#Зигмунд Фройд

[slimarka]

МЪДРИ МИСЛИ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

1. Да издадеш чуждата тайна е предателство, да издадеш своята – глупост. – Волтер, френски философ просветител от 18 век.

2. Да се ожениш за човек, с който нищо не те свързва, е предателство. – Мишел дьо Монтен, френски писател и философ от 16 век.

3. Предателството е само въпрос на време. – Арман дьо Ришельо, кардинал на Римо-католическата църква, аристократ и държавен деец на Франция (1585-1642 г.)

4. Ако веднъж си простил на някого за предателството, той ще те предава цял живот.- Майк Тайсън – американски боксьор, роден през 1966 г.

5. Нито един смъртен не е способен да пази тайна. Ако устните му мълчат, говорят краищата на пръстите му; предателството му се излъчва от всяка негова пора. – Зигмунд Фройд, австрийски психолог, психиатър и невролог (1856-1939 г.)

6. Има неща, по-лоши от война: страхливостта е по-лошо, предателството е по-лошо, егоизмът е по-лошо. – Ърнест Хемингуей, американски писател, журналист, лауреат на ��обелова награда за литература през 1954 г.

7. Предателството може и да се харесва на някого, а предателите ненавиждат всички. – Мигел де Сервантес, испански писател (1547-1616 г.)

8. Нито в една билкарска книга, нито в един лечебник или енциклопедия няма рецепта за борба с предателството. – Анатолий Фьодорович Бишовец, съветски футболист и руски футболен треньор.

9. „Само не казвай на никого…“ Именно с тези думи започват милиони предателства. – Виталий Штолман

10. Не се страхувайте от враговете, от приятелите се страхувайте. Предават приятелите, а не враговете. – Джони Деп.

11. Колкото повече си се доверявал на човека, толкова по-голяма е у него съблазънта да те предаде. – Олга Громико

12. Ударите в гърба най-често нанасят онези, които си защитавал с гърдите си. – Елчин Сафарли

13. Помислиш, че вече всичко е добре, а вече някой ти копае гроб. – Ханибал

14. Ако ти се подмазват, готви се за удар. – Людмила Гурченко

15. Приятел е онзи, чието предателство предизвиква най-голямо удивление.

16. Няма нищо по-лошо от предателството на близък човек. Ти за един миг губиш вяра във всичко: в любовта, доверието, надеждата и в това, че можеш някога да бъдеш щастлив. – Стейс Крамър

17. Постъпката винаги е по-важна от думите. Човек е способен да ругае два часа и да помогне. Или две години да шепне и да те предаде. – Дмитрий Емец

18. Онзи, който си мисли, че предателството се плаща, живее в света на илюзиите. - Д. Емец

19. Да изпратиш хора на война необучени, значи да ги предадеш.

20. Предателство извършват най-често не преднамерено, а поради слабост на характера. – Франсоа дьо Ларошфуко

Издателство Распер

[slujba-za-psihichno-zdrave]

Всеки нормален човек в крайна сметка е нормален само отчасти.

Фройд

[vasetovp]

„Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката“

Тия умни думи не са мои, на Зигмунд Фройд са. Той доста повече ги е разбирал нещата от мен, спор няма. Харесва ми обаче смисълът, вложен в тях. Жената – за кой ли път посочена като инициатор на сътворението. Защото сексът, освен всеобща и всецяла наслада, е и път, по който през целия си живот вървим. С един или друг партньор, в търсене на синхрон и хармония.

Понякога се получава. Друг път е пълна трагедия. Едно е напълно сигурно – тялото никога не лъже.

Топлината му не може да сгреши. Студенината му от своя страна е сигурен знак, че нещо не е наред. Човекът срещу вас може да ви каже буквално всичко, да ви обещае небосвода, вкупом със звездите, може да използва какви ли не думи – все едно е, ако го няма изначалният пламък.

Тук не говоря само за самия акт. Говоря за искрата в очите. Говоря за тихата възбуда в жестовете. Много двойки се опитват да се напаснат и правят какви ли не компромиси със себе си, само и само да се уверят едва ли не на инат, че това е техният партньор. Така минават години. Губи се ценно време. Спойката или я има, или не. Ако щете ми се сърдете.

Големият пожар между двама пламва в душите. Телата са проводниците, които първи ни подсказват, че нещо се е случило. Там вътре, където токът е спрял и дълго време сме били сами и не сме допускали никого.

Навярно това е смисълът на хващането за ръка, за което говори Фройд. То е далеч по-интимно от всеки физически допир.

Всеки допир отминава, въпросът е какво остава след него. Има ли изобщо някакъв спомен от разговорите между нашите сенки в тъмнината? Какво си казват те, докато ние правим любов? Всъщност – любов ли правим, или секс? Преминали ли сме оная тънка червена линия, която ги разграничава? Кога се е случило? Помним ли?

Сред море от лица търсим онова лице, което, дори и да искаме, не бихме могли да забравим. Ръка хваща ръка. Ръка пуска ръка. Момче гони рейс. Момиче изпуска влак. Това е любовта и тя идва. Тъй както и си отива, когато престанем да я поливаме. Любовта е именно това – червена роза в градина от бели рози. Любовта – със своето неизбежно начало. Краят е наша работа. На всеки един от нас.

[perfectlymessyplace]

 "Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там."

- Зигмунд Фройд

[proekt-prosper]

" Един ден, в ретроспекция, дните на страдание ще ти изглеждат като най-красивите. "

- Зигмунд Фройд

[keeptolking]

"Сексът започва, когато жената хване мъжа за ръката."

- Зигмунд Фройд

[marina-carbonarovna]

Привет. Если бывает такое, что мне сложно остановить негативные мысли, то мне пора идти к специалисту? Никаких фатальностей. Отвлекаюсь я от них или переживаю их по полной - все равно приходит новая порция. Новый печальный вечер.

Привет, Жаклин!

Ну и не простой же вопрос ты задала. (Ты, вообще, любитель не простых вопросов.) На который, в обычной ситуации, у меня была бы целая куча вопросов в ответ.

1. Что значит останавливать мысли?

Как ты это делаешь? Ты переключаешь себя? Запрещаешь себе о чём-то думать?

Что-то мне сразу вспомнилась фраза  Зигмунд Фройд о том, что “Куда девается мысль, когда она забыта?”

А ещё круче последствия, когда она (мысль) запрещена! Вот тут в будущем, прям целый пласт для моей работы. Так по факту и происходит.

2. Какого характера твои негативные мысли?

В том смысле что именно ТЫ называешь негативными мыслями.Что-то не приятное из прошлого, настоящего, будущего? Мне сложно отвечать, когда я тыкаю пальцем в небо.

3. Когда пора идти к специалисту?

Ты ведь знаешь, что психология часть моей жизни. Для меня это норма, работающая норма, ходить к специалисту.  При этом я отчётливо понимаю для для других людей это совершенно не так.

Теперь относительно “когда пора”.

Во-первых, очередной раз напомню, что психологи работаю с нормой, а не с патологией. Поэтому, когда пора? Да всегда, когда исследование себя - это норма для тебя.

Во-вторых, когда ты ГОТОВА. Это важный момент потому что из своей практики могу тебе сказать, что человек может хотеть изменений в жизни, но не быть готовым к ним.

В-третьих, когда тебе нужно место, пространство и специалист, который не боится любых твоих эмоций. Тот, рядом с которым ты сможешь позволить себе прожить их (плакать, кричать или безудержно смеяться). Тот, кто станет твоим зеркалом и проводником к цели, когда ты будешь нуждаться в них и желать приложить свои собственные усилия.

К концу моего ответа, очень хочется тебе посочувствовать и тонко намекнуть (а похоже, что не очень) на то, что порой людям переживать яркие (не важно “позитивные” или “негативные”) эмоции лучше, чем пустоту.

Лучше боль, чем пустота. Потому что так... можно хоть как-то ощущать, что живешь, а не просто существуешь в этом большом и не понятном мире.

С наилучшими пожеланиями,

Марина

> > > Instagram | Telegram < < <    

[menthaepiperitae]

Никога не сме толкова беззащитни както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.

Зигмунд Фройд

[vprki]

Давид Иерохам: Зигмунд Фройд открива сложността на човека

 „Книгата е за Фройд. За него е писано много. Работата е там, че всички знаят Фройд. Той властва в умовете и на 20-ти век, ще властва и в 21-ви век и по-нататък. Но никой не чете Фройд. Той се цитира, разказват се истории за него, но всъщност, се пренебрегва.“ Разказва авторът ѝ психиатърът, психотерапевт и преподавател по психодрама д-р Давид Иерохам за „Зигмунд Фройд сценично и преживелищно“ на ИК „Критика и хуманизъм“.

„В много от текстовете на Фройд, в които четейки се запознаваме с него, общуваме с него и по-добре го разбираме. Истинският Фройд, той създава теория, тя обяснява всичко, термини��е, понятията от тази теория се използват навсякъде във всички сфери на нашия живот, ние сме потопени в тях. Използваме ги съвсем автоматично, несъзнавано. Но Фройд, всъщност, е тънък наблюдател, много чувствителен слушател на текстовете на своите пациенти. От години Антоанета Колева, /издателят на „Критика и хуманизъм“ –б.р/ по нейна идея започна да издава случаите на Зигмунд Фройд. Това са така наречените пет легендарни случая на Фройд, в които се вижда Фройд и от теоретичната му страна, но се вижда и това – неговите качества като терапевт.“

Антоанета Колева и Давид Иерохам, на екрана Карл Голинг, снимка: Стефан Марков

Премиерата на забележителната книга на д-р Давид Иерохам в голямата зала на Гьоте институт на 18 април беше забележително културно събитие, което умее да създава Антоанета Колева, когато представя книгите на издателството. Не беше възможно залата да побере всички желаещи да присъстват, много от тях млади хора. Партньори и съиздатели на книгата са и Българско общество по психоанализа и групова анализа, ръководени от психотерапевта Цветелина Йосифова. Те поднесоха своята изненада към публиката - така нареченото "сценично приятелско представяне", или пърформанс от театрален тип на петте случая на Фройд, които имат и своите отделни издания в „Критика и хуманизъм“ в годините. Те са и в авторския коментар на д-р Иерохам.В дискусията - заедно с автора, се включиха Карл Голинг от Университет "Зигмунд Фройд", Виена, и Алберто Хан от Лондон. На сцената до автора бяха социологът Нина Николова, философът Петър Горанов, Цветелина Йосифова, с модератор Антоанета Колева.

От пърформанса, снимка: Стефан Марков

Не им достигна времето, остава много за дообсъждане и досподеляне, но издателката е убедена, че със сигурност срещата ще има продължение - в друга форма, а също и в друг град. Книгата е забележителна и като издание – красиво облечена от младото художничка Ирина Джонкова. Присъединяваме се към радостта на Антоанета Колева: „На добър час на п(р)очитането на "нашия герой" Зигмунд Фройд през призмата на "срещата", "сцената" и "преживяването" - предпочитаните понятия на д-р Иерохам!“.

Една от ключовите думи в бляскавия текст на „Зигмунд Фройд сценично и преживелищно“ е сцена. И самото представяне на книгата беше измислено, решено като театър по своеобразен и различен начин. Това е вдъхновено,  идва от авторската аргументация на д-р Иерохам в изключителното му познание, разбиране, почитане на един от гениалните учени, теоретици и практици на 20-ти век, който продължава да „живее“ и в 21-ви.

От ляво на дясно: Нина Николова, Цветелина Йосифова, Петър Горанов, Антоанета Колева и Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

„Фройд на много места говори за сцена. Той говори за сцената в психоаналитичния кабинет, за сцената на съня. Той казва „другата сцена“ и т.н. Психотерапията действително е в психотерапентичния кабинет  е една сцена. Практически в кабинета се развива една драма. Много хора търсят себе си, защото трудно е общуването. Той въвежда някаква рамка – кушетката, свободните асоциации, интерпретациите…защото несъзнаваното излиза кодирано и трябва да се интерпретира от друг човек – хронологията е с малкото дете и с бебето. И постепенно тези двама души търсят кодове, с които те могат да влязат в общуване, защото това е много трудна работа, защото човекът носи със себе си своята психична сцена – всичко това, което е вътре в него, неговите преживявания, неговата психична сцена трябва да се развива в неговите отношения.

Зигмунд Фройд, снимка: архив

Психотерапевтът също носи своята психична сцена и те трябва да създадат една обща сцена, където трябва да се застъпят. Там става, пък, приноса и контра приноса и принася чувството от единия към другия и об��атното и на базата на техния опит да се случи осъществяването, когато се създава и историята на пациента. Защото нашата история – ние може да говорим много за нашата автобиография, винаги има митологизиране, но всъщност нашата история са нашите емоции, изрази, жестове, мимики, глас, случайни сънища и изразени в едно взаимодействие с терапевта, с другия и е взаимно учене. Това взаимно учене е един процес и в този процес, както пациентът се развива и се опознава, познава психичната реалност, т.е. себепознанието, така и терапевтът обогатява и развива собственото си познание.“ Споделя, сякаш и личните си вълнения като психотерапевт авторът на книгата за Фройд.

Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

Припомняме, че преди години в разговор за „въпреки.com” д-р Давид Иерохам сподели: „Когато работиш с хора, чувстваш тяхната безпомощност. Потъваш в едни собствени мисли, собствени асоциации, асоциациите на другия, думите на другия. А те са безкрайни. И ти трябва нещо, някъде, където да се спреш. Защото ако погледнем от гледна точка на съществуването ни, на битието ни, то е безкрайно. И нашето присъствие, обаче, винаги има край. И образите възникват там, където свършват думите. Думите възникват, където има тишина. Където свършва мълчанието. И тогава се спира въображението, вътрешното мълчание, вътрешното размишление. И имаме нужда от това понякога, защото можем да се откъснем от реалността. Винаги има едно противоборство между нашата природа и културата, която ни ограничава. И слава Богу, защото иначе ще останем отнесени от стихията на въображението, откъснати от реалността. Или от реалността, която също може да бъде стихия, в която да се потопим и да не излезем.

Давид Иерохам в кабинета си, снимка: Стефан Джамбазов

Натраплива, ограничаваща. Така, че трябва да има някакъв баланс. И понякога ти става скучно…И поглеждаш някаква снимка и се хващаш за нещо. Тя възбужда някаква асоциация в теб. Виждаш нещо, виж какво хубаво небе имам аз”, засмя се тогава Давид Иерохам и посочи небето, което се вижда през прозореца му. Свободата плаши, на нас ни трябват правила. /целия много специален разговор за нас, който ни и образова може да прочетете тук/.

Книгата е вълнуващо, емоционално и смислово пътуване към Фройд (особено за тези, които са го чели, без да са психиатри и психотерапевти) и към Давид Иерохам…

Зигмунд Фройд, снимка: архив

„Фройд не открива познаването, но той открива сложността на човека и, че човекът не е само опаковка, а човекът има вътрешен живот. Една част от този вътрешен живот е непознат и това е несъзнаваното, което се изтласква от всички – и неприятни, и грозни, който той не може да понесе. Съзнанието отхвърля непоносимото и той нарича това изтласкване. Но това носи определена енергия, всички тези изтласкани неща носят енергиен заряд и те в определена ситуация, въпреки възпитание, те отново се връщат  съзнанието, но вече, или като сънища, или като грешки, или като симптоми. Те са кодирани, тъй като несъзнаваното има собствен език, това не е нашият език, който познаваме. Имаме нагони, в несъзнаваното властват нагоните и Фройд казва, че има два основни нагона, които са извън екзистенциалните нагони. Единият е нагонът на Ерос-а, нагон на любовта и другият е нагонът към смъртта или агресивният нагон. Тези нагони са непрекъснато диалектична зависимост. Основното е, че в Ерос-а, практически в любовта влиза любовта към знание. Има три велики мит�� за човешкото познание, всъщност, човешкото познание е голяма трагедия.

Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

Трите мита за знанието – това за любопитството и за знанието. Първият мит е за Адам и Ева, които са изгонени от Рая заради своя стремеж към знание, към любопитство да познават себе си, да познават света. Наказани са жестоко, изхвърлени от Рая. Вторият мит е Едиповият, в който се организира около нашата цивилизация. Едиповият мит е мит, който открива гатанката какво е човекът. Много арогантно търси истината и той практически е наказан от боговете, тъй като е ослепен. Той много арогантно търси тази истина, въпреки предупрежденията. Идва Терезий, който му казва и въпреки че всички знаят за какво става. Едип продължава и заради тази арогантност той е наказан, всъщност това е загадката на Сфинкса. Третият мит е Вавилонската кула – когато човечеството се осмелява да тръгне нагоре до небето, да стигне до Бога и е наказано като разбърква езиците и спира комуникацията между хората. Винаги с познанието, със стремежа ни към познание има и наказание и плащане на цена. Фройд, самият също плаща своята цена. В последните години на живота си е тежко болен, но въпреки това той работи и е човек, който страда, но без горчивина. Това е интересно за него, че той е истински учен, който отстоява, живеейки с философията, с откритията си.

Давид Иерохам в кабинета си, снимка: Стефан Джамбазов

Неговите случаи са легендарни. Всички знаем Фройд, но много малко се чете, защото е труден. Той е един автор, викториански, тежък, последователен човек, обаче в своите случаи, той е действително чуден. Той е вълшебен. Четенето е емоция, в четенето общуваме и четейки го, можем и да го почитаме. Затова казвам почетем. Защото ние познаваме живота чрез емоциите и свързването ни с книгата, свързването ни с автора си е една емоция. И сеанс и емоция. Важното при Фройд е това, че за разлика от велики теоретици, в кавички казано, които налагат теорията си и дори практиката си, нашето общество все още страда от тези експерименти. Фройд изковава теорията си първо практикувайки. Той работи, работи с пациенти, открива кои негови умения са по-приложими. Той не е бил добър хипнотизатор, той се отказва от хипнозата. Неговите умения са аналитични, казват, че по-зле говорел, отколкото пишел. Но се съмнявам в това, защото той има пет прочути лекции в Америка, които събарят Америка. Работейки, той открива някои истини, които след това теоретизира и след това на новото ниво, на което стъпва в теорията, той продължава практиката, продължава да я развива.“ Изумителен е разказът на д-р Иерохам. Той, поне според нас, стъпва и на познанието за днешния човек, невъзможността му да се справи с нагоните си, независимо от стремежа си да овладее демоните си – непосилна задача…

От пърформанса, снимка: Стефан Марков

Диктаторите не обичат Фройд не само тези от неговото физическо време. Достатъчно е да се вгледаме и проникнем в кошмара на света вече в третото десетилетие на 21-ви век. „Така е. Някакво изключение е Лев Троцки, но мнението му е,че с помощта на психоанализата ще се изгради съвременния съветски човек. / известна е трагичната му съдба, съсечен по заповед на Сталин в далечно Мексико 1940 година – б.р./ Знаем, че нацизмът изгаря неговите книги. Когато изгарят книгите му в Германия 30-те години Фройд казва: „Ако бяхме в Средните векове нямаше да изгорят книгите ми,  щях�� да изгорят мене.“ За комунизма няма какво да говорим. 1947 година е издадена в България „Въведение в психоанализата“ в превод и след това, мисля, че до 1990 година изобщо не се и издавал Фройд. Той се премълчава и се казва че е буржоазен учен. Поначало Фройдиянството е минавало като критика срещу него, за което е и имал принос доц. Христо Димитров /дали го помни някой като „авторитетен“ учен – б.р./ навремето, който представяше Фройд като критика срещу психоанализата, критика през марксизма, през диалектическия материализъм.

Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

Според мен психоанализата, както и Фройд е нещо, което освобождава човека. Обвиняват го, че определя човека като детерминиран от сексуалния нагон, от агресивния нагон. Но, всъщност, Фройд призовава, той казва, че от нагонния си живот ние не можем да избягаме, от Ероса си и от агресията си. Но това, което можем да направим е да не изпадаме в илюзията, че човекът е идеален в този хуманистичен идеал на човека, че е идеален, че мисли на хората доброто, а че в човека има много сили, много тъмни страсти и ние трябва да знаем това, за да може да ги управляваме и, за да можем да общуваме помежду си.“ С убеждение анализира си д-р Иерохам.

Самият той признава, че трудно е стигнал до Фройд. Практикува професията от почти 50 години, като е работил в психиатрични клиники и диспансери. През цялото време отчита колко е трагично положението на психично болните, което не по-различно в България и с днешна дата. През 80-те години това го отвежда  в по-различна посока именно в посоките на Фройд. Категоричен е, че психичното страдание е болка, дори по-силна от физическата. Но ние бягаме от разбирането на другия…

Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

Не само в този контекст Давид Иерохам вниква в същността: „Фройд има изключително почтено отношение към пациентите си. Практически инстинктивният ни, емоционалният ни живот трябва да се осмисля. Фройд изгражда своята теория, която дава смисъл на хаоса, който царува в нас, хаоса на емоциите. Ние се раждаме емоционални същества. От началото децата имат нужда някой да им осмисли емоциите, да им казва какво се случва с тях, да ги обича, да ги обгрижва и постепенно да осъзнава тази психична структура, върху която въздействат от едната страна нагоните, от друга страна външната сцена – вътрешната и външната сцена. Именно това изграждане на тази психична структура, постепенно, това е част от нашия Аз и ни позволява ние да възприемаме света, колкото се може по-реалистично, както и собствените си неща. Срещата между вътрешната и външната сцена – да ги гледаме, колкото е възможно по-реалистично, да ги съчетаваме и да може да развиваме нашето познание. И нагона за познание и Ерос-а, който Фройд подчертава като значение, въпреки че Ерос-ът е известен още от древността, но неговото значение се подчертава. Фройд включва в него и нагона към познание, това да знаем, да увеличаваме нашите знания. Той отхвърля всякаква религия, той се счита за атеист, но той е човек за безбрежността на познанието. Всеки авторитет, всичко, което е над него, всичко, което застива неподвижно като тоталитаризма, пречи на този нагон за познание, на Ероса, практически.“

Антоанета Колева и Давид Иерохам, снимка: Стефан Марков

Не без болка и заедно с горест и състрадание Давид Иерохам коментира психопатологията в живота ни от политическите, уж, елити не само у нас до цялото общество: “Светът навлиза в нова динамика и като че ли му е нужен нов Фройд и една нова психоанализа.Това е интересно, но и много опасно В цялата книга аз се опитвам да твърдя, че психоаналитичният кабинет, психоаналитичната рамка, процедурата, психоаналичният процес е един сценичен процес. Процес, в който има действащи лица, има общество, което влиза в кабинета. Ако мислите са действия, то и действията на сцената се превръщат в мисли и това е прелитане между преживяванията, и сцената, и преживелищното.“

Усмихва се за закачката на корицата на книгата си – двойственото лице, половината на Фройд, другата неговото. Антоанета Колева е вдъхновителката на Ирина Джонкова да го създаде малко като маска.

Може би, повечето от нас, които бяхме на премиерата на „Зигмунд Фройд сценично и преживелищно“ очаквахме да си говорим, говорим с автора ѝ, запленени от книгата, ако сме я прочели или с любопитство към предстояща среща с нея. Беше различно, изненадващо, преди всичко с почит и любов към Зигмунд Фройд и към Давид Иерохам, като „оживялата“ корица на книгата…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Мнозинството от цитираните разсъждения на д-р Давид Иерохам са от негови интервюта пред БНР и БНТ по повод излизането на книгата му.

[tsvetelinas-blog]

Не се избираме случайно един друг … Срещаме само този, който вече съществува в нашето подсъзнание!

Зигмунд Фройд

[slujba-za-psihichno-zdrave]

Колкото по-безупречен е човекът отвън, толкова повече демони има вътре в него.

Фройд

[igor-levit]

Пост любви к букве Ё

Знающие меня люди подтвердят моё пристрастие к использованию буквы «ё» при наборе текста. Искренне убеждён в пользе такого подхода. В современном русском языке слишком много конфликтов связано не только с ошибочным произношением, но и с неверным истолкованием слов с чередующимися «е» и «ё». Обязательное написание «ё» в соответствующих словах позволило бы снять эту напряжённость.

Но сейчас я не буду углубляться в освещение лексических теорий, затрагивающих ё-проблему, а лишь напомню о довольно плотно закрепившихся в русском языке ошибках произношения известных имён, содержащих звук [ё]. Итак: Жерар Депардьё (Gérard Depardieu) Катрин Денёв (Catherine Deneuve) Мирей Матьё (Mireille Mathieu) Герман Гёринг (Hermann Wilhelm Göring) Йозеф Гёббельс (Paul Joseph Goebbels) Монтескьё (Charles-Louis de Secondat, Baron de La Brède et de Montesquieu) Вильгель�� Рёнтген (Wilhelm Conrad Röntgen) Луи Пастёр (Louis Pasteur) Эрвин Шрёдингер (Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) Зигмунд Фрёйд / Фройд (Sigmund Freud / Sigismund Schlomo Freud) кардинал Ришельё (cardinal de Richelieu / Armand Jean du Plessis de Richelieu) Уинстон Чёрчилл (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill) а также: Пафнутий Чебышёв Николай Рёрих Лёв Толстой Афанасий Фёт но: Александр Але́хин Вера Áлентова

------- Игорь любит букву «ё». Будь, как Игорь!

[mihaylovblog]

83 г. от смъртта на Зигмунд Фройд (1856 – 1939)

Снимка: https://www.pinterest.es/

[only-bulgarian-things]

Никога друг път не сме толкова беззащитни, както, когато обичаме, и никога не сме толкова безнадеждно нещастни, както, когато загубим любов.

Зигмунд Фройд

[grigorii3]

Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.

[marina-carbonarovna]

Люди забавны. Они жаждут быть с человеком, которого любят, но отказываются открыто признаться в этом. Некоторые опасаются показать даже малейший признак привязанности из-за страха. Страха, что их чувства не будут признаны или даже хуже, взаимны. Но одна вещь о людях озадачивает меня больше всего - это их сознательное усилие быть связанным с объектом их привязанности, даже если это медленно убивает их изнутри.

Зигмунд Фройд

(Да, я знаю вы привыкли читать Фрейд, но по-немецки-то он Фройд)