#филипополис

[orleff]

Феноменалните King Gizzard & The Lizard Wizard идват за три концерта в Пловдив през 2025-та

[marintodorovmt]

🇧🇬 Античният театър на Филипополис е сред най-добре запазените антични театри в света и сред основните туристически атракции на Пловдив.⁠ ⁠ 🇺🇸 The ancient theater of Philippopolis is one of the best preserved ancient theaters in the world and one of the main tourist attractions of Plovdiv. ⁠ ⁠ #meetbulgaria #mybulgaria #explorebulgaria #beautifulbulgaria #opoznaibg #bulgarianature #discoverbulgaria #visitbulgaria #marintodorovMT #bulgariatourism #bulgariatravel #travelbulgaria #seebulgaria #allbulgaria #Bulgariaofficial #bulgariannature #opoznaibg #опознайбългария #българия #обичамдапътувам #обичамбългария #bulgaria #bulgarianature #instabulgaria⁠ #visit_europe #droneworld #droner #пловдив ⁠ ⁠ ⁠ @drones.paradise⁠ @drones.of.earth⁠ @DroneOfTheDay⁠ @worldhall⁠ @dji_official⁠ @discoverearth⁠ @djipro⁠ @djiamazing⁠ @earth⁠ @earthofficial⁠ @earthescope⁠ @dronestagr.am⁠ @earthxpo⁠ @earth_shotz⁠ @djiglobal https://instagr.am/p/B_vQRWiFrMB/

[cecocd]

Филип Втори Македонец Calligraphy and graffiti Tse #artgraffiti #artgalleries #artwork #artcalligraphy #bulgariacalligrafia #bulgariacalligraphy #bugariagraffiti #calligraffity #calligraphycyrillic #calligraphybulgaria #calligrafia #caligrafiamoderna #calligraphylettering #graffart #grafflife #graffitiplovdiv #graffitti #graffitiartist #graffitibulgaria #muralpainting #muralart #tseart #артграфити #артгалерея #арткалиграфия #българскакалиграфия #българскиграфити #графити #пловдив #филипополис (at Пловдив, бул. България) https://www.instagram.com/p/CgtPqj0og2h/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Значими гастроли от страната в София

Често спектакли и културни събития от София гостуват на сцени в провинцията. Но не по-малко важно е, когато има значими гастроли от страната в столицата. Защото те не само допълват палитрата на културния живот в София, а и много често реализатори са творци от столицата.

Тези дни имаше няколко такива интересни и значими гастрола. На първо място това беше гостуването на Плевенската филхармония с „Реквием” от Андрю Лойд Уебър. У нас творчеството на Уебър е познато от неговите мюзикъли. Гледали сме чудесните филми по някои от тях като „Исус Христос Суперзвезда”, „Евита”, „Котките”, „Фантомът на операта”, при това с изключителни изпълнения и саундтраци, а не във вторични интерпретации, колкото и шумно да са рекламирани и сме оценявали разликата между оригинала и копието. Но едно друго негово произведение до сега беше някак си непознато или поне по-малко познато за нас. Става дума за единствената му класическа творба. При това „Реквием” носи почерка на Уебър и колкото и композиторът да се съобразява със съответните изисквания за такова произведение, усмивката на сър Андрю наднича иззад оркестъра. Най-известната част от него  „Pie Jesu” влиза в класацията за 100-те най-добри съвременни класически произведения (Класик ФМ, Австралия) и заживява собствен живот.

Сър Андрю Лойд Уебър – снимка архив БНР

В зала „България” Националният филхармоничен хор, Детският филхармоничен хор , Младежката хорова капела „Любомир Пипков“ към Националното музикално училище в София и Плевенска филхармония представиха Уебъровия „Реквием“ под диригентството на Славил Димитров. Солисти бяха Мария Цветкова - Маджарова и Георги Султанов. Андрю Лойд Уебър – царят на мюзикълите, пише Реквиема в памет на своя баща. В него той преплита характерния си мелодичен поп стил с класически форми. Още на премиерата през 1985 г. в Ню Йорк произведението печели сърцата на публиката. Солисти тогава са Пласидо Доминго, Сара Брайтман и малкият Пол Майлс Кингстън. През 1986 г. Реквиемът печели Грами за най-добра съвременна класическа композиция. Искаме веднага да отбележим, че изпълнението на солистите и особено на Мария Цветкова – Маджарова, както и цялостното звучене на оркестъра и хоровете беше на нивото на Уебър. За съжаление обаче като че ли публиката все още предпочита рекламата пред стойностите и не беше изпълнила подобаващо зала „България”. А за това, че произведението е рядко изпълнявано в България маестро Славил Димитров беше отбелязал: „Първо, афишът ни се изпълни с много реквиеми, които са най-често най-хубавите произведения на композиторите и второ - е много трудно за изпълнение. В него има много инструменти – ударни, дървени, голяма брас секция, има орган, пиано, челеста и синтезатор. Причина е именно невъзможността на камерните оркестри да пресъздадат произведението в истинския му блясък, въпреки че има редакции за малки състави”. И така в този състав беше представен „Реквием“ на Ендрю Лойд Уебър в неговия оригинал, нещо което не може да се чуе често…

Маестро Славил Димитров – снимка архив Плевенска филхармония

Когато говорим за гастроли, не можем да не споменем и гостуването на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София. Варненският драматичен театър при Tеатрално - музикален продуцентски център Варна по традиция гостува в началото на годината в София с най-новите си постановки. Сред тях този път беше „Драконът“ от Евгений Шварц на режисьора Явор Гърдев с участието на ред известни актьори, между които най-новият носител на Наградата „Икар” за чест и достойнство Михаил Мутафов, който ще получи наградата на церемонията на 27 март. Пиесата „Драконът“, забранена по времето на Сталин, режисьорът дефинира като притча за въплъщенията на властта, която поразява с актуалността си. „Когато детските писатели започнат да пишат за възрастни, въображението им с болезнената си проницателност направо разбалансира света. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби“, обяснява Явор Гърдев подхода си към текста, превърнат от него в блестяща антиутопия.

Явор Гърдев – снимка Стефан Джамбазов

И още: „Задълбочената политическа философия на тази пиеса изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие. Това е пиеса за дълбоките човешки интуиции и мотивации, по отношение на които политическите идеологии са само вторична маска, риторическо алиби”, казва Явор Гърдев. Сценографията и костюмите са на Свила Величкова, музиката е на Калин Николов. Главните персонажи защитава с майсторство звездната актьорска четворка: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев и Ованес Торосян, заедно с младия Ненчо Костов, 16-годишната Александра Златева от Детско-юношеския театър „Златното ключе“ и 7-годишния Здравко Кънчев от Детската театрална академия „Питър Пан“ при Държавен куклен театър Варна. Във великолепния ансамбъл се вписват адекватно и останалите актьори от различни театрални поколения. Не случайно спектакълът беше три пъти игран при пълни салони в театър „София”.

„Катерина Измайлова” от Шостакович в постановката на Вера Немирова в Пловдивската опера – снимка архив на операта

И още един спектакъл, който е имал проблеми по времето на Сталин и следващата седмица ще бъде показан също в София. Става дума за операта „Катерина Измайлова” от Шостакович, която ще гостува в Народния театър „Иван Вазов” на 22 февруари. Постановката на Пловдивската опера е на Вера Немирова - една от най-успешните български оперни режисьорки в Европа, а диригент е маестро Диан Чобанов. Като театър със силен творчески профил, Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни на българската публика творби, които са търсени от ценителите на оперното изкуство по света. Неотдавна там беше премиерата на „Мария от Буенос Айрес“ – единствената танго опера в света, създадена от поета Хорацио Ферер и композитора Астор Пиацола. Този спектакъл ще бъде показан и в София в Народния театър „Иван Вазов” на 20 април. Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години.  Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елиминиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”.  

“Катерина Измайлова” - снимка архив на Пловдивската опера

Само за две години след премиерата си през 1934 година операта има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес заглавието от Шостакович  предизвиква голям интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан - Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло и други. В България „Катерина Измайлова“ се представя за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова - Евгени Немиров. „Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.”

Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота. Режисьорката Вера Немирова е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия „Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. Тя репетира в Пловдив с помощта на нейната майка и драматург на проекта - оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.

Новият директор на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов – снимка Стефан Джамбазов

А своеобразен гастрол на артефакти от страната е дванадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2018” в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН). По традиция изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал, ��лод на теренната работа на българските археолози през предходната година. Повод за организирането на изложбата е Празникът на археолога, 14 февруари. „За нас, посветилите се на тази толкова увлекателна професия, това е възможност в деня на празника да се почувстваме едно цяло, да видим и уважим резултатите от труда на своите колеги и да си припомним, че изследването на нашето минало не е елементарна надпревара, в която всеки се стреми бързо да открие най-много и най-впечатляващи обекти и артефакти, а сложен процес, в който всяка отделна спирка - теренна работа, документиране, консервация и реставрация, научна интерпретация, социализиране и довеждане на информацията до най-широките кръгове на обществото, има своето важно място“,  сподели новият директор на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.

Стъклена чаша Diatretum - първа половина на IV в. сл. Хр., гробна находка, Ямбол /РИМ - Ямбол/ - снимка Стефан Джамбазов

Изложбата представя 250 експоната от 23 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология - от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците, Дуранкулак и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Сердика, Филипополис и Улпия Ескус, средновековните български столици Преслав и Търново, и редица други. Впечатляващи резултати и интересни находки предоставиха мащабните спасителни археологически разкопки на античния обект при Покровник, Благоевградско по трасето на автомагистрала „Струма“. „Българска археология 2018” ще бъде отворена за посетители до 14 април 2019 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1 в София. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на съставите

[offcialportalbulgaria]

Филипополис тур ООД - Туристическа агенция, Пловдив

Целите им са насочени изключително в интерес на клиентите, като се стремят да предложат максимално добро обслужване на всеки клиент. Помагат Ви да оползотворявате по най–добрия начин своето свободно време, независимо дали искате да се усамотите или да го споделите със своето семейство, близки и приятели.

[kletamaikabalgaria]

(via Когато Пловдив беше столица - епизод на ИСТОРИЯ.BG ЪѪѢ - Клета Майка България)

Евмолпия, Тримонциум, Филипополис, Пулпудева, Плъвдив, Филибе… Назад през вековете Пловдив е имал много и различни имена. Много и различни народи са обитавали териториите на днешния български град. Разнообразни култури са се развивали и потъвали в земята на Пловдив за 8-те му хилядолетия живот до днес. Траки, гърци, македонци, римляни, българи, византийци, латини, османци и други са владели града, но той никога не е бил столица до Освобождението, когато е определен за главен град в Източна Румелия.

[theplovdivproject]

Стара карта на Тракия от Абрахам Ортелиус, 1585 Map of Ancient Thrace made by Abraham Ortelius in 1585

[theworldtodaybg]

Филипопол - тракийският Олимп (видео)

Филипопол – тракийският Олимп (видео)

                Разказ от археолог Милена Райчева за древния Филипопол.

Автор: Петя Паликрушева

[cecocd]

ФИЛИПОПОЛИС. "Прочутият град на Филип, който блести от далеч със своята красота и неговите хълмове са отделни крепости." Лукиан от Самосата.120-192г. Calligraphy and graffiti Tae #artgraffiti #artgalleries #artcalligraphy #bulgariacalligrafia #bulgariacalligraphy #bulgariagraffiti #bulgariahistory #bulgariaart #calligraffity #calligraphycyrillic #calligraphybulgaria #calligraphie #calligraphylettering #calligraphypainting #graffart #graffitti #graffitiplovdiv #graffitiworld #graffitibulgaria #graffitiart #tseart #filipopolis #plovdiv #plovdivbulgaria #артграфити #арткалиграфия #българскакалиграфия #българскиграфити #графитибългария #графити (at Пловдив, бул. България) https://www.instagram.com/p/CgQ_UwVo2nt/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[offcialportalbulgaria]

Филипополис тур ООД - Туристическа агенция, Пловдив

Целите на туристическа агенция ФИЛИПОПОЛИС ТУР ООД са насочени изключително в интерес на клиентите, като се стремят да предложат максимално добро обслужване на всеки клиент. Помагат Ви да оползотворявате по най – добрия начин своето свободно време независимо дали искате да се усамотите или да го споделите със своето семейство, близки и приятели. Те са Вашия най – верен приятел по отношение на туристическите, балнео, СПА и уелнес продукти и услуги. Те вярват, че щастието е в ежедневния избор, който правят всеки ден.

[kletamaikabalgaria]

Евмолпия, Тримонциум, Филипополис, Пулпудева, Плъвдив, Филибе… Назад през вековете Пловдив е имал много и различни имена. Много и различни народи са обитавали териториите на днешния български град. Разнообразни култури са се развивали и потъвали в земята на Пловдив за 8-те му хилядолетия живот до днес. Траки, гърци, македонци, римляни, българи, византийци, латини, османци и други са владели града, но той никога не е бил столица до Освобождението, когато е определен за главен град в Източна Румелия.

(via Когато Пловдив беше столица - епизод на ИСТОРИЯ.BG ЪѪѢ - Клета Майка България)

[vprki]

Критичен поглед: „Пловдив джаз фест“ отново остави отпечатък на щастие

В четвъртото си издание „Пловдив джаз фест“ ни срещна с актуалното в световния джаз, почете приноса на големи български музиканти, представи новото в родната музика, даде сцена на младите таланти и ги увери в техния избор да превърнат качествената музика в своя съдба. Пише за „въпреки.com” Светослав Николов, водещ в радио Jazz FM.

Фестивалът се организира от вокалистката и водеща по Jazz FM Мирослава Кацарова /на снимката горе - фото Стефан Джамбазов/ чрез нейната компания „Блу Ем“ с подкрепата на Общинска фондация „Пловдив 2019“ и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Елиане Елиас - снимка Васил Стоев

С изявите на Елиане Елиас, Ян Гарбарек и групата на Дейв Холанд

най-значимото от международната джаз сцена достигна до България. Събираща в изкуството си културите на родната Бразилия и на САЩ – страната, в която от десетилетия живее и твори, Елиане Елиас ни пренесе в безбрежните светове на мечтите заедно със съпруга си – басиста Марк Джонсън и младия перкусионист Тиаго Мишелин. Нейните кратки разкази поставяха изпълненията й на бразилски класики в контекста на тяхната поява и обясняваха дълголетието им и силата на тяхното очарование. Например, как Ари Баросо създава една от най-популярните песни на Бразилия, пишейки я за конкурс, на който се явява, тъй като желае да се ожени, но няма пари за сватбата. Така той печели конкурса, реализира любовта в живота си и остава завинаги в културата на страната си и в световната музика. Впечатляваше общуването между музикантите – те се наслаждаваха на изпълненията на колегите, отдаваха им цялото си уважение и посрещаха с възхищение изсвиреното от тях. Изпълненията бяха самата изява на красотата, която няма нужда да превъзнасяш и да наричаш с гръмки думи, а просто да се зарадваш на появата и съществуването й. Гостуването на Елиане Елиас и Марк Джонсън в България беше част от тяхната европейска обиколка, която включваше дуетни изпълнения, както и участия с големи симфонични оркестри, а Тиаго Мишелин пристигна специално от Ню Йорк.

Елиане Елиас и нейният състав - снимка Васил Стоев

Младият барабанист работи с Елиане Елиас и Марк Джонсън вече година и половина, а в България имаше възможността да се събере отново на една сцена и с приятели. Неговата първа професионална изява в Ню Йорк е с пианиста Любо Цанев, който свири на откриването на фестивала малко по-рано, на следващия ден беше на сцената с „Джаз котките“ на Христо Йоцов, а между тези две участия застана на пианото в Bee Bop Cafe, за да свири в джем сешъна с Тиаго. Тази вечер започна с възхищение, продължи със смях и спомените за старо приятелство и завърши с музикалния му израз.

Дейв Холанд квартет - снимка Васил Стоев

Концертът на Дейв Холанд с Крис Потър беше събитие, в което всички бяха звезди. С двамата уважавани музиканти – бас и саксофон, бяха барабанистът Ерик Харланд и китаристът Кевин Юбенкс. Все имена, скъпи на сърцата на почитателите на джаза. В свирене с пълно себеотдаване музикантите се зареждаха от възторга на зрителите, които оценяваха как привидно невъзможното се случваше пред погледа им – виртуозност в музикалното изразяване отвъд крайния предел.

Дейв Холанд и Крис Потър - снимка Васил Стоев

Красиви северни мелодии нашепна на финала на фестивала Ян Гарбарек в концерта си с неудържимия Трилок Гурту. И двамата музиканти са много популярни сред българските меломани. Първият ни вдъхна обич към джаза със своите изпълнения, които непрестанно слушахме в началото на 90-те. Тогава те бяха обещание за джаза, който копнеехме да се преоснове у нас след потискането му десетилетия наред. Трилок Гурту искрено се забавляваше на сцената – свири с традиционните перкусионни инструменти, но също и със спирала, с кофа, пълна с вода, и какво ли още не. Най-вече – сериозен отначало, накрая той развеселяваше публиката с подканите си тя да се включва в изпълненията. И финалните акорди на основната програма на фестивала бяха именно от публиката – нейно ръкопляскане в такта на песента беше последният звук в концерта. Трилок Гурту съумя да ни направи участници, а слушателите останахме с усещането за значимост какво ни се случва.

Ян Гарбарек груп - снимка Стефан Джамбазов

Същественото от българския джаз

беше в концертите на Теодосий Спасов с Влатко Стефановски, Милен Кукошаров, октет „Пловдив“ и Иван Гърбачев, а също и в „Джаз котките“ на Христо Йоцов. Най-камерната формация на „Пловдив джаз фест“ бе дуото Теодосий Спасов – Влатко Стефановски. Двамата музиканти са приятели от години и в основната програма на фестивала ги чухме като „най-малката, но най-ефектната група“, както съвсем уместно се изрази китаристът. Двамата бяха ударни в своите изпълнения, а всяка популярна фолклорна тема публиката посрещаше със светнали екрани на телефоните и поредния видеозапис на любима пиеса.

Теодосий Спасов с Влатко Стефановски - снимка Васил Стоев

В късните концерти от фестивала в Bee Bop Café чухме любимите Милен Кукошаров и компания и създадения за „Пловдив джаз фест“ от Мирослав Турийски октет „Пловдив“, първи се докоснахме до новото от „Джаз котките“ на Христо Йоцов. Възхитихме се на пъргавото свирене на Иван Гърбачев, който, неуморен, ни понесе на емоционално пътешествие с дебютния си албум Time Lapse. Ние с радост го последвахме в музикалния облик на неговата вяра за живота: „Няма тъжни преживявания.“ – ни беше казал той часове по-рано в мобилното студио на Jazz FM на „Пловдив джаз фест“.

“Бели, зелени и червени” получиха тази година Наградата за цялостен принос в джаза - снимка Стефан Джамбазов

„Пловдив джаз фест“ в почит към наследството

Създателят на „Бели, зелени и червени“ и на ансамбъл „Филипополис“ Веселин Николов пристигна специално от Испания, за да получи наградата на фестивала, с която той беше удостоен миналата година. Тази година голямата награда на „Пловдив джаз фест“ за цялостен принос към джаза бе присъдена на последния състав на легендарната формация „Бели, зелени и червени“, която се е запазила такава до днес от 1991 г. Членовете й са: Веселин Койчев – китара, Пъшо Конов – бас, Петър Джурков – пиано, Иван Енчев – барабани, Владимир Хаджииванов – саксофон. Началото на 90-те бележи нова ера в развитието и дейността на групата с начал��то на образователни инициативи. Тогава се създава прословутото „Джаз ателие“ на групата, откъдето започва музикалният път на цяло едно важно джаз поколение. На сцената, за да благодарят за вдъхновението, свириха музикалните им наследници – Милен Кукошаров, Мирослав Турийски, Александър Леков, Мартин Ташев, Начо Господинов, Димитър Льолев, Венелин Георгиев. Още една награда на „Пловдив джаз фест“ посмъртно бе връчена на Румен Тосков – Рупето, който през тази година щеше да навърши 50 години, но вече 8 години ни липсва на този свят.

Светослав Николов беше част от журито на Младежкия джаз конкурс - снимка Стефан Джамбазов

Младежкият джаз конкурс обещава радостно бъдеще за джаза

Тринадесет ентусиазирани формации излязоха на сцената на финала на Младежкия джаз конкурс, организиран от „Пловдив джаз фест“ и журиран от Мая Райкова от БНР, от тромпетиста Мишо Йосифов и от мен /Светослав Николов/. Във възрастов диапазон от 10 до 26 години, изпълнителите демонстрираха силата на джаза да извади наяве най-доброто, което носим в себе си като талант и най-красноречивото като изразяване. Проектът Y Jazz на Велека Цанкова, Мартин Бодуров, Иван Йорданов, Светослав Миланов, Даниеле Феббо и Виктор Викторов спечели наградата за комплексно изпълнение. Група Iva на Ива Тодорова от „Гласът на България“ по bTV е с наградата за композиция за песен, за която съавторката Елена Тодорова искрено каза: „Преживях това.“ Цигуларят Любомир Толумбаджиев от Пловдив спечели в категорията за солист. Джаз ФМ присъдихме наградите за млад талант на артистичната вокалистка Аглея Канева и на безкрайно сръчния зад барабаните инструменталист Живко Иванов. Аглея е на 11 години, а Живко – на 12. Старозагорската формация Velvet Soul пък беше зашеметяваща със своите вокални хармонии. Те и още няколко от участниците ще имат възможността да направят записи в Българското национално радио. Встъпление към силното представяне на творците направи Мирослава Кацарова, която ги насърчи с реализъм: „Джазът няма да ви направи богати финансово, но с него ще бъдете верни на себе си.“

Дина ДеРоуз - снимка Васил Стоев

Концерт и майсторски клас на Дина ДеРоуз

Пианистка и вокалистка, Дина ДеРоуз свири на основната фестивална сцена, а на следващия ден води работилница, за да сподели опита си с търсещите своето усъвършенстване. Нейното участие се реализира в партньорство с Groove Atelier на Никола Горялов и с подкрепата на Посолството на САЩ в България.

Изложбата във фоайето на Дома на културата “Борис Христов” - снимка Стефан Джамбазов

Музика и други форми на изкуството

„Пловдив джаз фест“ допълни споделеното с музика с разказано с думи, показано в картини и изиграно на екрана. През цялото време на фестивала във фоайето на втория етаж на Дом на културата “Борис Христов”, край входовете на основната фестивална сцена, бяха изложени творби от колекцията на Николай Неделчев. В литературната среща „Светлата гравитация на думите“ се представиха автори като Аксиния Михайлова, Инна Пелева, Любомир Канов и Александър Секулов. С отговорност към нас отеква споделеното в студиото ни от д-р Любомир Канов проникновение: „За да станем отново народ, трябва първо да сме достойни индивиди“. Прожекцията на филма „Орландо“ /1992/, по романа на Вирджиния Улф на режисьора Сали Потър и в главната роля Тилда Суинтън беше представен от Елица Матеева. Отново сме окрилени и пак благодарим! ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев и Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: Красива музика за пълноценен живот на „Пловдив джаз фест“ 2017

Седмица след началото на третото издание на „Пловдив джаз фест“ уроците, които музикантите ни дадоха тогава, все повече добиват конкретни очертания и се свързват с житейските преживявания. Пише за „въпреки.com” Светослав Николов, водещ в радио Jazz FM.

Ясно различими по време на самата среща с музиката, идеите, които творците ни предадоха, намират своите преки връзки с преживяванията на всеки един от публиката, за да ги споят със своята мъдрост. От Големите, с които се срещнахме тази година, научихме, че… Живеем в унисон, хармонията проблясва в мигове и ги прави приказно красиви, прави ги специални. Джейсън Моран с групата си претвори концерт на Телониъс Монк от 1959 г. Идеологът на бибопа присъстваше чрез пиесите, които чухме, но също така с глас и с образ на екран над сцената. Аудио-визуалният спектакъл илюстрира връзката на музиката на Монк с живота. „Те не трябва да свирят в хармония, твърде много хармония би било много наивно. Хармонията е само в началото. После трябва да свирят в унисон.“ – прозвучават наставленията на Монк. Чуваме думите му, отразени в музиката на Моран.

Джейсън Моран

Инструменталистите свирят звучно и отчетливо своите партии. За да не бъдат заглушени в съзнанието си, от време на време слагат слушалки и така чуват ясно своя собствен глас в многозвучността, в която иначе биха се изгубили. Всеки говори ясно, всички живеем в съзвучие. На моменти партиите им не текат успоредно, а тук-там проблясват в мигове на среща. Унисоните се сливат в хармонии, щастливо грейват и продължават напред. И за да стане пределно ясно, че така е не само в музиката, а и в живота, музикантите ни повеждат, свирейки, извън залата, за незабравим джем сешън във фоайето. Музиката може мъдро да ни води. Всеки от нас свири партия в Симфонията на Живота. Веднага след това имахме възможност да приложим наученото.

Музиката е добра енергия, която се предава между хората

Наближава 23 часа, започва вторият за вечерта концерт. Музикантите имат всички основания да очакват да застанат пред пренаситена публика, изморена и вече с поглед към следващия работен ден. Когато излизат на сцената, срещат щастие. Цялата енергия, с която залата е заредена, връхлита Хилда Казасян, JP3 и Мишо Йосифов, за да ги въодушеви за пълен с радост концерт. Празнували 100 години от рождението на Телониъс Монк, празнуваме 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Нейният начин да се справи с трудностите е чрез лекотата и жизнеността на музиката. От това по много ни дават нашите артисти. Аранжиментите на Христо Йоцов и Живко Петров правят песните на Ела част от днешния ден. Хилда води музикантите към връх след връх в емоциите на публиката. Концертът свършва след полунощ. Но дали публиката си тръгваме? Не, искаме своя бис! Тогава чуваме магична пиеса на Христо Йоцов, посветена на Ела Фицджералд. Освен енергия, музиката е красота и щастие!

Христо Йоцов

Опознай света си, за да продължиш напред

и да разшириш неговите граници. Вдъхновен от характера на котките, проектът Jazz Cats на Христо Йоцов поставя началото на втората концертна вечер. И историята на създаването на тази музика и нейната изчерпателност ни показват как можем да вървим напред, само когато веднъж сме опознали и сме направили свой дом това, което имаме тук и сега. Христо Йоцов създава проекта, чул на концерт как свири работещият у нас испанец Арнау Гарофе. Пиесите носят различни настроения и описват безкрайните цветове на живота, за да ни насърчат да сме любознателни, неуморни изследователи, вечно откриващи нови пространства и способни да си създадем уют в тях. И ние направихме това – толкова много се открихме в тази музика, толкова заряд ни даде тя, че аплодисментите предшестваха края на солата, а докато още звучат финалните акорди, публиката вече беше на крака.

Само здраво стъпил на земята можеш да полетиш

По-хубавият свят, за който понякога си позволяваме да мечтаем, е тук, около нас – това е нашият свят, наситен с музика. Дони Маккаслин и членовете на групата му са избранниците на Дейвид Боуи за неговия последен албум. Хората, с които той обобщи своя живот. Затова слушаме внимателно. Разбира се, че свирят виртуозно, естествено, че са смели и свободни. Те са толкова в мир в себе си, че осъзнаваме това състояние на духа като единственото възможно, за да сме истинските ние. Тогава се изразяваш ясно и конкретно, тогава думите ти стигат до Небето. Точно там се реехме със стъпилата здраво на земята музика на Дони Маккаслин и неговите приятели, които бяха уверени и заради сплотяващата връзка помежду им.

Дони Маккаслин

„Искам да предам усещането за вдъхновение, извисяване и любов. Искам хората да усетят страстта ни към музиката, начина, по който се слушаме взаимно и общуваме един с друг. За мен магията на импровизираната музика се случва в разговор с другите музиканти, когато слушаш и свирите заедно.“ – беше казал часове по-рано Дони Маккаслин в интервю по Jazz FM. В тези случаи пишем красиви страници от своя живот. И, да, осъзнаваме, че можем да летим.

Понякога създаваме ритъма, друг път сътворяваме хармонията

В отворените пространства на написания нотен текст Антони Дончев, Росен Захариев – Роко и Павел Терзийски се надпреварваха да изявяват различни черти на своя характер. Тримата са страстни импровизатори и е толкова естествено да са заедно, за да ни покажат как да се чувстваме свързани и пълноценно да изпълним множеството роли, отредени ни от живота – да реагираме спрямо нуждите на ситуацията, да сме готови да се превъплътим и преоткрием. Достатъчно е целите да се отдадем на преживяването. Повечето от композициите са на Антони Дончев, част от тях – на Росен Захариев – Роко, а Павел Терзийски пееше и с вокални перкусии свиреше тромпет, бас и ударни. Бисът им бе посветен на отишлата си от нашия свят Андрония Попова – Рони: с Антони тя е пяла в началото, Роко бе неин творчески спътник, а Павел – неин ученик. Това припомни съпругът й Михаил Йосифов, приемайки присъдената й посмъртно награда на „Пловдив джаз фест“. Рони бе част от досегашните две издания на „Пловдив джаз фест“ с проектите „Четири дами пеят джаз“ и „Четири дами пеят боса нова“ заедно с Белослава, Хилда Казасян и създателката на фестивала Мирослава Кацарова /на снимката горе/.

Бъди свободен, не се поставяй в рамки

Тази година джаз пяха четирима господа – Орлин Павлов, Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски. Първите трима изпълниха по два свои хита, аранжирани от Мирослав Турийски, а четвъртият – три джаз стандарта. Съпровождаше създаденият и воден от Мирослав Турийски Октет Пловдив. Формацията се появи с второто издание на фестивала и вече се утвърди със своите възторжените талантливи членове – музиканти, родом от Пловдив или живеещи там. И виждаме как „Пловдив джаз фест“ уж неусетно създава история. Същото ни бе показало и второто, още по-силно издание на Младежкия джаз конкурс часове по-рано.

Джошуа Редман /л./ със състава си

Раздавай се докрай

Както направиха музикантите от Alexandroff Ragtime Band на третия за вечерта концерт, вече не в Дом на културата „Борис Христов“, а в мястото за джемсешъни – Bee Bop Café. Над два часа не се изморихме, нито те на сцената, нито танцуващите, ръкопляскащи и припяващи хора пред нея. Едва когато музикантите обявиха, че са изпълнили целия си репертоар, им позволихме да приберат инструментите и микрофоните. Преваляше 1 часа сутринта. Във всичко влагай сърцето си. Не знаехме къде се намираме на финалния за фестивала концерт –

срещата с гения на Джошуа Редман.

Открихме се в сърцата си. Абсолютна виртуозност, която посрещаш с възхищение и преклонение. Всеотдайност и безгранично въображение, които те приканват да ги откриеш в себе си. Музиката на Джошуа Редман и неговото трио показа, че всеки е способен да допринася щедро, с талант. Звуците, които Редман извади от саксофона, енергията, с която го направи, ни казаха само едно: можеш много. Можеш всичко, дори това, за което досега не си смял да мечтаеш. Наградата на „Пловдив джаз фест“ тази година бе връчена на Веселин Николов – сред основателите на „Бели, зелени, червени“ и създател на хор „Филипополис“. За концертите в Дом на културата „Борис Христов“ ни посрещаха одухотворените лица на джаза от фотографиите на Мишел Нахабедян. В поредицата от събития ни въведе и концерт на млади таланти. „Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез нейната компания Blue M, съвместно с Общинска фондация „Пловдив 2019“. ≈

Текст: Светослав Николов

Снимки: Васил Стоев

P.S. Извън текста си Светослав Николов ни написа в мейла си „Ето така Пловдив Джаз Фест остана в сърцето ми. Пиша и съпреживявам всичко отново.”