс не е най-младият ръководител в историята на оркестъра - през 1889 година знаменитият Артур Никиш става директор на 33 години. През февруари тази година маестро Андрис Нелсонс и Бостънският симфоничен оркестър, ръководен от него, спечелиха в две категории за „Най-добре продуциран албум за класическа музика“ и „Най-доброто постижение на оркестъра“ от престижните музикални награди „Грами“ за записа на 4-та и 11-та симфонии на Дмитрий Шостакович, направени в Deutsche Grammophon. Това отличие получиха за трети път, като първото отличие е през 2016 година отново с музика на Шостакович, един от най любимите композитори на диригента. Тогава беше за 10 симфония и Пасакалия от операта „Лейди Макбет от Мценска околия” представени на диск, озаглавен „Шостакович: Под сянката на Сталин“. Това беше първият диск от поредица, издавана от Deutsche Grammophon. Поредицата обединява всички петнадесет симфонии на Шостакович и други негови оркестрови творби.

Андрис Нелсонс © APA/DPA/Jan Woitas

Припомняме, че миналата година 29 април българските меломани имаха възможност да гледат и слушат в цикъла Берлинската филхармония в директно излъчване на живо под диригентството на Андрис Нелсонс в Cine Grand City Center Sofia негов концерт с програма - Рихард Вагнер: Парсифал: Прелюдия към първи акт и Разпети петък и Антон Брукнер: Симфония 3 в ре минор. Музикалното събитие в Златната зала на Мюзикферайн на 1 януари 2020 година ще се проведе за 79-ти път, а за 62-ри Австрийската обществена телевизия ORT ще го излъчва и разпространява чрез над 90 телевизии в целия свят По традиция ще бъде директно излъчван по БНТ 1 и БНР от 12.15 часа в първия ден на Новата 2020 година.

Виена, призната в световните класации за най-добър град за живеене е както винаги обзета от Коледното настроение – красива и пищна. Виенчани обичат да купуват подаръци. Както показва проучване 90 процента от тях, около 1,5 млн. души, са планирали  да купят от осем до девет подаръка, което означава, че под коледните дръвчета ще има над 12 млн. красиво опаковани подаръка. Планираните разходи за коледни подаръци са на миналогодишното високо ниво – очакванията са, че виенчани ще отделят средно по 350 евро от бюджета си са коледни подаръци. За 50 процента от анкетираните, а това е повече отколкото през миналата година, купуването на коледни подаръци има голямо значение за столицата на Австрия и както за търговците, така и всеки неин гражданин.

Търговската улица Колмаркт © Jorit Aust

На първо място сред предпочитаните подаръци отново са книгите. 48 процента от анкетираните ще сложат книг�� под коледното дърво. Ваучерите продължават да са на второ място в класацията за 38 процента от анкетираните. Дрехите като подарък и тази година запазват 3-то място преди играчките. Сред предпочитаните коледни подаръци са козметика, бижута и билети за концерт или опера и театър. Виена си остава един от световните центрове на културата и изкуството и това безспорно е особено вълнуващо в дните преди Рождество Нова година. И да не забравяме, че едно от големите събития за България беше и концертът на Софийска филхармония на 5 декември в Златната зала на Мюзикферайн. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена

[vprki]

Виена е най-добрият град за живеене в света

За втора година Виена е най-добрият за живеене град в света в класацията на „Икономист интелиджънсюнит” за 2019 година, съобщават от Ойроком - ПР София, част от мрежата за международни връзки на Община Виена. Австрийската столица е следвана от Мелбърн, Сидни, Осака и Калгари. Сред първите 20 в класацията са общо осем европейски града.

Били сме във Виена и смятаме, че градът е наистина изключително приятно място. Не случайно той приютява и много българи. Художници, музиканти и хора на изкуството, пък дори и българи с други професии, са намерили този град за място, където могат успешно да се реализират. И да не забравяме, че България притежава едно изключително знаково място – Домът Витгенщайн, където се помещава Българският културен институт. Сградата е проектирана в годините 1926-1928 от архитекта Паул Енкелман и от известния философ Лудвиг Витгенщайн по поръчка на сестрата на Витгенщайн - Маргарете Стоунбъро - Витгенщайн. Домът се превръща в център на културния живот на Виена.

Дом “Витгенщайн”, където се помещава Българският културен институт във Виена

От 1971 година къщата е паметник на културата. Архитектурата на къщата е уникална. Всички вътрешни детайли са разработени от Лудвиг Витгенщайн - прозорците, бравите на вратите и прозорците, ъглови радиатори, асансьора и др. Витгенщайн, философът на 21 век, е въплътил своите философски виждания в изчистените линии на сградата, превърнала се в наши дни в архитектурна забележителност. През 1975 година българската държава купува имота и го превръща в културен институт. Отделен е въпросът дали той е наистина това културно средище, което очакват и виенчани, и българи.

За Виена във „въпреки.com” сме писали многократно по различни поводи. А и сме имали възможността да посетим града по програма на виенската община два пъти. А какво да говорим за връзките на българите с Виена през вековете, не само през годините. Смятаме, че този град е изключително уютен и близък като манталитет до нас. А за прекрасните музеи, нямаме какво да добавим – те трябва да се видят. Иначе класацията на 140-те града се съставя въз основа на критерии, включващи жизнения стандарт, престъпността, инфраструктурата, транспортната мрежа, достъпа до образование и медицински грижи, икономическата политическата стабилност.

Австрийската столица привлича туристи с концертите с класическа музика и имперската си история, но наред с това има множество зелени пространства, отлични обществени услуги ниска престъпност, поради което миналата година измести Мелбърн от върха на класацията на 140 града в света, който австралийският град заемаше последните седем години. Разликата между двата града е минимална - 0,7 точки от общо 100. Виена получава 99,1 точки в класацията за 2019 г., публикувана на 3 септември, също колкото е имала и миналата година. Мелбърн получава 98,4 точки, а Сидни - 98,1 и се изкачва от пето на трето място благодарение на екологичните подобрения.

В първата десетка доминират Австралия и Канада, всяка от двете страни с по три града. Япония също е в тази група с Токио и Осака. Девети град в класацията е Копенхаген. Париж губи пет позиции и се класира 25-и заради протестите на „жълтите жилетки”. Най-ниските позиции в класацията заемат най-непривлекателните градове в света - последен е Дамаск, непосредствено преди Лагос и Дака, в Бангладеш. За първи път е отразено и влиянието на климатичните промени върху качеството на живота: в това отношение Кайро и Делхи са санкционирани заради лошото качество на въздуха и лошото водоснабдяване. А ние се надяваме, че и София един ден ще влезе в тази положителна класация. Защото има всички шансове заради усилията, които полага сегашното управление на българската столица. ≈

Текст: Ойроком - ПР София

Снимки: © PID/ChristianFürthner и ©Eurocomm-PR